Човекът е единствената Реалност в света

Кое нещо е Реално в света? Единственото нещо в света е човекът. Извън човека всичко е сянка на Битието. Някой пита: „Какво съм аз?“. Аз съм единствената Реалност в света – човекът. Че каква друга Реалност съществува извън съзнанието на човека? Човекът, който чувства хубавото, благото в света – това си ти. (98/стр. 5)

стр. 64–65

…Реално е само онова, което умът произвежда. Реално е само онова, което сърцето произвежда. Реално е само онова, което тялото произвежда. (98/стр. 5, 6)

Благото на човека се обуславя от неговия ум. Що е умът? Това е светлината… Онази Реалност, която произвежда светлина, наричаме ум. Онази Реалност, която произвежда топлина, наричаме чувства, сърце. Онази Реалност, която произвежда сила в човека, ние наричаме воля. Това са три проявления на самия човек. (98/стр. 5)

Казвам: Тази Реалност човек трябва да съзнава в себе си. Реално е туй, което носи щастие на човека… Щом ти си болен, ти не си в Реалността на живота. Щом ти мислиш криво, ти не си в Реалността на живота. Щом ти не чувстваш правилно, ти не си в Реалността на живота. (98/стр. 7)

Единствената Реалност в света е съзнателният живот, който се проявява чрез светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. (94/стр. 241)

Само онзи човек, в ума на когото няма никакво противоречие, само онзи човек, в сърцето на когото няма противоречия – той е всесилен човек… Реалното във вас е на това място, дето никакво противоречие не се явява във вашия ум. То е Реалното. Реалното във вашето сърце е туй място, дето никакво противоречие не се явява в чувствата. (98/стр. 15)

стр. 65–66

Това, което в даден момент дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е Реално. Вън от човека Реалност не съществува. (94/стр. 134)

Реален човек е само онзи, който изтича от Любовта. Реален човек е само онзи, който изтича от Мъдростта. Реален човек е само онзи, който изтича от Истината. (98/стр. 11)

Външният свят е отражение на тебе. Реално е само онова, което е в тебе, което ти схващаш – то е Реалното. Реален е светът дотолкоз, доколкото ти разбираш себе си. (98/стр. 12)

Ще знаете, че вън от вас светът не съществува. Бог, Който живее в мене, Той е Създател на света и затова не трябва да Го търсите вън от света, вън от себе си. (99/стр. 21)

Същинският човек

Съвременните хора си представят човека по форма, но това не е истинският човек. Тялото е жилище, в което душата временно обитава. (29/стр. 130)

стр. 67

Ти си една красива мома или един красив момък, но един ден загубиш красотата си, здравето си и умираш разочарован. Питам: Кое е онова у нас, което ни радва? То не е нашата красота. Аз казвам: Обичай душата си, обичай духа си! (51/стр. 164, 165)

Един англичанин написал един разказ „Как може да се създаде човек“. Като учен, той се опитал да направи един човек, в който вложил движение, интелигентност и воля. Каква била изненадата му, когато от този човек излязъл само един автомат. Тръгнал човекът след него и викал: „Душа искам, душа ми дай“. Автоматът го следвал навсякъде и непрекъснато викал: „Душа ми дай!“. Така англичанинът се убедил, че същественото в човека е душата. Без душа той е автомат. (37/стр. 136)

Слънцето, което не залязва, принадлежи на човешката душа. Значи, душата има свое Слънце. Ние разглеждаме душата в смисъл на истинския човек. Тъй щото иска ли някой да знае какво всъщност представя човек, нека той има предвид душата. Външният човек, когото виждаме, не е Азът; той е слуга на същинския човек, на душата. (5/стр. 31)

Външно човек е форма, в която е поставено някакво съдържание. Съдържанието е ценно, защото има Божествен произход. (44/стр. 232)

Ти не си това, което виждаш в огледалото. …Това, което виждате отвън, не е човекът. Пипаш, работиш с ръцете, но зад тях се крие друго нещо, което ги направлява. Това, което не виждате, но чувствате и съзнавате, то е истинският човек. (68/стр. 108)

