Злото в човека трябва да се възпита

…Човек… По-жестоко, но и по-добро същество от него няма. Ако разгърнете историята на човечеството от миналото и сега, вие ще видите какви жестокости е вършил човек. Ако ги видите филмувани, космите на главите ви ще настръхнат от ужас. Същевременно на екрана ще се видят такива Добри дела на човека, че ще се чудите как е възможно у един и същ човек едновременно да живеят и Доброто, и злото. Как е възможно човек да върши и жестокости, и Добрини… (37/стр. 86)

Всеки човек се намира пред своя противник – злото. Къде е злото? В самия човек, във вътрешните условия. Като не разбрал законите на живота, човек се отклонил от своя път и сам отворил вратата си на злото. Много време трябва да работи той върху себе си, за да се върне в пътя, от който се отклонил. (3/стр. 161, 162)

…Ако искате да възпитате злото в себе си, работете със силите на Доброто. (24/стр. 85)

Следователно, за да се справите със злото, вие трябва да поставите Доброто като основа на вашия живот. (33/стр. 284)

стр. 89

Ще кажете, че в света не съществува нито зло, нито добро. Това са философски разбирания… За себе си само човек може да казва, че няма Добро и зло в света. Защо? Защото той е разбрал какво нещо представят злото и Доброто. Само при това положение човек работи съзнателно и с Доброто, и със злото: злото в себе си ограничава, а на Доброто дава свобода да се прояви. (30/стр. 49)

Понеже човек носи законите на злото в себе си, той трябва да бъде буден, да не му се поддава. Това се постига само чрез съзнателна и разумна връзка с Бога. (7/стр. 170)

Човекът не е нито в Доброто, нито в злото

Казвам: Човек трябва да изучава закона на различаването – да различава Доброто и злото в себе си като две страни на своето естество, които нямат нищо общо със самия човек. (35/стр. 106)

Човек… трябва да различава всяка мисъл, всяко желание, което се проявява в него, от какво съзнание се диктува – от по-високо или по-ниско от неговото. Следователно, ако се поддаде на по-ниското съзнание, човек непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво Добро. Това показва, че никой човек в света не действа самостоятелно. Например ставате сутрин рано и казвате: „Искам да се помоля“. Не се минават пет минути, вие казвате: „Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа“. Кое от двете съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче първото съзнание е по-добро. Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него. Казвате: „Нали нито едно от двете съзнания не е мое? Не е ли безразлично тогава кое от двете ще послушам?“. Едно трябва да имате предвид: ако слушате съзнанието, което седи по-ниско от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. Щом се освободите и от едното, и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание. (35/стр. 106, 107)

стр. 89–90

Злото в човека е на повърхността. То е нещо външно. Божественото в човека е непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата пак ще се върне в Първоначалното си състояние. (59/стр. 202)

Личност, индивидуалност и душа

Личност и индивидуалност

Мнозина говорят за личност и индивидуалност, но ги объркват. Това са две различни неща със строго определени места и свойства. Личността представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме Духовно, Божествено Начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н. Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността – към вечни, трайни неща. (7/стр. 137, 138)

стр. 90–91

Съвременната култура се дължи отчасти на стремежите на личността, а Духовният живот – на стремежите на индивидуалността в човека, която се стреми към Благородното и Възвишеното. (7/стр. 138)

Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. (7/стр. 138)

Личното прави човека недоволен, затова казваме, че докато живее в своята личност, човек никога не може да се задоволи; като проявява индивидуалното в себе си, човек е доволен от всичко, защото знае, че изворите на живота постоянно текат. (7/стр. 138)

Личността на човека е маска, а индивидуалността – неговото Висше проявление, на което той трябва да се спре. (65/стр. 38)

стр. 92

Индивидуалността в човека свързва личността, т.е. временния живот, с душата – живота на Вечността. (26/стр. 92)

