Важно е човек да знае своята основна отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на Земята... Моментът на излизане на Душата от Великото съзнание е точно определен. В това отношение всяка Душа представлява единица, т.е. някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на Земята. (с. 36, 37/4)

Всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят. И всяко субективно преживяване на човека има свой външен израз. Докато външният свят се отразява във вътрешния свят на човека, той не е още в реалността на живота. И докато външният му свят се отразява във вътрешния, човек не е още в реалността на живота. Божественият свят е абсолютна реалност, без никакво отражение. (с. 220, 221/4)

Всички неща са постижими само в Божествения свят. За Божественото всичко е възможно. Всички Божествени идеи могат да се реализират на сто, а човешките – отчасти. (с. 236/4)

Изгуби ли посоката на Божествения свят, човек се натъква на големи противоречия. (с. 181/11)

Колкото по-разнообразен е животът, външно и вътрешно, толкова повече Божественото се изявява. Божественото внася разнообразието... Човешкият живот сам по себе си е еднообразен. Иска ли да живее в истинското разнообразие, човек трябва да влезе в Божествения живот. (с. 186, 187/11)

Невъзможно е обикновеното човешко съзнание да стои по-високо от Божественото съзнание. На първо място е Божественото съзнание, а след него иде човешкото или обикновеното. (с. 139/15)

Докато живее във висшето съзнание, старият всякога ще бъде по-силен от младия. Ако старият живее в обикновеното съзнание, а младият – в Божественото, той наистина ще бъде по-силен от стария. Значи силата на човека се крие в неговото висше съзнание. (с. 139/15)

Материализмът има отношение към обикновеното, т.е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание. То дава сила на човека да реализира копнежите на своята Душа. Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимите неща стават постижими. Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи. (с. 139, 140/15)

Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание. Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка. (с. 140/15)

Всяко неизпълнение показва прекъсване на връзката между Божественото съзнание и обикновеното съзнание. Ще възстановиш тази връзка и ще изпълниш обещанието си. Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човека, това значи, да се възстанови връзката между ума и сърцето, между Душата и Духа. Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка. (с. 140, 141/15)

Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш. И само с Божественото съзнание нищо не можеш да нап­равиш. Обаче, двете съзнания, свързани заедно, представят велика сила. Какво представя Божественото съзнание? – Височина, т.е. висок планински връх. – Какво представя обикновеното съзнание? – Долина... Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности. Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране. (с. 141, 142/15)

Човек трябва да се свърже със себе си, със своето висше съзнание, с живата природа. Само така той може да познае Бога. (с. 172/15)

Да прави човек добро, това е от значение първо за самия него, а после за другите. Когато правите добро, Божественото око, т.е. Висшето съзнание в Космоса наблюдава, помага ви и се радва, че се поддавате на импулса, който доброто произвежда във вас. Вие възприемате тази радост и се чувствате мощни в приложение на доброто. (с. 24, 25/17)

Като ученици, стремете се към Божественото начало, към великата философия на живота. Да съзнаваш, че живееш за всички, без да загубиш себе си, това значи да си дошъл до великата философия на живота. (с. 56/17)

За да се справи с ограниченията и противоречията в живота, човек трябва да има съзнание за Божественото начало в себе си... Тъй щото, кажете ли „аз“, разбирайте Божественото в себе си. Само Божественото включва доброто, което произлиза от Любовта, и Истината, която произлиза от Мъдростта. (с. 172, 173/17)

Висшето начало в човека е неговият Дух. Духът и умът в човека са прогресивни, безформени, защото са в постоянно движение. То се изразява не чрез права линия, а чрез лъч. (с. 82/20)

Има малки неща, които не се разбират; има и големи неща, които не се разбират. Големите неща за нашето съзнание са малки за Божественото съзнание. (с. 124/20)

Божественият живот в човека постепенно руши всички криви идеи, всички неправилни връзки, а създава прави идеи, прави, хармонични връзки, които го довеждат до правилно разрешение на важните проблеми в живота. (с. 151/66)

При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. (с. 35, 36/42)

Ý

ЩО Е БОЖЕСТВЕНО НАЧАЛО?

Помните ли кога сте слезли на Земята? Ти знаеш, че живееш на Земята, но началото на своя живот не знаеш. Къде отиваш, не знаеш. Къде ще спреш временно, пак не знаеш. Ти се движиш между полюсите на Вечността. Казва се, че си излязъл от Бога, но няма да се върнеш там, отдето си излязъл. Пак ще се върнеш в Бога, но в област, в която никога не си стъпвал. Между мястото, отдето си излязъл и дето ще се върнеш, има една малка празнина, която Бог ще запълни. Там е Божественото съзнание. Значи, Бог ще свърже двата края и ще образува кръг. Един ден, когато ти се наситиш на Вечността, в тебе отново ще се яви желание да слезеш на Земята. Бог ще премахне връзката на двата полюса и ти ще започнеш да слизаш. (с. 243, 244/78)

Помнете: всичко, което става в света, се ръководи от всемогъщото Божествено съзнание, което прониква в цялата природа и хроникира нещата. Божественото съзнание никога не забравя. То отдава на всекиго заслуженото. (с. 273/14)

Няма мисъл, вложена в свръхсъзнанието на човека, да не се реализира чрез работата на свръхсъзнанието. Всички недъзи могат абсолютно да се изправят, но при условие на Абсолютна Вяра. В свръхсъзнанието човек може да проектира всичко, каквото пожелае, но без никакво съмнение. (с. 90/33)

Дълбокото, силното, което взима участие в чувствата, мис­лите и постъпките ви, е Божественото начало у вас. В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност – както към себе си, така и към окръжаващите. (с. 239/4)

Божествената мисъл от човешката се различава по своята интензивност, по своята широчина, дължина и дълбочина, както и по своето съдържание. За да направите точна разлика между тия два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в каквото пристигат до човешката Душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се качите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина в Душата ви. Мощно нещо е Божественото. (с. 242/4)

Божественото носи условия за растене. В него няма почивка, няма и неутрална зона. Влезете ли в Божествения свят, вие непременно трябва да вземете известна посока. Там не се позволява никаква почивка; там всички същества работят. Който се опитва да седи без работа и да почива, той неусетно ще излезе от този свят. В който свят и да попадне човек непременно трябва да работи върху себе си. Не работи ли върху себе си, другите ще работят върху него. (с. 259/4)

Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. (с. 229/4)

Ако някой извърши престъпление и не се повдигне, съзнанието му не се пробужда. При това съзнание той не е в състояние да измени лошите аспекти на своя живот. Задача на всеки човек е да изучава законите на висшето, Божественото съзнание. Само чрез тези закони той може да се справя с недоволството си. (с. 91/15)

Божественият свят е свят на светлина и на любов. (с. 69/15)

За да запази своята самостоятелност и устойчивост, човек трябва да има една опорна точка, отдето да започне. Опорната точка в човека представя Божественото Начало. Едно отличително качество на това начало е неговата неизменност. Изгуби ли Божественото в себе си, човек всичко губи. Докато се държи за Божественото, като за център, човек представя кръг. Изгуби ли този център, в него става особена промяна, удължаване, вследствие на което той придобива два центъра и се превръща в елипса. Сегашният човек представя елипса, същество с два центъра, т.е. с два морала, с две посоки на живота – нагоре към Бога и надолу към земята. Когато Божественото Начало в човека вземе надмощие, животът му постепенно се изменя, елипсата се приближава към кръга. Да премине човек от елипса в кръг, това значи, постепенно да реализира възможностите на Божественото начало в себе си. Всяка точка от неговия живот има право отношение към Божественото, като към централна точка, еднакво отдалечена от всички точки на окръжността. Точките на окръжността са еднакво отдалечени от центъра на кръга, но те се различават по интензивност и по възможности, които са вложени в тях. (с. 56, 57/46)

Истината е Божественото начало в човека. (с. 284/40)

Ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си, да влизат слънчевите лъчи, да го осветяват... Има и друго слънце – в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена. Някои го наричат Божествено начало в човека, други – светла идея и т.н. (с. 255/17)

Ý

ЩО Е БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ?

Що се отнася до същината на живота, това е въпрос, който никога няма да разрешите. Да разберете същината на живота, това значи да разберете, какво представя Бог в своята пълнота. Невъзможно е да разбереш Бога във всичката негова пълнота. Вие не можете да разберете дори, каква е будността на Неговото съзнание. Той всеки момент е буден, съзнанието му обгръща всичко, чувствува се господар, неограничен, мощен в своите възможности да направи каквото пожелае. За вас това е непонятно. (с. 58/3)

Де е животът? – В самите вас. Вглъбете се в себе си, ако искате да намерите живота. Това чувство на живота, което окултистите наричат Божествено съзнание, се движи с неимоверна бързина. То се движи с такава бързина, че в един момент само можете да отидете дето искате: на Слънцето, на Сириуса, на Венера и т.н. Понеже това движение е абсолютно, то като че ли поглъща всички останали движения, а неговото остава незабелязано. (с. 68/3)

Като се каже единица, разбираме колективното, Божественото съзнание, което включва в себе си всичко. В двойката се проявяват два велики центъра – Божественото и ангелското съзнание. Значи, в единицата няма деление на нещата, в нея съществува само едно съзнание – Божественото. В двойката и в тройката, обаче, се явява деление на колективното съзнание. (с. 184/3)

Под единица подразбирам всеобемащото съзнание, което непрестанно изпуща от себе си лъчи. Всеки лъч, който излиза от човека се означава с числата едно, две, три, десет, хиляда, до милиони; всеки лъч има свое предназначение. В този смисъл всеки човек включва, т.е. съдържа в себе си, единицата. (с. 150/67)

