Пътят на Естественото. Вън от Бога няма добър живот
Пътят на Естественото.
Вън от Бога няма добър живот
Какво нещо е животът? Най-великото изкуство на Земята. Да може човек правилно да живее, това значи да владее най-великото изкуство в света.
(29/стр. 180)
Когато изворът извира, той не мисли, че трябва да извира; понеже има вътрешен напор, той не прави усилие – водата, която иде, дава напор.
(45/стр. 78)
При Любовта с най-малки усилия ще имаме придобивки – реални и постоянни. (7/стр. 132)
Правилният живот не изисква никакви усилия. Ето какво аз разбирам под това: една работа, която не може да извършите с Любов, тя е пресилена работа. Усилие има там, дето няма Любов. (28/стр. 275)
Само болният, сакатият прави усилия. Здравият не прави усилия. Да учи, да работи, да бъде добър – това са естествени положения за човека. Усилие е нужно само тогава, когато човек преодолява някакъв свой недъг. Във всички други случаи на живота усилието е изключено. Не прави усилия, но кажи: „Аз живея, аз любя“. (2/стр. 268-269)
Чукаш желязото с чук и затова вдигаш много шум. Обаче тури го в огъня и тогава без много шум ще му дадеш каквато форма искаш. (7/стр. 155)
Да приложите, без да правите някакви изкуствени усилия над себе си. (4/стр. 9)
Великото в света започва с най-малките усилия. Туй трябва да знаете! (22/стр. 421)
Искам от вас да употребите празното си време, един час – времето, през което ще направите един скандал или някое престъпление. Туй време го искам аз, т.е. най-малкото, а ако дадете повече – добре. Но казвам на всинца ви: Най-малките разходи искам. (31/стр. 99)
Решете се да бъдете Естествени, Божествени хора – такива, каквито ви зная аз първоначално, а не каквито сте сега. (18/стр. 222)
Всички състояния, които предизвикват лъжа, ще ги махате! Ще бъдете естествени. Всички мисли, желания, действия, които произвеждат едно неестествено, стеснително състояние на духа, ще ги отмахнете! (31/стр. 248)
За да има добри резултати в живота си, човек трябва да бъде естествен, да прави всичко непринудено. Речете ли да пресилвате нещата, вие ще имате обратни резултати. (29/стр. 101)
Всяко пресилено нещо е несвоевременно и не може да има полза. (36/стр. 181)
Аз не искам да бъдете по-добри, отколкото сте сега! Помнете това: всяко пресилване носи изтощаване. (32/стр. 450)
Речта ви трябва да бъде много естествена. Не трябва да бъдете ексцентрични. Ексцентричността е качество на страха. (21/стр. 458)
Аз ви говоря естествено, непринудено, така искам и вие да говорите – говорът ви да бъде като водата на извора, да се лее естествено, без никакво усилие. Всеки да се прояви така, както Бог го е създал. (13/стр. 283)
Всяко движение на очите, на ръцете ни във всичките наши пози трябва да бъде съвършено естествено… Ще бъдеш искрен в движенията си.
(12/стр. 192-193)
Грациозни движения има в човека, но те много рядко се случват. Те са най-хубавите, най-красивите неща, които остават в нас дълбоки впечатления.
(21/стр. 397)
Във всичко трябва да имате изящност!
(32/стр. 390)
Ще се научите лицата ви да бъдат тихи и спокойни, чисти, естествени, много естествени. Представете си, че от всичко сте задоволени; като че имате всичко, каквото желаете – какъв изглед ще има лицето ви? (24/стр. 55)
Сега ние започваме просто: с малки прости упражнения; упражненията са елементарни.
(12/стр. 174)
В Окултната наука има методи, които струват много скъпо, но тия методи, които ви давам, са най-износните, най-практичните, те са и проверени.
(21/стр. 522)
Бог всякога започва с най-елементарните, с най-простите неща в света. (18/стр. 57)
Няма да правите никакви усилия: ще бъдете много естествени в пеенето, като децата. (12/стр. 125)
Вие се стеснявате. Естествено трябва да пеете. Аз не съм добър певец, но естествено пея, свободно.
