Различия между мислите и чувствата

Вие трябва да си съставите ясна представа за човешките чувства, за човешките мисли и постъпки; вие трябва да разбирате проявата на ума, на сърцето и да ги различавате. (11/стр. 10)

Мислите и чувствата не са идентични: когато чувстваш, това е едно състояние; когато мислиш, то е друго. Мисълта е по-силна от чувствата, но в чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството – голямо напрежение. (25/стр. 259)

Като говорим за мислите и чувствата, ние имаме предвид посоката, по която те се движат. Желанията и чувствата на човека са течения, които вървят от периферията към центъра, т.е. от вън навътре. Теченията на мисълта пък са обратни: от вътре навън. Следователно чувствата и желанията представят вдишване в живота, а мислите – издишване. С други думи казано: чрез сърцето си човек вдишва, а чрез ума издишва. Да мислиш, това значи постоянно да издишваш; да желаеш, това значи постоянно да вдишваш. Ако сърцето и умът в човека действат правилно, процесът на дишането също е правилен. (24/стр. 17)

стр. 258–259

Дълбока свързаност

При създаването на света първо мисълта е взела участие. Ето защо, който мисли, само той може да разбере света. После идат чувствата, проява на Любовта. Най-после иде постъпката. (25/стр. 200)

…Мислите, чувствата и действията показват спирките, станциите на духа. Мисълта е първата станция, чувството е втората станция, а действието е третата станция на духа. (23/стр. 40)

Животът е външен израз на мисълта. Първо се проявява мисълта, после – чувството и най-после – действието. Значи, мисълта, чувствата и действията са процеси, чрез които човек се изявява. (33/стр. 124)

…Ако в ума на човека се роди една мисъл, непосредствено след нея в сърцето трябва да се роди едно желание и във волята – някаква постъпка. Правилната обмяна между мисли, чувства и постъпки подразбира правилно развиване на човешката душа. (47/стр. 429, 430)

стр. 259–260

Ако мисълта не може да се поляризира в чувства и постъпки, тя не може да се реализира. Мисълта е реална, когато минава през всички светове: причинния, умствения, астралния и физичния. Тогава мисълта, която е била невидима, става видима, т.е. реална. (48/стр. 249)

Всяка проявена мисъл, всяко проявено чувство и всяка проявена постъпка е сложен процес. …Човек трябва да познава първо елементите на своите мисли, чувства и постъпки и после да ги съединява и да образува от тях цял умствен или духовен процес. (34/стр. 26)

Мисъл, чувства и действия, съединени ведно̀, дават условия на човека да расте и да се развива. (34/стр. 171)

…Чувствата ви, мислите ви, както и постъпките ви, съединени ведно̀ и реализирани, представят Божественото в човека. (55/стр. 224)

Всяко чувство трябва да бъде подкрепено от една мисъл и всяка мисъл трябва да бъде подкрепена от едно чувство. Това подразбира връзка между мислите и чувствата на човека. (44/стр. 255)

стр. 261

Когато мислите на човека са прави, чувствата и постъпките му ще бъдат на мястото си. Изобщо има пълна зависимост между мислите, чувствата и постъпките. Човек не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постъпки. (73/стр. 275)

Тригон – благоприятни условия

Придобивките се обуславят от хармонията между мислите, чувствата и постъпките на човека. (24/стр. 109)

Дето има единство в музикалните тонове, там има хармония. Дето има единство в мислите, чувствата и постъпките, там има хармония. (38/стр. 60)

И тъй, когато между мислите, чувствата и постъпките на хората има известна хармония, казваме, че този човек се намира в тригон, т.е. в благоприятни условия. Човек се намира в тригон, когато между планетите, които действат върху него, има пълна хармония. Когато желанията и стремежите на човека се реализират на Земята, казваме, че той е попаднал в състояние на тригон, т.е. намерил е щастието си. (24/стр. 111)

…Трябва да има абсолютна хармония между чувствата и мислите ви. (73/стр. 118)

…Човек трябва да съгласува своите мисли и чувства, за да прояви волята си. (27/стр. 231)

стр. 262

От човека трябва да излиза Светлина!

