Неизменният свят, Същината.
Чисти тъмното огледало в себе си

Тайната на живота е в това: да намериш Господа… Да кажем, че вършиш една работа – колкото и да е проста, ако намериш Бога, Той ще ти даде импулс и знание и животът ти ще се измени.

(1/стр. 423-424)

Туй, което не се уморява, живот е. (2/стр. 45)

Казвам: Ние се намираме в такава фаза, в която животът по никой начин не може да се опетни. Известни материални примеси, каквито са мислите и чувствата на хората, могат временно само, и то външно, да замъглят Чистотата на живота, но Същината на живота по никой начин не може да се опетни. (2/стр. 320)

Само по форма човек е роден в грях, но не и по Същество, т.е. по съдържание и смисъл. (14/стр. 579)

Формата на нещата е човешкото, съдържанието е духовното, а смисълът – Божественото. (27/стр. 308)

Животът, който излиза от Бога, е чист, но след като мине през гъстата материя, той придобива различни утайки, вследствие на което изгубва своите Първични свойства и своята Чистота. (10/стр. 272)

Ние именно искаме да върнем живота към неговата Първоначална Чистота. (31/стр. 106)

Мистицизмът е стремежът на човешката душа към Чистота. (7/стр. 443)

Мистикът е чист… Но Божествената наука е по-горе от мистицизма. (9/стр. 222)

В света има три реални свята: първо, физическо реално, което се изменя и променя; второ, Ангелско, което се изменя, но не се променя; и трето, Божествено, което нито се изменя, нито се променя. Понеже ние се състоим от три реални свята, първият е потребен само за тялото, вторият – за душата, а третият – за Духа. (4/стр. 158)

Духът на човека пребъдва в Първичната субстанция, душата му – във Вторичната, а тялото – в третичната. (14/стр. 608)

Първичната субстанция е безпространствена, тя е извън времето и пространството – те са външни прояви на тази субстанция. Според мистициз­ма Първичната субстанция не е нищо друго освен вечно съществуващият несъздаден свят; този свят е съществувал всякога и ще съществува вечно – той няма начало, няма и край. Човешкият ум няма представа за този свят. Вторичната субстанция, или Вторичната същина, е свят, който се проявява вече – той се нарича Идеен свят. Третичната субстанция представлява сегашният, създаденият вече свят. (14/стр. 603-604)

Всеки мистичен стих има седем тълкувания и всички са верни. Всякога търсете най-малко трите важни тълкувания, които са за физическия, за Духовния и за Божествения свят; всяко от тях е вярно, но едно от друго по-дълбоко. (9/стр. 286)

Човек мисли, чувства и действа, но трябва да съзнава, че вътре в него Бог работи – това е Истинското положение. (26/стр. 108)

Зад всички наши идеи, чувства, постъпки седи едно съзнание, има една Велика тайна. Човек расте, мени се. Трябва да стане всякога една малка промяна в неговото съзнание, в неговата душа, в Духа му – навсякъде трябва да стане промяна. Единственото Същество в света, Което не се мени, е Бог, защото Той е Цялото. (28/стр. 337)

Не подразбирайте, че вие ще опитате живота в неговата целокупност… За всеки даден момент вие можете да опитате живота в неговия най-малък размер. Тия последователни моменти, които ни въвеждат в изучаването на живота, съвременната наука нарича развиване, еволюция, усъвършенстване и с какви ли не други имена. (21/стр. 510-511)

Онова, което съвременните хора схващат, и онова, което е всъщност животът, не е едно и също.

(13/стр. 767)

Животът не е еднократен, но продължава вечно: той нито се дели, нито умира. Външните форми се разрушават, а животът продължава – нищо не е в състояние да го умъртви. (26/стр. 235)

Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент. От една страна, силите на смъртта действат да турят край на всяка органическа деятелност, а от друга, силите на живота постоянно подновяват тази деятелност… Живот живота поглъща. В действителност нищо не се губи, нищо не чезне – изчезва само видът и формата. (36/стр. 42-43)

Външната страна не представлява още Истинският живот. Истинският живот е нещо постоянно, установено, което не се поддава на никаква промяна. В каквато форма и да се постави, голяма или малка, животът не се изменя, той остава един и същ. Съвременните хора искат да изменят живота си, вследствие на което някой мисли, че е успял да направи това, и казва, че е изменил живота си. Това е криво разбиране. Животът никога не се изменя. (2/стр. 366-367)

Всяко нещо, което при всички условия остава неизменно, което запазва естеството си, наричаме Нищо. Нещо е това, което постоянно се изменя. Значи, светът е създаден от излишъка на Неизменния свят. (15/стр. 210)

Нищото е Неопределената реалност. (21/стр. 198)

Радвайте се на света, който е създаден от Нищо. Не скърбете за нещата, които отиват в Нищото.

