Има право и обратно движение. Такива процеси стават в човешкото съзнание. Те предизвикват известно колебание, бълникане в съзнанието. (c. 35, 36/21)

Всички състояния, приятни и неприятни, които човек преживява, често са резултат на неразбиране живота на съзнанието. (c. 90/21)

Всичко, което не можеш да реализираш, се отпечатва в съзнанието като препятствие, като противоречие. (c. 177/21)

Всяка умствена промяна в човека се дължи на неговото вътрешно съзнание. (c. 222/21)

„Монада“ значи едно. Какво значи едно? Точката А означава първата монада, в нея е Божественото съдържание. Тази монада А съзнава, че е всесилна, че всичко може да направи. Точка В е втората монада в света. Първото начало – А е нез­найното, неявеното, невидимото, понеже светлината, която иде от А не хвърля никаква сянка, няма никаква материя в света, която може да я пречупи. Единственото реално, което виждаме, то е В. А е неизменно, В е изменно. (с. 8; 5/28)

Законът е такъв, че както ние правим кръговете, в природата няма такива кръгове. Там всички кръгове са отворени, няма кръгове свързани. За нас те изглеждат като свързани кръгове, но в същност, в природата няма свързани кръгове. Туй движение от единия край до другия представлява една линия, която се увива спираловидно, със свободен край. Туй е първата монада, Божествената, която проектира тази права линия към В и минава през всичките движения. Туй движение нагоре показва, че всяка друга монада, произлязла от първичната, наново се връща в Божественото, в абсолютното. (с. 9, 10, 11; 5/28)

Под „момент на съзнанието“, ето какво аз разбирам. Този момент не включва никакво време и пространство. Вие сте свободни в себе си, имате прекрасно разположение, но у вас се зароди едно малко желание. Щом имате най-малкото желание, вие вече се влияете. Обикнете ли някого вие вече се влияете. Не само вие се влияете, но и този, когото обикнете, също се влияе. (с. 19; 8/28)

В окултната история няма случай някой да е умрял от глад, но от пресищане са умрели много хора. Сегашните сиромаси, които умират от глад и те са преситени – разбирам пресищане на съзнанието. (с. 15; 15/28)

Допуснете, че вие сте линията АВ, проектирани в пространството и не знаете към коя система принадлежите. Допуснете още, че вие сте един свят, който сега се формира, намирате се в едно нибулярно състояние. Сега, как мислите, где ще бъде вашият център – на линията ли, или вън от линията? Във вас ли ще бъде, или вън от вас? (с. 3, 4; 18/28)

Смисълът на живота на тази линия е само в движението към своя център С. Точката С е център на това движение АВ. Ето защо всеки един от вас трябва да има един обект извън своето съзнание. Онези, които са следвали по философия, нека кажат има ли такъв обект извън съзнанието. (Няма.) Всяко отрицание обаче, показва, че има. Защото, ако нещата не можеха да бъдат извън съзнанието, не можеше да има и никакво отрицание. Щом едно нещо се отрича, то съществува. Ако ви попитам, дали всичко, което съществува е съзнато, то е по отношение на Божественото съзнание, а не по отношение на нашето съзнание, защото нашето съзнание не съставлява целокупността на общото съзнание. Казват, че вън от съзнанието нищо не съществува. От кое съзнание? От Божественото съзнание – да, но не и от нашето съзнание. Защото нашето съзнание е част от Божественото съзнание. (с. 5; 18/28)

Между психическите и органическите процеси има тясна връзка. В съзнанието на човека всякога може да стане известна психологическа промяна; ако трае дълго време, тази промяна ще се отрази и на физическия свят. (с. 22/90)

Ние схващаме, че има промени в света, промени на съзнанието. Чрез физически промени в съзнанието ти схващаш, че един предмет е станал по-голям или по-малък, съобразно с твоето съзнание. (с. 117/60)

Музиката сама по себе си не е механически процес. Тя е жив процес на Божественото съзнание. (с. 22;29/28)

Всички хора искат работите им да бъдат съвършени. Това е невъзможно по единствената причина, че съзнанието на хората постоянно се прекъсва. (с. 180/38)

Понеже съзнанието на човека се прекъсва, ще го видите днес в едно общество, утре в друго; днес минава през една област, утре – през друга; днес се сприятели с един човек, утре с втори, трети; днес започва един занаят, утре – втори; днес изучава една наука, утре – друга и т.н. (с. 181/38)

Каквито промени стават в природата, такива стават и в човешкото съзнание. Някога чувстваш, че ще стане нещо, тъжно ти е, мъчно ти е, без да знаеш защо. Казваш: Ще стане нещо. Това е процес, който става в подсъзнанието. Не се минава много време, става така, както си го чувствал. Има процеси, които стават в обикновеното човешко съзнание. То се отнася до дребните неща в живота: ядене, пиене, простите отношения. Такова съзнание имат и животните. После човек дохожда и до по-високо съзнание в себе си, чрез което схваща радостите и скърбите. Без да е направил някаква видима грешка, той е тъжен, недоволен от себе си. Някъде отдалеч чувства, че или по мисъл, или по чувство не се е проявил добре. Също така отдалеч чувства и радостта. Вярваш в нещо, което още не станало. Вярата има отношение към самосъзнанието. Вярата съединява мислите и чувствата в едно; прави човека устойчив, стабилен. Тя координира вътрешния живот на човека. (с. 56/54)

Ý

2.3 ПОСОКА НА СЪЗНАНИЕТО

Аз ще се простра малко, да ви обясня от къде произтичат противоречията в живота, т.е. да ви обясня какъв е естественият ход на противоречията, защо се раждат те. Допуснете, че точката А означава Душата или съзнанието, което е излязло от Бога. То представя съвкупност от множество малки съзнания или от безброй количество малки души, които съставляват една обикновена човешка Душа. Допуснете сега, че туй висше съзнание се движи във времето и пространството и разбира законите, затова всичко върви хармонично, няма никакво препятствие. Представете си, че всяка една малка Душа на туй висше съзнание чувства силата, чрез която се движи, и затова у всички тия малки съзнания се заражда желание да се разединят, да станат самостоятелни и да излязат от тази обща точка А. Окръжността представя крайния предел на движението им. Всяка точка, която се отделя от общото съзнание, носи идеята, че е всесилна, както цялото съзнание, и че има право да се движи където иска. Туй желание на всички съзнания да се движат където искат, може ли да се осъществи? Питам: като се движат тия безброй точки, коя накъдето иска, няма ли да се срещнат и да се сблъскат?... Понеже всички хора искат да бъдат като Бога, то стават прекръстосвания в желанията им. В нас трябва да се роди съзнанието, че ние сме излезли от Бога, и като така, трябва да разбираме законите на своето движение, т.е. в дадения момент разумният човек трябва да знае какво може да извърши. (с. 4, 5; 5/28)

Човек може да криволичи, да извива надясно-наляво, но всякога да държи в съзнанието си правата насока на своето движение. Докато държи в съзнанието си правата насока на своето движение, човек е в правия път. Изгуби ли тази насока в съзнанието си, той сам се ограничава и започва да се безпокои, че е изгубил насоката на своето движение. (c. 20/42)

Къде е Бог? Накъде да Го търсим? На коя страна да се молим? – Ако обичате Бога, вие ще знаете къде е Той. Любовта открива всички неща. Дали Бог е на земята или на небето, вие ще Го намерите по пътя на Любовта. Казвам: Дето е Бог, там е изток. Противоположната страна на изток е запад, т.е. човешкото. Значи, Бог е на изток и отпред, а човек – на запад и отзад; злото – отляво, доброто – отдясно. Това са четирите посоки на съзнанието, които определят движението на човека. (c. 106/42)

И когато вие се движите към Бога, ще бъдете в съгласие с всички същества, които отиват и се движат в същата посока. (с. 26; 15/28)

За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание. (c. 44/15)

Как ще се движиш – по прави или по криви линии, това зависи от твоето съзнание. Който е излязъл от Бога, знае точно направлението, по което се движи и придобивките, които ще има. (c. 49/15)

Аз желая сега вашите прави линии на съзнанието да се увеличат. За това увеличение на линиите не се изисква никакво време. То е само един вътрешен порив. Ще турите в Душата си онзи стремеж – всякога да се приближавате към Бога! Дръжте едно положение като ученици в съзнанието си да се движите към Бога! (с. 25; 15/28)

Някой път у човека се намира една много мъжделива светлинка, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, много хиляди лампи светват и изгасват, но с тях стават промени, а тази малката светлинка никога не се намалява. Тя при всички условия на живота ви, и при падане, и при ставане, никога не угасва, еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямото отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе – и звезди, и месечина. Тогава, далеч някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка, блещука на вашия хоризонт, показва пътя, към който трябва да се стремите. Там е Бог! И тогава, ако виждате тази малка светлинка, това показва, че се движите по посока на Божественото. Не се ли движите в тази посока, вие се намирате с гърба си към светлината, т.е. съзнанието ви е обърнато към света. Следователно, ще се обърнете точно в посоката на вашето съзнание. (с. 16; 17/28)

Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито Ангели, нито дяволи, никой не може я изгаси. Тя е единствената реална светлинка, която дава живот. (с. 17; 17/28)

Някои окултни сили са съзнателни, разумни, а други са полусъзнателни, неразумни. Като казвам, че едни сили са съзнателни, това показва, че те вървят в същата посока, в която и ние се движим. Неразумните сили пък се движат в посока, противоположна на нашето движение. (с. 10/1)

Ако едноизмерно, или двуизмерно същество погледне на тесаракта, нищо няма да разбере. Защо? Защото човешкото съзнание се движи в третото измерение – в света на куба, който представя физическата страна на духовния свят. Влезе ли в тоя свят, човек може вече да говори за доброто, за любовта.