За вас е важно да мислите, да намерите метод, чрез който да възстановите равновесието на вашето съзнание. За тази цел достатъчно е винаги да помните, че има една връзка у вас, която никога не се къса, никога не се променя. Тя винаги остава еднакво силна, еднакво здрава. Освен вие самите, никой друг не е в състояние да скъса тази връзка. Ние наричаме тази връзка „M“. Тази връзка представя вечно движение, вечно проникване на Божественото съзнание във всички същества, и движение на тези същества към Божественото съзнание. Всеки е опитвал и опитва тази връзка. И при най-лошото състояние да се намирате, вие всякога чувствате, че нещо силно във вас поддържа Духа ви. Всички да ви изоставят, вие дълбоко в себе си чувствате, че има нещо здраво, неизменно, което поддържа равновесието на вашето съзнание. Това се дължи на онзи лъч от Божественото съзнание, който прониква в Душата на всички хора. (с. 221, 222/3)

Кръгът пък представя Божественото съзнание, в което човек се движи. Това съзнание е общ център на всяко движение. (с. 64/3)

Първият закон на живота е поляризирането. Това показва, че кръгът, който представя целия живот, е разделен геометрически на две равни части. (с. 64/3)

Следвайте кръга на Божественото съзнание, дето няма страдание, няма недоволство. Който влезе в този кръг със своето недоволство, сам попада в устата на астралната змия. Той бива изхвърлен вън като пророк Иона. Три деня ще седите в устата на змията и като се пробуди съзнанието ви и схванете погрешките си, тя ще ви изхвърли вън. Оттук пак може да влезете в кръга на Божественото съзнание. Влезете ли в този кръг, пазете се от недоволството. Там не се позволява нито сянка от недоволство. (с. 93, 94/15)

Какво представя Божественият свят? – Свят на абсолютна свобода. Минаването на човека от физическия към Божествения свят означава освобождаване, минаването му от Божествения към физическия свят означава ограничаване. (с. 123/15)

Божието око, Божието съзнание е будно за всичко, което става във вселената. Той всичко вижда и всяко нещо туря на мястото му. (с. 258/4)

Човешкото съзнание може да се проектира извън индивида, т.е. съзнанието на една Душа може да се проектира и да пусне корени в друга Душа. Разбира се, това се отнася до висшето, до Божественото съзнание. Когато ние казваме, че Божественото живее в човека, подразбираме, че има едно специално място, дето Божественото съзнание е локализирано. У човека има една особена любов, едно особено съзнание – да съзнава само Бога и то като едно цяло вътре в себе си. (с. 5/6)

Божественото съзнание се движи два пъти по-бързо, отколкото човешкото съзнание, но нам се чини, че пътят, който изминава то е два пъти по-дълъг, защото не сме тъй будни за него, както сме будни за физическото съзнание. (с. 8/6)

Човешкото съзнание е само орган – носител на Божественото съзнание. (с. 8/6)

Значи, в съзнанието на човека едновременно има две течения, които трябва да се доловят. (с. 8/6)

Ако ти се подчиниш на това, което Божественото съзнание ти подсказва, след време, в твоите старини, туй висше съзнание ще дойде да ти обясни всичко. Това е, което съвременните философи наричат висшето „Аз“ в човека. И тъй, в човека има две съзнания: нисше и висше съзнание. Божественото е висшето съзнание и като дойде То, ще ти обясни нещата, защото То черпи знанията си от един по-висш източник. Туй съзнание ще хвърли светлина върху всички философски въпроси, които занимават ума ви. (с. 9/6)

Няма какво да се смущавате, да правите разлика между вашето съзнание и Божественото съзнание. Ще направите един малък опит, да знаете как да различавате тия съзнания. В човешкото съзнание има едно малко колебание, което може да проверите на опит. Това колебание може да си представите като една вълнообразна линия. Вълните показват постоянните колебания в човешкото съзнание. Затова, именно, човек е всякога недоволен от себе си. Обаче при това постоянно движение в себе си човек усеща и другото, висшето съзнание в себе си, което всякога е тихо и спокойно. И когато човек е развълнуван, обезсърчен, тази малка светлинка – Божественото съзнание, казва на човешкото съзнание: Не бой се, всичко ще свърши добре!... Само толкова казва Божественото съзнание, но ти чувстваш в себе си едно спокойствие. И най-после като се свърши работата добре, Божественото съзнание казва: Видя ли, нали ти казах, че ще се свърши добре! Божественото съзнание никога не казва, че от теб човек няма да стане. Това е човешкото съзнание, което се раздвоява и казва: От теб човек няма да стане. Божественото съзнание казва: Ти ще станеш човек. Но как? – Като държиш постоянно в ума си съзнанието АС, т.е. движение нагоре към С. (с. 10, 11/ 6)

При движението АСВ на вашето съзнание, т.е. при движението си към Божественото се намират всички благоприятни условия за вас. Туй движение АСВ приготовлява правия път на вашето съзнание, което може да излезе от тази гъста материя. То е, което ще ви повдигне. (с. 13/6)

Линията АС представлява движението на Божественото съзнание. Но някой път това движение в своята възходяща линия минава през ума. Някой път процесът е обратен: при възкачването си Божественото съзнание минава през ума, а при слизането си – през сърцето. Значи и едното, и другото става. Например движението на Божественото съзнание у мъжа и жената не върви в една и съща посока. Движението на Божественото съзнание у мъжа започва от А, т.е. от дясно и върви към ляво. Но ще имате предвид едно нещо: в Бога има само една страна, там няма лява и дясна страна. Абсолютно има само една страна. Следователно в дадения случай С показва само посоката към Божественото. (с. 13, 14/6)

Движението на съзнанието у жената е обратно на това у мъжа. Мъжът, принципът на Мъдростта и жената, принципът на Любовта, се срещат в Божественото съзнание. В точките А и В няма никаква любов, те са места на движение. В тях се изразява обикновеният живот. (с. 14/6)

Питам: коя е причината, която измества точката от нейното праволинейно движение и я отправя към втората посока С? – Това е Божественият елемент в съзнанието, който измества движението на човека. (с. 15/6)

Движението на Божественото съзнание наричат в духовните науки „Божествен Промисъл“. Но то е една неопределена дума, аз го наричам „Движение на Божественото съзнание“.

(с. 16/6)

Движението надолу е слизането на Духа в материята, а нагоре – възлизането на Духа към Божественото съзнание.

(с. 17, 18/6)

В Божественото няма никакво прекъсване, нито слизане и качване. Там нещата вървят по възходяща линия. (с. 101/11)

За да дойде до закона на смаляването, човек трябва всеки ден да се отказва от нещо несъществено и да остане само с Божественото съзнание, с което е дошъл на Земята. (с. 146/12)

Божественото начало представя мекия, тихия глас на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и за живот. Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави. (с. 234/11)

Оставете се свободно, без страх на своята интуиция, т.е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите. (с. 19/8)

Никой не може да се освободи от закона на влиянието, нито от закона на внушението. Божественото съзнание регулира всички влияния. (с. 181/9)

Влиянието е закон, който се отнася до висшето съзнание. Може да упражнява влияние върху някого само този, който води чист и свят живот. (с. 165/67)

Под думата Бог ние разбираме разумното, върховното начало, от което произтичат всички души и богове, и на което не знаем същинското име. (с. 47/66)

В света съществува една велика Божествена Душа, в която се съдържат всички останали души. Ние сме свързани с тая Душа, и нашето благо зависи от нейното благо. (с. 71/66)

Човек е излязъл от Бога и отива към Него. Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него. Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои. (с. 42/42)

За да се прояви, силата се нуждае от материя, от форма. Сама за себе си, материята никога не може да се обработи... Едно от отличителните качества на материята е инертността... Благодарение на силите в природата, от материята се образува тяло, чрез което Божественото се проявява. Казваме „сила и енергия“. Под думата „енергия“ разбираме разумното начало, което работи. Под „сила“ разбираме интензивността, с която разумното се проявява. Материята пък е формата, чрез която силата и енергията работят. Колкото по-голяма и по-интензивна е силата и енергията, толкова по-голямо напрежение предизвикват върху материята. (с. 177/42.)

Правилни, разумни отношения между хората могат да нас­танат само тогава, когато земният живот се изрази в образ и подобие на небесния, на Божествения. Това подразбира, че човек трябва да се прояви в две форми: една рационална и една ирационална, т.е. в едно измеримо и в едно неизмеримо число. (с. 13/69)

Цялото човечество представя велик Божествен организъм, върху който всеки народ, всяко общество и всеки човек расте, развива се, цъфти и дава плод. Бог прониква в този организъм и държи в съзнанието си всяка Душа поотделно. Той държи в ума си най-хубави мисли и чувства за нас. (с. 16/69)

Мъжът и жената съставят две части на едно цяло. Двете части заедно съставят един човек, с едно съзнание... За хората, колкото и да са разединени външно, между тях съществува едно общо съзнание, което ги свързва. По същият начин и Великият Божествен организъм действува между всички хора. Тази мисъл трябва да проникне в съзнанието им, да внесе в тях нова светлина. (с. 44/69)

Кой е изходният път за подобряване на човешкия живот? Човек трябва да се съзнае като част от Божественото съзнание. Колкото и да е малка частта, ако тя действа правилно, Бог се радва и весели. Така Той участва в човешкия живот и го подоб­рява. (с. 177/50)

Съзнанието на Христа прониква всички хора. (с. 261/50)

На какво може да се уподоби Ангелът, който спасил Петра? Ангелът, който бил изпратен от небето, представя Божественото начало в човека. В каквото положение да се намери човек, щом се обърне към Божественото в себе си, то всякога му се притичва на помощ. То освобождава, спасява, успокоява човека. (с. 123, 124/45)

