НОВ ДЕВИЗ: „ОТ МЕНЕ ДА МИНЕ!“
НОВ ДЕВИЗ: „ОТ МЕНЕ ДА МИНЕ!“
Дръж новия девиз
Герой е онзи, който, след като не е ял три дена нищо, е готов да се откаже от хубавия обяд в полза на някой гладен. Досега девизът на хората е бил: „От тебе да замине!“. Обаче този девиз е създал нещастията, недоразуменията, крамолите в света. Новото Учение носи нов девиз: „От мене да замине!“. Каквито взимания и давания да имаш, каквито и да са отношенията ти с хората, дръж новия девиз: „От мене да замине!“. (8/стр. 132)
Това е пътят на Любовта
Човек всякога иска да откъсне нещо, да ощети някого. Напротив, нека всякога от нас да замине. Това е пътят на Любовта. (12/стр. 178)
Не плащай със същата монета на друг
…В Божествения свят, каквото вземеш и каквото даваш, от тебе винаги да замине. Никога не плащай със същата монета на друг. (26/стр. 117)
Правдив човек
Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да замине, но не и от другите. Той е готов да отстъпи първото място на другите, а сам да заеме последното място. (60/стр. 319, 320)
Братството и сестринството
…Братството и сестринството е идеал за човешката душа. На Земята обаче братството и сестринството още не съществува. Брат или сестра са онези, които са готови всякога от тях да замине, а не от другите. Брат е онзи, който е готов да се жертва за другите… (66/стр. 16)
Благородството в човека
Благородството в човека… е морална черта, която го свързва със свят, по-висок от физическия. На физическия свят човек трябва да бъде честен, а в моралния свят, като душа – благороден. Благородството седи над честността. Благородният е не само честен човек, но той оставя всичко да замине от него. Той е готов на високи, благородни жертви.
(66/стр. 225)
АКО ИСКАШ ДА ПОКАЖЕШ
СИЛАТА СИ, ЩЕ ПРОСТИШ
Правилният метод за прощаване
Ако искаш да покажеш силата си, покани този, който те обидил, у дома си и го нагости добре. Този е правилният метод за прощаване. В него няма обратни действия. (46/стр. 144)
Не се дръжте за закона, но за Любовта
Имайте готовност да прощавате. Кой каквото ви каже, туряйте го настрана. Не се дръжте за закона, но за Любовта. (9/стр. 90)
За да се повдигнеш
Ако някой вземе парите ти, не го търси, прости му.
– Как да простя?
– Ще простиш, за да се повдигнеш. Това е изкушение, с което сам трябва да се справиш. Много изкушения има в света, с които човек трябва да се справи. (43/стр. 275)
Прости ли, той забравя погрешката му
Човекът на Новото… Ако брат му съгреши по отношение на него, той е готов веднага да му прости. Прости ли веднъж, той забравя погрешката му. Как постъпват сегашните хора помежду си? Някой обидил някого и веднага иска извинение. Обиденият го прости, но после разправя на всички как го е обидил. Това е човешко отношение, но не и отношение между души. Обиди ли те някой и му простиш, забрави всичко. Създай нови, чисти отношения с него. (30/стр. 28)
Да го направиш най-добрия си приятел
Не е достатъчно само да простиш, но тъй да простиш, че да не помниш, да забравиш всичко, да не остане в душата ти никакво злорадство. Тази обида, която ти е нанесена, на мястото да посадиш най-хубавите растения; от туй зло да изкараш най-хубавите плодове. Този човек, който те обидил, един ден да го направиш най-добрия си приятел.
(18/стр. 369, 370)
Тоя момент е по-силен от отмъщението
Ако обиденият, изневереният мъж каже, че ще отмъсти на своя съперник, неговата закана е силна като молитвата. Той се заканва и успява. И Ангелите, и Херувимите му помагат да си отмъсти. Но ако мъжът е готов да прости и да прояви доброто, тоя момент е по-силен от отмъщението. Цялото Небе и Бог му идат на помощ. (11/стр. 133)
„Господи, прости им“
В прочетената глава в лицето на мъченика Стефана виждаме герой, когото убиват с камъни, но той прощава, като се обръща към Бога с думите: „Господи, прости им, те не знаят какво правят“. Стефан разбираше смисъла на страданието. Той гледаше на страданието като на скъпоценност. Ако хвърлят камък върху някой обикновен човек, той ще каже: „Убиха ме! Мене ли намериха да убиват с камъни?“. (35/стр. 53)
Характер имаше Христос!
Когато беше на Земята, Христос мина през всички противоречия, но издържа. Характер имаше Христос! Когато беше на кръста, хората се гавреха с Него и Му казваха: „Нали си Син Божи, слез от кръста!“. Той си казваше: „Господи, прости им…“.
