Какво Бог е вложил в ума, сърцето и волята?

Живота, който имаш – в него Бог е изявил Своята Любов; ума, който носиш – в него Бог е изявил Своята Любов; сърцето, което имаш – в него Бог е изявил Своята Любов. Волята, която имаш – в нея Бог е изявил Своята Любов… Употреби своя живот, употреби своя ум, употреби своето сърце, употреби своята воля и ти ще намериш какво Бог е казал вътре в тях! (1/лек. 3: стр. 23)

…Сърцата на всички са добри. Те са направени първоначално такива от Бога, също и първоначалната светлина на ума е излезнала от Бога. (4/стр. 202)

Мисълта има Божествен произход. Вслушвайте се в онова, което умът и сърцето ви говорят, за да разберете каква сила се крие в тях. (47/стр. 288)

Вслушвайте се във всичко добро и красиво, което е вложено във вашия ум и във вашето сърце. (47/стр. 312)

Това, което изтича от вашия ум, сърце и воля, съдържа Истината в себе си. От него човек разбира миналото и сегашното си състояние, а така също и своето бъдеще. (29/стр. 70)

стр. 203

Какви трябва да бъдат умът, сърцето и волята?

От човека се иска просветен ум, благородно сърце и силна воля. Без тия качества човек не може да се развива правилно. (70/стр. 171)

Хората трябва да разбират, че Бог може да живее само в техните светли умове и благородни сърца. Това е Истината. Бог пребъдва в сърцето и в ума на всеки човек, който мисли, чувства и действа правилно… (75/стр. 230, 231)

Човек, за да може да разбере Божията мисъл, трябва да има един толкова широк ум, колкото е широка цялата Вселена, и толкова широко сърце, колкото е просторен Божественият свят. (2/лек. 25: стр. 3)

…Пазете ума си неопорочен, никому не го давайте. Той е свещен нож, с който всеки сам трябва да си служи. Докато човек е с ума си, дотогава само той е силен. Въоръжим ли се един ден, ние ще се браним със своя ум и със своето сърце. Имаме ли сърце и ум неопорочени, нямаме нужда от никакви други оръжия. Освен тези две оръжия на помощ иде и волята на човека. (5/стр. 15)

Първото правило: Пазете чистотата на своето сърце! Второто правило: Пазете чистотата на своя ум! Чистотата е капитал за човека. …Не правете никакъв компромис със своята чистота! Докато сте чисти, всички извори на вашия живот ще текат правилно. (75/стр. 88)

стр. 203–204

И тъй, най-важното нещо за човека е да запази чистотата, девствеността и силата на своето сърце и на своя ум. (75/стр. 86)

Ако сърцето ти е чисто и умът – силен, каквото пожелаеш, ще стане. (25/стр. 164)

Когато някой пита за себе си какъв е, ще знае, че той е такъв, каквито са неговият ум, неговото сърце и неговата воля. (48/стр. 301)

Изучаване на реалното и идеалното чрез сърцето и ума

Реално е това, което човек всеки момент може да опита. Идеално е това, към което човек се стреми… Това, което човек в даден момент чувства, е реално. Това, което мисли само, е идеално… Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. (72/стр. 97, 98)

И тъй, реалното в света, това е Любовта и Добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е Мъдростта и Знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното. (72/стр. 107)

стр. 205

Сърцето трябва да се занимава с изучаване на реалното – на Любовта. Умът трябва да се занимава с изучаване на идеалното – на Мъдростта. Като съедините тези два процеса в едно, вие ще дойдете до изучаване на Истината и нейното приложение в живота. (72/стр. 119)

Съвременните хора не знаят какво е великото предназначение на сърцето и на ума. Те не подозират даже, че предназначението на сърцето е изучаване на реалното, а предназначението на ума – изучаване на идеалното. Това е смисълът на живота. От правилното изучаване на реалното и на идеалното зависи придобиването на Свободата. Свободата пък води към Истината. (72/стр. 116, 117)

