В Тишината е скрита Истината. Чистотата е основа по пътя навътре
В Тишината е скрита Истината. Чистотата е основа по пътя навътре
Преди всичко, от всинца ви се изисква Простота… В основата схващанията ви трябва да бъдат ясни и прости. Простота трябва да има в умовете ви и в сърцата ви. Искам да схванете думата Простота. За да я разберете, когато сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една Тишина в душата си. (3/стр. 107)
Мъдростта е мирна – повърхността е тиха, спокойна, не се вълнува. (16/стр. 41)
И бурята си има свое място, но онова, което заповядва на света, е Тихото. (7/стр. 456)
Когато си при някой водопад, какво ще му кажеш? …Водопадът е величествен отвън, а пък ти ще бъдеш величествен отвътре. (7/стр. 49)
Тихият водопад е по-опасен от шумния.
(14/стр. 44)
Тихото състояние у човека, което всякога му посочва Правия път в живота – това Божествено начало говори във всички хора. (6/стр. 205)
Божествен е животът на душата, но нищо не можете да разберете от него, защото пред нея има водопад, който бучи, вдига шум наоколо. (15/стр. 315)
Божественият глас не е гръмлив. (5/стр. 220)
Езикът на Истината – това е най-деликатният език, който някъде съществува. Той не е език на гръмотевица, той е наречен в Природата „Тихият глас“. (45/стр. 131)
Докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в Природата, са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен, и като че ли мед пада на сърце ти. (7/стр. 39)
От добрия човек излиза музика, песен, която напомня звуци от нежна арфа. (7/стр. 227)
Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения. (13/стр. 208)
Такъв израз, такъв лъх, такова благоухание, …светиите са имали туй нещо. (21/стр. 486)
Щом дойде Любовта, гаргите няма да грачат, а ще пеят. (7/стр. 108)
Няма по-деликатен език от Любовта. (5/стр. 564)
Любовта има тих език. (22/стр. 514)
Тия от вас, които искат да бъдат ученици, аз ще ви събера, ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език. (10/стр. 102)
Този език е езикът на Изгряващото Слънце, т.е. езикът на Мъдростта. В езика на Любовта е позволено на майката да бъбри, да изкривява думите, според развитието на детето, но в езика на Мъдростта не се позволяват никакви изкривявания, никакви промени – Мъдростта всичко изправя, нейният език е съвършен. (26/стр. 338)
Вие още не сте ме виждали как мога да говоря.
(24/стр. 193)
Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат да работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана. Всички да се откажете, за мен е безразлично: аз ще свърша работата на всички, аз съм силен колкото всички заедно… Ако решите да работим заедно, още по-добре – Бог е в сила да направи от тия камъни чада Авраамови. (13/стр. 62)
Бог създаде света не за нас, а за Себе Си, Той да се прояви, ние сме случайни същества в този свят – да, случайни същества сме. (13/стр. 794)
Да ви говоря ли още? Ще се разсърди Слънцето, ако говоря повече. (13/стр. 361)
Каквото има да каже Господ, аз ще го замълча, защото Той скоро ще го каже и целият свят ще разбере: няма да остане нито една глава, която да не разбере какво ще каже Той. (13/стр. 466)
Христос е казал,… „Ако учениците Ми млъкнат, то камъните ще викнат, за да кажат Истината“.
(28/стр. 381)
Живият Господ ще заговори, хиляди хора ще започнат да се стичат отвсякъде, учени, философи, професори, лекари ще изменят убежденията си и ще започнат да се смекчават. (14/стр. 512)
Както естествено човек се учи да говори, така естествено ще дойде и Новата култура в света.
(29/стр. 144)
Иде Божествената вълна… Ти вече няма да бъдеш лед, но ще се превърнеш на чист извор, който ще тече по целия свят, за да разнася Новото учение. (14/стр. 513)
Колкото съм ви говорил за Господа, не съм засегнал даже една милионна част от Неговата Благост. Велик е Господ в Своите действия – Той е жив, Той ще оправи света. (14/стр. 703)
За човешките неща можеш да имаш особено мнение, но за Божествените никой няма право да се произнася. Божественото владее света. То управлява народите, обществата и хората. (14/стр. 153)
Тази Мъдрост, която иде в света, е Бог.
