Мълчете отвън, а работете отвътре. Истината сама за себе си говори
Мълчете отвън, а работете отвътре. Истината сама за себе си говори
В несъществените работи се крият съществените.
(1/стр. 399)
В това, обикновеното нещо има нещо необикновено. (28/стр. 295)
Който може да изприда един тънък конец, може да направи и дебело въже. (7/стр. 451)
Ако искаш да не се спъваш, бъди доволен, без да има защо. (2/стр. 207)
Животът на Земята е само едно приготовление за един по-възвишен живот. Птиците перат ли дрехите си? (34/стр. 113)
И най-малката капка вода никой не може да я замести. (30/стр. 286)
Смиреният човек чака времето си, чака реда си. За всички нас в този свят има определено време.
(32/стр. 403)
Преизобилен е магнетичният човек, като тиха вода. Стои тих и спокоен, като че нищо не прави, но работи интензивно. (7/стр. 263)
Когато някои хора се карат, аз отивам при тях, но не им казвам да млъкнат, защото аз трябва първом да млъкна… Не им проповядвам морал, а се спра и се помоля за тях на Господа. (17/стр. 453)
Дойде някой при вас тъжен, наскърбен: помолете се тайно в душата си за него. По този начин у него ще настане едно вътрешно облекчение.
(22/стр. 514)
Проповядвай с живота си – право учение е това, което се проповядва мълчаливо. (13/стр. 55)
Ще говорите чрез мълчание! (32/стр. 206)
Млъкнете и ще разберете, че Бог е Любов. Като млъкнем ние, Бог, Любовта ще уреди всичките работи. (34/стр. 11)
Когато излиза Любов от теб, без да говориш, тя тече като вода. (8/стр. 175)
Като влезеш в един дом с Любов, със своето присъствие, без да им говориш, ще внесеш хармония. Ако се карат, ще престанат; ако не се обичат, ще почнат да се обичат. (7/стр. 160)
Можеш ли да се сърдиш и нервираш при извора?
(7/стр. 262)
Бих желал хората да ми говорят, без да продумат.
(19/стр. 223)
В мълчаливата мисъл, мълчаливото желание и мълчаливата постъпка, които запалват, които внасят Любовта – в това е силата. (28/стр. 177)
Мълчете отвън, а работете отвътре. (3/стр. 65)
На сто казани неща едно става, а на сто неказани – деветдесет и девет стават. (7/стр. 186-187)
Многото говорене води към нещастия. (14/стр. 61)
Пази душата си от празнословие, защото в него грехът е неизбежен. (36/стр. 179)
От празните мъдрувания се отстранявай, понеже са примка от бащата на лъжата, за да те ограби.
(36/стр. 178)
В многото говорене Истината не се казва.
(17/стр. 420)
Имайте предвид, че Духът в Окултната Школа говори само най-съществените неща. Тия Братя не обичат много да говорят. (24/стр. 67)
Само една клечка ви трябва да се запали печката.
(28/стр. 143)
Върнете се по домовете си и започнете да работите, без да говорите; Новият живот ще произведе потресаващо действие върху вас и ще ви преобрази… Нова сила ще се влее във вас и ще трансформира условията, в които живеете. Вашият вътрешен свят ще се измени, а с това заедно и целият външен свят. (13/стр. 115)
Вие очаквате светът да се оправи, но не знаете отде и как ще дойде това изправяне. Светът ще се изправи с мълчание. (27/стр. 69)
Защо ще разправяш за това, което ти сам не си видял и чул? Не разнасяйте неверни новини!
(37/стр. 132)
Не говорете мъгливи неща – неща, които не разбирате. Говорете само онова, което сте преживели, и онова, с което сте направили поне десет опита.
