Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна мекота. (с. 393/61)

ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ

Ученичеството е особено състояние на ума. В окултен смисъл, човек може да бъде ученик, само докато е в контакт, или връзка с Учителя си. Щом изгуби или прекъсне тази връзка, той престава да бъде ученик. За да бъде в постоянен контакт, необходимо е послушание и внимание. Човек може да бъде послушен само към Висшето, Божественото. Тук се изисква абсолютно послушание... Следователно, ученикът трябва да има абсолютно послушание към Учителя си. Това послушание трябва да произтича от неговото съзнание. Преди да е отишъл при Учителя си, ученикът трябва да има послушание към Него и да Го познава; ако не Го познава, да се старае да Го познае. Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, с които може да познае Учителя си. (с. 133/2)

Достойнството на човека седи в любовта му към самата Любов, към Мъдростта и към Истината. Като изяви любовта си към тия велики принципи и ги приложи, ние казваме, че човек е изпълнил своето предназначение на земята. Ако пък може да ги предаде на човечеството, той минава вече за Учител. Бог се проявява чрез Учителя така, както чрез никой друг човек. Защо? Защото Учителят живее в Божественото съзнание. Той никога не се колебае и съмнява в Бога. Затова и Христос казва, че ако се поколебае само за момент във вярата и любовта си към Бога, и Той ще бъде подобен на обикновените хора. Докато живее в нисшето си съзнание, човек спада към ония величини, които се изваждат и делят. Той минава през процеса на смаляването, както целите числа се делят на малки, дробни, единици. В Божественото съзнание, обаче нещата се увеличават и разширяват. (с. 227, 228/47)

Как ще познаете вашия Учител? Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да се яви и като някакво явление вътре или вън от хората. УЧИТЕЛЯТ се явява само като ВЪТРЕШНА РАЗУМНА ПРОЯВА В ЧОВЕКА. Често много хора приемат по внушение някои мисли и считат, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Не, това са мисли, приети по внушение. Има разлика между говоренето на Учителя и внушението. Внушението е физически акт на насилие. Когато Учителят говори, ученикът се вдъхновява. В това говорене винаги има свобода – ученикът може да приеме или да не приеме съветите на Учителя. Той не насилва никого.

(с. 63, 64/101)

И тъй, ако държите в ума си свещения образ на Първичната Причина, вие ще бъдете във връзка и с вашия Учител, който ви говори отвътре всеки ден и час. Учител в света може да бъде само Бог, само Първичната Причина. Вие трябва да знаете, че всеки, който е натоварен с мисията да предаде на света Божията Истина, той не говори от свое име. (с. 64, 65/101)

Каквото и да прави Учителят, ученикът не трябва да се съмнява. Ако ученикът се усъмни в Учителя си, той ще се усъмни и в себе си. Учителят не е нищо друго освен висшето, т.е. Божественото начало у ученика. Вие можете да заместите това начало и с друга величина, можете да го наречете Бог, природа, свръхсъзнание и т.н. Каквото име дадете на това начало, вие не трябва да се съмнявате в него. Щом се усъмните, всичко изгубвате: и Бог, и Учител, и съзнание. (с. 96, 97/4)

Най-великите условия на живота, това е Бог. Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може да измени. Той е канара на нашето битие, канара на нашето съзнание. Като вътрешен принцип на живота, Той ни подтиква към доброто и възвишеното. (с. 107/90)

Някои от вас трябва да турят нова основа, да се очистят по новия начин. Вие трябва с помощта на Божественото съзнание да внесете Истината. Трябва да си представите Бога като едно разумно лице, което те наблюдава, винаги щедър, мъдър.

(с. 22; 4/28)

Не съм аз, който ще ви науча да мислите правилно, но искам Божественият Дух във вас да се прояви, да дойде туй Божествено съзнание. Вие трябва да мислите правилно. (с. 23, 24; 4/28)

Школата, това е постоянно общение с Бога, постоянно общение с всички ония живи и благородни Божествени души, с всички будни и съзнателни умове, с всички благородни сърца, които имат един и същ съзнателен стремеж. (с. 25; 13/28)

Учителят поддържа правилата, методите на светлината.

(с. 135/97)

Светлината влиза навсякъде... Тази Божествена Светлина, именно, прониква в нас, в най-тайните, в най-скришните места, за да ни очисти. Туй е великото смирение. От светлината трябва да се научите на смирение. Казвам: ако нямате смирението на светлината, нищо не може да стане от вас. (с.136/97)

Ý

3.5. ТАЙНО СЪЗНАНИЕ
(Съзнанието на Духа; то действа много рядко,
при Посвещението)

Бог е Същина, която не се доказва. Той е вън от всякакви доказателства. Бог е Същество извън времето и пространството, извън съзнанието, извън живота, извън всякаква интелигентност на хората и т.н. Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в себе си времето и пространството. Той е извън живота, но съдържа в себе си живота. Той е извън съзнанието, но съдържа в себе си съзнанието. Той е извън интелигентността, но съдържа в себе си интелигентността. (с. 108/2)

Отправете ума, сърцето, Духа и Душата си към Божествения Дух, Който обхваща всичко в света и поискайте съдействие от Него за реализиране на всичко възвишено и благородно у вас. Този Дух обхваща всички съзнания, действува вътре и вън от тях. Затова е казано в Писанието: „Духът Божий се носи по цялата земя“. (с. 205/3)

Едно от обясненията на единицата и нулата е следното: нищото или нулата всякога показва условията, при които единицата може да се развие. Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване. Значи, кръгът, нулата, нищото това са условията, при които ще се развие разумният живот. Следователно и това празно пространство има свое съзнание. Единицата като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може да предаде своето съзнание и да се изяви в нея. Нищото само по себе си никога не се изявява. (с. 154/5)

Туй празно пространство, което се означава с нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще те изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново да те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не си и сънувал. (с. 155/5)

Единицата това сте вие. Нулата, нищото показва всички разумни същества извън физическия свят. (с. 160/5)

И тъй, първо ще повикаш Божия Дух при себе си, ще се събереш с Него и ще се помолиш: „Господи, каквото пожелаеш да извадя от себе си, ще го направя. След това ще умножа всичко каквото ми дадеш. И най-после, всичко каквото спечеля ще го разделя, според както Ти ми заповядаш“. Дойде ли Духът в човека, всичко това става моментално. (с. 213/30)

Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира. (с. 66/40)

Като говоря така, аз имам предвид ония ученици, на които съзнанието е пробудено. Те имат вътрешна връзка с мене. Те са в моето съзнание, и аз – в тяхното. Който иска да знае ученик ли е, или не, той трябва да си отговори на въпроса, живее ли в съзнанието на Бога, и Бог присъствува ли в неговото съзнание. Това значи да имате връзка с Бога. (с. 73/40)

Дръжте в ума си основната мисъл, че има само един живот, само един Учител, само един Бог. Следователно, всички закони, всички прояви в живота се дължат, именно, на Бога. И когато казваме, че Бог, Учителят живее в нас, имаме предвид човешката Душа. Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него. (с. 131/34)

Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент. Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот. Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в Душата на човека. (с. 132/34)

Условията за изправянето на човека са външни, а силата и възможностите за това изправяне са в него самия. Защо? Защото Духът Божи работи отвътре навън. Важно е веднъж Духът да заработи в човека. Щом Духът почне да работи отвътре, Той заставя вече и външните условия да бъдат в хармония с вътрешните. Духът е господар и на външните, и на вътрешните условия в живота. (с. 220, 221/34)

Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на ученика се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея. Това значи да придобие човек единство с природата. (с. 122/39)

Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека, и той станал жива Душа. Значи, диханието в човека представя Божия Дух. Този Дух не присъствува постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да Го посети и да Го учи. Защото Духът на Истината учи човека. Той не се влива в човека по механичен начин. Отношенията на човека към Духа са такива, каквито са между ученика и Учителя. Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието. (с. 253, 254/45)

Дойде ли Духът в човека, той става учен, силен, богат, здрав, щастлив. С Духа той всичко може да направи. Без Духа човек е слаб и немощен, нищо не може да постигне. Това значи, да живее човек само с човешкото съзнание. Когато Божественото дойде в човека, то стопява всичко в него. Като знаете това, дайте път на Божественото в себе си. (с. 281, 282/46)

Не се съмнявайте в Него, не Го търсете тук или там, но разчитайте на Неговото присъствие във вас. Той е в съзнанието ви, в светото място на вашата Душа. Той живее в безсмъртното естество на човека, а не в смъртното... Отправете мисълта си към Бога, към своето съзнание и знайте, че за всичко ще получите двоен дял. (с. 148/50)

Когато се говори за Духа Божий, трябва да знаете, че Той посещава човека от време на време, като му предава велики мисли и чувства, които помагат на неговото развитие и растене. (с. 97/30)

Ще вярвате в Отца си, както Синът вярва в Неговия Живот. Щом вярвате в Отца си, и Той ще живее във вас. Всеки, който живее в Космическото съзнание, само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога. Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за Душата, за която Павел казва: „Щастието, което ни очаква за в бъдеще, не може да се сравни с богатствата на целия свят“. (с. 27/65)

Казвам: има едно съзнание, което ни говори, и каквото да ни говори, ние всякога оставаме недоволни от него. Освен това съзнание, има и друго, което говори малко, по една две думи само, но тия думи всякога внасят в човека вътрешен мир. И най-пос­ле, в по-напредналите души има и трето съзнание, което щом проговори на човека, той чувствува вътрешно разширение в себе си и свобода. Такъв човек е свободен от гнета на материалните нужди и ограничения. Когато човек не е готов за това съзнание, успее ли по някакъв начин да се повдигне до него, той заспива. Това положение е непоносимо за обикновения човек, при развитието на неговата нервна система. Когато светиите говорят за това състояние, те казват: в изстъпление дойдох. Петър, Иоан и много други са дохождали в изстъпление. Тъй щото искате ли и вие да изпитате това Божествено състояние, ще дойдете в изстъпление. Днес, когато някой дойде в изстъпление казват за него, че е полудял. (с. 152, 153/31)