Личност и душа

Човек трябва да разбира… своето естество, а именно какво представя той като личност, като индивид и като душа. Това са три различни положения, които трябва добре да се разбират. Като личност човек се представя във физическия свят. Като индивид – в Духовния свят и като душа – в Божествения свят. (90/стр. 181)

Тялото на човека не е реалност, а Реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата – с Възвишени. Душата на човека е Истинският човек. Човекът, когото виждате, е само дрехата му. (22/стр. 208)

Личността може да се обезсърчи, това е външно обезсърчаване. Важно е душата да остане тиха и спокойна като гладката повърхност на океана, като спокойното лазурно небе. (26/стр. 166)

Грозният страда, че не е красив, а красивият се радва, че му се дава възможност да изпъкне с красотата си. Това са прояви, свойствени на човешката личност, а не на човешката душа. Когато душата се проявява, човек се радва на красивото и скърби заедно със страдащия. Оттук вадим заключението: злото действа в личността, а Доброто – в душата. (7/стр. 170)

стр. 92–93

Преди да реализира една своя идея, човек все ще мине известно раздвояване, но целта е да се справи с него. Това раздвояване е резултат на прекъсване на връзката между личността на човека и неговата душа. Тази е причината, че на всеки човек липсва нещо. Съзнателно или несъзнателно, всеки човек иска да възстанови връзката между душата и личността си. Успее ли да постигне това, той става гениален. (26/стр. 92)

Личността е нисша проява

…Туй, което е безлично, е Реално, неограничено. Личността ограничава човека, т.е. съзнанието на личността е по-нисша проява. (2/лек. 18: стр. 3)

…Днес хората вярват само в човешката личност. А какво е личността на човека? Тя е най-нереалното, най-променчивото нещо в света. (64/стр. 202)

Личният живот подразбира живот на разправии. В този живот човек първо се бори със себе си, а после и със своите близки. (44/стр. 223)

Личният елемент е причина за всички разногласия в живота. Личният елемент не може да разреши въпросите на целокупния живот. Той дава само временни настроения в човека. (33/стр. 210)

стр. 94

Ленивият… се ръководи главно от своята личност. Животът на личността обаче не представя идеен живот. (27/стр. 54)

Не се спъвайте от изискванията и разбиранията на вашата личност. Така вие пречите на Господа да работи във вас. (48/стр. 189)

Личните чувства създават спънките в живота

При сегашния живот всички спънки произхождат все от личните чувства. Можем да кажем, че 99 на сто от всички спънки на човешкия живот произтичат все от личните чувства, а само 1 на сто от спънките произтичат от другите чувства в човека. (28/лек. 22: стр. 16)

Щом имате силно развити лични чувства, набира се излишна енергия, която винаги ще ви тури в стълкновение. (40/стр. 53, 54)

В човека има едно чувство на обида. То е чувството на личния човек. (31/стр. 359)

Като наблюдавам хората, а също и вас, учениците, намирам, че най-силно развити са личните ви чувства, вследствие на което сте докачливи, честолюбиви, горделиви, тщеславни. (73/стр. 59)

Личните чувства… са свързани с човешкото самосъзнание. (73/стр. 290)

стр. 95

Вие, като единица, сами за себе си не можете да живеете. Силното индивидуализиране произлиза от силно развити лични чувства. Когато хората искат да станат единица в света, да живеят само за себе си, те се индивидуализират и сами си създават най-голямото зло… (28/лек. 29: стр. 192)

Личното чувство в човека… го кара да изпъква над всички. Има ли право човек да храни своето лично чувство? Поначало всички хора са еднакви. Всички са излезли от един и същ Източник. (27/стр. 210)

Ако бих ви задал темата: „Разлика между моралните, личните и егоистичните, или себични, чувства“, какво бихте писали? Как ще ги определите? Сега аз искам вие да изучавате въпроса коренно. Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго ще бъде безполезно изучаване. (28/лек. 18: стр. 184)

Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек… Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден вън от условията независимо от това дали е беден, или не. Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо“. Не че си длъжен, но то изисква. Казва: „Ти трябва да го направиш“. И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, когато личните чувства приемат извинения. В моралните чувства много рядко се срещат изключения. (28/лек. 18: стр. 187)

