Разумът, Разумността в човека

Под скрито богатство аз разбирам онзи скрит Разумен живот в човека. Този скрит Разумен живот не се изучава колективно. Всеки индивид, или всяка душа, го изучава сам за себе си. (2/лек. 28: стр. 5)

Разумният живот в човека е проява на Бога. От този живот трябва да се започне. (35/стр. 84)

Разумният човек не уповава никому освен на себе си и на Бога, или може да кажем: той уповава само на своя Разум. Ще ми кажат: „Е, разумът“. Да, Разумът – това е единственото Божествено, което ни е дадено за подкрепа. Ако ние не вярваме в този Разум, в Бога няма да вярваме. Ние познаваме Бога само чрез този Разум. …Истината се познава само чрез Разума. (31/стр. 23)

Чистотата, това е едно условие за развиване на Разума. Разумът може да се развива само при много благоприятни условия. (31/стр. 20)

стр. 202

Разумният човек може да се уподоби на човек, който е съградил къщата си на здрава основа, на камък. И затова всичко, каквото дойде в Природата – бури, ветрове, стихии – няма да събори къщата му. Неговото знание, неговата вяра, неговата къща ще устоят… (52/стр. 205)

Разумният човек има голямо самообладание. (52/стр. 205)

Кой човек е Разумен? Разумен е онзи, който може да укроти неукротеното. Разумен човек е онзи, който може да укроти силното… Разумен е онзи, който може да превърне смъртта в живот. (49/стр. 20)

Там е силата на човека – да бъде постоянно във връзка с Разумния живот. (13/стр. 25)

Разумният човек не очаква на приливите и на отливите. Той върви с тях, но прилага греблата и кормилото. Той знае посоката на движението си и не се поддава на случайности и произволи. (7/стр. 191)

Като оценявате Разумността, вие ще се развивате правилно… Разумността в човека не е нищо друго освен проява на Божественото в него. Дето е Божественото, там има успех и напредък. (24/стр. 242)

Следователно… човешкото естество трябва да се проникне от Божествената Разумност. (38/стр. 44)

стр. 203

Разумността седи по-горе от гениалността. Разумният човек е по-горе от гениалния. Геният е начало на Разумността. Разумният човек започва с гениалността. (2/лек. 28: стр. 3)

Любовта, Мъдростта и Истината в човека

Сега ще говоря за онова, което е вложено у вас, а не за онова, което в бъдеще може да спечелите. …За вас са важни богатствата, които днес имате в себе си, които можете да обработите и използвате. Всеки от вас има в себе си по един извор на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Дръжте се за тези извори и ползвайте се от тях разумно. (45/стр. 15)

Основата на Новото Учение, това е Великата Божия Любов, Великата Божия Мъдрост и Великата Божия Истина – Живата Любов, Живата Мъдрост и Живата Истина, всадени и проявени в сърцата, в умовете, в душите и духовете ни. (1/лек. 29: стр. 14)

Някои се опитват да говорят за душата, разглеждат състава ѝ, но не знаят какво всъщност представя тя. Душата е съединение на два Божествени принципа: Любовта и Мъдростта. Те служат за основа на душата. Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той жива душа“. Това дихание именно представя съединяване на двата принципа в човека – Любовта и Мъдростта. Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа. Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа. (3/стр. 183, 184)

стр. 203–204

…За да се роди душата, Любовта и Мъдростта се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на Земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява… Първа влиза душата, а след нея – животът. (9/стр. 118, 119)

Та казвам: Време е вече да отворим душите си, за да намерим туй, което търсим – свобода, щастие, сила, Любов, Мъдрост, Знание и ред други добродетели. Тогава ще ни се отвори тази велика завеса да видим Славата Божия. (1/лек. 15: стр. 25)

Разумна Любов трябва на всички ви! Ние не трябва да чакаме тази Любов нито от Индия, нито от Америка, нито от Европа. Тази Любов е в нас. (2/лек. 17: стр. 30)

Единствената сила, която човек никога не може да отдели от себе си и която никога не го напуща, е Любовта. (93/стр. 142)

…Любов, Разумност, Истина и Доброта. Тъй. И всички вие имате вложено това от Бога. Вложено е във вас. Бог [го] е вложил във всеки един човек. (8/стр. 279)

