Минаване през физическия, астралния, умствения и причинния свят

Възможности на по-високите светове

…Четири велики фази, през които минава човешката душа: физическият свят, астралният свят, умственият свят и причинният свят. (69/лек. 30: стр. 4)

Във физическия свят човек изучава закона на движението, в духовния – качествата на чувствата и тяхната интензивност, а в умствения – смисъла на живота. (39/стр. 158)

Може ли умът ти да разбере законите на умствения свят, ти ставаш творец. Само така човек може да изработи характер в себе си. (62/стр. 317, 318)

Човек едновременно живее в три свята: физическия – в света на постоянните промени. После човек живее в света на чувствата, в постоянните страдания и радости… И най-после той живее и горе, в главата си, в умствения свят… Но има нещо по-високо от мисълта. Над умствения свят седи Разумният, който ни въздейства. Всичко, каквото става в света, се дължи на Разумния свят. Той прави преобразованията в света. (49/стр. 182)

Нещата на физическото поле стават по един начин. Това е един неустойчив свят на мимолетните неща, на еднодневките… Във физическото поле няма нищо устойчиво; в духовния свят има скръб и страдания и радости; в умствения свят има разлика между тъмнина и светлина, омраза и любов; пък в причинния свят – примирение. Ти се примиряваш с живота, считаш, че всичко, каквото си направил в света, каквото Бог е създал, е добро. (66/стр. 39)

стр. 229–230

Има и физически живот, живот на гъстата материя. Има и духовен живот – живот на сърцето, на чувствата. Има и умствен живот, в който сега ние живеем. Има един живот, който е извън времето и пространството – причинният свят, в който се разрешават всички противоречия, в които сега хората живеят. (40/стр. 187)

Щом се справи с всички препятствия, в душата на ученика настъпва Абсолютен Мир. Той влиза вече в причинния свят, в света на Абсолютната Свобода, дето Истината царува. (73/стр. 152)

Стремеж към по-високите светове

Физическият свят се отличава със своите слаби трептения, със своите слаби движения… Пътя, който светлината на физическия свят извървява за 500 хиляди години, светлината в духовния свят го извървява за една година, а светлината на умствения свят го извървява за една седмица. Ако пък влезете в причинния свят, там светлината извървява същия път само за един ден. (49/стр. 176)

стр. 231

Понеже на физическия свят ние се движим в светлина със слаби трептения, ние живеем само в миналия живот. Даже и настоящето минава и заминава покрай нас, без да имаме апарати, с които да го схванем. Всичко, което днес става, това все е минало. За пример, ако кажеш, че обичаш някого, тази любов не е отсега… Онези неща, които бързо се движат, не оставят у нас големи отпечатъци. (49/стр. 176, 177)

Господар на четирите вида материя

Квадратът… е свързан с четири свята, през които душата на човека минава: физическия, астралния, умствения и причинния. Тези светове са свързани със състоянията на материята: физическият – с твърдата материя, астралният – с течната, умственият – с въздухообразната и причинният – с лъчистата, т.е. със светлинната и топлинната енергия. (9/стр. 199)

И тъй, човек трябва да разбира законите на твърдата материя като прояви, като форми на живота; течната материя – като условие за подхранване на живота; въздухообразната – като условие за проникване на мисълта в живота; и светлинната – като обвивка на живота… Човек трябва да започне изучаването им първо от себе си. Той трябва да стане господар на четирите вида материя в себе си, да научи законите, на които се подчиняват. Той трябва да владее естеството на всички видове материя, които съставят неговото физическо, духовно и умствено тяло. (77/стр. 325)

стр. 231–232

Твърдата материя определя формите на физическото тяло…

Течната материя представя чувствата на човека. По тегло тя съставя по-голяма част от теглото на тялото. Ако не знае как да се справя с нея, тя може да залее сушата, да създаде наводнение в човешкия организъм…

Въздухообразната материя е свързана с човешката мисъл. За да не стават експлозии в организма му, които да го разрушават, човек трябва да знае… законите на мисълта. Никога мисълта на човека не трябва да се сгъсти дотам, че да предизвика експлозия. Мислите трябва да запазват своето естествено състояние.