У човека има две неща: едното, което винаги губи и друго, което винаги печели. Това, което печели е Божественото. Това е закон за трансформиране на енергиите. Животът в Божествения свят произтича само, след като се трансформират енергиите. Божествените енергии трябва да се трансформират, за да се приспособят към човешката Душа, да може тя да живее във физическия свят. Веднъж Душата слязла на Земята, тя не може вече да запази своята първоначална сила, нито своята Божествена чистота, ако не стане трансформиране на Божествените енергии. (с. 151/31)

Благоприятните условия не са нищо друго, освен Божественият живот у нас. Божественото у човека се проявява и без благоприятни условия. (с. 157/31)

Тече ли Божият живот у вас, вие ще имате мисли, чувства и действия подобни на Божиите, ще бъдете образ и подобие Божие. (с. 120/32)

Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на Духа и вътрешна радост. Той не допуща вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. (с. 22/35)

Само Божественото в човека разрешава живота във всички негови фази. Няма по-хубаво, по-красиво нещо от това да живее човек в Бога! Само тогава той може да разбере какво нещо е Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта, Милосърдието, Кротостта, Въздържанието и т.н. Всеки, който срещне такъв човек, ще му се усмихне. Всички същества, които живеят при Бога и с Него, се усмихват. (с. 37/40)

Кое е свещеното, великото в човека? – Това е Божественото начало в самия човек. Какво остава в човека, ако той загуби в себе си, именно, този живот? Да загубиш Божественото в себе си, това значи преждевременно да умреш. Човек не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е. реалността на неговия живот. (с. 58/40)

Когато името на някой човек е написано в Божественото съзнание, той става виден човек в света. Човек трябва да бъде виден едновременно и на Земята, и на Небето. С други думи казано: човек трябва да бъде виден в себе си. Човек трябва да бъде проникнат от съзнанието, Бог да бъде виден в него. Щом Бог е виден в човека, и човек ще бъде виден в Бога. Това не е външен процес, а вътрешен. Действително, всеки иска неговият възлюбен да го държи в съзнанието си. Тъй щото, невъзможно е някой да ви обича, ако не ви държи като свещен образ в съзнанието си. Докато вашият възлюбен ви държи в съзнанието си, вие сте сигурни, че ви обича. Излезете ли вън от съзнанието му, любовта му към вас е изчезнала. Да държиш един човек в съзнанието си като Душа, това значи да имаш пълна вяра в него. (с. 75/40)

Като ученици, вие трябва да се отличавате със своята ра­зумност, със своя живот. Вие не сте дошли още до границата на Божествения живот, по което именно ученикът се отличава. За ученика Божественият живот е камертон, по който той се нагласява. Този живот тече и прониква в неговия ум и в неговото сърце. По този камертон, именно, и вие ще нагласявате живота си. (с. 103/40)

Без добро разположение Божественото съзнание не работи в човека. Щом то не работи, човек не може да постигне нищо. (с. 141/51)

Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? – Защото в човека едновременно стават два процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявява чрез Бога. (с. 4/33)

Както Божественият, така и духовният живот не се проявяват във време и пространство. Физическият живот, обаче, се проявява във време и пространство. Следователно, докато човек е в Божествения свят, той е в приятно, добро разположение на Духа. (с. 49/33)

Душите представляват различни състояния, в които Любов­та, т.е. Божественото съзнание се проявява във време и пространство. Всичко може да изчезне в света, но Божественото съзнание – никога. То вечно е съществувало, съществува и ще съществува във време и пространство, както и извън времето и пространството, в своите микроскопически и грандиозни размери. Това е отвлечена философска мисъл, която отчасти само дава идея за Божественото съзнание. Значи, всички души заедно образуват Божественото съзнание. Ние живеем и се движим в Бога. Щом е така, кой може да ни извади от Божественото съзнание? (с. 196/33)

Никой не може да извади човека от Божественото съзнание, никой не може да го направи нещастен. Докато човек вярва, че живее в Бога и е свързан с Неговото съзнание, работите му вървят добре, и той е доволен от живота си. (с. 196, 197/33)

Под „Душа“ ние разбираме групировка или съвкупност от множество същества, или съзнания, всяко от които представя известна степен на интелигентност, или известно хармонично състояние. Душата не е единично съзнание, тя е колективно съзнание. В този смисъл, в момента на своето проявление, всяка Душа не е нищо друго, освен израз на едно от състоянията на Божественото съзнание. (с. 205/33)

Стремежите на всички души пък се съединяват и се вливат в кръга на Божественото съзнание. (с. 205, 206/33)

Човек трябва да бъде смел и решителен, да върши волята Божия, като едно от състоянията на Божественото съзнание. (с. 206/33)

Никоя сила в света не е в състояние да ви извади от Божественото съзнание. (с. 206/33)

Ако човек не е проводник на Божественото, ще бъде проводник на човешкото, отдето идат мъчнотиите и нещастията. (с. 172/55)

От един източник, безграничен, на вечността иде всичко, от ония велики светове на цялата вселена, на тия слънца и светове, от туй Божествено Съзнание, което ни обгръща. (с. 180/60)

Един учен изчислил, че човешката мисъл се движи с бързина три квадрилиона и 600 билиона километра в секунда. Ако и човешкото съзнание се движи с такава бързина, всеки момент то ще присъства навсякъде във вселената. Тогава няма да има далечни и близки неща за човека. Това се отнася до интензивната човешка мисъл, в която се крият големи възможности. Това се отнася и до Божественото съзнание, т.е. до свръхсъзнанието, към което се стреми всеки човек. Задачата на човека е да прояви своето свръхсъзнание, да прояви любовта, в която се крият всички възможности на живота. (с. 166,167/83)

Да излезе човек вън от тялото си, това значи, съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре. Само по този начин може да стане правилна обмяна между човешкото и Божественото. (с. 53/44)

Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Оттук можете да разберете, какво е човешката съзнание, сравнено със съзнанието на възвишените същества, които могат да си служат с Божествената азбука. (с. 25/88)

Божественото съзнание изисква от човека да не презира в Душата си никого. (с. 190/38)

Ý

ЩО Е КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ?

Когато говорим за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта, ние подразбираме Вечното Начало, Космическото съзнание, което обхваща всичко в себе си и към което всички трябва да се стремим. Само в Неговите условия нашето тяло ще се оформи и пресъздаде. Апостол Павел казва: „Сега имаме плътско тяло, но когато дойде Космическото съзнание ще се създаде духовното ни тяло“. Каква разлика има между плътското и духовното тяло? – Плътското тяло умира, а духовното не умира; плътското тяло страда, а духовното не страда; противоречията в живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия. Духовното тяло живее във вечна радост, в разбиране дълбокия смисъл на живота. То живее във Вечния Живот. (с. 13/65)

За сега Земята е дошла до средата на своя път. Още много път има тя да изминава, докато стигне до Космическото съзнание. (с. 14/65)

Това, което е настояще за обикновеното съзнание е минало за самосъзнанието; бъдещето за самосъзнанието пък е настояще за Космическото съзнание. Следователно, ако някой човек седи и чака реализиране на своите идеали, без да работи, може да чака милиони години, но те няма наготово да дойдат. (с. 14/65)

Когато човек ще живее в Космическото съзнание, той ще дойде до правилното разрешение на въпросите. (с. 12/65)

Който влезе в Космическото съзнание, ще се намери пред един свят абсолютно жив. Слънцето за него няма да бъде едно светло тяло, но ще живее, ще му проговори на негов език... Съществата, които живеят на Слънцето са разумни, те се движат в Космическото, в Божественото съзнание. Тия разумни същества, именно, са облекли Слънцето в светла, хубава дреха и постоянно се движат около него, да не би някои същества от по-нисък уровен се опитат да влязат в него. Опитат ли се да влязат в Слънцето, то ги изхвърля навън... И всички планети, които днес са извън Слънцето са изпъдени от него. (с. 14, 15/65)

Има нещо, което привлича хората към един общ център. Този център е Космическото, Божественото съзнание, чиято дейност е непреривна. (с. 15/65)

Всеки човек има допирни точки с Космическото съзнание. Щом дойде в съприкосновение с тях, веднага у него се заражда един вътрешен подтик да се обърне към Бога... В него се заражда велик импулс към самоотричане от всички материални блага и желание да служи на хората от любов към Бога, да носи навсякъде радост и веселие. (с. 16/65)

Иоан казва: „Ако не се родиш от вода и Дух“. Това значи: ако не живееш в Космическото съзнание, няма да влезеш в Царството Божие. (с. 17/65)

Вечният живот е Божествен. В този живот няма никакво прекъсване. Живот, който се прекъсва е човешки. (с. 224/40)

Задачата на човечеството е да се чисти всеки момент и да върви напред. Няма какво човек само да признава греховете си, но той трябва да се обърне към Бога, да възприеме Неговата Любов, Мъдрост и Истина по новия начин, по начина на Космическото съзнание и да ги приложи в живота си. (с. 21, 22/65)

Когато една Душа живее в Космическото съзнание, тя може навсякъде да бъде приета. Ако живее на Земята, тя може временно да я напусне, да отиде на Слънцето, да се разговори със своя любим и после пак да се върне на Земята. Тази Душа е свободна да се разхожда дето иска из слънчевата система. (с. 22/65)

Щом влезем в Космическото съзнание, ние ще придобием качества, необходими за бъдещето положение или за Синовете Божии, които ще могат да преодоляват всички мъчнотии.

