Намиране на отличителното в себе си

…Естествено е всеки човек да си състави ясна представа за себе си. Той сам даже трябва съзнателно да търси онази основна черта в себе си, по която се различава от всички хора. (73/стр. 40)

…Ако ви се зададе този въпрос всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: „Знаеш ли кой съм аз?“. Това именно е интересно да знаете за себе си – коя е чертата, която отличава едно „аз“ от друго. (85/стр. 53)

Да имаш една черта, която никой друг да я няма. Това е човекът. В себе си ще имаш една черта, която само ти ще я носиш. Аз няма да ви кажа коя е тази черта. Тя не е Любовта. Любовта е нещо общо. Не е и Знанието. Знанието е общо. Не е и Свободата. Не е и красотата. Кое е тогава? Аз ще ви оставя да мислите върху нея. (66/стр. 211, 212)

Сега намерете своята основна черта, която Бог е вложил във вас. Тя ви отличава от всички живи същества… Тя е записана в Божията книга. Като отворите тая книга, сами ще видите какво Бог е написал за вас. Това не е достатъчно. Като сте живели и работили на Земята, трябва да сте развили тая черта. (91/стр. 242)

стр. 34–35

Важно е човек да намери основната черта на своя характер. За това се иска безстрашие, което внася мир и спокойствие в човешката душа. (65/стр. 26)

За да преодолява мъчнотиите си, човек трябва да знае коя е основната черта в характера му, за да разчита на нея. Неуспехите на хората се дължат главно на това, че не познават себе си. Започне ли една работа, човек трябва да знае на какво в себе си да разчита. (27/стр. 114)

Та казвам сега: Спрели ли сте се вие да мислите в себе си кои са отличителните черти, с които вие се познавате? Сега ще ви говоря какво разбирам аз под отличителна черта. Аз наричам отличителна черта тази, която при всички условия не се изменя. Това е човекът. Вие трябва да имате една черта, която, при каквито и условия да ви турят, не се мени. Това е отличителната черта на човека. Това, което се мени, на него не разчитай. (66/стр. 205)

…Като станете сутрин, най-първо ще се спрете върху себе си да видите… едно отличително качество, по което да се различавате от другите, и ще задържите туй качество в ума си. За това качество ще се обикнете и ще го отправите и към другите. (28/лек. 8: стр. 147)

стр. 35–36

Всеки от вас трябва да схване същността на нещата и да разбере по какво именно се отличава той от другите хора. Трябва да намерите в себе си едно качество, по което да се отличавате от другите хора. Като намерите туй качество, то ще ви зарадва. …Ще ви причини много голяма радост, защото всички други неща са общи. (74/лек. 15: стр. 10, 11)

Вие трябва да знаете, че ако се обича някой човек или ако се уважава, то е за неговата специфична мисъл, различна от мисълта на всички други. Това е красивото в човека! Неговото специфично верую, неговата специфична мисъл – това е един красив брилянт, един красив скъпоценен камък. Той е различен за всички хора. (100/лек. 1: стр. 22)

Казвам: Всеки човек има в себе си известна добродетел, известна способност, специфична за самия него, поради която именно той е ценен пред Бога и пред хората. (100/лек. 1: стр. 22)

…Човек трябва да се самоопредели. Само когато се даде едно име на човека, …тогава той е кръстен. Когато учените хора изследват за пример известни типове растения и ги изучат добре, само тогава ги кръщават с известни имена и считат, че са изучени. Следователно всяко едно Разумно същество трябва да има име, с което може да се назове. Затова във великата Божествена наука всяко същество, което има име, е Разумно. То само̀ трябва да си тури това име. Великият цигулар сам трябва да се кръсти, че е велик цигулар, а не да чака от вън да го кръстят. (1/лек. 26: стр. 6)

стр. 36–37

Знание за своите вътрешни сили

Като работи съзнателно върху себе си, човек дохожда до познаване на вътрешните сили в себе си… (7/стр. 93)