(12/стр. 233)
В пеенето ви да има яснота и мекота… Аз употребявам музиката като един последен метод да внеса хармония между вас. (12/стр. 152, 176)
У вас има такива кармически състояния, които по никакъв друг начин не можете да смекчите освен със силата на музиката. (21/стр. 162)
Когато човек започва да пее по който и да е начин, му поолеква на душата. (13/стр. 810)
Сега вие мислите, че като седя така естествено между вас, на същия уровен с вас, че и аз съм като вас. Казвате: „И Учителят е като нас“. Тъй като ходя с вас, казвате: „Учителят, и той е забатачил като нас“. Много се лъжете. Аз обичам естествения живот, но не забатачвам. Защо обичам естествения живот? Той е живот на Природата. Естествен трябва да бъде човек! (12/стр. 454)
Някои ми правят бележки, че всякога не съм достатъчно сериозен – говоря умни работи, ама тъй несериозно не ми подобава… Но ако стана сериозен, вие щяхте да заспите. Аз не обичам да се смея, но някой път се смея, искам да видите, че и аз съм донейде като вас. (13/стр. 402-403)
Работете разумно: не бива по буквата на закона да се водите, а по Духа на нещата. (8/стр. 103)
Силата на живота не е в буквата, а в Духа.
(16/стр. 283)
Не се спирайте върху буквата на нещата: буквата умъртвява, Духът носи живот. (10/стр. 509)
В Писанието някои идеи са преведени толкова буквално, че ако се явеше някой пророк или Христос, те биха се чудили на гениалността на тези хора: как е идвало това нещо на ума на хората – тъй да изопачат мислите, че да предадат туй, което те не са нито сънували, нито на ум не им е идвало. (12/стр. 95)
Божественият път е само за разумни хора.
(10/стр. 228)
Ние сега, съвременните хора, под „път“ разбираме само един път, който можем да изходим от единия край до другия. Това не е път, това е една права линия. А Път, Божественият път, това са всевъзможни методи и начини, по които човек може да живее разумно в този свят. (24/стр. 206)
Използвай услугите на малките ежедневни случки в живота, за да проявиш своята разумност.
(37/стр. 263)
Когато живее съзнателно, с интерес към живота, човек се пробужда. (11/стр. 383)
Светът, който ние наричаме Христово училище, той е Школа, Велика Школа. И във вас искам да се събуди туй съзнание, да се съзнавате като ученици на Школата. (31/стр. 109)
Човек може да живее в една Школа съзнателно, а може да живее и несъзнателно. Досега вие сте живели несъзнателно. Съзнателно ще живеете в Школата! (31/стр. 185)
Човек трябва да слиза на Земята доброволно и да знае защо е дошъл. Той трябва и доброволно да замине за другия свят. Щом и едното, и другото става с насилие, човек още не се е пробудил. (11/стр. 466)
Казвам: Първото нещо за всинца ви е да се яви във вас онова Велико съзнание за онази вътрешна благодарност – да се радвате, че сте дошли на Земята. Този момент е най-важен! (34/стр. 33-34)
Събудената душа не иска да бяга от Земята, тя казва: „Сега ще живея на Земята при всичките условия. Тъй ще живея, както Господ иска“. (13/стр. 340)
Каквито условия да ти се дават отвън, ти трябва да бъдеш готов да ги използваш. (29/стр. 252)
Ние трябва така да вярваме на Бога, че при всички условия, които могат да се родят в света, да имаме туй доверие, че всичко ще се оправи. (33/стр. 114)
Бог е поставил дъгата за знак на човечеството, че втори път потоп няма да става. Това значи, че когато човек живее съобразно седемте велики добродетели на дъгата, в неговия живот потоп няма да стане и мъчнотиите му лесно ще се разрешат. (30/стр. 122)
Когато сам Този, Който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава Своето съдействие и Своето благословение – питам: Има ли място за съмнение? (36/стр. 161)
Съмнението е един от опасните паразити, който се размножава бързо: за 24 часа то е в състояние да отрови кръвта на човека; и след това той трябва да прави големи усилия, за да пречисти кръвта си отново. (37/стр. 314)
Каквото и да ти дойде, ти не се съмнявай, върви в Божествения път; вярвай, че Божественият план в твоето развитие ще се завърши с всички тънкости.
