Науката и културата е резултат на човешкия дух

…Съвременната техника, съвременната наука и култура са резултат на човешкия дух. (30/стр. 3)

Културата е една, тя е качество на човешкия дух. Само човешкият дух носи култура в себе си. Вие не можете да извадите културата вън от човека. (1/лек. 16: стр. 8)

Всяко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи неща, създадени от човешкия дух. Като разглеждате всички тия творения внимателно, с желание да ги разберете, ще видите, че те са живи неща. (71/стр. 50)

Науката е произведение на човешкия дух, а човешкият дух седи над всички науки. От хиляди векове насам човешкият дух е създавал и продължава да създава науките. (97/стр. 152)

…Науката е резултат на усилията на човешкия дух. Той е създал философията, математиката, естествените науки и всички други отрасли на науката и сам ги е кръстил. (28/лек. 4: стр. 45)

стр. 147

Знанието е резултат на усилията на човешкия дух. (90/стр. 66)

Истинско знание е това, което изтича от вътре на човека… Знанията трябва да изтичат от човешкия дух, т.е. трябва да излизат от вътре навън. (2/лек. 17: стр. 7)

Науката представлява поле за работа на човешкия дух. (5/стр. 83)

Следователно ние трябва да се стремим към онова знание, към онази наука, които могат да служат за опитно поле на нашия дух, понеже само те са в сила да улеснят и осмислят живота ни. (5/стр. 90)

Това, което науката е допринесла, е резултат на човешкото съзнание; значи, науката е резултат на човешкото съзнание, човешкото съзнание е резултат на човешкия дух, човешкият дух пък е проява на Божията Мъдрост. (75/стр. 154)

Какво представлява човек като душа?

Под думата „себе“ аз разбирам Божествената човешка душа. (4/стр. 275)

Душата със своя начин на мислене представя в нас Божествения свят. И ако има у нас нещо Божествено, то е светлата душа, която мисли. Ето защо, когато говорим за човека, трябва да разбираме нея. (54/стр. 30, 31)

стр. 147–148

Човек…, първо той трябва да живее за своята душа, т.е. за своя Идеал. Душата в човека е Божественото Начало. (48/стр. 145)

Тази душа, за която говоря аз… Тя създава, тя е един Вечен извор. Тази душа е Идейното, Божественото в човека. Тази душа всеки от вас я усеща. Всеки от вас чувства нейното вътрешно влияние. Нейното вътрешно влияние, това са онези красиви моменти, при които чувствате, че в душата ви нещо блясва, и вие сте готови да се примирите с цял свят. (2/лек. 23: стр. 4)

Животът е сила, вложена още от памтивека в човешката душа. (90/стр. 202)

Никой не може да се отдели от душата си. Тя е неразделна от човека… Както човек не може да отдели живота от съзнанието си, така също не може да отдели душата си от самия себе. (92/стр. 59)

Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно. Това подразбира душа в широк смисъл на думата. В ограничен смисъл под душа разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции, или вътрешни прояви, в човека. (37/стр. 46)

стр. 149

Душата често я смесват с човешкото сърце, смесват я и с човешките чувства, правят един процес… След като се свърши този процес, свършва се и това действие. А душата е един непреривен процес в света. Пространството и времето в Природата се включват в душата. Душата е пространствена… Тя включва в себе си пространството, включва в себе си и времето, включва в себе си всички форми, но и възприемането на тези форми. (67/стр. 216, 217)

Какво човек трябва да разбира под думата душа? Душата е туй, което включва всичко. Всичко онова, което е заложено в човека, което трябва да се развива във всичките векове, то се взема за душа. То е голям склад. Има и други определения. (51/стр. 267)

Душата осветлява човека. Всичкото знание, което той носи в себе си от памтивека, както и Любовта, Мъдростта и Истината – трите начала на живота, се крият именно в неговата душа. Тя е склад, хранилище на всички негови богатства. Всички трудни въпроси, които изникват пред човека, се решават пак от душата. (5/стр. 121)

Най-реалното нещо, което се знае, което е създало всичкото знание, това е човешката душа. …Тя е единственият Вечен принцип, който свързва човека с Бога. Това, което свързва човека с Бога, това е душата. (52/стр. 70, 71)

стр. 150

Какво представя душата? Душата е център, в който се събират всички красиви заложби и възможности за човека. Щом загуби този център, човек загубва всички възможности и условия в себе си да се прояви. Без душа човек не може да се прояви. (11/стр. 164)