Ý

4. КРЪГОВЕ НА СЪЗНАНИЕТО И ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЕДИН В ДРУГ

Какво представя земята? Земята може да се уподоби на параход, който пътува в безбрежното пространство, със строго определен път и предназначение. От време на време, през период от хиляди години, земята се спира ту на едно, ту на друго пристанище, дето оставя част от пътниците си и продължава до последното пристанище. Напредналите същества излизат от орбитата на земята и влизат в други планети, при нови условия на живот. За същества, които живеят във физическото съзнание, това е непонятна идея. Те не могат да си представят защо са дошли на земята, къде ще отидат и т.н. За да разбере живота на различните съзнания, добре е човек да прави опити със себе си, да знае, кой момент кое съзнание се проявява в него. (с. 186/9)

На Земята човек не може да бъде абсолютно свободен. Той е свързан с много същества в системи, и от хармонията между тях зависи и неговото състояние. Пък и състоянието на тия същества зависи от неговата вътрешна и външна хармония и дисхармония. (с. 19/10)

Единицата представя същество от най-горна еволюция, но според законите, колкото по-възвишено е съществото, което слиза на Земята, толкова повече се смалява. Затова, именно, единицата, която в Божествения свят е най-висока йерархия, на Земята е най-малка. Като слиза на Земята, единицата пос­тепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя обем, смалява се до точка. Като точка, единицата се превръща в център на кръга. Тъй щото, когато някой се съзнава като човек, той трябва да се смалява, да стане център на кръга, т.е. център на един специален живот. С други думи казано: веднъж дошъл на земята, човек трябва да знае как да трансформира енергията си от по-високо в по-ниско състояние. Той трябва да пренесе знанията си от по-широк в по-тесен кръг на деятелност.

(с. 137, 138/10)

Силата на всяка единица зависи от свързването с известна среда. В природата съществува една абсолютна разумна среда, с която единицата, като разумно същество, трябва да бъде свързана по кой и да е начин – съзнателен, самосъзнателен, подсъзнателен и свръхсъзнателен... Този закон обхваща всички живи същества, от най-малките до най-големите. (с. 138, 139/10)

На физическия свят всеки човек е единица, едно съзнание. Той едновременно е свързан с още две съзнания: едното съзнание е в ангелския свят, а другото – в Божествения свят. Тези три съзнания са свързани в едно. Тъй щото, когато започвате една работа, опитайте всички възможности за нейното реализиране. Най-първо опитайте възможностите в първия кръг, във физическото съзнание. Ако тук не можете да я свършите, опитайте всички възможности за реализирането във втория кръг, в ангелското съзнание. Ако и тук не можете да успеете, опитайте всички възможности в третия кръг, в Божественото съзнание. Дойдете ли до последното съзнание, всяка работа се завършва правилно. В Божественото съзнание се разрешават и най-трудните задачи. (с. 93, 94/31)

Как мислите, какво ще стане със съзнанието на един Ангел, ако се проектира към Земята? – Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда. Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите. Доколко е вярно това твърдение не е важно. Питам, обаче, през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Дали това съзнание е минало през центъра на земята или през друг някакъв център? – Не е минало през центъра на земята. – Каква форма щяха да имат растенията, и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на земята? Ако означим съзнанието на растенията с правата AB, съзнанието на животните ще върви в перпендикулярна посока на АB, а именно в посока mn. Съзнанието на човека пък ще върви в посока nD нагоре. Оттук се вижда, че между растенията и хората има известно подбие. И едните, и другите се движат по един път, но в две различни посоки. Животните пък представят преходна фаза, която съдействува за повдигане на човешкото съзнание. Човек трябва да учи, да дойде до причините на нещата, да разбира защо съзнанието на растенията върви в права посока надолу към земята, и защо съзнанието на хората върви в права посока нагоре, към центъра на слънцето. Според някои окултисти растенията са деца на Ангелите, а животните – деца на Архангелите. Като се проследи развитието на човешкото съзнание, вижда се, че то е минало през центъра на земята и продължава да се движи нагоре, по направление към центъра на слънцето. Значи растенията се движат от посока A към B; хората се движат от посока C към D. Правата CD показва посоката на движението на човешкото съзнание, когато е слизало в материята. Сега, когато човек еволюира, неговото съзнание се движи в обратна посока, от D към C, към центъра на слънцето, към Първичния център, по който някога се е движило. От двете посоки, по които се движи съзнанието на растенията и на хората, се образува кръстът, който е в постоянно движение... Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диаметрално противоположни посоки, те имат съвършено различни разбирания. Разликата в разбиранията им се заключава в следното: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам. Те вършат всичко открито. Хората познават греха, престъпленията. Те вършат нещата тайно. Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на земята. Едва сега той се връща към първоначалното си положение; едва сега съзнанието му се отправя към центъра на слънцето. В движението си нагоре, той се подлага на чистене, да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало. Едва сега човек започва да изучава всичките мистерии на живота. Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на земята, затова е свободно от онези качества, които човек е придобил в миналото си. Каквото и да се говори за съзнанието, както да се обяснява, все ще останат някои неща неразбрани. (с. 234, 235, 236/3)

За постигане на своите желания, разумният човек използува онази енергия, която природата е вложила в него. Чрез тази енергия той трябва да реализира ония желания, които възвишените същества са посяли в съзнанието му. Между животните, хората и възвишените същества – Ангелите, има неразривна връзка. Животните се ползват от миналия живот на хората, който те са посяли в тяхното съзнание; хората се ползуват от миналия живот на ангелите, посят в съзнанието им; ангелите пък се ползуват от миналия живот на съществата, които стоят над тях. Следователно, върне ли се назад в съзнанието си, човек влиза в миналия си живот и се свързва с животните; върви ли напред, той отива към своето светло бъдеще и се свързва с Ангелите, чиито мисли и желания иска да реализира. (с. 304, 305/17)

По съзнание, по материални условия животните са по-долу от човека, но и те един ден ще се повдигнат. Ако знае как да влезе във връзка с тях, човек може да се разговаря и с коня, и с вола, и с кучето, даже и с по-нискостоящите животни... Има хора, които по съзнание не стоят по-високо от животните. Има и животни, които по съзнание са като хората. (с. 17/70)

Всички същества, малки или големи, съставляват удове на великия Божествен организъм. Всички същества на земята се ръководят от по-разумни от тях. Растенията и животните не принадлежат на хората. Те могат само да ги култивират и да се ползуват от тях. Обаче, растенията и животните принадлежат на същества, с много по-високо развитие от това на хората. Същото може да се каже и за много от вашите мисли, чувства и стремежи. Те не са ваши, но принадлежат на свят, по-висок от вашия. (с. 239/30)

Разликата между всички живи същества се заключава в степента на тяхното съзнание, в степента на тяхната интелигентност. (с. 254/4)

Голяма е разликата между съзнанието на гениалния и на обикновения музикант. (с. 144/16)

Всеки човек получава толкова, колкото заслужава. Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание.

(с. 117/23)

Отречете ли всякакво съзнание на малките същества, отречете ли и най-малката им интелигентност, вие не може да се наречете благороден човек, още повече не може да бъдете окултен ученик. Ученик е само онзи, който върви по стъпките на Белите Братя. Белите Братя гледат на всички живи същества с подобаващо уважение и почитание. Те зачитат живота и на най-малките същества, защото всичко живо в природата има свое велико предназначение. (с. 254, 255/4)

Без ближния си човек не може да расте. Всеки ваш ближен е условие за вашето растене и подигане. Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и подигане на земята, толкова и висшето „аз“, което е вън от човека, е необходимо за връзка между него и разумните същества на небето. (с. 11/12)

Щом се страхува, човек се свързва с животните; щом се гневи – също. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, човек трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с възвишените и разумни същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-нискостоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже. (с. 34, 35/12)

Ако е дошъл до високо съзнание, човек ще телеграфира на приятелите си, които живеят на слънцето, да му изпратят условията, които се намират там. Щом получат телеграмата, те веднага ще му изпратят ония елементи, които му са необходими. (с. 58/12)

Всеки елемент е свързан с едно разумно същество. От съзнателната връзка на човека с разумните същества зависи и съзнателното отношение към един или друг елемент. Колкото по-съзнателно отношение има човек към удовете на своя организъм, толкова по-дълъг ще бъде неговият живот. Той гледа на мозъка, на дробовете, на стомаха си като на разумни същества, с които може да си разговаря, да влиза в съзнателна връзка. Не гледа ли така на тях, той съкращава живота си. Който няма съзнателно отношение към своите удове, той намира, че и без това тялото е изложено на промени и смърт. (с. 195, 196/16)

Ние можем да минем от едно състояние на нашето съзнание в друго. Нашето съзнание не се ограничава от нашето тяло. Нашето съзнание може да мине в един момент, да вземе друга посока, и следователно, да мине в съзнанието на Ангелите, то е над нас. Когато влезем в туй съзнание, ще се разшири ума ни и ще влезем в четвъртото измерение, което учените сега оспорват. (с. 159/60)

Ý

ВРЪЗКА МЕЖДУ СЪЗНАНИЯТА.
СЪЗНАТЕЛНИ И БЕЗСЪЗНАТЕЛНИ ОТНОШЕНИЯ

Днес е необходима връзката между съзнанията на всички хора. Щом тази връзка се възстанови, Божествената енергия ще потече в тях. (с. 219/68)

