Правилни отношения към Божественото в себе си

Само онзи човек е свободен от противоречия, който има правилни отношения към Божественото Начало в себе си. (24/стр. 168)

Физическият живот е проекция на Божествения. Следователно, ако не върви паралелно с Божественото, човек ще изгуби смисъла на своя живот и ще се отчае. Божественото Начало никога не може да измени своя естествен ход на движение. (33/стр. 153)

Най-малкото отклоняване на човека от Правия път е в състояние да затвори пътя на Божественото в него. Разбиране, съзнание се иска от човека, за да схване какво представя Божественото Начало. (63/стр. 149, 150)

Ние всички трябва да живеем за Божественото у нас, което внася Новото в света. Новото в света, това е Любовта. (49/стр. 45)

Събуждане на Божественото в човека

…Задачата на окултната наука е да развие вашата Висша способност, да събуди във вас Божественото и вашия Висш Разум. Събуди ли се във вас Божественото, вие ще имате вече друго разположение към нещата и живота. Вашата воля ще бъде мощна, силна, тя ще има един нов елемент в себе си, т.е. ще има един толкова силен подтик нагоре, че при каквито условия и да се намери, нейната сила няма да се измени, няма да отпадне. (28/лек. 4: стр. 56)

стр. 39–40

…Всичко, създадено от Бога, има за цел да събуди Божественото Начало в човека. Събуди ли се Божественото в човека, той навсякъде вижда проявлението на Бога. (47/стр. 145)

Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена свещ от Бога, която постоянно гори и се разгорява. (35/стр. 140)

Едно нещо, което зная аз, е това, че във всеки човек, даже и в най-големия престъпник, в известен момент се пробужда нещо Благородно в душата му. Това именно, Благородното във всеки човек, то е Божественото, което се пробужда. Пробуди ли се Божественото във всеки човек, тогава ние казваме: Този е пътят, по който трябва да вървите. (1/лек. 28: стр. 24)

Да се събуди хубавото в човека, това е наука! У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено. И всеки един от вас е призван за нещо Божествено! (1/лек. 13: стр. 26)

Та казвам: Всеки от вас трябва да събуди в себе си Божественото. Той трябва да се запита: „Защо съм пратен на Земята?“. (2/лек. 8: стр. 13, 14)

стр. 41

…Човека, който работи за своето изправяне. Да се изправи човек, това значи да събуди Божественото в себе си… (9/стр. 59)

Съгласие с Божественото в себе си

Туй, Божественото, което се проявява в нас, то е, което ръководи съдбините ни. У всеки човек [го] има [това] Божествено, само че едни се подчиняват на Божественото в себе си, други не се подчиняват. (69/лек. 9: стр. 6)

Когато Божественото в човека се проявява, никаква критика не се допуща… Когато сте пред Божественото, всички трябва да мълчите и да се учите. (3/стр. 24)

Когато не е в съгласие с Божественото в себе си, човек изпада в големи противоречия и страдания. Щом е в съгласие с Божественото Начало в себе си, животът на човека е в пълна хармония. (30/стр. 165)

Има нещо Разумно в човека, което решава и най-трудните задачи. То е Божественото Начало в него. Който слуша гласа на това Начало, всякога успява. Божественото говори Абсолютната Истина без никакво изключение. (29/стр. 32)

Да приеме човек Божественото в себе си, това значи да се домогне до Великата Истина, която очаква от хиляди години насам. (3/стр. 26)

стр. 42

Съединяване с Божественото в себе си

…Божественият живот… Направи ли човек и най-малкия опит в това направление, той ще го доведе до Божественото в него. (71/стр. 161)

Под думата „Любов“ разбираме Божественото Начало в човека. Влезеш ли в този кът, ти си вече у дома си. (7/стр. 158)

Докато се държи за Божественото като за център, човек представя кръг. Изгуби ли този център, в него става особена промяна, удължаване, вследствие на което той придобива два центъра и се превръща в елипса. Сегашният човек представя елипса, същество с два центъра, т.е. с два морала, с две посоки на живота – нагоре към Бога и надолу към земята. Когато Божественото Начало в човека вземе надмощие, животът му постепенно се изменя, елипсата се приближава към кръга. Да премине човек от елипса в кръг, това значи постепенно да реализира възможностите на Божественото Начало в себе си. (44/стр. 57)