(c. 171/11)

Ако буквата W се обърне нагоре, ще се получи буквата М, която е образувана при движението на човешкото съзнание в неговото еволюционно състояние. (с. 148, 149/3)

Ý

3. ВИДОВЕ СЪЗНАНИЯ

И съзнанието има свои степени на развитие, както умът и сърцето. За сега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири, съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси в живота. (с. 123/69)

Ако река да ви говоря за всички видове съзнания, вие ще се забъркате. (с. 18; 32/63)

У човека има три вида съзнания: едното е обикновеното, временното съзнание, у което стават чести прекъсвания. Второто е духовното съзнание и третото е Божественото, непреживяното съзнание. Когато говоря за будно съзнание, аз подразбирам Божественото. И когато се свързваме с това съзнание ние дохождаме до окултната наука, която иска да ни превъзпита. (с. 18, 19; 32/63)

Често физическите сили у човека взимат надмощие над духовните и ако не се задоволят, у човека се явява едно вътрешно недоволство. Това вътрешно недоволство ще докара у него раздразнение, гняв, отмъщение и т.н. И в умствения свят стават подобни процеси. Това се дължи на двете съзнания в човека. Едното аз наричам „висше“ съзнание на умствения свят, а другото „нисше“ съзнание. Нисшето съзнание произвежда във физическия свят известни резултати, които ние наричаме нисши прояви. Те произвеждат убийства, кражби и всички видове пороци. Друго влияние на висшето съзнание е възходящо. То произвежда туй, което гради на земята. Следователно, нисшите енергии в умствения свят произвеждат и нисши прояви във физическия свят. (с. 82/6)

Когато животинското вземе надмощие във вас, вие не виждате никаква светлина, съзнанието ви е като една тъмна площ, усещате едно вътрешно изпразване. Тогава човек е наполовина човек, наполовина животно и той има да се бори с тия животински навици, които изпъкват в неговото естество. (с. 204/6)

В човека влизат Дух, Душа, ум, и сърце. И тогава съставяме следната пропорция: Духът на човека се отнася към неговата Душа, както умът към сърцето му... Това показва, че човек трябва да се самоопредели като Дух, като Душа, като ум или като сърце. (с. 185/3)

Пътят, Истината и Животът представляват три еднакво важни и необходими величини за целокупния живот. Такова нещо представляват и четирите вида съзнания. Те са величини неразривно свързани. Подсъзнанието представлява миналия живот, в който влиза животът на минералите, растенията, животните, хората и Ангелите. Съзнанието представя живота на минералите, растенията, животните. Самосъзнанието представя живота на човека. Свръхсъзнанието представя живота на Ангелите. Следователно, съзнанието и подсъзнанието представ­ляват основа на човешкия живот, а свръхсъзнанието е извън този живот. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са два живота, съвършено независими един от друг. Те са два полюса, които се движат в противоположни посоки. Подсъзнанието ражда съзнанието, самосъзнанието пък е по-близо до свръхсъзнанието. Наистина човешкият живот е по-близо до Ангелския, отколкото живота на минералите, растенията и животните. Съзнанието представлява платното, върху което природата като вещ художник рисува нахвърля предметите, които с течение на времето обработва. (с. 179, 180/4)

Докато живее в съзнанието и в подсъзнанието си, човек е повече на земята и в ада. Качи ли се в самосъзнанието и в свръхсъзнанието си, човек е на небето. Щом е дошъл на небето, човек трябва да съедини земния и небесния живот в себе си и да определи посоката на движението си в сегашния живот.

(с. 40/11)

Подсъзнанието складира в себе си старото, а свръхсъзнанието новото... В подсъзнанието се складират стари идеи, а свръхсъзнанието възприема и прилага новите идеи. Обаче и подсъзнанието, и свръхсъзнанието са елементи, полюси на живота. (с. 179/4)

Подсъзнанието подразбира зародишно състояние на телата, а съзнанието – тяхното постепенно развитие, докато стигнат до узряване. Докато узрее, плодът минава в четири последователни фази: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Когато плодът напълно узрее, имаме състояние на свръхсъзнание. Четирите фази на съзнанието представят различните Ангелски Йерархии. В някои отношения Ангелите седят по-високо от Боговете. Те не се борят помежду си, както Боговете. Заради чистотата си, те са проводници на Божествения Дух. (с. 196, 197/3)

Ние познаваме няколко вида съзнания в природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората. На тези четири категории съзнания отговарят други четири вида съзнания от невидимия свят... Казано е, запример, че растенията са деца на Ангелите... Ангелите се свързват със съзнанието на растенията, за да им помогнат да развият добродетели.

(с. 239, 240/3)

Растителното и животинското царства не са нищо друго, освен човекът, разложен на своите части. Съзнанието на човека е пръснато из цялата природа: във въздуха, във водата, в камъните, в растенията, в животните. Следователно да изучавате природата, това значи, да изучавате себе си, да изучавате състоянията на вашето съзнание. (с. 68/12)

И лозата има съзнание, но не като човешкото. (с. 155/69)

Когато говорим за влияния и надмощия на растителните и животинските сили и стремежи в човека, имаме предвид първите прояви на съзнанието и подсъзнанието в човека. Под „животинско влияние“ разбираме първите прояви на съзнанието. Под „растително влияние“ разбираме първите прояви на подсъзнанието. (с. 163, 164/2)

Когато казваме, че човек повдига ръката си, възможността за реализиране на тази идея се заключава в човешкото съзнание. Когато става въпрос за повдигане на планината, имаме предвид съзнанието на съществата от духовния свят – Ангелите. Кажем ли обаче, че Земята може да се повдигне, имаме предвид Божественото съзнание. Само Бог е в състояние да повдиг­не Земята. Значи, невъзможните работи за физическия свят са възможни за Духовния. Невъзможните пък за Духовния са възможни за Божествения. Това показва, че съществуват три форми на съзнанието: физическо съзнание, което функционира във физическия свят; Духовно – в Духовния свят и Божествено – в Божествения свят. Физическото съзнание представя малък прозорец, през който минава малка част от слънчевите лъчи. Божественото съзнание е неограничено пространство, през което минават всички лъчи на слънцето. Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога, имаме предвид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото – Божественото съзнание. (с. 184, 185/9)

Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни – в минералите, подсъзнателни – в растенията, съзнателни – в животните и самосъзнателни – в човека... Поради несъзнателните сили, които действуват в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот. Значи между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче, природата се стреми да направи тази връзка, т.е. да даде възможност на човека да се ползува съзнателно от силите, които се крият в минералите. (с. 342/25)

Казват, че камъните нямат съзнание. Според мене, те са в положението на спящи същества, някога работили, а сега спят дълбок сън. – Кога е било това? – Преди милиарди години. Може да вярвате в това, а може и да не вярвате – свободни сте. Вярно е, че сега камъните нямат съзнание. Те не са Адепти, но са спящи, Разумни Същества. Де е съзнанието на спящия човек? В него присъства само нисшето, животинското съзнание. Де е онова съзнание, което мисли и чувства? Тялото виждаме, но де е разумният човек, де е висшето му съзнание? Като стане от сън, човек е вече съзнателен, започва да мисли и чувства. На същото основание, казвам, че днес камъните спят, за да се събудят някога, в далечното бъдеще. (с. 26,27/84)

Ще кажете, че водата, въздухът и светлината не са живи същества. Тяхното съзнание е колективно. Управлява се от възвишени Духове. Ето защо не е позволено да се цапат изворите.

За да произнесете едно име, или за да тръгнете нанякъде, непременно трябва да имате някакъв подтик в съзнанието си. Този подтик може да бъде съзнателен, както в животните, той може да бъде самосъзнателен, както в хората. И най-после той може да бъде подсъзнателен или свръхсъзнателен, както е във Висшите Същества. Тръгването в известна посока се предизвиква от вътрешен подтик, с цел да се извърши нещо. (с. 63/1)

Две естества има в човека: едното естество се поддава на контрол; второто естество, обаче, мъчно се контролира. (с. 178/25)

Да подчиниш съзнанието на някой човек, това значи да подчиниш Божественото в този човек на себе си, да го направиш твой слуга. Единственото невъзможно нещо в света е това именно, да подчините Божественото на човешкото. (с. 75/1)

Всяка Душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши. За тази цел тя започва с безформеното, с безсъзнателното във физическия свят, което постепенно се оформява. В процеса на оформяването се забелязват три последователни фази: първата фаза е на личността, втората фаза – на индивидуалността, а третата – проява на Душата, или проява на Божественото начало в човека, което се стреми да сподели благата си с ближните. (с. 71, 72/69)

Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи, между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на лич­ността, свръхсъзнанието – живот на Душата. (с. 42/25)

У всеки човек има една физическа личност и друга – Духовна. У всеки едного у вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината. (с. 44/7)

Човек има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото, или обикновеното съзнание човек има обикновени разбирания за живота. (с. 193/7)

Съзнанието на човека има две страни: едната страна е тази, която се занимава с обикновените, с човешките работи, а другата страна, това е Висшето Съзнание, което се занимава с Божествените работи. Докато живее в обикновеното съзнание, човек постоянно се натъква на спънки и противоречия. Обикновеното съзнание е свързано с физическия живот на човека, с неговите физически, материални нужди. Този човек има желание да яде, да пие, да се облича хубаво, със скъпи дрехи, от най-скъпа и хубава материя. Този човек иска да бъде богат, да разполага с къщи, добре мебелирани, с ниви, с плодни градини и т.н. Той обича от време на време да дава нещо от себе си, срещу което да получи похвали от хората. Когато не го разбират и не му отдават правото, той се обижда.

