Щастието и спасението е в ума

…Присъствието на ума показва, че човек може да бъде спасен. (25/стр. 165)

Вие очаквате щастието и спасението си някъде от вън, без да подозирате, че това зависи от вас, от вашия ум. (38/стр. 150)

Не търсете щастието във вашите къщи – истински затвори. Къщата е умът: имаш ли ум, имаш къща, имаш богатство, имаш и знания. Тогава ще бъдеш и философ, и поет. (25/стр. 167)

Сега ще ви дам една формула. Като станете от сън, кажете си: „Само умът носи моето щастие. Само умът носи моята сила. Само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам“. Само така ще бъдеш свързан с ума си. (25/стр. 167, 168)

И тъй, бъдете умни! Работете и с ума, и със сърцето си. Сърцето е подобно на щерна, която се пълни от дъждовете. Някога щерната пресъхва. Тогава ще отидеш на извора, който тече денонощно. Водата на щерната е застояла, а на извора – всякога прясна и чиста. В тази вода е вашето щастие. То върви подир ума. Много естествено, умът се движи по-бързо от щастието. Сърцето се движи по-бавно. То прилича на биволска кола. (25/стр. 168)

стр. 228–229

Всички неуспехи се дължат на обективния ум

При сегашното развитие на човека умът има две проявления, които учените наричат обективно и субективно проявление, т.е. обективен и субективен ум. Обективният ум живее само в миналото, той не прозира в бъдещето. Този ум схваща нещата материалистично… (88/стр. 27)

Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашният ум, с който човек разсъждава. (69/лек. 24: стр. 4)

Всички неуспехи в живота, всички морални падения се дължат все на обективния ум на човека. Това не се дължи на злата воля на човека, но в обективния ум се включва съдържанието на миналия живот. Когато види, че направите нещо, което не е по негово желание, обективният ум ще донесе хиляди доказателства, за да ви разубеди да не го правите. За пример някой иска да стане сутрин рано, да се помоли на Бога, но той веднага ще почне да го разубеждава: „Поспи още малко, докато изгрее Слънцето, защото вън е студено, [минус] 15° студ, ще се простудиш“. Виждате, че този човек слуша обективния ум и не става да си направи молитвата. (88/стр. 28)

стр. 229–230

…Обективния ум. Той казва: „Не се качвай на този трен, защото ще дерайлира; не излизай сутрин рано на разходка, защото ще се простудиш; не се качвай по планините, ще паднеш и ще строшиш крака си“. По този начин той наплашва човека, връзва го на едно място и му става господар. След това човек започва вече да вижда неправилното положение, в което е изпаднал, но мъчно може да се освободи. (88/стр. 28, 29)

Обективният ум обича да плаши човека. Той му казва например: „Не минавай през това място, има приготвена засада против тебе, ще те убият“. Ти обаче не го послушаш, минеш през този път и виждаш, че никаква засада не те чака. (88/стр. 29)

Субективният, вътрешният ум, или, както мнозина го наричат, истинският човек, не е нищо друго освен Божественото Начало в него. Той живее и в миналото, и в бъдещето, и в настоящето и каквото каже на човека, излиза вярно. Той има интуиция за отличие от обективния ум, който няма никаква интуиция. (88/стр. 29)

Субективният ум е добрият съветник на човека: каквото каже, всичко става. Ти се тревожиш нещо, но той, без да дава някакви доказателства, казва: „Имай търпение, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи“. „Как ще се оправи?“ „Имай търпение, ще видиш как ще се оправят работите.“ (88/стр. 29)

стр. 230–231

Обективният ум всякога има желание да спъне човека. Като види, че някой е много ревностен в духовния път, той му казва: „Слушай, толкова години вече, [от]как се подвизаваш, ставаш рано, молиш се, правиш добро, сега вече трябва да си починеш…“. (88/стр. 29, 30)

Съвременните хора са дошли до областта на обективния ум, но трябва да се справят с него. (88/стр. 30)