Светлата мисъл, Светлото чувство правят духа на човека мощен и крепък. (75/стр. 272)

Всяка мисъл е ценна за нас дотолкова, доколкото е проводник на Светлина. Тази мисъл е Добра, Божествена. Всяко чувство, което внася в нас Топлина и става проводник на Топлина, е Добро. То е проводник на Божественото, то внася известна хармония в нашия живот. (49/стр. 42)

…Една Светла мисъл, едно Добро чувство и една Добра постъпка струват повече от най-голямото знание, което обременява човека. (24/стр. 120)

Мине ли някаква Светла мисъл през ума ви, не я изпущайте. Приемете я в себе си и я реализирайте. Не я ли приемете, вместо нея ще дойде друга от нисш характер. (26/стр. 165)

Започнете с малките величини, които, като точката, като живота, не заемат никакво пространство. Започнете да работите с най-малката Светла мисъл. Приемете я и я приложете. (70/стр. 121, 122)

И тъй, искате ли да живеете на Земята добре, всякога дръжте в ума си поне по една Светла мисъл и в сърцето си по едно Светло чувство. Те ще бъдат вашите бъдещи спътници. (26/стр. 12)

стр. 263

Когато човек мисли, когато човек чувства, от него трябва да излиза Светлина! И когато, и дето минава, той трябва да носи радост и веселие, свобода и разширение за всички души. (2/лек. 28: стр. 26)

Божествените мисли и чувства спасяват човека

В света има Божествени чувства, Божествени мисли и Божествени постъпки. Човешките постъпки, човешките чувства и човешките мисли правят хората слаби. Божествените ги правят силни. (50/стр. 38)

Като казвам, че човек трябва да мисли, нямам предвид обикновената мисъл. Човек трябва да се занимава с Възвишени мисли. Обикновените мисли заравят ценните работи. Какво става с една книга, която с години не се отваря? Щом не се чете, книгата се покрива с прах и се разрушава. Същото може да се каже и за човешкия ум. Ако човек не мисли, умът му прашасва; ако не чувства, сърцето му прашасва. Обикновените мисли и чувства са прах, който внася известно наслояване в човешкия ум и в човешкото сърце… Дойде ли до прашасване на ума и на сърцето, човек трябва вече да търси спасение. Само Божествената мисъл и Божествените чувства могат да го спасят. (26/стр. 40, 41)

Защо трябва човек да се стреми към Божиите мисли? За да се освободи от нисшите мисли, които обременяват ума му. Всяка мисъл има тежест. Колкото по-ниска е, толкова е по-тежка. Значи, мислите произвеждат известно налягане върху човешкия мозък. Като знае това, човек трябва да освободи мозъка си от непотребните мисли и да остави само ценните. (27/стр. 10, 11)

стр. 263–264

Сега и на вас казвам: Вие трябва да слушате онова, което може да ви подигне, което може да ви освободи от ограниченията. Това е онази вътрешна дълбока мисъл. Дръжте тази мисъл в себе си. Дръжте в себе си онази Божествена мисъл, онази Божествена Любов, която действа постоянно у вас. (52/стр. 266)

Всеки човек трябва да носи в себе си по една Божествена мисъл, по едно Божествено чувство и по една Божествена постъпка като мерки, с които да сравнява своите мисли, чувства и постъпки. Само Божественото е в състояние да повдигне човека. (72/стр. 28)

Основа на вашия живот

Стремете се към онази основна чиста и светла мисъл и към онова основно красиво чувство, с които да работите като с най-устойчива и фина материя. Те представят основа на вашия живот. Докато работите с тях, никаква изненада няма да срещате на пътя си. (34/стр. 107)

Всеки човек трябва да има една основна мисъл в ума си, едно основно желание в сърцето си и едно основно действие във волята си. Всеки трябва да намери тази основна мисъл, това основно чувство и действие в себе си. (75/стр. 57)

стр. 264–265

Та казвам, изучавайте себе си. Станете сутринта и изучавайте първата ваша мисъл. Хванете една основна ваша мисъл, една основна мисъл, която не може да се мени в ума ви… Една основна мисъл е тази, на която качествата не се менят, при всички условия тя остава една и съща. Основна мисъл наричам тази, която оставя дълбок отпечатък във вас, макар и да минат десет години, двадесет, сто и пр. (66/стр. 93)

