Интуицията като Ръководство в Истинския път

Значи, има един определен път. В този път хората ходят, без да знаят. …Човек върви по интуиция вътрешна. Значи, има неща, които да направляват. (51/стр. 385)

Всеки човек има едно вътрешно чувство, с което може правилно да разбира живота… Всеки човек има това чувство в себе си, с помощта на което може да разбере кое е право и кое не е. Това чувство се нарича интуиция, или Божествено чувство. То показва Истинския път на човека… Това чувство понякога ни казва, че и нашите мисли не са прави. Понякога това чувство ти казва, че това, което чувстваш, това, което мислиш, не е право. (40/стр. 428)

…Вътре в човека има някакво чувство, което определя кои неща са прави и кои не. В това отношение, като ученици, вие трябва да развивате своята интуиция, с която разумно да разрешавате кои положения са верни и кои не. (23/стр. 126, 127)

Вярвайте в Божественото. Чрез него ще схващате интуитивно нещата. Интуицията е Божествено чувство в човека. Тя му говори с тих глас и го предпазва от лоши мисли и деяния. (86/стр. 101, 102)

стр. 170–171

Интуицията, като Божествено чувство, е капитан на човешкия кораб. Докато слуша този капитан, човек изобщо не може да греши. Умът, сърцето и волята са слуги на този капитан. Ако го слушат и му се подчиняват, човек живее добре. Не го ли слушат, животът на човека се отклонява от Правия път. (44/стр. 263)

Вслушвайте се в интуицията си и ще бъдете близо до Истината. Когато разсъждавате и философствате много, по този начин вие можете да уредите само материалните си работи, но не и Божествените. Божествените работи се уреждат само чрез интуицията. (97/стр. 111)

…Давай ухо на вътрешния глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство. Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят. (93/стр. 72)

Разбирането трябва да бъде без сенки, разбиране без съмнение. Разбирането трябва да се обуславя на онази вътрешна интуиция, която се намира във вашето свръхсъзнание… (40/стр. 280)

Човек трябва да расте, за да стане голям. Не е мъчно това. В тази големина трябва да има едно вътрешно разбиране, една сила, която да разбира нещата. Това може да направи всеки един човек, който има тази прозорливост, която наричаме интуиция. Човек не може да се развива, ако не схваща нещата интуитивно. (52/стр. 10)

стр. 171–172

Ние проповядваме Божествената религия… Тази религия се заключава в онова вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношенията на нещата към тази Велика Сила, Която дава живот. (49/стр. 128)

В бъдеще Новите хора ще имат силно развита интуиция. Тя показва на хората как да постъпват. Интуицията иде в помощ на човека да го предпази от ненужните страдания и нещастия. (27/стр. 303)

При интуицията всички неща са верни

При наблюдението взима участие обективният ум, затова нещата могат да бъдат верни или неверни. При интуицията обаче всички неща са верни. Там нещата не се изследват научно, но знаеш, че както ги чувстваш, така стават. (27/стр. 302, 303)

Намериш ли се в трудно положение и не можеш да решиш известен въпрос, обърни се към интуицията си, тя ще ти каже какво да правиш. Вярно чувство е интуицията, тя никога не лъже. (44/стр. 263)

И тъй, искате ли да разбирате нещата в тяхната действителност, възложете това на интуицията в себе си. Каквото каже тя, вярвайте ѝ. (44/стр. 267)

стр. 173

Развиване на интуицията

Ще дойде ден, когато ясновидството ще се обясни научно. Сега е необходимо да развиете онези органи, чрез които се обясняват явленията от Божествената наука. Съвременната наука нарича вътрешното схващане интуиция. (29/стр. 60)

Как познава човек кои неща са потребни за него и кои – непотребни? Чрез интуицията. Интуицията е Божествено чувство, вложено във всеки човек, но не е еднакво развито във всички хора. Който е развил това чувство в себе си, той сам проверява нещата. (44/стр. 262)

Интуицията е Божествено чувство, което всеки човек има, но не у всички хора е еднакво развито. Дайте място на интуицията в себе си да расте и да се развива. (27/стр. 303)