стр. 205

Значи, в човека са вложени възможностите на Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта. (70/стр. 60)

Всеки човек носи в себе си всичко, каквото желае. Щом е така, слушайте какво ви говорят Любовта, Мъдростта и Истината във вас. Зачитайте техните закони… (47/стр. 473)

Ние говорим за онази Истина, която е в нас; ние говорим за онази Любов, която е в нас. (10/стр. 72)

В ума на човека са написани Велики Истини. Мнозина мислят, че Истината е вън от тях. Не, тя е в самия човек. (70/стр. 8)

Това е Новото Учение. То изисква от всички да отворят сърцата и умовете си, да видят Истината, вложена от векове в тях. (68/стр. 24)

Значи, Истината е Първичният капитал, който е вложен в човешката душа. За да се развие този капитал, е нужна цяла вечност. Само част от този капитал е вложен в обращение. (99/стр. 277)

Всеки човек носи Истината в себе си, но всички не са я проявили. (9/стр. 354)

Та казвам: Вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата душа. (1/лек. 15: стр. 23)

стр. 206

Аз казвам, че онази Истина, която вие търсите, тя е всадена вътре във вашата душа и вие трябва да научите нейния Свещен език. (2/лек. 2: стр. 12)

Тази Истина е насадена дълбоко в твоята душа, нейния език ти научи, всяка нейна дума добре разбери и за нея всичко посвети; напред върви в живота без страх и ти ще имаш Свобода за всякога. (2/лек. 2: стр. 12)

Слушайте гласа на Любовта във вашата душа. Слушайте гласа на Свободата, на Истината във вашата душа! Това са Реални неща. Човек, който се вслушва в своята Свобода, в своето Знание, в своя си живот, в Чистия си живот, …той може да разбере тази Велика Истина! Там е силата! (51/стр. 58)

…Истината в човешката душа – тя ще внесе онази Свобода, която ще освободи хората от всички слабости и пороци. Мъдростта в човешките умове – тя ще внесе онази Светлина, която ще помогне за изучаване на природните закони. Любовта в човешките сърца – тя ще внесе онази Чистота, при която силите на човека се развиват и той може да реализира своите благородни желания. (37/стр. 19)

Туй, което човек може да провери в себе си; туй, което може да въздигне неговия дух; туй, което може да въздигне неговата душа, да въздигне неговия ум, да въздигне неговото сърце; туй, което може да съгради самия него – то е Истина. (8/стр. 331)

стр. 207

Казано е, че Бог е възлюбил Истината в човека. Значи, Бог е възлюбил най-великото – Истината, която живее в човешкия дух, в човешката душа, в човешкото сърце и в човешката воля. Всеки човек трябва да намери изходния път в Истината, която живее в неговия дух, в неговата душа, в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. (55/стр. 151)

Единственият свят, който никога не се разрушава, това е светът на Истината. Истината е Божественото Начало в нас, което вечно живее. За да придобиете Истината, вие трябва да пожертвате своя личен живот. (89/стр. 56)

стр. 209

6

ВЪТРЕШНИТЕ СВЕТОВЕ В ЧОВЕКА

Вътрешният свят – действителният свят

Реалността произтича от разбиране на вътрешния живот. (48/стр. 57)

…Вие сами ще разберете, че има един вътрешен свят. Туй, вътрешното, във вас именно е красивото; то е, което не се изменя, което остава при всички условия едно и също. (2/лек. 2: стр. 23)

…Важно е това, което става вътре в човека… Външните неща са отражение на вътрешните. (46/стр. 81)

Когато се говори за философия, ние подразбираме причините и последствията на нещата, които всеки момент се материализират пред нас и стават видими. Вътрешният, духовният живот на човека се проявява всеки момент пред нас. (71/стр. 55)

стр. 210

…Капитална погрешка, която ви спъва, е тази, че вие се стараете да разберете външния живот, без да сте разбрали вашия вътрешен живот. (28/лек. 1: стр. 15)

Като говоря за динамичния живот, подразбирам вътрешния живот в човека, който наричам Божествен живот. Той тече във всички хора и се стреми да изправи техния външен живот. (48/стр. 95)

Активността на съзнанието е в зависимост от вътрешния живот на човека. Интензивността на вътрешния живот в човека се обуславя от неговия умствен и сърдечен живот. (73/стр. 54)

