Условия за работа в живота

Същественото е човешкият дух и човешката душа. После съществено е човешкият ум, сърце и воля – условия за работа. (37/стр. 183)

Единственият ценен капитал, с който ние можем да оперираме в живота си, това са нашият ум, нашето сърце, нашата душа и нашият дух. (72/стр. 311)

Всичко, което човек желае, иде чрез духа, душата, ума и сърцето. Смисълът на живота се заключава в правилната работа на духа, на душата, на ума и на сърцето. (93/стр. 165, 166)

стр. 116–117

Четири свята има, в които трябва да работите. Най-първо, като станете, трябва да работите в света на вашия дух, да работите в света на вашата душа, да работите в света на вашия ум и да работите в света на вашето сърце. Аз изразявам това на един прост език. Вие трябва да разбирате законите на вашия дух, законите на вашата душа, законите на вашия ум и законите на вашето сърце. И ако разбирате това, животът ще потече по друг начин. (66/стр. 121)

Впрегнете ума си на работа с мисълта, впрегнете сърцето си на работа с чувствата, с Истината – любете. Впрегнете вашия дух, вашата сила на работа. Турете вашите сили на работа… (13/стр. 185)

Всичко правете с участието на своя ум, своето сърце, своята душа и с всичката си сила. Само така ще бъдете благоугодни на Бога и ще вършите Неговата Воля. И тогава, каквото и да правите, работата ви ще бъде благословена. (32/стр. 163)

…Нашата воля е, която ще извърши Волята Божия. Кой ще въвежда в Царството Божие? Това е нашата душа. А пък кой ще е онзи, който ще освещава Името Божие? Това е нашият ум. С мисълта си именно трябва да осветим Името Божие. Защото сърцето може да бъде чисто само когато умът е чист и волята – силна. Та казвам: Тези тримата вътре в нас ще ги турим в едно. Тогава аз изпълнявам Волята Божия, душата въвежда в Царството Божие и духът освещава Името Божие. (13/стр. 168)

стр. 117–118

Специални сили в човека

Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази: Свобода на душата, Сила на духа, Светлина на ума и Доброта на сърцето. (72/стр. 269)

За да имате успех в живота си, прилагайте следните четири правила.

Пази Свободата на душата си!

Пази Силата на духа си!

Пази Светлината на ума си!

Пази Доброто на сърцето си!

Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешкия живот. (72/стр. 267)

В Свободата на душата, в Силата на духа, в Светлината на ума и в Доброто на сърцето седи смисълът на живота. Това е Божественото, към което човек се стреми… Свободата, Силата, Светлината и Доброто, които човек има, не са нищо друго освен пътища за придобиване на Божественото… Това са четири сили в човека, чрез които Великият се проявява. Те са творчески принципи. Чрез тях светът е създаден. (72/стр. 277)

стр. 119

…Свободата се отнася за душата, Силата – за духа, Светлината – за ума и Доброто – за сърцето. Без душа човек не може да бъде Свободен, без дух не може да бъде Силен, без ум не може да има Светлина и без сърце не може да бъде Добър. Още тази сутрин вие трябва да прегледате състоянието си, да видите имате ли Свобода на душата си, Сила на духа си, Светлина на ума си и Добро в сърцето си. (72/стр. 271)

Човек носи Свободата в себе си, а при това роб става. Той носи Силата в себе си, а се моли на слабите. Той носи Светлината в себе си, а при това в мрак ходи. Той носи Доброто в себе си, но не му вярва. Човек има и Свобода, и Сила, и Светлина, и Добро в себе си, но не ги е проявил. (72/стр. 331, 332)

Не се влияйте от вятъра, от влагата, от мислите на хората. Влияйте се от Божието Добро, което е във вашето сърце. Влияйте се от Божествената Светлина, която е във вашия ум. Влияйте се от Божествената Сила, която е във вашия дух. Влияйте се от Божествената Свобода, която е във вашата душа. (72/стр. 315, 316)