…Искате да знаете дали идещия понеделник времето ще бъде хубаво, или не. Почвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето. Записвате си това и като дойде понеделник, проверявате. Дохожда понеделник и времето не излиза, според както сте определили… Ако питате вашето Разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно. Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение. (28/лек. 24: стр. 75, 76)

стр. 173–174

Може да направите и ред други опити. Срещнете един човек, запитайте се: „Мога ли да живея добре с този човек?“. Като запитате тъй Разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него. Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици. На друго място пък сърцето ще ти каже: „Ти можеш да живееш с този човек“. И ти чувстваш едно приятно разположение. Каквото ти каже Разумното сърце, неговата дума е вярна. (28/лек. 24: стр. 76)

…Вие трябва да развивате интуицията си. Тя ви е необходима, за да разбирате човешкия характер, да разбирате кои хора са подобни на вас и кои не. С тези, които са подобни на вас, вие може да живеете добре, но от тия, с които не си съответствате, трябва да се държите на известна дистанция. (28/лек. 6: стр. 86)

Хората трябва да развиват интуицията си, за да могат в трудни моменти на живота да си помагат. (37/стр. 91)

стр. 175

Който иска да развива интуицията си, т.е. Божественото чувство, той трябва да е придобил самообладание, да се справя правилно с всички изненади, с всички мъчнотии и изпитания. Интуицията пък му е нужна, за да предвижда събитията, да разбира хората и да се отнася разумно към всички живи същества. (27/стр. 161)

стр. 177

5

СКРИТАТА ОПОРА В ЧОВЕКА

Вечното в човека

Вечните, Реалните, Божествените неща никой не може да отнеме. Затова именно човек трябва да се стреми към неща, които никой не може да отнеме. Тия неща са в самия човек, дадени му от началото на неговото съществуване. (20/стр. 4, 5)

…Когато ние кажем, че сме чада Божии, или деца Божии, ние подразбираме, че Вечното, или Божественото, е вече вложено в нас и ние представляваме този Божествен елемент. (2/лек. 25: стр. 14)

Единственото реално нещо в човека е Божественото, което е Вечно и Неизменно. (7/стр. 18)

Истината има предвид Божественото в човека. Тя иска да застави човека да прояви Божественото Начало в себе си. То е Вечното, Неизменното, на което всякога може да се разчита. (10/стр. 118)

стр. 178

Онова, което създава човека, то е онова, Вечното Начало. Мисълта е нещо Вечно. Любовта е нещо Вечно, която приканва Диханието на Бога, което вдъхна в Адама. Той вдъхнал от Любовта Си и той [човекът] е станал Жива душа. (12/стр. 227)

Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които се основават на Любовта, са вечни. (47/стр. 41)

Вечното, същественото е в човека. Щом се е домогнал до него, той не мисли за временното и преходно в живота. (10/стр. 91)

Неизменното в човека

Като дете човек се оглежда в огледалото и казва: „Аз съм“. Той се оглежда като момък и казва: „Аз съм“. Оглежда се и като женен, като възрастен, като стар дядо и все казва за себе си: „Аз съм“. Всъщност детето и дядото приличат ли си? …За да каже дядото, че и като дете, и като юноша, и като възрастен е бил все той, това показва, че в човека има нещо, което не се изменя. Външно тези образи се различават, но вътрешно има нещо, което остава неизменно. (3/стр. 59)

Цялото никога не се дели. То е вечно и неделимо. Делят се само частите. Цялото… е единствената реална величина, която нито се изменя, нито се променя. Дойдете ли до промените, вие сте в закона на частите. Само частите се менят. Това, което се променя във вас, са частите. Обаче има нещо неизменно в човека, което от младини до старини остава едно и също – то е цялото. То е Божественото Начало. (48/стр. 184)

стр. 178–179

Има нещо неизменно в човека – то е Божественото. (12/стр. 321)

Човек, в когото [го] има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута, неизменна, има нещо ценно, за което може да работи. (1/лек. 14: стр. 16)

…Правата линия е неизменна. Вие можете да закачите на правата линия цялата Земя, без тя да се огъне… И тъй, правата линия не е нищо друго освен Божественото Начало, което никога не се изменя. (9/стр. 204, 205)

