Вътрешното прояснение. Отблясъци от Непознаваемото
Вътрешното прояснение.
Отблясъци от Непознаваемото
Всяка дума, която аз ви кажа, трябва да я обмислите добре. Не бързайте, обхванете нейния дълбок смисъл. (12/стр. 238)
Хиляди неща има, от които човек така може да се опие, че да забърка пътя си! (28/стр. 11)
Сега и аз ви говоря с цел да не се заблуждавате от външните неща, но да се държите за вътрешното прояснение… Без това вътрешно прояснение външните неща по никой начин не могат да бъдат разбрани. (2/стр. 275)
Има много завеси, през които човешкото зрение не може да проникне. Има тъмнина, има глъбини. (5/стр. 539)
Тъмнината всичко пази в тайна. Тъмнината е за онези, които не са готови. (34/стр. 101)
Щом влезете в Духовния свят и срещнете тъмнина, ако не разбирате законите, вие може да си счупите главата. Тъмнината – това е една твърда материя. Тя е толкова твърда, че даже Напреднали Духове, ако не спазват законите, изпитват противодействието . (21/стр. 517)
Тъмнината е Старият Завет, светлината – Новият Завет. Роденият от плътта е човек на Стария Завет, роденият от Духа е Новият човек. (37/стр. 291)
Който не се роди от Бога, не може да възприеме Духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. (36/стр. 146)
Божественият Дух трябва непременно да дойде у вас, защото само той е носител на Истинските, Божествени знания, защото само той може да озарява хората. (32/стр. 230)
Божият Дух прави нещата ясни. Където Божият Дух отсъства, там мъглата присъства. При това положение човек има очи, но не вижда. (2/стр. 112)
Физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание, тя му пречи да вижда ясно и да се ориентира. (15/стр. 238)
Човек трябва да живее във високите сфери на живота, дето няма мъгли и облаци. (11/стр. 404)
Докато на някой умът му е тих и спокоен, небето е ясно, звездите се виждат. А някой път всичко е намръщено, тъмно, вятър бучи, има ветрове, бури – това е нашето неразбиране. (33/стр. 193)
Всяко съмнение, подозрение, безверие внася тъмнина в съзнанието. (37/стр. 243)
Тъмнината прикрива Истината. Тя създава облаците в Духовния свят, тя помрачава съзнанието.
(37/стр. 133)
Който не живее в Чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облаците замъгляват Слънцето. И затова често слушате някои хора да казват: „Тъжно ми е нещо“. Да, твоето небе е облачно. (10/стр. 364)
Когато малки облаци се съберат на едно място, те образуват голям облак, който закрива Слънцето. Така и вашите малки погрешки, мъчнотии и страдания образуват голяма завеса, която закрива Божественото. (31/стр. 396)
Казва пророкът: „О, да би раздрал Ти Небесата да слезеш!“. Небесата в този смисъл показват онзи Разумен живот, при който Божественото се изявява в нас. (32/стр. 373)
Когато духнат Божествените ветрове, и изчезнат облаците, и стане ясно, и Слънцето изгрее наоколо – тогаз ще видим Божията Любов, с която Бог ни е заобиколил. (30/стр. 143)
Облаците, които и вас заобикалят, не са нищо друго освен филтри, които пречистват човешките мисли и чувства. (11/стр. 18-19)
Погрешките и слабостите на хората внасят дим, мъгла и облаци в съзнанието им. (11/стр. 408)
Мъглите обаче са нереални… Почне ли човек да разбира Словото, мъглите около него се разпръскват.
(2/стр. 110, 103)
Както мъглите се движат постепенно и разкриват хоризонта, така и Магът отваря и затваря тайните врати на Природата. (11/стр. 275)
През някои нощи Небето е ясно, осеяно с множество звезди, но яснотата още не е признак, че всички хора разбират тайните, които Небето крие. Яснотата е само условие… Какъв смисъл има, ако човек вижда ясно, а не разбира това, което вижда?
