Божествената мисъл е царицата в човека

„Да направим човека по Образу Нашему и по Подобию Нашему.“ Този Образ и Подобие се заключава в Божията мисъл. Който може да бъде проводник на Божиите мисли, той е човек, създаден по Образ и Подобие Божие. (64/стр. 190)

Под царица разбираме Божествената мисъл, която е основа на всички мисли. Всичко се движи около нея. (32/стр. 93)

Божествената мисъл носи живот, Божествената мисъл носи щастие. Божествената мисъл носи сила, Божествената сила носи здраве. Божествената сила носи в себе си всички блага, всички добродетели, които човек в света търси. (49/стр. 370)

Най-малката Божествена мисъл е в състояние да повдигне човека, да го постави на здрава основа. (7/стр. 17)

стр. 288

И живота ви да коства, застанете на страната на Божествената мисъл. Застъпвайте се за Божествените идеи. Божествените мисли повдигат и възкресяват човека. (94/стр. 234)

Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде Светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото! Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен. (73/стр. 286)

Чувствата – вътрешният глас у човека

Както човек има тяло, нагодено за физическия свят, така има и чувства за духовния свят, и мисли за Божествения свят. (24/стр. 229)

Дойдете ли до духовния свят, вие трябва да разчитате на своите чувства и на своето сърце. (44/стр. 115)

Казвам: Вътрешният глас у хората не се дължи на тяхната мисъл, но на техните чувства. Първоначално човек е започнал със сърдечния си живот. В това отношение животът на сърцето предшества живота на ума, т.е. първо човек е започнал да чувства, а после – да мисли. Някой казва: „Аз мисля“. Да, но преди да си започнал да мислиш, ти си чувствал. Ако чувствата на човека са прави, и мисълта му ще бъде права; ако чувствата му са изопачени, и мисълта му ще бъде изопачена. (75/стр. 237, 238)

стр. 289

И когато ние слушаме този вътрешен глас, аз го наричам Разумното сърце, моите разсъждения се отличават от обикновените разсъждения. (69/лек. 24: стр. 4)

…Чувствата се делят на три категории: чувства, които се отнасят до физическия свят; чувства, които се отнасят до духовния свят; и чувства, които се отнасят до Божествения свят. Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят. Милосърдието се отнася към Божествения свят, защото се прилага към всички същества: растения, животни и хора. Изявете Любовта си и в трите свята. Това е Новото Учение. (47/стр. 457)

Ако анализирате нежните, благородните чувства на човека, ще видите, че те коренно се различават от другите чувства както по форма, така и по състав. (73/стр. 302)

Чувствата, това са корените на твоя живот – ще ги пуснеш долу, за да извлечеш сокове за по-висшия живот. (1/лек. 27: стр. 10)

Желанията – важна роля играят в живота

…Човек трябва да знае какво иска. Защо? Защото желанията играят важна роля в живота. Желанията на човека трябва да бъдат строго определени. Мислите и желанията са важни елементи в духовния свят. (70/стр. 86)

стр. 290

…Не е достатъчно човек да има желания, но желанията му да бъдат организирани, т.е. да знае защо желае нещо, как може да го реализира и какъв ще бъде резултатът на даденото желание. (24/стр. 23)

Във всяко желание човек трябва да търси Бога. Някой казва: „Имам желание да ям“. Значи, чрез храната имаш желание да намериш Бога, да познаеш Божията Любов. Щом човек намери Бога и познае Любовта Му, той всичко е придобил. (42/стр. 13)

Има един свят, в който всичко е постижимо. Това е светът на Любовта. Там всички човешки желания се постигат. (40/стр. 481)

Какво представя Любовта? Любовта е динамическа сила, която може да извърши всичко. Тя… се прилага като сила, чрез която човек може да постигне всички свои желания. (30/стр. 107)

Чрез Любовта човек постига онези свои желания, които могат да му донесат всички блага на живота. Това са желанията на човешката душа. (30/стр. 107, 108)

И ще се стремим все към Великата Истина, на която подтик е Любовта. И всички ваши желания са милиони светове, които се образуват и се движат, и милиарди системи, които се движат към една Велика цел, а тя е Истината. (21/стр. 160)