(19/стр. 134)
Много неща има още да ви кажа, но нито ще ги разберете, нито ще ги приложите. (2/стр. 74)
Сегашните времена изискват повече приложение, по-малко говорене. Христос и днес още говори. Словото му се носи във Вечността. (11/стр. 288-289)
Велико е Словото Божие, но то иска изпълнение, то иска Чистота. (2/стр. 74)
Ако няма Чистота, няма Мъдрост. (19/стр. 119)
Ще си оставите обущата вън! Мойсей, като дошъл до онова място, му казали: „Събуй обущата си“. Колко пъти вие искате да ви кажа някои работи, защо не ви казвам? Защото всички вие сте все обути.
(45/стр. 88)
Когато аз говоря, вие не ме слушате добре.
(36/стр. 202)
Някой път вие може да прекарате моите думи през гъстата среда на вашия нисш ум и тогава ще имате едни разбирания, а може да ги прекарате и през вашия висш ум, тогава ще имате други разбирания. (24/стр. 72)
Най-простите работи са много мъчни за разбиране. (33/стр. 323)
Какво мога да сторя, за да ви въведа в Истината, когато вашият ум е помрачен? (36/стр. 202)
Вашият ум трябва да бъде подготвен за по-висшето разбиране. В по-висшето разбиране има по-тънки сили. (12/стр. 356)
Ти не можеш да имаш едно понятие за Реалността, ако нямаш едно чувство, един усет. (33/стр. 57)
Трябва да имаме предвид дали притежаваме съответните чувства и способности да дойдем в съприкосновение със самата действителност на нещата.
(17/стр. 45)
Тези велики работи, тези велики задачи, които се преподават – те са толкова тънки и деликатни! В туй Училище се изисква един светъл ум и разположение на духа, за да се разберат нещата. (34/стр. 22)
Не че не мога да ви говоря, но трябва да се развият новите чувства, защото органи се изискват. Сега ние употребяваме символичния език, понеже символите съкращават времето, а пък аз нямам много време; ако поискам да ви говоря една реч, според вашия език, трябва ми цяла година да ви разправям на обикновен език. (13/стр. 399)
С тия чувства, които ние имаме, ние не можем да го видим Духовния свят. Не можем да го учим. Ние виждаме обикновения свят на третото измерение. (33/стр. 57)
„Защо не ни говориш по-ясно, за да те разберем?“ Аз говоря така, че всички да ме разберат поне двайсет и пет на сто – такъв е законът, а останалите седемдесет и пет на сто сами ще откриете.
(13/стр. 225)
Беседата е проста, но снемете черупките и ще откриете в нея това, което досега не сте виждали.
(31/стр. 397)
Моите думи са опаковки – хвърлете опаковките и вникнете в съдържанието им. (16/стр. 114)
В неразбраните работи седи знанието. Така че неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете. Аз ви разправям нещо, което не го знаете, но го разбирате. (40/стр. 159)
Тъй както говори Духът, така аз ви го предавам. (45/стр. 76)
Във всичките беседи аз съм разхвърлял нещата тъй, както е в Природата. Изобщо във всички Свещени книги материалът е все разхвърлян. Вземете и Библията – и там всичко е все разхвърляно.
(8/стр. 188)
Това, което ви говоря сега, в миналото трябваше тридесет години да прекарате в някоя пагода или капище и да ви се дадат много изпити, за да ви се кажат тия думи, които аз ви казвам. (13/стр. 292)
Какво правя аз: всеки ден отварям Великата Книга на живота и чета – каквото прочета, предавам го на другите. Тая книга е Истинският оригинал: написаното в нея се отличава от това, което хората четат и знаят. (14/стр. 537)
Ние нямаме време да предъвкваме написаното в книги. Нашето време е скъпо. Вие ще го прочетете, ще го дъвчете, а пък аз ще говоря за неща, които не са написани. (24/стр. 248)
Ще каже някой, че не говоря в Духа на Евангелието. За кое Евангелие говорите вие – за писаното или ненаписаното? (16/стр. 444)
Христос е говорил много важни работи, незаписани в Евангелието. (14/стр. 328)
Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано малко нещо… Разглеждал е въпросите в техния широк смисъл – къде е всичко това?
