Начало
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
Божествено Учение за Себепознанието – том 1
Варна, 2017 г.
стр. 7
ПРЕДГОВОР
Този, който е познал себе си, е Дух Свободен – такъв Дух и на Земята живее в своята Безкрайност.
Мъдрец е всеки, който е познал себе си. Мъдрецът не обяснява Необяснимото, той живее в него.
Който е познал себе си, е изградил в себе си Правилни отношения с Бога и Бог му е дарил себепознанието.
„Много книги ли трябва да четем?“ Първо трябва да прочетем себе си.
Ако умееш да слушаш Скритото си Сърце, ще чуеш нечувани неща за себе си.
Ако ти познаваш себе си, не са ти нужни 10-те Божии заповеди.
Който е познал себе си, е разбрал, че е част от Бога.
Който е познал себе си, е в Бога, а не в бъдещето.
стр. 8
Позналият себе си е служител на Истината, а не на света.
Който е познал себе си, не се изкушава. Който не се изкушава, благата са в ръцете му.
Който познава себе си, никога не казва, че животът е лош, защото, когато животът е бил лош, той е променял себе си, променял е подхода си.
Животът ти е даден, за да видиш себе си, за да видиш подхода си.
Никога не променям света. Променям само себе си.
Който е познал себе си, той може да разхубавява и скръбта.
Този, който е познал себе си, в разрушението познава Обновителя. В разрушението той вижда красотата на живота.
Кога човек е фактор на съдбата си? Когато си е изработил нещо, което съдбата не може да му отнеме.
Който е познал себе си, по време на смъртта се отделя от тялото си и се завръща в своята Светлина, дарена му от Бога.
стр. 9
За Мъдреца не е важно какво вижда, а какво осмисля.
Който познава себе си, не се бори със събитията, а с влиянията на събитията.
Този, който познава себе си, е отвъд миналото и бъдещето.
Колкото повече се познаваш, толкова повече извисяваш хората около себе си.
Само който е познал себе си, може да дарява увереност и покой на другите.
Който е познал себе си, знае, че човек за човека е Съкровен Дар.
Около този, който е познал себе си, всичко се развива – дори дърветата и мравките.
Който е познал себе си, е Съкровище без цена.
Който е познал себе си, е заживял с Бога, а не със себе си. Това е Човекът Дух.
Създай себе си и тогава говори за Създателя.
Който е познал себе си, има подход. И дойде бурята, и бе съкрушена от Духа му.
стр. 10
Който е познал себе си, е като Меч, който е поразил съдбата на света.
Позналият себе си познава Бога като страховита Чистота.
Който е познал себе си, се движи като Чист Дух.
Позналият себе си превръща смъртта в танц.
Който е познал себе си, има Увереност, която е по-дълбока от резултатите.
Когато позналият себе си влезе в Слънцето, той може да увеличи неговото Сияние.
Позналият себе си е надживял своето време. Той живее в друго време. Той живее духовно. Изгревът му е приятел, залезът му е брат.
Който е познал себе си, познава Неизречени неща.
Позналият себе си е вдишал нещо от Незнайното.
Позналият себе си е хем Нищо, хем Пълнота.
Който е познал себе си, е станал Несътворен.
АУМ
Елеазар Хараш
Октомври, 2016 г.
стр. 11
На въпроса кое явление от тази като че ли световна сцена му изглежда най-достойно за възхищение, Абдала Сарацинът отговорил: „Нищо не ми изглежда по-достойно за удивление от човека“. На тази мисъл съответства и онова знаменито изказване на Меркурий: „Човекът, Асклепий, е велико чудо“.
