Трите основни тела в човека

В старите времена научно са изучавали човека и сега го изучават, но човек не е така просто създаден, както външно изглежда. Той няма само едно тяло, както го виждате. Той има три основни Божествени тела, с които живее. Освен тези три човек има и четвърто тяло. От развитието на тези тела зависи неговата еволюция. (40/стр. 501)

стр. 257

Човек има дванадесет тела. Три са основни, а деветте са преходни. Деветте са облекла, а трите са основни тела. (51/стр. 275)

Според вътрешния смисъл на Христовото Учение човек има три съществени неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка. (41/стр. 179)

От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката, на окултизма, на Висшите Ангелски йерархии, както и Висшите йерархии на Боговете в миналото и сега не могат да я разберат напълно. (41/стр. 179)

стр. 259

8

НЕБЕСНА СТЪЛБА НА СЪЗНАНИЕТО У ЧОВЕКА

Четирите вида съзнания в човека

Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание

Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят, съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. (71/стр. 45)

Подсъзнанието и свръхсъзнанието означават два Божествени полюса. Единият полюс означава човешката душа, а другият – човешкия дух. Съзнанието и самосъзнанието представят други два полюса. Единият означава човешкото сърце, а другият – човешкия ум. Съзнанието има отношение към животинското царство, а самосъзнанието – към човешкия живот. (29/стр. 203)

стр. 259–260

Сърцето, това е съзнателният живот. Умът, това е самосъзнателният живот. Душата, това е подсъзнателният живот, а силата на духа, това е свръхсъзнателният живот. (4/стр. 279)

Сега аз искам да ви занимая отчасти с онзи възвишен живот, който е скрит в човека. В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. (40/стр. 391)

Ако изучавате нещата от гледището на съзнанието, вие ще имате един образ; ако ги изучавате от гледището на самосъзнанието, ще имате друг образ; ако ги изучавате от гледището на подсъзнанието или свръхсъзнанието, ще имате съвършено различни образи. Значи, ако изучавате нещата от гледището на четирите съзнания, вие ще имате четири различни образи за тях. (72/стр. 99)

…Подсъзнанието представя склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си. (73/стр. 210)

стр. 261

Подсъзнанието крие в себе си живота на миналото. Там са складирани опитностите на човека. Достатъчно е човек да напрегне мисълта си, да се концентрира, за да извади нещо от склада на своето далечно минало. (26/стр. 158)

В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се крили тези неща в него. (73/стр. 211)

…Съзнанието и подсъзнанието представят основа на човешкия живот, а свръхсъзнанието е извън този живот. То няма нищо общо с човешкия живот. (73/стр. 212)

…Ако сравните подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще видите, че те представят две противоположни неща. Подсъзнанието складира в себе си старото, а свръхсъзнанието – новото… В подсъзнанието се складират стари идеи, а свръхсъзнанието възприема и прилага новите идеи. Обаче и подсъзнанието, и свръхсъзнанието са елементи, полюси на живота. (73/стр. 211)

Подсъзнанието и свръхсъзнанието са два живота, съвършено независими един от друг. Те са два полюса, които се движат в противоположни посоки. (73/стр. 212)

стр. 262

Подсъзнанието ражда съзнанието, самосъзнанието пък е по-близо до свръхсъзнанието. (73/стр. 212)

Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. (22/стр. 248)

Човек борави с много понятия, но те стават ясни за него само тогава, когато носи опитност за тях от далечното минало. Де се крие тази опитност? В съзнанието, самосъзнанието и подсъзнанието му. Оттам тя изплува в свръхсъзнанието му и понятията вече стават за него положително, истинско знание. (25/стр. 50, 51)

Истинската придобивка се заключава в Божественото знание, което, веднъж придобито, никога не може да се изгуби. Това знание се складира в подсъзнанието на човека и той го носи вечно със себе си. В това знание седи силата на човека. (63/стр. 11)

Ако със ставането си от сън човек вземе правилен тон в съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието си, всичките му работи ще вървят добре. Не може ли да вземе правилен тон, всичките му работи се спъват. (3/стр. 225)

стр. 262–263

В Любовта на човека трябва да взимат участие и съзнанието, и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието, както и неговите ум и сърце, а също така и неговите душа и дух. Взимат ли тия неща участие в Любовта му, вие имате пред себе си истински човек. (5/стр. 69, 70)

…Първата запалка, най-силната, най-мощната в съзнателния, самосъзнателния и свръхсъзнателния живот – това е да се свържеш с Бога. (28/лек. 5: стр. 77, 78)