стр. 67–68

Кой е видял човека? Вие виждате само външната форма на човека, неговото тяло, но самия човек не виждате. Човек е скрит в ума, в сърцето и във волята си, които са невидими. Чрез тях той се проявява, но остава невидим. Казват за някого, че е интелигентен и благороден, но никой не е виждал интелигентността на неговия ум и благородството на неговото сърце. Тъй щото хората виждат само външната страна на човека. (3/стр. 273, 274)

Човек не е онова, с което е облечен. Не са дрехите, които говорят за човека. Онова, което ме препоръчва, това са моят ум, моето сърце и моята воля. Онова, което съм всъщност, това е моята душа, това е моят дух. (40/стр. 258)

…Каквото и да говориш на сегашните хора, все материалното разбират. Засега светът има един материален колорит, но онова, мощното, великото, което не умира в човека, не е материалното. Под думата „материалното“ ние разбираме онова, което гние, което се разлага, което умира. Същото нещо разбираме и под думата „плът“. А онова пък, което е безсмъртно, ние наричаме или душа, или дух, или ум. Безсмъртното е, което расте и се развива у човека. (2/лек. 31: стр. 10, 11)

стр. 68–69

И човекът не е това, за което казват, че като умре, с него всичко се свършва… Човек е една жива душа, която има възможност да живее и да чувства Вечния живот, да придобие туй, което иска – разумния и щастливия живот. (1/лек. 1: стр. 11)

Същината на човека

В своята Същина човек е подобен на Бога. (11/стр. 32)

И тъй, когато говорим за човека, трябва да различаваме Същината му от неговите прояви. По Същина човек е добър, защото Бог живее в него. (3/стр. 194)

Религията е отношение на човека към неговата Същина, тя е отношение на човека към Бога. (2/лек. 25: стр. 10)

Същината на нещата е вътре, вътрешно какъв е човекът. Другото, това са външни отношения на нещата. (2/лек. 4: стр. 9)

Всички хора са въплътени духове. Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана? Кой от вас е видял човека? …Има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие и той чувства какво е всъщност. (64/стр. 184)

стр. 69–70

Всички трябва да извикаме Божественото в себе си, да извикаме живота такъв, какъвто си е. (50/стр. 332)

И за човека се говори като за външна форма и като отвлечено понятие. Тялото е външната форма на човека – обвивка, без която не може да се прояви на Земята. Обаче Същината на човека не е в тялото му. (3/стр. 4)

Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по-високо и го напътва в живота му. То му нашепва какво да прави, как и кога да се прояви. В този смисъл съзнанието на човека не е нищо друго освен неговото Ръководно начало… Ако искате да бъдете свободни, дръжте връзката си със своето Ръководно начало. (34/стр. 24)

…Същината на човека се крие в душата му. Тя създава около себе си нов свят, толкова по-красив, колкото е по-пробудена. (91/стр. 128)

Всичко, което става в пробудената душа, е съзнателно. Ние взимаме тази душа като представа за неизменната форма на живота, или Същината на човека. Това е човешката душа. За да може човек да разбира тази Същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него – не физическия живот, той е външната страна на живота, но вътрешния живот, духовния живот, Великото, Божественото в него. (1/лек. 32: стр. 4)

стр. 70–71

Човешкият дух, човешката душа, човешкото сърце и човешкият ум, това е Същината, която Бог отглежда. Всичко друго отвън служи за нашето вътрешно постижение. (52/стр. 566)

Създаването на човека

Когато Бог създал света, Той е носил човека в Ума Си, в Сърцето Си, в Душата Си и в Духа Си… Ако Бог не е носил човека в Ума Си, той не би дошъл в света. (97/стр. 239, 240)

Когато човек се е появил, явяването на човека се отбелязва с известна епоха в пространството и са станали известни събития… Чрез появяването на човека на Земята, като е създаден човек, отбелязано е на звездите, че на Земята се е появило едно същество под името човек. (55/стр. 412)

…Човека… Казано е за него: „Направил го е малко по-долу от Ангелите“. (49/стр. 579)

стр. 72

Ще дойде някой учен и ще започне да разправя как произлязъл човек. Според него човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е развивала и минавала през всички форми на растителното и животинското царства. За мене това не е важно. Аз зная, че съм произлязъл от едно Велико Разумно Начало, Което съдържа в себе си всички съществуващи форми досега, както и много още, които не са проявени. (44/стр. 156)

Животът, който тече в нашата душа, е излязъл от Бога. Първоначалният Живот е от Бога. (61/стр. 90)