Закони на ума, сърцето и волята

…Ние трябва да изучаваме великия закон на нашия ум, великия закон на нашето сърце, за да може да действаме съобразно с тия двете велики сили, защото умът е една сила в човека, сърцето е друга сила. (49/стр. 496)

…Първо човек трябва да знае как да управлява ума си, а после чрез ума – сърцето си… Преди да управлява ума си, човек трябва да знае законите, на които умът се подчинява. Тъй щото добрият господар не създава нови закони за слугите си, но спазва ония закони, на които те трябва да се подчинят. Природни разумни закони управляват ума и сърцето на човека. Следователно от вас не се иска нищо друго, освен да зачитате тези закони и да следите за тяхното изпълнение. Това значи да бъде човек господар на ума и на сърцето си. (9/стр. 267)

стр. 205–206

За да успява в живота си, човек… трябва да разбира законите на ума и на сърцето си, както и ритмуса, на който те се подчиняват. Човек не може да успява, ако не познава всички закони, на които се подчиняват неговото физическо, духовно и умствено тяло. (44/стр. 36)

Щастието е във връзка с чувствата, със сърцето на човека. Как ще бъдеш щастлив, ако не знаеш законите, които управляват твоето сърце? Човек иска да бъде силен. Силата е в зависимост от човешкия ум. Как ще бъдеш силен, ако не знаеш условията, при които умът се проявява? (11/стр. 180)

Щом влезете в областта на ума, ще работите със закони, специфични за ума. Влезете ли в областта на сърцето, ще работите със законите на сърцето. Не можете да смесвате законите на ума със законите на сърцето. Затова е казано, че за всяко нещо има закон. (24/стр. 154, 155)

Да познава законите на своя ум, човек трябва да е минал през мислите си; да познава законите на сърцето си, човек трябва да е минал през чувствата си; да познава законите на волята си, това значи да е минал през силите на своя организъм. Не е ли минал по тези пътища, човек може само да си въобразява, че знае нещо, а всъщност не е дошъл до истинското, положителното знание. (9/стр. 160)

стр. 206–207

Като познава законите на ума, човек вижда, че единственото нещо, на което може да разчита, е неговият ум, вследствие на което той може да прави различни опити с него. Дойде ли до сърцето, до света на желанията, там опити не се позволяват. Значи, Бог иска от човека сърцето, а не ума му. Сърцето е за Бога, а умът – за самия човек. Следователно, ако човек не даде място на Бога в сърцето си, сам затваря пътя си в живота. Защо? Защото животът излиза от Бога. (3/стр. 176)

Някои се оплакват от ума си, други – от сърцето си, а трети – от волята си. Няма какво да се оплаквате от ума, сърцето или волята си, те са много добри. Умът ви е много добър, сърцето ви е много добро и волята ви е много добра. И умът ви, и сърцето ви, и волята ви са на местата си, но единственото нещо, което ви спъва, е това, че сте забравили правилата, по които се движи вашият ум, вашето сърце и вашата воля. (28/лек. 16: стр. 133, 134)

Има една страна, наречена идеална страна, т.е. едно правило на ума. Ти не можеш да събудиш твоя ум на работа, ако не разбираш правилата на ума. Има една друга реална страна – на сърцето. Ако не знаеш правилата на тия, реалните работи, ти не можеш да събудиш своите чувства. Има една съществена страна, тя е вече на човешките постъпки. Нещата се познават само когато се изпълнят. (6/стр. 296, 297)

стр. 207–208

…Човек може да работи свободно със своя ум, със своето сърце и със своята воля само когато ги познава. Ако човек познава законите, които управляват ума, сърцето и волята, лесно би се справил с мъчнотиите си. (47/стр. 200)

Ново възпитание е онова, което може да внесе здраве, веселие и бодрост в човека да се справя лесно с мъчнотиите на живота си. Това е науката, която старите алхимици са изучавали. Тази наука подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Който познава тези закони, той е господар на своя живот. (3/стр. 182)

