Открийте своята Несътвореност. Човек е вечна проява на Безкрайността
Открийте своята Несътвореност. Човек е вечна проява на Безкрайността
Бог е създал човека, за да има към кого да прояви Любовта Си. (7/стр. 337)
Истинската Любов е тая, в която Бог се изявява, а не ние. (1/стр. 30)
Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни. (6/стр. 152)
Няма човек в света, който да не е обичан, но никой не знае кой именно го обича. (11/стр. 369)
Казвате: „Колко ли време той ще ме обича?“… Онзи, Който те обича, Той живее във Вечността, Той ще те обича цяла Вечност. (23/стр. 310-311)
Има само Един, Който ви обича – Той е Бог.
(1/стр. 394)
Когато човек се усмихне, трябва да почувства от дълбините на душата си, че Бог присъства в този момент. (4/стр. 6)
Чистата, естествена усмивка внася живот в човека… Чистата усмивка връща човека от кривия път. (5/стр. 291)
Аз, като се смея, с всяка моя усмивка изправям една погрешка. (28/стр. 280)
Усмивката е като зората. (8/стр. 77)
Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде. (7/стр. 27)
Няма нещо в света, зад което да не е Бог. Всичко, което е в нас и извън нас; всичко, което ни заобикаля – представлява фон, зад който се крие Бог като велик художник. (26/стр. 86)
Цялата Вселена не е нищо друго освен Бог, Който се проявява. Тя представлява развитието на Бога. Защото и Бог сам по Себе Си се развива… При развитието си Той се разкрива: изявява това, което е мислил, за да могат и другите същества да разберат Неговата мисъл, да я видят. (34/стр. 306-307)
Божията мисъл се изразява в разни форми. Слънцето например е една от формите на Божията мисъл. Луната, Звездите също са образи на Божията мисъл. Самият човек, тъй както е сега създаден, в своята целокупност, е образ на Божията мисъл. Растенията, животните, водата, въздухът, огънят – всичко това са образи на Божията мисъл. (10/стр. 51)
Великото ни заобикаля отвред. (10/стр. 217)
Някой човек казва: „Аз говоря така, аз мисля така“. Не, никой човек в света не може да говори, никой човек не може да мисли. В света само Бог се проявява, а всички хора са носители на Великата Божия Мъдрост. Тя се излива чрез тях. (10/стр. 9)
Като кажеш думата „Аз“, трябва да разбираш Бога в себе си. Щом не Го разбираш, не Го споменавай. (32/стр. 201)
Понеже какво си направил ти? И като говориш, този твоят говор не е твой. И като ходиш, този твоят ход не е твой. Той е Господ, Който живее в тебе, Той те учи как да ходиш. (33/стр. 17)
Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша – тя е Божия. (34/стр. 159)
Всеки един от вас все има един Господ в него. Във всеки едного Господ се проявява и той трябва да съзнава това. (33/стр. 17)
Казват: „Бог да дойде в нас“. Че Бог е навсякъде, Бог е в нас. Значи, мисълта, скрита в тези думи, трябва да е: „Аз да осъзная, че Бог е в нас“. (7/стр. 20)
Къде ще намерите Свещения? Той се крие дълбоко някъде в душата на всички живи същества.
(27/стр. 187)
Душата е навсякъде, но е толкова малка и толкова голяма, че с нищо не може да се измери.
(37/стр. 337)
Търси произхода на всички неща, за да намериш Бога в душата си. Той се нарича Силният в силните и Слабият в слабите; Безсмъртният в безсмъртните и Безсмъртният в смъртните; Любещият в любещите и Любещият в безлюбещите. Той прониква всичко. (2/стр. 32)
Бог, Който прониква навсякъде и във всичко – Той е Незнайният Бог. (10/стр. 170)
Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самият Бог. Който се домогне до крайчеца на Истината, вижда колко малко неща знае.
