Нисше и Висше съзнание

Христос казва: „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча“. Какво съчетание е направил Бог? Кои неща е съчетал Той? Бог е съчетал ума и сърцето, душата и духа, тялото и нисшата душа. Трябва ли невежият човек да разваля това, което Бог е съчетал? (39/стр. 149)

стр. 61–62

…Когато човек скърби, ние разбираме, че нисшата душа в него скърби. Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала. Тя скърби, понеже не разбира Великите Божии пътища. За да разбере тия пътища, за да се просвети, в помощ на човека иде Висшата му душа, т.е. Божественото Начало в него, и тогава скръбта му се превръща в радост. (72/стр. 22, 23)

…Теософите говорят за Висш и нисш манас, за Висше и нисше съзнание в човека, за духовно и плътско начало като два полюса в човека. В това именно седи работата на човека върху себе си – да се движи от единия полюс в другия, главно от низходящия към Възходящия. (18/стр. 98)

…Двете съзнания в човека. Едното аз наричам „Висше съзнание на умствения свят“, а другото – „нисше съзнание“. Нисшето съзнание произвежда във физическия свят известни резултати, които ние наричаме „нисши прояви“. Те произвеждат… всички видове пороци. Другото влияние на Висшето съзнание е възходящо. То произвежда туй, което съгражда, което гради на Земята. (28/лек. 23: стр. 49, 50)

Докато живее в нисшето си съзнание, човек спада към ония величини, които се изваждат и делят. Той минава през процеса на смаляването, както целите числа се делят на малки дробни единици. В Божественото съзнание обаче нещата се увеличават и разширяват. (33/стр. 227, 228)

стр. 62–63

…В съзнанието на човека едновременно има две течения, които трябва да се доловят. Всеки от вас може да наблюдава тия течения. За пример минавате покрай някоя градина, погледнете към плодовете ѝ, искате да си откъснете от тях. Едновременно с появяването на тази мисъл се явява и друга мисъл – нещо дълбоко във вас ви казва: „Не, ти не трябва да взимаш от тия плодове“. Отде се ражда последната мисъл във вас? Тя иде от Божественото съзнание… Ако ти се подчиниш на това, което Божественото съзнание ти подсказва, след време… туй Висше съзнание ще дойде да ти обясни всичко. Това е, което съвременните философи наричат „Висшето АЗ в човека“. (28/лек. 17: стр. 158, 159)

…Човек… Когато намисли да прави нещо, той не бърза: първо се спира в нисшето си съзнание, после се качва във Висшето и оттам започва да се разговаря с двете съзнания. Като дойде до известно споразумение, той вече пристъпва към реализиране на това, което е намислил. (33/стр. 157, 158)

И тъй, в човека има две съзнания: нисше и Висше съзнание. Божественото е Висшето съзнание и като дойде то, ще ти обясни нещата, защото то черпи знанията си от един по-висш Източник. Туй съзнание ще хвърли светлина върху всички философски въпроси, които занимават ума ви. (28/лек. 17: стр. 159)

стр. 63–64

Истинският човек – господар на низшето в себе си

Низшето не допринася нищо добро

…Под низше ние разбираме всичко това, което не съдържа елементи на Разумния живот. (1/лек. 26: стр. 16)

Трябва да разбирате своето естество. Има известни сили, които действат във вас и които нищо добро не ви допринасят. (25/стр. 52)

…Който мисли, че с низшите си чувства може да постигне нещо, той е на крив път. (3/стр. 278)

Чувате някой религиозен да казва, че човек не трябва да се грижи за тялото си. Колкото е по-слабо тялото му, толкова по-духовен е той. Това е криво разбиране на нещата. Грехът не е в тялото на човека, но в неговите низши желания. (3/стр. 285)

