Варна, 2019 г.

„Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработи и прилага. Както ви е даден, той е суров материал. За да се приложи, първо трябва да се обработи. Щом се обработи, ще се домогнете до вътрешната страна на знанието.“

МОК „Фактори в природата“; год. 11, том 2, 1931-32 г.

Словото на Учителя Петър Дънов се основава на три основни принципа:

1. ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО.

Всеобщото единство като принцип залегнал във всички форми на физическия свят, във всички идеи на духовния свят и във смисъла на съществуването на върховната хармония на Вселената.

2. ПРИНЦИП НА СИЛИТЕ И ЗАКОНИТЕ,

които лежат в основата на света, Вселената и Битието.

3. ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА.

Щом като света и Битието е единно по своята същност, и щом като законите и силите, които властват в тяхната среда са универсални, то процесите и изявите на последните ще са аналогични в отделните сфери и измерения на живота, света и Вселената. Аналогичността позволява да се разсъждава от цялото към частите, или от частите към цялото. Този принцип ни позволява да проникнем в сферата на четириизмерния и петмерния свят, т.е. в сферата на невидимите за нашите сетива среди. Този принцип се слива със самата интуиция на човека.

Ý

ПРЕДГОВОР
към второто издание

Чистото съзнание е блажено Царство.

Чистото съзнание е нашият Пазител.

Чистото съзнание е сладко като мед.

Чистото съзнание е състояние на Нищото.

Чистото съзнание сме го получили от Бога.

В чистото съзнание Сам Бог върши нещата.

Чистото съзнание носи в себе си Чисто Познание.

Чистото съзнание ни съединява с Висшия свят.

В чистото съзнание ние сме единни дори и с животните.

Чистото съзнание постига смисъла.

Чистото съзнание е висота в Смирението.

Ние имаме чисто съзнание, когато Бог ни е дал Себе Си.

Всяко чисто съзнание може да странства в измеренията.

Едно чисто сърце е Тайна Божия.

Човекът на чистото съзнание е постигнал нещо много съществено – той се е опазил от себе си.

При чистото съзнание Бог става нашата Дълбина. Нашият живот се осъществява само в тази Дълбина.

Чистото съзнание позволява на Бога да бъде Бог в тебе, да бъде твоята сила.

Чистото съзнание има само една воля – Волята Божия.

Доколкото си в чистото съзнание, дотолкова си в Бога.

В чистото съзнание тече състоянието Скрита Сила. Промяната на човека е винаги в съзнанието.

Чистотата е Древна земя, изначално състояние.

Никаква поезия не може да се сравни с Тайната на нашето съзнание.

АУМ

Елеазар Хараш

1. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ИЗУЧАВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Инволюцията е слизане от Бога към материята, а еволюцията е възкачване от материята към Бога. В Откровението Бог казва: „Аз съм алфа и омега – началото и краят“. Това значи, че всяко същество излиза от Бога като Божествен лъч, минава през всички светове и пак се връща към Бога.

Минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние отиваме нагоре. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всички природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание.

Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъста материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре. Идването на Христа е най-важен момент в историята на човечеството. Христос донесе онази сила, чрез която става възможен завоят, превратът от инволюционен процес в еволюционен.

Една част от човечеството днес още се намира в инволюционен път, т.е. продължава слизането си във все по-гъста материя, а друга част е почнала своя възход, своя еволюционен път. Това са тези, които са приели новата форма на Любовта – Любовта като принцип. Тези хора са надраснали личния живот, служат на човечеството, на Цялото, на всички. А тези, които живеят в личния живот, те продължават слизането си надолу. На границата между инволюцията и еволюцията човек преживява един вътрешен преврат и след това почва пътят нагоре. При инволюцията се отива от голямото към малкото, а при еволюцията – от малкото към голямото. Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни.

И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Нап­редналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес на съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание. С това се отварят по-големи възможности за човечеството. Ще се събудят в човека нови сили, дарби и способности, т.е. нови заложби, скрити в Монадата. (с. 246, 247, 248/103)

Да познаете себе си, ще рече да познаете Висшето, Божественото начало в себе си. (с. 6 /1)

Едно трябва да знаете: с каквато бързина да се движи, човек трябва да има стремеж нагоре, към Божествения свят. За тази цел той трябва да развие всичко онова, което е вложено в съзнанието му. (с. 201/3)

Бог създаде Слънцето, Луната и звездите за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знамение за дни, за години и за времена. Те са създадени за знамение на всички събития, които стават в човешкото съзнание. Те определят кръга на живота. (с. 34/4)

Има ред закони, които регулират човешкото съзнание. Човек трябва да изучава тия закони и да ги прилага. (с. 86/11)

Реализирането на живота подразбира постигане на някакъв идеал... Този идеал е Истината. Следователно, Любовта е условие за реализиране на идеалите в живота... Мъдростта пък е главната цел в живота. За постигане на всичко това, съзнанието на човека трябва да дойде на помощ. (с. 41, 42/63)

Когато Безграничният свят или Безграничното Начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. (с. 155/2)

За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективният Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо, ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. (с. 160/25)

Човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят: от там трябва да черпи той.

(с. 162, 163/25)

Докато не създадете своя субективен свят, вие не можете да мислите за обективния. (с. 170/25)

Съвременното човечество е дошло до положение, в което трябва да стане смяна на енергиите му. Тази смяна ще се отрази на неговото съзнание. Да се сменят енергиите на човека, това значи да се сменят формите на материалния свят, формите на самата материя. Щом формите се изменят, заедно с тях се изменя и посоката на енергиите, т.е. посоката на силите в човека. (с. 169/25)

Всеки кристал представя велик закон за оформяне или проявяване на човешкото съзнание на Земята. (c. 36/67)

От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание, или за степента на развитие на неговото съзнание. Чрез скъпоценните камъни вие ще намерите кой човек, някога в миналото, е бил баща на вашето съзнание. (c. 37/67)

Когато се изучават кристалите от окултно или Божествено гледище, ние не се интересуваме само за произхода на кристалите, но ги разглеждаме като пергаменти, върху които е написана цялата история за развитието на човешкото съзнание. (c. 37/67)

Светът не се нуждае от оправяне. Ако трябва нещо да се изправи, това е светът на съзнанието. Съвременните хора трябва да знаят как да изправят съзнанието си; те трябва да знаят, че всеки ден минават през състоянията на кристалите, на растенията и на животните, затова трябва да изучават техния произход. (c. 50/67)

Като изучавате алхимията, първо ще се заемете с изучаване на кристалите, които Висшето съзнание е изучавало първоначално. (с. 261/20)

Погледнато на човека, с окото на ясновидеца, той представя съвкупност от всички минерали, прости и скъпоценни камъни, от всички растения и дървета, от всички животни, птици и риби, докато се дойде най-после и до човека. Всички тия същества живеят в съзнанието на човека и се стремят да развият и своето съзнание. Ето защо, човек няма право да прекъсва стремежа им. Който лишава другите от живот, той унищожава своето съществуване. (c. 50, 51/67)

Бог се проявява чрез ума, сърцето и волята на човека. Обаче, за да имате ясна представа за тия прояви, вие трябва да изучавате съзнанието си. Съзнанието на човека трябва да му служи като мярка за нещата. Той трябва да застане в съзнанието си и оттам да изучава проявите на своя ум и на своето сърце. Докато разглежда нещата от положението на сърцето и на ума си, човек не може да има ясна представа за тях.

Чувствата не представят още сърцето, нито мислите представят ума. Докато живее изключително в сърцето и в ума си, човек всякога ще минава от светлина в тъмнина, от ден в нощ. Иска ли да преброди тъмната нощ, в която е попаднал, той трябва да се качи в съзнанието си, дето ще види малка, но сигурна светлинка, която ще му покаже изходния път... За да дойде до малката светлинка на съзнанието си, на която ще чете книгата на своя живот, човек трябва да мине през големи мъчнотии и страдания. (с. 218, 219/42)

Съвременните хора трябва да изучават съзнанието си, да дойдат до правилно разбиране на Божиите пътища. (с. 152/45)

Какъв е замисълът на Бога, никой не знае. Смисълът на живота се заключава в това да възлюбиш Господа и да бъдеш едно с Него и в множеството, и в единството. Постигнеш ли това, ти ще разбереш до някъде крайните цели на Битието. (с. 249, 250/45)

Задачата на човека е да съзнае защо е дошъл на Земята, кой го е изпратил? Той е дошъл на земята да бъде проводник на Божествените мисли. Не е ли проводник на тия възвишени мисли, той спира в себе си течението на живота... Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека. Без духовно тяло човек е осакатен. (с. 261/45)

Помнете: човешкият Дух е минал през всички форми на живота и постепенно ги е напущал, докато най-после е дошъл до последната – човешката форма. Той ги е напуснал външно, но не и вътрешно. Те и днес живеят в него. Той никога няма да се освободи от тях. Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла – сегашната раса, но и в нея няма да остане. Бялата раса е петата. Иде времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи. И в тази раса няма да остане завинаги. Целта на човека е да върви напред, да дойде до положението на Ангел, да бъде господар на себе си и на вселената, да бъде истински съработник на Бога. На Ангелите е дадена голяма власт – да управляват слънчевите системи. И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но като не е готов още за нея и не знае как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на погрешки и противоречия. (с. 8/50)

