Шестата фаза е Посвещение. Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшества Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек почва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. (с. 250/103)

Душата трябва да намери своя Дух, а Духът – своята Душа; умът трябва да намери своето сърце а сърцето – своя Божествен Дух... Може да четете много книги и да си блъскате главата, но тази работа – да намерите Душата си – е много лесно нещо. Леснотията се състои в това, да пазите момента, който Бог е определил, да бъдете точни и навреме, че когато Духът ви срещне, да сте готови; и нищо повече, да бъдете няколко минути по-рано на мястото си, но не да закъснеете. Неуспехът ви се състои в това, че постоянно отлагате.

Духът иде периодически и не може за всяка отделна Душа да идва, когато тя пожелае или проектира да работи. Христос е казал: „Търсете ме докато съм близо“, защото отдалечи ли се, ще Го чакате дълго време. Това отдалечаване може да бъде и за повече дни, но може да бъде и за повече години, а може да бъде и за цял живот. (с. 11/74)

Някои хора страдат повече, някои по-малко. Това зависи от степента на развитието на тяхното съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-интензивни са страданията му. Много хора с пробудено съзнание в миналото са били бесени, изгаряни, но те са разрешили въпроса правилно, както житното зърно. Те гледали на смъртта като условие за посяване на новия живот. С тяхното пожертвуване животът им се вливал в окръжаващата среда. От техния живот се ползували всички същества на земята. Нищо в природата не се губи. Следователно, енергията на човека, който се е жертвувал за общото благо, се влива в много същества, които възприемат неговите енергии и ги разпространяват... Като умре, човек влиза в други хора и пак продължава да работи. В този смисъл, за съзнателния, за разумния човек смърт не съществува. Формата му може да се разруши, но съзнанието – никога. Какво става със съзнанието? – Разширява се. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова повече се разширява... Страшно е, ако съзнанието на човека не е пробудено. Той пак не умира, но живее в тъмнина, в дълбок сън. За да извади човека от това състояние, природата му дава страдания. Чрез тях съзнанието се пробужда, и той започва да вижда нещата ясно. (с. 13, 14/13)

Всички хора като части на едно Велико Цяло, трябва да влязат в духовния свят, да образуват Великия Божествен организъм. Който може да съедини всички форми на физическия и на духовния свят в едно цяло, той е завършил своето развитие, т.е. престанал е да еволюира, но само се проявява. Той ще минава от физическия свят, дето разглежда външното разнообразие, в духовния – светът на вътрешното разнообразие. (с. 74/14)

Веднъж човек дошъл на земята, той има отношение към съзнанието на всички хора. Ако човек успее да направи връзка с цялото човечество, той ще бъде свободен да замине за онзи свят, когато пожелае. За такъв човек казваме, че е завършил своята еволюция. (с. 231, 232/33)

Любовта е израз на Великото Начало, което се проявява в човешката Душа. Тя е завършен процес – поставя всяко нещо на своето място. Да любиш, тава значи, да поставиш всяка част на мястото и така да образуваш цялото. Всеки може да намери частите на цялото в себе си още сега, а не след хиляди години. Успее ли да постигне това, човек влиза в закона на съвършенството и става възрастен, на 33 години. (с. 86/14)

Който е влязъл в областта на великия живот, той се свързва със съзнанието на разумните същества, които са готови всякога да му помагат. Ето защо, когато се говори за велики работи, ще знаете, че те са дело на целокупния живот. Те са дело на велики съзнания, които действат вън от обикновените форми, вън от обикновения живот. Когато говорим за обикновеното човешко съзнание, ние разбираме обикновените човешки прояви. Запример, някой човек отправи погледа си към вас, и вие казвате, че ви внушил някаква мисъл – добра или лоша. Това може да направи всеки човек и всяко животно... Дойдете ли до човек, на когото съзнанието е пробудено, той може да изпрати своята мисъл не само наблизо, но и на далечно разстояние. Има хора, на които мисълта отива на разстояние стотици и хиляди километри. (с. 6/13)

