Изцелението е дълбок процес. Не може сухото дърво да избегне от огъня
Изцелението е дълбок процес. Не може сухото дърво да избегне от огъня
Пътят, който Бог ви е определил – по-лек път от този няма. Да прави човек зло, е по-мъчно, отколкото да върви в пътя, който от векове още му е определен. (26/стр. 292)
Болен да стане човек е по-мъчно, отколкото да стане здрав. Ако ти си съумял да заболееш, ти ще съумееш да станеш здрав. (1/стр. 72)
Аз говоря за болестта като за временно състояние. Здравето е постоянно явление в човешкия живот, то е нагласяване на силите в човешкия организъм, а болестта е сянка на живота. (15/стр. 325)
Да мислиш, че си болен, това е първата лъжа!
(31/стр. 225-226)
В Природата няма болести… Отречи болестта!
(31/стр. 333)
Всички хора стават болни по единствената причина, че се образува у тях чрезмерна твърдост – и при това най-голямо зло болестта иде, като едно нововъведение вътре, да се смекчи човек. (5/стр. 837)
Има Духовно действие на болестта върху характера. Когато човек заболее, той омеква, говори тихичко, почва да мисли. В известно отношение трябва да благодарим на болестите – те са Божии Благословения и ако не бяха те, какво ли щеше да бъде човечеството? (8/стр. 246)
Всяка болест внася елемент на мекота. (5/стр. 433)
Мекият Принцип ще омекоти и ще откърти болестта. Мекото има силата да отнеме чуждото от организма. Бог се проявява в силата на Своята мекота. (8/стр. 254)
В Любовта на човека към Бога всички болести изчезват: и външни, и вътрешни. (16/стр. 13)
Щом видиш в една болест Бога, тогава болестта изчезва. (8/стр. 126)
Търкаля те бурята, но никога няма да те блъсне в някой камък, а на меко. И какъв разкошен изгрев посрещнахме… (8/стр. 223)
В Природата няма резки неща, всички неща стават медлено, така както изгрева. (9/стр. 212)
Всеки човек, който се лекува по Божествен начин, не може да се излекува изведнъж, по магически начин, но постепенно, с ред кризи. (10/стр. 55)
Болестите са нужни: в тях има известна криза. Необходимо е даже и най-здравите хора да боледуват… Това не е нещастие, вие се тонирате. За да може да върви болестта естествено, всички трябва да вземете тези мерки – очистително и топла вода, за да може да не изгубите в тази болест своето равновесие, да може болестта да принесе своите полезни последствия през целия ви живот. (12/стр. 243)
Малцина хора могат да се лекуват по Духовен начин. Кои хора? Само тия, у които няма абсолютно никакво съмнение. Те трябва да имат абсолютно доверие към тебе, пък и ти да бъдеш абсолютно искрен към тях. Няма ли това доверие и тази искреност помежду им, никакво Духовно лекуване не може да има. Тогава ще приложиш един от методите на Природата: водата, билките и други.
(21/стр. 166)
При мен са идвали някои да ги лекувам, аз ги питам: „Вие сте обиколили всички лекари, готови ли сте сега да служите на Бога, да посветите на Него живота си? Ако сте готови – добре, ще ви помогна“.
(14/стр. 499)
Мога да направя опит с всекиго, стига вие да сте искрени. (14/стр. 334)
Децата дълбоко желаят нещата и затова, каквото поискат, получават го. (7/стр. 412)
Когато някой дойде при мене и го видя, че искрено желае това, тогава ще му разкрия нещо.
(12/стр. 451)
Болестите дават знание и с тях ви се продължава животът. Ако не бяхте боледували, мнозина щяхте да заминете за другия свят. (28/стр. 232-233)
Всяка болест е признак на една Божия Велика тайна, която иска да ви се разкрие. (1/стр. 374)
Пъпката не се сгрява от слънчевите лъчи, но тя ги чувства. (4/стр. 109)
Светлината удря върху пъпките на растенията, за да излезе цветът. Вие не чувате нейните удари, но знаете ли какви удари причинява тя? Ударите, които тя произвежда върху пъпките, са силни – те спасяват положението им, те разтварят цветовете.
(14/стр. 699)
Душа, която не страда, завинаги остава затворена пъпка. (37/стр. 278)
Трябва да бъдете бодри и весели, защото най-великите тайни ви се откриват със страданията.
(3/стр. 105)
Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го, когато страда. (5/стр. 47)
Хората още не знаят какво нещо е страданието.