Най-после човек трябва да познава свойствата на етера, на светлинната материя, за да не се предизвика спиране или противодействие на Възвишените мисли в него. Всякакво противодействие на мислите у човека създава смърт – умствено умиране. (77/стр. 325, 326)

Четвъртото измерение – движение навътре

Човек… се движи в три измерения. Ще дойде ден, когато той ще живее съзнателно в четириизмерния свят. (92/стр. 200, 201)

стр. 233

Четвъртото измерение е светът, през който хората излизат и влизат в духовния свят. (22/стр. 188)

…Когато се казва, че трябва да гледаш навътре, това подразбира четвъртото измерение. То има отношение към духовния свят. За да влезеш в тоя свят, ще се концентрираш, ще отправиш ума си навътре в проекция. (94/стр. 9)

Кое е четвъртото измерение? В това измерение животът се разширява още повече. За да разберете накъде ще вървите в четвъртото измерение, трябва да си затворите очите. Докато сте с отворени очи, ще се движите само в три измерения. Да затвориш очите си, това значи да се концентрираш дълбоко в себе си. Да се вглъбиш в себе си, това значи да влезеш в един обширен свят… (94/стр. 258)

И всичките тайни да знае, човек пак ще бъде недоволен. В този смисъл се казва, че знанието не задоволява, защото то е от двуизмерния свят; то е същество, което има широчина и дължина, но няма дълбочина. (90/стр. 43, 44)

И сега, когато се говори за Божествени идеи, за Разумни идеи и за Разумни хора, ние подразбираме идеи и хора, които живеят в триизмерния свят. Когато се говори за Ангелите, подразбират се същества, които живеят в четириизмерния свят. (90/стр. 44)

стр. 234

Човек като се роди, най-първо в него има желание да расте нагоре по права линия – имаме движението на точката. От това се определя неговият ръст. След туй се определят възможностите на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля – образува се триъгълникът. Най-после се образува четириъгълникът. Триъгълникът показва посоката на неговия Разумен живот… Но какво е движението на квадрата, т.е. на числото четири? Каква е посоката на туй движение? То е в четвъртото измерение. (28/лек. 30: стр. 225)

Движението в четвъртото измерение е движение навътре. До третото измерение всички движения са навън, в тях има разширение. Щом дадено тяло достигне своя краен предел на разширение, в него се започва един вътрешен процес на вгъване, при което всичките сили отиват към центъра, отдето са излезли. Когато едно дърво достигне крайния предел на своето развитие, в него се развиват плодовете. Зреенето на плодовете спада към четвъртото измерение. Тогава всички силови линии се обръщат към семката, от която са образувани. (28/лек. 30: стр. 225, 226)

Сега вие ще проверите този закон върху себе си… Най-първо, като ви посеят, вие сте експанзивни, до известна възраст отивате нагоре, надолу, разширявате се, имате особени схващания, мислите, че можете да постигнете всичко, но като достигнете крайния предел, настъпва обратен процес на изпразване. Всъщност това не е изпразване, но един процес на вгъване навътре към центъра на живота, в който трябва да се образува най-добрият плод, за да се даде друга посока на живота. Ако вие не разбирате тази основна идея, този основен процес на вгъване, вие ще дойдете до разочарование, до съмнение, до обезсмисляне на живота. (28/лек. 30: стр. 226)

стр. 234–235

В далечното минало хората са живели в плоскост, днес живеят в куба – в третото измерение, а в бъдеще ще живеят в тесеракта – в четвъртото измерение. (7/стр. 186)

Каква е разликата между триизмерния и четириизмерния свят? Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса. Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е. отдолу и отгоре, отпред и отзад, отдясно и отляво. В триизмерното пространство предметите са вън от човека, в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека. (40/стр. 128)