…Всеки човек трябва да се запита: „Образът, който нося, отговаря ли на Божественото в мен?“. (42/стр. 108)

стр. 43

Изявяване на Божественото в себе си

Човек мисли, че всеки момент Божественото Начало е в него. Не, той още не го е турил в действие. (63/стр. 139)

Казвам: Проявете онова, което е всадено във вас! То е Божественото във вас. (2/лек. 8: стр. 23)

Всяко нещо трябва да запази своята Първична чистота, своя вътрешен смисъл. Искате ли да проявите Божественото в себе си, проявете го в този вид, какъвто му е даден. Приложите ли Божественото в своя Първичен произход, всичко останало се развива правилно. (33/стр. 219)

Чрез Любовта човек става проводник на Божественото в себе си. (63/стр. 151)

Любовта подхранва Божественото, което помага за проява на всички дарби в човека. (3/стр. 23)

Всички хора трябва да носят в себе си една Свещена идея за човека, която се изразява с думата „човещина“. Ние трябва да изявяваме Божественото Начало в себе си като Любов, която има за цел да внесе мир в отношенията на хората. (3/стр. 95)

От моето становище всяко добро дело, което човек направи, то е израз на Божественото вътре в него. (50/стр. 165)

стр. 44

И тъй, бъдете изразители на Божественото Начало в себе си. (72/стр. 324)

…Божественото в нас трябва да турим на първо място, трябва да го поощряваме. (1/лек. 15: стр. 16)

Човек трябва да развие в себе си Великото Начало, Божественото, защото един ден то ще стане център, около който ще се сгрупират известни сили. (51/стр. 132, 133)

Даване ход на Божественото в себе си

Казвам: Трябва да дадем ход на онова, Божественото в нас, за което аз ви говоря сега. (6/стр. 210)

Човек може да направи само онова, което е в областта на неговите възможности. Вън от тях той спира своята дейност. Ако иска да се прояви и зад човешкото, трябва да се обърне към Божественото Начало в себе си, да му даде ход да расте и да се развива. Това значи да излезе човек от ограничените възможности и да влезе в неограничените, дето всички дарби и способности се развиват правилно. (93/стр. 116, 117)

Дайте ход на Божественото в себе си. Дойде ли Божественото в тебе, ти ставаш господар на себе си. (44/стр. 143)

стр. 45

Първото нещо, което ви предстои, е следното: всеки един от вас трябва да се запита дал ли е ход на Божественото в себе си, развил ли го е. (1/лек. 14: стр. 30)

За да облагороди ума си, за да прояви своята Любов, човек трябва да има една Свещена идея в себе си, или да даде път на Божественото Начало в душата си. За да даде ход на Божественото Начало в себе си, човек трябва да гледа на всички хора като на свои приятели, както Бог гледа на тях. (3/стр. 295)

Дайте път на Божественото в себе си. Щом се е пробудило, не го заглушавайте. Божественото е новият господар в човека… (37/стр. 143)

Дайте път на Божественото в себе си и не се безпокойте! Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи своите пътища. (20/стр. 90)

Щом даде път на Божественото в себе си, всички енергии в човека потичат навън и той става проводник на доброто. (44/стр. 252)

Най-после ти се решаваш да дадеш ход на Божественото, на Благородното в себе си. Тогава дохожда спасението на твоята душа. (1/лек. 24: стр. 7)

Когато човек даде ход на Божественото в себе си, тогава… той разбира нещата моментално. Защо? Понеже дохожда в състояние на вътрешно прозрение, или предвкусване, и бързо се ориентира върху нещата. (97/стр. 208, 209)

стр. 45–46

И тъй, като изпълнява Волята Божия, като дава път на Божественото в себе си, човек дохожда до Реалността на нещата. (33/стр. 66)

Да даде човек път на Божественото в себе си, това значи да е придобил такова богатство, в което да не се съмнява. (9/стр. 165)

Когато човек дава път на Божественото Начало в себе си, животът му се осмисля… (15/стр. 137)

Значи, Разумният живот почва да се изявява само тогава, когато дадем свободен достъп на Божественото в нас. (1/лек. 31: стр. 7)