Задачата на Окултната Школа е да освободи учениците си от отживелите времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им. (с. 62/3)

Задачата на човека е чрез своето висше съзнание да намери себе си, да намери Бога и най-после – смисъла на живота. Само така той може да съедини всички части в едно цяло – в образа на Бога. Това значи да се домогне човек до Вечното Начало. Който не Го признава и не Го търси, той е дал място на гордостта в себе си. Влезе ли гордостта в човека, той се излага вече на опасност – запичане на съзнанието. (c. 72/14)

Всеки човек е родена, проявена земя и в неговото съзнание трябва да се прояви знанието за Господа. Във всички негови мисли, във всички негови чувствания, трябва да проникват Божиите закони. (22; 8/63)

Най-първо Духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си Той постепенно се е ограничавал, загубвал знанието си, докато най-после съвършено заспал. Значи, веднъж слязъл на земята, Духът изгубил своето съзнание за сила и мощ, започва отново да гради, да съгражда, но като си служи вече с малки величини, със слаби неща. Защо Духът трябва да изгуби съзнанието си? – За да създаде света. Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света. Знаете ли какво нещо е да изгуби човек съзнанието си? (с. 93/65)

В живота на човека са необходими два полюса: на единия полюс е поставен човешкият ум, а на другия – човешкото сърце. Ако вие не можете да разберете вашия ум и вашето сърце, които са толкова близо до вас, как ще разберете вашия Дух и вашата Душа, които отстоят далеч от вас? Който изучава сърцето и ума си, той ще може да изучи и онези велики, мощни сили, които се крият в съзнанието му. Чрез съзнанието ние дохождаме до положение да разберем, какво всъщност представляваме. (с. 53/66)

Цели 8000 години грехът е въздействал и върху човешкото съзнание, но пак не е могъл напълно да го помрачи. Той е успял само да премрежи неговата чистота и ясност, но тази мрежа лесно може да се премахне. (с. 9/71)

За да можете да работите с известни идеи, вие трябва да имате за тях ясна представа в съзнанието си. (с. 140/5)

Всички благородни идеи трябва да се реализират, не в своите крайни предели, но в човешкото съзнание, за да дадат подтик или да отворят място на една нова деятелност. (с. 234/5)

Сега, като на млади, ви казвам: Работете върху съзнанието си да измените коренно живота си и разбирането си за него. Дайте широта, простор на Душата си, във всяка добра проява да виждате нещо Божествено. (с. 16/13)

Мислите ли, че Онзи, Който е създал цялата Вселена, не е взел във внимание най-добрите методи за развитието на всички живи същества? Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота? Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота. И ако днес, в живота на хората, изпъкват известни противоречия, те не са Божие дело, но сенки, които се явяват в съзнанието на недоразвитите още същества. Тези сенки се дължат на нисши съзнания, които проникват в съзнанието на хората и по този начин помрачават тяхната първоначална светлина. Животът сам по себе си, както е бил първоначално в съзнанието на Бога и проявен вън от Неговото съзнание, е идеален, възвишен и съвършен. Ако човек вложи в живота си Абсолютна Вяра, че всичко, което Бог е създал е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл на нещата, вложени в целокупния живот. (с. 43/14)

Съзнание се иска от хората. При създаване на характера, съзнанието взима голямо участие. Тогава човек върши всичко доброволно, а не на сила... Време е вече съзнанието да ръководи човека. Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон. Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение. (с. 374/14)

Ако искаш да познаеш и разбереш Бога, първо трябва да разбереш природата. Тя е външната, обективната страна на Бога. Иначе, Той е недостъпен за човешкото съзнание. (с. 150,151/2)

Новото разбиране изисква от всички хора познаване на законите, които действат в човешкото съзнание. (с. 201/21)

Не можете да бъдете нови хора, т.е. хора на новата култура, ако не изпълните обещанията, които сте дали пред своето Висше съзнание. (с. 16/17)

Съвременната наука е само един метод за човека, да му покаже как да нареди живота си по-добре, да му услужи, но не и да просвети съзнанието му. (с. 13/33)

Човек трябва да се упражнява, да наблюдава, какво се крие в съзнанието и подсъзнанието му, да знае какво става в него.

(с. 139/33)

Истинско знание е това, което никога не се заличава от съзнанието на човека. (с. 165/33)

Човек трябва да познава почвата, върху която ще разработва своето съзнание. Каква трябва да бъде тази почва? Тя трябва да бъде добра, за да може съзнанието на човека да се развива правилно и да даде плод стократно. Иначе той ще бъде постоянно в съмнение, дали върви в правия път, не трябва ли да си поживее както всички хора и т.н. Човек с такова съзнание е без основа, без почва в живота си. Който има добра основа, той може да живее добре при всички условия на живота, между всички хора. Само върху такава основа може да се гради бъдещето. (с. 115/90)

Има нещо красиво написано в човешкото съзнание, но то трябва да се разработва. (с. 123/90)

Цялото човечество след като завърши еволюцията си, всичките народи ще се обединят в един народ... То е бъдещата култура на Земята. След хиляди години ще се образува един човек, една цел, всички хора ще станат толкова разумни, че ще бъдат в мисъл и чувство, като че ли един човек мисли, не в еднообразие, но в разнообразие.

Следователно, ние ще се приготвим за онзи ред и порядък. Този ден ще дойде, той няма да бъде далеч. Даже в този век хората ще бъдат свидетели на едно начало на този порядък. Някои ще доживеят да видят това.

Няма да минат 53 години, 62 години, 75 години (беседата е държана на 13 декември 1931 г.) и тези, които ще доживеят дотогава, ще бъдат свидетели на един велик преврат, който ще стане в света. Цял един преврат ще стане в съзнанието, в разбирането на хората, в разбирането на жените, в разбирането на мъжете. Някои от вас може да доживеят дотогава. Които са на 5-6 години, на 10 години сега, ще видят много чудеса. Някои от вас ще заминат за другия свят на екскурзия, после пак ще се върнат. (с. 234/86)

Човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега. Любовта не е още като един дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепва само великия живот в нас. В този, Великия Живот пък се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможности­те, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека. (с. 297/62)

Сам по себе си животът не е нещо материално. Той е проява на една същина, по-висока от самия живот. Животът е проява на Любовта. – А Любовта? – Проява на Божия Дух. – А Духът? – Ти не разбираш живота, не разбираш Любовта, а искаш да разбереш Духа. Животът, Любовта, Духът са идеи още неразбрани за човешкото съзнание. Достатъчно е да знаете, че Духът води към Бога. (с. 283/55)

Животът започва с първото пробуждане на съзнанието. Пробуждането на съзнанието пък не е нищо друго, освен запознаване с живота. (с. 72/68)

Като изучаваме формите, през които животът е минал, виждаме, какво голямо усилие са правили тия форми, за да подоб­рят своето положение, да дойдат до най-съвършената форма на земята, каквато е човешката. Всички форми са търсили път, насока на своя живот, но само човек е постигнал това. Благодарение на своето съзнание, човек е дошъл до точно определен път на движение. Когато в неговия път се е родила идеята за Бога, той е намерил своя Духовен изток. Идеята за Бога в човека представя насоката на неговия живот – неговото изгряващо слънце. Когато човек намери своя изток, съзнанието му се разцъфтява. Разцъфтяването на човешкото съзнание е подобно на зазоряването. Щом настъпи този процес в човека, животът му се осмисля, и той тръгва в определена посока, без много лутане. Докато намери своя път, човек непрекъснато се лута в съзнанието си. (с. 49/41)

Ý

2. ЩО Е СЪЗНАНИЕ?

Що е съзнание? – По този въпрос е писано в много философски и окултни книги, които сами можете да четете. С няколко думи казано, съзнанието подразбира склад от положително знание, вложено в Духа, ума и сърцето на човека. С това знание той има ясна представа за нещата и знае, при всеки даден случай, как да постъпва. Съзнателният човек никога не върши зло. Той се ползва от опитността на миналото си, вследствие на което днес по никой начин не си позволява да прави зло. Несъзнателният човек може да прави зло, но само до тогава, докато придобие опитност, докато съзнанието му се пробуди. Думата „съзнание“ е образувана от съюза „съ“ и съществителното име „знание“. Следователно, думата „съзнание“ подразбира да се направи връзка между знанието на Божествения и човешкия Дух, да се прехвърли мост, който да свързва Божествения и човешки свят. (с. 194/3)

Когато определите отношението, в което се намират вашият Дух, Душа, ум и сърце към Първата Причина, вие ще бъдете вече напълно самоопределени. Самоопределението е въпрос на съзнанието. За тази цел вие трябва да четете, какво са писали различните автори върху съзнанието и самосъзнанието, след това и аз ще говоря по същия въпрос. Вие трябва да изучавате проявите на съзнанието, не само като философска, отвлечена мисъл, но и като приложение, да видите какви резултати дават. В съзнанието си, човек проявява един род чувства, мисли и действия, в самосъзнанието си – друг род, в подсъзнанието – трети и в свръхсъзнанието – четвърти. В каквато област на духовния живот да се намира човек, такъв израз ще има неговият живот на земята. Обаче, трябва да знаете, че вън от човека съзнанието не може да се определи. Някои философи казват, че съзнанието е самият човек. – Не, човек е нещо повече от съзнанието. Съзнанието е елемент, който влиза в човека, но не е самият човек. (– Каква разлика има между познанието и съзнанието?) – Познанието е повърхностно нещо, а съзнанието е вътрешно нещо, придобито чрез дълъг опит – то е положително съзнание. (c. 195, 196/3)