(42/стр. 296)

Каже ли някой, че от него нищо няма да излезе, аз възразявам: „Ти още не си нещо, а искаш да станеш Нищо“. Първо ще станеш нещо, а после – Нищо. (15/стр. 210)

Докато си Нищо, ти си човек. На Земята щом станеш нещо, навъдят се жаби, риби и те се разполагат в туй нещо, т.е. те се развиват, а ти им носиш само мръсотиите. Нищо повече! (21/стр. 181)

Вие не можете да имате едно Висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази пълна празнота, че нищо не знаете – но съзнателно да е това. (21/стр. 198)

Същността на нещата не може да се схване чрез ума, т.е. не може да се ограничи и схване. (20/стр. 176)

Съществува един свят, където животът е неограничен: там смърт не съществува, там се проявява човешката душа в своята безграничност. (13/стр. 57)

Когато Безграничното се е ограничило, образувал се е обективният Божествен свят… От обективния Божествен свят се е създал субективният, вът­решният свят на човека. А от субективния, вътрешен свят на човека се е създал сегашният обективен свят, външният свят, или с други думи: туй, което за Бога е видимо, за нас е невидимо; туй, което за Бога е знайно, за нас е незнайно. (24/стр. 124)

Животът на човека, както и неговият Идеал седят в Неуловимото, което нито се вижда, нито се ограничава. (25/стр. 151)

Христос казва: „Този живот, който се променя, непременно ще ви доведе до познанието за онзи, който не се изменя“. (4/стр. 164)

Безграничната Същина е това, което не се е проявило. Формата се изменя, разширява се, но Същината не се изменя. (8/стр. 75)

Няма образ, с който да сравним това понятие, …Божествената майка, Същината на всичко живо в света. (4/стр. 25)

Една майка трябва да ви роди – това е законът. С личности ние не боравим. (4/стр. 121)

По отношение на Духовния този свят е само една утроба и затова човек се чувства в него стегнат и притеснен. Някой казва: „Аз искам да оправя света“. Няма какво да го оправяш, излез от майка си навън. (19/стр. 126)

Разумей Истината, че целта на живота е раждането, а целта на раждането е Любовта.

(36/стр. 178-179)

Всеки от нас трябва да пожертва своето тяло, как­то цветът жертва своите листенца, за да завърже.

(16/стр. 47)

Истинският човек е извън това, което се мени в него. (29/стр. 138-139)

Вашата Любов е сянка на нещо по-високо и с нея ще намерите Истинската Любов. (28/стр. 292)

Ти имаш един човек в своя ум, но то е сянка на реалността. Даже и понятието за самите вас, и то е една сянка. (30/стр. 316)

Когато искаш да обикнеш нещо, нека бъде реално – нещо, което да не се мени. Най-първо, ще обикнеш Бога, Който е Любов, т.е. към Него ще бъдеш чист. После ще обикнеш своята душа, тя е реална, неизменна; ще обикнеш своя Дух. И на трето място, ще обикнеш своя ближен. (12/стр. 284)

Няма нищо по-реално в света от Любовта. Сцеп­лението на материята зависи само от Любовта, която съществува между нейните частици и ги кара да се привличат; хармонията на световете зависи от Любовта, която ги привлича и чрез която те се движат и се въртят. (13/стр. 489)

Любовта е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява. (17/стр. 119)

Господ е произнесъл досега само десет пъти думата Любов и върху тези десет думи почива всичката философия на кабалистите с техните сефироти.