Една основна мисъл в ума и едно основно, съществено чувство в сърцето са в състояние да разрешат 99% от мъчнотиите ви. Кой е единият случай, в който основната мисъл не може да ви помогне? Когато човек сам не иска да си помогне. (27/стр. 268, 269)

Закони на мислите, чувствата, желанията и постъпките

…Вие трябва да разбирате законите на мисълта. Също тъй трябва да разбирате и законите на чувствата. Има между вас, които искат да имат всякога добро разположение. Не, закони има за всичко. Когато сте във физическия свят, има закони, които определят вашата мисъл, вашето чувстване и разположение. (28/лек. 29: стр. 201)

стр. 266

Едно трябва да се знае: Великата основа на света, от която ние произлизаме, и Великата същина на живота са неизменни. Същината, от която произлиза нашият ум, не може да се измени. И законите, които ръководят нашите мисли, също са неизменни. Аз и ти, изобщо човекът, можем да мислим по определени закони. (37/стр. 71)

…Казвате: „Аз мога да мисля, да правя каквото искам“. Вие правите известна погрешка. Вие не можете да мислите каквото и както искате. (40/стр. 207)

…Ти казваш: „Аз съм свободен да мисля това или онова, аз съм свободен да мисля, както искам“. Не, човешката мисъл върви по един строго определен математически закон. Ти не можеш да мислиш, както искаш и каквото искаш. Само глупавият човек може да мисли, както иска, а Разумният човек мисли само това, което е разумно. (2/лек. 31: стр. 6)

Човешката мисъл върви по една музикална линия и човешките чувства вървят по една музикална линия. (14/стр. 51)

Възвишените мисли образуват възходящи лъчи, а нисшите и отрицателни – низходящи. Учените са доказали, че всеки предмет, с който се занимава човешкият ум, има свой специфичен ъгъл с определена големина и направление. Всеки ъгъл има свой вътрешен смисъл. Ако изнасяш някаква идея, без да се образува нейният ъгъл, тя не може да се реализира… Всяка разумна работа образува ъгли и линии, определени строго математически. Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства. (34/стр. 29, 30)

стр. 266–267

…Човек трябва да знае законите на своята мисъл, на своите чувства и на своите действия. С други думи казано: човек трябва да познава законите, които управляват неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Всеки се стреми към това знание, но то не се придобива лесно. (9/стр. 164)

Божественото Учение седи в това – човек трябва да разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл. (55/стр. 223)

…Човек трябва да живее според законите на Божиите мисли, чувства и желания, които са написани в самия него. (99/стр. 138)

Закон на постоянната промяна

В Природата всичко се изменя. Такава промяна става и вътре в човека. Неговите мисли и чувства се изменят всеки момент. Няма мисъл, няма чувство в човека, които да не са подложени на промяна. Радвайте се, докато стават промени във вас, за да свържете вашето съзнание с Божественото и да се почувствате свободни. (93/стр. 172)

стр. 268

…Човека. Всеки момент той се движи в своите мисли и чувства, отива към Великата цел на своя живот. (44/стр. 255)

Помнете: В живота на всеки човек има известни мисли, чувства и действия, които постоянно се развиват независимо от условията. Върху тях се гради животът на човека. Те представят основа на морала. (27/стр. 235)

Предпазване от това, което понижава живота

Мисли, чувства и постъпки, които вредят на човека

…Пазете се от всички мисли, чувства и действия, които понижават живота. (27/стр. 251)

Задача на ученика е да освободи съзнанието си от мисли и желания, които спъват неговото развитие. За тази цел той трябва да ги анализира, да знае към коя категория се отнасят: към категорията на низходящите или към категорията на възходящите. (93/стр. 177, 178)

Всяка мисъл, която нарушава равновесието на вашия умствен свят, не е права. И всяко чувство, което нарушава равновесието на вашия духовен свят, не е право. И всяка постъпка, която нарушава равновесието на вашия физически свят, не е права. (66/стр. 258, 259)

стр. 269

…За здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни мислите, а за здравословното състояние на сърцето са отговорни чувствата. Всяка мисъл носи за човека или благо, или отрова. Същото се отнася и до чувствата и желанията на човека. При това има мисли и чувства, които оказват своето въздействие… веднага, а други – след време. (81/стр. 133)