Дойде ли човек до… положение да се кланя на Отца с Дух и Истина, според Христа той е човек с пробудено съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. (5/стр. 61)

Единствено самосъзнанието е единичен процес у човека

В света има два велики процеса, които аз уподобявам на състоянията на нашето съзнание. Един от процесите се крие в подсъзнанието… Той е Божествен процес, аз го наричам „множествен процес“. Туй, което мислят Великите, Напредналите същества в Природата – Боговете, Ангелите, Архангелите, Херувимите, Серафимите – всичката енергия на тяхната мисъл се разпределя из целия Космос и всичко това се нарича подсъзнание. То представлява един общ процес. Казваш: „Нещо в подсъзнанието ми работи“. Имаш желание да направиш нещо хубаво, велико – то се дължи на тия същества в тебе. Казваш: „Аз имам подсъзнание“. То значи: аз съм във връзка с тия Висши същества.

стр. 263–264

Вторият процес се крие в съзнанието, което се среща и във всички животни и растения. То е също така един множествен процес.

Значи, подсъзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действат всички Висши същества, а съзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действат всички нисши същества. Той е процес, присъщ на всички животни, растения и човека.

Самосъзнанието пък е единственото нещо, с което ние сами работим. Той е единичен процес. (1/лек. 22: стр. 19)

Когато работи в тебе съзнанието, ти се наемаш да пишеш по някой въпрос. Пишеш: тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто един компилатор, пишеш какво са казали другите. Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставяш всички философи настрана, искаш да разбереш въпроса сам, посвоему. Тогава имаш самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква в човека. Самосъзнанието е индивидуален процес. (1/лек. 22: стр. 20)

стр. 265

Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. (71/стр. 99)

Процес на реализиране на мислите и желанията

В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява Безграничното в човека. То е Божествената страна на живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не я чопли. Божественото Начало в него ще реализира желанието му без никаква мъчнотия и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано. (75/стр. 12)

Сега, като се върнете [у] дома си, вложете в подсъзнанието си вашата мисъл и желание да живеете добре. Кажете: „Господи, аз искам да живея добър, правилен живот!“. Кажете ли си веднъж тази мисъл, забравете я по-нататък! (75/стр. 25)

И тъй, всички хора трябва да работят в подсъзнанието си, да знаят, че всяка добра или лоша мисъл, вложена с вътрешен стремеж и силно желание в подсъзнанието, непременно ще се реализира. Обаче никога не желайте повече, отколкото ви трябва! (75/стр. 19)

стр. 266

Ако една идея турнеш в подсъзнанието си, тя ще се сбъдне; ако я туриш в съзнанието, няма да се сбъдне. Направете един опит. (4/стр. 264)

За да се реализира една идея, тя трябва да мине през подсъзнанието или през свръхсъзнанието. Там идеята узрява и излиза на бял свят, готова за реализиране. (26/стр. 158)

Като мисли дълго време и не може да разреши задачата си, човек отправя мисълта си в подсъзнанието, дето се разрешава. Разказват следния случай за един учен. Цели две седмици той решавал един въпрос, мислел ден и нощ върху него, но не могъл да го реши. Най-после той престанал да мисли върху задачата си. Една сутрин станал от сън и учуден видял, че задачата му била решена. Който не знае как работи подсъзнанието, ще каже, че някой дух решил задачата вместо него. Не е така. Като препратил мисълта в подсъзнанието си – склад на човешките опитности и знания, той станал от сън с готова вече задача, която сам написал в тетрадката си. (29/стр. 31)

Сега ще пристъпя към някои психологически процеси, които стават във вас… За пример заражда се у вас силен подтик, силно желание да учите музика, но някои външни обстоятелства спират реализирането на това ви желание и вие забавяте изучаването на музиката. Желанието ви да учите музика, като че ли замира у вас. Но след един, два, три или повече месеци случва се да слушате някъде един хубав концерт, връщате се [у] дома си и това желание към музиката отново се възпламенява. Питам: Как е станало това нещо да отидете на концерт, дето вашето желание да се възпламени отново? Причина за това е вашето подсъзнание. Понеже вашето желание спада към Божествения свят, вашето подсъзнание е разбрало много скоро, че вие имате нужда от музика, и затова започва да приготовлява условия, за да се прояви това желание. То ви подтиква към музика, завежда ви на концерт, без да подозирате вие как става всичко това. След това вашето съзнание започва да действа, докато най-после вие се намерите в благоприятни условия за реализиране на вашето желание. (28/лек. 2: стр. 5, 6)