стр. 95–96

Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това в човека има събудени и по-нисши от личните чувства – себичните. И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина. (28/лек. 18: стр. 190, 191)

Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки едного от вас. Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави. Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т.е. дишането е свободно, а кръвообращението – правилно, няма никакво стеснение в човека. (28/лек. 18: стр. 191)

Сега вие не трябва да давате личен характер на вашите чувства. Вие ще ги изучавате като сили, като движения в Природата. Защото, щом влезе тази сила в тялото ви, тя ще произведе едно или друго влияние. (28/лек. 19: стр. 201)

Личните чувства представят събрана от векове енергия, която трябва да се вложи в работа. Те са бомба, която трябва да се изпразни внимателно и материалът ѝ да се употреби за работа. „Ще унищожа личните си чувства.“ Не ги пипай, но ги тури на работа. (25/стр. 194, 195)

стр. 96–97

Време е личността да отстъпи

Злото седи в личността, а личността е отживяла своето време. Често заради своята личност човек е принуден да изменя на Божественото в себе си, вследствие на което се натъква на големи страдания. (64/стр. 196)

Животът на личността е изиграл своята роля. Време е вече да отстъпи мястото си и да отиде на заден план, да слугува. Досега личността е била господарка, от сега нататък тя ще слугува. (7/стр. 138)

Само личният живот се обижда. И наистина, ако човек живее в това обикновено лично съзнание, той е осъден да мине през такива страдания, през каквито хората от хиляди години насам минават, а и продължават да минават. За да дойдат хората до Новото положение на живота, те се нуждаят от едно Ново съзнание. (49/стр. 43)

Три принципа съществуват в света. Първият принцип е силният, мощният елемент на Битието, чрез който се проявява личният живот. Всички сте служили на тоя принцип. Вторият принцип подразбира излизане на човека от личността, т.е. освобождаване от влиянието на личността. Тоя принцип е точно противоположен на първия. Третият принцип едва сега се проявява. Той е наречен служене на Бога, или вяра в Бога. (48/стр. 263, 264)

стр. 97–98

Казвам: Човешката душа трябва да се стреми към Великото – да се свърже с Бога, да роди нещо Разумно. Само така човек може да излезе от своята личност. (65/стр. 38)

Животът не е в индивидуалността и личността, но в Единението ни с Първата Причина. (29/стр. 249)

Безличното състояние – по-високо от „аза“

Какво нещо е добродетелта? За добродетелта може да говори само оня, който казва за себе си „аз“. Животното не може да каже „аз“. То живее в общото съзнание. Човек обаче се е отделил от общото и живее като отделно самостоятелно същество. Според някои има състояние, по-високо от „аза“. Някои го наричат безлично състояние. Да живееш в безличното състояние, това значи да включиш в себе си всички „азове“ и да живееш вън от тях. Може ли да си представите какво състояние е това? Мислете върху безличното състояние да разберете неговия вътрешен смисъл. (87/стр. 10)

Кое състояние е по-добро: да живееш в състоянието на „аза“ или в безличното състояние? Питам: Кое е по-добре – да знаеш само една буква от азбуката или всички букви? Следователно „азът“ е първата буква на Великото Божествено знание, което в бъдеще ще ви се открие. (87/стр. 10)

стр. 98–99

Сега, в каквото състояние да сте, не мислете, че сте дошли до най-високата степен на съзнанието. Че сте дошли до състоянието на „аза“, радвам се, но още много „азове“ трябва да включите в съзнанието си. И тогава, като кажеш, че обичаш ближния си, разбирам да обичаш всички, които казват „аз“, както и ония, които не могат да кажат „аз“. „Защо трябва да обичаме всички?“ Защото всичко живо е създадено от Бога. (87/стр. 11)