(14/стр. 36, 38)
Нещата са скрити дотогава, докато не виждаме и не разбираме. (15/стр. 353)
„Видях човека“, казва някой. Но това е само илюзия – външна форма, сянка на проявлението му, а Истинският човек е невидим. (4/стр. 148)
Той, светията, върви като светлината, не можеш да го видиш. Ще го намериш там, дето не го търсиш. Това, което виждаш да върви, то не е светията. (1/стр. 361)
Човек е безкрайно малка част от това, което е. Неговият Дух на Небето изпраща само една малка част от себе си, чрез която черпи опитност. (7/стр. 209)
Туй, което виждаш, то не представлява човекът, то е неговата сянка. (5/стр. 733)
Вие сте дошли на Земята инкогнито, преоблечени в други дрехи, и сами не знаете кои сте и отде идете. Ще кажете, че се познавате. Отчасти само. (11/стр. 381)
Човекът не е това, което виждате – това е дълбока наука, която вие трябва да изучавате. Душата е нещо полуматериално и полудуховно. И да говоря повече, не ще можете да познаете тези неща, без да ги изучите. (9/стр. 178)
В дълбочината на нашата душа, в дълбочината на Битието, в дълбочината на Незнайното, на Неразбраното живее Онзи, в Когото злото не може да проникне. Обаче, като се погледнат, хората се обезсърчават и казват: „Окаляхме се!“. Какво лошо има в това? Докато е на Земята, външно човек всякога ще се каля. (2/стр. 376)
Понякога хубавите семена и в калта добре растат. (2/стр. 211)
Следвай пътя на водата: където минеш, мий и задигай всичко. Каквото намериш по пътя, търкаляй, обръщай, макар и да се окаляш. (2/стр. 211)
Грехът е кал, която крие произхода си в далечното минало. Само Провидението е в състояние да я премахне, само Провидението е в състояние да изработи нещо ценно от нея. (37/стр. 269)
Когато се разтопи ледът и водата залее цялата земя, от нейната кал ще израснат най-хубавите цветя и плодни дървета. Отде ще дойде Доброто? От най-лошите хора в света. (14/стр. 413)
Хората, за да се проявят в Доброто, трябва да минат през много тежки изпитания. Само така ще може да излезе онази хубава почва, дълбоко скрита в тяхното естество. (21/стр. 389)
Добрият човек не е захар – ако е захар, ще го изядат. Добрият човек не е злато – ако е злато, ще го откраднат. Добрият човек не е и запалена свещ – ако е запалена свещ, ще изгори. (26/стр. 70)
Кринът го стъпква магаре, но той пак расте и все по-добър и по-добър цвят дава. (16/стр. 95)
Може ли вятърът да брули дървото, без да подвижи листата му? Единственото нещо, което се иска от дървото, е да не се изтръгне от земята. (5/стр. 245)
Законът е такъв: За да се яви Христос, непременно трябва да стане буря. Могат някои да ви кажат: „Ти си тръгнал по Бога, а едно след друго ти се сипят нещастия!“ – това именно е привилегията.
(16/стр. 140)
Ако те хванат здраво и започнат да те бият, като истински християнин, ти трябва да останеш тих и спокоен, да не викаш за помощ… Ще си представиш, че бият твоята сянка, твоята къща отвън, а не самия теб. (14/стр. 400)
Когато влизаше в Йерусалим, Христос проля няколко сълзи, но когато римските войници Го измъчваха, Той не проля нито една сълза, остана тих и спокоен. (27/стр. 68)
Не презирай мъчителя си. Обичай го, защото чрез него ти ще се върнеш при Бога. (37/стр. 265)
Същинският човек е неуязвим. (5/стр. 732)
Любовта като Принцип е във всичко и над всичко… Аз принадлежа на Любовта като Принцип.
(14/стр. 767)
Аз съм като вас, като разглеждам Христовото учение – аз не се деля от вас. А защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов – не мога да правя разлика между Неговите същества. (13/стр. 816)
Познавам Бога само като Любов и Му служа.
(14/стр. 767)
Кой е бил Дънов в миналото, никой не знае. В бъдеще той ще дойде под друго име. Ще говорят откъде е дошъл Дънов, кой е баща му и коя е майка му, къде е роден и т.н.; други казват, че той е учен, свят човек – не, само Бог е учен, само Бог е свят. (13/стр. 23)
Вие казвате някой път: „Особено беше вдъхновен Учителят, лицето му светеше“. Вие лицето на вашия Учител не сте го виждали, аз съм маскиран днес. (13/стр. 454)
Опасно е да се покаже Същността. (13/стр. 805)
Това, което съм пред вас, не съм още всичко; не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря… Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, е само едно задължение… Аз гледам много скромно на тази работа. (13/стр. 767)
Някои ме питат: „Мислиш ли, че като говориш толкова много, ще оправиш света?“. Казвам им, че нямам даже такава цел, но само давам банкет на гостите си. (14/стр. 277)
Колкото и да са добри желанията ми, аз не мога да огрея навсякъде. (39/стр. 55)
Казвам: Аз съм един екскурзиант. (14/стр. 203)
Външно играя една роля. (23/стр. 161)
Аз не съм в това тяло, тук съм привидно. Един ден ще се дегизирам и ще се вдигна оттук – и да ме срещнете, няма да ме познаете; ще питате къде съм, но няма да ме намерите. Така беше и с Христа.