Някои ще кажат: „Че как така ние трябва да дадем достъп да се прояви Божественото? Божественото не може ли да се прояви само по себе си?“. Може, но ако Божественото рече да се прояви само по себе си, това ще бъде насилие. Няма защо Бог да се проявява Сам по Себе Си. Когато Бог иска да се прояви, то е заради нас самите – да ни даде от Своята Благост, от Своята Разумност. Следователно всички ограничени същества, дето и да са, се нуждаят от Божественото проявление в тях, но това проявление трябва да става по закона на Любовта. Божественото трябва да се търси, и то не тъй просто, но с всички усилия и стремеж. (1/лек. 31: стр. 7)

стр. 46–47

Слушайте гласа на Божественото Начало

Любовта е особено чувство, особено състояние в човека, при което Бог, Божественото в самия него иска да му покаже начин как да живее правилно. (63/стр. 153)

Та казвам: Когато се говори за Любовта, трябва да се знае, че тя говори именно чрез това вътрешно чувство. Някои наричат това чувство интуиция, други – душа, трети – дух, четвърти – човешки ум, пети – Космическо съзнание и т.н. Както и да го наричат, има нещо, което говори на човека. Човек расте именно в Божественото, което му говори. (50/стр. 277)

Като живее в човешкото съзнание, човек трябва да се вслушва и в онова, което Божественото му говори. (47/стр. 457)

Вслушването е качество на човешкото съзнание. Вслушва се само онзи, който има вътрешно разбиране на нещата… Да се вслушва човек, значи да даде ухо на това, което Божественото му говори. (47/стр. 301)

Да служиш на Божественото в себе си, това значи да се вслушаш в неговия глас. (37/стр. 144)

стр. 48

Помнете: Божественото, Разумното Начало в човека, или неговото подсъзнание, всякога му нашепва какво да прави. Слушайте този глас. (37/стр. 90)

Божественото в човека всякога му нашепва: „Бъди спокоен, всичко ще се нареди добре“. (48/стр. 130)

Представете си, че някой човек се намира в голямо затруднение… и дохожда до голямо отчаяние. Търси някаква помощ, но никой не може да му помогне. Той решава да извърши някакво насилие в себе си, да се самоубие, но в този момент нещо проблесне вътре в него и състоянието му изведнъж се измени. Той намира изход от положението. Всичките му работи се решават. Това се дължи на Божественото в него, което в този момент му проговаря: „Не бой се, всичко ще се нареди добре“. (49/стр. 361, 362)

Човек… Той трябва да се вслушва в гласа на душата си, т.е. на Божественото в себе си, и никога да не се колебае. Бъдете верни на Божественото Начало в себе си. Каквото ви казва то, всичко изпълнявайте. В това седи изпълнението на Волята Божия. Този процес е непреривен, както животът тече непреривно. (33/стр. 323)

стр. 49

Неограничаване на Божественото в себе си

Не туряйте граници на Божественото. Дойдете ли до Божественото, оставете го да се проявява свободно. (44/стр. 177)

На Божественото не можете да поставите никакви граници, никакви предели. (44/стр. 138)

…Не коригирайте Божественото в себе си, но оставете го свободно да се проявява. Щом се проявява свободно, то само ще коригира всички погрешки. (44/стр. 163)

…Чрез твоя живот, чрез твоите знания ти никога не трябва да противодействаш на Божественото, а да бъдеш в хармония с него. (1/лек. 26: стр. 26)

Който веднъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото Начало в себе си. (73/стр. 271)

Както извирането е многократен процес, така и проявата на Божественото в човека е многократен процес. Не туряйте граници на Божествените прояви в себе си, за да не запушите източниците на вашия живот. (44/стр. 122)

стр. 50

Проявление на Божественото в човека

…Бог… Той внася в нас непреодолим стремеж към благата на живота, към самия живот. Това значи да се прояви Божественото в човека. (68/стр. 133)

Божественото в човека работи във всички положения. Колкото слаб да е човек, на каквато степен на развитие да се намира, Божественото все ще му даде някакъв подтик, някаква утеха. Иначе човек не би могъл да съществува на Земята. В този подтик, в този вътрешен стремеж на човека се проявява Божественото Начало, както и Божият Промисъл. (82/стр. 92)