Джовани П. Д. Мирандола
стр. 13
1
БОГОСЪЩИЕТО В ЧОВЕКА
„Аз рекох: Богове сте“
„Аз рекох: Богове сте.“[1] Това значи: във всеки човек са вложени условия и възможности да бъде Божество, да се нарече Син Божий. Няма по-велико нещо за човека от това да се нарече Син Божий. Това е смисълът на живота. (16/стр. 114)
Казва Писанието: „Аз рекох: Богове сте вие“. Всички вие сте Синове на Бога Вишнаго… Да бъдеш Син на Бога, това значи да имаш онова, Доброто и Силното, вложено в себе си. Значи, човекът трябва да развива в себе си Божествена воля, Божествен ум и Божествено сърце. (49/стр. 573)
„Рекох ви: Богове сте.“ Само онзи човек може да се нарече Божество, който се отличава с голяма Разумност и готовност да изпълнява Волята Божия. (16/стр. 115)
стр. 14
Следователно каже ли човек за себе си, че е Божество, това подразбира, че е Разумно същество и може да направи много Добри дела. (16/стр. 102, 103)
„Аз рекох: Богове сте.“ Това значи, че хората имат възможност да живеят разумно, да служат на Бога… Като служи на Бога, човек може да постигне всичко, каквото желае. Като изпълнявате Волята Божия, вие ще бъдете свидетели на възкресението на мъртви, на оздравяване на болни от неизлечими болести и т.н. (16/стр. 116)
„Аз рекох: Богове сте.“ Христос казва, че сте Богове, но кога? Когато изпълните Христовото Учение, както се е проповядвало – чисто, безкористно, без съблазън, без обезсърчения, без никакви ограничения. Ако човек може да служи на Бога по този начин, ако може да стане носител на Божественото в света, той е придобил много. (16/стр. 118)
„Аз рекох: Богове сте.“ Живеят ли според Великите Закони на Битието, и българите могат да кажат за себе си: „Богове сме“. (16/стр. 120)
Висшето АЗ в човека
Като е дошъл на Земята, човек трябва да познае себе си… Познаването на Висшето АЗ е свързано с познаването на Бога. (15/стр. 19)
стр. 15
Има едно Висше Начало в човека – него трябва да слуша той. Това Начало наричаме Висшето АЗ, Господ в човека, Божественият Глас. (29/стр. 67)
Сега вие сте дошли на Земята, но сте забравили защо сте дошли. Аз ви напомням. Не мислете за себе си, но мислете за онова, Божественото АЗ, което живее у вас. И знайте, че вие сте дошли за нещо велико в света. (52/стр. 24)
…Човек… трябва да има представа за своето Висше АЗ, за своята душа, да вижда, да схваща нещата добре и правилно да ги прилага в живота си. (97/стр. 176)
Когато човек съзнава Божественото, т.е. Висшето АЗ, в себе си, той е ученик на Новото Учение, носител на Новите идеи. (97/стр. 176)
Ако живеем за своето Висше АЗ, за своята Божествена душа, само така животът ни се разширява. (1/лек. 3: стр. 18)
…Висшето АЗ, което е вън от човека, е необходимо за връзка между него и Разумните същества на Небето. (26/стр. 11)
Велико нещо е да разбере човек Аза в себе си. Той е лъчът, който иде от Бога. Човек отива при Бога със своя Аз, наречен Новият, малкият човек. (48/стр. 114)
стр. 16
…Когато човек се пробуди в съзнанието, ще дойде този княз: при всеки едного иде по един княз, по един царски син. И като дойде, ще бъдете ли готови? Той е Висшето АЗ – това, което теософите наричат Божественото съзнание, а аз го наричам Божествена Съзнателна душа в човека. Когато тя дойде, ти може ли да я възприемеш? Тоя Божествен Съзнателен дух? И дух, и душа се употребяват двояко. (4/стр. 66, 67)
Да се обърне човек към Бога, това значи да придобие онази Светлина, чрез която да изучава условията за развитието на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Само по този начин той може да съгради своя живот, да организира силите в себе си, да даде път на Божественото, на Висшето АЗ. (26/стр. 58)
Който може всеки ден да внася по нещо ново в съзнанието си, той е истински човек. Той е доволен от себе си и се радва на своите придобивки… Този човек уважава себе си, но и другите го уважават. За такъв човек се казва, че в него се е пробудило Висшето Съзнание, Висшето АЗ. (33/стр. 157)
