Начало
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
Божествено Учение за Себепознанието – том 2
Варна, 2017 г.
стр. 7
Творецът… прие човека като творение с неустановен образ и като го постави в центъра на света, му заговори с тези думи: „Адаме, не ти дадох нито сигурно място, нито собствено лице, нито някакъв особен дар, за да можеш по твоя воля и преценка да имаш и притежаваш каквото място, каквото лице и каквито дарове си пожелаеш. Установената за останалите същества природа се регулира чрез предписаните от Мен закони, а ти сам ще си определиш природата по твой свободен избор, в ръцете на който те поверих. …Не те направих нито небесен, нито земен, нито смъртен, нито безсмъртен, за да можеш като твой собствен ваятел и творец със свободна воля и чест да си изваеш образ по твое предпочитание“.
Джовани П. Д. Мирандола
стр. 9
1
ПОЗНАВАНЕ НА СЕБЕ СИ
„Познай себе си!“ – фраза на древната Мъдрост
Велико нещо е да изучава човек себе си. Затова е казано още от старите гърци: „Познай себе си!“. (24/стр. 122, 123)
„Познай себе си!“ Това е великата задача в живота на всеки човек. Да познаеш себе си, значи да познаеш Бога, т.е. да познаеш Божественото в себе си. (75/стр. 144, 145)
И тъй, ако искате да се занимавате с окултната наука, на първо място трябва да изучавате себе си. „Познай себе си!“ – казва Сократ. Какво означават думите: „Познай себе си!“? Какво трябва да познаете в себе си: Висшето или нисшето? Да познаете себе си, ще рече да познаете Висшето, Божественото Начало в себе си. С други думи казано: Да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които, от една страна, дават направление на вашето растене и развиване, а от друга страна, уравновесяват силите, които действат във вас. (18/стр. 4)
стр. 9–10
Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно учение. Как трябва да познава човек себе си? …Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се крият в него. (74/лек. 15: стр. 13)
Велика наука е да познаете себе си! Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. (85/стр. 50)
Затова е казано: „Познай себе си!“… Щом познаеш себе си, ти ще съзнаеш и своите задължения. Ще станеш носител на Великата Божия мисъл. (37/стр. 121)
Помнете: Богатството на човека е в самия него. Затова именно е казано: „Познай себе си!“. Познай себе си, открий своето богатство и го приложи. (7/стр. 56)
стр. 11
…Всеки ученик трябва да има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърците са казали: „Познай себе си!“. Що значи да познава човек себе си? Да познава това, същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят заради него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова, неизменното, в себе си при всички случаи на живота си. (69/лек. 16: стр. 8)
Какво е казал Сократ? „Познай себе си!“ Интересното е, че откакто Сократ е казал туй, хората от 2000 години насам мъчно познават себе си. (51/стр. 379)
Първото правило на философията на Сократа гласи: „Познай себе си!“. Това значи: Познай доброто и злото в себе си… Само по този начин ти ще бъдеш свободен. (7/стр. 109)
Казано е: „Познай себе си!“. Да познае човек себе си, това значи да се освободи от всички заблуждения, от всички чужди елементи, вмъкнати в неговия личен живот. (33/стр. 312)
Чрез окултните науки човек… познава себе си. Казано е: „Познай себе си!“. Към това познание се стреми всеки човек. Това е една от задачите на неговия живот. (26/стр. 219)
стр. 12
Познаване на себе си
…Всяка душа излиза от Бога с цел да научи живота, да познае себе си. Това е първият подтик, първото движение в съзнанието. (18/стр. 71, 72)
Да изучаваш живота в неговия вътрешен смисъл, да придобиваш знания и да дойдеш до самопознанието, това трябва да бъде стремежът на ученика. (69/лек. 20: стр. 5)
Смисълът на живота се заключава в познаване на себе си. (48/стр. 322)
Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото. Познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките, или в границите, на граничното. (18/стр. 72)