Какво означава думата Възкресение? Да възкръснеш, значи да оживееш. Кой може да възкръсне? Всеки, който придобие Свобода на душата си, той е възкръснал. Който придобие Сила на духа си, той е възкръснал. Който придобие Светлина на ума си, той е възкръснал. Който придобие Доброто в сърцето си, той е възкръснал, той е оживял. Достатъчно е човек да придобие Свобода, Сила, Светлина и Доброта, за да възкръсне, да оживее. „Кога може да стане това?“ Още днес. (72/стр. 274)

стр. 119–120

Настанало е време за проявление

Бог е в човешката душа, в човешкия дух, в човешкото сърце, ум и воля. Следователно човек трябва да прояви своя дух, своята душа, своя ум, своето сърце и своята воля, за да се прояви Бог в него… Настанало е вече време, когато Бог трябва да се прояви чрез ума, сърцето, волята, душата и духа на човека. (49/стр. 94)

Считай първия ден – ден на твоя дух – ден, в който Светлината се е проявила.

Считай втория ден – ден на твоята душа – ден, в който Любовта се е проявила.

Считай третия ден – ден на твоя ум – ден, в който Знанието се е изявило.

Считай четвъртия ден – ден на твоето сърце – ден, в който Съзнателният живот се е проявил.

Считай петия ден – ден на твоята воля – ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат.

Считай шестия ден – ден на Вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба.

стр. 121

Считай седмия ден – ден на Бога, Вечното Начало на всичко… – ден на твоята почивка, когато служиш на всички Добродетели. (43/стр. 22)

стр. 123

4

УЧЕНИЕ ЗА ДУХА И ДУШАТА

Духът и душата – основите в човека

Всяко Учение, всяка религия носи нещо ново, но човешкият дух и човешката душа стоят над всичко. Те създават и науката, и религията, следователно те са факторите в живота. Защо? Защото чрез тях се проявява Бог. (3/стр. 405, 406)

Красив и мощен е човешкият дух! Обширна е човешката душа! Те представят Бога на Земята. (47/стр. 347)

Ти трябва да носиш тази идея в себе си – да познаваш Бога. Като познаваш Бога, ти ще познаеш и своята душа, и своя дух. (40/стр. 496)

Всичката твоя умствена деятелност, всичката ти сила зависи от твоя дух. Всичката ти сила, която сега имаш, зависи от твоята душа, без разлика дали я познаваш, или не. Всичко това, което си ти, се дължи на твоята душа, на твоя дух. (51/стр. 165)

стр. 124

Душата и духът са съществените неща. Те представят човека. (48/стр. 57)

Вярвайте във възможностите на духа и на душата. (37/стр. 167)

…Аз вярвам в едно нещо: вярвам в човешката душа, вярвам в човешкия дух. Всеки един човек е двояк, има двояко естество: естество на едно мислещо същество и естество на едно любящо същество. Във всеки човек има една Божествена душа, на която можем да говорим. Всеки един човек, каквото място и да заема, в него има един Божествен дух… (31/стр. 422)

Дето има душа, там има дух; дето има дух, там има и душа. Дух и душа, това са две основни положения на Битието. Те не съществуват едно без друго. (5/стр. 12)

Каква разлика намирате между думите „душа“ и „дух“? Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от Любовта, а духът – това, което излиза от Мъдростта. Любовта създава един свят, а Мъдростта – друг, съвършено различен от първия. (9/стр. 119)

Как може да стане човек съвършен? Като даде право на душата и на духа си да господстват в него, т.е. да стане проводник на Божията Любов и Мъдрост. (44/стр. 284)

стр. 125

Що е дух? Това Начало в човека, което създава нещата отвън. Що е душа? Това Начало, което урежда нещата отвътре. Значи, всичко, което тече навън, е дело на духа. Душата пък възприема нещата навътре. (72/стр. 22)

Има нещо в човека, което можете да проверите. Има нещо, на което вие можете да разчитате. Вие говорите за вашата душа, но никога не сте опитвали какво можете да направите с вашата душа. Вие говорите за вашия дух, но никога не сте опитвали какво можете да направите с него. (40/стр. 488)