стр. 266–267

При реализиране на всяко желание действат според мене едновременно четири процеса. Единият процес върви от подсъзнанието към съзнанието, другият процес върви от самосъзнанието към свръхсъзнанието, а другите два процеса са промеждутъчни – от съзнанието към самосъзнанието и от свръхсъзнанието към подсъзнанието. (28/лек. 2: стр. 6, 7)

И тъй, когато едно ваше желание не се реализира поради това, че не сте били достатъчно умни, то минава в свръхсъзнанието. След време Висшите Разумни същества, които се занимават с живота ви, разглеждат кои са били причините да се спре този подтик у вас, какви препятствия сте имали, за да се реализира това желание, и като ги намерят, връщат желанието ви отново в подсъзнанието, в Божествения свят и оттам – в съзнанието, за да се пристъпи към реализиране… Ако и този път не го реализирате, то пак ще отиде в свръхсъзнанието, ще обиколи същия кръг, докато един ден го реализирате. (28/лек. 2: стр. 7)

стр. 267–268

С това аз искам да ви наведа на мисълта, че ако известна идея не може да се постигне днес, след време все ще се създадат благоприятни условия за нейното реализиране… И тъй, всички желания са постижими. (28/лек. 2: стр. 7, 11)

Значи, всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, оттам да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде в самосъзнанието. Този процес представлява цяла една обиколка. Вашата мисъл, като направи едно пълно обръщане, ще се реализира. Туй се нарича „движение на Божественото Живо Колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи“. (28/лек. 2: стр. 13, 14)

…Когато почвата е бедна, тя трябва да се натори, за да се реализират някои ваши желания, мисли, идеи. За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука. Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, оттам ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после – в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате. Това е един закон, в който няма изключение. (28/лек. 2: стр. 14, 15)

стр. 268–269

Когато една мисъл е била в Божественото свръхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието… Но трябва да има едно качване в Божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в Божествения свят. (28/лек. 2: стр. 15)

Истинският живот е в подсъзнанието и свръхсъзнанието

Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява. Те представляват Същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, дето се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. (71/стр. 98)

…Животът не седи в самосъзнанието и съзнанието – това са преходни етапи, през които душата трябва да мине. Това е движение. (4/стр. 279)

Щом дойде съзнанието във вас, вие ще виждате само своите грешки; като станеш един съзнателен човек, ти ще виждаш и ще си казваш: „Това не трябваше да направя, онова…“. …И казват: „Той води един съзнателен живот“. Аз казвам: Да водим един подсъзнателен и един свръхсъзнателен живот. Това е живот. (4/стр. 264)

стр. 269–270

То е една философия – да не бъде твоето самосъзнание болезнено. Защо? Ако ти станеш толкова самосъзнателен, че постоянно да се самоосъждаш, трябва да знаеш закона да минеш в свръхсъзнанието. (4/стр. 264, 265)

Когато човек се яви на Земята, в него се събуди тъй нареченото самосъзнание. Самосъзнанието донесе на хората почти непоносимо страдание. Когато се казва, че човек бил създаден по Образ и Подобие Божие, това е само едната страна. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувства, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен. От момента, когато съгреши, той започва да чувства в себе си две състояния – едното тъмно, а другото светло. Сега той усеща, че има друго нещо в себе си. Съвсем се измени неговото състояние. (40/стр. 391, 392)

В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха… Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение – в степента на самосъзнанието. (61/стр. 85)

стр. 270–271

Самосъзнанието е процес на чистене. Да съзнаваш нещо, значи да се чистиш, да изплащаш дълговете си, да уреждаш разбърканите си работи и да се приготовляваш за Новия живот. Ето защо животът на самосъзнанието е преходен. (71/стр. 11)

Човек се отличава… по своето самосъзнание, което обхваща един свят, много ограничен. Вън от неговото самосъзнание, вън от неговия свят съществуват още много съзнания и светове. (45/стр. 60, 61)

Чрез самосъзнанието си човек е достигнал до най-голямата интензивност на радостите и на скърбите, но не е намерил още пътя на спасението си, нито пътя на своята сила. Докато живее в самосъзнанието си, човек ще се ражда и умира, ще скърби и ще се радва. (45/стр. 61)

Самосъзнанието е една област, през която трябва да минем. И тя си има своите граници… Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството. Те от състоянието на самосъзнанието ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница. (40/стр. 392)

