Начало
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
ПРОЗРЕНИЯ ЗА
ПРОСТОТАТА
Варна, 2014 г.
ПРЕДГОВОР
В Храма на Простотата
Майсторът на напрежението не може да понесе меча на Простотата.
Простотата е по-бърза от светлината.
Простотата е Дар Божий, а сложността е от човека.
Простотата е непобедима.
В бурята – силни духове, в урагана – мощни духове, в Простотата – само увереност.
Простотата е сътворена от Мъдростта, а сложността е създадена от знанието.
Простотата е потокът на Същността.
Простотата е равновесие.
Простотата си има свой спътник – Божествеността, Потокът от Безкрая.
Простотата е част от Книгата на Безкрая.
Простотата е като прегръдка с водата и Слънцето.
Простотата е духовна: тя вижда неща, които умът не може да види.
Думите на Простотата си имат сърце.
Простотата е майстор на лекотата.
В Простотата тече Душата, тече Вечността.
Очите на Простотата са духовни.
Простотата е разбрала, че тайната на живота не е за решаване, а за живеене, и тя е заживяла в нея.
Простотата знае, защото е разбрала себе си, а не другите.
Умът не знае пътя си, защото му липсва Простота.
Простотата е изгубеното учение.
В Простотата царува Безкраят. В сложността царува светът.
Простотата е странно скрита и чудно ясна.
Простотата не е човечество, Простотата е течаща светлина.
Простотата е Древен Водач на тези, които си е избрала.
Простотата няма нужда от образование; тя вижда не за да разбира, а за да живее.
От Древни времена Простотата си има невиждан приятел – Мъдростта.
В Простотата не си умен, в Простотата си скромен и затова звучиш – така звучи и цветето.
Простотата е създателят на чистия вътрешен поглед.
Простотата излива в нас аромата на Безкрая.
АУМ
Елеазар Хараш
Варна, юни 2014 г.
В Божествената система всичко е просто. Но умът прекрасно не разбира
Истините, които аз ще ви кажа, са толкова прости… Тия Окултни Истини, които ще ви се кажат, са толкова прости, че вие ще кажете: „Нещо по-съществено няма ли?“. (24/стр. 60)
В моята реч най-простите неща влияят.
(21/стр. 522)
Съвременните хора трябва да си говорят на прост език, за да се разбират. (14/стр. 145)
Езикът изобщо трябва да бъде прост. Един ден всички езици ще се изгладят и няма да има свещен и обикновен език. Много свещени езици са измрели: свещеният еврейски език, на който е писано Евангелието, е умрял; свещеният санскритски език е умрял. Всички свещени езици са измрели. Останали са живи само обикновените, простите езици. (21/стр. 424)
Когато Истината се яви в света, тя няма да се облече в празнична премяна, а в най-скромна дреха – и затова Христос се яви между еврейския народ в тази проста форма. (17/стр. 24)
Христос какво имаше в света? Имаше ли богатство? Нямаше… Той се мъчеше да си пробие път със Своето изкуство да лекува. Тук ходеше да лекува, там ходеше да лекува; тук говореше, там говореше – показваше на хората път към Бога. Той полагаше душата Си. За кого? Не за учените хора на Своя век, не за религиозните хора на Своя век, но за ония възвишени и прости души, които имаха Свещен огън в душата си. (34/стр. 275)
Аз бих желал всички да бъдете като Христос… Христос днес хлопа на всички врати и пита: „Готови ли сте да извършите това, което Аз едно време извърших?“. (34/стр. 275, 281)
Две хиляди години християните не можаха да приложат Христовото учение – те не го приложиха, затова в света ще дойдат най-простите хора, те ще го приложат. (13/стр. 450)
Задачата на бъдещата култура е да разкрие Истината в проста, ясна и приложима форма. Да бъде приложима, това значи тя да цъфне, да върже, да даде плод и всички да опитат плода . (14/стр. 537)
Ние говорим просто, но вярно… Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно. (12/стр. 146)
За пример, ако слушате една цветиста реч, в която се изнася някакъв Велик Идеал, вие можете да я приемете като абсолютно искрена, но след време ще се разочаровате и от проповедника, и от неговата реч. Тази реч не е била изпитана… Лесно е да се говорят нещата, но те трябва да са опитани.