„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Под туй „себе“ – теософите го наричат Висшето АЗ – се разбира да се пробудиш, да любиш… (4/стр. 286)
…Не питайте защо идат противоречията, но върнете се в естествената среда, в която Бог ви е поставил – там ще намерите себе си, Висшето АЗ. Намери ли себе си, човек е придобил своя вътрешен Мир, става господар на себе си. (7/стр. 157)
стр. 16–17
Висшето Съзнание в човека
Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност. Това е Висшето Съзнание в човека. То обгръща несъзнателното. Докато Висшето Съзнание е в човека, той минава за жива душа. До това време човек расте и се развива. (25/стр. 112)
Истинският път на душата е към Бога. Това означава вътрешен стремеж, съсредоточаване на човека към неговото Висше Божествено Съзнание. (62/стр. 260)
Човек трябва да се свърже със себе си, със своето Висше Съзнание, с Живата Природа. Само така той може да познае Бога. (34/стр. 172)
Задачата на човека е чрез своето Висше Съзнание да намери себе си, да намери Бога и най-после – смисъла на живота. (27/стр. 72)
За да се върне човек към своята Първична Красота, той трябва да работи върху себе си да се пробуди неговото Висше Съзнание. (92/стр. 66)
стр. 18
На всеки човек е определено да мине през пътя на Божественото възпитание, докато се пробуди Висшето му Съзнание, да придобие ценни опитности в живота. (16/стр. 133, 134)
Казвам: Ако нашето съзнание не се прониква от Висшето Съзнание, ние не бихме могли да мислим. Мисълта е един вътрешен процес. (71/стр. 95)
…Всеки трябва да работи съзнателно върху себе си, да използва всички условия, благоприятни и неблагоприятни, за да се пробуди в него Висшето, Божественото Съзнание. (30/стр. 144)
Щом Висшето Съзнание в човека се пробуди, той се освобождава от вътрешния си страх. Той става смел и решителен, готов да служи на Бога. Той се свързва с Него и Го разбира – не външно, а вътрешно. (30/стр. 144)
Значи, силата на човека се крие в неговото Висше Съзнание. (34/стр. 139)
Във вас трябва да се пробуди туй Висше Съзнание, то се е пробудило… Вярвайте в онзи Господ, Който живее във вас, в туй Висше, което сега се е събудило, в Божествената душа, туй Безсмъртно в човека. (4/стр. 175, 176)
Да се стреми човек само към Доброто, това значи да се е пробудило в него Висшето Съзнание, т.е. Доброто в света. (9/стр. 360)
стр. 19
Идеята, която се крие в думата радост, има Божествен произход. Радостта… подразбира пробуждане на Висшето Съзнание в човека, или вътрешна връзка с естествените отношения на истинския живот, който се отличава с непреривност в своите прояви. (39/стр. 77)
Истинският живот започва с проявяването на Висшето Съзнание. Без него няма движение, няма мисъл, няма чувство. То импулсира човека, подтиква го към живот, работа и учене. (34/стр. 112)
Казвате, че човек трябва да има идея, да знае какво му е нужно. Това значи да се е пробудило Висшето Съзнание в него. Когато това Съзнание се проявява, човек се отличава с постоянство. Каквато работа започне, свършва я добре. Неговият стремеж към постигане на известна идея е непрекъснат. Когато Висшето Съзнание действа в човека, всичко е постижимо за него… (34/стр. 112)
Който е проявил Висшето си Съзнание, минава за гениален. Той сам открива дарбите си, а не очаква на хората да го признаят за гениален. Той познава себе си и не се лъже в своите прояви. Съзнае ли своите дарби, човек сам се издига. (24/стр. 211)
стр. 20
Бог в човека
Бог живее в човека
Най-първо ние трябва да имаме онази Абсолютна вяра. В какво трябва да имаме вяра? В Онзи, Живия Господ, Който живее в нас… (1/лек. 7: стр. 31)
С Онзи, Живия Господ, Който живее в човека, с Него трябва да се запознаете… Онова, Мощното, Силното; Онзи, Живият Господ, Който живее във вашата душа – там е силата на човека. (51/стр. 39)
Бог е Център на нещата. Тоя Център е вътре в тебе. (48/стр. 255)
Не търсете Бога отвън като някаква форма, но търсете Го вътре в себе си като Съдържание. (39/стр. 157)