(37/стр. 220-221)
Този, Който е бил преди мене, преди моето съществуване – това е Бог. Той е там, където аз не съм бил. Ще Го намеря там, където всякога съм бил. Първият, Който е създал живота и ни е събудил за живота; Първият, Който е създал всичко за нас – е Бог. (10/стр. 428)
Само Диханието на Единния Вечен оживотворява всичко. (2/стр. 45)
Авторът на великия, мировия свят е скрит във Вечността… Усещаме, като да присъства моментално навсякъде, и в едно и също време да действа вътре и вън от нещата, но не можем да кажем, че е в това място или в онова. И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“? (36/стр. 77-78)
Думите „Бог е Дух“ съдържат Реалността на живота. Дали човек отрича, или признава тази Реалност, не е важно. Колкото и да я отрича, колкото и да се съмнява в нея, колкото и да философства върху съществуването – в края на краищата човек усеща, че нещо го ограничава и не може без нея. Без нея той не може да живее. (11/стр. 32)
Начало на всички неща е Духът. Начало на Духа е Любовта. Зенитът на Духа е Мъдростта. Краят на всички неща е Истината, която носи свобода.
(2/стр. 32)
Деятелността на човешкия Дух и на човешката душа се дължи на Любовта… Любовта е първият подтик наистина, но не и последният. Последното нещо в света – това е Истината. (30/стр. 105)
Понеже Истината е светлина и топлина, тя е тясно свързана с Любовта и дава възможност на Любовта да развива скритите сили от вътре навън. Мъдростта оформя тези скрити сили и ги туря в ред и порядък. (32/стр. 107)
Мъдростта е свят, в който от незапомнени времена се крият всички неща, които Бог е създал, всички неща, които Възвишените Духове са създали; и всички неща, които ние сме създали на Земята, затова този свят е достояние на нас. И тъй, Мъдростта съставлява атмосферата, в която живее човешкият Дух. (32/стр. 106)
Мъдростта означава света на Вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Когато говоря за Любовта, подразбирам Любов, която означава Същината, самия живот. (32/стр. 106)
Любовта, като Същина, е Бог, а като проява, е плод на Духа. (7/стр. 120)
Любовта е единствената Реалност, чрез която Духът се проявява в цялото Битие. (29/стр. 299)
Любовта е свят, без който Духът не може да живее. (32/стр. 105)
Любовта иде от Духа, влиза в душата, отдето през ума слиза в сърцето. Оттук тя обхваща цялото тяло. (30/стр. 105)
Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. (11/стр. 367)
Любов има само към Едного и когато обичаш някого, то ти си способен да виждаш в тази форма Едного. (7/стр. 337)
Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата Любов към Новата. За да премине към Новата Любов, човек трябва да държи в себе си Бог като Висок Идеал и да работи за Него.
(7/стр. 100)
Вие търсите Любовта там, отдето тя не може да дойде: чакате обич от хората, а не от Бога чрез хората. (7/стр. 157)
Един човек не може да задоволи нуждата на душата ви да бъдете любени. (37/стр. 322)
Ако от човека, като форма, като личност, очаквате своето щастие, вие сте на крив път. Коя майка е намерила щастието си в своите деца? Коя мома е намерила щастието си в своя възлюбен? (11/стр. 403)
Младата невеста не го е виждала още своя възлюбен. Тя мисли, че го вижда. (33/стр. 435)
Хората не я разбират (Любовта)… Те влизат в Любовта и изиграват такава роля, каквато не им подобава. По отношение на Любовта човек може да бъде само проводник, но не и самостоятелен актьор. (27/стр. 313)
Засега само Бог люби… Нам не са дали още това изкуство – да любим. (31/стр. 483)
Когато обичате някого, вие сте проводник, свидетел на Любовта, която Бог изпраща чрез вас.
(26/стр. 215)
Не считайте, че любовният акт е личен. Когато вие участвате в един любовен акт, цялата Природа – от най-малкото бръмбарче до човека и като идете до Ангелите, всичките Ангели и Бог – взема участие в този любовен акт. (23/стр. 19)
Всички, които те обичат, проявяват Любовта на едно и също Същество – Бога. (7/стр. 26)
Той е, Който кара хората да ни обичат. Той е, Който кара вятърът да вее. Той е, Който ни дава великите блага в живота. (11/стр. 97)
Любовта е алхимичният камък и жизненият еликсир на всички времена и епохи. (11/стр. 407)
Любовта не трябва да се чопли. Приемете я такава, каквато ви се дава. (27/стр. 314)
Всичката ви слабост е, че вие се влюбвате. Любовта е естествен процес, а влюбването е преяждане.
