Днес съм неразположен, не ме бутайте. Вие не се спирате да разберете защо сте неразположени. Причината за това неразположение може да е вътрешна, може да се крие нейде в подсъзнанието, съзнанието или самосъзнанието. Вие може да сте подпушени в една от тия три области. (с. 215/5)

Държи ли съзнанието си будно, пази ли присъствието на Духа си, човек може да се справи с най-големите мъчнотии и страдания. (с. 85/11)

Докато съзнанието на човека е будно, никаква болест не е в състояние да го хване. Обаче, при най-малкото прекъсване на съзнанието, при най-малкото колебание, равновесието на твоя организъм се нарушава. Следователно, докато съзнанието на човека е будно, той има известен имунитет към всичко отрицателно. Той е обиколен с малка магнетична обвивка, която го пази от заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещес­тво не влиза в организма. Той има филтър, който го пази от нечистотиите. Яви ли се най-малката пукнатина в съзнанието, веднага навлизат чуждите вещества. (с. 175/53)

Според степента на развитието са и страданията. Обикновените хора страдат като актьорите на сцената. Истински страдания имаха мъчениците Иов, Христос. Когато обикновените хора страдат, съзнанието им е в заспало състояние, докато съзнанието на Иова и Христа беше будно. (с. 289/53)

Дръжте съзнанието си будно, да не се поддавате на изкушения, които могат да ви изместят от правия път, от решенията, които сте взели. Бъдете внимателни, не се поддавайте на изкушения. (с. 210/49)

Когато младият момък или младата мома влязат в съзнанието ти, ще разбереш, че Бог те изпитва, и ще внимаваш да не изпаднеш в изкушение... Обърнете се към Бога със съзнанието, че Той е навсякъде, всичко вижда. (с. 194/50)

Дръжте съзнанието си будно, за да не се поддавате на нисшите, животински влияния. (с. 120/25)

Дойдат ли страдания или радости, изпитания, богатство или сиромашия, за всичко трябва да се благодари. За човек с будно съзнание всичко това е привилегия. (с. 283/67)

Търсите ли любовта, вие можете да я намерите само в зенита на своята глава. Тя се проявява само веднъж в живота на човека, за да запали свещения огън в Душата му. Запали ли се веднъж този огън, той постоянно гори. За да се запали свещения огън в човека, или, за да се проникне от любовта, човек трябва да се обърне към Бога. Само Бог е в състояние да запали свещения огън в човека. (с. 291/48)

В планински места може да лежите, но да не заспивате. Няма да се страхувате, но съзнанието ви трябва да бъде свързано с невидимия свят. Ще лягате, ще ставате, но будни ще бъдете, ако искате да сте в безопасност. (с. 133/5)

Изобщо седнете ли някъде на почивка, избирайте такива места, които да ви разполагат приятно, да чувствате разположение. Когато сядате на земята, дръжте съзнанието си будно, защото всички болести се дължат на разсеяност в съзнанието, на прекъсване на връзката в съзнанието. Съмнението, запример, макар и психическа причина, предизвиква прекъсване на съзнанието. За да не заболява човек, съзнанието му трябва да бъде или съвсем будно или никак. (с. 59/10)

Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание, да не стъпчеш нито едно цвете. (с. 249/39)

Който спазва реда и порядъка по високите планински места, той може да възпитава съзнанието си... Като възпитава съзнанието си, той става самостоятелен. (с. 250/39)

За да бъде една права перпендикулярна на дадена плоскост, това зависи от будността на човешкото съзнание. Ако в твоя умствен или духовен свят стане известно нарушаване, ти губиш будността на съзнанието си, губиш своя перпендикуляр в живота и влизаш в друго море. (с. 178/20)

Човешкото съзнание е винаги будно за противоречията в живота. Когато през нашето съзнание минава нещо добро, то спи; когато минава нещо лошо, нещо грозно, съзнанието ни е винаги будно да го хроникира. (с. 16;4/71)

Ангелът се отличава с голяма разумност и светлина, с голяма пластичност и подвижност; той може да бъде видим и невидим. Всички негови удове са напълно под контрола на волята му. Той влиза и излиза във вашата стая при затворена врата. Уплашите ли се от него, втори път не идва при вас. Страхът показва, че съзнанието ви не е готово. Влезе ли някой Ангел в стаята ви, зарадвайте се, той е изпратен от Бога. Съзнанието на всички хора трябва да бъде готово, защото все ще дойде ден, когато някой Ангел ще ви посети. (с. 52/101)

Да имаш за всеки човек специално място в своята Душа – това трябва да бъде идеал за всички хора, които учат и прилагат Христовото учение! Така постъпва само онзи човек, на когото съзнанието е пробудено. Всеки човек трябва да има силно желание да приготви в себе си специална стаичка за своя Учител и специална стаичка за приятелите си. (с. 77, 78/101)

Колкото съзнанието на човека е по-пробудено, толкова и противоречията за него са по-малко. (с. 68/101)

Важното в света е да бъде будно съзнанието ви за Истината, да влезете в съприкосновение с нея. Тя е като изгряващото Слънце. Да имаш всички възможности и да оцениш в себе си какво нещо е Божественият свят. (с. 99/85)

Който има убеждения, той е човек със строго определена цел. Неговото съзнание е всякога будно, защото има предвид постигането на своята цел. За непостоянния никаква цел не съществува. (с. 33/44)

Ако някой изгуби хиляда лева и благодари за тази загуба, той е човек с будно съзнание. (с. 21/88)

Когато съзнанието на човека е будно, любовта му никога не намалява, но все повече се увеличава. (с. 199:38)

Вие трябва да бъдете внимателни, да имате будно съзнание. Като отидете при някой извор, не трябва веднага да пиете вода, но поседете малко и след това внимателно пристъпете към извора. Налейте вода в чаша и пийте бавно, глътка по глътка… При пиене на вода, съзнанието ви трябва да бъде будно, за да може всяка глътка да отиде на болното място, а не в стомаха. (с. 99/106)

Колкото по-мъчно може да се извади топлината от едно тяло, толкова по-висше съзнание има това тяло. Ако у мен съзнанието е будно, с никого няма да дойда в стълкновение, пък щом съзнанието ми не е будно, винаги ще има пречки на пътя ми. (с. 163/99)

Окултната Школа има за цел да научи ученика да има будно съзнание. Някои от вас ще опитате смъртта, и като дойде тя, да може да минете от този живот в другия с будно съзнание. А сега, тъй се уплашите, викате лекари, ще се обърка съзнанието ви. Те ще ви приспят, и като минавате от този свят в другия, няма да съзнавате това… Може да си туриш инжекция, като лекаря, и спокойно ще чакаш часа, ще минеш съзнателно от единия свят в другия. И като влезеш в другия свят, ще се усетиш повече свободен отколкото в този свят. Ако се уплашиш, ще те преспят; ако не се уплашиш, ще имаш съзнание, и като дойдеш от другия свят, ще помниш, ще знаеш от где идеш. Та, първото нещо: учениците, които напредват, трябва да знаят, че съзнанието им е будно. И всичките погрешки почиват на туй, че нашето съзнание не е будно. (с. 232/26)

Човек трябва да има будно съзнание, да определи отношенията си към Бога. (с. 18/93)

Влезе ли в новия живот, и като умира, и като оживява, човек трябва да държи съзнанието си будно, да не става никакво прекъсване на съзнанието му. Човек трябва съзнателно да умира, да осиромашава и забогатява. (с. 25/93)

Когато е готов да прости на ближния си от любов, доброволно, той е човек с пробудено съзнание, носител на новото.

(с. 137/93)

Съзнанието на сегашните хора е будно за обикновените работи, но не и за необикновените. (с. 68/52)

Съзнанието и стремежът на човека определят, колко енергия се изразходва. Колкото по-будно е съзнанието му и стремежът е по-голям, толкова повече енергия изразходва той. И обратно, ако съзнанието му не е будно и стремежът – слаб, той изразходва по-малко енергия. (с. 293/52)

Само оня може да приеме Бога в съзнанието си, който всякога е буден по отношение на себе си и окръжаващите. Той има ясна представа за всяка своя клетка, която се намира под контрола на съзнанието му. Той знае, че всяко нещо в него, за което може да мисли, никога не умира… Докато държиш в съзнанието си нещо, то живее. Щом изчезне от съзнанието ти, то умира… Когато съзнанието се прекъсне, човек става част от друго съзнание! Значи някое същество е престанало да мисли за вас. Тогава и вие преставате да мислите за него. (с. 202/52)

Ý

6. ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО

ПЪТ ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

6.0 ПРОБУЖДАНЕ (ОБЩО)

Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използва. Има периоди в живота на човека, които съставят такива епохи. Тези епохи не са нищо друго освен пробуждане на Божественото в човека. Ние наричаме тези епохи „възходящи периоди“ в човешкия живот. През това време човек се усеща мощен, силен; мисълта му работи усилено, а от сърцето му блика радост и веселие. Паралелно с този период настъпва и друг, низходящ, в който се случват големи неприятности и нещастия за човека. Който не може да използва първия, възходящия период, той ще попадне във втория, низходящия и ще преживее ред нещастия, страдания, несполуки и т.н. Първия период наричаме „зазоряване, ден“, а втория – „залязване, нощ“. (с. 43/90)

За всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва. Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. (с. 44/90)

В живота на човека има епохални периоди, които той трябва да разбира и правилно да използва... Те са ония периоди, през които Божественото в човека се събужда. Преди този период, всичко друго е предисловие на това, което се готви да дойде.