Някой казва: „В какво да вярвам?“. Вярвай в твоя ум, в който Бог живее. Господ живее в ума. Вярвай, че Бог живее в сърцето ти, желанието е от Бога. Да вярваш, че Бог е в душата ти, в Диханието, което излязло от Бога. (50/стр. 19)
Един човек, който вярва в Присъствието на Бога в неговата мисъл, в неговото сърце и в неговата душа, този човек е силен. Този човек е, който е дошъл да помага в света. Светът се нуждае от такива хора. (50/стр. 19)
стр. 20–21
И тъй, Бог живее в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. (72/стр. 234)
Докато ти вярваш в Бога, Който живее в теб, ти можеш да постигнеш всички свои добри желания. Докато вярваш, че ти живееш в Бога и Бог живее в теб, ти си на правата страна. (49/стр. 429)
Значи, човек трябва да положи вярата си в Царството Небесно, което е в него. Вярвай, че Онзи, Който те е изпратил на Земята, е в тебе и с тебе. (52/стр. 138)
…Бог присъства в умовете, в сърцата и във волята ви. Вярвайте на тия думи, ако искате да се самовъзпитавате. (47/стр. 421)
Бог живее в умовете, в сърцата и в телата на хората, т.е. в тяхната сила. Умът, сърцето и волята представят три връзки на човека с Първата Причина. Те са трите допирни точки на човешката душа с Великия Пулс на живота. (72/стр. 224)
„Къде е Господ?“ Във вас. Отворете сърцето си и Той ще се прояви. (39/стр. 51)
И тъй, ще любиш! „Кого?“ Ще любиш Бога, Който живее в тебе. Оттам трябва да се започне. (38/стр. 222)
стр. 22
Та казвам: Обичайте Този, Който живее във вас. И работете за Този, Който живее във вас! И навсякъде, където ходите, съзнавайте това. (76/стр. 20)
Ние всички трябва да съзнаем, че Първият Принцип, Който е в нас…, представя онази Същина, на Която всякога трябва да разчитаме. Ние трябва да съзнаем, че нашата сила е толкова голяма, колкото имаме връзка с Бога. Съзнателна връзка трябва да бъде тя. (52/стр. 422)
…Онова, което аз нося в своята душа, …то е онзи импулс в мене, който ме кара да съзнавам, че в мене има нещо Божествено. То е Бог, Който живее в мене. Този момент, в който аз съзнавам, че съм човек, че имам връзка с Бога, това е Божественото в мене… (1/лек. 22: стр. 21)
Човек може да се прояви в своята пълнота само когато съзнае, че Бог живее едновременно в него и в неговите ближни. (59/стр. 203)
Мястото на Бога в човека
Господ живее в нас. Де живее Господ? В нашето Съзнание. (2/лек. 24: стр. 27)
„Де е Бог? Горе ли е?“ И без да вдига ръцете си нагоре, човек може да намери Господа. „Де ще Го намери?“ Дълбоко в себе си като Съзнание. (37/стр. 122)
стр. 23
…Имам предвид да вярвате в онова Висше Божествено Съзнание, което се преплита с вашето. Това е Съзнанието на Бога, Който живее по особен начин във вас. (41/стр. 16)
Къде е Бог? Бога ще намерите в Божественото Начало у всеки човек, а Божественото Начало, това е Благородното, Възвишеното у човека. (30/стр. 157)
…Този Господ е вътре във вас. Аз ви говоря съществено върху въпроса… И този Господ живее във вашата душа. (4/стр. 184, 185)
Отвън Господ не можете да Го намерите. Единственото място, дето можете да намерите Господа, това е вашата душа. В себе си само можете да намерите Господа. (55/стр. 213)
…Бог има специална стаичка в човека. На кое място е тя? В душата му. Най-хубавата стаичка в човека е тази, в която Бог живее. „Докажи ни, че Бог живее в човека.“ Влез в тази стаичка сам да се увериш. (70/стр. 188)
…Седалището на този Господ, Който е направил света…, то е в човешката душа, в човешкия дух. (1/лек. 15: стр. 22)
…Някои питат: „Где е Господ?“. В душата ми. „Где е душата ти?“ Тя е във връзка с тялото ми. (1/лек. 21: стр. 13)
стр. 24
Познайте Бога с ума си, обичайте Го със сърцето си и служете Му с тялото си. Търсите ли Бога, търсете Го в ума си, а не вън някъде. (47/стр. 205)
Всеки, който живее, в него е Бог. Ти мислиш – в твоята мисъл е Бог. (59/стр. 228)
Търсете Бога в себе си – в своя ум и в своето сърце. (32/стр. 81)