(16/стр. 444)
Защо не записаха всичко, което (Христос) изрече? Защото не бяха готови. И днес ние разкриваме онова от Христа, което не записаха. Казано е, че ако се напише всичко, което Христос е казал, целият свят не може да побере книгите. (9/стр. 98)
Има една страна в живота на Христа, в която вие не сте надникнали. Това, което е писано в Евангелието, това е едната страна, но има една друга страна, една красива страна, в която трябва да надникнете.
(28/стр. 186)
Всичко, което Христос е говорил преди две хиляди години, е написано в главата. Това, което днес говори, пак се пише в главата. Съвременните хора не разполагат още с нужната светлина, за да четат и разбират това, което е писано в главата им, както и онова, което всеки ден се пише. (37/стр. 143)
Оригиналът, който се намира в човешката глава и в човешкото сърце, философите наричат „Акашови записи“. Когато казваме, че човек е готов да служи на Бога, имаме предвид онзи, който чете в оригинал Божия закон. Дойде ли съмнението и колебанието в него, той е изгубил оригинала и чете някой превод, в който непременно има грешки.
(37/стр. 143)
Следователно ползвайте се от светлината на съзнанието си, за да четете в оригинал Свещената книга, написана в глава ви, и чрез нея да коригирате Свещената книга вън от глава ви. (37/стр. 143)
Сегашните християни мислят, че това, което е казал Христос, никога няма да се измени. Сам Христос е казал: „Много неща още има да ви кажа, но не сте готови да носите“. На друго място е казал: „Когато Син Человечески дойде втори път на Земята, ще намери ли достатъчно вяра и разбиране между хората, за да схванат онази Велика Истина, която ще им говори?“. (2/стр. 394)
Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години друго беше… Сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови неща. (7/стр. 312)
Винаги извира нова вода от вътре. (8/стр. 105)
„Вам – казва Христос – хората на бъдещето, е дадено да разберете тайните на Царството Божие, а на хората на миналото не е.“ Дадено е на хората, които живеят с бъдещето, а не с миналото. Този факт е жив и е верен. (3/стр. 76)
В Писанието има известни стихове: тъй като дойдете до тях, ако ги четете с Прозрение, веднага тази, цялата история на нещата ще се яви пред вас; тъй като на картини се представя пред вас и действителност, и бъдеще. Защото Бог не е престанал да не говори постоянно. От две хиляди години Той все говори. Но онова, което говори, то минава, ние не можем да го схванем. (33/стр. 161)
За да разбере човек Свещеното Писание, той трябва да има в себе си изработени съответните органи. Не мислете, че е лесна работа да разбирате Писанието. (35/стр. 219)
Бог създаде човека, но човек нищо не помни, защото съзнанието му не е било будно. (11/стр. 92)
С години Адам е спал в Райската градина. Той играл, спал, живял с животните и един ден Господ му вдъхнал Дихание – тогава се съзнал. (31/стр. 228)
В света когато се раждат хората, понеже излизат от един свят, за да не ослепеят, замазват им очите с едно лепкаво вещество. Та ония, които им бабуват, не вземат да им измият това лепкаво вещество, да им се отворят очите, и през целия си живот тия хора остават слепи. Трябва да дойде някой да им помогне. Христос, като дойде, плюна, намаза очите на слепия и ги отвори. (30/стр. 182)
Предполага се, че до времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на Земята се отвори, т.е. пробуди се, и те прогледнаха.