Четете, размишлявайте върху съзнанието, да се домогнете до смисъла на това понятие. Под думата „съзнание“ някои философи разбират Същината на нещата. В това отношение, те не са далеч от Истината. Други философи под думата „съзнание“ разбират формата на нещата. Като разглеждат в този смисъл съзнанието, те се отдалечават от Истината, защото съвършено идеята за съзнанието в техните умове се изменя. (c. 196, 197/3)

Думата „съзнание“ се е образувала от предлога „с“ и съществителното „знание“. Тази дума означава още „живот“. Тя е произлязла от гръцката дума „зон“. (c. 178/4)

Душата може ли да се види? За да се види Душата, съзнанието на човека трябва да бъде будно. Когато се отнася до ума и интелекта на човека, те могат да се видят и при обикновено съзнание... Съзнанието пък представлява външното облекло на Душата. (c. 46/8)

В живота на човека има основни, съществени мисли, които винаги държат съзнанието му будно. Това, което свързва човека с външния, физически свят, са предметите, с които той борави. Наистина, когато се вглъби в себе си, човек престава да се интересува от външния свят, от предметите, които го обикалят. За такъв човек казваме, че живее повече вътрешно. Това не значи, че е прекъснал връзката си с външния свят. Щом съзнанието му е будно, той не може да бъде далеч от външния свят. Съзнанието е връзка между външния и вътрешния живот на човека от една страна, както между сегашния и бъдещия му живот от друга страна. (c. 107/42)

Не познава ли началото на живота си, човек не може да познае и края. Началото на живота, т.е. битието, е мъжът. Краят на живота, т.е. откровението, е жената. Който иска да изучава откровението, той трябва да изучава жената. Това са въпроси на съзнанието. Ако не може да разбере проявата на Бога в своето съзнание, човек никога не би могъл да разбере проявите Му нито в съзнанието на мъжа, нито в съзнанието на живота. (c. 218/42)

Като ученици, вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви. Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж има ли този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае, кога, какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиш на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието, Смирението е необходимо, но човек трябва да знае, кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на Вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприема впечатления и образи от външния и вътрешните светове. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава. (c. 324/45)

Разумният живот има свой вътрешен смисъл: вътрешен физически, вътрешен Духовен и вътрешен Божествен смисъл. От това гледище не трябва да се прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. В цялата природа, в целокупния живот прониква една разумна нишка. Учените хора на миналото, както и учените хора на настоящето наричат тази разумна нишка „съзнание“. Онзи, който е натоварен да пази тази нишка здрава, т.е. да се грижи да не се прекъсва съзнанието, наричаме човешки интелект, или човешки ум. Значи, длъжността на човешкия ум е да пази здрава тази нишка, която Първичната Природа е поставила между всички явления. (c. 3; 2/71)

Под думата „невидим свят“ ние разбираме реалния, идеалния, неизменяемия свят. Този реален свят се проектира на физическия най-първо чрез една точка, която е несъизмерима. Тази точка има само едно проявление, без никакво измерение. Сама по себе си тя съществува като понятие. Посоката на едно движение се измерва само с една точка. Всеки човек трябва да има само една посока, едно движение, което наричаме негов център. Този разумен център съществува в неговото съзнание. Мнозина питат: „Какво представлява човешкото съзнание?“. Ние наричаме човешкото съзнание вдлъбнатото огледало, което събира в себе си лъчите на Божествената светлина и после, чрез отражение ги разпръсва в окръжаващата го среда. Ако човек няма такова огледало, той не може да разбере задачата на своя живот. За да може това огледало да се държи в изправност, природата е дала разум, ум на човека, да мисли и да разсъждава. Разумът пък е Божествената Светлина, която се насочва към това огледало. Това дето хората обичат да се оглеждат в огледала, показва, че и нашето съзнание е подобно на огледало. И когато нашето съзнание е чисто, и всички предмети ще се отразят в техния естествен вид, а това ще ни дава ясна представа за живота. Противоречията, които съществуват в ума на съвременните хора за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта, за Милосърдието и за ред прояви в живота, зависят от чистотата, от степента на яснотата на това огледало. Често нашето огледало се покрива с прах, с тънък воал от мъгла, помрачава се, замъглява се, и ние не можем да добием ясна представа за живота – изгубваме връзката, смисъла на живота, не знаем отде сме дошли и де отиваме. Първата велика задача за съзнанието на индивида е да реши въпроса, отде е дошъл и де отива. Този въпрос не може да се реши колективно. Той се решава единично. (c. 6, 7, 8; 4/71)

Казвам: Вие трябва да правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, т.е. вашето „Аз“. В естеството на човека има много неорганизирана материя, т.е. много сили, управ­лението на които зависят от вас. (c. 155/7)

Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по-високо и го напътва в живота му. То му нашепва какво да прави, как и кога да се прояви. В този смисъл съзнанието на човека не е нищо друго, освен неговото ръководно начало. Някои го наричат още Интуиция, Ангел Пазител и др. Който слуша гласа на своята Интуиция, работите му се нареждат добре. (c. 24/15)

Човек е свободен дотолкова, доколкото има съзнание за свободата си. Вън от съзнанието никаква свобода не съществува. (c. 28, 29/15)

Материалният човек е свързан със Земята, а духовният – със Слънцето, което символизира Бога. Слънцето в човека е неговото съзнание. Чрез съзнанието си той е свързан с Бога. Някои признават тази връзка, а други я отричат. (c. 32/15)

Слънцето днес е толкова голямо, колкото е широко човешкото съзнание, колкото голяма е човешката разумност. (c. 83/69)

Самовъзпитанието е велик, съзнателен процес... Работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот. Съзнанието оказва влияние върху волята. Това, което съзнанието носи в себе си, минава и във волята. Щом съзнанието не носи нищо, волята остава слаба и бедна. Този закон е познат на хората. Ето защо, когато искат да парализират волята на човека, те ограничават съзнанието му. И обратно: когато пом­рачат съзнанието на човека и волята му се парализира. В този смисъл съзнанието е волеви акт, който предизвиква дейността на волята. (c. 341/16)

Колкото по-подвижни са умът, сърцето и тялото на човека, толкова по-високо е съзнанието му. Подвижността определя човешката воля... Волята представлява разумно сцепление между частиците на онази материя, с която съзнанието работи. Една от помощните сили на съзнанието е волята. (c. 198, 199/17)

Като се говори за развитие на съзнанието, ние взимаме понятието „съзнание“ в широк смисъл. Думата „съзнание“ е образувана от предлога „съ“ и съществителното „знание“. Да имаш съзнание, това значи да ходиш със знание, да създаваш нещата. Съзнанието има повече духовен характер, отколкото материален. Да съзнаваш нещата, това значи в даден момент да правиш разлика между две състояния, между две посоки – права и крива, между две мисли, чувства и постъпки, да знаеш, кои са прави и кои – криви. (c. 359/25)

Буквата „А“ и „единицата“ съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот“. (c. 34/42)

Киселият, горчивият елемент не влиза в човешкото съзнание. (c. 19/46)

Гладът и жаждата са съзнателни сили, които заставят човека да работи. (c. 127/50)

Центърът, в който доброто и злото се неутрализират е силата на човешката мисъл. В този център действа съзнанието.

(c. 134/50)

Доволството не седи във външното положение, което човек заема. Силата, доволството в живота на човека седят в неговото съзнание. Колкото по-високо седи човек по съзнание, толкова по-голямо е неговото доволство. (c. 52/69)

Мощни, велики сили работят върху човешкото съзнание, с цел да подобрят положението му. (c. 84/12)

Всеки човек носи бъдещето си в своето съзнание. Бъдещето на човека зависи от възможностите, които са вложени в него. Колкото по-големи са възможностите му, толкова по-светло е неговото бъдеще. Често се говори за миналото, настоящето и бъдещето. Това са три момента в човешкия живот, скрити в съзнанието му. За да проникне в тия моменти, човек трябва да изучава окултните науки. (c. 219/12)

Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието. Областта на съзнанието представя определен свят, с определени хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помагат. (c. 50/67)

Истинското знание седи в това, човек да прави опити в съзнанието си, което представя велика лаборатория на живота. Чрез ред упражнения и опити, човек може да дойде до възможностите, които се крият в един маг. (c. 281/67)

Всеки човек разполага с определени възможности вън от които не може да излезе. (c. 136/49)

Божествената мисъл прониква в съзнанието и в мозъка на човека. (c. 276/17)

За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка. (c. 183/21)

Мислите, чувствата и постъпките растат върху човека, но той не ги ражда. Те идат от друг, по-висок свят от тоя, в който живее. Следователно, човек е същество, което мисли, чувства и действа. Ако съзнанието му не взима участие в неговите мисли и действия, той е автомат. (c. 79/20)

Всяка мисъл е слънчев лъч или лъч на човешкото съзнание. (c. 23/15)

Когато се говори за прави и криви линии, ние разбираме прави и криви възгледи, които се проявяват чрез човешкото съзнание. Както вижда човек, така мисли. В този смисъл правите и кривите линии наричаме очи на съзнанието. (c. 43/15)

Всичко в света е материя и съзнание. – Кога? – Когато материята е одухотворена, т.е. жива. Дето е животът, там е радостта. (c. 155/17)