(59/стр. 306)
Сравнете се с Христа
Когато някой ви обиди, вие казвате: „Много е обидна тази дума, това не е за прощаване“. Че ако някой приятел вас ви обиди, той не ви е обидил по-кръвно, отколкото евреите, които разпънаха Христа.
(69/стр. 19)
„ЛЮБЕТЕ ВРАГОВЕТЕ СИ“
Ще обичаш и врага си
Казано е в Писанието: „Ще обичаш ближния си както себе си, ще обичаш и врага си“. Ако господарят ти е враг, ще го обичаш. Единственото нещо, с което можеш да победиш врага си и да го задоволиш, това е да го обичаш. Мъчно може да обичаш врага си, но трябва да направиш това. (40/стр. 231)
Създай в ума си една красива форма
…Казва Христос: „Любете враговете си“. Не казва „мразете ги“, не казва „бъдете индиферентни“, но казва „любете ги“. Следователно имаш един враг, създай в ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло. (18/стр. 30)
Божественият живот влиза чрез Любовта
…Обичайте враговете ваши. Вие сега знаете ли защо трябва да обичате? Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата. Истинският живот, Божественият живот влиза чрез Любовта. Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде. (54/стр. 248)
Любовта дава храна на живота
И тъй, човек първо трябва да люби Бога, после – ближния си и най-после – своя враг. Тези отношения образуват кръг, в средата на който се намира Любовта. Тя дава храна на живота. (55/стр. 176)
Трите степени на Любовта
Бог изисква най-малкото от човека. Той казва: „Ще обичаш врага си“ – първата степен на Любовта. „Ще обичаш ближния си като себе си“ – втората степен на Любовта. „Ще обичаш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“ – третата степен на Любовта.
(59/стр. 59)
Изисква се Божествена енергия
Да обичаш врага си, от наше гледище, това е много по-мъчно, отколкото да обичаш ближния си като себе си. Да проявяваш Любовта си към своя враг, трябва да изхарчиш повече енергия, отколкото за Любовта към своя ближен. Да обичаш брата си, това е естествено, то не съставлява голяма мъчнотия; да обичаш онзи, който не ти е брат, за това се изисква Божествена енергия. (68/лек. 6: стр. 24)
Изкуство е
Някои дават, но само на приятелите си, на онези, които обичат. Това не е разрешение на въпросите. Това правят и животните. Изкуство е човек да отделя част от Любовта си и на онези, които не го обичат. Христос е казал да обичате и врага си, а не само своите приятели. (40/стр. 345)
И по-далеч ще отиде
Всеки ще люби брата си. Освен това и по-далеч ще отиде – ще обича и врага си. Христос прилагаше тоя закон. Това видяхме още като беше на кръста. Той каза: „Господи, прости им, те не знаят какво правят“. (65/стр. 151)
Да обичаш врага си, това е геройство
Да обичаш дъщеря си или сина си, това е естествено. Да обичаш брата си или сестра си, това е естествено. Да обичаш врага си, това е геройство! „Как ще обичаме врага си?“ Представи си, че някой ти направи най-голямото зло, но един ден Бог отнеме всичкото му богатство и го остави в положението на последен бедняк. Такъв дойде той в дома ти да иска помощ. Ако ти го приемеш добре, нахраниш го, напоиш го и не му кажеш нито една дума за направеното от него зло, нито му се заканваш, ти обичаш врага си. (65/стр. 36, 37)
Когато в дома ти дойде неприятелят
Ако дойде в дома ви неприятел, не го гонете, но го нахранете добре. Това препоръчва Евангелието. Казано е: Когато в дома ти дойде неприятелят, ако е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го. (65/стр. 83)
Молете се за тези, които ви гонят
Нали Христос е казал: „Любете враговете си!“… „Не противи се злому“ – така е казал нашият Учител. Не го казвам Аз, това е казал Христос. Молете се за тези, които ви гонят, които ви правят пакост; молете се за тях. Да бъдем последователни в своите убеждения! (41/стр. 25)
Лесно се отключват сърца и умове
Лесно се отключват сърца и умове. Как? Чрез даване. Дайте на най-големия си враг една сума, за пример, от две-три хиляди английски лири и той веднага ще се примири с вас. (30/стр. 63)
Онези врагове са наши добри приятели
Вземете… стиха от Евангелието: „Любете враговете си!“. Не е лесно да се разбере този стих. В какво седи мъчнотията на разбирането? Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и направил ред още пакости? От Божествено гледище този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за да направи нова. Той взел книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. (51/стр. 130)
„ОБЪРНИ И ДРУГАТА СТРАНА“
„Ако те ударят на едната страна“
Мойсей е учил: „Око за око, зъб за зъб“. След него иде Христос и казва: „Ако те ударят на едната страна, обърни и другата“. Опитвали сте Мойсея и повече не искате да го следвате. Христа още не сте опитали, но не се решавате да Го следвате…