(11/стр. 572)
„Ти страдал ли си?“ Страдал съм… Но между моите страдания и твоите има голяма разлика. Начинът, по който аз и ти страдаме, пак се различава: като дойде страданието при мен, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям с него и го каня и друг път да ме посети; а ти бягаш от страданието, гониш го. (13/стр. 59)
Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“ – патил си, но не си страдал. Който е страдал много, той е мек и благороден. (13/стр. 56)
Истински страдания имаха мъчениците, Йов, Христос. Когато обикновените хора страдат, съзнанието им е в заспало състояние, докато съзнанието на Йова и Христа беше будно. (5/стр. 241)
Страданията трябва да ви засегнат издълбоко. Човек трябва да бъде разклатен от дълбочините на душата си. (21/стр. 371)
Който се е определил като Христов ученик, той е преживял голяма болка. Не се минава лесно през огъня. (14/стр. 38)
Колкото повече е горял човек, толкова по-будно е съзнанието му… Помнете: Свещеният огън осмисля всички неща. (11/стр. 242, 243)
Човек е твърд, не е добър, защото топлината на Любовта не го е засегнала още. Бог търси начин, чрез който да засегне човешките души, за да възприемат Любовта вътрешно. (27/стр. 318-319)
Ние едва сега, в тази епоха, сме започнали да страдаме и сме станали по-чувствителни. (32/стр. 166)
Скръбно ли ти е, ще знаеш, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото Земно кълбо, се върши някое престъпление; и следователно Господ ти казва да въздействаш на това престъпление в твоето съзнание – да се молиш. (21/стр. 508)
Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя.
(21/стр. 509)
Нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето? Те са хиляди пъти по-щастливи от вас – те не усещат тия страдания, които вие усещате. (17/стр. 81)
Няма нито един човек, който да обича страданията. И даже такъв характер като Христовия, Човек с такова разбиране, три пъти ходи да се моли туй нещо да Го замине. (28/стр. 414-415)
Страданието е неизбежен път. Щом Христос не можа да избегне страданията, обикновеният човек още по-малко може да ги избегне. (37/стр. 135)
Аз не искам да ви накарам да обичате страданията, но аз искам зад страданията да виждате Любовта. (5/стр. 510)
Човек не е дошъл на Земята да страда: той е дошъл да учи, да се развива правилно. (26/стр. 235)
За да се намалят страданията на хората, Бог праща пророци и проповедници на Земята, които да им покажат кратък и прав път. Затова е казано в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. (37/стр. 92-93)
Който е събуден, …той се радва на страданието си.
(33/стр. 18)
Пътят на страданието е труден само в началото. Колкото по-навътре влизате, той става все по-красив и лек. (27/стр. 74)
Плаши се човек от страданията, защото не ги разбира. С неразбирането си той прибавя известни примеси към тях и сам си създава излишни страдания. (37/стр. 242)
Хората внасят някакви примеси в скръбта и в страданието, които ги правят опасни. Извадете примесите от тях и ще видите, че скръбта и страданието са приятни. (37/стр. 159)
При всяко страдание човек се освобождава от нещо, което го мъчи. (11/стр. 15)
Бог ще те направи съвършен… Ако стане нужда, може и десет пъти да те тури в Неговата фурна, но ще направи туй, което Той иска. (21/стр. 81)
Не може сухото дърво да избегне от огъня.
(28/стр. 26)
Страданието е процес на омекотяване и точно това трябва да се изясни. (9/стр. 147)
Божествените мисли, които проникват в Битието, се отличават с крайна мекота. (5/стр. 686)
Щом дойде мекотата в теб, ще дойде това, което нямаш. Защото мекотата е добрата почва, на която всичко хубаво вирее. (7/стр. 446)
Ако ти почнеш да мислиш меко за себе си, в живота ти ще настане едно подобрение. Потребна е тази мекота. Аз я наричам здравословна мекота.
(33/стр. 145)
Ако нямаш мекота, ти смирението не може да научиш. (7/стр. 307)
Естественото положение е смирение; а щом човек е тщеславен, горделив, честолюбив – той е болен.