В Божественото у човека няма абсолютно нищо лошо, но когато се отнася до човека, въплътен в материята, то е друг въпрос. И когато някой път аз правя бележки, те се отнасят до вашето въплътяване в материята, …но когато се говори за вашата душа, въпросът седи другояче. Затова вие трябва да имате две мнения за себе си. Човек едновременно е нещо човешко и нещо Божествено. Това е правото положение на нещата, затова ще гледате всички да развивате Божественото в себе си. Във всинца ви Божественото не е укрепнало. У някои то е много слабо, като малко детенце. И ако вие не се заемете с вашия Разум да пазите Божественото от животинското, от низшето в себе си, то ще се осакати и при сегашното си развитие вие ще се спънете, ще се върнете назад… (28/лек. 8: стр. 144, 145)

стр. 64–65

Освобождение от низшите склонности и прояви

Като се откаже от низшето, човек има възможност по-бързо да еволюира. (39/стр. 17)

Знаете ли какво значи човек да се отрече от себе си? …Да се откажеш от туй, низкото себе: себе си на корист, себе си на лъжа, на омраза. От туй да се отречеш и тогава да познаеш в себе си какво? Онова, Възвишеното, Благородното, което въздига човека. (31/стр. 243)

В света съществува една Любов, която няма нищо общо с любовта на сегашните хора… Щом дойдеш до нея, всякакво желание в тебе за грях изчезва. Същественото в човека убива всякакво желание за грях. (29/стр. 213)

стр. 66

За да не се свързва с отрицателните сили на Природата, човек трябва да бъде разположен. Само така той може да се предпази от отрицателните прояви на своето низше естество. Не е ли разположен, той събужда отрицателните сили в себе си и се свързва с тях. (10/стр. 25, 26)

…Днес човек трябва да прави много усилия да се освободи от лошите наследствени черти, както и от някои животински прояви, докато дойде до положението на Истински човек. (42/стр. 63)

Чрез силата на волята, подкрепена от ума и сърцето, човек проявява способността си да превръща низшето в себе си във Висше, неблагородното в Благородно. (39/стр. 96)

Низшето естество на човека се нуждае от култура, от развитие, докато се рафинират грубите прояви, т.е. грубите човешки състояния. (9/стр. 30)

И тъй, дойде ли човек да прояви Разумното Начало, той ще бъде силен и свободен от всички лоши и низки прояви в себе си. (42/стр. 63)

Време е вече човек да се освободи от низшето в себе си и да се определи като служител на Бога. (3/стр. 139, 140)

стр. 67

Стани господар!

Когато създал човека, Бог му казал: „Иди, завладей Земята и стани господар“. На кого? На низшето в себе си. Човек трябва да бъде господар на своите низши мисли и чувства, да ги владее. (3/стр. 122)

…Преди да се възмущава от външните паяци и вълци, човек трябва да възпита тия, които живеят в него. Чрез мисълта си той трябва да облагороди низшето в себе си, да се повдигне на по-високо стъпало. (3/стр. 156)

…Човек може да претърпи едно превръщане. Низшето естество на човека може да се превърне, може да се преобрази… (52/стр. 395)

И тъй: съобразно Божията Любов ще работя, ще мисля и ще заповядвам на всичко низше в себе си… (1/лек. 6: стр. 31)

Дадете ли път на Божествената Любов в себе си, вие ще придобиете две неща: светлина в мисълта си и топлина в чувствата си. Щом дадете място на тази Любов в себе си, ще впрегнете своите желания и страсти – вие ще станете господари на човешкото в себе си. (44/стр. 93)

Ако не разбира желанията и страстите си и не може да ги управлява, човек не разбира елементите, от които е създаден неговият свят. Човек не трябва да се страхува от своите желания и страсти, но трябва да знае къде и как да ги впрегне на работа. (44/стр. 93)

стр. 67–68

Кой е този адепт, който се бори с човешките страсти? Не е ли човешкият дух? (2/лек. 6: стр. 23)

…Разрешението на задачите седи в това – да стане човек господар на низшето съзнание в себе си. (33/стр. 233)

…Низшето всякога трябва да се подчинява на Висшето, Висшето пък трябва да подчини низшето. (33/стр. 76)