И тъй, сега аз се силя на една страна, а именно да опитате душата си и да опитате духа си! (40/стр. 490)

След ума нагоре идват душата и духът – Висшето Начало у човека. И затова, когато се говори за Красивото в човека, за Ангела, който живее в него, ние разбираме неговите копнежи към познаване на своята душа и дух. (5/стр. 11, 12)

Душата, както и духът, това е Възвишеното, Благородното, което обема всички хора. Като дойдем дотам, вече противоречия не съществуват. (40/стр. 258)

В някои от стиховете на Писанието се казва: „Който иска да живее идеен, щастлив живот, нека съедини своята душа и своя дух в едно да живеят заедно“. Думата дух, взета в широк и дълбок смисъл, подразбира най-мощната, най-красивата форма, която съществува в света. Душата пък представлява най-меката, най-нежната форма в света. Ще знаете: Всяка форма, която внася мощ в човека, това е духът и всяка форма, която внася мекота в човека, това е душата. Зад тези форми пък съществува известно съдържание. (100/лек. 5: стр. 20)

стр. 125–126

Какви са формите на живота… се определя от мислите и чувствата, от подтика на душата и на духа. Колкото по-мощен е духът и по-възвишена душата, толкова по-сложна и красива е формата, в която животът ще се излее. (26/стр. 26)

Хиляди са начините, чрез които духът изразява своята сила и мощ. Хиляди са начините, чрез които душата излива своята Любов. (97/стр. 219)

Ние говорим за душите на хората, а не за техните сърца и умове, в които има странични, външни влияния и елементи. Душата и духът представляват истинското жилище на човека. (71/стр. 115)

Човешката душа и човешкият дух никога не лъжат… Щом съзнаваш, че душата и духът са чисти, свободни от всякакъв грях и престъпление, ти си свободен да правиш всичко, каквото искаш. Ти обичаш Истината и се подчиняваш само на Бога, Който живее в тебе. (38/стр. 101)

стр. 127

Щом съзнаете, че душата и духът ви сочат Правия път на живота, щом приложите Любовта, Мъдростта и Истината, вие ще почувствате онази вътрешна Свобода в себе си, онзи вътрешен Мир, за който сте мечтали цял живот. (38/стр. 103)

Душата и духът, за които говорим, са Реални величини. Домогне ли се човек до Реалността на нещата, той става мощен, велик, щастлив човек и каквото започне, всичко се нарежда добре. (5/стр. 78, 79)

Който е влязъл в Духовния свят, той разполага вече със своята душа, със своя дух. Той е напълно свободен. (40/стр. 491)

Духът и душата – баща и майка в човека

Външният баща и майка са отражение на вътрешните, които живеят в самия човек. Всичко е скрито във вас. (39/стр. 50)

Какво е майката? Душата. Какво е духът? Бащата. (51/стр. 161)

Като познаеш своята душа, чрез душата си ще познаеш своята майка. Като познаеш своя дух, чрез него ще познаеш своя баща. (40/стр. 496)

Човек трябва да има правилна мярка, с която да мери нещата; да знае, че има две ценни неща в себе си: дух и душа… Духът и душата представят майката и бащата в човека. Следователно обичайте баща си – своя дух – и майка си – своята душа. Работете в единство и съгласие с тях, за да развивате ума и сърцето си, които ви са дадени като пособия за физическия свят. (78/стр. 50)

стр. 127–128

Човек служи сега само на своя ум и погрешката му произлиза от това. …Ще слушаш душата – това е майката. Ще слушаш духа – това е бащата. (51/стр. 330)

Почитайте душата и духа си, почитайте душата и духа на ближния си, за да бъдете любими чада на Бога. (39/стр. 54)

Трите начала в човека

За вас е важно какво всъщност представя човек… Човек е съставен от три същности: дух – Висша Разумност, Висшето начало в човека; душа – втората същност; и ум – третата същност. Що се отнася до човешкото сърце и до човешката воля, това са производни, т.е. второстепенни величини. (45/стр. 41)