стр. 291

Познание за желанията

Желанията са храна на сърцето

…Четете индуската религиозна философия, в която се казва: „Убий всяко желание в себе си“. Желанията са храна на сърцето. Да убиеш желанията си, значи да унищожиш сърцето си. Тази философия не търпи критика, затова именно пропадна. (3/стр. 185)

Една стара философия казва, че човек трябва да убие всяко желание в себе си. На тази мисъл Христос се противопоставя с думите: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“. Значи, човек трябва да усъвършенства своите желания, а не да ги убива. (34/стр. 145)

И тъй, не съжалявайте за ония естествени желания, които се крият в душата ви. Дайте път на тия желания да минат през сърцето ви и да се изявят навън. (72/стр. 379)

Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва. (34/стр. 134)

Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия. И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати. Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране. (34/стр. 130)

стр. 292

Естествените желания представят извор, който постоянно тече… Което можете да реализирате, още в момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече. Един ден то пак ще дойде у вас при по-благоприятни условия за реализирането му. (34/стр. 130)

Неестествените желания спъват човека

Има желания в човека, на които не трябва да се дава ход. Те са тъй наречените неестествени желания, които, вместо да повдигат, спъват човека. Разумният човек прави отбор в желанията си и едни от тях допуща до сърцето си, а други спира. (72/стр. 379)

Няма лоши желания, но има естествени и неестествени желания. …Когато се поддаде на едно неестествено желание, човек изпада в положение, от което мъчно може да излезе. (72/стр. 334, 372)

Съществуват естествени и неестествени желания. Пазете се от неестествените желания. Например неестествено е желанието на човека да се хареса на хората. Това желание може да спъне развитието му. Всяко неестествено желание спъва правилния ход на човешкото развитие. (48/стр. 118)

…Човек трябва да дава ход на естествените желания в себе си, а не на ония, които никога не може да насити. (72/стр. 373, 374)

стр. 293

Съвременните хора не се нуждаят от желания, които ядат много като слоновете. Такива желания опропастяват човека, но не могат да го повдигнат. (72/стр. 373)

…Човек трябва да трансформира ония сили в своя организъм, които събуждат ненаситни желания в него. От сили, от енергии на гъсеница той трябва да ги превърне в енергии на пеперуда, която се задоволява със сладкия сок на цветовете. Животът на гъсеницата може да се уподоби на материалистичния живот на човека, а животът на пеперудата – на духовния му живот. (73/стр. 90)

Днес хората не успяват, понеже имат много човешки желания. Човешките желания са преходни, вследствие на което хората се намират пред големи разочарования. (30/стр. 45)

Като човек, за да се движиш свободно, ти трябва да имаш само едно желание. Внесеш ли обаче повече желания едновременно в твоето сърце, ти не ще можеш да се движиш свободно в живота си и на всяка крачка ще се спъваш. (75/стр. 34)

За да не се натъкваш на страдания, стой далеч от желанията на хората. Иди при Божествения източник и приеми направо от него онова желание, което има отношение към твоята душа. (24/стр. 18)

стр. 294

…Човек… да бъде готов да отиде при Божествения извор и оттам да приеме едно ново желание, от никого още невъзприето. Къде е Божественият извор? В съзнанието на човека. Качвайте се в съзнанието си, за да черпите нови и възвишени желания. (24/стр. 18, 19)

Настроенията – неорганизираната материя у човека

Настроенията у човека не представляват нещо възвишено. Животът на настроенията се занимава с една неорганизирана материя, а чувствата представляват организиран живот… Най-после иде третата фаза на живота – душевният, Разумният живот, в който взима участие съзнанието на човека. Следователно ти най-първо ще минеш през настроенията. Те са ветропоказателят на твоя живот. После ще минеш през чувствата. Те показват количеството на влагата, която трябва да се даде на живота, и най-после ще дойде Светлината, която трябва да въздейства върху всичко благородно и възвишено у нас.

