Жената и мъжът – най-възвишените същества на Земята

Жената и мъжът са нещо високо, недосегаемо

На Земята няма същество, по-възвишено от жената и от мъжа. (29/стр. 219)

Аз гледам на жената от такава висота, каквато хората не могат да си представят. Жената и мъжът не са плът, те са нещо високо, недосегаемо. (38/стр. 189)

Единственото красиво нещо, което Бог е създал, това са мъжът и жената. Като проследите всички видове и родове животни и растения, единственото най-красиво същество между тях е човекът – мъжът и жената. (29/стр. 227)

стр. 91

Всичко живо в света се определя от мъжа и жената. С една дума мъжът и жената са онези типове, според които е създаден целият свят. Ако искате да разберете живота, както и цялата Природа с всички нейни творения, първо трябва да разберете какво е мъжът и какво – жената. Не разберете ли това, не можете да разберете нито вашия ум и сърце, нито вашата душа и дух. (29/стр. 227, 228)

Дойдете ли до жената или до мъжа като форми, те представят нещо идеално. Само една жена съществува в Божествения свят и в нея влизат всички жени. Само един мъж съществува в Божествения свят. Когато всички жени и мъже на Земята влязат във връзка с идеалната жена и с идеалния мъж, само тогава те ще разберат какво нещо са жената и мъжът. (33/стр. 56)

Замествам понятието мъж с Вечния принцип в света, с възможностите на Мъдростта, с Божествената Мъдрост, а понятието жена – с Вечния принцип на Любовта, с Божествената Любов. (70/стр. 45)

Следователно, ако искаш да бъдеш жена, от сърцето ти трябва да извира Любов, както от чистия планински извор блика вода, която пои всичко живо. Ако искаш да бъдеш мъж, от ума ти трябва да блика Светлина, да осветява целия свят. (70/стр. 50)

Под думата мъж разбирам още Божествения ум, а под жена – Божественото сърце. (39/стр. 187)

стр. 92

Жената е форма, чрез която се възпитават чувствата; мъжът е форма, чрез която се възпитават мислите. (47/стр. 455)

В стария език под мъж се разбира същество, което е господар на своята мисъл. (40/стр. 180)

Какво всъщност е мъжът и какво – жената? Според мене който носи Истината в себе си, той е мъж. Който носи Благостта в себе си, той е жена. Значи, мъжът е образ на Истината, а жената – образ на Благостта. Такъв мъж и такава жена, съединени в едно, създават условия за идването на Бога между тях. (91/стр. 98)

Казват: „Тя е жена“. Е, що е женската форма? …Казват: „Той е мъж“. Е, в какво седи мъжеството? Аз наричам мъж онзи, който може да застане на страната на слабите. Аз наричам жена само онази, която може да превързва раните на страдущите. И тъй, мъжът всякога трябва да застане на страната на слабия, на онеправдания. Това е мъж! Това е благородство! А всички жени трябва да се заемат да превързват на хората не само тези, обикновените рани, но и необикновените. (31/стр. 243, 244)

Основната черта на мъжа е Справедливостта, а на жената – Милосърдието. Ако е справедлив, мъжът може да бъде учен, силен... Основната черта на жената е Милосърдието. (33/стр. 56)

стр. 93

Мъжът има мустаци и брада. Това показва, че той е силен в устата, във волята си. Тук жената ще се учи от мъжа. Понеже жената има дълга коса, тя е силна в служене на Бога. В служенето на Бога мъжът ще се учи от жената. (33/стр. 57)

Мъжът и жената ще минат в нови форми. Тогава те ще се кръстят в други имена. Жената ще стане Дева, а мъжът – Ангел. (51/стр. 111)

Истинският човек – съчетание на мъжа и жената

…Истинският човек не е нито мъж, нито жена. Ако мъжът включва в себе си жената и ако жената включва в себе си мъжа, те могат да носят името човек. (96/стр. 6)

Като различни форми, мъжът и жената представят принципи, течения в живота, но по същина те са едно и също нещо. Те дават представа за понятието човек. По външни прояви жената е деликатна, идеалистка, но по съчетание на вътрешни сили тя е материалистка. …Тя ще направи къща, ще я напълни с мебели и покъщнина. Поставят ли мъжа при тези условия, той всичко ще разпръсне… Жената се изявява от вън навътре, а мъжът – от вътре навън. (96/стр. 6)