Вие говорите за вашата душа. Намерете онова състояние вътре, намерете вашата душа, вашия ум и вашето сърце; намерете онова, най-ценното, в себе си, което никога не се мени. (6/стр. 269)

Същината на човека е в неизменното… За да се домогне до него, човек трябва да има характер да устоява на всичко. (38/стр. 161)

Каква е вашата сила, вие сами ще я видите. Като ви поставят на мъчения, онази от вашите идеи, която изтърпи докрай, тя е вашето богатство, на нея ще разчитате. Туй, което може да се мени, то е преходно, то е случайно във вашия живот. Туй, което остава неизменно във вашия живот, на него ще разчитате. (74/лек. 2: стр. 34)

стр. 179–180

Всеки един капитал, който най-малко даже се мени, това е маска на човека, а всичко друго, което не се мени, което човек носи всякога и през всички времена със себе си, това е неговият истински капитал. (2/лек. 10: стр. 8)

Не уповавайте на онова, което се изменя в живота. Не уповавайте на променчивите работи. Намерете нещо в себе си, което е винаги постоянно, на което всякога може да разчитате. (8/стр. 266)

Може да… наблюдавате в себе си, ще видите, че вашите състояния се изменят. Състоянията може да се изменят, без да се изменяте вие. (69/лек. 17: стр. 4)

Има една Любов, която никога не се мени. Има една Любов у нас, която не се мени… (40/стр. 518)

Положителна, абсолютна Вяра е тази, която и при лошите условия на живота остава една и съща. (33/стр. 132)

…Намерете една основна черта в себе си и се дръжте за нея. Основна черта е тая, която при всички условия остава неизменна. (91/стр. 240)

стр. 181

…Във всеки човек има една черта, тъй неизменна, както Бог е неизменяем. Питам: Ако имаме такава една неизменяема черта в себе си, какъв щеше да бъде нашият живот? (1/лек. 17: стр. 29)

…Спрете се върху същественото и неизменното в себе си. Не се спирайте върху това какво представяте, когато сте между хората, но когато сте сам и вижте тогава как мислите, чувствате и постъпвате. Човек може да се познае отчасти, когато остане сам, свободен от влиянието на хората. (3/стр. 232)

Реалното в човека

Кое е Реалното в света? Реалността седи дълбоко някъде вложена в нашето битие, в нашия Съзнателен живот. (75/стр. 184)

…Божественото в нас. То е хубавото, то е Реалността. Реалността е Божественото в нас, което ни обновява. (12/стр. 85)

…Разчитайте само на Същественото, на Реалното, на Божественото в себе си, което никой не може да ви отнеме. (10/стр. 72)

Човек трябва да има нещо Реално в себе си, на което да разчита във всички случаи на живота си. Той трябва да има убеждение, върху което да гради своя живот. (96/стр. 186)

стр. 182

Само онзи има убеждение, който е поставил за основа на живота си Любовта към Бога. Това трябва да бъде основната идея на неговия живот. (96/стр. 189)

И тъй, Реално в човека е само онова, което се стреми към Първата Причина. Само то е неизменно. (24/стр. 174, 175)

Отрицателното, кривото в човека не представя нещо Реално. Изучавайте Реалното в човека, т.е. онова, което не се изменя… Само така човек може да познае себе си… (72/стр. 379)

…Скръбта и радостта, през които минавате, не са още Реален живот. В Реалния живот няма радости и скърби. Там няма никакви промени. Реалният живот е живот на Любовта. (47/стр. 195)

Ние сме за живота, за Любовта, която никой не може да отнеме. Това е Реалното, върху което животът трябва да се постави. Всичко това човек сам може да постигне. В това именно седи разрешението на Великата задача на живота. (35/стр. 94)

Реално е това, което при всичките изпитания остава, без да се изменя. (51/стр. 311)

Ония чувства, ония мисли, които при всички изпитания, които минава индивидът, …туй, което остава при всичките изпитания – то е Реалното, на което може да разчитаме. (52/стр. 459)

стр. 182–183

И тъй, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да съдържат в себе си нещо Реално. Това значи да бъдат в съгласие с Разумността. (93/стр. 106)

Ти мислиш и туй, което внася сила в ума, то е Реално. Туй, което внася сила на твоите чувства, то е Реално. (51/стр. 283)