Само чистите и светли мисли хранят мозъка. Низшите и отрицателни мисли тровят мозъка. (33/стр. 281)

Следователно не смесвайте чистите мисли с нечистите. …Човешкият ум трябва да отделя чистите мисли от нечистите. Не ги ли отделя, приема ли ги в смесен вид, той внася отрова в своя мозък. Ще бъдете внимателни към своите мисли, ще ги изучавате… (96/стр. 23)

Мисълта е храната на живота. Ако не мислиш както трябва, ти сам ще се отровиш. (49/стр. 369)

Човек не трябва да допуща в ума и в сърцето си отрицателни мисли и чувства, защото те ще го разрушат. (47/стр. 40)

Ако погледнете на живота с окото на ясновидеца, ще забележите цели реки от мисли, чувства и желания, които увличат човека. Има умствени реки, чувствени реки и реки на желанията. Пазете се от тия реки. Видите ли, че една от тия реки ще ви завлече, спрете се на пътя си и помислете за Бога. (48/стр. 128)

стр. 269–270

Нашият ум не може да се справи с неестествени мисли. Нашето сърце не може да се справи с неестествени желания, вследствие на което се явяват противоречията. Не мислете, че желанията са нещо празно. Желанието е една тънка материя, взривно вещество, което, като влезе в човека, ако не може да го асимилира, тя създава в него ред неприятности и нещастия. И мисълта е такава материя, още по-тънка, която, ако не знаете как да я поставите и как да използвате, ще ви създаде ред нещастия и неприятности. Училището е животът. В него човек учи как да се справя със своите мисли, чувства и желания. (40/стр. 441, 442)

Много ваши желания имат характер на бомба. Много ваши мисли могат да имат същия разрушителен характер. Ако вие бутате такова едно желание, ще бъдете тъй внимателни, както един техник бута една бомба… Който е взел тази бомба, да я изнесе надалеч, на два километра, и там да я остави. Заминете си, не човъркайте това желание! Имате някоя лоша мисъл, не я човъркайте! (28/лек. 19: стр. 203, 204)

Човек трябва да познава свойствата на своите мисли и чувства, както и тия, които идат от вън. Като знае свойствата на мислите и чувствата, той може да се предпазва от ония, които действат като бомби. Дойдете ли до мисли и чувства, които имат свойство да избухват, не ги пипайте. Ако са чужди, не ги приемайте в себе си, оставете ги вън от вас да не предизвикват някакво разрушение в организма ви. (3/стр. 44)

стр. 270–271

…Когато се мъчите и страдате, ще знаете, че някои мисли, чувства или желания са влезли във вас без вашата воля, но все пак вие сте дали повод за това. Докато в човека няма условия за влизане на нещо нечисто, то не може да го обсеби. (9/стр. 194)

Изпитвайте мислите и чувствата си. Туряйте настрана всяка мисъл и всяко чувство, които внасят раздвояване в ума и в сърцето. (32/стр. 100)

Казвам: Преди да възприемете една мисъл, проверете я. След това разсъждавайте върху нея да видите дали е права, или не. В това се изразява силата на вашия ум. (48/стр. 198)

Вие се поддавате на всяка мисъл, която минава през ума ви, без да се запитвате отде иде и какъв е характерът ѝ. (48/стр. 153)

…Ако има една крива халка в една верига, нали разваля цялата верига? Разваля я. Една крива мисъл може да развали 100 прави мисли. (31/стр. 138)

стр. 272

…Не допущайте никакви лоши мисли и желания в битието на своята душа. Допущайте в себе си само Възвишеното, което носи живот. (38/стр. 222)

Регулиране на мислите, чувствата и постъпките

…Чувствата на човека играят роля на огън. Ако човек знае как и де да отправя своите чувства, той ще си създаде най-големи блага в живота; не знае ли това, сам ще си причини най-големи страдания и нещастия. За да се направляват правилно човешките чувства, необходимо е права мисъл. Ето защо най-важно, най-велико нещо за човека са неговите мисли и чувства. (42/стр. 54)

Дето има чувства, там има религия… Обаче, ако умът не взима участие в религията, човек е изложен на големи опасности. Остане ли само с чувствата си, човек изпада в гъста среда, в тежка атмосфера, която причинява болезнени състояния. (44/стр. 40)