…Човек трябва постепенно да отваря прозорците на своя ум да влиза през тях повече светлина. „Възможно ли е това?“ Както човек може да отваря и затваря прозорците на своята къща, така може той да отваря и затваря прозорците на своя умствен и духовен свят. Духовният свят в човека е неговият вътрешен свят. (73/стр. 297, 298)

Сега ние минаваме за много културни, но не знаем в какво седи културата. Културата седи във вътрешното – което е вътре в човека. Културен човек е онзи, който, като изчезне самата култура, може да я създаде. (40/стр. 329)

стр. 211

Търсене на всичко съществено вътре в себе си

Вие имате да разрешавате един въпрос в живота си. Можете да следвате университет или гимназия, или дето и да сте; каквото и да учите, този въпрос трябва да го разрешите. Смисъла на Истината никъде не можете да намерите. Смисъла на живота никъде не можете да намерите. В никое учение не можете да се доберете до тези въпроси. Това са само външни условия. Казвате: „Де може тогава да се намери смисълът на живота?“. Единственото място, дето може да се намери смисълът на живота, е вътре в себе си. Колко мъчно е човек да дойде до положение, до съзнание, че смисъла на живота може да намери само в себе си. (51/стр. 425)

…Искате ли да намерите смисъла на живота, търсете го в себе си. Искате ли да намерите Бога, търсете Го в себе си, а не отвън. (3/стр. 243)

…Не търси щастието си отвън, в този или онзи човек, но го търси в себе си. Под себе си разбирам Бога в човека. Ако търсиш щастието си в Бога, в Божественото в себе си, ти си на прав път. (68/стр. 17)

При Божественото разбиране ние имаме правото разбиране за Божественото Начало – за Божественото Начало в човека. Всеки човек ще намери Божественото разбиране в себе си – никъде другаде. (40/стр. 430)

стр. 211–212

Ти трябва да дадеш ход на Божественото Начало в себе си и от него да очакваш резултати. Божественото е вътре в човека, а не отвън. (63/стр. 136)

Днес всеки човек търси изгубения рай. Какво нещо е изгубеният рай? Щастието. Наистина всеки човек иска да бъде щастлив, да се повдигне в обществото, да стане учен, гениален човек, светия. Той не подозира, че това, към което се стреми, е в самия него. (3/стр. 278)

Ето защо, ако търсиш щастие, търси го в себе си. Каквото търсиш, ще го намериш в себе си. (37/стр. 140)

Често хората грешат, защото търсят щастието си вън от себе си. Те не подозират, че щастието е в самите тях, в Любовта като първа възможност, вложена в тяхната душа. (38/стр. 140)

Благородното, Светлото, което носите в ума и в сърцето си, представят за вас Велик свят – вашето щастие. (39/стр. 50)

Вие считате, че външното богатство е богатство. Богатство е това, което е вложено в ума, което е вложено в човешкото сърце, което е вложено в човешката воля. Външното богатство е привидно богатство. Единственото богатство, което човек ще запази, е вътре в човека. (50/стр. 15)

стр. 212–213

Ако вие не разчитате на вашия ум, който Бог ви е дал; ако вие не разчитате на вашето сърце, което Бог ви е поверил; ако вие не разчитате на вашата душа, която живее в тялото – тогава вие уповавате на хората отвън. Че де е стабилността? Кое е по-вярно: в тебе което е или вън от тебе? Онова, което е вътре в твоя ум; онова, което е в твоето сърце; онова, което е в душата, е по-вярно от всичко онова, което от вън ще дойде и което ти чакаш. (13/стр. 236)

И тъй, от гледището на положителната философия вън от човека никакви условия не съществуват. (38/стр. 107)

Всички хора се стремят към външен охолен живот. …Онези хора, които градят живота си на външни условия, ще имат съвършено различни резултати и последствия от тези, които градят живота си на вътрешни условия. Всеки, който гради живота си на вътрешни условия, той е в съгласие с цялото Битие. (30/стр. 184)

Свободата, която хората търсят отвън, не е истинска свобода. Свободата е отвътре. Всички хора трябва да търсят онази свобода, която е поставена у тях вътре, която им е дадена като заложба. (40/стр. 552)