(с. 25, 26/65)

Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, но ще се видоизменим“. Това подразбира, че като влезем в Космическото съзнание, ще се облечем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи представляват новите разбирания, новите вярвания, с които нашето сърце, нашият ум и нашият Дух ще се облекат. Щом се облечем с тия нови дрехи, тогава ще бъдем „братя“ в пълния смисъл на думата и ще се познаем. Можеш да имаш брат само в живота на Космическото съзнание. (с. 26/65)

Готовите души за нов живот трябва да влязат в Космичес­кото съзнание, за да отворят място на другите. Този е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството. (с. 26/65)

Когато хората възприемат новото учение и заживеят в Космическото съзнание, омразата, завистта, недоволството –всички отрицателни черти в живота на човека ще изчезнат. Това се разбира в стиха: „Господ ще заличи всичките ни грехове“. Всичко отрицателно, което носим от живота на съзнанието и самосъзнанието, ще се заличи и вече няма да бъдем хора, прегърбени от тежестите на живота, изтощени от неуспехи и недоразумения. (с. 26/65)

Самосъзнанието разрешава въпроса за прехраната, а Космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога. Разрешим ли този въпрос, любовта ще донесе изобилие, от което ще се храним. Тогава цялата Земя ще се превърне в райска градина, в която ще има работа за всички. Кой каквито дарби и възможности има ще се прояви. (с. 26, 27/65)

Досега вие всички сте имали само предчувствие за това велико съзнание. Пожелавам на всинца ви да преживеете поне един такъв ден! Ако не можете цял ден, поне за един час, или за една минута, или най-малко за една секунда да имате съприкосновение с Божественото съзнание! Този кратък момент ще донесе блага на Душата ви за хиляди години. Незабравим момент е той! Велико събитие за целия космос е да се приближи Бог до някоя Душа! Всички същества, и висши, и нисши ще отправят всичкото си внимание към тази Душа и ще я питат: какво ти каза Господ? Този е най-тържественият ден в живота на Душата. И ангели, и богове, и светии – всички ще се заинтересуват от нея. Всяко докосване на Бога до една Душа, означава откриване на нов, велик свят. Този човек може вече да каже: аз живея в Божията Любов; дишам светлината на Божията Мъдрост, движа се във великата Божия Истина, която носи свобода и простор за душите, като раздавам всичко, което Бог ми е дал. Човекът на Истината разполага с неизчерпаемо богатство. Той живее в изобилието на Божията Любов. (с. 27, 28/65)

Влезете ли в живота на Космическото съзнание, всякаква лъжа, всякаква неправда ще излезе от вас. (с. 28/65)

Пожелавам на всички да преживеете момента на съприкосновение с Бога, Който ще събуди в душите ви непреодолимо желание и силен копнеж за постигане на новия живот – живота на Божественото, Космическото съзнание. (с. 29/65)

Влезете ли в Божествения свят, скърбите и страданията ви моментално ще изчезнат, Душата ви ще се изпълни с мир и тишина, с възвишени и благородни чувства. В Божествения свят цари абсолютна чистота и хармония. (с. 31/65)

Казвам: ако нашето съзнание не се прониква от Висшето съзнание, ние не бихме могли да мислим. Мисълта е един вът­решен процес. (с. 95/65)

Воюването е процес на колективното съзнание. (с. 89/42)

Когато човек изпълнява волята Божия, Бог воюва заради него. (с. 100/42)

Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Що се отнася до външната музика, тя е преходна, подлежи на постоянни промени. В нея няма нещо установено, нещо стабилно. От тази музика човек трябва да мине в музиката на Космическото съзнание. Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в Космическото съзнание, той не може да влезе и в Божествения свят. За да влезете в Божествения свят, вие трябва да имате широко съзнание, да възприемете светлината на този свят, за да разберете живота в неговия дълбок смисъл. (с. 37/34)

Авторитетът на един човек зависи от това, доколко той живее в Космичното съзнание. Ако разглежда явленията от гледището на Космическото съзнание, той може да се признае за учен; ако разглежда явленията от гледището на обикновеното съзнание, той е обикновен учен, който е събрал факти, изучил ги е от външната им страна, без да разбере техния дълбок, вът­решен смисъл. (с. 42/34)

С влизането на човека в Космичното съзнание, започва развиването на ред мозъчни центрове и способности в него, вследствие на което той дохожда до по-тънко различаване на цветовете, тоновете и звуковете. Днес хората различават много цветове. И тъй, човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие в зависимост от степента на развитие на неговото съзнание. Ако живее в простото съзнание, той не се отличава много от животните. Ако живее в самосъзнанието, той влиза в областта на греха, в областта на смъртта. Щом се натъкне на тази област, той иска да излезе от нея, да мине в безсмъртието, в свободата. Някои хора вече са влезли в Космическото съзнание. Запример, Апостол Павел казва, че се е пренесъл на третото небе. Третото небе подразбира пробуждане на Космическото съзнание в човека. Много светии, много велики хора са живели в това съзнание. Запример, Христос, Буда, Сведенборг и други някои са познавали живота и условията на това съзнание. Когато се пробуди Космическото съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може да му отнеме. Докато човек не влезе в това съзнание, неговата радост ту ще се явява, ту ще изчезва: днес ще е радостен, утре ще е скръбен. Задачата на Христа беше да научи хората да живеят правилно, да съдейства за пробуждане на Космическото съзнание. Христовото учение внесе в света нова наука, която цели да приготви пътя за проявяване на това ново съзнание в хората. Старите пророци наричали това съзнание „новото слънце“, а Христос се произнасял за него с думите: „И ще влея Духа си“. (с. 43, 44/34)

Казвам: когато човек влезе в Космическото съзнание, това не значи още, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак той има по-голяма светлина за нещата и ще може отчасти поне да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот. Обаче, затова се изисква школа, методи за приложение. Тъй както сте сега, каквото и да ви се разкрие, каквито знания и да ви се дадат, те ще останат неприложени. (с. 44/34)

Когато някой човек живее в четвъртата степен на съзнание, той може да предсказва много неща, може да определя диагнозата на болни и да им преподава начини за лекуване. Щом излезе от това съзнание, той се проявява като обикновен човек. (с. 52/34)

Когато разглеждаме живота като изкуство, ние трябва да го поставим по отношение на вътрешното съзнание, което свързва всички факти на живота в едно цяло... Това може да се постигне при положение, когато човек има частично, или индивидуално отношение към космоса. В този случай, аз разглеждам Космоса като живо същество. Космическото съзнание има предвид човека само тогава, когато неговото съзнание е будно и в четирите свои области: като съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Днес хората се намират на повърхнината на Космическото съзнание, тъй щото, каквото започват от негово гледище, всичко свършват успешно. (с. 131, 132/36)

Един английски автор, който пише върху Космическото съзнание, е намерил в цялата история на човечеството само 19 души с пробудено съзнание. За в бъдеще има условия да се пробуди Божественото, Космическото съзнание у повече хора. (с. 50/32)

Ý

ВРЪЗКА С БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ

Питам: какво разбирате под връзка на съзнанието? Под връзка на съзнанието се разбират правилни отношения към Първата Причина, или към Космоса, или към Бога. Като говорите за Бога, това още не означава, че Той живее във вас. В тялото на човека Бог не може да живее, но Той живее в неговата Душа. Днес човешката Душа не е напълно в тялото му. Човешкото тяло още не е устроено, както трябва, т.е. не е още добре организирано. Един ден, когато човешкото тяло се устрои добре, тогава Душата му ще се въплъти напълно в него, и той ще стане безсмъртен. (с. 134, 135/36)

Човек трябва да регулира силите на своя организъм. Това може да се постигне чрез връзка с Първата Причина, с Космическото съзнание. Само по този начин човек може правилно да се лекува. Космическото съзнание е в сила да регулира енергиите на човешкия организъм, като ги насочва в права посока. Когато имате връзка с Божественото, или Космическото съзнание и започнете да изучавате някой предмет, то ще хвърли светлина във вашето съзнание и вие лесно ще изучите тоя предмет. На това се дължи факта, дето едни хора разбират Библията правилно, по Дух, по вътрешен смисъл, а други я взимат само в буквален смисъл. Първите имат връзка с Космическото съзнание, а вторите – нямат такава връзка. (с. 139, 140/36)

Сега и на вас казвам: всяка сутрин, след ставане, ще определите две минути за връзка с невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с невидимия свят. Всички, които са завършили своето развитие и се интересуват от човечеството, имат тази опитност. За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към Космическото, Божественото съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствате силни, мощни по мисъл, по чувства, по Дух, да свършите успешно работата си през деня. (с. 142, 143/36)

Страшно е когато Божественото съзнание у човека заспи. Остане ли само с нисшето, с животинското си съзнание, той е подобен на вълка. Вълкът няма представа за съвест, за справедливост, за милосърдие... Като знае това, човек трябва да се пази, да не губи връзката си с Божественото съзнание. Прекъсне ли се тази връзка, той вече се поддава на лоши мисли и чувства. Щом изпадне в това положение, страданията идат след него. (с. 29/39)

Женитбата е духовен процес, свързване на Духа с Душата. В тази връзка е смисълът на живота. Който е направил тази връзка, той по никой начин не трябва да я разкъсва. Скъса ли я, той започва да се стреми към физическа женитба. Докато връзката на човека с Божественото съзнание е силна, той може да изпълни обещанието, което е дал на Първичната Причина – да служи. Отношението на човека към Душата му, както и към душите на другите хора, са отношения към Бога. (с. 34/39)

Човек живее с Божественото съзнание, докато се радва на доброто, на благото на ближния си като на свое. Престане ли да се радва на чуждото добро като на свое и да прави разлика между хората, той слиза в човешкото съзнание и изгубва радостта си. Когато човек се поддаде на своето нисше желание, загубите вървят една след друга. Подигне ли се в Божественото съзнание, печалбите, успехите идат един след друг. Това значи човек да спечели доверието на своите напреднали Братя, на Ангелите, на Светиите и на Бога. (с. 35/39)

