РАЗБИРАНЕ, УВАЖЕНИЕ И ЦЕНЕНЕ НА ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО

Тялото е необходимост за човека

Човек не разбира тялото си. Ако ти търсиш живота вън от тялото си, ти не си го разбрал. Тялото включва всичко в себе си. С тялото си, с този капитал, човек всичко може да постигне. (52/стр. 225)

Докато е на физическия свят, човек се нуждае от тяло като от къща. Пипне ръката си, вижда, че може да направи нещо с нея. Пипне главата си, вижда, че може да мисли, да създава нещо. Щом изгуби тялото си, той остава голо съзнание и мисъл. Тогава той мисли, съобразява, но не може да се изяви навън. (25/стр. 78)

Мнозина мислят, че като излязат от тялото си и отидат в другия свят, лесно ще се справят там. Не, без тяло именно те съвсем ще загазят. Който отива в духовния свят без тяло и мисли, че може да живее така, той трябва да бъде гений или светия. Ако си обикновен човек и такъв отидеш в другия свят без тяло, ти ще бъдеш изложен на големи нещастия… Тялото, което човек има, е дадено от Бога като условие, с което той може да се развива. (40/стр. 205)

стр. 117–118

Като се отегчат от живота, хората казват: „Защо ни е това тяло? Дано се освободим от него“. Те не разбират смисъла на физическото си тяло. Докато е в тялото си, човек зрее и организира силите си. Изгуби ли тялото си, той преждевременно пада от дървото на живота и неорганизиран, недозрял отива в другия свят. (39/стр. 164)

Сърцето се намира във физическото тяло на човека. Щом се лиши от тялото си, той се лишава и от живота на сърцето. Ето защо физическото тяло е обвивка, т.е. посредник, през който минават соковете от вън навътре, т.е. от външния, физическия свят към духовния. Чрез храната например човек възприема външните необходими материали за съграждане не само на тялото си, но и на душата. (39/стр. 164)

Физическото, или естественото, тяло е необходимо като лаборатория, в която физическите енергии се превръщат в духовни. (3/стр. 309)

Докато дойдете до Вечното жилище, ще живеете на Земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят. (24/стр. 154)

стр. 118–119

Тялото е чудно и велико нещо

…Вие трябва да знаете какво всъщност представя тялото. Истински ученият знае, че в тялото се крият всички възможности за бъдещото развитие на човека. Всичкият капитал на миналото, на настоящето и на бъдещето се крие в човешкото тяло. (93/стр. 86)

Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си, човек познава какво нещо е Любовта, която го е създала. (49/стр. 131)

Каква е службата на носа? Каква е службата на устата? Ще кажете, че и децата знаят каква служба изпълнява устата. Обаче предназначението на устата не е само да възприема храната. Устата има и друго предназначение: да чувства и да мисли. Странно е това, но е факт. Както главата мисли, така и устата мисли. Както устата мисли, така и ръката мисли. (93/стр. 85)

И някой седи и казва: „Чудно и страшно е създаден човекът“. Но как е създадено всичко това? (4/стр. 114)

Вие виждате, че имате език, че имате очи, но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате. (4/стр. 113)

стр. 119–120

За пример, ако аз бих се заел с изучаване – да изучавам Вселената, първо бих се заел да изучавам човешкото око. Както е създадено човешкото око, така е създадена Слънчевата система… Вие (може да мислите), че вашето око е създадено другояче. Не. Вашето око (е създадено) така, както е създадена Слънчевата система. Чудно е създадено човешкото око. (40/стр. 6)

Нека дойде някой човек да покаже по-хубав образец за очите от този, който сега имаме. Днес няма по-велико нещо от устройството на човешкия мозък, както и от устройството на неговите очи. (71/стр. 44)