стр. 214

Божественото Начало в човека е онова, което го освобождава от вътре, а не от вън. …Истинската свобода на човека иде от Божественото Начало, от вътре. (40/стр. 557)

Освен външно знание човек придобива и вътрешно знание. Той придобива външното знание по външен път, а вътрешното по вътрешен път. Вътрешното знание внася в човека сила, радост, мир, но външно не може да се предава. (30/стр. 149)

Интелигентният… има знания, придобити от своята лична опитност, или от опитността на своята душа. Ученият придобива знания от вън, интелигентният – от вътре… (27/стр. 261, 262)

Сега съвременните хора очакват своето спасение от науката, нали? Не е спасението вън от твоя ум, …от туй, което е вътре в твоята душа. (4/стр. 265, 266)

У млади и у стари трябва да се зароди силно желание за онази истинска наука, с която можем да преобразим живота си. И най-мощното нещо, което е потребно за хората, е онази наука, която е вложена в тях самите. (2/лек. 18: стр. 28)

Вие не може да намерите вашето спасение другаде освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети. (1/лек. 16: стр. 22)

стр. 215

Царството Божие не е в материалния свят, то е вътре в душите ви. (1/лек. 7: стр. 32)

Който знае и предвижда нещата, той гледа и на Царството Божие като на Разумно Начало, което е в самия човек. (3/стр. 127)

Значи, Безсмъртието е вложено у човека, но той не знае как да го бутне. Щастието е вложено у човека, но той не знае как да го намери. Разумността е у нас, …но не знаем как да я използваме; смелостта е у нас, но не знаем как да я изразим. Всички дарби са у човека… (52/стр. 220)

Великата сила, която лекува хората, иде от вътре. Великата сила, която прави хората Разумни, също иде от вътре. Любовта, която може да подигне човека, и тя иде от вътре. (69/лек. 25: стр. 7)

Известен предмет може да ви причини известно впечатление, може да ви подбуди към нещо, но същинската причина, която ви подбужда, иде всякога от вътре. А вътрешният свят е реалният, истинският, действителният свят. (69/лек. 25: стр. 7, 8)

Мнозина схващат процеса за пробуждане на Висшето съзнание като външен, механически процес. Всъщност той е дълбок вътрешен процес. Които го разглеждат като механически процес, те се молят на Бога и очакват Божието Благословение да дойде от вън някъде. Не, Божието Благословение иде от вътре. (30/стр. 144)

стр. 215–216

Новото иде от вътре. Това, което става вътре в човека, в душата му, то е важното и същественото. (10/стр. 92)

Истинското знание – написано вътре в човека

Човек носи знанието със себе си в тъй нареченото на научен език потенциално, или зародишно, състояние, а на Земята се дават само условия да се провери това знание. Земята е място, дето се прилага, или проверява, нашето знание, за да можем да го усвоим. Това е един от вътрешните закони на Битието. (2/лек. 34: стр. 3, 4)

Дръжте се за онова знание, което е вложено във вас. То представя велика, мощна сила. (29/стр. 67)

Не само в мене да вярваш, не в самото знание, което си придобил, но и в това знание, което носиш в себе си. Има едно непреривно знание в човека. (29/стр. 75)

Всеки човек има възможност да бъде мъдър. Мъдростта е книга, написана във всекиго. Достатъчно е той да прочете тази книга, за да се домогне до онези Истини, които ще го освободят от ограниченията и ще го направят щастлив. (39/стр. 203)

стр. 217

Всеки човек има ръководство в себе си. Не мислете, че това, което аз сега ви говоря, сега ще го учите. Вие го знаете. Има едно схващане. (50/стр. 135)

Истинското знание е вложено в човешката душа. Ще кажете: „Как ще дойде това знание?“. Чрез Чистотата. (75/стр. 122)

Истинското знание е скрито във вашата душа. То ще излезе от нея, но работа се иска за това. (86/стр. 112)

Има един начин, с който ние схващаме нещата. Той е Божественият начин, който е вложен във всяка душа. Във всяка душа е вложено едно знание и върху това знание всички учени основават своите теории. След като цели 20 години някой учен изучава един въпрос, изследва го коренно, най-после в него се отваря нещо, той започва да вижда онова, което по-рано не е виждал, и започва тогава да пише. (40/стр. 413, 414)