Човек трябва да изпита първо малките страдания, после – по-големите, след това – най-големите; когато дойде до мистично-идейните страдания, тогава само той ще влезе в другия свят, дето Бог ще му проговори. Когато Христос беше разпнат на кръста, Той преживяваше мистично-идейните страдания. (с. 189/30)

Колкото по-високо е издигнат човек в съзнанието си, толкова по-големи са неговите противоречия и изпитания. (с. 181/1)

Вие мислите, че при днешните условия човек може да се роди чист и свят. Не, чист и свят човек е онзи, който е минал през закона на самовъзпитанието. Този човек се е възпитал и в съзнанието си, и в самосъзнанието си, и в подсъзнанието си, и в свръхсъзнанието си. Той е минал през всички области на съзнанието, подвизавал се е усърдно в духовния живот, докато е научил великите закони на битието. Такъв човек вече не се блазни от външните, от преходните прояви на живота. Той разграничава същественото от несъщественото. Човек не може да постигне това нещо в един ден, нито в един месец, нито в една година, нито даже в сто години. Това е плод на усилена, продължителна работа. Обаче, това нещо може да се постигне и моментално, зависи дали човек е работил в миналото и сега е готов да събира плодовете на своите усилия. За мнозина от вас се изисква, може би, малко усилие, за да се пробуди това съзнание и да потекат Божествените сили, които действуват във вас. (с. 109, 110/31)

За съзнателния ученик женитбата е посвещение. Всяка Душа трябва да мине през ред посвещения, ако иска да разбере великите тайни на Битието. (с. 140/32)

Когато Бог проговори на човека, когато му каже една дума само, тя струва повече от всичко, което е имал до този момент. (с. 208/34)

Няма по-велико нещо за човешката Душа от момента, в който чува тихия и кротък глас на Бога. Чуе ли този глас, в Душата му се явява светлина, и той е готов вече за работа, за служене на Бога. Вън от този глас, човек лесно може да изпадне в тъмнина. Стремете се към чист живот, да се свържете с Бога, да чувате Неговия глас. (с. 29/47)

Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заб­луждение. Бог никога не говори на човека отвън. Само хората говорят помежду си външно. В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо. Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества. При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот. Това не значи, че човек ще изгуби себе си. Не, тогава, именно човек намира и себе си, и ближните си в един общ център – в Бога. Това значи да живее човек в хармония, в хармонията на Божествения живот.

(с. 45, 46/90)

Съществено нещо е тялото Христово, но важно е да имаме и Христовия Дух. Когато се казва, че трябва да имаме Христовия Дух, това не подразбира, че ще го придобием изведнъж, но постепенно. Идването на Духа е процес на пробуждане на съзнанието. От хиляди години Христовият Дух работи в света, в душите на хората и в момента, когато човек съзнае това и образува вътрешна връзка с Духа, Той напълно прониква в него. Връзката между Душата и Духа не се създава сега, но сега трябва само да се възстанови. (с. 29;5/71)

Дойде ли човек до последното положение, да се кланя на Отца с Дух и Истина, според Христа, той е човек с пробудено съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Пробудят ли се тия неща в човека, той вече може да влиза във връзка с живата природа, т.е. с външната страна на Бога. По този начин Духът, който живее в него ще принесе своето поклонение и служене на Бога. (с. 61, 62/66)

Рече ли човек да заработи с Любовта, като велика, мощна сила, неговата Душа и Дух се събуждат, и той влиза вече във връзка и с физическия, и с духовния, и с Божествения свят. Само по този начин човек може да разбере отношенията, които съществуват между тия светове, както и смисъла на целокупния живот. Обаче, за да се домогне той до тези работи, от него се изисква да направи връзка с Бога. (с. 68/66)

Всичко е създадено от Бога и заради Него. Обикновеният човек върви от частта към Цялото, а посветеният – от Цялото към частта, т.е. от общото към частното. (с. 13/50)

Всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият... Едни от тях помнят отде идат, а други не помнят. Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи... На човека е необходимо да му се открие онази вътрешна дарба в съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по който е слязъл, и да види пътя, по който трябва да се върне. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка на живота и ще може да се поучи от него. (с. 36, 37/90)

Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще видите, че той представя малка слънчева система, около която се движат толкова планети, колкото планети има в слънчевата система на физическия свят. Човешкият Дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т.е. физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е. външния, обективния свят. Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза: той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. Неговият живот, сам по себе си, е МОЛИТВА, т.е. непреривна, съзнателна връзка с Бога. (с. 37, 38/90)

Като дойде Духът, всичко ще бъде ясно. Аз съм виждал хора, в които Духът живее и пак са останали такива сприхави като преди. Като дойде Духът в разположения, той все разположен си остава. Когато Духът дойде в стиснатия, той пак стиснат си остава. Когато Духът дойде в щедрия, той е пак щедър. Духът не изменя. Духът дава условия... Всеки човек остава такъв какъвто си е. Той трябва да работи над себе си непрестанно, за да се измени. (с. 247/91)

И какво казва още Христос? – И своя живот ще дадеш, всичко ще пожертвуваш, за да дойде онова възвишеното, Божественото, което се гради само върху закона на Любовта. Вие не може да влезете в това възвишено състояние, докато не се освободите от страха, във всичките негови прояви на живота. Това е положителна, много разумна работа. Ако вие може да я постигнете в този живот, то ще извършите една важна работа – ще се посветите. (с. 25; 29/28)

Ученикът трябва да знае, че от всичките същества най-лесно може да намери Бога. И когато Го намери, ще придобие едно разширение на Душата, една свобода, каквато никога не е предполагал. Това е първото качество. Той усеща една абсолютна свобода; умът му е пъргав, деятелен. Някои мислят, че човек като намери Бога, няма за какво да мисли, всичко му е в ред и порядък. Не е така. Онзи, който е изгубил Господа, за него е тъй, но онзи, който намери Господа, той ще има хиляди работи, с които да се занимава. (с. 13, 14; 31/28)

Божиите пътища са извън времето и пространството. Той каже нещо и го направи, затуй Божиите пътища са неузнаваеми. Ние не знаем какво може да направи Бог в следущия момент. Той казва и прави, действа извън нашето съзнание. Затуй, като дойдем до Бога, няма да се стараем да узнаваме Неговите пътища, но ще се стараем да проучваме туй, което Той прави, да Го подражаваме, да бъдем като Него, и каквото кажем да го направим. (с. 13; 35/28)

Да реализирате волята Божия, да възприемете Божията Любов. То е тясната врата, това е Тесният път, през който всички трябва да минете. Аз говоря само за онези, които искат да бъдат ученици и в които съзнанието е пробудено. (с. 18/59)

Питам: когато някой човек влезе в Царството Божие, като Иван, като Стоян или като Драган ли ще влезе? – Не, Иван ще отиде при ивановци, Стоян – при стояновци, Драган – при драгановци, а Душата му ще отиде при Бога. Иван, Стоян, Драган – това са неща, дадени от хората, затова и при тях ще останат. Това, което е Божественото в човека, ще отиде при Бога. Човешките разбирания и човешкото съзнание ще останат при хората, а Божественото съзнание ще отиде при своя Първоизточник. (с. 56, 57/101)

Както се е оцапал човек, така има възможност да се очисти. Това се отнася до ония хора, на които съзнанието е пробудено, които са близо до Царството Божие. На тези души именно Бог иска да се открие. Те са изпълнили двата закона – любов на малкото към великото и на великото към малкото. Сега влизат вече в третия закон – познаване на Бога. Като познае Бога, човек се домогва до онзи живот, който може да го направи свободен. (с. 19/96)

Какво означават думите посвещение и служене? Само оня може да се посвети на нещо и да му служи, който има любов в Душата си… Без любов нищо не се постига. Това е велик, основен закон. Любовта организира нещата… Всички светове са създадени от любовта. (с. 196/52)