(20/стр. 147)
Абсолютно прилагане на Любовта
…Законът на Христа… подразбира абсолютно прилагане на Любовта. На всяка ваша постъпка давайте съответното име. Мойсей казва: „Око за око, зъб за зъб“. Христос казва: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата“. Съвременните хора живеят още според Мойсеевото учение – старата култура. Сам Мойсей казва: „Господ ще издигне друг Пророк, по-висок от мене. Който не служи на този Пророк, сам подписва смъртната си присъда“. Мойсей говорел за Христа и сам признавал учението си за несъвършено. (33/стр. 73)
Като истински християнин
Едно се иска от вас: първо трябва да се освободите от Мойсея и от това, което Господ му е говорил, и после да се занимавате с Христа… Христос казва: „Речено е: Око за око, зъб за зъб. Аз казвам: Не противи се на злото. Ако те ударят по едната страна, обърни и другата“. Ще кажете, че Христовото Учение е неприложимо в живота. „Как така, да ме ударят по едната страна, а аз да дам и другата!“ Ако те хванат здраво и започнат да те бият, като истински християнин, ти трябва да останеш тих и спокоен, да не викаш за помощ, да покажеш, че си герой. (11/стр. 159)
ДВА РАЗЛИЧНИ ПОДХОДА
Ученикът и обикновеният човек
Така мисли ученикът. Щом се натъкне на някакво страдание, той пее и благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил. И обикновеният човек пее, но на минорна гама. Следователно хората могат да се разделят главно на две категории: обикновени хора и ученици. Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек. Щом започне да пее, да се моли и да благодари на Бога за страданията, които го сполетяват, той влиза вече в Школата като ученик.
(10/стр. 150)
„Разумните хора възнаграждавам,
а неразумните на земята повалям“
Ще приведа един пример от турския живот. Един пехливанин вървял из улиците и настигнал един турчин, който едва се движел. Пехливанинът го настъпил по крака и продължил пътя си. Турчинът започнал да вика след него: „Ти сляп ли си? Не виждаш ли, че пред тебе човек върви? Как смееш да настъпваш такъв почтен човек като мене?“. Пехливанинът се обърнал, ударил му две плесници, повалил го на земята и продължил пътя си. След няколко часа той настигнал друг турчин, когото също настъпил. Турчинът го погледнал спокойно и му казал: „Щастлив съм, че срещам такъв юнак, който ме настъпи. Голямо благо е за мене да ме настъпи юнак“. Пехливанинът се спрял, извадил от джоба си една кесия с пари и му казал: „Разумните хора възнаграждавам, а неразумните на земята повалям“. Когато разумният знае как да постъпва със злото, добре се възнаграждава. Това значи: „Не противи се на злото!“.
Следователно, когато голямо зло ви настъпи, не го ругайте, не му казвайте, че е сляпо, че трябва да бъде внимателно към вас, но кажете: „Привилегия е за мене да ме настъпи такъв голям герой“.
(67/стр. 249, 250)
Човешката и Божествената Любов
Ще ви приведа един пример, за да изтъкна разликата между човешката и Божествената Любов. Представете си, че сте дали някому 10 000 лева назаем и сега тези пари ви трябват. Вашият длъжник е бил заможен човек, вие сте разчитали на него, надявали сте се, че той ще върне парите ви. Обаче, като отивате при него да си искате парите, той не може да ги даде, понеже е изпаднал вече. Тогава вие го давате под съд, продавате всичко, което има този човек, и насила вземате парите си. Казвам: Така постъпва човекът, това е проявление на човешката любов.
Представете си сега, че вие сте дали 10 000 лева на някой човек и когато дойде време за плащане, той не ги връща. Защо? Понеже той е изпаднал, няма възможност да ги плати. Вие отивате при своя длъжник и му казвате: „Слушайте, братко, вие ми дължите 10 000 лева, но понеже нямате възможност да ги платите, аз ви прощавам този дълг. От сега нататък бъдете съвършено свободни от задълженията си към мене и ако се затрудните в нещо, елате при мене пак, аз ще ви помогна“. Това е проявление на Божията Любов в човека. (23/стр. 210, 211)
Освен че няма да си вземеш парите,
ама отгоре ще платиш
…Търговец. Като е богат, той почне да отваря тефтера кой какво има да му дава. Този има да му дава 100 лева: „Ще го хвана“. Друг има да му дава 10 лева: „Ще го хвана, джангазина“. „Този ще го съдя, онзи.“ Няма човекът пет пари, ще му дадеш още от джоба си; ама ще го затвориш, ще го съдиш. Ще плащаш. Ако е беден, освен че няма да си вземеш парите, ама отгоре ще платиш. (1/стр. 283)
Ти няма да продадеш котлите,
а ще купиш котли
И съвременните хора казват:
– Ние с маловажни работи не се занимаваме.