Навсякъде трябва да съществува този закон: Висшето да ограничава низшето. Следователно успехът на човека зависи от подчиняване на низшето му съзнание на Висшето в него. (40/стр. 556)

…Човек е фактор в Природата. За тази цел той трябва да се подчини на Висшето, а да подчини на себе си низшето. За да постигне това, той трябва да различава своите от чуждите мисли – особено ако те са мрачни, отрицателни – и да се освобождава от тях. (35/стр. 113)

Не само вяра се иска от човека, но той винаги трябва да се подчинява на Великото в себе си. Докато той се подчинява на Висшето начало, низшето всякога ще му служи. (40/стр. 562)

стр. 69

И тъй, Истински човек е онзи, който е подчинил низшето в себе си на Висшето, т.е. на Божественото. По този начин той е привел всичко в себе си в хармония. (33/стр. 76)

С други думи казано: Истински човек е онзи, който е подчинил низшето на себе си, а сам той се е подчинил на Висшето, т.е. на Божественото Начало. Не може ли да дойде до това подчинение, човек остава в дисхармонията на своя живот. Той не може да се развива правилно, не може да придобива никаква наука, никакво изкуство. (33/стр. 76)

Животинско, човешко и Божествено естество

Човекът като двояко същество

…Защо сгреши Адам? …Когато Бог го постави в Рая, запита го: „Как искаш да живееш – като животните или като Мене?“. Адам погледна Бога, погледна животните и каза: „Някак ми допада повече да живея като животните“. По този начин той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него. Така се яви Ева на света. (71/стр. 74)

Това е станало не само във времето на Адама и Ева, но и днес всеки момент става. Всеки човек е поставен [на] първо време в Рая, дето Господ го пита: „Като Мене ли искаш да живееш, или като животните?“. (71/стр. 75)

стр. 69–70

Та казвам: Всичкото противоречие сега произтича от туй двояко естество, което ние имаме в себе си. Едно човешко естество, което разбира Божия закон. То е, което прогресира. То е Божественото в нас. А другото е едно естество, което апостол Павел зове „дивата маслина“. То е животинското в нас, или старият човек, или човекът на греха. И всичките пороци – то е животинското вътре в човека. И на човека задача му е дадена да се справи с туй, животинското, в себе си. (8/стр. 304, 305)

Човек носи в себе си едно Божествено естество, което различава нещата кои са прави или не. Ако го няма туй, Божественото, безпредметно е всяко положение. Никакъв идеал не съществува вън от Божественото. Всичките други работи са тъй, както животните живеят. (8/стр. 298)

Под животинско състояние разбирам неразумното начало в човека. (29/стр. 201)

Щом се усъмним в Първото Начало, ражда се злото в света. Това е животинското състояние в човека. (40/стр. 299)

Когато животинското вземе надмощие във вас, вие не виждате никаква светлина, съзнанието ви е като една тъмна площ, усещате едно съвършено изпразване. Тогава човекът е наполовина човек, наполовина животно и той има да се бори с тия животински навици, които изпъкват в неговото естество. (28/лек. 31: стр. 253)

стр. 70–71

Сега по някой път и туй животинско естество може да се опълчи против нас… И какво ще правиш тогава? Ще му отвориш вратата да си върви навънка. Дето е казал Христос: „Не противи се злому“. То е онова животинско естество… То си има закон, по който си върви. А ти, като човек, няма да се свързваш с него. Щом видиш един луд кон, който не можеш да яздиш, слез от гърба му, снеми му юлара и го удари по задницата, пусни го в гората. А ти си върви пеш. Ако си отгоре на гърба му, ще ти се случи най-голямата беля на главата. „Ама – казва – аз ще го опитомя.“ Но изисква се време, докато го опитомиш. В дадения случай слез от гърба на коня. (8/стр. 303, 304)