Всички сили и способности в човека се проявяват естествено, затова той трябва да бъде искрен, да се стреми сам да се изучава. От проявите си той може лесно да се учи. Обаче за това се изисква съзнателен стремеж – стремеж, който се намира под контрола на Разумната воля. (73/стр. 60)

Вие трябва да познаете ония права, които Бог е вложил във вас: какви сили е вложил Бог, какви способности… (4/стр. 210)

Сега съвременните учени хора разискват по въпроса що е сила. Всяка една сила е сглобена от няколко способности. У човека за пример като се сглобят 4 – 5 способности, правят го силен, енергичен. Силите, енергиите, това са способности. (1/лек. 11: стр. 22)

стр. 38

…Елементите на някоя сила може да бъдат от умствен характер; елементите на някоя сила може да бъдат от сърдечен характер. Няколко морални чувства, събрани заедно, може да образуват една сърдечна сила. (1/лек. 11: стр. 22)

Сега вие разглеждате силите като чувства, а трябва да поставите чувствата като сили. (1/лек. 11: стр. 22)

Ако разглеждате умствените сили, трябва да ги поставите като способности. Прилагане на силите трябва. (1/лек. 11: стр. 22)

Като ученици, вие трябва да изучавате силите, които действат във вас, да знаете къде и как да ги прилагате. Ако силите във вас имат възходяща посока, отворете им път да излязат навън и да се проявят. Ако не са възходящи, работете върху себе си да ги трансформирате. (24/стр. 93, 94)

…Когато вие превръщате силите, които съществуват във вас, вие трябва да знаете какви са тия сили. Тия сили имат ли движение, живи ли са, имат ли съзнание в себе си? (69/лек. 15: стр. 8)

Вглеждане в своите състояния

И тъй, като ученици, вие трябва да изучавате всички състояния, през които минавате. Не ги ли изучавате, вие ще обезсмислите живота си. (33/стр. 153)

стр. 39

Ще наблюдавате вашите състояния, без да се критикувате. Човек трябва да бъде много справедлив към себе си. (28/лек. 13: стр. 65)

…Човек… Той изучава средата, в която живее, условията, които му съдействат или противодействат, и т.н. Само по този начин той разбира своите състояния и лесно се справя с тях. (7/стр. 93)

И тъй, когато става въпрос за състояния, ние трябва да разбираме своите състояния. Има различни състояния и ние трябва да знаем постоянни ли са тия наши състояния, или преходни. (1/лек. 22: стр. 17)

Някой път може твоето настроение в един час десет пъти да се мени: въодушевяваш се, после паднеш духом, измениш настроението си. Даже и ние, духовните хора, нямаме ясна представа за онова, което изменя нашите състояния. (51/стр. 325)

Тъй щото намерите ли се в затруднение, не търсете причината вън от себе си. Вгледайте се в себе си и вижте какво ви липсва. (3/стр. 37)

Знание е нужно на човека да познава първо своите вътрешни състояния. Ти трябва да знаеш защо си неразположен… Не е достатъчно да съзнаваш, че си неразположен, но трябва да знаеш причината на неразположението. (10/стр. 200)

стр. 40

Защо си разположен или неразположен, не знаеш. Може ли човек да бъде разположен или неразположен, без да знае причината за това? Ако знаеш законите, ще знаеш и причината за разположението или неразположението си. (25/стр. 278)

Добре е да знаете причините на разположенията и на неразположенията си… Като правите наблюдения върху себе си, вие откривате ред външни и вътрешни причини, чрез които увеличавате знанията си. (24/стр. 40)

Докато не знае причината за своето физическо, умствено или сърдечно неразположение, човек всякога ще бъде играчка в ръцете на условията. (3/стр. 161)

Различаване на чуждите влияния в себе си

Съзнанието, това е една арена, в която се преплитат много умове, много мисли. Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора. (51/стр. 50)