(7/стр. 122-123)
Реалното не можеш да го хванеш, не можеш да го ограничиш, то никога не се лови. Вие хванете някого и мислите, че го държите. Нищо не сте хванали! Този живот си минава, заминава, а душата е по-тънка: ти с нищо не можеш да я уловиш. (12/стр. 471)
Божественото е нещо неуловимо. Докато го видите в един момент в човека, във втория момент вече го няма. (27/стр. 312)
Засега човек живее в чуждо тяло. Физическото тяло, в което човек живее, не е негово. То представлява черупката на яйце, от което пилето излиза.
(11/стр. 254)
В Окултната наука разправят за седем тела, четири от които са обвивки, а три са Съществените тела. Трите Съществени тела аз наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Сега-засега върху двете тела на Мъдростта и на Истината има много да се работи. Ние се стремим главно към Любовта… Когато говорим за Любовта, разбираме Реалното тяло. (1/стр. 171)
Центърът на Любовта у повечето хора не е развит. Значи, всичко има у човека, но един център само няма. Започне ли този център да се развива, ние наричаме това процес на пробуждане на съзнанието у човека. (10/стр. 230)
Човешката душа прилича на семка, заровена в земята, и така, обвита в гъстата материя, тя заспива – изгубва съзнание за своя произход и естество; но след като събере достатъчно опитности, у нея почва постепенно да проблясва едно по-високо съзнание. (7/стр. 248)
Дълга е историята на човешката душа!… Душата е онази Свещена Велика книга, в която са написани всички прояви на Бога. Човек живее по единствената причина, че съставлява проява на Духа. Следователно Висшите Духове се грижат за човека, понеже в неговата душа е вложено всичко онова, което е минало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. (6/стр. 134-135)
Всеки един човек е Свещена книга. (7/стр. 208)
Да познае човек себе си, това значи да отвори книгата на своята душа и да чете: там той ще намери тайните на Битието. (15/стр. 378)
Човешката душа е нещо обширно, тя се проявява както единично в човека, така и колективно. Всъщност душата е една, животът е един.
(17/стр. 484)
Бог пише една Велика книга, на която листите са хората. Значи, всяка душа, в която са вложени тайните от създаването на света досега, е лист на Великата Божествена книга. Понеже много листи на тази книга са откъснати и забутани някъде, моята задача е да ги намеря, изчистя и занеса на Бога, за да ги постави на местата им. (15/стр. 286-287)
Едното е Цялото, много са частите на Цялото. Едно е името на Цялото, неизброими са имената на частите. (2/стр. 123)
Една Реалност съществува в света, но с много имена. Вие трябва да се спрете върху самата Реалност, а не върху имената . (11/стр. 312)
Кой е този Аз? Мнозина излизат на сцената, защото всички са все Аз. (2/стр. 221)
Да познаем Бога, значи да го познаем в Неговото единство. И да познаваме Бога в Любовта, то е да Го познаваме в Неговото множество. Всеки един човек е проявление на Бога. (12/стр. 264)
Само едно Аз има в света, което знае всичко, а другите са едно отражение. (28/стр. 225)
Ако гледаме от горе, нещата са много, но ако стигнем до дънера, ще видим, че всички се крепят на него. (17/стр. 485)
Всички хора не са нищо друго освен същества на един Человек, който е създал клончета, плодове – и те са хора. Всяко клонче живее, докато е на Дървото. (4/стр. 108)
Всички живи същества, от най-малкото до най-голямото, съставляват Дървото на Живота, в което текат Божествените сокове. Цялото Дърво пък живее в Бога. (15/стр. 287)
Хората са листа на Живото Дърво, светиите са цветовете, Ангелите – завързалите, но още неузрели плодове, а Херувимите и Серафимите – узрелите и сладки вече плодове. (15/стр. 287)
Аз ви казвам: Вселената – това е едно единство в разнообразието, в множеството, тъй се проявява Вселената. (13/стр. 399)
Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище – в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството. Обаче основите на този Дом не се виждат да се крепят някъде. (36/стр. 78)
Една величествена картина… Ръката, която е работила над нея; силата, що е действала в създаването ; умът, който е теглил постройката – остават тайна. (36/стр. 77)
Онзи Център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност… Сегашният свят е създаден от такъв един Център… През този Център текат силите на Божествения Космос. (12/стр. 162)
Човек не е нищо друго освен малък свят, който се поддържа от Божествените енергии на Възвишените светове. (11/стр. 481)
Ние всичко вземаме от горе, т.е. от вътре – от един свят, който е много по-широк от външния. Можем да го уподобим на един конус с върха надолу: върхът е външният, а основата е вътрешният свят; ако човек бъде поставен на върха, той ще каже, че вътрешният свят е по-малък, а всъщност не е така. (17/стр. 500)
Вие се държите главно за материалния, или физическия свят, без да подозирате, че той е една от стоте милиона брънки на веригата светове, която ви обгръща. (14/стр. 158)
Никога не мислете, че сами можете да си помогнете в пътя на възлизането нагоре. Не си ти сам, който се повдигаш… Множеството е една необходимост за развитието на човешката душа. (21/стр. 324)
На мнозина, които са ме обикаляли, аз съм пооткривал някои тайни и после той казва: „Аз от Учителя вече нямам нужда“. Вие не сте разбрали. Малкото клонче винаги ще има нужда от големия клон. И големият клон ще има нужда от Дървото.