Казвате: „Ако не идем в университет, учени няма да станем“. Привидно е така. Но знанието човек го има, той го носи със себе си. (8/стр. 115, 116)

Наместо да ходиш по библиотеки, да прелистваш книги, …ще събереш всичките си скрити сили и способности да извикаш знанието си, което носиш в себе си, и ще разрешиш въпроса. Мнозина изучават окултните науки, но сами не вярват в тях, защото нямат опитности. (27/стр. 270, 271)

стр. 217–218

Да добие човек външни знания, …за това се изисква много време. За вътрешното знание обаче не се иска много време. Достатъчно е човек да се вдълбочи в себе си, за да прочете онова, което от векове е написано в него. Така той ще опита и приложи онова, което знае. (10/стр. 162)

Съвременните хора искат да бъдат силни, добри, учени… Човек не подозира, че носи вътрешно познание в себе си. Едно е нужно: само да си спомни, че знае много неща. (38/стр. 172)

Нека всеки отвори книгата на своя живот и прочете написаното в нея. Ще кажете, че тази работа е мъчна. Мъчните работи са Божествени. (39/стр. 203)

Ако и вие не можете да проникнете в архивата на вашето минало и по него да четете и изучавате себе си, къде е вашата сила? Хората се интересуват от своето минало, искат да знаят нещо от него, но те сами трябва да го разгадаят. (80/стр. 273)

От гледището на Любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самите тях. Достатъчно е човек да дигне завесата на забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало. (22/стр. 210)

стр. 219

И тъй, когато човек се намери пред големи изпитания, нека не търси знанието отвън някъде, но да се вдълбочи в себе си и сам да чете онова, което Любовта, Мъдростта и Истината са написали в него. От кого е написано? От Ръката на неговия Вечен Баща. (10/стр. 161)

Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! В този процес човек едновременно вижда в миналото, в настоящето и в бъдещето. Той се намира в особена обстановка: всичко, скрито в неговото съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание се буди; животът му се разкрива пред него и той чете. (80/стр. 325)

Обитаване на физическия, духовния и Божествения свят

Трояко проявление

Човек е дошъл на Земята да се учи, да познае себе си… На Земята той се проявява като физически човек, в духовния свят – като духовен, в Божествения свят – като Божествен. Значи, човек е трояко същество. (9/стр. 139)

Тялото, умът и сърцето са инструментите, чрез които човек може да се прояви в трите свята. Няма ли тези инструменти, той не може да се прояви нито в един свят. (24/стр. 229)

стр. 220

Когато човек живее съзнателно и на физическия, и в духовния, и в Божествения свят, той има добре устроено физическо тяло, здрава нервна система. Той има добре развито сърце и светъл ум. Мисълта му е ясна, трезва. И тогава, като кажем, че някой е избран, имаме предвид човек, в когото физическите, духовните, т.е. сърдечните, и умствените сили са в хармония. Избраният е свързан с Бога. (38/стр. 183)

Знаете ли каква хармония ще съществува между тялото, сърцето и ума на човека, ако тялото му е свързано с физическия свят, сърцето – с духовния и умът – с Божествения? (5/стр. 11)

Който има правилни отношения към своите мисли, той е свързан с Божествения свят; който има правилни отношения към своите чувства, той е свързан с духовния свят; който има правилни отношения към своите постъпки, той е свързан с физическия свят. (3/стр. 329, 330)

Всяка промяна, която създава низходящи състояния у човека, се дължи на прекъсване връзката между Божествения и човешкия свят или на прекъсване връзката между умствения и сърдечния свят… За да запази своето добро състояние, за да не стават резки промени в човека, той трябва да възстанови връзката си с Божествения свят, да възстанови връзката между ума и сърцето си. Да възстанови човек връзката си с Божествения свят, това значи да възстанови връзката между ума, сърцето и волята си. (73/стр. 259)

стр. 220–221

Да възстанови човек връзката между ума, сърцето и волята си, това значи да възстанови единството между физическия, духовния и Божествения свят в себе си. Това се постига по пътя на самовъзпитанието. (34/стр. 83)

Щом се възстанови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Божествения свят, с Бога. Без тази връзка човек не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. (73/стр. 265)