(с. 46/90)

Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание, или зазоряването на неговата Душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот. (с. 52/90)

Като дойде моментът за пробуждане на съзнанието, не е важно кой на каква служба е бил. Вие може да сте или метач, или просяк, или учител, или министър – не е важно това. Божественото ще дойде и ще огрее съзнанието ви като слънце. И тогава вие ще се срещнете с ония хора, които съзнават, че пред лицето на Бога всички са еднакви. (с. 53/90)

Сега аз желая Божественото съзнание, което иде в света, да ви намери готови, да станете зидари в новата епоха. Ако не можете да влезете в новата епоха, безполезно е да се говори за добрата почва. Като придобиете добрата почва, ще намерите доброто семе – Словото Божие, което ще даде плод стократно. Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота... Сега има изгрев и залез в съзнанието ви, а тогава ще има вечен изгрев. Ще дойде новата епоха, ще дойде новата светлина, понеже всички се стремите към съвършенство, към свобода.

(с. 115, 116/90)

Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капитал, който човек има в себе си, и с който всякога може да разполага. В това се заключава неговото спасение... Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко камъче под езика. Езикът представя Словото Божие. На това малко камъче било написано името на човека. Това малко камъче е Божественото, което е скрито в човека като малък зародиш, който очаква своето развитие. От него ще излезе съзнанието на бъдещия човек, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта. (с. 139, 140/90)

Достатъчно е веднъж само Бог да запали свещта на човека, за да продължава тя вечно да гори. Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена свещ от Бога, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално Той е вложил в човека дихание на живот, т.е. Божественото начало, което поради непос­лушание е затрупал с материя и в края на краищата, заровил в гроба. Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гроба... Божественото, вложено в човека, трябва вечно да живее, защото светът не е създаден за човека на материята, но за духовното в него. (с. 140/90)

Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Бог говори само на този или на онзи. Всъщност, Бог говори само на себе си, т.е. само на Божественото. Като видя невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища, но като поумняха, Той започна да им говори чрез своя Син, Когото изпрати на земята да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене. Значи Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина Си, а най-после и Той сам ще им проговори. (с. 141/90)

Всички трябва да влезем в Божествения живот. Любовта е възможна само в Божествения живот, или Любовта е възможна само, когато живеем в Бога. Извън Бога никаква Любов не съществува, не може да се прояви. (с. 256/91)

Първото нещо на туй Божественото вътре във вас е, да обработвате постоянно почвата, докато Божественият Дух със своето знание, със своята Мъдрост дойде, хвърли светлина и направи нещата ясни. (с. 26; 5/28)

Аз не искам насила да бъдете съвършени, но настоявам да работите за развитието на това, което е заложено във вас от хиляди години. У вас има стремеж. Дайте място на този стремеж дотолкова, доколкото е във вас, доколкото вашето съзнание е пробудено, ни повече, ни по-малко. (с. 30; 5/28)

Най-важното за нас е това знание, което може да остане с нас, та като отидем в другия свят, да го носим. Това значи събуждане на Божественото съзнание. Всички трябва да се усещате силни. (с. 26; 18/28)

В новата раса, която ще дойде в следващата епоха, ние ще минем в числото 2. Досега ние слизахме отгоре надолу, а от сега нататък, отиваме от ляво към дясно. С това движение ще започ­не новата култура, култура на сърцето. (с. 13; 30/28)

При сегашната еволюция, в която се намира земята, има изоставена инертна материя на същества минали преди нас. Хората са всмукали от тази инертна материя. Те трябва да се освободят от тази материя, да гледат да я изхвърлят. Тя е причина за сегашното падане на хората. Тя е, която създава страданията им. Вие сте чувствали в себе си, като че нещо ви души, мъчи ви, иде ви дори, ако ви е възможно да разрушите целия свят. Това се предизвиква от инертната материя във вас. В нея са вложени мислите, желанията на миналите векове. Тази материя трябва да се одухотвори. За това Божествената енергия трябва да дойде да работи в нас. Само Божественият Дух разбира законите, по които може да преорганизира тази материя. В него се съдържат соковете, но трябва да се посадят в нея ред мисли, желания и пориви на Душата, които да могат да се преработят тъй, както се преработва тора на земята. (с. 15, 16/; 30/28)

Сега Христос, Любовта на Христа е първичната причина, която иде да тури ред и порядък. Ако вие влезете в хармония с него, вашето съзнание ще се събуди, вие ще го видите. И вашият ум и сърце ще се събудят, и вие ще бъдете мощни! (с. 228, 229/59)

Ако в нашата Душа не се зароди новият живот, ако във вас не се пробуди туй съзнание, да можем тази материя да я използваме, нищо няма да излезе от нас. И, следователно, тия наши тела ние трябва да ги изменим. (с. 245/59)

Човешката Душа е благородна, и тази Душа е в състояние да се издигне и да се преобрази, и в една минута да стане като диамант. (с. 250/59)

Аз често повтарям следните формули: „Вярвам в Господа, Който ми е говорил в миналото; вярвам в Господа, който ми говори сега; вярвам във Великия и Вечен Дух, Който ми показва пътя и изработва велики и славни дела на бъдещето“. Казвам: тия формули са разбрани и смислени само за онзи човек, на когото висшето съзнание е пробудено. За този човек миналото, настоящето и бъдещето са страници от великата книга на Живота. За да разбира целокупността на Живота, той трябва да чете и проучва всички страници на тази книга. (с. 59, 60/101)

Често вашите състояния се сменят: ту скръбни, ту весели, ту вярвате в Бога, ту се съмнявате, някога мислите, че сте спасени, някога – че не сте спасени. С една дума, животът ви представ­лява непрекъсната връзка от радости и скърби, от падания и ставания и т.н. Това са илюзии на вашето съзнание. На какво се дължат те? – На връзката ви с различни същества. Ако се свържете с човек, на когото съзнанието е пробудено, той ще ви повдигне до своя уровен и вие ще имате добро разположение. Който вярва в Първата Причина, той има пробудено съзнание. Започне ли този човек да се съмнява, той се връща назад и съзнанието му се замъглява.

Мнозина от съвременните хора се връщат назад към своето минало и по този начин губят светлината на съзнанието си. Всички трябва да се пазят от тази погрешка. (с. 61/101)

Нито плътта може без Дух, нито Духът може без плът. Великият създател знае това нещо. Ако нямаше нужда от плътта, Той не би я създал. Както не може без духовното, така не може и без плътското. Те са две начала в човешкото естество, неразривно свързани. Плътта и Духът са в постоянна борба. В тази борба именно се ражда Божественото, което ги примирява. Ще знаете, че плътта и Духът ще се примирят само тогава, когато Божественият елемент влезе между тях. Ще дойде ден, когато плътта и Духът ще живеят заедно в Божественото. Тогава всички хора ще имат ново съзнание, с нова светлина, различна от досегашната, и ще бъдат подобни на Ангелите. (с. 68, 69/101)

Христос е границата, при която човешкото съзнание минава от едно състояние в друго. Този процес на съзнанието ние наричаме просветление на Душата. Христос е пътят на душите към Бога. В Светлината, която Христос донесе на света, може да се разграничи обикновеното от просветеното съзнание на хората. Следователно новият път, който се очертава от Христовата светлина, се отличава със следното качество: във всяка Душа, която влезе в този път, се заражда непреодолимо желание да върви напред. И тогава никоя сила не е в състояние да спре тази Душа от нейния път. (с. 70/101)

Придобиете ли новото съзнание, ще знаете как да си наредите живота на Земята, ще знаете как да се обличате, как да се храните, какви жилища да си правите, как да възпитавате децата си, ще знаете новите начини и методи за възпитание на цялото общество. (с. 70/101)

Всеки, който не придобие светлината на Новия живот в себе си и не разшири своето съзнание, даже и да се домогне до Божественото благо, той ще го изгуби. Ние наричаме това благо Любов към Първичната Причина на нещата. (с. 73, 74/101)

Степента, до която е достигнало съзнанието на съвременното човечество, се отбелязва със силен стремеж към свобода. В такъв случай недоволството, което се поражда в човешката Душа, произтича от външните и вътрешните ограничения на човека. (с. 84/101)

За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми. Напредналите души и сега работят да поставят Христовото учение на истинското му положение. (с. 40/44)

За да се върне човек към своята първична красота, той трябва да работи върху себе си, да се пробуди неговото висше съзнание. Като се пробуди съзнанието му, той постепенно ще се освобождава от всички стари навици, стари разбирания, които не отговарят на неговия живот. (с. 66/88)

Днес ние се намираме пред една нова епоха, която изисква хора с пробудено съзнание. Какво означава пробуждане на съзнанието?... Когато нашето съзнание се пробуди, ние трябва да имаме необходимата за него храна. Нямаме ли нужната храна, страдания ни очакват. (с. 83/88)

Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пъпките на цветята се пукат пролет, за да цъфнат и да завържат плод.

