5. КАЧЕСТВА НА СЪЗНАНИЕТО

5.1 СВЕТЛИНА НА СЪЗНАНИЕТО

Това, което всеки момент проявявате и възприемате в себе си, то е Истината. Аз не говоря за истината, която ще провериш в бъдеще. Аз говоря за онази истина, която можеш да провериш в даден момент и която внася светлина в твоето съзнание. Истината действува в момента. (с. 262/78)

Когато в една област на човешкото съзнание е светло, в друга някоя област е тъмно. (c. 38/4)

Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират. С какво? С безстрашие и със светлина. (с. 13/1)

Човек трябва да бъде смел, но от съзнание не от страх.

(с. 15/1)

Страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие онова, което иска. Когато в съзнанието на човека се яви мисълта, че ще загуби това, което иска, тогава се заражда страхът... Страхът всякога показва слаба воля. (с. 106/2)

Който иска да произведе светлина в себе си, той трябва да се самопожертвува. Значи, светлината е свързана с акт на жертва. При сегашната еволюция, светлината във физическия свят има четири различни посоки, които се определят от четирите вида вълни с различна гъстота. Онези вълни, които имат по-голяма гъстота, образуват задната част на човешкия мозък. (с. 162/2)

Знаете ли през какъв път минава положителната енергия? Тя обикновено излиза от дясното полушарие на мозъка, върви по повърхността му, минава под лявото полушарие, после извива над него и се връща под дясното полушарие. Тук, в отрицателния полюс, се образува светлина. Значи, мисълта иде от дясното полушарие, минава през лявото и като резултат на това се произвежда светлина в съзнанието. (с. 47/32)

От вас се изискват широки схващания, голяма самоотверженост, за да се премахнат заблужденията от пътя ви. Тези заб­луждения могат да се махнат само чрез светлина на съзнанието. Особена е тази светлина. Не влезе ли тя в съзнанието ви, вие ще останете със сегашните си разбирания, при които не можете да добиете онези резултати, които очаквате. Тази светлина ще дойде сама по себе си, а от вас се изисква само да се качите на някой висок планински връх и там да чакате. Нали знаете, че слънцето огрява първо върховете на планините, а после долините. По същия начин и тази светлина ще огрее първо върховете на вашето съзнание, а после – долините му. От вас се изискват усилия, докато се качите на високия Божествен връх, дето светлината иде най-рано. В долините и в равнините тази светлина дохожда по-късно. (с. 169/2)

Съвременният свят е пълен със заблуждения, с противоречия, вследствие на което в съзнанието на хората често се явява голяма тъмнина... Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична. (с. 77/65)

Иска ли да разбере своя живот, човек трябва да се ползува от светлината на своето съзнание. В тази светлина той ще познае себе си, а същевременно и своя ближен. (с. 219/42)

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да дойдете до онази светлина, която е в състояние да ви преобрази, да реформира стария ви живот. Не придобиете ли нова светлина в съзнанието, вие ще се намерите в положението на гълъба, който като види отворена врата, веднага отива при гълъбите. Подражавайте на гълъба, но в чистотата му. Гълъбът се храни с най-чистата храна... Човек трябва да бъде чист в чувствата и в мислите си. Каквото и да става около него, той трябва да бъде тих и спокоен. И да убиват човека пред него, той трябва да остане тих и спокоен. Чистотата, която има го прави мощен. (с. 222/42)

Активността на съзнанието е в зависимост от вътрешния живот на човека. Интензивността на вътрешния живот на човека се обуславя от неговия умствен и сърдечен живот. (с. 48/4)

След всяко голямо страдание, при което човек дохожда до помрачаване на съзнанието, до обезсмисляне на живота, в ума му се раждат светли и възвишени идеи. (с. 150/4)

Ако гледате на „себе си“ тъй, както сега разбирате това, в дълбочината на вашата Душа ще забележите една едва уловима светла точица. Онзи, който не разбира това, търси своя идеал вън от тази точица. Силата на светлината е една и съща, тя никога нито се увеличава, нито се намалява. Нейният цвят е приятен. В тази точица някой път се явяват грамадни огньове – тук пламне един огън, там пламне друг огън, но в няколко часа всичко изгасва – като че се създават някакви светове.

Някой път тия големи огньове, които се образуват около вашето Божествено съзнание, ви заблуждават. Опитният окултен ученик внимава само в тази точица, а тия огньове не го интересуват. Когато някой Ангел тръгне от Божествения свят за Земята, оттам Земята се вижда като една много малка точица. Този Ангел вижда наоколо си милиони още големи слънца, но той не се самозаблуждава от тях, той държи тази малка светла точица и по нея се ръководи да дойде на земята. Обаче хората на земята не правят тъй. Законът е изменен от тях. (с. 10/6)

Като ви наблюдавам, забелязвам от главите на някои да излизат малки светли точици. Някой казва: главата ми се върти, свят ми се вие, а пред очите ми се мяркат светли линии. Тези светли линии, неправилно разхвърляни, говорят за болезнено състояние на нервната система. То се явява като резултат на две противоположни мисли, които се сблъскват у човека. Светлината, която се явява, като резултат на прави мисли, тя е мека, приятна, бяла на цвят. Тази светлина предизвиква разширение на съзнанието. (с. 91/32)

Светлината на съзнанието у човека постоянно трябва да се усилва. Каквото и да върши човек, навсякъде той трябва да вижда Божията интелигентност, сила, любов, мъдрост, знание. Мисълта за Божественото в човека трябва да тече у него неп­рекъснато, като електрически ток. Всички трябва да държите в ума си мисълта за връзка с Бога, за да можете постепенно да усилвате и светлината на вашето съзнание. (с. 117, 118/32)

За да придобие човек тази светлина на съзнанието, той трябва да мине през страдания. (с. 118/32)

В живота е силен само онзи, в когото съзнанието присъствува, когато проявява силата си. (с. 21/7)

Човек се домогва до живота не само чрез външни знания и разбиране, но и по вътрешен път. Важно е да имате светлина в съзнанието. Тази светлина води човека в правия път на живота... Който никога не се спъва в живота си, той има здрави, нормални очи. Той вижда и външно, и вътрешно. Който се спъва, той има слаби, анормални очи. Работете за развиване и пробуждане на съзнанието; то е окото на човека. Там дето съзнанието е будно, никакво спъване не става. Спъвате ли се, търсете причината в себе си. Работете върху съзнанието си, което носи условията на живота. (с. 250/14)

В ума ви трябва да залегне идеята, че колкото повече светлина влиза в съзнанието на човека, толкова по-добър ще бъде и неговият живот. Като се говори за светлина, аз имам предвид онази светлина, която всеки ден се увеличава. Тази светлина носи живот... Дойде ли въпрос до светлина, за която Христос е казал: „Аз съм виделината на живота“. Колкото повече имаме от тази светлина, толкова повече съзнанието ни се разширява. При това положение умът, сърцето и волята на човека се намират при благоприятни условия на развитие... Който е опитал помрачение на съзнанието си, той разбира какво нещо представя тази светлина. (с. 4, 5/33)

Всички турете в ума си мисълта: съзнателен живот трябва да имате. Аз взимам думата „съзнание“ в Божествен смисъл. Под „съзнателен живот“ подразбирам живот, в който има светлина, защото светлината е едно от качествата на съзнанието.

(с. 35; 6/28)

На какво се дължи красотата? – На съзнанието. Значи, красотата е свързана с човешкото съзнание, а оттам – със светлината. (с. 184/21)

Не казвайте, че времето ви недостига, или че място нямате, или че условията са неблагоприятни. Допуснете ли едно от тия неща в съзнанието си, вие сами се ограничавате, сами затваряте прозорците си за светлината. (с. 130/49)

Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. (с. 40/50)

Когато словото работи в някой човек, вие ще познаете това по степента на неговата разумност. Разумният човек има специфична светлина на съзнанието си. Този човек е направен от разумни линии, които са в постоянно движение. Ако погледнете на разумния човек с окото на ясновидеца, вие ще видите в него друго същество, което постоянно свети. (с. 244, 245/67)

Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта дава част от светлината си на всеки, който иска да се ползува от нея. УЧИТЕЛЯТ Е ПРОЯВА НА БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. (с. 30/47)

Когато дойде на земята, Христос трябва да бъде бос. Какво значи босотата? Босотата разбира открито, светло съзнание, което не ограничава човека, но му дава свобода, простор на действие. В присъствието на такъв човек, вие се усещате свободни, разположени, като че небето се открива пред вас. В присъствието на този човек мисълта ви е права, хармонична, а чувствата – свободни и чисти. От сърцето на този човек блика любов като от извор. (с. 23, 24/90)

Като метод за пречистване на нервната система служи постът... Пречистиш ли нервната си система, ти придобиваш в съзнанието си повече светлинна енергия. (с. 88/32)

Коя скръб създава дълбочина в музиката? – Скръбта на възвишените същества. Те не скърбят за себе си. Тяхната скръб е велика, благородна и буди възвишена мисъл. Тя носи светлина за съзнанието на човека. (с. 54/30)

Колкото по-голяма е светлината на човешкото съзнание, толкова и паметта на човека е по-силна. Колкото по-силна е паметта на човека, толкова повече енергия изразходва той. Който иска да има силна памет, той трябва да се стреми към увеличаване светлината на съзнанието си. (с. 300, 301/40)

Колкото е по-голяма зеницата на окото на дадено животно, толкова по-малка е светлината на неговото съзнание. Щом зеницата се намалява, светлината на съзнанието се увеличава. (с. 16/36)

За да не се спъва, човек се нуждае от зрение, от вътрешна светлина на съзнанието. (с. 261/39)

По какво се познава, че човек е свързан с духовния свят? – По усилване светлината на съзнанието му. Щом светлината на неговото съзнание се усилва, това показва, че той постепенно се приближава към свят, дето живеят разумни същества.