Когато прилага Любовта…, човек регулира своите мисли, чувства и постъпки, хармонизира ги и придобива вътрешен мир и спокойствие. (33/стр. 200, 201)

Любовта е онзи Велик закон, който регулира човешките мисли, регулира и човешките чувства, и човешките постъпки. И тъй, трябва да обичаме, за да се регулират нашите мисли. Щом мисълта е регулирана, то е в полза на човека. Щом чувствата са регулирани, то е в полза на човека. Щом волята е регулирана, то е в полза на човека. Три неща трябва да регулира Любовта, за да можем на Земята да живеем както трябва. (6/стр. 365)

стр. 272–273

Висшата мисъл – крилете у човека

„Мога ли да хвърча?“ С мисълта си можеш да хвърчиш. (27/стр. 127)

При сегашните условия на живота човек не може да се движи с тялото си с голяма бързина. Обаче с мисълта си той може да се движи бързо. Значи, с тялото си човек се движи с бързината на биволска кола, с чувствата си – с бързината на автомобил, а с мисълта си – с бързината на светлината. Това е само за сравнение. (33/стр. 149)

За пример с мисълта си човек може да отиде до Слънцето за осем минути… (79/стр. 88)

Криле ни трябват. Криле може да внесе само човешкият ум, онази, Правата мисъл. (12/стр. 218)

Мнозина се оплакват от противоречията на живота… Човешките противоречия не са противоречия и на птиците. Човек минава през кални пътища и се цапа. Птицата, като дойде до калта, ще хвръкне и няма да се окаля. Тя показва начина, по който и човек може да не се каля. С крилата на мисълта ти можеш да се освободиш от земната кал. (95/стр. 233)

стр. 273–274

Когато минаваш по кален или прашен път, стани птица, хвръкни нагоре, дето няма кал и прах. Среща ли човек известно препятствие или съпротивление в мисълта си, трябва да се повдигне в по-високо поле. Влезе ли в полето на Висшата мисъл, той е свободен от всички противоречия. (59/стр. 227)

Познание за мисълта

Мисълта е начало на нещата

Човешкият живот започва с мисълта. Щом мисли, човек съзнава, че живее. (23/стр. 40)

Важно е да се знае кой е бил първият тласък в човека да работи върху себе си и да стане велик. Първият тласък в човека за съзнателна работа се крие в мисълта. (7/стр. 21)

…Човешката мисъл трябва да бъде стимул, понеже в този стимул е онзи Божествен Дух, Който работи и събужда всичките хора. (40/стр. 43)

Какво представя още мисълта? Изгряване на Слънцето, т.е. на Съзнанието в човека. Всяка мисъл е слънчев лъч, или лъч на човешкото Съзнание. (34/стр. 23)

стр. 275

Мисълта е дишане в живота

…Животът има смисъл само докато мислим. Без мисъл животът не може да бъде щастлив. (49/стр. 369)

Когато говорим за Бога, под Бог във философски смисъл на думата разбирам мислене. Да вярва човек в Бога, значи да мисли. Човек, който мисли, може да вярва в Бога. Човек, който не мисли, не вярва в Бога. (28/лек. 7: стр. 110)

…Животът има свой външен израз. Този израз е човешката мисъл. Значи, отляво животът си служи с морала, а отдясно – с човешката мисъл. При тази алтернатива същината на живота се изразява в опериране, от една страна, с морала, а от друга, с човешката мисъл. (35/стр. 81)

…Трябва да знаете, че в морално отношение всяка мисъл упражнява влияние върху бъдещите форми, които ще се създадат. (73/стр. 90)

Мисълта съставя атмосфера на Земята, атмосфера на този живот. Следователно, за да пречисти своя живот, човек трябва да мисли. Мисълта е дишане в живота. Ако не мислиш, ти не дишаш. (40/стр. 469)

Казано е, че мисълта е творец на характера. Значи, ще си помагате с мисълта. (34/стр. 105)

стр. 276

Докато мисли, човек се повдига. Престане ли да мисли, той веднага пада. (27/стр. 352)