…Знаете ли колко милиони години е работила тази Разумна Природа върху човешката глава? И то не с тази обикновена реалност, а с онази абсолютна Мъдрост, абсолютна Реалност, защото има една относителна реалност, има и абсолютна Реалност. И всеки един от вас има една проверена глава. Природата е вложила вътре в нея всичката ваша душа и казва: „С тези ваши инструменти ще работите“. (31/стр. 130)

И в туй тяло, в човешкото тяло… сега има апарат да се съобщава човек с всичките системи на Вселената, с всички материални системи. И не само с тях, но да се съобщава с Духовния свят, да се съобщава и с Божествения свят. (49/стр. 273, 274)

стр. 120–121

Мозъкът е нещо подобно на радиото. Както радиото отдалеч схваща звуковите вълни и ги предава, така и мозъкът възприема мислите и ги предава. Значи, мозъкът възприема мисълта от друг свят. Чрез мозъка ние се влияем от един свят, много по-висок от нашия. (40/стр. 390)

Тялото е Храм Божий

Сегашните хора не са дошли още до онова дълбоко вътрешно разбиране на нещата да знаят, че човешкото тяло е свещено… За това тяло именно може да се каже, че е Храм Божи. (96/стр. 284)

Та казвам: Туй богатство е скрито в нашите тела. Аз не говоря за човешкото тяло тъй, както вие го разбирате. Аз казвам: Вие сте Храм на Божия Дух. (2/лек. 28: стр. 24)

Казано е, че сърцето е Храм Божий. Обаче всеки Храм се нуждае от олтар. Олтарът е огнището в Храма. И за човешкото тяло е казано, че е Храм Божий. (23/стр. 125)

Питам: Ако Бог живее в тебе, имаш ли нужда от храмове? Направете тялото си чисто и свято – да бъде Храм, в който Бог да живее. (3/стр. 406)

стр. 122

Свещеният Храм в света е човешката глава. Засега няма по-велико нещо от нея. Обаче това, което човешката глава създава, бледнее пред величието на самата глава като форма. През нея преминават Божествените мисли, чрез нея се изявява Великият Божи Дух. (71/стр. 44)

Тялото е Живо и Разумно

Тялото е Живо, Разумност има в него. Някой казва: „Как ще се оправи тази работа?“. Тялото казва: „Не бой се, тази работа ще се оправи лесно“. (2/лек. 29: стр. 28)

Вие ставате сутрин и нищо не мислите за вашето тяло. Направете една молитва за него. Изпратете вашата мисъл към тялото си. Помислете за всички ваши клетки, които влизат в мозъка, в стомаха ви. Помислете за всички Живи същества, които работят в него, и им изпратете… една мисъл, едно благословение. Насърчете ги, дайте им сили и те ще се зарадват. (28/лек. 22: стр. 35, 36)

А вие ставате сутрин и нищо не мислите за тия работници. Мислите за големи работи, но всичките големи работи зависят от тия малки същества. Ами знаете ли какво ще стане, като се откажат да работят клетките на стомаха, на сърцето, на мозъка и кажат: „Няма да работим повече!“… Изпратете една насърчителна вълна към тия клетки! Говорете им, те всичко разбират. Има един Божествен закон, който ги управлява. Насърчете ги, те са съзнателни същества! Бъдете разумни, внимателни към тях, говорете им като един добър господар. (28/лек. 22: стр. 36)

стр. 122–123

…Трябва да говорите на клетките си… Всяка клетка е Жива, Разумна душа, която разбира какво ѝ се говори, какво се изисква от нея. Говорете им разумно, без да ги плашите. Всяка клетка е поставена точно на своето място. Клетките не са своенравни. Те всякога са готови да изпълнят волята на господаря си, но трябва да разберат какво се иска от тях. Щом разберат какво трябва да направят, те са веднага на услугите на господаря си. Като се разговаряте разумно с клетките си, вие си създавате добри навици. (73/стр. 10)