– Ами с какви?
– С важни. Имам от еди-кого си да взимам 100 000 лева и ако не ми плати, давам го под съд. Еди-коя си вдовица има да ми дава еди-колко си. Ако не плати, да се продадат котлите и юрганите.
Казвате: „Ами че светът така ще върви в ред и порядък“. Казвам: Това именно е безпорядък. Ти няма да продадеш котлите, а ще купиш котли. Ще платиш половината на този твой приятел. (18/стр. 140)
„Приятелю, колко искаш?“
…Двама души отиват заедно на гостилница. Единият от тях разчита на другия, надява се на него, той да плаща. Обаче този човек, като бръква в джоба си, нищо не намира. Другарят му веднага се смущава и изгубва доверие в него. Всеки човек, който се смущава от условията и губи доверие в своите близки, той не е учен. Само този човек може да се нарече учен, който, като забележи, че джобът на приятеля му е празен, веднага го хваща за ръката и го запитва: „Приятелю, колко искаш?“.
(23/стр. 111, 112)
Ако беше облечен в Истината
Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция? Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат:
– Ало, какво има там?
– Тук първи участък, хванахме един апаш.
– Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува.
Дрън!
– Ало, какво е станало?
– Снощи хванахме един крадец.
– Намерихте ли в него пари или някакви вещи?
– Нищо не намерихме.
– Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви.
Какво прави този директор? Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се ударят…
Сега как постъпвал някой началник или директор, това не е важно за нас. Това е страничен въпрос. Ние се интересуваме от хора високо културни, които носят Истината в себе си. Как щеше да постъпи този директор, ако беше облечен в Истината? Като чуе, че телефонът дрънка, той щеше да хване слушалката и ще каже:
– Ало, кой е там?
– Първи участък. Хванахме един крадец.
– Доведете го при мене, той е моят брат, когото отдавна търся.
Като го доведат при него, той ще го хване за ухото, ще го приближи към себе си и ще му каже:
– Слушай, ти си имал да дължиш на някого. Колко му дължиш?
– Еди-колко си.
Той ще излезе с него заедно и ще отиде да плати дълговете му. След това ще му каже:
– Хайде, иди сега у дома си и работи честно, да не правиш нови дългове.
Мислите ли, че този човек ще се осмели втори път да краде? Когато крадецът, апашът види, че има хора, които го обичат, които са готови да понесат неговите задължения, той ще се откаже от своя занаят и ще започне да живее съзнателно.
(60/стр. 171, 172)
Материалният, реалният и идеалният свят
– Еди-кой си направил много дългове.
– Той е твой брат, изплати му дълговете!
– Това не е моя работа.
Значи, ти си в материалния свят, дето всеки се грижи за себе си. В реалния свят човек се грижи наполовина за себе си и наполовина за другите. А в идеалния свят той се грижи само за другите.
(63/стр. 99)
Човешко и Божествено деление на благата
Представете си, че дават една ябълка на сто души. Как ще я разделят? Ще я нарежат на сто равни части и на всеки ще се падне по едно парченце. Това е човешко деление на благата. Дойдете ли до Божественото деление на благата, там всеки е готов на жертви. Всеки отстъпва парченцето си на друг и така цялата ябълка се дава на един от стоте души. На другата година ябълката ще се даде на втория, после на третия и т.н. Който е готов на големи жертви, ще остане последен. На стотната година той ще вземе ябълката и ще благодари, че се е пожертвал за другите. (37/стр. 171)
Сегашното право и бъдещото право
Какво става в съвременното съдопроизводство? За пример, двама души се съдят: онзи, който е на правата страна, няма съществени доказателства за това; който е на кривата страна, има съществени доказателства, които го изкарват прав. Съдията разбира това, но се основава на законите, на защитата на адвокатите и осъжда първия да плати десет хиляди лева. Ако съдията е решил да служи на Истината, ще се обърне към втория с думите:
– Колко ти дължи обвиняемият?
– Десет хиляди лева.
– Понеже искам да бъда справедлив, ето, вземи тези десет хиляди лева от мене.
Колко такива съдии има в света? Ще кажете, че сегашното право не позволява да се решават въпросите по този начин. Сегашното право не позволява, но бъдещото право ще позволява. Сегашното възпитание не позволява, но бъдещото ще позволява.