Молите се, но не получавате отговор на молитвата си. Защо? – Между Божественото съзнание и вашето не съществува никаква връзка. Бог ви държи в съзнанието си като живи души, но вие постоянно прекъсвате връзката си с Него, вследствие на което страдате, измъчвате се, но можете да се справите с положението си. (с. 262/39)

Стремежът на човека, на цялото му същество трябва да бъде насочен към Бога, към Първичното съзнание. (с. 225/3)

Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре, към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание. Такова нещо представя Първичното съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече светлина, повече живот. (с. 225/3)

В света съществува само една връзка. Тя е връзката с Божественото съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малките до най-големите. Следователно, каквото и да се случи в живота ви, дръжте в ума си мисълта, че вие имате връзка с Божественото съзнание, което при никакви условия в живота няма да ви изостави. Щом имате тази връзка, вие ще бъдете в състояние да мислите, да действате. Щом имате тази връзка никога няма да бъдете забравени... Докато е свързан с Божественото съзнание, човек има сили всичко да направи. Щом се усъмни в тази връзка, той отслабва, обезсърчава се, изгубва смисъла на живота. (с. 230, 231/3)

На земята науката си служи само да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзката между тях. Щом се възстанови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Божествения свят, с Бог. Без тази връзка човек не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. (с. 224/4)

Хората не трябва да се обезсърчават, но трябва да знаят, че има един велик, Божествен закон, който определя как трябва да стават нещата. Следователно, нищо друго не се иска от човека, освен това, да се подчини на този закон и да се свърже с Божественото съзнание. Съвременните хора още не са дошли до онова високо съзнание да разбират великите Божии закони и да им се подчиняват. (с. 24/11)

В пътя на развитието си, човек ще прави грешки, ще пада и ще става, ще се натъква на смешни положения, но свързан ли е с Божественото съзнание, той всякога ще се справя с положението си. (с. 52/11)

Когато човек е свързан с Първичното съзнание, ще има веч­на радост в себе си. Как може да се поддържа тази връзка? – Чрез молитвата. Тя представлява метод, чрез който човек може да се държи в постоянно съприкосновение с Първичното съзнание, от което да черпи сили за света. Всички духовни, всички умствено развити хора могат да имат тази връзка. (с. 24; 7/71)

Пророкът казва: „Тези, които работят за другите хора, те са придобили вечната радост“, или казано на окултен език, имат постоянна връзка с Божественото съзнание. Който има тази връзка, той разполага с магическата пръчица: щом удари с нея, и палати се образуват, дрехи и ядене се приготвят – всичко имаш на разположение. Който е във връзка с Божественото съзнание, той всичко може да направи. (с. 25; 7/71)

Истинското подмладяване седи в това, да влезе човек във връзка с целокупния живот. Това вече не е подмладяване, но стимулация. (с. 159/67)

Как може човек да изправи една своя погрешка? Според Божественото съзнание човек може да бъде чешма, от която постоянно да тече вода. Тече ли вода тя ще измие всички нечистотии наоколо си. Обаче, тази чешма ще тече само тогава, когато е свързана с Великия Извор на живота... Цената на човека се определя от великия живот, който протича през него. И когато животът на космическото съзнание влезе у нас, ние ще имаме нова философия, нова мисъл. (с. 19/65)

Ако вие сте човек, който се стреми към безсмъртие, към космическото съзнание, като ви говори някой безсмъртен човек, вашият живот моментално ще се измени, и ще се намерите обиколени от много братя и сестри. (с. 21/65)

Де се крие незнайното? – В Битието, в целокупния живот. За да обхване този живот, човек се нуждае от простор и дълбочина в съзнанието си. Това съзнание наричаме Божествено. Само човек с Божествено съзнание може да проникне в Битието и да задоволи своя вътрешен стремеж. Така той ще събере знанието пръснато в цялата природа като части на едно цяло и ще го поднесе пред олтара на великото, истинското знание. (с. 152/50)

В природата всичко се изменя. Такава промяна става и вътре в човека. Неговите мисли и чувства се изменят всеки момент. Няма мисъл, няма чувство в човека, които да не са подложени на промяна. Радвайте се докато стават промени във вас, за да свържете вашето съзнание с Божественото и да се почувствувате свободни. (с. 172/50)

Не се отдалечавайте от Бога, нито поставяйте между Него и своята Душа преграда, която да Го засенчи. Велик е Бог, нищо не може да Го засенчи, но временно може да падне сянка върху Него. Сенките се дължат на човешките заблуждения. Докато се освободят от заблужденията си, макар и временно, сенките ще витаят в съзнанието им. Стремете се към Великото в живота, което разпръсва сенките в съзнанието, което осветява ума и стопля сърцето. (с. 173/50)

Иска ли да изправи живота си и да живее разумно, човек трябва да се свърже с Божественото съзнание... Искаш ли да знаеш дали съществува Бог, обърни се към птичките, които пеят. Щом пеят, те са направили връзка с Божественото съзнание. Щом дърветата цъфтят и връзват, те са направили връзка с Божественото съзнание. (с. 65/43)

За да се освободи от погрешки, човек трябва да живее в Божественото съзнание. Влезе ли в това съзнание и живее по стар начин, той нищо не печели. (с. 76/43)

Човек трябва да дойде до положение да се самоограничава. Не се ли ограничава, той не може да остане дълго време в Божествения свят. (с. 76/43)

Господ е вътре в нас. Когато Го почувстваме, когато заговори в нас, ние обикваме всички хора еднакво и сме готови да се пожертваме за тях. (с. 9/72)

В Космическото съзнание ние разрешаваме въпроса не от гледището на един народ, а от гледището на онзи велик закон, който ни дава подтик и осмисля нашия живот. (с. 33/73)

За мене е важно, дали като дойде Христос ще Му дам от моята вода, доколко съм приложил туй учение в живота си, т.е. доколко моето и Божественото съзнание са в съприкосновение. Доколкото съм приложил туй учение, до толкова моето съзнание може да бъде в съприкосновение с Божественото съзнание. (с. 65/75)

Внесете мир и тишина в умовете си, в сърцата си и при тих ум и спокойно сърце се свържете с Божественото съзнание, в което живеете. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си, всеки отделно, и по няколко заедно. Това значи взаимно помагане, с цел да се хармонизирате и да се тонирате. (с. 10/25)

Само в Божествения живот човек всичко дава и лесно разрешава въпросите. (с. 13/25)

Божественото, което е вложено в човека, не остарява, не губи значението си. (с. 16/25)

Душата е скъпоценният камък в човека; в нея се крият условията за неговото развитие. Чрез Душата си човек се свързва с Божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Бога. Да служи човек на Божественото Начало в света, това значи, да съзнава, че всичко принадлежи на Бога и каквото работи да има предвид Неговото присъствие, да знае, че Божието око е навсякъде и вижда всичко. (с. 17/25)

Човек е бил в Божествения живот и трябва да се върне отново в него. (с. 17/25)

Човешкият Дух може да се върне там, отдето е излязъл.

(с. 19/25)

Отвори Душата си за Божественото съзнание и от това положение разглеждай нещата. Докато не приемеш Бога като обект на своята любов, нищо не можеш да постигнеш. Мисълта ти трябва да бъде винаги концентрирана към Бога. Никаква сила не е в състояние да ти причини зло. Запример, някой е осъден на обесване. Свързано ли е неговото съзнание с Бога, въжето ще се скъса, и той остава жив. (с. 24/25)

Няма сила в света, която може да изгаси Божествения огън в човека. Определен е моментът, когато този огън ще се запали във всеки човек. Той трябва да бъде внимателен да не пропусне този момент. Веднъж запален, огънят трябва да се поддържа. (с. 137/25)

За да се развива човек бързо и правилно, нужно е единство на съзнанието и вътрешна връзка с Бога. Ставате или лягате, спите или сте будни, тази връзка трябва да бъде непреривна. Тя носи всичко най-хубаво за човека. Талантливостта, гениалността, чистотата, святостта, силата на човека се дължи, именно, на тази връзка. Всички постижения на човека се обуславят от тази връзка. Всички адепти, всички Учители на човечеството са имали тази връзка. Силата на адепта, на великия Учител седи, именно, във връзката им с Първичната Причина. Силата на учения, на философа, на духовния човек седи в тази връзка. Без тази връзка дето и да отидете, каквото и да правите, вие всякога ще останете обикновен човек. Школата, която следвате се отличава по това, че всеки момент дава нещо ново за ученика, с което буди съзнанието му. Ученикът трябва да разшири съзнанието си, да дойде до Божественото съзнание, до вътрешната връзка с Бога. (с. 193/38)

Бог външно не говори. Той се проявява главно вътрешно. Думата „вътрешно“ означава безпределно, безконечно пространство. В това пространство Бог може да се прояви чрез вашето съзнание, т.е. вътрешно – за вас, и чрез съзнанието на вашите ближни, т.е. външно – пак за вас. Обаче и в единия, и в другия случай Бог се проявява чрез съзнанията на всички живи същес­тва – вътрешно. (с. 275/38)

Радвайте се и вярвайте на вечното Божествено начало, за да влезете в живота на безсмъртието. Само по този начин връзката между първичната причина и човешката Душа остава неизменна. Прекъсне ли се тази връзка, съзнанието на човека потъмнява, животът му се обезсмисля, и той умира. (с. 353/93)

Отделянето на човека от Първата Причина, от Божествения организъм и връщането му отново към Него, е въпрос на съзнанието. Тия процеси се изживяват в съзнанието, затова човек винаги трябва да бъде буден. Няма ли будно съзнание, той всеки момент може да прекъсне връзката си с Божественото съзнание. Щом се усъмни в Първичната Причина, човек се отделя от нея. Щом започне да мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката си с Божественото съзнание. (с. 31-32/41)