…Вие ще учите закона на различаването да познавате какви хора, какви същества са проникнали във вас. Ако се тревожите, това показва, че някой човек или някое същество с низък уровен ви е проникнало. Ако не се тревожите, ако имате възвишено разположение, някое същество от Висшия свят е проникнало във вас… (63/стр. 109)

стр. 41

…Знаете ли колко сложен процес е мисълта? Във всяка мисъл в човека се намесват безброй други същества, разумни и неразумни. (52/стр. 627)

Всяко добро разположение на духа ви показва, че сте под влиянието на същества, чиито мисъл и разбиране са по-високи от вашите. Всяко неразположение и потъмняване на съзнанието показват, че се намирате под влиянието на същества с по-нисък умствен и духовен живот. (93/стр. 87, 88)

Като наблюдавам съзнанията на хората, както и техните мисли, виждам, че върху тях влияят ред същества, светли и тъмни. Те трябва да имат светлина, разбиране, за да се справят с тия странични влияния. Едни им влияят от ляво, други – от дясно и те не знаят кого да слушат, как да се справят… Тия същества се борят в човека, защото всяко от тях иска да има надмощие върху неговия мозък. Онзи, който е чувствителен, той сам различава влиянието на тия два вида същества върху себе си… Сега, като говоря за тия същества, не искам да се плашите, но да различавате доброто от злото. (85/стр. 59, 60)

Колкото по-чувствителен е човек, толкова повече се влияе от чуждите мисли и чувства, но той трябва да знае законите да се огражда и да познава отде идат влиянията. Той трябва да различава кое е негово и кое – чуждо. (3/стр. 411)

стр. 42

Мнозина могат да ви нашепват, да внасят във вас отрицателни мисли и чувства, но вие трябва да се противопоставяте на тия нашепвания. Те са чужди мисли, които идат от извънземния свят. Това са мисли на ненапреднали същества, които искат да ви спънат. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да не се поддавате на външни влияния. (72/стр. 304)

Ставате сутрин духом неразположени. Знайте, че това неразположение се дължи на вътрешната дисхармония, предизвикана от мислите на противоположни на вас същества. Ставате ли сутрин, душата ви трябва да е изпълнена със светли мисли, които идат от Бялото Братство. (64/стр. 43)

Като ученици, вие трябва да различавате мислите и чувствата си, да знаете отде идат и какво носят те за вас. Не ги ли различавате, вие ще се поддавате на всяка чужда мисъл и на всяко чувство, които идат от вън, вследствие на което настроението ви постоянно ще се мени. (26/стр. 104)

Задачата на човека е да различава състоянията, през които минава, както и мислите и чувствата си. Той трябва да знае кои мисли са негови и кои – чужди. (10/стр. 188, 189)

Не е достатъчно да кажеш, че мислиш, но трябва да знаеш твоя ли е тази мисъл. Дойде в ума ти една добра мисъл – посетило те е едно добро същество, дойде ти една лоша мисъл – посетило те е едно лошо същество. (10/стр. 189)

стр. 42–43

…Бъдете внимателни в желанията си. Преди да желаете нещо, вгледайте се в себе си и помислете ваше собствено желание ли е то, или принадлежи на други. Ако принадлежи на други, откажете се от него. (9/стр. 279)

Индусите, за пример, казват, че човек трябва да убие всяко желание в себе си. Не, желанията не трябва да се убиват. Нещастията на човека не се дължат на това, че той има желания, но че подхранва в себе си чужди желания. Следователно пазете следното правило: Не подхранвайте чужди желания в себе си. (63/стр. 89)

…Като се натъквате на някое желание, запитайте се желанието ли е по-силно от вас, или вие от него; чуждо ли е това желание, или ваше. Ако едно желание произтича от вас, то не може да ви връзва. Обаче чуждите желания могат да връзват човека. (24/стр. 33)