(5/стр. 20)
Връзката между Сина и Бащата озарява човешката душа и я повдига. (10/стр. 437)
Само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царство Божие… Без това вътрешно променение и вътрешно обединение Бог не може никога и по никой друг начин да влезе в свръзка с една паднала душа. Този е Неговият път. (36/стр. 147)
Един е Духът, много са духовете. Един е Бог, много са душите. Един е Бог, много са Божиите синове и дъщери. (2/стр. 122-123)
Духът е единството, което се проявява във всички хора. Той е едно цяло, неделимо в себе си и във всички същества, затова трябва да го любим с една и съща Любов. Духът не може да се разделя, той крепи цялото Царство. (14/стр. 119)
Та ако погледне човек философски – в света е само един Дух. (3/стр. 32)
Някои казват: „Искаме да видим Духа“. Ами че единственото нещо, което виждате, то е Духът.
(17/стр. 52)
Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на Духовните… Не са знаците, слоговете и думите, които дават приятност и хубост. То е съдържанието, което е просмукано в тях – Духът, който вее! (36/стр. 160)
Възвърнете първичната си мекота.
В мекотата сами стават нещата
За мене съществува само един планински връх и една долина… Има един Свещен връх на изворите на живота, но тези Свещени извори слизат в долината на мекотата и там Бог проявява Своята Любов. (1/стр. 318)
Аз ви говоря сега за изгубения Рай – мекотата… Долината на Рая – това е мекотата. (1/стр. 305, 318)
Мекотата се е изгубила… Изобщо всички хора са твърди. Малко хора са меки. Мекотата са изгубили, твърдостта не са изгубили. (1/стр. 305)
В мекотата няма насилие. В мекотата нещата стават естествено. Тя не тегли нещата. Водата сама слиза в долината и растенията сами растат. В мекотата сами стават нещата. (1/стр. 320-321)
Мекотата има следното качество, конкретно говоря: от каквото високо място да паднеш на нея, тя има качеството на мекия памук и на вълната, но и памук не е, и вълна не е. Като паднеш на нея, няма да се убиеш и ще си кажеш: „Как така, че не ми се пръсна главата!“. Онзи, който има мекота, той всички неща, които идат отгоре му, ги понася, без да усеща страдания. Лесно се носят. (1/стр. 304)
Мекотата никой не може да я разкъса. Тя е еластична. Тя ще се огъне и после пак ще вземе своето положение. Върви по пътя и като минава някой, човекът на мекотата се оттегля и после пак взема своето положение. Човекът на мекотата е постоянен човек. Той не е в стълкновение с никого.