(13/стр. 489)

Любовта е субстанция на Божествения свят, то всички неща в Божествения свят са направени от Любов – тя е субстанцията там. (12/стр. 136)

Най-великият, най-възвишеният свят, който знаят старите Мъдреци и Христос, е Любовта. И когато казват, че Бог е Любов, подразбирам Същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове. (32/стр. 105-106)

Едно трябва да се знае: човек не може да научи нищо от себе си. Защо? Защото нещата не произтичат от него. Сам по себе си човек представя платно, върху което всички неща се отразяват. Платното не е реалност. Реалността иде от Вечното начало в света. (27/стр. 242)

Всеки човек е едно огледало, в което трябва да се отрази Божественият образ. И вие няма какво да създавате нещата. Нещата трябва да се отразяват във вас… Това го наричат в индийската философия майа (илюзия), но аз го наричам едно отражение на Божествения свят. (1/стр. 299-300)

Разбира се, че материята съществува. Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят. (2/стр. 325)

Материята е спящ Дух… Щом Духът се събуди, материята минава в друга форма. (14/стр. 158)

Когато вашите очи се отворят, вие няма да създадете света, но вие ще го видите такъв, какъвто е.

(30/стр. 145)

Ако виждаме много тела в покой, това става по единствената причина, за да можем днес да проявяваме живота, т.е. да живеем ние. Един ден, когато хората завършат своето развитие на Земята, всички същества, които днес са в покой, ще напуснат това състояние – и те ще проявят живот. (10/стр. 365)

В Духа се крият сили, чрез които формите се видоизменят. Формата и Субстанцията на материята са две различни неща: атомите и молекулите в различните съединения могат да се изменят по количество, но Субстанцията им е реална, действителна, вечна и неизменна. (14/стр. 158)

Хората са прозорци, чрез които виждаш Бога. Чрез техните души Го виждаш. Когато погледнеш едно същество, около което има огледала – то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог.

(7/стр. 96)

Дето и да погледнете в света, в центъра на всяко нещо ще видите Бога, а около Него, наредени в кръгове – всички Разумни Същества, по-близо или по-далече, според степента на своето развитие.

(10/стр. 498)

Един от най-великите Духове на първата създадена Вселена се огледал веднъж в Божественото огледало и като видял своята красота, която била ненадмината от никой друг Дух, казал: „Това съм аз!“. Но от момента, когато казал „Това съм аз“, започнал да потъмнява, да губи красотата си. Защо? Тази красота не е била негова. (10/стр. 9)

Красотата е образ на Бога. (13/стр. 208)

Слънцето има милиони отражения, то се отразява в хиляди и хиляди извори, но това не са различни Слънчица, а едно и също Слънце. (9/стр. 113)

Мнозина питат: „Какво представлява човешкото съзнание?“. Ние наричаме човешкото съзнание вдлъбнато огледало, което събира в себе си лъчите на Божествената светлина и после чрез отражение ги разпръсква в окръжаващата го среда. (6/стр. 76)

За да може това огледало да се държи в изправност, Природата е дала разум, ум на човека да мис­ли и да разсъждава… И когато нашето съзнание е чисто, подразбираме, че огледалото на нашето съзнание е чисто и всички предмети ще се отразяват в техния естествен вид, а това ще ни дава ясна представа за живота. (6/стр. 76)

Всичко може да се отразява в съзнанието на човека. Съзнанието е като една бистра вода, в която всичко може да се отрази. И в туй отражение ние виждаме как светът е създаден. (24/стр. 281)

Не може да разберете живота на другите хора, ако не разберете вътрешния живот. Понеже ти си само огледало, в което животът на другите хора може да се отрази. (5/стр. 772)

Щом видиш една добра или лоша черта в някого, ти си се огледал. (28/стр. 333)

Хората – това сте вие, това са сенки на вашето съзнание… Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но Истинският образ е само един. (15/стр. 104)

Двамата влюбени, когато се оженят, стават огледало един за друг и са недоволни от своето огледало – много естествено. В огледалото няма живот.