Всичко онова, което човек ще реализира, то е вложено в неговата душа, той го има. Миналото и бъдещето, това са условия, при които човешките души могат да се разкрият. (67/стр. 232)

…Под душа разбираме това, което диша, което работи. Кое работи в човека? Разумното Начало. Това се разбира под душа и в санскритски език. (37/стр. 46)

Думата „душа“ произлиза от дишане и означава работа. (2/лек. 23: стр. 4)

Дето душата присъства, там има вечно движение, вечна работа. Следователно никой не е видял душата, но има представа за нейните прояви. (93/стр. 28)

Душата е онова Възвишено Начало в човека, което се стреми, което страда, което се радва. Душата, това е истинският човек. Умът и сърцето са спътници на душата, които я придружават навсякъде и ѝ помагат. (3/стр. 33, 34)

стр. 151

Под думата „душа“ разбираме онова Начало в човека, което влиза в положението на всяко живо същество и му помага. Душата влиза в положението и на мравката и ако види, че тя се дави, ще се спре, ще ѝ тури сламка да се спаси. След това ще се разговаря с нея, ще я пита коя е причината да падне във водата. (3/стр. 372)

Има смисъл в живота, който засяга душата на човека. (2/лек. 27: стр. 16)

Знаете ли какво нещо е човешката душа? Само онзи, който има душа, може да носи в себе си всичките Добродетели. (2/лек. 31: стр. 32, 33)

Красота, мекота, богатство, знание, сила – всичко се съдържа в душата. Душата никога не може да бъде изоставена, пренебрегната. Когато човек пренебрегне своята душа, Бог предварително я взима. (11/стр. 164)

Сама по себе си душата на човека е ценна. Човек живее заради Доброто, което се крие в душата му. (3/стр. 140)

Нова страница се открива в живота на човека. Това е науката за душата. Най-мъчните въпроси – лични и обществени, вътрешни и външни, могат да се разрешат само когато човек започне да разбира естеството на своята душа. (91/стр. 123)

стр. 152

Досега аз съм ви говорил само за Любовта, но ако река да говоря за душата, само за предисловието върху този въпрос са нужни хиляди години. (29/стр. 123)

Каквото да се говори за душата, каквито теории да четете, в края на краищата всеки трябва да задържи онова вътрешно разбиране, което има в себе си. Не е важно, че не може да го изкаже с думи. Важно е, че това понятие, което той има за душата, го задоволява. (26/стр. 22)

Свещенознание за душата

Велик е въпросът за душата

Под душа разбирам Съзнанието – Великото Съзнание на Цялото, на Битието – в душата. Тя носи Съзнанието. Всичко онова, което от памтивека е станало, то е написано върху нея, тя го носи. (12/стр. 260)

Всяка душа е един Велик свят. (52/стр. 400)

Любовта е израз на Великото Начало, което се проявява в човешката душа. (27/стр. 86)

Казвам: Велико нещо е човешката душа! И след това хората още продължават да се запитват съществува ли душа, или не. (5/стр. 121)

стр. 153

Душата е нещо Велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. (22/стр. 208)

Да взима човек правилно тона ми – тона на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме. Душата е обширна, голяма като Вселената. Кой може да я вземе? …Душата е Велико, Мощно нещо… (72/стр. 67, 68)

Казвам: Ще дойде една царица, …ще видят хората тази, която е била причината за тяхното съществуване – душата. Тя е, която ги е избавила от всички техни нещастия. То е човешката душа. (67/стр. 230)

Няма страдания, които да засягат изцяло човека. Външно човек може да бъде ограничен, но в душата си той е абсолютно свободен. (75/стр. 175)

Непобедима е човешката душа! Отвън могат да я обсаждат, да я атакуват, но нито едно оръжие не е в състояние да я победи. (42/стр. 136)

Живата съзнателна човешка душа

Казано е: „В начало бе Словото“. Словото е душата, наречена още Ангелска, или Божествена душа. Тя представя едната страна на Словото. Душата е Разумността, която се проявява в света. Вън от душата, вън от Бога никаква Разумност, никаква Реалност не съществува. (29/стр. 123)