Ý

6.7 ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Седмата фаза е Възкресение. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е оставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. Тази фаза се нарича Възкресение и при нея човек завършва своята еволюция на Земята, у него се събужда Божественото в голяма пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: ,,И ще изтрия завинаги сълзите от очите ви“. Тогава и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към освобождението, пътя към Светлината, в която живее. (с. 251/103)

Що е ВЪЗКРЕСЕНИЕ? Влизане на живота в новите условия, при които новият живот може да се прояви. (с. 170/59)

За да приемете Любовта в себе си, във вашето съзнание трябва да стане дълбок вътрешен преврат. (с. 30/90)

Днес всички хора се стремят към нова връзка с любовта. Значи, възкресението не е нищо друго, освен минаване на човешкото съзнание в по-висока степен. По този начин и любовта влиза в нова фаза, във фазата на Божествената Любов. При това състояние, в човека няма да стават резки промени; той няма да се ражда и умира. Следователно, раждането, като процес, ще остане само за тия хора, които не са добили високо съзнание. Онези пък, които са се добили с възкресението, ще бъдат Синове Божии, и като такива, пак ще дохождат между хората. Те могат да бъдат видими и невидими, според желанието си. Така ще помагат на хората, ще ги обръщат към Бога. (с. 30, 31/90)

Докато не дойде до възкресението, докато не получи посвещение, човек все ще се натъква на противоречия, на мъчнотии. Не се спирайте пред мъчнотиите, но се запитвайте, какво се изисква от вас, за да ги разрешите. (с. 32/90)

Човек трябва да бъде герой, да разбере, че ние трябва да умрем, за да възкръснем. Целият този порядък, всичко онова, което сега седи в нас, всичко това трябва да умре, така както Христос умря. Ние трябва да излезем от тази смърт и да влезем в новия живот. (с. 254/91)

От думата „възкресение“ колко пермутации трябва да нап­равите, за да се осмислят?... Трябва да се разбира основният закон на възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот към съзнателен и свръхсъзнателен. Следователно, когато едно нисше животно мине от подсъзнателен в съзнателен живот, самосъзнанието, което се заражда, е възкресение, оживяване. Следователно, в сегашния живот самосъзнанието у вас е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно... Като осъзнаете всички ваши погрешки, всички тия недостатъци и недоимъци на тоя живот, страданията, които произтичат от незнание на тия закони, тогава ще се приготвите за възкресението... Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. Сегашната бяла раса ще мине изцяло в пълно съзнание, а не в пробуждане и заспиване. То е една връзка на свръхсъзнанието. То е възкресение, то е новият живот вече. (с. 163, 164/59)

39 916 800 пермутации се образуват от думата „възкресение“... Това са числа, това са данни, това са условия, при които новият организъм – възкръсналият живот – може да се развива. Следователно, ще имате всички онези 39 млн. възможности.

(с. 168/59)

Любовта, като жива СИЛА, произтича от Висшето, от Божественото. (с. 170/59)

И тъй, първото съединение, което трябва да направим, то е с Бога, с Любовта. Нашата Душа трябва да се съедини с Божествената Любов, и в такова едно съединение ще се яви новият живот, който Христос нарича възкресение. (с. 171/59)

Това е новият живот, който иде сега. Това е възкресението! И то ще бъде пак на земята, но не в тази материя. Тази материя ще претърпи едно видоизменение. Вие ще получите духовни тела, ще влезете в астралния свят, в една материя по-рядка. И там има твърда земя, и там има вода и въздух... И вие един ден, когато се съедините с Бога, ще отидете там. (с. 177/59)

И, след като възкръснете – възкресението ще бъде момент, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото; когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича „Божествено аз“ – окултистите и теософите тъй го наричат – тогава ще започнете новия Божествен живот. А знаете ли в какво седи той? – В разбирането на тия велики закони, които сега съществуват. (с. 185/59)