(1/стр. 319)
Онзи, който има мекота, не я съзнава. Онзи, който е тип на мекотата, той я има, без да я съзнава. Тя иде спонтанно. (1/стр. 315)
Бог е тази мекота. Ние живеем и се движим в мекота. (7/стр. 446)
Мекотата има това свойство: всяко нещо, което не е хубаво, не е добро, то отскача, тя го отхвърля. А при мекотата остават най-хубавите работи в човека. И само при една мекота ние може да разсъждаваме и да разбираме Божиите пътища. (1/стр. 306-307)
Добротата, смирението са Божествени семена, които растат в почвата на мекотата. При мекотата ти си долина, всичко се събира там. (7/стр. 446)
На високите места могат да живеят само Боговете и най-напредналите Ангели. Хората трябва да живеят в долините: там са изворите, там са плодоносните полета, там са дърветата. (22/стр. 558)
Аз ви говоря за мекотата, понеже искам да ви помогна. Аз съм опитал мекотата. И всякога съм хармонирал, че тя на всичко издържа… Трябва мекота. И по-лесно учение няма от нея. И по-мъчно учение няма от нея, като не я опитвате. (1/стр. 316, 320)
Това, което може да утеши човека, е мекотата… Ще си кажеш: „Мек трябва да бъда, не справедлив“. Справедливостта реже като нож… Ако сте мек, Господ ще ви прости всичките грехове. И без да се молите, ако сте меки, Господ ще ви прости. (1/стр. 316)
Чрез мекотата ние може да извършим Волята Божия, понеже тези големи противоречия по никой друг начин не могат да се разрешат. (1/стр. 318)
Мекият човек дава внимание на Божественото в себе си. Най-първо ще бъдете меки спрямо себе си. После ще бъдете меки спрямо своя ближен и меки спрямо това, което Духът ви говори. (1/стр. 315)
Не препятствайте на своята мекота. Не препятствайте на мекотата, която Бог е вложил във вас… Не че трябва да я придобиете. Мекотата е във вас.
(1/стр. 315)
Та казвам: Живейте в мекотата, без да сте меки. Аз не ви казвам да бъдете меки. Но живейте в мекотата, за да упражни тя влияние върху вашите мисли, чувства и постъпки. Нещо велико е мекотата. Мислете за нея. (1/стр. 319)
Всички приложете мекотата, както сте я разбрали. Не както съм говорил аз, но както вие сте я разбрали. (1/стр. 320)
Тънкото умение да приемаш. Неизповедими са дълбините на живота
Каквото и да правят другите хора около вас, никога не ги критикувайте, не изпращайте лоши мисли към тях; имайте предвид да влезете в тяхното положение и уважавайте свещения път, по който вървят. (9/стр. 276)
Пътят на всички хора е различен. (11/стр. 447)
Всеки човек има в живота си особени пътеки, през които минава и които го водят към главния Божествен път. (34/стр. 57)
Оставете всеки човек да се проявява свободно, както от вътре му се диктува, и вие ще избегнете поне 50 % от противоречията. Не се занимавайте с това какво хората правят. Всеки да постъпва така, както разбира. (27/стр. 315)
Остави всеки човек да се развива свободно, макар бил той кокиче, трън, роза или каквото и да е.
(4/стр. 62)
Когато дойдете до Божествения свят, не трябва да има никакъв червей, който да ви гложди. Всеки червей е жив, той прояжда най-добрите нишки, жилки на цветята… Този червей ще прегризе най-хубавите и нежни коренчета и цветът ще повехне.
(4/стр. 55)
Веднъж един ми каза: „Как търпиш всичко това? Постегни тези хора!“. Отвърнах му: „Бог търпи бодили, тръни. И аз ще потърпя, присаждам ги“.
(9/стр. 100)
Господ ми е дал едно разпореждане да бъда мек. Някой път вие мислите, че не съм мек – лъжете се.
(5/стр. 104)
Аз говоря за Същината на живота. Разбирайте. Тия неща, които вие ги считате груби, не са всякога груби. (30/стр. 43)
Когато повишавам гласа си, искам да забия този гвоздей по-дълбоко у вас, че да се закачи нещо на него. (19/стр. 152)
Само Учителят има право да се отнесе грубо, ученикът няма това право. Учителят може да ви постави на разни изпити; той знае, като счупи, че може да поправи. (31/стр. 249)
Аз не съм мек някой път, когато разтривам: хвана ръката, намествам я, изтеглям я – правя масаж. Но за обхода, щом е здрав човек, аз съм най-мек.
(5/стр. 104)
Аз обичам да говоря на мек език. (13/стр. 775)
Не се черпете с лоши думи и с груби отношения. (14/стр. 115)
Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се – кажи в себе си: „Любов и съгласие“; няма да мине много време и той ще омекне. (13/стр. 134)
Човек, като ти каже една груба дума, поставя те на изкушение и ти казваш: „Чакай, и аз мога да ти кажа нещо подобно!“. (21/стр. 162)
Мекота е, когато човек отговаря добре на онзи, който го обижда. А кротък е онзи, който вътре в себе си не го засяга това. (7/стр. 446)
Ще направите от вашата грубост един бисер.