Личният егоизъм

Епоха на личния егоизъм – деволюция

…При човека се забелязва една епоха на личния егоизъм. Ние сме вече във втората фаза на личния, индивидуалния живот на човека и минаваме в третата фаза на живота, а именно колективния егоизъм, който сега преживяват народите. Личният, индивидуалният егоизъм стана причина човек да изгуби, понеже то влезна в разрез… с всичко онова, което съществуваше в Рая. (51/стр. 385, 386)

Под Рай разбираме установения ред на нещата, в който съществуваше една Разумност. В личния егоизъм хората трябваше да напуснат Рая, вследствие на което след дълъг период, който наричат „еволюция“, ще дойдат при по-добри условия. Тази еволюция ние наричаме „еволюция на човешкото отклонение“, т.е. „деволюция“. …Отклонение от Разумното. (51/стр. 386)

стр. 99–100

Няма същество в света, което да не е под влияние на личния, индивидуалния егоизъм. Следователно всяко същество разглежда нещата само от свое гледище… Рядко се срещат хора, които истински разсъждават. (51/стр. 389)

„Азът“, личното, егоистичното начало в човека има отношение към земния живот. (39/стр. 134)

При сегашните условия за пример всички вие проявявате голяма индивидуалност и самостоятелност, която се изразява в концентриране вниманието ви към вашето лично „аз“. И ако външната среда, т.е. онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните. Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо. (28/лек. 24: стр. 65, 66)

Под думата „животинско“ се разбира човешкото честолюбие, човешкият егоизъм. (75/стр. 209)

Индивидуализмът се е родил със събуждане съзнанието у човека, че той е човек, но този егоизъм, тази любов към себе си той я изопачил, превишил я. (31/стр. 284)

стр. 101

…Свещеният егоизъм още царува в съвременното общество. Той е фаза, която хората трябва да преживеят, докато дойдат до онова Висше съзнание да се пробуди онова чувство, което ние наричаме „алтруизъм“, или „пробуждане на свръхсъзнанието“, или „проявление на Божественото съзнание“. (2/лек. 22: стр. 22)

…Висшият ум не е още развит. Теософите го наричат „Висшият манас“. В ущърб на Висшия ум се е развивал нисшият, в който се намира локализиран човешкият егоизъм. А стремежите на този нисш ум са диаметрално противоположни на Висшия манас. (4/стр. 164)

Сега е епохата, когато човешкият егоизъм играе най-важна роля. Той е един господар в света, но трябва вече да отстъпи място на нещо по-възвишено и благородно. В човека сега се създава един център… и пред този център енергията на личния егоизъм трябва да отстъпи. Този център хората наричат алтруизъм, разум. Значи, егоизмът трябва да отстъпи място на Божествения разум у човека. (28/лек. 22: стр. 15)

Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия егоизъм. Той пак ще остане, само че ще му кажете: „Ти ще отстъпиш мястото си на Божествения разум, ще се подчиниш на него, ще го слушаш. И когато човешкият егоизъм разбере това нещо, ще разбере и Божественото, защото той е една разумна сила. Той ще му се подчини и ще стане един от добрите негови слуги. (28/лек. 22: стр. 16)

стр. 101–102

Егоизъм във възходяща степен

В егоизма има две страни: има егоизъм по възходяща степен, има егоизъм по низходяща степен. И нека разберем тази дума, тя си има своята добра страна. Да съзнаваш, че си едно разумно същество, изпратено на Земята да извърши Волята Божия, че са ти дадени известни сили, известни способности, известни богатства, с които да разполагаш, туй състояние у тебе го наричат личност. Сега мога да го обясня. Ако вие изпълните вашата длъжност по най-благороден начин да услужите на вашия ближен, както е в реда на нещата, ние казваме, че вие сте една благородна личност, едно благородно „аз“, едно благородно его. Ако обаче вие служите само на себе си, ние във втория случай наричаме такъв човек егоист, човек, който се е превърнал в молец. Питам: Молецът, който е преминал от една дреха в друга, придобил ли е нещо? (31/стр. 361)