Ý

ПРОБУЖДАНЕ НА БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ

Вие не сте минали още през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понесете неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и нови знания. За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойства. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. (с. 168/2)

Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления. Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Това са състояния, които хората наричат ден и нощ... Всяко благородно чувство, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото начало в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме. (с. 43, 44/4)

Помнете правилото: Вярвайте в Божественото съзнание, което работи в човека, и никога не се колебайте в него. (с. 45/4)

Закон е: Когато Божественото съзнание дойде в света, то не оставя живо същество без работа. (с. 96/4)

Как може човек да се освободи от мрачните състояния на своя Дух, от тъмните състояния на своето съзнание? За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправи мисълта си към Божественото съзнание, което прониква целия космос и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съмнение. Ако успее да направи това, той ще изпита едно приятно настроение, което ще се превърне в хубаво, топ­ло чувство; чувството пък ще се превърне в светла възвишена мисъл. (с. 220/4)

Събуди ли се веднъж Божественото, Космическото съзнание в човека, той води възвишен, съзнателен живот. (с. 173/11)

Събуди ли се Божественото съзнание в човека, той става извор от благословението на който могат да се ползуват всички живи същества. (с. 214/11)

Когато Божественото начало в човека е пробудено, всеки му се радва, всеки го обича. (с. 22/10)

Странно е, наистина, да видите, че талантливият, геният, светията, в които висшето съзнание е пробудено, постъпват при известни случаи като обикновени хора. Това показва, че когато висшето, т.е. Божественото съзнание в човека се пробуди, той си остава такъв какъвто си е бил по-рано. Запример, ако е бил сприхав, пак сприхав си остава, само че сприхавостта му има по-благороден характер. Ако по-рано нагрубявал човека, изпъждал го от дома си, без да му даде нещо, като се пробуди съзнанието му, пак може да го нагруби, но непременно ще му даде нещо, да заглади постъпката си. Ако по-рано се е обиждал лесно, и след пробуждането си се обижда; в първия случай реагира срещу обидата, а във втория – се въздържа. (с. 194/18)

Когато даде предимство на Божественото Начало в себе си, човек се е организирал вече. Всяка сила в него се управлява от Божественото. Това значи: мислите, чувствата и постъпките се ръководят от гласа на Божественото. (с. 81/19)

Без страдания и противоречия, Божественото съзнание не би ви приело в себе си. (с. 231/20)

Обедини се с всички хора, за да се усъвършенствуваш. Каквото желаеш за себе си, пожелавай и за другите. Това значи, да се събуди в хората общо, колективно съзнание. Сегашните хора живеят още в своето единично съзнание. Всеки казва: Аз да съм щастлив, пък за другите, каквото ще да става! Така става разслабване, разкъсване на връзката между съзнанията на хората. Така те се сблъскват. (с. 234/20)

Сега вие сте дошли на земята, не като фактори, но като удове на едно велико Съзнание, да свършите работата си както трябва. Не се индивидуализирайте, но бъдете в хармония с това велико Съзнание. Вашето съзнание е лист, цвят или малко клонче от дървото на великото Съзнание. Ако сте в хармония с Него, силите Му ще потекат и през вас. Нещо велико ще се роди във вас. Изгубите ли връзката с това Съзнание, вие ще изгубите смисъла на своя живот и ще се превърнете на сух клон и лист. Кажеш ли, че не ти се живее, ти си в дисхармония с Битието, със силите, които текат в него. (с. 235/20)

За да бъде полезен, човек трябва да се ръководи от един свещен идеал, да се стреми да служи на Божественото Съзнание на Бога, на Божественото в своя ближен и на Божественото в себе си. (с. 255/20)

Във всеки човек има Божествено начало, дълбоко скрито в него, и той трябва усилено да работи за неговото пробуждане. Човек трябва да дойде именно до тази вяра в себе си, т.е. вяра в Божественото в себе си. (с. 129/65)

И тъй, докато съзнанието на човека не се пробуди, докато не гледа на природата като на нещо живо, нищо не може да постигне.

Стремете се да разбирате нещата по Божествен начин. Докато сте в личния живот вие ще разглеждате нещата от положението на самосъзнанието. Щом живеете в свръхсъзнанието, ще разглеждате нещата по Божествен начин. Докато е на земята човек се движи между две съзнания – човешко и Божествено. Щом живее на повърхността на нещата, по отношение на тях човек ще прилага човешката мярка; щом се вдълбочи в нещата, той ще прилага Божествената мярка. Тези две съзнания говорят за двете естества у човека: нисше и висше, или човешко и Божествено. (с. 259, 260/38)

И тъй, докато съзнанието на човека не се пробуди, докато не гледа на природата като на нещо живо, нищо не може да постигне. Съзнанието на съвременния човек е обикновено, съзнание на различаване на добро и на зло. Това съзнание трябва да се повдигне, да мине в по-висока степен, да гледа на Бога като на свой Баща. Такова състояние наричаме синовно. Докато се нуждае от утеха, от помиряване, от възстановяване на вътрешния мир, човек е в обикновеното съзнание. Всичко това ще изчезне, когато той влезе в Божественото Съзнание, или тъй нареченото свръхсъзнание или Космично Съзнание. (с. 189-190/80)

В самия хляб Божественото е, което ние изтегляме. Туй, Божественото, не се яде. Само житното зърно става проводник на Божествения живот, да мине. Всеки един човек може да стане проводник на Божественото, да мине в него. Когато Божественото в нас се събуди, ние сме готови тогава да служим. (с. 78/85)

Казвам: във всеки човек е вложена една идея, за развитието на която непременно трябва да дойде Ангел Господен, който да го напъти, какво да прави. Този Ангел представя Божественото в човека, което му говори, напътва го, как да работи, как да се развива. От Божествено гледище, явяването на Ангел Господен при човека, означава пробуждане на висшето съзнание в него, с което се създава връзва между невидимия свят, който е извън човешкото съзнание, и физическия свят. Следователно, когато съзнанието на човека се пробуди, неговата Душа може вече да пътува с по-голяма бързина из пространството.

Казва се, че Душата може да пътува, защото тя има форма. За Духа, обаче, не може да се каже, че пътува, защото той няма форма. Щом е тъй, Духът пък се движи.

Душата може да стане толкова малка, че с никакъв микрос­коп да не се вижда. Същевременно, тя може да стане толкова голяма, че нищо не е в състояние да я обгърне. Значи, в своето развитие, Душата се движи между тия два полюса, т.е. тя изучава законите на крайното смаляване и крайното увеличаване. (с. 123/68)

Според мене, в бъдеще най-великите хора ще са християните. Под „християнин“, в пълния смисъл на думата, разбирам човек с пробудено Божествено съзнание, в Душата на когото няма абсолютно никакво съмнение. (с. 162-163/68)

Когато говорите за Бога, вие трябва да се считате като част от Великото Божествено съзнание. В това отношение, всяка Душа ще знае, че е произлязла от Бога и, като част от Него, има възможност да стане Ангел, т.е. да служи на Бога. (с. 123/68)

Някой път може да имате повдигане на Духа. Това се случва, когато се събуди висшето, Космическото съзнание. И тогава се разкрива цялата природа пред човека. И това трае ден, два, месец, година и след това пак се затвори, обаче той вече ще има ясна представа за цялата природа и ще знае какъв живот съществува… И при събуждане на Космическото съзнание ще забележи, че растенията са живи и че животът излиза от тях и ще чува кои растения растат, ще разбира техния език. (с. 75/98)

Каквито и движения да прави човек, съзнанието му трябва да бъде будно. Като се стреми към добър живот, човек иска да се свърже с едно по-високо съзнание от своето, което да указва благотворно влияние върху него. Това високо съзнание е Божественото. (с. 77/42)

Често хората правят движения, на които не разбират смисъла и не си дават сметка какво означават. Някой туря единия си крак върху другия, движи пръстите си, маха ръцете си, почесва се по носа, зад ухото, изкривява главата си на една или друга страна и т.н. Защо прави тези движения и той не знае. Те се дължат на неговото съзнание, подсъзнание и самосъзнание, но не и на свръхсъзнанието му. (с. 357/14)

Защо в известен случай сте неразположени. Причината за неразположението ви се дължи на това, че част от вашата енергия е отишла в друга област на съзнанието ви. Запример, в свръхсъзнанието ви, дето се твори нещо хубаво. За сметка на това, което се създава във висшето ви съзнание, вие давате нещо, но ще получите два пъти повече. (с. 178/18)

Ще дойде ден, когато всички хора ще имат един възглед за живота, но те ще събудят Божественото съзнание в себе си. Тогава брат на брата ще даде пълна свобода и свещено ще зачита неговите мисли и чувства. Всеки ще изисква от другия плодове от неговия живот. (с. 56/69)

Съмнението не може да унищожи Божественото съзнание в човека, но то ще внесе облак в неговото съзнание, който ще му пречи да вижда нещата ясно. (с. 75/69)

Всеки може да опита Бога. Как ще Го опита? – Когато изгуби всякаква надежда и помощ отвън, когато животът му се обезсмисли, тогава Бог вътре в него му остава единствен верен и го крепи. Дали си на земята или в другия свят, дали си в ада или в рая, единствен Той остава с тебе и те крепи. Твоята мисъл, твоето чувство, твоето съзнание е преплетено с Неговото. (с. 130, 131/69)

Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той свети. Неговото сърце и неговия ум са запалени с Божествения огън на Любовта. (с. 133/69)

Когато казваме Божествен ден, разбираме присъствието на Бога в човешкото съзнание, като изгряващо слънце, което го озарява и внася в него светли, велики мисли. Нощта в съзнанието пък подразбира залязване на това слънце. (с. 138/69)