(30/стр. 105)
Какво ще кажете за магарето, което носело на гърба си ценни книги и икони? Хората се кръстели и кланяли на иконите, които носело, но то си останало магаре, нищо не придобило. Защо ви е такова знание? (15/стр. 184)
Всички искате да бъдете учени, без да подозирате, че външното знание е фалшиво богатство. Някой ме пита изучавал ли съм някаква философия. Казвам: Приятелю, като се освободиш от големия товар, тогава ще говорим. (14/стр. 168)
Мъдростта не търпи многознаещи. (30/стр. 322)
Някой казва: „Кажи ми какво ще премина в бъдещето си“. Мога да ти кажа, но ти няма да придобиеш опитност. Ти трябва да бъдеш невежа, докато придобиеш опитността. Следователно не се плашете от невежеството. Не искайте да бъдете учени, преди да платите данъка си! (12/стр. 364)
Знания без Божията Любов правят света тягостен. Многото учене е изтезание на плътта – нали Соломон е изучавал много неща, но видял, че животът без Любов, макар и с много знания, е нищо.
(32/стр. 241)
В сегашния свят има много учени хора, но нито един няма да влезе в Царството Божие. Който има разположението на едно разумно дете – без никакъв багаж, той ще влезе в Царството Божие.
(5/стр. 20)
Учените хора са по-готови да разберат, но мъчно прилагат, докато простите хора по-мъчно разбират, но лесно прилагат. (9/стр. 126)
Бог обича …простите повече от учените, защото те имат нужда от Него. (14/стр. 168)
Обичат се тези неща, които са нежни, деликатни, слаби. (20/стр. 43)
Аз се възхищавам много повече от едно босо дете, отколкото от едно богато и добре облечено. Това бедно дете е отлично, защото с него може да разговаряш, то е скромно, а в облеченото дете има външни форми, неискрени. (14/стр. 236)
Интересно е човек да наблюдава привидността на знанието. (2/стр. 24)
В 20-ти век слязъл един Ангел да види сегашната култура, да види колко са прогресирали учените хора… Среща той един съвременен учен… Ученият го пита с какво се занимава. Ангелът казал, че се занимава с прости работи, едва сега учи. (5/стр. 4)
Има богати, учени и философи, които са в онзи свят и чакат по-скоро да слязат на Земята. Защо? На Небето няма условия за тяхното развитие. Обаче има прости хора, които се ползват от добрите условия на Небето: те са служили на Божия закон, затова са добре приети на Небето. (15/стр. 413)
Има много хора, които са извън Църквата, и на тях Господ говори много по-меко, защото стремежът на техните души, ум и мисли са много правилни.
(20/стр. 130)
„Има една американска и западноевропейска школа, която казва, че човек, като работи с мисълта си, че е щастлив, и като си мисли, че е богат, красив, ще стане такъв.“ Това е криво схващане. Ако човек прилага метода да добива някои неща, като си представя, че ги има, ще мине през големи разочарования!… Естественото е следното: да служи на Бога, да обича Него и всичко – и тогава благата ще дойдат при него по естествен начин. (7/стр. 199)
Трябва право, дълбоко, искрено мислене.
(14/стр. 421)
„Как да мисля право?“ Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш?… Внеси мекота в живота си! То е подмладяване на човека. (30/стр. 29)
Всяка мисъл трябва да съдържа аромата на Любовта. (22/стр. 480)
Вие трябва да знаете едно нещо: според вашите мисли, според вашите желания някой път вие привличате Същества от по-висока йерархия… Като дойдат по-висшите Същества, те ще донесат по-висши неща, вие ще почнете да се повдигате и вашият живот ще се урежда по един естествен начин.
(12/стр. 570)
От Невидимия свят и от Слънчевата система за всеки добър и разумен човек се препраща специална светлина. Когато вие сте съгласни с Божествения свят, тази светлина ви намира тъй, както ви намира едно писмо, което е писано за вас. (22/стр. 326)
Тези, (светлите) мисли и чувства са подаръци за хората. Приемат ли ги навреме, те трябва да ги обработят в себе си. Така обработени, те произвеждат коренна промяна в живота им. (11/стр. 40)
Ние сме заобиколени от толкова грижи и внимание, но даже не подозираме това нещо, защото всички тия Същества ни услужват, жертват се за нас, без да се изявяват външно. (25/стр. 169)
На всеки човек е дадена специална мисия: тази мисия се заключава във възприемане и прилагане на светли мисли и възвишени чувства. (11/стр. 40)
За очите на всеки едного е изпратена от Невидимия свят специална светлина, специален лъч.