И тъй, ако вие едновременно сте радостни и весели, вие сте в живота на настроенията. Ако нещо ви засегне дълбоко и се обидите, не можете да простите, вие имате влага повече, отколкото ви трябва. Това показва, че сте в живота на чувствата. Ако пък пътят ви е ясен и вие можете да учите добре, това показва, че вие сте в Разумния живот. Тогава съзнанието ви се развива по един правилен начин. (2/лек. 33: стр. 16, 17)

стр. 295

Като знае, че съществува пролет в Природата, човек вярва, че съществува пролет и в неговите мисли, чувства и действия… Обаче не се заблуждавайте от настроенията си да мислите, че добрите настроения са пролетта, за която говорим. Настроенията са временни състояния, които ту повдигат, ту понижават вашата психическа температура. Те нямат нищо общо с пролетните състояния на духа и на душата. (3/стр. 152)

Що се отнася до неразположенията и до лошите ви настроения, те се дължат на вътрешни условия, при които се намирате, а не на външни. (3/стр. 152)

…Човек лесно минава от едно настроение в друго, без да придобива нещо. За тази цел той трябва да излезе от областта на настроенията и да мине в областта на положителните и прави мисли и чувства, които го вдъхновяват и подигат. (26/стр. 104, 105)

За да се справя лесно с настроенията си, човек трябва да разсъждава. Да разсъждава, това значи да отправя мисълта си към Висшия свят… (26/стр. 105)

Не се водете по настроенията си. Как определих аз настроенията? Настроението е ветропоказател, чувството – кладенец, извор, мисълта – река, Разумността – градина с плодове, а Принципът – Школата. (28/лек. 19: стр. 212)

стр. 296

Постъпките – плодовете на човека

Плодовете на дървото… показват степента на развитието, до което е достигнало… Плодовете на човека са неговите постъпки. (47/стр. 428)

В човека има едно правилно вътрешно разбиране, според което човек трябва да постъпва. А да постъпва правилно, това подразбира още от най-стари времена: твоята Светлина не трябва да загасва… (51/стр. 154)

В огъня на Божествената Любов се коват всички благородни постъпки. (38/стр. 97)

Всяка постъпка, която внася мир и спокойствие в душата ти, е добра. (93/стр. 98)

Понякога мислиш, че вършиш добро, а си недоволен от себе си. Недоволството е Гласът на Бога, Който не одобрява постъпката ти. (93/стр. 98)

Мисли за постъпките си, без да се страхуваш от тях. Преди да си извършил една постъпка, пръв ти трябва да си доволен от нея и да я изявиш навън. Ако си доволен от постъпката си, направи я. Само реализираната добра постъпка представя отлична мисъл и отлично желание, отлично чувство. Без постъпка мислите и желанията в човека нямат сила, нямат цена. (25/стр. 189)

стр. 297

7

ПОТЕНЦИАЛЪТ НА ЧОВЕКА

Вложеното – първоначалната дареност

…Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото! (1/лек. 14: стр. 22)

При този живот, който ви е даден, при онова, което е вложено у вас, седи разрешението на вашия живот. (40/стр. 560)

Смисълът на живота се крие в желанието на човека да живее. Но как трябва да живее? …Животът е резултат на изкуството да се живее, вложено във всеки човек. Значи, животът ще се изрази по един или друг начин според знанието, според изкуството, вложено във всеки човек специфично. (64/стр. 165)

…Бог… вложил в човека живота, светлината и знанието, и най-после свободата и простора. Върху тези принципи е основан човешкият живот. (29/стр. 56, 57)

стр. 298

Човек, като се ражда, носи всичкото знание със себе си. Само на туй знание се искат условия, за да се прояви. Той носи способности, той носи чувства, той носи едно тяло, което е приспособено да се запознае с цялата Вселена. (12/стр. 263)

Всеки трябва да разбира това, което е вложено в него. (29/стр. 79)

…Да видим, че Бог, Който ни е дал този малък живот, е вложил в нас ред сили и способности. Следователно ние сме още в предисловието на този Велик живот. (2/лек. 2: стр. 25)

Дръжте мисълта: онова, което Бог е вложил вътре във вас – разчитайте на него, не разчитайте на нищо друго. Всякога Бог е вложил повече, отколкото вие сте предвидили. Ако може само да използвате онова, което е във вас, то е достатъчно, то е предостатъчно. (6/стр. 163)

Важно е, че в човека е вложено нещо Велико, което трябва да се използва. (86/стр. 175)

Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. Не че сега ще дойде. Той е вложил от памтивека Своето благо в нас. Когато нашата душа излязла от Бога, в диханието на нашата душа, което вложил, ние носим благото на Бога. Душата носи всичките блага, само че сега ни се дават условия да се развият. Всички ние носим ония прекрасни заложби на Божествените блага, които сега се развиват. (50/стр. 19)