(21/стр. 375)
Всяка груба дума, която изказваш, втори път не я казвай. И ако втори път я кажеш, кажи я по-меко; а трети път я кажи още по-меко. На петнадесетия път, като я кажеш тази дума, на онзи човек да му стане приятно. (33/стр. 428)
Любовта изисква идеална обхода в отношенията на хората. За оправдание някой казва, че макар външно да е груб, поне вътрешна обхода има. Любовта изисква от човека и външна, и вътрешна обхода. (11/стр. 263)
Човек носи една якота, една природна грубост носи… Но щом влезе в общение с хората, трябва да се предаде известна мекота. (23/стр. 27)
Пазете се от груби чувства, които накърняват мекотата. (27/стр. 150)
Само една Непреодолима Любов към Бог може да създаде у нас една мекота, единство; но тази Любов трябва да бъде тъй висока, че да бъде един извор, който постоянно да ви вдъхновява. (31/стр. 419)
Ако всички хора бяха меки, нежни, животът би бил щастлив: вътрешно и външно. (16/стр. 203)
Ако вие, учениците, …имахте тия меки гласове и речта ви беше тъй звучна, знаете ли каква атмосфера щеше да има? (24/стр. 188)
Мек, благороден глас има този човек, който с когото и да говори винаги си представя, че се намира пред някое Възвишено, Съвършено Същество. Кой от вас е достигнал до това състояние? (22/стр. 501)
Колко души сте срещнали, от устата на които капе мед? (37/стр. 71)
Аз съм за онзи език, думите и примерите на който да бъдат отбрани, меки, да не заставят хората да си правят криви заключения. Примерите трябва да служат като поощрение за Доброто, а не да обиждат.
(11/стр. 120)
Срещна някой човек, обидя го. С това аз обиждам своята душа. В Небесния език не е позволено душа да обижда душа. (18/стр. 319)
Като чета един от младите пророци, виждам колко строго е говорил той, но има известна мекота в говора. Отива той, като съдия, осъжда някого, но мъчно му е, не иска да съди. (33/стр. 143-144)
Истинската Любов се отличава с вътрешна мекота. (11/стр. 209)
Аз искам извинение: някога моите думи са груби, но вие сте благородни ученици, толкова добри, сърцата ви са просветени. Ще кажете: „Как ни подиграва Учителят“. Не, не, за мен е малко по-тежко да искам извинение, но аз опитвам вашите сърца, т.е. опитвам дали и вие ще искате извинение – същият закон е; но аз да искам, а вие – не, тояга има тогава. (13/стр. 436-437)
Аз смекчих думите – сега законът не може да ме хване. (13/стр. 428)
Това го правя заради Любовта. Казвам на Господа, Който е във вас: „Ако аз в моите думи, в моите изрази не съм изказал Твоята Истина…“ – може някой да каже: „Одраска ме“; „Ще ме извиниш!“ – тъй казвам на Господа, не на вас; и вие ще кажете същото. (13/стр. 437)
Трябва да слушате дълбоко в себе си този глас на меката нежност, на Любовта. (16/стр. 200)
Всички сте опитали ефекта на острия, на грубия отговор. Той глобява човека. (25/стр. 104)
Хвърлената дума не се връща назад… Не хвърляйте камъни, които потъват във водата. (28/стр. 126)
Някой направил погрешка, прояви към него мекота. Той сам вече се е осъдил – какво ще го съдиш? Към падналия прояви мекота: превържи го и му кажи, че няма нищо. (7/стр. 446)
Не критикувайте хората, защото никой не знае какви са вътрешните причини, които подбуждат хората към известни действия. Щом ви се изнася тази Истина, Провидението иска да ви запази, като ви обръща внимание да не се занимавате с чуждите грешки, защото те са опасни взривни вещества. (22/стр. 540)
За да запази Любовта си, човек трябва да гледа на всичко, което става около него, като на предметно учение… Ако срещне някой лош човек, нека се вгледа в себе си дали и той няма същите качества. Като се поучава от другите, без да съди, човек запазва Любовта си. (11/стр. 108)
Някой казва някому: „Чакай, чакай, ти криво мислиш!“. Остави го, нека си мисли криво. Как ще го оправиш ти, като твоите работи не са оправени! (40/стр. 80)
Често вие казвате: „Какво са се разпуснали тия братя?“. Ами ти какво си се разпуснал? „Къде се намират тия братя?“ Ами ти къде се намираш? Кой те е турил съдник на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля? (21/стр. 573)
Защо вие трябва да предизвикате Бога да изпраща такава енергия, с която да ви погубва, да ви помете от света? Не, работете само с меките тонове, за да се ползвате с благоволението на Бога. (22/стр. 560)
Мекото сърце, мекият отговор, мекият поглед спасяват човека от много злини. (25/стр. 100)
Всеки от вас трябва да има една броня: колкото ставате по-чувствителни, толкова езикът ви да става по-мек. (30/стр. 308)
Вие мислите, че другите хора са по-лоши от вас. Поставете хората на същото ниво, както и вие.