(34/стр. 57)
Всеки човек според своето естество възприема и изпраща по един лъч на живота. (21/стр. 325)
Сега искам да разсъждавате много просто, а не философски. (22/стр. 316)
Когато дойде една Божествена мисъл, трябва да стане тъй, както е дошла. Тя трябва да се приложи в нейната простота. Само тогава има резултат. Отложиш ли я, или туриш ли някакво украшение, целта, която си поставил, не може да се постигне.
(22/стр. 205)
Следователно ние определяме: ако вашата мисъл е проста, тя ще произведе един прост живот с първично, чисто, просто движение. (24/стр. 254)
Простите, първични движения са само движенията към Бога, които са чисти, у които съзнанието не е раздвоено. (24/стр. 252)
Не туряйте в ума си едно обезсърчение, но кажете: „Понеже Бог ни е създал и ни е изпратил в училището, Той иска ние да успеем“… Бог, Който те е създал, не може да те остави да не успееш. Един ден, като съзнаеш Неговия план, невежеството ти ще изчезне. (5/стр. 450)
Всичко в живота е постижимо! (5/стр. 615)
За онзи, който е в съгласие с Първата Причина на нещата, всичко е възможно. И за него има невъзможни неща, но за тях той никога не мисли.
(37/стр. 320)
При Любовта всичко е възможно и тогава човек не би могъл да иска нещо неразумно. (7/стр. 132)
Истинската Любов се придружава с Мъдрост.
(30/стр. 248)
Остави Любовта да тече върху теб! Онова, което Бог е намислил за тебе, е велико нещо. (10/стр. 34)
Единственият прав път за постигане на човешките желания е пътят на Любовта. (37/стр. 273)
Човек може да постигне всичко, което желае, но да не иска косъм повече от това, което му е определено. (26/стр. 405)
Всякога в Окултната наука една дадена задача, неизпълнена както трябва, носи риск. (24/стр. 265)
Вие трябва да имате един Висок Идеал да изпълните Волята Божия във всичката нейна простота. Под думата „простота“ разбирам „чистота без никакво изопачаване“. Защото Божиите идеи, които идат в нас, са от такъв характер, че всеки от вас може да ги изпълни. (22/стр. 205-206)
Ако една Божествена идея е излязла от Бога и влязла в мен, то Бог ще помогне. Всичко, което е излязло от Бога и е влязло в нас, то ще бъде.
(7/стр. 407)
Вярвайте в благородството на вашата душа, във вашето добро, понеже туй добро, туй благородство и тази интелигентност не са ваши – те са Божествени. (12/стр. 576)
Или, казано другояче, да проявим в себе си най-хубавото, най-благородното, най-възвишеното, което можем да дадем в даден случай. Това значи да работи Бог в нас! (21/стр. 524)
Като не можеш да разрешиш въпроса, кажи: „Има един общ Промисъл в света“. Остави нещата да бъдат разрешени. Но не разбирай, че Господ ще остави Своята работа, да се занимава с тебе. Божественото е в тебе – съедини се с него! (23/стр. 213)
От човешко гледище има неща непоправими, но не и от Божествено. Когато престанем да работим ние, тогава Бог ще дойде да работи в нас и ще научим начини и пътища как да се работи. (31/стр. 420)
Бог във всяко време се проявява така или иначе според нас, според нуждите ни. Във всеки момент това, което става с нас, е най-доброто за дадената степен на развитие, в която се намираме. Ако кажем, че ще бъдем по-добре или по-зле, с това се нарушава законът на вярата, законът на доволството.
(7/стр. 25)
Помни: в Бога няма измяна! (36/стр. 173)
Бог е единственото Същество, Което познава нуждите на твоята душа и ще постъпи така деликатно, така нежно, както никой друг. (17/стр. 413)
Вярата е, която спасява човека, а не знанието.
(36/стр. 203)
Вярата ще внесе едно успокоение в нашия ум.