(13/стр. 145)
Някой ще дойде да описва моя живот как съм живял. Описва това, за което няма и понятие.
(28/стр. 479)
Интимния ми живот – това, което мисля – вие не го знаете. (13/стр. 767)
Вашия Учител вие не го знаете. Где е вашият Учител? Виждали ли сте го? Ще кажете: „При масата е“. При коя маса? Няма го там. Мислите, че Учител има при масата, при вас? Колко се лъжете! Ще кажете: „Ами че не Ви ли виждаме?“. Не ме виждате. „Нали ни говорите? Нали си говорим?“ Не си говорим. (24/стр. 147-148)
Казват: „Учителю, забрави ни. И не можем да те видим вече“. Рекох: Едно време не ме виждахте и сега не ме виждате. (30/стр. 297)
Някой ми казва: „Защо, Учителю, не даваш себе си за пример?“. Рекох: Аз себе си пример никога не давам. Аз своята дреха мога да дам, но това е Учителева дреха, тя е от козината на овцете. Тя не знае какво съм аз. Тя и на моя гръб, и на друг гръб си е все същата. Дрехата не може да бъде Учителска. Нито пък аз си въобразявам, че съм Учител. Рекох: Правя опити. Рекох нещо и не го разбират. Рекох си: не си избрал подходяща форма. Рекох си: ти, ако си на тяхно място, как ще разбереш? (30/стр. 291-292)
Аз желая да ви гледам всеки ден и вие да ме виждате, но душите ви са още слаби да понасят Небесната Виделина на моето присъствие. Аз трябва постоянно да ви се изявявам според състоянието на духа ви. (36/стр. 194)
Тази Необятна Любов, Непроявеното – то е Учителят, а проявеното е ученикът. (31/стр. 191)
Аз ви избрах, аз ви призовах, но вие още не ме познавате. (36/стр. 197)
Чудната игра. Сънят на актьора
и светът на сенките
Денят и нощта показват, че хората на Земята живеят извън Реалността, при особена обстановка.
(2/стр. 270-271)
Когато Земята е била в първообразно състояние, Слънцето никога не е изгрявало и залязвало. Там, дето има гъста материя, има изгрев и залез.
(21/стр. 467)
Ако човешкото съзнание се разшири, човек ще вижда повече Звезди, ще вижда и Друго Слънце, по-красиво и по-голямо от това, което днес вижда.
(14/стр. 684-685)
Когато залезе физическото Слънце, Другото Слънце ще изгрее… То ще бъде десет пъти по-великолепно от сегашното Слънце. (39/стр. 56)
Какво в действителност е Слънцето, това е една тайна. (16/стр. 180)
Някой погледне към Слънцето и казва, че е видял Слънцето. Нищо не е видял! Това, което си видял, е микроскопическа част от Слънцето. (37/стр. 220)
Аз не говоря за физическото Слънце, за този диск, който всички виждаме. Аз говоря за Друго Слънце, което е невидимо. То е зад физическото Слънце, то произвежда всички невидими резултати. Ако кажа, че аз виждам Другото Слънце, веднага ще ме питате защо вие не го виждате. Един ден и вие ще го видите. (39/стр. 55-56)
Ще дойде ден, когато човек ще застане на такава височина, отдето ще вижда Слънцето постоянно да свети. (10/стр. 434)
Има Същества, за които Слънцето нито изгрява, нито залязва. За тия Същества Слънцето вечно свети – тези Същества се намират на висока степен на съзнание. (10/стр. 430)
За Съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. (26/стр. 277)
Изгревът на Слънцето – това е изгрев на душите на различни Същества. Значи, тия Същества са причина за изгряване на Слънцето… Всичко, което ни заобикаля – тревите, растенията, животните, Звездите, Слънцето – е израз на Божественото съзнание, което изгрява и функционира във всички свои части. (6/стр. 116)
Светлината на Слънцето не иде от самото Слънце, но от Божествения Дух. Светлината е признак на онази мисъл, която Великият отправя към всички живи същества на Земята. (11/стр. 449)
Слънцето Ангелите всяка сутрин го палят. Ако не го палеха, то не би светило. Те го палят извън времето и пространството. Тяхната мисъл, като се проектира, пали Слънцето. (23/стр. 22)
Едно време и Земята светеше като Слънцето, но хората, като слязоха, загасиха я. Ние, хората, угасихме Земята. Затова тя не грее. (23/стр. 23)
Вие ли ходите, или Земята ходи? Аз мисля, че Земята ходи във вас. (14/стр. 225)
Дървата ли горят, или огънят? (26/стр. 215)
Искрата огън, която прониква в дървата, е господар на целия огън. (27/стр. 285)
Учените казват, че водата е съставена от два обема водород и един обем кислород… Водата не е съставена от водород и кислород, но те са съставени от нея. (14/стр. 613)
Цветовете не образуват светлината, те са сенки вътре в светлината. Светлината е нещо повече от цветовете. (18/стр. 133)
Слънцето ли дохожда при нас, или ние отиваме при него? Горко на човека, ако остане на него всяка сутрин да отива при Слънцето! Слънцето иде при нас, а ние само го посрещаме. (2/стр. 338)
Ако Бялото Братство влезе в човека, той придобива истинско разбиране за живота. Ако някой мисли, че може да влезе в Бялото Братство, той е на крив път. (2/стр. 303)
Белите братя се раждат готови души, а не стават такива на Земята. (10/стр. 386)
Да не мислите, че те са далече. Те присъстват при нас. Само по отношение на нашето съзнание ние сме далече от тях. (31/стр. 12)
Сега и вие мислите, че сте събрани… Не е така, събранието става далеч някъде. Вие сте отражение на онова, което става в Невидимия свят… Всички работи стават далеч някъде, а тук се проявяват техните отражения. (38/стр. 96)
От мое гледище Бах, Бетховен и Моцарт нищо не са създали. Тези творби са били създадени преди тях. Те ги заимстваха и се подписаха под тях.