Бог вложил Своето Дихание в човека и човек станал Жива душа. Христос дойде за онова, Божественото, което е в човека… (8/стр. 40)

Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него Дихание, и той стана Жива душа. Бог вложи в човека Живот – да живее, да се учи, да разбере, че Животът има по-дълбок смисъл, отколкото той си представя. (39/стр. 143)

Когато е вдъхнал в човешката душа Живо Дихание, с това заедно Бог е вложил в нея всички възможности и условия за нейното развитие. Когато се казва, че Бог е възлюбил Истината в човека, това значи, че Той е възлюбил в него това, което му дава всички възможности да се прояви и развива. (55/стр. 270, 271)

стр. 73

Аз сега приемам туй, Божественото, което [Бог] е вдъхнал в човешката душа… Тази душа е тази Божествена душа. (8/стр. 305)

Тялото на човека е направено от пръст, а Диханието – то е Животът, вложен в тази форма. (12/стр. 83)

В древността всички древни философи са вярвали, че Бог е направил от пръст човека, т.е. тялото му…, и в туй тяло вдъхнал Дихание, и той станал Жива душа. Вдъхнал Жива душа – движение да има, да диша, пулс да има, съзнание да има. Под думата „Жива душа“ разбираме: да мисли. (12/стр. 78)

…Има два произхода в света. Човек има две естества. Ако вие искате да знаете какъв е произходът на естествения човек, има едно обяснение. Ако искаш да знаеш какъв е духовният произход на човека, има съвсем друго обяснение. (51/стр. 25)

…Писанието казва, че Бог ни е родил… По същия начин обаче Писанието казва, че Бог е направил човека от пръст. Питам: Кое е най-вярното от тия положения? Бог създаде ли човека, роди ли го, от пръст ли го направи? От пръст създаде неговото тяло, чрез Вдъхване произведе неговия Живот, но не му вдъхна в устата, а в носа. Защо в Писанието се казва, че Бог вдъхнал Живот на човека чрез носа? Какво означава носът? Носът е емблема на човешката Разумност. Когато Бог създаде Разумното в човека, тогава Той му вдъхна Дихание в носа… (1/лек. 31: стр. 9)

стр. 73–74

Вярно е, че първоначално човек е бил облечен в тленна дреха като пръстта, но после Бог е вдъхнал в този човек Жива душа и той придобил по-високо съзнание. До това време човек се намирал почти в животинско състояние, не разбирал смисъла на живота. Като станал Жива душа, животът му се осмислил и той разбрал, че има нещо по-високо от яденето и пиенето. Той разбрал, че в него има едно Висше Разумно Начало – неговата душа. (3/стр. 34, 35)

„И вдъхна в ноздрите му Дихание на Живот, и стана человек Жива душа.“ Това значи: И започна човек да диша, да мисли, да чувства, да се движи и да работи… Веднъж само вдъхна Бог в ноздрите на човека и той стана Жива душа. При това този процес не е еднократен. Много пъти Бог внася Своето Дихание в човека. В който момент престане този процес, човек умира, т.е. Животът в него се прекъсва. (93/стр. 28, 29)

Който не разбира Истината, мисли, че Бог само веднъж е вдъхнал Живот в първия човек. За да го оживи, Бог наистина е вдъхнал само веднъж, но от тогава до днес Той не е престанал да внася Диханието Си в човека и няма да престане да вдъхва… Като знаете това, поддържайте връзката си с Бога, за да могат Неговите Енергии да се втичат във вас… Смисълът на живота се заключава във връзката на човешката душа с Бога. (93/стр. 29)

стр. 74–75

Всяка сутрин, като ставате от сън, кажете си: „Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде“. …Всяко нещо, създадено от Бога, е добро и разумно. За да се убедите в това, хвърлете старите си и окъсани дрехи, за да видите Божествената дреха, с която Бог ви е облякъл. (39/стр. 175, 176)

…Този Ангел, това е нашият дух. Казва Писанието: „Духът винаги показва, че човек е роден от Бога“. (51/стр. 332)

…Бог като се е ограничил, Той е създал човека. Значи, като е вложил Духа Си в човека, Бог се е ограничил. (49/стр. 507)

