Осъзнатата сила на вниманието. Изтръгни Тайната Реалност
Осъзнатата сила на вниманието. Изтръгни Тайната Реалност
Път без светлина, къща без врата, река без вода – празни работи са. (2/стр. 52)
Тая вода, която имате набрана, тя е потребна за цветята, а не за празни работи. (1/стр. 301)
Докато има порои, водата всякога ще бъде кална.
(5/стр. 226)
При говора, тъй както сега разговаряме, влизат много ненужни неща, вследствие на което ние не можем да се разбираме. (22/стр. 427)
Не говорете излишни работи, не мислете излишни работи, не чувствайте излишни работи, не действайте излишно – това е красивото в живота. Това е закон. (22/стр. 23)
Ние разбираме смисъла на думите само тогава, когато започнем да страдаме. Страданието е начин, чрез който ще научим да говорим правилно, кратко и съдържателно. (18/стр. 288)
Когато страдаш, ти изказваш всяка дума с такова вътрешно съдържание, че този, който те слуша, влиза в положението ти и е готов да се жертва за тебе. (18/стр. 288)
Всяка дума е формула, всеки поглед е формула, всяко движение е формула. Всичко, което съзнаваме, мислим, чувстваме, са все формули. (5/стр. 273)
Особена е азбуката на Божествения език. Тя се изразява чрез движения, чрез символи, чрез образи.
(37/стр. 71)
Вие мислите, че е проста работа да се занимавате с такива неща. Велико нещо е да кажеш една сладка дума на някого! (44/стр. 55)
Мощно нещо е сладката добра дума. (11/стр. 132)
Днес се изисква от всички хора будно съзнание: да знаят какво говорят и какво правят. (37/стр. 333)
Много пъти мислите, че можете да говорите каквото искате. Не, много е опасно говоренето.
(33/стр. 418)
Всички нещастия в сегашния обществен живот произтичат все от нашите думи, от нашия глас.
(31/стр. 282)
И произношението, и то е говор. (30/стр. 43)
Човек страда за това, че не знае да говори както трябва. Тази е Истината. (26/стр. 34)
Езикът ни трябва да бъде мек по съдържание, по форма и по смисъл. (31/стр. 373)
Като излизат думите ви, да бъдат сладки като мед и кристални като росни капки. (13/стр. 402)
Ще говорите меко и съзнателно и няма да има никакви изопачения, а ще поставите Истината тъй, както си е. (13/стр. 779)
Тури всяка дума на място, тъй щото никой да не се спъва. (5/стр. 386)
Кажеш ли една обидна дума на някого, или отправиш към него крив поглед, трябва да направиш големи усилия, докато освободиш съзнанието си от тъмнината, която го е засенчила. (37/стр. 269)
Трябва да се научите да пращате на всеки човек по един мил поглед: не да мисли той какво ли искаш да му кажеш с този поглед, но погледът ви да е такъв, че никога да не се забравя. (21/стр. 534)
Като погледнеш човека, твоят поглед да бъде установен, …да бъде чист, лазурен, тъй както Небето.
(13/стр. 722)
Очите ви трябва да бъдат ясни, прозрачни – както водата в някой чист извор е бистра като сълза, та като погледнеш надолу, всичките камъчета да се забелязват. Такива трябва да бъдат очите ви!
(31/стр. 248)
Чистата вода е потребна за пътниците на живота, които се връщат към Бога. (14/стр. 235)
Слънцето изгрява, за да насърчи всички пътници, които вярват в Бога. (23/стр. 311)
Бъдете подвижни като водата, търпеливи като вятъра, бързи като светлината и твърди като земята.
(37/стр. 148)
Помни: ти не си пратен в света да разрешиш всичките противоречия. Ти си пратен да живееш. Ако научиш това, ти много ще придобиеш; ако не научиш това, много още има да се прозяваш.
(2/стр. 208)
Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя. (2/стр. 208)
Не се безпокой, че са ти останали само два крака.
(2/стр. 208)
Не скърбете за двете глави, които нямате.
(27/стр. 9)
Отхвърлете болестите, безпокойствата, страданията – те не съществуват. (2/стр. 28)
Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе силата. (36/стр. 166)
Ходи само между цветята, а не между неща, които са изгубили живота си. (2/стр. 192)
Ако ти се усмихва щастието, не мисли, че то ти мисли добро. (36/стр. 181)
Когато покрай мене мине една сянка и ми се усмихне, гледам очите остри ли са и иска ли да ме изяде, или са меки и нежни и иска да ми помогне.