Някой път ние не искаме да слезем от гърба на нашето животинско естество и тогава се случват най-големите нещастия, които сега изпитваме в живота си. (8/стр. 304)

Човек, за да се очисти съвършено, трябва много дълбоко да разбира своето естество. За обяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Един английски лорд под псевдоним Смидсон, като отишъл в Индия, взел със себе си едно малко тигърче и го опитомил. При всички разходки, които предприемал, навсякъде водил и този тигър. Той привикнал да следва господаря си тъй, както кученцата вървят днес след хората. Един ден този англичанин взима една класическа книга за четене и отива, придружен от своя слуга и тигъра си, в една гориста местност из Индия, сяда на едно място да чете и се пренася в размишление. В това размишление той изгубва будността на съзнанието си. Тигърът, който бил близо до него, започва да ближе ръката му. От това близане на ръката явява се една капка кръв, която англичанинът не забелязал. Веднага у тигъра се явява кръвожадният инстинкт и той се готвил да се хвърли върху господаря си. Обаче слугата, който видял всичко това, сграбчва пушката си и сполучливо замерва [уцелва] тигъра, с което го поваля на земята. Така той успял да спаси господаря си.

стр. 71–72

И вие някой път мислите, че сте господари на вашето естество, което е опитомено само, т.е. временно дресирано, като този тигър. Ако вашето съзнание не е будно, достатъчно е само една капчица кръв да близнете, за да се проявят у вас всички ония спящи сили на вашето естество. (2/лек. 32: стр. 12, 13)

Всеки човек, който живее в животинското, той е мъртъв. Възкресението, то е човешкото. Някои сега искат да възкръснат. Ти не можеш да възкръснеш, ако в тебе човешкото не вземе надмощие. (8/стр. 306)

стр. 73

Човек е това, което не умира. Което умира, то не е човек. То е животно. В човека умира животното, а човекът остава да живее. Туй, което умира, е животно, а което остава, то е човекът. Следователно вие, които имате животинско естество, ще умрете, [вие] сте осъдени на смърт. А всички, които имате Божественото във вас – човешкото, смъртта върху вас няма сила. (8/стр. 293)

Три естества, свързани едно с друго

…Човек… Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго. Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото. (31/стр. 44)

В човека освен човешкото и Божественото има и друго едно животинско естество, което често взима надмощие в него. Вследствие на това низше естество в човека се раждат ред животински състояния… (40/стр. 297)

Ние сме двоен човек: от пъпа надолу ние сме животни, а от пъпа нагоре – човеци. Вие ще кажете: „Как аз да съм животно!“. Да, има животинско у тебе. Свързани сме ние. Аз не взимам това нещо в лош смисъл, но казвам, че животинското, човешкото и Божественото в нас са преплетени в едно, и всичко това работи в човека. (2/лек. 19: стр. 22)

стр. 74

Стремежът на Божественото се отличава от този на човешкото, стремежът на човешкото също се отличава от този на животинското. (29/стр. 199, 200)

Хората смесват Любовта с чувствата. Това са две различни неща, два различни свята. Бог е господар на Любовта, човек – на чувствата, а животното – на страстите. Следователно, ако оставиш да се проявяват страстите, ти си дал ход на животинското в себе си; ако проявяваш чувства, ти си дал ход на човешкото; ако проявяваш Любов, ти си дал път на Бога в себе си Той да се проявява. (44/стр. 61)

Като изучавате човека, виждате неговото трояко естество: Божествено, човешко и животинско. Животът му зависи от това на кое от трите естества ще даде ход: ако даде ход на Божественото Начало в себе си, той ще се радва на добър и смислен живот; ако даде ход на човешкото в себе си, животът му ще бъде сносен; ако даде ход на животинското, той ще бъде нещастен. (3/стр. 151)

Човекът-животно се мъчи, животното-човек се двоуми, човекът-човек мисли. А Божественото в човека е съвършено. (22/стр. 208, 209)