(32/стр. 364)
Трябва ли да допускате в ума си отрицателни мисли, които сгъстяват атмосферата? (14/стр. 111)
Защо трябва да мислите най-лошото? (2/стр. 327)
Забраненият плод кой е? Забраненият живот е това. Има един живот забранен. (5/стр. 784)
Гледам твоя ум и се чудя как още стоиш в кочината като прасе… „Де е тази кочина? Коя е тя?“ Тя е затворът, в който още живееш. (39/стр. 21)
Със своите отрицателни мисли и чувства, със своите криви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него. (2/стр. 377)
Закон е: Никой не може да освободи човека от онази мисъл, която той сам си е внушил. (11/стр. 161)
Щом мислиш, че жената ти или мъжът ти те подпушват – това става. Защо? Защото ти сам си се подпушил. Каквото вярваш, така става. Подпушват се обаче само грубите енергии; фините, тънките енергии не могат да се подпушат, те проникват през всичко. (22/стр. 351)
Например въздухът има ли нужда да му се отваря вратата? Вратата и като е затворена, въздухът влиза вътре. Тогава за кого е направена вратата?
(42/стр. 289)
Ако ние имаме онзи велик вътрешен стремеж на Духа, никой не може да ни подпуши. (22/стр. 352)
Казваш: „Бързам да си свърша работата“. Тази бързина подобава, когато отиваш в Рая. Но ти отиваш в затвора, по-полека върви. Да те подкарват в затвора, потривай се колкото можеш. А пък ти си тръгнал с голяма бързина. (1/стр. 306)
Не очаквай много от огъня, където всичко изгаря.
(2/стр. 207)
Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се ти за кого си създаден? (2/стр. 220)
Що от това, че си посял или посадил и полял – важно е, че Господ възраства. (4/стр. 118)
Ако посеете жито на пътека в пустинята, какво ще получите? (11/стр. 165)
Докато човек работи в името на Бога, всички са доволни. Щом направи нещо за някоя част, веднага се явява състезание. (11/стр. 286)
Любовта урежда всички неща по най-лек и красив начин. (11/стр. 406)
При сегашните ви мисли всеки може да ви подразни… При Божествените мисли никой няма да ви закачи. (22/стр. 560)
При Любовта нещата стават лесно: светкавично ти дохожда на ум как да постъпиш. (7/стр. 109)
Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може да си представи. (10/стр. 34)
Само душата и Духът разбират Волята Божия и могат да я изпълняват. Остане ли човек с ума и със сърцето си да изпълнява Волята Божия, той съвсем ще се обърка. (10/стр. 423)
Този е ключът: трябва да се стремите да намерите Волята Божия. Не да мислите, че вършите Волята Божия. Все вършим някаква воля, но когато се домогнем до този ключ, да вършим Волята Божия, в нас ще се създаде нещо ново. (23/стр. 295)
Щом работите ви се объркват, ще знаете, че изпълнявате своята воля, а не Божията. (27/стр. 188)
Само човекът, който има Истина вътре в себе си, знае насоката на своя живот. (13/стр. 639)
Фалираме и казваме: „Съдбата ни е такава“, а астролозите казват, че някоя Звезда е причината. Какво общо има Звездата с твоя живот, какво ще ти препятства тя? Не, твоят ум …те е спънал в твоя път.
(13/стр. 800)
Кладенец с игла не се копае. (9/стр. 263)
Всяко нещо, което е обосновано на човешки ум, не е истинно. (13/стр. 815)
Умът не е толкова еластичен да схваща нещата отвътре, точно, а ги схваща отвън, погрешно.
(13/стр. 387)
Камъните не побират светлината. Че не побира моя ум някои неща, ни най-малко не показва, че нещата не са верни. Туй, което моят ум може да провери, е вярно; но и туй, което моят ум не може да провери, и то е вярно. (33/стр. 362)
Всяко нещо може да се разглежда от различно гледище и тогава то ще бъде и вярно, и невярно – зависи от коя страна го виждаме. (40/стр. 126)
Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове. Тази е причината защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. „Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица.
(36/стр. 41-42)
Някои казват: „Човек може да е умен, а да няма съзнание“. Не, обратното е вярно. Човек може да не е толкова интелигентен, а да е съзнателен…. Изчезне ли съзнанието, умът се губи. (21/стр. 96)
Съзнанието не е един атрибут на човешкия ум, нито пък има нещо общо с ума. Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си… Тъй както за ученика е потребна светлина, за да може да чете, така за ума е необходимо съзнание. Затова съзнателният живот трябва да предшества умствения живот. (21/стр. 95-96)
Когато кажем, че човек носи съзнателен живот, ни най-малко не подразбираме един интелигентен, учен живот. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно. В съзнанието няма нищо непреживяно. Следователно съзнанието е една база, една основа, върху която човешкият ум може да се развива и расте… Умът е външната страна на нещата, а съзнанието се занимава с вътрешната страна на живота. (21/стр. 95-96)
Съзнанието е едно от великите качества на душата. Аз казвам: Съзнанието е първият лъч, който душата проектира в сърцето… Първият лъч е съзнанието, а от този лъч вторично вече се явява човешкият ум… И тъй, прогресът зависи от съзнанието, затова трябва да култивираме съзнанието в себе си.
