Божественото съзнание в човека

Божественото съзнание в човека

Същественото в човека е Божественото съзнание

Трябва да знаете, …че у човека има три съзнания: едното е обикновеното, временното съзнание, у което стават чести прекъсвания. Второто е духовното съзнание и третото е Божественото, непреживяното съзнание. Когато говоря за будното съзнание, аз подразбирам Божественото. И когато се свързваме с това съзнание, ние дохождаме до окултната наука… (2/лек. 32: стр. 18, 19)

Казвам: Досега вие всички сте имали само предчувствие за това Велико съзнание. Пожелавам на всинца ви да преживеете поне един такъв ден! Ако не можете цял ден, поне за един час или за една минута, или най-малко за една секунда да имате съприкосновение с Божественото съзнание! Този кратък момент ще донесе блага на душата ви за хиляди години. Незабравим момент е той! (71/стр. 27)

стр. 285

Много редки са моментите, когато Божественото съзнание прониква в нас. Когато Божественото съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като Вътрешен Глас. Има моменти в живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този момент в нашия живот ще бъде епохален. Той ще бъде най-красивият момент. Щом това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: „Едно време беше това, но в сън ли беше, в будно състояние ли беше, видях нещо особено, чух нещо особено…“. Това нещо не може да се схване от вашия ум. То е нещо Божествено! Комуто е проговорило това съзнание, в него като че нещо се отваря и той вижда отношенията, които съществуват между Този, Който му е проговорил, и него самия. Тогава между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкъса. (1/лек. 22: стр. 20)

Добри хора са ония, у които Божественото съзнание се е въздигнало и въздига. Следователно да имаме вяра в онова, което е вложено у нас. (40/стр. 399)

Същественото в човека е Божественото Начало, т.е. Божественото съзнание. То мисли, то чувства, то различава нещата. (37/стр. 192)

Задача на всеки човек е да изучава законите на Висшето Божествено съзнание. (34/стр. 91)

Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека. (73/стр. 49)

стр. 285–286

Работете върху себе си да дадете път на Божественото съзнание. Щом проникне във вас, вие ще живеете без страх и тъмнина. (38/стр. 174)

Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. (73/стр. 49)

Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към Възвишеното и е готов на всякакъв подвиг… Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен… (73/стр. 49)

Където Божественото съзнание присъства, там е денят на живота. Където Божественото съзнание отсъства, там е нощта на живота. (73/стр. 50)

Помнете правилото: Вярвайте в Божественото съзнание, което работи в човека, и никога не се колебайте в него. Докато вярвате в Божественото в себе си, вие сте в деня на живота. Щом се усъмните и разколебаете в него, вие сте в нощта на живота. (73/стр. 51)

стр. 287

Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте. За това обаче се изисква будно съзнание. (73/стр. 51)

Кой каквото ви каже, да не ви смущава. Потопете се в Божественото съзнание и забравете всичко, което са ви казали. (48/стр. 189)

Има в човека едно Божествено съзнание, което постоянно му говори и го напътва какво да прави и как да постъпва. (40/стр. 300)

Да допуснем, че някой човек е свършил четири факултета, но след време в него се явява желание да служи на Бога. Скоро след това му дохожда противоположна мисъл: „Защо съм толкова глупав? Нима затова съм свършил четири факултета да слугувам на Ивана, на Драгана? Трябва ли да слизам от висотата на положението си и да ставам слуга?“. Ето как се изгасват проявите на Божественото съзнание в човека! (71/стр. 16)

Някой ще каже: „Ама аз мога ли да разрешавам всички въпроси?“. Можеш. Обаче ние трябва да дадем ход на Божественото съзнание в себе си… (1/лек. 4: стр. 5)

За да дойде до закона на смаляването, човек трябва всеки ден да се отказва от нещо несъществено и да остане само с Божественото съзнание, с което е дошъл на Земята. (26/стр. 146)

стр. 288

За оня, който живее в Божественото съзнание, животът е красив. Той живее в Мир и Любов… (48/стр. 130)

Връзка между обикновеното и Божественото съзнание

Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото Висше Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и Висшето му съзнание има тясна правилна връзка. (34/стр. 137)

Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето нисше, обикновено съзнание с Божественото, т.е. с Възвишеното, Благородното Начало в себе си. Само така човек може да постигне своите Благородни и Възвишени идеали. Без връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието никаква благородна работа не може да се свърши. (34/стр. 137)

Често учениците се оплакват, че нямат успех в училището. Те учат много, а малко придобиват. По цели дни учат, а свършват със среден успех. Защо? Няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието им. Срещнете ли ученик, у когото съществува връзка между двете съзнания, ще знаете, че и учителите са разположени към него. В края на краищата той свършва училището с отличен успех. Невъзможно е учителят да скъса ученик, у когото обикновеното съзнание и свръхсъзнанието са в хармония. И да желае да го скъса, не може, защото хармоничната връзка между двете съзнания на ученика действа благоприятно върху учителя. (34/стр. 137, 138)

стр. 288–289

Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимите неща стават постижими. Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи. Каквито усилия да прави, резултатите му са слаби, а някога почти няма резултати. (34/стр. 139, 140)

Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание. Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка. (34/стр. 140)

Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човека, това значи да се възстанови връзката между ума и сърцето, между душата и духа. Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка… Ще кажете, че не разбирате как се прави тази връзка. Първо ще вярвате в силата на връзката, а после ще я разберете. (34/стр. 140, 141)

Когато ставате сутрин от сън, правете следното упражнение. Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: „Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание“. Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си. Вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. (34/стр. 141)

стр. 289–290

Силата на нещата се крие в тяхното съединяване… Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш. И само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш. Обаче двете съзнания, свързани заедно, представят Велика сила. (34/стр. 141, 142)

Какво представя Божественото съзнание? Височина, т.е. висок планински връх. Какво представя обикновеното съзнание? Долина. За да се ползва долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината. Водата тече от горе надолу, а не от долу нагоре. (34/стр. 142)

Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности. Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране. (34/стр. 142)

…Постоянна връзка с Божественото съзнание. Който има тази връзка, той разполага с магическата пръчица… Който е във връзка с Божественото съзнание, той всичко може да направи. (100/лек. 7: стр. 25)

стр. 291

Пробуждане на Божественото съзнание в човека

…У всички хора трябва да се пробуди Божественото съзнание. (38/стр. 117)

Като ученици, вие трябва да работите върху пробуждане на Висшето Божествено съзнание в себе си, както и върху организирането на Висшите центрове, като проводници на Божествените идеи и чувства. Това се постига чрез Новите мисли. (7/стр. 7)

…Мъчнотиите представят път към пробуждане на Божественото съзнание в човека. (27/стр. 178)

Страданията са богатство за човека и го водят към пробуждане на Божественото съзнание. (64/стр. 133)

Ако можеш да се присъединиш съзнателно към онова, Божественото съзнание, тогава Божествената Мъдрост, Божествената Любов и Божествената Истина ще потекат и веднага ще се почувстваш свободен. Тогава Божественото тебе ще те обгърне и ти ще имаш тил зад себе си. (49/стр. 282)

стр. 292

Космическото съзнание – Новото, Мощното, Великото у човека

От хиляди години насам се е проявявало човешкото самосъзнание. Сега иде времето на Космическото съзнание… (88/стр. 48)

Днес хората се намират на повърхнината на Космическото съзнание, тъй щото, каквото започват от негово гледище, всичко свършват успешно. (85/стр. 131, 132)

…Като дойде онова, Божественото, вътре в тебе – те го наричат „свръхсъзнание“, или „Космическо съзнание“, или някои го наричат „Спасение“ у човека… (8/стр. 265)

И тъй, когато говорим за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта, ние подразбираме Вечното Начало, Космическото съзнание, което обхваща всичко в себе си и към което всеки трябва да се стреми. (71/стр. 13)

…Ако не живееш в Космическото съзнание, няма да влезеш в Царството Божие. Този е изходният път в живота. (71/стр. 17)

…За Разумните хора разрешението на всички въпроси седи в Космическото съзнание. (71/стр. 16)