…Мощта на човека седи в онова, което Бог е създал. Бог създал човешкото тяло, Бог създал човешкия ум, Бог вдъхна душа в него и отдели Бог от Себе Си Духа. Всичко, каквото човек има, е от Бога. (49/стр. 385)

…Бог е вложил в човека Духа Си. Чрез Него човек познава Бога. Духът обединява двете начала в човека – нисшето и Висшето, за да се роди от тях Новият човек. (86/стр. 234)

стр. 76

Човекът е създаден по Образ и Подобие Божие

Коя е съществената черта, която отличава човека от другите живи същества? Казано е, че човек е направен по Образ и Подобие Божие. (33/стр. 60)

…Когато Разумното в света, което е Идеалът на човечеството, се е проявило, Бог е казал: „Ще направя човека по Свой Образ и Подобие“. Това е Идеалът, към който човек трябва да се стреми. (2/лек. 4: стр. 8)

Да бъде човек създаден по Образ и Подобие Божие, това подразбира да му са дадени две качества: да мисли и да чувства. (64/стр. 191)

Казал е Бог: „Да направим човека по Образ и Подобие Свое“. И каквото е казал, това е станало. „По Образ и Подобие“ – разбирам по ум и по сърце. Наистина по ум и по сърце човек е направен точно като Бога… Нашите мисли и чувства се проявяват точно по Образ и Подобие Божие. Ако не се проявяват както трябва, ние никога не можем да познаем Божественото. Човек познава Божественото Начало в себе си само чрез образа на своите мисли и чувства. (72/стр. 175, 176)

Казано е, че човек е направен по Образ и Подобие на Бога. В какво се вижда това Подобие? Във Възвишените мисли и Благородни чувства на човека. Те са Образ и Подобие на Божественото Начало в него. (83/стр. 343)

стр. 76–77

Когато се казва, че човек е създаден по Образ и Подобие Божие, това се отнася до неговата душа. Тя трябва да се прояви, да види Божието Лице. Само душата може да види Лицето на Бога. (30/стр. 131)

Бог ви е направил по Образ и Подобие Свое, дал ви е велики блага, велики дарби, за развитието на които трябва да се вглъбявате в своя дух и в своята душа, да благодарите за своя ум и за своето сърце. (91/стр. 12)

Вашият образ е Божествен – във всеки ваш живот ще го виждате. (37/стр. 219)

Отде иде човек и накъде отива?

В Откровението Бог казва: „Аз съм алфа и омега – началото и краят“. Това значи, че всяко същество излиза от Бога като Божествен лъч, минава през всички светове и пак се връща към Бога. (22/стр. 246, 247)

…Ние ще се върнем при Единния Бог. Той е Онзи, от Когото сме излезли и при Когото ще се върнем с тази богата опитност да живеем в Него и да разбираме смисъла на всичките светове, които сега съществуват. (4/стр. 153)

стр. 78

Ако приемете, че сте излезли от Бога, вие имате велико бъдеще, от вас ще излязат истински човеци. (34/стр. 43)

…Всички хора са излезли от Бога. Ако не помните кога сте излезли, това е друг въпрос. Важно е, че всички хора, като души, са живели в Бога и са излезли от Него. (99/стр. 302)

„Аз зная отде ида“ – казва Христос. Сега и на вас пожелавам да знаете отде идете и накъде отивате. Няма по-хубаво нещо от това да знаете къде отивате и отде идете. Да знаем, че идем от онзи Светъл, Възвишен свят на Любовта, на Мъдростта, дето Светлината царува; от онзи Светъл свят на Истината, дето Свобода царува… (2/лек. 5: стр. 34)

Дръжте в ума си мисълта да не прекъсвате връзката си със Светлината. Вие сте слезли от света на Светлината, минали сте през Луната… и оттам сте дошли на Земята. Как е станало това, не знаете. (24/стр. 142)

Та казвам: При сегашните условия на живота ние сме дошли на Земята да се учим. В това състояние на развитие, в което се намират съвременните хора, те не са още готови да се върнат на Небето. Хората трябва да се приготвят за това и пак да се върнат, отдето са излезли. Във Вечността нещата не се повтарят. Няма два еднакви момента в Природата. Ти не можеш да се върнеш на старото място, от което си излязъл, докато не придобиеш нещо. (41/стр. 252)