Божественото, Висше Съзнание заставя човека да прави жертви, да помага на ближните си. Човек, в когото това съзнание е събудено, разполага с грамадни сили. Той не казва, че вярва в Бога, но неговата вяра почива на вътрешни опити и се изразява в дела. Този човек е постоянен в чувствата си. Вие не можете да го видите днес засмян, утре скръбен, с четири реда сълзи на очите. Сълзите не изразяват състоянието на човека.

(с. 189, 190/38)

Когато човек се натъква на задълженията си, в него се събуждат две съзнания. Божественото настоява да плати дълговете си, а човешкото отлага, докато най-после каже: „Нямам намерение да плащам дълговете си“. (с. 15, 16/17)

Въздухът, водата, светлината и храната са условия за проява на живота. – Какво представя твърдата почва? – Съзнание, върху което се развива обикновеното човешко съзнание. Освен твърдата почва, като съзнание, съществува още течна почва – съзнание на чувствата, и въздухообразна почва – съзнание на мислите, т.е. на умствения свят. Това е съзнанието на Божествения свят. (с. 182, 183/21)

Подсъзнанието – това е Душата; съзнанието – това е сърцето; самосъзнанието – това е умът; свръхсъзнанието – това е човешкият Дух. Това, дето са казали старите гърци: „Познай себе си!“ – и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи, човешкият Дух, човешката Душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие. (с. 291/59)

Външният свят оказва влияние върху подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието на човека. (с. 75/12)

Щом не знаеш какво да правиш, ти си в безсъзнателния живот. Щом знаеш какво да правиш, ти си в съзнателния живот. Под самосъзнателен живот ние разбираме етап на животните; под съзнателен живот разбираме етап на хората, а като се говори за свъхсъзнателен живот, разбира се етап на Ангелите. Следователно, съзнанието на животните е на по-ниско стъпало от нашето. Вследствие на това мислите на животните са в зависимост от нашите мисли… Всички наши мисли се проектират в съзнанието на по-нискостоящите от нас същества. (с. 64-65/102)

Съвременните хора признават само живота на самосъзнанието, в който се движат. Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – Ангелите. Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания? За определяне местата на тия четири вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум. Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества. Страшно е да живееш между неорганизирани същества. (с. 332/106)

Защо човек лесно се обижда и разгневявa? Защо може и да прощава? В човека има две съзнания: нисше – в задната част на главата, и висше – в предната част. Когато впечатленията и чувствата минават през задната част на главата и там се задържат, човек дава ход на нисшите енергии в себе си и е готов да се гневи, да се бие, да се кара. Ако тези енергии се отправят към предната част на главата, в човека се явява борба. Той се бори докато едни от енергиите надвият. Щом надвият Висшите енергии, човек става снизходителен и прощава. Висшето Съзнание е проводник на светлината. (с. 314, 315/14)

Добър човек е онзи, в който Висшето Съзнание е по-силно от външните условия или от окръжаващата среда. (c. 137/16)

Силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата Душа. Силата на Душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничената проява на целокупния живот. (с. 24/45)

Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи, съзнанието – нисшето себе и азът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада – Божествената Душа, а над Божествената Душа – Божественият Дух. (с. 24, 25/45)

Всеки човек, силен или слаб, проявява и двете начала в себе си – човешкото и Божественото. Обаче, задачата на човека е да подчини човешкото на Божественото в себе си и да следва правия Път към Бога. Христос казва: „Имам власт да положа Душата си, имам власт и да я взема“. Чрез тези думи се проявява Божественото начало в Христа. Когато беше в Гетсиманската градина на молитва, Христос каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша“. Чрез тези думи се проявява човешкото в Христа. Следователно, както в Христа, така и във всеки човек съществуват двете начала – Божественото и човешкото. Когато човешкото не се проявява на място, Божественото трябва да го въздържа и възпитава. Прояви ли се човешкото в тебе, ще работиш; прояви ли се Божественото, ще служиш на Бога. (с. 219, 220/46)

Себе си, личността, това е нисшето проявление на Бога у човека. Второто по-високо проявление на Бога е индивидуалността. Третото проявление на Бога е в Душата на човека и четвъртото проявление на Бога е в човешкия Дух. Следователно, ако Бог едновременно се проявява в личния, в индивидуалния, в душевния живот на човека, както и в неговия Дух, той е истински човек, в пълния смисъл на думата „човек“, който разбира нещата. (с. 5; 2/71)

Вечната радост и единение седят във вътрешното единение с общото, с Божественото съзнание, в което прониква цялото Битие. Във Вселената съществуват две съзнания: едното е Божественото съзнание, т.е. съзнание на общото, на цялото, в което няма разединение; другото е съзнание на частите, които се различават една от друга по степента на своето развитие. Например, между съзнанието на кристала, на червея и на птицата има голяма разлика. Ще кажете: „Кристалите имат ли съзнание?“. Имат. В природата няма мъртви неща. (с. 14, 15; 7/71)

Между частите има съответствие, но не и подчинение. Те могат да се хармонизират помежду си. Единственото, което прониква и владее всичко, това е цялото, т.е. Съзнанието на Бога. (с. 15; 7/71)

Кои същества са праволинейни в съзнанието си? – Растенията. Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затова между тях няма борба. Те се събират по много на едно място. (с. 40/67)

Живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. (с. 36/65)

Пчелите живеят в колективно съзнание. (с. 68/52)

Сегашното състояние на човека е резултат на три велики принципа, които са действали някога в миналото, действат в настоящето, ще действат и в бъдещето. Първият принцип е обикновеното човешко съзнание, което работи за смекчаване на твърдия елемент в човека. В това съзнание има само две точки: едната, от която човек излиза и втората, към която отива. В това съзнание човек пътува вечерно време, като се ръководи в пътя по втората точка. Щом дойде до нея той се спира и казва: „Свърших работата си вече!“. А по-нататък какъв е външният свят, какви условия за развитие има, това не влиза в кръга на обикновеното съзнание, което се изразява в права линия. Правата линия представлява граница на плоскостта или отношения между две Разумни Същества.

Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чрез плоскостта. В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. (с. 8, 9/65)

Време е вече човек да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото съзнание или в Космическото съзнание. (с. 12/65)

Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапредналите в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Като казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но трябва да отстъпи своето място на Космическото, на Божественото съзнание, т.е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време и Царството Божие ще дойде на Земята. Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро. (с. 44, 45/65)

Човек трябва да умре за нещо, за да оживее за друго. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка в живота; той ще разбере още, че между съзнанието, самосъзнанието и Космическото съзнание има връзка, която съдействува за пренасяне на светлината от духовния свят, от едното към другото съзнание. Когато искаме да разберем хората ще влезем в самосъзнанието; когато искаме да разберем животните, ще влезем в обикновеното съзнание; когато искаме да разберем растенията и минералите, ще влезем в Божественото Съзнание. За всичко това обаче се искат посредници, жици, както става при радиото. (с. 46/65)

За да разбира човек вътрешния смисъл на нещата, той трябва да се разглежда като съзнание. Четири състояния отличават човека: първото състояние е свръхсъзнанието; второто – подсъзнанието; третото – съзнанието и четвъртото – самосъзнанието. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на Душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, дето се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. Под „наука“ разбирам всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – СИЛАТА И МАТЕРИЯТА. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупният живот на Земята. Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия Път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло се съвършено разрушава. Тъй щото в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. Значи, нисшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на нисшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам... Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: защо да не съм аз, а да е този? Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента на своето проявление. (с. 98, 99/65)

В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка Душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променчиви свята, а другото Същес­тво е Божественото начало в човека, наречено „небе“... Духът Божи ръководи човешката Душа и работи върху нея. По какъв начин? – Като развива Божественото начало в човека. Ако той слуша Божественото в себе си, животът му постоянно ще се подобрява. (с. 153/65)