(32/стр. 417-418)
Човек не е това, което говори, а това, което носи и преживява. (32/стр. 327)
Трябва да се започне с разбиране на простите неща в живота – в разбирането и прилагането е цялата сила на живота. (32/стр. 154)
Докато не разбира как Великият работи, за едно снесено яйце човек ще окряка света – всички да чуят, да го похвалят. Когато разбере как Великият работи, без да вижда някой работата Му, човек млъква. Който съзнателно мълчи, той разбира Божествените пътища и методи. (27/стр. 128)
Великите мисли и великите чувства се раждат в мълчание. (13/стр. 166)
Няма по-хубаво нещо от мълчанието. Бих желал да съм на ваше място: вие да говорите, а аз да слушам. (14/стр. 340)
От мое гледище, щом речете да учите някого, вие губите. Аз това го зная. Даже един Учител, и той, като учи, губи голяма част от времето си за празни работи. Не уч никого, живей както трябва.
(28/стр. 456)
Опити, опити ви трябват. Това Учение има вътрешни реални преживявания, които трябва да проверите на опит. (4/стр. 21)
Можете ли да се ползвате от една светла идея, ако я държите вън от себе си като икона? Тя има смисъл само когато се приложи. (15/стр. 184)
Всяко красиво цвете, което разнася благоуханието си надалече, може да ви причини радост, но по никой начин то не може да измени вашия живот.
(2/стр. 306)
Да, Бог отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш до извора да си донесеш вода. (10/стр. 16)
Не губи времето си да броиш прашинките, които вятърът всеки ден повдига. (27/стр. 58)
Когато се проповядва едно учение, лесно се говори, мъчно се прилага. Сега забелязвам: ред ученици, наместо аз да ги изпитвам, те ме изпитват. И да видите какви задачи ми задават! (12/стр. 419)
Някой човек казва: „Аз имам изпитания“. Господ му е дал изпитания, а той дошъл да ми разправя това, да ме изпитва. Изпитанието е за тебе. Ти сам ще си решиш задачата, аз няма да я решавам заради тебе. (22/стр. 545)
Ако разбираш страданието като изпитание, ако разбираш спънката в живота си като изпитание – издръж ги! Пък има и друго положение: ако разбираш мъчнотията като връзка, ако разбираш болката като връзка – ела при мене, аз ще те приема на драго сърце. (22/стр. 546)
Ти казваш: „Мене ми дотегна!“. И на мене ми дотегна. Толкова години говорих и на мен ми дотегна, ако е за дотягане. (28/стр. 309)
Ще продължавам да ви говоря. Не искам нито един от вас да ме упрекне, че не съм ви казвал какво трябва да правите. (16/стр. 112)
Велики закони, Велики Принципи се крият в Христовото учение, които и до днес още остават затворени. Защо? Защото не са приложени. (15/стр. 395)
Някои не прилагат и даже понякога съжалявам, че почнах в България Духовна работа. (7/стр. 316-317)
За българите не мисля да дам нито петаче; единственото наследство, което ще им оставя, то е: „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява“. (13/стр. 423)
И без да им проповядвам на хората, те пак ще влезнат в същия път, но ще минат милиони години страдания, страдания, блъскания, блъскания…
(33/стр. 341)
Мнозина казвате: „Тъй рече нашият Учител, тъй рече нашият Учител“… Вие си служите с мене, за да си създадете авторитет ли, какво ли? (28/стр. 319)
Бъдете искрени: ако вярвате, поне малко прилагайте. (13/стр. 500)
Този, който чете беседите, прилича на червей; като ги проучи, прилича на пеперуда; а когато ги приложи – на човек. (9/стр. 98)
Често си правя забавления, като изчислявам какъв процент от вас ще ме разберете, колко ще ме слушате и колко ще изпълните. (14/стр. 329-330)