Ако искаш да намериш Правия път, първо мисли какво си ти. Обективната проява на Бога е човекът, а субективната проява – ближният на човека. Ако не познаваш себе си, как ще познаеш вътрешното, от което си излязъл? (83/стр. 343)
Човек е дошъл на Земята да учи. …Задачата на човека е да познае първо себе си, а после окръжаващите; да почне да работи първо със себе си… (33/стр. 4, 5)
стр. 13
Питам: Защо човек трябва да познава себе си? Да познава себе си, това е изходната точка. (66/стр. 413)
Когато ние се познаем отвътре, то е истинското познаване. (8/стр. 20)
Да познаваш образа на човека и да го разбираш, това е цяла наука. Тя е необходима както за обикновения човек, така и за духовния. Човек трябва първо да познава себе си. (37/стр. 211)
„Какво представя Бог?“ За да знаеш що е Бог, първо трябва да познаваш себе си… Ти, като човек, знаеш ли какво представяш? (46/стр. 75)
Какво трябва да придобием ние на Земята? Трябва да придобием онази вътрешна връзка, която сме изгубили. Ние сме изгубили вътрешната връзка със самите нас. Човек не познава себе си. (2/лек. 14: стр. 14)
Една от идеите на миналото е човек да стане велик. Чудно нещо! Човек е велик, но като не съзнава това, стреми се към някакво въображаемо величие… Като не познават себе си, хората искат да притежават качества, за които те не подозират даже, че се крият в самите тях. (47/стр. 433, 434)
Човек се занимава с три от неизвестните на Природата: x – Бог, y – самият човек и z – външните условия. Какво означават тези неизвестни? Че не познаваш нито Бога, нито себе си, нито своя ближен. Щом среща неизвестни в живота си, човек се стреми да ги разреши. (27/стр. 289)
стр. 13–14
И тъй, да бъде човек щастлив, това значи да е решил неизвестните x, y, z – да е познал Бога, себе си и ближния си, т.е. външните условия. (27/стр. 295)
Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме. (73/стр. 50)
Щом разбереш Бога като Любов, а себе си като проява на Любовта, ти придобиваш оная вътрешна светлина, която ще ти служи като вечно горяща свещ. (48/стр. 322)
Първият закон, който трябва да приложим: Да възлюбим Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. „Защо трябва да обичаме Господа?“ За да познаем себе си. (37/стр. 121)
Щом твоята мисъл и твоите чувства се съединят с Бога, те дават тъй наречената еволюция, развитие, проявяване, въздигане, усъвършенстване, разширяване на човешката душа. По пътя на това развитие човек трябва да разбере, да познае себе си. (41/стр. 89)
стр. 15
Човек е дошъл на Земята да се учи. Той носи в себе си задачи, които очакват своето разрешаване. Той сам за себе си е предметно учение – задача за разрешаване. (47/стр. 474)
Да мислиш за себе си, това значи да разрешиш една важна задача. (48/стр. 129)
Важно е, че човек е създаден така, както и Природата. В това отношение той представя малка вселена, малка природа… Като изучава Природата, човек познава себе си. Той е свързан с нея, а тя се отразява в него като в огледало. При това положение естествено е за човека да изучава Природата в малък мащаб в себе си… (27/стр. 163, 164)
Познай себе си, познай възможностите, които Живата Природа е вложила в тебе – това е една от важните задачи в развитието на ученика. (69/лек. 20: стр. 5)
И тъй, стремете се към онова верую, към онази наука, която поставя човека в правата посока, към изучаване и познаване на себе си. Какво трябва да познава в себе си? Своя характер, доброто в себе си. (84/стр. 48)
Да познава човек себе си, т.е. да познава доброто в себе си, това е истинската наука. (92/стр. 219)
стр. 16
Богатството на човека се определя от неговия ум и от неговото сърце. Човек трябва да учи, да познае себе си… (65/стр. 293)
Колкото по-възвишена е човешката мисъл, толкова по-голяма е връзката ѝ с духа; колкото по-благородни и чисти са човешките чувства, толкова по-голяма е връзката им с душата. Да познава човек проявите на духа и на душата си, това значи да познава себе си. (24/стр. 110)