Няма човек в света, който да не носи мъжа или жената в себе си. Мъжът и жената вървят всякога заедно. Дали жената, или мъжът е вътре или вън от човека, не е важно. Всеки мъж носи жената в себе си и всяка жена носи мъжа в себе си. Те не могат един без друг. (39/стр. 187)

стр. 93–94

…Наука беше предадена на Адама, когото Бог въведе в Рая… Първият човек, когото Бог направи, носеше и жената в себе си. Двамата заедно съставяха един човек. (29/стр. 218)

Първоначално Бог е създал един човек, само една форма, която съдържала двата принципа – мъжки и женски. Впоследствие е станало отделянето на единия принцип от другия, т.е. поляризирането на човека. (3/стр. 71)

Когато мъжът и жената се слеят в едно, образува се истинският човек. Мъжът и жената, отделно взети, още не представят човек. Истински човек е онзи, който включва в себе си и мъжа, и жената. (33/стр. 75)

Целият човек не е нито в жената, нито в мъжа. Половината човек е в жената и половината – в мъжа. Като съберете тези две половини, ще имате целия човек. Така ще разрешите въпроса. (52/стр. 37)

…Човек трябва да вложи в себе си двата принципа – мъжкия и женския – и да направи връзка с Божественото съзнание. (33/стр. 121)

стр. 95

3

БОЖЕСТВЕНА НАУКА ЗА ЧОВЕКА – ДУХ, ДУША, УМ, СЪРЦЕ И ВОЛЯ

Велики Реалности в човешкия живот

Според мене има четири неща, Реални в света. То е човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Те са четирите Реалности в света. Реален е духът в тебе. Той ти носи Силата. Реална е душата в тебе. Тя ти носи Любовта. Реален е твоят ум. Реално е и сърцето. (6/стр. 95)

Същественото за човека са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия четири свята всичко е несъществено… Човек се движи и проявява в тези четири свята, които представят Реалността на неговия живот. Когато се проявява едновременно в тия четири свята, човек е в пълно равновесие, в устой. Прояви ли се само в един от тия светове, равновесието му се нарушава. (92/стр. 277)

стр. 96

В човека има четири неща, които според мене са неизменни и които всъщност съставят човека. Те са човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Те са постоянни неща, с които човек и на Земята, и на Небето, в онзи свят, като съществува и като не съществува, все с него вървят заедно. Това е човекът. Това са Божествени качества, които отличават човека. (51/стр. 88, 89)

…Аз съм за Реалните неща, на които човек може да гради. Аз съм за човешкия дух, аз съм за човешката душа, аз съм за човешкия ум, аз съм за човешкото сърце. Аз съм за човешкото тяло, за всичко онова, което човек има в себе си… (49/стр. 394)

Има няколко неща, които трябва да са винаги с вас. Вие трябва да имате присъствието на вашия дух. Туй е най-висшето, Божественото. Трябва да имате присъствието на вашата душа, която е свързана с Ангелския свят. Трябва да имате присъствието на вашия ум, който е свързан с всичките добри хора. Трябва да имате присъствието на вашето сърце и на вашата воля, то е човешкото. Трябва да присъстват. Тогава [със] силата на всичките тия добродетели, които човек има в себе си, всичко е възможно. (49/стр. 513)

Помнете: Здравето на човека произтича от волята му, щастието – от неговия ум, а блаженството – от душата… Това не са форми, не са празни думи, но Реални неща, които можем да приложим и в сегашния си живот. (62/стр. 312)

стр. 96–97

Това, че вие съществувате, е една Реалност. Че имате живот, това е една Реалност. Че имате ум, това е една Реалност. Че имате душа, това е една Реалност. Че духът действа сега и работи във вас, това е една Реалност. Че още хиляди години ще живеете, това е една Реалност. Има още много Реалности във вас, които вие не съзнавате. (2/лек. 18: стр. 15)

Всичко ще премине, но Божествената Любов и всичко онова, което е внесено в нашите тела, в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души и духове, ще остане за хиляди векове. Туй е единственото нещо, което ще остане за онази Вечност! То ще остане и ще ни придружава. (31/стр. 204)

Като дойде до 50 – 60 годишна възраст, човек започва да мисли, че животът му се е свършил, че нищо вече не може да придобива. Не, и на 120 години да е, сърцето на човека е всякога младо. Душата, духът, умът и сърцето на човека не остаряват. Тялото на човека остарява, но душата му – никога. Тя е от съвсем друга еволюция, а не от тази, от която е тялото. (72/стр. 342)