Великото в живота на хората се заключава в пробуждането на съзнанието и освобождаването им от несгодите и мъчнотиите, в които се намират. (с. 394-395/106)

В християнството се казва, че трябва да се покаем. Покаянието е стремеж да пречистим сърцето, значи, то се отнася до стремежа на любовта. След това идва раждане и новораждане, то се отнася до чувствата на любовта, до Душата – посвещението на ума, и най-после идва възкресението, то се отнася до силата на Духа, сир. до любовта като принцип… В любовта има два процеса: в сърцето и в Душата, в ума и в Духа. Като минете през тези процеси, ще минете през всички процеси на вашето развитие. (с. 14-15/105)

Съвременните хора се намират в навечерието на велики събития. Съзнанието на хората ще се разцъфти и свободата ще дойде отвътре, а не отвън… Има един свещен път, в който съзнанието на всеки човек ще се пробуди. (с. 302/93)

Какво може да се каже за съзнанието на сегашните хора? Те живеят с криви погрешни възгледи за нещата, даже и за себе си. Например, някога те се подценяват, някога надценяват. Трябва да изправите мнението си за себе си… Една от погрешките ви е тая, че нямате отношение към Бога. Колко пъти Той ви е помагал и помага! (с. 68/52)

Христос не е далеч от хората. Той съчувства на страданията им и им помага. Той работи върху съзнанието им, да се пробудят. (с. 136/52)

За да влезете в Царството Божие, нужни са ви нови разбирания. Отдавна Бог е внесъл новото в света. Отдавна хлопа Той на вашето съзнание. Някои от вас са приели нещо от новото, но това не е достатъчно. Трябва да изпразните стомните си от ненужното съдържание и да оставите само същественото в тях. (с. 184/52)

Сега аз говоря за съзнанието, което трябва да се пробужда и разширява. Работете върху себе си, без да мислите, че ще оправите света. (с. 209/52)

Днес Бог работи усилено върху човешките души, върху всички живи същества. Той оправя света. Няма да остане непробуден човек на земята. Всички хора ще се пробудят. Разликата между тях ще бъде само в това, че едни ще знаят защо са пробудени, а други няма да знаят… Един ден, когато минат през големи страдания и мъчнотии, те ще съзнаят, защо са пробудени, и ще почнат да работят. И те трябва да се събудят от дълбокия сън на миналото. Който се е пробудил и осъзнал, той вижда присъствието на Бога навсякъде. Той вижда Неговото величие и красота на природата. Той разбира смисъла на живота. Той живее с отворени очи. Който е станал, но не се е пробудил, той е сляп за всичко… Който се е пробудил и осъзнал, той се радва на страданията и ги осмисля. Който се е събудил от сън, но още не се е осъзнал, той не е разбрал смисъла на страданията и се озлобява от тях. (с. 20-21/104)

Ý

КОГАТО ЧОВЕШКАТА ДУША ПОЧВА ДА СЕ ПРОБУЖДА И ПОЕМА ПЪТЯ НА ВЪЗЛИЗАНЕТО, МИНАВА ПРЕЗ СЕДЕМ ФАЗИ:

6.1 ОБРЪЩАНЕ КЪМ БОГА

Първа фаза – Обръщане, която е от Бога. Човешката Душа прилича на семка, заровена в земята, и така, обвита в гъстата материя, тя заспива, изгубва съзнание за своя произход и естество, но след като събере достатъчно опитности, у нея почва постепенно да проблясва едно по-високо съзнание. Човек в известна фаза на своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на Живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. Тогава минава през тъмен период на търсене, преживява голямо вътрешно страдание. И във време на най-големите вътрешни бури проблясва в него малка светлинка, която почва да расте и която го изпълва с неподозирани до тогава Мир и Радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир и вътре в него. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане – Обръщане. Дотогава човек е бил гърбом към Бога, към великия център на Живота и при Обръщането се обръща с лице към Него. Защо в известна степен на своето развитие човек идва до идеята за Великото разумно начало? Защото тази идея е вродена в него, той иде с нея на Земята, тя живее в глъбините на неговата Душа. Фазата Обръщане е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката Душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: ,, Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми“. Същата идея е изказана и със следните думи: ,, Привлякъл ви е Бог с нишките на Любовта си“. (с. 248, 249/103)

Основната идея, с която се започва животът, основната идея, с която се пробужда човешкото съзнание и с която човек почва да работи върху себе си, е единицата. Единицата е първичната идея, която дава подтик на ума, на сърцето и на волята. (с. 145/5)

Когато Бог започне да работи в съзнанието ви, това е началото на нещата. (с. 38/40)

У човека се крият сили, които са в заспало състояние, и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване. Когато човек се обърне към Бога, в него се събуждат всички спящи сили и способности.

Питам: как се познава, че някой човек се е обърнал към Бога? Един от признаците, по който се познава, че човек се е обърнал към Бога, е неговата готовност да пожертва за Бога всичко, каквото има. (с. 8, 9/32)

Да обърнеш човека към Бога, значи да събудиш възвишеното, Божественото в него и да го оставиш по-нататък свободно да се развива. Този човек непременно трябва да се различава от тебе. (с. 136/32)

От човека се иска будно съзнание, да даде ход на Божественото в себе си. Когато Божественото в човека се събуди, той започва да мисли право. Който мисли право, той се стреми към Бога и става добър.

И тъй, иска ли да се изправи, човек не трябва да крие пог­решките си, но всякога да ги излага на Божествената светлина. Отваряйте съзнанието си, за да прониква Божествената светлина в него. Само Божествената светлина е в състояние да извади вън от съзнанието всичко необработено, за да го обработи... Когато в човека се крият елементи, негодни за работа, той трябва да отвори прозорците на съзнанието си и да изхвърли навън всичко непотребно. (с. 95/43)

Когато Духът е дошъл до края на своето слизане, настъпил обратният процес – пътят на възлизането или възкачването. И тогава Бог е казал: „Сега ще създам разумния човек, който може правилно да мисли, чувствува и действува, за да тръгне по обратния път, т.е. от самосъзнанието към свръхсъзнанието“. (с. 100/65)

Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне ума си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички умове. Няма по-свещен момент за човека от този, да повдигне сърцето си към Бога и да почувства връзката, която съществува между всички души. Значи, човек е свързан едновременно с две връзки: в едната връзка действа Любовта, а в другата – Мъдростта. Свързан ли е човекът с Любовта и Мъдростта, той ще почувства, че в света действа великата Истина, в която Бог се проявява. Съзнае ли това, той ще направи всички усилия, да се домогне до великото благо на живота, дето слънцето никога не залязва. (с. 54, 55/66)

Да се отвори една Душа, подразбира се, същевременно и умът, и сърцето да са отворени. Отвори ли човек Душата си, неговото слънце само изгрява и никога не залязва. (с. 49/66)

Ти си дошъл на земята да познаеш Божията благост. Като я познаеш, тогава ще познаеш и себе си. Докато не познае Бога, човек нищо не може да направи. Познае ли Го веднъж, той ще стане велик човек. (с. 135/45)

Докато Божественото не посети човека, той всякога ще живее в оскъдност и лишения. Щом Божественото го посети, той ще живее във вечно изобилие. (с. 136/45)

Ако вие се обърнете към Бога в себе си, а трябва да се обърнете, вашите работи ще се уредят, но не по вашему, както вие мислите. (с. 267/91)

Всеки човек трябва да мине през четирите положения на съзнанието, да се пробуди, да заживее по нов начин. Животът от първата четвърт на колелото наричаме живот на крайното обезсърчаване, във втората четвърт – живот на обнадеждаване, в третата – придобиване на големите богатства, в четвъртата – реализиране на новите идеали. В последната четвърт се пробужда висшето съзнание на човека и той се изпълва с желанието да служи на Бога и да живее за ближните си. (с. 271/18)

Доброто е Божествено качество, което иде от висшите светове и минава през всички по-долни светове. Доброто ще дойде, но преди всичко човек трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението. Справи ли се с тия отрицателни качества, ще дойде разкаянието, а после жертвата, която ще заличи всички грехове. С тези неща трябва да се борите преди да влезете в Царството Божие. (с. 33/31)

За да запали свещеният огън в човека, или, за да проникне от Любовта, човек трябва да се обърне към Бога. Само Бог е в състояние да запали свещения огън в човека. (с. 251/18)

Да се обърне даден човек, или дадено общество към Бога, това значи да насочи погледа си към периферията, т.е. да се разшири. Обаче, в това не се заключава реалността на живота.

Физическият, духовният и Божественият свят съществуват едновременно. Те са три неразделни свята, които ние сами сме отделили един от друг. За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг. Физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между два свята. Същес­твата от духовния свят са служители на онзи свят, който се намира между Божествения и физическия. Те са съединителната връзка между тия два свята. (с. 28/88)

Ý

6.2 ПОКАЯНИЕ

Втората фаза е Покаяние. Това иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. (с. 249/103)

Природата има определен ден за изпразване. Разумните хора трябва да изпразват съзнанието си. Когато се говори за покаяние, разбираме изпразване на човешкото съзнание от всичко онова, което му е причинявало болки, страдания, разочарования. Пълнотата на съзнанието, с която човек е разполагал досега, е била бреме за него. Това бреме трябва да падне! Бремето на човешкото съзнание индусите наричат карма; освобождаването от това бреме, те наричат благодат. Само Божията Любов е в сила да освободи човека от това бреме. (с. 100/68)

Ý

6.3 СПАСЕНИЕ

Третата фаза е Спасение. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите Обръщане и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината, за Красотата. С това той влиза вече във фазата Спасение. А що значи ,,спасение“ на мистичен език? – Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие иде една духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на Живота, в една Нова култура. Това именно наричаме Спасение. Спасение значи, че човек е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на Живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Значи ще пропуснат днешната епоха. (с. 249/103)

Щом Божественото вземе надмощие във вас, животът ви ще се подобри. (с. 39/40)

Щом Божественото дойде във вас, То ще освободи Душата ви от всички препятствия и ограничения. (с. 47, 48/40)

Спасението на човека зависи от неговото съзнание. Ако съзнанието му е пробудено, спасението само по себе си ще дойде. (с. 162/47)

Не е спасението вън от твоя ум, а от туй, което е вътре в твоята Душа. (с. 266/59)

Като разбереш своето съзнание и самосъзнание, ще видиш, че нито сърцето, нито умът няма да те спасят. (с. 291, 292/59)