(7/стр. 437)
Здравето, доброто разположение, щастието са същества, които обичат чисти извори. Пита ли ме някой защо страда, отговарям: защото си голяма мътна река. (14/стр. 612)
Този Велик Лекар, Който е вътре във вас и на Когото съвременните лекари са асистенти, казва: „Живей естествено!“. (14/стр. 307)
Да бъде човек здрав, разумен, учен, добър – това е естествено, така е роден той. Да бъде болен, неразумен, нечестен, лош – и това се случва, но то се дължи на изопаченото човешко естество, което се е проявило впоследствие. (37/стр. 15)
Да бъде човек съвършен, това е най-лесното нещо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме правилно и оставаме недоразвити… Природата ни е създала съвършени, но ние сме изменили своето естество. (12/стр. 627)
Виждам един болен човек: легнал на гърба си, отчаян, обезсърчен – очаква смъртта си. Той не се замисля, не прониква малко по-дълбоко, за да види, че има нещо по-високо от обикновения живот, в който се движи. (10/стр. 294)
Да бъдеш болен, беден, хилав – това е човешката програма. А програмата, която Бог е наредил, е съвсем друга: като влезе човек в тази програма, всичко се нарежда добре. (13/стр. 524)
Не допущайте болестите в себе си, преди те да са се влюбили в Бога. Вие оставяте да се влюбват във вас и да ви измъчват… Бъдете будни към страданията и към болестите и докато те не изправят отношенията си към Първата Причина, не ги приемайте в дома си. (37/стр. 332)
Господ ни е създал спасени – и най-глупаво е да говорим, че Господ ще ни спаси. Когато казваме, че искаме да се спасим, това показва, че ние избягваме от Божието спасение, в рамките на което се намираме. (14/стр. 240)
Не залюбиш ли Господа, и да придобиеш спасението си, пак ще го изгубиш. (26/стр. 26)
Когато дървото не обича огъня, то става на пепел. (26/стр. 409)
Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш. От теб се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. (36/стр. 139)
Съкровено безсмъртни. Господ е това, каквото нещо сме ние
Мнозина казват: „В какво се заключава благото на живота?“. Отговорът е прост – в самия живот.
(44/стр. 57)
Смисълът на живота е в това – да живееш. Ако не живееш, какъв смисъл може да има животът?
(2/стр. 346)
Този, който казва, че не иска да живее, той не говори Истината. Ние разбираме неговия език. Зад този израз се крие друго нещо. Когато някоя мома казва, че иска да умре, аз подразбирам друга идея, която тя скрива. Тази мома иска да люби, да обича. Тя казва: „Досега аз бях навикнала да ме любят, но от сега нататък искам аз да любя, аз да жертвам нещо от себе си“. Та когато хората искат да умират, подразбирам, че искат да живеят по Новия начин.
(10/стр. 247-248)
Щом всинца се обикнат, смъртта ще изчезне… Смъртта е нещо вметнато, а животът е непреривен.
(9/стр. 178)
Който люби, той живее във Вечността, в която Радостта е непреривна. (10/стр. 436)
Само Божията Любов е в сила да освободи човека от смъртта – най-големия враг в света. (11/стр. 259)
Смъртта е външно нещо, а не вътрешно… Външният свят е човешкият, или тъй нареченият „малък свят“, а вътрешният е светът на Любовта, или „големият свят“. Когато безлюбието влезе в човека, Бог излиза навън, дето работи по специален начин.
(11/стр. 11, 275)
Смъртта е най-големият неприятел, от когото трябва да се освободим… Безлюбието носи смъртта.
(7/стр. 108)
Дисхармонията в което и да е същество образува едно пресичане, затова се явява и краят. Такива пресичания стават у всички същества. Само у Бога има една непреривност, а у всички други същества има едно изкривяване: съзнанието не е будно и тогава настъпва умирането, смъртта, която наричаме край. (22/стр. 126)
И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение. Освобождение има само когато изпълниш Волята Божия. (12/стр. 564)
Неразположен си: виж къде се е вмъкнал човешкият елемент. Човешкото прекъсва съзнанието на хората. (27/стр. 307)
В човека умира само онова, което не е Божествено. (11/стр. 93)
Това, което умира, не е човекът – в човека умират лошите мисли, чувства и действия. (26/стр. 48)
В смъртта нас ни е страх от митническата станция. Туй, което носим, ще мине през митница… Не ни е страх от смъртта, а от митничарите. (28/стр. 252)
Има една тъмна зона около Земята, в която витаят всички отрицателни човешки мисли, желания и постъпки. Докосне ли се до тях, човек настръхва… Бог е поставил тъмната зона за граница между този и онзи свят. (37/стр. 304)
Когато заминава за другия свят, човек трябва да се откаже от всичко земно, от всичко човешко… Само така той може да мине благополучно тъмната зона… Дойдеш ли до своите смъртни мисли и желания, ще ги оставиш на Земята. (37/стр. 304, 305)
Бог създаде живота, т.е. отвори вратата на живота, за да влезе Той сам при нас. Човек създаде смъртта, т.е. отвори вратата към нея, …и влезе да види какво има там. (37/стр. 236)
Няма смърт в света, смъртта е една илюзия.