(57/стр. 44)
Разумен и неразумен човек
Казвам: Като забогатее, човек има две възможности – да падне или да се повдигне. В първия случай той използва богатството си за своя сметка. Направи няколко големи, хубави къщи и ги дава под наем. Между наемателите му влизат и непознати, и приятели. Обаче в скоро време той разваля отношенията си и с едните, и с другите: този не платил наема си, онзи не платил. Той се кара с тях, дава ги под съд, разплаква ги. Отношенията между наемателите и него стават враждебни. Като го видят, че иде, те казват: „Изедникът пак иде! Не знаем какво да правим“. Ако богатият е разумен, така ще постъпи с богатството си, че пръв той ще се повдигне. Ще направи няколко къщи и ще каже на един от приятелите си: „Моля ти се, иди при най-бедните семейства в града, предложи им да живеят в тези нови къщи без наем, без грижа за утрешния ден. Ако те питат чии са тези къщи, няма да казваш името ми. Ще кажеш, че един добър човек ги осигурява, без да иска нещо от тях. Ще живеят в къщите, докато са живи“. След време той ще ги посети, ще си поговори с тях да види как гледат на живота. Като разбере, че с това вярата им в доброто се усилила, и той ще каже: „Има добри хора в света, заслужава да се живее!“. (16/стр. 244)
Кой човек е здрав?
Кой човек е здрав? За да познаете дали сте здрави, направете следния опит: изнесете една маса пред прозорците на къщата си и турете на нея сто лева. Оставете масата с парите вън и влезте в къщата си спокойно, без да мислите какво ще стане с парите ви. Вечерта ще отидете да видите какво е станало с тях. Виждате, че парите ги няма, задигнал ги е някой. Казвате си: „Няма нищо, спечелих един приятел“. След това повторете опита и следете какво ще изпитате. Като направите опита пет пъти и тия 500 лева изчезнат, ако сте здрав, окото ви няма да трепне. Ще бъдете доволни, че сте придобили пет нови приятели. Който не е здрав, който няма вяра, той ще съжалява за парите си. …Направете опита и не мислете повече. Ако се вкисвате, не сте здрави; ако не се вкисвате, здрави сте. (57/стр. 88, 89)
Направете втори опит
След това направете втори опит. Вземете в джоба си няколко златни монети и излезте на улицата да ги раздавате. Срещате един човек, давате му една златна монета. Срещате втори, давате му две златни монети. Срещате трети, давате му три златни монети и т.н. Тия, на които сте дали по-малко, веднага ще се нахвърлят върху вас с обидни думи, с упрек, че не сте справедлив човек. Ако всичко това изслушате спокойно, без никакво смущение и горчивина, вие сте здрав човек. Обаче, ако се върнете у дома си неразположен, вкиснат, с решение в себе си никога да не давате пари на бедни, вие не сте здрав човек. (57/стр. 89)
„Готова съм да гласувам за тебе“
Мома обича един момък. Това е изпит за момата. В същото време друга мома се влюбва в този момък. Първата мома се нахвърля върху втората, започва да се сърди как смее тя да обича нейния възлюбен. Тя счита момъка за нейна собственост. Това е ревност, която разваля отношенията между младите. Как трябва да постъпи младата мома и какво трябва да рече на другарката си, която обича нейния възлюбен? Тя трябва да каже: „Ако моят възлюбен те обича, аз го отстъпвам и съм готова да гласувам за тебе“. И другата мома трябва да каже същото. Каже ли и тя същото, въпросът е решен.
(57/стр. 161)
Може да се промени единствено подходът
Един астролог предсказва на един момък, че на 29-годишна възраст ще се влюби в бедна, но красива мома, която в скоро време ще му изневери. Тя ще срещне един богат търговец и ще се ожени за него. Момъкът ще се озлоби и ще направи някаква пакост, заради което ще лежи няколко години в затвор. Всичко това астрологът може да предскаже, но не знае какъв метод да препоръча на младия момък, за да избегне затвора. Срещата на момъка с момата е неизбежна. Тя се дължи на известни кармически връзки в тяхното минало. Влюбването на момъка в момата и изневеряването на момата е също така неизбежно благодарение на силите, които действат във всеки едного поотделно. Когато момата изневери на момъка, в малкия му мозък се натрупва излишна енергия, която причинява ред експлозии. Под напора на тези сили в себе си той може да извърши някакво престъпление, за което да лежи в затвор.