Питате: „Кое е същественото в живота?“… Божественото Начало в човека е същественото. То се проявява по Разумен начин и внася в човека Светлина, Чистота, и го прави свободен. (70/стр. 199)

Божественото Начало в човека има три качества: Разумност, Чувствителност и Сила. (49/стр. 466)

И тъй, като говорим за Разумния живот, ние имаме предвид Божественото Начало, което работи у всички хора. Това Начало се проявява дотолкова, доколкото хората са разумни. (30/стр. 102)

Когато изпаднете в мъчнотии и започнете да растете, ще знаете, че Божественото работи вече във вас. (47/стр. 271)

стр. 51

Достатъчно е само за момент да проникне Божественото в човека, за да го обнови: болният става от леглото си, обезсърченият се насърчава. Той прониква в Свещената област. Няма по-голямо благо за човека от това да бъде проводник на Божественото. (86/стр. 174)

…Който очаква резултати, трябва да работи с Божественото. Той трябва да живее във Високите сфери на живота, дето няма мъгли и облаци. (47/стр. 212)

Да възприемеш правилно топлината, това значи да я превърнеш в друга енергия. Кой може да направи това? Магът в човека, т.е. неговото Аз, или Божественото Начало в човека – така го наричам аз. (48/стр. 107)

Епохални периоди в живота на човека

Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на Земята, но от време на време, периодически… Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използва. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи „възходящи периоди“ в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие. Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека. Който не може да използва първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия, и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н. Първия период наричаме „зазоряване, ден“, а втория – „залязване, нощ“. За тези два периода на човешкия живот Христос казва: „Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи“. (35/стр. 43)

стр. 51–52

…За всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва. Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. (35/стр. 44)

И тъй, в живота на човека има епохални периоди, които той трябва да разбира и правилно да използва. Какви са тези периоди и с какво са забележителни? Те са ония периоди, през които Божественото в човека се събужда. (35/стр. 46)

Човек е дошъл на Земята да научи и разбере слабостите, възможностите и невъзможностите на своя физически живот; той трябва да познае Човека на Свободата, както и Божественото Начало, което едва сега се пробужда в него. Когато Божественото Начало в човека се пробуди и той се свърже с Бога, тогава само ще се премахнат несгодите на неговия живот. (35/стр. 52)

стр. 53

2

СЪЩЕСТВОТО, НАРЕЧЕНО „ЧОВЕК“

Какво нещо е човекът?

Не се самоопределяйте в света, че сте духовни или религиозни, или учени. Съблечете се от всички тия имена: поети, философи, музиканти. Останете само с едно име – че ти си човек в света. Нищо повече! Едно Разумно същество… (51/стр. 34)

Сега задръжте в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на Земята. Радвайте се, че носите името човек! Стремете се да отговаряте на това име! (42/стр. 64)

Всеки казва: „Човек съм“. Кое е качеството, което определя човека? Едно от качествата на човека е способността му да мисли. От раждането до заминаването си за другия свят човек постоянно мисли. Ако престане да мисли, той не е човек. (46/стр. 118)

…Човекът… От името, което му е дадено, се вижда, че той е същество, което мисли, т.е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго освен форми на Божествената светлина. (49/стр. 504)

стр. 53–54

Какво представя човек? Същество, чрез което Разумността се проявява. (44/стр. 47)

Що е човек? Човек е онзи, който не прави никакво зло. Що е човек? Човек е това, което прави всякога добро. Що е човек? Човек е това, което постоянно люби. (55/стр. 547)

Единственото Същество, Което люби всички същества, то е Бог… Човек е същество, което люби само Едного. Човек е същество, което люби Бога, Който живее във всичките. (55/стр. 547, 548)

Какво означава думата „человек“? Първата сричка „че“ произлиза от един стар език и означава ученик. Сричката „век“ има друг корен и означава същество, което иска да се учи. (70/стр. 90)

Какво нещо е човек? ...Човек е същество, за което е създаден целият материален свят. Туй, което сега съществува, което изучавате, безбройните Слънца са създадени за човека. Той е дете на Бога, за което Той е създал всичко. (55/стр. 547)

