Правилно отношение към своята душа

Първото нещо, което се изисква от човека, е да обича душата си. Тъй щото, когато човек обикне себе си, т.е. своята душа, той ще може да образува правилна връзка и с всички хора. (90/стр. 24)

Всяко желание на душата трябва да се задоволи. Това е закон, това е новото разбиране, това е истинско служене. (93/стр. 326)

стр. 173

Аз наричам умен човек онзи, който може да служи на своята душа. Сега ний сме дошли до тази степен на развитие, когато човек не трябва да служи на своя ум, но умът трябва да служи на нас. Ние не трябва да служим и на сърцето си, нито на волята си. Дойдем ли до душата си обаче, ние трябва да ѝ служим. На душата всички трябва да ѝ служим. Аз взимам думата служене в най-добър смисъл. (40/стр. 265, 266)

Душата на човека е Божественото Начало в него – никой няма право да я подчинява. Пазете свободата на душата си. Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. (62/стр. 50)

Грижа за душата

В живота си ние трябва да спазваме онази Велика идея, за която сме дошли. Под тази Велика идея аз разбирам човешката душа, която трябва да пазим винаги здрава. Човек, който обича душата си, ще се грижи за нея. (1/лек. 28: стр. 16)

И тъй, всеки от вас трябва да пази Хубавото и Красивото в своята душа, защото само чрез нея той има възможност да се развива. Само по този начин вие ще можете да използвате благата, които Бог ви е дал. (5/стр. 82)

…В никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята душа за благото на този свят! (31/стр. 461)

стр. 174

Аз не говоря за обикновеното наше тяло, не говоря и за обикновените наши чувства, мисли и действия, но говоря за нашето духовно тяло, за нашата душа, която е толкова чиста, но по някой път и по нея се намират прашинки и тя трябва да се чисти. (2/лек. 8: стр. 19)

След 50 – 60 години вие ще се измените и от сегашното ваше положение няма да остане ни помен. От сегашното ви величие нищо няма да остане. Как мислите, каква ще бъде тогава вашата философия? „Ами като душа ще бъда!“ Хубаво, правил ли си опит да видиш какво нещо е твоята душа? Правил ли си опит да се молиш за здравето на тази душа? (1/лек. 28: стр. 18)

Връзка със своята душа

Когато човек иска да намери Истината, той трябва да се обърне към душата си. (5/стр. 67, 68)

Следователно обърнете се към своята душа – там ще намерите онези условия, при които може да реализирате всичко, което желаете. (37/стр. 74)

Ние казваме: „Душата е, която управлява човека“. Хубаво, ако душата управлява, ти кой си тогава? Ти отделяш душата като нещо друго от тебе. Ти си човек, казваш: „Душата знае“. Добре, ако знае тази душа, защо твоите работи криво вървят? (51/стр. 13)

стр. 175

Следователно, за да бъде здрав, да се проявява, да расте и да се развива, човек трябва да бъде свързан с душата си, а тя – с Любовта, с Първата Причина на нещата. Няма ли тази връзка, той всичко ще изгуби и ще се намери в положението на умрелия, който иска да се прояви, но не може. (24/стр. 283)

Чрез… изпитания между хората ще се създаде хармонична, благоприятна атмосфера, в която те ще отворят душите си. Душата има хиляди прозорци, които днес са затворени, но трябва да се отворят. (82/стр. 107)

Ако отвориш душата си, и хората ще станат добри; ако затвориш душата си, и хората ще станат лоши. Под душата аз разбирам съзнателното у човека. (52/стр. 158)

Казвам: Съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да намери себе си, своята душа. Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на Любов към Бога. Само по този начин той ще прояви Любов и към своите ближни и ще започне правилен живот, а не живот на драми и трагедии. (71/стр. 90)

Човек трябва да се стреми да намери своята душа. Щом намери душата си, той ще вижда душата и в своя ближен. (41/стр. 262, 263)