Вие идвате при мен, учите моята философия, но сте като евреите – учите и двата метода: и на Черната, и на Бялата Школа. Където ви уйдисва, казвате: „Така казва Учителят“, а някой път прилагате нещата миш-маш. Не може така! (31/стр. 420)
Някои искат да знаят кой и какъв съм аз. Аз съм това, което ви говоря. Ако ви окрада, такъв съм; ако ви излекувам, такъв съм. (16/стр. 347)
Дрехата, която майсторът шивач ушива, е безупречна. Тя говори сама за себе си. Така говори и Истината. Тя не се нуждае от доказване. (44/стр. 57)
Ти никога не можеш да кажеш Истината. Истината – това е човекът. Както мислиш, както постъпваш и чувстваш в дадения случай – това е Истината. (40/стр. 53)
Ако аз съм една горяща свещ, ще има ли нужда да доказвам, че съм такава? Има ли нужда розата да доказва, че е роза? (4/стр. 51)
Истината сама за себе си говори. (45/стр. 131)
Бях на едно изкушение да ви кажа нещо, но няма да ви го кажа… Скрих го, няма да ви го кажа, ще мълча. (13/стр. 423)
Има неща, които не могат да се кажат. Защо? Защото те непременно изискват приложение. Не се ли приложат, те ще бъдат спънка в живота на човека. (2/стр. 141)
Колкото повече ви говоря, толкова отговорността за вас е по-голяма. За всичко това, което съм ви говорил, Невидимият свят изисква поне 1/1000 част от него приложение. И ако тази 1/1000 част не се приложи, никакво извинение няма. (22/стр. 72)
В човешкия ум са складирани много знания, които един ден ще се заличат, както се заличава напечатаното в книгите. Защо се заличават тия знания? Защото не са приложени. (2/стр. 101)
Любовта в човека трябва всеки ден да има Ново Прозрение, Ново Откровение. Любовта е един безграничен свят. (7/стр. 132)
Истината има лице само за искрените хора. Простотата е чистосърдечие
Всички хора трябва да бъдат искрени като децата: всякога да са готови да коригират своите понятия и схващания за живота. (6/стр. 86)
Не говорете за грешките си, но ги изправяйте. Докато никой не те пита, нищо не казвай. Важно е ти да знаеш, че си сгрешил; да не прикриваш грешките си… Кажете ли грешката си на човек, който не може да ви разбере, той ще ви морализира, ще ви дава съвети… (37/стр. 191)
Не прави надгробни плочи над погрешките си.
(2/стр. 45)
Бъдете честни крадци. Откраднеш – поправи. Като направиш една погрешка, не седи да плачеш върху направената погрешка – поправи тази погрешка. (1/стр. 87)
Приятно е човек да оправя своите погрешки.
(31/стр. 129)
Ще дойде време, когато хората ще крадат майсторски, по всички правила на изкуството: те ще откачват товара от пояса на давещите се и ще ги изваждат на брега; после ще им дадат товара… Такива кражби ще стават в бъдеще: нито товара ще вземат, нито човека ще отнасят със себе си. (15/стр. 241)
Едно нещо трябва да знаете: злото царува в самия човек, а не вън от него. Външните условия са причина да се прояви злото навън, да излезе от човека, за да види какво се крие в него. (11/стр. 419)
Вън от нас е Бог, Който създаде света – тъй щото, ако мислите, че злото е вън от вас… (26/стр. 351)
Няма нищо скрито-покрито в живота. Вътрешното лесно излиза навън. (11/стр. 13)
Не търсете крадеца в лицето на своя ближен, но огледайте се сами, за да видите, че той се крие във вас. (16/стр. 441)
Съвременните хора са много подозрителни. Че какво има да подозират?… Всеки от вас може да узнае всичките тайни на (материалния) човек. Няма нищо скрито-покрито на Земята. (22/стр. 303)
Смешно е да се занимавате какъв е този или онзи човек… Ако един човек се занимава с нещо материално, с нещо земно, няма какво да се изучава, той не представлява абсолютно нищо важно.