(2/стр. 402)
Една душа, в която е пробудено съзнанието, Любовта, е скъпоценен камък. (8/стр. 102)
Днес има доста скъпоценни камъни, но трябва да дойде златар и да направи брошки. (9/стр. 90)
Христос се проявява навсякъде в света… Както Слънцето се отразява в хиляди огледала, така и Христос се проявява в хиляди души. (37/стр. 305)
От хиляди години Христовият Дух работи в света, в душите на хората и в момента, когато човек съзнае това и образува вътрешна връзка с Духа, Той напълно прониква в него. (6/стр. 122)
Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него. Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара. У Лазара се събуди Любов, която го възкреси и физически. В съзнанието на Лазара стана промяна и тогава тялото оживя. (7/стр. 108)
Вие сте в една фаза на сбъдване на известни пророчества. Това, което са писали пророците, са наброски (скици) на самата Реалност. Всичко, което Даниил е видял, не е описано, само част. И това, което е видял Йоан, отчасти е описано. (7/стр. 423)
Сегашното човечество се ползва от благоволението на Разумния свят. Днес му се откриват такива тайни, за които в миналото не е могло да се помисли. (37/стр. 230)
Павел казва, че завесата, зад която тези Мистерии са стояли скрити, се е раздрала. Значи, тези Мистерии са станали явни на човечеството.
(32/стр. 373)
Сегашните хора имат в съзнанието си един Нов елемент: старото изобщо не ги задоволява. След няколко години ще настане голям Духовен глад по Земята… Писанието казва: „Ще има гладни години“ – и тогава ще тичат от къща на къща да търсят Словото. Словото ще се носи през въздуха! (9/стр. 73)
Това е Учение за всички хора и им носи живот. Новото учение издава благоухание. Някои питат в какво се състои Новото учение? В следното: да любиш, без да разлюбваш; да учиш, без да се заблуждаваш; и да се освобождаваш, без да се ограничаваш. (9/стр. 102)
Новото учение е опасно, понеже за него няма граници – то руши всички прегради. Като се пробуди душата, на какви работи е способна! И нищо не може да я спре. (9/стр. 100)
Иде Третият завет – Прославянето на Синовете Божии, или всичко в света трябва да става чрез закона на Любовта. (9/стр. 73)
Сега всички вие се приближавате към Света на Синовете Божии… Като дойдат тия светли души, те ще се вселят във вас. И вие, и те заедно ще живеете. Те ще внесат във вас туй, Новото, което всички очаквате. (12/стр. 626-627)
Потопете се в Дълбокото, извън времето и пространството. Истината е една
Можете ли да направите дупка в океана?
(10/стр. 143)
Ако Любовта Божия е във вас, вие сте океан, на който никой не може да изпие водата. (2/стр. 400)
Ако човек е океан, кой може да окаля водата му?
(27/стр. 116)
Ако си на угощение, в океана си; ако си на забавление, в морето си; ако се клатушкаш като лист, в езерото си; ако си без петаче в джоба, в локвата си.
(2/стр. 211)
Рибите избират дълбоката вода, тя всякога е безопасна. (34/стр. 163)
Казвам: Дълбоките работи са приятни. Небето е дълбоко и неизмеримо. Обаче в Дълбочината човек никога не се дави. В неразбраното се дави. (2/стр. 43)
Правата мисъл е Дълбоко място, обаче в нея човек не се дави. Човек се дави в мътна, в тинеста вода. (2/стр. 43)
Ако имате едно малко, мътно поточе, аз го наричам слабодушно. Водата в него е плитка, слаба и това поточе лесно се отбива, лесно се раздвоява.
(22/стр. 418-419)
В плитка вода се вдига голяма глъчка. (3/стр. 87)
Който има Дълбочина, шум не вдига. (3/стр. 62)
Ако повърхността на морето се вълнува, то не значи, че и Дълбочината му се вълнува. (3/стр. 162)
А какво нещо е Дълбочината? Тя е Истина.
(4/стр. 67)
Дълбоките работи могат да се кажат само на родените от Бога. (7/стр. 19)
Божествените работи са извън времето и пространството. (1/стр. 386)
Времето е дадено за физическия свят. Времето е само за хора, които трябва да се мъчат… За хората на Блаженството няма време. (21/стр. 256)
Засяга ли се от страданията, от смъртта, човек е вътре в тях. За да не го засягат, той трябва да излезе вън от тях. (11/стр. 11)
Дойде известно страдание. Навреме си е дошло. Ти искаш това страдание да се махне – ще излезеш из времето. (1/стр. 425)
Някога времето ви се вижда много късо. Казвате: „Тази година си отиде като един час“. Значи, в нашето съзнание има друга мярка, с която ние мерим реалните неща. Сегашното време в живота не е действителна мярка. (21/стр. 256)
Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство… Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То е резултат от Духовния свят. (22/стр. 144)
Човек живее в Безграничното. (9/стр. 192)
Настоящето е само един преходен момент, то е точка и не заема никакво пространство. (14/стр. 231)
Началото е там, дето е краят. Който разбира нещата, има начало. Който не разбира нещата, има край. (23/стр. 303)
Днешният ден носи със себе си хиляди изминали години, той носи същевременно и бъдещето.