стр. 154

Душата наричат с много имена, но аз я наричам Разумният принцип. Когато душата възкръсне, умът и сърцето заемат своето определено място; ако тя не възкръсне, умът и сърцето пропадат. Дето няма ум и сърце, там няма и душа. Когато душата присъства в човека, умът му е светъл и благороден, а сърцето – добро и благо. (29/стр. 240)

Човешката душа представя нещо интелигентно, мощно, силно… Всички човешки души са живи, те са носители на Божията Любов. (49/стр. 92)

Като говорим за душата, разбираме моралните, съзнателните, Висшите прояви в човека. (62/стр. 345)

Съзнанието представя вътрешния организъм на човека, чрез който душата се съобщава с Божествения свят. То е вътрешната обвивка на душата. (88/стр. 47)

Животът… прониква цялата Жива Природа, а душата взима материята на Природата и твори. Между душата и Природата съществува вечно единство. (35/стр. 72)

Душата и Природата са две фази на Битието. Природата дава материал, а душата твори. Природата е кредиторът, който дава материал за обработване, а душата обработва, съгражда този материал. Човешкото естество пък е това, от което вашата душа и вашата природа се ползват. (35/стр. 60)

стр. 154–155

Едно е важно за човека: да се вслушва в гласа на Природата. Защо? Защото Природата е първият фактор, който действа върху душите на хората… Друг важен фактор в живота е човешката душа, която представя вътрешната негова природа. Природата и душата са два Живи Вечни Принципа, които работят всякога заедно и помагат както на човека, така и на всички около него. (35/стр. 126)

Човек, който иска да разбере Светлината, трябва да бъде Мъдрец. Светлината, това е сила, вложена в човешката душа. (1/лек. 17: стр. 9)

Душата е скъпоценният камък в човека, в нея се крият условията за неговото развитие. Чрез душата си човек се свързва с Божественото съзнание… (101/стр. 17)

Аз разбирам събудена душа – душа, в която се е събудило Божественото съзнание. Такава душа е свършила изпита на живота. Тя не иска да бяга от Земята. Тя казва: „Сега ще живея на Земята при всичките условия. Тъй ще живея, както Господ иска. Сега разбирам аз как трябва да се живее“. (4/стр. 75)

Душата е Възвишеното в човека

В нас има една Възвишена и Благородна душа. (1/лек. 24: стр. 27)

стр. 156

Възвишеното, Благородното у човека, това е неговата душа. Човешката душа, това е Божествената Любов. (2/лек. 32: стр. 10)

Какво представя душата? Душата е това, с което човек преживява най-красивото, най-мощното, най-възвишеното, най-благородното. (92/стр. 59)

Душата не е нищо друго освен истинския човек. Душата е Неизменното, Възвишеното, Божественото в човека. В нея се крият всички възможности за Добро. Душата е началото и краят на човешкия живот. С една дума, душата представя целокупния човек. (92/стр. 17)

Свещено нещо е душата

Душата има Божествен произход. В нея Бог живее. (71/стр. 166)

Бог взе малко кал, направи от нея човека, вдъхна в него живо дихание и той стана жива душа… Мислите ли, че вашите вярвания са абсолютни? Душите се раждат, но те вечно съществуват в Бога. Това е истинската философия. Те са едно с Бога. Следователно, когато Бог създаде света, Той изпрати всички души по света да изследват това, което Той е създал, да се учат. Той нарича тия души Синове Божи, защото са едно, равни с Него. (49/стр. 419, 420)

Казвате: „Да спасим душичките си“. Щом става въпрос за спасение на душата, това не е душа. Душата не се нуждае от спасение. Тялото може да се спасява, но не и душата. Тя представя гениалното, Святото в човека, което служи на Бога. Като знаеш това, обърни се към душата си със следните думи: „Понеже ти служиш на Бога, аз съм готов да направя всичко за тебе“. (29/стр. 123)

стр. 156–157

Душата е излязла от Бога

Който вярва, че душата е излязла от Бога, той никога няма да се лиши от Неговата Любов. Човек не е във външната форма, която виждаме, облечен в плът и кръв, но той е в душата си, която е излязла от Бога. Душата е Божественото в човека… (42/стр. 132)

Само душата крие в себе си възможността да обича Бога – Единния и Вечен Принцип в живота. Или казано в широк смисъл: само душата има възможност да люби. Щом люби, душата познава Онзи, от Когото е излязла. (44/стр. 103, 104)