(32/стр. 397)
Този, който е ухапан от змията на безлюбието, и като ти говори, с думите си ще ти предаде от отровата . (7/стр. 109)
Едно от свойствата на злото е това, че като се допре човек до него, губи част от живота си. (29/стр. 121)
Може ли кокошката да отиде между лисиците да им помага? …Заеме ли се кокошката с такава работа, с нея всичко е свършено. (26/стр. 415)
Най-малкото насилие, най-малката лъжа и най-малкото зло са в състояние да привлекат към себе си същества, умовете на които са толкова фини, че веднага заробват човека. (26/стр. 359)
Дойдат, оберат те деликатно… (31/стр. 379)
Не се занимавайте с патологически работи! Ако някой има слабост, това е вметнато вътре. Злото е внесено в човека от вън. То е чуждо съзнание.
(5/стр. 91)
Когато пияният говори, знай, че не той говори, а виното в него. Досега виното не е казало нито една Истина. (2/стр. 189)
Има един у тебе, който е много упорит. Но четиридесет дена като пости, това е крайният предел, до който той може да упорства. (28/стр. 436)
И най-нещастните са най-непокорните. Има нещо криво в тях. (28/стр. 100)
У лошите хора Бог е скрит надълбоко. (21/стр. 371)
Бог, и в най-лошите хора – Той е все същият. Той не се изменя. Изменяме се ние. (35/стр. 63)
Външно омразата е грозна, страшна, като вълк, а вътре има нещо благородно, меко… Усетиш ли, че омразата прониква в сърцето ти, отречи се от себе си. (14/стр. 68)
Христос казва, че човек трябва да се отрече от себе си… Само така ще се образува между вас тази хармония, тази мека атмосфера – без подозрения, без съмнения, без страх. (34/стр. 92)
Всичките тия прояви, които имаме в един отрицателен характер, като омраза, отмъщение, злоба, ненавист – всички тия чувства са вторични. Те са сянка на нещо изгубено… В човека реално е само Доброто, а злото е само едно отражение на непостигнатите негови желания. (21/стр. 42-43)
Имаш омраза – ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: „В Бога всичко е Добро. Бог е Любов, следователно туй, което сега съм загубил, за в бъдеще ще го постигна“. (21/стр. 43)
Всякога, когато вие се намирате в едно неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва. (35/стр. 113)
Не вземе ли умът участие, чувствата имат свойство да се сгъстяват. Тогава атмосферата натежнее, стане гъста. (23/стр. 50)
Светлата мисъл на човека създава около него приятна атмосфера, която го прави способен да възприема хубавото и красивото. (26/стр. 49)
Грозотата е само изпит за човека – зад грозотата се крие нещо красиво. Навсякъде има нещо, което измамва, излъгва хората, за да привикнат да гледат на нещата не така, както са представени. (26/стр. 39)
Във всяко едно чувство, даже и най-низшето чувство, което може да се появи в човека – в най-долното чувство, има една страна, Божествена, която вие не може да схванете. Вие схващате само опакото на това чувство. (28/стр. 159)
Гледайте на хубавата страна на нещата. Във всяко едно горчиво чувство, във всяка една горчива мисъл, във всяка горчива постъпка се крие Божията Любов. (28/стр. 309)
Начало на всяка проява в света е Любовта. Зад светлината седи Любовта, зад силата седи Любовта; зад недоволството, зад греха пак седи Любовта… Любовта седи зад греха, защото в този случай Любовта още не се е проявила, но чака благоприятен момент да се прояви. (26/стр. 164)
Днес отрицателното съществува и заема голям дял от живота, понеже хората са го оживили. Всяко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот. (25/стр. 148)
Според мене на дявола не обръщайте внимание.
(28/стр. 318)
Колкото по-малко говорите за дявола, толкова по-добре. Това, за което човек говори, то става. Законът е такъв. (33/стр. 126)
Дом, построен по съветите и учението на дявола, е построен на пясък. (26/стр. 298)
Дяволът живее в тъмнина и увлича хората в тъмнина. Искате ли да се освободите от него, потърсете светлината на живота. (37/стр. 91)
Обръщай внимание на най-малкия лъх на светлината, за да откриеш Незнайните пътища на живота. В тях се крият Божиите радости, които слизат от Небето. (37/стр. 265)
Защо да не сте от страната на Господа? Всеки, който се е определил от страната на Господа, е живял с доволство, с радост, с Любов. Той е бил далече от отрицателните прояви на живота. (37/стр. 94)
Не свързвай приятелство със злото. Това е най-тежкият товар, който можеш да понесеш; най-тежката работа, която можеш да свършиш; най-трудното учение, което можеш да постигнеш; най-големите изненади, които можеш да срещнеш.