(15/стр. 71)
Този ден е Божествен – без начало и без край.
(15/стр. 72)
Бог е бил и в миналото, Бог е в настоящето, Бог ще бъде и в бъдещето. За Бога и миналото, и настоящето, и бъдещето е настояще. (30/стр. 48)
Настоящето е животът на Бога. (28/стр. 8)
Всеки, който има скръб в себе си, той е в миналия, а не в днешния ден. В днешния ден няма скръб, защото в него Господ царува. (14/стр. 131)
Днешният ден е Божий ден. Този ден именно ни интересува. (34/стр. 72)
Пробуждане има всеки ден. (21/стр. 82)
Аз казвам: Всеки, който владее настоящето, ще влезе в Царството Божие. (14/стр. 259)
В миналото е несъщественото. Важно е настоящето, защото в него е същественото. (27/стр. 235)
Когато преживявате вашето минало, това е едно заспиване. (31/стр. 288)
Хората говорят за миналото, духовете – за бъдещето, а Бог – за настоящето. Тъй щото, докато очаква на бъдещето само, човек се движи в света на духовете. Докато живее с миналото, той е в човешкия свят. Обаче живее ли в настоящето, той е в Божествения свят. (29/стр. 251-252)
Никой не може да поправи изгубеното… Само Господ има тая прерогатива – да слезе в тези Дълбини, дето сте направили престъпленията, и да ги заличи със своята четка. (14/стр. 356)
Бог лесно заличава миналото на човека, ако той стане работник на Неговата нива. (26/стр. 399)
Когато някой каже, че ще изправи в бъдеще своя живот, разбирам, че този човек е грешник… Бъдещето е на грешниците. Миналото, т.е. всичко, което е станало, е в ръцете на Бога, а настоящето е наше. (14/стр. 259)
За настоящето аз имам думата, за миналото – Господ. (14/стр. 259)
За мен бъдещето не съществува. (21/стр. 273)
„Има бъдещ живот“ – това е една преходна реалност. Защото този човек, който казва, че има бъдещ живот, то има едно изопачено съзнание… Няма никакъв бъдещ живот. Защото от чисто окултно гледище, ако има бъдещ живот, той ще бъде точно такъв като сегашния живот. (24/стр. 167-168)
Туй положение, което сега имаш – туй положение ще го имаш и за бъдеще. Дървото ще мяза точно на онази семка, от която е излязло. (45/стр. 135)
Животът е един, той не може да бъде ограничен; ние го ограничаваме, като казваме „бъдещ живот“. Животът не е нито минал, нито сегашен, той е живот сам за себе си. (24/стр. 168)
За грешника, който умира, на когото греховете не са простени, има бъдеще… Хората на Любовта обаче може да говорят само за сегашното, за Божественото. (21/стр. 273)
Думите „начало“ и „край“ са привидни положения… Представете си едно Същество, което съществува извън времето и пространството – ще има ли край и начало? Никакъв край, никакво начало! Какво ще има тогава? То ще усеща, че владее всичко, че е едновременно навсякъде. (22/стр. 122)
Аз за прераждания не говоря. Аз ви казвам: Ако сега изгубите едно условие, едва след 100 прераждания то ще се върне. А пък 100 прераждания правят най-малко 2500 години. (28/стр. 232)
Този живот, който сега живеете, втори път няма да го прекарате… Втори път вие ще минете през съвсем друго място, през съвсем друг живот, в който ще има само отражения от първия. Някои казват: „Ами нали Земята минава все един и същ път, обикаля около Слънцето, значи има повторения в живота?“. Да, но никога Земята не минава през едно и също пространство. (14/стр. 356)
Това, което Бог е дал на човека, е временно, само за даден случай, за даден момент. То никога няма да се повтори. (2/стр. 309)
Този съборен ден никога няма да се върне. И аз няма да имам туй разположение да ви говоря за тия неща – за други работи ще ви говоря. (31/стр. 67)
Всякой момент в живота си има своята работа, когато нищо друго не трябва да се върши освен туй, което се изисква. (36/стр. 185)
Не мисли, че можеш да влезеш в Небето, когато ти си искаш и когато ти желаеш. Не, там можеш да влезеш само кога те викат и си готов за дадения момент. (36/стр. 186)
Пази се да не изгубиш случая на Призванието, защото е само един през цялата Вечност… Има само един даден момент да се родиш и да влезеш в Пълнотата на живота, защото в цялата Вечност няма два момента еднакви, нито две души еднообразни.