Физически, духовен и Божествен живот

Всички хора се стремят да наредят живота си, да го осмислят. Прав е този стремеж, но ако имат предвид само физическия живот, само него да осмислят, те ще реализират само една трета от своя стремеж. Физическият живот съставя само една трета от целокупния живот. Ядене и пиене ще има, но това не е всичко. (38/стр. 182)

Казваш: „Искам да уредя духовния си живот“. Ти си дошъл до втората трета на целокупния живот. Обаче… духовният живот има две страни: външна, която се отнася до чувствата, до удоволствията, до стремежа към външната красота; и вътрешна страна, която се отнася до онзи непреодолим стремеж към Великото и Красивото в света. (38/стр. 182, 183)

стр. 221–222

Най-после казваш: „Искам да постигна Божествения живот“. Ти си дошъл вече до последната трета на целокупния живот. И Божественият живот има външна и вътрешна страна. Външната страна има отношение към умствения живот на човека, когато той се стреми към учене. Вътрешната страна има отношение към Любовта. (38/стр. 183)

Личността, индивидът, умът, сърцето, душата, духът са категории със специфични отношения и предназначения. Личността и индивидът имат отношение към физическия живот. Чрез тях трябва да изучавате този живот във всички негови прояви до най-големи подробности. Ако не разбирате физическия живот, не можете да разберете нито духовния, нито умствения, т.е. проявите на ума и на сърцето. (3/стр. 355)

Когато някой каже, че човек може да живее духовен живот на Земята без физически живот, това е несъвместимо. Както е невъзможно да живееш физически живот без тяло, така също е невъзможно да живееш духовен живот без физически. Тия, които не разбират тази идея, казват, че само духовното е важно. Това е неразбиране на основната идея. (2/лек. 27: стр. 3)

стр. 223

И тъй, обект на физическия живот е тялото. Това представлява 1/3 от Истината. Но животът не седи само във физическото. Има още и тъй наречения духовен живот. Това е втората идея. Обект на духовния живот е душата… А онези вътрешни сили, които работят в душата, които осмислят живота, това е Любовта. (2/лек. 27: стр. 4)

Най-после третата идея е, че съществува и Божествен живот. Обект на Божествения живот е човешкият дух. Тъй щото духът от гледището на физическия свят е невидим, но от гледището на Божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Вие можете да пипате тялото, но така обективни са и духът, и душата на човека. Тези са трите идеи, които трябва да имате в ума си. (2/лек. 27: стр. 4)

Ще знаете, че обект на физическия живот е тялото, обект на духовния живот е душата и обект на Божествения живот е духът. (2/лек. 27: стр. 5)

Днес хората отделят физическия живот от духовния и ги разглеждат поотделно. Всъщност един живот съществува. Физическият живот е проява на духовния, но не е отделен от него. (38/стр. 140)

Физическият живот е живот на повърхността на водата, живот на морските вълни… Ако морето се вълнува, движението на водата се предава на дълбочина най-много от 10 – 15 метра. Животът на водата до тази дълбочина представя физическия живот. Колкото по-надолу се слиза в морето, толкова по-тихо и спокойно става там. Този живот представя духовния. Питам: При това положение на нещата може ли да се постави граница между физическия и духовния живот…? (42/стр. 200, 201)

стр. 223–224

Както Божественият, така и духовният живот не се проявяват във време и пространство. Те са извън времето и пространството. Физическият живот обаче се проявява във време и пространство. (97/стр. 49)

Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният – ограничение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание – процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия. (75/стр. 5)

Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т.е. да влезе в духовния живот. (3/стр. 194)

Духовният живот не е нищо друго освен разширяване на физическия, а Божественият е разширяване на духовния. Значи, човек трябва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешните възможности в себе си и на външните условия. Който постигне това, той владее магическата пръчица. (3/стр. 194)

стр. 224–225

Човек живее във временния, в преходния живот, вследствие на което има само няколко допирни точки с Вечността, с Божествения живот. Един ден, когато придобие повече допирни точки с Божествения живот, той ще го разбира добре и ще го живее. Когато бъде готов за Божествения живот, човек ще влезе в него… (3/стр. 56)

Та казвам: Онова, което осмисля живота ни, то е онзи вътрешен Божествен живот. Човек ще стане силен, като придобие това съзнание. (67/стр. 25)