(с. 265, 266/39)

Едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота. (с. 49/67)

Често и вие сте се вкисвали от резултатите на вашата любов. Понякога това вкисване предизвиква помрачаване на съзнанието. Тогава вие изгубвате любовта си и казвате: Сърцето ми вече не тупти. (с. 220, 221/33)

Всяко чисто съзнание, което се доближава до нас, внася в съзнанието ни малка светлинка. Ако влезем в съприкосновение с Божественото съзнание, ние чувстваме радост в Душата си и подем в Духа си. (с. 243/33)

Достатъчно е да се намали светлината на съзнанието у човека, и той се намира вече пред възможността да греши. Всички погрешки стават все в тъмнина. Често хората не забелязват, как светлината на съзнанието им се намалява, и те правят грешки. (с. 87/32)

Неправилното мислене намалява светлината на съзнанието. Забележи ли някой тази промяна в съзнанието си, той веднага трябва да възстанови нарушението в своята инсталация.

(с. 87, 88/32)

Връщате ли се към стария живот, с това вие противодействувате на ума си, а това противодействие предизвиква тъмнина в съзнанието ви. Щом имате тъмнина в съзнанието си, вие не можете нито да мислите, нито да разсъждавате. Щом забележите тъмнина в съзнанието си, вие сте се върнали към животинския живот. Затова, издигнете се крачка нагоре, да дойдете до човешкия живот. В религиозен смисъл казано: обърнете ума си нагоре към Бога, и веднага съзнанието ви ще се проясни, нормалното състояние на Душата ви ще се възстанови. (с. 163/32)

Живата природа разполага с ред условия за създаване в съзнанието на човека различни цветове. Денят и нощта крият в себе си големи богатства. Пред лицето на Бога и нощта е ден. За хората съществува нощ по причина на това, че в съзнанието им има ред пластове, които затварят пътя на светлината. Щом светлината не може да мине през тези пластове, в съзнанието на човека настава тъмнина, нощ. (с. 151/39)

Някой мисли, че е изоставен. Тая мисъл образува тъмнина в съзнанието му; тя пречи да го видят и да вижда помощта, която му се предлага. (с. 129/76)

Щом се усъмните в приятеля си, съзнанието ви се помрачава... Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човека. (с. 224/33)

Каквито тъмни тела да минават през съзнанието ви, колкото време да продължават, дръжте връзката си с Бога, работете усилено върху себе си и ще излезете от тази тъмна зона. (с. 225/33)

Съвременните хора се движат между две крайности: ту съзнанието им потъмнява, и те се скриват в себе си, ту се разсветлява и те излизат навън. (с. 251/33)

Човек, у когото съзнанието се разширява в пълнота и светлина е богат. Когато в едно съзнание се намалява светлината, става здрач; когато слънцето на някой човек залезе, разбираме, че този човек е беден. (с. 12, 13; 15/28)

Единственото нещо, което може да запълни празнината от човешкото недоволство, е само Божествената светлина. Тя като блесне, изведнъж изпълва всичко. Изведнъж блесва, но и изведнъж изчезва. Направиш ли някаква погрешка, тази светлина веднага се вдига и в теб настава пак празнина. (с. 12, 13; 27/28)

Казва се в Писанието: „Бъдете постоянно в молитва!“. Защо? Тази светлина, тази топлина, която иде от Бога е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тя е топлина и светлина на безсмъртието... Тя е тази именно светлина в света, с която не можеш да направиш никаква пакост.

Със светлината, която иде от Бога, нищо не можеш да запалиш. С нея можеш да четеш книга, с нея само добро може да се прави. Аз я наричам „безвредната светлина“. Тази светлина се добива в молитвата. При тази светлина човек добива едно успокояване, един вътрешен мир. Дето и да насочим тази светлина, от нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се осветлява. В придобиването на тази светлина седи силата на молитвата. Няма друг начин за придобиване на тази светлина! Всички окултни ученици имат много начини за придобиване на знанието, но дойде ли се до „светлината на Безсмъртието“, всички употребяват молитвата – и Учители и ученици. За добиване на Мъдростта също има много методи, но дойде ли се до тази светлина, има само един метод – Молитвата. Тази светлина сега е необходима за всички. (с. 14, 15; 36/28)

Когато свърже своята мисъл с Божията, човек никога не греши.

Когато в съзнанието на човека е светло, всички грешки са изключени. Дето има светлина, там не съществува никакво съмнение, никаква лъжа, омраза и т.н. Проявеният живот на Бога е живот на светлина. (с. 60/44)

Коя е причината за вашето недоволство? Причината не е нито в Бога, нито в ангелите, но вие сте в дисхармония с Божествените сили... Най-после по някакъв начин успявате да възстановите отношенията си към Бога, и веднага това, което ви мъчи, пада, а в съзнанието ви се явява светлина. У хора, които не могат да прощават, очите потъмняват; те са винаги недоволни. Тези пък, които лесно прощават, имат светъл поглед; те са винаги доволни. (с. 58/102)

Светлината, която ни се изпраща отгоре, мислите, които възприемаме от невидимия свят и желанията, които имаме в себе си днес, всичко това се дължи на участието, което висшите същества взимат, за да ни повдигнат. (с. 58/102)

Да сте синове на Светлината е едно нещо, да сте синове на Бога е друго нещо. Светлината е израз на нещо, т.е. среда, в която се крият условия за разумен живот, за живот на мисълта. Да сте синове на Светлината, това значи, да сте синове на разумни, на мислещи хора.

Човек се отличава от другите живи същества по това, че мисли. Значи, растението расте, животното си движи, а човек мисли. Преди да дойде до фазата на мисълта, човек е расъл, движил се и най-после започнал да мисли. След мисълта човек трябва да дойде до фазата на светлината, да стане син на Светлината. Фазата на светлината е най-високото състояние в света. Значи, като започнем от низходяща степен на съзнанието и вървим към възходяща, т.е. от областта, в която живеят растенията, и постепенно минаваме към животните, между които влиза и човек, и най-после влизаме в областта на Божествения свят, дето живеят синовете на светлината. Тези фази срещаме и в природата, в много нейни явления. (с. 106/93)

Ако нямаме едно просветено съзнание, съзнание на светлина, не може да имаме един просветен ум. Аз съм срещал хора с помрачено съзнание, но такъв човек не може да се развива. (с. 140/61)

В света има два вида съзнания: едното съзнание е съзнание на светлината, а другото съзнание е съзнание на тъмнината. Затова има хора, които аз наричам „хора на светлото съзнание“ и „хора на тъмното съзнание“. Виждаш един човек, на когото съзнанието е тъмно. Докато не измените неговото съзнание, не можете да измените неговия характер. Ако майката роди едно дете с тъмно съзнание, каквито и професори да му вземе, то ще стане един занаятчия. (с. 388/61)

Ý

5.2 ЧИСТОТА НА СЪЗНАНИЕТО

Човешкият свят е свят на въплътяване, оплитане в материята, а Божественият свят – свят на вселяване. Значи, познаваме два свята: Божествен и човешки. Щом сте силни, вие влизате в проявите на Божествения свят, в закона на вселяването; щом сте слаби, влизате в закона на въплътяването – слизане в материята... Божественото трябва да вземе надмощие над човешкото. Не смесвайте тия два свята, а се заемете да очистите съзнанието си от всички странични неща, всеки даден момент да различавате в кой свят живеете. (с. 35/40)

Само Първичната Причина, която въодушевява всички учени, всички поети, всички музиканти, всички художници, е съвършена в своите прояви. Следователно, всеки човек, който иска да разбере Първичната Причина, трябва да има чисто съзнание. Той трябва да е ограден с чиста възвишена мисъл, която да пази връзката на своето съзнание с тази на Първичната мисъл. Докато тази връзка не е прекъсната, човек може да се радва на положителна, на истинска наука. (с. 4, 5; 2/71)

Когато и аз се въздържам да ви говоря конкретно, причината за това е, че досега не съм срещнал хора, на които съзнанието да е чисто като слънцето, без никакво петно. Само хора с чисто съзнание могат да възприемат нещата тъй, както са поставени в Божествения свят или както са в разумната природа. (с. 181/2)

Чистотата трябва да проникне цялото съзнание на човека. (с. 51/8)

Колкото тънки и невидими да са нашите погрешки, щом се турят в съзнанието ни, те образуват цял меридиан, който често спъва хората. Ето защо нашето съзнание трябва абсолютно да се пречисти.

Следователно, първото нещо, към което човек трябва да се стреми, е да очисти съзнанието си от всякакви погрешки. Той не трябва да държи в съзнанието си нито една користолюбива мисъл. Освободи ли се веднъж от користолюбието си, човек придобива разположение на Духа, а оттам и разположение към хората... Когато се движите от някаква користолюбива мисъл, погледнете се в огледалото, да видите какъв е цветът на лицето ви. Очистите ли съзнанието си от користолюбието, ще придобиете светлина в ума, мекота в сърцето и подем на Духа си. И тогава в съзнанието ви ще останат само Божиите мисли, вложени във вашия първичен живот. (с. 209/30)

Заличаването, изтриването на погрешките са външни методи, но когато дойде въпрос да се изправят погрешките в съзнанието на човека, там вече има съвсем други методи. Всяка външна погрешка е преди всичко погрешка в съзнанието на човека. Който разбира законите, той ще изправи погрешките си чрез трансформиране на съзнанието. Този е един от най-мъчните методи за приложение. Всичко се крие в съзнанието на човека, затова, именно оттам трябва да започнете работата върху себе си.