(36/стр. 186)
Винаги бодърствай и пази да не изгубиш благоприятните минути на живота, защото не ще може да ги постигнеш. А онова, което е изпуснато и не може да се постигне, е истинска загуба в пътя на живота. (36/стр. 180)
Всеки момент, изгубен преждевременно, е изгубен завсякога през Вечността. (36/стр. 185)
Даденият момент е най-важният момент.
(21/стр. 498)
Във Вечността нещата не се повтарят. (2/стр. 309)
Вечността тича към своята Безпределност, в която животът се заражда. А всичко, което е веднъж зародено, трябва да следва Тогова, Който го е родил.
(36/стр. 186)
Ако разбираш, мисли! Защото моментите идат и блажен си, че Бог е с тях. (36/стр. 186)
Какво означава Словото Божие? То е онзи първоначален момент, когато Божествената Любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят. Когато вие чуете първата дума, съзнателната дума на вашето дете, което говори разумно – то е Словото Божие; и майката усеща една радост, веселие, вдъхновена е тя. (13/стр. 419)
Мнозина са търсели Свещения огън в светилището на храма. Те са го разбирали външно. Всъщност Свещеният огън се намира в човешкото сърце.
(11/стр. 240)
И след като изучат нещо по богословие, третират въпроса: как дошъл Христос, как живял и т.н. Не, силата не е там. Богословът трябва да е преживял тия неща. Той трябва да е почувствал Любовта в душата си и тя да е разтърсила от дъно сърцето му.
(21/стр. 104)
Един евангелист ме пита: „Ти как разбираш Евангелието?“. Аз му казвам: „Мъчих се да го разбера и не го разбрах, и си казах: „Чакай да го живея сега“ – и тогава почнах да го разбирам“. (28/стр. 189)
Казвам: Религиозните хора трябва да се пазят от заблуждение. „Откъде знаеш, че имат заблуждение?“ Виждам ги, напипвам ги – аз напипвам такива неща, които другите хора не могат. (13/стр. 59)
Питам един свещеник дали е виждал Господа. Отговаря: „Не“. А пък аз проповядвам за един свят, в който живея и го виждам. (9/стр. 213)
Аз не виждам тъй, както ясновидците виждат: …сенки не виждам, навсякъде виждам един реален свят, където нещата не се менят. Има Същества, които са много по-реални за мене, материални са тия Същества, по-материални от вас. (13/стр. 453-454)
Материята на Съществата от Божествения свят, т.е. от света на Любовта, е вечна, неизменна. (15/стр. 90)
Има един Божи народ в света и той е Голямата Реалност: всички пророци, светии и мистици са излезли от него. (9/стр. 55)
За мене Бог е Велика Реалност: Той е по-реален, отколкото сте вие, които виждам днес пред себе си.
(16/стр. 9)
Невидимото в света е хубавото, красивото.
(22/стр. 256-257)
Иконите са образи и сенки, а Същината е невидима. (4/стр. 148)
Истинската Църква е в Невидимия свят, на Небето, в Духовния свят. И тя е неуловима. (4/стр. 150)
Има някои Чудотворни икони – дълбоко скрити в душата на човека. (26/стр. 359)
Първоначално обичаите и обредите са били в самия човек, но после ги е изгубил и са останали само външни форми. Първоначално Храмът е бил вътре в човека, но след като го изгубил, той започнал да си строи външни храмове и там да се кланя и моли. (14/стр. 83-84)
Що са съвременните църкви? Те са само едно далечно възпоменание за величието на миналото.