(18/стр. 33)
Има Промисъл в света. Аз съм го опитвал.
(33/стр. 127)
Като изпълнявате Великия Божи план, вие ще живеете и ще заминете за другия свят, без да сте били тежест на някого. (13/стр. 526)
Най-лесният закон за изпълнение е Божественият закон. И децата го изпълняват, и животните го изпълняват. Всичко живо в света изпълнява Божествения закон и голяма гениалност се изисква, за да го изопачиш. (21/стр. 49-50)
Да добиете Чистотата – това е най-лесното нещо. Най-естественото нещо е да бъде човек чист!
(34/стр. 97)
Сега моето желание е всичко у вас да бъде естествено, а не изкуствено. Аз се пазя и не искам нищо да ви налагам. Аз толкова обичам свободата, че искам всичко да става естествено, доброволно; защото, ако река да ви насилвам, това ще донесе лоши резултати. (12/стр. 119)
Ако съм опасен за вас, кажете ми, не правете никакви интриги. Аз не искам да се натрапвам на никого: ще ви напусна и ще ви оставя свободни, за да живеете, както искате. (14/стр. 586-587)
Някои хора имат към мен неприязнени чувства, но аз ще им се отплатя с Любов. (14/стр. 516)
Единственият метод, който не произвежда никакви лоши последствия, това е действието чрез законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Само те са чистите методи, по които ние може да действаме. (12/стр. 119)
Правилният метод – то е отворената врата.
(23/стр. 291)
Естественият свят е свят на Абсолютната свобода. (9/стр. 269)
Можем ли да спрем течението на реката? Трябва да я оставим да върви по своя път. Можем да направим само едно: да я използваме. (17/стр. 13)
Съзнателна работа се изисква от човека.
(10/стр. 467)
Някой казва: „Днес спечелих еди-колко си лева“. Нищо не си спечелил, ти си гонил само Михаля. Истинската печалба седи в това, което си ял на лозето. (26/стр. 199)
Каквито усилия да правите, ако Любовта е далеч от вас, животът ви се превръща в ад. (37/стр. 334)
Да ядеш от забранения плод, това значи да ядеш без Любов. (37/стр. 332)
Като знаете това, дръжте връзката си с Божественото и не мислете, че можете да имате реални постижения по механичен начин. Реалното се придобива по реален начин. Едно се иска от човека: съзнание за всичко, което върши. Яде ли, пие ли, работи ли – всичко да става за Слава Божия. (10/стр. 435)
Човек трябва да прави всичко с Любов и с разположение. Ако мисли, работи, яде или учи – всичко трябва да му е приятно. (11/стр. 466)
Няма нищо по-велико в моята душа от молитвата, няма нищо по-приятно от музиката и по-необходимо от яденето – моята опитност ми казва тъй и аз съм съгласен с това. Това са преживени и проверени Истини. (13/стр. 340)
Всичко, което човек върши несъзнателно, е светско. Всичко, което човек върши съзнателно, е Божествено. (10/стр. 524)
Трябва да схванем нашите отношения към Бога. Ще се запитате: „Син ли съм аз на Бога, или не?“. Това аз подразбирам: слугувал ли съм на Господа, или не? Ако вие може да дадете най-правилно разрешение на този въпрос, той е най-прост. (18/стр. 56)
Синът подразбира отношение, връзка между Божественото и човешкото съзнание. (10/стр. 436)
И когато Господ се яви у вас – във вашия ум, сърце, във вашия свят – Той ще започне с най-елементарните и прости работи. (18/стр. 57)
Ти може да си бил там горе един Ангел, да си се занимавал с велики работи, а пък тук ще ти дадат прости работи. (35/стр. 238)
Разумният и щастлив живот зависи от прости неща. (37/стр. 307)
Една тънка жива материя …прониква в нашия организъм. Тази материя огражда клетките с особена сила, която учените хора наричат имунитет. Когато всяка клетка имунира с Божествената мисъл, или когато човешкият организъм имунира с Божествената мисъл, човек е защитен от всички непредвидени случайности, от всички мъчнотии, от всички нещастия в живота. (10/стр. 58-59)
Всички неща са определени строго математически и когато човек е в хармония с Възвишения свят, който регулира всички светове, животът му тече плавно и естествено. (13/стр. 241)
Човек умира, без да е реализирал даже стотна част от програмата, която му е определена… „Искам да бъда като приятеля си.“ Това е подражание, не подражавай на никого, но изпълни своята програма.