Като изучава себе си, човек може да си даде отчет за всички свои движения, да разбере произволни ли са те, или не са произволни. Той ще разбере, че много от неговите движения са под влиянието на нисши същества, и ще прави опити да се владее. (7/стр. 177)

стр. 44

Справяне с чуждите влияния

Хората са свързани така, че не могат да се освободят от влияние, но въпреки това могат да не се поддават на лошите влияния. Лошите влияния могат да бъдат като морските вълни, които бушуват вън от парахода, без да проникнат вътре. Да се справя човек с влиянията, това е Велика наука… (3/стр. 411)

Като работите върху себе си, вие ще дойдете до положение да отделяте чуждото, външното влияние и да се справяте с мъчнотиите си. (7/стр. 88)

Трябва да се очисти съзнанието. Не трябва да допущаш нито една нечиста мисъл в ума си. Това е цяло изкуство. Ако се отвориш, хиляди същества ще дойдат и ще налеят нещо нечисто в тебе. (66/стр. 120)

Влезе ли някое неестествено желание във вас, не се борете със себе си, но търсете начин как да се освободите от него. Като търсите начин за освобождаване от чуждите желания, проникнали във вас, вие изучавате сърцето, ума и волята си. След това дохождате до изучаване на своята психика. (24/стр. 21)

Опасно нещо е внушението. За да се предпази от същества, по-низки от него, човек трябва да бъде буден, да не спи… Когато вниманието на човека се отклони или разсее, лесно може да му се внушава. (11/стр. 59)

стр. 44–45

Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова повече може да издържа на чужди влияния. Като издържа, човек се калява и придобива по-голяма самоувереност. (26/стр. 186)

Светът е пълен с ненапреднали души, които трябва да се осветлят. И ние, които живеем тук, на Земята, трябва да имаме толкова светла мисъл, че да осветлим всички тия души и да им дадем подтик да се развиват… Някой път се усещате скръбни, песимистично настроени. Това са души, които обикалят около вас и искат да им помогнете. (1/лек. 30: стр. 32)

Човек трябва да учи, да се познава, да разбира себе си. Като се познае, той вижда, че в него живеят не едно, а много същества… За да се справи с тия същества, той трябва да даде път на Божественото в себе си и да ги застави да му се подчиняват. (15/стр. 267)

Казвам: Лесно е да се справи човек с външния неприятел, но често той е изложен на вътрешни изкушения и мъчения… Той трябва да се бори с друго същество, с друго съзнание в себе си, докато победи. Когато се подчини на Божествения Принцип в себе си, човек ще победи, ще завърши борбата си с успех. (11/стр. 61)

стр. 46

Познаване на себе си вън от Висшите и нисши влияния

Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее както всички хора, защото тук ще се обезличи… Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш. Само така от тебе човек ще излезе“. Това са два различни съвета, но решението, което вземеш – това си ти. (82/стр. 18)

Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба. Тъй както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си. Това е неизбежен закон. (82/стр. 18)

Какво по-хубаво от това да бъде човек самостоятелен, т.е. да бъде свободен? Но той трябва да знае кои мисли са чужди и кои – негови. Всички мисли, които произвеждат търкане, са чужди. Всички ония мисли, които произвеждат в човека светлина и топлина, са Божествени, т.е. негови. Като казвам, че са негови, имам предвид Божественото в човека. (85/стр. 87)

Доброто върви навсякъде с човека. Божественото върви всякога с човека. Това, което върви с човека, е негово. Което не върви заедно с него при всички условия на живота му, не е негово, то е чуждо. Чуждото пък всеки може да го вземе. Следователно добро е само това, което всякога върви с човека. (42/стр. 95)