стр. 78–79

Сега всеки трябва да се запита може ли съзнателно да влезе в Божествения живот като ученик и да започне да учи. Човек е бил в Божествения живот и трябва да се върне отново в него. (101/стр. 17)

Трябва да се върнем в Рая… Трябва да се върнем не назад, но напред – връщане напред. Да се обърнем и да вървим към Великия Закон на Любовта. (29/стр. 213)

Какво трябва да направи човек, за да се върне отново в Рая? Да изпълни Божия Закон. Човешкият дух може да се върне там, отдето е излязъл. (101/стр. 19)

Човекът е лъч, проекция на Бога

Ние, като част от Цялото, сме лъчи, които са излезли от Великото. …Ние сме лъчи, излезли от Бога. Тези лъчи вече са се оформили. (2/лек. 27: стр. 17)

Човек не е само един Божествен лъч; човек е Живот, една постоянна струя, която излиза от Бога. (22/стр. 48)

Ние сме лъчи от Бога, Който се проявява в нас. Като знаете това, не се стремете да бъдете добри. Бог е добър, а вие дайте възможност на това Добро да се прояви във вас. Щом си лъч от Бога, ти ще мислиш за Него… (70/стр. 232)

стр. 79–80

Душата, с която облагородяваш нещата, не е ли твоят Бог? Умът, с който мислиш, и сърцето, с което чувстваш, не са ли удове на Божественото Начало в тебе? Всеки човек е проекция на Бога. (62/стр. 176)

Всеки от вас е проекция на Бога… Дойде един човек – за да не го спъвам, отнасям се с уважение, защото виждам проекцията на Бога. Ако някой вижда проекция на Бога в мен, и той не трябва да ме спъва. Ако всеки един човек остави Бог да се проектира, ако нещата дойдат като един съзнателен закон, тогава ще разполагате с всичкото богатство на Земята. (67/стр. 282)

Човекът е микрокосмос, малка вселена

…Човек представя малка вселена с определена цел и движение в известна посока. (26/стр. 32)

…Човек е създаден според законите, по които е създадена Великата Вселена. Следователно, като изучава себе си, едновременно с това човек изучава и Вселената. Затова именно човек е наречен „малка вселена“, или „микрокосмос“. (11/стр. 29)

Ако Космическият човек представя проява на Вселената, малкият човек пък представя Вселената, изявена в микроскопическа форма. Затова именно наричат човека „микрокосмос“, или „малка вселена“. Значи, всичко, което ни обикаля, всичко, което става във външния свят, има отражение и в човека, когото наричат „малка природа“. (24/стр. 125, 126)

стр. 80–81

Всичко, което Бог е създал, съществува в миниатюр и в човека. (47/стр. 369)

Ако човек представя Вселената в миниатюр, къде всъщност се намира той? Главната квартира на човека е някъде в тялото му, но къде именно – той сам трябва да си отговори. Това е задача, която всеки сам трябва да реши. (24/стр. 126)

…Ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа – човек е един микрокосмос; каквото става в цялата Вселена, това става и в човека. (4/стр. 120)

Едно трябва да знаете: всичко, което става в природата, във външния свят, същото става и в човека. (7/стр. 178)

Право е желанието на човека да има знания… Той трябва да разбира законите на природата; той трябва да знае причините и последствията на всичко онова, което става в самия него. Защо? Защото всичко, което става в целия Космос, във всички планети и Слънца, в целия живот, се отразява и в отделния човек. (35/стр. 37)

стр. 82

Де е човекът? Човек представя малка вселена, малък център в общата Вселена. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в Слънчевата система на физическия свят. Човешкият дух представя Слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на Космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т.е. физическия, свят и вътрешния, малкия свят в човека има пълна аналогия. (35/стр. 37, 38)

Съвременните хора говорят, че какъвто е малкият свят, такъв е и големият; какъвто [е] микрокосмосът, такъв е и макрокосмосът. (2/лек. 22: стр. 8)

…Всичко, което е вън, в макрокосмоса, го има и вътре в човека. Колкото планети и звезди има вън, толкова има и вътре в човешкия мозък. Вътрешните Венера, Юпитер или Меркурий са във връзка с външните. Вие имате и едно вътрешно Слънце, което е във връзка с външното. (22/стр. 280)

В човека има по едно вътрешно Слънце и вътрешна Луна, които осветяват неговия път. (47/стр. 500)