(22/стр. 303)
Вие правите престъпление, като се занимавате със съзнанието на другите. Оставете всеки един човек, не се занимавайте с него, защото това е погрешно. Никой няма право да се занимава със съзнанието на другите хора. (35/стр. 150)
Докато сте напрегнати, както сте сега, вие не можете да разберете Истината. (27/стр. 299)
От какво произтича тази вътрешна натегнатост у вас? Аз я наричам преструвка. Забелязвам, че у всинца ви има една преструвка. Някой се мъчи да се покаже за това, което не е. (31/стр. 455)
Какъвто и да се представя човек, докато той не е намерил Истината, нищо не е. (26/стр. 416)
Щом не познавате Истината, вие не можете да се наречете човек. Следователно, когато вашето море се развълнува, задайте си въпроса: „Защо се смущавам, защо се обезсърчавам?“. (27/стр. 116-117)
Имайте готовност да прощавате… Смущавате ли се от хората, обиждате ли се от тях, вие никога няма да намерите Пътя. (27/стр. 274-275)
Знаете ли колко трябва да бъде будно човешкото съзнание?… В Божествения ред на нещата, като се изгуби нещо, и цялата ти къща да се изгуби – да не се опетни съзнанието ти; като че нищо не се е случило и в нищо да не подозреш приятеля си!
(28/стр. 393-394)
И като те лъжат – и като знаеш, че те лъжат – пак трябва да приличаш на извора, който всичко дава. Който и да дойде, и разбойник да дойде да пие, изворът дава; не се смущава, че е пил някой вълк, мечка, разбойник, някоя змия, паяк. (45/стр. 62)
Отвън може да стане едно смущение, но отвътре човек не трябва да се смущава. Да кажем, че човек изгуби всичкото си материално състояние. Това трябва ли да го смути? Това не е признак, че Бог не благоволява към него. (31/стр. 435)
Когато някой разбойник ме обере, аз се радвам, че Господ му е дал свобода да ме обере, но не одобрявам постъпката на разбойника. Свободата на разбойника е от Бога, а постъпката му не е от Бога. Защото утре ще дойде друг майстор, ще обере разбойника. Колко е добър Господ! (45/стр. 53)
Какво се разбира под думите: „Ти си Син на Бога живаго.“? Това показва степен на съзнание.
(26/стр. 53)
С Чистотата се полага основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва Истинското съзнание.
(13/стр. 492)
Когато човек изгуби своята Чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата.
(13/стр. 492)
Това отношение на Сина трябва да разбираме – самопожертването. (20/стр. 26)
Трябва да бъдете безпощадни към своите слабости. (13/стр. 128)
Чистотата е безусловно необходима. (32/стр. 58)
Ако твоята молитва не е чистосърдечна, …не може да иде при Бога. (33/стр. 281)
Има известни хора, които се показват лоши, но вътрешно са чистосърдечни. (45/стр. 91)
Всеки човек знае подбудителните причини за всяка една своя постъпка. Няма скрито-покрито пред нашето съзнание, пред нашата душа. Тази душа е огледало, в което Господ вижда всичко.
(21/стр. 99)
Не скривай Истината! Бъди буден към постъпките си. (37/стр. 310)
Не крий погрешките си пред себе си, не се извинявай за стореното, защото ще сториш два гряха.
(36/стр. 181)
Защо ще се представяш по-благороден и честен, отколкото си? (14/стр. 203)
Ти си намислил да направиш едно престъпление, по-хубаво го кажи, а не да направиш две престъпления. (13/стр. 700)
Няма човек, който да не е изневерил на Бога, и то не само за момент, но през целия си живот. Кой е бил честен и искрен към Бога? (13/стр. 113)
Като се приближим при Бога, трябва да вземем под съображение да бъдем крайно искрени.