(20/стр. 94)
Там, дето е Бог, смърт и живот са едно. (37/стр. 265)
Ти трябва да осъзнаеш, че животът ти е дар, любовен дар. (12/стр. 54)
Не мислете, че смъртта е нещо естествено, в реда на самата Природа. Било е време, когато човек е бил безсмъртен. (32/стр. 13)
В човешкия организъм има една Безсмъртна клетка – Първичната, която всеки трябва да намери. (25/стр. 182)
Човек се намира в онази Първична клетка, наречена монада, която управлява всички останали клетки и им дава заповеди и направления.
(29/стр. 266)
Животът е по-силен от смъртта, за него няма смърт, но хората мислят, че ще умрат. (26/стр. 235)
„Ама остарях вече.“ Докато живееш по човешки, непременно ще остарееш. Щом осмислиш живота си, щом дадеш ход на Божественото в себе си, и старостта ти ще стане приятна. (27/стр. 306)
Старостта не пречи на човека да изпълни Божията Воля. (37/стр. 242)
Началото на живота е младостта, краят – старостта. Като се съединят младостта и старостта, образуват колелото на живота, т.е. Истината. (11/стр. 488)
Младият извира, възрастният тече, старият се влива. (27/стр. 13)
Някой ще каже: „Остарявам“. И Земята старее. Ако не остаряваше, нямаше да има тази прелест. Браздите, долините, реките, планините – това са нейните бръчки. (19/стр. 132)
Въпреки че остарявате, не вярвайте в остаряването. Въпреки че умирате, не вярвайте в смъртта.
(45/стр. 105)
Животът има смисъл само тогава, когато се разбере неговата дълбочина, неговата Същина.
(2/стр. 338)
Ако скърбиш за това, което си разбрал, ти не си познал живота. Ако се радваш за това, което си разбрал, ти си схванал светлите страни на живота.
(2/стр. 207)
Много пъти може да съм скръбен, но като погледна тревата, казвам си: „Тя е доволна, защо аз да не съм доволен?“. (7/стр. 134)
Не отхвърляй и най-малката песен на светлината, която весели твоята душа. (37/стр. 263)
Използвай допирните точки на светлината. Използвай възможностите на светлината. (37/стр. 264)
В живота противоречия няма. Противоречия съществуват в умовете на хората. (11/стр. 152-153)
Неразбраните работи са шум. (5/стр. 575)
Онези неща, които са хармонични, са проявление на мълчанието. Светлината е мълчалива.
(21/стр. 341)
Духът е онзи, който със своята светлина тъче добрия живот на човека. Ходи в светлината на Духа, за да те благослови Господ. (37/стр. 264)
Казвам ви една Истина, която, ако я приложите, ще се отворят тъкмо дванадесет врати на Небето за вас. А пък както мислите, виждам, че всички врати на Небето са затворени за вас. (28/стр. 225)
В бъдеще човек ще има дванадесет очи, по едно око за всеки зодиак. Да имаш дванадесет очи, дванадесет прозореца – това значи да имаш широко съзнание, да възприемаш светлината от всички посоки. „Вярно ли е това?“ Ще дойде ден, когато сами ще го проверите. (37/стр. 235)
Когато аз се свързвам с Бога, знанието идва със светлина. Има едно знание, което не търпи да се говори за него. Аз го разбирам… Виждам, че то е нещо, което не се определя. То е както музиката.
(28/стр. 278)
Туй, което не се хваща, е светлина. Туй, което не се разбира, е Любов. Туй, което не се постига, е свобода. (2/стр. 32)
Водата, която тече, търси жадния. (2/стр. 228)
Нещата не стават, както очаквате, защото нямате в себе си това, което трябва. (27/стр. 280)
Всичко идва от вътре, а не от вън. (37/стр. 186)
Днес най-удобна и най-практична е дрехата на смирението. (11/стр. 572)
Със смирения никой не воюва. Ти не можеш да воюваш с него. (7/стр. 446)
Като мина покрай една тревица, гледам и на нея път да сторя. (30/стр. 263)
Смисълът на живота е в онова Дълбоко съзнание, което те учи отвътре. (1/стр. 403)
Ако видиш, че грешникът греши, дошло е време за тебе да станеш праведен. (2/стр. 207)
Деликатно е положението на човека – да изучава себе си. Не е лесна работа да изучава човек себе си. (5/стр. 132)
Когато хората искат да разберат какво нещо е Господ, те не знаят на какво опасно място се натъкват. За незнаещите, за невежите Бог е огън пояждаш; за знаещите Той е знание и светлина; за любещите Той е мир, радост и веселие; за свободните Той е простор; за грешните Той е ад и мъчение.