Представете си сега, че в един конус има множество разумни същества, с които вие трябва да влезете в контакт. Ония същества, които се намират в основата на конуса А, имат широко съзнание, вследствие на което гледат на живота и на явленията в него с широк замах. Колкото по-горе отиват, съзнанието на съществата в конуса става все по-тясно, докато стигне точката, дето е върхът на конуса. Колкото по-тясно става съзнанието на съществата, толкова по-мъчно се разбирате с тях. Дойдете ли до ония, които се намират на върха на конуса, вие казвате, че това са тесногръди хора, с които не можете да влезете в никакво разбирателство. Върхът на конуса представя крайната точка, до която съзнанието на съществата може да се стесни. Щом дойде до това състояние, съзнанието минава в друг конус, обърнат с върха надолу. Колкото по-горе се качват съществата в конус В, толкова повече съзнанието им се разширява. Най-после, когато съзнанието дойде до правата, която представя диаметъра на конуса, там има най-голямо разбирателство. (с. 109, 110/12)

Чрез едно възвишено желание, човек се свързва със съзнанието на възвишени същества, които помагат за реализиране на неговите желания. В този случай, човек живее в съзнанието на тия същества, както в светлината. Изобщо, възвишените същества използуват даже и най-малките мисли и желания на хората, като малки изворчета и цветенца. (с. 51/11)

Съвременните хора се стремят към придобиване на знание, на сила, на богатство. Те искат да станат велики хора. Право е тяхното желание, но това желание не е само тяхно. Други същества, по-напреднали от тях, имат същото желание. Те разрешават задачите си чрез хората, които са дошли вече на земята. Като знае това, всеки човек трябва да намери кое е онова разумно, възвишено същество, което решава задачите си чрез него, и да направи съзнателна връзка с него. Щом направи тази връзка, работите му постепенно се уреждат. Дълго време трябва да търсите онзи, с когото сте свързани, докато го намерите. В това търсене човек калява волята си, разработва ума и сърцето си. (с. 162/11)

Дето има последователност, там съществува известна разумност, независимо от това, дали е в самото същество, или вън от него. Това се дължи, именно, на скачването на живите същества с разумната среда. (с. 139/10)

Виждането е знание; виждането е разбиране на отношенията, които съществуват между нещата. На философски език казано, това подразбира: съзнанието на по-напредналите хора обхваща съзнанията на другите същества. При това, всяко съзнание, което прониква през другите съзнания, трябва да се пази да не спъва тяхното развитие. Ако съзнанието, което прониква другите, внесе най-малката дисхармония в тях, то се обвързва кармически с дадените съзнания. Всеки крив образ, всяка крива мисъл, всяко криво заключение в човека, опетнява неговото съзнание. (с. 48/8)

Съществуват два вида отношения: съзнателни, които са във връзка със съзнанието, и несъзнателни или механически... И човек има съзнателно или несъзнателно отношение към по-високостоящите над себе си същества. Отношенията му към тия същества определят неговата свобода. Колкото по-съзнателни са отношенията му, толкова по-свободен е той. Несъзнателният човек се поддава лесно на чуждо влияние, на внушения. Достатъчно е да дойде при него някой човек с по-силна мисъл, за да го постави в магнетичен или хипнотичен сън и да му предаде своето желание. Като се събуди от сън, той не помни нищо, но чуждата мисъл е проникнала в подсъзнанието му и работи там до деня, в който трябва да реализира чуждото желание.

(с. 301, 302/13)

Светът има двояк израз: съзнателен и несъзнателен. Когато дойдем до хаотическото състояние на света, на материята, на силите и на законите, които се проявяват в него, казваме, че сме в несъзнателния свят. Той е свят без закони, или ако има такива, те са механически, неразумни... Само онзи може да влезе в съзнателния свят, който изпълнява Божията воля. (с. 94/70)

Връзките между съществата могат да бъдат съзнателни и несъзнателни, дълбоки и повърхностни, разумни и неразумни. Колкото по-дълбоки, съзнателни и разумни са връзките между две същества, толкова по-голяма е възможността за развиване на съзнанията им. Те имат по-богат психически живот. (с. 60, 61/18)

При сегашното си съзнание, човек не може да отиде в духовния свят. И да влезе там, той не може да задържи нито едно впечатление от него в съзнанието си. Следователно, когато човек не може да запази някакъв отпечатък в съзнанието си за това, което е видял, все едно, че нищо не е видял. (с. 67/18)

Какво се разбира под думата „поле“? Полето е област, в която живеят и работят хиляди същества едновременно. Съзнателно или несъзнателно, те се намират в известно отношение помежду си. Запример, всички хора, които работят на физическия свят са свързани помежду си. Също така са свързани и тия, които живеят в сърдечния и в умствения свят. Колкото по-съзнателна е връзката между хората, толкова по-големи придобивки имат. (с. 101/18)

Има съзнателни и несъзнателни отношения. Съзнателните отношения съществуват само между същества с пробудени съзнания. (с. 106/18)

Човек е свързан с хора от различни общества, с различни съзнания, вследствие на което се намира под тяхно влияние. Едни го теглят нагоре, други – надолу, трети – надясно, четвърти – наляво.

Какво означават думите „горе, долу, дясно, ляво“? Думата „горе“ подразбира рядка среда, „долу“ гъста среда, „дясно и ляво“ интензивни среди, в които действуват различни сили. (с. 117/18)

Отвори ли човек сърцето си за по-долностоящите от него, възвишеният свят пък ще се отвори за него. (с. 197/16)

Когато ученикът или студентът се интересува от предмета, който учителят или професорът преподава, последният е особено разположен към него... По същия начин, когато и ние се интересуваме от този важен психологически момент на живота, съществата които стоят по-високо от нас, които са завършили своята еволюция, започват да се интересуват от нас и да ни помагат. Между тяхното и нашето съзнание се образува вътрешна връзка. Тези същества са близо до вас, но за да ги почувствате, съзнанието ви трябва да се пробуди, да се прояви нежното чувство на живота във вас. Тогава вие ще почувствате, че има живот и там, дето не сте допущали; вие ще почувствате, че този живот е разумен – нещо което не сте мислили. (с. 70, 71/3)

Сега, като се говори за влияние, виждаме, че едно съзнание влияе на второ, второто – на трето, третото – на четвърто. Така са свързани съзнанията на всички хора. – Кой изпитва най-силно тежестта на тези влияния? – Първият. Той се намира под непосредственото влияние на всички, които са под него. Какво ще правиш, ако всички съзнания не са разположени към тебе? (с. 175/21)

Апостол Павел казва, че всички сме свързани със съзнанието на Христа. (с. 17/67)

Тази велика философия ни свързва със светове, които седят по-високо в нашето съзнание. Де са тия светове? – Те са над нас. В тези светове живеят същества разумни, велики, с култура много по-висока от нашата. Нашите мозъци представляват почва, земя за тях, върху която те орат и сеят. Щом разработят тази почва, те си отиват. (с. 102/65)

Всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси. Де се роди Христос, например? В златна люлка и в царски палат ли се роди Христос? Гениалният човек не се нуждае от златна люлка, нито от царски палат. Златната люлка, царският палат, това е неговият мощен Дух, неговото будно съзнание. (с. 110/65)

В света съзнанията на всички хора се преплитат, вследствие на което се образува една каша, и при това положение хората очакват спасението си. (с. 46/34)

Истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същес­тва, и те го чувстват. Няма същество в света, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч. Всъщност, в съзнанието си всеки чувствува, че има една сила над него, която управлява, а сам той не е господар на положението си. (с. 118/34)

Чрез даване и взимане човек може да влезе във връзка с всички души, не само видими, но и невидими, безплътни. Какво представят тия същества? Физически те са невидими, но вие можете да влезете с тях в духовна връзка. (с. 247/39)

Духовният и физическият свят представят още и състояния на съзнанието. (с. 271/39)

Помнете: докато живеете на земята, вие сте под контрола на друго съзнание. Както кракът и ръката не са свободни да действуват, както искат, така и твоето съзнание е под контрола на висшето съзнание. Ръката, кракът и всички останали органи на човешкото тяло представят сбор от живи, разумни клетки, които се подчиняват на човешкото съзнание, а човек на – Божественото. (с. 103/53)

Човек е колективно същество, т.е. група най-малко от десет хиляди същества. (с. 247/78)

И тъй, ние живеем едновременно в света на светлината – външната страна на Божествения свят; после в света на чувствата – съдържанието на Духовния свят, или света на Любовта и най-после – в мисловния, или света на Мъдростта. Аз уподобявам света на светлината на Истината в Божествения свят. Светлината и топлината са страни в Божествения свят. (с. 257/78)

Питам: вие били ли сте в Духовния свят, в съзнателния живот, за да знаете какво представя той? Да живеете в този свят, това подразбира да живеете едновременно във всички тела и да ги чувствате като свои... Това значи да живее човек в съзнанието на другите хора. (с. 136, 137/90)

Бих желал да зная вашия възглед по отношение на онзи свят, къде е той – нагоре, надолу? Нито нагоре, нито надолу. И този и онзи свят е у нас. Онзи свят, то сме ние. Вън от нас никакъв свят не съществува. Аз не говоря сега за хората, които умират, но за едно съзнание, което не умира, което живее милиони години. Съзнание, което може цяла епоха да измени. Създаването на Вселената представя едно същество с огромно съзнание, което има голяма опитност. Виждаме, че цялата слънчева система се е изменила, не че нещо е изчезнало, променило се е само.