Кой човек познава своя дух и своята душа? Който е дошъл до Реалността на живота. Този човек държи кормилото на своя живот. Той е господар на своите мисли и чувства, той сам се управлява. (24/стр. 110)
И тъй, за да познае духа си, човек трябва да мисли право, да желае и да се стреми към целта си. (24/стр. 110)
Христос казва на самарянката: „Бъдещите поклонници, които ще имат живата вяра в себе си, няма да се кланят нито на тази планина, нито в Ерусалим, но ще се кланят на Отца с Дух и Истина“. Да се поклони човек с Дух и Истина, той трябва да знае какво нещо представлява душата му. …Той трябва да познава душата си – нищо повече! (5/стр. 59)
Човекът на Истината е познал себе си. Той е познал своето вътрешно съдържание. Няма по-хубаво нещо от това да познава човек възможностите, които се крият в неговата душа. (92/стр. 179)
стр. 16–17
И вие трябва да дойдете до това изкуство да познавате себе си. И когато у вас се зароди това познание, да работите за развиването на… вашите вътрешни мощни сили. (2/лек. 14: стр. 14)
Човек… трябва да работи, да даде възможност на всичко, което е вложено в него, да се прояви и тогава да познае себе си… (11/стр. 66)
Докато не познае себе си, човек не може да се справи с окръжаващата среда. (24/стр. 226)
…Човек трябва да се стреми към Великата Разумност на живота, която ще го огради и запази от всички мъчнотии и изпитания. Чрез тази Разумност човек придобива знания, започва да познава себе си… и каквато работа предприеме, свършва я с успех. (27/стр. 166, 167)
Да се разбира, да се познава човек, това значи да е преодолял всички мъчнотии в живота си. (72/стр. 237)
И тъй, започнете от физическите неща, които са най-близо до вас, и постепенно отивайте към духовните. Започнете от познаване на вътрешните процеси в себе си и вървете към духовните и Божествените. (34/стр. 98)
стр. 18
Човек се нуждае от истинско, положително знание. Само така той ще дойде до вътрешното познаване на себе си. „Аз се познавам.“ Няма по-велико нещо от това човек да познава себе си… (48/стр. 315)
Човек е книга, която първо той трябва да чете и изучава. Малцина четат книгата на своя живот. Тази е причината, поради която хората не се познават. Като не се познават, те ходят при врачки, при учени хора да им говорят за миналото и бъдещето. (33/стр. 99)
Важно е всеки човек да познава себе си, своя живот, да знае в какъв свят се движи и какво прави. (3/стр. 406)
Да познае човек себе си, значи да познава своя морален устой. (69/лек. 9: стр. 3, 4)
За да се справите разумно с днешните възможности и средства, вие трябва да се познавате, да не правите грешки, които скъпо ще ви струват. (26/стр. 85)
Временни, преходни и безполезни неща има и в човешките мисли, чувства и желания. За да познае себе си, човек трябва да отдели тези неща от Вечните. (62/стр. 182)
Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие във вас, ще има само една мисъл. Това значи да познаваме себе си. (1/лек. 24: стр. 31)
стр. 18–19
Сега, като говоря за познаването, аз не разбирам обикновеното познаване, което ни доставя ред страдания. Когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си, той ще започне с Истината, с Великото и Славното в живота. (90/стр. 145)
Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си. (90/стр. 145)
Засега познаването на себе си е задача на Мъдреца. Само Мъдрецът познава себе си. (81/стр. 167)
Узнаване на своя път, програма и работа
Сега аз говоря за онези от вас, които искат да придобият живота, …да намерят пътя на своето движение, да намерят мястото си в Космоса. (35/стр. 38)
стр. 20
Ти можеш да не знаеш своето бъдеще, но непременно трябва да знаеш пътя, по който вървиш. Този път ще те доведе до предназначението, което имаш като човек, като душа, като част от Цялото. (5/стр. 16)
Когато човек намери своя път, т.е. посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието. Значи, прилежанието е показател на Истинския път в живота. (27/стр. 39)