(2/стр. 386-387)
Какво нещо е Господ? Господ е това, каквото нещо сме ние. (4/стр. 132)
Когато Господ реши да направи нещо, не мислете, че Той е абсолютно решен – щом ти измениш намерението си, и Бог изменя решението Си… Бог е отражение на нашия живот. (32/стр. 191)
Когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен. (39/стр. 218)
Когато злите духове отиват при Бога, …те имат особено виждане, като през черни очила. Добрите и злите духове имат диаметрално противоположно схващане за Бога. (10/стр. 179)
Христос мълчи, но когато заговори и каже Истината, ще ни заболи много дълбоко… Ще видим всички заблуждения. (17/стр. 114)
Ние обличаме своите заблуждения в хубави форми и ако някой се осмели да каже Истината, вижда ни се грубо. (18/стр. 115)
Много неща сте скривали даже и от себе си, но пред Голямата Светлина нищо не може да се скрие. (16/стр. 292)
И адът, и Раят са основани върху Истината.
(26/стр. 303)
Как ще излъжете Слънцето? Как ще излъжете морето? (11/стр. 567)
Бог отговаря на молитвите на хората, но според съдържанието на техните молитви. В лъжата обаче няма съдържание. (26/стр. 347)
Грехът е дреха, която човек доброволно е облякъл; глупостта е състояние, което човек доброволно си е наложил; насилието е състояние, към което човек доброволно се е стремял. Всичко отрицателно в човека е придобито от самия него с негови собствени усилия, никой не му го е наложил от вън.
(26/стр. 347)
Страшно е да познаете Бога по отрицателен път.
(37/стр. 17)
Ние някой път казваме, че светът прилича на лудница – това са наши психически схващания. Този свят не е лудница, нито е един от лошите светове – и то не е право. Този свят е едно Божествено гнездо. (13/стр. 626)
Внесете лекота в живота си. Самоотричането означава олекване
Голямото благо е голям товар. Малкото благо – малък товар. Този закон почти за всичко е верен. Когато човек малко има, по-добре е. (28/стр. 8)
Големите работи са тежест за човека. (2/стр. 176)
Ако носи голям товар на гърба си, човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои и в края на краищата нищо няма да придобие. (2/стр. 373)
Кога става човек нервен? Когато носи по-голям товар, отколкото са възможностите му. Защо носи тоя товар? Защото иска да стане величие, божество.
(14/стр. 388-389)
Господ е написал Своя закон за онези, които Го разбират. Онези, които не Го разбират, ще носят товара на гърба си и ще бъдат „велики хора“.
(16/стр. 279)
Натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия… Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си. (29/стр. 20)
Бог иска човек да живее и да бъде доволен от живота си. Да живееш, това не значи да носиш товара на целия свят. Всеки носи по една малка част от целия товар. Смисълът на живота не е в многото, но в онова, което сте обработили и приложили.
(27/стр. 299)
Всяка неразбрана мисъл в твоя мозък, или в твоя ум, е една тежест. (28/стр. 279)
Преди всичко, вие трябва да научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше. В разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи.
(26/стр. 199)
Ако турим на гърба си повече товар, отколкото можем да носим, един ден ще спънем своето развитие. (17/стр. 29)
Да се отречеш от себе си, това значи да се откажеш от излишния си товар. (14/стр. 79)
Който избере материалното богатство, изразено в пари, в имоти, той ще се домогне до външната страна на живота. Такъв богат човек може да бъде учен, може и да не бъде учен. Обаче при това богатство той непременно ще бъде неспокоен. Материалното богатство е товар за човека. (2/стр. 310)
Който се качва на високо място с голяма раница, далече не може да отиде. (27/стр. 9)
Съвременните хора искат да се качват по височините, а същевременно товарът им да се увеличава. Това е невъзможно. (2/стр. 391)
Когато едно нещо у вас се пълни, друго нещо трябва да се празни. Човек не може едновременно да богатее и материално, и Духовно. Това е невъзможно. (10/стр. 99)
Каквото вземе човек, той може да го задържи само за известно време. През това време той трябва да тури този капитал в движение, да придобие от него някаква печалба и след това, когато дойде падежът му, да го върне назад… Този е естественият ред на нещата. (10/стр. 320)
Колко време трае цветът на едно растение? Всеки цвят е временен. (14/стр. 527)
И при това всеки трябва да работи и с честен труд, и с пот на лицето да си изкарва своята прехрана. Туй е сега закон. (24/стр. 214)
Един морал има в света: човек трябва да бъде честен и самостоятелен, с труд и пот да изкарва прехраната си. (13/стр. 449)
Честният и почтен труд не донася големи печалби.