стр. 46–47

За да придобиете вътрешно равновесие, вие трябва да си дадете отчет колко от мислите и чувствата ви са ваши и колко от тях – чужди. Ваши мисли са тия, които ви са дадени от Бога. Само те могат да ви ползват. Те са ваш капитал, с който можете да разполагате. С този капитал човек може да расте и да се развива. (89/стр. 241)

За да не изпадате в противоречия, вие трябва да различавате вашите мисли, чувства и желания от чуждите. (24/стр. 33)

…Вие трябва да познавате хода на вашия ум. Също така трябва да знаете вашият ум ли мисли, или друг. Защото понякога човек не мисли със своя ум, но с някой чужд ум. Понякога човек не чувства със своето сърце, но с чуждо сърце. Понякога човек не работи със своята воля, но с чужда. …Успехът на човека зависи от това дали той работи със своя ум, със своето сърце и със своята воля. (55/стр. 155, 156)

Човек трябва да разбира вътрешните процеси, които стават в него. Някой му нашепва да се ожени. Друго нещо в него му нашепва да не се жени. Докато тия два гласа не престанат да говорят, докато и той не утихне, въпросът за женитбата трябва да стои открит. (48/стр. 6)

стр. 47–48

Де е човекът? Между контрастите. Той трябва да се справи с тях и да намери себе си. (48/стр. 331)

Когато в нас стават резки промени, трябва да знаем, че са външни, а не наши. Това не си ти, но си в положението на човек, влязъл в лодка. Морето постоянно те люлее… Следователно не се свързвайте с морето! (29/стр. 79)

Че ти кога[то] си неразположен, ти такъв ли си? Ти не си ни най-малко – това е едно състояние в тебе. (76/стр. 51)

…Занимавайте се със своите мисли и чувства. Много от обезсърченията на човека са чужди. За пример някой е беден, няма пари и се обезсърчава. Той се плаши от живота, не знае как ще го прекара. Това е чужда мисъл, която е съществувала от памтивека в умовете на хората. Пазете се от тази мисъл… Едно трябва да знаете: който живее правилно, той никога не умира гладен. Това е невъзможно. (26/стр. 185)

Това, което се страхува в човека, са нисшите духове. Освободете се от чуждите влияния в себе си и се проявявайте такива, каквито сте. (10/стр. 125)

стр. 49

Когато дойде един при мене, който краде – и в мене ще се зароди желание да крада. Дойде един месоядец – и у мене се ражда желание да ям месо; дойде един банкерин, който обича парите – и в мене се заражда това желание; …дойде някой при мене добър – и в мене се заражда желание да бъда добър. Аз още не съм това. В мене хората се отразяват. Къде съм аз? Когато дойде при мене един човек, гневлив, и аз съм спокоен, това съм аз. (76/стр. 17)

Ако се намираш между религиозни, ти ставаш религиозен, но религиозността не произтича от тебе. Ти си като желязото, което се магнетизира и става магнит. Намираш се между учени и ставаш учен; намираш се между музиканти и ставаш музикант. Но после, като ги оставиш, не ставаш музикант. Ти си религиозен истински, когато си религиозен при всички условия и не изгубваш религиозността. А пък ако станеш нещо и после го изгубиш, то не е твое. (76/стр. 215)

Различаване на човешкото от Божественото в себе си

…За да дойдат до Божествения живот, на всички хора предстои велика задача: да работят върху себе си, да се изучават и във всяка своя мисъл, във всяко свое чувство и действие да различават човешкото от Божественото. (63/стр. 140, 141)

стр. 50

Ти трябва да знаеш всяка една мисъл, която оперира в твоя ум, Божествена ли е, или не. Ти трябва да знаеш всяко едно чувство, което се поражда в сърцето ти, Божествено ли е, или не. Ти трябва да знаеш още всяка една постъпка, която мислиш да извършиш, Божествена ли е, или не. (52/стр. 11)

Не всяка мисъл, която минава през главата на човека, е Божествена. Вие трябва да изучавате мислите си, да дойдете до положение да различавате кои са Божествени и кои – човешки. В човешките мисли има грешки, в Божествените няма. (73/стр. 234, 235)