Мисълта е Разумното начало в човека. Тя е единствената сила, която държи човека в равновесие. Каквото представя земната притегателна сила за Земята, такова нещо е човешката мисъл за самия човек. (3/стр. 139)

Всеки човек трябва да има една силна мисъл, която… да поддържа равновесието в живота му. В тази идея именно е силата на човека. Тя е тил, основа на неговия живот. (46/стр. 33)

Който мисли, вижда; който не мисли, остава завинаги със затворени очи. (27/стр. 352)

Между светлината и мисълта има тясна връзка. …Каквото представя светлината за физическия свят, такова нещо е мисълта за духовния и умствения свят на човека. Мисълта разкрива пътищата на живота и го движи. (27/стр. 339)

Светлината вземам като емблема на човешката мисъл. (51/стр. 40)

…Там, дето мисълта работи, Светлината е непреривна. (27/стр. 350)

…Мисълта е непрекъснат процес на втичане и изтичане. Мислите не могат да се задържат на едно място и да пълнят празни пространства. Те не са нещо материално. (75/стр. 183)

стр. 276–277

Човекът е символ, който подразбира движение, а движението е мисъл. Ние означаваме човешкия принцип с плюс, което означава движение. (75/стр. 240)

Мисълта трябва постоянно да тече във вашия ум; силата на вашия живот не седи само в думите, но седи в онова, което мислиш. (40/стр. 280)

Казваш: „Много време мислих“. Мисленето не е дълъг процес, то става моментално. Мисленето е кратък момент, а разработването на мисълта е продължителен процес. Разработването като процес наричат мисъл. Мисленето обаче става моментално. (29/стр. 31)

Мисълта сменява състоянията, дава простор на човешката душа. (27/стр. 352)

…Човек е свободен само когато мисли. Престане ли да мисли, той изгубва свободата си. (42/стр. 3, 4)

…Човек може да бъде свободен само в своята мисъл. Никой не може да ограничи влиянието на мисълта. (1/лек. 18: стр. 7)

стр. 278

Да мислиш и да си замислен, са различни неща

Човек може да мисли само за Живото, за Съзнателното, за Благородното, за Възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува. (73/стр. 266, 267)

Имайте предвид, че да мислиш и да си замислен, са две различни неща. Мисленето е Съзнателен процес. В него влиза нещо Възвишено и Благородно. В замислеността влизат някакви елементи на чувствания: ти мислиш, че животът не върви добре, че светът не е нареден правилно и т.н. Това е криво схващане на живота. (28/лек. 12: стр. 31)

Понякога хората изпитват горчиви, приятни и неприятни чувства и ги смесват с мисълта; казват, че много мислят. Не, в мисълта няма нищо неспокойно. Който се безпокои, това не показва, че той мисли. В мисълта няма нищо безпокойно… Мисълта е нещо трезво, нещо спокойно. (40/стр. 207)

Мисълта, това е здравословното състояние на човека. Ако не може да мисли право, човек не може да бъде здрав. (40/стр. 204)

Някога човек се чувства силен, а някога – слаб. Силен е, защото мисълта му е силна. Силна мисъл е тая, на която Любовта е тил. Тая мисъл никога не отпада. (48/стр. 53)

стр. 279

Който живее в областта на Любовта, той не се смущава от външните условия, от преходните отношения. Той живее в Чистата и Възвишена мисъл, в която няма никакви сенки, никакви облаци. (44/стр. 44)

Няма по-красиво нещо от Чистотата. То е онази, Чистата мисъл, която е пълна с етерно състояние – тъй нареченото „четвърто тяло“. (12/стр. 340)

Силна и Благородна мисъл е тази, която дава подтик на човека. Благородната мисъл никога не внася отчаяние, никога не внася отрицателни, песимистични мисли в човека. (28/лек. 8: стр. 130)

Кое е отличителното качество на човека? Едни казват, че мисълта е същественото качество на човека. Други пък казват, че същественото качество на човека е да чувства. Да, но то е качество и на животните, и на растенията. Единственото нещо, което отличава човека, е не само да мисли, но да носи поне една Свещена мисъл в ума си. (38/стр. 112)

Всички учени, философи говорят за човека и казват, че той е мислещо същество. Наистина човек мисли и трябва да мисли. Какво се разбира под думата „мисъл“? Мисъл е онова, в което има Истина. (24/стр. 101)