Луната, Земята и Слънцето не са несъзнателни същества. В тях или зад тях се крие някакво съзнание, което управлява тези движения. (c. 182/18)

Всички понятия, с които човек си служи, съществуват в неговото съзнание, но не и в природата. (c. 74/19)

Твоя собственост е това, което сам носиш в съзнанието си. (c. 13/20)

Кой от вас е виждал Душата, Духа и ума? Кога нещата стават неизвестни за човека? Когато са вън от неговото съзнание... В съзнанието има нещо, което напомня неизвестното, но има нещо неясно. Даден човек е X за тебе – не го познаваш. Той е скрит за твоето съзнание. Ако между твоето и неговото съзнание се създаде известно отношение, той става вече известен, познат за тебе. (c. 93/20)

Единственото нещо, чрез което човек може да прогресира е неговото съзнание. Съзнанието не е един атрибут на човешкия ум, нито пък има нещо общо с ума. Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Съзнанието се отнася само до човешкото сърце. И когато кажем, че човек носи един съзнателен живот, ни най-малко не подразбираме един интелигентен, учен живот. Всичко, което съзнанието носи е преживяно. В съзнанието няма нищо непреживяно. Следователно, съзнанието е една база, една основа, върху която човешкият ум може да се развива и расте. Тъй както за ученика е потребна светлина, за да може да чете, така за ума е необходимо съзнание. Затова съзнателният живот трябва да предшествува умствения живот. Умът е външната страна на нещата, а съзнанието се занимава с вътрешната страна на живота... Човек може да не е толкова интелигентен, но да е съзнателен. Следователно, туй, което подтиква живота към развиване, това е съзнанието, а съзнанието е едно от великите качества на Душата. Аз казвам: Съзнанието е първият лъч, който Душата проектира в сърцето. Не говоря за обикновената Душа, но за Божествената Душа. Първият лъч е съзнанието, а от този лъч, вторично вече се явява човешкият ум. Силите на съзнанието пък събуждат центровете и способностите на ума. Тъй щото, изчезне ли съзнанието, умът се губи. (с. 18, 19; 6/28)

И тъй, прогресът зависи от съзнанието, затова трябва да култивираме съзнанието в себе си. (с. 20; 6/28)

Всеки един знае подбудителните причини за всяка една своя постъпка. Няма скрито покрито пред нашето съзнание, пред нашата Душа. Тази Душа е огледало, в което Господ вижда всичко. Единственото нещо, което не ни лъже е съзнанието. В съзнателния човек лъжа няма. Като говорим за съзнателния човек, ние подразбираме това в абсолютния смисъл на думата. Такъв човек е с чистота, той е добър, той е интелигентен, той е благороден. Тия качества той абсолютно ги притежава. Никаква лъжа няма у него, нито помисъл да преиначи Истината. Той е много прям. (с. 25, 26; 6/28)

Тия две монади, двете същества А и А’, както и В и В’ са свързани: едното положение в Писанието се нарича „старият човек“ – А, а другото положение, което сега се заражда се нарича „новият човек“. Значи, тия две монади, които едновременно се борят да вземат връх на съзнанието ви: А’ действува върху В’. То е нашата Божествена Душа. От В’ излиза С’. Това е нашето съзнание, първият плод на Божественото съзнание. (с. 26; 6/28)

Четирите състояния, през които човек може да мине, аз ги наричам пречупване на съзнанието му в неговата инволюция. При слизането в материалния свят човек взима първо положението на точка. Представете си, че един човек, една Душа взема мястото на една точка, която от наше гледище не заема никакво пространство. При това тя съществува, съзнава, че е някъде. Къде е и тя не знае така както ние ги определяме във времето и пространството. Тази точка, за да почне да расте, най-първо се разширява, образува един кръг около себе си. То е пречупване, разширение на човешкото съзнание. А когато този кръг се пречупи някъде от него излиза съдържанието. Това, което излиза от кръга навън, то е друго пречупване. Ние навлизаме вече в областта на електричеството, което излиза от кръга. Щом се появи електричеството в природата и стане пречупване, явяват се вече кривите линии. Аз уподобявам това така. Центърът, това е зародиш на живот. Пречупването на кръга, това е посаждането. Поникването нагоре, това е изтичането на тази енергия. И най-после клоните, които се явяват нагоре, те се огъват и образуват кривите линии. Казвам, от това гледище, когато ние говорим за човешкото съзнание, разбираме онзи първоначален ЦЕНТЪР, от който човек е излязъл, дето човек е бил свободен. Като слязъл в материалния свят, той изгубил своето знание, вследствие на което се е заробил в окръжаващата среда. Някои от вас са забравили откъде идат. Вие не помните. Когато сте били в утробата на майка си, помен нямате от това, а преди да дойдете там, къде сте били, също не помните. Но ако се хвърли малко светлина във вашето съзнание, вие ще си спомните пътя, по който сте дошли. Ще ви дам една теория за изяснение. Окултистите казват, че когато едно същество, един център в невидимия свят, едно съзнание пожелае да слезе на Земята, понеже някои същества имат една необходима нужда да слязат на Земята да работят, тогава две Възвишени Същества вземат тази Душа – ние говорим по човешки – ще я пренесат около Земята, като направят три кръга. Земята има 12 врати, през които може да се влиза. Тези врати трябва да ги намериш отворени. Там чакат Ангели. След това ще намерят бащата и майката, от които ще вземат нужната материя и ще ги помолят да отгледат тази Душа. След това те ще пратят своето благословение отгоре. (с. 7, 8, 9/91)

Духът не е нещо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултат на Духа. Духът е самият човек. Това, което сте вие във вашето съзнание, това е Духът. Това, което вие съзнавате, това, което остава неизменно при всички условия, това наричаме съзнание на човека. Обаче, съзнанието е само едно огледало, едно отражение на действието на човешкия Дух. Това неизменното у вас, което вие съзнавате, то е човешкият Дух. И вие сте неизменни дотолкова, доколкото чувствате, че у вас присъства едно разумно начало, на което вие всякога можете да се осланяте. (с. 136,137/87)

Онова, което не се изменя, което остава всякога едно и също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на човека може само да се разширява. Какво представя съзнанието? – То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се делят на части, нито могат да се завладяват. (с. 11/88)

Духовният свят има две страни: физическа, т.е. видима, която се обхваща от съзнанието и психична, невидима, която не се обхваща от съзнанието. (с. 140/52)

Великото и красивото в живота е човешкото съзнание, което съвременните хора наричат човещина. (с. 3/37)

Ý

2.1 МЯСТО НА СЪЗНАНИЕТО

Съзнанието на човека се намира в главата му. То има своите корени – нервички и клони. Ще кажете, че съзнанието е отвлечено понятие, без специфични органи. Говори се за съзнанието, но чрез какви органи се проявява то, това никой не знае. Обаче, всеки е забелязал, че при най-малкия удар в главата, човек губи съзнание и претърпява големи пертурбации. Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия. Много от сегашните учени не знаят, къде е мястото на съзнанието. Седалището на съзнанието е в главата, а от части и в гръбнака. То се изразява чрез главния и гръбначния мозък. Някогашната столица на съзнанието е била на друго място, а не в главата. Има още сили на съзнанието, които не са преместени в главата. – Къде е било мястото на съзнанието по-рано? – В симпатичната нервна система, или така наречения слънчев възел. В далечното минало главата на човека е била на това място. Той е мислел чрез слънчевия възел. (c. 19, 20/15)

Трябва да се изучи устройството на главата, защото тя е ед­но от условията за проявленията на Божествения живот. (с. 204/67)

Днес няма по-велико нещо от устройството на човешкия мозък, както и от устройството на неговите очи. Според качеството и количеството на мозъчните клетки, които възприемат Божията Любов, Мъдрост и Истина се определя и Любовта, Мъдростта и Истината в самия човек. Каквато и колкото светлина възприемат тези клетки в себе си, те я изпращат навън чрез съзнанието на човека. (c. 44/65)

Единственото устойчиво нещо у човека, това е неговият мозък... От всичко най-малко се изменя мозъкът на човека... Той е направен от фина материя, която малко или незабелязано се поддава на промяна. Това показва, че в тази фина материя циркулират висшите енергии, които са причината за появата на човешките мисли. Питам: в такъв случай, де се намира човешкото съзнание, или както някои го наричат човешката Душа? Христос дава отговор на този въпрос чрез стиха: „Отец ми е земеделецът“. Значи, земеделецът е Духът, който работи извън живота и създава благоприятни условия за лозата. В дадения случай Христос представлява духовния принцип у човека, т.е. неговата Душа. Пръчките пък са физическия свят. (c. 147/66)

Съзнанието действа в предната част на мозъка. (c. 208/8)

Челото може да се раздели на три области. Горната част е свързана с Божествения свят; средната част е свързана с ангелския свят – там е литературата, поезията, изкуството; долната част е свързана с физическия свят – със света на материалната наука. В основата на носа, горе, се намира центъра на формите, до тоя център се намират други центрове: на величината, на тежестта, на реда, на чистотата, на математиката. Тия центрове са разположени в предната долна част на челото. (с. 58/76)

Очите показват будността на съзнанието. Носът представя корените на съзнанието, а устата – източникът, отдето съзнанието черпи сила. Ушите са вентилатори на съзнанието. Съзнанието на човека се проветрява през ушите. (с. 128/38)