Обективният ум се проявява и в религията, и в науката. На него се дължи консерватизмът на хората. Достатъчно е веднъж да ги обсеби той, за да ги държи вързани около себе си като коне. Ето защо хората трябва да се освободят от него… (88/стр. 30)

При това положение на нещата първата задача на човека е да различава кои състояния са присъщи на обективния ум, кои – на субективния и кои са абсолютно Божествени. Домогне ли се човек до тия познания, до тази вътрешна наука, той ще може лесно да се справя със себе си. Който не е придобил тази наука, той постоянно ще се натъква на вътрешни борби и противоречия, които ще го доведат до ненужни страдания. (88/стр. 31)

стр. 232

Сърцето – Раят у човека

Богато нещо е сърцето, богата градина е. Раят е в човешкото сърце. (12/стр. 28)

Сърцето в своя Първичен живот представя необятна красива долина… Сърцето, тази долина на живота, не е нищо друго освен Рая на Земята. И днес всички търсят този изгубен Рай. Следователно сърцето е изгубеният Рай. (19/стр. 122)

Значи, най-напред Невидимото, Вечното почва да говори на сърцето. Него търсите вие – проявената Божия Любов. (41/стр. 87)

Сърцето трябва да бъде пълно с Любов, със Светлина, със Свобода. Който има такова сърце, той вечно се подмладява. (42/стр. 186)

И тъй, когато се говори за Великия океан на живота, разбират се всички девствени сили, събрани в човешкото сърце. Те образуват Разумния свят на чувствата, на Любовта. (5/стр. 34)

Сърцето гори, но този огън е толкова благ, тих, приятен; в този огън се развиват най-великите мисли. Той разтваря да се разбере смисълът на Природата, той разтваря да познаем сърцата на хората. (4/стр. 222)

стр. 233

Разумното Божествено сърце

…Коя е истинската основа? Истинската основа ние наричаме Разумното човешко сърце. Не говоря за разумното сърце на настоящия човек, но за Разумното сърце на Божествения човек. (69/лек. 24: стр. 3)

Вие трябва да поставите Новата насока на живота си върху вашето Разумно сърце. В това Разумно сърце оперира, или действа, Божият Дух. И в действията на това Разумно сърце няма никакво изключение. (69/лек. 24: стр. 3, 4)

Как познаваме, че в нас действа Разумното сърце? Когато това Разумно сърце действа в нас, в душата ни всякога настава едно разширение. Щом направиш най-малкото добро, ти усещаш вътрешно доволство в себе си, като че си придобил целия свят. (69/лек. 24: стр. 8)

Когато се намерите във… велико противоречие на живота, а неизбежно ще се намерите, понеже живеете в тази гъста материя, винаги ще се обръщате към вашето Разумно сърце и ще разберете, че във вас има заложено нещо Добро. Туй Добро няма да го търсите отвън, то е вътре във вас. (69/лек. 26: стр. 10, 11)

От сега нататък искам да се занимавам с Разумното ви сърце. Не със сърцето изобщо, но с Разумното сърце на човека. Туй Разумно сърце е душата на всички човешки прояви. Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност. (28/лек. 24: стр. 65)

стр. 233–234

У човека има… една страна. Аз я наричам проява на Разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той. Ако ти извоюваш тяхното право, и твоето право ще е извоювано. (28/лек. 24: стр. 66)

Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото Разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека. (28/лек. 24: стр. 67)

Когато човек се ръководи не от писани закони, а от своето Разумно сърце, всякога резултатите са добри. (39/стр. 187)

Каже ли ти например Разумното сърце: „Въздържай се!“ – ще се въздържаш. „Направи това!“ – направи го, без да мислиш повече, последствията ще бъдат всякога добри. Поколебаеш ли се, каже ли ти Разумното сърце нещо и ти не го извършиш, ще почувстваш, че си направил погрешка. (28/лек. 24: стр. 77, 78)

В тази фаза на живота, в която се намирате, ще изучавате Разумните прояви на човешкото сърце в неговия ежедневен живот. Слуга сте някъде или студент, или заемате друга някоя длъжност, във всеки даден случай постъпвайте според Разумното си сърце. (28/лек. 24: стр. 72)