(13/стр. 9)

Вътрешно хората се намират на такова разстояние един от друг, на каквото са Кометите и Планетите. Въпреки това те пак говорят за близост, каква близост е тази?… Хората не се познават помежду си, но и човек сам себе си не познава. (14/стр. 39)

Като влезете в Духовния живот – в Новия живот, както го наричам – неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите и красивото, и грозното в себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е достоен за този път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, дето ще видите друго огледало; а после, като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Ученици, които бързат много, като влязат в Духовния живот, натъкват се именно на второто огледало и не издържат. (10/стр. 133)

И съвременните лекари употребяват в практиката си огледала: например, когато преглеждат гърло дали има някаква болест, употребяват огледало. И Христовото учение носи огледало. (16/стр. 267)

Учителят трябва да бъде едно огледало за учениците и учениците трябва да бъдат едно огледало за Учителя. (1/стр. 300)

Трябва да има два вида огледала: едни, в които ние да се оглеждаме, и други, нашите, в които други да се оглеждат – само така ще изправят хората грешките си. (16/стр. 267)

„Краставите магарета през девет баира се намират.“ Човек, като има един недъг в себе си, няма да намери някой човек, който има една добродетел, но ще намери някого като себе си – със същия недъг, та да го види хубаво. (21/стр. 97)

Хората приличат на онзи американски проповедник, който полудял, и един ден, като се огледал в огледалото, не се познал и казал: „Ти трябва да се покаеш, иначе Господ ще те прати в пъкъла“.

(16/стр. 266)

Толкова години ни хулят: „Тези хора, дето са горе, на Изгрева, развратиха народа!“. Защо виждат лошото в нас? Ние сме огледало и като поглед­нат нас, виждат себе си. (9/стр. 99)

Един ден дойде при мен един господин да ме пита дали съм честен човек. Казвам му: „Приятелю, кажи ми ти честен ли си“. (13/стр. 338)

Престъпният човек всякога престъпления вижда. Двадесет години в България против мен говорят, все ме подозират – казвам: То сте вие, които виждате вашето зло. (13/стр. 321-322)

Колко пъти за мен хората говорят какви ли не думи и ако бих обръщал внимание на всичко казано, щяха да ми опадат всички косми от главата. Казвам си: „Прави са тези хора, аз съм опасен човек“. Защо? Аз съм огледало и като ме срещне някой, огледа се в мен и казва: „Ти си вагабонтин“. Право казваш. „Ти си шмекер.“ Право казваш. (16/стр. 266)

Дойде една млада жена, че казва: „… този техния Учител го считат за светия, но много му играят очите“… Право си мисли. Тя, като се огледала в мене, видяла себе си. Нищо повече. (30/стр. 153)

За мене една мома е една Божествена картина. Рекох: Много хубаво е нарисувано. Добро е Божието дело. (30/стр. 56)

Често говоря за жената като за служба на Девата… Голяма жертва прави Девата, когато слиза на Земята като жена да ражда деца, да ги възпитава и отглежда. Като изгуби жена си, мъжът плаче, казва: „Къде отиде женицата ми? Дали ще я видя пак?“. Никога няма да я видиш. Жената е служба, а службата е невидима. Никой не е видял Девата нито на този, нито на онзи свят. Без Любов никой никого не може да види. (37/стр. 180)

Мен не може да ме обвините в едно нещо – аз съм извор, който тека. Ако дойде някой и си излее водата върху мене, придал ли ми е нещо? (30/стр. 153)

Българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мене, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. (10/стр. 143)

Животът е опит на съзнанието. И може в някои от вас този процес да е продължителен. (28/стр. 462)

И действително аз зная, има един закон. Като дойда в положението на един грешен човек, всякога една седмица чувствам неговото състояние: като че съм оцапан, грешник, неразположен, всичко туй в мене бушува; след една седмица или един месец се очистя, пак стана чист. Дойде някой добър човек, веднага чувствам неговата добрина, радостен съм, весел съм. Зная, това не е мое. Негово състояние е.

(30/стр. 153)

Аз толкова години съм изучавал хората така: аз влизам вътре в хората и ги изучавам какви са. Виждам първо, че са крайно нетърпеливи. Виждам къде са техните слабости… Каквито са те, и аз ставам такъв. Веднага си отбелязвам всичко. Имам тефтерче, в което отбелязвам промените в състоянията… Където и да вляза, дълго време не седя. Пет минути, докато направя тази проверка, са достатъчни. А после правя баня с вода, която нагорещявам до 4000 градуса, и през този огън минавам. Скъпо ми коства. (28/стр. 462)

Мене са ме питали мнозина как да оправят живота си. Трябва да вляза първо в тебе, да узная изправил ли си се и колко. Макар че после ще ми трябват, като изляза, 4000 градуса температура. В такава гореща вода трябва да се потопя. И след като направя тази баня, мога да ви кажа изправили ли сте си живота, колко сте го изправили и какво ви остава да изправяте. (28/стр. 463)