(21/стр. 96)
Расти в чистота на съзнанието.
Будното безгрижие
Колкото по-високо е съзнанието на човека, толкова по-близо е той до своето предназначение.
(37/стр. 95)
Науката за чистене на съзнанието едва сега се заражда. Човек едва сега започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, да пълно просветление на съзнанието. (26/стр. 198)
Ще ви дам няколко от най-малките правила на Духовната наука по отношение чистене на съзнанието, те са следните: не желай това, което не ти е потребно; никога не мисли за утрешния ден; не взимай миналото за идеал на своя живот; не мисли, че бъдещето включва всичко в себе си. Държи ли се човек за тези положения, те са посоки, които го подтикват нагоре, напред – те трябва да бъдат истинските посоки на съзнанието. (26/стр. 187)
Здраве, богатство, разумност, доброта, красота, Мъдрост, Любов, Истина… Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които човек може да расте и да се развива. (26/стр. 54)
Виждайте хубавото в светлината, приятното във въздуха, красивото във водата и доброто в живота.
(44/стр. 122-123)
Онзи, който има съзнателен живот, той всякога е весел, той всякога е радостен. Значи, съзнателният живот е разумният живот. (4/стр. 129)
За вас е ценно вашето съзнание да взима участие във всичко, което вършите. (5/стр. 269)
Изплитай своето благоденствие тъй, както паякът изплита своята мрежа. (27/стр. 10)
Престани да се тревожиш за малките неща. От тях се създават скъпоценни камъни. (37/стр. 291)
Не търси това, което не ти трябва. (2/стр. 31)
Не съжалявай за това, което си забравил.
(2/стр. 208)
Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди. (36/стр. 172)
Не се вкисвай, когато те подквасват. (2/стр. 122)
Не се опитвай да събираш всичките дъждовни капки на едно място. (27/стр. 58)
Младата булка вода не кани, тя изпраща водата.
(2/стр. 211)
Направеното добро е като оазис, в който може да се спре някой жаден. (7/стр. 175)
Не изгасвай свещите на сърцето си, когато Слънцето изгрява. (2/стр. 208)
Безверниците са будни в нощта на живота, а вярващите са будни в деня на живота. (9/стр. 269)
Не подарявай това, което не може да се подари.
(27/стр. 58)
Онзи, който приема, приема го от Бога, Който е подарител на всичко. (36/стр. 178)
След като си изказал една велика мисъл, не прави затвор. (2/стр. 122)
Не подслушвай какво говорят хората за тебе.
(5/стр. 234)
От вашия обикновен живот може да се интересуват хиляди други хора, но не и Бог. (21/стр. 15)
Човек трябва да се интересува от това какво Бог мисли за него. (27/стр. 237)
Животът е тежък тогава, когато човек мисли само за хората, а не и за Бога. (27/стр. 237)
Не се занимавайте с окръжаващите. (23/стр. 213)
Никога не се интересувайте какво са казали другите за вас. (40/стр. 107)
Никога не се занимавай с отношението, което хората имат към тебе. Ти нямаш време да се занимаваш с това какво хората мислят за тебе.
(5/стр. 581-582)
Някой път вие мислите тъй: „Какво ли мисли Учителят за мене?“. Самата ви мисъл вече е нечиста.
(21/стр. 56)
Често, когато говоря, някои си мислят: „Дали Учителят говори за мене?“. Не се спъвайте!