стр. 234–235

Човек, който се подчинява на Разумните прояви на сърцето, никога не прави погрешки. Това е закон. Всяка Разумна проява е един Божествен момент в човека. …Аз зная едно: че в проявите на Божественото, на Разумното сърце няма изключения. (28/лек. 24: стр. 72, 73)

Уповавайте напълно на вашето Разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие. Ще се стремите да разбирате Разумното си сърце и според него да постъпвате… Най-малката работа, извършена с Разумното сърце, е отлична. И в добрия резултат на тази работа няма никакво изключение. (28/лек. 24: стр. 87)

Будно е съзнанието на Разумния. Погледнете ли го само, той разбира вече какво трябва да прави и как да го направи. Казваме за този човек, че има Разумно сърце. Неговият ум се ръководи от сърцето му. (44/стр. 72)

…Ние виждаме, че човек учи с удоволствие това, което обича. Щом не обича нещо, не може да го изучава. Значи, сърцето подтиква ума. Колкото по-разумно е сърцето, толкова по-велики са проявите на ума. (44/стр. 72)

стр. 235–236

Основознание за сърцето

Бог живее в сърцето на човека

Помнете: Бог живее във вашите сърца. (38/стр. 17)

Каже ли се, че Бог е Любов, всеки може да Го опита. Любовта е достъпна за всички. Достатъчно е да отвориш сърцето си, за да ти проговори Бог като Любов. (70/стр. 9)

…Бог живее в нашето сърце. Той оставя ума на свобода. Бог живее в сърцето… Себе си, това е умът на човека, или, някои [го] наричат, „личността на човека“, или „човешкото аз“. Но то е човекът, който усеща в дадения случай, че е отделен от другите неща. (12/стр. 281)

…Нито умът, нито богатството, нито възможностите на човека са в състояние да привлекат вниманието на Бога. Едно нещо може да спре Неговото внимание – човешкото сърце. Казано е в Писанието: „Сине Мой, дай Ми сърцето си“. Значи, в сърцето на човека се крие нещо ценно, заради което Бог го иска. (24/стр. 158)

…Хората казват: „Човек трябва да има чисто сърце“. Оставете този въпрос настрана. Чистотата е Божествено качество. Само Бог може да чисти човешките сърца. (44/стр. 66)

стр. 236–237

…Преди 3000 години един от пророците е казал, че Бог живее в сърцата на смирените хора. Как живее? По един особен начин. Това е една от Великите тайни. И когато аз казвам, че ние трябва да разрешим Великите въпроси на живота, аз подразбирам, че може да ги реши само туй същество, в сърцето на което Бог е влязъл да живее. Когато Бог влезе да живее в нашите сърца, Той разрешава тези въпроси. (31/стр. 487, 488)

Възможности на сърцето

Има една наука, която не може да се предаде чрез ума, но чрез сърцето. И някой философ ми казва туй-онуй, но аз му казвам: „Твоята наука не мога да я разбера, ти ми предай твоето чувстване – не какво мислиш, но какво чувстваш за Бога“. (31/стр. 117)

„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога.“ Какво разбираме под думата сърце? Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека във вид на физически етер, която служи за проводник на Възвишените сили, идещи от духовния свят. Ето защо, когато вътрешната централна част на сърцето е чиста, човек непременно ще види Бога. Под думата Бог Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека. (39/стр. 113)

стр. 238

Някои философи поддържат мисълта, че човек може да не бъде учен, но да е благороден по сърце. Това е възможно. Защо? Защото външната ученост или неученост не подразбира още култура на душата. Когато човек е благороден по сърце, той има вътрешна, природна интелигентност, без да е учен външно. (73/стр. 275, 276)

Сърцето е Божествената майка, която ражда всичко в света. (72/стр. 209)

Под думата сърце някои разбират жена, други – майка, трети – Дева. Тези три понятия представят степени на развитие на сърцето. Най-долното положение на сърцето представя жената, а най-горното – Девата. (19/стр. 122)

Какво е нужно за сърцето?