Всички хора за спасение говорят. Няма защо Господ да ни спасява. Той ни е създал спасени. И най-глупаво е да говорим, че Господ ще ни спаси. Когато казваме, че искаме да се спасим, това показва, че ние избягваме от Божието спасение, в рамките на което се намираме. Що е спасение? – То е светлият живот на ред и порядък, но излезем ли от него, не ще бъдем вече спасявани от Господа, а от хората. Тогава няма да се раждаме от Бога, а като грешим много, ще бъдем заставени да се прераждаме в плът и кръв. Ще обикаляте тогава около някоя жена или мъж, ще ги молите да ви спасят – да ви създадат ново тяло, но това ще бъде само предговор на спасението. Като поживеете няколко години тук на Земята, ще отидете наново в пространството, дето ще прекарате също известно време и пак ще дойдете тук на Земята. (с. 91/58)

Има известни условия за спасение на човека отвън, но пълното, истинско спасение иде отвътре. Това се отнася до онези, които разбират, които са посадени вече в земята, имат условия да растат. (с. 157/79)

Спасението на хората е в това: да се научат правилно да мислят. (с. 109/92)

Който вярва в Бога, той е в състояние да приложи Христовото учение. Той е в състояние да изпълни закона. Като знаете това, не очаквайте спасението отвън – спасението и силата са в Бога. (с. 126/92)

Не е достатъчно само човек да казва, че е спасен, но спасението трябва да съставлява положителен факт в неговия живот. Спасението не е завършен процес. Да бъдеш спасен, това не значи царят да отмени твоята присъда и с това да се изчерпи въпросът. Спасението подразбира ново направление в живота на човека – да върви паралелно с Божия Дух, Който работи в него. (с. 61/101)

Спасението подразбира вътрешен процес. (с. 134/18)

Някои от вас търсите спасение, искате да се отвори Божието Слънце, за да влезете. Няма такова спасение. Спасението седи в разширяването на вашето съзнание, за да влезе Христос. Тогава сме спасени по същество. Тогава всички външни условия, които сега ви стесняват – беднотията и други, всичко това ще се хармонизира и животът ще придобие друг изглед. (с. 44/100)

Синът не се ражда, за да спасява майка си. Ако е въпрос за спасение, няма защо да се очаква на хората те да спасяват света. Само онзи има право да спасява света, Който го е създал. Понеже Бог е създал света, само Той може да го спаси. Хората, родени на земята, могат само да участват в спасението на света, като съработници на Бога. (с. 24/84)

Спасението на човека няма да дойде отвън. (с. 104/44)

Мнозина очакват спасението като свършен факт. Спасението е свършен факт, но за да се спаси, човек трябва предварително да е работил и да работи. (с. 80/89)

Какво правите вие? Искате да се осигурите, да се спасите. Оставете вашето спасение настрана. Казано е: „Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи на всичко“. И понеже този Дух ще научи хората, и вие трябва да се учите. Това значи, когато Божественото дойде у нас, то ще ни научи на всичко. Там е силата на човека. Ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас? Казваме: какво можем да направим ние? Нищо не можем да направим ние сами, но с Бога, който е у нас, всичко можем да направим. (с. 53/102)

Дръжте в ума си мисълта за Божественото начало, което е вложено във всеки човек, като сила, която може да го спаси от злото в света. Като знаете това, работете върху себе си, да събудите Божественото съзнание, да бъдете спасители сами на себе си. Не можете ли сами да се спасите, злото ще разруши формата, в която днес живеете. Дълго време трябва да чакате, докато съградите нова форма, в която да продължите живота си. (с. 85/93)

Всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение. (с. 298/62)

Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички души. (с. 307-308/62)

Едно може да ви спаси – да произнесете Името Божие. Само при това положение ще покаже светлото си лице. (с. 17/68)

Как може да се спаси Душата, която е толкова много прес­ледвана? Тя може да се спаси само чрез закона на смаляването. Значи, когато Душата научи закона на смирението, тя дохожда на границата на възвишения свят, дето започва постепенно да се разширява и става светла Душа. (с. 124/68)

Христовото учение дойде да спаси света. Да се спаси човек, това значи, да познае Бога. Само Бог може да спаси човечеството. Само оня човек може да се спаси, който познава Бога. Познаването на Бога не е еднократен процес, но многократен, т.е. непреривен. Той продължава през цялата вечност. (с. 16/104)

Ý

6.4 ВЪЗРАЖДАНЕ

Четвъртата фаза е Възраждане. То е от човека – Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. (с. 249/103)

Колкото повече се развива съзнанието на човека, толкова повече той се свързва със звездите и планетите. (с. 12/11)

Съзнанието на човека трябва да се просвети! (с. 84/11)

За да разбере истината, човек трябва да отвори прозорците на ума и на сърцето си, да я възприеме и разработи. (с. 10/10)

Когато разумно понесе страданията и изпитанията си, човек се повдига в съзнанието си. Той знае вече колко е силен и какво може да направи. (с. 48, 49/10)

Човек трябва да разбира целокупния живот, както се схваща в пробуденото съзнание. Схване ли живота по този начин, ученикът става активен, готов за работа. Който иска да бъде активен, дееспособен, трябва да се стреми към разбиране на целокупния живот... За да разшири съзнанието си, той трябва да гледа на всяко явление като на част от целокупния живот, да знае, че между всички явления има тясна, неразривна връзка. (с. 4, 5/13)

Когато човек очаква нещо и го получи, това състояние ние уподобяваме на пробуждане на съзнанието. Тия неща вие пос­тоянно ги изпитвате. Някой път се намирате в такава херметически затворена черупка, чувствувате отчаяние, изолирани сте от целия свят. И след това чувствате, като че някой ви побутва с пръста си само. Тогава в съзнанието ви влиза известна светлина и вие се ободрявате. Чрез петте си чувства човек е свързан с пет­те различни свята. През тия чувства интелигентни същества ни побутват... Чувствата у човека са това нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече. (с. 126/7)

Днес съзнанието ви се приготвя, за да можете в бъдеще да се ползувате от храната, която употребявате. Всеки плод крие в себе си лечебна сила, която трябва да се използува. (с. 75/18)

Вие трябва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне: всички бури и ветрове, всички вълнения на морето в него да престанат. Утихне ли сърцето ви, ще дойде изгревът на вашето сърце, ще настане светъл ден за вашето небе, без облаци, без сенки. Изгрее ли слънцето на вашия живот, и сърцето ви ще трепне, защото ще чуете гласа на Божия Дух, на всички ангели, на всички напреднали братя. И тогава вие ще влезете във Великия Град, между възвишени и разумни същества. Постигнете ли това, вашата радост ще бъде неописуема. (с. 226, 227/32)

Докато Божественото в човека не се е пробудило, той мисли, чувства и действа по човешки, по обикновен начин; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живее по Божествен начин – всичко в него се изменя, преобразява. Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Дух в човека, който извира, тече по определени закони, както тече и водата в природата. (с. 128, 129/34)

Колкото повече се пробужда съзнанието на човека, толкова повече се увеличава и светлината му. Като знаете това, работете върху пробуждане на съзнанието си, не го приспивайте. В Царството Божие може да влезе само човек с будно съзнание. (с. 4/78)

Истинското възраждане на човешката Душа може да даде само Бог. Хората могат да внесат в човека много идеи и идеали, но онзи вечен идеал, който осмисля живота, който дава истинско направление на човешкия Дух, това е връзката ни с Първичната Причина, с Великата Божия Любов. (с. 144/68)

6.5 НОВОРАЖДАНЕ

Петата фаза е Новораждане. То е от Бога. Новораждането се предшествува от голяма скръб, голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата и са родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата – чрез страдания. Това, което трябва да плати, останало от многото прераждания, в този случай се плаща в много по-скоро време, за да стане и по-скоро свободен гражданин на Новия живот. Ето защо, когато един ученик на Божествената школа минава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред новораждане.

Когато ученикът влезе в Божествената школа, отначало животът му е лек, пълен с радости и възторзи. Широко ли му е около врата, това показва, че той е още слушател, а не ученик и стои още в предверието на Школата. А когато дойдат големите изпити (външни и вътрешни), скърби и страдания, това показва, че е приет за ученик, че е влязъл вече в Школата. И след като ги издържи, ученикът влиза в новата фаза – Новораждане. Той е свободен от кармичен закон. У него се пробужда Космическото съзнание, чувства единството на Живота и има Любов към всичко; той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. В сравнение с това състояние, дотогавашният живот е само приготовление и пребиваване в сенките и илюзиите на Живота. Дотогава в известен смисъл животът на Душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: ,, И когато мъртвите чуят гласа на Сина Человечески, ще оживеят“. Тук под ,, мъртви“ се разбират всички хора с обикновено съзнание. (с. 250/103)

Задачата на окултната наука е да развие вашата висша способност, да събуди във вас Божественото, вие ще имате вече друго разположение към нещата и живота. Вашата воля ще бъде мощна, силна, тя ще има един нов елемент в себе си, т.е. ще има един толкова силен подтик нагоре, че при каквито условия и да се намери, нейната сила няма да се измени, няма да отпадне. (с. 58/5)

Истински млад е онзи, в когото Божественото се е пробудило. Той добре разбира и възприема. Той не се нуждае от външни доказателства. (с. 213/11)

Задачата на всеки човек е да се проникне от любовта и да знае, че в него се крие възможността да обича всички. Ако житното зърно храни цялото човечество, защо човек да не е в състояние да обича всички? Не стои ли човек по-високо от житното зърно? Достатъчно е да се пробуди съзнанието му, за да разбере какви сили и възможности се крият в него. Който има пробудено съзнание, той е ученик на новото учение; той е завършен тип. Докато не е дошъл до това положение, той пада, става, плаче, радва се. С една дума, той изучава себе си и своя ближен. (с. 22/14)

В духовен смисъл на думата, отварянето на очите означава „пробуждане на човешката Душа“. Отварянето на очите представя същевременно молитва. Кой отваря очите си рано сутрин? – Прилежният човек. Значи, прилежният се отличава с будност на съзнанието. За него всяко отваряне на очите е молитва.