Когато земята е дошла в съприкосновение с една тъмна планета, станало е грехопадението. Това, обаче не е загуба. В бъдеще земята ще дойде в съприкосновение с една светла планета, която носи условия за новата епоха. Тогава хората ще възкръснат. Онези, на които съзнанието е будно, ще видят тази планета. Онези, на които съзнанието още не е пробудено, няма да я видят. Идат добри времена, добри условия на земята. (с. 70/11)

Радвайте се, когато говорят против вас. Всяка неправедна дума, казана срещу вас, е подтик за развиване на Божественото. То седи зад съзнанието на всички тия хора и чака момента, когато научите урока си, да се прояви. Пробуждането на Божественото съзнание наричаме „възкресение“... Дойде ли Божественото в тебе, чуеш ли гласа му, пак ще се радваш, но вече радостта ти ще бъде вечна, постоянна, и всякакво обезсърчение ще изчезне.

По какво познавате човека, у когото Божественото не е пробудено? Той е подложен на големи промени: ту се радва, ту скърби. (с. 122/31)

Веднъж дошъл на земята, човек трябва да привежда всички явления във физическия свят, както и тия в живота, към акустика на своето съзнание. Постигне ли това нещо, той е дошъл до възкресението, което води към новия живот. Това не може да се постигне изведнъж. (с. 190/40)

Човек трябва всеки ден да умира и всеки ден да възкръсва. Докато не дойде до състояние на вечен живот, човек постоянно ще умира и ще възкръсва. Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия – благоприятни и неблагоприятни. Когато страда, човек умира; когато се радва, възкръсва. (с. 195, 196/17)

Вечният живот няма близко отношение до съзнанието на хората. (с. 196/17)

Бог е направил няколко основни съчетания: от една страна, между тялото, Душата и Духа, а от друга – между ума, сърцето и волята. Това са условия, през които човешкият Дух минава, за да се усъвършенства. Във физическия свят човек изучава законите на движението, в духовния – качествата на чувствата и тяхната интензивност, а в умствения – смисъла на живота. Когато се говори за възкресение, за вечен живот, разбираме съчетанието, което съществува между човешкия Дух и човешката Душа. Те съдържат качествата на Божествения Дух и Божествената Душа, затова човек има възможности каквито и Бог има. Той трябва да съзнава това и да работи върху себе си, да прояви Божественото, което е вложено в него. Каже ли някой, че не може да направи нещо, това показва, че той отрича Божественото в себе си. (с. 157, 158/70)

– Кога може човек да влезе в Обетованата земя? – Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки, и когато завладее седемте си тела. В невидимия свят човек трябва да влезе със седемте си тела, а не само с едно. С едно тяло човек влиза във физическия свят, с две – в астралния, с три – в умствения, с четири – в причинния, с пет – в будическия, т.е. в Нирвана – света на блаженство. Седмото тяло е на Любовта. Когато се облече в тялото на Любовта, най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви при Бога. Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и на Истината... Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина, това значи, да е придобил вечния живот, т.е. животът на безсмъртието, който познавали старите алхимици. (с. 15/49)

Някои искат да бъдат като Христа. Знаят ли те, през какъв път на страдания е минал Христос, докато дойде до възкресението? Даже и Христос, най-големият герой в света, като се намери пред непоносими страдания, каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!“. На друго място Той казва: „Скръбна е Душата ми до смърт“. Като се примири с противоречията и предаде Духа си на Бога, Христос разреши главния въпрос – въп­росът за смъртта – и възкръсна. Всеки, който следва Христа, ще разреши въпроса за смъртта и ще стане едно с Него. Не следва ли Христа, човек не може да бъде едно с Него. Невъзможно е смъртният да живее при безсмъртния, невъзкръсналият – при възкръсналия. Следователно, за да живее при Бога, човек трябва да бъде безсмъртен. (с. 222/48)

Егоистът свършва живота си със смърт, алтруистът – с възкресение. (с. 283/48)

Да оживее човек, това значи, да възкръсне. Възкресението пък подразбира пробуждане на човешкото съзнание. Щом се пробуди съзнанието на човека, той се разширява и на всичко около себе си гледа като на нещо близко до сърцето си. Дали е на небето или на земята, в ада, или в рая, за него е безразлично. Той вижда навсякъде Божието лице и се радва. (с. 297, 298/48)