…На физическия свят се иска здраве. В духовния свят, дето материята е особена, там се иска Чистота, а не здраве… Телата ни трябва да бъдат здрави, а сърцата – чисти. (37/стр. 196, 197)

Човешкото сърце се развива и усъвършенства само чрез Доброто. Както хлябът е необходим за физическия живот на човека, така и Доброто е необходимо за неговото сърце. (72/стр. 299)

Кое сърце е благородно? Което и при най-големите бури в живота не отпада. (75/стр. 248)

стр. 239

Човешкото сърце се познава в трудни моменти. Човек трябва да събира Божествена енергия в себе си да обогати своето сърце, че да може в трудни времена да прояви своите чувства. (39/стр. 168, 169)

Много богати хора са загубили ключа на своето сърце… Какво нещо представя ключът на човешкото сърце? Ключът на сърцето е Любовта. Само Любовта отваря човешкото сърце. (30/стр. 46)

Човешкото сърце е скъпоценен камък

Значи, човешкото сърце е един скъпоценен камък от първа степен. (1/лек. 30: стр. 26)

Вие носите богатството в себе си, а го търсите отвън. Вие не търсите духовния свят в себе си, а го търсите вън някъде. Ако не разберете сърцето си, никога няма да разберете духовния свят. …Вие трябва да разберете живота на вашето сърце, т.е. малкия духовен свят, който е във вас. (47/стр. 331)

Всеки човек има инструмент – сърце, на което свири… Сърцето е Божественият елемент в човека. Щом имате този инструмент, ще нагласите мислите си хармонично и с разумната воля ще свирите и пеете. (9/стр. 221)

Твоят ближен е твоето сърце. Защото кой е човекът? Сърцето е неговият ближен. Да възлюбиш ближния, да възлюбиш сърцето, да го не ограничаваш… (12/стр. 280)

стр. 239–240

В сърцето са написани законите

Аз говоря за законите, които Бог е написал в сърцето на човека. Животът на сърцето представлява вътрешен живот, който иде от Бога. (5/стр. 33)

Природата е пратила човека на Земята гол, написала е в сърцето му своите закони и за тях държи сметка. Тя иска да види човека в пълна изправност по отношение на тези закони. (24/стр. 163)

При всички случаи в живота си вслушвайте се в гласа на сърцето си и ходете по неговите пътища. В сърцето на човека са написани Божиите закони. (3/стр. 336)

Човек винаги трябва да бъде внимателен на онова нашепване на нашето сърце. Всякога ни нашепва нашето сърце хубаво. С отлагане на хубавите работи на нашето сърце ние изопачаваме нашия ум. …Ако човек се подчинява на своето сърце, винаги печели. (12/стр. 284)

Туй, което сърцето говори, умът да изпълни. (12/стр. 285)

стр. 241

Човешката воля – най-голямата сила в света

Под сила разбираме човешката воля, Висшата проява на човека. (62/стр. 309)

Волята е в състояние да развърже гордиевия възел, който никой досега не е могъл да развърже. (35/стр. 20)

Под воля в широк смисъл на думата разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила. (39/стр. 134)

Няма сила в света, по-силна от човешката воля. Вас са ви казвали, че човек при известни условия е слаб. Не, по-голяма сила от човешката воля няма. Аз разбирам разумно употребената воля. (28/лек. 23: стр. 51)

Човек има воля, с която може да понесе всички мъчнотии и страдания. Ако волята ви е силна, вие можете да правите чудеса. (39/стр. 186)

Няма мъчнотия, по-силна от моята воля. Може да попитате няма ли изключение. Няма. Аз ви казах: Човешката душа е плод на Божията Любов. Туй, което е родено от Любовта, е над всичко отгоре. Този човек, който не схваща това, заслужава да бъде роб, а който разбира това, той е свободен. Следователно Свободата седи в това да си кажете, че вашата воля стои по-горе от всички мъчнотии в света! (28/лек. 23: стр. 56)