Казваме: „Що е човек?“. Човек е последното дете, което носи свободата за човешкия ум. Човек е това, което носи свобода за човешкото сърце. Човек е това, което носи свобода за човешката воля. (55/стр. 547)

стр. 55

Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи. Човек е плод, извод на всичко, което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот. (1/лек. 14: стр. 8)

…Под думата „човек“ ние вече подразбираме една нова Божествена форма. „И направи Бог човека по Образ и Подобие.“ (8/стр. 299)

И тъй, сегашният човешки живот на Земята е крайният предел на сегашния Космос, дето всичките неща се посрещат; у човека ще се роди нещо по-хубаво, нещо ново ще се създаде. Човекът е крайният предел, крайната граница на Битието. По-долу от човека ние не можем да знаем и по-горе, по-далеч от него не можем да отидем. Над нас има други по-висши същества; ако слезем долу, в ада, и там има друг свят. Лошите духове нямат нищо общо с нас. Човек се намира между две противодействащи сили в Природата. (1/лек. 7: стр. 12)

Това, което определя човека като човек

Ако се зададе въпросът какво нещо е човек по естество, кое е същественото му качество, какво може да се отговори? (75/стр. 234)

Какво нещо е човекът? Всеки казва за себе си: „Аз съм човек“. Кои са качествата на човека? Кое го определя като човек? …Важно е да определите едно от качествата на човека, което го отличава от всички живи същества. Човек се отличава с мисълта си. (27/стр. 338, 339)

стр. 55–56

Под човек разбираме същество, което мисли. (41/стр. 179)

Теософите определят, че човек е „манас“ – същество, което мисли. (4/стр. 111)

…В света има само едно име, с което човек може да се назове: то е „човекът на мисълта“, „манас“ наречен. Той трябва да разбира законите, да знае какви са неговите тела, неговите облекла… Той трябва да знае каква е онази първична материя, в която функционира мисълта. (1/лек. 14: стр. 16)

Азът е туй, което съзнава… Всеки казва „аз, аз“. „Аз“ се явява, когато човек почва да мисли, когато човек почва да се отделя от другите хора. Това „аз“ значи: аз, …който започвам да мисля, аз съм. (31/стр. 106, 107)

Аз не говоря за външния човек, нито за неговата форма, но имам предвид неговото съзнание. Човек е дотогава човек, докато съзнанието му е будно за всичко онова, което върши; не е ли будно съзнанието му, и той престава да е човек. (90/стр. 43)

Преди всичко, ний сме хора, които имаме четири качества в себе си: първо, Любовта действа у нас; второ, Разумността работи у нас. Трето, ний имаме Истината в себе си; и четвърто, ний сме Добри. Тези четири качества отличават човека от другите животни. (40/стр. 279)

стр. 56–57

В какво седи човекът? Като дойде в него онова, Разумното, то е човешкото. (8/стр. 305)

Като казвам Разумност, разбирам човека. Този, който е умен, може да се нарече човек. (40/стр. 305)

…Разумът е един дар на човека от Ангелите, те са го подарили на хората. …Казали: „Да му дадем от нашия Разум“ и така човекът се нарекъл човек на Мъдростта. И действително единственото нещо, което отличава човека в сегашната Природа, то е неговият Разум. (31/стр. 14)

Казват някои, че Бог е създал човека. Под думата „човек“ аз разбирам, че Бог е създал света, т.е. цялата Вселена, чрез Мъдростта. Човек без Мъдрост не е човек. И ако ние говорим за човека, подразбираме Мъдростта. (2/лек. 17: стр. 8)

Бог е създал човека и аз виждам в неговото лице Божията Мъдрост. (93/стр. 312)

Какво ви отличава вас, като човек, от другите животни? Тялото, в което живеете, е един вид жилище, но същественото за човека е неговият ум, неговото сърце и неговата воля. (49/стр. 176)

стр. 58

Да знаете какво трябва да правите, това е във връзка с отличителните черти на човека. Ако ви запитат кои са отличителните качества на човека, ще кажете, че качествата на човека са мисълта, чувството и действията му. (73/стр. 21)

Всяко Благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото Начало в него. То определя човека като човек. (73/стр. 50)