В четириизмерното пространство предметът е ограден отвсякъде и живее в самия човек. И затова, когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете в четириизмерното пространство. Казвате: „Този човек е оживял в сърцето ми“. Защо? Защото си го обхванал отвсякъде. Той живее в тебе, затова виждаш всичко. Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле. (40/стр. 128)

стр. 235–236

Седемте измерения – параметафизика

Понятие[то] за пример за духа, то е отвлечено. Хората спорят сега за духа и за душата – какво нещо е духът, какво нещо е душата. За пример те обясняват душата с нещо материално… Душата не е тяло, душата е нещо неопределено. Телата, които виждаме, те са триизмерни, а в Природата има повече от три измерения. Душата не може да бъде триизмерно тяло, не може да бъде четириизмерно, не може да бъде и петоизмерно. Защото чувственият свят е четириизмерен, или духовният свят; умственият свят е петоизмерен; причинният свят е шестоизмерен. Тия неща са параметафизика. Сега мнозина искат да знаят какво нещо е духът. Пък там, дето душата функционира, е седмоизмерен свят. (40/стр. 329)

И както сега определят от философско гледище, имате 7 свята… (51/стр. 275)

Заживяване в света на Любовта

Човек се учи едновременно в три училища: на Земята се учи тялото. Всички живи клетки в организма вършат известна служба, но заедно с това те учат. В духовния свят се учи душата. В Божествения свят се учи духът. Значи, човек едновременно следва три университета. (42/стр. 83)

стр. 236–237

Рече ли човек да заработи с Любовта като Велика Мощна сила, неговата душа и дух се събуждат и той влиза вече във връзка и с физическия, и с духовния, и с Божествения свят. (5/стр. 68)

За физическия свят материалните неща са реални. За чувствения свят, или за света на сърцето, реални са чувствата – там те са субстанцията, те са вещта. За умствения свят мислите са реални, за причинния свят – причините, а за света на Любовта реална е само Любовта. (70/стр. 152)

На какво трябва да разчитате на физическия свят? Докато сте на физическия свят, вие трябва да разчитате на краката си, с които се крепите. Те са основа на вашия живот. Вие трябва да разчитате на ръцете си, …на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си… Дойдете ли до духовния свят, вие трябва да разчитате на своите чувства и на своето сърце. В умствения свят вие трябва да разчитате на своите мисли. В Божествения свят пък трябва да разчитате на Любовта. (44/стр. 115)

За да живеете в Божията Любов, тялото ви трябва да бъде хармонично. Това значи да имате сърце, направено от фина материя; ум, направен от организираните сили на Природата; душа, произлязла от субстанцията на Бога, т.е. от Неговата Същина, и дух, подобен на Божествен Лъч, който оживява всичко. Когато тези елементи се съчетаят хармонично, човек дохожда до съзнанието, че живее едновременно във всички светове – на физическия, в астралния, менталния, причинния и Божествения. (32/стр. 129)

стр. 237–238

стр. 239

7

МИСТИЧНОТО УСТРОЙСТВО НА НЕВИДИМИТЕ ТЕЛА

Физическо и духовно тяло

…Физическото тяло е сандъкът, в който се крие същинското духовно тяло на човека. (2/лек. 9: стр. 25)

Когато казвам, че някои работи не могат да станат лесно, имам предвид физическото тяло на човека. Значи, с физическото тяло на човека работите не могат да станат лесно, но с духовното тяло лесно стават. С духовното тяло много работи, които минават за невъзможни, стават моментално. Невъзможните работи стават с духовното тяло, което е устойчиво. Духовното тяло е Божественото тяло на човека, с което той трябва да работи както с физическото. (49/стр. 93, 94)

Да има човек живот в себе си, това значи да живее съзнателно… Като се говори за съзнателния живот, мнозина казват: „Не е важно дали живея съзнателно, или не, важно е да запазя тялото си“. Право е да се стреми човек да запази тялото си като външна здрава, предпазителна обвивка, но един ден тя ще падне сама по себе си. Както зелената обвивка на ореха се напуква и сама пада, така и тялото на човека един ден ще падне и той ще остане с втората си обвивка. Кога ще стане това? Когато човек узрее. (39/стр. 163)