Смяна в активността на ума и сърцето

Приливът на единия свят образува отлив към другия и отливът на единия свят образува прилив към другия. Тия течения постоянно се редуват: когато в ума има прилив, в сърцето има отлив; когато пък в ума има отлив, в сърцето има прилив. (28/лек. 13: стр. 51)

Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето си. Когато пък вашето сърце се развива, вие ще имате отлив в ума си. Тъй се развиват умът и сърцето. (28/лек. 13: стр. 52)

стр. 208–209

Законът е такъв: редуване става. Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път – под влиянието на вашия ум. (28/лек. 13: стр. 54)

Та каквато и да бъде вашата философия, сърцето ви ще даде свой колорит. Ако пък умът ви взима повече участие, той ще внесе нещо твърдо. Сърцето ще ви направи меки като каша. Ако пък слушате ума, той ще ви направи твърди като кремък… Кое е по-добре? Има условия, където кремъкът е намясто. За пример кремъкът се употребява за вършѐне при диканите, но когато месиш брашното, ако то стане твърдо като кремък, какво ще правиш? Следователно има условия в живота, дето чувствата трябва да имат преимущество, а има условия в живота, дето умът трябва да има преимущество. (28/лек. 32: стр. 279)

В един момент умът е активен, в следния момент – пасивен; в даден момент сърцето е пасивно, в следния момент е активно. Докато енергиите постоянно се менят, човек се развива правилно. Не става ли смяна на енергиите, той не се развива правилно и нормално, вследствие на което се явяват болезнени състояния в него… (24/стр. 240)

…Смени състоянието от недоволство в сърцето в доволство на ума. Мини от единия полюс в другия… При сегашните условия на живота ви друго разрешение освен смяна на енергиите на сърцето с енергиите на ума не съществува. Дето обмяната между сърцето и ума не е правилна, там настъпва процес, подобен на окапването на листата през есента. (25/стр. 254)

стр. 209–210

Смяна трябва да става в чувствата и мислите вътре в човека. Сега вас ви се вижда като противоречие: как така да се намали мисълта, деятелността на мисълта. В някои случаи трябва да се намали, за да се увеличат чувствата. В друг случай трябва да се намалят чувствата, за да се увеличи деятелността на ума. (6/стр. 365)

Хармония и равновесие между ума, сърцето и волята

В духовния и в Божествения свят силите на ума, на сърцето и на волята са еднакви. Те се представят като страни на равностранен триъгълник. (24/стр. 149)

Като изучават човека, философите се спират върху трите основни елемента в него: ум, сърце и воля. Волята е израз на вътрешната хармония между ума и сърцето. (39/стр. 96)

Вашият ум и вашето сърце трябва да бъдат в хармония. Изисква се правилна обмяна между силите на ума и тези на сърцето. (28/лек. 29: стр. 193)

стр. 211

Ако сърцето ви е два пъти по-силно от ума, вие ще бъдете нещастни. Ще бъдете човек с чрезмерни желания, които не можете да постигнете. Вие трябва да имате толкова желания, колкото умът може да реализира. (29/стр. 88)

Ако във всеки даден случай между ума, сърцето и волята на човека няма разбирателство, той не може да прогресира, не може да бъде здрав. Цялата Школа седи в това. (49/стр. 57)

Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Той има светлина в ума си, импулс, подтик в сърцето си и сила във волята си. (25/стр. 81)

Взаимовръзка между ума, сърцето и волята

Първата буква – това е умът. Ако имаш ум, работѝ, всичко може да направиш. Ако умът не работи, всичките други сили, които са свързани с ума, не работят. Ако умът, първата сила, работи добре, всичките други сили, които са свързани с него, ще работят добре. (6/стр. 364)

Казвам: Като станеш сутрин, ще напишеш първата буква. Ще мислиш за светлината. Това е човешкият ум. [После] ще мислиш за топлината – това е човешкото сърце. За да накараш ума си да работи, непременно сърцето ти трябва да работи. Понеже сърцето представя материал за човешкия ум. (6/стр. 364)