…И духът има образ, и душата има образ. Чудя се на окултистите, като казват, че духът няма образ. Вярно е, плътски образ няма, но духовен има. Който е развил духовното, вътрешното си зрение, той вижда образа на духа, но който няма такова зрение, нищо не може да види. (37/стр. 213)

стр. 97–98

Значи, и духът има свой образ, и душата има свой образ; и умът, сърцето и волята имат също свои образи. (37/стр. 213)

„Как да вярваме в духа и душата, като не ги виждаме?“ И да не ги виждате, трябва да вярвате в тях. Има неща, в които човек непременно трябва да вярва. Ако не вярва, не може да живее. (3/стр. 179)

Дух, душа, ум и сърце са четири пособия, без които човек не може да съществува. (3/стр. 34)

Когато говорим за органическите прояви на живота, ние имаме предвид пътищата, по които животът се влива. Кои са тия пътища? Те са умът, сърцето, волята, душата и духът на човека. (3/стр. 33)

Всяко Учение има дотолкова смисъл, доколкото може да се вложи в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух. Умът, сърцето, душата и духът са областите, в които човек живее. (3/стр. 372)

Единственото нещо, върху което човек има право на собственост, това са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия неща човек не може да притежава нищо друго. (72/стр. 133)

стр. 98–99

Първо човек трябва да вярва в човешкия дух като Божествен, трябва да вярва в човешката душа като Божествена, трябва да вярва в човешкия ум като Божествен и трябва да вярва в човешкото сърце като Божествено. (67/стр. 232)

Искате ли да видите Божественото, повярвайте в душата си, повярвайте в духа си, повярвайте в ума си, повярвайте в сърцето си. (49/стр. 148)

Разбиране, чрез което човек пораства

Който иска да владее магическата пръчица, той трябва да разбира нейния дълбок смисъл. При това важно е от какво трябва да бъде направена тази пръчица, тази единица… Значи, тази единица може да представя сърцето, ума, душата или духа на човека. В такъв случай знаете ли смисъла на тази единица? (35/стр. 20)

…Нашият дух, нашата душа, нашият ум и нашето сърце са неразбрани неща. Но затова туй, което не се разбира, трябва да се изучава. (52/стр. 384)

…Човек не може да бъде силен, ако не разбира духа си; човек не може да се развива, ако не разбира душата си; човек не може да учи, ако не разбира ума си; човек не може да придобива богатства, ако не разбира сърцето си. (47/стр. 338)

стр. 99–100

Какво представя човекът? Четири елемента съставят човека: ум, сърце, душа и дух. Всъщност човек не е нито ум, нито сърце, нито душа, нито дух, но четирите заедно съставят човека. (68/стр. 107)

…Всеки човек трябва да съзнава, че на първо място той има ум, на второ място той има сърце, на трето място той има воля, на четвърто място той има душа и на пето място той има дух – съществени и необходими за него. Всички тия сили човек трябва да приложи в живота си за служене на Великото и Красивото. (19/стр. 116)

Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота. Държим ли тази мисъл постоянно в ума си, ние ще имаме съзнанието, че умът, сърцето, душата, духът ни са дадени от Бога. (42/стр. 47)

И ние обичаме Бога заради онова, което ни е дал. Какво ни е дал Той? Дал ни е богат ум, който хиляди години ще изучаваме; дал ни е отлично сърце, което хиляди години ще изучаваме; дал ни е необятна душа, която с никакво богатство не може да се сравни; дал ни е мощен дух, който хиляди години ще ни поддържа. (56/стр. 304)

стр. 101

Какво нещо е душата? Необятно пространство, което включва всичко в себе си. Какво е духът? Необятна сила, която твори и съгражда. А умът? Необятна светлина, чрез която идат благата в живота. Сърцето? Необятни условия, в които се раждат плодовете на живота. (68/стр. 107)

Човек има дух, който е мощен, способен да твори. Човек има душа, която е широка, готова да обхване всичко в себе си. Човек има ум, способен да възприема светлина и знание. Най-после човек има сърце, което възприема топли и благородни чувства. (47/стр. 337)

Сега вярвайте в онова, което Бог е вложил във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух. В тях се крие Великият в света. Те произлизат от Него. (47/стр. 438)