Низходящо и Възходящо състояние

…Ние ще дадем… един импулс нагоре. Човешкият дух, човешката душа ще се намери в едно състояние, което индусите наричат „сатуа“, аз го наричам на български език „вечното Възходящо състояние на човешката душа и на човешкия дух“. В съответствие на туй състояние в Природата има друго едно състояние, което индусите наричат „тъма“, аз го наричам „вечно низходящо състояние на човешката душа“. Туй състояние в науката определят на сгъстено, твърдо състояние на телата. Значи, когато телата се втвърдят много, тогава Природата ги осъжда на едно вечно изгаряне, т.е. животът в тях се обезличава. (2/лек. 10: стр. 6)

стр. 102–103

Когато се минава от едно вечно Възходящо в едно вечно низходящо състояние и обратно, индусите наричат това състояние „ръжа“, аз го наричам „активно състояние на човешката душа“. (2/лек. 10: стр. 6)

Това средно състояние е състоянието на човека, когато се определя на разни места. „Ръжа“, това са военните хора в Природата – на която страна отидат, там се проявяват. Ако един военен се проявява в състоянието на „тъма“, всички последствия в него са тъй катастрофални, че се изискват хиляди, хиляди години, докато се изгладят всички наслоения от натрупалата се в тях карма. Другото състояние „сатуа“ е тъй приятно, но се изискват също тъй хиляди години, докато се внесе това щастие и блаженство в човешката душа. (2/лек. 10: стр. 7)

В съвременните хора се развива туй състояние на „тъма“, което се е натрупало в тях от хиляди векове, та днес носят лошите последствия. За всичко това съвременните хора искат да осъдят Природата, Господа защо е създал така света. (2/лек. 10: стр. 7)

стр. 103–104

…В света има две посоки на движение – Възходящо и низходящо. В едното състояние, което е състояние на „тъма“, низходящото състояние, се раждат скърбите, страданията, мъките, болестите, всичките несполуки, неблагодарността, всички лоши прояви. А… дето е Духът на Благостта, Бог, за Когото се казва, че е Благ, тази посока е Възходяща – тя определя стремежа на човешкия дух към Бога. Всеки човек може да провери себе си, да види кое от тия две състояния преобладава в него. (2/лек. 10: стр. 11, 12)

Възприемеш ли и приложиш ли Божията Благост, тя ще внесе в тебе едно добро качество. Тогава ти ще попаднеш в състоянието на „сатуа“, което ще внесе в ума ти едно размишление. (2/лек. 10: стр. 19, 20)

Какво голямо смирение се изисква от нас – да бъдем разумни деца с отворени сърца, за да възприемем онази Велика Благост, с която Бог се обръща към нас. С това се отличават хората на „сатуа“. (2/лек. 10: стр. 29)

…Това е, което индусите наричат „татвас“ – това е тази енергия, която излиза от Любовта и движи цялата Вселена. И всичките наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква през всичките наши тела, които имаме. И доколкото живеем в Божественото, тази сила прониква в нас и ни предава много приятно настроение. Някой път ви е толкова приятно, като че разбирате смисъла на живота. (4/стр. 64)

стр. 104–105

Сърцето, от своя страна, има двояко влияние върху човека. Когато сърцето, като една сила, е прямо свързано с вашата нисша душа, има едно влияние, а когато е свързано с Висшите същества, има друго влияние върху вас. Аз наричам първото състояние „низходящо“, а второто – „Възходящо“. Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата ни са под влиянието на Херувимите, Серафимите и други Висши същества, ние сме във Възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страдащи… Тогава вие се намирате под влиянието на някои Възвишени, Благородни същества, които ви направляват в живота. (28/лек. 13: стр. 54, 55)

И умът, както и сърцето, има двояко влияние върху човека: низходящо и Възходящо. Обективният ум в човека оказва низходящо влияние. (28/лек. 13: стр. 55)