стр. 212

…Човек трябва да направи връзка между ума и сърцето си. (42/стр. 240)

Под думите мъж и жена в широк смисъл разбирам ума и сърцето. Ум без сърце не може и сърце без ум не може. Те вървят всякога заедно и взаимно се допълват. (39/стр. 187)

И тъй, всеки човек трябва да разрешава въпросите в своя живот с ума и със сърцето си едновременно. (75/стр. 204)

Ако служи само на сърцето си без участието на ума, човек нищо не може да постигне. Сърцето е област, върху която работи умът. А умът не може да се проведе без сърцето. Значи, сърцето е област за проява на ума, а умът е област за проява на сърцето. (25/стр. 178, 179)

Изключим ли ума от сърцето, имаме безумие; изключим ли сърцето от ума, имаме безчувствие. (5/стр. 12)

…Когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки. Следователно при всяка работа, при всяко изпитание умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. Този е един от великите закони в света. (75/стр. 203)

стр. 213

Какво по-голямо благо за човека от това да има ум, който право мисли, и сърце, което правилно чувства, и да ги съчетае в едно. Когато умът мисли право и сърцето чувства правилно, човек разбира нещата. (39/стр. 155)

Доколкото силите на сърцето се проявяват правилно, дотолкова умът се развива нормално. (3/стр. 280)

…Ако съедините ума и сърцето в едно, вие имате човешката воля. Ако умът и сърцето ви не са съединени в едно, волята ще отсъства у вас. (40/стр. 204)

Който има отличен ум и отлично сърце, обединени в едно цяло, той разполага и с отлична воля. (34/стр. 142)

Там, дето волята е силна и разумна, умът и сърцето са също разумни. (34/стр. 142)

Човек се ползва само от онова, което прониква едновременно в ума, в сърцето и във волята му и става за него плът и кръв. (24/стр. 29)

Сега в разбиране Словото Божие трябва дълбока мисъл не само по ум, но дълбока мисъл, в която да взима участие сърцето, в която да взима участие и човешката воля. (31/стр. 168)

стр. 214

Според Разумността умът да бъде два пъти по-силен от волята

…Да бъдете умни – два пъти по-умни, а веднъж силни. Умът трябва да бъде два пъти по-силен от волята; волята трябва да бъде два пъти по-слаба от ума. Ако волята е два пъти по-силна от ума, не може да бъдете истински човек, ще бъдете човек-животно. Всички хора развиват волята си. Силата на волята трябва да се изрази в ума, в Разумността. Под силна воля разбирам Разумност. Следователно, ако искате да бъдете Разумен човек, умът ви трябва да бъде два пъти по-силен от волята. (29/стр. 88)

От цялата беседа искам да остане във вас следната мисъл: Силата на вашето сърце и на вашия ум да бъдат еднакви, а силата на вашата воля да бъде два пъти по-малка от силата на сърцето и на ума ви. Само така ще придобиете онзи идеален живот, към който се стремите. (29/стр. 88)

Наука, която осмисля живота

…Човек трябва да разбере естеството на своя ум, основата на своето сърце и силата на своята воля. Разбере ли ума, сърцето и волята си, човек се е домогнал до онази наука, която осмисля живота му и го освобождава от противоречията. Ако не може да разбере ума, сърцето и волята си, човек живее само в противоречия, в мъчнотии и страдания. (3/стр. 275)

стр. 215

…Волята трябва да свързва човека с физическия свят, сърцето – с духовния, а умът – с Божествения… В бъдеще, когато се домогнете до вътрешния смисъл на волята, на сърцето и на ума, тогава ще разберете как трябва да се проявят те. (47/стр. 199)

В човешкия ум, в човешкото сърце… има Свещени неща, които трябва правилно да се изяснят, за да порасне човек в себе си. (11/стр. 9)