стр. 239–240

Апостол Павел казва: „Имам тяло духовно, имам тяло физическо“. Ако физическото тяло, т.е. земната къща на човека, се развали, а няма още духовна, нищо не остава от него. За духовното тяло на човека е казано: „Има дом неръкотворен“. (3/стр. 11)

Физическото и духовното тяло на човека са тясно свързани. Ако човек заболее физически, болестта се отразява и на духовното му тяло. И обратно: ако духовното му тяло заболее, и физическото ще започне да страда. Тъй щото иска ли да се лекува, човек трябва да влезе във връзка с духовното си тяло. Лекува ли се само по физически начин, той нищо няма да постигне. (3/стр. 11)

…Има хора, които живеят едновременно в двата свята: с физическото си тяло те живеят на Земята между хората, а с духовното си тяло живеят на Небето между Възвишените същества. Вечер те събличат физическото си тяло и остават с духовното, с което посещават духовния свят. Значи, те работят едновременно и в двата свята. Докато не развие духовното си тяло, човек не може да отиде в духовния свят и да разбере какво представя той. (3/стр. 62, 63)

стр. 240–241

Апостол Павел казва: „Сега имаме плътско тяло, но когато дойде Космическото съзнание, ще се създаде духовното ни тяло“. Каква разлика има между плътското и духовното тяло? Плътското тяло умира, а духовното не умира; плътското тяло страда, а духовното не страда; противоречията в живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия. Духовното тяло живее във Вечна радост, в разбиране дълбокия смисъл на живота. То живее във Вечния живот. (71/стр. 13)

Духовното тяло не умира

Има едно тяло у човека, което не умира. То е духовното, гениалното тяло. Ние трябва да подхранваме това тяло именно. Когато ние придобием това тяло, всичкото изкуство, което сега имаме, и всичката наука, която сега имаме, ще бъде достояние за човешката душа. (2/лек. 28: стр. 24)

Тялото, на което вие разчитате, това е една илюзия. Това е нещо, което е неустойчиво, а има едно тяло, което е устойчиво на всички промени. В него душата живее. Има едно тяло, което не може да се разруши. (60/стр. 394)

стр. 242

Има едно тяло, което всякога върви с човека и на този, и на онзи свят. Това тяло никога не умира. То съблича само старата си дреха и свободно от нея, продължава своя път. (47/стр. 437)

Има едно тяло, което Бог е създал, и то не умира… Онова, същинското, което подкрепя тялото, то е Божественото тяло в нас. Когато човек умре, ще видите, че този човек излиза, и ще го видите не тъй стар, не някой дядо, остарял, набръчкан, но като умре, ще го видите един млад момък на 30 години. (49/стр. 385)

Всеки човек трябва да изучава своето истинско тяло. Аз не говоря за обикновеното му тяло, но за истинското тяло на човека, което не умира. Туй, което умира в човека, това е неговата плът… Има нещо постоянно у човека. То е истинското му тяло, което остава всякога едно и също. (2/лек. 29: стр. 13)

Щом влезете в същинското тяло на човека, ако вие разбирате неговите закони, преспокойно може да се движите, да идете до Месечината, до Слънцето, до коя да е далечна планета. Може да се разхождате свободно, няма да имате никаква мъчнотия. Може да минавате през пространството. (17/стр. 89)

Казано е в Писанието: „Когато се молиш, скрий се в тайната си стаичка“. Тайната стаичка, това е духовното тяло на човека. (3/стр. 12)

стр. 243

…Ако не стане духовно възрастен и не влезе да живее в духовното си тяло, човек не може да бъде наследник на Царството Божие. Както човек не може да живее без физическо тяло, така не може и без духовно. (72/стр. 218)

Кой е главният работник за създаване на духовното тяло, наречено неръкотворено? Бог. Той е създал това тяло за жилище на душата. Чрез това тяло душата расте и се развива, затова трябва да ѝ съдействате. Така вие постоянно ще се изменяте и ще изучавате законите на живота. (87/стр. 5)