(33/стр. 281)
Ние сме неискрени в отношенията си: едно мислим, друго казваме. (22/стр. 479)
Онзи, който ви обижда, прави това с всичкото си сърце и гледа дали ще ви потекат два реда сълзи. Онзи, който ви хвали, казва: „Няма какво да се прави, трябва да се похвали този човек“. Затова обидите са по-силни, понеже се правят от сърце. Не е ли така? (21/стр. 522)
Ако говориш лошо за някого, бъди искрен, бъди кавалер, кажи му го право в очите. (16/стр. 175)
Ако си вълк, прояви се какъвто си и кажи на другите: „Аз съм жесток човек и ако искаш да живееш с мене, ще бъдеш измъчван по всички правила на моето изкуство“. Трябва да бъдеш искрен в себе си и към другите и само по този начин ще се прояви Любовта. (18/стр. 140)
Всеки ученик трябва да бъде тъй искрен спрямо себе си. Няма нищо по-хубаво от искреността. Тя ще внесе Божествен мир в нас. (21/стр. 149-150)
Повече чистосърдечие и искреност – това на мен е най-приятно. (36/стр. 194)
Ще бъдете искрени спрямо себе си, няма да се лъжете. Мен можете да лъжете, но не искам себе си да лъжете, затуй ще бъда много строг. Никога не лъжете себе си!… Ще признаете в себе си Истината тъй, както си е. Никакво изменение няма да правите, просто ще констатирате нещата тъй, както си са – ни повече, ни по-малко. (24/стр. 78)
Няма да изнудваш Бога. Ще Му кажеш Истината, както я знаеш, и Той ще бъде на твоя страна. Колкото по-просто говориш с Бога, толкова по-добре. Ако искаш нещо от брата си, също ще му говориш просто. Няма да се оплакваш, че имаш много деца, че жена ти е болна. Ще му кажеш: „Братко, имам нужда. Можеш ли да ми помогнеш?“. Като ми говорите така, аз зная от какво се нуждаете и всякога съм готов да ви помогна. (39/стр. 21)
Не са думите, които скланят Небето, но е доброто и чисто сърце. То е единственият залог, който важи. И ако вашите сърца принадлежат на света, с какво остава да ме привлечете към себе си? С нищо. Вие ще останете чужди завинаги – нито света ще придобиете, нито Небето. (36/стр. 204-205)
Когато Висшето съзнание проникне в сърцата на хората, те разбират. Засега човечеството изобщо не разбира езика на Истината. Каквото и да говоря, аз съм опитвал хората, зная. Аз ги познавам за себе си: познавам кой какъв е и няма нужда да ми казва кой какъв е. (45/стр. 131)
Казано е, че децата ще управляват света. Понеже учените и богатите не можаха да управляват света, децата ще го управляват – те не могат да лъжат, те изнасят нещата, както са. (14/стр. 472)
В другите светове човек може да се крие и никой да не знае обича ли да лъже, или не. Обаче дойде ли на Земята, никакво скриване не може да става: и децата го познават какъв е. (37/стр. 132)
Законът на Небето има символ в децата – в тяхното безкористие. (16/стр. 273)
Колко е приятно да бъде човек искрен!… Искрени хора са ония, които са съвестни. (31/стр. 124)
Искреността е морално качество. (31/стр. 216)
У всички ви трябва да се роди простота в разбирането, трябва да се вдетините, като деца трябва да станете. Ако вие не се върнете в положението на деца, да се учите, вие няма да бъдете в състояние да възприемете Великата Божествена наука.
(12/стр. 333-334)
Няма по-отвратително нещо от това, човек да се стреми да бъде център. (20/стр. 26)
Смирението е процес на поглъщане на Божествена енергия, …разположение на душата, за да възприеме всеки момент всичко, каквото даде Господ да обработва. Да не каже, че това, което се дава, е трудно. (32/стр. 35)
Блажени смирените – блажени онези, които заемат онова място, което Бог им е определил в света.
(20/стр. 145)
В живота трябва Простота – то е чистосърдечие.
(3/стр. 53)
В чистата вода веднага ще стане отражение.