И тъй, в живота на човека са необходими два полюса: на единия полюс е поставен човешкият ум, а на другия – човешкото сърце… Който изучава сърцето и ума си, той ще може да изучи и онези велики мощни сили, които се крият в съзнанието му. Чрез съзнанието ние дохождаме до положение да разберем какво всъщност представляваме. (5/стр. 53)

Оценяване на ума, сърцето и волята

Човек трябва да разбира цената на човешката душа, цената на човешкия ум и на човешкото сърце, както и цената на човешката воля. (49/стр. 30)

Само умът, само сърцето, само волята са в сила да ни издигнат. Следователно ние трябва да ценим ума си, сърцето си и волята си, защото само върху тези три стълба ние градим нашето щастие. (40/стр. 229)

Човек се нуждае от ново разбиране на живота: да цени ума, сърцето и волята, които Бог му е дал. Без тези удове – ум, сърце и воля – той прекъсва връзката с Любовта. Щом прекъсне тази връзка, той се лишава от живота; щом изгуби живота си, той губи всички свои дарби и способности… (27/стр. 227)

стр. 215–216

Вън от ума и от сърцето си човек нищо не представя. Без ум и без сърце човек е нула. (72/стр. 301)

Умът е вашият възлюбен, а сърцето – вашата възлюбена. Каквото лошо и да ви говорят за вашия възлюбен и за вашата възлюбена, не вярвайте. Ако вярвате, вие ще ги спънете в техния път. (72/стр. 135)

На кого ще бъдете другар или другарка? На своя ум и на своето сърце. (77/стр. 114)

Всеки трябва да съзнава, че това, което му е дадено, е Божествено. Имаш едно сърце – благодари на Бога за него. Имаш един ум – благодари на Бога за него. Имаш едно тяло, една воля – благодари на Бога за тях. Не пред хората, но пред себе си. (55/стр. 225)

Как да се отнасяме с ума, сърцето и волята си?

…Трябва да постъпваме добре със себе си. Трябва да постъпваме добре с ума си, добре със сърцето си. Трябва да имаме една обхода. Най-първото нещо е: трябва да се научим да се обхождаме. Това е Разумният живот. (13/стр. 105)

стр. 217

Слугувайте на своя ум. Ако слугуваш на ума си, и той ще ти слугува. Слугувай на сърцето си. Ако слугуваш на сърцето си, и то ще ти слугува. И най-после турям човека на волята. Като дойде до волята, то ти си там, ти си човекът, който ще слугуваш на себе си. Ако си слугувал добре на своя ум, на своето сърце, ще знаеш как да слугуваш и на своята воля. Тези три сили, събрани в едно, това е идеята. Когато човек се научи да слугува на своя ум, сърце и воля – той е силен човек. (13/стр. 39)

Казвам: Служете добре. Не вашият ум да ви бъде слуга. Аз имам друга философия. Ние трябва да станем слуги на своя ум. Трябва да станем слуги на своето сърце и трябва да станем слуги на нашата воля. Ние искаме умът да ни стане слуга. Онзи, който слугува, е по-умен от ума. Аз разбирам повече, отколкото умът може да разбере. Едно пособие е умът в дадения случай. Аз трябва да помагам на ума. Аз да му покажа как трябва да прави. После трябва да служа на своето сърце, трябва да служа на своето тяло. И хубаво да служа. (13/стр. 219)

Противоречията се дължат на нисшите ум и сърце

Човек… Ако работи само с физическия си ум, той не може да разбере духовните и Божествените работи; ако работи само с физическото си сърце, също не може да разбере умствените и Божествените работи… Физическият ум е у нас, а Божественият – над нас. Ние трябва да се държим за него. Започнете с Божествения ум. (37/стр. 172)

стр. 217–218

Същото се отнася и до сърцето. За него се говори в Писанието. Казва се, че човешкото сърце е каменно. Казано е в Писанието: „Ще му отнема каменното сърце и ще му дам плътско“. С други думи казано: Ще му отнема човешкото сърце и ще му дам Божествено… Каменното сърце не може да направи човека щастлив. То е студено, хладно, покрито с дебел сняг и лед. (37/стр. 172)