Обаче, ако това нещо се случи с окултен ученик, той може да избегне тази катастрофа. Как ще я избегне?… Щом се влюби в някоя мома, той предварително трябва да остави свободна врата в себе си, през която момата може да излезе, т.е. да се влюби в друг момък. (55/стр. 11, 12)
Добър и лош човек
Кой е добър човек? Който помни доброто и забравя злото. Ако на такъв човек кажеш сто лоши думи, а една добра, той ще помни добрата дума, а ще забрави лошите. Кой е лош човек? Който помни лошото, а забравя доброто. Ако на такъв човек кажеш сто добри думи, а една лоша, той ще помни лошата, а ще забрави добрите. (33/стр. 79, 80)
То се връща при тебе
Доброто, което виждаш в другите хора, то ти се връща при тебе… Ако вие търсите недостатъците на хората, те ще се върнат към вас. (54/стр. 119)
Ти си от умните
Ако имаш девет души неприятни и един приятен, ти не си от умните хора. Предизвикал си всички на война. Ако имаш един неприятел и девет приятели, ти си от умните. (54/стр. 119)
Умният и глупавият човек
Умни трябва да бъдете! Какво прави умният човек? Като види, че някой учен носи инструменти, с които да прави изследвания, а няма къде да ги постави, умният веднага се навежда, подлага гърба си и казва на учения: „Моля, турете инструментите си на моя гръб“. Ученият му благодари за услугата, използва гърба му и свършва работата си. Така постъпва умният човек, който в случая може да е някой селянин. Ученият се заинтересува от селянина, влиза в разговор с него и между двамата се създава приятелска връзка. Глупавият обаче и да види, че умният се нуждае от подложка за инструментите си, ще стои настрана и ще гледа като аристократ. Той даже не се сеща да подложи гърба си в услуга на учения. Следователно правете добро навреме и намясто. (34/стр. 50, 51)
В турците има една хубава черта
Да кажем, по някой път вие говорите тук. Нямате търпение да изслушате някого. Изслушайте го. Нека си каже, както мисли. Може да се не съгласявате с неговото мнение, но го изслушайте до края. Харесвам – в турците има една хубава черта. Като влезе някой турчин в някоя турска одая***, разправя небивалици, но другите го слушат и казват: „Олла белир“****. Може да им разправя небивалици. Каквото и да разправя, другите го слушат. Той, турчинът, ще си поглади брадата и ще каже: „Олла белир“. Българите ако са, щом влезе, ще кажат: „Какво го слушате, той лъже“. (54/стр. 112)
Мъдрецът се отличава с търпение
Сега някой път ние мислим, че сме търпеливи. В Китай живял един Мъдрец, който се отличавал с голямо търпение. При него ходел един беден да проси. И когато ходел, Мъдрецът все го посрещал и му помагал. Никой път не се скарвал, не му казвал, че е прекалил. Друг някой, и той искал да стане като него светия… Та този сиромах като чул, че има още един светия, той благодарил на Бога. И той отивал и при единия, и при другия. При новия светия като отишъл бедният пет пъти, светията казал: „Прекали го! Стига толкоз!“. Бедният казал: „При онзи съм ходил 19 пъти и все ме търпи, а пък ти си много млад светия – и 5 пъти не можеш да ме изтърпиш“. (69/стр. 254)
Който се стреми към Божествения свят
…Някой мисли, че е много търпелив човек. Дохожда при него приятелят му да иска пари назаем. Той му услужва. Дохожда втори път – пак му услужва. Дохожда трети, четвърти, пети път – все му услужва. Обаче, колкото повече зачестява, той казва: „Докога още ще ме безпокоиш? Не мога повече да търпя. Изчерпи се търпението ми. Ти много прекали. Махни се от очите ми“.
Така се справят хората от света. Обаче, който се стреми към Божествения свят, той трябва да постъпва по нов начин. Като дойде някой човек десетина-двадесет пъти да му иска пари, той трябва да му каже: „Виж, решил съм да те направя наследник на имането си. Каквото имам, оставям на тебе. Вземи имането ми и разполагай с него, както искаш. Аз не съм дошъл на Земята да се занимавам само с тебе. Аз имам отношения първо с Бога, после – с Ангелите, със светиите и най-после – с хората. Нямам време да се занимавам с един човек с часове…“.
(28/стр. 370, 371)
Така иде злото в света
Ако не помагате на ближните си и не влизате в положението им, вие ще се намерите в по-тежко положение от тяхното. Един селянин се връщал от града и по пътя настигнал друг селянин с жена си. Като минал покрай тях, той забелязал, че жената ругае мъжа си, кара му се, сърди се, вдига ръка да го бие. Той спрял малко колата си и се обърнал към селянина с думите: „И това било мъж! На мене да се падне такава жена, аз зная как да се разправя с нея“. Жената чула тези думи, веднага се хвърлила в колата и казала на селянина:
– Карай сега в селото! Ще ме водиш у дома си, аз съм твоя жена.