стр. 272

От какво страдат хората днес? От своето самосъзнание. Със своето самосъзнание те образуват около себе си една неприятна атмосфера, ние гледаме критически, с недоверие на всичко. А при свръхсъзнанието се образува една приятна атмосфера, една приятна аура… (40/стр. 399)

Съзнателният живот разваля: той е онзи, който носи чука и постоянно троши камъни, приготовлява материали. И затуй в окултната наука и умните хора казват, че трябва да мълчим, т.е. да живеем в подсъзнанието, много да не говорим. (4/стр. 264)

…В подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от миналото си, [и] в свръхсъзнанието на духа, който сега слиза и твори, който носи бъдещото знание, …ще почне да се проявява между тези два полюса Божествената Любов. (4/стр. 279)

Ние искаме да изправим погрешките на своето минало. Обаче трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание. За да изправим погрешките си, ние трябва да минем в Космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подейства. (40/стр. 275)

Истинското знание има отношение само към Божествения живот, към свръхсъзнателния и подсъзнателния живот. Този закон е само за Божествения свят. Да се отвори умът на един човек, това не е достояние на Земята. (31/стр. 86)

стр. 272–273

Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят… (35/стр. 38)

Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал. Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание. Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от Правия, от Божествения път. (35/стр. 66)

…Сега християнската философия се занимава с Великото Учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Значи, човешкият дух, човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят Истинския път на своето развитие… (4/стр. 291)

Дошло е време вече хората да напуснат стария живот. Съзнанието им се е пробудило и те ще влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието. (37/стр. 20)

Издигане до свръхсъзнанието

При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание. С това се отварят по-големи възможности за човечеството. Ще се събудят в човека нови сили, дарби и способности, т.е. нови заложби, скрити в Монадата. (22/стр. 248)

стр. 273–274

…Човек не трябва да живее в подсъзнанието си, нито в съзнанието си, дето живеят всички животни, нито дори в самосъзнанието си. Той трябва да излезе от тия състояния и да живее в свръхсъзнанието си. (2/лек. 28: стр. 13, 14)

Любовта… се изучава и определя само в свръхсъзнанието. Влезе ли в свръхсъзнанието, там човек изучава нещата в тяхната Абсолютна Реалност. (47/стр. 160)

…Свръхсъзнанието е най-свободният вход, до който Любовта достига. Няма големи препятствия. (12/стр. 52)

Когато човек влезе в свръхсъзнанието, съзнанието му се разширява, страданията му го напущат и той започва да живее в Любовта. Когато хората влязат в областта на свръхсъзнанието, те се свързват помежду си чрез Любовта. (45/стр. 61)

Та казвам: Ако вие добиете свръхсъзнание, тогава болестите ще бъдат едно добро упражнение и мъчните задачи ще ви бъдат приятни да ги разрешавате. (12/стр. 52)

стр. 275

Има неща, на които ние трябва да разчитаме в себе си. Ние трябва да разчитаме на малкото в себе си, което някои наричат интуиция, аз наричам свръхсъзнание. То е един Божествен зародиш, който сега се развива в човешката душа. (40/стр. 393, 394)

Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. Христос, Който дойде до свръхсъзнанието, до Космическото съзнание, в последния ден трябваше да умре. Той трябваше да бъде разпнат на кръста и третия ден да възкръсне. В Него функционираше в пълен размер Космическото съзнание. След това вече Римската империя не можеше вече да Му заповядва. И еврейските равини и учители не можаха вече да Му се налагат. Той се явяваше, където искаше, и свободен беше. Той говореше свободно. Силата на Христа се криеше в свръхсъзнанието, в което действа Божественото Начало. (40/стр. 394)

За да дойде до свръхсъзнанието, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото и да възприеме Новото…, което носи Свободата в света. (40/стр. 395)

И тъй, всичко се заключава в това да бъдем Синове Божи. Под думата човек или Син на Отца се разбира само онзи, който има в себе си развито свръхсъзнание. (40/стр. 392)

стр. 276

Будният живот на съзнанието

Запаленото човешко съзнание

Какво представя съзнанието? Според мене съзнанието е свещ, от светлината на която нещата се изясняват и придобиват истински смисъл – такъв, какъвто те действително представят. (99/стр. 78)