За да живее в радостта и в изобилието на живота, човек трябва всяка сутрин да отива при своя Възлюбен… Бог е Възлюбеният на човешката душа. (44/стр. 117)

Едно трябва да знаете: Възлюбеният на човешката душа е само Бог. (42/стр. 170)

Душата трябва сама да опита нещата, а това значи да опиташ нещата с Бога наедно̀. (4/стр. 63)

стр. 158

Вашата душа ще бъде посредницата да ви направи братя и сестри… на Христа. Само душата ви, а не друга някоя сила, е в състояние да направи това – тая душа, която някога е излязла от Бога, която е във вас, но която вие не познавате. Към нея ще се обърнете! (4/стр. 16)

Ние приемаме, че човешката душа, излязла от Бога, е специфичен елемент на духовния свят. Там тя е принцип, неразделен от Бога. Това може да се докаже на опит. В човешката душа са вложени ред качества и сили, както и известни дарби и способности, които всякога може да прояви. Само така ще се разбере нейното предназначение. (41/стр. 98, 99)

Да познаеш, че Бог е вложил красива душа в тебе с несметни богатства. Бог се проявява именно чрез тази душа. (68/стр. 21)

Това е Истинското Учение – да познаем несметното богатство, вложено в нашите души. …Това е проявеният Бог. (68/стр. 24)

Вложете надеждата и упованието си във вашата душа, която живее в Бога. (65/стр. 189)

Добрите условия не са нищо друго освен царския произход на душата. (47/стр. 225)

стр. 159

Душата и нейното Слънце

…Идеята за Бога е такова нещо за човешката душа, каквото е Слънцето за нашата Земя. Следователно само идеята за Бога е в сила да оплодотвори човешката душа, да помага за нейното растене и развитие. Бог е Слънце за човешката душа. (42/стр. 132)

„Ти си Син на Бога Живаго.“ …Както Слънцето огрява нещата и показва пътя на човеците, така и връзката между Сина и Бащата озарява човешката душа и я подига. Слънцето осветява Земята, а Божественото съзнание – душата. (44/стр. 295)

От сутрин до вечер Слънцето огрява Земята и тя непрестанно се намира под неговите благотворни лъчи, от които животът иде. Същото прави и Божественото Слънце в човешката душа. Изгрее ли веднъж това Слънце в човешката душа, то непрестанно изпраща лъчите си върху физическия, умствения и сърдечния живот на човека и му дава условия да расте и да се развива. Щом расте и се развива правилно, едновременно с това човек се спасява. (11/стр. 156, 157)

Скритото в душата

Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човек започва да прозира. Всеки човек на Земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал. Този идеал се включва именно в неговата душа. (64/стр. 161)

стр. 159–160

Знаете ли колко благородни неща има скрити и в най-лошия човек? В затаените кътища на човешката душа се крият добродетели, които тепърва искат условия, за да се развият. (31/стр. 376)

Таи се нещо в човешката душа. Няма човек в света, който да не обича доброто; няма човек в света, който да не обича знанието… (31/стр. 408)

Всяко чувство, което се пробужда дълбоко в душата ти, изразява известен принцип. (37/стр. 85)

Вие трябва да обработите сърцата си да станат отзивчиви и към най-фините и нежни чувства. Има духовни чувства, които се крият дълбоко в човешката душа. Те нямат външен израз, не се чуват никакви въздишки. (32/стр. 136)

Душата и тялото

Тялото е облекло на душата. Реалното е душата. Тя е организирана. Външната обвивка е тялото. Сърцето [и умът], това са спомагателни органи. Умът е неговото осветление, сърцето е неговото отопление. (50/стр. 211)

Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създават души. (30/стр. 44)

стр. 161

Твоята душа е сглобила всички клетки на организма ти. Тя ги отхранва и те растат и се развиват в своите способности и сили поради нея. Някои казват, че човешката душа е функция. Не, всичко е функция на душата, тя произвежда всичко. Тъй седи въпросът според новата физиология. (2/лек. 32: стр. 10)

Ние трябва да проникнем в своята душа и да се вглеждаме в нейните прояви. Чрез какво се проявява душата? Чрез тялото. Без тялото като инструмент тя не може да се прояви на физическия свят. Колкото повече се проявява тя, толкова повече се обработва тялото. (32/стр. 25)