стр. 293

Когато хората възприемат Новото Учение и заживеят в Космическото съзнание, омразата, завистта, недоволството, всички отрицателни черти в живота на човека ще изчезнат… Всичко отрицателно, което носим от живота на съзнанието и самосъзнанието, ще се заличи и вече няма да бъдем хора, прегърбени от тежестите на живота, изтощени от неуспехи и недоразумения. (71/стр. 26)

Щом влезем в Космическото съзнание, ние ще придобием качества, необходими за бъдещото положение, или за Синовете Божии, които ще могат да преодоляват всички мъчнотии. (71/стр. 25, 26)

И когато животът на Космическото съзнание влезе у нас, ние ще имаме Нова философия, Нова мисъл. (71/стр. 19)

Всеки човек има допирни точки с Космическото съзнание. Щом дойде в съприкосновение с тях, веднага у него се заражда един вътрешен подтик да се обърне към Бога, но не по начина, както съвременните богослови учат. В него се заражда Велик импулс към самоотричане от всички материални блага и желания, да служи на хората от Любов към Бога, да носи навсякъде радост и веселие. (71/стр. 16)

…Космическото съзнание разрешава въпроса за Любовта към Бога. (71/стр. 26)

стр. 294

Всеки, който живее в Космическото съзнание, само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога. Най-малкото докосване до Съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която Павел казва: „Щастието, което ни очаква за в бъдеще, не може да се сравни с богатствата на целия свят“. Само по този начин животът ни ще бъде песен и музика. (71/стр. 27)

…Щом влезнете в Космическото съзнание, или когато придобиете Новото сърце, или когато дойде Божественият Дух, или което индусите наричат „Нирвана“ – тогава хората съвършено ще се освободят от всички кошмари и противоречия в живота. Нирвана не значи изгубване, а значи освобождаване от греха. В Нирвана се разширява човешката личност, а тук, на Запад, мислят, че Нирвана е изчезване на личността, че там човек изчезва. Човекът не изчезва там, но изчезват всички негови стари лъжливи схващания за живота и криви разбирания за Бога. Всичкият съвременен порядък на живота, всичко туй изчезва и идва Новото, Мощното у човека. Душата се разширява и добива своята Абсолютна Свобода. Нирвана – то е мястото на блажените, които живеят в онази Вечна Радост; там человекът се освобождава от жилото на смъртта. (61/стр. 86)

…Нирвана – то е жилището на човека. Следователно всеки да се стреми към Нирвана – то е Безсмъртие, или Космическото съзнание, дето можем да се развиваме правилно… (61/стр. 86)

стр. 295

И тъй, Нирвана съдържа три неща: Мир, Доброта и Мъдрост. Мир значи: онова, Вечното Спокойствие, онази Радост, за която съвременните хора даже нямат понятие какво нещо е… И онази вътрешна Доброта, от която е изтъкана дрехата на човешката душа. И тази Мъдрост, Божествената, с която човешкият ум е облечен и увенчан. Та именно към това всички трябва да се стремите. (61/стр. 88)

Да се освободим, значи да бъдем в Нирвана. Да възкръснеш, значи да бъдеш в Нирвана, или, на научен език казано, ще рече да добиеш туй Космическо съзнание. (61/стр. 90)

…Да имате всичкия стремеж и желание да се домогнете поне до вратата на туй, Космическото съзнание, или, ще кажа, до вратата на този вътрешен Мир, до вратата на тази вътрешна Доброта и до вратата на тази вътрешна Мъдрост. …Да могат тия зари на Новото съзнание да проникнат във вас отвътре, тъй както в първите лъчи прониква пролетта. Така да проникне във вашата душа Новото съзнание, да знаете, че Денят на вашето избавление настана.

…И ако във времето на Христа казваха, че времето, Денят Господен, е близо, ние можем да кажем, че ние сме на този Божествен праг на този Божествен Ден. (61/стр. 90)

стр. 296

ПОСЛЕСЛОВ

От себепознание към Незнайност

Единственото посвещение е да се посветиш изцяло на себе си, докато познаеш себе си. Само така ще стигнеш до Процепа в Безкрая, Мястото на Истината – Мистичното Непознаване на себе си, а това ще те отведе до Незнайния Безкраен Дух, защото ще си станал част от Великата Му Незнайност. Тук е Началото на всички неща. Тук нищо не може да се обясни. Тук само живееш в Необяснимото. Тук Незнайното е опората, Необяснимото е животът, а Мистерията е споделеното Безмълвие.