Дръжте в себе си винаги мисълта, че Божествен Дух живее във всеки човек; само че у някои хора живее в подсъзнанието, у други в съзнанието, у трети в свръхсъзнанието. Онези, у които Духът живее в подсъзнанието, чувстват го като импулс да сторят нещо добро; ония, у които живее в съзнанието, казват: „Аз мисля, че това е добро и трябва да го направя“ и направят го; онези у които Духът живее в свръхсъзнанието, казват: „Това е Божествено и моето предназначение е да си жертвувам дори и живота за него“; следователно, онези, у които живее Духът в свръхсъзнанието, се самопожертвуват; онези, у които живее в съзнанието, се подвизават. Та Духът може да е като подтик в подсъзнанието, като мислене в съзнанието и като определен вече стремеж за самопожертвуване в свръхсъзнанието. Употребявам съвременни научни термини, а вие ще си ги преведете, както искате. (с. 34, 35/77)

Ако някой би ви попитал: „Каква е вашата опитност? Какво знаете за Бога или за Христа?“. Ще кажете: „Аз чувствувам“, то е вашето подсъзнание, или най-много можете да кажете: „Аз мисля“, то е вашето съзнание. Обаче, когато дойдете до самопожертвуване, ще кажете: „Дотам не съм дорасъл още“. Но смисълът на живота е само в завързването и узряването на плода – когато една идея завърже плод в свръхсъзнанието. (с. 35/77)

Студът и топлината са степени на съзнанието. Има известно съзнание в природата, което произвежда студа, а друго – топ­лината. (с. 112/90)

Срещнете ли някой ваш брат, който се е обезсърчил, изпратете една добра мисъл към свръхсъзнанието му и продължете пътя си. От свръхсъзнанието му тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, после в самосъзнанието, и най-после в съзнанието. Като мине през четирите съзнания на човека, тя ще остави нещо от себе си, което ще го ободри. (с. 76/11)

Ý

3.1. ПОДСЪЗНАНИЕ

„Подсъзнание“ означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни доб­родетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се скрили тези неща в него. (с. 178, 179/4)

Подсъзнателните сили действуват в растителното царство. Те са свързани с растенията, отдето започва оформяването и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, дето растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека. Обичайте растенията и горите, за да се свържете със силите, които действуват в тях. Те са склад на сили, отдето човек може да черпи това, което е нужно за организма му.

(с. 344, 345/25)

Много неща занимават човешкия ум, не само едно нещо. В това отношение животът е богат и външно, и вътрешно. Обаче, само някои неща влизат в съзнанието; останалите потъват дълбоко в подсъзнанието, дето очакват своето време, да излязат на повърхността на съзнанието. Ако отнемете на човека ония неща, които седят на повърхността на неговото съзнание, той ще изпадне в лишения. (с. 73, 74/22)

В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото.

(с. 152/55)

Когато говорим за Душата, ние имаме предвид Космичната Душа, която съдържа всички слънца в себе си. Те представят нейни клетки, в които тя прониква, за да ги движи. Космичната Душа манипулира с тия слънца, както желае. Следователно тя е господарка и на материалната, и на духовната им страна. Когато съществата не са пробудени още, ние казваме, че Космическата Душа е материална. Пробудят ли се съществата, започнат ли да се движат, в тях се проявява Духовното естество на Душата. Казваме, че всичко в природата е одухотворено. И най-после, когато съществата започнат да живеят смислено, да мислят и да чувстват правилно, казваме, че Душата проявява своето Божествено естество. (с. 22/12)

Душата е нещо извън времето и пространството – с нищо не се мери. Душата обхваща времето и пространството. Какво са всъщност времето и пространството? – Това са две временни мерки, с които се определят нещата на физическия свят. (с. 56/3)

Било е време, когато човешкото съзнание или човешката Душа е била извън времето и пространството. Сегашното състояние на Душата е една определена величина. Душата излиза от абсолютното битие, дето е била щастлива... Да излезе Душата в света, това не е желание на Душата, това е желание на Бога. (с. 3; 5/28)

За да се роди Душата, Любовта и Мъдростта са се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на Земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите Любовта и Мъдростта от Душата, тя ще се разпадне. Първа слиза Душата, а след нея – животът. (с. 123, 124/17)

Докато не изучава нещата външно и вътрешно, докато не живее в Душата си, човек не може да се развива. (с. 176/17)

Душата не е вън от човека. Тя се проявява чрез човешкия мозък. Доколкото тялото и мозъкът на човека са организирани, дотолкова и Душата му се проявява. Ако тялото и мозъкът на човека не са организирани, никаква Душа не търсете в него.

(с. 176, 177/42)

Светлината е дреха на Душата. Всички Души идат от Слънцето. Душите слизат на Земята сутрин рано, с изгряването на Слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи. Значи, понятието за Душата се слива с понятието за светлината. (с. 234/16)

За да разбере Душата си, човек трябва да пази тялото си добре. Душата се проявява чрез тялото. (с. 287/16)

Тялото заема такова положение, каквито са идеите на човека. Това показва, че човек се движи в два свята: в подсъзнателен и в свръхсъзнателен. Първият свят произвежда несъзнателните, неволните движения, а вторият – съзнателните, волевите движения. (с. 174/15)

Когато някой маха с ръка надясно или наляво в знак на отрицание, това значи, че Духът му е започнал да работи в подсъзнанието и проявява това вътрешно чувство; макар той да върши това нещо несъзнателно. (с. 32/74)

Щом човек има съзнание, има и Душа; щом има мисли, има и ум; щом има чувства, има и сърце. (c. 30/73)

Възвишените мисли и чувства не са нищо друго, освен проява на човешката Душа. (с. 87/17)

Душата е място, дето само Бог може да живее. Допуснете ли човек в Душата си, вие ще се намерите в затруднения... (с. 170/34)

Дали връзката между човешката Душа [и Бога] е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува, независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот. Тази връзка е съществувала преди да е знаел човека нещо за нея. Докато тази връзка съществува, човек живее естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата. При това положение той се лишава от благата, които духовният свят му дава. (с. 5/44)

Както човек не може да отдели живота от съзнанието си, така също не може да отдели Душата си от самия себе си. По лесно може да отдели идеята за смъртта от себе си, отколкото идеята за живота. Дали вярвате в това, то е друг въпрос. Важно е, че безверието внася всички нещастия и страдания в човешкия живот. Причината за безверието на хората се дължи на това, че искат да отделят Душата си от своето съзнание. (с. 59/88)

Кое е великото в света? – Човешката Душа. Животът пък е израз на човешката Душа. Дето има Душа, там има и живот. Дето има живот, там има и радост, и знание, и Мъдрост. (с. 6/102)

Божествените неща остават завинаги с вас, а човешките, които вие сте наследили, ще ви се вземат. Божествените неща не се наследяват. Значи, Душата, излязла от Бога, носи Божественото в себе си и трябва да го реализира. (с. 63/55)

Човешката Душа е връзка, съединителна нишка между физическия и Божествения свят. (с.187/68)

Корените на Душата ви са във време и пространство, а нейните клонища са извън времето и пространството. (с. 107/61)

Душата има форма. Тя е много красива. Тялото е създадено по образ и подобие на Душата, но е изопачено. За да се оформи като Душа, човек трябва да мине през всички форми на живота, от най-ниската до най-високата. (с. 12/82)

Светлината и тъмнината на физическия свят са две състояния, чрез които Душата се проявява. Като се ограничава, Душата започва да се познава в тъмнината. Тъмнината е процес на ограничаване, а светлината – процес на познаване на Бога, познаване на Любовта. Без светлина Любовта не може да се познае... Светлината е процес на умствения свят... Всички състояния, които произвеждат дисхармония в човешката Душа, спадат към областта на тъмнината... Всяко състояние, което произвежда хармония в човешката Душа, спада към областта на светлината. (с. 161, 162/2)

Растенето е Божествен процес, който не зависи от вас. Вие не можете сами да се заставите да растете. Искате ли да растете, отстранете далеч от себе си временното, ограниченото си съзнание и оставете Душата си свободно да се развива. Вложете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание желанието си да растете и не мислете повече върху него. Ще видите, че след известно време ще имате резултати. (с. 154, 155/2)

Човек представлява клетка от Великия организъм на живота, вследствие на което в него са складирани, освен неговите желания, още и желанията на милиарди същества. (с. 47/8)

Потенциалното състояние в живота представя спящото състояние на съществата, а кинетическото състояние е действието, т.е. дейността на тези същества. В човека има потенциално и кинетическо съзнание. Ако в неговото съзнание, в даден момент, няма никакъв импулс, който да превърне потенциалната енергия в кинетическа, човек остава в положението на спящо същество. – Защо е така? – Защото силата на човека се крие в правата мисъл. Правата мисъл е кинетическа енергия... Мис­ленето не е дълъг процес, то става моментално. Мисленето е кратък момент, а разработването на мисълта е продължителен процес. Разработването, като процес, наричат мисъл. Мисленето, обаче, става моментално.