(15/стр. 427)
Нека не се обременяват сърцата ни с чрезмерни грижи за живота ни. Необходим е насъщният – това е от Бога, повечето е от лукаваго. (3/стр. 52)
Богатството е душата и ако някой спасява душата си, той богатее. (36/стр. 159)
Работете не за пари, а за една Божия усмивка!
(32/стр. 232)
Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: „Каквото Господ даде“. (30/стр. 29)
Който е заслужил богатството, той ще го придобие по честен път. Който не го е заслужил, и той може да го придобие по някакъв начин, но ще плати с живота си. (29/ стр. 156)
Казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?“. Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. (36/стр. 159)
Когато му се отнеме всичко, човек трябва да знае, че причината за това е той сам. (29/стр. 288)
Всички други работи, освен Божественото, са товар. (7/стр. 288)
Когато дойдат изпитанията в живота, туй, което не е от Божественото естество, всичко си отива. В края на краищата в света ще остане само Божественото. (23/стр. 297)
Господ иска да повърне хората към онова чисто, първоначално състояние, което хората наричат подивяване, но което всъщност не е подивяване… „Див“ на санскритски значи „чист“. (17/стр. 132)
Ще изхвърлите едно-друго – всичко, което не е потребно, и ще почувствате, че сте оглупяли. Докато не оглупеете, нищо няма да излезе. След като се изпразните съвършено, тогава Новият Божествен живот ще дойде. (4/стр. 31)
Аз облажавам глупавите хора. Глупав, сиреч простодушен, са синонимни думи. (18/стр. 136)
След като изгубиш всичко и се примириш, тогава ще придобиеш Ново Прозрение. (5/стр. 232)
Голямо разочарование претърпя Христос. Няма друг човек, който да е претърпял по-голямо разочарование, отколкото Той! Всичко рухна. Разбягаха се учениците Му и всичко, каквото е казал, рухна повидимому (привидно). И Христос каза: „Тогава да бъде Твоята Воля!“. И тогава дойде Божественото!
(28/стр. 177)
Когато слезем до дъното на мъчението, което е основа на живота, оттам Божественият Дух ще започне да ни повдига нагоре. (4/стр. 9)
Защо се мъчат хората? Защото са твърди, не се топят. (14/стр. 92)
„Докога ще се мъчим?“ Докато разберете смисъла на живота и се откажете от неестествените желания, които водят към неестествени пътища.
(15/стр. 304)
Покаянието не е нищо друго освен едно пълно изтрезняване от онова, неестественото, което си пил и не е трябвало да пиеш. (28/стр. 11)
Аз искам всички да бъдете естествени и затова казвам: Окултизмът е такава Школа, че който влезе в нея, излиза много прост. (4/стр. 19)
Светията цели двадесет години се моли и казва: „Голям невежа съм, голям простак съм“. А хората отиват при него и той ги лекува. Но след като ги излекува, пак не знае как става това. И си казва в себе си: „Голям простак съм“. (33/стр. 81)
Следователно първото нещо: човек трябва да схване, че не знае, че е празен; или да се изпразни, за да се напълни наново. (13/стр. 556)
Ония хора, за които казват, че са празни, внасят подтик в човешкия живот. Защо? Защото те вървят във възходяща посока. (14/стр. 179-180)
Тъй като ви говоря, вие мислите, че това Учение е много трудно. Аз го намирам за много леко.