Връзката между хората се дължи на Божия Дух и на Божественото Съзнание, които работят върху ума, сърцето и волята на човека, с цел да го пробудят, да вземе участие както в радостите, така и в страданията на ближните си. Участието седи в помощ­та, а помощта се изразява даже и в една блага дума. (с. 166/69)

Самоотричането, за което Христос говори, подразбира освобождаване на човека от неговите лични желания. Поддържайте в себе си само Божествени желания. Те имат отношение както към вашата Душа, така и към душите на вашите ближни. Личните желания на човека не са нищо друго, освен присадки на неговото дърво. Един ден, когато тия присадки се счупят, на това дърво ще израстнат ония клони, които отговарят на неговото естество... Запример, нетърпението, неразумността са изкуствени присадки. Счупете тези присадки и оставете свободно да израсте Божественото клонче във вас, което ще ви доведе до правилно разбиране на нещата, до онази разумност, която е вложена във вас. Когато Божественото в човека образува клончета, човек се развива правилно. И тъй, искате ли да придобиете по-висока култура, дайте ход на Божественото в себе си. Неговата култура иде от Божествения свят. (с. 55/49)

Всичко, което става в света се дължи на присъствието на Бога в целия космос. Слънцето изгрява и залязва, вятърът вее, дъждът вали, водите текат, цветята цъфтят, хората се пробуждат, благодарение на присъствието на Божия Дух във вселената. Достатъчно е да ви погледне Бог, за да се освободите от неразположението, от отчаянието си. Един Негов поглед е в състояние да разсее облаците в човешкото съзнание и да просветне ума му. (с. 139/49)

Който е възлюбил Бога, той се е прелял в Него и слял с Неговото съзнание. Когато и Божественото съзнание се прелее в човека, последният забравя своето недоволство и влиза в нов живот. (с. 202/49)

В Божествения живот има две противоположни посоки на движение: едната посока е от В към А, а другата – от С към А. Това показва, че в природата има известно отношение между един силен и един слаб момент, между една разумна и една неразумна сила, между доброто и злото, между истината и лъжата. (с. 26/50)

Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствие на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в Душата – по трети, в Духа – по четвърти начин и т.н. (с. 29/45)

Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея. (с. 33/45)

Личността на човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на Духа. (с. 34/45)

Божественото е вложено във всеки човек. Негова задача е да работи върху себе си, да Го събуди и да се ползва от онова, което То носи в себе си. Работете върху себе си, за да се прояви у вас онова, което Бог е вложил още от създаването на човека. Дошло е време вече да го проявите. (с. 72, 73/46)

Божественото подтиква човека всеки момент към добро. Престане ли доброто да извира от човека, и връзката му с Божественото се прекъсва. Както извирането е многократен процес, така и проявата на Божественото в човека е многократен процес. Не туряйте граници на Божествените прояви в себе си, за да не запушите източниците на вашия живот. Човек не трябва да подпушва енергиите на своя организъм. (с. 122/46)

Само Божественото възкресява човека. Когато възкръсне, човек трябва да целува ръцете и краката на Божественото, да Му благодари. (с. 138/46)

Всеки трябва да проявява Божественото в себе си. Не проявява ли Божественото начало в себе си, ние го считаме мъртъв човек. Той ходи и се движи между живите, но е мъртъв. Жив човек е онзи, който проявява едновременно и двете си естества: първо Божественото, а после – човешкото. Всяка работа започва с Божественото. (с. 140/46)

Дайте ход на Божественото в себе си. Дойде ли Божественото в тебе, ти ставаш господар на себе си. Ти можеш вече да обичаш, без да мислиш дали те обичат. Ако искаш непременно да отговарят на любовта ти, ти живееш в човешкото. (с. 143/46)

Като проявиш Божественото в себе си, хората непременно ще те обикнат. (с. 143/46)

Основната идея за човека е вярата му в Божественото. Докато се държи за Божественото, и в ада да влезе, пак ще излезе. С Божественото ли си, навсякъде си добре – и в рая, и в ада, и в живота, и в смъртта. (с. 145/46)

Не коригирайте Божественото в себе си, но оставете го свободно да се проявява. Щом се проявява свободно, то само ще коригира всички погрешки. (с. 163/46)

Каквито да са вярванията и възгледите на човека, той трябва да се пази, да не хвърля сянка на Божественото съзнание.

(с. 76/47)

Зад всеки светлинен лъч се крие висше, разумно съзнание. Човек не мисли за съществуването на това висше съзнание, както не мисли и за отношенията, които съществуват между видимия и невидимия свят. (с. 155/47)

Докато не разбере Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него. Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко написано на пясъка. (с. 166/25)

Човек може да бъде добър, по-добър, най-добър и мистично-идейно добър. Станеш ли мистично-идейно добър, ти влизаш вече в Божествения свят, дето ще имаш здрава основа, като човек, който е минал през всички степени на доброто. Стане ли човек мистично-идейно добър, Господ вече му говори с положителен, с категоричен език. Докато той е добър, по-добър и най-добър, Господ ще му говори чрез Духа, и той ще има свобода да избира. (с. 183, 184/30)

В Божественото съзнание съществува вечна хармония, която регулира умовете на всички хора. (c. 242/30)

Влезе ли човек в Божествения живот, там той никога не остарява, но всякога е бодър и свеж. (с. 103/31)

Кой може да приема добре хората? – Само Божественият човек. Божественото съзнание в човека е в състояние да ви разбере, да ви приеме в себе си и да ви помогне. (с. 119/31)

И тъй, време е вече да се потопим в Духа Христов, или да влезем във висшето, в Божественото съзнание, да видим, какво трябва да правим. Който живее в това съзнание, при започване на всяка работа, той ще знае как ще я свърши, какви резултати ще има. (с. 52/34)

Имат право хората да са недоволни от живота си. Защо? – Защото докато живеят в самосъзнанието, те никога не могат да изразят онези велики идеи и стремежи, които са вложени в тяхната Душа и в техния Дух. В човека трябва да се събуди по-високо съзнание, което да му даде подтик да гради, да създава ония органи, чрез които да изрази своите велики идеи и възвишени чувства. Казвам: когато човек започне да работи от гледището на Божественото съзнание, той ще придобие в себе си вътрешно богатство, към което днес се стреми. (с. 54/34)

Божественото съзнание разполага с нова, възвишена енергия, която е в сила да изрази вътрешните състояния на хората. Тогава хората ще имат по-правилни схващания, повече светлина. Висшето съзнание, за което ви говоря, е отвлечена област, подобна на дълбока вода, в която всеки може да влезе. То е така недостъпно за съзнанието на съвременния човек, както са недостъпни много от окултните песни. (с. 54, 55/34)

Много от страданията и радостите на хората се дължат, именно, на някакви промени в космоса, или на страданията и радостите, които други същества преживяват, а те ги възприемат. Който не живее в Божественото съзнание, той не може да разбере причините на тия страдания и радости и ги приема за свои. Един ден, когато висшето съзнание се пробуди в него, той ще разбере вътрешния смисъл на Божествения живот. Към това се стремят всички хора. (с. 68, 69/34)

Щом почувствуваш Божественото в човека, ти ще се отвориш за него, и той ще се отвори за тебе. Докато не се е проявило Божественото в човека, ти гледаш на него като на жива статуя; щом се прояви Божественото, между тебе и него веднага настават известни отношения. Тогава човек съзнава, че за Бога всички хора са еднакво ценни. (с. 69/34)

Всяка пробудена Душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание. На това основание, Бог, Който е всемъдър, бди върху всяка Душа, върху всяко съзнание като върху нежно цвете, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрез него. (с. 118, 119/34)

И тъй, Божественото начало у човека го заставя да се стреми към новия живот, който е живот на пълна хармония. За да дойде до този живот, човек трябва усилено да работи върху себе си, да развива онези органи, посредством които може да влезе във връзка с висшите светове. (с. 42/39)

В колективното съзнание на живата природа всички явления са неразривно свързани. (с. 147/39)

Всяко отделяне на човека като уд от Божествения организъм, причинява известна дисхармония в Божественото съзнание. Грехът се обяснява само с прекъсване на връзката между Божественото и човешкото съзнание. Иначе, той остава необясним. Всеки грях, всяко престъпление помрачават човешкото съзнание, нарушават правилните отношения в живота. (с. 263/39)

Ý

КАЧЕСТВА НА БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

Космическият човек се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. Нови широки разбирания трябва да има човек, за да привлече към себе си космическите енергии и да се ползва от тях. За това се изисква велик морал, какъвто съвременните хора още не познават. Веднъж привлечени тези сили, те започват да работят в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката воля, в човешката Душа и в човешкия Дух. (с. 296/3)

Мекотата е качество на Божествения живот. Следователно, колкото повече човешката Душа се отваря за Божественото, толкова повече живот тя проявява. (с. 39/11)

Дойде ли Божественото в човека, той ще има вече правилни отношения с хората. Божественото съзнание придава мекота на сърцето и пластичност на ума. За да придобиете мекота на сърцето си, всеки трябва да обича поне един човек. При това, никога не изнасяйте пред хората недъзите на този, когото обичате. (с. 119/31)

Смирението подразбира проява но Божественото съзнание. Щом прояви Божественото съзнание, студентът въздействува вече на своя професор, у когото също се проявява висшето съзнание. Така между тях се създава връзка. (с. 138/15)

Не смущавай без причина Божественото съзнание, в което живееш. Пази единство на съзнанието си, за да не изпаднеш в областта на недоволството. (с. 94/15)

Който е развил Божественото съзнание в себе си, той ще помни миналото си, но ще предвижда и бъдещето. (с. 125/69)