стр. 241–242

Сега, ако държите правилото да кажете в себе си, че вашата воля седи над всички мъчнотии, вие ще имате в себе си хармония. (28/лек. 23: стр. 61)

Чрез волята си човек може да преодолява всички външни и вътрешни мъчнотии и препятствия в живота си. (26/стр. 145)

Човек трябва да бъде въоръжен, но кое е мощното оръжие, с което трябва да воюва? Мощното оръжие на човека е неговата воля. (47/стр. 197)

Като живее, човек неизбежно се натъква на противодействия, но със силата на волята и на характера си той ги преодолява. (27/стр. 136)

Няма по-велика черта в човешкия характер от търпението. Обаче само Разумният търпи; само онзи, който е изпълнен с Любов, който има силна воля. (38/стр. 97)

…Когато те сполетят неволи и нещастия, изисква се трезв ум, търпеливо сърце, силна воля, за да могат да се понасят. (38/стр. 97)

Волята е Велик израз на човешкия дух. Това е Велика Истина. (70/стр. 236)

стр. 243

Разумната воля

Аз взимам думата воля в смисъл на онова Разумно проявление, защото силата, която хората търсят, която никога не се губи, ние наричаме Божественото, т.е. Разумното. (49/стр. 461)

…Волята на човека трябва да бъде не само силна, но и Разумна, а това зависи от неговите хармонични мисли и чувства. (9/стр. 321)

Когато волята на човека е свързана с неговите Разумни мисли и чувства, в нея се крие грамадна сила. (3/стр. 154)

Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е Разумността, а на сърцето – волята. (9/стр. 123)

Под думата „изобилен живот“ се разбира Съзнателен Възвишен живот, в който Разумната воля се изявява в права посока. (39/стр. 135)

Това наричаме волев човек, в когото Разумната и Съзнателна воля обединява ума, сърцето и тялото. (39/стр. 134)

стр. 244

Например някои… казват, че волята трябва да ръководи чувствата. За коя воля се говори? За Разумната воля. Само тя е в състояние да издържи на своя пост при всички мъчнотии и изпитания на човека. (27/стр. 97, 98)

Ти имаш едно противоречие в ума си. Имаш и едно противоречие в сърцето си. Ще дойде силата, твоята воля, Разумното начало в тебе, и ще уреди разногласието, което съществува в ума ти и в сърцето ти. Волята ти трябва да донесе нещо. (13/стр. 175)

Разумната човешка воля, т.е. Магическата пръчица, или правата линия, показва на човека как трябва да мисли, чувства и действа, как и накъде трябва да се движи. (24/стр. 228, 229)

Високознание за волята

Под думата „воля“ аз разбирам най-високото у човека. Един човек не може да бъде волев, ако не обича Бога. (13/стр. 98)

…Когато се говори за волята, подразбирам, че нейните възможности са скрити в Любовта. Волята не може да се прояви без Любов. (38/стр. 140)

Воля в широк смисъл на думата имат само най-възвишените хора… (75/стр. 86)

стр. 245

…Волята представя разумно сцепление между частиците на онази материя, с която Съзнанието работи. Една от помощните сили на Съзнанието е волята. (9/стр. 191, 192)

…Дойдете ли до Съзнателната воля, вие ще я разглеждате като най-висша проява в живота на човека. (18/стр. 20)

…Волята подразбира принцип, който свързва две противоположни сили – силите на ума и на сърцето, като ги заставя да действат в една разумна посока. (39/стр. 96)

Волята представя проявения човек. Човек се проявява в своите действия, а не в своите мисли и чувства. Значи, волята представя човека. (73/стр. 186)

Волята на човека е първият израз на разумно проявения свят. …Единственото реално нещо в човешкия живот, това са неговите постъпки, които се обуславят от волята му. (49/стр. 41, 42)

Волята е първият орган, чрез който човек може да реализира въжделенията на своята душа. (38/стр. 140)