(5/стр. 772)
Чувствителната струна с малко докосване отговаря. (7/стр. 47)
Първото нещо не е искреност, а чистосърдечност. Знаете ли какво нещо е чистосърдечност? Да си чистосърдечен не за света, но като седнеш вътре в душата си, да отпратиш мислите си към Бога, този Бог на Мъдростта, Любовта и Истината. Ти ще бъдеш тъй чистосърдечен, за да може всичките Божествени лъчи да се приближат, да проникнат в душата ти. За себе си такъв ще бъдеш. (12/стр. 308-309)
Когато хората разправят за греховете ти, в душата си да останеш спокоен, да кажеш: „Аз познавам себе си, чистосърдечен съм в най-малките неща“. При най-големи обиди, бури, нещастия да не се размъти дълбочината на твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си. Може да има голяма тъмнина, противоречие, но като застанеш в този център, да няма никаква външна сила, която да може да те поклати от твоите основи или да те разколебае, и да кажеш: „Тук и никъде другаде!“. (12/стр. 309)
Аз съм малкото кокиче. Бог ми даде бяла дреха и ме остави на планината да се уча. (8/стр. 37)
Аз съм малкото и няма да се повредя, понеже Бог не се изменя. (22/стр. 39)
Великото в света не може да се измени, а малкото в света не може да се повреди. (22/стр. 39)
Великото малко в света ще остане една от Великите тайни, неразбрани. (5/стр. 43)
Великото малко и Великото голямо са две неразбрани неща в света. И добре, че са неразбрани, защото силата седи само в туй, което ти не разбираш… Туй, което вие не разбирате, то ви разбира.
(28/стр. 52)
Когато Бог иска да смири един Дух, който мисли, че е велик – туря го в абсолютно малкото… Само в абсолютно малкото човек може да се смири. Затуй ние в живота си минаваме от Вечния живот към временния, за да научим абсолютното смирение.
(12/стр. 614)
Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществуване?“. (12/стр. 614)
Безграничен е само Един – Бог! (12/стр. 614)
При смаляването човешката душа прониква в Дълбоките тайни на Природата… Да любиш Господа, това значи да се смириш. (14/стр. 61)
Научи се пред Бога да ходиш със сърце смирено и Любовта на живота ще благоволява. (36/стр. 180)
Няма по-голяма борба от тази, да се смири човек… Това е много тежко… Само малките братя могат да вършат тази роля. (17/стр. 409)
Щом отиваш при Бога, ще отидеш като прост, обикновен човек. Отиваш ли като цар, Бог ще те приеме с всички почести – но това, което искаш, Той няма да ти го даде. (5/стр. 184)
Който отива при Бога, той трябва да се освободи от всички занаяти и изкуства, които е придобил в живота си, и да влезе при Него само с това, което Бог някога му е дал. Какво е дал Бог на човека? Един запален светъл ум и едно запалено благородно сърце.
(26/стр. 284-285)
Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има такива пречупвания, както в най-чистия диамант. (13/стр. 572)
Казвам: В нашия живот трябва да я има тази детинска Простота; не подразбирам да бъдем глупави. Тази Простота англичаните я наричат Свещена Простота. Българите я наричат простодушие, аз я наричам невинност на душата. Човек трябва да бъде толкова чистосърдечен, че на всичко да вярва като дете. (34/стр. 209-210)
На чистосърдечните хора Бог открива много неща. (3/стр. 53)
Вашите сърца в бъдеще трябва да станат толкова деликатни, че да схващате всички оттенъци.
(31/стр. 314)
Да бъдат умът и сърцето ви чисти – то значи да сте ясновидци. (3/стр. 184-185)
Вие и сега сте ясновидци, само че на дребно… Един ден, когато се качите на високо и просторът ви бъде широк, тогава ще почнете да виждате добре.
(21/стр. 122)
Бъдещата култура е културата на нашите сърца. Не ще оживее това, което е в нашия ум, а вярно ще излезе това, което е в нашето сърце. (18/стр. 237)
Сърцето е свят, към който ние сега слизаме да живеем, сиреч ние слизаме от висотата на човешкия ум, от менталния свят към света на сърцето… Не е умът, който ще спаси света. Умът е само едно оръдие, необходимо за обработване на човешкото сърце. (32/стр. 54)
В цялата Свещена книга никъде не се говори за човешкия ум, …а пък за сърцето на човека. Само новите писатели казват, че каквото човек мисли, такъв става. Както човек чувства, такъв е в действителност! (22/стр. 549)
Ако искате да знаете Истината, тя седи в това, че всеки човек, който не чувства правилно, той не може да мисли правилно. Понеже Ангелите мислят правилно, те работят с мисълта, а са оставили хората да работят с чувствата… Когато кажем, че човек започва да мисли, ние подразбираме, че някой Ангел се е заселил в тялото на тази душа на Земята, която чувства. Тогава именно тази душа започва да чувства и да мисли. Тя мисли с ума на Ангела, а чувства със сърцето на човека. (22/стр. 549)
Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога“. Който само веднъж види Бога, той всичко може да възприеме. (10/стр. 297)
Чистосърдечен ли си, ще видиш Бога. Видиш ли Го, ще видиш и вечната красота, която внася радост и мир в човешката душа. Каква по-голяма придобивка може да има за човека от тази? (2/стр. 48)
Чистотата на сърцето е център на Блаженствата.