Там, дето има тревоги, това е човешкото нисше сърце, което още наричаме „конкретният човешки ум“. Ти се безпокоиш, че някои неща не са станали както трябва, т.е. както си очаквал. Ти се тревожиш, че нещо си купил по-скъпо. Това не е мисъл, това е чувстване. (40/стр. 207)

Във всеки човек има две култури – стара и нова, две естества – нисше и Висше. Към нисшето естество се отнасят нисшият ум и нисшето сърце със свой определен стремеж. Към Висшето същество се отнасят Висшият ум и Висшето сърце също със свой определен стремеж. Няма човек в света, в когото тези две естества да не са се изявили. (41/стр. 8, 9)

Противоречията в живота се дължат именно на намесата на нисшето в работата на Висшето. (47/стр. 355)

стр. 219

Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот. Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот. (81/стр. 133)

Човек има два ума: ума на Луната и ума на Слънцето. Умът на Луната постоянно се пълни и изпразва и нищо не донася на човека… Слънцето означава Висшия човешки ум. Когато се казва, че Слънцето не ще зайде, това подразбира Висшия ум, който никога не залязва – той постоянно свети. (5/стр. 42, 43)

Човек трябва да се подчинява на повеленията на своя дух, на своя Висш ум, а не на нисшето в себе си. (62/стр. 29)

Човек трябва да разчита на своя Божествен ум, човек трябва да разчита на своето Божествено сърце, човек трябва да разчита на своята Божествена душа. (50/стр. 332)

Умът – Светилото в човешкия живот

Каквото е Слънцето за цялата Вселена, такова нещо е умът за човека. Слънцето е източник на светлина. Следователно и умът е източник на светлина за човека. Докато умът действа, човек живее в светлина. Престане ли умът да действа, човек изпада в тъмнина. (33/стр. 111)

стр. 220

И тъй, когато се казва, че Слънцето няма да зайде веч, ние подразбираме човешкия ум. Слънцето на човешкия живот е неговият ум, който постоянно трябва да свети. (5/стр. 42)

Който има Светлина в ума си, той разбира Мъдростта, той работи с нея. (37/стр. 6)

И тъй, обект на Мъдростта е Светлината. Тя е в човешките умове. (37/стр. 8)

Светилникът е… умът, който трябва да се постави в рамките на Великия Божи Закон, с който мерим нещата. (32/стр. 106)

…Човека… Свещта му трябва да гори и свети. Умът му трябва да се прояви. В какво ще се прояви? В неговите мисли, чувства и постъпки. Когато Божествената Свещ в човека свети, мислите му са светли, постъпките му са правилни, разбиранията му се разширяват и той не ходи вече с пипане, а с виждане. (32/стр. 108)

Питам: Как става виждането – с очите или с ума? С очите нищо не се постига, но с ума. (29/стр. 179)

Човешкият ум с Новата Светлина е необходим за всички. Да се възхищаваме и радваме на Божествената Светлина, която никога не изгасва. (32/стр. 109)

стр. 221

Божествена Светлина се издава из очите на един интелигентен човек. Разумният човек, или умният човек, или мъдрият човек – да вземем тия три думи, три термина – се отличава по това, че той може да направи всичко. (31/стр. 14)

Висшият Божествен ум

Съвременните хора трябва да се научат да мислят логически – не по законите на обикновения ум, но по законите на Висшия ум, дето всичко става по един съвършен начин. (9/стр. 264)

Аз не говоря за обикновения ум, за интелекта, но за ума като Принцип, т.е. гениалния ум. Той е комбинация на сили, той включва всичко в себе си. (37/стр. 132)

Този ум, за който аз говоря – в ума влиза качеството на съвестта. Съвестта е качество на ума. Любов към Бога – и туй е качество на ума. Милосърдието – и то е качество на ума, трето качество на ума. Вярата и надеждата, това са други едни качества; те не са качества на ума, чувства са те. След това умът има способности: разсъдителност, сравнението, паметта на човека. Това е Висшият ум. И като дойдем до природата, умът има други качества. (51/стр. 235, 236)