(4/стр. 141)
Всъщност Новото учение препоръчва на хората прости, обикновени неща: да се облечете с нови дрехи, да се обуете с нови обувки – да станете Нов човек. Кой не желае това? (15/стр. 106)
Не се смущавайте за това как ще се развие животът ви. Вашият живот ще се развие много естествено в Школата, в която влизате. Не му мислете много… Ако останете вън от Школата, ще бъде десет пъти по-зле за вас. (31/стр. 237, 355)
Христос казва: „Вземете Моето иго, защото е благо и леко“. Наистина всяко човешко иго е тежко и горчиво. Какво означава думата „иго“? На турски език „йок“ означава „няма“; на английски „йок“ означава „хомот“; на индуски „йог“ означава „Учител“. Следователно Христос говори за Своето иго в смисъл на Учител – Той казва: „Вземете Моето иго“, т.е. приемете го като Учител в себе си и се научете от Него. (14/стр. 105)
Христос призовава при Себе Си всички обременени, за да ги научи на изкуството да носят леко своето бреме. (16/стр. 287)
Сега мнозина представят този Път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден. (31/стр. 290)
Практически Христовото учение е най-лекият метод. Тъй че не са прави ония, които проповядват, че Христовото учение е тежко бреме. Сега вашето бреме е десет пъти по-тежко. (32/стр. 38)
Пътят на света е много тежък. Там хората какви ли не страдания преживяват, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват… Някой влезе да краде, теглят му един куршум, свършва се с него – счупят му крака, осакати се. А тези, които са в Истината, се страхуват и казват: „Ако ми стане нещо?“. Ако си в Пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нищо? Пак ще ти стане. Въпреки всичко този Път е лек и приятен. (31/стр. 291)
За да можем да разберем Дълбокия смисъл на Учението, което Христос е проповядвал, трябва да се очистим. А думата „очистване“ в един друг смисъл означава „олекване“. (17/стр. 241)
Щом имаш най-малкия недостатък, то е тежест. Трябва да се освободиш от всичките отрицателни мисли и желания, които имаш; да се отречеш от тях. (33/стр. 357)
Самоотричането означава олекване. (17/стр. 244)
Тежък човек е само онзи, който няма Истината в себе си. (31/стр. 278)
Ако вие познавате Бога, ако имате ясна представа за Него, всички канари в Природата ще могат да се движат и ще бъдат леки като перца. Всъщност те са тежки и страшни за този, който не служи на Бога. (10/стр. 364)
Бог ще ни каже един лесен път, по който да можем всякога да извършим работите си, колкото и да са трудни те. (21/стр. 560)
Слънцето върви по определен път, растенията растат по определен път, реките текат по определен път, ветровете духат по определен път… Обаче хората съзнателно, за свои лични облаги изменят този определен път на нещата. (26/стр. 283)
„Да живеем щастливо“ – не търси този път! Търсете онзи път, който Бог ви е начертал. (33/стр. 311)
Злощастие кога те сполети, не се грижи, нито роптай. Защото, ако сториш тая грешка, два товара ще приемеш в заплата. (36/стр. 181)
Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар. Всеки от сърце трябва да каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което си ми дал“. (17/стр. 86-87)
Бъдете доволни от това, което сега имате. Всички хора страдат от изобилие, а не от недоимък.
(37/стр. 306)
Благодарете на Бога за всичко! Благодарността е една дума от езика на Древните Мъдреци, който и досега е останал неразбран. (38/стр. 93)
„Тежък е животът!“ Къде му е тежестта? Колко тежи животът? Никаква тежест няма животът. Той е само едно благо. Тежест е, когато нямаш живот.
(22/стр. 156)
Пътят на живота за разумния е лек. (2/стр. 207)
Тежки неща в живота са само тия, които се използват неправилно и неразумно. (6/стр. 118)
Никому не е тежък кръстът – нито на богатия, нито на бедния, нито на учения, нито на простия. Човек сам прави кръста си тежък. (6/стр. 118)
Когато човек изгуби Любовта си, става тромав, тежък… Тогава отвътре няма разширение и външният свят наляга. (7/стр. 11)
Вие, когато имате най-доброто разположение, като се махне Любовта, изпитвали сте какъв ад настава, каква тежест. (31/стр. 164)
Да се слезе в ада – ще се почувствате десетки хиляди килограми по-тежки. (3/стр. 59)
Помни, че си роден, за да бъдеш разумен. Не давай място на безумието. (2/стр. 209)
Ако се свържеш за една канара, можеш ли да кажеш, че тя е част от тебе? Не се свързвайте с неща, които се развалят. Те са преходни и могат да ви завлекат в пропастта. (5/стр. 225)
Божествените закони са живи и когато вървим по тях, по Божествения път, всичко върви гладко и тихо. (4/стр. 95)
Причините за нещастията и падението на хората се крият в микроскопични поводи. (14/стр. 480)
Ние ще започнем с простите, с микроскопическите неща… (12/стр. 146)
Туй, което спъва нашите домове и нас самите, това са малките, микроскопични причини, които са тъй естествени. И когато разберем този ход на нещата, ние 75 % ще се освободим от ненужни борби; ще ни останат 25 % необходими борби и тогава разумно ще се борим. (12/стр. 106-107)
Благодарете, че вашите сърца са задебелели малко, та не чувствате големите страдания на хората. Какви ли страдания няма в света! Те именно разрушават човешкия живот, …непременно трябва да се премахнат. Обаче има мъчения и страдания, които трябва да останат. Те са естествените страдания, които произтичат от Духа. (14/стр. 540-541)
Колкото по-голяма е Любовта на човека, толкова и страданията му ще бъдат по-големи, но по-разбрани. Колкото по-разбрани са страданията, толкова по-лесно се носят. (29/стр. 214)
Всички разбрани неща са приятни. Когато разбереш живота, и той става приятен и красив.