Чистене на съзнанието – тази е задачата на ученика. За тази цел са посочени два главни метода: чрез филтриране и чрез дестилация. Да чистите съзнанието си, това значи да трансформирате съзнанието си, да мине от по-ниско в по-високо състояние. (с. 105/1)

Като ученици на окултна школа, вие трябва да бъдете внимателни, никога да не подпушвате съзнанието си. Каквато пог­решка направите, малка или голяма, бъдете готови да се изповядвате пред себе си. (с. 154/3)

Човек трябва да бъде искрен пред себе си, да се изповяда, да признае погрешката си. По този начин той ще освободи съзнанието си от излишен товар. Това значи: не подпушвайте съзнанието си. (с. 155/3)

В подсъзнанието на човека има складирани известни мисли, известни идеи, които не са реални, които нямат положителна стойност. За тази цел съзнанието ви трябва да се раздвижи, да се освободите от нереалните си знания, и да оставите само ония, които са свързани с известни опитности и преживявания. Ако сами не можете да си помогнете, ще повикате някой ваш приятел, той да свърши тази работа. Ако разбира законите, приятелят ви ще промени вашето състояние, и вие ще видите, че това знание, на което до този момент сте давали значение, днес нищо не струва. Тези промени в състоянията наричаме окултни масажи. (с. 62, 63/3)

Има неща, които се разбират само при една вътрешна чистота на съзнанието. (с. 146/7)

Човек трябва да пречисти и съзнанието си, да се освободи от своите стари разбирания. (с. 192/12)

Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност, както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни. (с. 136/17)

Паметта е в най-добро състояние, когато между подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието съществува известна връзка. Ако в съзнанието на човека се вмъкне една чужда мисъл, която постоянно го безпокои, паметта му постепенно отслабва. (с. 42/20)

За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли. (с. 48/20)

Отслабването на паметта е резултат на гъстата материя, която е наслоила съзнанието. (с. 99/20)

Изчистиш ли сърцето си, и молитвата ти ще бъде приета. Не изчистиш ли сърцето, ума и съзнанието си, и сто души да се молят за тебе, небето няма да ти отговори. (с. 212/30)

Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност, както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни. (с. 136/17)

Страданията, несполуките в сегашния живот на хората се дължат на утайки от миналия им живот. Това индусите наричат карма. Дълго време човек трябва да работи върху себе си, за да се изчисти от утайките на миналото. Често тия утайки така засипват хората, че става нужда невидимият свят да се заеме да ги освободи от тях. Докато ги извади от това положение, те минават големи помрачения на съзнанието. Вследствие на това помрачение на съзнанието, много хора губят вярата си, менят убежденията си. (с. 59/33)

Има един важен въпрос в човешкия живот – освобождаване на съзнанието. За да освободи съзнанието си от ненужния баласт, човек трябва да тури настрана всички непотребни неща. Съвършеният човек не мисли за утрешния ден, вследствие на което той има на разположение толкова неща, колкото са му нужни за даден момент. – Защо е така? – Защото в разумния живот настоящият момент е свързан с всички моменти на вечността. Между съзнанията на разумните същества има тясна връзка. Никаква сила не е в състояние да скъса тази връзка, нито да наруши единството в техния живот. Дето има единство на съзнанието, там Бог се проявява. Ние говорим за баласта на човешкото съзнание, който го обременява. – Какво представя той? – Отрицателните чувства и мисли. Значи, съмнението, подозрението, ревността, недоволството са излишен баласт в съзнанието. Този баласт се създава благодарение на желанието на човека да стане велик, силен, всички да му се кланят. (с. 191/49)

Всяка сутрин човек трябва да пречиства съзнанието си, да пречиства своите мисли и чувства. (с. 40/39)

От вас се иска чистота и будно съзнание. Дойде ли една нечиста мисъл в съзнанието ви, веднага трябва да проверите, отде и защо е дошла. (с. 121/53)

Освободи съзнанието си от всичко отрицателно. (с. 185/53)

Работете за освобождаване на съзнанието си от всички ненужни мисли, които спъват развитието ви. (с. 193/49)

Само онзи може да бъде господар, който е в състояние да освободи съзнанието си от всички непотребни мисли. (с. 193/49)

За съзнанието съществува само освобождаване от ненужни мисли, но не и от смърт... Съзнанието не остарява. (с. 196/49)

Задача на ученика е да освободи съзнанието си от мисли и желания, които спъват неговото развитие. (с. 177/50)

Нашите нечисти мисли, нашите нечисти желания по някой път оставят също такива утайки и върху нашето съзнание, вследствие на което се създават ред болезнени състояния. (с. 25; 9/63)

Има пресни, свежи мисли и чувства, но има и мухлясали мисли и чувства. Освободете съзнанието си от мухлясалото, от нечистото, от непотребното. Казвате: толкова години живеем, работим, не сме ли очистили още съзнанието си? Ако не учите, още толкова години да работите, няма да имате постижения. Учене е нужно. Окултната школа дава условия на ученика да учи, да придобива знания. (с. 183/50)

В съзнанието на всички трябва да стане коренна промяна, да се отразяват правилно Божествените мисли, чувства и действия. Съзнанието на хората трябва да се очисти, да стане чисто и гладко като водната повърхност, да отразява и пречупва правилно своите мисли и чувства, които идат от пространството. Когато отражението на Божествената светлина става правилно в човешкото съзнание, само тогава човек вижда красотата и смисъла на света. Той не се пита вече, защо светът е създаден и кой го е създал.

Днес на всички хора се налага да очистят съзнанията си. За да постигнете това, освободете съзнанията си от обикновените желания и мисли, от дребнавостите на живота. Човек трябва да престане да се безпокои за неща, за които природата е промис­лила. Какво ще ядете и пиете, това не е ваша работа. Природата е дала изобилно храна за всички живи същества. (с. 362, 363/25)

Задачата на ученика е да очисти съзнанието си от всички утайки и наслоявания на миналото. Как се постига това? – Чрез работа и молитва. Това значи: да отправя човек Душата си към Бога, към Светия Дух, за да просвети съзнанието си. Бог присъствува само в чистото съзнание. Там е и Божият Дух, Който като огън, топи всички мъчнотопими елементи, изгаря всичко нечисто. Ще правите усилия да преодолявате всички мъчнотии, но да научите уроците си. Който не се пробуди и не работи, много пъти ще започва отначало, но резултат няма да види. (с. 368/25)

„Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло светло ще бъде.“ (22 ст.)

„Ако ли бъде окото ти лукаво, всичкото ти тяло тъмно ще бъде.“ (23 ст.) – Думата „око“ означава съзнанието на човека. Значи, ако съзнанието на човека е чисто, всичкото му тяло чисто ще бъде. (с. 276/46)

Оставите ли съмнението да работи във вас, вие се разколебавате, внасяте съмнение в съзнанието си. Всяко смущение пречи на правилното виждане. (с. 290, 291/46)

Всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят и да остане само чистото семе, което е вложено в човешката Душа. (с. 79/65)

Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства. И сега, като става въпрос за свършване на известни науки, казвам: има друг начин, по който се изучават науките, а именно, като се чисти и освобождава съзнанието от ненужния багаж на миналото. Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памтивека. Всеки човек е работил някога в своето минало, за придобиване на това знание, а днес трябва да работи за неговото освобождение. И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго, освен усилията на неговия Дух да освободи от забрава своето първично знание, което той някога е имал. Към това се стремят и всички науки, всички изкуства и занаяти. Изчисти ли се съзнанието на човека, в една година той може да стане музикант, учен или какъв и да е знатен човек. Такъв човек най-първо ще знае как да моделира своята глава, а едновременно с това и цялото тяло. (с. 18; 5/71)

Щом съзнанието на човека се пречисти, и животът му става чист. (с. 26/47)

Като помислиш за Бога, ти трябва да се проникнеш от благоговение и страхопочитание към Него, да знаеш, че се намираш пред Велика Реалност, в която не съществуват никакви противоречия. Мисълта за тази Реалност внася мир и радост в човешката Душа. Тя чисти съзнанието на човека, освобождава го от всички облаци. Никаква сила в света не е в състояние да помрачи съзнанието. (с. 109, 110/47)

Всички хора трябва да се заемат да чистят съзнанието си. Когато съзнанието е чисто, човек има вътрешен мир в себе си. Не е ли чисто съзнанието му, каквито усилия да прави, той не може да придобие вътрешен мир; ако го има не може да го запази. (с. 120/47)

От гледището на окултната наука, безпространствената точка, или силовият център, представя ангелския свят; правата линия представя човешкия свят, а съзнанието, това е Бог, Който озарява всички светове със своята светлина. Постоянно чистете съзнанието си, да не го замъглите и да се лишите от възможността да виждате Божествената светлина. Щом изгубите светлината си, вие ще изпаднете в голяма скръб и отчаяние. (с. 122/47)

Докато не очисти съзнанието си от всички примеси и заб­луждения на миналото, човек не може да бъде щастлив. Каквито усилия и да прави, той не може да измени живота. (с. 312/47)

Сега, съзнанието на всички вярващи, на всички учени трябва да се освободи от ония непотребни неща, които внасят в тях вът­решна отрова. Пожелае ли нещо непотребно за себе си, човек е внесъл вече в организма си онази отрова, която руши. (с. 214/43)

Човек трябва коренно да пречисти съзнанието си... Дръжте в ума си красиви образи за явленията в живота. (с. 247/43)

Искате ли да запазите съзнанието си чисто, замествайте лошите образи с красиви, а нечистите с чисти. (с. 248/43)

Първото условие за придобиване на Божествен живот е чистотата. За чистота копнеят душите, за нея се молят, нея търсят. Във всички Свещени книги се говори за чистота и святост. Само пред чистия човек се откриват възможностите на живота. (с. 248/43)

Казвам: време е вече всички хора да изчистят съзнанието си, да бъдат готови да потърсят Бога с всичкото си сърце, да научат Името Му. Щом намерите Господа, Той ще ви се изяви във всичката пълнота. Щом Го намерите, Истината ще ви се разкрие, и вие ще изпитате небивала радост в душите си. (с. 17/68)

Ý

5.3 ХАРМОНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО

В животинското царство съществува велика борба, която не може да се избегне. Тя се дължи на различието, което съществува в съзнанието. Всяко живо същество живее така, както съзнанието му го ръководи. Не е въпрос да се постави хармония в съзнанието на другите същества, но всеки да помисли за своето съзнание. Какво трябва да прави човек, за да не нарушава хармонията на съзнанието си? Първо, човек трябва да се огради от влиянието на дисхармоничните съзнания вън от себе си. Това значи, да ограничи, да затвори съзнанието си за външни, нисши влияния. В този смисъл, ограничението е не само на място, но даже е благо. (с. 178/13)

Има акустика и на човешкото съзнание. Когато човек има акустика и на съзнанието си, всички го разбират и остават доволни от неговата мисъл. Няма ли акустика на съзнанието, никой не го разбира. Мисълта му може да е права, но щом не е акустична, хората не могат да я възприемат. (с. 172/40)

От различното съчетаване на тоновете се образува или хармония, или мелодия. Хармонията създава широта на съзнанието, а мелодията – дълбочина. Когато човек има акустика на съзнанието си, хармонията и мелодията в него се сливат в едно цяло. При такова съзнание, мислите, чувствата и действията на човека са необикновени, изпълнени с хармония и мелодия. (с. 192/40)

Всеки човек се намира пред мъчнотии, които могат да причинят нарушаване на акустиката на неговото съзнание.