Ако някой беден човек отиде при онзи, който живее в Божественото съзнание и му поиска помощ, той още при първото бъркане в джоба си ще извади точно толкова пари, колкото бедният иска. Човек, у когото Божественото живее, той не носи пари в джоба си, но когато му поискат, всякога има. (с. 79/34)

Едно от качествата на великата любов е даването. Придобиете ли това качество, вие ще запазите Божественото в себе си. Без него вие всичко ще изгубите и в края на краищата животът ви ще се обезсмисли. Когато Божественото посети човека, той трябва да бъде готов да забрави всичко: задължения, омраза, неразположение, недоволство. Сърцето му трябва да се разшири и да приеме всички в себе си. По този начин само той ще разбере какво представя идейната любов. (с. 247/45)

Дойде ли любовта в човека, той се намира в абсолютния, в съвършения живот. (с. 183/30)

Доволството е мярка за Божественото. (с. 79/40)

Божественият свят ще познаете по две неща: по светлината – неговата външна форма, по чувствата – вътрешното му съдържание и по мислите, които му дават смисъл. Като влезеш в Божествения свят ти можеш да обичаш колкото искаш. Ако обичаш всички хора, ще бъдеш свободен. Ако обичаш някого повече от другите, ти се ограничаваш. (с. 256/78)

Първото качество, необходимо за човека, който иска да влезе в Космическото Съзнание, е Послушанието. В живота на самосъзнанието има подчинение, робство, а в живота на космическото съзнание има послушание. Който не знае да слуша, нищо няма да придобие. (с. 20/65)

В човека ще остане само Божественото, изразено в Любов­та, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. (с. 286/40)

Казвам: когато мислите за Бога, вие трябва да си Го представяте като велика, всеобемаща същина, която обгръща и прониква целия свят с всички свои създания. Във всяко най-малко и най-голямо същество вие трябва да виждате Божественото съзнание, което ви обгръща. В това отношение, каквото и да ви се случи в света, вие трябва да живеете със свещения образ на Бога. Не допущайте никакво съмнение в Душата си, защото то е нисшето начало в човека, което може да донесе страдания, падания, смърт, изгубване смисъла на Живота. Когато нисшето съзнание у човека отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на Живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси. Само по този начин човек ще може да добие истинското щастие. (с. 62, 63/101)

Ние сме за Истината, според която земята е велик жив организъм, в който живее една възвишена разумна Душа, със съзнание, каквото има и в човека. (c. 12; 1/71)

Във всички създания съществува вътрешна връзка. Вие трябва да се стремите да премахнете условията, които препятстват за заякчаване на тази връзка. Всеки от вас трябва да работи искрено върху себе си и като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него. То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича „Висше аз“, но по-право е да се каже „Божествена Душа“. В нея са вложени всички условия за нейното развитие, а когато е образувана връзката, всички способности и чувства растат. (с. 6/74)

Трябва да почувствате присъствието на Висшето аз, на Божествената Душа у вас, да почувствате готовност да се пожертвате за всички. (с. 7/74)

Но когато човек се пробуди в съзнанието, ще дойде... „вис­шето аз“, това, което теософите наричат – Божествено съзнание – а аз го наричам: БОЖЕСТВЕНА СЪЗНАТЕЛНА ДУША В ЧОВЕКА. Когато тя дойде, ти може ли да я възприемеш? Тоя Божествен, съзнателен Дух? И „Дух“ и „Душа“ се употребяват двояко. Следователно, когато Божественият Дух дойде във вас, всичките ваши постъпки, всичките ваши действия, целувки, трябва да бъдат отмерени; от цялото ви сърце трябва да диша една Божествена благодат, тя да лъха от вас. (с. 66, 67/59)

Желая да повярвате в Сина Божия. Аз не говоря за обикновена вяра. Първият акт за вас е необикновената вяра, т.е. тази вяра се отнася само до ония, в които се е събудило Божественото Съзнание. „Вярвам в Бога, който е скрит в своя Син. Вярвам, че този Син е изпратен от Отца“. А този Син е великият Божествен Дух, който иде в света и иска да твори, то е Духът, и Той иска да се яви. Той е пред вратата и хлопа само на ония, в които Божественото Съзнание е близо да се събуди, там Христос хлопа. (с. 68/59)

Аз разбирам събудена Душа – Душа, в която се е събудило Божественото Съзнание, такава Душа е свършила изпита на живота. Тя не иска да бяга от земята. (с. 75/59)

Вие били ли сте на небето? Били ли сте? – Не не сме били. Като казвам, че не сте били, аз подразбирам във формата на вашето сегашно съзнание, а не на миналото. С туй съзнание вие не сте били в рая. И когато някой каже, че е бил в рая, ние разбираме не такъв какъвто е сега, но то е друго съзнание – свръхсъзнанието, чрез което той може да влезе. (с. 161/59)

Във вас трябва да се пробуди туй Висше Съзнание, то се е пробудило, но не давайте сега място на съмнението, което като един психически червей ще унищожи Божественото във вас. Вярвайте в онзи Господ, който живее във вас, в туй Висше, което сега се е събудило, в Божествената Душа, туй безсмъртно в човека. (с. 175, 176/59)

„Вие сте солта на земята“ казва Христос. Физическият свят е свят на солта, а не на светлината, която е пък свят на ангелите. – „Вие“. Кои „вие“? Не взимайте тази дума в ограничен смисъл. Само за онези, които вярват, „вие“ подразбира всички у които има пробудено Божествено Съзнание. Всички хора, у които е пробудено това съзнание, са солта на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици под думата „сол“ разбират „сила на равновесие“ – онзи елемент на силата, който държи нещата в равновесие. (с. 1/58)

Защо трябва да живеем?... Ние още не изживяваме нашия истински живот, но когато го изживяваме, ние ще живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. Следователно, когато всички същества достигнат до своя краен предел на развитие, всичката творческа енергия във вселената се разкапва, всичко туй се повръща в Бога, и тогава се заражда нова вселена, за да се прояви Божественото съвършенство в нова форма. (с. 7; 5/28)

Като погледнете очите на човека, в тях трябва да виждате мекота, доброта, интелигентност, чистота, съобразителност, интуиция и др. Това значи човек с високо съзнание. Не виждате ли тия качества в очите на човека, той е още с елементарно съзнание. (с. 251, 252/38)

Божественото съзнание е онази вътрешна мярка, онзи вът­решен професор, който довежда човека до положителни, до абсолютни знания. (с. 258/38)

Доколкото изворът се влива в реката, дотолкова и самата река ще живее. Бог е великият извор на живота. Значи, докато Божественото съзнание или Божественият живот се влива у нас, дотолкова и ние ще живеем. Оттук вадим следното заключение: радостта, мирът, спокойствието, хубавите мисли и чувства се дължат на вливането на Божествения живот у нас. Ако човек се отдели от Божественото в себе си, той ще мяза на суха река, или на пресъхнала чешма, или на празно корито, без никакво съдържание. Затова дръжте се в следното правило: всеки ден трябва да имате прилив на Божествен живот в себе си. От прилива на Божествения живот човек не трябва да се страхува. Вие сега нямате добър живот, но дойде ли Божественото, ще имате пълна свобода, ще разбирате живота правилно. (с. 15, 16/102)

Следователно, ако Божественото у вас се влива, вие няма да срещнете същество, което да не се възхищава от него. Ако Божественото се проявява у вас, като прегърнете и целунете някого, с това вие му предавате нещо. (с. 16/102 3.4)

Божественият живот постоянно се влива у нас, и ние трябва само да благодарим и на малкото, което Бог ни дава всеки ден. (с. 18/102)

Първо търсете Божественото, а външната помощ ще дойде сама по себе си. (с. 88/102)

Мисълта е Божественото у нас. (с. 90/102)

Благостта, това е вътрешен аромат, туй, което се съдържа вътре в самия живот, в самото съзнание. В самото съзнание вътре трябва да има известна благост, т.е. в съзнанието вътре трябва да има известна мекота. (с. 393/61)

Всичко в света може да се лъже, но Душата никога не се лъже. Човешкият Дух и той не се лъже. Божественото съзнание, което е в нас, не се лъже. Има нещо в нас, което не се лъже.

(с. 57/85)

Духовният свят е много по-необятен в своите простори, много по-величествен от физическия. Само онзи може донякъде поне да опише духовния свят, у когото висшето съзнание е пробудено. Когато се говори за духовния живот, наричат го „Вечния живот“. Под „Вечен живот“ се разбира живот без никакви ограничавания, нито по обем, нито по прояви на доброта, любов, разумност и т.н... За да се опише, той трябва да се види от човек с висше съзнание, който да разбира каквото види там, за да може да го преведе в образи, съответни на земните. (с. 47/88)

Събуди ли се Божественото в човека, заедно с това ще се разкрият всички дарби и способности вложени в него. При тези условия човек може да постигне всички желания на своята Душа. Това не се постига изведнъж, но постепенно. Божественото в човека е онзи прозорец, през който той може да гледа вън и вътре в себе си, да възприема истината. (с. 98/89)

Животът е непреривен. Това е Божественият живот. За оня, който живее в Божественото съзнание, животът е красив. Той живее в Мир и Любов с всички същества на Земята. Божественото в човека всякога му нашепва: Бъди спокоен, всичко ще се нареди добре. (с. 130/52)

Всяко нещо, което не носи живот, е чуждо за любовта, за човешката Душа. Например грехът е нещо странно, чуждо за Душата. Той представя груба, недиференцирана материя. Тя трябва да мине през Божественото съзнание. То ще работи хиляди години върху нея, за да я организира. (с. 183/52)

Новото схващане, това е Божественото, което иде сега. Божественото внася разширение в човешкото съзнание. То дава насока на живота. (с. 47/41)