стр. 280

Мисълта има Божествен произход

Не е човекът, който е създал мисълта. Всяка мисъл има Божествен произход. (30/стр. 203, 204)

Всяка една Хубава мисъл, която влезе в ума ти, ти да благодариш на Бога за нея. Ти тогава силен ще станеш… Всяка една мисъл, която прониква в твоя ум, тя е едно условие… за твоето повдигане в света. (49/стр. 438)

Има нещо, по което мязаме на Бога, но не сме напълно подобни на Него. Ние мязаме на Него само в това, че можем да мислим. (40/стр. 471)

Да мислиш, значи да проявяваш Божественото в себе си. Следователно мисъл и Божествено Начало са синоними. (27/стр. 349, 350)

…Любов без мисъл не съществува. Любовта се изявява само на онзи, който мисли. В мисълта той проявява Божественото. (27/стр. 349)

Да мисли човек, туй е Великото и Благородното, което трябва да се зароди дълбоко в душата ни. (31/стр. 269)

Мислите са синове и дъщери на Мъдростта, носители на Новата култура. Те са деца на Херувимите и Серафимите, но днес са още в зачатък. (32/стр. 53)

стр. 281

Всяка Добра и Права мисъл е красив цвят в Ангелския свят. Щом видят този цвят, Ангелите веднага се привличат от него и оставят своето благословение. Който приеме благословението на един Ангел, той се чувства силен, разположен, готов за велики подвизи и дела. (10/стр. 26)

Мисълта е магическата пръчица

Мощно нещо е мисълта. Тя прави чудеса, тя твори и разрушава. Като знаете силата на мисълта, хранете в себе си само Светли и Възвишени мисли, които повдигат, съграждат и обновяват човека. (7/стр. 6)

Велико и мощно нещо е човешката мисъл! Колкото по-възвишена е мисълта на човека, толкова по-големи възможности крие в себе си. (79/стр. 103)

Мощно нещо е човешката мисъл! Тя прониква навсякъде и преобразява нещата незабелязано. (26/стр. 27)

Мисълта е сила, която движи нещата. Ако човек мисли дълго време върху един въпрос, той ще направи чудеса в това направление; ако пък мисли дълго време върху един предмет да го подвижи в известна посока, той и това може да направи. Щом мисълта на човека е непреривна, тя може да измени цялата обстановка, тя може да измени окръжаващата среда. (42/стр. 199, 200)

стр. 282

Мислещото същество се познава по това, че в него няма никакви противоречия. …Мисълта е онази мощна сила, която разрешава всички въпроси в света. (40/стр. 320)

Мисъл, приложена правилно и намясто, всякога лекува. Мощно нещо е мисълта. (44/стр. 80)

Каквото мисли човек, това става от него. Човешката мисъл е магията на съвременното човечество. Бог е дал ума на човека като магическа тояжка… Той и досега още не е употребил тази тояжка. (40/стр. 266)

Мисълта превръща нещата, тя превръща въглена в диамант. Тя крие в себе си магическа сила. (27/стр. 343)

Мисълта е магическа пръчица, с която всичко е постижимо. Тя прави човека необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. (27/стр. 345)

И магите са носели своята магическа тояжка в ръката си. Докато я носят със себе си, те са силни, всичко могат да направят. Щом я изгубят, с нея заедно всичко губят. На същото основание казвам: Докато мисли, човек е маг, всичко за него е възможно и постижимо. Щом изгуби мисълта си, той става обикновен човек и казва: „Това е невъзможно, онова е невъзможно; това не мога да направя, онова не мога да направя“. (27/стр. 345)

стр. 282–283

Който мисли, всякога успява, за него няма невъзможни неща. (27/стр. 343)

Правата мисъл е ключът на живота

Какъв е идеалът на човека? Идеалът на всеки човек е да придобие Правата мисъл. Придобие ли Правата мисъл, той е намерил ключа на живота. (33/стр. 133)

Казвам: Правата мисъл е магическата пръчица в живота на човека. Човек е само онзи, който мисли право. (35/стр. 40)

Когато дойде Правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът. И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни и противоречията му да изчезнат. (35/стр. 40)