Като мисли дълго време и не може да разреши задачата си, човек отправя мисълта си в подсъзнанието, дето се разрешава. (с.31/84)

Помнете: каквато мисъл носи човек в подсъзнанието си, това става. Ако в подсъзнанието си държи песимистични мисли, песимист става. (с. 140/13)

За да се реализира една идея, тя трябва да мине през подсъзнанието, или през свръхсъзнанието. Там идеята узрява и излиза на бял свят, готова за реализиране. Подсъзнанието крие в себе си живота на миналото. Там са складирани опитностите на човека. Достатъчно е човек да напрегне мисълта си, да се концентрира, за да извади нещо от склада на своето далечно минало. (с. 158/12)

От човека зависи да складира своите придобивки и опитности в подсъзнанието, или да не ги складира. (с. 30/11)

Не напускайте още стария си живот. В този живот вие събирате нови възгледи, складирате ги в подсъзнанието, дето те се проявяват при специфични случаи. (с. 291/3)

В подсъзнанието си човек складира нещата, а в съзнанието си той живее, страда и се радва, пада и става. (с. 31/11)

Каквато добра мисъл или добро желание се роди във вас, вложете го в подсъзнанието си и го оставете там, докато му дойде времето. Животът съдържа всички възможности. Първо вложи мисълта в подсъзнанието си и после разсъждавай, може ли да се реализира тази мисъл, или не. Тук ще видиш закона на вероятностите. (с. 79, 80/11)

Искате ли да реализирате известно желание, турете го в подсъзнанието си и не мислете повече за него. (с. 53/12)

Сега във вашето подсъзнание се проявява Божественият закон. Всички опитности от миналите векове са вложени вътре в туй подсъзнание, там са събрани всичките Божествени закони. То е склад на тази потенциална енергия, която е вложена в подсъзнанието, може да се развива в Божествения свят и оттам ще мине през човешкия свят: съзнанието и самосъзнанието. Следователно, съзнанието и самосъзнанието като едно условие да трансформираме енергията си. За да мине Божествената енергия от едно съзнание в друго, потребен е един преходен период, а той е човешкото съзнание и самосъзнание. (с. 7/27)

Ти познаваш човека такъв какъвто си е. И като го познаваш, ще постъпиш съобразно неговото естество. Защото, туй естество, което се съдържа в подсъзнанието и свръхсъзнанието, то е Божественото естество, и с този човек ще постъпиш тъй, както с Бога. Ти ще го обичаш. (с. 14/27)

Трябва да се внасят тия добри мисли в света. Трябва да ги внесем в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, не в съзнанието. (с. 32/27)

Не бързайте да разправяте на хората неизпитани и непроверени неща. Те ще ви изслушат, може би и пред вас нищо да не кажат, но в себе си непременно ще ви осъдят. Те ще кажат: „Чудно нещо, с какви празни работи се занимават тия хора!“. По този начин те ще внесат в подсъзнанието ви една противоречива мисъл. (с. 45/1)

Срещате един човек, който ви обижда, каже ви някаква обидна дума. Ако се поддадете на влиянието на тази дума, тя ще влезе в подсъзнанието ви, и там ще почне да се организира, докато един ден даде своите лоши резултати. (с. 145/69)

За да разрешите някой въпрос правилно, вие трябва да престанете да мислите за него... Това значи стани пасивен за своята безпокойна, тревожна мисъл, за да можеш да възприемеш една положителна мисъл от висшия свят. Тази мисъл ще ти помогне да разрешиш правилно своя въпрос. (с. 68/4)

През всеки период на живота си, човек складира в подсъзнанието си по малко знания, които събрани заедно, представят онова истинско, положително знание, към което всеки се стреми. (с. 239/3)

Като отидете на онзи свят, там ще видите своите минали животи като на кино... Като проследите дългата история на вашия живот, вие ще разберете причината и последствията на нещата. Това, което ще видите на другия свят, можете да го видите още докато сте на земята, но за това се изисква високо съзнание. Докато дойдете до това високо съзнание, оставете миналото си настрана. Миналото ви нека бъде развлечение за бъдещето, а сегашното да ви бъде като работа, която ви предстои да свършите. (с. 159/42)

Ако някоя наука няма практическо приложение, тя се утаява в подсъзнанието, т.е. складира се там и дълго време остава неизползувана. (с. 267/3)

И човек понякога се поддава на нисши животински желания и чувства. Тия прояви се крият в подсъзнанието на човека и, когато не очаква, те се проявяват. Когато се казва, че човек трябва да чисти съзнанието си, това значи, да се освобождава от всички нисши мисли, чувства и желания, остатъци от миналото. (с. 67/12)

Болен си, викаш лекари да те лекуват. Всички казват, че няма да оздравееш. Обаче, нещо дълбоко в тебе ти казва, че ще оздравееш. Външни доказателства нямаш, но нещо вътрешно те успокоява. И наистина оздравяваш. Твоето вътрешно разположение излиза вярно. Значи, твоето подсъзнание ти казва истината... Много гадатели се провалят, защото не се ръководят от подсъзнанието. Те изнасят фактите, както са в съзнанието и самосъзнанието им, поради което грешат. Малко гадатели могат да кажат, точно какво ще стане. (с. 51/23)

Ако някой от вас заболее, вие можете вечер, когато той спи, да изпращате към неговото подсъзнание добри мисли, че той да оздравее, ще се поправи скоро... Велик, мощен е законът на внушението. Достатъчно е, чрез този закон да внесете една доб­ра мисъл в своето подсъзнание или в подсъзнанието на някой ваш ближен, за да се реализира тя. (с. 90/33)

Щом сдъвче храната си, човек е вече свободен. Работата на стомаха не е негова работа. Тук съзнанието на човека не взима никакво участие. Други същества взимат участие в храносмилането. (c. 3/21)

Процесът, който става в организма, сиреч в симпатичната нервна система, става в нашето подсъзнание, несъзнателно.

(с. 29/77)

Бог е скрил греховете на хората дълбоко в тяхното подсъзнание и един ден, когато те се натъкнат на своята карма, греховете им постепенно ще изпъкнат в тяхното съзнание. (с. 89/33)

Идеята, която Христос внесе в света и до днес още продължава да работи в подсъзнанието на хората. Христос не е вън от нас. И до сега още Неговите идеи продължават да се организират. Няма да мине много време и тия идеи ще се проявят. (с. 148, 149/69)

Ý

3.2. СЪЗНАНИЕ

От десет хиляди същества, половината са отрицателни, т.е. не ви обичат; другата половина са положителни, т.е. те ви обичат. Плюсът – положителните същества съставят човешкото съзнание. Плюсовете и минусите не ви ограничават, те взаимно се унищожават, и вие отстъпвате свободни. (с. 248/78)

Кое е вътрешното съдържание на човека? – Неговата Душа, т.е. Божественото начало в него, което черпи от живота необходимите сили, енергии за проява на своите качества и способности. Да има човек живот в себе си, това значи, да живее съзнателно. (с. 163/70)

Душата, висшето „Aз“ може временно да напусне тялото и да се разхожда, дето намира за добре. Духът и Душата живеят самостоятелен живот, независим от този на личността, на нисшето „Aз“... Щом се съгради ново тяло, Душата и Духът се вселяват в него и започват да се грижат, да работят върху това дете, да го приготвят за съзнателен Духовен живот. Човек става мощен, само когато се съедини със своята Душа и своя Дух.

(с. 37/43)

Думата „Духовен“ трябва да се замести със „съзнателен“. Казваме „съзнателен човек“ вместо „Духовен“. Когато кажем, че някой човек е съзнателен, това подразбира, че той има съзнание. (с. 117/90)

Съзнателният живот – това е една велика загадка в природата... А само в загадките има учение, знание и Мъдрост. (с. 19/59)

Първото нещо е следното: тази енергия, която слиза от горе и произтича от Любовта, тя може да се използва само от ония, които имат съзнателен живот. След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашата Душа.

(с. 68/59)

Ако ти приемеш в даден момент без страх тази енергия, тогава тя ще произведе в тебе вътрешната Виделина – ти си във връзка с Божия Син и всичко можеш да направиш. (с. 72/59)

Знанието е резултат на съзнателния живот. Във всички моменти, във всичките положения да схващаш и да казваш: това ми трябва. (с. 212, 213/59)

Знанието е резултат на човешкото съзнание, а не на ума... Истинското знание, или знанието, което е произлязло от съзнанието, никога не произвежда гордост, понеже е преживяно, опитано... Когато казвам „знание“, подразбирам да имате съзнание, защото щом имате съзнание, непременно знанието ще дойде, а щом изгубите съзнанието си и знанието ще изчезне.

И тъй, при сегашните условия всички трябва да развивате съзнанието си, бъдете уверени, че вашият ум и вашето сърце ще се развият правилно. Мислите ви, волята ви и желанията ви ще растат правилно. Затова казвам: в съзнателния живот едно от необходимите условия е целомъдрието и благоразумието. Те са плодове на какво? – Целомъдрието и благоразумието не са плодове на ума, а са плодове на съзнанието. Чистотата пък е само едно състояние на съзнанието. Само така ние ще разберем всички ония качества, за които се говори в Писанието.