(с. 13, 14/91)

Вие искате да знаете бил ли съм в онзи свят. Аз живея в онзи свят. Оня свят е този свят. Как си представяте вие оня свят? – Ако всички сега се откажете от страха, ако се откажете от съня, ако се откажете от богатството си, от сиромашията, от сегашното учение и невежество, от безсилието и вашата сила, вие ще бъдете в онзи свят. Тогава какво трябва да имате? – Любов, която не се помрачава и в която резултатите не умират. Ще имате Мъдрост, в която светлината не се помрачава и не изчезва. Ще имате Истина и свобода, която никога не се ограничава. Никой не може да ви лиши от нея. Това е реалността. Питам: Ако вие имате това съзнание, какъв ще бъде животът във вас? Ще бъдете радостни, ще бъдете свободни. (с. 252, 253/91)

Сега ще ви представя няколко отношения, от които можем да съставим една пропорция. Мисленето на подсъзнанието има отношение към съзнанието: П : С; мисленето на съзнанието има отношение към самосъзнанието: С : СС; мисленето на самосъзнанието има отношение към свръхсъзнанието: СС : С1С1. Оттук изваждаме следната пропорция: П : С=СС : С1С1. Мисленето на подсъзнанието е Божествен процес. Както в подсъзнанието, така и в съзнанието много същества мислят. Запример, ти съзнаваш, че трябва да изучиш известен предмет. Какво трябва да направиш? – Ще се заемеш да изучиш известни автори и от тях ще пласираш нещо в съзнанието си. Хора, които съзнават това нещо, винаги ходят на групи. Светът на подсъзнанието представя група от още повече същества. Самосъзнанието е единичен процес. Там човек не съзнава какво са намислили другите, но съзнава само това, какво той мисли. Свръхсъзнанието е също тъй единичен процес. Там човек съзнава, какво Бог мисли. Значи подсъзнанието и съзнанието са групови, множествени процеси, а самосъзнанието и свръхсъзнанието са единични процеси. Оттук имаме следната пропорция: С1С1 : П=СС : С. Всеки от вас ще опита и двата вида процеси. Най-напред ще живееш в подсъзнанието, а после в свръхсъзнанието, защото те са Божествените процеси в човека. То значи: първо ще мислят възвишените духове, после Ангелите и най-после Бог. След това тия процеси ще се отразят и върху нас. Тогава ние ще се допитаме до всички онези, които са мислили като нас, това е процесът на съзнанието; след него ще си дадем заключение, какво ние мислим вече. По този начин ще се образува цял един кръг. В това седи философията на живота.

Та казвам: подсъзнанието е групов процес, в който се разглежда какво мислят великите духове; съзнанието е групов процес, в който се разглежда, какво мислят окръжаващите за човека: ближните му, както и цялата човешка раса. Свръхсъзнанието е единичен процес, в който се разглежда, какво Бог мисли; самосъзнанието е единичен процес, в който се разглежда, какво мисли човек сам. Някой път казвате: трябва да бъдем съзнателни! Това се отнася до другите хора. Когато казвате, че трябва да бъдете съзнателни, това се отнася до самите вас. (21л. с. 79,80/81)

Днес е необходима връзката между съзнанията на всички хора. Щом тази връзка се възстанови, Божествената енергия ще потече в тях. (с. 219/68)

Ние можем да минем от едно състояние на нашето съзнание в друго. Нашето съзнание не се ограничава от нашето тяло. Нашето съзнание може да мине в един момент, да вземе друга посока, и следователно, да мине в съзнанието на Ангелите, то е над нас. Когато влезем в туй съзнание, ще се разшири ума ни и ще влезем в четвъртото измерение, което учените сега оспорват. (с. 159/60)

Има случаи, когато човешката Душа минава от едно състояние в друго. В тези преходни фази в съзнанието на човека нас­тъпва мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото Съзнание, в Любовта, в която има Светлина и Радост. Необходимо е човек да премине през тези промеждутъчни състояния, като условие за неговото издигане. Тъй щото, когато сте скръбни знайте, че минавате от едно състояние на съзнание в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. (с. 19/95)

Ý

АНГЕЛИ

Ангелите не се занимават с човешките грехове и престъп­ления. Това нещо е съвършено скрито за тяхното съзнание.

(с. 160/65)

И ангелите имат своя граматика, своя писменост, свои наречия, главно три – за трите различни светове. Те си служат с около 35 милиона думи. Това още не се отнася до първокласните, но до някои от по-долноразредните ангели... Числото 35 милиона показва богатство на съзнанието. Каква тънкост, каква широта и простор на съзнанието се изисква, за да се постигнат тия неща! Колко хиляди години се изискват, докато стигнете до тук! Ще дойде ден, когато човек ще борави с 35 милиона думи в своя речник. Каква красота, какво величие се крие в такъв език! Всички тия думи се включват само в една дума. Езикът съдържа цял космос в себе си. Като влезете в Божествения свят, ще видите, че всяка дума има своя определена форма. (с. 25;4/71)

Когато ангелите слизат на земята, те кацват върху главите на хората, и вървят от глава на глава. В това отношение човешките мозъци представят стъпала, по които ангелите ходят... колкото по-често ангелите стъпват върху мозъците на хората, толкова и мозъците им са по-обработени, а следователно и хората мислят по-добре. (с. 162/30)

Мъчно е човек да се справи с ангелите. За тях няма място на земята. Хората едва сега създават условия в себе си за приемане на съществата от по-възвишените светове. Трябва да се направи място и за тях. Като се говори за Божествения свят, той не представя нищо друго, освен сбор от разумните, добрите сърца на хората. Тия сърца, именно, съставят основа на невидимия свят. Те са полета за работа. Ако дойде някой Ангел на земята, трябва да има поне един олтар за него. Защо му е олтар? За да принесе жертва на Бога. Вие трябва да приготвите този олтар в самите вас. Щом Ангелът принесе своята жертва, той ще влезе при вас и ще започне да ви говори. (с. 181, 182/34)

За мене Ангел е всеки, който има будно съзнание и върши волята на Бога. (с. 266/78)

Съзнанието на Ангела е абсолютно чисто. Ангелският свят се осветява отвсякъде, а човешкият – само от една страна. И в ангелския свят има нещо, което не е напълно осветено. Неосветеното, именно, им дава стремеж да вървят нагоре, да се усъвършенстват. Техният стремеж е насочен към придобиване на вечна, на абсолютна хармония. (с. 28, 29/88)

За да дойде до съзнанието на Ангелите, човек трябва да се новороди, да се откаже от старото в себе си. (с. 336/18)

Човек живее в областта под третото небе. И той е кандидат за Ангел. Възможно ли е това? И Ангелите са минали по пътя, по който вие сега минавате, но понеже са живели през разни времена и епохи, през различни култури, те се различават по характера и по светлината на своя ум. Те се различават и като индивиди, и като общества. Голямо разнообразие има във формите, както на земята, така и на небето. И ангелите се учат като хората. И там има гимназии, университети. И вие, като отидете на онзи свят, ще се учите, ще придобивате знания, с които ще дойдете на земята, да изучавате истинските форми. (с. 259/54)

И ангелите познават отчасти. Даже видни адепти, които са прониквали в ангелския свят, не могат да кажат, какво всъщност е ангелът. Те виждат обикновени работи от ангелския свят, но вътрешната страна на този свят остава и за тях скрита. (с. 261/55)

Ония същества, ангелите, които са минали преди хората и когато седят на по-висока степен, контролират нашите мисли чрез растителното царство. Те са в състояние винаги да изменят живота ви, когато искат и както искат. (с. 345/60)

За да дойде до съзнанието на ангелите, човек трябва да се новороди, да се откаже от старото в себе си.

Ý

СЛИЗАНЕ И КАЧВАНЕ В СЪЗНАНИЕТО

Човек всеки ден слиза в по-ниските светове и пак се качва нагоре. Всяка скръб показва, че човек се е свързал с растенията. По този начин той помага на тях, а те на него. Когато изпитва неразположение, гняв и ред още отрицателни чувства, човек се свързва с животните, на които по този начин помага. Щом дойде до разумното, до приятното, той вече е влязъл в човешкия свят. Най-после човек минава към възвишеното, благородното, т.е. той влиза в Божествения свят, в който цари абсолютна хармония. (с. 167/2)

Представете си, че някоя точка означава съзнанието на човека, или проявената вселена. Вън от тази точка пък е проявената вселена. Допуснете при това, че материята на външната, на проявената вселена има различни гъстоти, а оттам и различни състояния. След това приемете, че от дадената точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радира. Всеки лъч представя отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те ще видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тези същества е причина за различието, което съществува между тях. Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между ангелите, както и между всички напреднали същества.