Като ученици, вие трябва да мислите право, да различавате животинските прояви от човешките и човешките от Божествените. Като различавате тия неща, вие ще можете да се пазите от животинските мисли. (33/стр. 86)

стр. 75

Ще слушате какво ви се говори от вън и от вътре, без да ставате роби на човешкото и на животинското. Бъдете свободни да приемете Божественото доброволно, без никакво насилие. (33/стр. 86)

Овладяване на животинското естество

Когато Господ създаде света, каза на първите хора да завладат птиците, рибите, животните. Какво подразбираше с това? Той подразбираше, че те трябва да завладат всички нисши елементи в себе си. (1/лек. 22: стр. 24, 25)

…Животинското трябва да се подчини на човешкото. Човек трябва да стане господар. Въпросът е за господство. Човек трябва да стане господар на животинското си естество в себе си. Не да го унищожи, но да бъде господар на него и да го направлява във всичките посоки. (8/стр. 306)

Какво трябва да се прави, за да преодолее човек животинското естество в себе си? Нищо друго не остава на човека, освен да спазва Божиите Закони и Законите на Разумната Природа. (47/стр. 465)

Възвишеното, красивото, чистото у човека, това е духовното начало в него. То представя Истинския човек. За да не губи духовното в себе си, човек трябва да се пази от физическото, от животинското… (92/стр. 40, 41)

стр. 76

Когато се яви някое животинско състояние във вас, вие трябва да знаете как да го смените. В естеството на човека е да се проявяват и животински желания, но той трябва да бъде буден, да не им се поддава. (9/стр. 282)

…Вие все трябва да пожертвате нещо в света. Какво трябва да пожертвате? Трябва да пожертвате онова състояние на егоизъм в себе си, онова животинско състояние, наречено още „сатанинско“, както и онова противоречие, онази омраза, онази завист, на която се натъквате в живота си. Щом ви обиди някой, низшето съзнание идва веднага. Докато човек не може да примири тези две състояния в себе си, той не може да направи крачка напред. (2/лек. 14: стр. 12)

Религиите в миналото, както и в настоящето, са се стремели да дадат права насока на животинското в човека да не вземе надмощие на[д] Божественото в него. Затова религиите препоръчват на човека да се моли на Бога. Не е само в молитвата. Човек трябва да знае как да се моли… За да се моли човек, трябва да знае първо какво да мисли и как да мисли. (40/стр. 297)

Това значи: всяка мисъл, всяко желание и всяка постъпка трябва да се анализират да се види кои от тях са животински, кои – човешки и кои – Божествени. След това човек трябва да ги отдели едни от други… И най-после, след като е отделил и класифицирал желанията според техните места, да вземе от тях само Божествените. (42/стр. 126)

стр. 76–77

Казвам: Сега именно, след като познахте вашето естество, вие трябва да работите върху себе си да го измените. (2/лек. 23: стр. 19)

…Когато хората излязат над обикновените разбирания, когато се издигнат над обикновената мисъл, разбиранията им за живота са вече по-високи, необикновени. Такъв човек е излязъл от своето животинско състояние. (30/стр. 190)

Човек трябва да се издигне над животинското в себе си, да се самовъзпитава. Той е дошъл на Земята именно за това – да се освободи от животинското начало. (3/стр. 386)

Време е вече хората да се откажат от своя минал живот, от проявите на животинското си естество и да дадат ход на светлите и красиви мисли и желания в себе си, останали в наследство от Възвишените същества. Красивият и чист живот ще спаси човека. Чрез него той ще разреши своята карма и ще влезе в Новия живот. (9/стр. 295)

Ще съблечете животинските си дрехи и ще облечете ония хубави, красиви дрехи, създадени от Божественото във вас. Останете ли само с тия дрехи, вие ще светите като Слънце. (44/стр. 148)

стр. 78

Човешко и Божествено начало

Тясна връзка между Божественото и човешкото

Прочетената глава от Посланието към Филипяните започва с Божественото и свършва с човешкото. Това показва, че между тези две начала има тясна, непреривна връзка. Не можеш да живееш добре като човек, ако не си разбрал Божественото Начало в себе си. Не можеш да влезеш в Божествения свят, ако не си минал през човешкия. (10/стр. 182)