Казвам: ако способностите в областта на мозъка, дето се намира разумността, съзнанието на човека, не са развити, той всякога ще се натъква на противоречия в живота, и каквато работа започне, няма да я свърши. (с. 79/102)

Ако се разложи човека психологически, ще се види, че у него има /в черепа му/ 40 главни способности, разделени в следните 7 области…

В твърдо състояние съзнанието е съсредоточено в една посока; в жидкото* състояние съзнанието е в друга посока, а във въздухообразното – в трета. Тъй че силите в съзнанието са насочени в една или в друга посока. Съзнанието у човека се проявява в 40 способности, които са разделени в 7 категории /I, II, III …/. И всяка категория си има своите подразделения /1, 2, 3 …/. Първата категория (I) обхваща силите или способностите, които се отнасят до ума – умствените способности: 1) наблюдателност; 2) памет; 3) разсъждение. Първата способност Н събира материали, втората П ги складира, а третата Р обработва тези материали. Но когато става един душевен процес, той не е заключен само в тази област У, а се смесват и много други елементи и способности от други категории. Във втората категория (II) влизат себесъхранителните способности или личните чувства. Такива са: 1) разрушителност Р; 2) себесъхранение С. На трето място идват личните чувства, на четвърто място – егоизмът. В третата категория (III) влизат: 1) индивидуалните, личните чувства; 2) тщеславие; 3) общителност. В четвъртата категория (IV) влизат моралните чувства: съвест, Любов към Бога, Вяра, Надежда, Милост. В петата категория (V) са семейните и приятелските чувства. Когато един човек иска да извърши нещо, всички тези категории вземат участие. Силните чувства имат всякога надмощие, те са ръководни, а всички други се подчиняват на тях и те разрешават въпросите. Хора, у които разсъдъкът е много развит, ще разрешат въпросите по един начин. Един човек, у когото обществените или семейните чувства са развити и ако разсъдъкът е добре развит, ще реши въпросите по друг начин. И един човек, у когото егоизмът и разсъдъкът са развити, ще реши по трети начин въпроса. Някой път ще направя една много подробна френологична схема и ще ви обясня как психологията на човека се намесва при различните случаи, за да се отговори така или иначе на един въпрос; това френологията вече е разрешила. Постъпките на човека се дължат на известно негово разположение или неразположение да извърши нещо, или не. А у всеки човек разположението се определя според чувствата, които вземат надмощие. И тогава казваме: характерът на този човек е такъв и такъв, понеже разрушителността е силно развита у него. Друг е тих и спокоен, не се кара, не че съзнанието му е такова, но тези органи не са развити у него. Не че той е добродетелен, но лошите, разрушителните органи не са развити у него; има други чувства, които го карат да се прояви в друга насока. За пример, ако дойдем до личните чувства, те действуват за благото на твоето тяло. Всеки мисли за тялото си, всеки казва: „Няма да се оставя да ме изядат.“ Това е личното в човека.

Ако разделим челото у човека на три, най-долната част, над веждите, се намира обективният ум: наблюдателност, впечатление, преценка, мярка, практичност. Пос­ле, по-нагоре е паметта. На най-горната част на челото са разсъдъкът и милосърдието. На темето горе се намират милостта и Любовта към Бога, благоговейното чувство, съвестта. (с. 165-168/99)

И тъй, за да живее в центъра, в Божествения свят, човек трябва да развива всички свои способности и чувства. Божественият свят е разнообразен. Той обединява всички способности и чувства на човека в едно цяло… Като е дошъл на земята човек ще работи за развиване на всички свои чувства. Музикалното чувство, което се намира отстрани на челото, милосърдието – отпред на главата, вярата и висшите морални чувства – отгоре на главата, надеждата, въображението и т.н. Човек има повече от 40 центъра на главата си, които еднакво трябва да развива. (с. 416-417/106)

Новата столица, новото жилище на Духа е главата.

(с. 416-417/106)

Главната причина за болестите се дължи на дисхармонията между двойника и физическото тяло на човека. В предната част на мозъка се намират особен вид бели мозъчни влакна или нишки, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание. Съзнанието е свързано с двойника, тъй нареченото второ тяло на човека, или посредник на силите в природата. Физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник.

Следователно, ако отношенията между двойника и физическото тяло са правилни, хармонични, човек всякога ще бъде здрав. (с. 61/88)

Колкото по-добре са развити мозъчните нишки, толкова по-добре е развито съзнанието. (c. 88/22)

Дето има движение, там има и съзнание. Всяко физическо тяло, което се движи, има съзнание. Съзнанието може да бъде вън от предмета и вътре в него. Значи, съзнанието може да бъде отвън и отвътре. (c. 127/50)

Писанието: „Където е сърцето ти, там ще бъдеш и ти.“ С други думи казано: Където е съзнанието ти, там живееш. (c. 5/70)

Де живее Господ? – В нашето съзнание. (c. 27; 24/63)

Задачата на всички хора е да разбират своите вътрешни похвати, своите вътрешни побуждения, да знаят в каква област действа съзнанието им: на физическия свят, в духовния свят – при чувствата му или в умствения свят – при неговите мисли. Разсъжденията на човека се определят от областта, в която се движи съзнанието му. (c. 59/18)

Ý

2.2 ПРОЦЕСИ В СЪЗНАНИЕТО

Всяка година се придава по един нов елемент в природата. Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса. Външно, във физическия свят това не е констатирано в промените на човешкото съзнание. Всеки момент в човешкото съзнание се влива нещо ново. (c. 247/3)

Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те не взимат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът. Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на водорода. Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние. От тази материя зависи проявата на нашето съзнание. От материята зависят действащите сили в целия космос. Тъй щото, всеки ден, всяка минута, всеки момент в живота се внася нещо ново... Новото иде всеки момент. Никой учен, никой светия, никой Ангел даже не знае, какво носи бъдещето в себе си. Причината затова е, че Първоначалната Божествена сила е безгранична и непостижима. Докато не се е проявила, тя е безгранична и непостижима. Щом се прояви тя става постижима. Стремете се към проявеното съзнание, като спазите правилото да не изяж­дате всичкото жито в хамбара. (c. 248, 249/3)

Простите движения наричаме още първични. Прости движения са тези, които срещат малки съпротивления в пътя си, а сложните, които срещат големи съпротивления. Прости и сложни движения съществуват и в съзнанието на човека... Простите, първични движения са насочени към Бога. Те са чисти, кристални, без никакво раздвояване. Сложните движения предизвикват раздвояване в съзнанието. (c. 322/25)

Ако в едно същество се роди мисълта да опита Божията Любов в нейните чисти форми, движението на неговото съзнание ще бъде просто. Обаче, ако в някое същество се яви мисълта да стане велико, да създаде една слънчева система, в съзнанието му се произвеждат сложни движения. (c. 325/25)

Животът не е нищо друго, освен подтик, любов, стремеж на висшето съзнание да се прояви навън. (c. 97/8)

Всяко нещо, което човек обхваща в съзнанието си, което вижда и за което мисли, е вселена заради него. Щом не можеш да мислиш за нещо, не го виждаш и не можеш да го обхванеш в съзнанието си, то не представя никаква вселена. В този смисъл вселената е конечна, а Бог – безконечен. (c. 343/14)

Всяка мисъл, всеки акт, всяка ваша дума, всяко чувство и всяко деяние, в което съзнанието ви не взима участие е един механически процес. (c. 21/7)

Всяка форма, която действа не само в твоето съзнание и в твоя ум, тя е само едно малко отражение на хиляди красиви форми, които се проектират в съзнанието и вън от съзнанието на всички хора. Тези форми съществуват и в природата, като образи на съвършени същества. (c. 291, 292/23)

Въображението представя отвора на тъмната стаичка, камера обскура, в която се поставя светлочувствителното стъкло на фотографията. От фотографа зависи, дали да се отвори, или зат­вори тази камера обскура. Когато ще фотографира, той отваря камерата. Там дето въображението не е под контрола на волята, отвърстието на тази камера е постоянно отворено, вследствие на което на време и без време, съзнателно и несъзнателно се получават отпечатъци върху мозъка. (с. 27, 28/3)

Каквато пакост да направите някому, първо тя има отглас, отражение във вашето съзнание. Всяка крива мисъл, всяко криво чувство или всяка крива постъпка е лош, грозен образ, който се отпечатва първо в съзнанието на онзи, от когото е излязъл или от когото е направен. (с. 145/2)

Колкото по-силни са образите на мислите, толкова по-здраво се отпечатват те в човешкото съзнание. Ето защо, човек мъчно може да възприема и задържа отвлечените мисли в себе си. Когато се заговори за красивото, за идеалното в света, човек веднага започва да си представя някакви красиви, съвършени образи, като идеал на съзнанието му, но той никъде не среща такива образи... Умствено човек си представя красив, идеален човек, но как и къде да го намери, не знае. Този образ съществува в съзнанието на човека, но мъчно се намира вън от него. (c. 152/10)

Като се говори за продължителността на времето, това е въп­рос, който се отнася до съзнанието. Ако се движите с бързината на обикновен трен, вие ще стигнете до слънцето в продължение на 250 години. Обаче, ако се движите с бързината на светлината, ще стигнете до слънцето за 8 минути. Значи вашето съзнание може да се движи с бързината на обикновен трен, може да се движи с бързината на светлината, а може да се движи и още по-бързо. Следователно, времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето – съмнение. (с. 112/2)