(23/стр. 213)
Днес всеки се е преценил повече, отколкото струва. (27/стр. 235)
Какво печели човек, ако осъжда този-онзи, че не живее по Бога? Нищо не печели. По-добре е човек да мълчи, да остави всеки сам да се изправи. (2/стр. 74)
Когато каляш ближния си, ти огрубяваш: заличаваш ония фини, деликатни черти, които Природата е поставила на твоето лице. (13/стр. 210)
Духовното в нас е най-деликатното нещо, което трябва да знаем как да запазим. (34/стр. 79)
Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене един ден ще се чуе. (17/стр. 81)
Туй, което не можете да кажете някому в очите, не го казвайте и зад гърба му. (22/стр. 541)
Между приятелите трябва да съществува отлична обхода. Приятелите са крайно взискателни: те не търпят да се говори лошо за тях. Който не пази приятелските си отношения, губи не само приятелите си, но и Божественото в себе си. (44/стр. 182)
Сега вие често се критикувате. Критикувайте, без да хапете. Виждай погрешките на хората, без да ги изнасяш. Да имате тази благородна черта!
(12/стр. 324-325)
Лошото се вижда повече, понеже лошата страна се проявява по-очебиещо. Човек по естество е добър. (21/стр. 565)
Хората само по воля са лоши, но не и по естество.
(26/стр. 49)
Само Господ има право да изнася недъзите на хората, но ние нямаме право да си казваме недъзите един на друг. (22/стр. 366)
Строгата реч, строгите думи не могат да оправят света. Само Божествените думи са в сила да оправят света. (26/стр. 331)
Някой греши там – не се занимавай с неговите грехове; ти си върви по пътя, това не е твоя работа.
(31/стр. 128)
На никого не обяснявай нищо по пътя – право към целта! (31/стр. 300)
Ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това, да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим. (12/стр. 359)
Щом критикуваш хората за техните погрешки, това показва, че и ти си правил същите погрешки. Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на хората, без той сам да е правил същите погрешки. Всеки човек разбира и познава това, през което той сам е минал някога. (29/стр. 21)
Имайте едно тънко, деликатно разбиране за нещата. (35/стр. 230)
Ние имаме постоянно Любовта на Бога, която се изявява всеки ден. И след като направим една погрешка, Слънцето не се помрачава, вятърът си духа, хората са любезни към нас. А ние вътрешно се ядосваме, смущаваме се. Оставете смущенията, а поправете погрешките! (40/стр. 41)
Когато някой направи каквато и да е погрешка, голяма или малка, аз казвам: Ето един отличен случай за този ученик да се повдигне. (12/стр. 325)
Аз разглеждам падането като метод за въздигане.
(15/стр. 207)
Трябва да имате добра обхода към себе си… Не е позволено на човека да бъде груб към себе си.
(37/стр. 315)
Човек трябва да има Висок морал, който да прилага първо към себе си, а после и към ближния си. На себе си ще се учите, а върху ближния ще прилагате наученото. (37/стр. 31)
Всичко в света е урок. (23/стр. 98)
Казвате: „Учителят може ли да направи погрешка?“. Там защо се ровите? Може. Как? Може, допустимо е. Защо не? Погрешки всякога стават и може да станат. Има неща непредвидени. Тия погрешки може да са микроскопични, но стават; обаче ние всякога използваме погрешките в света. (12/стр. 121)
В Природата, в която ние живеем, при условията, които имаме сега, Единственото Същество, Което не греши, е само Бог! Разбирате ли? Да ви кажа Истината: Единственото Същество, Което е благо, то е само Бог! Той е безграничен, диша Любов в Себе Си. (12/стр. 121)
Всички могат да правят грешки, но Бог – никога. Нищо не може да Го застави да направи най-малката грешка… В който свят и да влезете, там ще намерите Бога. Той наблюдава, помага, повдига страдащи и паднали. (37/стр. 236)
Нужно е смирение на човека – Божиите пътища са неизповедими. (38/стр. 110)
Бог е Бог – Тайна Велика. (36/стр. 93)
Дали в тайно, или на яве се върши нещо Божествено, хората не могат да го видят. (27/стр. 318)
Знаеш ли защо някой върши престъпления, знаеш ли защо прави добрини – не знаеш. Скрита е тайната на живота. (13/стр. 279)
Дълбокият смисъл на нещата е скрит. Един ден, когато отидете в Дълбочините на живота, когато се домогнете до Божията философия – вие ще разберете. (33/стр. 109)
Казват, че Юда е предал Христа за тридесет и три сребърника. Това не е още всичко, важно е коя причина го е заставила да го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока. (14/стр. 277)
Ако посадя едно житно зърно в земята, не съм ли за него Юда? За това зърно временно аз съм предател, но същевременно съм и негов спасител.