Божественото в света се крепи на човешкото, тъй както човешката глава е символ на цялото тяло и се крепи на него. Човешката глава, която е символ на Божественото, се крепи на човешкото. Аз говоря за едно здраво, а не за едно хилаво тяло. Здравата глава се крепи на здраво тяло. Та казвам: Божественото се крепи на човешкото. (2/лек. 22: стр. 33)

В човека има две ценности: Божествено, или Висше начало, и човешко, или нисше. Човешкото може да преценява човешките работи, а Божественото – Божествените. Понякога хората смесват тия неща… (47/стр. 355)

Жив човек е онзи, който проявява едновременно и двете си естества: първо Божественото, а после човешкото. Значи, на пръв план е Божественото. (44/стр. 140)

стр. 79

Докато Божественото не се прояви, човешкото не може да се прояви. То се проявява на втори план. Ако Божественият и човешкият принцип не се редуват правилно, човек не може да направи крачка напред. (44/стр. 155, 156)

…Двата живота – човешкият и Божественият – минават едновременно през човека. Корените представят човешкия живот, а клоните – Божествения… Когато човек дойде до висока степен на развитие, двата живота в него се примиряват и сливат в един. (94/стр. 252)

Да изправиш една погрешка, това е човешко. Да проявиш една Добродетел, това е Божествено. Когато Божественият и човешкият принцип се съединят ведно̀, ражда се нещо красиво и възвишено. (44/стр. 161)

Вие едновременно ще се движите в две посоки, т.е. ще реализирате два живота: от една страна, ще развивате човешкото съзнание, а от друга страна, ще се стремите да се движите към Бога. (28/лек. 17: стр. 164)

Разчитайте на Божественото в себе си

Сега в света във всеки човек съществува вътрешна борба, причините на която няма да обяснявам, но казвам, че тя е резултат на две велики състояния на човешката природа: едното състояние е човешкото, а другото – Божественото. (75/стр. 110)

стр. 80

Човешкото у човека, това е опаковката, а Божественото – това е същността на човешкото естество. (31/стр. 20)

Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен. Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият – отвътре, вие виждате Истинския човек. Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият – отвътре, вие се натъквате на големи противоречия. Човешкото… неизбежно поставя всекиго в противоречия. (47/стр. 3)

…Във всеки човек съществуват двете начала – Божествено и човешко. Когато човешкото не се проявява намясто, Божественото трябва да го въздържа и възпитава. Прояви ли се човешкото в тебе, ще работиш; прояви ли се Божественото, ще служиш на Бога. (44/стр. 219, 220)

Веднъж дошъл на Земята, човек трябва да опита и човешкото, и Божественото. Човешкото е слабо, а Божественото – силно. Човешкото се къса, Божественото не се къса. Човешкото умира, Божественото възкръсва. (63/стр. 136)

Човешкото се изменя и колебае, но не и Божественото. (33/стр. 271)

Когато си слаб, когато търсиш нещата, когато се съмняваш и колебаеш, когато се извиняваш за неизпълнени задължения, ти си в положението на човек, който проявява човешкото в себе си. Почувстваш ли се силен, смел и решителен, готов всеки момент да вършиш Волята Божия, ти си дал път на Божественото в себе си. (44/стр. 220)

стр. 80–81

…В човека различаваме две естества: Божествено – силно – и човешко – слабо. Божественото има крила, не се нуждае от кон или автомобил. Човешкото е слабо, затова търси превозни средства, т.е. външна помощ. И тъй, разчитайте на Божественото в себе си, а не на човешкото, което търси външна помощ. (47/стр. 26)

…Всеки човек, силен или слаб, проявява и двете начала в себе си – човешкото и Божественото. Обаче задача на човека е да подчини човешкото на Божественото в себе си и да следва Правия път към Бога. (44/стр. 219)