Всеки човек е поставен от Бога на определено място за някаква велика цел, която той трябва да постигне. Нашите желания не представят задачата, за която сме изпратени на Земята. Ето защо ние трябва да различаваме временните наши желания от желанията на Любовта, от желанията на Бога. (64/стр. 191)
Следователно човек трябва да се домогне до своята специфична задача, да я реши правилно, за да има известно постижение, да знае, че е направил нещо. (88/стр. 13)
Щом е дошъл на Земята, всеки човек има специално предназначение, което непременно трябва да изпълни… Щом разбере своето предназначение, човек осмисля живота си и става радостен и доволен. (92/стр. 227)
стр. 21
Всеки е роден за някаква работа; всеки има известно предназначение, което трябва да изпълни. (3/стр. 229)
Кой за каквото е роден, с него да се занимава. Но никога не се занимавайте с работа, за която не сте родени… Вярно е, че ние сме родени за нещо, но трябва да определим за какво сме родени. Всеки човек е роден за нещо. (49/стр. 6)
От самия човек зависи най-първо да определи за какво е роден. (48/стр. 7)
…Човек трябва да знае защо е дошъл на Земята, каква е неговата специална работа. (33/стр. 3)
Бащата, майката са мощни, докато има за кого да работят. Учителят е мощен, докато има ученици. Адвокатът е мощен, докато има да защитава дела… Писателят е мощен, докато има кой да чете произведенията му. Свещеникът, проповедникът е мощен, докато има на кого да проповядва. Всички хора си имат свое определено поле на действие. И сега при този живот, в който се намираме, всеки трябва да знае какво представлява той. (2/лек. 23: стр. 23, 24)
…Истински лекар е онзи, който се е родил лекар. Истински учен е този, който се е родил да бъде учен. Истински проповедник, истинска майка, истински баща са тези, които са родени за своето предназначение. Всеки човек е роден, за да свърши известна мисия; всеки човек има свое предназначение. (3/стр. 147)
стр. 21–22
Всеки човек се ражда с определена мисия, колкото тя да е малка или голяма… Малкото колелце в часовника изпълнява толкова важна работа, каквато и голямото. (32/стр. 99)
Ценното за всеки човек се заключава в това, че той представя една важна единица, поставена на специален пост и на специална служба. Ако всеки изпълни своята работа, той е постигнал нещо в живота си. (72/стр. 313)
Следователно има една специфична работа, която всеки човек сам може да извърши. Никой друг не е в състояние да го замести. Това е правило. (5/стр. 141)
Аз, като погледна на един човек, виждам каква велика служба му е определил Господ. И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Бог ви е поставил, можете да я свършите само вие, никой друг, и вие сте длъжни да я свършите. Ето защо вие сте важни. (1/лек. 23: стр. 30)
Онзи, Великият, Който създаде света, Той кръщава и казва: „Твоето име от сега нататък е следното“. Той ти дава цялата програма на твоя живот какво трябва да вършиш. (1/лек. 26: стр. 23)
стр. 23
Като следва Правия път на живота, човек може да реализира програмата, която му е дадена. Щом реализира своята програма, той едновременно реализира част от Божествената програма. Затова именно е призван човек на Земята. За да реализира програмата си, човек трябва да вярва, че всичко, към което душата му се стреми, е постижимо. (26/стр. 218, 219)
Като се върнете по домовете си, всеки от вас да влезе в скришната си стаичка, да отвори библиотеката си, да види какво е писано за вас, каква е програмата, която трябва да изпълните. (62/стр. 338)
Човек трябва да влезе в себе си, да познае какъв е Божественият план, какво му е дадено да свърши. Дойде ли до това положение, той никога няма да бъде в стълкновение с Висшето в себе си. (40/стр. 556, 557)
Човек е пътник в живота. Като пътник, даден му е известен план, който трябва да реализира в определено време. Той трябва да бъде буден, да не разпилява времето си, но и да не бърза повече, отколкото трябва. (26/стр. 184)