Времето определя продължителността или траенето на известно явление, или известна работа, която се е вършила в съзнанието. (c. 132/4)

Пространството пък представя книга на живота, на природата, в която се хроникират всички резултати, които стават в човешкото съзнание. Значи, времето се отнася до действията, а пространството – до резултатите, времето и пространството са в самия живот, а не извън него. Понякога човек се превръща във време. (c. 132/4)

Къде е реалният свят? Ако приемете, че точка А е външният свят, тогава отражението на този свят ще бъде в точка В. Значи, реалният свят се намира в точка В. Съзнанието на човека пък се намира в точка С, вън от правата АВ. Човешкото съзнание не се явява кога да е, но в точно определена година, в точно определен месец, ден, час, в точно определена минута и секунда. Често нещастията се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето на своята проява. Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на природата. Оттам и животът на човека е толкова по-съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармоничен и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери доколко съзнанието му се проявява точно на определеното за него време. (c. 135/4)

Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хора могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. (c. 136/4)

Преди всичко волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е. наклон в съзнанието. Следователно, докато нещата не се ограничат няма да има никакъв наклон, никакво движение. Щом се ограничат в тясна площ, и движението ще дойде. (с. 28/1)

Всяко движение е резултат на някакви сили, независимо от това, дали човек ги съзнава. Те могат да бъдат от умствен или сърдечен характер. Също така движенията могат да произлизат от съзнанието, от самосъзнанието, от подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека. Ученикът трябва да се наблюдава, да изучава движенията и силите, които са свързани с тях, за да може чрез думите правилно да ги регулира. (с. 127/3)

Като се натъкне на някаква проява на съзнанието си, човек трябва да знае, коя е първичната причина за тази проява. (c. 212/3)

Щом дойдем до съзнанието, ние се натъкваме на закона на поляризирането. Това показва, че всяка проява на съзнанието има две страни, две противоположни посоки: възходяща и низходяща. Този закон се изразява графически с правата CD:

C _______________ D (c. 213/3)

Щом съзнанието се поляризира, човек намира правата посока на движението си. Тази посока е перпендикулярът, спуснат от дадена точка, вън от някоя права. Когато се поляризира и намери своята посока на движение, съзнанието започва да изпуща светлина по всички посоки, във всички направления. При това положение, съзнанието на човека е изложено на странични влияния и се движи като махало, на една и друга страна. Така е за всеки, който не разбира закона. Обаче, който разбира закона, той ще намери неподвижната точка на своето съзнание и там ще застане. В съзнанието на човека тази точка е напълно устойчива, тя не се влияе от нищо. Тя е точката O на правата CD. Когато дойдете до тази точка, вие ще се върнете назад, до точката m, по-горе от която не можете да отидете. От точката m енергията върви по две посоки: mC и mD. Така се движи часовниковото махало като описва около себе си полукръгове. Като дойдете до точката C на съзнанието, вие мислите че сте разбрали някой въпрос. Обаче, оттук се качвате в точката m, щом поседите малко в тази точка, слизате в точката D. И тук мислите, че сте разрешили въпроса, но се заблуждавате, както при точката C. Така се самоизлъгвате всеки ден. Тъкмо разрешите един въпрос, на другия ден виждате, че не сте го разрешили... Така се люлее съзнанието от D до C и обратно, докато дойдете най-после до точката О, устойчивата точка на съзнанието, отдето пак се изкачвате нагоре, към точката m. Така се движи съзнанието ту наляво, ту надясно, ту в точка О и върви напред, разширява се и пръска светлина в пътя на човека. (c. 214, 215/3)

Обаче, човешкото съзнание не може да стои на едно място. Стъпка по стъпка то се движи и излиза от старото си положение... При това движение на съзнанието, ние имаме три неподвижни, устойчиви точки, в които въпросите могат да се разрешават. Обаче, мъчно се спира съзнанието в тези точки. Фигурата представлява съзнанието на макрокосмоса, а същевременно и пътя на слизането и възлизането на човешкия Дух. Тази фигура се нарича „Соломонов знак“. От центъра А може да се опише окръжност; тя представя голямата и малката вселена, големия и малкия космос. По този начин ние си представяме минаването на обикновеното човешко съзнание и самосъзнание в неговото подсъзнание и свръхсъзнание. С други думи казано, човек минава от обикновеното в Божественото съзнание, от обикновения в Божествения свят, дето започва да се движи в перпендикулярна посока на своето желание. (c. 216, 217/3)

Числата не са прости, мъртви знаци, но живи величини, т.е. сили, които действат върху съзнанието на човека. В числото две имате две единици, две съзнания, които се стремят към една и съща цел. Това движение ние наричаме „стремеж към Бога“. Следователно, стремежът към Бога ражда любовта. Значи, любов­та се ражда само между две души, между две съзнания, които се стремят към Първичното, към Божественото съзнание. (c. 221/3)

Силите, които взимат участие при написване на единицата, започват отгоре и слизат надолу. Значи, единицата определя посоката на силите. Когато искате да напишете числото две, двойката (2), въпросът е по-сложен: първо се образува един малък кръг (o), който представя пътя на човешкото съзнание, което наместо да се движи в орбитата си, се развива навън, първо по посока c, а после слиза надолу, по посока e. Причината за това е, че друг някакъв център е повлиял на човешкото съзнание и го заставил да измени пътя на своето движение. Но и това влияние на центъра e се изменя, защото иде друго, по-силно влияние, от центъра d, което заставя силите на първичното съзнание да се изменят, да образуват по-малък кръг от другия. След това иде влиянието на центъра m, а най-пос­ле иде влиянието на центъра k, който повдига човешкото съзнание нагоре. Следователно, всяко съзнание, което минава през двойката, преживява сложни процеси. Числата 1 и 2, написани едно до друго, представят 12-те зодиаци. Събрани заедно, те дават числото три. Когато съзнанието на човека минава през 12-те зодиаци, те оказват върху него 12 различни влияния. Значи, те внасят в съзнанието му 12 различни елемента. (c. 219, 220/3)

Точката представя непроявено същество, което се намира само в зачатие и не заема никакво пространство. То живее в себе си, без форма, но с известна енергия и чака времето на своето проявление. Когато говорим за точката, ние имаме предвид известни мисли и идеи, които съществуват само в съзнанието на човека, без да се проявяват. (c. 211/12)

Да допуснем, че кръгът представен на фигурата, е едно движещо се колело, на което радиусът ОА и тангентата Т са в постоянно движение. Тангентата, чрез точката си на допиране с окръжността, упражнява непрекъснато влияние върху нея. Следователно, тя може да усили движението на кръга, ако последният се движи в същата посока. Но ако кръгът се движи в посока обратна на тази на тангентата, неговото движение ще се забави. В окултната геометрия кръгът представя един самосъзнателен индивид. Центърът на кръга, това е центърът на съзнанието у индивида – субектът. Кръгът – това е неговият вътрешен, субективен свят. Периферията или окръжността – това е мястото, където съзнанието идва в досег с външния обективен свят. Ясно е тогава, че тангентите представят отделни съзнания или групи съзнания, които упражняват влияние върху индивида отвън и го ограничават. Следователно, всяка промяна в съзнанието на човека показва, че някаква тангента е упражнила влияние върху него. Чрез допирната точка тя внася известен импулс в човешкото съзнание и е в състояние да измени неговото движение, т.е. да предизвика известна промяна в неговите мисли чувства или постъпки. Ако съзнанието се подчини на този импулс отвън и следва посоката, по която тангентата се движи, то ще има успех във външните работи. Но ако се възпротиви на този импулс и се движи в посока обратна на тангентата, то ще влезе в стълкновение с онази група съзнания, които тази тангента представя.

Освен тези външни влияния върху съзнанието на човека, които тангентите предизвикват, има и други – вътрешни, субективни влияния. На нашата фигура кръгът S, който минава през центъра О, представя едно висше съзнание, което докосва самия център у индивида и упражнява влияние върху субективния му живот. Тогава у човека настъпват дълбоки вътрешни промени, които изхождат от самия му център и за резултат имат онова, което наричаме разширение, повдигане, просветление на съзнанието и т.н. Само в такъв случай човек може да се освободи от ограничителното въздействие на външните тангенти. (c. 191, 192, 193/4)

Кръгът S пък и животът, който се проявява около неговия център, ще има за предмет отвлечени въпроси – въпросите за Любовта, Мъдростта и Истината. Който не разбира тези въпроси, той се натъква на ред противоречия. Всяко противоречие се предизвиква от същество с ниска култура, било от физическия, астралния или умствения свят. Тия светове имат своя физическа страна, която се отразява върху живота на човека.