По какво ще познаете писателя или поета? По неговите произведения. По какво ще познаете художника? По неговите картини. По какво ще познаете музиканта? По това, което свири и пише. Без воля човек не е изявен. Волята е реализиран израз на човешкия ум и на човешкото сърце. Тя е изразител на два свята – света на ума и света на сърцето. (73/стр. 186)

стр. 245–246

Волята е свързана с мислите и чувствата на човека… Волята е резултат именно на проява на мислите и на чувствата. Без мисъл и чувства няма воля. (9/стр. 321)

Волята представлява направление на силите на ума и на сърцето в известна посока. (75/стр. 86)

Като изучавате проявите на волята, добре е да наблюдавате под чие влияние се намира тя: под влиянието на ума или на сърцето. Проявите на волята в двата случая ще бъдат различни. (24/стр. 149)

Някой казва: „Всички възможности за човека се крият в силата на неговата воля“. Не, силата на волята зависи именно от чистотата на сърцето и от силата на ума. (75/стр. 86)

Който има силна воля, той е здрав човек. Неговата кръв е чиста; ръцете, краката, гръбнакът му са здрави. Здравото тяло е резултат на силна, Разумна воля. (70/стр. 170)

стр. 247

Два разумни метода за самовъзпитание

Метод на ума

И тъй, сфинксът означава човека, който излиза от състоянието на звяр… Засега само главата на човека е излязла от звяра, а цялото му тяло още се намира под неговото влияние, затова именно човек мисли право, а действа криво... Има три метода за възпитание, а именно: методът на тялото – физически метод, метод на сърцето и метод на ума. Според мен най-добрият метод е методът на ума. Като казвам, че методът на ума е най-добър, аз не пренебрегвам тялото и сърцето, но турям на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка. Значи, умът на човека се е освободил от животинското влияние, затова той ще даде методи и начини за възпитанието на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето – пътя на волята. Този е методът, който ни води към Божественото. (36/стр. 6, 28, 29)

Забележете следното нещо: Разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. В това отношение човешкото сърце е образувано от Херувимите и Серафимите – съществата на Любовта, които седят по-горе, отколкото Ангелите изобщо… Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето… Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките си от своя ум, а другият – от своето сърце, ти ще предпочетеш този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо? По простата причина, че умът обективно се занимава с материята. Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята. И тогава умът като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота. И действително при сегашния стадий на развитие, в който се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. (28/лек. 13: стр. 50, 51)

стр. 247–248

…Човек. …Щом е въплътен в материята, той трябва да употреби своя Висш Божествен ум, за да се разплете. (28/лек. 8: стр. 131, 132)

Тъй щото, когато човек иска да се опре на нещо, нека се опре на своя Божествен ум. (90/стр. 185)

Някои от вас разбират нещата чрез сърцето си, други – чрез ума си, а трети – чрез волята си… Вие може да прилагате тия три метода всеки ден. (36/стр. 26, 27)

И тъй, всеки ден ще употребявате и трите метода, за да реализирате Доброто в себе си, да градите върху характера си. (36/стр. 27)

стр. 249

Метод на сърцето

Знаете ли какво нещо е сърцето? Сърцето е равнодействащата сила, която управлява света… Божественото сърце в човека направлява неговите действия… Човек прави това, което сърцето му диктува. Ние не разбираме обикновените чувства и мисли на човека, но разбираме Великия стремеж в душата му, който се проявява чрез Божественото сърце. (75/стр. 219)

Та ще дойдете до философската мисъл. Аз наричам „философска мисъл“ мисълта на сърцето. Първо ще почувстваш, после ще мислиш. (28/лек. 5: стр. 78)

…Най-първо човек трябва да слуша Разумното си сърце, а след това – своя ум. (28/лек. 24: стр. 75)

Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, Разумното сърце го научава само за един ден. Това, което Разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи. Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето. Ето защо човек трябва да разбере Истината първо със сърцето, а после с ума си. (78/стр. 304)

…За нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за неща, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето Разумно сърце. И каквито сведения ни даде Разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим без никакво изключение. (28/лек. 24: стр. 77)