Когато духът на човека е във Възходящо състояние, всичките неща, към които той се стреми, колкото и да са надалеч от него, както са надалеч и звездите от него, все пак ще има известно съотношение между него и… тия Възвишени неща, към които се стреми. (2/лек. 10: стр. 20)

стр. 105–106

Дух и материя

…Нито само материализмът, нито идеализмът разрешават въпросите на живота. Човек не е нито само материя, нито само дух. Материя без дух не съществува и дух без материя не съществува. Дух и материя са две състояния, които взаимно се допълват. (96/стр. 5)

…Материята е единият полюс, а духът – другият. Между тия полюси се проявява животът. (48/стр. 334)

Следователно, ако под думите дух и материя разбирате полюсите на живота, …вие сте на прав път. Обаче, ако под думата материя разбирате, че животът се заключава само в материалната си страна, а под дух разбирате, че животът е изтъкан само от идеи, вие сте на крив път. Животът се изразява в полюси: дух и материя, мъж и жена и т.н. (96/стр. 5)

Идеалистите пренебрегват материалния живот и казват, че човек не трябва да пуща корените си дълбоко в материята. Напротив, ще слизаш дълбоко в материята, за да извлечеш онези материали, от които ще се ползваш в бъдеще. Колкото по-дълбоко слиза човек в материята, толкова по-големи страдания има и толкова по-големи опитности и поука извлича. (62/стр. 316)

стр. 106–107

Някой казва: „Всичко в света е материя“. Под материя ние разбираме резултатите на човешкия дух. Материята е плод на духа. Тя представлява видимото, осезаемото, което духът е изработил през безбройните векове на миналото. И когато се казва, че духът е в борба с материята, това подразбира стремежът на духа да тури всички сили в равновесие. (2/лек. 32: стр. 11, 12)

Колкото условията са по-лоши, т.е. колкото материята е по-неорганизирана, толкова повече човешкият дух трябва да прояви своите знания. (2/лек. 33: стр. 7)

Всички противоречия в живота, както и антагонизмът между хората се дължат на борбата между човешкия дух и материята. (37/стр. 65)

…Законите на материята са едни, а на духа – други. (49/стр. 68)

Знайте, че и при най-мъчните условия човек може да се развива правилно. По естество на материята, от която е направен, човек е променчив, но по дух той е устойчив и постоянен. Дайте предимство на духа в себе си, за да не грешите. (24/стр. 14)

стр. 108

…Понеже умът на човека възприема външните впечатления чрез материята, той приема нея за нещо реално. Дали ще пипне нещо, дали ще го вкуси, дали ще го помирише, дали ще го види или чуе, човек все ще си послужи с едно от петте физически сетива, затова той казва, че всичко в света е материя. Човек не се спира да размисли, че като пипа с ръцете си, те не са нищо друго освен щипци, с които духът си служи. Материята представя щипците на онзи интелигентен фактор – духа, който истински проверява и изучава нещата. Ако духът не действаше в ръката, в езика, в носа, в окото и в ухото на човека, той не би познавал нито външния, нито своя вътрешен свят. (73/стр. 262, 263)

Значи, материята представя външни пособия, чрез които духът си служи. Материята представя съвкупност от живи, но спящи същества, с които духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя духът не може да се прояви. (73/стр. 263)

Ето защо, когато се казва, че човек е материалист, това показва, че той е в спящо състояние, спящ дух. Когато се казва за някой, че е духовен човек или идеалист, това показва, че той се е събудил вече, станал е от дълбок сън. Когато се казва за някой, че е Божествен човек, това показва, че той е започнал вече да работи, да твори. И тъй, материалистът спи, духовният се събужда, а Божественият човек работи. Това са състояния, през които човек минава не само веднъж, но няколко пъти през живота си. Те се преповтарят. (73/стр. 263)

стр. 108–109

Материята е материя, духът е дух; мисълта е мисъл, чувството е чувство. Обаче нито материя без дух може, нито дух без материя; нито чувство без мисъл може, нито мисъл без чувство. (42/стр. 201)