…На кое място е душата? Всеки човек може да си отговори на тези въпроси. Затова се казва, че душата може да се постави на всяко място: в сърцето на човека, в мозъка, в дробовете, в симпатичната нервна система. Дето и да се постави, тя е временно там, няма постоянно жилище. Душата е Разумното Начало. Тя не може да се утвърди във временното, преходното човешко тяло. Тя пребивава в тялото само около една стотна част от секундата и след това наново го напуща; после пак дохожда, пак го напуща. Ще кажете, че това са неразбрани неща. Много естествено. Сама по себе си душата е неразбрано нещо. (29/стр. 113)

стр. 162

Тежестта на душата

Някои учени казват, че истинското тяло на човека, т.е. неговата душа, тежи 33 грама. Тази голяма тежест, която човек има днес, се дължи на посторонни налягания. (2/лек. 29: стр. 13)

Съвременната наука казва, че когато движението на частиците в едно тяло се намалява, тежестта му се увеличава. Понеже частиците на душата трептят, или се движат, с голяма бързина, затова и тя тежи само 33 грама. Ако вие намалите бързината на движението в душата наполовина, тежестта ѝ се увеличава колкото тази на цялата Земя. (2/лек. 29: стр. 13)

…Казват, че тежала душата около 30 грама. Не, и 30 грама не тежи. Вярно е това, но душата няма никаква тежест. Никак не тежи тя. (8/стр. 252)

Някои учени определят, че тежестта на един атом е около 326-квадралионна част от милиграма. Значи, като се турят към числото 326 двадесет и четири нули, ще се определи тежестта на един атом. Можете ли да си представите какво е това число? Представете си след това колко ще тежи душата. Тя ще съставлява още по-малка част по тегло от атома. (2/лек. 29: стр. 7)

стр. 163

Формата и краските на душата

Според религиозните има душа, но тя е лишена от форма. Не, душата има форма. Тя е много красива. Тялото е създадено по образ и подобие на душата… (41/стр. 12)

…Онзи, който вижда – той знае, че душата има своя определена форма както и тялото. „Вярно ли е това?“ За онзи, който вижда, това е факт. (38/стр. 21)

Ние говорим за душите, но знаете ли какво нещо е душата? Каква форма има душата? Всяко нещо трябва да има своя форма, своя тежест. Видимите, проявените неща трябва да имат своя форма. Значи, душата сама по себе си не седи в известна форма, но формата е само нейно проявление. (2/лек. 29: стр. 6)

Кой може да покаже картината на своята душа? Какво ще бъде вашето положение, ако някоя тъмна нощ срещнете една душа? Вие ще останете очаровани от тази красива гледка. Пред вас ще седи някаква човешка фигура, но от лицето и от цялото ѝ тяло ще излиза бяла мека светлина, в която опитното око ще различава седемте цветни тона на седемте цветни гами. Съвременните учени познават само една цветна гама със седем различни цвята, а останалите шест не познават. (71/стр. 101)

стр. 164

Безбройни са краските и цветовете, с които човешките души се обличат. Никъде няма да срещнете две души, облечени по един и същ начин, в еднаква форма и с еднакъв цвят. (72/стр. 5)

Както идеите се обличат в красиви премени, така и човешката душа е облечена в светла красива дреха. Колкото по-праведен и добър е човек, толкова по-красива е дрехата на неговата душа. (33/стр. 322)

Всички положителни неща, всички Добродетели са облекло за човешката душа. (47/стр. 309)

…Да бъдеш добре облечен, това значи да си добродетелен човек. Красива е дрехата на добродетелния, но всеки не може да я види. Тази дреха е скрита вътре в човека. Тя е дреха на душата. (33/стр. 323)

Вие виждали ли сте какво красиво нещо е човешката душа? Ако е за форма, за красота, формата на една човешка душа с нищо не може да се сравни в света. Ако мога да изнеса пред вас един факт, той е следующият: когато Бог погледне върху формата на човешката душа, и Той ще се зарадва. Толкова велика е тя! (31/стр. 242)

Красотата на душата

Сега, като говоря за красотата, аз имам предвид човешката душа, която сама по себе си е красива. Красотата на душата непременно трябва да се излее в някаква форма. (18/стр. 110)

стр. 164–165

Красота има в човешката душа, каквато в никое друго същество в света… Заслужава да се види тази душа! И следователно на нас проповядват един морал: да залюбим човешката душа! Да, но вие трябва да видите колко е красива тази човешка душа, колко е велика! (31/стр. 242, 243)