Ако искате да разберете нещо повече върху акустика на съзнанието, прочетете 18, 19 и 20 глави от Евангелието на Матея. Като ги четете, вижте, какво отношение имат те към вас. В тези глави се описва сегашното състояние на човешкото съзнание. (с. 175, 176/40)

Песимизмът се дължи на подпушване на енергиите в човешкия организъм, или изгубване на акустиката на съзнанието. (с. 187/40)

Истински човек е онзи, който е подчинил нисшето в себе си на висшето, т.е. на Божественото. По този начин той е привел всичко в себе си в хармония. (с. 76/47)

Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на човека се изразява геометрически във вид на равностранен триъгълник. Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова по-дълги стават страните на триъгълника. (с. 76/44)

Ако нагласиш съзнанието си в хармония с Божественото, ти можеш веднага да почувстваш Любовта на цялото Битие. Казано е: „Бог е Любов“. Значи, ангелите горе имат любов, и съществата на земята също имат любов. Щом някой човек каже, че той не познава Любовта, това показва, че неговото съзнание не е в хармония с Божественото, вследствие на което той се чувства нещастен. Нещастието на хората произтича от факта, че тяхното съзнание не е в хармония с Божественото. На какво се дължи това? – Някакъв бръмбар е влязъл в ума им. (с. 69/102)

Ý

5.4 РАЗШИРЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Целта на Школата е да помогне на учениците да разбират вътрешния смисъл на Божествения живот. Това разбиране пък ще разшири съзнанието им, а щом съзнанието им се разшири, Божествената светлина ще проникне в техния живот. Щом животът им се осветли и осмисли, те ще придобият вътрешен мир. (с. 12/33)

Един от принципите на Бялото Братство е реализиране на идеята „Братство и равенство“. Това не подразбира заличаване на човешката Душа, но проява на индивидуалността на човека, т.е. преминаване на съзнанието в по-висша форма. Не става ли това с всекиго? Като дете, човек е ограничен, безпомощен, нуждае се от грижите на родителите си. Съзнанието му е ограничено. Колкото по-добре расте и се развива, съзнанието му се разширява. Той става възрастен, с по-широки разбирания и възгледи за живота и природата. Но и при това положение, съзнанието му все повече се разширява, докато мине в друга форма, при по-добри условия на развитие. (с. 203/25)

За Божественото съзнание животът е един, той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето. Чувате ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят. Разширявайте съзнанието си, да влезете в обширния свят, дето не съществува изгрев и залез, живот и смърт, дето цари вечен живот и слънцето грее вечно. (с. 212, 213/25)

Задачата на човека се заключава, именно, в това, да разбере защо е дошъл на земята. Като реши тази задача, земята оживява пред него. Той гледа вече на нея като на живо същество, към което има отношение, като към най-добрия си приятел. Той стъпва на земята леко, със съзнание, че влиза в дома на своя приятел. Да гледаш на земята като на живо същество, това значи, да разшириш съзнанието си, да приемеш в себе си всички хора, като свои братя. Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат. Докато живееш в ограниченото съзнание, ти мислиш, че имаш право да живееш, както намираш за добре. Така не се живее. Ако всички хора живеят както намират за добре, животът им ще се обезсмисли. Някой казва: Аз искам да живея според своите разбирания. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото в себе си, можеш да се проявиш, но ако разбираш ограниченото човешко съзнание, което използува облагите на временния живот, ти си на крив път. (с. 220, 221/25)

Когато човек се домогва до нещо съществено в своя живот, той преживява една малка радост. Защо? – Неговото висше съзнание или разумният живот в него съзнава, че е придобил малко знание, домогнал се е до някаква малка истина. Знанието пък създава разширение на съзнанието. Истинската наука седи в разширение на съзнанието. Понякога се явява привидно разширение на съзнанието, но то се причинява от приливи и отливи в умствения свят на човека.

Някои хора мислят, че са учени само поради това, че понякога имат прилив, разширение на съзнанието. Тия хора, като остаряват, започват да отричат всичко, което са поддържали в младините си. Това се дължи на отлива, който става в тяхното съзнание. Други пък в младините си са безверници, а като остаряват в съзнанието им настъпва прилив, и те започват да вярват в Бога, стават религиозни. И двете положения се дължат на приливи и отливи в живота им... Обаче, когато човек дойде до състояние, при което съзнанието му не минава във фази на приливи и отливи, а върви прогресивно, разширява се непрекъснато, той се озарява с вътрешна светлина. Мисълта му става ясна, светла, а чувствата му се обновяват. Този човек вече започва да разбира своя личен живот и да го отделя от духовния. (с. 42, 43/8)

Вие трябва да се стремите да разширявате съзнанието си и чрез него да калите волята си, да бъде силна, устойчива и ра­зумна. (с. 152/7)

Колкото повече се увеличава чувствителността на човека, и чувствата му стават по-интензивни, той разширява възможностите на ума си и започва да вижда и разбира неща, които по-рано не е разбирал. Когато чувствата на човека стават по-интензивни, мисълта му става по-интензивна. При това положение и съзнанието му се развива. (с. 68/16)

Всеки трябва да знае докъде се простират неговите възможности и свобода. Колкото по-широко съзнание има, толкова по-голяма е неговата свобода. Свободният върви по-пътя на най-малките съпротивления. (с. 24, 25/15)

Как ще се справите с обидата? – Ще се повдигнете в съзнанието си, да не ви засегне. (с. 34, 35/15)

Има хора, които отдалеч предават своето спокойствие и разположение и разширяват човешкото съзнание. Има хора, които отдалеч предават своето безпокойство на хората и товарят съзнанието им. (с. 194/50)

Щом изкарате въздуха от мехура, той се свива. Като говорим за мехура, имаме предвид човешкия ум и човешкото съзнание. Човек може да се разширява и свива, според степента на своето развитие. (с. 135/16)

При еволюцията любовта се разширява. Тя започва от любов към себе си, към ближния и свършва с най-широко понятие – любов към Бога. Тази идея се приближава до човешкото съзнание. (с. 121, 122/20)

Няма мисъл, която може да премахне идеята за Бога от съзнанието на човека. Идеята за Бога трябва да живее в човека като извор на неговия живот... Идеята за Бога не е нищо друго, освен връзка на човешката Душа с Бога. (с. 132/10)

Ако напишете думата „любов“ и върху нея напишете „мъдрост“, „истина“, „правда“, „добродетел“, ще разберете ли написаното. Такова наслояване става и във вашето съзнание. Нямаш право на мястото на любовта да поставяш други идеи или доб­родетели. Не можеш в един и същ момент да обичаш двама души. И те не могат да заемат едновременно едно и също пространство. Ако това стане, идеята ще потъмнее в съзнанието ти... Щом обичаш двама души едновременно, съзнанието ти трябва да се разшири. Като обичаш всички хора, съзнанието ти трябва да се разшири още повече. Всеки човек трябва да заема мястото си в пространството. (с. 180, 181/21)

Съвременните хора са в процес на разширение на съзнанието. Те трябва да се домогнат до всички идеи, които са необходими за съграждане на техния живот. Едва сега хората започват съзнателно да градят. (с. 52/67)

Колкото повече съзнанието на човека забогатява с опитности, толкова повече и вярата му се усилва. (с. 115/42)

Всеки ден внасяйте по нещо ново в съзнанието си. Старото е отживяло вече времето си. Вложете новото в съзнанието си и вървете напред. Не поставяйте никакви ограничения на Божественото в себе си. Този е начинът, по който можете правилно да се развивате. (с. 195/40)

Стремете се всеки момент да разширявате съзнанието си, за да възприемате възвишените мисли и благородните чувства, които идат отгоре. Не е лошо това, което сега имате, но стремете се към великото в живота. (с. 193/50)

Който може да внася всеки ден по нещо ново в съзнанието си, той е истински човек. Той е доволен от себе си и се радва на своите придобивки... Този човек уважава себе си, но и другите го уважават. За такъв човек се казва, че в него се е пробудило висшето съзнание, висшето „аз“. Той е установил правилни отношения между висшето и нисшето си съзнание. Когато намисли да прави нещо, той не бърза: първо се спира в нисшето си съзнание, после се качва във висшето и оттам започва да се разговаря с двете съзнания. (с. 157/47)

Някой казва: защо трябва да живея? – Ще живееш, за да разшириш съзнанието си и да научиш закона на умножението. И за дарбите, които се крият в тебе, както и за благата, които ти се дават, ще благодариш на Бога, ще благодариш на цялото човечество, че разполагаш с условия да разрешиш великата задача на живота. И тогава, като човек, пред тебе ще се яви великата перспектива, която ще те въведе в следната стъпка, в света на делението... Делението не съществува на земята. (с. 53, 54/67)

Развитието на човешкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва от една годишна възраст и свършва до 120 години. Всяка година съзнанието на човека се разширява по малко. Тъй щото, растенето на човека се заключава в разширяване на неговото съзнание. Това разширяване на съзнанието пък създава условия за познаване и разбиране величието на Бога. С разбирането на Бога се разбира и цялата вселена. (с. 136/90)

Когато Душата на някого пожелае нещо, в неговото съзнание се определя онова, което има да стане. В това съзнание влизат три велики Сили: умът, сърцето и волята. И отиването ни в другия свят всякога подразбира промяна на нашето съзнание от една форма в друга. Това е разширение на съзнанието. В друга сфера ще имате други разбирания. (с. 41/100)

Този закон е верен: съзнанието се разширява от съзнание. Ако вашето съзнание не дойде в контакт с друго съзнание, не може да се разшири. (с. 42/100)

Докато признава съществуването на Първата Причина и се подчинява на Нейната воля, човек постоянно ще живее. Като живее, съзнанието му непрекъснато ще се пробужда. Отрече ли съществуването на Първопричината на нещата в себе си и мисли, че е господар на живота си, човек сам се осъжда на смърт. Дето има живот, там съзнанието на човека непрекъснато се разширява. Дето е смъртта, там съзнанието на човека се ограничава. (с. 57/89)

Присъствието на Духа всякога произвежда топлина на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда движение на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда растене в живота; Присъствието на Духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завързване плодове.