Бог ще вложи Своята сила в духовното тяло на човека, а не във физическото му тяло. В духовното тяло на човека се крият великите блага на живота – бъдещото богатство на човека. (72/стр. 218)

Възкресението е събуждане на духовното тяло. (22/стр. 227)

Двойникът на човека

В предната част на мозъка се намират особен вид бели мозъчни влакна, или нишки, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание. Съзнанието е свързано с двойника, тъй нареченото второ тяло на човека, или посредник на силите в Природата. Значи, двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енергиите на Природата. Физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник. (92/стр. 61)

стр. 243–244

…Ако отношенията между двойника и физическото тяло са правилни, хармонични, човек всякога ще бъде здрав. Ако тия отношения не са хармонични, в човека се зараждат ред болезнени състояния. …Първата ви работа трябва да бъде насочена към възстановяване [на] правилни отношения между духовното и физическото тяло на човека. (92/стр. 61, 62)

Двойникът на човека е антена, чрез която той възприема впечатления от външния свят. Тази е причината, поради която двойникът обвива човешкото тяло и го предпазва от нещастия. Колкото по-добре човек регулира двойника си, толкова по-правилно ще приема впечатленията от външния свят. (96/стр. 49)

…В човека има друго едно тяло, наречено „двойник на човека“, което служи като проводник между същинския човек и физическия човек. (2/лек. 23: стр. 21)

Когато човек е в щастливо или в едно радостно състояние, този двойник излиза извън човека, извън неговото тяло и в това състояние той не трябва да се стрясва. Защо? Двойникът на всеки човек е свързан с много нишки, та когато човек излиза и влиза в тялото си, трябва да се внимава да не стане някакво силно сътресение, за да може двойникът да се намести правилно. Ако стане някакво стряскане, след като излезе двойникът, той не може бързо да влезе на мястото си и затова става преплитане с нишките от двойника на някой друг човек. (2/лек. 23: стр. 21)

стр. 244–245

…Вие сте станали толкова чувствителни, че казвате: „Аз не мога да търпя хората“… И тогава вашият астрален двойник може да излезе половин-един метър вън от вас, и ще се намерите при едно от незавидните положения. При сегашното състояние на вашето развитие двойникът не трябва да излиза повече от един, даже половин сантиметър вън от тялото, защото средата, в която живеете, е груба. Този двойник е чрезмерно чувствителен и трябва да бъде близко до тялото. А пък, колкото хората стават по-духовни, техните духовни тела започват да излизат от тялото им навън… (28/лек. 19: стр. 215, 216)

Мислите и впечатленията, които човек възприема, се отразяват не само върху мозъка му, но и върху неговия двойник. Който може да чете мислите на човека, той може по двойника му да разбере какъв е духовният му живот. На този двойник отговаря още един, върху който също така се отпечатват мислите на човека, както и целият му духовен живот. Значи, животът на човека се отпечатва в няколко екземпляра, един от които се запазва и след неговата смърт. От този екземпляр, който остава във Вечността, можете да четете миналия живот на човека. Докато е жив, човек носи тия екземпляри със себе си. След смъртта му един след друг те се отделят от него и остават за вечни времена като копия на неговите минали съществувания. (73/стр. 56)

стр. 245–246

Ние трябва да събудим нашия двойник, туй, което Бог ни е дал; да не разчитаме само на нашето физическо тяло. И когато се събуди духовното тяло, физическият човек започва да се облагородява. Хората, в които духовните тела са събудени, добиват по-хубави линии. (12/стр. 301)

Излизане от тялото

…Хората… Те трябва да знаят, че не е само сегашното тяло, с което могат да се движат. Човек има друго едно тяло, с което вечер може да излиза от физическото си тяло и да се разхожда из пространството. (49/стр. 93)