(37/стр. 264)
Злото има само един приятел – Любовта. Запознай се първо с приятеля на злото – с Любовта, а после и със самото зло. (37/стр. 264)
Не бутай огъня с пръст, но с дилаф. (37/стр. 264)
Щом видиш, че ябълката е наядена, тури я настрана; тя е на червея, тя не е твоя. (33/стр. 277)
Нищо не коства на човека да се въздържа от всичко лошо и нечисто. Въздържа ли се от лошото, от злото, той може да бъде щастлив. (26/стр. 352)
Силната е станала силна, защото се е упражнявала. Страхливата е станала страхлива, защото се е поддавала на страха. Човек чрез упражнения става това, в каквото се упражнява. (45/стр. 85)
Не рови тинята, която се е наслоила в твоя път.
(27/стр. 58)
Няма какво да човъркаш раните си. (28/стр. 186)
Без мърморене раните зарастват лесно, а с мърморене – по-мъчно. (33/стр. 432)
Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш.
(36/стр. 172)
Питам ви: мислите ли, че извън Бога – Който така разумно е устроил нашето тяло, Който е вложил в нас Духа Си – има някоя сила, която може да потопи нашата душа в океана, да ни лиши от живота? Няма такава сила! (34/стр. 14)
Там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото Той е пълна Виделина, която прониква всичко.
(36/стр. 189-190)
Не се отчайвайте, може да дойдат изпитания, колебания, съмнения. Това са естествени неща… Вярвайте всички в Божественото, което живее във вас, което ви говори – само това е спасителният път! (32/стр. 404, 405)
Не обръщайте внимание на дребнавостите в живота. Хиляди страдания ще дойдат за вас. Ще имате изпитания, изкушения не само външни, но и вътрешни – не им обръщайте внимание. (22/стр. 559)
Даже няма да се занимавате с погрешките си, понеже е опасно. Не разглеждай много погрешките си! Благодари, че малко си направил. Направиш една погрешка, кажи: „Слава Богу, че се отървах с малко!“. (28/стр. 63)
Мнозина искат да им се покажат отрицателните черти и погрешките им. Ако е за погрешки, всеки знае къде и кога греши. Той ги знае по-добре от всички. Пък и съседите знаят погрешките му. Ако питате мене, аз бих посочил добрите ви черти и ще кажа как да работите, за да ги развивате. Правете същото и със себе си. Всеки ден намирайте по една добра черта в себе си и работете върху нея.
(29/стр. 136)
Добрият живот седи в съзнанието. Аз никога не допущам в себе си нещо отрицателно. (35/стр. 235)
Никога не допущай само отрицателна мисъл в ума си. Ако се промъкне по някакъв начин, тя трябва да стане основа, да предизвика положителна мисъл.
(43/стр. 41)
Винаги замествай грозното с красивото.
(44/стр. 61)
Дайте внимание само на хубавото, на красивото в света. Това е естественото положение, което човек може да заеме в живота. (2/стр. 306)
Вниманието подразбира пробуждане. (2/стр. 305)
Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта. Кои разбраха и видяха това изключение? Само будните по съзнание. (2/стр. 253)
Бог никога не спи, нито дреме. Той всякога е буден. (2/стр. 418)
Бог не може да се изненада от нищо, понеже пребъдва във всички моменти. (36/стр. 185)
Когато нашето съзнание е будно – в този момент там е Бог. (7/стр. 41)
Истинската философия е философията на сегашния момент. В момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ; и тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта. (26/стр. 11)
Решаващите работи са много прости, но се изисква внимание, понеже са малки. За да видиш малките работи и за да ги познаеш, че са важни, изисква се много будно съзнание. (7/стр. 382)
Най-малкият изпит е най-страшният, най-мъчният. Най-големият изпит е най-лесният. (22/стр. 32)
Любовта е постоянна, непрекъсната, но ние я долавяме от момент на момент. Засега е така.