(с. 51/14)

Онзи, който е намерил закона на мировата любов, на туй космично съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи на ръцете и на краката, може да го разпънете на кръст, може да го положите в гроба, той е в състояние да оживее пак. (с. 14/72)

Казвате, че човек трябва да има идея, да знае какво му е нужно. Това значи, да се е пробудило висшето съзнание в него. Когато това съзнание се проявява, човек се отличава с постоянство. Каквато работа започне, свършва я добре. Неговият стремеж към постигане на известна идея е непрекъснат. Когато висшето съзнание действува в човека, всичко е постижимо за него; когато действува обикновеното съзнание, човек мъчно постига желанията си.

Истинският живот започва с проявяването на висшето съзнание. Без него няма движение, няма мисъл, няма чувство. То импулсира човека, подтиква го към живот, работа и учене. Той се намира в постоянно движение, дава път и на другите същес­тва да се движат. В неговия живот няма никакъв застой. Дето има застой, спиране, там се проявява обикновеното човешко съзнание. Трябва ли човек да държи само себе си в съзнанието си?... За да се научиш да четеш и да пишеш, да разбираш езика на природата, ти трябва да държиш и другите хора в съзнанието си, като букви на голямата азбука, и така да се обогатяваш, да придобиваш знания и опитности. (с. 112/15)

Пробуждането на съзнанието не става механически, чрез насилие, например, но чрез подтици, които страданията събуждат. Всеки подтик влива нещо живо в организма на човека. Има хора, на които съзнанието е будно и когато спят. Те усещат, като че са вън от тялото си, искат да се пробудят, да кажат нещо – пак не могат. Това състояние се нарича кома. Как може човек да се освободи от това състояние? Когато изпадне в това положение, човек започва да се моли и изгубва съзнание. След това се стряска, отново дохожда в съзнание, без да може да определи, колко време е траяло това състояние. Та при всяко пробуждане на съзнанието, човек минава през това положение. То трае няколко секунди, но изглежда, като че продължава векове. Когато минава през това състояние, човек се мъчи, ходи, сяда, става, движи се и после легне да спи. Тъй щото, при всяко пробуждане на съзнанието, човек отново заспива, по-дълбоко, отколкото е спал по-рано.

И тъй, ние трябва да изучаваме различните степени на съзнанието. Първо човек минава през три степени на съзнанието, които са степени на илюзии. През тези три степени човек може да се поддаде на хипноза, да направи всичко, каквото други му заповядват. Под чужда воля той може да си представи, че минава море, или че влиза в огън и т.н. Обаче, влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният става независим. Докато човешкото съзнание се намира в първите три степени, може да му се влияе. Влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният се освобождава от влиянието на хипнотизатора, и той, сам за себе си, става ясновидец. (с. 51/34)

Съзнанието на човека е обвито в една черупка, като в яйце, в която се крие неговата Душа. Тази обвивка, тази врата трябва да се отвори точно на определено време. (с. 67/34)

Може да се познава само онзи, който се е проявил, у когото съзнанието се е пробудило. Истинският човек седи в онова, което се е проявило в него. (с. 169/34)

Щом влезе в Божествения свят, човек първо придобива, а после дава. (с. 207, 208/34)

Вие си предполагате само, че сте родени. Никой от вас още не е роден. Вие сте само въплътени в материята, но въплътяването не е раждане. Раждането е един Божествен, един естествен процес на Душата. Въплътяването е един неестествен процес. (с. 106/5)

На земята човек напъпва, но не може да узрее. За да узрее, той трябва да мине отвъд гроба, в духовния свят. Тук той навлиза във висшия свят, в будическото поле, дето под влиянието на Божествената светлина завързва и узрява. След това ангелите откъсват плода, опитват го, а семето хвърлят на земята, дето има условия за неговото покълване, растене, напъпване и цъфтене. Това наричаме въплътяване на човешката Душа на земята във форма на човек... И тъй, човек ще обикаля този кръг, ще слиза и ще се качва, докато разбере законите така, както ангелите ги разбират. Само по този начин той може да се освободи от кармическия закон. (с. 116/31)

Човек, който се е родил, трябва да има една основна идея. (с. 107/5)

И когато човек живее душевен живот, т.е. когато Душата му взема участие във всички негови мисли, чувства и действия, такъв човек аз наричам „НОВОРОДЕН ЧОВЕК“. (с. 115/5)

Новораждането подразбира освобождение от ограниченията на живота. Значи, само новороденият може да бъде свободен от ограниченията. Раждането на човека е еднократен процес. Щом се роди, той влиза в света на ограниченията. Обаче, новораждането е многократен процес. Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията. (с. 123/15)

Чуеш ли Божествения глас, в тебе ще стане коренна промяна. Ти ще се новородиш. Това значи роден от Бога. (с. 120/31)

Ако човек няма светлина на съзнанието си, как може да разбира духовния свят? Сегашният ви живот е предисловие на велик, красив живот. Ще дойде ден, когато Божественото у човека ще се пробуди, и той ще се новороди. За този ден всички трябва да се приготовлявате. (с. 121/31)

Божественото разрешава нещата моментално. (с. 39/40)

Дойде ли Божественият живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот! Той носи свобода за вашите души. (с. 43/40)

Новораждането е непреривен процес. Да се роди човек отново, подразбира всеки ден да се ражда. То не е завършен процес... Новораждането е вечен процес. Когато е в съгласие с Божиите закони, човек е новороден. (с. 143/40)

Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества. Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т.е. вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. (с. 51/36)

Тялото не е нищо друго, освен организирана материя. Организирането на тази материя се постига с ред усилия, със съзнателна и непреривна работа от страна на човека. Апостол Павел казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно“. Естественото тяло е неорганизираното, неоформеното още тяло, в което съзнанието не взима участие. Духовното тяло е организираното тяло, в което съзнанието на човека взима участие и го прави буден за всичко онова, което го заобикаля. (с. 127, 128/36)

Божественият огън пък трябва да обхване цялото човечество. Той е необходим, за да събуди в хората общочовешкото съзнание. И тогава, доколкото човек е верен на трите принципа в живота – на Любовта, на Мъдростта и на Истината, дотолкова и Бог ще му помага. Христос казва: „Идете и проповядвайте това учение, и аз ще бъда с вас да скончанието на века“. Това значи Христовият Дух да бъде с нас. Щом Христовият Дух е върху вас, вие ще можете да се повдигнете, да минете от индивидуалното съзнание в общественото и от общественото в общочовешкото. Според езика на Писанието, това се нарича „новораждане“. Новороденият живее в общочовешкото, в Космическото съзнание. С такъв човек всеки желае да се разговаря, всеки се разбира с него. Гответе се за този момент. Той може да дойде всякога. Обаче, условия се изискват за този момент. Какви са тези условия? Вътрешни. (с. 214, 215/36)

Тези хора на новото още не са минали под този силен Божествен огън. Вие едва сте заченати, и аз се опасявам да не би да ви пометнат. Някои от вас са заченати, но страх ме е да не дойде някой силен вятър да помете всички плодове от дървото. Там е всичката опасност, да не би човек да се пометне. Родим ли се веднъж, фактът е свършен. Няма да има сила в света, която да ни помръдне. Докато се родим, трябва да се държим за Бога. (с. 26; 35/28)

Посоката А означава начало на Божественото съзнание. Посоката В слизане на това съзнание във физическия свят. Посоката С пък означава възлизане на същото съзнание нагоре, т.е. изкачването му в света, отдето е слязло. Това показва, че Духът на човека е вечен, той непрекъснато слиза, проявява се и отново се качва. Следователно, той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественото съзнание слезе върху Духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога. Това се нарича израз на живота. Значи, необходимо е Божественото съзнание да слезе върху човешкия Дух, да го събуди. Щом духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към човек, към някое растение или животно – безразлично към кого. (с. 218, 219/33)

Към кои хора проявява Бог своята Любов? – Към всички, но главно към онези, на които Духът, Душата, умът и сърцето са готови. Това състояние на пълна готовност в човека да възприеме Любовта, наричат „новораждане“. Новородилият се човек няма да напусне земята, но той ще има онова правилно разбиране на живота, с което ще може да се приспособява към всички условия. (с. 18; 2/29)

Казвам: Като дойде новият живот по съзнание, и ние трябва да бъдем готови, защото голяма е разликата между стария и новия живот. И в стария живот има голямо благословение, но вие не го виждате. Който не го вижда, той не може да го използува. (с. 171/71)

Както очаквате деня на пролетното равноденствие – 22 март, така очаквайте събуждането на Божественото съзнание, придобиването на нов живот. Днес всеки очаква пробуждането на съзнанието, което наричаме още разцъфтяване на съзнанието.