Та като говоря за ума, аз разбирам онази, възвишената съвест, която е в будното съзнание у човека. То не допуща никаква погрешка, то трябва да поправи тази погрешка. (51/стр. 236)

стр. 221–222

Умът представя целокупността на Великото, на Божественото в света. Следователно умен може да бъде само онзи, който познава Бога и чрез когото Бог се проявява. Без тези условия никой човек не може да бъде умен. (73/стр. 305)

Чрез Висшия си ум човек може да изпълни Божията Воля. Ето защо той представя най-големия дар, най-голямото благо, дадено на човека. (39/стр. 100)

Умът, който Бог ни е дал, е Божествен, разбирате ли? (1/лек. 30: стр. 25)

Умът е Божественото Начало в човека, което никога не се петни. (25/стр. 164)

Работете върху Божественото Начало в себе си, за да се прояви то… Умът е Божествена проява. (25/стр. 183)

Доброто, което моментално действа в човека – има един спонтанен ум, той е Божественият ум, без никакво раздвояване. То е Божественият ум. Моментално има една мисъл, която е права. Тя е Божествена. Остане ли ти да му мислиш, тя, мисълта, не спада към Божествената, тя е човешка. (51/стр. 280)

стр. 223

Живейте в светлината на вашия Божествен ум, в неговата топлина и в неговата сила! (49/стр. 609)

Значи, единственият господар, на когото можем да служим, е Божественото в нас. Божественият ум, който ни ръководи напред. Божественият ум, който разкрива пред нас Творението. Божественият ум, който разкрива строежа на нашето тяло. Божественият ум, който разкрива как е създадена Вселената. Божественият ум, който работи във всичките хора без разлика. (55/стр. 35)

Светознание за ума

Умът – най-големият помощник на човека

Умът на човека, това е Реалното нещо, най-силното нещо, което съществува в света. (51/стр. 41)

Каквото и да правиш, ще разбереш, че умът върши най-важната работа. Той е Божественото в човека, което го ръководи. (83/стр. 238)

Въпросът за ума… не е разрешен. Задава се въпрос дали умът е сила или принцип. Според някои философи умът е облечен със специфично тяло – умствено, което има свои специфични органи. Човек може да разреши въпроса за ума, когато развие неговите органи. Тогава умът на човека функционира свободно и независимо… (26/стр. 35, 36)

стр. 224

Какво не е създал човешкият ум! Подобрението на света се дължи на ума. Той е проникнал в тайните на Природата. (48/стр. 236)

Магическата сила в човека е неговият ум, той е свещената пръчица. Той е най-големият помощник на човека. Щом впрегнеш ума си на работа, той веднага използва чувствата и взаимно почват да работят. Ако умът не работи, човек се движи в тъмнина. (83/стр. 251)

Силната дума „ум“, или „Ом“

Една от най-силните думи в българския език е ум. Тя произлиза от древната дума „Ом“. „Ом“ е това, което съдържа всичко. „Ом“ е Светлина. Значи, думата разум е това, което носи качествата на Светлината. (22/стр. 283)

Та онова, което организира света, което движи света, това е Разумното в света. На санскритски имате една дума „Ом“, от която дума излиза нашата дума „ум“. Значи, „Ом“ и „ум“ имат един и същ произход. Те имат един и същ корен. Те означават това, което съдържа всичко в себе си. (40/стр. 293)

…Аз имам предвид Висшия ум на човека, който крие в себе си всички дарби и способности. Думата „ум“, или „Ом“, е санскритска и означава Висшето Начало у човека. В този смисъл ум и дух са едно и също нещо. (90/стр. 219)

стр. 225

Единственото нещо, което ще ви спаси, то е вашият ум. В никой език досега аз не съм намерил по-силна дума от „ум“. За индусите тази дума е свещена – „Ом“ или „Аум“. Тя се произнася и по двата начина. Българинът казва „ум“, англичанинът казва „майнд“. Същината на човека е неговият ум, а „ман“ е човекът, който е бил. Значи, умът спасява човека. (25/стр. 163, 164)