Ще дойде ден, когато душата ще бъде независима от тялото. Душата е безсмъртна, тялото е смъртно. Докато душата се научи свободно да излиза и влиза в тялото, човек минава през мъчения и страдания. И сега излизате от тялото си и влизате, но несъзнателно. Малцина могат да правят това съзнателно и по желание. Някой иска да излезе от тялото си, но не знае де е вратата за излизане. Ако не знаеш де е вратата на автомобила, как ще излезеш от него? (93/стр. 323)

стр. 247

Следете какво става с вас при заспиване… Сънуваш, че си свободен, ходиш някъде, разхождаш се. После виждаш, че някой те гони; влизаш в една, във втора къща, качваш се по покривите, докато успееш да влезеш в една стая – твоето тяло. Тялото представя стая, или цяла къща. Като влизаш в тялото си, знаеш отде влизаш; като излизаш, не знаеш отде си излязъл. Трябва да се научиш отде се излиза. (93/стр. 323, 324)

…Човек в тялото е като в затвор. Хубаво е да можеш да излизаш навън от затвора и свободно да влизаш в духовния свят, и после пак да се връщаш във физическото тяло… Това става, като се концентрираш, и излъчването иде само̀. Обаче изисква се и друго условие и то може да се постигне само ако имаш мир, хармония и временно да не се мисли за външния свят. (22/стр. 233, 234)

Приятно е човек да излезе от тялото си съзнателно и да отиде на разходка в широкия свят. Човек може да излиза от тялото си, когато пожелае. Когато спи и сънува различни сънища, човек несъзнателно излиза от тялото си и се разхожда из пространството. Не можете ли да направите това и в будния си живот? (47/стр. 106)

При молитва човек излиза навън с по-висшите си тела, а по-нисшите остават на Земята. При молитвата астралното тяло остава при физическото и са̀мо се разширява, а умственото и причинното излизат. Значи, при молитвата има един вид излъчване, повече или по-малко. (22/стр. 60)

стр. 247–248

Фините тела на човека

Физическо, духовно и Божествено тяло

Ако разглеждате човека с окото на ясновидеца, …виждате, че освен физично тяло като външна дреха, човек има и други тела, едно от друго по-фини, от по-рядка материя. Същественото в човека е неговото Божествено тяло. (87/стр. 74)

Физическото тяло, което човек има, е едно условие, за да познае физическия свят. Без физическо тяло не можем да познаем физическия свят, той за нас ще бъде неизвестен. Без едно тяло от духовна материя духовният свят ще бъде неизвестен. Светът на Напредналите същества ще бъде неизвестен и без друго едно тяло, което се нарича Божествено тяло. Без него пък вътрешния смисъл на живота пак няма да го разберем. (51/стр. 275)

Душата представя истинския човек, който гради, твори и създава нещата. Както човек събира материали за съграждане на физическото си тяло, така и душата събира материали за съграждане на Божественото си тяло. (62/стр. 310)

Помнете: Спасението на човека се заключава в истинското творчество, в истинския градеж. Това значи да съгради своето астрално тяло, своето умствено тяло и тялото на своята душа… Как можем да градим? Като възлюбите Господа с ума, със сърцето, с душата и със силата си, а ближния си като себе си. Без Любов не може да градите. Любовта носи материали, възможности и условия за градеж. (62/стр. 322)

стр. 248–249

Физическо, астрално, ментално и причинно тяло

Казва се например, че човек има четири тела: физическо, тяло на чувствата, тяло на мисълта и тяло на Разума, или причинно тяло. С други думи казано: физическо тяло, астрално, умствено и причинно. (25/стр. 259)

…Започнете да изучавате физическото, астралното, менталното и причинното тяло на човека. Както физическото тяло има своя физиология и анатомия, също така и астралното, менталното и причинното тела имат своя физиология и анатомия. Физиологията и анатомията на по-високите тела е подобна на тези на физическото тяло. (23/стр. 126)

Като се говори за астрално и ментално тяло, т.е. за сърдечно и умствено тяло, мнозина ги отричат в смисъл на неразвити тела. Те казват, че човек е развил и продължава да развива само физическото си тяло. Всъщност не е така. Човек носи всичко в себе си, но известни сили са в потенциално състояние, а други – в кинетическо. (27/стр. 163)