(с. 32, 33; 6/28)

По някой път човешкото съзнание, което присъства в тялото, причинява голям тормоз. Такова е обикновеното човешко съзнание, то е един неразумен господар. Това съзнание товари тялото като господар. (с. 220/91)

Всяко движение на ръката трябва да бъде съзнателно, под контрол на човешката воля. Ако движенията на ръцете са съзнателни, човек се намира в правилни отношения и може да се разговаря с нея. (с. 70/17)

Ние ще се спрем върху съзнателния живот, който сега се проявява. За да разбере този живот, човек трябва да дойде на земята. Следователно, всяка Душа излиза от Бога, с цел да научи живота, да познае себе си. Това е първият подтик, първото движение в съзнанието. Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото. Познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките или в границите на граничното. Това не е нищо друго, освен самоопределяне. Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение, или път на еволюция, през която егото, „Аз“-ът или човешката Душа трябва да мине, за да се усъвършенствува. (с. 56, 57/1)

Разумните движения се намират под контрола на съзнанието у човека, при което всичките частици на тялото му са под негов контрол. При неразумните движения съзнанието на човека не взима никакво участие. Разумните движения спомагат за избягване на много болезнени състояния у човека. Те регулират нервната система, която е носителка на жизнените енергии. Тя възприема живите сили от природата. (с. 227/30)

Истинският живот започва с движения. Има съзнателни и несъзнателни движения. Ако движенията на човека не са в зависимост от съзнанието му, той нищо не може да направи. Неволните, несъзнателни движения са извън човешкото съзнание. Някой човек има обичай да се почесва по носа, зад ухото, някъде по главата, без да разбира смисъла на тези движения. Щом не разбира тези движения, той напразно иждивява енергията си. Ако ги разбира и върши съзнателно, тези движения ще му помогнат при много трудни моменти на живота. (с. 72/10)

Казвам: като ученици, вие трябва да разбирате съзнателните движения в себе си; после трябва да разбирате съзнателните движения на животните, докато дойдете до положение да разбирате съзнателните движения на човека, изобщо. Най-първо трябва да бъдете господари на своето тяло. (с. 72-73/102)

Движенията, които ние правим, имат външна, видима или материална страна, а същевременно имат и невидима, Духовна страна. Запример, движенията на ръцете и на краката си ние наричаме материални, но същевременно те представляват съзнателни актове на Ангелите. (с. 73/102)

В Окултната Школа не се позволяват несъзнателни движения. (с. 75/102)

Всяка постъпка зависи от човешкото съзнание, което е скрито вътре. (с. 24/91)

Свободна постъпка е тази, която е минала през съзнанието. Не е ли минала през съзнанието, тя не може да има такива резултати, каквито очаквате. Външно тази постъпка може да е права, може да е истинна, но ако не е минала през съзнанието, хората не я приемат. (с. 190, 191/43)

Ако съзнанието на човека не е във връзка с функциите на различните системи в организма, човек се намира в голямо зат­руднение. (с. 291/16)

Вашето съзнание и вашето сърце всеки ден се разширяват и придобиват по-голяма пластичност и сила, а тялото ви остарява, ставате по-религиозни, но и недоволни от живота, и отивате на западната страна. Трябва да се борите с тази ваша нисша Душа, понеже в нея са вложени отрицателни неща. (c. 7, 8/74)

Изразява ли човек своя живот, тъй както се развива в него, той ще получи Божието благословение. Само Бог ни знае, Той ни познава най-добре, а ние сме предмет, обект на Божието знание. Следователно, във всеки даден случай аз зная за себе си това, което Бог знае за мене. Божието съзнание е всякога будно за нас. Той постоянно ни държи в ума си и в сърцето си. (с. 49, 50/30)

Оставете всяка Божествена идея, всеки Божествен импулс на Душата да се изяви така свободно, така естествено, че да предизвика у вас вътрешна радост, която никой да не е в състояние да я отнеме. Тази радост е резултат на това, че Бог живее в нас, и ние изпитваме Неговата Сила. Дойде ли човек до това положение, всички души ще бъдат във връзка помежду си. Всеки трябва да се свърже най-първо със своята Душа. За тази цел той трябва да я търси постоянно, докато я намери. Щом я намери, човек трябва да знае, как да влиза и излиза от нея. Влезе ли в Душата си, той ще усети голямо разширение, свобода и лекота в себе си. Рече ли да излезе оттам, той трябва да знае де е вратата, през която се излиза. (с. 158/30)

Отвън могат да пристигат много влияния, важно е те да не проникват в Душата, или в съзнанието на човека. (с. 169/30)

Съзнателните сили имат отношение към животните. Дойдете ли до тях трябва да бъдете внимателни. От животните човек може да научи много добри неща, но може да научи и много лоши работи. (с. 346/25)

Под думите „съзнателни души“ не разбирам само хора, но и животни, и растения. (с. 67/35)

Бог обича всички еднакво, само че едни съзнават това, а други не го съзнават. Бог обича и човека толкова, колкото и Ангелите, само че Ангелите съзнават Божията Любов и я приемат, а хората всякога не я съзнават. (с. 223/32)

Благодарете на Бога за това, което сте; благодарете за съзнанието, което ви е дадено. Като направите една погрешка, вие съзнавате това, плачете, разкайвате се. Докато не я изправите не можете да се успокоите. Благодарете за съзнанието, че можете да виждате погрешките си и лесно да ги изправяте. (с. 356/25)

Да служиш на Бога, това подразбира да обхванеш в съзнанието си благото на всички живи същества: на хората, на животните и растенията. Обаче, като човек, ти не можеш да помогнеш на всички същества материално, но можеш да им помогнеш идеално, като поддържаш в Душата си най-добри мисли и чувства за тях. (с. 154/30)

Когато се натъкват на големи противоречия и страдания, хората започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи са се организирали вече, и от подсъзнанието слизат в съзнанието на човека. (с. 137/69)

Важно е, обаче, да знаеш какво е твоето отношение към Бога. Когато говоря за Бога, за отношенията на Душата към Първата Причина, аз имам предвид съзнателния живот, който се проявява в човека. В това отношение целият Космос не е нищо друго, освен израз на човека. (с. 171/67)

В съзнанието на всички хора живее Божествената идея за доброто, за красивото, за разумното. (с. 178/67)

Желая ви да се проникнете дълбоко в съзнанието си от мисълта, че всичко е от Бога. (с. 193/30)

Пожелайте дълбоко в Душата си: да проникне истинското знание във вашите умове, във вашето съзнание. (с. 46/1)

Учителят говори според степента на вашето съзнание. Колкото повече съзнанието ви се повдига, толкова и мисълта на Учителя се изменя. Това е барометърът, с който се определя степента на вашето съзнание. Аз не говоря за онова съзнание, което някога сте имали, нито за онова, което ще имате в бъдеще. Аз говоря за сегашното ви съзнание. За вас е важно това, което сега влиза в стомаха ви и се превръща в кръв, която сега създава бъдещото ви тяло. Новото тяло ще ви подтикне към Бога. То ще ви свърже с Любовта, която ще дойде чрез вашата Душа, вашия ум, вашето сърце и вашата сила. (с. 205, 206/78)

За да съществуват правилни отношения между учителя и ученика, те трябва да имат просветено съзнание. Отде ще дойде това съзнание? Преди всичко в Душата на ученика трябва да има непреодолима любов към знанието, което учителят преподава; в Душата на учителя пък трябва да има непреодолима любов към предаване на своите знания. Само при това положение между учителя и ученика могат да съществуват естествени отношения. (с. 145/30)

Степента на развитието, до която е достигнало вашето съзнание днес е такава, че много важни въпроси за вас са още неопределени. (с. 58/30)

Когато някои от миналите животи на човека премине през съзнанието му, той се чувства недоволен, животът му се обезсмисля и потъмнява. Ето защо, всички хора трябва да преминат през тази тъмна зона на живота и да отидат на светлата страна, в зоната на праведните хора, между хората на шестата раса, които преди 8000 г. и до сега са живели и живеят чист и свят живот. (с. 15/71)

Ако сънуваш, че яздиш червен кон, а в действителност си болен, в скоро време ще оздравееш. Ако си болен и сънуваш, че яздиш черен кон, ще те носят с носилка на онзи свят. Ако си здрав и сънуваш, че яздиш черен кон, още на другия ден ще имаш голямо неразположение, физическо и душевно. Червеният кон представя човешкото съзнание, човешкия ум. Докато може да бъде господар на своето съзнание и на своя ум и ги управлява, човек все пак се справя с противоречията в живота си. Слезе ли от червения кон, човек напуща своето съзнание и своя ум и се отказва да ги управлява. (с. 44, 45/47)

В съвременната окултна наука има една опасност. Тя представлява школа на сърцето, преди всичко, школа на съзнанието, а не школа на ума. А вторичното от туй съзнание се заражда вече опитната наука, която лежи върху една морална база. Тогава природата разкрива недрата на своите тайни. Нямаш ли обаче светлината на съзнанието, природата държи всички свои врати затворени. (с. 34; 6/28)

Ще слушате Душата си. Първият лъч, който Душата е пратила до сърцето ви е съзнанието. Няма да чакате Христос да дойде, но отворете вашите прозорци широко!... Какво значи да отворите Душата си? – Тази Душа трябва да се разтвори като някоя пъпка, за да може да влезе Божествената светлина и да се разцъфти. Туй значи „отваряме вратата на сърцето“. То не е едно механическо отваряне на вратата. То е процес на съзнанието. То не е и един умствен процес. (с. 34, 35; 6/28)

Съвършена промяна трябва да стане в човешкото съзнание. Ако двама души могат да се обичат, тъй че всеки в себе си да счита интересите на другия като свои, въпросът е разрешен. Това е съзнание! Ако във всеки едного има такова съзнание, че винаги да урежда въпросите на ближните си преди своите, светът щеше да бъде друг. (с. 14; 9/28)

Човек говори за своята сила, за своето съзнание, но все трябва да има нещо, което да действа външно върху неговото съзнание. Вие казвате, че човек е мислещо същество, че има мисъл, че има съзнание, но кой действа върху мисълта и съзнанието му, не се знае.