Щом виждате погрешките на другите, тия погрешки се отразяват и в самите вас. (22/стр. 556)

Ако виждате недъзите на някого, вие виждате отражението. Ако виждате Доброто на някого, вие виждате Реалността. (22/стр. 563)

Ако аз виждам погрешките на другите, ще видя и своите погрешки. Като влизам при вас, аз искам да видя Божествения образ във вас, искам да видя как Бог работи. (22/стр. 557)

Като виждаш Бога, няма да виждаш никакви погрешки. (22/стр. 557)

Виждаш ли Доброто у брата си, ти Бога виждаш. Виждаш ли злото у брата си, ти себе си виждаш. Не гледайте себе си у хората, но гледайте Бога в хората. Това е практическата страна в живота. (33/стр. 110)

Всички трябва да се стремите, щото съзнанието ви да се хармонизира, т.е. в съзнанието ви да стане едно правилно отражение на всички Божествени мисли, на всички Божествени чувствания, на всички Божествени действия. Туй е едно спасение за човека, или аз го наричам другояче – обистряне на човешкото съзнание. (24/стр. 281)

Мен ми е приятно да се оглеждам в хората.

(16/стр. 267)

Погледна някого и той веднага ме пита: „Защо ме гледаш?“. Обичам те! Чрез тебе аз виждам красивото в света. За мене ти си прозорец. През тебе виждам твоята душа, грамадна, необятна. Пределите достигат до Слънцето. Ти не познаваш душата си, но аз я познавам. (39/стр. 21)

Навлизане в Прекрасното. Музиката и поезията – изрази на Реалността

Аз бих желал да ви заведа някога на разходка, за да видите какво прелестно чувство се изпитва всред Природата. (19/стр. 132)

В Божествен смисъл да чувстваш, значи да чуваш, да преживяваш най-тънките усещания, на които човек е способен. (19/стр. 120)

Мистикът е човек, който преживява… В него има само едно вътрешно Благоговение. (23/стр. 93)

Жаден си, отиваш при един извор, пиеш вода и уталожваш жаждата си. Изпитваш една приятност и мислиш какво означава тя. Това е Бог, Който уталожва жаждата ти. Това е погледът, отправен към тебе. (43/стр. 139)

Този извор казва: „Тебе чаках, сърцето ми трепери!“. Той блика. Изворът казва: „Мисля да не би да е станало нещо с тебе“. Трепери от Любов – блика, блика, блика. Казваш: „Виж колко ме обичал!“. Той е жив. Блика… (41/стр. 122)

Загадъчна е песента на извора! (21/стр. 122)

Вие не сте се вслушвали в течащите извори. Каква приятна музика има между малките камъчета!

(12/стр. 68)

Радват се малките камъчета, пляскат с ръце бистрите изворчета и рекички, веселят се малките цветчета, подскачат малките бръмбари, пеят птичките на дърветата, ликуват високите планински върхове…

(3/стр. 122)

Всичко в Природата е живо. (10/стр. 364)

Всяка дъждовна капка е жива. Мисъл има в нея. Каква по-красива музика от милионите дъждовни капчици, които непрекъснато пеят и свирят?

(2/стр. 103)

Вятър вее… Вятърът е онази любеща майка, която нежно пее на децата си и тихо ги събужда да отидат на работа. (2/стр. 342)

Има моменти, когато дърветата дават концерт. Има особено подухване на вятъра. (8/стр. 55)

Сутрин, като влезете в гората, всичко е тихо; пос­ле забелязваш едно малко шумолене, един малък шум, който постепенно се усилва, усилва, усилва – дойде един вятър, залюлеят се всички тия клонища – и след туй пак започне утихване. (12/стр. 170)

Ще дойде време, когато ще слушате музиката на Природата. Нейните вълни са много фини, нежни и трябва да бъдем твърде чувствителни, за да можем да ги възприемем. Ако бъдем спокойни и се вслушваме, постепенно ще развием в нас този усет и тогава ще чуем музиката всред Природата. Всяко помръдване на листенцата, на тревите звучи музикално, но зад тази музика от шумолене има друга музика, която може да се слуша само чрез яснослушане. (8/стр. 16)

Ако ухото на сегашния човек беше развито, той би предпочел да слуша музиката на люлеещите (се) листа, отколкото тая на великите музиканти.