Всички мисли, чувства и постъпки, в които няма измяна, нито промяна, са Божествени. Обаче мисли, чувства и постъпки, които се изменят, са човешки. Следователно трябва да знаете какво съдържа Божественото и какво – човешкото. И човешкото не е лошо, но на него не може да се разчита. (83/стр. 260, 261)

Човек трябва да дойде до закона на различаването: да различава човешките чувства от Божествените. В Божественото на първо място е жертвата. Божественото чувство е извор, който постоянно дава. То дава щедро от изобилието си. Човешкото чувство е щерна, която се пълни от вън. Всеки момент тя може да пресъхне. Човешките чувства са преходни, а Божествените – вечни. (37/стр. 144)

стр. 51

…Ученикът трябва да различава желанията си кои са човешки и кои – Божествени. И тогава на Божествените да дава ход, а човешките да ограничава и спира. (73/стр. 270)

Пишеш нещо, виж къде е човешкото и къде – Божественото. Неразположен си, виж къде се е вмъкнал човешкият елемент в тебе. Човешкото прекъсва съзнанието на хората. Те губят връзка с Божественото и търсят начин отново да възстановят тази връзка. (63/стр. 141)

Вие трябва да изучавате проявите на Божественото и да ги различавате от обикновените човешки прояви. Дето човешкото се проявява, там има тревоги и безпокойства. (44/стр. 149)

Божественото носи в себе си Мир. Божественото носи със себе си сила. Божественото носи със себе си възможности. Божественото носи разрешение на всички въпроси. (40/стр. 435)

Познаване тайната на намеренията си

Всеки един знае подбудителните причини за всяка една своя постъпка. Няма скрито-покрито пред нашето съзнание, пред нашата душа. Тази душа е огледало, в което Господ вижда всичко. Единственото нещо, което не ни лъже, е съзнанието. (69/лек. 6: стр. 25)

стр. 52

…Всеки един от вас може да провери какви са мотивите, причините, които вас ви подтикват към действия. При сегашното състояние на вашето съзнание всеки може да провери това. (69/лек. 6: стр. 25)

Когато отстоявате една идея, трябва да имате предвид какви са подбужденията, които ви подтикват към нея… (28/лек. 7: стр. 104)

…Човек възприема известна идея, известно убеждение, като мисли, че това е стремеж на неговата душа. Всъщност скритото му желание е чрез това верую да подобри живота си. Как иска да подобри живота си? Външно, материално. (80/стр. 162)

Ако искате да учите, трябва да знаете защо учите – по подражание или от Любов към ученето. (26/стр. 149)

Когато вие придобивате знания само от тщеславие, всякога личните чувства у вас са подбудителният мотив към това знание… След като добиете знанието, вие ще останете недоволни и ще мязате на онзи студент, който, като свършил университета, взел диплома си, зарадвал се, че свършил, и казал на майка си: „Свърших вече“. Майката мислила, че синът ѝ е много радостен, но вечерта той се самоубил. (28/лек. 23: стр. 47)

…Ние се съдим според мислите и желанията, които имаме вътре, дълбоко скрити в душата си. (4/стр. 194)

стр. 53

…Великият… вижда в тайно и ще ни въздаде наяве. (11/стр. 191)

Нека принципът на вашия живот [да бъде] всичките ви желания, подбуждения, които имате, да бъдат чисти, искрени пред Лицето на Бога. (61/стр. 93)

Правилно преценяване на себе си

Като си дошъл на Земята, ще се изучаваш, за да имаш ясна представа за себе си като човек. (86/стр. 125)

…Всеки човек трябва да се прецени точно колко струва – нито да се подценява, нито да се надценява. (30/стр. 112)

Като ученици, вие не трябва нито да се надценявате, нито да се подценявате. Ще мислите за себе си това, което сте в действителност. (27/стр. 255)