(13/стр. 524)
Във всинца ви Божественият Дух в даден случай действа специално, по особен начин. (24/стр. 128)
Всеки да бъде оригинален в проявите си, на никого да не подражава. (15/стр. 347-348)
Ако си служите със сравнения, с уподобявания на нещата, вие разваляте тяхната красота. (2/стр. 323)
Всеки човек е естествено красив. (37/стр. 46)
Не искам механична дисциплина. Проявете онова, което е вложено във вас. (7/стр. 110)
Никога не мислете, че условията, при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание всеки човек е точно на мястото си.
(32/стр. 293)
Всеки трябва да разрешава задачите си при обстановката, в която е поставен, и при възможностите и условията, които отговарят на неговото естество. За ба бъдеш човек, не е нужна специална обстановка. Обстановката не изменя човека. (6/стр. 93)
Каквито са нещата по своето естество – по ум, сърце и воля – те всякога се проявяват съобразно него… Човек може да се дресира, но не може да възпита своя ум, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! (21/стр. 572-573, 574)
Не си правете илюзии, не мислете, че човешкото естество може да се измени. Не може да се измени човешкото естество. (31/стр. 209)
Само Божествените мисли, когато проникнат в човека, имат силата да урегулират човешкото естество. (5/стр. 686)
Работата на човека е до условията – да използва условията и да ги подобрява, а работата на Бога се отнася до вътрешното естество на нещата. (21/стр. 573)
Ще работим разумно – трябва да разбираме дълбоко своето вътрешно естество. (31/стр. 171)
Докато човек не даде ход на Божественото начало в себе си да проникне във физическото му тяло, той не може да живее добре. Вън от Бога няма добър живот. (37/стр. 301)
Не се обезсърчавайте, но започнете от елементарните работи и постепенно вървете към по-сложните. Бог е определил програмата на всеки човек, следователно всеки може да изпълни тази програма. Друг е въпросът, ако искаш да излезеш вън от програмата си – там се иска особена сила; малцина могат да направят това. (13/стр. 523)
Необикновените мисли, чувства и постъпки съдържат мощна велика сила. (14/стр. 604)
Необикновени да бъдете! (13/стр. 361)
Всеки от вас ще гледа да се развива нееднообразно, а по пътя, който му указва неговата собствена душа. Клончетата на дърветата не вървят по една, а по различни посоки, но все пак те съставят една вътрешна хармония, симетрия. (32/стр. 33)
Ще се стремите животът ви да бъде разнообразен. За вас трябва разнообразие. Еднообразието е убийствено. (21/стр. 159)
Еднообразието е сянка на живота. (28/стр. 52)
Човек е същество на разнообразието. (21/стр. 159)
За да бъдат щастливи хората, се изисква твърде малко, а сега те правят големи усилия. (9/стр. 46)
Всичко имаме, а вие ще кажете: „Как имаме всичко, а пък сме бедни?“. В туй е работата! Нищо да нямаш, а за богат да се мислиш… Ние сме богати бедни, доброволно бедни, а хората са бедни богати.
(31/стр. 226)
Днес има много богати хора, но са недоволни. Едните на кладата са щастливи, другите при голямото богатство, което имат, са нещастни. Как ще разберете вие това? (28/стр. 364)
Богаташите се намират на дъното на океана и затова слънчевите лъчи не могат да проникнат до тях. Как могат да се спасят? Като оставят златото на дъното на океана. „А има ли горе живот?“ Има – много по-прекрасен. (32/стр. 18-19)
Красив е животът на Земята, когато човек живее съзнателно и разумно! (26/стр. 418)
И ако ние разбираме това, ще бъдем щастливи на Земята, доколкото човек може да бъде щастлив на Земята. Пълно щастие тук не може да има.