Ти търсиш своето щастие вън от себе си. Бог ти е дал един отличен ум, с който [нищо] не може да се сравни. Бог ти е дал една воля, с която нищо не може да се сравни. Една душа е вложил в тебе, един дух… (13/стр. 215)

…Човек… Той трябва да влезе в дълбочините на своето естество, да познае духа, душата, ума, сърцето и волята си. Сърцето, умът, душата и духът са извън човека, а волята му е единствената сила, която прониква в дълбините на живота и го изследва. (19/стр. 117)

стр. 102

Докато човек, т.е. волята в него, държи връзка с ума, със сърцето, с душата и с духа, той има светлина в себе си. (19/стр. 118)

Кой е първият приятел, когото познавате? Първият приятел, когото познавате, това е вашият дух. Вторият ваш приятел, когото познавате, това е вашият ум. Третият ваш приятел, когото познавате, това е вашата душа. И четвъртият ваш приятел, когото познавате, е вашето сърце. (52/стр. 106)

Служете на духа и на душата си, на ума и на сърцето си като учители на вашия живот. Ако тях не слушате, кого можете да слушате? (47/стр. 438)

Каквото ти каже Господ, каквото ти каже твоят дух, каквото ти каже твоята душа, каквото ти каже твоят ум и каквото ти каже твоето сърце, направи го без страх. Направиш ли го, няма да сгрешиш. (49/стр. 106)

…Сърцето представя цял свят. Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания. Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина. Без ум целият свят ще бъде тъмнина. Без душа светът няма да има свобода и простор, а без дух никакво творчество няма да има в Природата. (51/стр. 89)

Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината, която произтича; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може да изпита. (51/стр. 89)

стр. 102–103

Съвременните хора очакват да получат някакви блага от Господа. Какви по-големи блага могат да им се дадат от ума, сърцето, волята и тялото? Какви по-големи блага могат да им се дадат от душата и от духа? (47/стр. 37, 38)

Какво по-голямо богатство можете да искате от онзи отличен ум и от онова отлично сърце, които Бог е вложил във вас? Какво ще кажете за онзи дух и душа, които Бог е вложил във вас? (52/стр. 428)

Ние търсим здраве, ние търсим богатство, но всички тия неща зависят от човешкия дух, от човешката душа, от човешкия ум и от човешкото сърце. (52/стр. 322)

Първото нещо – отдайте цена на вашата душа. Ценете душата си. Ценете вашия дух. Ценете вашия ум. Ценете вашето сърце. Пък оценявайте и вашето тяло. (49/стр. 271)

Необходими качества на духа, душата, ума и сърцето

Какъв трябва да бъде ученикът на Новото Учение? Ученикът на Новото Учение трябва да има сърце, чисто като кристал; ум, светъл като Слънцето; душа, благородна, обширна като цялата Вселена; и дух, мощен като Бога и едно с Бога! (99/стр. 39)

стр. 103–104

Онзи, който иска да бъде брат, сестра… на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в света. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце, чисто като кристал; в ума му да има светлина като Слънцето; да има една Възвишена и Благородна широка душа като цялата Вселена, един крепък дух като Бога! (4/стр. 9)

…Изисква се един светъл ум, едно благородно сърце, една широка душа, толкова обемиста като цялата Вселена, и един дух, толкова обемист, който може да изрази Божията Сила в себе си – Сила, която може да издържа Любовта. (2/лек. 13: стр. 4)

Ако е въпрос за височина, за ръст, душата трябва да бъде висока, мощна, да преодолява на[д] всички мъчнотии в света. Умът трябва да бъде толкова светъл, че никаква тъмнина да не го засенчва. Сърцето трябва да бъде толкова силно, че никаква буря да не преломява клончетата му. (75/стр. 70, 71)

…Нашият ум трябва да бъде гъвкав като водата; нашето сърце трябва да бъде пластично, благородно и възвишено; душата ни трябва да бъде светла, да има тази подвижност на светлината, т.е. трептенията ѝ да бъдат като трептенията на светлината… (31/стр. 78)

стр. 104–105

Като говоря за служене на Бога, разбирам онзи Свещен момент на нашата душа, когато пристъпваме към Бога с всичката си чистота и съвършенство… Само при съвършенство на духа и чистота на душата ние разбираме какво изисква Бог от нас в даден момент. (41/стр. 218)