стр. 176

Защо душата дава някакво нареждане, а човек не може да го извърши? Защото е изгубил връзката си със своята душа. Тя е изгубила мястото си. Дойде ли до това положение, човек става вече немощен – няма дух, сила, подтик… За да не изпада в това положение, човек трябва да държи връзката си с душата. Мост, посредник, или връзка, между душата и самия човек е Вярата в Бога. (24/стр. 282, 283)

Да проникне човек до душата си, това значи да обхване всички възможности, които се крият в ума, в сърцето и във волята му. (27/стр. 256)

Сродяване с душата си и заживяване в нея

Тази идея – да се сродим с нашата душа – трябва да проникне в цялото ни същество. Ние и нашата душа, тия две понятия трябва да се слеят. Трябва да се сродим с душата си! Засега те са две различни неща. Без душа ти не можеш да имаш никакъв образ, никаква идея. Без душа ти не можеш да се движиш наникъде. Ще бъдеш една малка клетка, турена на дъното на океана, и ще съзнаваш само, че си едно малко голо съзнание. Ако си с душа, целият свят ще се открие пред тебе. (1/лек. 28: стр. 18, 19)

…Докато не живее в душата си, човек не може да влезе в Правия път. (9/стр. 168)

За да придобие вътрешно знание, човек трябва да живее в душата си, т.е. да даде предимство на душата си пред своите лични изисквания. (9/стр. 343)

стр. 177

Когато кажат на човека: „Ела след мене“, това значи да го поставят в света на неговата душа, дето той може правилно да мисли и да чувства. Който живее в душата си, само той може да мисли. Без душа човек живее в свят на илюзии, на заблуждения. С душа човек живее в действителността, в Пълнотата на живота. (11/стр. 172)

Вие ще вникнете в душата си. Имате там едно място, във вашата душа, дето ще разбереш защо трябва да обичаш Бога. (49/стр. 442)

Всички вие сте призвани да вършите Божията Воля. …Имате възможност да вършите Божията Воля тайно в душата си поне в малък размер. (93/стр. 327)

Проява на душата

Душата се познава по своите прояви. (38/стр. 21)

Кое е вътрешното съдържание на човека? Неговата душа, т.е. Божественото Начало в него, което черпи от живота необходимите сили, енергии за проява на своите качества и способности. (39/стр. 163)

Душата желае само едно нещо: да се прояви. Може ли да се прояви, вие ще бъдете всякога разумни и добри. Това са качества на човешката душа. (7/стр. 239)

стр. 178

Истинското Добро подразбира естествен здравословен акт на човешката душа. (27/стр. 50)

Чрез какво се проявява душата? Чрез съзнанието. (48/стр. 39)

Душата се проявява трояко: в областта на чувствата, на мислите и на постъпките. (39/стр. 149)

И тъй, вън от душата, вън от Словото нищо друго не съществува. В душата се крият и умът, и сърцето, и волята. Тя се проявява чрез тях. В душата се крият всички дарби и способности на човека. (29/стр. 123)

Любовта дава най-съвършените вибрации, тонове в музиката. И онзи музикант, който излиза да свири на сцената, ако прокара тоя закон, тогава душата му ще излезе от тялото, ще премине в ръката му, оттам – в цигулката и вие ще чуете да излизат от цигулката тонове, каквито никога друг път не сте чували. Душата на цигуларя трябва да излезе и тя сама да играе в ръката. (4/стр. 86)

Като пишеш, ти трябва да прокараш душата си в своето перо, а перото е умът. Следователно душата трябва да присъства в ума, да ръководи това движение. Когато говориш, твоята душа да бъде на езика ти, тя да контролира твоя език. Навсякъде може да прокараш своята душа. И знаете ли каква велика сила е да можеш да прокараш душата си във всичките си действия? Всичко туй ще носи велико благословение най-първо за тебе самия. (4/стр. 86)

стр. 178–179

Даване възможност на душата да се прояви

Казвам: Всеки порив, всеки импулс на човешката душа трябва да се насърчава. (35/стр. 67)

Всеки Първичен импулс, който действа в човешката душа, има определена посока и движение. Щом е така, никога не поставяй препятствие на тази посока и на това движение. (27/стр. 149)