(31/стр. 296)
Истинският човек е независим. (5/стр. 684)
Че някъде бият тъпан – нищо от това. Че в кошарата на овчаря овца блее – нищо от това. (27/стр. 43)
Вие трябва да се грижите само за вътрешния живот, а за външния свят каквото и да става не трябва да се безпокоите. (4/стр. 129)
Ако там някой вол се разлага и мирише, ще се спреш ли да плачеш за вола, че мирише? Затвори си носа и върви, с вола да се разправят орлите и кучетата. (31/стр. 128)
Когато човек се тревожи и безпокои за външни работи, то той се е спрял пред едно блато с жаби: гледа тинята, слуша крякането и мисли, че това е всичко. Но я да повдигне мисълта си, че да погледне нагоре! (9/стр. 141)
На пеперудата не се позволява да яде колкото гъсеницата. (18/стр. 276)
Недоволството не е присъщо на човешкото естество. Човек приема недоволството от низшите същества и го носи в себе си, отхранва го като свое. (29/стр. 109)
Любовта на съвременните хора е толкова малка, че едва мухите могат да се топлят на нея. (45/стр. 45)
Хапливите мухи създадоха безлюбието, невежеството и робството. Какво ти коства да се откажеш от една хаплива муха? (37/стр. 292)
Няма по-слабо същество от хапливата муха. Какво те спъва да я победиш? (37/стр. 292)
Човек трябва да си изработи такъв навик, че когато го обиждат, да може да отнесе съзнанието си някъде, за да не чува обидите. (40/стр. 106-107)
Истинската наука седи в разтоварване на човешкото съзнание. Човек трябва да знае как да разтоварва съзнанието си от ненужния багаж, който иде от три места: от неговия личен живот; от обществото, от хората, с които е заобиколен; и от Природата.
(26/стр. 185)
Всяко нещо, с което човек е натоварен и не знае защо му е този товар, представлява излишен товар. То не е нещо съществено. (37/стр. 58)
Всички трябва да се заемете да изпълнявате Волята Божия, като оставите настрана какво е положението, то да не ви интересува. Каквото трябва, без да се интересувате, ще достигне до вашите уши. Съвършено трябва да станете глухи за света.
(28/стр. 462-463)
Човек трябва да се вглъбява в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота.
(26/стр. 401)
Вие живеете в Небето. Вие сте чудни – сега сте в Небето; но погрешката е там, че в Небето живеете, а за Земята мислите. (33/стр. 406)
Не впрягай Духа си в земни работи. (37/стр. 257)
Не трябва да ви отвличат маловажните работи на тоя живот. (36/стр. 197)
Престани да се тревожиш за мътната вода, тя наторява живота. Престани да се смущаваш от тъмнината, която ограничава живота. (37/стр. 291)
Стой близо при Вечния извор на Божия Дух. Той е Правият път за постигането и придобиването на всите Небесни добродетели. Той е тайната връзка на всичко. (36/стр. 172)
Турете стомната под чешмата и не мислете как тя ще се напълни с вода. (26/стр. 401)
Ако няма захласване в една идея, ти не си на Правия път. Захласване трябва да има. (28/стр. 469)
Гледай как ходиш в пътя на живота… От два пътя винаги избирай Правия, при все че е тесен, и малцина са, които ходят там. (36/стр. 179)
Съвременните хора дишат Божествения въздух, възприемат Божествените мисли, а насочват погледа си далеч някъде в бъдещето, отдето нищо не могат да получат. (10/стр. 522)
Когато ние, съвременните хора, започнем да мислим за бъдещето как да го уредим по-добре, по-сносно, навлизаме в дълбоките води на лъжливия живот. Ако влезем в Бога, Който е взел всички неща предвид, каква полза има да Му даваме съвет какво да прави? (32/стр. 307)
Аз за бъдещето не мисля, мисля за днешния ден и вярвам, че следващият ще бъде по-добър, а третият ден ще бъде още по-добър. Който пита какво ще стане с него, не разбира живота. Животът от единия до другия край е Божествена красота. (7/стр. 357)
Красотата на живота седи в това именно, че и когато работите на човека не вървят, той пак да не се безпокои. (27/стр. 283)
Какво те смущава? Бъдещето? Добре, остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда?
(36/стр. 171)
Не преговаряй за бъдещето. (36/стр. 140)
Какво ще му мислиш за утре? Щом е уреден въпросът за днес, то и завсякога е уреден. (8/стр. 37)
Помнете правилото: който се осигурява за един ден, той се осигурява за всички останали дни на живота си; и обратното, който се осигурява за всички дни на живота си, той се осигурява само за един ден. (10/стр. 523)
Ако орелът или гълъбът биха турили на гърба си раници с няколко килограма провизии, докъде биха отишли? (19/стр. 215)
Храната ви е предвидена! Бог е предвидил и ако съзнаеш това, ще я намериш точно навреме.