(18/стр. 260)

Аз с удоволствие наблюдавам как текат изворите, как грее Слънцето, как духат ветровете и т.н. Изворите, Слънцето – това са същества, с които ние се разговаряме на специален език. (6/стр. 94)

Няма безсловесни същества в Природата, но по различен начин говорят. (14/стр. 329)

Водата, въздухът, светлината имат език и могат да се разговарят с човека. Идете край морето, вслушайте се във вятъра, в морските вълни, за да чуете как те говорят. Поетите описват този разговор.

(37/стр. 139)

Привилегия е за човека да има общение с една душа или с растение, с животно; с водата, с въздуха, с вятъра, с камъните. (26/стр. 92)

Растенията, дърветата са най-чистите и невинни същества в света. (37/стр. 41)

Аз всякога от дърветата се уча на мълчание.

(28/стр. 319)

Растенията мълчат, само вечер се чува някакво слабо пукане – те тихо си шепнат. (16/стр. 186)

Вие не сте наблюдавали Природата. Вашият ум е бил зает с други мисли… Ще слушате! (12/стр. 170)

В Природата всичко е музика и когато минавам покрай цветята, слушам, че пеят. Аз съм внимателен: сядам и слушам. (8/стр. 16)

Цветята… Най-нежното, най-слабото нещо в света. (10/стр. 322)

Цветята са цъфтели и разнасяли аромата си надалеч още когато хората не са съществували.

(14/стр. 578)

Цветята сега мълчат, защото си почиват. Събудете ги от съня им – ще разберете тяхната интелигентност. (4/стр. 33)

Пчелата не е направила меда, но цветята направиха меда. Но има нещо в Природата по-далече от цветята. Медът съществуваше извън цветята. Сладкото в Природата не го създадоха цветята. Те го взеха от Природата. (28/стр. 348)

Изобщо, за да видите, че в Природата има съзнание, че всичко чувства Любовта, се иска тънък усет. (21/стр. 123)

Всички стари мистици, поети казват, че в Природата има музика, има говор и проповядва тъй, както хората никога не са проповядвали в този свят. (20/стр. 142)

Някои се опитват да подражават на гръмотевицата. Мъчат се да хванат най-грубото… Тия, най-грубите гласове донякъде са успели да ги налучкат, но как пеят птичките, те още не могат да им подражават. (12/стр. 68)

Когато някой човек тъй тихо пее, като че някоя пчела жужи, та едва се чува – туй е пеене. (21/стр. 167)

Ангелите пеят толкоз тихо, че никой не ги чува. Трябва да имаш ухото на Ангел, за да ги чуеш.

(22/стр. 156)

Колкото по-развит е слухът на човека, толкова по-голяма възможност се открива пред него да чуе Тихия глас на Бога. (16/стр. 366)

Аз превеждам това, което чувам да се говори горе… Много неща чувам, но не мога всичко да преведа. Езикът на съвременните хора е лишен от пластичност и музикалност, необходими качества за предаване на Божествените мисли. (15/стр. 83)

Ако дам концерт, ще ви изпея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце. (8/стр. 40)

Аз рисувам и свиря – това е моето занимание, музиката и изкуството е постоянното ми занимание. С поезия още не съм започнал да се занимавам, защото човешкият език е груб, не мога да си служа с него; не искам да си служа с този език. (14/стр. 412)

Хората мислят, че познават живота, но те едва са надзърнали в него. (9/стр. 97)

В дървото виждам великолепен палат за същес­твата, които живеят в него. В кристала също виждам палат за съществото, което живее там. (14/стр. 116)

Всеки скъпоценен камък е усмивка. Той разлага светлината и ви се усмихва. Радвайте се на тая усмивка. (44/стр. 61)

Във видимия свят ние трябва да съзираме Невидимия, а можем да го съзрем само тогава, когато се взираме в нещата. Когато един поет вземе едно цвете в ръката си, той вижда в него повече, отколкото един обикновен човек. (32/стр. 365)

Това цвете, което държа, то е Дух и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. (17/стр. 53)

В това кокиче се крие един Ангел, който седи със затворени очи, мълчи, срамува се да погледне наоколо си. (26/стр. 368)