стр. 249–250

стр. 251

6

УЧЕНИЕ ЗА МИСЛИТЕ, ЧУВСТВАТА, ЖЕЛАНИЯТА И ПОСТЪПКИТЕ

Мислите, чувствата и постъпките – врати на живота

Животът на човека се проявява чрез неговите мисли и чувства. Ако престане да мисли и чувства, човек прекъсва връзката си с живота. Значи, животът се проявява чрез правите мисли и правите чувства на човека. (3/стр. 182)

Човек живее и се радва на живота, докато мисли, чувства и желае. Изгуби ли тези подтици, той е мъртъв. (34/стр. 145)

Човек трябва да яде, за да поддържа живота си, но той ще живее, докато мисли, чувства и действа. При това в мислите, в чувствата и в постъпките му трябва да има непрекъснато движение. (24/стр. 225)

стр. 252

Докато човек живее, докато има чувства в сърцето си, докато има мисъл в ума си, той е човек. (1/лек. 29: стр. 7)

„Да имате живот!“ Как ще придобие човек живота? Животът е обусловен от човешките мисли и от човешките чувствания. Според както мисли и както чувства, такъв ще бъде животът и успехът на човека. (40/стр. 251)

…Под живот аз разбирам най-хубавите мисли, чувства, действия на човека. Така се изявява животът на Земята. Такъв е и животът на Небето. (70/стр. 171)

Значи, животът, като първо условие, е даден на всеки човек. Той носи в себе си Пламъка на мисълта, на чувствата и на постъпките. Ползвайте се от този Пламък, пазете го никога да не загасва. От вас зависи да ходите в Светлина или в тъмнина. (27/стр. 250, 251)

Животът се проявява чрез нашите мисли, чувства и действия. Всяка мисъл, всяко чувство, които никога не се изменят, представят Извор, чрез който животът тече, без да изтича. Животът е Велик принцип, Съзнателна сила, която нито се ражда, нито умира. (70/стр. 57)

стр. 253

Мислите, чувствата и постъпките – храна на живота

Човек черпи жизнените сили от няколко източника – от храната, от въздуха, водата и светлината. Той черпи енергия още и от мисълта, чувствата и постъпките си. (29/стр. 9)

Мислите, чувствата, постъпките са храната на човешкия живот… Когато хората мислят добре, то е храна за ума. Когато хората обичат, то е храна за сърцето. Когато добре постъпват, то е храна за душата. (17/стр. 74)

Следователно, за да се развива правилно, човек трябва да храни ума си с велики мисли, сърцето си с възвишени и благородни чувства и волята си с благородни постъпки. (92/стр. 33)

Духовният човек се храни с мисли, чувства и постъпки. (44/стр. 77)

Мислите и чувствата излизат от Божествения извор и минават през всички човешки умове и сърца. Без тях човешките души не могат да цъфтят, не могат да се пробуждат. (72/стр. 7)

В мислите, чувствата и желанията на човека, както и в житото, което храни цялото човечество, се крие Божествен елемент. Разумният човек съзнава това и се отнася правилно… към своите мисли, чувства и желания. (27/стр. 143)

стр. 253–254

Мислите, чувствата и желанията – живи същества

И тъй, ще знаете, че всяка мисъл, която влиза в ума ви, е жива душа. Тя има форма – облекло на душата. Формата наричаме тяло. Изучавайте формите на вашите мисли, работете съзнателно с тях, за да образувате ново здраво тяло. Мислите носят мъжки форми, а чувствата – женски. (95/стр. 85, 86)

Мислите, чувствата и желанията на човека са живи същества с определено въздействие върху човека. Всяка мисъл е живо нещо, в нея има сърце и мозък. Всяко чувство е живо, в него има сърце и душа. Ако мислите и чувствата не са живи, как ще си обясните вътрешния спор в себе си? Кой спори в човека? Чувствата и мислите с желание всяко от тях да вземе надмощие. (32/стр. 53)