Значи, човек е съставен от три същности: дух – първично начало, душа – вторично начало – и ум. На научен език казано: духът представя изпъкнало огледало, което разпръсва светлина. Душата представя вдлъбнато огледало, което приема светлина. Умът обработва светлината. Значи, първо духът иде в света и изпраща светлина навсякъде. После душата иде да възприеме тази светлина. Умът пък, като колективно неделимо начало в човека, започва да обработва приетата светлина. (45/стр. 41, 42)

стр. 128–129

…Работете за развиване на своя ум, за придобиване на знания; работете за своята душа, която е място на Любовта; работете и за своя дух, който е място на Мъдростта. (45/стр. 50, 51)

Когато придобиете знанието на вашия дух – на Мъдростта, знанието на вашата душа – на Любовта – и светлината на вашия ум, вие ще придобиете всичко онова, което е потребно за вашето развитие. (45/стр. 51)

…Всичко красиво в света принадлежи едновременно и на духа, и на душата, и на ума. Те са така преплетени, че едно без друго не могат. Това, което е благо за духа, едновременно е благо и за душата, и за ума. Духът, душата и умът представят една троица помежду си. Като знаете това, не правете разлика между духа, душата и ума. (45/стр. 56, 57)

Духът е семето, т.е. Божественото в човека, което слиза на Земята да се изяви. Душата е Ангелският свят в човека, който се изявява навън като цвят на дърво или растение. Плодът е човешкото, което се изявява чрез ума и сърцето. Не може да се говори за духа на човека, без да разбираш Божественото; не може да се говори за душа, без да разбираш Ангелския свят. Не може да се говори за човека, без да разбираш неговия ум. Както са свързани умът, душата и духът, така са свързани трите свята – Божественият, Ангелският и човешкият. (46/стр. 119)

стр. 129–130

Човек е троеличен. …Питам: Къде седят вашата душа, вашият дух и вашият ум? Ако не приемете душата и духа, то поне ума приемете. Духът е горе, в Божествения свят. Душата е в Духовния свят, а умът е на физическото поле. Това са трите начала в човека, които са свързани наедно̀, както са свързани корените и клонищата на едно дърво. (40/стр. 498)

Правете опити с вашата душа и всякога я слушайте. Душата ви е вашата майка. Това, възвишеното и благородното, което вашата душа ви диктува, слушайте я. Всичко онова благородно, възвишено и Божествено, което духът ви диктува, слушайте го. И това, което умът ви диктува, и него слушайте. Кой е човекът? Човекът е на Земята. Човекът е този, който се ръководи от своя ум на Земята. Човекът според мене е Азът, който слуша своя ум, своята душа и своя дух. Човек не може сам да се възпита без своя ум, без своята душа и без своя дух. Само когато човекът се намира под влиянието на своя ум, на своя дух, на своята душа, това е Азът, който се ръководи от своята майка, от своя баща, от своя ум – това представя вече неговия Учител, който го учи в света. (40/стр. 498, 499)

стр. 130–131

Какво представя човешкият живот? Вън от тия неща – ума, душата и духа – човешкият живот нищо не представя. Че сте имали някакви богатства, някакви блага, всички тия блага имат смисъл само при човешкия ум, човешката душа и човешкия дух. Вън от тия неща никакви земни блага не са на мястото си. Само при духа, при душата и при ума и земните блага се осмислят. (40/стр. 499)

…Всички ония, които са под влиянието на своя ум, на своята душа и на своя дух, те са богатите хора на света. При това положение техните сърца трябва да бъдат отворени и като погледнат…, да са готови да проповядват с живота си, със своите дела. (40/стр. 499)

Има три фактора, които са създали човека: първият фактор е мисълта на духа, вторият фактор са чувствата на душата и третият фактор са действията на човешкия ум. (50/стр. 8)

Когато в човек едновременно работят и трите съзнания – съзнанието на ума, на душата и на духа, той се намира в обновителния процес, в процеса на подмладяването. Този човек е мощен и силен в мисълта си. Той е мощен във всичките си прояви и каквото започне, свършва го добре. (49/стр. 122)

стр. 132

Узнавание за духа и душата

Под субстанция разбирам същина. Значи, има първична, вторична и третична същина. Първичната субстанция е безпространствена, тя е извън времето и пространството… Според мистицизма първичната субстанция не е нищо друго освен вечно съществуващия, несъздаден свят. Този свят е съществувал всякога и ще съществува вечно. Той няма начало, няма и край. Човешкият ум няма представа за този свят.