Реални неща са тия, които растат… Следователно всичко онова у вас, което расте, което хвърля светлина във вашия ум; всичко онова, което хвърля топлина във вашето сърце – това е Реално. Под думата топлина аз разбирам всички ония чувства, които въодушевяват човека. Те са на различни степени. (55/стр. 68, 69)

Реално е само това, което не се мени… Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него. Ако една ваша мисъл или едно ваше чувство ви напуснат след четири-пет хиляди години, могат ли те да се нарекат реални? (35/стр. 122, 123)

Всяка мисъл, всяко чувство и всяка добродетел, които човек може да придобие и след известно време да ги изгуби, не са истински. Реални неща са ония, които човек може да носи със себе си навсякъде – и в този, и в онзи свят. Никоя сила не е в състояние да отнеме Реалните придобивки на човека. (3/стр. 280)

стр. 183–184

Устоят в човека

Често евангелистите казват: „Велико и страшно сме създадени“ и казват: „Чудно и страшно е създаден човекът“… Чудното и страшното в света е онова, което нищо не е в състояние да го разруши, то си остава при всичките условия на живота! (8/стр. 193)

Спасението е вътрешен, органически процес. Да се спаси човек, това значи да придобие в себе си такава устойчивост, че никакви бури и ветрове, никакви мъчнотии и противоречия да не го разклащат. За това се изисква усилена работа. (99/стр. 135)

Поддържайте в себе си такива желания, които не увяхват, но устояват на всички бури и изпитания в живота. За това се изисква характер. (26/стр. 82)

…Твърдостта в човека… На това чувство се дължи устойчивостта на човека. Устойчивият е твърд в своите убеждения. (83/стр. 243)

Истинско, положително верую е онова, с което – като с добре устроен кораб – можете да преплавате океана. Истинско верую е това, на което при всички условия в живота може да се разчита. (35/стр. 123)

стр. 184–185

Всеки трябва да има връзка с Великото, ако иска да бъде свободен… Свободният човек е постоянен, устойчив. Каквито и да са външните условия, този човек остава всякога един и същ. (11/стр. 15)

…Трябва да имаме устойчив ум. Но за да имаш устойчив ум, трябва да имаш нещо, на което да разчиташ: нещо Реално, нещо, на което даваш смисъл, цена, на което уповаваш. (55/стр. 370)

Човешката мисъл трябва… да е като златото, да не се окислява. Човек трябва да има устойчиви възгледи. (40/стр. 188)

…Вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Какво нещо е опорната точка? Всеки възел, в който известна Разумна сила се проектира и проявява, се нарича опорна точка. (73/стр. 285, 286)

Как познаваме дали имаме опорна точка, или не? Когато застанете на едно място и вдигате един тежък предмет. Ако почвата под краката ви е яка и не потъвате, казвам, че имате опорна точка; ако краката ви потъват, почвата ви не е яка, т.е. опорната ви точка не е сигурна. Когато извършите някаква работа и вместо да се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под краката си. Когато мислите нещо и умът ви се смущава, нямате основа под краката си; когато обичате и се съмнявате в любовта си, нямате основа под краката си. (65/стр. 3, 4)

стр. 185–186

За да запази своята самостоятелност и устойчивост, човек трябва да има една опорна точка, отдето да започне. Опорната точка в човека представя Божественото Начало. Едно отличително свойство на това Начало е неговата неизменност. (44/стр. 56, 57)

…В човека има неща, които трябва да се променят – това е в реда на нещата. Обаче има неща в човека, които не трябва да се изменят. Неизменното в човека наричат характер, опорна точка, основа, почва… (64/стр. 168)

Каква е крайната цел на живота? Крайната цел на човешкия живот е да намери основната черта на своя характер, да намери опорната точка на своя живот, да намери своя Баща и да се върне в Бащиния си Дом… (65/стр. 20)

Божествената опора в човека

Натъквам се между приятните и неприятни чувства на хората и търся онази опорна точка, онова място, което при всички условия на живота остава едно и също. Знаете ли какви чудеса стават? Щом стъпиш на това място, на тази опорна точка, наречена Божествената опора на живота, веднага твоето състояние се изменя – в тебе протичат мощни сили. При най-малкото отклоняване от този Божествен център на нещата ти се натъкваш на големи противоречия. (48/стр. 339, 340)