(40/стр. 125)
Ние имаме криво понятие. Всеки един труд представлява колективна работа… Тези Висши Същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името. (21/стр. 241)
„Пророк Исаия е написал една велика книга.“ Вие знаете ли кой беше пророк Исаия? Той беше само една фирма, а всъщност туй са онези Велики Духове, които са работили с него. Исаия е като някой редактор. (21/стр. 241)
Бог, като направи нещо, гледа да не е явно. Той никога не изпъква. Той така прави Доброто, че не изпъква и излиза естествено. Излиза, че Той не е, а еди-кой си. (35/стр. 78)
Мислим, че ние правим тези събрания – Духовете ги правят. Бог е, Който събира хората и Който ги разпръсква. Не сме ние, които можем да ги съберем и да ги разпръснем. (9/стр. 101)
Тия хора, които имат Духа, у които съзнанието е пробудено, ще дойдат към нас. Това е неизбежно.
(10/стр. 110)
Да ни кръщават с разни имена, е едно, но какво всъщност сме ние, е съвсем друго. Не сме секта, ние сме Цялото, в което всички секти живеят. (9/стр. 101)
Впрочем ние сме дегизирани и светът не ни познава. Ако ни познаваше, щеше да иска да ни изтреби, както в миналото. А ние сме пратени от Невидимия свят да работим за Бога тихо, безмълвно.
(9/стр. 100)
Питам: Вие гърмели ли сте срещу човек, когото Бог е пратил на света? (10/стр. 143)
Мен куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме стреля: два пъти стреля върху мен, но куршумът не хвана. (13/стр. 129)
Можете ли да гърмите срещу светлината?
(10/стр. 143)
Всеки може да изгаси свещта, огъня, но кой може да изгаси Слънцето? (39/стр. 56)
Ако Слънцето ме огрява, аз виновен ли съм?
(9/стр. 274)
Против мен се повдигна обществото, както и духовенството, но не можаха да ме опозорят. Защо? Аз съм дълбоко море – който се опита да влезе в мен, ще се удави. Аз съм голяма, пълноводна река, която никой не може да подпуши. (14/стр. 153)
Божественото не може да се събори. Разбирате ли? Божественото може да умре, но ще възкръсне десет пъти по-силно, отколкото е било първоначално.