Вторичната субстанция, или вторичната същина, е свят, който се проявява вече. Той се нарича идеен свят.

Третичната субстанция представя сегашния, създадения вече свят. Той произлиза от идейния свят…

Всъщност де е човекът? …Духът му пребъдва в първичната субстанция, душата му – във вторичната, а тялото – в третичната. (32/стр. 37, 41)

Някои казват, че душата е в кръвта на човека. Това е неразбиране на нещата. Кръвта е едно нещо, душата – друго, а духът – нещо различно от тях. Той твори и създава. Душата е Божествена субстанция, чрез която се проявява Божията Любов. Дето е духът, там е Знанието и Мъдростта. (32/стр. 82)

Духът създава, душата съгражда, умът нарежда… (43/стр. 18)

стр. 133

Съвременните теософи например дават някакво изяснение за човешкия дух, но то е много материалистично. Те го уподобяват на лъч. Обаче това обяснение е иносказание, притча. Какъв лъч е той – светлинен лъч. Това е само уподобление. Трябва да се знае какво всъщност представлява този лъч. Под лъч се разбира всяко нещо, което дава известна посока, известно направление, известно движение. Лъчът представлява разумният път, посоката, по която човек трябва да се движи. Значи, лъчът винаги подразбира движение, стремеж на разумната душа да върви в права посока. (75/стр. 296)

Стремежът на душата, на духа не иде от вън. Да се мисли, че движението на душата или на духа иде от вън, това е криво схващане. Духът, както и душата се движат от вътре навън. (75/стр. 296, 297)

Лъчите на духа излизат през човешките очи. Единственото място, през което преминава човешкият дух, това са очите. (75/стр. 297)

Следователно всеки човек, който вижда посоката на своето движение чрез разумното упътване на духа, той вече може да направлява своя мозък… (75/стр. 297)

„Онова, което Бог е съчетал.“ Какво е съчетал Бог? Връзката между духа и душата. Значи, за да не изгуби същественото в живота, човек не трябва да разваля тази връзка. (10/стр. 147)

стр. 134

Докато човек не създаде вътрешна интимна връзка между духа и душата си, той не може да бъде свободен. Тази връзка наричаме връзка с Бога, с Първата Причина на нещата. Без тази Свещена връзка човек не може да очаква онова вътрешно единство в себе си. От това единство зависи бъдещото развитие на човека. (45/стр. 11)

…Душата е фарът, който свети; духът е фенерджията, който се грижи за душата – той я направлява, грижи се за нея да свети. (42/стр. 84)

Душата на човека се стреми към Свобода, но за да я постигне, на помощ трябва да ѝ дойде духът със своята Сила. (72/стр. 285)

…Не само с хляб може да се живее, но с всяко Разумно Слово, което е вложено в човешката душа, което изтича от човешкия дух. (1/лек. 14: стр. 26)

…Зад всяка идея, зад всяка една мисъл всъщност седи нещо Разумно. И както казват някои, зад всяка една мисъл в човека седи човешката душа, човешкият дух. (2/лек. 5: стр. 8)

Деятелността на човешкия дух и на човешката душа се дължи на Любовта. (72/стр. 139)

Тялото на човека се изменя, но душата и духът му не се менят. Те остават вечно млади, вечно силни. (3/стр. 6)

стр. 135

Човек трябва да съзнава, че има душа, има и дух, на които трябва да служи. Като служиш на своята душа и на своя дух, ти едновременно служиш и на Бога. (55/стр. 225)

Какво представлява човек като дух?