Който иска да бъде щастлив, трябва да отиде на Небето. Къде е Небето? В душата на човека. Достатъчно е да отворите душата си, да ѝ дадете възможност да се прояви, за да влезете в Небето, т.е. в Царството Божие. (10/стр. 12)

Аз ви казвам: За човешката душа, която иска да се подвизава в Пътя, няма нищо невъзможно. Дайте Свобода на вашата душа и тя ще ви изведе на желания бряг! (4/стр. 16)

Тъй щото отсега вие трябва да проявявате качествата на вашата душа, да проявявате нейната Свобода… Вие трябва да отхвърлите всички външни ограничения, да дадете простор на вашата душа да прояви всичките си дарби и способности, както са заложени в нея от Природата. (28/лек. 26: стр. 126)

стр. 180

Процеси на душата

Човек трябва да цъфти непрекъснато. Цъфтенето е процес, който има отношение към душата, затова е вечен и непреривен. …Дръжте в ума си мисълта за вечното цъфтене, за вечното подмладяване. (33/стр. 203)

…Господ… Като дойдеш до Него, твоята душа ще се разцъфти като Хубав Божествен цвят във всичките цветове, които Бог е вложил вътре. (12/стр. 39)

Няма по-велико нещо от присъствието на Бога в човека. Това значи Възкресение на човешката душа. (48/стр. 304, 305)

Блажен е онзи човек, който постоянно се усъвършенства, защото той никога не остарява. Блаженството е процес на душата, която постоянно расте. В него се крие вечната младост. (41/стр. 255)

Развитие на душата

Да се пробуди човешката душа, това значи да съзнае благата, които ѝ са дадени, и да ги обхване. (37/стр. 169)

В процеса на пробуждането си душата не трябва да разглежда нещата от свое становище, но от становището на Божия Дух, или на Бога. Само така тя ще се развива правилно. (37/стр. 169)

стр. 181

Според моето схващане Земята е едно училище само за индивидуалната човешка душа. Ако има нещо реално в света, то е човешката душа. (54/стр. 34)

Човек трябва да разбира живота на външните промени и живота на вътрешните промени, които стават в душата му, и да ги различава. (35/стр. 36)

„Моите овце слушат Моя Глас.“ Сега и на вас желая да слушате Гласа на своя Пастир. Не е въпрос до механическо слушане, но до вътрешно слушане, в което се крие силата, мощта на човешката душа. Да слуша човек вътрешно, това е условие на човешката душа да се развива, да придобива онези необходими качества, потребни за обширния живот, който ѝ предстои в бъдеще. (30/стр. 206)

Важно е душата на човека да се проникне от Любовта и да стане чиста като кристал и светеща като диамант. (38/стр. 16)

Велик момент за човешката душа е възприемането на Истината. (3/стр. 293)

Светлина и Знание, Красота и Доброта са необходими елементи за развиване на човешката душа. (72/стр. 7)

…Любов и Благост са две Велики Добродетели за подигане на човешката душа. В разбирането и прилагането на тия Велики Добродетели е силата на вашата душа. (28/лек. 5: стр. 74)

стр. 181–182

Единствената запалка за Разумната човешка душа е да помислиш, че Бог е Любов… Като помислиш, че Бог е Любов, тази запалка е сила. (28/лек. 5: стр. 76)

Облече ли човек душата си в златна дреха от Велики Добродетели, златото е изиграло своята роля на Земята. (72/стр. 6)

Копнежът, стремежът, идеалът на душата

Човек търси Бога. Възлюбеният на човешката душа е само Бог. Бог – това е вътрешният копнеж на човешката душа. (59/стр. 229)

„Ще Ме видите.“ Ние трябва да любим Бога, Когото не виждаме. То е идеалът на нашата душа. (29/стр. 211)

Казвам: Човешката душа има Велики стремежи. (13/стр. 194)

Всяка жена или всеки мъж, които имат благородни стремежи, красиви желания и идеали, трябва да се оставят свободни да постигнат тия свои копнежи. Те са копнежи на душата. (75/стр. 140)