(24/стр. 212)
Има една скрита страна в живота, която хората не познават! (9/стр. 224)
Животът има две страни: външна, т.е. живот на залъгвания, на развлечения, и вътрешна, т.е. Божественият живот. Външният живот е подобен на този в театрите и в кината… Питам: Каква реалност имат измислените работи? (2/стр. 416)
Временно, на сцената, сте цар, но не и в живота – на сцената сте намерили Истината, но не и в живота. (13/стр. 102)
Тъй както днес животът се развива, ние се намираме на представление. Животът ни е много изкуствен. (22/стр. 78)
Всеки играе някаква роля. Каквато и да е ролята на хората, тя не е реална… Сценичният живот е живот на забавления. (11/стр. 114-115)
Когато един човек на сцената стане цар, цар ли е? И когато двама души се карат на сцената, карат ли се? (9/стр. 112)
Ние не се смущаваме от това, че хората се бият, че се карат, че умират, че губят богатството си. За нас това е представление, театър. Това са роли в драмата на някой автор, които трябва да се изиграят. (11/стр. 253)
Привидно човек може да бъде весел или скръбен – той се упражнява, актьор е на сцената. Смее ли се, или плаче, той се старае да изиграе добре ролята си. (5/стр. 268)
Дали е цар, или слуга – човек еднакво трябва да залага за ролята си, да я изучава и да играе с Любов. От ролята на човека не може да се съди дали той е добър, или лош. (29/стр. 214)
Срещнеш някой лош човек. Не казвай, че е лош, но потърси причините, които го заставят да се проявява така. Ролята му е такава: той е поставен на пост, за да плаши хората. Щом изпълни задачата си, той няма да бъде вече лош. (37/стр. 315)
Някой път човек мисли, че е много добър. А някой път вижда колко лоши работи има в него. Не обръщай внимание на това. (33/стр. 109)
Не се смущавайте от ролите, които играете на житейската сцена. (11/стр. 488)
Актьорите умират на сцената, но пак остават живи. Какво придобиват от сцената? Учат се. Следователно бъдете и вие актьори в своя живот: скърбете, без да се разрушавате; любете, без да изгаряте; радвайте се, без да се забравяте в радостта. Знайте, че всичко е временно. (11/стр. 281)
Достатъчно е да обърнете страниците на вашия минал живот, за да видите колко пъти сте се качвали и слизали от сцената и какви роли сте играли: били сте в положението на цар и на слуга, на прост и на учен, на беден и на богат. Когато изиграете ролята си, слизате от сцената и оставате с Неизменното в себе си. Всичко в живота се мени, но Божественото в човека остава неизменно и вечно. (14/стр. 64)
Неизменното в човека наричат характер, опорна точка, основа, почва, идея. (25/стр. 174)
Човекът, който при всичките условия остава един и същ – този човек трябва да намериш в себе си. (23/стр. 161)
Личността на човека е маска, а Индивидуалността – неговото Висше проявление, на което той трябва да се спре. (16/стр. 84)
Животът си е живот: ролята, която си играете, която ви е дадена, е роля; а вън от това ще изучавате неща, които принадлежат към Същността на вашата душа. (4/стр. 74)
Така ще познаете кога се проявява Истинският човек и кога – актьорът. Скъпо се плаща на актьора, за да играе на сцената. (11/стр. 182)
Достатъчно е да се вслушате вечер в човека, когато остане сам, за да чуете оплаквания, мърморене, недоволство. Като слушам с радиото си тия неща, казвам, че това са актьори, на които добре плащат… Защо се оплаквате от ролите си? Никой не ви е заставил насила да играете една или друга роля.
(11/стр. 417)
Не мислете, че животът на сцената е ваш живот. (13/стр. 101)
Човек крие в себе си големи дарби, способности и сили, но не ги съзнава. Щом не ги съзнава, той няма вяра в себе си. Като не вярва в себе си, човек живее в недействителен свят и мисли, че от него нищо не може да стане… Имайте малко търпение! (11/стр. 191)
Изпитанията в света не са нещо реално. Ти минаваш през големи изпитания, но знай, че в тебе страда нещо друго, което може да стане жертва. Така ти ще се опиташ. Помнете: страданията, които имате, не са реални. (33/стр. 85-86)
Страданията са едно средство само за да изпитат доколко си убеден в Реалното. (30/стр. 87-88)
Докато вярва в сенките на реалността, човек става суеверен, постоянно губи нещо от себе си. Вярва ли в Абсолютната реалност, той расте и се увеличава. (11/стр. 32)
Човек греши, понеже не вижда богатството, което е вложено в него… В стремежа си към външно забогатяване той губи вътрешното си богатство.
(30/стр. 239)
Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи“. (17/стр. 87)
Сегашното състояние, което вие имате, то не съставлява една милиардна част от това, което сте всъщност. Вие много малко сте проявени сега… Туй ваше положение, то е само една роля на сцената. Вие играете една много незавидна роля. (12/стр. 271)
Човек трябва да благодари за ума, за сърцето, за тялото, за душата, за Духа, които му са дадени. Милиарди струват тия неща, а въпреки това човек не съзнава своето богатство и отива на сцената като актьор да представя чужди роли. (11/стр. 182)
Един французин бил подкупен с един милион лева, за да извърши едно престъпление; като го съдели, той казал: „Господа Съдии, нямате право да ме съдите, защото това, което направих, е продажба – аз се продадох за един милион лева“. (16/стр. 404)
Христос е дошъл на Земята именно за продадените хора – да ги откупи. Те сами са се продали на тъмните сили и не могат да се откупят. (16/стр. 404)
Вие още не живеете за душата си: колко пъти сте я впрягали в неща, които не са по естеството .