Човек трябва да знае за себе си какво представлява той като дух… (5/стр. 59, 60)

…Човек… В какво трябва да вярва? В човешкия дух, но не тъй, както се проявява привидно. Човешкият дух – това е, което е най-възвишено, най-благородно. Аз разбирам: това е човекът, който го носи. (67/стр. 232)

Под думата „дух“ разбираме най-възвишеното в човека. Духът подразбира още и онова съзнание, с което човек възприема съществуването на един Вечен Принцип, с Който трябва да бъде в съгласие. Щом признава този Принцип, човек зачита всички същества, които са създадени от Него… (3/стр. 372)

Духът представя Висшия живот на човека. (40/стр. 138)

Какво означава думата дух? …Духът е онази Разумна Сила в човека, която носи живот. (39/стр. 191)

…Духът, това е Разумното у човека. (1/лек. 9: стр. 13)

стр. 136

Всички хора на Земята са все въплътени духове, излезли от Бога. Под дух разбирам Разумното Начало в човека. (38/стр. 65)

За Бога ние нямаме ясна представа. Бог е Същество, недостъпно за човешкия мозък. Бог е едно Същество, недостъпно за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно за човешкия дух. (60/стр. 344)

Казвам: Духът на човека винаги изразява Волята Божия. Той върши това, което от Бога е научил. Той е Разумното Начало в живота на човека. Следователно да вършим Волята Божия, това е проява на Разумното в нас. (97/стр. 168, 169)

Духът на хората е ценен в това отношение, че той ги свързва с Бога. Той е автор на всички неща на Земята, заради което хората трябва да го слушат. Щом слушат духа си, те ще слушат и Бога, понеже духът е изпълнител на Волята Божия. (97/стр. 171)

Имайте високо мнение за духа си като велик автор, като авторитет, като тълкувател и изпълнител на Волята Божия. (97/стр. 171)

Докато човек живее, той е свързан със своя дух така, както са свързани един с друг органите на неговия организъм. (88/стр. 45, 46)

Духът… е онова Велико Мощно Начало в човека, което ръководи душата, посочва ѝ Правия път на живота. (3/стр. 34)

стр. 137

…Човешкото тяло се намира под контрола на нещо Възвишено, напреднало, каквото е духът в човека. Докато духът управлява човека, неговата душа клокочи, блика като извора… (11/стр. 101)

Когато Бог създал човека, най-великото си творение, Той го предал в ръцете на неговия капитан – духа – той да го управлява. (62/стр. 29)

Духът е майка, баща и приятел на човека. Ако не е така, много ще чакате, но нищо няма да придобиете. Без Силата на духа и вярата е безпредметна. (46/стр. 9)

Силата на човека се увеличава постепенно. Тя се крие в Знанието, което той получава от духа. (93/стр. 171)

Под Мъдрост разбирам духа в човека. Не можеш да се наречеш човек, ако нямаш дух, който те води към Знанието. Духът открива Тайните на човека. Той го укрепва и въздига. (46/стр. 9)

Божественото в човека е неговият дух в по-висок свят и неговият ум, проявен на физическия свят. (9/стр. 123)

Съществува наука за човешкия дух. Всички разклонения на тази наука наричаме пак наука. Всичко това е резултат на колективната дейност на човешкия дух… Този резултат показва доде е достигнало човечеството. Има неща в тази наука, които са разгадани вече; има други, които още са затворени и минават за илюзорни – те още не са разгадани. Тяхното разкриване е в бъдещето. (29/стр. 157)

стр. 137–138

Същинознание за духа

Възможността за съвършенство се крие в духа

По отношение на духа аз разбирам, че то е Първичното. (52/стр. 565)

Възможностите в човека да бъде съвършен, съществуват в неговия дух. (40/стр. 135)

Духът подтиква човешката душа към знание… Духът подтиква ума към пластичност, към просветление, а сърцето – към облагородяване. (97/стр. 160)

Цялата цивилизация се дължи на този закон – на видоизменението. Има неща, които остават в човека. Духът в човека е това. Някои мислят, че духът се изменя. Казват: „Къде е човекът?“. Човекът е онова, което расте и се развива, но не се изменя. (52/стр. 459, 460)