Мислите и желанията приличат на самия човек – и те имат форма, свои органи, свой ум, сърце и воля. Те са живи, имат свой самостоятелен живот. (41/стр. 153)

Казваш: „Моите мисли и желания“. Не са твои, те са само твои пансионери, които един ден ще си кажат мнението за тебе. Те държат сметка за твоя живот… (32/стр. 53, 54)

стр. 255

Светът на мислите, чувствата и постъпките

Това са три свята

…Човек. Три неща трябват. Той трябва да мисли, необходимо е да мисли хубаво. Необходимо е да чувства добре и да постъпва добре. То са три свята. В постъпките седи неговата активност, издава се неговата сила. В чувствата му, като влиза животът, се проявява неговата душа, а в неговата мисъл се проявява неговият дух. (12/стр. 260, 261)

Има… духовна страна – което не се вижда, но ти го чувстваш в себе си. Твоите мисли, твоите желания, твоите постъпки невидими са. Един вътрешен свят, който ти чувстваш. (51/стр. 267)

Сегашните хора говорят за слизане на голяма дълбочина и изкачване на голяма височина, но какво всъщност представят дълбочината и височината, не знаят. …Като говорим за дълбочина и височина в пространството, имаме предвид дълбоките и високи човешки мисли и чувства, чрез които, като форми, се изявява Съзнанието. (48/стр. 45)

…Възможностите на Бога са скрити в човешките мисли и чувства. Мислите се изявяват чрез ума, чувствата – чрез сърцето, а постъпките – чрез волята. (70/стр. 57)

стр. 256

Това, което човек мисли; това, което човек чувства; и това, което човек прави; и този импулс, който го тика към учене – това е Божественото в него. (40/стр. 527)

…Всяка мисъл, всяка хубава мисъл е Божествена форма. И всяко хубаво чувство е Божествена форма, и всяка хубава постъпка е Божествена форма. (49/стр. 390)

Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света само когато се добива онова, Божественото. То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си… (1/лек. 14: стр. 16)

Всяка мисъл и всяко чувство предават на човека своите качества. (48/стр. 9)

…Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които имат вътрешно съдържание и смисъл, са ценни. Те никога не губят значението си. (44/стр. 108)

На физическия свят капиталът на човека са неговите постъпки, в духовния свят – чувствата, а в умствения – мислите. (47/стр. 151)

Чувствата и мислите са капитал, с който човек работи. От тоя капитал зависи ще печели ли той, или ще губи; ще гради или събаря. (48/стр. 247)

стр. 257

Някои се питат: „Какво съм аз?“. Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае. А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своя форма. (54/стр. 34)

…Човек не знае, че и мисълта създава форми, както и чувствата и постъпките. Формите биват освен физически още и умствени, и чувствени – за всеки свят съответстващи форми, които се различават едни от други по гъстотата на своята материя. Най-гъста е материята на физическите форми, после – на чувствените и най-рядка – на умствените. За ясновидеца и умствените, и чувствените форми са толкова реални, колкото и физическите. За онзи, който вижда ясно, животът с неговите форми е непреривен. (24/стр. 5)

Всяка мисъл, духовна или материална, съдържа известно количество материя в себе си. Желанията и чувствата са също материални, но по-плътни от мисълта. Обаче материята на мислите, чувствата и желанията се различава от физическата материя по това, че не се разлага. Тя прониква всичко. (48/стр. 41)

Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. (49/стр. 127)

Всяка проява на мисълта не е нищо друго освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо. Като чувства, също трябва да роди нещо. Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат. (9/стр. 124)

стр. 257–258

…Мощното седи в нашите мисли, в нашите желания… (1/лек. 14: стр. 19)

Най-мощното нещо в света – то е човешката мисъл. По-мощно нещо от мисълта на човека не познавам на Земята. И по-ценно от човешките желания, ако ги разберем, по-ценно на Земята няма. По-сладко няма от човешките постъпки. Следователно всяка една хубава постъпка, то е най-сладкото нещо, което може да опиташ. (49/стр. 281, 282)