(7/стр. 146)
Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, постоянно прониква. (12/стр. 159)
По-рано, при слизането на човечеството, Любовта не е била тъй силно проявена, както сега; не е имало такава Любов. Но понеже днес ние сме на дъното, при най-големите противоречия в живота, при най-големите страдания, затова и тази Любов се проявява по-усилено. Спрямо нас сега Бог употребява по-големи усилия да ни помогне. (32/стр. 373)
В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! (12/стр. 159)
Любовта е единствената утешителка на човека в тежки и трудни часове на живота му. (10/стр. 187)
Човек учи Любовта във време на бедствие.
(7/стр. 119)
Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят, те са Божии Благословения. (36/стр. 165)
Тежките душевни състояния, паденията, през които човек минава, са най-важните моменти на неговия живот, те носят най-големите блага за човека. (15/стр. 207)
В най-големите нещастия има най-изобилна храна. (14/стр. 316)
Какво се крие в горчивата чаша? Божията Любов. (16/стр. 28)
Само в тъмната нощ ще видиш Господа.
(24/стр. 158)
Какво представя нощта? Нощта е времето, часовете на страдания, когато човек е сам; когато, освен Бог, никой друг не може да му помогне. (29/стр. 105)
Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш! (22/стр. 39)
О, тъмна нощ, която приготовляваш светлия ден, който иде! (7/стр. 474)
О, мрачна нощ на живота, която ми даде възможността да видя всичката красота на Небето – аз те поздравявам! (41/стр. 211)
Зад всеки затвор, зад всяка тъмнина седи светлината. (28/стр. 31)
Хиляди очи има в тъмнината. (5/стр. 760)
Любовта има много очи. (37/стр. 275)
Като кажете, че няма кой да ви обича, казвам: Лъжа е това. Невъзможно е в света никой да не ви обича. Най-първо дяволът ви обича. (28/стр. 112)
Съвременното общество не знае колко то дължи на дявола… Вие днес трябва да благодарите на този Велик Дух. (14/стр. 278)
Казвам: Който иска да разбере Божията Любов, той непременно трябва да слезе в ада. (26/стр. 174)
Адът е място, където човек познава себе си.
(37/стр. 124)
Вие казвате: „Обзел ме е един дявол, че ме мъчи“. Ами дявола кой го е обзел? (22/стр. 39)
И дяволът обича Истината, както и Ангелът.
(26/стр. 303)
Ако съм с Господа, и в ада ще ми е добре, но ако съм без Него в Рая, защо ми е той? (19/стр. 104)
Ако Бог е в ада, и аз ще отида там, иначе кракът ми няма да стъпи там. (26/стр. 174)
Бог като ви проговори, адът веднага става Рай. Ако не ви проговори, Раят става ад. Такъв е дълбокият закон. (31/стр. 164)
На вратата на Спасението стоят дяволи – дебнат човека. Като видят дяволите, хората бягат.
(14/стр. 596)
Господ ти казва да отидеш при дявола. Ти казваш: „Слушал съм много лоши работи за него!“. Господ ти казва: „Не бой се! И дяволът върши Моята работа“. (30/стр. 294)
Докато не отидете при дявола, и при Бога няма да отидете. (14/стр. 596)
Това е Истината в живота – Господ ще те опита деветдесет и девет пъти и на стотния път ще каже: „Ти заслужаваш“. (13/стр. 594)
Знаете ли какво нещо е да се свържеш с Бога? За това нещо се изисква постоянство от ученика. Ученикът трябва да бъде като октопод – ти пускаш, той не пуска. (12/стр. 551)
Истински ученик е този, който каже на своя Учител: „Правете каквото щете с мен, но ми дайте знание!“. (7/стр. 338)
Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз! (13/стр. 397)
Това значи: както и да изглеждат нещата отвън, аз приемам напълно Твоята Любов. (25/стр. 156)
Ни капка съмнение! Ако Учителят ти те заведе в ада и ти се усъмниш – ти ще си затворен там и там ще останеш. (12/стр. 542)
Пътят на ученика – това е Новото, което днес Бог дава. (10/стр. 9)
Пътят на ученика е като зазоряване. (9/стр. 148)
Под думата „ученик“ ние разбираме човек, който учи съзнателно, придобива знание и го използва за благото на своята душа. (22/стр. 545)
Истинският живот започва от ученика.