стр. 249–250

Окултистите изучават нещата много повърхностно. Например изучават астралното тяло, но не знаят кое място му съответства във физическото тяло. Всяко невидимо тяло си има своето съответствено място във физическото, което пък е резултат на по-горните тела. (22/стр. 227)

…Докато е на Земята, човек работи главно с физическото си тяло – най-подходящ инструмент за Земята. Обаче той мисли, чувства, търси причините и последствията на нещата. С какво мисли човек? С умственото си тяло. С какво чувства? С астралното си тяло. С какво издирва причините и последствията на нещата? С причинното си тяло. Както физическото тяло не е еднакво развито във всички хора, така и останалите тела в човека не са еднакво развити. Това показва, че на човека предстои голяма и велика работа: да развие всички свои удове до съвършенство. (27/стр. 163)

Човешките тела прогресират епохално – в тях има известни творчески вълни, които ги подтикват тъй, както силите в Природата подтикват пролетта да се прояви. Има вълни на физическото тяло, има вълни на астралното тяло, има вълни на умственото тяло, има вълни и на причинното тяло. (2/лек. 21: стр. 4)

стр. 251

Влизане в причинното тяло

Казано е, че Бог живее в човека. Това подразбира, че Той живее в причинното му тяло. (97/стр. 140)

Когато човек влезе в причинния свят, той е абсолютно свободен от влиянията на ада. Да влезеш в причинния свят, това значи да се примириш с Бога в себе си. (97/стр. 143)

Причинното тяло разполага с нови сили. Щом живееш в своята личност, каквото помислиш, не става – може да мислиш десет пъти подред, но нищо не става. Когато човек живее в причинното тяло, каквото помисли, става. (22/стр. 191)

Колцина от вас са се качвали в причинното тяло да видят какво представя причинният свят? Той е свят без никакво противоречие. Някога ви се струва, като че ли нямате никакви противоречия. Тогава вие сте в причинното си тяло. (25/стр. 259)

Някои хора живеят само с едно тяло – те са животни. И второто тяло в човека е едва донякъде развито. А пък в човека засега са събрани три тела. Той живее във физическото тяло, живее в духовното тяло, живее и в умственото тяло. А той още не е влязъл в причинното си тяло. Едва някои велики, гениални умове са в четвъртото тяло. „Мъдреци“ ги наричат, „философи“. А след туй имат и други две тела, дето Великите Учители, боговете живеят. (8/стр. 192, 193)

стр. 251–252

Развитие на духовните тела

Не е въпрос за осигуряване, но за съграждане на своето духовно тяло. На Земята човек живее с физическото тяло. Физическият и духовният свят се различават коренно един от друг. (10/стр. 175)

Като развива и възпитава физическото си тяло, човек трябва да направи същото и с духовното си тяло. (3/стр. 20)

Човек функционира в седем тела – така предполагат окултистите. Но според нас не само седем тела, но човек има дванадесет тела. Днес обаче той не функционира даже и в своите седем тела. Днес човек функционира само в своите четири тела. (52/стр. 123)

Човек е облечен с дванадесет тела… Дванадесет тела има той. Засега от дванадесетте тела функционират само четири: първо – физическото тяло; второ – на чувствата, на сърцето; трето – на човешкия ум; и четвърто – на Разумния живот, наричано още „на причинния свят“. В тези четири тела той сега функционира, а пък другите осем тела седят в зачатъчно състояние. Те очакват за в бъдеще да се проявят. Като влезете в духовния свят, там ще развиете още четири тела. И като влезете в Божествения свят, ще развиете пак четири тела и ще станат всичко дванадесет тела. (53/стр. 222)

стр. 252–253

Вие трябва да знаете, че физическото тяло разполага не само с физически органи, които са необходими за физическия свят, но и с други органи, необходими за другите светове. Ето защо… човек трябва да работи за развиване на умствените и на духовните си органи. Иначе той ще бъде годен само за физическия свят. Натъкне ли се на духовния свят, той ще бъде в положението на новородено дете, което се нуждае от помощта на своите близки. (3/стр. 126, 127)