(14/стр. 277)
Благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпнат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството. (14/стр. 277)
Всичко в света има един Божествен план.
(23/стр. 98)
Любовта не съди нещата само по техния външен изглед. Тя има съвсем друга мярка за нещата.
(2/стр. 383)
Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата.
(13/стр. 180)
То е много тънка наука да знаеш какъв е човекът.
(5/стр. 406)
За да познаем един човек, ние трябва да храним към него добри мисли и чувства. Ако аз не храня такива мисли и чувства към вас, вие ще почувствате празнота; душата ви веднага ще почувства, че моите отношения към вас не са искрени. (32/стр. 42)
Казвате: „Какво ще видим, ако познаем един човек?“. Велико нещо е да познаете един човек! Даже при най-обикновения човек, ако вие го познаете с Любовта, вие ще се учудите на голямото невежество, което хората имат. Такова велико богатство се крие във всяка една душа! Затворена е тази душа! (12/стр. 264)
Има нещо тайно във всяка душа, което даже и другите не подозират; но Бог, Който вижда цялата Вечност, вижда какво може да излезе от всяка душа. (34/стр. 272-273)
Един велик свят се крие във всяка една душа! И да я познаеш със закона на Любовта, то значи да познаваш Бога. (12/стр. 264)
Как се проявява Бог в мене, аз зная; но в другите – това е една тайна, която трябва да изучавате.
(21/стр. 159)
Дълбоко в душата на всеки човек има скрито нещо ценно, но непроявено. Когато се прояви, тогава ще дойде Царството Божие на Земята между нас и ние ще се разберем. (34/стр. 33)
Съзнавате ли, че всички положения, които хората заемат в живота, са еднакво важни и от Бога определени, вие вървите в Правия път. (10/стр. 527)
Всяка спънка в живота е едно куче, което те лае. Хлябът ще ти помогне повече, отколкото камъните.
(7/стр. 142)
Човек трябва да даде път на Новото сърце в себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от камък, каквото е сегашното. Мекото сърце е изтъкано от материята на Милосърдието. (29/стр. 314-315)
Носи Любовта в сърцето си. Храни обезсърчения. Повдигай падналия. (2/стр. 33)
Вода в камък може ли да живее? (34/стр. 187)
Как ще примирите семето с почвата? Като направите почвата мека. (21/стр. 516)
Ако гледаш себе си в човека, ти не можеш да се примириш с него. Ако гледаш Бога в себе си и той гледа Бога в тебе, това е примирение в света.
(33/стр. 110)
Без Неговото присъствие хората не могат да проявят Любовта си. Те са полюси, а Бог – съединителната връзка между тях. (37/стр. 53)
Мъчно се примиряват хората. Защо? Защото искат да съединят бреговете на реката. Те никога не са били заедно и не могат да се съединят. Искате ли да минете от единия бряг към другия, непременно трябва да построите мост. Само мостът, т.е. благоразумието, е в състояние да примири два разнородни елемента… Водата, която тече между бреговете на реките, представлява животът, чрез който хората се изпитват. (11/стр. 143)
При сегашните условия всички трябва да развивате съзнанието си… Целомъдрието и благоразумието не са плодове на ума, а са плодове на съзнанието. (21/стр. 103)
За да придобиеш целомъдрие, изисква се отлично сърце! (33/стр. 146)
В Новия Завет наричат това целомъдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посещение на Духа“. (10/стр. 83)