Дух и плът

Реалното е в духа, преходното – в плътта

Ще кажете, че човек е дух, облечен в плът. Преди да дойде на Земята, човек наистина е бил дух. Като слязъл на Земята, той се облякъл в материя – плът. Реалното е в духа, а преходното – в плътта. Значи, като умре, човек се обезплътява. И това е преходно състояние. С човека стават два процеса: обезплътяване и въплътяване. Реално е това, което се обезплътява и въплътява. То е духът. (70/стр. 96, 97)

Духът е онова Начало, което оживява материята, а плътта е съвкупност на човешки желания. Например желанията на човека да яде, да пие и да се облича, са израз на плътта. Тия желания биват естествени и неестествени. (48/стр. 334)

Духът трябва да расте, а плътта – да се смалява. Чудни са хората, когато искат да растат по плът. Плодът никога не може да бъде по-голям от дървото. Плътта е малък плод от дървото на духа и трябва да се смалява. (29/стр. 126)

стр. 109–110

Аз не казвам, че плътта е едно грешно състояние, но тя е едно по-нисше разбиране, едно по-ниско състояние на живот. Едно по-ниско разбиране на Божиите закони. Докато е само в плътта си, човек не може да разбира Божиите пътища. Докато е в плътта си, за него това е най-ужасното, най-тягостното състояние, затова той трябва да стане духовен; да разбира, както духовните хора разбират. (40/стр. 410)

Да допуснем, че някой иска да си поживее, да се повесели, да си поиграе в този свят. Нисшият ум в човека изисква това, когато духът в него изисква един чист, строг и възвишен живот – идея има в него… Значи, между духа и плътта има борба. (28/лек. 10: стр. 190)

В сегашния човек има борба между неговия дух и неговата плът. Защо? Защото вътре в него става един процес на обновление. Когато този процес се завърши в нас, тогава ние ще съзнаем, че можем да бъдем господари на себе си. (1/лек. 29: стр. 13)

Вие често се питате и не може да си обясните защо има борба между плътта и духа. Това не е борба – мнозина се мамят – това е един закон, необходим за развитието на човешката душа. (4/стр. 164, 165)

стр. 111

Божественият човек трябва да управлява, а човекът на плътта трябва да се подчинява на Божествения човек. (2/лек. 24: стр. 28)

Ако живеем по плът, ще умрем; ако живеем по дух, ще придобием Вечния живот. (71/стр. 26)

Плътта трябва да се разбира

Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но без плът и кръв като облекло на душата последната не може да се развива, не може да се прояви. (7/стр. 139)

Ако душата се изложи направо върху действието на Божия Дух, тя не може да издържи. Тя ще повехне, както повяхва нежният цветец под силните слънчеви лъчи. Той се нуждае от мека, приятна светлина. И душата се нуждае от плътта като покривка, която я пази от силните лъчи на Духа. Който не разбира този закон, плаши се от плътта, от личността си, иска да убие техния живот. Той мисли, че те са спънка за неговото духовно развитие. Да убиеш живота на плътта и на личността в себе си, това значи да премахнеш условията за проява на Божественото, на своята душа. (7/стр. 139)

Съвременните хора цитират стиха: „Трябва да унищожим плътта, защото тя се противопоставя на духа“. Не, не трябва да унищожите плътта или пък да премахнете духа, защото духът и плътта са два елемента в Божествения свят, необходими за развитието на човешката душа и на човешкия ум. (4/стр. 165)

стр. 111–112

…Плътта е подложка, върху която духовният живот се предава. Следователно, ако унищожим тази подложка, с нея заедно ще унищожим и духовното. Защо? Защото без тези условия духовното не може да расте. В този смисъл плътта служи като духовен период, докато духът расте. (40/стр. 124, 125)

Плътта е неразбран предмет. Казват някои, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът да се облича в плът? Щом духът е облечен в плът, значи плътта има свое определено място и служба. Тя е на мястото си, но трябва да се намери нейното място, трябва да се разбира нейната служба. (40/стр. 121)