Духът носи живот в себе си. Следователно, Той разширява съзнанието. (с. 388/61)

За сега има разбрани и неразбрани неща. В бъдеще, когато съзнанието на човека се разшири, всички неща ще бъдат разбрани. (с. 69/102)

Щом започна да работи чрез своя ум, чрез своето сърце и чрез своята воля, човек се свързва с по-велики от себе си същес­тва, повдига се на техния уровен, а с това заедно и съзнанието му се разширява. (с. 19/37)

Ý

5.5 ЕДИНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО

Вие мислите, че в природата няма разумност. Лъжете се. Тя е най-разумната сила, най-разумното същество. Тя представя сбор от съзнанията на всички разумни същества. Те имат съзнателно отношение към нея. (с. 231/20)

Човекът на любовта знае, че Единният живее във всички същества. Докато гледате на всички същества като на нещо отделно от вас, от вашето съзнание, вие винаги ще страдате... На всички същества гледайте като на съзнания, през които протича един и същ живот. Един е животът, едно съзнание прониква всички живи същества. (с. 60/3)

Кармическият закон води началото си още от излизането на човека от Бога. А действието или проявата на този закон започва с поляризирането на човека, т.е. с явяването на двата пола, на двата полюса в света. Поляризирането подразбира раздвояване на човешкото съзнание на положително и отрицателно, на възходящо и низходящо, или в най-висока степен казано – съзнание на любов и съзнание на мъдрост. Това са двата полюса в човека.

Коя е причината за раздвояване на човешкото съзнание? Във всеки индивид, във всяко его е вложено желание да обсебва, да владее нещата, вследствие на което е станало раздвояване на човешкото съзнание. Тия два полюса, оставени самостоятелно да се развиват, са се заблудили и забравили, че са страни на едно цяло. Следователно, веднъж раздвоили се, в тях се явява вътрешно желание да се завладеят по механически начин. Обаче дето съществува механическо владеене на нещата, там се ражда насилието. Като контраст на това положение се явява природата, която изисква от човека доброволна жертва. (с. 71/1)

Когато първото съзнание в света е ограничило второто съзнание, явили са се вече условия за кармата. (с. 72/1)

Когато се говори за единство на съзнанието, ние имаме предвид участието на Божественото съзнание, както и участието на Божия Дух. (с. 164/3)

Когато човек разбере външната страна на физическия живот и вътрешната страна на духовния живот, той вече влиза в Божествения свят – в закона на единството. (с. 74/14)

Какво представят Душата и Духът? – Душата е човекът, който се проявява в духовния свят, между ангелите. Духът е човекът, който се проявява в Божествения свят, между разумните и мислещи същества. Тъй щото, умът се проявява между хората, Душата – между ангелите, а Духът – при Бога. За да се прояви в своята пълнота, човек трябва да обедини своя ум, своята Душа и своя Дух в едно цяло. (с. 146/17)

Когато сте неразположени, направете опит да отделите това състояние от съзнанието си и да го изследвате като обект, който няма нищо общо с вас: подложете го на критика, да видите причините и последствията на това състояние. Докато не направите няколко такива опита, при всяко подобно неразположение, вие ще мислите, че това състояние е ваше, че е свързано със съзнанието ви и по никой начин не можете да го отделите от себе си, вследствие на което се намирате под неговия тормоз. (с. 164/2)

За да бъде правилно, хармонично движението на силовите линии в човека, той трябва да пази единство на съзнанието си, т.е. да не допуща в съзнанието си никакво раздвояване. Най-малкото раздвояване на съзнанието произвежда в човека две равни противодействуващи сили, които взаимно се неутрализират. (с. 152/3)

Днес пренебрегнете едно добро желание, утре подтиснете известен стремеж в себе си, докато най-после съзнанието ви се раздвои... Духовните сили в човека се развиват само при единство на съзнанието. Вие трябва да знаете, че всички сте изложени на влиянието на странични същества, които имат желание да ви отклонят от пътя. Като имате всичко предвид, трябва да вземете предохранителни мерки за възстановяване на първичното положение на съзнанието си. Иначе, ако държите на вашата крива философия, ще мислите, че при раздвояване на съзнанието има някаква наука, или някаква придобивка. – Не, в раздвояването на съзнанието няма никаква наука, никаква философия, никаква придобивка. (с. 153/3)

Който се откаже да извърши най-малкото добро и отхвърли страданието, което е преживял по този случай, той ще се натъкне на някакво нещастие. Няма да мине дълго време, и той, по невнимание, ще се подхлъзне и ще строши или ще изкълчи крака си. Това нещастие се дължи на раздвояване на съзнанието в човека. (с. 154/3)

Като ученици, от всички се изисква единство на съзнанието. Ако нямате това единство, не можете да бъдете ученици. И да посещавате класа тук, горе няма да ви приемат. Докато не придобиете единство на съзнанието, никакви ученици не можете да бъдете. В Школата се приемат ученици със светъл ум, с благородно сърце, със силна воля и със здрав гръбнак да носят. (с. 156/3)

Единство на съзнанието се изисква от вас. Щом придобиете това единство, вие ще можете да регулирате силите в своя организъм. Ако нямате единство на съзнанието, ще се отклоните от пътя си, ще тръгнете в левия път. Опасно е да се раздвои съзнанието на човека. (с. 157/3)

Животът е в единството на съзнанието. Само при това състояние на съзнанието, вие ще можете да контролирате мислите, чувствата и постъпките си. (с. 157/3)

Всеки трябва да се стреми към единство на съзнанието като метод за лекуване, като метод за работа върху себе си. От каквато болест да заболеете, достатъчно е да възстановите единството на съзнанието си, за да се дигнете от леглото си здрав и бодър. Вашите сили на съзнанието се насочват към вашия организъм и започват да му въздействуват, докато стане обрат в тялото ви, вследствие на което всички енергии потичат нагоре, взимат обратно движение. (с. 158, 159/3)

Раздвояването на съзнанието е причина за отслабване на паметта. Същевременно раздвояването на съзнанието ражда страх в човека. (с. 159/3)

Дето има единство на съзнанието, там не могат да съществуват никакви криви мисли, никакви отрицателни чувства. За да дойдете до това единство, от вас се иска да бъдете искрени в себе си, да не се самоизлъгвате. Всеки в себе си ще си признае добрите и лошите черти, без да ги увеличава или намалява. Като се прецени правилно, ученикът ще може сам да направлява силите на своя организъм. (с. 161, 162/3)

Като ученици, от вас се изисква единство на съзнанието и абсолютна справедливост спрямо себе си. (с. 163/3)

Ще пазите да не раздвоявате съзнанието си. Съзнанието ви трябва да бъде насочено всякога нагоре. (с. 173/5)

Всяко раздвояване на човешкото съзнание причинява главоболие. (с. 73/11)

Кога човек се раздвоява? – Когато не говори истината. Ако знае истината и не я казва, човек се раздвоява. Щом каже истината, той се успокоява – раздвояването изчезва. Човек се раздвоява и когато изгуби нещо ценно. (с. 90/17)

Стане ли най-малкото раздвояване в съзнанието но човека, обещанието дадено от него няма вече смисъл. (с. 98/32)

Когато човек припадне, той изгубва съзнание. Това наричаме прекъсване на съзнанието. Всяко прекъсване на съзнанието поставя човека в ненормални състояния. Такова нещо представят и промеждутъчните страдания. За да не се прекъсва съзнанието човек трябва да учи, да работи върху себе си. Често страхът, уплахата стават причина за прекъсване на съзнанието. Прекъсване на съзнанието става всякога, когато двойникът напуща тялото. За да се върне двойникът в тялото, трябва да се направят няколко паси по гръбначния стълб на човека. Заспиването на човека е пак прекъсване на съзнанието, което се дължи на друга причина – на пирамидалните клетки на мозъка. Когато човек е бодър, отпочинал, пирамидалните клетки в мозъка са в нормално положение, една до друга допрени с крачката си. Щом се натрупа много млечна киселина в мозъка, пирамидалните клетки изгубват първото си положение, вследствие на което човек изпитва умора, сънливост и заспива. За да не изпада в такова състояние, човек трябва да държи съзнанието си будно, за да контролира клетките на мозъка. Не може ли да контролира клетките на цялото си тяло, човек заболява, става ленив, своенравен. (с. 167, 168/9)

Искате ли да прогресирате, пазете единство на съзнанието си. Докато минавате през противоречия, мъчнотии и недоразумения, вие всякога ще се натъквате на прекъсвания на съзнанието си. Значи, докато човек живее физически, всякога ще се натъква на прекъсвания на съзнанието, което води към мрак и тъмнина. Влезе ли в духовния свят, човек се радва вече на единство на съзнанието си. Дето е запазено единство на съзнанието, там владее пълна светлина... Когато разумните същества от духовния свят видят човек, у когото съзнанието е целокупно, те се интересуват от него и започват да му помагат. (с. 272/39)

Питам как познавате, че сте безверници? Значи вие имате две мерки, две идеи, две съзнания в себе си: едното съзнание ти казва: „Ти не вярваш както трябва“, другото съзнание ти казва: „Добро е това, което направи“, другото съзнание казва: „Не трябваше да правиш това нещо!“. (с. 101/101)

Всички съзнания са свързани в едно цяло, както клетките в един организъм. (с. 178/20)

Силата на ученика седи в запазване на вътрешната връзка в живота, в единство на неговото съзнание. (с. 275/39)

Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представя пукната стомна. (с. 9/45)

Като наблюдават променчивите прояви на човека, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му. Не, счупването на стомната не е естествен процес в развитието на живота. Щом стомната на човека се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило. Дето става раздвояване, т.е. пропукване на съзнанието, никакъв прогрес не може да се очаква. (с. 9/45)