стр. 186–187

За да имате вътрешна стабилност, трябва да дойдете до Божествения център на живота. (48/стр. 348)

Значи, при разрешаването на всяка задача ти трябва да се качиш на най-високия връх и оттам да погледнеш на нещата. Ако не си се качил на тоя връх, никаква задача не можеш да разрешиш. Той е Божествената опора на живота. (48/стр. 340)

Коя е точката, върху която човек трябва да постави своя живот? Човек трябва да постави живота си върху точката на равновесието… (33/стр. 306)

Следователно иска ли човек да се постави в равновесие, нищо да не го безпокои, той трябва да застане в своето средоточие, т.е. в онази точка на своя живот, дето всички сили се уравновесяват. В тази точка се проявява Божественото в човека. Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човек може да запази равновесие на силите си. (92/стр. 277, 278)

Какво виждаме в живота на обикновения човек? Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие. Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството си, едновременно с това той губи и равновесието си. Обаче само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си. Този човек живее в закона на Любовта. (92/стр. 278)

стр. 187–188

Какво значи да има човек равновесие? Ако при всички изпитания и противоречия в живота си човек не се усъмни и разколебае, не изгуби… Любовта си, ние казваме, че той има равновесие. Той е дошъл до онази точка на равновесие, от която никоя сила в света не може да го измести. (33/стр. 302)

Казвам: Вашият живот лесно може да се подобри. Как? Като внесете в себе си една Безсмъртна идея. …Ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде вяра, упование и сигурност в живота. Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там тих и спокоен, незастрашаван от морските вълни. (64/стр. 180)

Постарайте се да намерите тази основна идея в себе си. Тя е във вас. Щом намерите нейните отличителни черти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания. Няма сила в света, която може да разклати тази идея във вас. И на кръста да сте, пак ще издържите, както издържа Христос. Той пострада заради тази основна идея, но издържа. (64/стр. 183)

стр. 188–189

Човек трябва да има такова убеждение, което да издържа на всички сътресения. Каквито разтърсвания да има, физически или душевни, връзката му с Бога трябва да бъде канара, опора на неговия живот. (34/стр. 35)

Духовната сила в човека

Силен човек е онзи, който е свързан с Първата Причина на нещата. (9/стр. 212)

Има моменти, когато у човека се пробужда Мощното, Великото, Божественото, и той знае, че е по-силен… И тогава силата на човека не се заключава нито в богатството, нито в знанието му, но той поставя своята сила в упованието си на Бога, във връзката си с Него. Това значи: когато съзнанието на човека стане едно със съзнанието на Бога, той е силен; когато животът на човека стане едно с живота на Бога, той е силен и когато тялото на човека стане едно с тялото на Бога, той е здрав. (5/стр. 153)

Преди всичко, човек трябва да търси Бога като вътрешна сила в себе си, която му дава мощ, която осмисля живота му. (35/стр. 78)

стр. 190

Най-великото Същество, Бог, е Любов. И знаете ли каква грамадна сила се крие в онзи човек на Любовта? (31/стр. 418)

Силен човек е онзи, който има Любов в сърцето и в душата си. (41/стр. 158)

Който носи Любовта в себе си, той е силен, той не може да не вярва. (3/стр. 300)

Любовта се изразява чрез онова Свещено чувство, което никога не умира, с онази сила, която никога не отпада, и с онази мисъл, която винаги е светла. Това е Божественото в нас. И всеки от вас може да бъде силен само по този начин. (2/лек. 17: стр. 17)

Ние проповядваме Учението на Любовта, което прощава на всички. Само силният може да прощава. (32/стр. 163)

Силата на човека е в прилагане на Любовта. (38/стр. 80)

Мнозина искат да бъдат силни, но търсят силата вън от себе си – в парите, в знанието; те не подозират, че силата е в тях. Човек трябва да се вглъби в себе си, да види, че всичко се крие в него – и богатство, и знание, и сила. (62/стр. 128)