Ученикът трябва да има стремеж да разработва силите си, да се изучава, да знае в кои области е слаб и в кои – силен. За тази цел той трябва да има един верен мащаб, с който да проверява нещата. (73/стр. 60, 61)

Та потребно е всеки човек да си направи един вътрешен отчет… Човек трябва да има ясна представа за себе си. (52/стр. 626)

стр. 54

Виждане докъде си достигнал

…Физическият свят е свят на проверка. Когато Бог иска да опита какво мислят някои от напредналите същества, т.е. те сами да се опознаят, Той ги изпраща във физическия свят там да се видят кой какво струва. Значи, материалният свят е една проверка… Тъй щото, когато питате защо сте дошли на Земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете какви сте – нищо повече. (1/лек. 21: стр. 22)

Всеки трябва да си зададе въпросите: „Какво представям аз? Какво е положението ми в живота? На каква степен на развитие се намирам? Докъде съм достигнал?“. (27/стр. 226)

„Бог всичко може да направи.“ Така е, но важно е какво ти можеш да направиш. Всеки да си постави за задача да се опита, да разбере с какви сили разполага и какво може да направи. (34/стр. 183)

В стремежа си да постигне своя идеал, човек познава какви сили се крият в него. Изобщо в стремежа си да реализира своя идеал, човек се изучава, вижда докъде е достигнал в развитието си. (26/стр. 56)

…Да си дадете отчет доде сте достигнали в умствено, сърдечно и морално отношение. Като знаете с какво разполагате, вие можете да застанете на солидна основа. (73/стр. 279)

стр. 55

Човек сам трябва да се проверява, да се изпитва какво знае и какво не знае. Хиляди години стоят пред човека, но той все има какво да учи. (63/стр. 167)

Докато е на Земята, човек се изпитва постоянно сам да види колко е устойчив в морално или във физическо отношение. (27/стр. 371)

Днес срещате един богат човек, доволен от положението си; утре го виждате беден, нещастен. Днес е разположен, с голям импулс за работа; утре го срещате неразположен, обезсърчен, не намира смисъл в живота. Тези смени в условията стават с цел да се изпита човек, да се познае, да види до каква степен на развитие е достигнал. (73/стр. 91)

…Не може да определите благородството, докато не го опитате. Всеки човек ще бъде изпитан сам да познае благороден ли е, или не. (84/стр. 49)

Имаме примера и с тримата младежи в огнената пещ. Те не се поколебаха във вярата си, не се поклониха на идола, поставен от вавилонския цар. Той ги хвърли в пещта, но те не изгоряха… Ще ви турят в огнената пещ да се опита вашата вяра. Човек сам трябва да знае доде е стигнал. (29/стр. 212)

Чрез изпитанията човек познава себе си. Така се изпитват убежденията, вярата, Любовта му. (33/стр. 312)

стр. 56

И тъй, изучавайте себе си да видите доколко имате външна и вътрешна Любов. Ако Бог всичко ви е дал и сте доволни, вие имате външна Любов. Ако всичко ви е взел и пак сте доволни, вие имате вътрешна Любов. (63/стр. 71)

Учете се от всичко, което става около вас, да видите докъде сте дошли в развитието си. Който не е изучил външната Любов, да я изучи. Който я изучил, да мине в областта на вътрешната Любов. Като дойде до положение всичко да изгуби, той трябва да знае, че ще придобие Живота. (63/стр. 71)

И Мъдреците не се познават абсолютно

Човек се познава по Светлината на своята мисъл. Колкото по-голяма е Светлината му, толкова по-голям Мъдрец е той. Да познаваш колко голяма е Светлината на твоята мисъл, това още не значи, че познаваш себе си. И най-големите Мъдреци не се познават абсолютно. Частично човек се познава, но не и абсолютно. (27/стр. 255, 256)