Сега хората търсят Бога вън от себе си. Не, Бога трябва да търсите в своя ум, в своето сърце, в своята душа, в своя дух. (49/стр. 195)
Де е Господ? В човешките сърца. Де е Господ? В човешките умове. Де е Господ? В човешките души. Де е Господ? В човешките духове. (2/лек. 2: стр. 12)
Де ще търсим този Господ, я ми кажете вие! Там, в сърцата си. Ако твоето сърце е слабо в даден случай, че не може да извърши нещо, призови твоя ум. Защо? Защото умът седи по-високо от сърцето. Ако и умът не може да извърши работата, която искаш да извършиш, Господ живее в твоята воля – призови и твоята воля на помощ. Ако и с нея не можеш да постигнеш, което желаеш, Господ живее и в твоята душа, в твоето Възвишено съзнание, което носи светлина. Призови този Господ, Който живее и в духа ти, и тогава всичко ще можеш да направиш. (2/лек. 2: стр. 12, 13)
стр. 25
Виждане и познаване на Бог в себе си
Най-първо ти трябва да познаваш Бога, Който живее в тебе. И като познаваш Него, всички други работи ще ти се наредят. (52/стр. 24)
Бог е, Който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. (1/лек. 13: стр. 38)
Познаването на Бога внася хармония в човешките мисли и чувства. Ние знаем, че хармонията постепенно изправя нещата. Затова именно един от гръцките философи е казал: „Познай себе си!“. Това значи: Познай Божественото в себе си, познай Бога. (3/стр. 399)
Реалността е в самия човек. Бог, Когото търсиш вън някъде, е в самия тебе. Той се изявява вън от тебе, но същевременно е и вътре в тебе. Ако познаваш себе си, ще познаваш и Бога. (68/стр. 124)
Съвременните хора говорят все за смисъла на живота… В края на краищата всеки казва: „Смисълът на живота е да познаеш себе си“. С други думи казано: смисълът на живота е да познаеш Бога в себе си. Значи, Бог е Същината, към която всеки се стреми. (57/стр. 163)
стр. 25–26
Човек в себе си може да види Бога. (40/стр. 265)
…Ако човек не вижда Бога далеч някъде в Божественото и Разумно Начало в себе си, той изпитва голяма скръб и тъмнина. (33/стр. 122, 123)
Желая ви да се вглъбите в себе си, да се обърнете към Бога, Който е във вас, да Го разберете и познаете. (39/стр. 146)
…Като се обърнете към Господа, ще Го намерите вътре в себе си. Това е най-хубавото състояние, през което човек минава. (93/стр. 258)
Щастието на човека зависи от самия него. Щастието се дължи на вътрешната връзка на човека с Бога, Който живее в него. (37/стр. 115)
Трябва да се образуват следните четири връзки: първата връзка е от Бога към хората. Втората връзка е от нас към Бога, т.е. от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. Четвъртата връзка, най-възвишената, е от Бога към Бога. Какво значи четвъртата връзка? Тя значи следното: да виждам Бога в своето лице, да Го виждам и във вашето. (59/стр. 232)
стр. 27
Разумното Начало в човека
…Има известна връзка между човешкия ум и Разумността. Аз наричам тази Разумност Бог – не във физически смисъл, но в дълбок духовен смисъл. Само слабият се домогва до външната, физическата страна на Бога. Той казва, че има Бог. Силният обаче казва: „Аз съм сам Бог…“. …Под Бог разбирам Висшето, Разумното Начало в човека, което го отличава от другите същества. (29/стр. 90)
„Словото бе Бог. И всичко чрез Него стана.“ Словото е единствената Реалност, с която ние сме свързани. От Словото, т.е. от Разумното Начало, е излязъл животът. От живота е излязла Светлината, която озарява всеки човек. (29/стр. 108)
Любовта… подразбира Разумното Слово, от което сме излезли. Разумното Слово е резултат на Разумното Начало в нас. Под Разумно Начало разбираме Бога. (29/стр. 113)
Дето е мисълта, там е Разумното Слово. Само човекът на Разумното Слово мисли право. (29/стр. 111)
Който носи Разумното Слово в себе си, той има условия да стане гениален. Дето е Разумното Слово, там има творчество. (29/стр. 111)
стр. 28