Защо се интересува човек от Слънцето? Защото е в неговата глава. Ако Слънцето в човека изгасне, той е загубен. Ако една от планетите в неговата глава се разруши, той преживява голям катаклизъм. (7/стр. 175)

стр. 82–83

…Хората са подобие на Космическия човек. В тяхната глава има светещи клетки както звездите. И в тях има едно вътрешно Слънце по подобие на външното… Когато пък между външното и вътрешното Слънце у човека има хармония и подобие, тогава казваме, че човек се намира в състояние на пълно здраве. (2/лек. 33: стр. 26)

В душата на човека се включват и Луната, и звездите, и всички небесни светила, които ние виждаме по небето. В това отношение човек представлява в миниатюр един Велик свят. (5/стр. 38)

Човекът е сложно същество

Човекът е първото число, единицата, която не се мени. От единицата са произлезли чувствата и способностите в човека. Тази единица постоянно радиира; тя е Живата душа, от която е произлязло всичко в света. …Под единица подразбирам Всеобемащото съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи. Всеки лъч, който излиза от човека, се означава с числата едно, две, три, десет, хиляда до милиони; всеки лъч има свое предназначение. В този смисъл всеки човек включва, т.е. съдържа, в себе си единицата. (90/стр. 150)

стр. 84

Аз считам човека като най-сложната формула в живата математика и геометрия. И на Земята няма по-сложно същество от човека. Органически той е най-сложното същество и геометрически той е най-сложната формула. За да се изучи човек, изискват се ред години, а то е въпрос на бъдещето. (28/лек. 32: стр. 295, 296)

В математическо отношение аз си представлявам човека на Земята като една от най-сложните формули. И всеки, който може да разгадае отношенията на тази формула, …той ще има една представа за човека. (1/лек. 23: стр. 4)

Сам по себе си човек е сложно същество, съставено от разнородна материя и от разнородни сили, а също така и от разнородни чувства и мисли. Следователно, за да разбере напълно живота, преди всичко човек трябва да разбере себе си. Щом изучи и познае себе си, той ще разбере живота и ще го осмисли. (78/стр. 265, 266)

Човек е един акумулатор, или един кръстопът, дето се преплитат милиони космически течения. Човек представлява един такъв възел. (1/лек. 23: стр. 4)

…Трябва да гледате на човека като на жива разумна станция, чрез която той влиза в съприкосновение с целия Космос. Всичко зависи от това кой бутон в станцията ще бутне, за да влезе във връзка с добри или лоши същества. (96/стр. 277)

стр. 85

Коя е радиостанцията в човека? Неговото будно съзнание. Чрез тази станция човек влиза във връзка с външния и вътрешния свят, с всички разумни същества. (96/стр. 277)

Човекът е Божествена книга

Човекът като вътрешно Писание

Във всеки човек се крие Божественото… Големи богатства се крият в човека. Всички хора са написани Божествени книги. (22/стр. 208)

Какво представят Писанията? Написана книга. Тази написана книга сте вие и върху нея могат да се четат много работи. (75/стр. 227)

Вие мислите, че вашият ум и вашето сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съществено, отколкото ума и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки един човек е Свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползваш. (22/стр. 208)

Всеки човек е една хубава книга… Ако знаеш как сам да четеш книгата си, ти си наследил хубавите работи. (40/стр. 442)

Щом е дошъл на Земята, човек трябва да бъде доволен от написаното върху него. …Да запази онова, което първоначално Бог е написал в душата му. Човек представя археологическа монета, върху която Бог в началото още е писал. (72/стр. 201)

стр. 85–86

Четете в своята душа като в Божествена, Свещена книга. Всичко е написано в нея. Ако не разбирате нещо, не го зачерквайте, не казвайте, че това или онова не е намясто, че е криво написано. Всичко, което Бог е писал, е намясто. Фактът, че като зачитате Божественото, имате мир и разположение, показва, че Божиите работи са намясто. (81/стр. 442)

Когато човек пази нещата, които Бог е написал в неговата душа, това показва, че той има характер. Божественият Дух и сега още пише в човешката душа. Всички Разумни неща в човешката душа, които не търпят никакво коригиране, никакво поправяне, са написани от Божествения Дух. Той не само че ги е написал, но ги е дълбоко врязал в душата на човека. (1/лек. 10: стр. 11, 12)