Единство се иска от човека: единство между животинското, човешкото и Божественото начало. Човек се стреми именно към това; да подчини животинското на човешкото, а човешкото – на Божественото. Постигне ли това, той ще разбере Божиите пътища. Да разбере човек Божиите пътища и да им се подчини, това значи, да има будно съзнание, да бъде носител на велики идеи. (с. 13/45)

Дето има единство на съзнанието, там съществува органическа неразривна връзка. (с. 18/45)

Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея. Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието. Прекъсването на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения. Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия... Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. (с. 319/45)

Когато нашето съзнание по отношение на някого е раздвоено, пропукано, сиреч мислим, че този човек някога е добър, а някога лош, то е поради това, че ние имаме към него ту добро, ту лошо разположение. От това пропукване на нашето съзнание се заражда изопачаване на мисли и зло. Затова Писанието казва: „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища“. Двоеумен човек аз наричам раздвоения. Първият най-важен закон е да обединим нашето съзнание, сир. да образуваме тази вътрешна хармония между ума и сърцето, между Духа и Душата – да няма никакво пропукване. (с. 23, 24/74)

Когато обединим съзнанието си и отправим Душата си към Бога, ще рече кога се свържем с Бога, няма да има дело в света, което да не можем да извършим. Имайте предвид, че ако сега не можем да възстановим единство и хармония в нашето съзнание, в нашите мисли, в нашите желания и действия – не еднообразие, а единство и хармония – ние ще служим на себе си, на народа, в който живеем и на хиляди други желания, но не и на Бога. (с. 24/74)

Скръбно ли ви е, ще знаете, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото земно кълбо, се върши някое престъпление, и следователно, Господ ти казва да въздействуваш на това престъпление в твоето съзнание, да се молиш. Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздействувате, за да се махне престъплението. (с. 9; 33/28)

Смисълът на живота седи във връзката, която чувстваш в съзнанието си с всички напреднали твои братя и сестри.

(с. 18/90)

Който опита и разбере Божията Истина, ще се слее с всички и ще види, че от всички има нужда, защото те са част от голямата Единица. Всички хора, всички същества са част от общия Божествен организъм. Тогава Бог ще живее във вас и вие – в Него, ще се влеете в Бога и ще разполагате с Неговата сила. Само така ще може да се разбере пълнотата на вътрешния живот. (с. 68/101)

Всички живи същества живеят в Бога. Едни съзнават това, а други не съзнават. Когато Божественото в тях се събуди, те се съзнават като частица от Великия Божествен организъм. Щом Божественото в тях заспи, те минават пак в порядъка на обикновения живот. Има моменти, когато Божественото се пробужда и в животните. (с.116/89)

Човек е излязъл от живота. Единственото реално нещо в света е създаденият живот, с който човек е свързан. Докато човек е свързан с този живот, в проявите на неговото съзнание съществува единство. Неговите мисли, чувства и постъпки са свързани в едно цяло. (с. 64/93)

Смешни са хората, когато казват, че в общия живот се губи отделното съзнание. Не, именно в Божественото, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание. Ето идеята, която трябва да проникне във вашата Душа. (с. 279/62)

От раздвояване на съзнанието ви произтичат много болес­ти и нещастия. И полудяването се дължи на същото. (с. 45/82)

Ще се пазите от раздвояване на съзнанието. (с. 175/82)

Ý

5.6 БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО

Казвам: условията, при които живеете изискват будно съзнание. (с. 32/35)

Щом светлината на съзнанието е по-голяма, може да се говори вече за будност на човешкото съзнание. (с. 194/3)

Материята представя външни пособия, чрез които Духът си служи. Материята представя съвкупност от живи, но спящи същества, с които Духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя Духът не може да се прояви. Материята е сбор от спящи същества; Духът е сбор от пробудени същества, които всеки момент са готови за дейност, за творчество. Когато човек спи, всички образи за него са разхвърляни; когато е буден, всички образи за него се намират в една последователна, непреривна връзка. Ето защо, когато се казва, че човек е материалист, това показва, че той е в спящо състояние, спящ Дух. Когато се казва за някого, че е духовен човек или идеалист, това показва, че той се е събудил вече, станал е от дълбок сън. Когато се казва за някого, че е Божествен човек, това показва, че той е започнал вече да работи, да твори. И тъй, материалистът спи, духовният се събужда, а Божественият човек работи. Това са състояния, през които човек минава не само веднъж, но няколко пъти през живота си. Те се преповтарят. (с. 222, 223/4)

Едно правило трябва да спазвате: за нищо на света не късайте връзката, с която сте слезли на земята и с която ще се качите горе! Докато се държите за нея, може да се завъртите 10 пъти около нея – нищо няма да ви стане. Скъса ли се тази връзка, вие сте една перушинка вече и можете да станете играчка в ръцете на съдбата. Кога може да се скъса тази връзка? – Когато съзнанието ви не е будно. (с. 131/5)

Ако съзнанието ти на земята не е будно, ти не можеш да бъдеш щастлив. Щастието е само в Бога. Под „Бог“ разбирам мястото, дето съзнанието на човека е всякога будно, без никакво прекъсване. И като спиш и като си буден, съзнанието ти всякога трябва да бъде будно. – Буден съм, съзнанието ми не се прекъсва. – Щом съзнанието ти не се прекъсва, ти не си на физическия свят. Който обича Бога, той всякога има будно съзнание. (с. 299/78)

Всеки човек, още откакто е дошъл на земята, трябва да е вложил в себе си идеята, че неговото съзнание трябва да бъде будно, че той трябва да води един разумен живот. (с. 23; 6/63)

Когато слиза към центъра на земята, човек трябва да разпери крилата си, да слиза леко, без сътресения, без никакви наранявания. Това се постига само при пълно съзнание, при присъствие на ума, при спазване на връзката между Бога и Душата. Само при тези условия човек може да преодолее всички мъчнотии и страдания и да излезе от тях неповреден. Първите християни са знаели тези закони и са поддържали връзката си с Бога чрез постоянна молитва. (с. 96, 97/9)

Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. (с. 4/35)

Никой не трябва да знае как и кога се молите. Човек може да бъде замислен, но не унесен. Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да бъде будно. (с. 199/34)

Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!“ Значи, и като спи, човек пак трябва да се моли. Това значи будно съзнание. Небето приема молитвата на хора, на които съзнанието е будно. На добрите хора съзнанието всякога е будно. Непреривност на съзнанието се изисква от човека. И в будно, и в сънно състояние, той трябва да се моли, трябва добро да прави. Някой се оплак­ва, че сънувал лоши сънища. – Нечисто е било съзнанието ти. Какво да направя тогава? – Изчисти съзнанието си от лоши чувства и желания... Чисто съзнание, чисто сърце се изисква от човека. (с. 205/36)

Каквото да работи, където да ходи, човек трябва да държи съзнанието си будно, да бъде непрестанно свързан с разумния свят. Това значи молитва. (с. 54/46)

Свърже ли се с разумния свят, човек може да работи, да пее, да свири и да се моли съзнателно. Когато съзнанието на човека е будно, той е в хармония с природата. (с. 280/17)

Всички имате връзка, но слаба: най-малката мъчнотия, най-малкото страдание и изпитание в живота ви, е в състояние да прекъсне тази връзка. Какво се иска от вас, за да усилите тази връзка? – Будност на съзнанието. Трудно е да се обясни, какво значи будност на съзнанието, както и различието, което трябва да правите в степента, до която съзнанието на човека е достигнало. Често става пропукване на съзнанието, което се отразява вредно върху човека. (с. 117/32)

Който влиза в духовния свят, той трябва да има будно съзнание. Не е ли будно съзнанието му, той не може да стане гражданин на духовния свят. Човек с обикновено съзнание може да мине само като екскурзиант в духовния свят. (с. 270/39)

Стремете се към Божествената връзка в живота си! Като я придобиете, пазете я да не се прекъсне. За да не се прекъсне, вие трябва да имате будно съзнание. (с. 296/39)

Една от причините за недоволството се дължи на прекъсване връзката на човешката Душа с реалността. (с. 115/49)

Всеки ден мислете по две интензивни минути върху известна идея. Като мислите редовно, всеки ден, в десет години вие ще разберете и възприемете ония окултни истини, които не сте могли да разберете. Това значи, възприемане на знания чрез разредяване. През това време съзнанието на човека се пробужда, и той излиза от яйцето, както пиленцето от своята черупка. Докато не се пробуди съзнанието, човек е затворен в яйце, в ограничителни условия, лишен от светлината и простора на живота. (с. 208/12)

Онези, на които съзнанието не е пробудено, правят разлика между ума и живота, между мъжа и жената и ги разглеждат като отделни части, без никаква връзка. (с. 78/14)

Пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате, защо някои от вас са жени, а други – мъже. За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате. (с. 335/45)

Щастието на човека се заключава в това, когато умът и Душата му са пробудени и са в пълно съгласие помежду си. Има случаи, когато някои хора имат буден ум, а спяща Душа; други пък имат непробуден ум, а будна Душа. И в двата случая човек разбира нещата едностранчиво: или само външно, или само вътрешно. За да не изпада в противоречие, той трябва да ги разбира и външно, и вътрешно, т.е. и с ум, и с Душа. (с. 264/14)

Който обича науката и на когото Душата е будна, той пос­тоянно се учи. (с. 265/14)

Който има будно съзнание, бързо се ориентира, разбира хората и им помага. (с. 93/15)

Великите, светлите идеи не идват всякога. Има определени дни и часове през годината, когато Божествените идеи слизат от невидимия свят и посещават хората. Обаче, по причина на това, че тяхното съзнание не е всякога будно, много от тези идеи минават, заминават и остават неизползувани. (с. 240/34)

За един ден съзнанието на човека може да бъде будно, но мъчно е тази будност да се поддържа цяла година. (с. 249/34)

Когато между съзнанията на двама души се прави връзка, и двете съзнания трябва да бъдат еднакво силни. Силен човек е онзи, на когото съзнанието е винаги будно. Будно съзнание пък е това, в което няма никакво прекъсване. Греховете и страданията на хората се дължат на отклоненията, които стават в техните съзнания... Когато съзнанието на човека се прекъсне, той не може вече да контролира своите мисли, чувства и постъпки. При тези прекъсвания на съзнанието, човек губи своя Дух, губи смисъла на живота. Изпитанията, страданията, сиромашията стават причина да се прекъсва съзнанието на човека. (с. 137, 138/36)