Който иска да подчини Божественото на личното, на човешкото в себе си, той се е индивидуализирал, а едновременно с това е взел кривия път в живота. (64/стр. 54)

Аз се радвам, като видя една Благородна черта у някого, защото всяка Благородна черта е Божествена, не е човешка. (31/стр. 273)

…Аз говоря за Духовния, за Съзнателния, за Божествения човек. Има нещо Божествено у човека! Аз не говоря за тия обикновени хора, аз говоря за туй, Божественото, у вас. У вас има двама, аз говоря на Божественото у вас, говоря на вашите души, а пък душите ви знаят, те ще говорят на вас. (31/стр. 102)

стр. 81–82

Когато Божественото в човека говори, той изпитва известен подем в своите мисли, чувства и постъпки. Когато човешкото в него говори, той се натъква на противоречия, които внасят в душата му смут, раздвояване. Всякога слушайте Божественото в себе си, за да можете правилно да се развивате. (77/стр. 417)

Божественото работи през всички времена и епохи, на него всякога може да се разчита. В човешкото ние се очароваме и разочароваме, а в Божественото се насърчаваме и очароваме. (83/стр. 261)

Даване надмощие на Божественото над човешкото

Под думата „морален живот“ ние разбираме онзи истински, положителен живот, в който Божественото Начало взима връх над човешкото. (27/стр. 33)

Затова вие трябва да устремите всички ваши сили към една цел – да развивате Божественото в себе си и да му дадете предимство над човешкото. (28/лек. 8: стр. 142)

стр. 83

Счупете всички човешки присадки, които ви причиняват страдания, и оставете да израсне Божественото. То ще ви донесе мир. (31/стр. 510)

И когато туй, Божественото, у нас възрасне и придобием своя Разум, само туй, Божественото, е в състояние да ни освободи от робството, в което се намираме. (31/стр. 21)

Човек може лесно да се освободи от смъртта. Как? Като престане да греши, като даде предимство на Божественото Начало в себе си. Дайте първо място на Бога в себе си, а после на човека… (3/стр. 341)

За да не нарушава равновесието си, човек трябва да знае от какво може да се освободи и от какво не може. Освобождавайте се от всичко човешко, но не и от Божественото. На Божественото ще се подчинявате, а човешкото ще възпитавате. Дойдете ли до желанията си, правете наблюдения, изучавания да различавате човешките от Божествените. (7/стр. 201)

Наистина Божественото в човека трябва да стои по-горе от човешкото, за да може той да се справя с всички нисши и обикновени чувства и мисли, които минават през него. (3/стр. 299)

…Когато Божественото Начало вземе надмощие над човешкото. Тогава човек сам ще се изправя. Щом направи погрешка, той ще знае, че човекът в него е сгрешил. Като изправи погрешката си, Божественото в него се проявява. Когато мрази, човекът се проявява; когато люби, Божественото се проявява. Турете животинското, човешкото и Божественото на местата им, за да възприемете Новото и да го приложите в живота си. (3/стр. 409, 410)

стр. 83–84

Във всеки човек работи Божественото и ако вие дадете надмощие на човешкото, на животинското, на неразумното във вас, последствията на този живот са лоши, катастрофални. (1/лек. 6: стр. 27)

Турете човешкото настрана и дайте път на Божественото в себе си. Само така ще се освободите от човешките внушения, които се движат в съзнанието ви както картините на някой филм. (10/стр. 173)

И тъй, човешкото трябва да се снеме – да се види онова, Великото, Божественото. (1/лек. 26: стр. 31)

Апостол Павел казва за себе си: „Когато съм слаб, тогава съм силен!“. Какво означават тия думи? Това значи: когато съм слаб в човешкото, в преходното, тогава съм силен в Божественото и във Вечното. (3/стр. 139)

Засега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашите мисли устойчиви. Непременно трябва да имате тази Любов в душата си! (1/лек. 24: стр. 28)