Закон е всеки човек сам за себе си да бъде добър. Следователно да бъдеш добър, това е личен закон, който се отнася главно до човешката душа. Тя разбира Доброто. Който разбира този основен закон – да бъде добър, той се отличава от всички други същества. Единствената привилегия за човека е да бъде добър. Това го определя като човек. (29/стр. 217, 218)

Що е животно? Животно е това, което не разсъждава, но върви по пътя на своите чувства. Що е човекът? Човек е този, който мисли, който върви по пътя на мисълта. Що е Ангелът? Ангелът върви по пътя на Вечната Светлина. Какво представя Синът Божий? Синът Божий върви по пътя на необятната Божия Любов. (30/стр. 161)

Когато животинското в човека има предимство, той трябва да мисли, за да мине в човешкото. Ако иска да се качи на по-високо стъпало, в положението на Ангел, човек трябва да ходи в пътя на Светлината. Ако иска да се качи на още по-високо стъпало, да стане Син Божий, човек трябва да следва пътя на Любовта. (30/стр. 163)

стр. 58–59

Едно качество има в човека, че отчасти е започнал да мисли, отчасти е започнал да чувства. Отчасти го е засегнала Любовта. Човек има само едно качество засега, което го отличава от животните – може да мисли, но той трябва да развива още… качества в себе си. Любовта у хората още не е развита. Тя тепърва трябва да се развива. Това, което хората наричат „любов“, още не е Любов. (40/стр. 471)

…Онези фактори, които са създали нашето тяло, нашето сърце и нашия ум, произтичат от три категории интелигентности. Ето защо, когато мислим само за тялото си, ние сме свързани с най-нисшата интелигентност в Природата, с първата категория фактори… Тези същества ще ни покажат най-хубавите ястия… Те обаче няма да ни покажат извора на живота.

Втората категория същества… ще ни покажат пътя на живота, т.е. вътрешното съдържание. Те са още по-напреднали от първите в своята еволюция, но не могат да ни кажат нищо за онази Велика Божествена мисъл…

Най-после идваме до третата категория същества, които са създали човешката мисъл. И понеже човек сега е свързан с тия същества, затова той се нарича „същество на мисълта“, но за в бъдеще той ще измени това си име и ще се нарича „човекът на Любовта“, или „възлюбеният син на Любовта“. С мисълта си той трябва да се съедини с Божествената Любов, за да стане цял човек, защото засега човекът е половин. (1/лек. 29: стр. 12, 13)

стр. 59–60

Казвам: Ние сме хора, доколкото сме проводници на Любовта. Тя е първият най-велик импулс в света. Ако тя не ни засегне, какво ще станем? Човек е станал човек по единствената причина, че Бог го е засегнал… Значи, Божията Любов го е засегнала. Любовта създаде човека. Дотолкоз, доколкото ние съзнаваме тази Любов в нас, ние сме хора… (50/стр. 162)

Единственото нещо, което е най-възвишено, което определя човека като човек, то е само Любовта… Любовта е турила вече първия си корен. Тя е в човешкото сърце и в човешката душа. Единственото най-реално нещо, това е Любовта. (31/стр. 460)

Онова, което крепи човешкия живот

Като имаш… мисъл, ти сам ще знаеш дали си Божество, или не. Който мисли, той е Божество. (40/стр. 315)

стр. 61

…Бог мисли, Бог е първият, Който е започнал да мисли. Ако мислиш, ти мязаш на Него. Ако не мислиш, не мязаш на Него. (40/стр. 315)

Едно трябва да знаете: човек, който се храни с трева, ще замяза на воловете. Който се храни с месо, ще замяза на зверовете. Който се храни с плодове, ще замяза на птиците. Де е човекът тогава? Значи, ако се храниш с трева, между воловете си; ако се храниш с месо, между зверовете си; ако се храниш с плодове, между птиците си. Това е факт… Когато дойде на Земята, Христос каза: „Всеки, който се храни с обикновения хляб, той ще умре и ще страда. Но всеки, който се храни с хляб, който слиза от Небето, той вечно ще живее“. Хлябът, който слиза от горе, той е човешкият хляб, това е храната за човека. И сегашните философи са дошли до тази мисъл. Само онзи човек се храни, който мисли. (40/стр. 308)