Казва се, че човек трябва да работи, но хората не разбират какво нещо е работата. Работата не е нещо физическо, тя е нещо вътрешно. Само човешкият дух работи. (52/стр. 451)

стр. 139

Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа. Казва се за духа, че е неуморен в своята дейност, че постоянно работи. (27/стр. 38)

…Прилежанието. То е сила, импулс, подтик на човешкия дух, който постоянно подтиква ту една, ту друга сила или способност в човека към дейност и го държи в постоянно съзнателно движение, наречено работа. (27/стр. 44)

Дарбата се придобива. Тя е резултат на усилието, което човешкият дух прави, за да постигне нещо. (27/стр. 255)

Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият дух, животът би текъл много благоприятно. (54/стр. 38)

Виждането и съзнаването са два процеса на човешкия дух, с които се започва всяка добра работа. Само умният и добрият човек вижда и съзнава нещата. (29/стр. 178)

Човешкият дух може да се уподоби на зрял плод. Защо? Защото всеки зрял плод е плод на духа. (72/стр. 67)

стр. 140

Стремежът на човешкия дух

Човешкият дух се стреми към Великото, Красивото и Мощното в света. То му дава импулс, подтик в живота. (92/стр. 204)

Всичко, което съществува в Природата, е проява на Словото. Стремежът на човешкия дух е да изучава Природата. (29/стр. 107)

Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава Сила и Мощ. (52/стр. 375)

Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на нещата. Правилното разбиране носи обновяване. Човешкият дух трябва да се обновява. За тази цел всеки ден човек трябва да прибавя по нещо ново към своите разбирания. (72/стр. 197)

Потребите на човешкия дух са много. Най-после, когато намери Реалното в света, той се задоволява. (29/стр. 185)

Човешкият дух върви в три посоки

Човешкият дух върви, т.е. се едновременно проявява в три посоки. Като казвам „човешкият дух“, подразбирам човека в неговата Първична проява, тъй наречения „Космически човек“, създаден по Образ и Подобие на Бога. Първият стремеж на духа е към живота. Животът е условие, а не среда за проявлението на човешкия дух.

стр. 141

Вторият стремеж на човешкия дух е към знание, към Мъдрост. Той има потреба от светлина, вследствие на което светлината е външната страна на знанието. Когато духът придобива знание, светлината се проявява като резултат… Значи, Космическият човек е придобил толкова знание, че от него има излишък, който се проявява във вид на физическа светлина.

Третият стремеж на човешкия дух е към свобода, вследствие на което се създава време и пространство. (2/лек. 33: стр. 3, 4)

Питам: Кое е същественото у човека? Същественото, това е духът. Същественото, това е животът. Същественото, това е светлината. Същественото, това е свободата. Само тия неща са реални в живота. (2/лек. 33: стр. 6)

И тъй, първото условие за развитие на човешкия дух е животът. (2/лек. 33: стр. 20)

И тъй, животът е първото проявление на човешкия дух. Вие не можете да се проявите, ако нямате живот. В този смисъл животът е материалът, чрез който духът ще може да изяви своето знание, т.е. да съгради основите на своето знание. (2/лек. 33: стр. 8)

Науката, знанието дават подтик на човешкия дух да се развива. Колкото повече знания има човек, толкова повече възможности има той. Божественото в него има повече условия да се проявява. (37/стр. 87)

стр. 141–142

Някои хора казват: „Какво трябва да правим при тия ограничени условия?“. Дайте простор на духа си! Когато ние говорим за простор, разбираме да оставим духа си да действа, да се проявява тъй, както трябва. (2/лек. 33: стр. 4)

Казвам: Дайте свобода на вашия дух! (1/лек. 6: стр. 27)

…Човешкият дух е свободен, смел и решителен, докато има на разположение голямо пространство, в което може да се развива. Почне ли това пространство да се стеснява, духът започва да губи своята смелост и решителност. (73/стр. 143)