Какво разбирате под думата „съзнание“? …Вие не разбирате още какво нещо е съзнанието. Съзнанието е нещо Божествено. В който момент разберете какво представя съзнанието, вашият живот коренно ще се измени. Как ще се измени животът ви? Представете си, че се намирате в голяма тъмна стая, но не знаете къде сте, отде се влиза и излиза, не можете да се ориентирате. Чудите се какво да правите… По едно време ви дохожда на ума, че имате една свещ и кибрит в джоба си. Веднага драсвате кибрита, запалвате свещта, осветявате стаята и се ориентирате… Цялата обстановка на стаята приема вече съвсем друг изглед. Вие свободно отваряте вратата и излизате вън на простор, на слънчева светлина. (73/стр. 220, 221)

И тъй, човек не трябва да живее само с понятието съзнание, но със съзнанието като Реалност. Докато живее с понятието съзнание, човек е в тъмна стая с незапалена свещ и кибрит в ръка и се блъска от стена в стена. Щом се проникне от съзнанието като Реалност, в която живее, той се намира в нова обстановка на живота, пред нов живот. В този живот човек навсякъде ходи със запалена свещ. Следователно съзнанието на човека представя запалена свещ, която вечно гори, без да изгаря. Тя показва Правия път в живота. На светлината на тази свещ всичко можете да четете. С тази свещ и в най-голямата тъмнина ще си проправите пътя. (73/стр. 221)

стр. 276–277

Що е съзнание? Тази дума разделям на „съ“ и „знание“. Това значи: ходиш със знание, което си опитал. Съзнанието подразбира светлина. (70/стр. 152)

В живота се проявява съзнанието на човека, а в съзнанието – неговият ум… Щом се изяви животът, и съзнанието се изявява. Без съзнанието като светлина нищо не се постига. (70/стр. 10)

Кроткият човек има високо съзнание, затова може да привлича светлината. Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високоорганизирани. Светлината на съзнанието прави човека жив. (30/стр. 120)

Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия. (34/стр. 19)

Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. (90/стр. 50)

стр. 278

Движението е израз на съзнанието. Съзнанието само се движи. Значи, спирането винаги носи нещастия… Когато някой запитва на какво се дължат страданията и нещастията в света, той трябва да знае, че причината за страданията и нещастията са малките спирки, които хората правят. Животът не търпи спирки; той изисква във всичко движение, и то такова, каквото се предвижда за всеки даден случай и момент. (75/стр. 196)

…Съзнанието съществува извън времето и пространството. (2/лек. 18: стр. 3)

Сега, като се говори за продължителност на времето, това е въпрос, който се отнася до съзнанието… Вашето съзнание може да се движи с бързината на обикновен трен, може да се движи с бързината на светлината, а може да се движи и още по-бързо. Следователно времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. (23/стр. 16)

Слънцето в човека е неговото съзнание. Чрез съзнанието си той е свързан с Бога. (34/стр. 32)

Силата на човека седи в това, …което се крие в неговото съзнание. Бог се проявява в съзнанието на човека. Вън от съзнанието на човека Бог не съществува. Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание. (99/стр. 8)

стр. 279

Развитие на съзнанието

Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от едногодишна възраст и свършва до 120 години. Всяка година съзнанието на човека се разширява по малко. Тъй щото растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание. (35/стр. 136)

Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна Благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна Мекота. (31/стр. 393)

Мнозина се питат кога ще се свършат противоречията. Те не се разрешават лесно. Ако се освободиш от противоречията на ума, ще попаднеш в противоречията на сърцето; като решиш тези противоречия, ще попаднеш в противоречията на волята. Докато съзнанието на човека не се издигне, не влезе във Високите области на живота, човек непрестанно ще минава от едно противоречие в друго. (34/стр. 83)

Често хората се оплакват от помрачение на съзнанието, вследствие на което не могат да работят. Те се заблуждават. Съзнанието на човека е неговото небе, което никога не се помрачава. Изобщо небето не се помрачава. Слънцето също не се помрачава. Случва се понякога, че между човека и неговото съзнание, както и между човека и Слънцето, което грее на небето, е застанал някой облак, който пречи на светлината да се прояви. Но човек трябва да знае, че каквито облаци и да се явят в съзнанието му, последното не се помрачава… Следователно тъмно ли е в съзнанието ви, махнете облака, който е застанал на пътя ви. (33/стр. 109)

стр. 279–280

Като се убеди в законите, които управляват живота, човек ще види, че всичко, каквото желае, е постижимо: каквито болести да го нападнат, той моментално може да се излекува. Дали сиромашия ще го налегне, дали някакви мъчнотии ще го сполетят, той ще бъде в състояние да ги преодолее. Ако човек може да се излекува в един момент, това говори за неговото будно съзнание… Всичко зависи от степента на развитието на човешкото съзнание. (11/стр. 115, 116)