Какво значи човек да мисли? Да мисли човек, това подразбира да има непреривна връзка между неговото съзнание и съзнанията на всички мислещи същества, да разбира средата, в която живее и да бъде господар на своите състояния. Докато при всеки силен гръм, или при всяка загуба на пари, човек се стряска и прекъсва връзката на съзнанието си, той не е господар на себе си. (с. 21/88)

Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да пазим да не внесем някаква дисхармония в съзнанието на по-Висшите Същества, нито в съзнанието на Бога; не да застанем пред Лицето на Бога и да викаме, и да плачем, да се оплакваме. (с. 164/99)

Който влезе между нас като съзнателен ученик, той трябва да има един съзнателен живот. Той трябва да живее най-първо за Бога, тъй, абсолютно, безгранично. Второ, той трябва да живее за своята Душа – ограничено. И после да живее за своите ближни. Тъй седи законът. (с. 17/26)

Ще сложите в ума си мисълта да се учите, а не само да прилагате. Но това да бъде съзнателно, а не да имате такова натегнато състояние. Има методи, които спъват. Когато събудите съзнанието у малкото дете да мери боя** си, когато то започне да мисли колко е израснало, растенето спира. Обърнете ли внимание, че трябва да бъдете светии, вашето съзнание се спира там. Всеки ден може да се молите, но нито един милиметър няма да израстете. Като престанете да мислите за това, вашата святост ще се увеличи. Святостта е резултат. (с. 29/26)

Един ден, когато Бог дойде да се засели във вас, законът ще се измени: тогава вие вътре във вас ще бъдете едно слънце и чрез вас ще се прояви слънцето. Бог ще бъде в нас и Любовта ще се проявява. (с. 41/26)

Има ли Господ, няма ли Господ? В света всичко едновременно съществува и не съществува. Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам. Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание. Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си… Всички неща, с които сме свързани, съществуват, проявяват се заради нас и са реални не по отношение на целокупното Битие, а само заради нас. (с. 153, 154/26)

Моралът подразбира еднакви отношения към всички живи същества… Всяко живо същество има право да се ползва от благата на природата, за да става правилна обмяна между външния и вътрешния свят. И най-малките същества искат да живеят. Животът на съществата се определя от степента на тяхното съзнание. Съзнанието им определя и техните блага. Колкото по-високо стои едно същество, толкова повече блага има на разположение и толкова по-разумно ги използва. Като знаете това, благодарете и за най-малкото благо. (с. 261/93)

Приемайте светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за се ползвате от тях, да имате добри резултати. (с. 266/93)

Причината за пропадането на първия човек беше голотата му. Той беше подложен на изпит и пропадна. Голотата му се отрази на съзнанието му, затова той не издържа изпита. В съзнанието му имаше нещо неустойчиво. Значи, истинската причина за пропадането на първия човек се крие в неговото съзнание. (с. 53/55)

Грехопадението не е нищо друго, освен полухипноза. Но човек може и да се разхипнотизира. В процеса на разхипнотизирането има събуждане. Ако дарбите ви не могат да се развиват, това се дължи на тази вътрешна хипноза. (с. 153/55)

Съзнателният живот представя една от великите задачи на целокупния живот. Има задачи временни, които разрешават временни нужди на човека, има задачи идейни, които се отнасят до вечния живот; те разрешават общите нужди на човека. Съзнателният човек иска не само да си обясни явленията в природата, но същевременно той иска да си обясни законите, както и пътищата, по които се извършват тия явления. (с. 72/68)

Аз говоря за обикновения живот на всички живи същества, който се влива във Великото съзнание… ще направя няколко бележки върху разликата между съзнателния живот, или живота на праведния, на добрия човек и несъзнателния живот, или живота на грешния, на лошия човек. Животът на съзнателния човек е подобен на извор, водата на който, от единия до другия край на своето пътуване е бистра, чиста като кристал… Животът на несъзнателния човек, от единия да другия край, представя мътна река… Какво е положението на такъв човек? Той престава да мисли, да чувства, да действа и е осъден на смърт. В това отношение смъртта представя ограничение на съзнанието. Няма по-страшно нещо за човека от това ограничение и от невъзможността да се освободи от него. (с. 72/68)

Ý

3.3. САМОСЪЗНАНИЕ

Вие като ученици, трябва да се освободите от една слабост, която се среща във вас. Вие мислите, че окръжаващата ви среда, че небето, че хората, всички ви дължат нещо и трябва да го направят заради вас. Вие считате това нещо като аксиома, като нещо, което не търпи доказателства. И често се тревожите в себе си, защо те да не го направят. Вие не разсъждавате философски. В дадения случай вие се нуждаете само от себе си. Да кажем, че А е вашето съзнание. За да имате съзнание, значи имате нещо дадено... В самото естество на човешката Душа има вложено туй, което човек търси. То е вложено вътре в Душата, но се изискват външни условия, запример условията В. Имате тогава А:В. Туй вие наричате съзнателния живот, казвате: аз съм. Това В считате извън вас, т.е. това, което не е „Аз“. Едното наричаме „Аз“, а другото „не-аз“... Туй външното, което дава, от което имаме нужда, всякога е по-силно. Всякога природата е по-силна от нас. Аз взимам думата природа в своята целокупност, тогава тя е по-силна. (с. 4, 5; 3/28)

Съзнанието, което представлява живот в правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост. Тази плоскост граничи пък с прави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг. При това положение, дето и да отиде човек, той вижда навсякъде сняг, не намира условия за работа. (с. 8, 9/65)

Когато казваме, че трябва да правим добро, ние не подразбираме закона на самосъзнанието. В живота на самосъзнанието съществуват само понятия за добро и зло, но там не съществува правене на добро. (с. 9, 10/65)

В живота на самосъзнанието човек се учи чрез страданията. Само чрез страданията той познава, че в света има още по-велико състояние от това, в което днес се намира. В това състояние, именно, човек може да разреши великите проблеми на живота. (с. 10/65)

Като изнасяме и лошите, и добрите страни на живота, с това не го упрекваме. Ние трябва да знаем, че това са преходни състояния на самосъзнанието. Самосъзнанието е процес на чистене. Да съзнаваш нещо, значи да се чистиш, да изплащаш дълговете си, да уреждаш разбърканите си работи и да се приготовляваш за новия живот. Ето защо животът на самосъзнанието е преходен. (с. 11/65)

Казвате за някого: този човек се мисли за нещо по-горе от Христа. Така може да мисли само този, който живее в закона на самосъзнанието. (с. 25/65)

„Аз“-ът, личното, егоистичното начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха му. Значи, „Аз“-ът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. (с. 134/70)

Съвременната култура е условие за проява на самосъзнанието в човека да види той своите недъзи. (с. 53, 54/34)

Всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство. То е започнало да се развива с проявата на самосъзнанието в човека. Самосъзнанието пък се е явило от триста хиляди години насам. (с. 36/34)

Изкушенията идат от самосъзнанието. (с. 275/53)

Светът е безопасен дотолкова, доколкото можем да възприемем Божественото от него. Не можем ли да възприемем Божественото, изкушението иде… Изобщо, човек не е свободен от изкушението. (с. 60/55)

Вие живеете в гъстата материя, следователно, изкушението всякога може да дойде и да ви ухапе. Има астрални, психически и умствени изкушения. Като пожелаеш нещо изкушението може да дойде от астралния свят. (с. 61/55)

Самосъзнателните и свръхсъзнателните сили имат отношение към човека и към всички негови прояви. (с. 348/25)

Адам запример нямаше висок морал. Моралните чувства в него не бяха развити. Той трябваше да излезе от рая, да мине през големи страдания, за да започне развитието на самосъзнанието. (с. 172/11)

Буквата „А“ всякога означава самосъзнание. Казва се „Аз“, то значи: аз, който определям своята деятелност, мога да мисля, самоосъзнавам се. (с. 102/7)

Като човек вие представлявате малка част от общото съзнание, от съзнанието на Битието. (с. 58/1)

Личният живот не е отношение на частта към Цялото. Животът на ума и на сърцето също не са отношения на частта към Цялото. Обаче, свърже ли човек живота на своята личност, на своя ум, на своето сърце, на своята Душа и на своя Дух в едно цяло, той има вече правилни отношения към Цялото. Животът на личността е едно нещо, а този на Душата и Духа – друго нещо. (с. 5, 6/43)

Съзнателно или несъзнателно, всеки човек иска да възстанови връзката между Душата и личността си. Успее ли да пос­тигне това, той става гениален. Индивидуалността в човека свързва личността, т.е. временния живот с Душата – живота на Вечността. (с. 92/12)

Мъчно е човек да се освободи от своята личност. Колкото е лесно негърът да се освободи от своя черен цвят, толкова е лесно човек да се освободи от личния си живот. (c. 43/8)