Плътта е предговорът на живота, т.е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. (40/стр. 121)

Плътта прави големи услуги на хората. Въпреки това хората считат плътта виновна за всяко нещастие, за всяко зло. Волята на човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, но на волята му. Плътта е носителка на лошото, но тя не го причинява. (40/стр. 132)

стр. 113

…Има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, той става господар на своята плът, на своята воля. Понякога той злоупотребява със своята свобода. Той е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд… В бъдеще при възпитанието на хората трябва да се има определено число часове за работа. За да се възпита, човек трябва да спазва известни норми в живота си за ядене, за работа, за начин на живеене. (40/стр. 132)

Вие товарите живота на своята плът с много излишни работи, когато тя изисква спокоен живот. Духът в човека изисква това-онова, а не плътта. Духът се бори в човека. Понякога той не взема във внимание дали тя може да издържи на тази борба. (40/стр. 133)

Следователно всички, които следват Новото Учение, трябва да вземат във внимание слабостите на плътта. Плътта е дете, за което постоянно трябва да се грижат. Тя постепенно заяква. Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи. (40/стр. 133)

Плътта е реално нещо на Земята. Тя има свои особени закони, с които вие трябва да се запознаете. …Плътта има закони, които трябва да се спазват. И духът също така има закони, които трябва да се спазват. (40/стр. 124)

стр. 114

Щом изпълнявате законите на плътта, вие ще бъдете здрави, богати, ще живеете отлично. Казвате, че плътта има желания. Аз не говоря за желанията на плътта, но за законите на плътта. Като слиза на Земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони. (40/стр. 134)

Не е въпрос да се отречеш от плътта, но трябва да се проверят методите, начините, с които тя си служи. Тя има своя култура, свои навици, някои от които трябва да се изменят. (40/стр. 124)

…Плътта. …Сложете ѝ да яде, но да не преяжда. Ще ѝ кажете да яде малко, защото и довечера ще яде пак, та да ѝ бъде сладко. Като дойде вечерта, пак ѝ кажете: „Не яж много, защото и утре пак ще ядеш“. Така ще ѝ говорите, ще я възпитавате като дете. (40/стр. 134)

Никога не задоволявайте плътта си напълно. Оставяйте поне една трета гладна. Когато ѝ шиете дреха, пак не задоволявайте изискванията ѝ напълно. Нека ѝ липсва нещо: било копче, било яката ѝ не точно както трябва. Каквото дадете или каквото направите на плътта, нека не бъде абсолютно съвършено. Ако всичко бъде съвършено, работите ѝ няма да вървят. (40/стр. 134)

Какво иска плътта? Преди всичко, плътта иска да се организира. Като дойде в тялото, тя постоянно се преорганизира. Неорганизираните клетки на плътта постоянно работят, за да се организират. Като знаете това, никога не внасяйте лоши, отрицателни мисли в ума си. От внушаване на такива мисли много от клетките на вашия организъм престават да работят. (40/стр. 139)

стр. 114–115

Има една спънка в плътта. Тази спънка се дължи на нейната инертност. Понякога плътта става инертна. За да я избави от тази инертност, духът влиза в нея, в плътта. Ако остане в своето инертно състояние, плътта не би могла да се развива. Щом не може да се развива, плътта ще остане спънка за развитието на човешкия живот. (40/стр. 124)

За да не се спъва човек, за да се развива и за да преодолее спънките на своята плът, трябва да му се дадат ред страдания. Следователно всички страдания се дължат на плътта, а не на духа. Тъй щото, когато страдате, когато плачете, когато не искате да живеете, всичко това се дължи на плътта, а не на духа. Духът мисли и чувства по друг начин, а не както плътта. (40/стр. 124)

…Казват: „Плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди“ и т.н. Докато се постигне това, плътта е поставена… и изложена на големи мъчнотии, на третирания, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант. По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да пречупва светлината и да я пръска на всички страни. Следователно един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък. (40/стр. 131)

стр. 115–116

стр. 117

3