…За съзнателния, за разумния човек смърт не съществува. Формата му може да се разруши, но съзнанието – никога. Какво става със съзнанието? Разширява се. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова повече се разширява. (7/стр. 13, 14)

Пробуждане на съзнанието

В нас трябва да се пробуди съзнанието. Ние седим пред вратата на Великия свят… (51/стр. 21)

стр. 281

Под думата пробуждане на съзнанието в широк смисъл разбирам проява на Божественото съзнание в човека. Само при това съзнание човек може да гледа по нов начин на нещата. Той гледа вече и на себе си, и на ближните си, и на цялата Природа по особен начин. (49/стр. 138)

Днес всеки очаква пробуждането на съзнанието, което наричаме още разцъфтяване на съзнанието. (33/стр. 230, 231)

Какво се иска от човека? Да се пробуди неговото съзнание. (70/стр. 251)

Какво трябва да направи човек, за да подобри живота си? Той трябва да отвори прозорците на своята къща, т.е. да се пробуди съзнанието му… Човек се нуждае от повече светлина. С други думи казано: разширете мисълта си, отворете съзнанието си да влиза повече светлина. (39/стр. 142)

…В пробуждането на съзнанието има два важни момента: отваряне на очите – проглеждане – и възприемане и прилагане на Великите закони на живота. (33/стр. 27)

…Съзнанието на човека се пробужда и той излиза от яйцето както пиленцето от своята черупка. Докато не се пробуди съзнанието, човек е затворен в яйце, в ограничителни условия, лишен от светлината и простора на живота. (26/стр. 208)

стр. 282

Какъв труд, какво постоянство се иска от човека, за да се излюпи от яйцето, в което е затворен! И Светиите са минали по този път. Те са работили цели 48 години скрито, от никого незабелязани, и след това са били готови за истинско служене на Бога. (26/стр. 209)

За да бъде човек добър в пълния смисъл на думата, той трябва да познава закона на Любовта. Тя е първият подтик у човека, първото пробуждане на съзнанието. (71/стр. 125)

Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. Любовта не е чувстване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието. При пробуждане на съзнанието у човека се явяват условия за ума да мисли и за сърцето да чувства. Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко Любов. Любовта внася живота. (75/стр. 189)

Пробуждането на съзнанието е процес. Някои мислят, че като възприемат Любовта според своите разбирания, и всички неща в живота ще им се изяснят. Не е така. (75/стр. 189)

Та когато говорим за пробуждане на човешкото съзнание, ние имаме предвид връзката на човек с Бога. Като не знаят този закон, мнозина се запитват защо трябва да мислим за Бога… Бог трябва да съществува като мощна идея в съзнанието и ума на човека. (49/стр. 115)

стр. 283

…Докато нашето съзнание не се пробуди, докато не почнем да чувстваме, че цялата Природа е жива, че Бог е навсякъде – туй съзнание трябва да дойде. Туй съзнание, което имате сега, то е обикновено съзнание. То е съзнание на добро и зло. А онова съзнание, за което Христос казва: „…да станеш Син Божий“ – туй съзнание трябва да проникне в тебе. Синовно съзнание. Дотогава, докато ти мислиш, че си грешник, това и онова, ти си в обикновеното съзнание на живота. Докато има нужда вас да ви помиряват хората, да ви утешават, ти си в обикновеното съзнание. (8/стр. 265)

Работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот. (96/стр. 341)

Когато твоето съзнание се пробуди, ти ще бъдеш абсолютно спокоен. Нещо в тебе говори: „Не бой се!“. Това вътрешно спокойствие те прави устойчив, стабилен. (37/стр. 106)

Когато съзнанието се пробуди, човек е в състояние да извърши най-големите добрини. Той е човек с добродетели. (70/стр. 10)

Спасението на човека зависи от неговото съзнание. Ако съзнанието му е пробудено, Спасението само по себе си ще дойде. (33/стр. 162)

стр. 284

Ще дойде ден, когато съзнанието на хората ще се пробуди и те ще влизат от един живот в друг. Те ще разберат, че няма смърт, че животът е вечен и непреривен. (39/стр. 45)

Аз разглеждам думата „душа“ в широк смисъл. Напреднала душа е тази, съзнанието на която е пробудено. (5/стр. 157)