Достатъчно е само за момент да зърнете красотата на душата, за да не я забравите никога. Който е любил, за момент поне е видял красотата на душата. (68/стр. 18)

Душата – всякога чиста и неопетнена

Може да кажем, че всички души са девици, дъщери на Бога. Те не идват на Земята за удоволствие, но идат да придобият знание. (13/стр. 195)

Материалните неща се опетняват, но душата – никога. Тя е неуловима. Никой не е зърнал, нито докоснал душата. Човешката душа и човешкият дух са чисти, девствени. (48/стр. 57)

…Човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши; вашата Божествена душа никой не е в състояние да поквари. …Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази. (54/стр. 11)

стр. 166

…Когато говоря за човешката душа, аз говоря само за доброто в нея. Туй, което зная, то е, че [в] Божествената душа няма абсолютно нищо лошо. И когато човек живее душевен живот, т.е. когато душата му взима участие във всички негови мисли, чувства и действия, такъв човек аз наричам Новороден човек. (28/лек. 8: стр. 144)

Сега вие ще дойдете да ми говорите: „Можем ли да бъдем чисти?“. Единственото стяжание^[2] на човека, това е неговата Чистота… Чистотата, това е едно наследство на човешката душа. (31/стр. 63)

Чистото никога не може да се опетни. От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката душа – никога. Няма начин, по който може да се опетни човешката душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава. (93/стр. 59)

…Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното Царство. Тя е излязла от Божественото Дихание. Туй трябва да считате като закон. (28/лек. 3: стр. 26)

стр. 167

Отличителни качества на душата

Знаете ли какъв е Свещеният трепет на душата? Знаете ли колко е нежна човешката душа? В душата няма абсолютно никаква грубост. Тя е готова да раздели последната хапка със своя приятел, с най-бедния човек. Тя не прави никаква разлика между мравката и себе си. Когато душата отправи един свой нежен трепет към някое малко същество, то трепва и казва: „Ето една душа, която ме разбира“. Нежността, Благостта, които притежава душата – това са качества на Бога. (28/лек. 3: стр. 38)

Кое е отличителното качество на душата? Едно от отличителните качества на душата е възможността ѝ да обича. Следователно, който може да обича поне едно същество, той има душа… (44/стр. 103)

…Търпението е качество на душата, а душата е от високо произхождение. Истинският ученик минава през живота на душата; той не живее в сърцето и в ума си, чийто живот е временен, преходен. (64/стр. 149)

Знанието, светостта, силата няма да дойдат в един момент. Те идват постепенно и се придружават с радост и веселие за човешката душа. Душата знае как се придобиват великите неща и затова тя има търпение да чака. (64/стр. 152)

стр. 168

Кое е отличителното качество на душата? Младостта. Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи да носиш в себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Да бъдеш млад, това значи да използваш условията, които ти са дадени за растене и развитие. (9/стр. 121)

Истинският живот се определя от душата

Душата и духът са невидими. Понеже са невидими, едни ги отричат като несъществуващи, а други ги признават. Прав е онзи, който казва, че има душа – къщата му е пълна, т.е. душата му е в него; прав е и онзи, който казва, че няма душа – къщата му е празна, душата му е вън от него… Христос казва: „Какво се ползва човек, ако има всичкото богатство на света, а душата му го напусне?“. Душата е Небесна жителка. Напусне ли човека, той изпитва скръб и нещастие, мъчение и немотия. Посети ли го отново, той става радостен и весел. (32/стр. 82)

Душата е Раят на човека. Всеки, който е вън от душата си и въздиша, той е и вън от Рая. Който е престанал да въздиша, той е в Рая. (47/стр. 425)

Щом душата посети някой човек, тогава го наричат „великан, вдъхновен, благороден“; но после, като си замине душата, този човек става обикновен. (1/лек. 16: стр. 9)

Щом Любовта не дойде в човека, и душата му не присъства в него. Когато Любовта дойде в човека, той е в състояние вече да намери онова, което е изгубил. Какво е изгубил? Той е изгубил душата си. Когато намери душата си, той може вече да се нарече човек. (11/стр. 173)

стр. 168–169

Умът… е намясто само на онзи, на когото душата е дошла в него. (11/стр. 173)