…Трябва да се стремим да бъдем силни, [но] не да придаваш силата си на ония материални работи, които държиш отвън, но силата е вътре в твоя ум, в твоето сърце и в твоето тяло. (12/стр. 52)

стр. 190–191

Казвам: Бог е вложил сила във вашите умове и във вашите сърца. (40/стр. 281)

Силата на човека се заключава в неговия ум, в Знанието, което той може да приложи в живота си. (35/стр. 111, 112)

Силата на човека седи в неговата мисъл. (23/стр. 21)

Силата на човека не е в неговата външна форма, но в дълбокото разбиране на живота, в неговата Права мисъл, която при никакви условия не може да се изопачи. Силата на човека се крие в Чистотата на неговите чувства. Чувствата могат да се менят, но винаги да запазват Чистотата си. Чувствата могат да бъдат приятни и неприятни, радостни и скръбни, но в тях трябва да има Чистота и Устойчивост. (48/стр. 268)

Който иска да поправи своите работи и да бъде независим от хората, непременно трябва да бъде силен. Обаче силен човек е онзи, който е запазил своята първоначална Светлина на ума, която Бог е вложил в него. Някой пита: „Как мога да запазя Светлината на своя ум?“. Като вложиш [в] ума си Божественото. (75/стр. 88, 89)

стр. 192

…Силата на кроткия човек се заключава в това, че може да привлича Божествената Светлина в себе си… (30/стр. 119, 120)

Умен човек в положителен смисъл на думата е онзи, който едновременно е добър и силен. Силата на умния зависи от неговия морален устой. (73/стр. 276)

Под думата доброта какво се разбира? Когато един човек има доброта в себе си, той е силен човек, нищо не може да го разклати. Има здрава основа. (12/стр. 85)

Казвам: Силата на човека седи във вътрешния порядък, в онова, Божественото. Значи, неговото съзнание трябва всякога да бъде чисто, трябва да бъде свързано с онзи Духовен живот… (8/стр. 43)

Значи, силата на човека се крие в Божественото Начало. (27/стр. 7)

Силен човек е онзи, който прави каквото каже. (47/стр. 125)

Под думата човек разбирам онази мощна сила в човека, която му дава сила и възможност да направи всичко. (49/стр. 118)

Казваш: „Слаб човек съм“. Това е лъжа. Няма слаби хора в света. Всички хора са силни. Слабите аз ги наричам хора на лъжата. Това са хората, които са сгрешили, но не искат да изправят погрешките си. (48/стр. 338)

стр. 192–193

Когато казваме, че Бог спасява света, имаме предвид, че Той е дал сила на човека… Той казва на човека: „Аз съм вложил в тебе сила, която трябва да използваш. Никога не мисли, че си слаб“. (48/стр. 339)

Истината прави човека мощен и велик. Поставете Истината за основа на вашия живот, за да бъдете мощни и велики. (99/стр. 284)

Истината е това, което освобождава, това, което дава простор, което дава мощ и сила на човека. (40/стр. 269)

Това, което дава сила на човека, е Истината в него. Това, което дава сила на човека, е Благостта в него. Истината и Благостта са качества на Божественото в човека. (91/стр. 101)

…Силата на човека седи в Любовта му към Великата Истина. (2/лек. 32: стр. 16)

Истината, това е онзи велик живот, онези велики възможности, онази сила в човека. (49/стр. 319)

Свещеният огън в човека

Свещеният огън – това е Реалното у човека. (8/стр. 136)

стр. 194

Човек е гражданин на Великата Вселена, взема участие в общия живот. Няма по-хубаво нещо – човек да участва в този живот, да чувства нещата. Но за да ги чувства, нему му трябва Свещено огнище. Това е, което в старо време са го наричали „Свещеният огън“. Сърцето е място на Свещения огън, отдето минават всичките Божии блага. Всичко иде от сърцето. (6/стр. 276)

Казвам: Твоето сърце не е запалено сега. То е запалено от Бога от памтивека, но ти едва сега съзнаваш това… Днес твоето съзнание е пробудено и ти дигаш капака на твоето сърце, и забелязваш, че от него излиза една малка нежна топлинка, която те сгрява. Тази нежна топлинка ние наричаме Божествен огън. Няма по-свещено нещо от този огън и когато той се прояви в човека, в него настава истински живот. (75/стр. 148)