Човек не може да се спаси чрез вярвания и суеверия. Той може да се спаси само по пътя на Разумното Слово. Като приеме Словото в себе си, човек има условия да стане и Светия, и Адепт, и гений. Разумното Слово е Сила, която върши чудеса. (29/стр. 115)
Мнозина се питат какво е предназначението на човека. Предназначението на човека е да се свърже с Разумното Слово. (29/стр. 114)
„Отец люби Сина.“ Отец, това е Разумното Начало в човека. Велико нещо е да имаш Баща. (29/стр. 131)
И туй, Великото, то е Божественото Слово, което живее във вас вътре, а не отвънка. (4/стр. 183)
В човека има едно чувство, аз го наричам: то е барометър, то е Пътеводител... Всеки един от вас има едно такова чувство. Никога не се отдалечавайте от съветите на туй ваше чувство, което ви говори в душата ви… Някои го наричат „Ангел хранител“, „Пътеводител“, „Учител“. Това чувство е Разумното в човека. Ако го слушате, можете много лесно да минете през живота си. (51/стр. 235)
„Който има ухо, нека слуша що казва Духът.“ Велико нещо е ухото, с което слушаме. Кого слушаме? Духа, т.е. Разумното Начало, което Бог е вложил в нас. Всеки трябва да проникне в това Разумно Начало. (65/стр. 281)
стр. 28–29
…Философията на живота се заключава именно в това да дойде човек до необикновения момент в живота, до Разумното Начало в себе си, до познаване на Същественото. (30/стр. 154)
Божественото Начало в човека
Какво представлява Божественото Начало?
Има и друго Слънце – в самия човек, което му служи като Пътеводител. То носи различни имена. Някои го наричат „Божествено Начало в човека“, други – „Светла идея“ и т.н. (9/стр. 247)
…Има една Велика Интелигентна Сила в света, която направлява човешкия живот. Тази Сила е Божественото Начало в човека. То всякога напътва човека в Истината. Който служи на това Начало, никога не страда. (37/стр. 115)
Учителят не е нищо друго освен Висшето, т.е. Божественото Начало в ученика. Вие можете да заместите това Начало и с друга величина, можете да го наречете Бог, Природа, Свръхсъзнание и т.н. Каквото име дадете на това Начало, вие не трябва да се съмнявате в него. (73/стр. 114)
„Ако Синът ви освободи.“ Синът представя Същественото в човека. То е онова Разумно Божествено Начало в човека, което осмисля неговия живот. Това Начало осмисля човешкия живот не само за един ден, но за вечни времена и във всички направления. (37/стр. 86)
стр. 29–30
„Ще бъдете свободни.“ Кой ще ни освободи? Синът, т.е. Божественото Начало в човека. То е Същественото в живота. (37/стр. 87)
Та ви казвам, най-първо вие сте цял един свят. Потърсете онова, Божественото Начало. Вие го имате в себе си. (49/стр. 282)
Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото Начало в него. (73/стр. 50)
…Всяка хубава светла мисъл, всяко хубаво чувство и всяка добра воля, която се заражда във вас – това е Божественото у вас. (40/стр. 259)
…Ние ще се спрем върху онова, Благото, Възвишеното у нас. И някога, когато ние проявяваме някоя доблест, някое Възвишено и Благородно качество, това е Божественото в нас. (2/лек. 10: стр. 4)
Възвишеното, Благородното, което имаме в себе си, е Божественото в нас и то никога не се губи. (1/лек. 22: стр. 21)
Каквото представя клечката кибрит за измръзналия пътник, такова нещо е Божественото във всички трудни моменти на човешкия живот. Ако в трудни моменти на живота си не можете да намерите първата клечка кибрит – Божественото – и да я запалите на огнището, вие сте изгубени. (44/стр. 153)
стр. 30–31
И тъй, същественото у нас е Божественото Начало. (49/стр. 58)
…Възвишеното, Божественото Начало. То е Вечното, Неизменното Начало в човека. (41/стр. 262)
Божественото Начало е вложено във всеки човек
Едно ви е нужно: да вложите в ума си мисълта, че Божественото Начало е във всеки човек. Нека тази мисъл бъде основният камък на вашия живот, за да съградите върху нея своето велико бъдеще. (7/стр. 20)
Божият Промисъл се проявява чрез Божественото, което е във всеки човек. Обърнете се към Божественото в себе си, направете връзка с него и задачата ви ще се реши по-лесно, отколкото с помощта на някоя външна сила. (44/стр. 203, 204)