Природата, щом я разбираш, се отваря. (8/стр. 15)

Ако вие прилагате методите, които ви давам, Природата ще отвори вратите си и ще ви каже: „Заповядайте, аз ви познавам!“. Ако отидете при нея без това, което ви говоря, вие няма да чуете нейния глас, тя няма да ви проговори. (10/стр. 217)

Безброй очи има в планината, които следят всичко и ви изпитват. Щом има очи, има и уши – всичко се вижда и чува. (26/стр. 83)

Всяка планинска местност, в която владее Чистота и Святост, може да изпрати срещу нас бури и ветрове, ако се опитаме с нещо да нарушим нейните правила и закони. (10/стр. 290)

Да минете през тази Рилска пустиня, вас ще ви настръхнат косите… Там е пусто, нигде птичка не пее, а само чувате шумоленето на листата и клончетата на дърветата… Това е окултна долина. Там се вселили все Духове на мълчанието и са изпъдили всички птички. Като влезеш там, усещаш, че всички тия енергии все навътре отиват, и ставаш все по-сериозен и по-сериозен. Нещо грандиозно!

(24/стр. 302)

Природата прави пусти Свещените места. Там не никнат растения, няма и животни. Тогава и човек не се вясва там: понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти; а и от друга страна, понеже те са и непристъпни. (7/стр. 30)

Не всякога пее Природата, не всякога свири, не всякога говори: и тя мълчи, понякога има гробовно мълчание и в това мълчание се разбира един велик вътрешен смисъл – един смисъл, който се заражда в нейните недра; затова тя мълчи, докато тази мисъл вземе своята форма и се изрази. (13/стр. 791)

Всички Велики работи стават в Безмълвие.

(13/стр. 166)

Като се движи в пространството, Земята не произвежда никакъв шум: …не иска да събуди никого, когато минава, затова никой не я усеща; понеже тя е впила очите си към Слънцето. (14/стр. 225)

Светът е толкова красив, че аз се чудя, дето при тази красота сме нещастни. Ако живеете с Любов, вие ще чувате навред такава симфония, каквато никога не сте слушали. Тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл. (8/стр. 16)

Попитайте морето защо шуми! (21/стр. 423)

Когато лек ветрец полъхва – това е диханието на Бога. (43/стр. 139)

Божието Благословение е скрито в самата Природа: в камъните, в растенията, в изворите, във въздуха и светлината. (14/стр. 697)

Има сутрини, когато Небето е тъй лазурно, има един цвят с една мека астрална светлина, която прониква, като че нещо вълшебно се носи върху Слънцето. Това са ония тънки отзвуци от Ангелския свят, които се предават на нас. (12/стр. 246)

Животът е красив и за онзи, който го разбира, по-хубаво нещо от него няма. (8/стр. 82)

Когато хората започнат да възприемат музика от камъните и цветята, ще се разшири тяхното съзнание. (8/стр. 16)

Светът е неизследим. (9/стр. 231)

Прелестта на света е в това, че е безпределен и няма да дойде ден, когато човек ще каже, че всичко знае. От тази гледна точка във всичко има съзнание: например в един камък има съзнание на камък; цвете, охлюв, човек, Ангел – всичко живее със своето съзнание. (17/стр. 500)

Ако погледнем на този свят, той е облекло на Истината. Видимият свят е израз на Истината: във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. О, какви Истини може Природата да ни разкрие! (17/стр. 68)

Цялата Природа представя сбор от Същества, които са живели в съгласие с Божиите закони. Днес те се проявяват в различни форми и раздават от изобилието, в което живеят, на всички нуждаещи.

(29/стр. 183)

Достатъчно е човек да излезе вън сред Природата – да види Небето, да се изложи на Слънцето; да диша чистия въздух и да благодари на Онзи, Който е създал цялата Вселена; да излезе вечер, когато Небето е осеяно с безброй Звезди – за да почувства Величието на Твореца. Всичко, което ни обикаля, е в състояние да повдигне мисълта и чувствата ни, да ни свърже с Бога – ето къде е Църквата, т.е. Храмът на човешката душа. Това е Божествената Църква, която храни душите. Тя е и в човека, и вън от него: сред цветя и дървета, реки и морета, птички и животни. (14/стр. 84)

Какъв по-велик Храм ще търси човек от онзи, който е в него, и онзи, който вижда в цялата Природа?… Дето животът се проявява правилно, там е Божият Храм, там са свещите и кандилата. (14/стр. 84)

Щом гледам Природата и я разбирам, аз зная вече, че зад мен, над мен и около мен – навсякъде е Бог. (26/стр. 86)

Всяка Звезда е Божествена мисъл… Всички Звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има!“. Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение. (21/стр. 43)

Ако обикнете Слънцето, то ще ви говори с такъв сла­дък език, какъвто никога не сте слушали!