(с. 198, 199/3)

Когато светлинният лъч минава от рядка в гъста среда, или обратно – от гъста в рядка среда, той неизбежно ще се пречупи, ще се отклони от своя път. Такова отклонение претърпява и съзнанието на човека, когато преминава от рядка в гъста среда. Следователно, при сегашното развитие на човека, в неговото индивидуално и социално развитие, стават ред отклонения в съзнанието му. Като знае това, човек трябва да се пази, да бъде внимателен при тези отклонения. (с. 201/3)

Всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч... Следователно, когато възвишените същества проектират своите мисли, те се разпространяват като слънчеви лъчи и огряват душите. Накратко казано, светлината е проекция на мислите, чувствата и желанията на възвишените същества. (с. 139, 140/4)

В любовта има два важни момента, два важни полюса: в единия полюс е животът на еднообразието, а в другия – животът на разнообразието. Щом ви дотегне еднообразието, ще минете в разнообразието, и обратно: като ви дотегне разнообразието ще минете в еднообразието. Ако попаднете в еднообразието на духовния свят, ще слезете във физическия свят; ако попаднете в еднообразието на физическия свят, ще се качите в духовния свят. В слизането и качването на съзнанието се крие спасението на човека. (с. 81/14)

В природата съществуват две течения – едното иде от центъра към периферията, а другото – от периферията към центъра. И в човека има две течения: от Божия Дух към Душата на човека и от Душата на човека към Божия Дух. (с. 124/14)

Божественият свят е далеч от хората, но е богат, пълен с енергия. Който отива там, придобива много енергия и големи богатства. И аз отивам да придобия повече енергия, за да се върна отново между хората, да работя между тях и да им помагам. (с. 107/70)

Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – деня като минута – това зависи от условията, в които е попаднал... Понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл. За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до нисшите. (с. 120/70)

Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш във вис­шите светове, между разумните същества, и да слизаш долу, между нисшите същества, без да се поддаваш на техните влияния, без да се заразяваш от техните слабости и пороци. Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист: по дух, по Душа и по тяло. (с. 120/70)

Качването и слизането са състояния на съзнанието. (с. 36/42)

„Защо ние се храним?“ – За да израснем. „А защо трябва да израснем?“ – За да могат тия набрани енергии в нас да се превърнат, да минат от едно състояние в друго. „Защо трябва да се превърнат енергиите?“ – За да се прояви съзнателният живот у човека. „Защо трябва да се прояви съзнанието?“ – За да дойде самосъзнанието. Те са два полюса. Съзнанието и самосъзнанието, това включва само рамките на човешкия живот. То е живот на постоянните вечни промени, на скръб и радост…

Следователно, растенето подразбира да спуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божественият свят, и след туй да прокараш клонищата на своя живот в свръхсъзнанието – то пак е Божественият свят. Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят, и ще започне „новият живот, живот на хармония“, както го наричат, или още „живот на безсмъртие“, или живот, дето няма гниене… В съзнанието при сегашните условия ние съзнаваме, че стават известни промени. В нашето самосъзнание ние констатираме нашите погрешки или правите си дела. В самосъзнанието някой път имаме самоосъждане или възнаграждение за едно добро. Усещаме, че някои постъпки са прави, а някои не са. Но смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото свръхсъзнание. Човек трябва да мине през този период, да влезе в подсъзнанието, да забрави погрешките си. Защо? Добро е само това, което се помни. Ученик е само онзи, който помни само любовта, а забравя омразата. Ученик е онзи, който помни мъдростта, а забравя своите глупости. (с. 4, 5/27)

Когато тренът на някой човек спре, веднага всички разумни същества, на които съзнанието е свързано с неговото, т.е. всички същества, които влизат в неговата система, проявяват усилена деятелност. По този начин, силите в природата се уравновесяват. (с. 71/42)

Има две влияния в света: влияние на Божествените закони, което иде от възвишения свят, влияние на земните закони и сили, като електричество, магнетизъм и др. от нисш характер. За да избегне влиянието на земните закони, човек трябва доброволно и съзнателно да се подчини на влиянието на разумните, Божествените закони. (с. 119/25)

Ние сме обекти за Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. (с. 161/25)

Всяко нещо е на време и на място, когато се гледа на него от всички светове. (с. 174/25)

Изгревът е само един момент, когато съзнанието излезе от хоризонта и продължи пътя си. Всички останали моменти, през които съзнанието се движи, не представят изгрев. Залез е моментът, когато съзнанието се скрие зад хоризонта. (с. 209, 210/25)

Животът функционира едновременно в три свята: във физическия, в духовния и в Божествения. По какво се различават тия три свята? Кога живее човек на физическия свят, кога – в духовния и кога – в Божествения свят? Да живее човек само на физическия свят, това значи, съзнанието му да е отвън. За такъв човек казваме, че живее несъзнателно, като камъните в природата. Да живее човек в духовния свят, това значи, съзнанието му да е отвътре. Да живее човек в Божествения свят, това значи, съзнанието да е и вън, и вътре. Божественият свят включва в себе си и физическия, и духовния. Ако не е готов още за духовния свят, човек изпада в същата опасност, в която се намира параходът, когато вълните проникват в него. Докато вълните го бият отвън, той е в безопасност. Проникнат ли вътре в него, в скоро време той ще опита дъното на морето. Следователно, ако съзнанието на физическия човек проникне вътре в него, той непременно ще потъне. Едновременно той не може да живее и на физическия, и в духовния свят. Това са два свята, диаметрално противоположни един на друг. Докато живее със съзнанието си на физическия свят само, човек трябва да приема нещата както са, без да се рови в тяхната същина. (с. 85-86/41)

Докато човек живее на физическия свят, съзнанието му е външно. Той има отношение повече към външния свят, към материалната страна на нещата. Тази е причината, поради която той прави погрешки като дете. (с. 87/41)

Онзи и този свят са на едно място. Те се намират в съзнанието на човека. Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свят е в този свят… Кой запали нашето Слънце? Кой запали всички слънца във Вселената. – Някое висше съзнание. То слезе от разумния, т.е. от Божествения свят и с помощ­та на ключ, подобен на този на електрическата лампа, запали всички слънца. (с. 204/93)

Божественият свят е диаметрално противоположен на човешкия. (с. 148/61)

Ý

ИЗМЕРЕНИЯ

Четириизмерното тяло, ограничено от 8 куба, се нарича тесаракт. Движението на кубовете в тесаракта е от периферията към центъра. Четириизмерният свят се характеризира с четири координати. Той е свят на време и пространство... Тесарактът е тяло от четвърто измерение. Четирите измерения определят отношенията между съществата. (с. 79/3)

Кръгът е емблема на нещо. Той се отнася към величините от четвърто измерение. Кръгът означава времето. Той може да се измерва с други величини, затова, именно, се говори за квад­ратура на кръга. Щом е така, трябва да знаете, че в природата съществува абсолютна величина, с която всичко може да се измерва. При движението си тази величина присъства едновременно навсякъде, с всичките си точки, колкото и неуловими да са те. Каква е тази мярка, хората не могат да разберат. За тях тя всякога ще остане непонятна. (с. 82/3)

Кръгът представя идеалния свят за първото измерение. Кубът представя идеалния свят за второто измерение. Тесарактът представя идеалния свят за третото измерение. Тесарактът е ограничен от 8 куба. Той не може да се нарисува, т.е. не може да се сложи на плоскост. Както плоскостта е граница на куба, така кубът е граница на тесаракта. Можете ли да си представите тесаракта и да видите как се движи в пространството? За обикновеното съзнание това е невъзможно, но невъзможните неща за един свят са възможни за друг свят. (с. 82, 83/3)

Можем да дойдем до друго положение на Питагоровата теорема:

Възможностите на ума + Възможностите на сърцето = Възможностите на волята;

Възможностите на ума + Възм. на сърцето + Възм. на волята = Възм. на Душата

В. на ума + В. на сърцето + В. на волята + В. на Душата = В. на Духа

В. на У + В. на С + В. на В + В. на Душата + В. на Духа = В. на Бога, т. е. а2 + в2 + с2 +d2 + D2 = Б2. Възм. на ума + възм. на сърцето + възм. на волята + възм. на Душата + възм. на Духа + възм. на Бога = възможностите на Абсолютното, на Безграничното т.е. а2 + в2 + с2 + d2 + D2 + Б2 = А.

Чрез тази формула вие влизате вече в областта, в границите на трансцеденталното. (с. 90, 91/3)

Правата, абсолютна мярка, с която определяме живота, не седи нито в едноизмерния, нито в двуизмерния, нито даже в триизмерния свят. Тя се намира в четириизмерния свят – в света на четвъртото измерение. Доброто и злото се определят в света на времето и пространството. (c. 98/3)

Светът на четвъртото измерение е хармоничен. Там никакви престъпления не могат да стават. Защо? – Защото този свят е с обли, кръгли стени. (с. 98/3)

Кръгът е геометрическо място на точки, които са еднакво отдалечени от една вътрешна постоянна точка, наречена център. Кръгът е крайният предел, до който съзнанието на човека може да се разшири за всеки даден момент. (с. 197/4)

Съществата от Божествения свят имат форма на кръг и живеят в центъра на този кръг. От центъра на този кръг излизат радиуси към всички точки на кръга. Тези радиуси са проекции на мислите, които показват, че всяка частица, всяка клетка на тези същества е жива, интелигентна и способна да мисли. Те проектират своето съзнание навсякъде. Животът в този кръг се отличава с висша интензивна деятелност. В Божествения свят всичко е в пълнота – 100%. В ангелския свят деятелността се намалява, става 75%. Щом слезете на физическия свят, деятелността се намалява още повече. Там имате 25% съзнателна деятелност и 75% несъзнателна. С други думи казано: на физическия свят 25% от съществата са будни, а 75% – спят; в ангелския свят 75% са будни, а 25% спят. В Божествения свят 100% от съществата са будни. Това всеки може да провери в себе си. Някога умът ви е буден, светъл, мислите добре. Някога обаче настава едно умствено помрачаване, не можете право да мислите. (с. 216/4)

Какво трябва да направи човек, като дойде до крайните предели на кръга, който в дадения случай представлява неговия живот? – Той трябва да премине от един кръг в друг. Значи, всеки кръг е скачен с редица други кръгове. Центърът С представлява друга една реалност, към която човек трябва да се върне. (с. 7, 8/8)