Задача на човека е да постигне не само общата цел на своя живот, но и целта си за всеки ден. (25/стр. 268)
стр. 24
Някои хора не подозират, че за всеки ден е определена специална програма, която трябва да изпълнят. (99/стр. 127)
На всеки човек предстои задачата да намери своето място и своето предназначение. Щом намери своето място и предназначение, той ще намери и смисъла на живота и ще почне да развива своите дарби и способности, които ще му донесат онова щастие да бъде доволен от себе си… (49/стр. 193, 194)
Задачата на всеки човек е да знае своето име, своето място в Цялото, както евреите, които бяха 12 племена, знаеха кой каква част носи от скинията. Когато спираха на почивка, те събираха частите на цялата скиния, съединяваха ги в едно цяло и там се покланяха и благодаряха на Бога. Днес всеки човек казва: „Аз нося Божественото в себе си“. Ти носиш част от Божественото. Един ден, когато всички хора се съберат на едно място и всеки донесе своята част, ще образуват Новата скиния, в която всички ще се покланят на Бога в Дух и Истина. (78/стр. 260)
Изучаване на себе си
И тъй, първо човек трябва да изучава себе си. Това е най-великата наука. (85/стр. 49)
Казвам: Човек е дошъл на Земята и трябва да живее, да се изучава, да познава своето естество. (34/стр. 37)
стр. 25
…Де ще намерите самия човек? Докато не намерите себе си, докато не изучите своето естество, вие не можете да прогресирате. (35/стр. 99, 100)
И тъй, нашият живот, както и нашето тяло представят книга, от която можем да се ползваме. В този смисъл всеки трябва да се изучава. (38/стр. 30)
Дошло е време да се пробуди у нас Разумното Начало, за да започнем да изучаваме себе си… Ще кажете, че сте дошли до известни познания. Възможно е, но тези знания не са достатъчни. Животът ще се измени, ще стане по-сложен, ще се нуждае от повече знания. (37/стр. 117)
За да разбере пътя на своето развитие, човек трябва да изучава себе си, да изучава законите, които взимат участие в неговото развитие. Когато изучава себе си, човек трябва да дойде до онова Първично положение, когато е живял в Бога като Разумна душа, с вложени в него сили, дарби и способности… (77/стр. 320)
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да се изучавате, да знаете какви сили и способности криете в себе си. (26/стр. 176)
Който иска да приложи Учението на Любовта, т.е. Великия закон на Любовта, според който е съграден сегашният живот, той трябва да изучава себе си. (30/стр. 189)
стр. 26
Та казвам: Пред вас седи едно Велико училище за изучаване на самите вас. (8/стр. 193)
…Тази Велика книга на живота… Засега вашият живот е само един лист от тази Съвършена книга. Ще го прочетете и ще проявите това, което е написано на него. За в бъдеще ще бъдете друг някой лист. Следователно вие ще изучавате себе си… (2/лек. 15: стр. 24, 28)
Вие искате да знаете реалното. Най-първо изучете себе си. Започнете със себе си. (13/стр. 110)
…При съвременното възпитание всеки от вас трябва да започне със себе си. Той трябва да се проучва. (2/лек. 28: стр. 11)
…Всички съвременни хора имат събрана опитност от миналите векове и сега трябва да я използват. Изучавайте себе си! Вярвайте в онова, което е вложено в душата ви! (90/стр. 178)
И тъй, за да не се заблуждава от външния свят, човек първо трябва да изучи същината на своя живот… (30/стр. 136)
Като ученици, вие трябва да се изучавате, да знаете кое е същественото във вас. (33/стр. 69)
Изучавайте себе си: изучавайте сърцето и ума си, изучавайте душата и духа си. (29/стр. 18)
стр. 27
Човек трябва да изучава в подробности онова, което Природата е вложила в него. (25/стр. 187)
Съвременният човек… не е изучил своите способности; своите чувства и сили, които са в него, не знае, пък се занимава с Бога какво е Бог. Той трябва да се занимава най-първо със себе си – той какво е. (12/стр. 261)
Първата задача на човека е да изучава себе си. Само по този начин той може да работи за развиване на онези чувства и способности, които са в зародишно състояние в него. (3/стр. 401)