Писанието казва, че ще влезем в един напълно уреден живот… Но за да влезете в този свят, трябва да притежавате 4 неща: душата ви трябва да бъде свободна, духът ви трябва да бъде силен, умът ви трябва да бъде светъл, а сърцето ви трябва да бъде пълно с добрина. (52/стр. 603)

Правилно развитие на духа, душата, ума и сърцето

Изобщо всеки човек има ум, сърце, дух и душа. Следователно той е изпратен на Земята да развие ума си, да придобие повече светлина; той е изпратен на Земята да развие сърцето си, да придобие повече топлина; той е изпратен на Земята да придобие благородни качества, да разшири своята душа; той е изпратен на Земята да усили духа си, да стане велик човек. (47/стр. 344)

стр. 106

Всеки човек трябва да се стреми… да оформи и развие ума и сърцето си, да даде простор на духа и на душата си. Този е правият път към самовъзпитание. (3/стр. 271)

Човек има душа, която иска да люби; човек има ум и сърце, които искат да се развиват правилно… Проявявайте се свободно… (39/стр. 71, 72)

Умът, който Бог ни е дал, може да се поддържа само с Божествени мисли. Сърцето, което Бог ни е дал, може да се поддържа само с Божествени чувства. Душата, която Бог ни е дал, може да се развива само с Красивото и Хубавото, което излиза от Бога. Само по този начин нашите умове, сърца и души ще дадат плодове. (42/стр. 47, 48)

Само Истината носи свобода на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух. (3/стр. 388)

Душата е създадена да бъде свободна, да може Великата Истина да проникне в нея. Бог създаде ума, за да се проникне от Неговата Мъдрост. Бог създаде сърцето, за да се изяви чрез него Любовта и Чистотата Му. (37/стр. 14, 15)

На кого ще служиш? Ще служа на онзи Бог, Който повдига сърцата ни, просвещава умовете ни, възкресява душите ни и укрепва нашия дух. (37/стр. 144)

стр. 107

Образът на Бога трябва да седи и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви. (42/стр. 35)

Любовта Божия е онази сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа и на човешкия дух. Това е Реалното в света. (45/стр. 35)

Под думата Безсмъртие разбираме условията, при които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух се развиват правилно. Под думата Любов разбираме онези условия, при които Божественото в човека се проявява. Безсмъртието и Любовта са духовни закони, а не физически. (3/стр. 313)

Обединение в едно Цяло

Външният човек е временна проява на вътрешното единство в човека, изразено чрез неговия ум, сърце и воля, от една страна, и чрез неговата душа и дух, от друга страна. Той е свързан посредством една нишка с вътрешния човек, т.е. с вътрешното единство в него. (29/стр. 12)

Тялото, сърцето, умът, душата и духът на човека са свързани в едно цяло, те са в тясна зависимост едни от други. (36/стр. 16, 17)

Обърнете се към Божественото в себе си с желание да възстановите хармонията, която съществува между ума и сърцето ви, между душата и духа ви, и вие ще бъдете добри, ще се радвате на благата, които ви са дадени. (39/стр. 158)

стр. 107–108

Желая ви да възстановите съчетанието между ума и сърцето си, както и между духа и душата си да потекат всички енергии у вас, чиито кранове сте затворили от векове. (39/стр. 160)

Не е ръката, която разрешава въпросите, но моето тяло; разрешава ги моят дух, моята душа, моят ум, моето сърце и моята воля. Каквото духът разрешава, и душата разрешава; каквото умът разрешава, и сърцето разрешава; каквото сърцето разрешава, туй и човешката воля разрешава. (31/стр. 488)

Щом душата, духът, умът, сърцето и волята почнат едновременно да действат в човека, тогава всички противоречия, които съществуват в живота на човека, моментално изчезват. (49/стр. 94)

Какво представят душата и духът? Душата е човекът, който се проявява в духовния свят между Ангелите. Духът е човекът, който се проявява в Божествения свят между Разумните и мислещи същества. Тъй щото умът се проявява между хората, душата – между Ангелите, а духът – при Бога. За да се прояви в своята пълнота, човек трябва да обедини своя ум, своята душа и своя дух в едно цяло. (9/стр. 140)

стр. 109

Духът ражда ума, душата ражда сърцето

…Умът е роден от големия баща – от духа; сърцето, то е родено от голямата майка – от душата. Та когато пита някой какво нещо е духът или какво нещо е душата, казвам: Това, от което е роден умът, е духът; това, от което е родено сърцето, е душата. (52/стр. 452)