…Първият и най-силен подтик на човешката душа е да възприеме Любовта във всичката ѝ пълнота, за да се освободи от ограниченията на живота. (35/стр. 84)

стр. 182–183

Това, което образува вечен копнеж на човешката душа, е да търси Любовта. Най-великото в живота на душата е стремежът нагоре към това Велико Начало. (49/стр. 590)

Когато говорим за Вечността, разбираме проявите на Благородното и Възвишеното в света, които са без начало и без край. Вечността крие в себе си всички условия, които дават възможност на човека да постигне желанията на своята душа. (3/стр. 56)

…Свободата, Безсмъртието, Моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа… Вслушвайте се в копнежите на своята душа. (9/стр. 94)

Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един Велик вътрешен подтик не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото… (31/стр. 44)

…Какво е вложила Истината в човешката душа? Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. (75/стр. 189)

стр. 184

Да постигнем копнежите на нашата душа, копнежите на нашия ум, копнежите на нашето сърце. То е смисълът на сегашния живот. (51/стр. 287)

Какво се разбира под „женитба“ в широк смисъл на думата? Свързване на душата със своя Велик идеал. (27/стр. 77)

Да влезете в Божествения свят, да наследите Царството Божие, това е идеалът на човешката душа. (27/стр. 84)

За да напредва човек, той трябва да следва идеала на своята душа. (5/стр. 106)

Една млада разумна мома срещнала един добър, учен, благороден момък и се влюбила в него. И той я харесал и намирал, че само с нея ще бъде щастлив. Един ден той ѝ предложил да се оженят. Тя му отговорила: „Готова съм да се оженя за тебе, защото по-добър човек не бих намерила, но чувствам, че никой не може да ми даде това, което душата ми желае. Реших да тръгна по света да търся идеала на своята душа. Ако се оженя за тебе, нито аз ще те задоволя, нито ти мене. По-добре е да си останем добри приятели и всеки да върви по своя път“. Какво заключение можем да извадим от този пример? Човешката душа желае нещо, което никой не може да ѝ го даде. (3/стр. 309)

стр. 185

Идеалът на човешката душа е вън от човека… Непостижимо, неуловимо нещо е идеалът. Може да бъдете в съприкосновение с него, но никога не може да го постигнете. (48/стр. 145, 146)

Душата се стреми към своя идеал, защото е непостижим. Ако беше постижим, нямаше да бъде идеал. „Никога ли не може да се постигне?“ Идеалът е постижим само във Вечността. „Защо?“ Защото, колкото по-високо се издига човек, толкова по-велик и необятен става идеалът му. Радвайте се, че има велики и непостижими неща, които движат духа и душата напред и нагоре. (24/стр. 147, 148)

Душата – жителка на Висшите светове

…Душата где е? Душата я няма на Земята. Душата има само една малка проекция тук, на Земята. Тя се явява временно като някоя гостенка на ума и на сърцето. (1/лек. 16: стр. 9)

Душата се намира на такова разстояние от физическия свят, на каквото разстояние се намират много звезди от Земята. (75/стр. 64)

…Човешката душа е връзка, съединителна нишка между физическия и Божествения свят. (64/стр. 187)

Бъдещето на човека е велико. Неговата душа живее в друг свят, а не на Земята. (39/стр. 92)

стр. 186

Някои казват: „В това тяло живее човешката душа“. Не, човешката душа не живее в това тяло… Тялото е само една временна станция за душата. Човешката душа живее в един такъв великолепен палат, който ако бихте видели, ще кажете, че това е някаква вълшебна приказка от книгата „Хиляда и една нощ“. (1/лек. 28: стр. 20)

„Идете в дома си!“ Това са думите, които е казал Господ на онези, които са искали по закона на смирението. Къде в дома си? Не в света, но в онзи палат, във вашата душа. (1/лек. 28: стр. 30)

Истинският поет пише всякога по вдъхновение, което иде от Висшите светове. Душата на човека е потопена в тия светове и оттам черпи своя живот. (30/стр. 204)