Всеки ден Бог отваря листата на твоята книга. Мисли върху Великото, което Бог е вложил в душата ти – нова глава си прочел. (74/лек. 12: стр. 8)

Всеки човек е книга, върху която Бог е писал и продължава да пише. Като изразява написаното, човек изявява Бога в себе си. (44/стр. 73, 74)

Какво е написал Бог в книгата на човека? Велики работи, които трябва да се изучават. Там е написано Духовното знание, което отваря пътя на човека за всички Духовни светове. Като изучава Духовния свят, човек се свързва и с Божествения. (48/стр. 42)

стр. 86–87

…Да се роди Божията мисъл в тебе. И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа. (1/лек. 32: стр. 26)

„И отвори умовете им да разбират Писанията.“ Когато Великият Божествен Дух разкрие умовете ви – под умовете разбирам тази Велика Свещена книга – знаете ли колко нещо има написано в умовете ви? Всичко това е складирано там. А ти седнеш и въздишаш. Има велики неща, написани. (31/стр. 102)

Ако четеш онова, което Бог е написал в ума; ако четеш онова, което Бог е написал в сърцето; ако четеш онова, което Бог е написал в тялото – ще се спасиш. (6/стр. 273)

Тялото като Свещена книга

Та казвам: Тази Свещена книга трябва да се изучава. За това нещо и старите гърци са казали: „Човек трябва да се познае“. Тази написана книга е самият човек. Колко велики неща има написани във вашия мозък, на вашите очи, на вашите вежди, на вашия нос, на вашето лице, на вашето чело! Това е един цял живот, който се отразява. „Е – казват, – това е лице!“ Да, но колцина от вас са чели тези Свещени писма, написани на човешкото лице? (1/лек. 11: стр. 22, 23)

стр. 87–88

Всеки може да чете в себе си. Чудно е да имате такава книга в себе си и да не можете да я четете! Ако не можете да четете във вашата книга – по вашата глава, по лицето, по тялото, гърдите, краката, ръцете и гърба си, де е вашето знание? (29/стр. 62)

Човешката ръка е Божествената книга, листата на която постоянно се пишат. (70/стр. 254)

Мястото, предназначението, мисията, пътят на човека

…Всички ние влизаме в един Велик Божествен организъм. Всяка една душа, всеки един индивид в света играе важна роля в този Божествен организъм… (21/стр. 149)

Казвате, че първата задача на човека е да уреди живота си. А за това той трябва да знае, че е част от един Велик организъм, и да намери мястото си в него. (3/стр. 178)

Всеки човек представлява един важен елемент в живота и в това трябва да се убеди… Най-първо човек трябва да вярва в това какво е неговото предназначение като човек. Не е важно какъв е той в обществото като държавник или като адвокат, но важното е каква е неговата работа като елемент във Вселената. Съзнаеш ли това, ти ще бъдеш в хармония с всичко, което те окръжава, и ще бъдеш силен. (2/лек. 23: стр. 24)

стр. 88–89

Имайте вяра в Божественото, което е вложено във вас. Всички вие сте важни елементи, без които не може. (2/лек. 23: стр. 30)

И тъй, важното за вас е да знаете, че всеки човек представлява един елемент в Природата. Явяването на толкова милиарди хора в света, това не е случаен акт. Всеки човек е точно на мястото си. Той играе известна роля в Природата. Без него Вселената не може. Ти, като човек, като душа – без твоя ум, без твоето сърце, без твоята душа Вселената не може да се прояви в своята хармония. (2/лек. 23: стр. 17)

…Всеки човек представлява малка свещица, която, прибавена към многото свещи, извършва важна работа. (75/стр. 123)

Като душа, човек има велико предназначение на Земята. (71/стр. 110)

…Човекът, като е дошъл сега на Земята, реализира този строго определен план, създаден от Разумната Природа. (2/лек. 29: стр. 7)

стр. 90

Вие трябва да знаете, че сте един орган от този Божествен организъм, имате известна мисия, …трябва да я изпълните. Вие трябва да изпълните своето предназначение! (2/лек. 16: стр. 17, 18)

…Всеки човек има една велика мисия. (21/стр. 469)

За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: „Излез да се проявиш!“. И тогава всичкото Небе ще се прояви чрез тебе. (1/лек. 24: стр. 23)