Живота на сърцето ние наричаме „живот на Любовта“, който живот има пряма връзка, прямо отношение със сърцето и с душата на човека. Освен живота на сърцето има и друг живот, който е в прямо отношение с човешкия ум и с човешкия дух. Животът на ума и на сърцето, т.е. на духа и на душата, представляват един и същ живот, който обаче се поляризира в две различни направления. (5/стр. 33)

Ние можем да познаем човешката душа по човешкото сърце. Там, дето има душа, има и сърце. Думата „сърце“ не е толкова сполучлива, защото показва постоянните промени. (2/лек. 7: стр. 20, 21)

Душата работи чрез сърцето. Не опетнявай сърцето си, понеже чрез него работи твоята душа. Чрез ума ти работи твоят дух. (52/стр. 122)

стр. 110

Умът и сърцето – по-разбрани от душата и духа

Задача на всеки човек е да познава душата и духа си. Като невидими величини той не може да ги изучи, докато не излезе от нещо видимо, разбрано, близко до неговото съзнание. Това са умът и сърцето му. Те са величини от първа необходимост за неговото развитие. (3/стр. 178, 179)

Някой човек… не вярва в душата. Какво показва това? Че неговото съзнание не е дошло дотам. Обаче всички хора вярват в сърцето и в ума. Няма човек, който да не вярва в сърцето и в ума. Тогава нека всички хора започнат с възможностите и условията, които се съдържат в сърцето и в ума на човека. (75/стр. 83, 84)

Който вярва в ума, ще се ползва от знанието, което придобива чрез него. Същото може да се каже и за сърцето, за душата и за духа. Който вярва в сърцето, ще се ползва от науката за сърцето; който вярва в душата, ще се ползва от науката за душата; който вярва в духа, ще се ползва от науката за духа. (29/стр. 11)

Който признава ума, той живее в ума; който признава сърцето, живее в сърцето; който признава волята, живее във волята; който признава душата, живее в душата; който признава духа, живее в духа. (32/стр. 102)

стр. 110–111

…При Разумните процеси не е важно кой действа – умът, сърцето, волята, душата или духът. Важно е, че крайните им резултати са едни и същи. Значи, макар че волята и духът например си служат с различни методи, но крайните резултати са еднакви. (29/стр. 6)

Съзнателно отношение към духа, душата, ума и сърцето си

Свободен човек е този, който може да се отнася правилно със своя ум, със своето сърце, със своята душа и със своя дух. (49/стр. 199)

Няма по-хубаво нещо [от това] да слушаш доброто си сърце, няма по-хубаво нещо [от това] да слушаш светлия си ум. Няма по-хубаво нещо [от това] да слушаш светлия си дух, който ти говори. Няма по-хубаво нещо [от това] да слушаш благородната си душа, която ти говори. С всички тия неща Господ ти говори и трябва да Го слушаш какво трябва да правиш и как трябва да живееш. (50/стр. 219)

Има един живот у нас, който напира, иска да се изрази навън. Във всяка душа има нещо, което иска да излезе навън, да се прояви. Във всяка душа има един стремеж, който иска да излезе навън. Дайте ход на този стремеж в себе си. Дайте ход на това, което не виждате, но което се заражда във вашата душа, във вашия дух, във вашето сърце и във вашия ум. Щом му дадете ход, тогава всичко в живота ви ще стане ясно и тогава вие ще разберете защо животът и светът се развиват по този път, а не по друг някой. (52/стр. 449)

стр. 111–112

Място и служба на духа, душата, ума и сърцето

…Човешкият дух и човешката душа, това са Божествени прояви; умът и сърцето са прояви на духа и душата, а тялото е само едно следствие. (31/стр. 412)

…Бащата е духът, който мисли правилно, а децата – това са неговият ум и сърце… (25/стр. 279)

Душата е онова, в което ние живеем. Духът пък твори… Умът и сърцето, това са деца на духа. (52/стр. 452)

Умът е дете, родено от духа. Затова е кръстен „манас“. „Манас“ означава „същество, което мисли“. Значи, умът е дете, което мисли, и то е родено от Божествената Мъдрост и Божествената Любов. (55/стр. 133)