Проява на духа

…Духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва. Следователно той съществува като малък център, като зародиш в Космоса. (97/стр. 219)

Когато Божественото Съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява се и след това отново възлиза към Бога. Това се нарича израз на живота. (97/стр. 219)

стр. 143

Аз взимам думата „човешки дух“ не в неговата Първична проява, но в неговата вторична проява, когато духът изразява живота. (2/лек. 5: стр. 12)

Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух. Духът е родил второто благо – живота. Третото благо кое е? То е кръвта, от която зависи неговото здраве. (1/лек. 9: стр. 12, 13)

Богатите хора искат да се осигурят… Идеята да се осигурят е хубава, но това е качество на човешкия дух. Щом човек разбира законите на духа, той е осигурен. (28/лек. 29: стр. 204)

Когато говорим за Любовта, разбираме най-възвишения живот, в който може да се прояви човешкият дух. (2/лек. 33: стр. 18)

…Любовта може да дойде само от вътре, от дълбочината на човешката душа. В тази дълбочина работи човешкият дух, който има всички възможности, всички условия да даде тази Любов. Когато тази Любов се прояви, духът започва да работи за онази велика Мъдрост, която е необходима, за да схванем смисъла на нашия живот. След това той започва да приготовлява условията за свободата, която е Висшето, към което се стремим. (1/лек. 12: стр. 14, 15)

Човешкият дух се стреми към нови начини и методи, чрез които да се прояви Божественият живот на Земята. (37/стр. 96)

стр. 144

Христос казва: „Така да просветне лицето ви“. Това значи: така да просветне Високото проявление на човешкия дух. (32/стр. 105)

Духът е Силното и Мощното в човека

Казано е в Писанието: „Не чрез сила, нито чрез крепост, но чрез духа ми“. Това значи: човек може да постигне всичко не чрез сила, нито чрез крепост, но чрез своя Мощен дух. Какво крие духът в себе си? Живот, Разумност, Доброта и здраве. (7/стр. 265, 266)

Животът е Силата, която се проявява в човешкия дух. А що е духът? …Под думата дух се разбира духовната Сила, която се крие в напълно развития човек, който разполага с истинското знание в себе си. (64/стр. 210)

В науката думата дух подразбира Сила. И затова, когато искат да кажат за някой човек, че е силен, мощен, казват: „Този човек има Силен дух“. (100/лек. 6: стр. 10)

…Човешкият дух трябва да се движи едновременно в три посоки: той трябва да развива в себе си физическа, умствена и духовна Сила. Който се развива едновременно в тези три посоки, той отива към Съвършенство. (30/стр. 180)

стр. 145

В какво седи силата на човека? Ако разглеждаме човека като физическо същество, силата му седи в неговите мускули. Ако разглеждаме човека в умствено отношение, силата му седи в неговия ум. И най-после, ако го разглеждаме в духовно отношение, Силата му седи в неговия дух – най-възвишената проява на човека. (33/стр. 253, 254)

Следователно първо човек трябва да бъде силен по тяло, после – по ум и най-после – по дух. Какво придобива човек, ако е силен? Който е силен по тяло, по ум и по дух, той е богат човек. (33/стр. 254)

Във Варненско имало един случай: 12 души майстори се мъчат да вдигнат един камък, да го турят отгоре като плоча на една чешма. Идва някой българин, пита: „Какво правите?“. „Мъчим се да повдигнем тоя камък.“ „Стойте.“ „То не е за тебе.“ Той хваща камъка, вдига го, казва: „Де искате да го турите?“. Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава. Той го счита това за играчка… Мощното във вас, то е духът. Туй, което вашият дух може да свърши, 12 души не могат да го свършат. Туй е сега мисълта. (67/стр. 264)

Следователно всеки човек трябва да знае, че има дух в себе си – автор на всичко онова, което той счита невъзможно. (97/стр. 171)

…Когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – Свободата… Значи, веднъж сме придобили Сила, придобили сме духа, тогава може да бъдем свободни. (31/стр. 56)

стр. 145–146