Човек може да оживотворява и Душата, и Духа в себе си чрез Незнайното в себе си. Чрез Тайната в себе си ние храним Душата си. Чрез Великата Незнайност ние храним Духа в себе си. Тайна е нашето съществуване. Незнайност е нашият път – той се вие далече отвъд Космоса, дори отвъд живота, защото Мистерията е по-дълбока от живота. Животът само е потекъл надолу и е създал съществата и световете, но има нещо, което никога не е потичало – то е останало в себе си, без да се разпилява. То е останало Цялостно и Непокътнато.

стр. 296–297

Душата е Тайната на човека, Духът е Мистерията в човека. В Душата слиза Бог, в Духа слиза Незнайният Бог – Абсолютът. Ние сме Неизречени и Безначални. Ние сме Неизречена Незнайност…

АУМ

Елеазар Хараш
Октомври, 2016 г.

стр. 298

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Настанало е Царството Божие – НБ, изд. Русе (старо издание)

2. За Слава Божия – НБ, изд. 1927 г. – Русе

3. Делата Божии – НБ, изд. 1942 г. – София

4. Братя и сестри на Христа – НБ, изд. 1922 г. – София

5. Праведният – НБ, изд. 1930 г. – София

6. Съгласуване на мислите – УС, изд. 1998 г. – София

7. Божествената мисъл – МОК, изд. 1942 г. – София

8. Трите родословия – УС, изд. 2000 г. – София

9. Закони на доброто – МОК, изд. 1993 г.

10. Устойчиви величини – УС, изд. 1943 г. – София

11. Който има невестата – НБ, изд. 1935 г. – София

12. Благословен, том I – НБ, изд. 1998 г. – Кърджали

13. Първият момент на Любовта – УС, изд. 1997 г. – София

14. Прав път – ООК, изд. 1998 г. – София

15. Просветено съзнание – ООК, изд. 1940 г. – София

16. Да ви даде – НБ, изд. 1938 г. – София

17. Важни и належащи неща – УС, изд. 1997 г. – София

18. Двата пътя – МОК, изд. 1934 г. – София

стр. 299

19. Новата Ева. Издигнете жената! – НБ, изд. 1931 г. – София

20. Отиване и връщане – СБ, изд. 1932 г. – София

21. Защо твоите ученици ядат и пият – НБ, изд. 1922 г. – София

22. Акордиране на човешката душа. Архив на Боян Боев. Том I – изд. 1999 г., София

23. Противоречия в живота – МОК, изд. 1993 г. – София

24. Методи за самовъзпитание – МОК, изд. 1941 г. – София

25. Великата Разумност – МОК, изд. 1949 г. – София

26. Светото място – МОК, изд. 1939 г. – София

27. Божествените условия – МОК, изд. 1942 г. – София

28. Разумният живот – МОК, изд. София (старо издание)

29. Условия за растене – НБ, изд. 1949 г. – София

30. Голямото благо – НБ, изд. 1936 г. – София

31. Двата природни метода – НБ, изд. София (старо издание)