Както е нужно за стомаха на човека добра и чиста храна и вода, така той трябва да държи в ума си светли мисли, в сърцето си възвишени и благородни чувства. По този начин човек може да съгради не само здраво физическо тяло, но и здраво духовно тяло. (92/стр. 131)

Когато говорим за духовния живот, ние разбираме, че трябва да се живее добре, да създадем такава храна, която да съгради духовното тяло. Като мислим, чувстваме и постъпваме правилно, ние даваме възможност на Божията Любов да се проявява чрез нас. При това положение именно чрез нашето духовно тяло се проявява нашата душа и нашият дух. (49/стр. 94)

стр. 254

От развитието на духовното тяло на човека зависи неговата Вяра и Любов. (3/стр. 11)

…Човек… Като мине през физическия свят, той ще навлезе в полуфизическия свят, в свят, дето ще престане да диша с дробовете си. Той ще диша чрез чувствата си. Та когато обичате, вие развивате своите бъдещи дихателни органи… Ето защо има смисъл да обичаш и да бъдеш добър. Всичко това ще стане причина за развиване на онези органи, които са сега в зачатък. (40/стр. 94, 95)

Та казвам: Като дишате, вие ще гледате да се свържете с онзи Възвишен свят; ще мислите за съществата от този свят, които дишат не чрез дробовете както хората, …но чрез нови органи, които възприемат етера от въздуха. Вие се нуждаете от етер. Етерът е най-чистата материя, която човек може да изсмуче от въздуха. Този етер представя жизнения еликсир. (40/стр. 99)

За възпитание на младото поколение може да става въпрос само тогава, когато младият развие своето духовно тяло така, че с него да извършва всички функции, които върши и с физическото си тяло. Когато духовното тяло на човека започне да се проявява като физическото, само тогава може да се говори за възпитание и самовъзпитание на човека. (3/стр. 10)

стр. 255

Когато се организира причинното тяло на човека, той ще се пренесе да живее горе, в главата си. Когато причинното тяло е събудено и развито, човек почва повече да живее в мозъка си. И ако човек стои на стол, отстъпва го. Такъв човек се жертва за другите. Днес ще отстъпиш, утре ще отстъпиш, ще дадеш място на някой друг и така постепенно възпитаваш причинното тяло. Това е един хубав начин за развиване. Щом се развие нашето причинно тяло, то Висшите същества ще дойдат да ни помогнат. (22/стр. 190)

Организирането на причинното и на по-висшите тела в човека се нарича „организиране на духовното тяло“. Това става, първо, чрез съзерцание, концентрация и молитва всеки ден поне по половин час – при пълно съсредоточаване на съзнанието. Второ, в проява на Любовта. И трето, чрез служене на Бога, на Цялото. (22/стр. 191)

Работете върху себе си, за да облагородите душата си, да развиете духовното си тяло, с което ще възкръснете. Има хора, които ще възкръснат, докато са още на Земята. (39/стр. 174)

Ще дойде ден, когато човек ще пътува свободно от една планета в друга, но не със сегашното си тяло. Ново тяло трябва да си създадете, което да може да се разглобява и отново създава, за да го пренасяте от едно място на друго. Ще дойде ден, когато човек ще пътува по Земята без тренове, без автомобили и аероплани. Той ще има ново тяло, устроено по нов начин. (39/стр. 16)

стр. 255–256

Когато осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и светли. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, която ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката душа. Без Истината няма свобода. (41/стр. 184)

Първото тяло, с което човек се е облякъл, е тялото на Любовта. С това тяло той ще бъде… в гъстата материя. Второто тяло, с което човек ще се облече, ще бъде от по-рядка, от по-ефирна материя и с него ще бъде потопен във въздуха. Това тяло е на Мъдростта. И най-после човек ще бъде облечен в тялото на Истината, с което ще се пожертва за другите. (72/стр. 405, 406)