(17/стр. 276)
Искат да убедят младото поколение да влезе в Църквата – в коя Църква, в Църквата на лъжите? Но това не е Църква. Аз ви говоря искрено.
(13/стр. 656)
Хората сега не ходят в Църква. Ще ме извините, аз съм толкова откровен, нека ме извинят всички: представление е това, което хората разправят пред Господа, а не Любов. Аз разбирам човек да бъде искрен, да бъде искрен в душата си. (13/стр. 631)
Бог казва: „Сит съм на вашите лъжи и заблуждения, сит съм на вашите свещи, кандила, тамяни, сит съм на вашите лъжи, на вашата неискреност“.
(14/стр. 620-621)
Бог не се лъже… Адът е павиран с човешки обещания. (14/стр. 482)
Ако сами сте лъгали, не мислете, че и аз ще ви излъжа. (36/стр. 204)
Сегашните хора се съмняват, защото са вярвали на човешки обещания, а не на Божествени.
(14/стр. 87)
Аз вярвам само в един Велик Божествен Принцип, но в никакви форми не вярвам: Господ е създал Принципите, а формите ние създаваме. Сам си правя моето гърне, но не вярвам в никакви гърнета.
(14/стр. 265)
„Приемате ли тайнствата, като кръщение и прочее?“ Ние имаме три тайнства: на Любовта, на Мъдростта и на Истината; другите неща са форми.
(9/стр. 184)
В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича и преоблича според вътрешните си естествени нужди. (36/стр. 22)
Ако мислите, че човекът е това, което виждате, лъжете се. Вътре в човека има скрито друго нещо. Ако можете да прочетете в скритото лице, в скритите очи, в скрития му нос, в скритото чело – там ще видите скрит Истинския човек… И благодарение на това, че този човек е неуловим, той не може да бъде роб на условията, понеже е нематериален.
(22/стр. 256-257)
Каквито усилия и да правят хората, душата не може да се улови. (14/стр. 399)
Душата е Небесна жителка. (14/стр. 647)
Душата не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови – като дойде времето, тя си заминава, свободна е. (45/стр. 54)
Човек може да прави с тялото си каквото иска, но душата му е неуловима, никой не може да я засегне. Тя остава всякога чиста и непорочна.
(14/стр. 399)
Ако бих казал всичко, каквото зная за душата, то би било деветото чудо на света. (14/стр. 336)
Аз се разговарям с душата и виждам, че тя крие в себе си велика история. Тя носи големи знания в себе си, всичко помни. (37/стр. 320)
Светът на душата е един Велик свят, населен с толкова Благородни Същества… Този свят има две подразделения: първо, Пълно съзнание и второ, Вътрешно сливане с Бога. Християните го наричат Едемски Рай. (19/стр. 142)
Вие никога досега не сте изучавали какво нещо е човешката душа. Сега ще научите какво нещо е проповедник, свещеник, Учител и т.н. Сега Божествената Мъдрост идва, за да ни научи на езика на нещата. (19/стр. 135)
Свещеният език го има дълбоко в душата. Всеки човек е бил във Висшите светове, говорил е на този език и затова го има вътре в себе си, но сме вътрешно подпушени и не можем да го говорим. (7/стр. 282)
От окултно гледище въпросът стои така: има дванадесет извора, от които човек трябва да вземе своите енергии, засега само пет функционират, а другите са прекъснати… Славяните идват, за да възстановят връзката, като се обърнат засега към един от тези извори на Духовното мистично течение. Или казано по друг начин: човек трябва да стане набожен. Славяните трябва да възстановят Истинската набожност. (8/стр. 176)
Царството Божие на Земята сте вие. Царството Божие може да дойде у вас, но на Земята никога няма да дойде. Не само това, но Окултната наука твърди, че Христос, в Когото вярвате, днес е толкоз повдигнат, че като дойде втори път, кракът Му едва ще достигне до астралния свят. Той там ще стъпи, а в умствения свят ще се яви. (22/стр. 304)
„Дали сме чада Божии?“ Ние сме вече чада Божии, но въпросът е от кои чада Божии сме. „Е, от кои трябва да бъдем?“ От тези, които изпълняват Волята Божия, които са добри и разумни. Това е, нищо повече. Това е тъй просто и ясно, никаква философия. И на Небето да отидете, Истината е тъй проста и ясна. (31/стр. 425)