– Слушай, не се шегувай с мене! Къде ще те водя? Слез скоро от колата ми!
– Не, аз ще дойда у вас, ще разкажа на жена ти какъв мъж има. Нека знае, че не си светец, както се представяш.
Тъй, иначе се разправял той с жената, но тя не искала да слезе от колата.
Така иде злото в света. Вие борили ли сте се със злото, да знаете как можете да се справите с него? Не е лесно човек да се бори със злото! Какво трябваше да направи селянинът, който видя как жената се караше с мъжа си? Той трябваше да се спре и да каже на мъжа: „Братко, добра, отлична е твоята жена. Ти не я познаваш, не разбираш езика , не си я оценил“. Като чуе тези думи, жената ще се засрами и ще измени поведението си към своя мъж.
(28/стр. 105, 106)
На младите моми ще ви дам един съвет
Някои от вас, които не знаете да перете, как започвате? Нали знаете онази снаха, която не обичала свекървата; като взимала нейната риза, казвала: „Тази пущина“.
На младите моми ще ви дам един съвет. Която иска да се справи със своята свекърва, като вземете дрехата на вашата свекърва, започнете да говорите така: „Колко си хубава, ще ме послушаш“. Наливаш малко вода в коритото, туряш сапун и говориш на ризата. Тя като облече ризата, ти каквото говориш, то се написва на ризата – написаното, хубавото на ризата свекървата започне да го чете, въздъхне и каже: „Не се отнесох много добре с тази снаха като с дъщеря“. Тя мисли, че от нея нещо излиза. (69/стр. 104)
С усмивка на уста носи болестта си
Рядко ще срещнете болен, който да има благоприличие. Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните. Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си. Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие. Той казва: „Всичко е от Бога. Той ще превърне страданията ми в радост“.
(30/стр. 132)
Този човек е на прав път
Наскоро дохожда при Мене една госпожа, свършила по музика, която се оплаква, че не може вече да пее. Преди години пяла и свирила, но вече престанала да пее, защото баща фалирал, всичко изгубил. В същото време един от нашите братя заболя тежко, по цели дни и нощи не можеше да спи: страдаше, мъчеше се от някакво възпаление, но през всичкото време на боледуването си пееше. Като го слушали да пее, запитвали:
– Как можеш да пееш при тези големи болки и страдания?
– Пея на болестта си.
Казвам: Този човек е на прав път. Всеки може да плаче – това е най-лесно. Мъчно е обаче в най-големите страдания да пееш. Това значи силна воля. Това значи усилия. (50/стр. 163, 164)
Грешният и праведният
Когато грешният пада, той се гневи, сърди се, търси виновник за падането си. Когато праведният падне, той благославя падането и благодари, че е научил нещо ново. (55/стр. 38)
Оптимистът и песимистът
Оптимистът обръща всичко на добро… Като счупи стомната си, оптимистът казва: „Няма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно място“. Песимистът казва: „Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си? Най-малко парите отидоха“. Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: „Няма нищо, друго шише ще се купи“. Песимистът казва: „Съжалявам за маслото. Можеше поне на някой беден да се даде“. Кучето изяло хляба, оптимистът казва: „Много добре стана, че кучето си хапна хлебец“. Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло. (51/стр. 97)
„Аз ще изляза вън“
Да кажем, че двама братя са глухи и си приказват високо… Да допуснем сега, че двамата братя дойдат вкъщи и продължават да говорят високо. Кой е правилният начин да се отнесете с тях: да ги изпъдите на улицата или да излезеш на улицата и да ги оставиш вкъщи да се разправят? Първият начин, да ги изпъдиш, е методът на точилото и ножа. Вие ще се освободите от тях, но те ще се наточат насреща ви и ще кажат: „Безобразник, изпъди ни от къщи!“. Ако постъпите по втория начин, ще кажете: „Братя, бъдете спокойни, разговаряйте се, аз ще изляза вън, имам работа, скоро ще се върна, а през това време вие можете да си берете ябълки, докато свършите разговора си“. (15/лек. 27: стр. 19, 20)
Как ще погледнеш на тия идеалисти?
Аз съм употребил думата „висок идеал“, като давам пример за висок идеал, че ако искаш да си хапнеш един плод, трябва да се качиш на дървото и сам да си откъснеш най-хубавия плод. Добре, ако ти имаш в своята градина най-хубавите плодове и дойдат в тази градина деца с висок идеал, и всяко от тях реализира своя идеал от твоите дървета, туй ще бъде ли идеал и за тебе? Не. Как ще погледнеш на това? Човекът от бялата раса ще вземе една тояга и ще наложи тия идеалисти на общо основание. Той ще каже на тия философи още веднъж да се не качват. Човекът от Шестата раса пък ще похвали тия деца и ще им каже: „Елате и догодина в моята градина. Тя е свободна, открита за вас“. Той няма да им забрани. (22/лек. 20: стр. 10, 11)
Умният градинар и неразумният градинар
…Умният градинар постъпва добре с децата. Като види, че няколко деца обикалят около градината му, търсят начин да си откраднат някакъв плод, той се приближава внимателно към тях и ги пита какво правят. Те започват да му разправят, че са се събрали около градината да си поиграят. Той знае, че те го лъжат, но се прави, че не ги разбира, и ги пита:
– Обичате ли плодове?