(1/стр. 300)
Това, което хората наричат щастие на Земята, то е добрата страна на човешкия живот, но не е още Божествен живот. Между Божествения живот и добрата страна на човешкия живот има една много тънка разлика. (9/стр. 46)
Всички искате да живеете един щастлив живот на Земята, но не по земному можем да живеем тъй. (13/стр. 684)
За да бъдете щастливи, трябва да бъдете умни, мъдри. (16/стр. 267)
Цялото наше щастие, цялата наша сигурност на Земята е окачена на една паяжина, на конеца на една паяжина, и толкова е сигурно нашето щастие. И при това учените, съвременните философи, даже религиозните хора и духовните хора искат да ни уверят, че животът на Земята е нещо реално.
(13/стр. 623)
Единствената Реалност в света е съзнателният живот, който се проявява чрез светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. (13/стр. 216)
Пътят за придобиване на щастието е много прост и естествен: да бъдеш чист по ум, по сърце и по дела. (16/стр. 413)
Стремете се да свършите започнатата работа, не отлагайте работата си – само така ще бъдете щастливи. Отправяйте ума и сърцето си към работата, която ви е дадена. И след като свърши започнатата работа, човек има право да се пита защо е дошъл на Земята. Отговорът е прост: ти си дошъл на Земята да учиш и да работиш. (16/стр. 27)
Щастието е качество само на ученика. И на Земята най-щастливи са учениците. Вкъщи децата са най-щастливи – те са учениците. (12/стр. 627)
Щастието не върви пред човека, а зад човека. Това означава, че докато човек търси щастието, не може да го намери… Ще бъдеш щастлив само тогава, когато забравиш себе си. (9/стр. 45-46)
Докато мислиш за себе си, ти не си свободен. Защо тогаз ти и Бог сте различни неща, има две личности. (30/стр. 318)
Когато престанете да мислите за себе си, за своето тяло, сърце, ум и душа; когато престанете да мислите как да се спасите – тогава ще намерите Христа. (19/стр. 147)
Движение има само за онези, които се движат и не виждат туй движение. (24/стр. 164)
Обърнете ли внимание, че трябва да бъдете светии, вашето съзнание се спира там… Като престанете да мислите за това, вашата святост ще се увеличи. Светостта е резултат. (12/стр. 47)
Светият човек няма никакъв външен изглед. Светия човек ще го видиш, че е един обикновен човек. Той е толкоз обикновен, …толкоз естествен, толкоз доволен. (23/стр. 39)
Простотата в малките неща.
Да не се удавите в света
Там, където камъкът пада, малкото зрънце стои.
(2/стр. 119)
Не ставай преждевременно светия. (2/стр. 32)
Не израствай повече, отколкото трябва, за да не се пречупиш. (2/стр. 189)
На път врата не поставяй. (2/стр. 33)
Слизай там, където водата слиза. (2/стр. 123)
Търси общението на Разумното. (2/стр. 33)
Мълчи само кога си сит, но не и кога си гладен. (36/стр. 185)
Бъди мек като водата, без да си вода. Бъди мек като въздуха, без да си въздух. (7/стр. 446)
Върви тихо, леко, като по вода. (6/стр. 133)
Вглеждайте се в живота на извора и всякога постъпвайте като него. (10/стр. 386)
Не се привързвайте към преходните неща, за да не страдате. (11/стр. 281)
Под думата „естествен живот“ разбираме „живот, който постоянно тече“. (25/стр. 64)
Бъди доволен в недоволството си. Бъди радостен в скръбта си. Бъди весел в непостижението си.
(2/стр. 207)
Има една Радост, която е вътре в нас и ни уравновесява. (19/стр. 222)
Аз казвам: Най-доволните, най-щастливите хора в света са тези, които виждат най-малките, микроскопическите неща. И от тях са доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе… Туй е действително реалното, положителното. (21/стр. 285)
Не си играйте с големите преживявания! Играйте си с онези малки преживявания на Любовта. Туй, мекото, приятното преживяване – то е Божественото; а онези, големите преживявания – това са главни, които могат да предизвикат цял пожар.