…Боли те черният дроб, дойде лекарят, веднага инжекция. Не инжекция, а Слово – говори на черния дроб: в Божествения свят той е нещо духовно. Стомахът е нещо духовно, сърцето, дробовете, това са неща духовни; мозъкът е нещо духовно – на тия органи ние ще им говорим тъй, както на Разумни същества, разбирате ли? (4/стр. 195)

Клетките са цял народ в човека

Човек е цар на големия народ в себе си

Хиляди хора и хиляди души образуват един народ. Такова нещо представя и човешкият организъм. Милиарди клетки, събрани в един голям народ – човешкото тяло, работят в единство и съгласие за благото на човека. От тяхната дейност зависи животът и благосъстоянието на човека. (3/стр. 309, 310)

стр. 123–124

Учените хора изчисляват, че в мозъка има около 3 билиона и 600 милиона клетки. Колко клетки има цялото тяло, можете да си представите. В това отношение населението, което живее в човешкото тяло, е толкова голямо, че населението на Земята не представлява нищо… (40/стр. 432)

…Човек представя цар. И всички клетки в него, както гражданите в едно царство, си имат свои желания, свои изисквания. Понякога вие се чудите как да се справите с тия клетки. Всички тия клетки гласуват, дават си мнението по различни въпроси. Те са като в една камара, дават си мнението за едно или за друго положение. И вие, като техен цар, понякога се чудите как да постъпите с това общество, с тази голяма държава от клетки… Ако в света се намери само един умен човек, който да е разрешил въпроса със своите поданици, със себе си, той ще внесе един нов порядък в себе си и ще покаже на хората как трябва да се спаси светът. (40/стр. 432)

Вие имате 300 милиарда клетки и всяка една клетка е център на живот, една душа, която самостоятелно мисли. Малка душичка. И всички тези души се групират в известни органи, гласуват си, имат си народно събрание. После всяка една клетка е организирана. И когато дадеш една заповед, трябва да се събере тяхното народно събрание да гласува – да изпълни ли, или не твоята заповед. И някои клетки са много бавни, отлагат, протакат събранието с часове и дни и вие се чудите, че вашата идея не е станала. (13/стр. 43)

стр. 124–125

Вие искате да станете богати. Че това не зависи от вас. Най-първо има една парламентарна група горе, в мозъка. Тя ще създаде един проект как да станеш ти богат. (13/стр. 43)

…Човек трябва да стимулира всички клетки на своя организъм, да им даде тласък към деятелност. Даде ли им импулс, те знаят какво да правят… Силните желания стимулират клетките и органите на човека към известна дейност. (26/стр. 52)

Човек трябва да има силни желания, но не и многобройни. Ако желанията му са много, някои от клетките се уморяват и се отказват да работят. Останалите клетки работят вместо уморените, с което се създава дисхармония в организма. (26/стр. 52, 53)

И тъй, на всеки човек е дадена работа: да се справи с материята, от която е направен. Милиарди клетки има той в своя организъм, които трябва съзнателно и разумно да управлява. Всяка клетка има свое разбиране и човек трябва да съгласува живота на всички, да ги организира, за да се подчиняват на една обща велика разумна воля. (3/стр. 248)

стр. 125–126

Може ли тялото да се произнася за своя господар? Може. Тялото е съставено от разумни, интелигентни клетки, които дават мнението си за нещата. Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него. Щом изгубят доверието си, той започва да боледува. (48/стр. 127)

Силата на адепта се заключава в доверието, което клетките му имат към него. Всички сили в неговия организъм му се подчиняват. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага и те го уважават и обичат като добър и умен господар. (48/стр. 127)

Уважение и почитание към клетките

…Човек… Като живее, той трябва да се отнася с уважение и почитание към клетките си като към разумни същества. Спазва ли това правило, той ще бъде вътрешно силен. (44/стр. 9)