С тялото си човек живее на физическия свят, а душата му от време на време само го посещава. Тогава той се усеща пълен, богат, вдъхновен. През това време душата му дава импулси и директива за работа. Когато той започва да работи, тя се качва в причинния свят, отдето го наблюдава какво върши. Докато човек държи връзка с душата си, той има сила и желание да работи… (97/стр. 141)

Трябва да минат хиляди години още, докато душата на човека остане завинаги да живее в неговото тяло. Това означава истинско въплътяване. Тогава човек става господар на положението си, той става Светия. (97/стр. 164)

стр. 186–187

Душата може да става необятна и микроскопическа

Душата – и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голяма колкото целия Космос. Душата има и туй свойство, че може да стане толкова малка да я не вижда никой. Вие това не знаете. (1/лек. 22: стр. 22)

…Душата е нещо живо, мощно, необятно. В нея е човекът, а не тя в него. Това, което осмисля човешкия живот, което внася Възвишени подтици в човека, е неговата душа. (29/стр. 123)

Човек трябва да съдържа в себе си онази необятна широта и простор, в която всички сърца да се вместят. Когато някой ми говори за своята душа, аз разбирам цялата Вселена. (2/лек. 16: стр. 28)

Душата има това преимущество, че може да става малка, почти невидима, а същевременно може да стане голяма като Вселената. Когато душата се материализира, тя се изявява на Земята в някаква малка форма. (97/стр. 232)

Значи, всяка душа като отделна единица има възможност да се разширява и да се смалява. (2/лек. 35: стр. 3)

стр. 188

Какво може да направи смъртта? Тя може да задигне тялото ви, но не и душата. Невидима е душата; тя може да се смалява толкова много, че да избегне от ръцете на ония, които я гонят. (48/стр. 123)

Любовта е един Вечен опит на душата

…Ако търсите Възвишеното, ще го намерите в Любовта. В който свят да търсите Възвишеното – във физическия, в Ангелския или в Божествения, ще го намерите в Любовта. Тя представя идеала, към който човешката душа се стреми. (27/стр. 257)

Любовта със знание не се добива. То е един Вечен опит на човешката душа. Тя постоянно опитва Любовта, която се проявява и всякога ще бъде незнайна. Бог се проявява като Любов. (12/стр. 261)

Човешката душа търси Любовта, т.е. Бога. (3/стр. 309)

Въпросът е, че Любовта към Бога дава разширение на душата… (1/лек. 6: стр. 26)

Да люби, това е работа на душата. Не се бъркайте в работата на душата. Предайте душата си на Бога, Той да я ръководи. (3/стр. 120)

Истинският човек е извън ума и сърцето си. Той живее в душата си, която има правилни разбирания за Любовта. (30/стр. 163)

стр. 189

Кажете си: „При всички условия на живота аз съм готов да постъпвам с приятелите си и с всички близки по закона на Любовта“. Този е идеалът на човешката душа… Само така душата ви ще се разшири и духът ще се възвиси. (38/стр. 121)

В това именно е красотата на душата, че Любовта ѝ е вечна, неизменна. (68/стр. 18)

Обичта е достояние на душата. Само душата обича. Тя изявява Любовта си не само към едно същество, но към всичко живо, което среща на пътя си: цвете, дърво, мушица, птичка, животно, човек. Птичката ще мине и замине, но това, което душата отправя към нея, остава във Вечността. (26/стр. 130)

Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа ѝ да обича всичко живо, създадено от Бога. (26/стр. 130)

Любовта на Земята има две проявления: в сърцето се проявява човешката любов, а в душите – Божествената Любов. (75/стр. 48)

Душата е Безсмъртният принцип в човека

…Всяка една душа си има своя история. Всяка една душа е създадена в света. …В своето битие е създадена, в своята Същина душата вечно съществува. (13/стр. 195)

стр. 190

Аз ще употребя израза: всички души са вечни. Англичаните употребяват израза: душите са тъй вечни, както и Бог е вечен. Те не са отделни от Него и съществуват едновременно с Него във Вечността. (1/лек. 16: стр. 10)