Във всинца ви [го] има Божественото, но само дайте условия, за да се прояви то. (2/лек. 22: стр. 23)
Във всеки човек е вложено Божествено Начало, в което той трябва да има пълно доверие, за да се освободи от всяко съмнение, подозрение, терзание. (64/стр. 204)
стр. 32
…Във всеки човек, във всяка душа [го] има вложено това Божествено Начало. Колкото и да е паднал човек, колкото и да е заспал, в него има едно вътрешно Божествено чувство, което го подтиква да се стреми към един красив, към един Възвишен живот. (2/лек. 11: стр. 30)
Във всяко живо същество в Природата има един вътрешен неопределен стремеж. Какъв е този стремеж, този подтик в Природата, не се знае, но въпреки това той съществува. Този вътрешен стремеж в човека наричаме Божествено Начало. (3/стр. 77)
Дръжте в ума си мисълта за Божественото Начало, което е вложено във всеки човек като сила, която може да го спаси от злото в света. Като знаете това, работете върху себе си да събудите Божественото съзнание, да бъдете спасители сами на себе си. (3/стр. 85)
Първото нещо: Всеки човек трябва да има известна Божествена идея, която да се стреми да реализира… Тази идея съгражда неговия дом, в който Божественото ще дойде да живее. У всички хора има Божествено Начало, но у всички не е еднакво проявено. (36/стр. 19)
Божественото, вложено в човека, трябва вечно да живее, защото светът не е създаден за човека на материята, но за Духовното в него. (35/стр. 140)
стр. 33
Божественото Начало – Великото в човека
Кое е Свещеното, Великото в човека? Това е Божественото Начало в него. Това е животът на Бога в самия човек. (99/стр. 58)
Какво разбираме под думата Божествено? Най-благородното, най-възвишеното, най-красивото, което човек носи в себе си, наричаме Божествено Начало. В него се крие Вечният живот, Безсмъртието, Красотата и Смисълът на живота. В Божественото се крият всички възможности на човешката душа… (3/стр. 112)
В такъв случай животът има Смисъл само тогава, когато Божественото, което Бог е вложил в нас, представя негово съдържание. (42/стр. 22)
Главната цел е служене на Великото, на Божественото у нас. То осмисля живота. (2/лек. 27: стр. 12)
…Безсмъртното у човека е Божественото Начало. (71/стр. 55)
Следователно Божественото в нас е онова, което ни възкресява и избавя от смъртта. (12/стр. 85)
Вярвайте в Божественото в себе си… Не се стремете да станете велики хора, но дайте път на Божественото в себе си. То ще ви направи велики. Божествените мисли правят хората велики. (7/стр. 18)
стр. 34
Формулата, която ви дадох: „Аз съм Доброто, аз съм Истината“, има отношение към Божественото в човека, към Разумното, Великото Начало в него, което е произлязло от Бога. Тъй щото кажете ли „аз“, разбирайте Божественото в себе си. (9/стр. 165)
Божественото Начало – Силното в човека
…Аз имам предвид Божественото у човека, в което седи Силата му. (36/стр. 36)
…Дълбокото, Силното, което взима участие в чувствата, мислите и постъпките ви, е Божественото Начало у вас. В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност както към себе си, така и към окръжаващите. (73/стр. 283)
Има в човека една воля, която може да победи всичко – аз я наричам Божественото. И аз казвам: Вложим ли ние Божественото в нас, всичко можем; но в момента, когато изгубим туй, Божественото в нас, всичко изгубваме. (21/стр. 135)
…Божественото… прави човека силен, мощен. Всички хора се подчиняват на Божественото Начало в себе си. (38/стр. 60)
…Във вътрешната хармония се явява Божественото. Когато Божественото се яви в човека, той става мощен, силен. (1/лек. 26: стр. 27)
стр. 35
Живата Разумна Природа… казва: „Във всяко същество се крие нещо по-високо от всякакво оръжие, по-високо от всякакво насилие“. Кое е това нещо? Разумното, Божественото Начало. Сега и на вас казвам: Развийте в себе си това Божествено Начало, дайте ход да се проявява у вас и ще видите, че Силата ще бъде на ваша страна. (36/стр. 7, 8)