В сегашната фаза на живот важна е човешката мисъл – не тази обикновена мисъл, в която се раждат всичките противоречия, но онази мисъл, която носи Новата култура, Новите разбирания… (40/стр. 309)

…Реално е само това, в което се проявява мисълта. Който иска да тури една нова основа в живота си, да разбира живота, така трябва да мисли. (40/стр. 308)

стр. 62

…Представете си, че Земята пътува в едно безвъздушно пространство, в етера, в една материя, която е хиляди пъти по-рядка от водорода… Представете си сега Земята, която е милиарди кубически метра тежка, пътува в тази рядка материя, каквато е етерът, в безвъздушни пространства, значи; тази грамадна Земя се движи с шеметна бързина в това безвъздушно пространство. Също така и Слънцето, което е милион и половина пъти по-голямо от Земята, се движи в тази рядка материя. Кой ги държи тия грамадни тела, на какво се държат в това безвъздушно пространство, можете ли да кажете? …Аз отговарям на този въпрос. Само мисълта, само умът държи тия грамадни тела в безвъздушното пространство. Цялата Природа, цялата Вечност, цялото пространство е проникнато с ум и с мисъл. Следователно мисълта поддържа Земята и Слънцето, и звездите, както и всички хора – тя поддържа всичко в живота и Вселената. (40/стр. 309)

Аз не искам вяра от вас. Глава се иска от вас, която да мисли. Който няма глава да мисли, той ще си върти опашката като животното. Той ще мисли като животните, като тревопасните, като птиците и като растенията. „Ама ние имаме религия.“ Аз нямам нищо против това. Този, който иска да мисли, той трябва да има глава, с която да мисли. Питам тогава: Кое е онова, което поддържа човешкия живот? Това е пак човешката мисъл – мисълта изобщо поддържа човешкия живот. Докато мислиш, ти живееш. Щом престанеш да мислиш, ти умираш. (40/стр. 309)

стр. 62–63

Ако вие бихте живели преди осем хиляди години, преди създаването на човека, както е писано и в Библията, вие щяхте да срещнете грамадни животни… Обаче един ден между тях се яви едно същество, малко, което те считаха за малчуган и което се отличаваше от тях по това, че те ходиха в положение хоризонтално, успоредно на земята, а това малко същество беше в перпендикулярно положение на земята и изправено на два крака. Това малко същество им стана господар… В какво се заключаваше силата на съществата отпреди осем хиляди години и силата на човека? Силата на животните седеше в техните мускули, а силата на човека седеше в неговия ум, в неговата мисъл. (40/стр. 310)

Днес всички искате да бъдете силни. Казвам: Ако ядеш трева, ще бъдеш силен като вола. Ако ядеш само месо, ще бъдеш силен като животните. Ако ядеш само плодове, ще бъдеш силен като птиците. И най-после, ако мислиш, ще бъдеш силен като човек. (40/стр. 310, 311)

Чувствата състаряват човека. А онова, което подмладява човека, това е човешката мисъл. Мисълта носи Безсмъртието на човека. Това, което състарява човека, това е животинското в човека… А онова, което осмисля – това е човекът, това е човешката мисъл, това е мощното, силното в човека. Това наричат изкуство, музика в живота. Мисълта е силата в света. (40/стр. 318)

стр. 63–64

Не мисли само за това да станеш пръв министър в България или да заемеш някакъв висок пост в обществото. Това не е мисъл, това е последна работа. Не мисли първо да станеш светия. И това е последна работа… Най-първо мисли да бъдеш човек и – като човек – да мислиш… Когато мислиш, ти всичко можеш да станеш: и цар, и светия, и учен, и богат, и здрав – всичко можеш да бъдеш. (40/стр. 320, 321)

…За да станеш човек, ти трябва да бъдеш в съгласие с целокупната Разумност, с всички Разумни същества и да мислиш като тях. (40/стр. 321)

Стойте на положението като царе – с онези светли мисли, с онези благородни чувства и с онези възвишени постъпки. И тогава всеки, който ви срещне, да каже: „Ето един човек, който мисли“. Това е човекът. (40/стр. 324)