Единственото Мощно нещо в човека е неговата душа – Безсмъртният принцип в живота. (29/стр. 240)

Под думата „душа“ ние взимаме онзи Безсмъртен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека. Всеки човек има такава душа. Вие можете хиляди пъти да я отказвате, вие може хиляди пъти да умирате, но тя не умира. Вие може да страдате, но тя не се плаши от страдания. (2/лек. 16: стр. 3, 4)

Апостол Павел е казал, че ако тялото, т.е. временното жилище на човека, се разруши, той ще живее във Вечното жилище, дето душата пребивава. (24/стр. 154)

Съвременните хора признават ума, сърцето, донякъде и духа. Дойде ли до душата, те я отричат, не признават нейното съществуване. Безсмъртието на човека седи в съзнанието, че има душа. Като намери душата си, човек става безсмъртен. Щом изгуби душата си, той влиза в областта на смъртта. (11/стр. 164)

стр. 191

Значи, душата носи Безсмъртие. Казано е в Писанието: „И вдъхна му Бог дихание, и той стана жива душа“. (11/стр. 164)

И ако ви срещна втори път, да имате Любов към Божествената душа – туй, Благородното, което ще ви направи безсмъртни. (4/стр. 176)

стр. 193

5

УЧЕНИЕ ЗА УМА, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

Умът, сърцето и волята – фактори в живота

След духа и душата идат умът и сърцето – също фактори в човешкия живот. И чрез тях се проявява Бог. (3/стр. 406)

От хиляди години насам Бог работи именно чрез ума, сърцето и волята на хората. Трябва ли днес да се пренебрегват тия фактори? Щом знаете това, вие трябва да пазите в свещена чистота своя ум, своето сърце и своята воля да бъдат съработници с Бога, да са в пълно съгласие с Него. (20/стр. 91)

Животът на хората се определя от проявите на техния ум и на тяхното сърце. От стремежите на ума и на сърцето на човека зависи и животът му. (72/стр. 292)

Кое е същественото в човека? Умът, сърцето и волята. Ако се поставят на местата си, те започват да действат и оживяват човека. Умът, сърцето и волята са мощни сили, двигатели в човешкия живот. (93/стр. 97)

стр. 193–194

Едно от съществените неща, дадени на човека, е животът. Човек трябва да изучи живота, както Бог му го е дал. В помощ на живота идат човешкото сърце и човешкият ум. Чрез тях човек се свързва с външния обективен свят и преживява различни чувства: приятност и неприятност, радост и скръб. Чувствата пък събуждат мисълта на човека. (3/стр. 5)

Ти казваш: „Защо ми е сърце?“. Понеже в сърцето са вложени корените на живота. И без тези корени потребните сокове на живота не могат да дойдат. А пък умът представлява друг един свят – клонищата, които ще възприемат от слънцето тази енергия, която е необходима за живота. Та казвам: В страданията си вие трябва да мислите, за да могат соковете на вашето сърце да минават правилно във вашата душа. (13/стр. 48)

Имате едно дърво с корени, клони и листа. Корените представят сърцето, клоните – ума, а листата и цветовете – други сили, които работят в общия живот на сърцето. Всяко дърво, което няма корени и клони, не може да съществува. Следователно и човек не може да успява в морално отношение, докато не разбере връзката между частите на цялото. (93/стр. 203)

стр. 195

…Когато сърцето чувства правилно, душата е здрава; когато умът мисли право, духът е здрав. Умът приготвя храна за духа да се прояви. Сърцето приготвя храна за душата. (26/стр. 8)

Ако умът ти е светъл, сърцето ти топло и волята ти силна, те заповядват на условията. Сила се крие в тях. (93/стр. 284)

Умът, сърцето и волята – елементи, с които човек работи

Ето, и аз започвам с даденото. Кое е даденото в човека? Неговият ум. Има ли второ дадено? Сърцето. Третото дадено? Волята. Сега ще работя с три дадени величини – ум, сърце и воля. (70/стр. 45)