Дръж се за Божественото в себе си, чрез което ще разрешиш всички въпроси. (46/стр. 44)
Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнеш. (1/лек. 14: стр. 22)
Основната идея за човека е… Божественото. Докато се държи за Божественото, и в ада да влезе, пак жив ще излезе. С Божественото ли си, навсякъде си добре – и в рая, и в ада, и в живота, и в смъртта. Щом се държиш за Божественото, колкото пъти да падаш, пак ще ставаш; колкото да се обезсърчаваш, пак ще се насърчаваш; колкото да скърбиш, пак радостен ще станеш. (44/стр. 145)
Свободата се придобива чрез намиране на Божественото Начало. Щом намери Божественото Начало в себе си, човек става свободен. (11/стр. 157)
Даване цена на Божественото в себе си
Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Бог говори само на този или на онзи. Всъщност Бог говори само на Себе Си, т.е. само на Божественото. (35/стр. 141)
стр. 35–36
…В Писанието се говори за някакво камъче. Това камъче представя Божественото в човека. Който придобие това камъче, той е придобил ценното в живота. (46/стр. 128)
Радвайте се на Божественото в себе си. Бъдещото знание се гради върху него. (68/стр. 21)
Вяра и упование в Божественото в себе си
…Най-първо човек трябва да вярва в нещо. Най-първо трябва да вярваш, че в себе си имаш нещо Божествено, на което ти трябва да застанеш… Трябва да застанеш на онова, което имаш. (8/стр. 300)
Съвременният човек се нуждае от една основна идея, която при всички условия на живота му да остане една и съща, да не се мени. Основната идея на парахода е котвата… Основната идея за човека е вярата му в Божественото. (44/стр. 144, 145)
Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който всякога може да разполага. В това се заключава неговото спасение. (35/стр. 139)
стр. 37
Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен. Колкото и да е слабо и тънко, то ще ви изведе на спасителния бряг. Всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат. Божественото ще изведе всички хора на Правия път. (39/стр. 204)
И тъй, вярвайте в Божественото Начало в себе си. (3/стр. 100)
Вярвайте в Божественото Начало в себе си без никакво съмнение и каквото търсите, ще постигнете. (11/стр. 191)
Една мисъл трябва да остане у вас: Не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви! Който не се съмнява в Божественото Начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек. Божественото именно ще заговори на душата ви с глас, какъвто никога не сте слушали. За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени. (35/стр. 137)
Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е Вечно и Неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си. (59/стр. 202, 203)
стр. 38
…Божественото Учение… За да приложите това Учение, преди всичко вие трябва да вярвате в Божественото Начало в себе си. Без тази вяра никакъв успех не можете да имате. (30/стр. 45)
За да се справи с ограниченията и противоречията в живота, човек трябва да има съзнание за Божественото Начало в себе си. (9/стр. 165)
Някой път ние усещаме Божественото в нас. То е живо, то не може да умре. (8/стр. 119)
Божественото е един импулс, който се проявява във всички моменти в живота ми, при каквото положение и да се намирам. (1/лек. 22: стр. 35)
Вие казвате: „Като умираме, Учителя ще бъде при нас“. Лъжете се. Лъжете се вие… Там ще останете сам. И като останете сам, няма никой около вас, вие ще се освободите от всички заблуждения. Сега вие, като има един, все се надявате. Но един ден, като останете сами, няма да има никой при вас – ще минете, ще знаете, че минавате от смъртта към живота. Ще почувстваш онова, Божественото в себе си, на което трябва да разчиташ.
И казвам ви сега: Разчитайте на онова, Божественото! (8/стр. 122, 123)
И тук, на Земята, да си, и в ада да си, където и да си, туй, Божественото Начало, тебе те обгръща и ти трябва да го знаеш. (51/стр. 296)
стр. 39