И тъй, всеки човек трябва да наблюдава и изучава себе си, като продължава работата си… (75/стр. 276)
За да не изпадне в съблазън, човек трябва да се изучава, да види, че всичко онова, което желае отвън, има го и в себе си. За да се изучава, човек трябва да бъде прилежен. (47/стр. 321)
Като ученици, вие трябва да се изучавате, да дойдете до вътрешно познаване на себе си. Това се постига чрез работа и учене във всяко направление. Ако живее на физическия свят, човек ще изучава земята, заради което ще работи с рало и мотика. После той ще мине в сърдечния свят да изучава всичко, което се отнася до отношенията му към всички живи същества, малки и големи. После ще навлезе в умствения свят, дето ще изучава поезия, философия, наука. (26/стр. 32, 33)
стр. 28
…Човек трябва да проучи себе си, той трябва да проучи онова място, с което да се съобщава с Бога, с всички свои напреднали Братя… Човек има разни центрове, чрез които може да се съобщава с тия по-висши светове. (2/лек. 30: стр. 26)
И тъй, когато говоря за окултизма, аз имам предвид ученика и това, което той трябва да изучава. Главната му задача е да изучава, да наблюдава своя вътрешен живот, да познае себе си. Като се наблюдава, ученикът ще види по колко пъти на ден се променя. Като се мени, едновременно с това и животът му приема за него различни цветове: понякога животът му се струва бял, светъл, а понякога – черен, тъмен; понякога животът му се вижда розов и пътят му цял посипан с рози, а понякога – покрит с тръни. (64/стр. 158)
…Вие трябва да бъдете последователни, да изучавате вашата природа, вашия ум. Всеки ден си задавайте задачата да определите на какво се дължи туй постоянно сменяване на вашите чувства, туй постоянно сменяване на вашите мисли и на вашите действия. (31/стр. 120)
Изучавайте себе си, своите външни и вътрешни състояния, за да придобиете знанието, което търсите. (27/стр. 381)
…Човек трябва да изучава всички свои състояния, да знае защо е създаден по този начин. (2/лек. 14: стр. 13)
стр. 29
За да избегне отрицателните прояви на вътрешните сили в своя организъм, човек трябва да изучава себе си не само теоретически, но и практически, да следи всяка своя проява. Само по този начин той ще провери Истината в себе си. (3/стр. 38)
Работа, учене се изисква от всички. Съзнателно изучавайте своите прояви и действия. (73/стр. 134)
Изучавайте се всеки ден да видите докъде сте достигнали и какво ви предстои да направите. (44/стр. 204)
И тъй, изучавайте себе си, своя характер да дойдете до истинското знание. (48/стр. 159)
…Изучавайте себе си, за да можете сами да си помагате. (7/стр. 54)
Вие трябва да проучвате себе си, за да се поправяте. (2/лек. 10: стр. 23)
Като ученици, вие трябва да се изучавате, да познавате характера си, за да се предпазвате от своите слабости и отрицателни черти. (25/стр. 180)
Ето защо време е човек да изучава себе си. Като познае себе си, човек е в сила да махне от пътя си всички мъчнотии и страдания. (29/стр. 67)
При изучаване на човека добре е да правите мислено опити. Представете си например, че ви се пада голямо наследство от няколко милиона лева, и започнете да мечтаете как да ги използвате. В този процес именно, в разпределяне на парите, ще познаете какви желания и стремежи имат надмощие във вас. Ако започнете да мечтаете за книги, за списания, за пътуване в чужбина, за учене на езици, вие имате умствени стремежи; ако започнете да раздавате парите на бедни страдащи хора, да помагате за издръжката на бедни и способни ученици, сърцето е силно развито у вас. Вие туряте своите лични интереси на заден план. Ако пък започнете да мислите за строеж на къщи, за купуване на имоти, вие живеете повече на физическия свят с желание да се осигурите на Земята. Освен това можете да си представите, че заемате високо обществено положение, и от висотата на своя пост да се наблюдавате как постъпвате с хората. Човек трябва да се изпитва при всички положения, да знае какво носи в себе си, какви центрове трябва да развива. (7/стр. 212, 213)