(10/стр. 94)
За да бъдете ученик, трябва да отговаряте на няколко качества. Първото качество: да обичате Учителя си. Второто качество: да обичате Бога, т.е. Мъдростта. Третото качество: да обичате Истината, т.е. Духа Божий, който се влива у вас. Когато Духът дойде у вас, той ще ви изясни нещата. Значи, Учителят ще ви запише, Бог ще ви поучи, а Духът ще ви изясни нещата. (22/стр. 561)
На ученика трябва да говорят и трите гласа: Учителят трябва да му говори, Бог трябва да му говори и Духът трябва да му говори. Духът ще внесе в него светлина, Бог ще внесе знание, а Учителят ще внесе мекота. (22/стр. 562)
Аз искам на първо време да възприемете отвътре Духа, защото в този случай има нужда от още двама свидетели отвън. Вашият Дух е първият свидетел, аз съм вторият свидетел, а вие сте третият. По такъв начин ние съставляваме една троица. (32/стр. 230)
Аз присъствам, за да съм свидетел на Божията Благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога. (36/стр. 147)
Бъди благодарен, че Бог сам те е определил на спасение… Определил те е – това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. (36/стр. 159)
Отвъд двойствеността.
Само пробудеността е мост
Път, който има много пътеки, той е път на света. Път, който няма никакви пътеки, той е път на Духа. (2/стр. 123)
Злото и Доброто са неща външни. Човек е онова, което съзнава в дадения случай, че е зло и Добро… Но самият човек не е нито в Доброто, нито в злото. Доброто и злото са само пътища. (1/стр. 15)
Истинският път няма пътеки. (2/стр. 123)
В моя път дясна и лява страна няма. Има само един път – Пътят на Любовта. Нищо повече! И десният, и левият път са свързани с Любовта. (32/стр. 400)
Аз имам едно разбиране: и в лошия живот, и в добрия живот – Бог е там. (35/стр. 231)
В Реалното има две страни. Има тъмна страна, има и светла страна. (5/стр. 836)
Докато расте и се развива, човек постоянно минава през светлина и тъмнина на съзнанието си. За да издържи на тия състояния, той трябва да има вяра в Бога като център на неговия живот.
(10/стр. 435)
Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея. Щом се прояви светлината, те се радват. Голямо Благословение е тъмнината в света. (29/стр. 275)
Без тъмнина звездите нямаше да светят. Значи, в човешкия живот тъмнината е необходима, за да се проявят добродетелите – звездите. (29/стр. 323)
В тъмнината човек може да научи това, което в светлината по никой начин не може. Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му. Същото се отнася и до светлината. Тъмнината е млада мома, а светлината – млад момък, които се женят един за друг. (29/стр. 275)
Тъмнината и светлината са приятели на Любовта.
(37/стр. 291)
Бог е и в тъмнината, и в светлината. (29/стр. 275)
И като скърби, и като се радва човек, Бог е в него: в скръбта Той е скрит дълбоко в душата му, в радостта пък Той се изявява навън. Значи, като Любов, Бог се проявява навсякъде, но никога не говори за Себе Си. (11/стр. 18)
Зад противоречията седи разумният живот. Зад несполуките седят сполуките. Зад смъртта седи безсмъртието. (6/стр. 150)
Зад всички явления в света седи Бог, Божественото съзнание. (6/стр. 151)
Говори ли ми някой Добро, или зло – Бог ми говори. Според мене няма зло в света. Важно е да приемем, че всичко иде от Господа, в Когото живеем и се движим. (18/стр. 21)
Всичко, което се случва в живота ви, представя Ръката на вашия Велик Баща, Който ви дава възможност да Го намерите и познаете. (29/стр. 283)
Няма лоши условия, няма лоши времена, няма лоша съдба – лошото или Доброто зависят от субективното разбиране на човека. Има известни съвпадения, някои лоши, или неблагоприятни, външни условия, но те могат да се избегнат и подобрят.