Освен тия светове съществуват и други – с висша култура, които ние приемаме като течения в природата. Защото всеки свят влияе и върху по-нискостоящите, и върху по-високостоящите от него. Когато човек иска да стане с него някакъв обрат в добър смисъл, той трябва да се скачи с теченията на природата, които идат от по-високите светове. Задачата на окултната школа е да покаже на ученика законите, чрез които да се свързва с висшите течения на природата. По този начин неговият ум ще се развива правилно. Когато живият кръг S влезе в живота на човека, той трябва да бъде готов да се справя със силите, със законите които го управляват. Да бъде човек готов, това значи да разбира новите условия в средата, в която влиза. (c. 193, 194/4)

Щом попаднете под влиянието на живия кръг, т.е. щом този кръг засегне вашия център, вие не можете вече да се противите: или ще влезете в течението на този кръг и ще се издигнете, или смърт ви очаква. С други думи казано: Всеки, който е тръгнал в пътя на Истината, той трябва да го следва. Няма връщане от пътя на Истината. Който се опитва да се върне от този път, той сам се осъжда на смърт. Човек не може да се противопоставя на движенията, които стават в живия кръг. Що се отнася до тангентите, техният брой е неопределен. Може да се прекара и четвърта, и пета, и шеста и повече тангенти. Всяка тангента предизвиква известна промяна в съзнанието на човека. Промените в съзнанието могат да се представят геометрически; също така може да се определи центърът на всяка тангента, която засяга човешкото съзнание, както и посоката на нейното движение. Колко тангенти трябва да има човек? – Нито една. – Но, ако има тангенти, какво трябва да прави, за да се избави от тяхното влияние? – Съзнанието трябва да се прибере в своя център и тангентата да отиде в безкрайност. – Какво трябва да се направи с кръга: да се стесни или да се разшири? – Когато кръгът се разширява, тангентите постепенно се явяват. Когато кръгът се стеснява, т.е. когато енергиите в кръга се събират към центъра, тангентите постепенно се отблъскват. Оттук вадим следния закон: Когато човек иска да се избави от влиянието на света, той се съсредоточава към центъра, към Бога, към себе си. Той съсредоточава своята умствена дейност към Бога. Това значи пробуждане на Божественото съзнание в човека. (c. 195, 196/4)

Чрез проявите на съзнанието си човек може да изправи всички свои грешки. Защо? – Защото съзнанието се преражда на всеки 7 години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си вие сте пропуснали момента, т.е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието – след седем години, вие имате възможност да изправите погрешката си. Значи на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т.н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава било на себе си, било на другите. (c. 136/4)

Каквито промени стават в отношенията на хората, такива промени стават и в човешкото съзнание. (c. 11/42)

Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен вътрешен мироглед в себе си. Той няма една постоянна величина в себе си, с която да работи. Докато живее в объркания човешки свят, човек непрестанно ще се лута и един ден ще каже: Теле дойдох, вол си отивам. Нищо не разбрах от живота. (c. 11/42)

В природата съществуват постоянни величини, към които човек се стреми. Те са мярка, която ръководи човека. Като знаят, че има постоянни величини в природата, учените превръщат тия числа в геометрически форми, геометрическите – в психичес­ки, които проникват в човешкото съзнание. Това преминаване на формите от една в друга подразбира вътрешна хармония в живота. (c. 78/42)

Всяка мисъл, всяко чувство или действие, които са близки до човешкото съзнание, причиняват отегчение и страдание на човека... Човек се безпокои не само за своя възлюбен, но и за Бога, ако го постави близо до съзнанието си... Живей съзнателно, без да товариш мисълта си с предмети, близки до съзнанието си. Дръж предметите по-далеч от себе си, да ги виждаш добре. Иначе ще изпаднеш в заблуждения и криви мисли. (c. 153/50)

Отвлечени неща са тия, които стоят далеч от съзнанието на човека. Хората са далеч едни от други, когато не се обичат. (c. 125/49)

Има моменти, които се равняват на една хилядна част от секундата. Как ще реализираш идеята си в толкова кратък момент? За съзнание, което се движи с бързината на биволска кола, това е невъзможно. Обаче, за съзнание, което се движи с бързината на светлината, това е възможно. (c. 150/50)

Когато мозъкът на човека възприема истинското знание, в него едновременно се извършват два процеса на разширяване: единият процес се отличава с отделяне на топлина, а другият – с отделяне на светлина. И двата заедно пък оказват влияние върху човешкото съзнание, което започва да разбира нещата. (c. 29/69)

Духовният свят подразбира разширение на съзнанието, а материалният – ограничение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание – процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия. (c. 5/64)

Когато говорим за виделина, подразбираме процес, в който човешкият ум се разширява и придобива вътрешно самосъзнание, а под топлина се разбира процес на сгъстяване, на вътрешно съграждане. Светлината е процес, който иде от центъра към периферията, а топлината – процес, който иде от периферията към центъра. (c. 30/73)

Спирането на пулса не подразбира прекратяване на живота. Животът и съзнанието на човека продължават и след спирането на пулса. Мнозина са минали през тази опитност. (c. 194/11)

Човек всеки ден умира. Кога? – Когато изгуби съзнанието си... Да умре човек, това значи да се намери при неблагоприятни условия за развитие. По-страшна смърт от тази няма. Това, че ще се прекрати съзнанието на човека за земния живот, ние не можем още да го наречем смърт. Що се отнася до прекратяване на съзнанието, това не е възможно. Кой може да прекрати съзнанието на човека? – Природата. Ако разумната природа е създала праволинейното съзнание, ако е създала съзнанието на плоскостите, ако е създала триизмерното съзнание и най-после четириизмерното съзнание, може ли някой да реагира срещу нейните закони и да се освободи от нейните обятия? – Не може. (c. 46/67)

Човек трябва да различава в себе си две състояния; едно състояние постоянно, неизменно, както Бог е неизменен; друго състояние – изменчиво, както човек се изменя. И тогава, чувствителният човек ще изпитва състоянията на хората. (c. 65/67)

Около мозъка на човека има една игличка, като тази на грамофона, която като започне да се върти, докарва в движение цялата мозъчна система и той мисли вече според плочата, която е поставена в неговия мозък. Когато тази игличка спира движението си, в мозъка се забелязва едно спиралообразно движение, в следствие на което и мисълта моментално спира. Тогава човек усеща виене на свят, губене на съзнание и той пада на земята. Щом движението на игличката се възстанови, и човек дохожда отново в съзнание. (c. 205/67)

Да знаеш, значи да преживяваш нещата съзнателно, т.е. да разбираш висшето, Божественото в света. Според сегашната философия, че от несъзнателния живот произлиза съзнателният, т.е., че от малката микроба, която няма съзнание произлиза човекът, който има съзнание, това е вярно 50%, според които развиват тази идея, но вярно е и другото положение, че от съзнателното произлиза и безсъзнателното. Питам: когато онзи герой, или онзи учен професор, или онзи светия заспи на своето легло, де отива той, де отива неговото съзнание? Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го няма. Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание. Ти го буташ, но няма го в тялото! Де е отишъл той? Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва да се определи. Следователно, два живота са свързани един с друг. Единият живот е безсъзнателен, а другият съзнателен: в безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре“ трябва да се определят. (c. 2, 4; 5/63)

Ние можем да разделим явленията на три категории: материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявяването на които съзнанието действа отвън. Например, стрелката на часовника, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо. Тук съзнанието действа отвън, часовникът върши работата си правилно, без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества, извън него, с високо съзнание. Третата категория са Божествени, при които съзнанието участва отвън и отвътре. Те представляват същинските явления. Този род явления обединяват и материалните, и духовните явления в себе си.

Съвременната наука засяга само двата рода явления – материалните, в които съзнанието не участва, и духовните при които съзнанието участва само отвън. (c. 3, 4; 1/71)

При реализирането на всяко желание действат, според мене, едновременно четири процеса. Единият процес върви от подсъзнанието към съзнанието; другият процес върви от самосъзнанието към свръхсъзнанието; а другите два процеса са промеждутъчни – от съзнанието към самосъзнанието и от свръхсъзнанието към подсъзнанието. И тъй, когато едно ваше желание не се реализира поради това, че не сте били достатъчно умни, то минава в свръхсъзнанието. След време Висшите, Разумни Същества, които се занимават с живота ви, разглеждат кои са били причините да се спре този подтик у вас, какви препятствия сте имали, за да се реализира това желание и като ги намерят, връщат желанието ви отново в подсъзнанието, в Божествения свят и от там в съзнанието, за да се пристъпи към реализиране. Този процес на връщане може да продължи една секунда, една минута, един час или повече. Подсъзнанието вече доброволно ще ви създаде условия да посетите някой хубав концерт, за да събуди отново това желание във вас и да се заемете да го реализирате. Ако и този път не го реализирате, то пак ще отиде в свръхсъзнанието, ще обиколи същия кръг, докато един ден го реализирате. (c. 24, 25/5)

Колкото повече се съмнявате, толкова по-късно вашата мисъл или вашето желание ще се яви в подсъзнанието. (c. 27/5)

За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно влизане. Това е закон!.…Само по този начин може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окръжността на който се намират следните центрове: С.С. – свръхсъзнанието; П.С. – подсъзнанието; С. – съзнанието; С.1С.1 – самосъзнанието. Значи всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде в самосъзнанието. Този процес представлява цяла една обиколка. Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира. Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. (c. 28, 29/5)

И тъй, Божественото колело трябва да се завърти, за да се хармонизирате. Аз бих желал някой от вас да разработи това колело, да го тури в движение. Когато една мисъл е била в Божественото свръхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието в точка А... Но трябва да има едно качване в Божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в Божествения свят.