Колцина от вас биха приели в дома си един беден, подоз­рителен човек? Ако го приемете, ще го следите да не открадне нещо. Преди още да е дошъл този човек във вашия дом, вие трябва в съзнанието си да проверите какъв е той. Ако е добър, честен човек, в съзнанието ви ще се яви слаба приятна светлина, която постепенно ще се увеличава, като че някой човек слиза от планината със свещ. (с. 242/33)

Не е важно колко сте големи; важно е доколко сте възприели и използували Божието благословение. Бъдете готови да приемете всеки момент Божието благословение. Ако не сте будни, ще го пропуснете и после ще се чудите защо сте неразположени, защо работите ви не вървят добре. (с. 133/49)

Защо някои неща остават неразбрани? – Защото съзнанието на хората се раздвоява. (с. 221/49)

Докато мисли и чувства право, съзнанието на човека е будно, той вижда пътя си и в най-тъмната и бурна нощ. Будното съзнание не е нищо друго, освен запалена свещ, която осветява пътя на човека. Потъмнее ли съзнанието му, човек се лута, губи пътя си и търси чужда помощ, да излезе на прав път. (с. 81, 82/50)

Бъдете будни да поддържате светлината на вашето съзнание, т.е. на вашата свещ, постоянно да гори и да свети. Изгасите ли свещта си, вие влизате в областта на заблужденията и противоречията. (с. 82/50)

От всеки човек се иска будно съзнание, да не губи своето вътрешно разположение и своя мир. Не е ли буден, човек изгубва силата си, богатството си, знанието си, доброто разположение на сърцето си, своята мисъл и т.н. (с. 193/46)

Пиете ли студена вода, съзнанието ви трябва да бъде будно. (с. 21/67)

За да познаете кой човек е велик, вие трябва да имате отзивчиво сърце и будно съзнание. (с. 23/13)

Геният е човек с пробудено съзнание, който е работил и работи непрекъснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето. (с. 15/35)

Праведният пази своето равновесие. Той ходи прав, с пластични движения. Съзнанието му е всякога будно. (с. 38/39)

Какво представя светията? – Разумен човек, на когото съзнанието е всякога будно; той е изпълнен с единственото желание да служи на Бога и на своя ближен. Следователно, дръжте съзнанието си будно, да не паднете в изкушение. Много опасности се изпречват пред човека, но будност се иска от него, да ги преодолява. (с. 133/50)

Като ученици от вас се иска будно съзнание. То е първото условие за съграждане на вашия живот. С будност на своето съзнание ученикът ще може да изправи погрешките си. Той ще знае на какво се дължи всяко малко или голямо отклонение в неговия живот и лесно ще се коригира. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде точен във всички свои действия. Той никога не отлага нещата, той никога не се лени. (с. 140, 141/4)

Ученикът трябва да бъде буден, всеки момент да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел. Постиженията зависят от будността на съзнанието. (с. 142/4)

Като ученици, вие трябва да държите съзнанието си будно, да запазите спомен за всички свои преживявания, от най-ранна възраст до най-дълбока старост. На ученика не се позволява никакво прекъсване на съзнанието. (с. 83/12)

Китаецът е много наблюдателен, понеже обективният ум в него е развит. Китаецът има будно съзнание. Дето съзнанието на европееца се прекъсва, там съзнанието на китаеца е будно. (с. 104/12)

Пред ученика стоят три рода сили, с които той трябва да работи:

1) Божествени сили, които изискват съзерцание;

2) духовни сили, които изискват активност – работа на неговите чувства;

3) физически сили – излизане на работа в материалния свят, за което се изисква будност на съзнанието. (с. 55/8)

Казвам: всички трябва да работите върху новото в математиката, във философията, в живота и в науката, за да се внесе разширение и полет в съзнанието ви; активност и предпазливост в чувствата, да се пазите от лошите навици на вашето минало. Само по този начин вие ще бъдете бодри и весели и с будно вътрешно съзнание. (с. 56/8)

Като ученици от вас се иска живот без съмнения и колебания. За да не се съмнявате, съзнанието ви трябва да бъде будно, а мисълта ви трезва. Само при тези условия можете да използувате живота. (с. 128/9)

Всеки момент съзнанието на човека трябва да е будно, да контролира мускулите на лицето, да не се отпущат. Всички мускули са създадени от разумни сили. (с. 149/9)

Красотата на човека не е само външна, но и вътрешна. Тя има отношение към неговото съзнание. Колкото по-будно и по-широко е съзнанието на човека, толкова по-красив е той. (с. 83/43)

Значи, ако ученикът иска да придобива знания, сили и да прогресира, той трябва да има будно съзнание – във всичко, което става в него и около него да вижда Божия пръст. Само по този начин човек ще придобие мир в Душата си и светлина в ума си, за да разбира правилно живота си. (с. 190, 191/30)

Ученикът трябва да се учи от всичко, което среща в живота си. Това значи будно съзнание. Вие ще дойдете до положението, когато ще ви поверят големи задачи и длъжности. Само по този начин ще добиете свободата, която днес очаквате. (с. 176, 177/31)

Като ученици на окултна школа, от вас се иска будно съзнание. Щом влезете в клас, вие трябва да знаете, какво ще ви се говори. (с. 307/40)

Всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно. (с. 125/17)

Когато съзнанието на човека е будно, той е в хармония с природата. (с. 280/17)

Във всяка книга, колкото и отрицателна да е, се крие нещо Божествено. То седи, именно, в онова невидимото, ненаписаното, което се чете между редовете. Обаче, това може да намери само будната, съзнателната Душа. Само тази Душа е в състояние да разчисти пътищата и да намери онази посока, която води към Божественото. (с. 130, 131/34)

Силата на ученика, силата на вярващия се заключава във вътрешната връзка между неговата Душа и Бога, в будността на неговото съзнание. Щом има тази връзка, щом съзнанието му е будно, той никога няма да изгуби това, което е придобил. Който не е господар на съзнанието си, при най-малката вътрешна борба в себе си, при най-малкото изпитание, той всичко изгубва. Духовен човек е онзи, на когото съзнанието не се прекъсва при никакви борби, при никакви изпитания. Този човек се движи в светлина и никога не се спъва. (с. 260/39)

Някои казват, че Христос е учил някъде на земята. Не, Христос имал пробудено съзнание, и затова Той е могъл да се учи нап­раво от невидимия свят, както и от връзката си с Бога. (с. 35/66)

Когато човек се радва или когато се тревожи, това са странични явления, които не можем да наречем будност на съзнанието. (с. 7, 8;7/71)

Който има будно съзнание, той е съсредоточен, вследствие на което не се отклонява от правия път. (с. 190/47)

Будно съзнание трябва да има човек, за да различава реалността от отраженията. (с. 58/43)

Виждането подразбира знание, будност на съзнанието.

(с. 7; 7/63)

Досега никой от обикновените заминали хора не са се явили да кажат какво има на онзи свят. За да могат някои от заминалите на онзи свят да дойдат тук и да разправят какво има на онзи свят, тяхното съзнание трябва да е будно. Тия хора не трябва да са умрели. Под „умрели хора“ ние подразбираме тези хора, които след смъртта изгубват част от съзнанието си, което са имали тук на Земята. Тия хора не виждат пътя, през който минават. При това положение и те сами не знаят де са, какво е станало с тях и т.н. Следователно само този човек може да разправя какво има на онзи свят, който вижда нещата, понеже и в онзи свят той запазва светлината на своето съзнание. И тогава смъртта за него не е нищо друго освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Само онзи човек вижда, на когото съзнанието е будно да разбира отношенията, които съществуват между този и онзи живот. (с. 48/101)

Ангелът се отличава с голяма разумност и светлина, с голяма пластичност и подвижност; той може да бъде видим и невидим. Всички негови удове са напълно под контрола на волята му; Той влиза и излиза във вашата стая при затворена врата. Уплашите ли се от него, втори път не идва при вас. Страхът показва, че съзнанието ви не е готово. Влезе ли някой Ангел в стаята ви, зарадвайте се, той е изпратен от Бога. Съзнанието на всички хора трябва да бъде готово, защото все ще дойде ден, когато някой Ангел ще ви посети. (с. 52/101)

Колкото съзнанието на човека е по-пробудено, толкова и противоречията за него са по-малко. (с. 68/101)

Има философи, които цели 15 години наред са били вегетарианци и след 15 години прояждат месо, като опровергават по-раншните си убеждения. Защо? Защото съзнанието у тях не е будно, те нямат любов. Следователно, човек всякога може да стане вегетарианец и отново месоядец. Кога? – Щом изгуби съзнанието си. Това е движение. Те не могат да бъдат вегетарианци. Всеки, който се стреми към слънцето, той е плодоядец или вегетарианец. Месоядец си, искаш да станеш вегетарианец. Измени стремлението си към слънцето, и ще станеш вегетарианец. Измениш ли отново стремлението си към центъра на земята, ще станеш месоядец. Тия две посоки определят каква ще бъде храната ви... Не можеш да бъдеш вегетарианец, докато не измениш посоката на движението си към слънцето. Към слънцето ще се стремиш, към ангелите, към Бога. От там ще възприемеш идеите си. Те ще събудят съзнанието ти. (с. 21, 22; 27/28)

Всички месоядци отиват към центъра на земята, имат стремеж надолу, някои повече, някои по-малко. Такъв човек може да ви говори за идеи, за Бога, но това са второстепенни работи. Неговият вътрешен стремеж е към центъра на земята. У този човек съзнанието не е будно. Той е в постоянна борба със себе си. (с. 23; 27/28)

Най-трудното нещо в света е човек да си създаде хубави съзнателни навици, та който и да му дойде, винаги да се радва. Съзнанието в хората още не е толкова будно, че да могат веднага да се въздържат. Щом съзнанието в някой човек не е много будно, то не може да те възпре от някаква лоша проява, но след като излезеш от релсите си, тогава се спираш. (с. 13; 36/28)