(21/стр. 539)
Големите снаряди рядко се хвърлят. Големите работи не са лесни. (24/стр. 19)
Човек трябва да се пази, да не се излага на силни, големи ветрове, но има един приятен тих ветрец, от който не трябва да се крие. Този ветрец предизвиква голяма приятност у човека, този ветрец аз наричам Дихание на Бога. Съществата от Невидимия свят, които ни обичат, изпращат този приятен тих ветрец да ни полъха. (26/стр. 86)
Бог не обича да товари хората с голям товар. Той е направил всичко с голяма разумност. Той дава малко нещо, за да ви направи щастливи. (28/стр. 141)
Любовта се проявява в малките работи, тя се крие зад малките неща. Малката рекичка е проява на голям извор. (37/стр. 253)
Човекът седи в малкото, в деликатното нежно чувство, а не в големия поток на чувствата.
(22/стр. 257)
Божественото е тънкият конец на Любовта.
(28/стр. 141)
Които са постили по десет дена, привличат от тия по-тънки сили. (12/стр. 356)
Който е гладувал съзнателно, човек е станал.
(37/стр. 122-123)
Като гладува, човек върши най-малката и лека работа в света. Познай глада, за да разбереш смисъла на живота. (37/стр. 125)
Животът е красив, когато се изявява с всички блага и придобивки, с всички радости и скърби по малко, капка по капка. При това положение даже и страданията, от които се страхувате, няма да бъдат страшни. (37/стр. 242)
Малките благодеяния са благотворни, а големите благословения са поройни. Малките благословения са като росата… Аз предпочитам росата. (12/стр. 324)
Росните капки са служители на нежната трева.
(14/стр. 633)
Ако искаш да обсебиш Любовта, да я държиш само за себе си, тя става по-тежка и от Земята, и от Слънчевата система. Ако си доволен от най-малките прояви на Любовта и си готов да я споделиш с всички хора, тя става толкова лека, че можеш да я носиш всякога със себе си. (11/стр. 413)
Когато съзнанието на човека е пробудено, той се превръща в извор, който постоянно дава. (10/стр. 436)
Един жив извор трябва да има вътре във вас.
(13/стр. 824)
Закон е: Докато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните си. Раните ще дойдат в света при сегашния живот, на всяка стъпка може да ви дойдат рани. (13/стр. 567)
Сегашният градски живот е много неестествен, вследствие на което се поражда натегнато състояние, липса на енергия, която няма отде да се почерпи. (4/стр. 48)
Днес се остарява от грижи и от неестествени тревоги, които изваждат всекиго от нормалния път. (8/стр. 228)
Сегашните хора минават един неестествен живот – безпокоят се за нищо и никакво; мислят, че са направили много нещо, а всъщност нищо не са направили. (13/стр. 61)
Ако срещнеш на пътя си Христос, Той ще те пита защо си толкова окъсан. За оправдание ще кажеш, че си живял и работил с единствената цел да се осигуриш на Земята, да направиш живота си по-лек и радостен. Христос ще ти каже: „Криво си разбрал Моето Учение, криво си разбрал Радостта“. Радостта се основава на Великите Добродетели, а не на парите – само добродетелният човек може да се радва. (16/стр. 382)
Всъщност лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия: той води към израждане. (15/стр. 341-342)
Казват: „Един живот ще се живее, да го минем, както и да е“. Не е така! Животът има смисъл, когато от човешкия се минава в Божествения. Става ли обратното, животът губи смисъла си. (27/стр. 307)
Каквито печалби и да имаш в човешкия живот, най-после животът ти ще се обезсмисли. (27/стр. 306)
Във всички обикновени неща човек изгубва смисъла на живота. И трябва да влезем в Необикновеното, или в това, което само по себе си не се изменя.