Представете си, че имате един динамически център – начало на нещата. Понеже е в постоянно движение, този център ще бъде толкова голям, колкото е голямо съзнанието ви. В съзнанието на всеки човек се крият точно определени възможности, вследствие на което кръгът не може да стане нито по-голям, нито по-малък. Тази е причината, поради която човек не може да измени законите на природата. Запример, каквото и да прави, човек не може да не диша. (с. 272/17)

Като се движи в кръга на своите възможности и условия и ги използва разумно, човек развива съзнанието си, дохожда до състояние да работи, да пее и да се моли и мисли съзнателно. (с. 279/17)

В абсолютната реалност нещата се създават и изчезват мигновено. Абсолютният свят има много измерения. Който не е готов за този свят, ще се обърка. Той ще се чуди сам на себе си, как е възможно да няма форма. В съзнанието си носи някакъв образ за себе си, а всъщност нищо няма. Докато живее на земята, човек има представа за своя образ, но като влезе в духовния свят вижда, че образът му не е такъв, какъвто той го знае. (с. 106/12)

Ако живее изключително за себе си, човек се движи само във физическия, в едноизмерния свят. Когато пожелае да си намери другар или другарка, той се движи в двуизмерния – в духовния свят, в света на чувствата. Той започва да мисли освен за себе си, още и за ближния си. Щом мисли за Цялото, за Великото в света, човек влиза в Божествения свят. Физическият свят подразбира частите, а Божественият – цялото. Тази е причината, поради която физическия свят представя отражение на Божествения. Духовният свят пък е връзка между тия два свята. (с. 180/11)

Според някои учени, небесните тела са валчести, организ­мите са елиптични, а духовните – хиперболични. Ако видиш едно духовно същество, ще зърнеш само гърба му – неговия път. От това гледище хиперболата не е нищо друго, освен път на едно съзнание, елипсата е път на друго съзнание, а кръгът – път на трето съзнание. Като изучаваме пътя на тези съзнания, ние различаваме тяхното поле, както и силите, които действат в тия полета. В бъдеще, пътят на тези съзнания ще претърпи известна промяна. (с. 124/21)

Представете си сега един конус, висок 10 метра, и го пос­тавете в света на плоскостите, между същества, които имат съзнание на двете измерения; вместо конус, в техния свят ще се яви един малък кръг. Колкото повече прониква конусът в техния свят, толкова повече се разширява съзнанието на тия същества. Ще кажете, че тези явления нямат нищо общо със съзнанието на човека. Не е така. Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите измерения, те ще съставляват едно цяло. Ако прекарате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра. Краят на цилиндъра обаче няма да се види. Ако нашарите този цилиндър с различни цветове – червени, зелени, сини, виолетови – и го прекарате пак в двуизмерния свят, там ще се види във вид на кръг, който постоянно променя цвета си, като става ту червен, ту син, ту зелен и т.н. Съществата от този свят ще кажат за кръга: на какво се дължи свойството на този кръг, да променя цветовете си? Не, кръгът не се изменя, това е илюзия на съзнанието. (с. 40, 41/67)

Растенията живеят в едноизмерния свят. (с. 41/67)

По съзнание човек е триизмерна риба. Коя е причината, задето човек се е изправил на два крака, и по този начин днес се различава толкова много от рибата? Това се дължи на неговото триизмерно съзнание. Когато е живял в първото измерение на съзнанието и изучавал закона на събирането, съзнанието му е излязло вън от своя творчески център. Тогава той е вървял само в дължина. Животните пък са учили закона на изваждането. Човек е научил този закон от животните, които се занимавали с него хиляди години. При събирането съзнанието има две посоки на движение: едната към центъра на земята, а другата – към центъра на слънцето. И затова, когато човек постави в себе си този велик закон на движение, едното движение ще бъде по посока на корените, т.е. по посока на своето възвишено аз, на своята възвишена Душа. Другото движение ще бъде по посока на слънцето, т.е. към Бога. Ако човек се движи правилно в тези две посоки, той ще води благороден, възвишен живот. В своето обикновено съзнание хората имат само една посока на движение. Те се съобщават направо. (с. 42/67)

Умножението е закон на човешкото съзнание, закон на триизмерния свят. В света на плоскостите няма умножение. Умножението може да става само в триизмерния свят... Мнозина твърдят, че умножението може да се извършва и в двуизмерния свят, в света на илюзиите, на сенките. Запример, спиш, сънуваш нещо хубаво, но като станеш сутринта, нищо не остава от този хубав сън. Защо? – Защото ти си бил в света на животните.

(с. 42, 43/67)

Знанието не задоволява, защото то е от двуизмерния свят; то е същество, което има широчина и дължина, но няма дълбочина. (с. 43/67)

Когато се говори за Божествени идеи, за разумни идеи и за разумни хора, ние подразбираме, идеи и хора, които живеят в триизмерния свят. Когато се говори за ангели, подразбират се същества, които живеят в четириизмерния свят. Да се говори за триизмерното, за четириизмерното съзнание, това е много лесно, но да се обяснят, да се разберат тези понятия, да почне човек да функционира според тях, това е особено вътрешно благо за човека. (с. 44/67)

Добре е да се обичате, но знаете ли коя е причината за тази обич? Да допуснем, че вашето съзнание се намира в света на плоскостите, но имате желание да влезете в триизмерния свят. Търсите някой да ви помогне, не намирате. Най-после срещате едно същество, което живее в този по-висок свят, и то ви помага. Това същество ви помага и затова вие го обиквате. Следователно, Любовта в този случай е движение в обем. Вие можете да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви. Не разширява ли съзнанието ви, не можете да го обичате. Тъй щото, онзи, когото обичате, той ви въвежда в един нов свят. Не ви ли въвежда в този свят, никаква любов не може да се развие помежду ви. Ако съзнанието на някой човек е достигнало до триизмерния свят, той непременно трябва да обикне някое същество с по-високо съзнание, от четириизмерния свят, което да го внесе в този по-висок свят. (с. 48, 49/67)

Който се обезсърчава, той е в двуизмерния свят. (с. 55/67)

Ако сте адепт, който живее в четириизмерното съзнание, принципът на злото още от далеч ще ви познае, ще има високо почитание и уважение към вас, като към човек, който дълбоко мисли и разбира великите закони на живота и природата.

(с. 56/67)

По естество човек е двоен: в него има едно разумно същес­тво, което не взима участие в личния, в обикновения му живот. Това същество повече мълчи; докато не го запитат нещо, не говори. То вижда страданията на човека, но нищо не казва, никакъв съвет не дава. То гледа спокойно страданията, сълзите на човека, но щом той се обърне към него за някакъв съвет, веднага му дава. Щом това разумно същество даде съвета си, веднага се отдалечава. То никога не се интересува от последствията на нашите постъпки. (с. 274/67)

Понеже имат еднакви радиуси, и трите окръжности са равни помежду си. Обаче, те се различават по своята дейност като образи на живата природа. Средната окръжност, с център А, пресича двете окръжности в центровете им В и С, което показва, че има нещо общо с тях. Следователно, този свят има нещо общо с останалите два свята – с духовния и с физическия. (с. 24/50)

Вътрешният свят на човека е външен свят на Бога. Ако излезе от своя център, човек влиза вече в центъра на Божествения свят. Остане ли в своя център, той е във външния свят на Бога, в периферията на Божествения свят. И обратно, когато се движи по периферията на своя живот, той минава през центъра на Божествения свят. (с. 25/50)

Точката е безпространствена на физическия свят, но в духовния свят представя проекция на едно висше съзнание. Правата линия е проекция на точката в равнината, т.е. на физичес­кия свят. Съзнанието на човека е проекция на Божествения свят. Следователно, когато говорим за съзнанието, подразбираме проява на Божественото начало в света; когато говорим за точката, разбираме проява на същество от духовния свят; когато говорим за права линия, разбираме човека, проявен на физическия свят. Като разглеждате тия неща по този начин, ще намерите връзка между съзнанието, безпространствените силови центрове – точките и проекциите на силовите центрове в известно направление – правите линии.

Следователно, за да се измени човешкият характер, да се измени посоката на неговото движение, т.е. посоката на правата линия, трябва да се знаят законите на безпространствените точки, т.е. на силовите центрове. За да се използуват силовите центрове, трябва да се знаят законите на Божественото съзнание, или законите на човешкото съзнание, като проява на Божественото. (с. 106, 107/47)

Работа, песен или музика и мисъл са три свята, които се преплитат взаимно и образуват кръга, в който човек се движи. Като се движи в кръга на своите възможности и условия и ги използува разумно, човек развива съзнанието си, дохожда до състояние да работи, да пее и да се моли и мисли съзнателно. (с. 279/17)

Този кръг е една определена величина в природата, образувана от безбройното число кръгове, които съществуват. Животът на човека е един определен кръг. Линиите АВ и СД представляват сили, които подтикват този кръг към действие. Първата сила, АВ, разделя кръга на човешкия живот на две части; втората сила, която означаваме с СД, е в противовес на първата. И тя разделя кръга още на две части. Тия четири равни части на кръга означават четири велики фази, през които минава човешката Душа: физическият свят, астралният свят, умственият свят и причинният свят. При сегашните условия човек използва само една четвърт от този кръг. Тия четвъртини означаваме с числата 1, 2, 3, 4. Значи вътрешността на човешкото съзнание се отнася както 1:4. (с. 3, 4; 30/28)

Кръгът е една проекция на сили, проекция от четвъртото измерение. Четвъртото измерение е силово движение във всички посоки. Туй движение е във всички посоки, затова там ще срещнете най-голямото противоречие. Някои от вас може да се заблудят, да мислят, че туй движение е навън. Не, туй движение не е навън. То е вгънато навътре към центъра. Следователно, този център, който се вижда в кръга, това е една вечна спирала; една проекция на сили. Кръгът е проекция на нашия триизмерен свят. (с. 45; 30/28)