стр. 298–299

Човек крие в себе си велики заложби, които трябва да изучава и разработва. (92/стр. 243)

Всички хора… са одарени. Одарени: ще оставим буквата „о“, всички са дарени… Всички хора са дарени, имат заложби в себе си. Всяко едно дарение подлежи на развитие както едно семе. Трябва да намериш почва, за да го посееш. И в сегашния живот вие трябва да развивате онова, което е заложено вътре във вас. (66/стр. 293)

Малкото Добро, посято в човешката душа, ще възрасне във всичката своя красота. Това са… Божествени условия, които възрастват. Ние ги наричаме дарби, дарования, Божии блага, които Бог е вложил в душата. Това е, което принася щастие на човешката душа. (40/стр. 380, 381)

Най-първо вие застанете на почвата, че във вашата душа Бог е вложил всичките Добродетели, и вие можете да ги развиете. (31/стр. 510)

Човешката душа носи всичко в себе си. В нея е вложено и знание, и богатство, и сила – няма защо сега да го придобива. Сега са нужни само условия за развиване на това, което е вложено в човека. (11/стр. 163)

стр. 300

Човек… Целият негов бъдещ процес, неговата деятелност, неговите добри състояния, силата му зависят от тия блага, които са вложени в неговата душа. (51/стр. 17)

Които вярват в Христа, ще кажат: „Христос ще ни очисти“. Които вярват в света, казват: „Баща ни ще ни остави наследство и ще си поживеем по-спокойно, по-добре“. Не уповавайте на баща си, нито на друг някой човек, но уповавай на онова, което Бог е вложил в душата ти. Мисли само за онова, което е вложено в ума, в сърцето ти и във волята ти. Мисли за него и то ще стане. (40/стр. 320)

Ти срещаш един красив човек и тебе ти стане мъчно, че ти не си красив. Ти не си разбрал добре. Господ ти казва: „Красотата, която съм вложил в твоята душа, да я проявиш както този човек“. Срещаш един учен човек и тебе ти стане мъчно, и казваш: „Как да не съм учен?“. Господ ти казва: „Знанието, което съм вложил в твоя ум, да го проявиш. Аз те пратих на Земята да станеш учен“. (13/стр. 172)

Ние сме изправени пред Бога. Казва Господ: „Какво искаш?“… Ти искаш здраве, но здравето е в тебе. Тебе ти трябва умение как да пазиш здравето си. Искаш да бъдеш умен. Имаш в себе си всичките условия да бъдеш умен човек – имаш отлична глава. Тази глава не си я турил на работа. Искаш да бъдеш добър. Имаш отлично сърце, тури сърцето си на работа. (14/стр. 44)

стр. 301

Хората се раждат учени, добри, но трябва да проявят своята ученост и доброта. От раждането си до последния ден на своя живот човек развива това, което е вложено в него. (47/стр. 129)

Човек трябва да разчита на онова, с което е роден, което е вложено в него. Достатъчно е него да развие. И тъй, не чакайте времето да станете добри. Вие сте родени добри. Проявете доброто в себе си. Вие сте родени умни. Проявете своя ум. (47/стр. 129)

Та ние искаме по закон да станем добри. Добротата е вложена в нас, трябва да бъдем добри. Трябва да повикаме доброто. Ние искаме да станем умни. Но Разумността е вложена в нас, ние трябва да приемем Разумността. Силата е вложена в нас, ние трябва да приемем Силата. (12/стр. 335, 336)

Доброто е вложено в човека, той трябва само да го прояви. Разумността е вложена в цялата Вселена – във всичко живо. Щом е така, и ти можеш да бъдеш разумен. (24/стр. 287)

Доброто е вложено във всички ви, а вие само трябва да го признаете и да го приложите в живота си. Същото нещо е и по отношение способностите и чувствата ви. Вие няма сега да придобивате способности, имате ги във вас. Чувствата също няма сега да ги придобивате. Те са вложени във вас. И волята, която ви е потребна, е вложена във вас. Туй, което Природата е вложила вече във вас, няма какво да го придобивате, но просто ще развиете тия сили и ще изпълните плана, който ви е предначертан. (28/лек. 14: стр. 91, 92)