Следователно на нас е нужна Божествената мисъл на съзнанието, нужен ни е Божественият живот; най-после трябва ни онова, Мощното, Силното, в което да разгънем сегашния си живот. (29/стр. 214)

Издигане над отрицателните положения на физическия свят

Често се явяват много противоречия в нас. Тия противоречия са външен шум на физическия свят. Когато утихне умът и сърцето, ти си в духовния свят. Трябва да утихнат умът и сърцето ти, за да влезеш в Божествения свят. Щом се смущаваш, трябва да знаеш, че си във физическото поле. (6/стр. 427)

стр. 226

Земният живот, материалният живот, това е калният живот. Не че животът е кален, но има много примеси в този живот и той се нуждае от пречистване. Духовният живот е животът, който е почнал да се пречиства. Той е процес на пречистването. Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства. А Божественият живот подразбира единствения чист живот сега. (51/стр. 42)

Как познаваме в кой свят живее човек? Ако си недоволен…, ти си в материалния свят. От какво си недоволен? От яденето, от облеклото, от службата, която извършваш, и др. Щом влезеш в духовния свят, в областта на чувствата, и тук можеш да бъдеш доволен и недоволен, както и в материалния свят… Влезеш ли в Божествения свят, в областта на Чистата мисъл, всякакво недоволство изчезва. (48/стр. 145)

Как се познава кога човек живее на физичния свят и кога – в Божествения? Когато си и доволен, и недоволен, ти живееш на Земята. Когато си само доволен, ти живееш на Небето, в Божествения свят. (48/стр. 158)

Ако започваш една работа с разположение, а я свършваш с неразположение, ти живееш на Земята, в света на противоположностите. Ако започваш една работа с разположение и я свършваш с разположение, ти си в Божествения свят. (48/стр. 158)

стр. 227

Дотогава, докато се смущаваш, ти си в човешкия свят. Като престанеш да се смущаваш, ти си в Божествения свят. (66/стр. 371)

Докато имаш вяра, ти си в Божествения живот. Слабата вяра е в човешкото… Имаш вяра, в Божествения свят си. Готов си да пожертваш всичко, ти си в Божествения свят. Докато не си готов да жертваш, но си скържав, ти си в човешкия свят. Започне да мисли: „Какво ще стане с мене, ако остарея?“. В човешкия свят е. Престанеш да мислиш за обективното, в Божествения свят си. Та най-първо трябва да знаете в кой свят сте. (66/стр. 371)

Докато не влезе в Божествения свят, човек се намира в бурното море, изложен на бури и ветрове, на земетресения и катаклизми, на тревоги, смущения, лишения и т.н. Ще дойде ден, когато ще излезе от вълните на бурното море и ще стане творец на собствената си съдба: каквото помисли, ще стане; каквото пожелае, ще има. (7/стр. 189, 190)

Кога се повдига човек? Когато живее и с ума, и със сърцето си в по-висок свят от материалния – той се стреми към Безсмъртието. (3/стр. 313)

Влизане в Божествения свят

…Човек е минал през резултатите на физическия свят, т.е. през резултатите на своето тяло. После той е минал през силите, които действат в неговото сърце, т.е. през духовния свят. Смисълът на неговия живот е Божественият свят, който е още неразбран за него. (25/стр. 162)

стр. 227–228

За да успявате, трябва да работите върху себе си. Само така светлината ви ще се усилва. Колкото по-силна е светлината на човека, толкова в по-висок свят влиза той. От физическия свят той минава в духовния, а от духовния – в Божествения свят. Така той ще започне да мисли, чувства и действа като Бога. (29/стр. 49)

И тъй, когато влезете в Божествения свят, трябва да имате Вяра в Оня, Който живее във вас. (48/стр. 271)

…Ще влезем в Божествения свят и ще можем да разберем Великия смисъл на Писанията. (31/стр. 72)

Ти трябва да влезеш в Божествения свят – да четеш Живата поезия, да слушаш Живата музика, да гледаш Живите картини. Това са разрешените задачи на човешката душа. (7/стр. 158)

Само в Божествения свят човек запазва силата си. Каквато е силата му в началото, такава е и в края. Това значи да започне човек с Добро и да свърши с Добро, да започне с Любов и да свърши с Любов, да започне с Вяра и да свърши с Вяра. (47/стр. 130, 131)

стр. 229