…Работете с ума, със сърцето и с волята си, за да развиете основния капитал, който Бог е вложил във вас, да го увеличите и да придобиете големи приходи. (48/стр. 33)

Умът и сърцето, това са акумулатори, които събират силите, чрез които човек работи на Земята. (51/стр. 229)

Като започвате една работа, започнете я с песен в душата си… След това повикайте на помощ ума, сърцето и волята си – вашите слуги. Те знаят повече от господаря си. Щом умът, сърцето и волята участват в една работа, непременно резултатът ще бъде добър. Слушайте слугите си, които ви са дадени в услуга. (47/стр. 279)

стр. 195–196

Любовта внася светлина в ума на човека и разширява сърцето. Това са необходими условия за работа. Без светлина на ума и без широта на сърцето човек нищо не може да постигне. (33/стр. 240)

Ако ти не вярваш в своя живот, в своя ум, в своето сърце, в своята воля, в какво друго вярваш? Вярваш ли, че мислиш? Вярваш ли, че чувстваш? Вярваш ли, че действаш? „Вярвам.“ Вярваш ли, че имаш душа? Вярваш ли в своята сила? „Вярвам.“ Можеш ли да направиш нещо с тях? „Мога!“ (70/стр. 79)

Какво представят умът и сърцето? Те са възможности за човека да се прояви. Умът дава възможност на човека да мисли, сърцето дава възможност на човека да чувства. (11/стр. 175)

Не уповавайте на своя царски произход, за да не изгубите условията си преждевременно. Уповавайте на своя ум, на своето сърце и на своята воля, за да използвате условията, които ви са дадени. (47/стр. 225)

…За човека са важни две неща, с които ще си служи, а именно: неговият ум и неговата воля. Това са две най-висши сили, с които човек трябва да работи: волята, с която работи на физическия свят, и Разумността, с която работи в духовния свят. (2/лек. 27: стр. 11)

стр. 197

…Трябва да знаете как да работите с ума, сърцето и волята си… Къде е човекът? В ума, в сърцето и във волята. (48/стр. 257)

Човек, на когото само мисълта работи правилно, е една трета човек; онзи, на когото и умът, и сърцето работят правилно, е две трети човек; и най-после онзи, на когото и умът, и сърцето, и волята работят правилно, е три трети човек – истински човек, или Мъдрец. Пламъкът на неговите мисли, чувства и постъпки е постоянен. …Той е постоянен и неизменен. Каквото прави Мъдрецът, както и да се проявява, каквито мисли и чувства да храни, той никога не съжалява. Всичко върши съзнателно и разумно. (27/стр. 256, 257)

Умът, сърцето и волята – пособия за развитие

И тъй, докато е на Земята, човек разполага с три пособия за развитието си: с ума, сърцето и волята. (24/стр. 154)

В света има само Един Собственик… Умът, сърцето, волята, които са дадени на човека, не са негови. Те му са дадени като пособия временно да си служи с тях. Един ден ще му се отнемат. Бог само изпитва да види какво ще прави човек с тях. Когато види, че той разумно ги управлява, разумно се справя с тях, Той ще му даде и други неща отвън като награда за неговия разумен живот. (30/стр. 31)

стр. 197–198

…Човек е облечен с такива дрехи, без които не може да се развива. За пример способностите и дарбите са дреха на неговия ум, а добродетелите – дреха на неговото сърце. (47/стр. 317)

И тъй, искате ли да се развивате, пазете дрехата на вашите способности. Пазете дрехата и на вашите добродетели. Това се постига само с прилежание. Като прилежава, човек става цар и господар на себе си. (47/стр. 317)

Постижението е там, дето започва човешката мисъл, свещеният трепет на човешкото сърце и силата на човешката воля. (25/стр. 118)

Ще се стремиш да усилиш волята си, за да имаш постижения на физическия свят. Ще работиш върху сърцето си, за да имаш постижения в сърдечния свят. Ще усилиш ума си, за да имаш постижения в умствения свят. (25/стр. 81)