(32/стр. 58)
Моето сърце е затворено с девет ключа. Разбирате ли защо? Там се пазят всичките богатства, които Бог е вложил. То не е мое, то е Божествено богатство. (13/стр. 432)
В Интуицията слиза Духът.
Без Любов няма Абсолютно ръководство
Трябват тънки разсъждения… Не можеш да влезеш в другия свят, ако нямаш едно съзнание да те пренесе. (1/стр. 32)
Съществуват няколко съзнания, които действат в човека: Свръхсъзнанието, подсъзнанието, самосъзнанието и съзнанието. Свръхсъзнанието наричат Интуиция. (5/стр. 333)
Ако гледате нещата от вашето съзнание или самосъзнание, или подсъзнание, или Свръхсъзнание, вие ще имате четири образи, различни един от друг. (30/стр. 76)
Подсъзнателният и Свръхсъзнателният живот са двата полюса на Божествения живот. Подсъзнателният живот е този на Ангелите, а Свръхсъзнателният е животът на Божествения свят. Съзнателният и самосъзнателният живот представляват двата полюса на човешкия живот. Съзнателният живот е този на светиите, на Напредналите Духове, които са минали преди нас; самосъзнателният живот е нашият индивидуален живот. (10/стр. 160-161)
Сърцето, това е съзнателният живот; умът, това е самосъзнателният живот; душата, това е подсъзнателният живот; а силата на Духа, това е Свръхсъзнателният живот. (13/стр. 492-493)
Ако ти станеш толкова самосъзнателен (умствен), че постоянно да се самоосъждаш, трябва да знаеш закона да минеш в Свръхсъзнанието.
(13/стр. 482)
Бог влияе на човека със Своя ум и той Му се подчинява, като придобива общ център с Него. Тогава казваме, че този човек има Интуиция. (25/стр. 31-32)
Интуицията е едно чувство, което трансформира нещата… Има неща Божествени, които при трансформиране стават достъпни за нашия ум. Това е Интуиция. (35/стр. 22)
Всеки от вас ще се стреми да развие в себе си Божественото съзнание, да развие Интуицията си и да вижда във всички форми Божествените прояви на Живия Господ. (32/стр. 366)
Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърце, дотолкова ще бъдете благородни. (34/стр. 159)
Какво значи да отворите душата си?… Туй значи: отваряме вратата на сърцето. То не е едно механическо отваряне на вратата. Това е процес на съзнанието… Това е един вътрешен процес, една вътрешна опитност. (21/стр. 104-105)
Ще разчиташ на честността на сърцето… Ако си несправедлив спрямо сърцето си, то ще почне да те лъже. (28/стр. 32)
Ние имаме… две състояния на човешкото сърце. Едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно – ум, отправен към един вечен Принцип, крепящ се на една вечна основа. А другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата – постоянен кипеж, постоянно клатушкане. (16/стр. 199)
В съзнанието (сърцето) всякога има едно жило на горчивини – те са процеси на чистене.