(14/стр. 545)
Има смисъл да бъде човек Истински актьор, но да играе своя роля, а не чужда… Кога бият човека? Когато играе чужда роля. (37/стр. 227)
Днес всички сте маскирани, турили сте маска на лицето си и мислите, че не ви познавам. Познавам ви като Свободни граждани. Някои казват: „Сега мълчи, докато изиграем ролите си; после ще снемем маските си“. Някои са отишли толкова далеч, че мислят: „Вън от маските нищо няма“. (18/стр. 262)
Ако вие искате да задържите и за в бъдеще този изопачен живот, в който сега се намирате, ще имате най-сложните форми на драми и трагедии.
(10/стр. 225)
Сега живеем в един век, където няма скрито-покрито; едно време имаше, но сега завесата е раздрана. Има толкова пропуквания в тази театрална завеса, че хората вече през завесата виждат какво се върши вътре, карагьозлъци няма вече. (12/стр. 376)
Аз нямам разположение нито към комедията, нито към драмата, нито към трагедията. Според мене комедията е най-простото нещо в света. Драмата е пълна с преструвки, с неестествени неща. Трагедията пък е смес от трагизъм и комизъм. В живота комедията представлява здравето в човека, драмата – доброто, а трагедията – умът. (27/стр. 189)
Казвате: „Ние искаме да влезем в света да се учим“. Няма защо да отивате в света да се учите – светът е създаден като поле за работа, като театър. За вас е достатъчно да отидете за малко време там, да видите как живеят хората, да се поучите от тях и да се върнете. (26/стр. 60)
Казвам: Всички неща, които хората вършат на Земята, представляват символи, емблеми на Духовния свят. По този начин Духовният свят ги напътва към Реалния живот. (26/стр. 218-219)
Трябва да се направи вътрешен превод на външния живот. (26/стр. 226)
Някой казва: „Да се оженя, поне едно дете да имам“. Питам: Какво ще направиш, ако имаш едно дете? (26/стр. 218)
Думата „раждам, раждане“ е санскритска и означава „работа“. (30/стр. 223)
Ако Доброто, което съществува в човешката душа, не се проявява, човек винаги остава бездетен. Тази е Великата Истина на живота. (26/стр. 218)
В живота има много илюзии, от които трябва да се освободите. Илюзиите са сънят на живота…Само тия състояния са реални, които не се изменят.
(13/стр. 218)
Физическият свят без Духовния е свят на илюзии. Хората се женят и все неженени остават; деца раждат, но те се губят, топят и изчезват пред тях като лед. (26/стр. 219)
Трябва много тънко разбиране, за да разбере човек отношенията в живота. (28/стр. 465)
Спрете върху факта как се раждат децата. Никакви деца не се раждат. Раждате се вие, вашето съзнание. Онова, което прониква във вас, то е вашето съзнание. (28/стр. 409)
Децата са самостоятелни съзнателни души, като родителите си. Бог дава деца на хората, за да им покаже, че трябва да станат като тях, да възприемат Новото и да се учат. (37/стр. 76)
Колкото земята е родила дърветата и растенията, толкова и жената ражда. Земята отглежда само дърветата, но не ги ражда. Така и жената само отглежда децата, но не ги ражда. (37/стр. 234)
Животът не е нещо, което може да го разясниш на хората. Какво нещо е животът? Това е един жив вътрешен опит. (28/стр. 465-466)
У вас има потънкости в състоянията ви, които вие сами трябва да различавате. (5/стр. 447)
Понякога чувстваш, че умът ти е отслабнал, което може да трае някога малко време, някога с дни, и после се освежаваш. Това са илюзии, не са реални неща. (4/стр. 84)
Някой се оплаква, че са го обрали. Този човек се заблуждава… Всяко богатство, което могат да ти отнемат, не е твое. (11/стр. 253-254)
Никое същество на Земята не може да ви отнеме благото, което сте спечелили с труд и пот; ако вие сами изгубите това благо, пак не се плашете – кога и да е, то ще се върне при вас. (13/стр. 225)
Всяко нещо, което може да се вземе, то не е реално, то не е за тебе… То е освобождаване от един товар. (28/стр. 390)
Дръжте в ума си мисълта: реално е само това, което върви след вас. (37/стр. 257)
Всяко нещо, което заминава от тебе, е зло – на него не възлагай нищо. Онова, което губиш, то не е реално. (1/стр. 72)
Образувал си едно понятие за света, което не е вярно. Оставил си реалните неща в света и се занимаваш със сенките. (9/стр. 112)
Понякога сянката е толкова реална, че хората я приемат за съществено нещо, но в края на краищата се разочароват. (29/стр. 167)
В сенките няма никаква Реалност. То е един приятен живот, но в него няма никакъв растеж, няма никакъв Божествен процес. (16/стр. 181)
Злото царува в света на сенките. (15/стр. 64)
Злото в света е една сянка. Сянката никога не забуля Реалността, нито я опетнява. Една сянка не може да опетни Реалността. (28/стр. 225)
Който дава и който взема, е един и същ. Бог дава и Бог взема. Когато вземе нещо от човека, след време Той пак го връща, но по-красиво. (37/стр. 178)
Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота. Ще дойде ден, когато всичко, което хората имат, ще им се вземе. Като имат правилно разбиране за законите, които управляват живота и Природата, те няма да страдат от това.