Следователно Правата мисъл представя магическата пръчица. Който владее Правата мисъл, той е маг. Достатъчно е да махне с ръката си, за да стане всичко така, както той желае. (35/стр. 42)

…Великият Божествен живот се обуславя от Правите Божествени мисли. (55/стр. 66)

стр. 284

Човек трябва да има Права мисъл, която да го ръководи. Правата мисъл трябва да бъде авторитет за човека. Той трябва да гради живота си върху Правата мисъл. Само тя може да го ориентира в живота му. (99/стр. 69)

Ще кажете, че задачата на човека е да живее добре. Как ще живее добре, ако не мисли правилно? Добрият живот е резултат на Правата мисъл. (33/стр. 124)

Правите мисли… са къщата, в която щастието живее. Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да бъде облечен с красива и мощна мисъл. (35/стр. 39, 40)

Коя мисъл е Права? Права мисъл е тази, която е абсолютно свободна, която не се ограничава, която не се влияе от нищо. Всяка мисъл, която се огъва на една или на друга посока, която се ограничава от някакви желания, влиза в областта на обикновените мисли. (33/стр. 124, 125)

Правата мисъл от нищо не се огъва. Тя прави човека смел, мъжествен, свободен. Тя е проводник на Истината, на Знанието и на Любовта. (33/стр. 139)

Правата мисъл свързва човека с причинния, или реалния свят, или по-право казано – с Бога. (33/стр. 126)

стр. 285

Всяка Права мисъл е образ на Божествена идея. (23/стр. 40)

От вас се иска Нова Права мисъл. Правата мисъл води човека към определения за него път. (24/стр. 103)

Правата мисъл е екран, върху който Божествените мисли се отпечатват в своята последователност и чистота. (72/стр. 19)

Правата мисъл има за цел да въведе човека в Светлата, в Божествената страна на мисълта. (72/стр. 244)

Не е достатъчно човек да мисли, но мисълта му трябва да бъде права. Права мисъл е тази, която се отразява върху сърцето. Всяка мисъл, която не се отразява добре върху сърцето, не е права. Сърцето е мярка за ума, а умът – за сърцето. (44/стр. 58)

Няма по-красиво нещо от Правата мисъл. Щом мисълта е красива, и чувството е красиво; щом чувството е красиво, и постъпката е красива. (48/стр. 255)

…Когато човек мисли, скръбта го напуща. Скръбта има отношение към сърцето и към чувствата. Щом чувства, човек скърби. Започне ли да мисли, той престава да скърби. Коя мисъл разпръсва скръбта? Правата мисъл. Всяка крива, изопачена мисъл може да усили скръбта, но не и да я премахне. (34/стр. 23)

стр. 285–286

…Правите, естествените мисли премахват всички препятствия, всички скърби от човешкия живот. Когато мисли право, човек е свободен. (34/стр. 23)

Всеки човек носи в себе си Божествената мярка, с която определя коя мисъл е Права и коя не е… При тази мярка, вложена дълбоко в душата на човека, невъзможно е той да мисли криво. (44/стр. 81)

Правата мисъл разрешава всички противоречия. Тя е бутнала кривата мисъл в тебе и ти започваш да растеш. (48/стр. 37)

Правата мисъл е подобна на някоя гениална музикална пиеса, кривата мисъл е подобна на дисхармонични, фалшиви тонове. (30/стр. 28)

Ще кажете, че искате да бъдете свободни, да мислите, както намирате за добре. Не е така. Правата мисъл има само един път на движение, а кривата, изопачената мисъл има много пътища. (34/стр. 28)

В човека има потенциално и кинетическо съзнание. Ако в неговото съзнание в даден момент няма никакъв импулс, който да превърне потенциалната енергия в кинетическа, човек остава в положението на спящо същество. …Силата на човека се крие в Правата мисъл. Правата мисъл е кинетическа енергия. (29/стр. 31)

стр. 287

Правата мисъл винаги се придружава с радост и човек се чувства господар на положението си. (97/стр. 170)

Турете в ума си идеала да станете Мъдреци, за да има нещо, което да ви радва. Правата и Светла мисъл е достояние на Мъдреца. Ако търсите истинското Знание, ще го намерите в Мъдростта. (27/стр. 257)