(24/стр. 281)
Капитанът на парахода, в който сте се качили, има грижа за всички свои пътници… Всички пътници пътуват безплатно в парахода, въпреки това всеки се бори за своето място, иска да го обсеби, да го направи частна собственост. (29/стр. 161)
Някой казва: „Да си уредя живота“. Не си ти, който го уреждаш. (21/стр. 327)
Как ще уредиш живота си, като си преплетен с хиляди същества? Трябва да разбираш естеството на тия същества. (5/стр. 289)
Не можете да уредите вие сами живота си. Ние трябва да признаем, че тоя живот сам по себе си, вътре в своята Същина, е уреден. Аз говоря за Същината на живота – той е уреден вътре в нас.
(31/стр. 103)
Поначало ние в Любовта живеем и се движим, но сме приспали за дълго време съзнанието си и сме се занимавали с други, странични работи. (9/стр. 176)
Под думата „човешка любов“ разбирам това съзнание, което вие имате. (33/стр. 124)
Всеки възприема Любовта според степента на своето съзнание. (11/стр. 287)
Слънцето извършва два процеса на Земята: сухите дървета прави по-сухи, изсушава ги; а онези дървета, които растат, уголемява и им дава по-голяма сочност и мекота. (34/стр. 15)
Бог възраства всичко, което покълва. (37/стр. 236)
Трябва ли рибата да изважда главата си извън водата?… Извън Любовта човек е както рибата извън водата. (34/стр. 162)
Любовта е великото житейско море. Кой може да отнеме водата на това море и да го пресуши?
(37/стр. 327)
Кой е в състояние да вдигне Любовта и да я скрие някъде? Крият се малките капчици вода, кой от вас може да скрие големия извор? (34/стр. 14)
Няма атом, йон, молекула, които да не съдържат енергията на Любовта. (14/стр. 60)
Всичко живее и се движи в Любовта. Това, което наричаме Промисъл, не е нищо друго освен зоркото око на Любовта. (37/стр. 282)
Господ те посещава, докато най-после в тебе проработи законът на Любовта: ти се събуждаш от дълбокия сън и започваш да плачеш. (34/стр. 83)
Няма по-мощна сила у човека от плача… Това е мощната сила, която разтопява нещата. (28/стр. 186)
Не да плачеш за материални работи… Сега аз ви казвам за онзи вътрешен, мистичен смисъл на плача. (28/стр. 186)
Божественият плач става …в душата: никой да не вижда, че плачете. (15/стр. 161)
Сълзите показват едно омекчение на сърцето, повдигане на съзнанието и такъв човек е в пътя на обновлението. (4/стр. 84)
Човек трябва да прероди своето сърце – да стане малко. Под „малко“ се разбира един пластичен елемент, който е в състояние да се развива правилно и не губи еластичността на живота. (16/стр. 47)
Животът се отличава по това, че в него има огъване. Ще заемеш хиляди различни положения – и прав, и крив ще бъдеш – но трябва да си господар на всяко положение. Туй, което хората в света разбират под „огъване“, то е – „клонът да не се отделя от дървото“. Това е важното. (34/стр. 15)
Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш. (36/стр.172)
Пази скъпоценното, което всякога осмисля живота. (27/стр. 58)
Не търси непостижимото! Ако го търсиш, ще опростееш и оглупееш. (27/стр. 58)
Опасно е, когато глупавият престане да плаче.
(2/стр. 217)
Човек да не подпушва изворите на живота!
(8/стр. 175)
Щом Истинският живот дойде, плачът ще престане. Тогава ще се явят изворите на живота. Умният човек, който се намира пред изворите на своя живот, никога не плаче. (2/стр. 218)
Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери Пътя към Бога. (2/стр. 219)
За да бъдеш умен, трябва да престанеш да вярваш във външното, а да започнеш да вярваш в Божественото вътре в себе си. (32/стр. 410)
Не се увличай от външността на нещата, защото непременно ще погрешиш в избора си. (36/стр. 181)
Външният блясък на нещата помрачава човешкия ум. (14/стр. 642)
Истината, Любовта се обличат в стари, окъсани дрехи. Който искрено ги търси, ще се научи да различава. (14/стр. 68)