(29/стр. 32)
Човек мисли, че това, което го заобикаля, е реално. Това, което заобикаля човека, е относителна реалност, т.е. сенки на реалността… Това, което виждаме около нас, не е Абсолютният свят. (11/стр. 32, 253)
Абсолютното добро и Абсолютното зло – този въпрос не предстои за разрешение от вас в този живот. (34/стр. 204)
Същинското добро и Същинското зло са невидими. Видими са само сенките на доброто и на злото.
(37/стр. 298)
Ние възприемаме пречупена, рефлектирана светлина от Слънцето, а не права. По тази причина ние виждаме нещата относително, а не абсолютно. Ние не виждаме нещата такива, каквито са в действителност. (11/стр. 162)
„Къде е онзи свят?“ Дето е и този. „Защо не го виждаме?“ Защото не виждаме даже и физическия, т.е. видимия свят. (15/стр. 466)
Вашето виждане се обуславя от сенките, от отраженията, които претърпява светлината. Измени ли се ъгълът на падането на светлинните лъчи, вие ще виждате предметите по особен начин, а не както при обикновеното виждане: от ъгъла на падането и на отражението на светлинните лъчи зависи в какъв свят ще попаднеш и как ще виждаш нещата.
(14/стр. 561)
„Дали има друг свят, или друг живот?“ Има, разбира се. Светове много. Но това са степени на съзнанието. (33/стр. 7)
Вижда само онзи, който се движи във всички светове без спъване. Спъне ли се някъде, той не вижда още. (15/стр. 229)
Светлината на Земята е едно отражение. И светлината на Слънцето е едно отражение. Между това Слънце и Истинското Слънце има едно Тъмно Слънце, което поглъща всичката светлина… Най-първо светлината иде от Истинското Слънце в Тъмното Слънце и после светлината на Тъмното Слънце се превръща и идва в нашето Слънце, и от последното – на Земята. Тъй че, ние имаме сега четвъртата светлина. (30/стр. 188-189)
Сега ние изучаваме нещата само чрез отражение – тъй както то става, но отраженията не са всякога верни. В едно отражение има външна и вътрешна страна: вие имате само външната, а вътрешната за вас е скрита. (16/стр. 180-181)
За да виждаме предмета външно и вътрешно, т.е. и физически, и духовно, нужни са Мъдрост и Любов… Христос говори за Новораждането като условие за вътрешно виждане. (15/стр. 294)
Когато вибрациите на вашето зрение – външно и вътрешно, и вибрациите на вашето съзнание се срещнат в Божествения фокус, вие ще се доберете до Реалността на нещата. (10/ стр. 467)
Реалното е това, което не се види, не се чува, което не се пипа – защото ние виждаме, чуваме и пипаме само това, което е вън от нас. (4/стр. 164)
Реални неща не са видимите, а невидимите, които възприемаме вътрешно. (15/стр. 293-294)
Само онзи може да стане добър цигулар, който, освен видимата цигулка, си създава невидима, която прониква видимата. (37/стр. 301)
Вие казвате, че Бог е невидим – това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бог, а другите неща са невидими. (9/стр. 179)
Ние всякога можем да виждаме Бога. (24/стр. 168)
Зрението е съществувало преди очите. Очите са само едно пособие. (30/стр. 79)
Теософите казват, че човек бил някаква голяма аура. Не е така. Аурата на човека представлява такава илюзия, каквато и тялото му. (22/стр. 257)
Външните проявления – това не е човекът.
(2/стр. 25)
Това, което виждате отвън и наричате човек, е израз само на известни мисли, чувства и действия.