(18/стр. 143)

Всички мистици схващат Природата като музика, говор и песен – така тя проповядва и поучава хората. (16/стр. 464)

Всякога Божественият Дух работи музикално. Той, когато дойде, никога не говори грубо – музикално говори и даже тъй отмерено. (12/стр. 69)

Невидимото, неуловимото в музиката, в словото – това са проявите на Духа. (15/стр. 76)

Музиката се явява мигновено, като един проблясък, и изчезва. Тя е онова, което засяга и облагородява душата. (8/стр. 43)

Музиката принадлежи на Мъдростта. (32/стр. 106)

Музиката е едно естествено изкуство… Почнеш ли да мислиш как ще пееш, няма да пееш.

(24/стр. 222)

Човек трябва да се спре да мисли, да възприема и тогава музиката ще дойде по естествен път. Но понеже ние сме в анормални състояния и в безпокойства, лошите условия препятстват на музиката.

(8/стр. 20)

Музиката е свещенодействие. Всеки шум пречи на това свещенодействие – както на предаването му, така и на възприемането му. (8/стр. 44)

Въздухът е пълен с музика, стига да имате уши да слушате. Всеки човек, като изгуби музиката, прави доста глупости. (8/стр. 143)

Всички вярват, че музиката сега се е развила, но това схващане не е право. Ние сме станали способни да развием музиката… Днес музиката е много напреднала, понеже човечеството минава през най-големи страдания, та да може да ги мине по-леко. (8/стр. 26)

Музиката има и аромат… Музиката е цяла наука и иде от един Специален свят. (8/стр. 12)

Земята, като се върти около Слънцето, му пее една песен… Космичната музика е Реалната, а нашата е музика на грамофонните плочи, но пак е нещо. (8/стр. 10, 12)

Музиката не принадлежи на физическия свят, не е от обсега на егото. (8/стр. 19)

Музиката е един реален израз на Истината.

(8/стр. 9)

Музиката – това е неразбрана притча, която трябва да се изтълкува. (31/стр. 282)

Мелодията е зов на човешката душа към Бога, а хармонията е отговор на този зов. (8/стр. 23)

Музиката и поезията са най-хубави пътища за възприемане на Божествените мисли. (8/стр. 10)

Само поезията и музиката донякъде могат да изразят Любовта на човека. Коя поезия и коя музика? Възвишената, чистата поезия и музика. (11/стр. 368)

Поезията създава живи образи и картини. Цветята, когато цъфтят, това е поезия. Когато вее вятърът, това е поезия. Когато грее Слънцето, това е поезия. (8/стр. 73)

Живот да блика от поезията. (26/стр. 368)

Да живеете на Земята, а да мечтаете за Небето – това е истинската поезия в живота. (6/стр. 71)

Ако бях поет, щях да опиша какво чувства камъкът и как разсъждава. Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка: докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря.

(8/стр. 73)

И камъните затова чакат тук с търпение, …за да опитат Реалното. (30/стр. 80)

Поезията трябва да описва Реалността, която изразява живота отвътре: трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог. (8/стр. 75)

Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя опис­ва по-висшата действителност. (8/стр. 75)

Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля. (8/стр. 75)

Музиката не е тъй нежна, не е тъй деликатна, както поезията. Никой инструмент не е тъй нежен, както поезията. (32/стр. 106)

Да бъдеш поет, това е най-високото положение, което човек може да заеме в света. Това значи да живееш в един Възвишен свят. (10/стр. 202)

Животът е музика, животът е поезия. Те са реални неща. С тях ще влезем в този Висш Божествен път. (12/стр. 250)

Животът е Велика поезия, Велика музика – но една музика, която не сте изслушали до края, и поезия, която не сте изчели до края. (13/стр. 298)