(44/стр. 122)
В будния ум няма прекъсване на мисълта. Той не се безпокои от това, което става, защото знае, че Бог действа навсякъде в света. Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по закона на Божия Промисъл, затова то крие в себе си нещо добро. (10/стр. 264)
Изпитанието е Благословение. (21/стр. 583)
Щом човек схваща, че всичко е за добро, той добива сила да носи скръбта с радост. Остава скръб само 25 % и се носи лесно. (9/стр. 232)
Има начин, по който стомната ще ти стане лека и много лесно ще я носиш. Ето начина – кажи си: „Господ и аз носим тази стомна“. (7/стр. 86)
Обременени сте – повикайте Бога. (20/стр. 29)
Страданието си ще даваш на Бога… Само Бог е в състояние да оцени страданието на човека и да му даде заслуженото. (37/стр. 306)
Някой е болен, търси лекарска помощ, обиколи няколко лекари, но и те не могат да му помогнат – какво трябва да прави? Нека се обърне към Бога с всичкото си упование и надежда и да каже: „Господи, на Теб уповавам, на Теб възлагам товара си“.
(16/стр. 13)
Когато товарът ви стане толкова тежък, че не можете да го носите, вие събуждате Висшия Принцип. (16/стр. 135)
Онези, за които Бог е изгрял, трябва да се самоотрекат, да олекнат. (19/стр. 19)
Когато останеш без всякакво тегло, тогава ще влезеш при Бога. Ще запитате как е възможно да си без тегло. Именно тогава ще съзнаваш, че без да имаш тежест, си човек; ще почувстваш, че целият свят е твой. (31/стр. 278)
Ако възприемете Учението тъй, както аз го разбирам, ще опитате дали е вярно, или не… Аз не говоря за някое човешко учение, но за едно Учение, което ще измени целия ход на вашия живот, и вие ще бъдете радостни и весели. (30/стр. 293)
Когато видя, че някоя душа страда, аз не плача за нея, …но казвам: „Не се смущавай – изпари се, качи се по-горе или стопи се, влез в земята, слез по-долу и излез като извор“. Това е Великата наука на Любовта. (14/стр. 768)
Някой казва: „Ти трябва да влезеш в положението ми“. Аз не мога да вляза в положението ти. Ако аз вляза в положението ти, на тебе ще стане десет пъти по-тежко, отколкото е сега. Ти казваш: „Виж в какви мъки се намирам“. Ако видя мъките ти, то твоите мъки ще се увеличат. Аз приемам от твоите мъки. (35/стр. 83-84)
Казва някой: „Защо мило те погледна (тази мома)?“. Как няма да ме гледа мило! Че от онова, което аз ще запиша, зависи цялото бъдеще. Аз ще изменя цялото бъдеще! Тая мома, на която аз се спра, нейното чело, нос, уста, нейната карма се изменя. И ред поколения ще се изменят. Как няма да ме гледа умилно! (30/стр. 292)
Сегашната карма – имаш да страдаш – тази карма аз мога да я смекча. Ще ти кажа: „Ела, братко, аз ще я поделя наполовина с тебе“. (13/стр. 470)
Аз ще избера най-добрия път, но най-трудните методи. Сега на вас пътят е труден, но ви оставям да си изберете най-леките методи. (24/стр. 137)
Казва Христос: „Когато някой от вас страда и е много отегчен, нека дойде при Мене, Аз ще откупя неговите страдания“. (16/стр. 267)
Когато Христос слезе на Земята, хората ще почувстват олекване. (3/стр. 51)
В присъствието на този, който ви обича по Божествен начин, каквато скръб и разочарование да имате, веднага ще ви олекне и ще заприличате на една птичка в пролетта. (13/стр. 612)