…Всички отворете капаците на своите сърца! Всички трябва да се проникнат от една обща идея за Бога, да съзнаят, че топлината и светлината на техните сърца иде от Бога. Тя представлява Свещеният огън на живота… (75/стр. 149)

Какво представляват нашите сърца? Олтар на Възвишени същества, на Възвишени Ангели, които принасят там своята свята жертва пред Бога. (75/стр. 149)

стр. 195

Свещеният огън е запален във всяко сърце, но човек трябва да знае как да се грее на неговите лъчи. (30/стр. 76)

Свещеният огън се отличава с едно качество. Той образува една приятна топлина в човека. И когато той гори, човек се усеща крайно разположен; когато той гори, ти усещаш едно разположение на душата си. (8/стр. 126)

Когато гори Свещеният огън на човека, той придобива туй, хубавото чувство, което наричат хората мир, спокойствие; Вяра има, Любов има… А щом дойде обикновеният огън, човек е неразположен, нервен; това няма, онова няма, всичко го безпокои. Тогава питат: „Защо идат безпокойствата?“. Щом ти изгасне Свещеният огън, всичките бели почнат една след друга да те посещават. (8/стр. 126, 127)

Има в света един временен живот, който се предава на човека при обикновения огън; другият, Божественият живот се предава при Свещения огън. (8/стр. 129)

В Свещения огън ти не можеш да намериш нито едно недоволство. Щом се намери в тебе една мисъл на неудоволство…, то е признак вече, че не си в Свещения огън. В Свещения огън абсолютно всички мисли и желания, и постъпки, всичко в себе си е хармонично. Ти си в Рая, в Блаженството. (8/стр. 139)

стр. 196

Сега практическата страна, каква е съществената страна: всякога трябва да се стремите да поддържате Свещения огън. (8/стр. 132)

…Свещения огън. Трябва да се научите как да го поддържате. Не да го палите, но трябва да се научите да поддържате Свещения огън в себе си. Той не може да се изгасва. Никога той не се изгасва. Но всичката работа седи в поддържането на Свещения огън. Та казвам: Туй, което поддържа Свещения огън най-добре – това е Вярата, това е Надеждата, това е Любовта. Туй, което поддържа Свещения огън – това е Знанието, Мъдростта; туй, което поддържа Свещения огън, …това е Истината. Тия неща поддържат Свещения огън. (8/стр. 136)

Вие не може да отделите Свещения огън от Разумността, не може да отделите Свещения огън от Мира на човека, от Любовта, от Надеждата, от Вярата му, от Милосърдието му, от Въздържанието, Кротостта, от Доброто и всичките Добродетели… Всичките тия Добродетели растат и се развиват в Свещения огън. Той е като почва, на която расте всичко. И ако премахнете тази почва, всичко престава, всичко спира. В този огън всичко туй расте. (8/стр. 140)

…Да поддържате в себе си Свещения огън! А с туй се поддържа и животът. (8/стр. 141)

стр. 197

Постоянната светлинка в съзнанието

Има едно място в съзнанието, дето човек може да намери Бога, то е една малка светлинка… (40/стр. 57)

Когато говорим за Бога, ние разбираме онази малка, но постоянна светлинка в съзнанието ни, която никога не загасва. Тя постоянно свети. Дали човек преживява съмнения, колебания, отчаяния, тази малка светлинка в съзнанието му постоянно свети и го напътва, коригира действията му. Тази светлинка представя Божественото Начало у човека. (30/стр. 165)

…Човека… Божественото се явява като малка светлинка и топлинка, които го придружават във всички случаи на неговия живот. (44/стр. 152)

Най-реалното нещо е вътре във вашия живот. Ето в какво седи туй, най-реалното, на което вие може да се осланяте и поверите. Някой път у човека се намира една много мъжделива светлинка, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне… Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито Ангели, нито дяволи – никой не може да я изгаси. Тя е единствената реална светлинка, която дава живот. Туй е действителното, реалното, положителното и всеки един от вас може да види тази светлинка в себе си. (69/лек. 17: стр. 15, 16, 17)