Аз ви говоря Истината. Другите не че не искат да говорят Истината, не че я скриват умишлено, но това е естествено за тях. (32/стр. 281)
„Вие приемате ли учението на Евангелието?“ Каквото е писано, приемам го. Много е писано, но Голямото Евангелие го няма, налице е само малкото Евангелие. (9/стр. 184)
Христос е говорил неща, които не са писани в Библията. Онзи, който иска да изучи пълната Истина, трябва да знае, че всичко не е изложено в Писанието. (9/стр. 117)
Днес заявяват, че това, което говоря, го няма в Евангелието, а пък там е подчертано, че има още много неща да се изрекат. И именно защото го няма в Евангелието, затова и се казва. Имайте понятие за онзи непреривен процес, в който Бог се проявява. Ако имате това съзнание, ще получите смирение в душата си. Учителите не са в стълкновение един с друг, а работят заедно. (9/стр. 98)
Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. Някои питат: „Ти кой си?“ – не е въпрос аз кой съм; други питат: „Кой е Христос?“ – не е въпросът и Христос кой е; в света има само Един и Той е Бог на Любовта, Който се проявява, както иска и чрез когото иска. (13/стр. 815)
Понякога казвате: „Господин Дънов дали е Христос, или Христос е в него?“. Ще ви кажа: Христос не съм, но Христос е в мен. (14/стр. 722)
От две хиляди години насам Христос е в света, но така се е скрил, че никой не Го вижда. (27/стр. 298)
Говоря с Христа и Го познавам. Като Неговия език, като Неговите думи, като Неговото учение не съм срещал никъде. (17/стр. 323)
Христос Го обичам, защото оживя. (19/стр. 52)
Аз бих желал всички хора да познаят Живия Господ, от Когото са излезли. Една Воля съществува – Божията Воля, един Господ – Бог на Любовта, никакъв Дънов. (13/стр. 23)
Да не казвате, че това е Учението на някой си Дънов, че той го е измислил… Другояче стои въпросът. Всички велики хора, които са идвали, са предали тази Божествена Истина тъй, както тя им е дадена. В това седи тяхното величие, тяхната слава – че са предали тази Истина тъй, както Бог им я е дал.
(32/стр. 405)
Не мислете, че аз правя нещо – Божията Воля прави всичко в света. (14/стр. 512)
Щом престане Бог да действа, реката пресъхва сама по себе си. Не мислете, че силата е в реката.
(23/стр. 285)
Аз проповядвам едно Учение – Единство в Бога. И казвам: Във всичките времена само Господ е говорил! (12/стр. 383)
Казвам: В света съществуват един християнин, едно верую, едно Слънце, една Истина. Ако съвременните хора не са свободни, това се дължи на обстоятелството, че те признават различни християни, различни видове верую, много Слънца и т.н. Не, Слънцето на живота е едно, Истината е една.
(26/стр. 417)
Изучавайте всички учения, всички философски системи и религии, но дръжте се за Божественото в тях. Те са дадени от Разумния свят, но след време хората са ги изопачили; днес те не са такива, каквито са били първоначално, когато са излезли от Източника. Задачата на съвременния човек е да ги пречисти и освободи от утайките на миналото.
(14/стр. 147)
Всяко Ново движение, всяка Нова идея е Божествена, но когато се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи – користолюбие, егоизъм и други, които я изопачават. Не се страхувайте от Божественото, обаче пазете се от преходното, човешкото, което се основава на личния живот. (14/стр. 138)
Не се плашете, но разсъждавайте тихо и зряло.
(20/стр. 87)
Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието. Неизброими са прозорците на светлината. (2/стр. 122)
Любовта през една уста не говори. Хиляди са устите на Любовта, през които тя говори. Вярвай във всичките нейни усти. (2/стр. 122)
В човешките езици коренът на думата Любов е един и същ. (29/стр. 300)
Всичко произтича от Един Извор. (9/стр. 98)