(37/стр. 189)
Чудни сте, като кажете „не мога“. „Мога“ и „не мога“ – туй зависи от съзнанието ви. (31/стр. 99)
Искам да бъдете във вътрешна хармония, да не се раздвоявате. Мене вие не можете да раздвоите по никакъв начин – щом речете да ме раздвоите, аз късам нишките и ви оставям долу. (32/стр. 400)
За мъдреците няма зло, няма и Добро – всичко е Любов. (11/стр. 404)
В Бога злото и Доброто се примиряват. В Бога няма никакво зло. Там настава вечен мир. (34/стр. 204)
Да виждаш нещата в един или друг смисъл, това се дължи на твоя вътрешен свят. (16/стр. 82)
Който разбира вътрешния закон на Реалността, той гледа еднакво на всички неща; ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма. (13/стр. 121)
Това, което сега искам да ви кажа, ще се разбере дотолкова, доколкото съзнанието ви е разширено: от съзнанието зависи дали нещата ще бъдат разбрани, или неразбрани. (14/стр. 684-685)
На оня от първо отделение казвам: „Приятелю, ти не можеш да разбереш оня, който е свършил гимназия или университет“. „Аз го разбирам, но той е еретик, не разбира.“ Не е еретик той, но съзнанието му е по-широко от твоето: за себе си и ти си прав, и той е прав. (14/стр. 526)
Слънцето говори с всички живи същества на един общ език. Защо? Защото във вътрешното разбиране на нещата няма никаква разлика. Дойдат ли до външното разбиране на нещата, хората вече се разделят. (11/стр. 208)
Неразбирането се дължи на противоречивото естество в човека, което постоянно го отделя от Бога. Ронливо, неустойчиво е човешкото естество.
(2/стр. 338)
Като се натъква на своето естество, човек среща голямо противоречие… За това противоречие именно е казано в Писанието: „Чудно и страшно съм създаден, Господи!“. (11/стр. 224)
Всеки човек в себе си е раздвоен: половината от материята на неговото тяло принадлежи на злото, а другата половина – на Доброто. Тази е причината, поради която в човека има постоянна борба.
(11/стр. 431)
Човек е двойно същество: едното същество, Доброто в човека, представлява Дървото, което Бог първоначално е посадил в Рая; второто същество, злото в човека, има по-нов произход. (2/стр. 241)
Лошото същество в човека го прави недоволен. Доброто същество го прави доволен и щастлив. Обаче колкото доволството е притежание на човека, толкова – и недоволството; колкото радостта е негова собственост, толкова – и скръбта. Човек стои вън от доволството и недоволството, вън от радостта и скръбта. Той само наблюдава, опитва нещата и се учи от тях. (11/стр. 14)
Само Ангелите могат да бъдат Абсолютно добри и Абсолютно зли. Те биват две категории, движат се в два полюса… Средният път, по-лекият път – това са хората. (34/стр. 204)
Истинският човек е в това, което съзнава.
(5/стр. 324)
В разположението не си ти… И в неразположението не си ти. Не се лъжете. Ако ти си в разположението и ако ти си в неразположението, ти си раздвоен. Онзи, който седи и наблюдава разположението и неразположението, и може да ги възприема – това е човекът. (12/стр. 523)
Вашите състояния се сменят – състоянията може да се изменят, без да се изменяте вие.
(21/стр. 277)
Вие ще напуснете настроенията: няма да ходите според тях. Щом вятърът духа, той все ще движи клоните в една или в друга посока. (21/стр. 499)
Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир и тишина.
(25/стр. 139)
Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните.
(21/стр. 243)
Този навик, да се борим, трябва да го избягваме… Не трябва да се бориш нито със себе си, нито със своите близки. (21/стр. 345)
Да воюваш със себе си – това е най-голямата глупост… Ако воюваме, как ще обясним стиха от Писанието, който казва: „Бог е, Който действа в нас“. Туй, което мислиш, което вършиш – това е Бог. Тогава с кого ще се борим, с кого ще воюваме?
(21/стр. 345)
Вашият живот не е ваш, но е на Бога, разбирате ли? (21/стр. 298)
Дотолкоз, доколкото съзнаваме Доброто и го проявяваме; дотолкоз, доколкото съзнаваме Истината и я възприемаме – дотолкоз ние живеем.
(23/стр. 18)
Законът е следният: Остави мисълта да се прояви, както е в своята природа; остави чувството да се прояви тъй, както е в сърцето; остави твоята воля да действа тъй, както е нейното естество. Не си ти, който действаш в сърцето! В сърцето ти действа Бог чрез Своя Дух. В ума ти действа Бог чрез Своята Мисъл. Във волята ти действа Божията Воля.