стр. 113

…Най-важната задача, с която хората трябва да се занимават, е въпросът за човешката душа, или, ако щете кажете, въпросът за човешкия дух, но не и за човешкия ум, защото човекът е нещо повече от човешкия ум. Човешкият ум е само един слуга на човешкия дух. Човешкото сърце е също слуга на човешкия дух и човешката воля е слуга на човешкия дух. Човекът по произхода си, по своето естество е нещо велико! (1/лек. 33: стр. 4)

„Просете, търсете и хлопайте!“ Кой проси, кой търси и кой хлопа? Само душата и духът. Умът и сърцето са слуги на душата и на духа. (38/стр. 101)

Сърцето е слуга на душата, а умът е слуга на човешкия дух. Слуги са те. (13/стр. 48)

…Когато човек отвори път на Божественото в себе си. Това значи да даде възможност на душата и на духа да се проявят. Душата и духът трябва да господаруват в човека, а умът и сърцето да им слугуват. (44/стр. 283)

Духът трябва да вземе управлението вътре… и да стане пръв министър. Тогава умът ти, сърцето ти и волята ти ще бъдат слуги на тази държава да тръгне работата наред. (40/стр. 328, 329)

Докато умът слуша духа, човек е здрав и може да учи… Духът в човека е учителят, а умът – ученикът. (73/стр. 109)

стр. 114

Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система. Но духът предава други качества на мисълта. Той внася Истината в нея. (32/стр. 174)

Като физически орган сърцето е малко, но в духовно отношение хората му отдават голямо значение, вследствие на което то става господар и там, дето няма право… Само човешкият дух може да бъде господар на всичко. (23/стр. 124)

Ако разбирате какво нещо е единицата душа или единицата дух, вие никога няма да заповядвате. Следователно дойдете ли до душата, ще имате особени отношения и ще кажете: „Учителю благи!“. Към ума и сърцето си няма да се обърнете с думите „Учителю благи“. Към тях ще имате съвършено различни отношения от тия, които имате към душата и духа. Като дойдете до сърцето си, ще кажете: „Мой добри приятелю!“. Като дойдете до ума си, ще кажете: „Верни рабе!“. Като дойдете до волята си, ще кажете: „Мощна и красива сабя!“. Както виждате, това са ред символи, с които човек трябва да си служи и чийто смисъл да разбира. В сабята се заключават ред методи за разрешаване на непостигнати желания. (35/стр. 20)

Ключове за развитие и постижения

Ето, има науки, …без които човечеството не може да се развива правилно. Такива са например науката за ума, за сърцето, за душата, за духа. (37/стр. 97)

стр. 115

В човека едновременно действат четири вида стремежи: в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух. (75/стр. 180)

Не търсете Бога и възможностите за реализиране на вашите желания отвън, но възложете упованието си на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух, които работят според законите на Възвишения свят. (72/стр. 341)

Щом подтиците на човека са морални, и животът му ще бъде морален… Бог влага тия подтици в човешката душа, в човешкия дух, в човешкия ум и в човешкото сърце. (72/стр. 145)

Като ученици, вие имате няколко възможности за постижения. Имаш възможност да работиш с ума, със сърцето и с волята си. Това са възможностите на триизмерния свят. Имаш възможност да работиш и с душата, и с духа си. Те водят към по-високи постижения. (25/стр. 81)

Да бъде човек умен, това е един резултат, който се дължи на усилието на неговия ум, на усилието на неговото сърце, на усилието на неговата воля. Разумността на човека се дължи на усилието на неговия дух и на неговата душа. Духът и душата раждат Разумността. (55/стр. 133)

Сега казват: еди-кой си писател написал десетки книги. Учеността му не седи в тия книги. Културата седи много по-дълбоко: в човешкото сърце, в човешкия ум, в човешката душа и в човешкия дух. (1/лек. 16: стр. 9)

стр. 115–116

Ти можеш да бъдеш богат човек, милионер, учен, но не можеш да разбереш живота. За да разбереш живота в неговата вътрешна пълнота, твоята душа трябва да бъде будна, твоят ум трябва да бъде буден, твоето сърце трябва да бъде будно и твоят дух трябва да бъде буден. Тези четири неща в човека трябва да бъдат събудени. (52/стр. 472)

…Човек… За да се развива правилно, той трябва да проявява четири неща в себе си: ум, сърце, душа и дух. Това са четири необходими елемента за развитието на човека. (11/стр. 164)