Следователно, от двете страни на този кръг, от съзнанието и самосъзнанието трябва да има едно движение към живата точка А, за да може едно желание или една мисъл да се реализира веднага. (c. 30, 31/5)

Материята, през която е минавало съзнанието, по-рано е била по-рядка, после по-гъста, докато най-после се проявили формите, които днес съществуват. (c. 98/5)

Линията АВ на чертежа представлява път, изминат от едно разумно същество – път на съзнанието С. Туй съзнание, след като е извървяло своя път от А към В и няма никъде повече да се движи, връща се назад и от там поема посоката към точка Д, при което се образува един прав ъгъл. Съзнанието се отличава по това, че щом достигне в движението си своята крайна точка, започва да образува около себе си една спирала. Но понеже съзнанието се движи вечно, от точка Д отива в противоположна посока до точка Р и образува друг прав ъгъл. Понеже в това си второ движение съзнанието е отслабнало, при точка Р кръгчето е по-малко... Линията АВ, която изразява пътя на вашето съзнание е и линията на вашия нос. Тя означава крайния предел на човешката интелигентност. (c. 162, 163/5)

Ако желанията и стремежите на вашето съзнание са повърхностни, те ще се отразят не само върху очите ви, но и върху лицето ви. Колкото по-повърхностен е стремежът на вашето съзнание, толкова кръгът на окото ще бъде по-валчест. Обаче, колкото повече желанията и стремежите на вашето съзнание се диференцират, колкото повече се разклоняват и добиват известен обект, толкова повече и окото става елипсовидно. Ако енергията, която минава през окото действа еднакво навсякъде, то центърът на вашето око ще бъде на една равнодействаща линия АВ, която ще минава през гледеца С. Ако пък вашето съзнание се отклони в каквото и да е направление, във възходяще или низходяще, около окото ще се образуват едни малки линии. Например, ако почнете да се привличате към света, т.е. ако външният свят ви влияе, ще почнат да се образуват отдолу малките линии Р. Ако направлението, към което се движите е възходящо, ще се образуват отгоре големите линии С. С тия противоположни енергии природата си е служила още в миналото, за да образува долната част на окото. На времето си природата е отклонявала човешкото съзнание, но понеже днес вече е завършила тази си работа, то, ако вие продължавате по същия начин да слизате в материята, това слизане няма да се отрази само върху гледеца ви, но и върху цялото око, което ще вземе едно положение напълно към центъра на земята. В следствие на това много хора стават разногледи. Има ли разногледство в принципите, ще има разногледство и в съзнанието. Когато човек се раздвои в съзнанието, той има и раздвоен поглед... Когато ви погледне един човек у когото съзнанието е раздвоено, вие изпитвате една неприятност. (c. 163, 164, 165/5)

Всяка сила на съзнанието има свое предназначение. И когато тази енергия върви към своето предназначение, към своята основна идея, към своята цел, образува се и тази правилност на лицето. (c. 165/5)

Красивите очи са прозорци на съзнанието. Те се определят от правилния развой на съзнанието. (c. 166/5)

В духовния свят човешкото съзнание ще преминава от едно състояние в друго, т.е. от една по-гъста среда в една по-рядка, каквато приблизително е въздухът. (c. 167/5)

Първият тласък в човека за съзнателна работа се крие в мисълта. Мозъкът оформя човешката глава и определя границите, в които човек може да се движи. (c. 21/8)

Отрицателните и нисши мисли са червеи, които глождят съзнанието на човека. (c. 9/50)

Гордостта представя „запичане на съзнанието“. (c. 61/14)

Всяко запичане представя незавършен процес. (c. 61, 62/14)

Като процес, запичането не трябва да съществува в човешкото съзнание. Запече ли се човешкото съзнание, всякакъв живот престава. (c. 63/14)

Всички неправилни отношения, мисли и желания на човека представят неестествени процеси на неговото съзнание. В това отношение, гордостта е първото болезнено и неестествено състояние на човешкото съзнание. (c. 64/14)

Докато има запичане на човешкото съзнание, ще има безплодие. (c. 70/14)

Какво трябва да прави горделивият, за да се освободи от сухотата на съзнанието си? – Той трябва да се смири... Гордостта се възпитава чрез Смирението. То е вътрешен процес на съзнанието, който се изразява в смяна на условията на живота. За да работи човек, непременно трябва да се сменят вътрешните условия на живота му. (c. 73/14)

В съзнанието си човек се стреми да съедини всички части на своя свят в едно цяло и да създаде първичния образ на Бога в себе си, за да има на кого да се моли. Да се молиш на Бога, това значи да се свържеш с Него. (c. 81/14)

Търпението е едно отмерено движение на съзнанието.

(c. 28/5)

Приспиването означава процес на съзнанието. (c. 36; 22/63)

Свободата е процес на съзнанието. Свободен човек е онзи, съзнанието на когото действа в рядка, ефирна материя. Потъне ли съзнанието на човека ниско някъде, в гъстата материя, той изгубва свободата си. Гъстата материя представя сбор от същества, подобни на разбойници, които имат единствена цел да оберат човека. – Вярно ли е това? Как може да се провери Истината? – Много просто. Всички хора, които говорят Истината, имат приблизително еднакъв строеж на думите. Какви и кои са тия думи, вие не можете да знаете. Истината сама избира думите, с които си служи. Турите ли една от нейните думи, дето не трябва, тя ще предизвика изгаряне в съзнанието. Човек може да бъде изгорен от една дума, от един поглед, от една мисъл или едно чувство. Всяко изгаряне не е нищо друго освен дисонанс в съзнанието. И тъй, за да се справи с процесите, които стават в съзнанието, човек трябва да има знания. (c. 92, 93/42)

Какво значи обличане на нова дреха? – Да облече човек нова дреха, това значи, да внесе нещо ново в съзнанието си. Обаче, съзнанието може да приеме новото, само когато е празно, освободено от всички стари разбирания, от всички утайки и наслоявания. Новото изисква нови условия, нови разбирания, нови форми. (c. 166/49)

Когато изучаваме частите на своя живот, ще се научите да ги сглобявате и разглобявате, да си образувате нов, подходящ за вас живот. Така ще възлизате стъпка по стъпка към Божествения свят. Това са вътрешни процеси на съзнанието, изучаването на които представя цяла наука. Да влезете в Божествения свят, да наследите Царството Божие, това е идеалът на човешката Душа. (c. 83, 84/14)

Каквито процеси стават в съзнанието на човека, такива стават и вън от съзнанието му. Когато се разберат вътрешните състояния в човека, тогава ще се разберат и външните промени, които стават с него. (c. 85/14)

Като любиш себе си в ближния си, ти ще любиш и него. Това означават думите Христови: „Аз живея в Отца си, и Отец ми живее в мене.“ Когато Бог ни люби, Той люби себе си в нас. Когато ние Го любим, ние любим себе си в Него. Първо Бог трябва да ни обикне, а после ние да Го обикнем. Това е въпрос, който има отношение към съзнанието на човека. (c. 249/14)

Като се влюби, човек държи образа на влюбения в съзнанието си, но това не значи, че го държи постоянно. Като не разбира психологическия смисъл на процесите, човек мисли, че те са вечни и неизменни и като настане известна промяна, той се разсейва и губи връзка между процесите, които стават в съзнанието му. Влюбването и разлюбването са процеси, които непреривно се сменят... Красотата на любовта се заключава в непрекъснатото влюбване и разлюбване. Това са естествени процеси. Обаче за онези, които не разбират законите на природата, всяко разлюбване се придружава с прекъсване светлината на съзнанието, поради което се явяват болезнени състояния.

(c. 347, 348/14)

За сега слънцето на човешкия живот се намира в главата, дето работи съзнанието. Дробовете нямат такова съзнание, както мозъкът. (c. 318/14)

Колкото по-съзнателно и повече се огъва човек, толкова по-силен става... Разумното огъване подразбира движение на съзнанието, а при неразумното – съзнанието престава да се движи. Дето няма движение, там всякога става гниене, ферментация. (c. 351/14)

Много пътища, много линии водят човека към щастие. Те се наричат живи линии на съзнанието. По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот. Вън от живите линии човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука. (c. 47/15)

Отиването и дохождането са процеси, които стават в съзнанието на човека. В действителност животът тече непреривно, без никакво прекъсване. (c. 250/18)

При най-скръбното състояние на човека, в ума му ще проб­лесне една малка мисъл, която ще му донесе необходимата светлина. След това състояние, човек отново ще изпадне в тъмнина. Така се редуват в съзнанието на човека един светъл и един тъмен момент, докато най-после в съзнанието му се образува един светъл кръг, и в него настава пълно затишие, в което той чува тихия глас да му говори: „Не бой се, всичко ще се оправи.“ (c. 129/69)

Понеже съзнанието на човека е в постоянно движение, в него стават различни промени. Тази е причината, поради която човек ту се радва, ту скърби. Тази е причината, поради която съзнанието на човека ту просветва, ту помрачава. (c. 267/18)

Тази смяна в състоянията наричаме „закон за редуване“. Той обяснява промените, които стават в човешкото съзнание или в движението на колелото на съзнанието. Процесите, които стават в съзнанието минават от механически в психически и обратно, от психически в механически... Радостта и скръбта при тия промени са психически процеси. (c. 269/18)

Една мисъл е права, когато приеме нещо от съзнанието и когато му остави нещо. Не стане ли правилна обмяна между мисълта и съзнанието, мисълта не е права. (c. 84/20)

Щом в съзнанието влезе една нова мисъл, човек първо се спира, после или взима обратна посока назад, или се отклонява. Докато се определи, човек изпада в известно колебание.

(c. 35, 36/21)