стр. 197–198

В тази точица някой път се явяват грамадни огньове – тук пламне един огън, там пламне друг огън, но в няколко часа всичко изгасва… Някой път тия големи огньове, които се образуват около вашето Божествено съзнание, ви заблуждават. Опитният окултен ученик внимава само в тази точица, а тия огньове не го интересуват. (28/лек. 17: стр. 160, 161)

Аз искам да ви обърна внимание върху това къде да гледате и как да гледате. Вие трябва да гледате себе си, но ако ви кажа само толкова, ще се намерите в чудо, защото себе си – това представлява за вас още една неопределена величина. Ако гледате на себе си…, в дълбочината на вашата душа ще забележите една едва уловима светла точица. И вашият идеал седи именно в тази точица. Онзи, който не разбира това, търси своя идеал вън от тази точица. Силата на светлината ѝ е една и съща, тя никога нито се увеличава, нито се намалява. (28/лек. 17: стр. 160)

И ако вие сте доблестен, ако имате характер, ако имате воля да се движите – ще вървите по линията на тази малка светлинка във вашето съзнание. Като се движите по тази линия, ще се намерите във възможностите на друг един свят. (28/лек. 17: стр. 163)

стр. 199

Мнозина от светиите, мнозина отшелници в Индия, много учени хора са изгубили своя живот в търсене на Божественото съзнание. Напразно са изгубили живота си. Те трябвало да търсят малката светлинка в себе си, която би им допринесла много по-голяма радост, отколкото всичките радости, които са имали до това време. (28/лек. 17: стр. 163)

И ако вие съберете всичките радости, които сте имали досега, половината от тях даже не може да се сравнят с тази малка радост, която може да ви достави малката светлинка в съзнанието. (28/лек. 17: стр. 163)

В тази светлинка вие имате вече нещо реално. Към нея ще погледнете в най-големите бури в живота си. Тя ще ви допринесе нещо повече, отколкото всичките други блага, които сте имали. Свети ли тази малка светлинка във вашето съзнание, свети ли този фар, морето може да се вълнува колкото ще, но вие бъдете уверени, че нищо не е в състояние да ви извади от този път. (28/лек. 17: стр. 163, 164)

Загасне ли тази малка светлинка, изгубите ли този фар, тогава можете да попаднете в една погрешка. Това е не защото сте изоставени, но понеже хората често взимат противоположна посока на Божественото съзнание, вследствие на което изгубват тази малка светлинка и не знаят накъде се движат. И сега единственото нещо, което ви остава, е да се ориентирате накъде се движи това Божествено съзнание и да влезете в посоката на неговото движение. (28/лек. 17: стр. 164)

стр. 199–200

…Ще се поставите в едно състояние на вътрешно затишие и вътрешен мир, като считате, че всичко наоколо ви е в пълен ред и порядък. Само по този начин ще можете да забележите тази малка точица, тази малка светлинка в себе си. (28/лек. 17: стр. 169)

Вие ще намерите тази точица само в най-големите бури на вашия живот, когато всичко наоколо ви е в пълен мрак и считате, че сте съвършено сам, изоставен на произвола на съдбата. Само тогава ще блесне в съзнанието ви тази едва мъжделееща точица. И единственото нещо, за което може да се държите в този момент, е светлината на тази малка точица в хоризонта на вашето съзнание. Вие сте в развълнувано море. Към тази точица ще се стремите, тя ще бъде вашият фар. Тази опитност може да имате всички. Тъй ще имате една база в живота си, ще знаете, че има нещо Божествено в човека. (28/лек. 17: стр. 169, 170)

Значи, най-важното за вас е тази светла точица на съзнанието. Тя е най-важното нещо в живота ви. Тя е една постоянна светлина, която мъжделее слабо, но всякога свети. Тя е най-красивата светлинка, която вие може да имате в себе си. Когато сте щастливи, когато сте радостни, тя почти не се вижда, но щом животът ви стане мъчен, щом дойдат най-големите нещастия, страдания, отчаяния, тя се вижда. И затова, за да я видите, някой път Божественото съзнание образува като в театъра пречки – затваря ви, ограничава ви, като ви насочва да мислите на друго място, и казва: „Има нещо по-важно във вашия живот…“. (28/лек. 17: стр. 171)

стр. 200–201