Когато лекува някого, човек трябва да държи съзнанието си будно, да има положителна мисъл и да не се страхува, че може да заболее, да приеме състоянието на болния. (с. 169/9)

Ония, на които съзнанието е будно, могат да се лекуват само с мисълта си. (с. 130, 131/40)

Сега се явява въпросът: Може ли човек да не усеща и да не чувствува никакви болки? – Може. – Кога? – Когато съзнанието му е будно. При това положение, и да горят човека, никакви болки не усеща. Съвременната медицина претъпява болките временно, или съвсем ги прекратява с помощта на анестетични или упоителни средства. Обаче, щом се върне съзнанието, човек отново усеща болка и започва да страда. (с. 331/16)

Светлината представя трептения, вибрации, но тези трептения носят живот. Само онзи, у когото съзнанието е пробудено, може да схване живота, който светлината носи. Както в пепелта семената не могат да се развиват, така и човек със заспало съзнание не може да възприеме живота на светлината. (с. 140/4)

Да живее човек, във висок смисъл на думата, това значи, винаги да има будно съзнание. Прекъсне ли се съзнанието му за момент, и животът се прекъсва. Следователно, само онзи човек живее, на когото съзнанието никога не се прекъсва. Прекъсне ли се съзнанието му, той престава да живее. Той мисли само, че живее, но всъщност не живее. (с. 61/12)

Много работа предстои на хората на новите времена. Будно съзнание се изисква от всички; само така ще разберат защо живеят. (с. 86/14)

Най-ценното нещо, което е дадено на човека е животът. За да запази живота си, той трябва да има будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, животът му е красив и смислен... Всичко се крие в мисълта на човека. Умът е проводник на живота. Колкото по-съзнателно и право мислите, толкова повече се ползвате от живота. (с. 82/17)

Ако има някакво зло в света, то е вън от човека. Когато съзнанието на човека е будно, злото не може да проникне в него. (с. 239/17)

Ако съзнанието ви е будно, животът има смисъл за вас; ако съзнанието ви не е будно, животът няма никакъв смисъл.

(с. 170/18)

Когато съзнанията на две същества са будни, те навреме се жертват, взаимно си услужват и навреме изпълняват Божия закон. Като знаете това бъдете будни, навреме да използувате и най-малките моменти за жертва, за изпълнение на волята Божия. Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека. (с. 43/4)

Вашето съзнание трябва да бъде толкова будно, че да не причинявате никакви страдания на окръжаващите ви. Това е благородство. (с. 59/6)

Когато любовта на човека трае най-много две години, това показва, че неговото съзнание е било будно само на физическия свят. Когато любовта на човека издържа само до гроба, неговото съзнание е било будно и на физическия, и в духовния свят. Обаче, ако любовта на човека издържа зад гроба, и той я носи със себе си през цялата вечност, това показва, че неговото съзнание е било будно, освен в първите два свята, още и в Божествения свят. (с. 34/39)

Искате ли да живеете в полето на любовта, качвайте се по високите върхове на живота. Човек, на когото съзнанието е будно, може да се ползува от благата, които любовта дава на високите места. Няма ли будно съзнание, той не може да се ползува от тия блага, вследствие на което веднага слиза долу, в любовта на долините, оттам да придобие нещо. Има смисъл човек да се качва и да слиза по линията на любовта, но ако може да придобие нещо. (с. 293/45)

Когато съзнанието на човека е пробудено, той се превръща в извор, който постоянно дава. Той има любов в себе си, която отправя към всички живи същества. (с. 294/46)

Колкото по-будно е съзнанието но човека, толкова по-здрави са връзките му с хората. Колкото по-слаби са връзките му, толкова и съзнанието му е по-заспало. (с. 129/42)

Любовта изисква от човека будно съзнание. Неговата мисъл и съзнание трябва да бъдат в съгласие с Божествената мисъл и съзнание. Щом се наруши това съгласие, той изпитва скръб.

(с. 203/78)

Най-първо, съзнанието ви трябва да бъде всякога будно, за да може да се справите с всяка слабост, която ще се яви у вас, и която ще ви хвърли в погрешка. В човека има много слабости. Предизвикването на известна слабост у вас иде отвън. Запример, вие вървите по улицата, решавате нещо и току изведнъж някой ви спира. Вие веднага се възбуждате. Това показва, че съзнанието ви не е будно. Да кажем, че вие сте проповедник, отивате някъде да проповядвате, но изведнъж ви спира някой и вие се разгневявате, скарвате се с този човек. Вие продължавате по-нататък пътя си, но вече нямате вдъхновение, изгубили сте любовта. Не, будно съзнание трябва да имате всинца. Ако съзнанието ви не е будно, всяка друга философия е излишна. (с. 21; 27/28)

Опасно е, когато някоя незаконородена мисъл влезе в ума на човека и му се натрапи. Като знаете това, вие трябва да държите съзнанието си будно, да не се поддавате на такива мисли. Запазите ли съзнанието си будно, невидимият свят ще ви изпрати такива мисли, които ще изпъдят натрапените. Така у вас ще се създаде нова мисъл, която ще ви доведе до нови разбирания за живота, за природата. (с. 76, 77/11)

По пътя на внушението идат не само болести, но и мрачни отрицателни мисли и чувства, съмнения, обезсърчавания. Ученикът трябва да има будно съзнание, да следи мислите и чувствата си, да знае отде идат, и чуждите да туря на страна, а със своите да работи. (с. 170/9)

Пазете отношението на своите мисли към съзнанието си. Мисълта ви трябва да бъде всякога будна, да не нарушавате това отношение. Не можеш да предадеш една мисъл на някого, ако не си я предал на своето съзнание. (с. 85/20)

Когато съзнанието на човека е будно, той всякога ще нарежда своята мисъл, своята реч според Божествените закони. Тогава нито мисълта му ще се прекъсва, нито говорът му ще бъде дисхармоничен. (с. 86, 87/36)

Човек трябва да бъде внимателен, да не внася в съзнанието на другите хора мисли, които създават огорчения, пертурбации. (с. 235/33)

Човек трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях. Има мисли в човека, които са в състояние да го умъртвят; има и такива мисли, които могат да го възкресят. (с. 46/45)

Когато у човека се развие голяма чувствителност, двойникът му се разширява, често излиза вън от тялото. Ето защо на всички се препоръчва самообладание и будност на съзнанието, които да пазят двойника, да не излиза вън от тялото на човека. (с. 112/31)

Всички същества си влияят взаимно едни на други. Като спите вечер, става обмяна между вас и всички хора, с които живеете... Ставате сутрин бодър, весел – спечелили сте нещо. Цяла нощ съзнанието ви ходи на едно място, на друго, лута се, търси загубеното. Ако го намери, успокоява се; ако не го намери, продължава да търси. (с. 54/8)

Докато е буден, с будно съзнание, човек хроникира всичко, което става около него; заспи ли, той нищо не може да хроникира. Той не знае какво става около него, нито какво става на земята. Има същества, които хроникират всичко, което става на земята. Затова, обаче, се изисква непреривност в съзнанието. Ще дойде ден, когато и човек всякога ще има будно съзнание. Тогава той ще знае къде какво се върши всеки момент. При сегашното си развитие човек не може да схваща всичко, което става на земята, защото не може да го издържи.

Ето защо, когато човек минава през опасни места, съзнанието му се помрачава; щом мине опасната зона и излезе на красиво място, съзнанието му отново се просветлява. За всеки човек има тъмни зони на съзнанието, през които неизбежно трябва да мине. Всеки ден човек минава по един кръг на съзнанието, като ту слиза до ада, ту се качва на небето; ту нагребва нещо и се пълни, ту излива нещо от себе си и се празни. (с. 123, 124/9)

Чрез астралното си тяло човек може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален. Всъщност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за онзи, който има будно съзнание да вижда ясно и да разбира.

Съвременният свят е пълен с хора, на които съзнанието още не е пробудено. (с. 279/16)

На земята Душата се намира в сънно състояние, обаче, на небето тя е будна, всеки момент се проявява. Докато се събуди от дълбокия сън, Душата минава през много страдания и мъчнотии. Този момент наричаме пробуждане на съзнанието. Така е за обикновените хора, а що се отнася до просветените, може и без страдания. Те са хора с будно съзнание, готови на жертви и свещени подвизи. (с. 10/50)

Физическият живот на човека е сън, в който Душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. И в Писанието е казано: „Дойде време за пробуждане“. Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. (с. 10, 11/50)

Човек трябва да бъде буден и на този, и на онзи свят. Каже ли, че на този свят трябва да бъде буден, а на онзи може да спи, и там ще се намери в същото положение, в каквото е бил на земята. Влезеш ли буден на онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от тебе. Това значи, познаване на истината, т.е. познаване на нещата така както са в действителност. Това значи, познаване на онзи живот, в който Бог вечно пребивава. (с. 11/50)

При всяко прозяване в човека се влива нова енергия. Само живите хора, само хора с будно съзнание могат да се прозяват. (с. 139/42)

Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова повече може да издържа на чужди влияния. Като издържа, човек се калява и придобива по-голяма самоувереност. (с. 186/12)

Ако съзнанието на човека е будно, той може да се противопоставя на чуждите желания. Ако не може да се противопоставя на чуждите мисли и желания, поне се различава, кои са негови и кои са дошли отвън. Работете съзнателно върху себе си, и не очаквайте всичко на природата. (с. 307/16)

Приливите и отливите са състояния, които господстват в животинското царство. Това са състояния на същества от по-нисък уровен от човешкия. Дойдете ли до тези състояния вие трябва да бъдете будни, да ги използвате и веднага да се подигнете нагоре. (с. 9/9)

Има сили, течения в природата, които противодействат на всяко добро начинание. Когато знаете това, вие трябва да бъдете будни, да се справяте с тях. Нямате ли будно съзнание, те ще ви причинят големи мъчнотии и страдания. Имате ли будно съзнание, имате ли добри навици, вие лесно ще се справяте с мъчнотиите си. (с. 24/4)

Когато човек направи една погрешка, неговото съзнание е над тази погрешка. Няма човек в света, който да не съзнава своята погрешка. Неговото съзнание е всякога будно. (с. 120/7)