И тъй, когато тялото се смалява, умът се увеличава; когато умът се смалява, тялото се увеличава – обратен процес. Когато сърцето се увеличава, причинният свят, Душата се смалява, т.е. не се проявява. Когато сърцето се намалява, Душата се увеличава. Когато тялото се увеличава, умът се смалява. Когато умът се смалява, тялото се увеличава. Когато чувствата се увеличават, Душата се намалява. Когато чувствата се смаляват, Душата се увеличава. Това са закони в природата. (с. 11; 30/28)

И тъй, всяка четвърт от кръга е цял кръг. Той е проекция. Втората четвърт е проекция от четвъртото измерение. Третата четвърт спада към петото измерение, а четвъртата – към шестото измерение. Това са проекции от по-висши светове на нашия. Като проекции те не се виждат – другояче не може да си ги представим просто. Ако мислите, че целият живот се изразява само във физическото тяло, може да попаднете в една погрешка. Първата четвърт представлява първите седем години и се занимава с астралното тяло. Третата четвърт представлява други седем години и се занимава с мозъка. Последната четвърт представлява пак период от седем години и се занимава с причинното тяло. След това пак се повтаря същия процес. Тъй щото, на всеки седем години енергиите в човека се трансформират. При това, тия седем години пак имат подразделения по месеци. (с. 17; 30/28)

Човечеството едва сега започва съзнателно да живее в триизмерния свят… Сегашните хора говорят за слизане на голяма дълбочина и изкачване на голяма височина, но какво всъщност представят дълбочината и височината, не знаят… Като говорим за дълбочина и височина в пространството, имаме пред вид дълбоките и високи човешки мисли и чувства, чрез които като форми се изявява съзнанието. (с. 45/52)

Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения. Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения. Затова именно, духовният живот мъчно се поддава на описание. Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек преживява.

Какво представя духовният свят, не може да се каже. Съзнателно или не, човек живее в духовния свят, без да го вижда. Той вижда само границата на четириизмерния свят. Като влезе в петизмерния свят, тогава вижда и разбира четириизмерния. Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае, какво става с умрелите. (с. 43,44/44)

Ý

МИНАЛОТО

Представете си, че имате три съзнания А, В и С. Те са произлезли едно от друго. От съзнанието А е произлязло съзнанието В, а от В е произлязло съзнанието С. Значи, съзнанието А е първичното съзнание, което се проявява в областта на времето и пространството. Какви са отношенията на трите съзнания към времето и пространството? Да приемем, че съзнанието А се е проявило през периода на пролетта, съзнанието В – през периода на лятото, а съзнанието С – през периода на есента. В зависимост от годишните времена се определят отношенията между тези три съзнания. Същевременно всяко съзнание определя, какви са били материята и условията през времето, когато то се е проявявало. Запример, от съзнанието А може да се определи, какви са били условията и материалите, с които даден човек е разполагал в пролетта на своя живот. Като се знае това, всеки човек може да се върне в своето минало, да види какви са били условията, при които се е развивало неговото съзнание. В това отношение окултният ученик трябва да научи закона, с помощта на който може да се връща в своето минало, като в архива. Щом разрови тази архива, той ще види какви са били условията, през които е минал в предишните си съществувания, докато дойде до сегашното си развитие. В различните животи той е минавал през различни условия, които са внесли в неговото съзнание различни сили, различни качества и способности. (с. 207, 208/3)

Някой ден сте отлично разположени, въодушевени, изпълнени с възвишени мисли и идеи, с благородни желания да помагате на човечеството. На другия ден, обаче, всичко това изчезва; вие падате духом и казвате: Не струва да живее човек за другите. Всеки трябва да мисли за себе си. Питам: на какво се дължи тази рязка промяна в разположението? В първия случай вашето съзнание е минало през пролетта на живота ви; значи вие сте се намирали в съзнанието А. При втория случай сте влезли в съзнанието С, когато сте преживели състояние подобно на есента на вашия живот. (с. 208/3)

Пътувате през съзнанието D, при голям сняг, виелица и студ. При това съзнание, което представя зимата на вашия живот, вие имате лошо настроение, лошо разположение на Духа. Краката ви и ръцете ви са измръзнали, треперите от студ... Ако някой човек е преял, как ще му помогнете? Ще го заставите по някакъв начин да повърне храната, или да вземе очистително. И в единия, и в другия случай трябва да се действува бързо. Иначе има опасност от отравяне на кръвта. Такива отравяния могат да се предизвикат и в съзнанието на човека от наслояване на горчиви чувства и противоречиви мисли. Тогава казваме, че човек се намира в съзнанието D, т.е. в зимата на своя живот. Следователно, според философията, която е изработил за живота, човек може да живее в едно от тия четири съзнания А, В, С и D, и тогава животът за него ще бъде или ад, или рай.

Често в живота на човека тези съзнания си влияят взаимно. В това влияние се забелязват известни пермутации, които могат да се отразят благоприятно, или неблагоприятно върху човека. Да допуснем, че съзнанието А представя възходящо състояние, при което самото съзнание се движи към даден център, като ту се отдалечава, ту приближава към него. Когато се приближава към своя център, съзнанието на човека придобива повече енергия, вследствие на което и бързината на движението му се увеличава. Ако пък съзнанието В се намира в низходящо състояние, казваме, че то се отдалечава от своя център, вследствие на което приема по-малко енергия. Щом приеме по-малко енергия, и движението му е по-бавно, по-слабо. Сега, като знаете в какво състояние се намират съзнанията А и В, определете в какво състояние ще се намира съзнанието С, във възходящо или низходящо?...

Допуснете, че съзнанието В представя земята, а съзнанието С – месечината, която се движи около земята. При това допуснете, че съзнанието В е във възходящо състояние. Определете тогава, в какво състояние ще се намира съзнанието С, което се движи около В, като ту се приближава, ту се отдалечава от него. Това можете математически да изчислите и ще видите, дали съзнанието С се намира във възходящо или низходящо състояние.

И тъй, когато се говори за възходящо и низходящо състояние на съзнанието, имаме предвид добрите и лошите разположения на Духа. Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнанието. Когато е мрачен, тъжен, скръбен, той се намира в низходящо състояние на съзнанието си. Какво трябва да направи човек, за да внесе равновесие в съзнанието си?... Човек трябва да познава свойствата на елементите, които влизат в съзнанието му за всеки даден момент, за да може да ги превръща от низходящо във възходящо състояние. (с. 209, 210/3)

Погрешките се предизвикват от ненавременно влизане на човека в една или друга област на живота, за която или не е готов, или отдавна е минал. Запример, по невнимание човек може да попадне в миналото, да се върне назад, или в бъдещето, за което още не е готов. Обаче, попадне ли в настоящето, той се хваща с двете си ръце за миналото и бъдещето, чрез които уравновесява силите на своя организъм. (с. 80/49)

Видите ли, че някой човек се гневи, сърди, обезсърчава, ще знаете, че в дадения момент той не мисли. Щом се гневи и обезсърчава, той е попаднал или в миналото, или в бъдещето. (с. 81/49)

Всеки човек трябва да дойде до някакъв проблясък в съзнанието си, да си спомни нещо от далечното минало. Когато новият пророк дойде в човека, с него заедно ще дойде и проб­лясъкът, т.е. пробуждане на висшето съзнание. Пробуди ли се висшето съзнание в човека, заедно с това ще се преустрои и неговият външен и вътрешен живот. Преустрои ли човек себе си, ще преустрои и външният свят. (с. 172/89)

Другият свят се отличава по това, че там съзнанието на човека се разширява. Там миналото на човека става настояще. Той разглежда живота си от ранното си детство до края на земния си живот и вижда всичко, което е правил – добро и зло. Той се чуди, как е допуснал известни грешки, без да ги изправи нав­реме. Грешките не се дължат само на един човек или на едно условие. Много неща, много фактори са свързани с грешките на хората. Те датират от неговото минало, а последствията им са в настоящето. Може, от тебе зависи. Светът, в който живеете е свързан с друг свят над него – Божествения свят. Следователно, ако живееш според законите на Божествения свят, ти ще живееш в един уреден свят, без грешки и противоречия. (с. 286-287/55)

Днес е необходима връзката между съзнанията на всички хора. Щом тази връзка се възстанови, Божествената енергия ще потече в тях. (с. 219/68)

Ý

ПРИЕМАНЕ НА МИСЪЛ

Всяка мисъл трябва да се приеме направо от своя източник. Мисълта е проява на разумния свят. Докато дойде до човека, мисълта може да премине през няколко пункта и на всеки пункт да претърпи известно пречупване. Ето защо човек трябва да се свърже с умствения свят, за да могат мислите да дохождат нап­раво в неговия ум. Това значи да приеме една мисъл направо от нейния източник. За да запазят чистотата си, Божествените мисли трябва да се приемат непосредствено от техния източник. Когато сте готови да реализирате една мисъл, това показва, че сте я приели направо от нейния източник. Започнете ли да се колебаете да изпълните ли тази мисъл или не, това показва, че тя е минала през много среди, през много мозъци, вследствие на което е изгубила своята чистота и сила. (с. 61/4)

Колкото по-дълбоко се спущат корените на вашите идеи в земята, толкова по-високо в съзнанието ви проникват клоните им, т.е. толкова по-високо сте отишли към Бога. За тази цел, вие трябва да знаете как да трансформирате силите на своя организъм. Да трансформирате силите си това значи да знаете какъв елемент да внесете в своя ум и в своето сърце. Щом намерите този елемент и го внесете в себе си, в ума ви ще се родят красиви мисли, а в сърцето – възвишени и благородни чувства. (с. 150/4)

За следния път ще ви дам темата: „Най-определената мисъл в човешкото съзнание“... Сега искам да отговоря отчасти на въпроса отде произтичат противоречията в живота. Представете си, че точка А на фигурата е едно мислещо същество, което проектира мислите си по направление на точка В –един жив обект. Изобщо, човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект... Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същес­тво. Човек може да мисли само за живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува. Ако едновременно и съществото Д от фигурата проектира мисълта си към В, тогава А и Д имат една допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят. Ако съществото Д има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? – Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, впоследствие на което той има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно противоречие. Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в живота. За да се спасят съществата А и Д от противоречия, на помощ им идва друго същество С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и Д става по-възвишена. Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образуват триъгълника АСД. Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център – С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център – С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и Д. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. (с. 225, 226/4)

Докато човек отправя мисълта и чувствата си към един по-висок център С, с по-високо съзнание от своето, той всякога ще се ползва от светлината на това съзнание, която постоянно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С1, вследствие на което светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни.