Това показва, че много работа още предстои на човека, много знания му са нужни, за да проникне в Същината на своята душа. (27/стр. 256)

Човек е безкрайно малка част от това, което е. Неговият дух на Небето изпраща само една малка част от себе си, чрез която черпи опитност, и ако духът изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. (22/стр. 209)

стр. 56–57

Имената на всички хора са псевдоними. Никой досега не е излязъл още с истинското си име. В бъдеще, когато човек придобие Истината и разбере какво всъщност представя, той ще излезе с истинското си име. Тогава той ще бъде готов да отговаря за всичко, което е и което знае. (7/стр. 161)

Всеки човек трябва да знае своето име… Силата на човека стои в неговото име. (22/стр. 208)

стр. 59

2

ДВЕТЕ ЕСТЕСТВА В ЧОВЕКА – ИЗПЪРВО ВЛОЖЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Нисше и Висше естество

Две естества, от които човек се учи

Когато се е създавал човекът, всички нисши сили са започнали да работят. Същевременно в създаването на човека са взели участие и Ангелите, и Архангелите. (49/стр. 600)

…Животът на Ангелите и животните са свързани в един общ живот. Разумният и неразумният живот вървят заедно в човека. (74/лек. 29: стр. 66)

В Писанието се казва, че човек е направен по Образ и Подобие Божие. Това се отнася до първия човек. Вторият човек е направен от пръст, значи от всички елементи на природата, в която влизат и минералите, и растенията, и животните… Този човек е елиминирал Идеалното, Възвишеното в себе си и затова трябвало да излезе от Рая, да влезе в света, в живота, за да проучи своята нисша природа. Ето защо днес у човека бушуват различни желания, мисли, различни неразположения, с които той трябва разумно да се справи. (100/лек. 6: стр. 11)

стр. 59–60

В човека има две естества, които са в постоянна вътрешна борба. (68/стр. 27)

Човек има две естества, едното е крайно консервативно. Тази консервативност произтича от материята, от която той е направен, понеже материята е инертна. (40/стр. 221)

Човек има двояко естество: едното естество е без светлина, без светилник, а другото е със светилник. И ако това същество в човека, което носи светилника, загаси своята светлина, тогава положението и на двете същества се нарушава. (51/стр. 155)

…В естеството на човека има две страни, които са вложени в него – добра и лоша. (51/стр. 385)

Човек има две естества: лошо и добро. Вие трябва да изучавате и двете естества. Някога се проявява лошото естество, а някога – доброто. (48/стр. 230)

Всеки има по един добър и един лош човек в себе си. Добрият води лошия, а не лошият добрия. Това именно показва, че доброто е по-силно от злото. (81/стр. 190)

стр. 61

Та ние, съвременните хора, трябва да се разбираме. В човека има две естества, едното естество е добро… Има и едно лошо естество у човека. Какво е лошото естество? Те са сплетени, свързани са те. Един закон има и нищо не може да те освободи от него: докато си на Земята и живееш, и едното те кредитира, и другото те кредитира. Всеки ще плаща. Доброто иска своите лихви и злото иска своите лихви. Велик закон е това. Ти не можеш да се освободиш от него. Някой казва: „Аз ще се освободя от злото“. Така говори, защото не разбира. (67/стр. 180, 181)

Във всеки човек живеят едновременно две същества: едното е добро, другото е лошо. Каквото да правите, никога няма да се освободите от лошото. Тази е причината, поради която човек понякога е недоволен от живота, от условията, в които се намира. Лошото същество в човека го прави недоволен. Доброто същество го прави доволен и щастлив. Обаче, колкото доволството е притежание на човека, толкова и недоволството; колкото радостта е негова собственост, толкова и скръбта. Човек стои вън от доволството и недоволството, вън от радостта и скръбта. Той само наблюдава, опитва нещата и се учи от тях. (78/стр. 10, 11)