Под думата „ум“ и „Ом“ се разбира Божественото в човека. (49/стр. 421)

Умът прави човека силен

Дето има сила, там има ум; дето няма сила, там умът отсъства. Умният човек е силен. (11/стр. 180)

Бъдещото положение на човека няма да бъде като сегашното, той ще представя сфера… Сферата не може да падне и да се счупи. Тя се върти, сама се докосва до земята и после се повдига нагоре… И човешкият ум е сферообразен. Това, което не може да се победи, е човешкият ум. Чувствата на човека не са сферообразни, те са плоски... (40/стр. 436)

Ако умът на човека стане толкова силен, че да се уравновеси със силите на Земята, той туря Земята на гърба си и всичкото противодействие, което тя би му оказала, изчезва. Защо? Когато две сили в противоположна посока, но с еднаква големина, си противодействат, резултатът ще бъде равен на нула. Щом тия две равни сили си противодействат, те ще изгубят теглото си, т.е. теглото им ще бъде равно на нула. Следователно, когато казвам, че човек може да носи Земята на гърба си, подразбирам, че силата на неговия ум е равна на противодействието на Земята. На онзи човек, на когото силата на ума не е толкова голяма, гърбът му ще се пречупи от тежестта на Земята. (2/лек. 27: стр. 15, 16)

стр. 225–226

Умът трябва да се тури на работа

Щом почнеш да мислиш, умът ти е вече на работа. И в скръб, и в радост умът е всякога на работа. (25/стр. 166)

Значи, само умът може да спаси човека. Ако се съмняваш, умът не е в тебе. Гневиш се, умът не е в тебе; боледуваш, умът не е в тебе. Много изпитания минаваш, но не намираш начин как да си помогнеш. Щом дойде умът, всичко ще бъде на мястото си. (25/стр. 166)

Слушайте всичко, каквото умът ви казва. Който слуша ума си, никога няма да страда. Всички науки са достояние на ума. Като дойде умът на мястото си, ще знаете какво да ядете, как да ядете, как да се обличате, с кого да дружите. (25/стр. 166)

Умът разрешава всички въпроси

…Там, дето волът не може да мине, една птица може да прехвръкне. …Ако си една птица, ще можеш да прехвръкнеш отвсякъде, ще можеш да постигнеш целта си. Птицата е онзи, умният човек, който има светъл ум. Той ще може да прехвръкне отвсякъде и ще може да разреши всички въпроси. (31/стр. 477)

стр. 226–227

И тъй, когато умът управлява човека, работите му се оправят лесно. Силен е умът. (25/стр. 165)

Стоиш на брега на една широка, дълбока река и си въобразяваш, че лесно може да я прегазиш. Въображение е това. Но като се опиташ да я преминеш, виждаш, че си в опасност. Водата те носи и всеки момент може да се удавиш… Умен трябва да бъдеш! Ще забиеш един голям кол на брега на реката и ще завържеш на него едно дълго здраво въже. Ще се хванеш за края на въжето и внимателно ще стъпиш във водата. Постепенно ще навлизаш все по-навътре и ще опитваш дълбочината на реката… В случая въжето представя човешкия ум, за който трябва здраво да се държите. Умът може да ви спаси и при най-неблагоприятни условия. (37/стр. 172, 173)

Допуснете, че мястото, на което се намирате, е една скала и вие се подхлъзвате и падате. И сега, ако теренът, на който паднете, е мека пръст, вие ще се избавите само с едно слабо контузване, но ако той е скалисто място, вие ще платите с вашия живот. Представете си, че тук не се касае за някакво физическо падане, но за някакво морално или умствено падане. Как ще отклоните това падане? Веднага в ума си трябва да създадете една линия, обратна на посоката на падането! (28/лек. 15: стр. 104)

стр. 227–228