Казвам: Задачата на ученика седи в това да подмладява всички клетки на организма си… За тази цел той трябва да се научи да говори на своите клетки. Всеки ден, преди да започне своята дневна работа, ученикът трябва да поздрави клетките на тялото си, като започне от клетките на мозъка, на очите, на носа, на ушите и постепенно да слиза надолу. След това ще поздрави клетките на дробовете, на сърцето, на стомаха… Само при това положение може да се очаква единство и задружна работа между всички клетки на човешкия организъм. (64/стр. 159)

стр. 126–127

Здравето ви, способностите ви зависят именно от вашите клетки. Ето защо всяка сутрин пращайте по една добра вълна към всички ваши клетки. Вечер преди лягане пак им пратете по една добра мисъл и си легнете. Като станете сутрин, ще усетите едно особено приятно разположение. (28/лек. 22: стр. 36, 37)

Клетките – проводници на великия съзнателен живот

Сама по себе си клетката е малка, но тя е проводник на нещо велико. Когато се организират в едно цяло, малките клетки стават проводници на великия съзнателен живот. Всяка клетка представя електрическа лампичка, през която минава светлината. (26/стр. 32)

Като разглеждам човешката глава, човешкия мозък, Бог е направил една къща вътре в човека и турил жители в нея 3 билиона и 600 милиона. Толкова клетки има в главата и те не се карат… В тази, малката глава, има събрани толкоз жители и те живеят мирно. Някой път ние нарушаваме тяхното спокойствие от външния свят. (12/стр. 218)

Мозъчните клетки знаят такива неща, каквито много хора не знаят. Има неща, които хората знаят, даже минават за специалисти. Обаче има такива малки работи, които само мозъчните клетки знаят. (68/стр. 4)

стр. 127–128

И тъй, когато говорим за Любовта, за Мъдростта и за Истината, известно количество клетки от човешкия мозък пречупват само лъчите на Любовта и ги възприемат в себе си; известно количество клетки от друг род пречупват и възприемат в себе си лъчите на Истината. Клетките, които пречупват например лъчите на Мъдростта, се намират в предната част на главата, на самото чело на човека. Затова именно челото с всички свои центрове трябва да се разработи правилно… (71/стр. 43, 44)

Според качеството и количеството на мозъчните клетки, които възприемат Божията Любов, Мъдрост и Истина, се определя и Любовта, Мъдростта и Истината в самия човек. Каквато и колкото светлина възприемат тези клетки в себе си, те я изпращат навън чрез съзнанието на човека. (71/стр. 44, 45)

…В света има една разумна материя, аз говоря на ваш език, която прониква във всички клетки по цялото ни тяло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. (1/лек. 17: стр. 14)

Първичната монада работи като царица

…Когато говоря за тялото, разбирам, че то представлява съвкупност от милиони разумни души. Всички тия души работят колективно, а онази Първична монада, която работи като царица, ние наричаме човек. (2/лек. 29: стр. 28)

стр. 128–129

…Всяка душа не е сама… Три категории души влизат в нея, за да я образуват. Тия неизвестни души са едно грамадно количество. У тях всяка една клетка представлява една душа, която мисли, която има специални възгледи за нещата… Когато човек е духовен, когато той се развива съразмерно с Божествените закони, тия души се развиват правилно помежду си и се групирват в тази централна монада, която представлява човекът, самият индивид. Той е централната монада, около която всички други монади, всички други души се групирват и подкрепят. (69/лек. 31: стр. 7)

Когато казваме, че трябва да работим върху себе си, разбираме, че трябва да дадем един образец на тия души в нас как трябва да работят. Тази централна монада е като център. Тя трябва да бъде образец, идеал на тия души в нас. (69/лек. 31: стр. 7)

…Тялото… То е съставено от хиляди и милиарди клетки. Всяка клетка си има душа, само че душата на Първичната клетка, Първичната монада, е централна: тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади наоколо си. Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще им каже: „Сега ви изпращам на свобода“. И веднага виждаш, всички клетки започват да се разпръсват. (31/стр. 130, 131)