стр. 29–30
Човек… Ако запази естеството си и се прояви такъв, какъвто е, той е Мъдрец. Изучавайте себе си, изучавайте проявите на Бога в себе си… да станете Мъдреци. (9/стр. 169)
Наблюдаване на своето лице, сърце и ум
Всеки иска да познае себе си. Добре е човек да наблюдава всяка промяна на лицето, в очите, веждите, устата си. Красиво и интересно е човешкото лице. Няма по-красив обект от него. Колкото повече изучаваш лицето си, толкова по-красиво става то… Няма по-велико нещо от това да виждаш Любовта, изразена на човешкото лице. Виждали ли сте Любовта? Аз съм я виждал. Няма по-велико нещо от това да виждаш Мъдростта, изразена на човешкото лице. Няма по-велико нещо от това да виждаш Истината, изразена на човешкото лице. (29/стр. 64, 65)
стр. 30–31
Всеки един от вас трябва да наблюдава своето лице. Не само това, но човек трябва да наблюдава и своя ум, трябва да наблюдава своето сърце, трябва да наблюдава и своята воля… (31/стр. 167)
Като преживявате известно противоречие, оглеждайте се в огледало да видите какви промени стават във вас. От промените на лицето си вие ще изучавате и характера на противоречието. Вие трябва да имате не само едно огледало, но две-три: едното огледало ще бъде човешкият ум, второто – човешкото сърце, а третото – тялото на човека. Ако има само едно огледало, човек се намира в положението на грънчар – прави само грънци. Той знае форми да прави. Приложи ли и второто огледало, той налива съдържание във формите. Приложи ли и третото огледало, той е осмислил съдържанието на своите форми. (44/стр. 244, 245)
стр. 32
Разбиране на себе си
Няма по-голямо изкуство от това да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход, причините на твоето съществуване, както и предназначението ти като човек, дошъл на Земята. (64/стр. 165)
Природата, в която ние сега живеем, е Велико училище. И самият човек представя един предмет за изучаване. Вие не можете да разберете света, ако не разберете себе си. (40/стр. 6)
Задачата на човека е първо той сам да се разбере. (33/стр. 161)
…Ти казваш: „Окръжаващите ме хора не са съгласни с мене; хората не ме разбират, Природата не ме разбира, Ангелите не ме разбират, Бог не ме разбира“. Ето един човек, който не е разбран от никого. А от кого трябва да бъде разбран? От себе си. Ето де е великата философия! (2/лек. 9: стр. 18)
Често хората се оплакват, че никой не ги разбира… Там е грешката на човека. Никой никого не може да разбере. Човек трябва сам да се разбере, да не очаква хората да го разбират. (72/стр. 300)
Животът може да се развива правилно само тогава, когато всеки сам се разбира. Това значи всеки да се занимава със себе си, със своите работи, а не с работите на другите хора. (72/стр. 300)
стр. 32–33
Без да разбират себе си, съвременните хора казват, че са разбрали близките си. Това е невъзможно. Познай себе си първо, за да познаеш ближния си. (33/стр. 161)
Първото нещо, което се изисква от окултния ученик, е да разбира себе си, да пази онези свои чувства, които съставят основа на живота му. (73/стр. 300)
Всеки, който не разбира себе си, той скърби. Който разбира себе си, той се радва. Затова ви казвам: Аз искам да разбирате себе си, за да се радвате. Като разбирате себе си и като се радвате, вие ще се справите с миналото на вашето неразбиране. (49/стр. 377)
Сега казвам: В Новия живот трябва да проучвате себе си. Противоречията, които срещате, проучвайте ги и разбирайте себе си, за да разберете Божиите пътища. (8/стр. 110)
…Ако не разберете себе си, вие в Правия път не може да влезете. Пък ако не влезете в Правия път, онова, което Бог е определил за вас, вие не може да постигнете. Разбиране трябва. Все трябва да започнете правилно. И като разберете себе си, вие ще разберете пътя си. А в този път ще вървите, ще вървите в Божествения път, за да намерите благото, което Бог ви го дал. (8/стр. 110)
стр. 33–34
Как ще разбере човек себе си? Като слугува на Истината. (10/стр. 42)