(26/стр. 48)
Недейте мисли, че вие, които сте пред мене, сте хората, сте човека. Жалки ще сте, ако мислите, че сте пред мене в едно парче месо от шейсет-седемдесет килограма. Аз имам по-високо понятие за човека. (18/стр. 72)
Някоя жена ми казва: „Ти знаеш ли, че мъжът ми ме би?“. Казвам: „Така ли? Аз не мисля, че той може да направи това нещо, да бие. Да не е някой друг? Аз се чудя дали е той!“. Тя казва: „А, моят възлюбен беше!“. Казвам: „Доколкото го познавам, не ще да е той“. (34/стр. 114)
Никой човек не носи своето Същинско име, с което е записан в Божествената книга. (26/стр. 416)
Вие сте същества фиктивни, а не реални… За да не бъдете сенки, вие трябва да минете от временното към вечното, да потърсите Бога. (16/стр. 181)
Де е човекът? То е Божественото, което ние трябва да изучаваме. Той не е някъде вън физически, някъде между Звездите. Звездите са по-малки от нас. Един човек е по-голям от цялата Вселена. Човешката душа е по-голяма от Слънцето, по-голяма е от стоте милиона Слънца, които съществуват. Какво ще ми кажете? (45/стр. 155)
Нашите възгледи и теории, нашето обяснение за живота не представлява действителният свят така, както той е всъщност – това са само наши схващания за света. Всъщност какъв е светът реално, това е една енигма, която и милиони години да живеем на Земята едва ли ще я разгадаем. (17/стр. 482)
Сегашният физически живот на Земята, в който всички участваме, е извод на една предишна еволюция. Той не е реален за нас, той е реален за други същества, а за нас е преходен живот. (22/стр. 15)
Кой трябва да живее: ние или Бог? Преди нас живее Господ и след нас – пак Той. А ние? Туй, което е било преди нас, и туй, което ще бъде след нас, то е Реалното. Ние сме една преходна форма. Не се спирайте със себе си! (28/стр. 251)
Ако животът, който изтича от Бога, не се влива в нас, ние ще живеем в относителната реалност, в която мнозина от съвременните хора живеят.
(45/стр. 32)
Тия неща, които стават днес, не съставят живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота. (17/стр. 78)
Човек може да минава през всякакви положения на живота, това нищо не значи. Това са сенки на живота, преходни състояния. (25/стр. 230)
Всички неща, които сега съществуват в света, са сенки; като заспите дълъг сън, всичко ще изчезне… Всичко ще забравите, защото всичко това са сенки.
(16/стр. 191)
Реално е само това, което днес можете да направите за Бога – то дава сила, мощ да се движите, да живеете, да се радвате на Божия свят. (26/стр. 60-61)
Всяка мисъл, която внася светлина в човешкия ум, разширява неговите възгледи и помага за растенето му, е реална. Всяко чувство, което внася топлина и мекота в човешкото сърце, е реално. Всяка постъпка, която усилва човешката воля, е реална. Реалните мисли, чувства и постъпки наричаме Божествени. (29/стр. 235)
Не е важно каква работа вършиш: математик ли си, химик ли си, доктор ли си – това са сенки, форми в живота. Съществено е осветяваш ли Името Божие, влагаш ли Волята Божия в душата си.
(16/стр. 190)
Ако искате да възприемете Божията Любов и да я приложите, следвайте пътя на Христа. Той дойде на Земята и направи опита да обикне всички хора. Скъпо плати за този опит, но опитът Му излезе сполучлив. (37/стр. 332)
Можете ли да обичате всички еднакво? За да обичате всички хора еднакво, вие трябва да гледате на различните им положения като на различни служби в живота. Това са външни неща, които нямат нищо общо със самия живот. Този, който днес е богат, утре ще бъде сиромах; това, което днес е слабо, утре ще бъде силно. (27/стр. 284-285)
Силният е започнал от безсилието; човекът на светлината е започнал от тъмнината; любещият е започнал от безлюбието – този е естественият път на развитие. Който е дошъл до Любовта, той е минал вече границите на всички противоречия.
(25/стр. 229-230)
Достатъчно е само един път да е изпитал човек Божията Любов, за да може при всяко страдание и изпитание да си спомни само за нея – и веднага всички страдания и изпитания ще изчезнат. Това значи да носи човек Реалното в себе си. (5/стр. 193)
„Аз – казва ми един мой приятел – във всичко мога да се усъмня, но имам едно такова преживяване, за което на парчета може да ме нарежат, аз не мога да се откажа от него.“ (24/стр. 60)
Окултният ученик трябва да има нещо мистично в характера си! Изгуби ли се тази мистичност, животът става празен и безсмислен. (24/стр. 274-275)
Като погледнеш това, което не може да изкажеш, не може да схванеш, да го разрешиш – ти се намираш пред онази Вечност. Мистикът благодари, че има нещо, което не може да определи. (23/стр. 93)
Докато не познаваш Реалното, ти ще имаш нужда от всичко; а когато го познаеш, не ще се нуждаеш от нищо и ще даваш всичко, което имаш. (4/стр. 165)
Всяко съзнание, което е пробудено, дава нещо от себе си – то е извор. (23/стр. 310)
Та казвам: Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешаване. (13/стр. 303)