По някой път, когато душата ви напусне, вие усещате в себе си празнота, животът изгубва смисъла. После пак се връща. Когато Божественото е вътре в човека, всичко върви много добре. Божественото когато напусне човека, веднага той се намира в безизходно положение. Казвам: Първото нещо – изисква се да се образува една връзка между Невидимия свят и човека. (6/стр. 189)

„Какво да направим, за да дойдат душата и духът в нас?“ Отворете прозорците и вратите си. Духът влиза през специални прозорци, а душата – през специални врати. (32/стр. 83)

Душата ръководи човека

За да може разумно да се ползва от Божествените блага, човек трябва да се ръководи не само от ума и от сърцето си, но и от своята душа… (39/стр. 167)

Има нещо скрито в дълбочината на душата ви, което говори, което решава всичко. (1/лек. 22: стр. 34)

стр. 170

Сега желая на всички душата ви да похлопа на вашата врата и да каже: „Ела след мене!“… Не се съмнявайте в душата си. Покани ли ви, идете след нея и не се смущавайте. Смисълът на живота е при нея, а не при сърцето и ума ви, които са изложени на постоянни промени. (11/стр. 171)

Истински подтик е онзи, който иде от душата, в която няма никаква амбиция, никакво съревнование. (26/стр. 173)

Като цар и владика, като учен и прост, съзнателно или несъзнателно, човек неотклонно следва пътя на своята душа. (33/стр. 230)

Вслушване в душата

Казвам: Има неща у нас, в които трябва да се вслушваме. Има нещо дълбоко в човешката душа, което ни нашепва какво трябва да правим. (50/стр. 277)

Как се различава Божественото от човешкото? По вътрешен усет. Чрез душата си човек долавя нещата по вътрешен път. Как става това, и той не може да го докаже, но го долавя. Животът на човека се основава върху знанието на душата. Това наричаме вътрешно знание. (37/стр. 84)

Вслушвайте се в своята интуиция, в говора на душата си, тя сама ще ви открие Истината. Ако се излъжете, ще знаете, че умът ви е проговорил. Душата никога не се лъже. Когато тя говори, слушайте я и изпълнявайте това, което ви казва. (27/стр. 272)

стр. 170–171

Слушайте гласа на Разумното Начало в себе си, за да се развивате правилно. Ако на мястото на Разумното Начало, или на душата, поставите своя ум, вие ще се натъкнете на голямо противоречие. Тогава вместо да си помогне, човек повече се обърква. Например умът знае причините на болестите, но не може да ги лекува. Душата лекува болестите. Достатъчно е да пожелае тя да излекува една болест, за да постигне желанието си. Обаче умът и да желае, не успява. Защо? Възможностите му са малко. Умът се проявява повече външно, а душата – вътрешно. (27/стр. 262, 263)

Една от проявите на душата е интуицията. Чрез нея човек решава лесно задачите си. Ако сте изгубили някакъв ценен предмет, интуицията веднага ще ви подскаже къде е предметът и лесно ще го намерите. Оставите ли тази работа на ума, ще изгубите много време и пак няма да я разрешите. (27/стр. 263)

Представете си, че сте изпратили на една и съща работа двама слуги; дали сте им срок да свършат работата и да се върнат навреме вкъщи. Те започват да работят, но скоро се отказват и се връщат при господаря, когото искат да убедят, че е невъзможно да свършат тази работа. Господарят, който е заинтересуван от работата, отива заедно с тях и ги заставя да направят още един опит. В този случай с негова помощ те свършват работата. Слугите представят ума и сърцето на човека, които имат по-малко възможности, а господарят – интуицията, т.е. човешката душа. Каже ли душата, че може да направи нещо, трябва да вярвате. Каже ли умът, че човек не може да се откаже от слабостите си, не му вярвайте. Думата има интуицията. Тя знае, че човек може да се справи със своите слабости и да ги превъзмогне. (27/стр. 263, 264)

стр. 171–172

Щастието на човека се заключава в това, когато умът и душата му са пробудени и са в пълно съгласие помежду си. Има случаи, когато някои хора имат буден ум, а спяща душа; други пък имат непробуден ум, а будна душа. И в двата случая човек разбира нещата едностранчиво: или само външно, или само вътрешно. За да не изпада в противоречие, той трябва да ги разбира и външно, и вътрешно, т.е. и с ум, и с душа. (27/стр. 264)