Сегашните хора знаят какво значи разцъфтяване на съзнанието. Те са го изпитали върху себе си, но не могат да го задържат – скоро заспиват. И съзнанието им ту се пробужда, ту заспива. Щом се прояви Божественият живот в човека, той минава в категорията на светлината. (с. 230, 231/47)

Освобождаването на човека от ограничителните условия на живота, наричаме „пробуждане на съзнанието“. (с. 54/43)

Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за Бога, да Го познавате. Ще Го познаете, само ако Му служите. При това положение съзнанието ви всеки ден ще се пробужда. (с. 139/43)

Под думата „живот“ ние разбираме онова, високо съзнание на човека, в което се крие постоянен и непреодолим стремеж към постижения... Още с раждането си детето започва да иска нещо от обективния свят. Ние казваме, че физическото съзнание на детето е пробудено. Като расте, детето се събужда за чувствения свят и оттам започва да иска нещо. После то се пробужда за умствения свят и в него се явява желание да учи. Колкото повече човек расте и се развива, съзнанието му се пробужда за по-високи светове: за духовния и за Божествения. Това показва, че съзнанието на човека се пробужда за всички светове, дето животът се проявява, макар и в различни форми. (с. 231, 232/43)

Когато дойдете в положението на хора, родени от вода и Дух, нещата ще бъдат за вас точно определени. Духът ще донесе абсолютната справедливост; водата ще донесе мекотата и чистотата; чистотата ще донесе здраве, а здравето – светлината. Тогава животът ви няма да бъде мъчение и труд, а работа и наслаждение. (с. 21/65)

Всеки, у когото Божественото се е заченало, трябва да го пази. Дълъг период се изисква, докато се родите отново от вода и Дух. Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на Космичес­кото съзнание, то може да бъде в настоящия момент. За самосъзнанието разстоянието от Земята до Слънцето е милиони км, когато за Космическото съзнание това разстояние може да се вземе само за 8 мин. Ако пътувате с крилата на самосъзнанието, трябва да имате един трен, с който ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 250 год. (с. 21/65)

Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята Душа, да знае де се намира тя и де живее. Да намериш себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате не сте вие... Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първата Причина, Която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това, вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате.

Казвам: съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да намери себе си, своята Душа. Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на любов към Бога. Само по този начин той ще прояви любов и към своите ближни и ще започне правилен живот. (с. 91/65)

За да можете да се запознаете с духовния свят – ще определя сега това – вам са потребни електричество и магнетизъм на свръхсъзнанието, а ако искате да развиете вашето самосъзнание, потребно ви е електричество и магнетизъм на съзнанието. А по какъв начин ще познаете че ги имате?... Когато сме пълни с този магнетизъм и това електричество, за което ви говорих, скоро прощаваме... И думите на Христа: „Докато не се родите от Дух и вода“ аз превеждам така: думата „вода“ с думата „магнетизъм“, а „Духът“ – това е движение, електричество на свръхсъзнанието. (с. 36, 37/77)

Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло. Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек – човек на новото в света. (с. 72, 73/45)

За да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи, да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които Го търсят, които са готови да Го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако Ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче, от Бога никой не се плаши. Защо? Защото Той се изявява на човека според степента на неговото развитие. Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята. Той казва: Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия. (с. 75, 76/45)

Едно се иска от човека: да не пропусне времето, когато се събужда чувството на любовта. За всеки човек това време е различно – няма определена възраст. Събуждането на това чувство съвпада с момента на новораждането. Когато чувството на любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота, отдето разглежда нещата. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно, светлината на любовта осмисля, както физическия свят, така и духовния и умствения. Докато светлината на любовта не огрее сърцето и ума, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно. (с. 83, 84/45)

Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и Душата на човека е преплетена в неговото тяло. Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка. Радвайте се, когато Духът работи върху вас. Той ще тури ножа си на място, ще ви разглоби, но ще възстанови първоначалната хармония между частите. Постави ли се всяка част на мястото си, човек изпитва вътрешна лекота: умът му просветва, а сърцето се освобождава от утайки и наслоявания на миналото. (с. 157, 158/25)

Като научи първата дума на Битието и я произнесе правилно, съзнанието му се изпълва със светлина. Това значи, да стане преврат в живота на човека, т.е. да се новороди. (с. 116/50)

Бог е светлина. Как ще Го видите? – Какво се разбира под „светлина“. – Освобождаване на човешкото съзнание от всички ограничения и заблуждения, от всичко отрицателно: от болес­ти, бедствия, старост и др. Това значи вечен живот – живот на безсмъртието. (с. 116/50)

Ако само за момент човек възприеме и приложи Божията Любов, животът му ще се подобри, ще разбере нещата с нова светлина, и съзнанието му ще се пробуди. (с. 135/50)

Апостол Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. – Кога ще стане това? – Когато Божественото Начало влезе в човека, т.е. когато лъчите на любовта проникнат цялото му тяло. Те ще го преустроят и организират. (с. 141/49)

Да се страхува човек от общественото мнение, от близките си, това подразбира непознаване на светлото и велико Божие присъствие в човека. Колкото малък и да е животът му, колкото оскъдни да са знанията му, щом влезе Бог в човека, последният се разширява, придобива знание, става свободен. Той е готов вече да изпълнява волята Божия. – Чрез кого? – Чрез себе си и чрез всички хора, животни и растения. Съзнателно или несъзнателно, всяко живо същество се стреми да изпълни волята Божия. (с. 184, 185/49)

„Ако не се родите отново от вода и от Дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи, Духът трябва да вземе участие в зачеването на човека. Който е заченат по този начин, той е придобил любовта. Той носи запалена свещ в ръката си, от която всички хора могат да запалят своите свещи. (с. 334/48)

Ангелите са безсмъртни, а човек е смъртен. Защо? Защото ангелите изпълняват волята Божия, както Бог изисква, а човек изпълнява волята Божия, както той намира за добре, както диктуват неговите интереси. За да дойде до съзнанието на ангелите, човек трябва да се новороди, да се откаже от старото в себе си. (с. 336/48)

За да стане мъдрец, човек трябва много пъти да се новоражда. Новораждането е многократен процес, както слънцето всеки ден изгрява и залязва, т.е. сутрин се подмладява, вечер остарява. (с. 337/48)

Смъртта е процес, който приготовлява почва за новия живот. Вие трябва да схванете този процес в съзнанието си. (с. 193/7)

Когато говорите за онзи свят, не разбирайте смъртта си, а промяната, която ще стане у вас – когато ще умирате за вашето невежество, за да се просвети умът ви, или както Христос казва: Да се родите изново. Това е небето. Като се родите изново, вие дали ще сте в този или в онзи свят, ще бъдете свободни.

(с. 149, 150/91)

Ако на един съвършен човек се каже, че трябва да има майка и баща, за да се роди, той ще се чуди. Вярно е, че при сегашните условия, един човек без баща и майка не може да се роди. Няма какво да го доказвам. За мене, обаче, е реалност човек сам да се роди. Човек може и без майка, и без баща. Той може да се роди за себе си. Най-реалното е когато майка ти и баща ти са в тебе. (с. 243/91)

Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство. (с. 27/58)

Прераждането е процес, а раждането е един завършен цикъл от този процес... Думата „РАЖДАНЕ“ съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа. И когато всеки от вас почувствува, че се е родил, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. Защото мнозина от вас не са родени още, а се прераждате и в прераждането трябва да се родите един ден, и ангелите да кажат за вас: „Роди се в града Давидов“. Във всяко сърце и във всяка Душа трябва да се роди Христос. (с. 27/58)

Всяко раждане се придружава със страдание. За да се роди, следователно, Христос в човешката Душа, непременно трябва да се премине това страдание. (с. 28/58)

Ангелите, като възвестяват: „Днес се роди Спасител“, определят, каква радост носи той на човечеството: мир – най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като мир. А мирът е закон на хармонията, на единството на разсъдъка, на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е мирът. Може да се роди само онзи, който носи мир – вие не можете да се родите, докато не разберете тези дълбоки истини, докато не придобиете мира в себе си. (с. 28/58)

Сега нека разгледаме психологически думата „раждане“. Тази дума има отношение към мистицизма. Един християнин, който иска да стане мистик, да проучи божествената природа, да се удостои с името „човек“, трябва да разбира добре думата „раждане“. Чели сте в Битието, че Бог направи човека от пръст, вдъхна в него и той стана жива Душа. Тогава е дарил процеса на „вдъхновението“, а сега – процеса на „раждането“. Аз бих ви обяснил думата „вдъхване“, но и моето обяснение ще бъде непонятно, защото в тая дума има нещо необяснимо за сегашните хора. Обаче, ще дойде ден да я разберете. Сега да преминем на противоположностите, които изисква закона на раждането, който е закон за вечно развитие. Чрез тоя закон Господ напълно се изявява на нашата Душа и чрез него Духът положително работи. Всичките ви въжделения са под закона на раждането; чрез него се проявява и усъвършенствува висшето, Божественото съзнание у човека. Обикновеното човешко съзнание е тъмно понятие... Раждането не се подразбира по отношение на тялото, а по отношение на човешката Душа, т.е. зачеване на онзи Божествен зародиш, за който ви говорих, и раждането му, и когато кажем: „роди се човек“, освен процеса на завързването и растенето, ние подразбираме и процеса на знанието и мъдростта. Докато няма знание човек, не може да каже, че се е родил. (с. 28, 29/58)

В раждането се крие една велика сила на движението; то е най-силният импулс, който може да се даде на човека. (с. 30/58)

Човек, който се е родил и е прегрешил, отклонил се е от закона; предстои му падане и то ужасно. (с. 31/58)

Да се роди човек, то значи да достигне крайния предел, до който неговата Душа е хвърлена в пространството, дето ще се спре и поеме своята еволюция наново. И когато завърши така своите прераждания, той ще се роди. (с. 31/58)

Многобройните ваши мисли толкова струват, че не можете да ги впрегнете да свършат една свястна работа; те не могат да усъвършенствуват вашия живот. Обаче, когато дойде оная Божествена мисъл, тя ще бъде жива и едно с вас; ще се развива като новородено дете. Туй, което християнството нарича „идване на Духа“, то е тази Божествена мисъл, която едни наричат „подсъзнание“, други – „съзнание“, трети – „свръхсъзнание“; теософите я наричат „събуждане на висшето Его“, окултистите – „появяване на сюблимното“ и пр. Когато дойде във вас, вие ще усетите мир, постоянна радост, която не се менява. (с. 31, 32/58)