стр. 84–85

Когато мислите и чувствата, умът и сърцето са в хармония, човек е свободен от противоречия. Това се постига, когато Божественото Начало в човека вземе надмощие. (3/стр. 398)

Аз ще ви определя от новото гледище какво нещо е добро и какво – зло. Когато човек жертва Висшето, Божественото за човешкото, за нисшето, това е зло; когато пък жертва нисшето, човешкото за Божественото, за Висшето, това е добро. (2/лек. 31: стр. 4)

Да пожертваме своето човешко естество, всички свои човешки желания, които са временни, за да приемем в себе си Живота, за да дойде Животът в Божественото естество, да възприемем Неговия Дух. Това е приемането на Духа вътре. (8/стр. 124)

Щом Божественото във вас се усили и вземе надмощие над човешкото, вие ще станете силни и ще живеете Възвишен и Идеален живот. (99/стр. 47)

Тъмна и Светла страна в човека

…По естество човек има две страни: Светла и тъмна, лице и опако. Какво ще кажете за човека, ако днес видите Светлата му страна, а на другия ден – тъмната? Може ли той едновременно да бъде и светъл, и тъмен? (3/стр. 141)

стр. 85–86

Човек проявява своята тъмна страна, когато не е осветен от Слънцето, когато му липсва Светлина. Обаче, щом се освети и тъмната му половина, виждаме истинската проява на човека, т.е. Доброто, което Бог е вложил в него. (3/стр. 194)

Зло и Добро в човека

Велики космически сили

…В едно отношение ти имаш най-хубаво настроение, най-хубаво желание да направиш някакво Добро, но в друго отношение ти имаш желание да направиш най-голямото престъпление. Това са сили в Природата, които действат вътре в човека. (31/стр. 486, 487)

Съвременните хора говорят, че у човека съществува зло, и затова някои се стремят да изкоренят от себе си това зло. По какъв начин могат да го изкоренят? Злото седи само в постъпките на хората. Ето защо всяка лоша постъпка може да се премахне, но онази сила, която е извършила престъплението, е нужна. Ще обясня това нещо. Да допуснем, че вие взимате едно малко въгленче и с него запалите една къща. После, като съзнаете злото, което сте направили, казвате: „За да нямам подобни изкушения, ще унищожа огъня“. Питам ви: Можете ли да унищожите огъня? Лошото деяние е от огъня наистина, но самия огън вие не можете да унищожите. (28/лек. 22: стр. 16, 17)

стр. 86–87

Казват: „Много рита този кон“. Да, такъв кон желая, той върши работа. А кон, който е много кротък отвън, който не рита, не хапе, като го впрегнеш в каруцата, не тегли, работа не върши. По-хубаво е да имаме в себе си една сила, която ще ни кара да работим, отколкото да нямаме нищо. Не се оплаквайте от злото, което е във вас. То е една велика сила, едно велико благо. Аз взимам злото в много широк смисъл. Кипването, гневът, всички отрицателни качества във вас са едно богатство, един специален тор, който трябва да знаете де и как да турите. За в бъдеще той ще ви донесе известни блага, но трябва да знаете как да се справите с него. (28/лек. 16: стр. 141, 142)

Не може да се изхвърли злото от живота, нито от Природата. То е велика космическа сила, която работи заедно с Доброто. Злото и Доброто съществуват и в самия човек. Каквито усилия и да прави, човек не може да се освободи от злото. Да се освободиш от него, това значи да напуснеш Земята. Изкуство е не да бяга човек от лошото си естество, но да го уравновеси с Доброто. Щом постигне това, те стават приятели. Най-малкото нарушаване на равновесието внася противоречия в човека. (7/стр. 200, 201)

стр. 88

Нисшия живот, т.е. злото, ще използвате за корените на вашия живот, а Висшето, т.е. Доброто – за цветовете и плодовете на вашия живот. Тия два живота във вас трябва да се примирят. (94/стр. 254)