Личността представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме Духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н. Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността – към вечни, трайни неща... Личността може да се жертвува за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и Душата. (с. 137, 138/13)

Енергиите на личния живот трябва да се трансформират, а не да се унищожават. Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но без плът и кръв, като облекло на Душата, последната не може да се развива, не може да се прояви. Когато Висшият живот се облече в плътта, последната по благодат се ползува от благата на живота. Тази е причината, която заставя обикновения човек да се стреми към Висшето, Божественото начало, което работи чрез човека и в по-долните среди. Ако Душата се изложи направо върху действието на Божия Дух, тя не може да издържи. Тя ще повехне, както повяхва нежният цветец под силните слънчеви лъчи... И Душата се нуждае от плът­та, като покривка, която я пази от силните лъчи на Духа... Да убиеш живота на плътта и на личността в себе си, това значи, да премахнеш условията за проява на Божественото, на своята Душа. Те са инструмент, на който Душата свири. (с. 139, 140/13)

Личността живее само, когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото, това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния живот. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. (с. 25, 26/45)

Къде има най-много противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в живота на човека. По-горе от човека тя не може да отиде. За сега господарка на човека е лич­ността... Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. (с. 31/45)

Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако, наистина, Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото още не е проникнало в личността. Човек не познава още своята личност. Разбере ли я веднъж, той ще даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота. (с. 32/45)

Човек ще се справи с противоречията си, само когато животът на плътта се подчини на живота на Духа, т.е. когато лич­ността се подчини на Божественото начало в човека. (с. 35/45)

Личните чувства пък са свързани с човешкото самосъзнание. (с. 245/4)

Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е. когато ту се радва, ту скърби. (с. 40/45)

Личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на Душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. (с. 42/45)

Стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо? Защото в стадното състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание. Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество. (с. 62/65)

Докато съвременните хора живеят още в своето съзнание и самосъзнание, те ще живеят във вечен страх и безпокойствие, какво ще стане с тях, как ще прекарат живота си и т.н. (с. 48/34)

Самосъзнанието разрешава въпросите за прехраната. А Космическото съзнание разрешава въпроса за Любовта към Бога. (c. 26/65)

Работата, мисленето, молитвата са процеси на самосъзнанието. Ако човек се откаже от тях, нищо не би останало от него. От хиляди години насам се е проявявало човешкото самосъзнание. Сега иде времето на Космическото съзнание, или както се казва в Писанието: „Сега Бог създава ново небе и нова земя“. Следователно, новата земя е за праведните хора, за светиите, които живеят в културата на Космическото съзнание. То сега си пробива път в живота, вследствие на което се заражда борба между него и самосъзнанието. Светлината на това съзнание е голяма; тя осветлява и най-забулените кътове в живота на хората, и те днес виждат погрешките си повече, отколкото всяко друго време. (с. 48/34)

Сега трябва да се яви учител на човечеството, който да прекара самосъзнанието през Космическото съзнание. Запалка трябва, подтик трябва за Душите на хората! Тези запалки са вълни, които идат в света, а всяка такава вълна носи в себе си нова светлина, която повдига съзнанието. Съзнанието на хората трябва да се повдигне на по-висока степен. (с. 50/34)

Ý

3.4. СВРЪХСЪЗНАНИЕ

ОБЩО

Трите направления или посоки на светлината са създали досега три течения в мозъка на живите същества, които пък са произвели три различни положения, необходими за запазване на равновесието в тях: растенията се обърнали с главата надолу; животните застанали на четири крака, а хората – се изправили на два крака. Сега иде четвъртото направление на светлината, което образува онова течение на сили, нужно за създаване на духовното тяло на човека. Това тяло се отнася към висшия, към свръхчувствения свят. (с. 163/2)

Сега ние разглеждаме Вселената, с нейните слънца и планети, физически, външно, но ако я разгледаме като живо тяло, като жив организъм, ще имаме друга представа. Докато разглеждате нещата физически, вън от съзнанието, картината ще бъде една. Мозъкът, дробовете, стомахът от една страна, и костите, мускулите – от друга, нямат своя мисъл. Те не могат да мислят, но са в зависимост от мисълта на цялото. Има нещо в човека, което мисли, направлява и държи всичко в изправност. Това е висшето съзнание в човека. То обгръща несъзнателното. Докато висшето съзнание е в човека, той минава за жива Душа. До това време човек расте и се развива. Щом това съзнание го напусне, той престава да расте и се разпада на безброй частици. (с. 112/23)

Психическият изгрев на човека е израз на импулса, който имат съществата, които живеят над него. Ако тия същества имаха активно съзнание, нашият изгрев никога не би залязвал. Следователно, всичко, което ни заобикаля – тревите, растенията, животните, звездите, слънцето – е израз на Божественото съзнание, което изгрява и функционира във всички свои части. Всички тия неща съставляват части на целокупното Божествено съзнание. Това съзнание не се проявява навсякъде в еднаква степен. Божественото съзнание е проявено у човека само до известна степен, когато у светиите и гениите то е проявено в по-висока степен. (с. 23;5/71)

Висшето Космическо съзнание работи чрез твърдата, течната и въздухообразната материя, като среди за своето проявяване. Чрез понижаване на температурата това съзнание сгъстява вод­ните пари във въздуха, и като вода ги връща отново в океаните и моретата. (с. 200/17)

Понятието Бог е необяснимо... Той е неограничен, а ограничава всички други същества, като включва всичко в себе си. Бог е вечен и безпределен. Всичко, което влиза в Неговото съзнание, се ограничава, затова именно и нашата Вселена е конечна и ограничена. (с. 9; 6/71)

Сегашните учени са недоволни от живота главно поради това, че те не вярват, че при всички събития в живота, едно разумно висше съзнание обединява и ръководи всички хора. (с. 18; 6/71)

„Бог е Дух“. Значи, зад сегашния живот, зад всички промени, които стават в него, зад злото и доброто в света седи разумното, великото, безграничното, първичното съзнание... Не схващайте Бога като някаква форма, но знайте, че зад безграничното седи едно Възвишено Съзнание, което във всички случаи бди за вас. Всякога можете да опитате това съзнание. Порежеш ръката или крака си, веднага почувствуваш болка. Това съзнание иде при тебе и те пита: „Защо направи така? Защо разваляш това, което аз направих?“. Ти започваш да роптаеш, да обвиняваш другите хора около тебе. Не, кажи: „Господи, порязах се; какво да правя сега?“. Не пипай раната! Превържи я и я остави на спокойствие! И наистина не се минава ден, два или три, раната оздравява – това съзнание ти е помогнало. Обаче, ти казваш: „Раната премина от само себе си, това е естествен процес!“. Не, това е съзнателен, разумен процес. (с. 26, 27; 6/71)

Божественото съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим... То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека. (с. 27; 6/71)

Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат; когато нап­равим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас, и хората престават да ни обичат. Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни. (с. 28; 6/71)

Извън Божественото съзнание народ не може да съществува; извън Божественото съзнание нито общество, нито дом, нито човек може да съществува. Извън Божественото съзнание съществува робство. В Божественото съзнание съществува истинска свобода. Всички хора, които психологически не прие­мат Божественото съзнание, те са извън Него, и привидно само са свободни, но нямат съответствие с другите хора. Те сами се осъждат на вечни страдания и недоволства от живота и казват: „Нас никой не ни обича; за нас никой не мисли“... Щом няма кой да го обича, това показва, че такъв човек се е откъснал от Божественото съзнание. (с. 15, 16; 7/71)

Съществува следният закон: всеки, който иска да придобие Любовта, трябва да бъде в контакт с Божественото съзнание, защото То прониква тялото на човека: в клетките на неговия мозък, на дробовете, на стомаха му и т.н. Всеки, който разбира това нещо, като изучава вътрешните причини на живота, той е в състояние да направи най-малкия контакт с Бога... Достатъчно е да имате най-малкото съприкосновение с Бога и кармата ви ще се смекчи. И тъй, всички условия на съвременната култура са насочени към това, да поставят бялата раса поне за момент в съприкосновение с Божественото съзнание. Дойде ли до това съприкосновение, между всички народи, между всички хора – свещеници, учители, управници, търговци – ще настане вътрешен преврат; всички хора ще възприемат идеята за Бога, която ще внесе в душите, в умовете и в сърцата им нещо ново, светло и възвишено... Ако при това съприкосновение, съзнанието на човека е будно, неговият живот непременно ще се преобрази. Обаче, ако той философства и се съмнява, животът му няма да се преобрази. (с. 20, 21; 7/71)

В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие – нейните части. Цялото звучи най-силно, а частите допълнят общата хармония. Факторът е Цялото, а частите – отглас и допълнение на Цялото. Стремете се да бъдете в съгласие и хармония с Цялото, да изпълните правилно своето предназначение. Всяка част трябва да работи съзнателно върху себе си, да се усъвършенствува. (с. 361, 362/25)

Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно. Значи, те се различават вътрешно – по отношение на времето и пространството. Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външното диференциране. Това значи: вътрешното различие на душите постепенно се е отразявало и върху човешките лица. (с. 35, 36/4)