стр. 129–130

…Тридесет милиарда клетки съставят човека. Това е грамадно общество от души. Всяка една от тия души има свои желания, свои мисли и чувства, своя свобода. Всяка душа има свой стремеж. Обаче всички тия души се подчиняват на една централна душа, която минава като цар през всички останали души. Всяка една от тия души се надява един ден да стане като централната. (49/стр. 105)

…Първичният зародиш на живота. Този зародиш съществува в човека. Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми. В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – Първичната, която всеки трябва да намери. Всички усилия на науката, на религията са насочени именно в това направление да намерят тази Първична клетка. Тя е Прадедът на всички клетки. Като се намери тази клетка, върху нея може да се гради бъдещият живот. (64/стр. 175, 176)

Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази Жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато. Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази Първична клетка в себе си, губи своя Прадядо. В който момент повярва, че той е над външните условия и може да ги използва, ще намери своя Прадядо. (64/стр. 176)

стр. 130–131

…Вие можахте ли да пропътувате тялото си, да намерите в него онази Първична безсмъртна клетка? (64/стр. 179)

Цялата наша философия седи в една мисъл. Многото желания не са ваши, те са чужди желания… Многото желания са на вашите клетки. Ще намерите онази основна мисъл и онова основно желание във вас, които принадлежат на онази основна централна монада, около която се групират всички малки душички, всички клетки. (74/лек. 18: стр. 11)

Мозъкът крие големи тайни

Мозъкът е малка вселена

Необятна е Вселената! Тя трябва да интересува човека, да я изучава… Човешкият мозък е малка вселена, която също заслужава изучаване. (26/стр. 41)

…Човек трябва да знае, че астрологическите знаци не са само вън от него, те се намират и в човешкия мозък. В мозъка на човека има едно Слънце, около което се движат всички планети. Значи, каквото виждаме на небето, същото го има и в мозъка. Това, което наричаме „движение на сили, на силови центрове в мозъка“, не е нищо друго освен влиянието на външните планети върху човешкия мозък. Значи, човек носи астрологическите знаци в мозъка си. (7/стр. 174, 175)

стр. 131–132

„В начало бе Словото и Словото бе у Бога.“ Питам: Къде ще търсите вие Бога? …В центъра на човешкия мозък – там е началото. Там е малката вселена, която си има едно Слънце. Следователно от видимото Слънце вие ще се пренесете във вашето Слънце и от вашето Слънце ще се пренесете към Бога. (52/стр. 224)

Изобщо човешкият мозък не е още изучен. Той крие в себе си големи тайни, които един ден ще се проучат. (26/стр. 42)

В мозъка са истинските учени

Човек има 3 билиона и 600 милиона клетки в мозъка си. Те [се] разполагат в един салон, 19 см дълъг, 15 см широк и 15 см висок. В това малко пространство се събират толкова фабрики, толкова химически лаборатории, толкова астрономически кули за наблюдаване на небето! Колко работи се вършат в това малко пространство… (68/стр. 3, 4)

Няма по-голям завод от човешкия мозък. Никой завод в света не може да се сравни с него. В него работят 3 билиона и 600 милиона клетки – работници. Някои от тези клетки са толкова учени, че нито един от съвременните капацитети не може да се сравни с тях. И тъй, ако търсите истински учени – химици, физици, математици, биолози, ясновидци – ще ги намерите в мозъка. От тях се учат всички хора. (29/стр. 12)

стр. 132–133

Някой запитва: „Защо ни е мозъкът?“. …Ако разглеждате какво произвежда той, ще видите, че всичкото знание е написано в него; всичките материали и закони за проявяване на нашите чувства също тъй са написани в него. Само така ще разберете какво нещо е мозъкът и защо ни е той. Мозъкът е един малък свят. (2/лек. 33: стр. 11)