(с. 227/4)

Докато стигнат до вашия ум, те минават през умовете на ред същества от по-високи йерархии и най-после до вас достига едва един лъч от тия мисли. При това помнете, че Божествените мисли посещават човека, когато се намира при най-неблагоприятни условия на живота. (с. 242, 243/4)

За да се яви възвишена мисъл у човека, той трябва да насочи своя поглед нагоре. То значи: той трябва да превърне твърдите вещества в себе си в течни, течните във въздухообразни и така да обърне погледа си нагоре. Отгоре ще дойде помощта му. Не мислете, че човек сам може да създаде в себе си възвишени и светли мисли! За да попадне някоя светла мисъл във вашия ум, преди всичко, тя е минала през ред същества по-възвишени и по-благородни от вас. Ако и вие дадете благоприятни условия за развитие, тя ще ви повдигне. Същевременно вашите мисли отиват надолу, към същества по-нискостоящи от вас. Значи, в природата става прекръстосване на мислите. Висшите същества влияят на човека, но и човек им влияе. Човек влияе на по-нискос­тоящите от себе си, но и те му влияят. (с. 6, 7/8)

Чрез мисълта си човек се свързва с интелигентните центрове във вселената, и по този начин предава тяхната мисъл. (с. 34/10)

Задачата на човека е да бъде проводник на Божиите мисли и чувства... Каквато работа и да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото начало в света. (с. 200/16)

Когато съзнанието на човека е високо, той реализира само ония мисли и желания, които имат отношение към съзнателния живот. Те увеличават светлината, както на неговото съзнание, така и на съзнанието на неговите ближни. Тия мисли и желания наричаме добри, светли. Всяка мисъл и всяко желание, които отнемат светлината на човешкото съзнание, наричаме лоши, тъмни. Те не трябва да се реализират. (с. 111/18)

Не можеш да имаш права мисъл, докато не научиш законите на умствения свят, дето съзнанията на всички същества са свързани едно с друго. (с. 216/21)

Когато човек пълни съзнанието си с ненужни работи, нарушава Божиите закони и сам се спъва. След това започва да страда и се чуди защо идат страданията. Причината на страданията е, че поради непослушанието си, хората прекъсват връзката си със своите приятели, които им помагат. Радостта произтича от факта, че човек поддържа връзката си със своите приятели. Колкото повече връзки има човек с разумните същества, толкова по-големи са придобивките му. Като знаете това, правете връзки с разумните същества, които не виждате. Вашите добри мисли и чувства стават причина за свързването ви с тях. Държите ли в съзнанието си някаква материална връзка със същества, подобни на вас, вие непременно ще се разочаровате. (с. 197/49)

Още със ставането си от сън човек трябва да се обърне към Великото съзнание в живота, да се свърже с Него и да възприеме поне една Негова мисъл, или едно Негово чувство. Направи ли човек тази връзка, приеме ли нещо от Бога, работата му през деня ще върви добре. (с. 19, 20/47)

Най-простите неща, които ви спъват в живота се заключават в кривата мисъл, която допущате в ума си, че хората не ви разбират. Щом допущате тази мисъл, това показва, че по съзнание вашето съзнание и това на другите, не са на еднакво ниво. Кажете ли, че някой не ви обича, това показва, че вашето и неговото съзнание не са на еднакво ниво. Кажете ли, че между хората няма братски отношения, пак същото нещо. Това подразбира, че всички хора не са на еднаква степен на развитие. (с. 24/90)

Вие можете да черпите сила от подсъзнанието на хората, дето се крие истинското богатство.

Свързвайте се със съзнанието на светиите, на великите хора в миналото. Те са живели някога, но и сега живеят. Христос е живял някога и сега живее. (с. 131/52)

Ý

ОГЛАШЕН. ВЯРВАЩ. УЧЕНИК

Оглашените имат отношение към материалния живот. Те вярват в богатството, в материалните блага. (с. 11/25)

Вярващите са хора на духовния живот, в който човек дава толкова, колкото взима. Учениците имат отношение към Божествения живот.

Ученикът знае как да раздава.

Жертвоприношението без любов подразбира живот на личния егоизъм.

Ученикът, който живее в Божествения свят, стои над всички, без да мисли за това, без да съзнава положението си, благодарение на което нищо долно, ниско не го засяга. (с. 12/25)

Когато се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, ние разбираме тялото, умът и сърцето на сегашния човек. С това се обяснява, защо понякога човек се чувствува разширен, с особено просветление на ума си, като че ли целият свят е негов, но след малко време изгубва това състояние и слиза до стъпалото на своя обективен ум. Със своя ограничен ум и с ограниченото си сърце той не може да задържи Божествените мисли и чувства, които са го посетили. Ученикът трябва да различава тези състояния, за да не изпада в илюзии, нито да се надценява. Божественото учение разполага с методи за трансформиране на енергиите в човешкия организъм. Щом енергиите се трансформират, и съзнанието на човека минава през големи промени.

Докато се държи за сегашното си съзнание, човек не може да се развива. И в рая да влезе с това съзнание, той пак ще излезе навън, или най-малко отново ще потъне. (с. 183, 184/25)

Не се отива лесно на Луната, а още по-мъчно може да отиде човек на Слънцето. Какво се иска за това? Само онзи може да отиде на Слънцето, който е минал през 999 милиона форми и е опитал любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено. Който е ходил на Слънцето е всякога радостен и весел. Знае, отде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език. Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата Душа. (с. 219, 220/25)

Обикновеният ученик и ученикът на Божествената школа се различават по степента на съзнанието си, а оттам и по своите възгледи за живота и природата. (с. 228/25)

Центърът не се мени. Под „прав път“ разбираме тесния път, по който може да върви само един човек. Значи, за всеки човек е определен специфичен тесен път, по който трябва да отиде при Бога, т.е. при центъра на живота. Всички хора се движат по периферията, но всеки тръгва от специфична точка, определена за него, и се движи по един от радиусите на кръга. Всеки радиус представя специфичен път, по който човек се движи. (с. 79/49)

Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата Душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им. Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове. За да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка с възвишените същества, които да му дадат начин за работа. (с. 66/45)

Казано е в Писанието: „Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи, какво да правите!“ Като знаете това, вие трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата си и умовете си за Него. (с. 66, 67/45)

Като учи човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото. (с. 130, 131/45)

Има същества, за които Слънцето нито изгрява, нито залязва. За тия същества Слънцето вечно свети. Тези същества се намират на висока степен на съзнание. (с. 286/46)

„Ти Си Син на Бога живаго“... Христос отговори на Петра: „Блажен си Симоне, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец мой, Който е на небеса“ (17 ст.) Мнозина биха желали да дойдат в положението на Петра, да имат съобщение с Бога, но даже и Петър не задържа това съзнание за дълго време. Не се мина много, и той каза на Христа: „Смили се за себе си, Господи, няма да ти бъде това“ (22 ст.) – Тук Петър изгуби Божественото си съзнание, и изпадна в човешко съзнание. Това, което стана с Петър, става с всеки човек. То е вътрешно състояние, през което всеки човек неизбежно минава. Докато живее в Божественото съзнание, човек е готов на всякакви жертви за Бога и за ближния си. Изпадне ли в човешкото съзнание, той започва да се чуди, защо е влязъл в този път на страдания, защо не мисли за себе си, за своя живот. И Петър се чудеше на Христа, защо се излага на такива страдания, защо не помисли и не се смили за себе си. Той знаеше, че Христос има сила да победи света и да се избави от страданията и се чудеше защо не направи това. (с. 287, 288/46)

Любите ли, вие ще бъдете в Божествения живот. В Божествения живот има само качване от едно стъпало на друго, обличане на нови дрехи и влизане във врати, които водят към радост и изобилие. В човешкия живот има слизане, събличане и излизане. Влезете ли за момент само в Божествения свят, благодарете за това, което сте получили, и се върнете у дома си да си дадете отчет за всичко, което сте дали и взели.

И рече му Симон Петър: „Ти Си Син на Бога живаго“. Синът подразбира отношение, връзка между Божественото и човешкото съзнание. Тази връзка е като свещта, която посочва пътя на пътник, който се е объркал в тъмна нощ... Както Слънцето огрява нещата и показва пътя на човеците, така и връзката между Сина и Бащата озарява човешката Душа и я повдига. Слънцето осветява земята, а Божественото съзнание носи радост, светлина и свобода за човека. (с. 295/46)

Кога се моли човек от Душа? Когато се намира на кладата, дето ще го горят. В този момент той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата Душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към съзнанието на Бога. (с. 13/47)