– Обичаме.
Той откъсва няколко плода от градината си и дава на всички да си хапнат. Щом получат по един-два плода, децата се задоволяват и тръгват по домовете си. Неразумният градинар обаче взима прът и започва да ги гони. Този градинар няма прогресивна мисъл. За да не изпадат децата в изкушения, вие трябва да им давате по една-две ябълки, да задоволите желанието им. (60/стр. 143, 144)
Превърнете го в скъпоценен
Когато влизате в някоя градина с плодове, вие отивате при една ябълка, откъсвате най-голямата, най-зрялата и красива ябълка и казвате: „Отлична е тази ябълка“. Защо не постъпвате по същия начин и когато ви замерят с някой голям камък? Вземете този камък в ръката си, стиснете го, превърнете го в скъпоценен и го дайте на онзи, който ви е ударил с него. По този начин вие ще победите. Как постъпвате днес, когато някой ви удари с камък? Навеждате се, взимате камъка и го хвърляте върху неприятеля си. И той се навежда, взема още един камък и ви удря с него. Така се започва престрелка, хвърляне на камъни от двете страни… (35/стр. 53, 54)
В живота ти да настане промяна
Много от вас имат следната слабост. Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той, като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност. От там насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже. Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил. Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение. Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот. Ако те питат: „Защо правиш това?“, ще си мълчиш. Туй са малки, дребни работи, които всеки може да направи. Всеки може да направи едно угощение. Така Христос ще почувства, че си Го видял. (18/стр. 38, 39)
Трапезата му никога не трябва да се дига
Е, хубаво, Аз те поканя вкъщи и нищо не ти дам; казвам ти, че живея в Небето, и си седя спокойно. Да, но ти си гладен. Хляб се иска тук! Човек, който живее в Небето, трапезата му никога не трябва да се дига. Той винаги има трапеза за своите ближни. И като му дойде някой гост, той ще бъде първият, който ще го посрещне, ще му услужи и след като му услужи, няма да казва: „Само аз мога да направя това“. Не, той ще каже: „Много малко нещо направих“. Такъв човек е много скромен. Аз обичам следната черта в човека, тя е Божествена: като направим най-хубавото, да кажем: „Аз можех още да направя, сега малко направих“. (18/стр. 376)
Школите на Черното и на Бялото Братство
…Школите на Черното братство. Обикновено те си служат с два различни метода, с две съвършено различни мерки за действие: добрата мярка прилагат към себе си, а лошата – към окръжаващите… Школите на Бялото Братство имат точно обратни методи: строгата мярка прилагат към себе си, а меката, добрата – към своите ближни. (49/стр. 236)
Гаргата, враната и лебедът
Сега ще ви приведа един мит, който се отнася до създаването на Адама. Когато Бог създал Адама, пратил някои от птиците да се произнесат за него. Най-напред изпратил гаргата, тя да се произнесе харесва ли Адама. Като минала покрай него, тя плюла отгоре му и си заминала, без да каже нещо. Затова именно гаргата и до днес носи черна дреха. След нея Бог изпратил враната, и тя да си каже мнението. Като минала покрай Адама, враната си затворила очите и казала: „Нищо особено не представя“. Тя даже не забелязала, че гаргата плюла върху Адама. Най-после Бог изпратил лебеда, и той да се произнесе за Адама. Като минал покрай човека, лебедът забелязал, че някой плюл върху него, и затова се спрял, и внимателно изчистил плюнката. Като видял постъпката на лебеда, Бог му казал: „Понеже ти извърши една хубава постъпка, Аз ще ти дам бяла дреха“. Един ден лебедът прекарал голямо нещастие: случило се, че едно от крилцата (перцата) на хубавата му дреха се счупило, и той започнал да плаче. Като го видял тъжен, Господ му казал: „Не плачи, понеже ти прояви такава хубава постъпка по отношение на своя господар, Аз ще те възнаградя, като дам добра служба на твоето перо. От тоз момент с него ще се пишат велики и красиви работи“. Лебедът се зарадвал и успокоил.
Кое положение искате да имате: положението на гаргата, на враната или на лебеда? (58/стр. 104, 105)