32. Ще управлява всички народи – НБ, изд. 1948 г. – София

33. Божият глас – ООК, изд. 1940 г. – София

34. Отворени форми – МОК, изд. 1943 г. – София

35. Учителю Благи – НБ, изд. 1934 г. – София

36. Беседа „Сфинксът. Начало и край на нещата“ – изд. 1928 г., София

37. Поучаваше ги – НБ, изд. 1949 г. – София

стр. 300

38. Който дойде при мене – НБ, изд. 1950 г. – София

39. Все що е писано – НБ, изд. 1942 г. – София

40. Вас ви нарекох приятели – НБ, изд. 1998 г. – Кърджали

41. Петимата братя – НБ, изд. 1949 г. – София

42. Любов към Бога – РБ, изд. 1931 г. – София

43. Светът на Великите души – изд. 1933 г., София

44. Доброто оръжие – ООК, изд. 1939 г. – София

45. Беседа „Отец ме люби“ – изд. 1936 г., София

46. Дреха на живота – УС, изд. 1950 г. – София

47. Божествен и човешки свят – РБ, изд. 1940 г. – София

48. Начало на Мъдростта – ООК, изд. 1947 г. – София

49. Любовта дава живот – НБ, изд. 1999 г. – София

50. Проявление – НБ, изд. 1998 г. – София

51. Постижимото – НБ, изд. 1999 г. – София

52. Най-голям в Царството Небесно – НБ, изд. 1999 г. – София

53. Добрият език – УС, изд. 1998 г. – София

54. Ето Човекът – НБ, изд. 1924 г. – София

55. Път на зазоряване – НБ, изд. 1999 г. – София

56. Новото начало – УС, изд. София (старо издание)

57. Ценното из Книгата на Великия живот – РБ, изд. 1932 г. – София

58. Близо и далеч – УС, изд. 1997 г. – София

59. Изворът на доброто. Последно Слово на Учителя, Мърчаево – изд. 1992 г., Варна

60. Приготовленията на сърцето – НБ, изд. 1999 г. – София

стр. 301

61. Тихият глас – ИБ, изд. 1997 г. – София

62. Дали може – НБ, изд. 1942 г. – София

63. Да им дам живот – СБ, изд. 1936 г. – София

64. Мнозина казваха – НБ, изд. 1933 г. – София

65. Да възлюбиш Господа – НБ, изд. 1946 г. – София

66. Петте врати – ООК, изд. 2002 г. – София

67. Вземи детето – НБ, изд. 1993 г. – Бургас

68. Красотата на душата – УС, изд. 1948 г. – София

69. Високият идеал – ООК, изд. Русе (старо издание)

70. Живият Господ – НБ, изд. 1948 г. – София

71. Влизане – НБ, изд. 1930 г. – София

72. Лъчи на живота – РБ, изд. 1937 г. – София

73. Добри навици – МОК, изд. 1936 г. – София

74. Абсолютна справедливост – ООК, изд. 1927 г. – Русе

75. Затова се родих – НБ, изд. 1929 г. – София

76. Единственото богатство – ООК, изд. 1999 г. – София

77. Малки и големи придобивки – ООК, изд. 1936 г. – София

78. Езикът на Любовта – РБ, изд. 1939 г. – София

79. Естествен ред на нещата – ООК, изд. 1939 г. – София

80. Царският път на душата – РБ, изд. 1935 г. – София

81. Ценната дума – УС, изд. 1941 г. – София

82. Възможни постижения – ООК, изд. 1934 г. – София

83. Новата мисъл – ООК, изд. 1947 г. – София

стр. 302

84. Работа на Природата – ООК, изд. 1948 г. – София

85. Четирите кръга – ООК, изд. 1934 г. – София

86. Трите посоки – ООК, изд. 1948 г. – София

87. Той създава – УС, изд. 1947 г. – София

88. Неразрешеното – ООК, изд. 1933 г. – София

89. Великото и красивото – ООК, изд. 1935 г. – София

90. Вехтото премина – НБ, изд. 1931 г. – София

91. Старото отмина – УС, изд. 1947 г. – София

92. Крадецът и пастирът – НБ, изд. 1937 г. – София

93. Събуждане – ООК, изд. 1944 г. – София

94. Новият човек – НБ, изд. 1947 г. – София

95. Новият светилник – ООК, изд. 1946 г. – София

96. Служене, почит и обич – МОК, изд. 1940 г. – София

97. Простите Истини – ООК, изд. 1933 г. – София

98. Като роди дете – НБ, изд. 1998 г. – Стара Загора

99. Ключът на живота – ООК, изд. 1937 г. – София

100. За съдба дойдох – НБ, изд. 1928 г. – София

101. Трите живота – ООК, изд. 1942 г. – София

Бележки под линия

стр. 140

Бележка 1: * Уд – орган на тялото, член, крайник.

стр. 142

Бележка 2: * Трен – влак.

Издателски данни

стр. 304

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ

ЗА СЕБЕПОЗНАНИЕТО

Том II

Българска, първо издание

Формат 60х84/16

Печатни коли 19

ISBN 978-954-9734-93-5

Издател: •Логос-16• Варна