Някои питат: „Дали ще се развия?“. – Като те хвърлят на земята, не само ще се развиеш, но оттатък ще минеш. „Колко време трябва?“ Хиляда години. „Много е.“ Но 1000 е човешко число; то не е много голямо число. Сто години е много пъти повече от 1000; 10 години е още повече. В този процес е обрат­ното: 1000 години е най-малкото число, 100 години е по-голямото. Вие сте смутени. Числото 1000 има три нули, които показват трите условия, трите етапа, през които ще минете. В 1000 години трябва да формирате три тела – в крайната нула ще формирате вашето физическо тяло, като минете във втората нула, ще формирате вашето сърце, а като влезете в третата, ще формирате вашия ум. Като дойдете при единицата, вие ще се родите, ще възлезете нагоре и ще кажете на Господа: „Ето ни пред Тебе Отче, сега и ние можем да работим за Тебе“. Това е раждането. И с раждането на Христа се отбелязва една велика епоха в света – явяването на Сина Божи. (с. 33/58)

Когато човек е роден, животът вече има смисъл... Ако не си роден, не можеш да се спасиш. Който не е роден, той не е грешил и няма какво да се спасява. Някой казва: „Как ще позная Бога?“. – Ако си роден, ще Го познаеш; ако не си роден, няма какво да го познаваш. Намерите ли се пред известно противоречие в живота си, разсъждавайте философски: „Роден ли съм аз, или не съм роден“. То значи: посят ли съм на нивата, или не съм посят.– „Ама аз трябва да мисля“. – Ако не си роден, нищо не можеш да мислиш, главата ти нищо не може да роди. Роден ли си, ще мислиш и ще чувстваш – главата ти ще ражда, всичко в теб ще ражда. То значи: роденият ще сее и плод ще ражда. (с. 3, 4/101)

У вас ще се зароди мисълта дали сте родени или не. Това е задача, разрешението на която се отнася лично до всеки едного. (с. 4/101)

Думата „РОДЕН ОТ БОГА, РАЖДАНЕ“ не подразбира еднократен процес, но вечен, непреривен процес: ежедневно, ежечасно, ежеминутно ще се раждаш. Да мисли човек, че само един път се ражда, това не е някаква дълбока философия, това е чисто материалистическо схващане. От Божествено гледище „раждането“ е вечен процес. Вчера може да си бил роден, а днес да не си роден и обратно – вчера може да не си бил роден, а днес да си роден. И едното е възможно, и другото е възможно. (с. 5/101)

Думата „раждане“ може да се разгледа в тесен и в широк смисъл. Аз я разглеждам в широк смисъл, за да не се спънете, защото в теснотата се крие злото. (с. 6/101)

Писанието казва: „Родените от Бога грях не правят“. Това не подразбира, че по време и пространство те не правят грях, но роденият от Бога за всеки даден момент, когато съзнава това, при каквито изкушения и да изпадне, грях не може да направи. (с. 12/101)

„Роден от Бога!“ – Това е началото на истинския, разумния живот на човека... Ученикът трябва да започне с тази велика проблема на живота си – да бъде роден от Бога. Правилен ли е процесът на физическото раждане? Колко месеца продължава периодът на бременността за човека? – Девет месеца. През този период зародишът минава през 400 000 форми в утробата на майката, докато се създаде като човек. Освен 400 000 форми, зародишът през тия девет месеца минава и през други форми, за които сега няма да говоря. През цялото време на бременността вие можете да изчислите по колко от тия форми се падат на минута, на час, на ден. Когато кажем, че някой е роден от Бога, ние подразбираме пак процеси, подобни на зачеването и раждането, както това става и във физическия свят на Земята. Роденият от Бога постепенно ще минава от слава в слава, от знание в знание, от Любов в Любов, от Правда в Правда, от Истина в Истина и т.н. Когато някой казва, че има широки схващания за живота, аз разбирам, че той се намира в процеса на ново зачеване и отива към новораждането, защото само в този процес има постепенно разширяване. (с. 14, 15/101)

„Роден от Бога!“ Размишлявайте всички върху тази мисъл. (с. 17/101)

Когато Божественото начало живее у хората, те няма да се запитват дали са родени или не, но веднага ще се разберат. Двама души, родени от Бога, могат да говорят помежду си за Божествения живот и ще се разбират. Двама души, които не са родени от Бога, могат да си говорят за човешкия живот и ще се разбират. Обаче един човек, роден от Бога, и друг, който не е роден от Бога, не могат да се разбират. (с. 22, 23/101)

Казвам: най-първо трябва да се родите. Това ще приемете като аксиома. Обаче, раждането не е еднократен процес, а многократен процес: постоянно ще се раждаме и възраждаме. Тази теория, която наричат „закон за прераждане“, подразбира същото раждане, за което се говори в Евангелието. Раждане, прераждане, вселяване е едно и също нещо. Когато човек се преражда той не разбира дълбокия смисъл на Живота, но когато се ражда, той разбира своето Божествено произхождение. Само роденият от Бога разбира дълбокия смисъл на Живота. И тогава приятно е да бъде човек роден. Приятно е човек и да умре. Приятно е да страда, приятно е и да се радва. За кого е приятно това? – Само за родения от Бога. (с. 26/101)

Роден от Бога! – Това е първият контакт, чрез който човек може да влезе в съгласие с Първичната Причина, от която е излязъл. Така той ще обнови живота на своята Душа. (с. 27/101)

Роденият от Бога започва с Любовта... Христос, който беше роден от Бога, казваше: „Както ме Отец възлюби, така и Аз ви възлюбих. Пребъдете в моята Любов, както и Аз пребъдвам в Любовта на Отца си“. Само роденият от Бога може да пребъдва в Любовта. Добре е всяка сутрин като ставате, да се запитвате не само веднъж, но много пъти през деня родени ли сте от Бога или ще се раждате и прераждате.

Някои хора казват: „Дотегна ми вече да се раждам и прераждам“. Казвам: тия хора още не са започнали процеса на истинското раждане. Щастлив е моментът, когато човек почувствува онзи велик акт на своето раждане от Бога. В този момент Бог усилено работи върху човешката Душа. (с. 29, 30/101)

Роден от Бога! Младите трябва да поставят тая мисъл като мото на своя живот. С него трябва да започне философията на вашия живот. Казвате: „Какъв е смисълът, каква е задачата на родения от Бога?“. Онзи, който е роден от Бога, намира смисъл в живота и лесно решава задачите си. И той има мъчнотии, но ги решава без големи затруднения. (с. 32/101)

Роден от Бога! – Това е философия, от която ще се спънете, ако не я разбирате. Христос казва на учениците си: „Както Аз не съм от тоя свят, така и вие не сте от този свят“. Действително, роденият от Бога не е от този свят. Ако вие искате едновременно да бъдете граждани и на този, и на онзи свят, няма да успеете. (с. 33/101)

Каквито задачи и да ви се дават, ако нямате в ума си основната мисъл – да бъдете родени от Бога, вие не ще можете да разрешите правилно задачите на своя живот. Сиромашията е изключена за родения от Бога. Роденият от Бога грях не прави. Като не прави грях, той не може да умре. Значи, Животът е с него. Роденият от Бога не може да бъде нещастен, понеже щастието е с него. Роденият от Бога не познава оскъдност и лишения, понеже е богат. Богатството на човека седи в опитностите на неговата Душа. (с. 33, 34/101)

Мнозина запитват дали са съществували в миналото. – Ако си роден, съществувал си; ако не си роден, не си съществувал. Само роденият човек може да разрешава въпроса за раждането. Със светлината, която има, той прониква навсякъде. (с. 34/101)

Роденият от Бога грях не прави. Роденият от Бога не мисли криво. Роденият от Бога зло не прави. Роденият от Бога ученик може да бъде, а който не е роден от Бога, никакъв ученик не може да бъде... Ако някой човек не е роден от Бога, за него цялата Природа ще бъде една затворена книга, от която той не ще може да чете. За него тя ще бъде ситно написана книга. За роденият от Бога Природата ще бъде отворена книга, по която той ще чете и ще учи. (с. 35/101)

За човека, който е роден от Бога, Животът е красив във всички свои черти и проявления. Всички постъпки на добрия човек са красиви. (с. 36/101)

Сега, аз вярвам, че родените от Бога ще започнат да работят. Работят ли за Бога, животът им ще се оформи, ще стане по-красив. Умовете им ще станат по-светли, а сърцата по-чисти. Само така те ще получат благоволението на Онзи, Който ги е родил... Няма по-голяма радост за Бога от тази да вижда, че родените от Него деца вървят по Неговите пътища и славят Името Му. (с. 39/101)

Аз считам млади ученици само тия, които са родени от Бога. Ако сте родени от Бога, вие сте ученици. (с. 41/101)

Ако сте родени от Бога, ако сте ученици, тогава целият Невидим свят – Бог, Ангелите, светиите, праведните и добрите хора – ще вземат участие във вашата работа. Тогава ще се проникнете от хубави и възвишени мисли и идеи. (с. 41/101)

Този Ангел, Духът Божий, ще слезе до всеки едного, който е роден от Бога. Когато Христос се роди, не само един, но много Ангели слязоха от Небето да известят, че Христос се роди.

(с. 42/101)

Желая на всинца ви тази опитност – да слезе при вас поне един Ангел. Може да дойдат двама, трима, четирима, петима, дори и цяла дружина Ангели при вас, но задръжте тази опитност за себе си. Когато дойдат Ангелите, бъдете радостни. На вашето небе ще се яви една звезда, която ще означава, че сте се родили от Бога. Който се роди от Бога, звезда на Небето ще се яви и Ангел ще слезе върху него.