Мозъкът съдържа възможности за велико бъдеще

Всеки един има отлични възможности. Сега ще ви приведа един научен факт и той е следният. Всичкото знание, което имаме досега, може да се събере в 90 книги като Библията. И след като се напечатат в човешкия мозък, там ще остане място за още 900 такива книги. Какво голямо бъдеще! Всичкият наш мозък трябва да добие онова, истинското знание, в което човек може да стане силен в света. Силен в света да стане човек, за да може да реализира всичко онова, което желае. (49/стр. 298)

…Трябва много хубаво обработване на нашия мозък! И даже човешкият мозък след хиляди години, след 10 000 години ще има работа за още 100 милиона години. Сегашният мозък има вътре още за 100 милиона години да се разработва. (51/стр. 72)

стр. 133–134

В мозъка си имате големи богатства, които трябва да използвате, за да изпълните онова велико бъдеще, което ви предстои… (52/стр. 311)

Човешкият мозък представя капитала, от който духът може да се ползва. (3/стр. 290)

Вашата работа се определя в обработване на възможностите на мозъка чрез мислите, чувствата и постъпките ви. (70/стр. 47)

И всичката ваша погрешка е там, че не знаете как да манипулирате с този ваш мозък… И религиите на миналото, училището на йогите, това са училища, които учат как да манипулира човек със своя мозък, т.е. с обективната външна страна на човека, и после – с човешката душа. А ние почваме днес с душата. (31/стр. 130)

Мозъкът е голямо динамо на сили

Най-важна роля във физическия живот играе човешкият мозък. Изобщо съвременните учени хора изучават мозъка само от анатомическо и физиологическо гледище. Те не го изучават като едно динамо, като съвкупност от динамически сили; те не го изучават като един акумулатор, в който Природата е складирала разновидни сили. (2/лек. 27: стр. 8)

стр. 135

Вие имате на разположение голямо динамо – мозъка. Работете с това динамо… (37/стр. 56)

И тъй, най-ценното нещо в човешкия организъм е мозъкът. За тази цел човек трябва да владее мозъка си, т.е. да познава законите, които го управляват, за да може разумно да се ползва от неговата енергия. Мозъкът е голямо динамо на сили, на електрическа енергия, която изпраща по целия организъм. Ако знае правилно да се ползва от тази енергия, човек би могъл сам да се лекува. (73/стр. 83)

Мозъкът, който имаш, струва толкова много. Ако това вещество го храниш, то е в състояние да се справи с всички мъчнотии в света. Ако знаеш как да храниш своя мозък, и целият пъкъл, всички сили да се съберат, пак не може да победят мозъка. Вие ще кажете: „Как да не могат?“. В мозъка се развива такава грамадна енергия и такава топлина, в която всички лоши духове се разтопяват. (51/стр. 213)

Мозъчните центрове са свързани с развитието на човека

В мозъчните центрове работят енергиите на душата и духа

Досега френолозите са открили в човешкия мозък около 39 – 40 центрове, способности. Те са разграничили в тия центрове разните видове енергии на човешката душа и на човешкия дух. За пример те са намерили, че човешката Разумност се проявява в челото, и затова от устройството на челото зависи и Разумността на човека. В тази Разумност обаче се включват и ред други елементи. (2/лек. 27: стр. 8, 9)

стр. 135–136

Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. Най-издигнатият връх в човешкия мозък е чувството на Любов към Бога. …В Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. След този връх се нареждат върховете на Вярата, Надеждата, Милосърдието и прочее и между тях се образуват долини. Такива върхове са на брой 40; всъщност на главата има до 120 върха в подразделенията си, а и заедно с тях още 120 долини. Виждате, че пред вас стоят за проучване широки пространства… Любов към Бога е Велик подтик. Бог е най-високият връх, откъдето всички други течения възприемат своето направление. (22/стр. 92)

…Днес в човешката глава се наброяват около 120 центъра. В тия центрове се кръстосват различни мозъчни енергии. (73/стр. 58)