(13/стр. 493)
Чистото сърце е подобно на дълбока вода, която не се размътва… Човешкото сърце се размътва лесно, а Божественото – никога. (29/стр. 232)
Казвам: Във всеки човек е вложена една идея, за развитието на която непременно трябва да дойде Ангел Господен, който да го напъти какво да прави. Този Ангел представя Божественото в човека, което му говори, напътва го как да работи, как да се развива. От Божествено гледище явяването на Ангел Господен при човека означава пробуждане на Висшето съзнание в него, с което се създава връзка между Невидимия свят, който е извън човешкото съзнание, и физическия свят. (25/стр. 127)
В Свещени минути в глъбините на човешката душа проговорва нещо чисто и възвишено… Останете верни на този Вътрешен глас, който иде от Истинското ви естество. (7/стр. 389)
Вие вече сте дошли до фазата да възприемете Божествения Дух във вашето Свръхсъзнание.
(32/стр. 223)
Които имат буден естествен ум, прозорлив ум, схващат веднага. (23/стр. 253)
Напредналите души интуитивно схващат нещата.
(9/стр. 263)
Интуицията е вътрешно просветление. И във всички науки: физика, математика и прочее, когато дойде просветлението, всичко оживява. (9/стр. 42)
Учените, които създадоха навремето геометрията, получиха Откровение от Бога и изнесоха Истината в прости геометрични форми. (5/стр. 322)
Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това, което четете, за да ви се даде едно Откровение. (16/стр. 88)
Това, което вие слушате отвън, то е само 25 % вярно. Има един говор… Той е сто на сто верен. Отвътре е той. (5/стр. 639)
Интуицията е по-висша от мисълта. (4/стр. 114)
Интуицията проверява нещата моментално, а умът действа във време и пространство. (22/стр. 67)
Ние всякога трябва да се подчиняваме на Божествения глас в себе си. Щом това Божествено чувство заговорва в нас, то е изпит в живота ни. Бог ни изпитва – трябва абсолютно да Му се подчиним! (21/стр. 367)
Реално нещо ли е вътрешното доверие? Реално. То почива на известни закони: по Интуиция човек познава. (13/стр. 209)
В човека има нещо Дълбоко, което знае нещата.
(7/стр. 430)
Мъдростта е вътре в самата Природа, вътре в нас. И затова ние трябва да се вслушваме дълбоко в онова вътрешно подбуждение. (14/стр. 297)
Повечето хора живеят, като че ли очакват да дойде някой да им врачува. Те живеят от ден за ден, стават сутрин от сън и си казват: „Да видим какво ще ни се случи днес“. (37/стр. 337)
Пророчество без Любов нищо не струва!
(37/стр. 174)
В Любовта има една Велика прозорливост. Онзи, който те люби, той е прозорлив и вижда всичкото твое бъдеще. На същото основание Бог знае всичко за нас, защото ни обича. За Него всичко е открито. И ако хората обичаха Бога, те щяха да имат всичката прозорливост. (30/стр. 248)
Бог е всякога в нас, но ние нямаме туй Прозрение, ние нямаме тази връзка, ние не Го познаваме. Нещастията на живота произтичат от този факт: не че Бог няма Любов към нас, но ние нямаме Любов към Него; не че Бог няма връзка с нас, но ние нямаме връзка с Него. (45/стр. 136)
Когато има Любовта, тогава човек има прозорливост, предвижда нещата, приготвя се и знае как да постъпва. (45/стр. 125)
Нещата всякога се предсказват: има нещо, което отвътре шепне. И когато този Божествен глас се обади, всякога се разлива светлина; а при другите гласове съзнанието се раздвоява и то тъне в мрак. (9/стр. 42)
Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното решение. Щом решението е правилно, трябва да почувствате един вътрешен мир. (21/стр. 191)
Чрез Дървото на Живота се изявява животът като Виделина. (15/стр. 287)
Виделината е най-реалното нещо в света, тя е хиляди пъти по-реална от този свят; тя създава човешката мисъл, желания; тя е проводник в Духовния свят и съществува във вид на съвременния етер.
(16/стр. 339)
Ако решите да водите добър, благороден живот, вие ще имате тази Виделина, тя ще бъде с вас. Тази Виделина е разумна и всички стари мистици, които имат тази Виделина, виждат необятен свят, пълен с най-хубавите цветове, с които се пълни тяхната душа. (16/стр. 351)