(21/стр. 523)
Вие принадлежите на Бога! Умът, сърцето ви не са ваши. Те са взети под наем. И волята ви също не е ваша. Единственото нещо, което имате, е една гола душа. Вие сте без ум, без сърце, без воля, имате само една душа. Духът също тъй не е ваш. Човек е само душа. Бог е украсил тази душа, турил е една велика сила в нея – ума; турил е и друга велика сила – сърцето; турил е и трета велика сила – волята. Така е украсил Той душата! За тия украшения на душата си вие трябва да бъдете признателни, да извършите нещо. (22/стр. 206)
Казвате: „Аз ще се очистя!“. Зная как ще се очистите. Всичко, което Бог е написал, ще го махнете, ще го изтриете. Някой път, когато ставам лош за вас, то е за това, че съм видял някой, който е взел камък и търка. (21/стр. 523)
Победиш ли себе си, ти ще се заличиш. Единственото естествено нещо е да познаваме себе си.
(21/стр. 345)
Човек трябва да бъде искрен в себе си: да съзнава, че Бог работи в него, а той външно само се проявява. (26/стр. 108)
Предназначението на човека е да работи, да учи, да приготвя място в себе си за Любовта. Всичко друго, през което минава – знание и невежество, скръб и радост, доволство и недоволство – са стадии, през които той трябва да мине, за да се приготви за Великия момент в живота си, придобиване на Любовта. (11/стр. 14)
Когато Бог ни е обикнал, Той е извоювал нашата свобода; а пък когато ние Го обикнем, ние ще извоюваме Неговата свобода. Как ще ме разберете? Вашата философия казва: „Има ли нужда да извоюваме Божията свобода?“. Да не ограничаваш Божия Дух в себе си! Че вие не давате свобода на Бога в себе си! Като дойде една Божествена мисъл, вие не давате път. (30/стр. 294)
Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога се натъква на нежелателни прояви на своето естество, които унищожават доброто и красивото в него. (14/стр. 16)
Човекът ще срещне в себе си най-големия неприятел. Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може да се справи с туй естество. Единственото нещо, което той може да направи, е да не му слугува. (28/стр. 62)
В света на Доброто и на злото, в който живееш, избирай първо Доброто, а после карай злото да слугува на Доброто. (37/стр. 264)
Две естества има човек: всякога трябва да се вслушвате в хубавото и на него да служите, а за другото трябва да турите памук в ушите си. (28/стр. 63)
Естеството на човека при сегашното му развитие се проявява в тия две страни – положителна и отрицателна, но това още не е Истинският човек, това не е проява на неговата душа. (22/стр. 289-290)
Вие минавате през изпита на Даниил: ще ви хвърлят в рова на лъвовете – между грубите сили; и ако издържите тоя изпит, т.е. ако се справите с грубата сила на вашата природа, ще излезете от рова и ще влезете в Новата култура. (13/стр. 122)
Казвам: Всички страдания, изпитания и препятствия в живота на човека целят пробуждане на Висшето съзнание в него. (10/стр. 459)
Има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувства какво е всъщност. (25/стр. 191)
Ядката, която придава същина на човешкия живот, това е човешката душа – и то човешката душа според степента на своето развитие. Колкото човешката душа се пробужда, тя около себе си създава един нов свят. (33/стр. 331)
Аз вярвам, че Истината е във вас. Умът и сърцето ви са добри – турете волята си в съгласие с тях и очите ви ще се отворят… Пространството, в което живеете, има много неща, но ще ги видите само ако то се освети: само така ще разберете, че всичко около вас е живо, че навсякъде има живот. (14/стр. 585)
В света всичко едновременно съществува и не съществува… Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам. Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание. Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си. (12/стр. 162)
Някой казва: „Бог не съществува“. Прав си, Бог не съществува, защото в твоя ум Го няма.
(14/стр. 637)
Раят и адът са близо един до друг. Животът е непреривно течение на съзнанието, което минава през безброй състояния. (44/стр. 114)
Адът и Небето – това са състояния на съзнанието, през които човек минава. Щом изгасите свещта на съзнанието си, вие сте вече в ада. Запалите ли я отново, вие сте в Рая. (27/стр. 269)
Защо гасите свещите на съзнанието си?… Човек няма право да гаси свещите, които Бог е направил. Оставете нещата да стават така, както са създадени. Когато човек дойде до положението нито да гаси свещите на своето съзнание, нито да ги пали, той е влязъл вече в Правия път. (27/стр. 269)
Господ винаги ходи в Правия път, а той е много тесен. През него едва може да мине една слънчева прашинка. Само слънчевите прашинки на светлината могат да минат през този път. (31/стр. 421)