Вярата, Надеждата, Милосърдието, Благоговението, както и моралните чувства в човека са положителни величини, които имат мястото си в известни центрове, в известни области на мозъка. Който знае как да се ползва от тях, той сам ще се увери в тяхното добро въздействие върху човека. Други някои чувства пък, като предпазливост и страх, са отрицателни величини. (73/стр. 83)

стр. 136–137

Неправилното развитие създава аномалии

Освен положителни и отрицателни чувства в мозъка има още много центрове, някои от които са едновременно и положителни, и отрицателни. Такива са за пример съвест, самоуважение, общителност и други. (73/стр. 83)

Когато съвестта е силно развита, а разумът – слабо развит, човек става голям фанатик. Когато моралните чувства са добре развити, а разсъдителните способности – слабо развити, човек пак става фанатик. (73/стр. 84, 85)

Като имате предвид това, всички трябва да работите, да развивате онези чувства и способности в себе си, които са слабо развити. У едни хора разсъдъкът е слабо развит, у други – времето, тактът, у трети – Милосърдието, у четвърти – Вярата, у пети – Надеждата и т.н. (73/стр. 201)

Сега, като ученици, работете съзнателно да регулирате чувствата си. Чувствата ви трябва да се уравновесят, да бъдат хармонични помежду си… Ако моралните чувства и разсъдителните ви способности са слабо развити, работете върху тях да ги засилите. (73/стр. 85, 86)

стр. 138

За пример, ако религиозното чувство в човека не достигне до фанатизъм, то развива Благородство в характера. Нормално развито религиозно чувство придава отзивчивост, деликатност на човешкия характер. То кара човека да влиза в положението на своите ближни, да ги разбира и обича. (73/стр. 200)

И тъй, понеже в съвременните хора мозъчните центрове не са развити хармонично, те не могат правилно да възприемат енергиите, които слизат от Висшите светове, вследствие на което мислите, чувствата и действията им са неправилни. (73/стр. 85)

Развитие на мозъчните центрове

Следователно работете върху себе си да развивате своите умствени сили, своите чувства. (73/стр. 200)

Когато разсъдителните способности в човека са развити, той обича да търси причините на нещата, а оттам се ориентира и върху последствията им. (73/стр. 84)

Човек, у когото е развит центърът на сравнението, каквито препятствия срещне в живота си, той ще ги премахне с разума си. Дълго време ще мисли и след това ще действа. Когато центърът на сравнението е добре развит в човека, той съпоставя нещата, изучава ги внимателно… (73/стр. 84)

Казват за някой човек, че е музикален. Какво означава това? Музикалността е способност, чувство, което има свой определен център. Когато човек се свърже с музикалните течения в Природата, той започва усилено да се развива в музикално отношение. (73/стр. 58)

стр. 138–139

Особено трябва да се работи върху центъра на веселието, за да понася човек лесно мъчнотиите в живота. (7/стр. 211, 212)

Мозъчната енергия е извънредно ценна

Задача на човека е да работи върху себе си, да развива правилно своите мозъчни центрове. (7/стр. 211)

За да се развие известен мозъчен център, през него непременно трябва да тече съответна мозъчна енергия. (73/стр. 57)

Всеки мозъчен център е склад на енергия. Ако силите на този център не се впрегнат на работа, от време на време стават слаби пропуквания в нервната система, които предизвикват изтичане на тази нервна енергия. (73/стр. 62)

И тъй, стремете се да владеете своята мозъчна енергия, да не я изразходвате напразно. Всичко живо, всичко съзнателно в Природата е в борба кой повече да вземе от тази енергия за себе си. Който има по-голям запас мозъчна енергия в себе си, той повече мисли, чувства и действа. (73/стр. 69, 70)

стр. 140

Органите имат велико предназначение

Главата, дробовете, сърцето, стомахът

Като изучавате човешкия организъм, виждате четири важни уда^[1], които го управляват: мозък, дробове, сърце и стомах. (44/стр. 58, 59)