Желая на всички да бъдете родени от Бога, с чисти сърца и умове, духовно добре облечени, за да бъдете приятни на Бога!

„Роденият от Бога грях не прави!“ Той на всичко се радва – във всичко намира смисъл. За него Бог прониква навсякъде и във всичко. (с. 42, 43/101)

Има важни въпроси, като този какво значи да бъде човек роден от Бога. За да се разбере този въпрос в своята пълнота, трябва да се говори по него 100 години. Той съдържа в себе си Божията Любов, Мъдрост, Истина – всичко велико и красиво в Живота се заключава в този въпрос. (с. 45/101)

Питам кой възкръсва? – Който се е родил от Бога. Онзи, който не се е родил от Бога, може ли да възкръсне? – Не може. Значи всеки, който веднъж се е родил и умрял, може да се роди изново и да възкръсне. (с. 45/101)

Казвам: първият акт, когато човек дойде на Земята, е да се роди. Де е бил човек преди да се роди? – У Бога. Значи, Бог е първият, Който извадил човека вън от себе Си и го направил жива Душа. След това Бог започнал да работи върху тази Душа – да я създава и пресъздава, да предава ред качества, да я надарява с ред дарби и способности. Така Бог работил и продължава да работи – епоха след епоха, вън и вътре в човека. Ето защо вие трябва добре да разбирате какво представлява човек сам по себе си, какъв е неговият стремеж, какви са неговите мисли, чувства и действия, какви са неговите задължения – на първо място спрямо Този, Който му е дал Живот и импулс за работа в Живота. Всеки човек, който съзнава своето положение така и който има ясна представа за себе си, ще мисли правилно, ще чувства правилно и ще действува правилно. (с. 46/101)

Има време, когато съзнанието на хората ще се пробуди и те ще бъдат готви да разбират Истината. Ако сега на съвременното човечество не се откриват известни истини, то е по единствената причина, че още не са готови да ги възприемат. Ако известни истини се посадят сега в съзнанието на хората, те ще израснат, но скоро ще увяхнат, без да дадат плод. Ако някой човек приеме едно верую, но няма стимул в себе си да го следва, то скоро ще изсъхне. (с. 47/101)

Когато се говори, че човек трябва да бъде роден от Бога, това раждане не е еднократен, но многократен процес. Роденият от Бога трябва постоянно да расте, да се развива. Много от неговите убеждения и разбирания за нещата ще се изменят. Ще бъде жалко, ако идеите, вярванията и възгледите на този човек останат такива, каквито са били в миналото. Всеки ден той трябва да има една малка придобивка към своето съзнание. Задачата на човека е да развива и разширява своята Душа, защото в нея са складирани опитностите на миналото, а сега се складират тия на настоящето. Колкото повече се разширява съзнанието, толкова повече се обогатява и Душата с опитности. Човешкият ум със своите мисли и човешкото сърце със своите чувства идват като помощници на човешкото съзнание, да го разширят и развият. Следователно, ако чувствата на човека не се подобрят, и съзнанието му не може да се подобри. Затова пазете чувствата си да не огрубяват. (с. 54, 55/101)

Докато човек се освободи от материалните връзки, от връзките си със света, той много пъти трябва да умира и да възкръсва, много пъти трябва да се ражда и преражда. Онова, което може да освободи човека от неговата съдба, това е Любовта му към Бога, чрез която ще научи закона на служенето. (с. 82/101)

Желая на всички да бъдете родени от Бога! Казвате: „Още не сме родени от Бога“. – Ще се родите! – „Не сме възкръснали“. – Ще възкръснете! (с. 83/101)

Човек трябва да се роди! Раждането е необходима и важна фаза в живота на човека. (с. 96/101)

Ще се раждаш и прераждаш, докато най-после дойдеш до същинското раждане – да се родиш като царски син. Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човек придобива Свободата си. Значи тогава човек ще престане да се ражда при условията на страданията, които ограничават Свободата. Човек трябва да стане умен! Разбирайте процеса на раждането в широк смисъл. (с. 97/101)

В Писанието се казва: „Роден от вода и Дух“. Когато на родения от вода и Дух кажеш да си избере баща и майка от тия сто души, той не прави никакъв избор. Така е. Представят ли ви сто души да направите от тях избор, казвам: не правете никакъв избор! Христос изнася следното положение: „Роден от вода и Дух“. Роденият от вода и Дух познава своя Баща и затова не прави своя избор. В това отношение водата представлява Божествения живот. Всеки човек, който има в себе си началото на Божествения живот, на Божествения Дух, т.е. Разумното начало, той намира, че между всички неща в света съществува велико единство. (с. 99/101)

Сегашният човек не е още дороден. Той трябва да се роди изново, от вода и Дух, за да се завърши процесът на неговото раждане. Под думата „раждане“ в широк смисъл, разбираме освобождаване на човека от най-страшното робство, от ограничителните условия на живота. Нероденият живее в небитието, в робство, а роденият – в битието, т.е. в свободата. (с. 288,289/18)

За да стане мъдрец, човек трябва много пъти да се новоражда. Новораждането е многократен процес. (с. 337/18)

Какво представя раждането? – Съзнателен вътрешен процес. Не е достатъчно човек да се роди външно, той трябва да се роди и вътрешно.

Какво представя раждането? – Придобиването на нещо ново. Както при физическото раждане, така и при духовното, човек все придобива нещо... За да се освободи от погрешките си, човек трябва да се роди по Дух, т.е. от Бога. (с. 191/83)

Който иска да седне отдясно или отляво на Христа, той трябва да бъде роден от Божия Дух. Само Божият Дух е в състояние да постави човека на определеното за него място. (с. 6/106)

„Ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие.“ … Понеже новораждането е условие за виждане на Царството Божие, Христос казва, че необходимите елементи за това са вода и Дух. Водата е Божествен елемент, който принадлежи на херувимите. Техният физически свят е съставен от вода. Следователно, който иска да види Царството Божие, трябва да притежава двата елемента – водата, символ на живота, физическият свят на херувимите, и Дух – основа на Божественото Царство. (с. 256/94)

За да се роди човек, в неговото съзнание трябва да вземат участие два елемента: разумът, като висша проява на ума, и сърцето, като условие за проява на чувствата… За да се роди човек изново, с ново съзнание, той трябва да мине през вода и Дух. При разглеждане на въпроса за новораждането, умът и сърцето трябва да бъдат свободни от всякакви предразсъдъци и предубеждения. (с. 257/94)

Христос говори за новораждането, като условие за вътрешно виждане. Както бубата има стремеж да се превърне в пеперуда, така и онзи, у когото съзнанието е пробудено, има желание да вижда нещата вътрешно. Когато работи с желание да придобие материалите, необходими за неговото новораждане, човек е на прав път. Който мисли, че ще намери тези материали във физическия свят и ще ги получи наготово, той не може да се новороди. Наистина, мъчнотиите, изпитанията, на които човек се натъква, до известна степен спъват неговото развитие, но той трябва да прави усилия, да ги преодолява. Той знае, че смисълът на живота е в Царството Божие, дето ще намери своите близки, които обича, и които го обичат. (с. 259/94)

Съвременните психолози наричат „новораждането“ процес на пробуждане на човешкото съзнание; мистиците го наричат проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената Душа в човека. Духът и Душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Този процес наричаме „новораждане“. Тогава човек е бременен с Божествени мисли и желания. Той е господар на своя живот и владее изкуството да се качва на небето и да слиза в ада по свое желание… Който се е новородил не се страхува от ада. (с. 261/94)

Какво представя новораждането? – Съвкупност от последователни процеси. (с. 264/94)

Новораждането е необходимост в живота; то определя неговия смисъл. Като се стреми към новораждане, човек се разширява. Който не разбира смисъла на новораждането, разширява се, без да знае защо. И, в края на краищата, сам се обременява и отегчава. (с. 267/94)

Новораждането не подразбира сливане на водите на две реки, и двете да изгубят чистотата си. Новораждането подразбира възприемане на Христовия живот в себе си: чистата вода ще приеме Христовия живот и ще следва своя път. (с. 268/94)

„Ако не се роди някой изново.“ Това значи: ако не се свържете с възвишените същества – с ангелите, херувимите, серафимите, началствата, престолите, не може да се новородите. Новораждането освобождава човека от смъртта, която го ограничава и лишава от условия за придобиване на всички добродетели. (с. 272/94)

Новораждането е вътрешен процес. (с. 22/93)

Човекът на плътта трябва да се роди отново, от вода и Дух, т.е. От Бога. Роди ли се по този начин, той ще влезе в правия път и ще познае Бога като свой Баща.

За да влезе съзнателно в правия път на живота, човек трябва да изучи всички сили в природата, както и тия, които действуват в неговия организъм. (с. 44/93)

„Човек може да се роди изново.“ Туй раждане е съзнателно. То не е раждане на забрава. При това раждане човек съвършено изменя своето естество. Той забравя всичко старо, съзнателно минава от едно състояние в друго и започва новия живот. Тогава той влиза във връзка с всички живи сили на природата, и животът му вече няма да бъде една тежест, но – едно благо. Обаче, докато дойде това „новораждане“, той ще мине през такива тежки състояния, каквито човешкият ум не може да схване. (с. 487/61)

Когато човек се новороди, той се свързва с всички по-висши йерархии. (с. 489/61)

Върху Царството Божие почива целия порядък на нещата! Не само културата на миналото поколение, но върху него ще почиват всички култури на бъдещето време, когато ще съграждаме нашия живот. (с. 95-96/60)

Сега хората са роби, и за да се освободят от това робство, непременно трябва да се новородят. Новораждането е освобождение, скъсване на тия връзки, които сега ни спъват. (с. 490/61)

Ý

6.6 ПОСВЕЩЕНИЕ