(33/стр. 202)
Затова мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят; да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго освен празнота, скръб и отчаяние. (36/стр. 180)
Земният живот няма смисъл сам по себе си. Животът на Земята е най-голямото разочарование, което човешката душа ще срещне. (30/стр. 131)
За Соломон казваха, че няма цар, подобен на него, но и той се разочарова от човешкия свят, т.е. от суетата в живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломон написа ценни книги, в които изнесе несигурността и преходността на този свят. (15/стр. 413)
Радостта подразбира пробуждане на Висшето съзнание в човека… Радостта принадлежи към Божествения свят. (16/стр. 373)
Божественото осмисля нещата, прави ги свежи, чисти – обновява ги. (27/стр. 308)
Искам да се събуди у вас Будическото състояние, или тъй нареченото Божествено съзнание… Причината, дето много хора са нещастни, се дължи на това, че Будическото тяло у тях е в спящо състояние. (22/стр. 420-421)
Учители всякога е имало в света, Ангели всякога са слизали на Земята, благоприятни условия всякога са съществували; но човек може да използва всичко това, когато Божественото в него се пробуди.
(26/стр. 352)
Ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога – той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот!
(45/стр. 4)
В ума на Бога нашите страдания не съществуват. Той ги вижда и знае, че е от неразбиране. Благата, които ни е дал, ние не ги използваме както трябва. Ние искаме да ни освободи от нашите страдания. И ние някой път умираме, за да покажем колко сме страдали. (45/стр. 154)
Човек трябва да излезе извън своя егоизъм, да отвори душата си на Божественото Слънце, да излезе из рамките на сегашните си възгледи. Сегашното човечество е пълно с лицемери. (14/стр. 497-498)
Сега ще ме извините, че ще издам една ваша тайна: като наблюдавам хората – и грешниците, и праведните – на лицата на всички виждам маска, която им придава благочестив вид. Някой пита: „Как си?“. „Много добре съм. Ти как си?“ „И аз съм много добре, благодаря на Бога.“ Това е актьорство – и двамата не са добре, а човек трябва да бъде естествен, душата му да е пълна с Любов. (13/стр. 37)
Засега нашият живот е неестествен, но ще се примирим. Като дойде Божественият живот, тогава ще дойде и естественият живот. (31/стр. 418)
Едно трябва да се знае: лесният път е най-мъчен и най-мъчният път е най-лек. (15/стр. 407)
Навлизането на човека по-дълбоко в гъстата материя на живота води към израждане… Пазете се и вие да не се удавите в живота. (15/стр. 363)
Грубата материя е като един матрикс (матрица), или като основа за зараждането на престъпленията.
(32/стр. 25)
Човек, който е погълнат в материята, …той е потънал вътре в земята; един тежък човек, който е потънал в земята с мисълта си. (31/стр. 135)
Сегашното съзнание трябва да претърпи някои промени. А тъй както сте, според сегашното си съзнание, и в Рая да влезете, пак ще потънете. (24/стр. 144)
Ако вие турите отгоре на морската повърхност камък, той ще потъне… Така и светът – няма да се мине дълго време и той ще се срути. (24/стр. 144-145)
Велик закон се налага сега на цялото човечество. Велико съзнание се пробужда в света. (32/стр. 29)
Смисълът на живота е извън тази материя, извън този свят, в който живеем. (21/стр. 233)
От епохата на Христа светът се развивал в чисто материалистическо отношение. Духовно той никак не прогресирал. Две хиляди години светът абсолютно е прогресирал в материално отношение.
(45/стр. 149)
Причината за страданията, нещастията, болестите, през които хората минават, се дължат на факта, че те живеят в неорганизиран свят… В неорганизирания свят частите живеят изключително за себе си. (27/стр. 302)
Докато не умре вашият егоизъм, вашето лично аз, за което сте живи – няма да бъдете живи.
(18/стр. 320)
Не мислете, че сега като представяте Новото учение, че хората ще го приемат. Те ще го купят, но ще искат да го унищожат, за да се освободят от него. Хората не искат да се освободят от стария порядък в света. То е опасното в света. Никой от вас не е готов да се откаже от себе си. (33/стр. 325)
Докато не се е домогнал до Истината, човек се страхува и казва: „Какво ще стане с мен?“… Един ден сами ще се уверите, че страхът, който ви е обхванал и държи здраво, е безпредметен – навсякъде е тихо и спокойно. (16/стр. 28)
Откажете се от егоизма, от мисълта какво ще стане с вас. (15/стр. 381)
Какво ще стане с вас – не мислете за това, то е определено от памтивека още. С вас ще стане това, което Бог е определил, а то е нещо много хубаво, неочаквано за всички. (26/стр. 146)