Когато Христос беше в Гетсиманската градина, Той се молеше да се отмени по някакъв начин чашата на страданието, но веднага дойде висшето Му съзнание на помощ, и Той каза: “Господи, да бъде Твоята воля!“. След това Христос разбра, че чашата, която Бог Му беше определил да изпие, криеше в себе си велико благо. Христос изпи горчивата чаша, след което получи великото Божие благословение – възкресението. (с. 95/48)

Аз не ви проповядвам за разпнатия Христос, аз ви проповядвам за онова Христово възкресение на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина, Правда и Добродетел, и за онзи Христос, който носи живот в себе си, който носи Мъдрост, знание на света; за онзи Христос, който носи Истината, който иде да ни даде тази вътрешна светлина, да устроим домовете си, да ни даде Правдата и с нейната мярка да мерим, да ни даде и Добродетелта. Христос носи и онези велики методи, чрез които ще можем да съградим нашите домове. (с. 307, 308/59)

Когато постепенно съградите вашия храм, ще дойде и ще се роди в него Господ. (с. 35/58)

И както след страданията Христос възкръсна, така и вие ще възкръснете – ще научите закона на безсмъртието. Има хора, които са близо при възкресението; апостолите са възкръснали и работят на земята. (с. 35/58)

Когато победите смъртта, ще дойде денят на възкресението. (с. 36/58)

Христос е дошъл да покаже, че трябва да се борим със смърт­та, да я победим и да възкръснем. Това означава рождението. (с. 36/58)

Христа: „Които чуят гласа на Сина Человечески, те ще възкръснат“. Може да ви се вижда чудно, че не се казва, който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва: който чуе гласа на сина Человечески. Син Человечески е глас на Мъдростта. Това възкресение не е, което подразбира църквата; то е възкресение, чрез което се придобиват знания за разбиране на законите, по които се управлява светът и се развива животът. (с. 90/58)

Съвършената, пълната свобода съдържа в себе си три качества: живот, знание и свобода. Който има тези качества в себе си, той влиза в новия живот – във възкресението. Възкресението е нова фаза на живота, нов живот, който изключва всички страдания, всички мъчнотии и недоразумения. Вие не можете да бъдете свободни от вашите мъчнотии и страдания, преди да влезете в живота на свободата, в живота на възкресението.

(с. 164/79)

Казвам: може да възкръсне само този човек, който е роден от Бога. Може да се роди само този човек, който е заченaт.

(с. 65/101)

За всичко е нужно пречистване на съзнанието, да дойдете до възкресението, да възстановите вътрешната връзка с Първичната Причина, за да разбирате в какво седи нейната воля и да я изпълнявате. (с. 76/101)

Обновяването има отношение към възкресението. Да възкръснеш, това значи, да влезеш в Царството Божие. Който влезе в Царството Божие, той е готов да реализира всичко, което Бог е вложил в него. (с. 30/83)

Влизането в Царството Божие подразбира новите условия на живота. Ако не си здрав, ако нямаш светли мисли, топли чувства и възвишени постъпки, не можеш да използваш новите условия. (с. 80/83)

Под „Царство Божие“ се разбират добрите условия, при които човек може да постигне всичко, каквото желае. Да влезеш в Царството Божие, това значи, да си в реалността на живота, дето няма смърт, дето нещата са непреривни. Излезе ли от това Царство, човек отново влиза в областта на смъртта, в най-грубата материя, дето животът изгубва всякакъв смисъл. (с. 165/83)

Да възкръсне човек, това подразбира да се освободи от всички заблуждения, от всички противоречия и недъзи. (с. 99/44)

Изправянето на човека наричаме възкресение. Възкресението на човека наричаме още и пробуждане на съзнанието. Онзи, на когото съзнанието е пробудено, е готов на всякакви жертви за красивото и великото в света. (с. 82/89)