стр. 301–302

Онова, което Бог е вложил, развийте в себе си. Колко дарби Бог е вложил, на които не сте обърнали внимание. Много добродетели Бог турил във вас и вие не сте обърнали внимание. Много способности Бог ви дал, на които не сте обърнали внимание. Аз виждам, някои от вас можеха да бъдат отлични певци. Някои от вас бихте били големи художници, някои бихте били оратори… (14/стр. 49)

Важно е това, което Бог е вложил в тебе, да се развива. (48/стр. 341)

Човек всякога може да има пари, но всякога не може да разполага с онова, което Бог е вложил в него, ако не е работил да го развие. (49/стр. 88)

Сега първото нещо: имайте една вяра в онова, което Бог е вложил във вас, да го развиете. Всички Учители в света дават начини, методи за развиване Божественото в човека. (8/стр. 37)

Сега, като говоря за Божественото Начало в човека, нямам намерение да влагам нещо ново във вас, но обръщам вниманието ви върху това, което е вложено вече. Божественото е вложено във всеки човек. Негова задача е да работи върху себе си, да го събуди и да се ползва от онова, което то носи в себе си. (44/стр. 72)

стр. 302–303

Работете върху себе си, за да се прояви у вас онова, което Бог е вложил още от създаването на човека. Дошло е време вече да го проявите. (44/стр. 72, 73)

Аз съм дошъл до едно положение: каквото Господ е вложил в тебе, ти го прояви – не ти трябва нищо друго. (6/стр. 217)

Какъв е смисълът на живота? Да станем туй, което сме. Тъй като сме излезли от Бога, да придобием онова, което Бог първоначално е вложил. (6/стр. 147)

Животът е определен и онова, което е скрито в семето, семето ще развие точно онова, което е вложено в самото семе. Така трябва да се разбира. А туй, което го няма в семето, то от вън не може да се почерпи. Вътрешните заложби могат да се изявят вън. Бог е вложил нещата вътре в човека. Дал е цял ред условия. (8/стр. 43)

…Човек не може да придобие нищо ново, но трябва да развива вложеното в своята душа и в своя дух. Човек нищо не придобива на Земята, но развива вложеното в него. (5/стр. 60, 61)

Вложете в себе си най-хубавото и най-благородното и ще видите, че можете да придобиете и да развиете онова, което Бог е вложил във вас. (40/стр. 161)

стр. 304

Имайте вяра в онова, което вие носите в себе си. И така Бог ще бъде на ваша страна. Понеже онези, които вярват в онова, което Бог им е дал, Благословението е за тях. (8/стр. 307)

Доброто – присъщото естество

Знайте, че Бог съзнателно е създал света и съзнателно е вложил Доброто в човека. Няма сила в света, която може да отнеме Доброто от човека. (33/стр. 264)

Ние сме родени с Доброто вътре в себе си. (31/стр. 422)

Всички хора са създадени да бъдат добри… (14/стр. 39)

Ще кажете, че правите усилия да бъдете добри… По естество човек е добър, няма защо да прави усилия да бъде добър. От човека се иска да прояви Доброто в себе си, да не затваря неговия път. (44/стр. 251)

Добротата е в самия човек. От него се иска само да прояви своята Доброта. Доброто е основа на живота. Без Доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. Доброто е мярка на нещата. (33/стр. 282)

Не е въпрос да бъдете добри, но да проявите Доброто, което е вложено във вас. По естество човек е добър. (33/стр. 284)

стр. 305

Значи, Доброто и Благородството са вложени в човека като капитал, който трябва да се обработва… Доброто е в тебе и ти трябва да го обработиш и проявиш. Изявявайте Доброто. Изявявайте Любовта. (48/стр. 85)

За пример златото е благороден метал. То се характеризира със свойството, че не се окислява. Това свойство на златото е вложено от самата Природа и никаква сила не е в състояние да го измени. Значи, и Доброто в човека не се изменя. То е Божествено свойство, вложено от Разумната Природа. Съзнае ли това качество в себе си, човек може да каже, че е произлязъл от Бога. (33/стр. 284)

…Човек… поначало е добър, богат, силен, разумен. (24/стр. 88)