Ще питам сега: Ако Природата е турила тия органи, какво е мислила тя първоначално? (4/стр. 113)

Разумната Природа е предвидила всички възможности, всички условия, всички нужди на човека и му е дала съответни органи. (40/стр. 205)

…Вие ще се доберете до тази Велика наука да познавате себе си, да знаете значението на вашите външни и вътрешни органи. Знаете ли значението на вашите органи, вие ще можете чрез тази наука да ги поставите в пълна взаимна хармония. Знайте, че всички органи, които съставят нашето тяло, от най-големи до най-малки, имат велико предназначение. (5/стр. 111)

…Бог направил човека, направил му главата, дробовете и стомах да му покаже, че има три свята: единият свят е физически – свят на явленията; вторият свят е духовният – светът на дробовете и на човешкото сърце; и третият свят е Божественият – светът на човешката мисъл, на човешката глава. (49/стр. 600)

стр. 140–141

Кое представя Божествения свят в човека? Божественият свят, това е главата на човека. Духовният свят, това са неговите дробове, неговото сърце, което пулсира и движи кръвта, а физическият, материалният свят е човешкият стомах. Човек трябва да яде по 3 пъти на ден, за да помни, че живее във физическия свят. Той трябва да диша по 20 пъти на минута, да знае, че живее в духовния свят. Най-после той трябва да мисли непреривно, да знае, че живее в Божествения свят. Следователно човек трябва да знае, че живее едновременно в трите свята. (11/стр. 75)

Човек… Не е само физическото жилище, в което сега живее. Ти живееш в главата си. Там е съзнанието. Ще дойдеш в духовния свят – ти живееш в сърцето си. Казваш: „Къде е Божественият свят?“. Божественият свят е в главата. Там има определено място, апартамент. Духовният свят е в сърцето. В тялото има място, дето душата живее… Душата живее долу, в слънчевия възел. (6/стр. 117, 118)

Много от сегашните учени не знаят къде е мястото на съзнанието. Седалището на съзнанието е в главата… Някогашната столица на съзнанието е била на друго място, а не в главата. Има още сили на съзнанието, които не са преместени в главата. Къде е било мястото на съзнанието по-рано? В симпатичната нервна система, или така наречения слънчев възел. (34/стр. 19, 20)

стр. 141–142

Де е Небето? То е в главата на човека. То е символ на Разумния живот… (37/стр. 11)

…Ние трябва да се обърнем към онази посока, отдето иде Божествената светлина. Вие ще кажете: „От горе иде тази светлина“. Не, от главата вътре иде тази светлина. Работи тази глава! За физическия свят светлината иде от горе, но за нас, хората, светлината не иде от горе. Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, отдето се предава Божествената светлина. За нас тази светлина иде от мозъка, от сърцето, от душата, от духа. (1/лек. 9: стр. 7, 8)

Главата е във връзка с всичко живо. Тя има свои апарати: свое радио, свои тренове^[2], с всички е в съобщение. Тя е в съобщение със звездите, със Слънцето, с всички планети, с всичката Вселена изобщо, както и с Бога. Това са връзки, направени все с главата. Щом бутнеш това радио, веднага ще заговориш с Господа. (40/стр. 272)

Значи, имате… глава, която мисли, и сърце, което пулсира. Сърцето е пулсът на целия Космос. (41/стр. 87)

стр. 143

Сърцето представя… автономно учреждение със самостоятелно управление, което няма нищо общо с външния обективен свят. Обаче то е свързано с Космоса, отдето черпи жизнените си сили. (3/стр. 279, 280)

…Дробовете на човека… имат връзка с динамичните сили, с електричеството и с магнетизма. Те се занимават с въздуха, с „праната“ – така наречена от индусите. Праната представлява такава жизнена енергия, която се възприема от дробовете и се предава на кръвта. Кръвта се пречиства чрез праната и се пренася после по цялото тяло… (49/стр. 593)