Светът на ума, сърцето и волята

Навлизане в света на ума, сърцето и волята

Умът, сърцето и волята на човека имат… велико предназначение. (27/стр. 133)

стр. 199

В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце. (38/стр. 195)

Аз говоря за Бога като Разумен Принцип. Тази Разумност е и в човешкия ум, и в човешкото сърце, и във волята му. (55/стр. 226)

Докато умът и сърцето на човека са с него, той има връзка с Първата Причина, с целия Невидим свят. (42/стр. 191)

„Защо ми е дадено сърцето?“ За да видиш Господа! Ако нямаш сърце, ти не можеш да видиш Господа. „Защо ми е умът?“ Да видиш Господа. Единствените места, дето човек може да види Господа, това са неговото сърце и неговият ум. (72/стр. 301)

Като мислите за сърцето, ще се свързвате мислено с Херувимите и Серафимите, а като мислите за ума, ще се свързвате с Висшите същества на Мъдростта. Знаете ли как теософите и окултистите наричат тия същества, които са образували ума? Те ги наричат „творци“ или „бащи на ума“. (28/лек. 13: стр. 69)

…Вярвайте в този ум, който носите в себе си. Вярвайте в това сърце, което носите в себе си. (40/стр. 532)

…Човек трябва да има вяра в своето Разумно сърце и вяра в своя ум. Да добиете вяра в своя ум и вяра в своето сърце, това са задачи за всеки човек. (69/лек. 26: стр. 11)

стр. 200

И тъй, когато се говори за ума и за сърцето като органи на човешкото тяло, те представят неопределени идеи. Умът и сърцето подразбират Светлина и Топлина… Светлината и Топлината вървят заедно. Само сърцето на Бога, на Ангелите и на човека произвежда Топлина. (33/стр. 112)

Щастието на човека се заключава в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. (47/стр. 417)

Щастието на човека на Земята се заключава в три неща: в неговия ум и в силата на неговата мисъл. В неговото сърце и в силата на неговите чувства. И трето: в неговата воля и в силата на неговите постъпки. (49/стр. 449)

Трябва да знаете, че щастието, което търсите, се намира най-първо във вашия ум, после във вашето сърце, а след това и във вашата воля. От хармоничното съчетание на тия три сили в живота ви зависи и вашето щастие. (28/лек. 15: стр. 114)

…Всички хора искат да бъдат здрави. Здравето зависи от ума на човека, щастието зависи от сърцето на човека, а пък външният, материалният успех на човека зависи от човешката воля. Определени са тези неща. (51/стр. 237)

Казвате…, че човек има ум, сърце и воля. Влезли ли сте във връзка с ума, сърцето и волята си? (37/стр. 156)

стр. 201

Всички хора… мислят, че са осигурени, а после виждат, че се лъгали. Не разчитайте нито на 600 хиляди марки, нито на милиони. Единственото нещо, на което можете да разчитате, това е вашият ум със своите трезви мисли. Разчитайте на вашето благородно сърце и топли чувства. Разчитайте на вашата силна воля и на вашите благородни постъпки. Разчитайте на всеки Божествен импулс в себе си. (47/стр. 91)

Има кой да ви помогне. Първо да ви помогне вашият ум, после – вашето сърце, на трето място – вашата воля и на четвърто място – вашето тяло… (40/стр. 515, 516)

…Твоят ум ще представя връзка между Бога и тебе. Твоето сърце също е връзка между Бога и тебе. Най-после и волята ти представя връзка между Бога и тебе. Следователно човек има три връзки с Бога. (40/стр. 516)

В човека съществуват известни неща, които могат да му подсказват какво да направи. Бог днес говори на хората чрез тяхното сърце и чрез техния ум. В това отношение умът и сърцето му могат да предскажат, да подшушнат на човека какво да прави и какво има да му се случи. (40/стр. 192)

Вътрешно животът на хората е уреден. И ако се оставите на своята интуиция, на своето Разумно сърце, на своя ум и на своята воля, вие ще изпълните задълженията си хиляди пъти по-добре, отколкото без това ръководство. (38/стр. 117, 118)

стр. 201–202