Следователно, като казвам, че човек трябва да бъде добър и разумен, това не значи, че от сега нататък ще придобива тези качества. По естество човек е добър и разумен, но трябва само да се прояви. (7/стр. 239)

Тъй щото искаш ли да проявиш Доброто в себе си, приемай в стомаха си само такава храна, която хармонира с твоето тяло; в ума си – само такива мисли, които хармонират с твоя ум; и в сърцето си – само такива чувства, които хармонират с твоето сърце. (44/стр. 252)

стр. 306

Доброто е основа на Разумния живот. По естество човек е добър, но Доброто в него трябва непрекъснато да расте и да се развива. Ако човек не расте и не се развива в Доброто, животът му няма смисъл. За да използва живота си разумно, всеки ден човек трябва да прави поне по едно малко Добро. (72/стр. 302)

Най-първо всички вие трябва да съзнаете, че сте добри. Всеки да казва: „Добър съм“. Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. (22/стр. 208)

Някой казва: „Аз трябва да стана добър“. Не, той трябва да застане на доброто, което е у него. (8/стр. 300)

Едно се иска от хората: да се проявяват такива, каквито са. Човек носи в себе си всичко Добро и Възвишено, всички дарби и способности… (47/стр. 471)

Какво е нужно на човека, за да бъде щастлив? За да бъде щастлив, човек трябва да признае дълбоко в себе си, че е добър. (81/стр. 153)

Дарбите – семената на гениалност

Значи, всеки човек представлява проявление на Бога; в него се крие някаква Божествена дарба, която трябва да се развие. (71/стр. 56)

стр. 307

Бог е вложил във вас красиви подтици, способности и дарби, които вие трябва да развивате. (5/стр. 96)

Дарбата, която Бог дал на човека, това са средства. Това са условия, които трябва да се турят на работа. (40/стр. 56)

Като сте дошли на Земята, вие трябва да се учите, да развивате тия дарби и способности, тия качества, които са вложени във вас още при създаването ви. (33/стр. 196)

Ако ти можеш да развиеш една способност в себе си, тя струва повече, отколкото всичкото богатство в света. (51/стр. 168)

Ти още не си събуден, не познаваш своето лице. Но всяка душа има дарби, заложби, които могат да пресъздадат нейния образ. (37/стр. 217)

Следователно човек трябва да започне с това, което е вложено в неговата душа; да бъде верен на онези дарби, сили и способности, вложени в него. Това значи да носи човек в себе си вътрешна наука, вътрешно знание. (38/стр. 64)

Всяка дарба е семенце, вложено в човешката душа, дето очаква идването на пролетта, която носи условия за неговото развитие. (3/стр. 279)

стр. 308

Всеки човек има известни дарби, способности и сили в себе си, които той използва дотолкова, доколкото ги туря в служене и работа на онова, Възвишеното и Благородното в себе си. (55/стр. 357)

Дарбите на човека са дадени, за да се създаде една личност, един Благороден характер, но човек трябва да прояви Благородството на своята душа. Величието на човека седи в неговия характер. (55/стр. 357)

…Човека… Като намери своята добродетел или дарба, колкото малка да е, той трябва да работи върху нея да я засили. Ама имал слабости. Това нищо не значи. …Той носи в себе си добри заложби, които могат да го спасят. Ще минат десетина години и лошото в него ще изтече, ще стане преврат в неговите мисли и чувства… (44/стр. 242, 243)

За човека е меродавно онова, което Природата е вложила в него. Ето защо човек трябва да работи върху онова в себе си, което Природата е вложила, като дарби или способности. (73/стр. 224)

И тъй, за да развие своята дарба, човек трябва да има непреодолимо желание да работи за нейното усъвършенстване. (29/стр. 187)

Видите ли, че някой човек живее добре, ще знаете, че той е организирал своите дарби и способности и ги проявява правилно. (33/стр. 160, 161)

стр. 309

Като ученици, вие трябва да работите във всички области на науката и на живота, да развивате дарбите и способностите си… (9/стр. 366)

Човек трябва да се развива всестранно, а не само в едно отношение. (72/стр. 380)

…Ако съберете на едно място и математика, и философа, и религиозния, и поета, и художника, и музиканта, вие ще имате целокупния човек, който съдържа всички способности едновременно. Това значи съвършен човек. (30/стр. 185)

И тъй, дръжте в ума си идеята, че вие сте даровити и можете да постигнете всичко, което желаете. „Кога?“ Още днес. Не отлагайте нещата… Отлагането изопачава човешкия характер. (72/стр. 337)

Всеки човек е имал добри външни и вътрешни условия; всеки е имал дарби, които не е използвал както трябва. Мнозина, било от смирение или по друга някаква причина, отричат своите дарби. Не, всеки човек разполага с известни дарби и способности, които той трябва да развива, да прилага в живота си. (73/стр. 272)

Когато човек се обезсърчи или се отчае, един от тия Ангели дохожда близо до него и му проговаря: „Не се отчайвай, не се обезсърчавай, Бог е вложил доста дарби в тебе, ти ще ги разработиш и ще свършиш учението си с успех“. „Наистина ли аз имам дарби?“ „Да, ти имаш дарби и способности, работи само за тяхното развитие!“ Не се минава много време и гледаш: този човек се усмихнал, зарадвал се, има на какво да се надява. (75/стр. 149, 150)

стр. 309–310

Всеки трябва да каже: „Бог е вложил в мене известни дарби и способности и аз трябва да работя, за да ги развия“. (39/стр. 158)

Ако човек не разбира и не прилага своите дарби, как ще ги използва? Човек трябва да търси дарбите в себе си така, както рудокопачът търси в земята скъпоценни камъни и руди, и като ги намери, ги обработва. (30/стр. 109)

Богата е Природата! Тя щедро е дарила всеки човек и ако някой се оплаква, че не е даровит, причината е в самия него. Той не е работил достатъчно, за да развие ония свои дарби и способности, които Природата му е дала. Много скъпоценни камъни са вложени в човека, но той трябва да копае, за да ги извади от земята, да ги шлифова и тури в употребление. (72/стр. 38)

Едно се иска от съвременния човек: съзнателна работа. По този начин той ще открие в себе си онези дарби, които Природата е вложила в него. Тази работа наричаме вътрешна, духовна. Да открие човек своите дарби, това значи да е дошъл до пробуждане на съзнанието си. (24/стр. 211)

стр. 311

Бог е вложил ред дарби в човека, които и до днес още стоят неразработени. И след всичко това човек очаква да дойде някой от вън да го спаси. Земеделецът има на разположение 400 – 500 декара земя, която не обработва, но оставя да обрасне с плевели и тръни, а той купува лотарийни билети по лесен начин да спечели пари и да забогатее. (72/стр. 324)

Човек е дошъл на Земята да работи, да се учи… На човека са дадени дарби, които той не е обработил. Богатството е в него, а той ходи да се оплаква от сиромашията. Това не се позволява. Човек трябва да има достойнство, да се впрегне на работа, да използва дарбите, които му са дадени. (33/стр. 227)

Не казвай, че не си способен, но използвай дарбите и способностите, които имаш. Ти не си използвал една стотна част от това, което Господ ти е дал. (94/стр. 255)

Мнозина чакат да придобият дарби наготово, по някакъв магически начин… Изучавайте живота на великите хора да видите как са придобили те своите дарби. При всички условия на живота си, добри и лоши, при големи изпитания и страдания те са работили, постоянствали са с пълна вяра и надежда за успех. (99/стр. 74)

Под обикновен човек разбираме този, който не е развил дарбите си; талантливият ги е развил, а геният вече твори. (22/стр. 209)

стр. 312

Във всеки човек има нещо гениално, той е модел. (75/стр. 98)

Всеки човек има условия да бъде гениален. Това е въпрос на време. (26/стр. 92)

Всеки човек е създаден да стане в края на краищата един гений. За всеки човек е точно определено времето кога може да стане гений. (52/стр. 545)

Каквито заложби има в себе си, човек трябва да работи върху тях, да ги развива. Днес ще се ползва от ония дарби, които в миналото е развил, а в бъдеще – от ония, които в настоящия момент развива. (3/стр. 279)

Ние сме дошли до положение да се дават специфични условия за развитието на всеки човек. Само така ще се проявят неговите дарби и способности. (37/стр. 116)

При Любовта към Бога привличате космическите енергии към себе си. Това дава условия да проявите дарбите си. (59/стр. 232)