Смъртта е крайният предел на ограничаването. Оживяването, възкресението подразбира крайният предел, до който животът може да се развие и прояви. (с. 60/88)

Когато минеш последователно през корените, клонищата и цвета на любовта, ще дойдеш най-после в принципа – до плода на любовта, той ще ти даде смисъла. И там е безсмъртието – свят, в който няма смърт, а има възкресение. (с. 5/105)

За да възкръсне, човек трябва да се новороди. Възкресението иде само за ония, които ще станат синове на светлината. Възкресението е новата епоха, за която идат синовете на светлината, да работят за създаване на нов свят, ново небе и нова земя. Старият свят няма да се разруши, но ще се преобрази, ще се преустрои. Новият свят, това е епохата, в която ще се прояви божията Любов. Изявяването на синовете на светлината не е нищо друго, освен проява на Божията Любов. (с. 119/93)

Ако искате да излезете от гроба, да се освободите от смърт­та и да възкръснете, вярвайте в Онзи, Който ви е дал живот и свобода. (с. 140/93)

Когато умре, човек отива при Христа, пред вратата на ада, и започва да се разговаря с Него, да му обяснява кои са причините за дохождането му в ада. Обаче, когато възкръсне, човек отива направо в рая. (с. 214/93)

Който се е слял с Бога, той е постигнал възкресението. Всеки може да възкръсне. – Кога? – Когато е дал място на любовта в себе си. Дето е любовта, там има възкресение. Да възкръсне човек, това значи, да заработи в него Божията, ангелската и човешката любов и мъдрост. (с. 216/93)

Възкресението не е еднократен, но многократен процес. (с. 216/93)

Възкресението е състояние – минаване на Душата в онова същинско състояние, в което е съществувала преди да е била въплътена в материята. Веднъж въплътена в материята, Душата се опорочава. Също всички хора, без изключение, са нечисти. Поради това, ние трябва да правим на земята големи усилия, за да можем, със силата на Духа, да очистим нашето сърце, нашия ум, нашите действия и желания от това окаляне. Причината за окалянето е в самата материя… Човешкият Дух трябва да изучи процеса на чистенето. И възкресението е самият процес на чистене. То става само чрез Божествената Любов. Без Любов няма възкресение. (с. 115/82)

Възкресението представя новия живот, който ще осмисли и частния и целокупния живот. Едни хора са възкръснали вече, а други сега ще възкръснат. Кои хора са възкръснали? Новите хора. Новият Адам е човек на възкресението. (с. 219-220/68)

Когато Любовта слезе на земята, тя ще заличи греховете ви, няма да ги споменава. Тя ще се справи като животворящ Дух. Когато Бог слезе, Той не ще съди хората по човешки, а ще ги възкреси по Божествено. Следователно, първо ще има съдба, а после – възкресение. Не мислете, че съдбата ще стане на небето. Не, хората ще бъдат съдени на земята. Когато свърши съдбата, тогава ще дойде новият живот, тогава ще дойде възкресението. (с. 225/68)

Кога може човек да възкръсне? – Когато влезе да живее в Божествения ден. Докато е в човешкия ден, никакво възкресение не може да се очаква. Това не става по буква. Милиони пъти трябва да се завърти земята, докато влезе човек в Божествения ден на живота и възкръсне. Когато дойде до самоопределение на съзнанието си, човек е влязъл вече в Божествения ден, дето го очаква възкресение. При това положение, той включва в себе си всичко най-красиво и велико. Това е човекът, в пълния смисъл на думата, който е станал, оживял и възкръснал. Това е човекът, който служи на Бога по всички правила. Докато не мине през процесите на ставане, оживяване и възкресение, човек не е още завършен процес. Ставането подразбира събиране на материал за градеж. Оживяването подразбира развиване на тялото. Възкресението пък представя развиване на съзнанието.

Желая тази година всички да възкръснете. Възкръснете ли веднъж, никакъв страх да не остане във вас. Вложете любовта вътре, а страхът отвън. (с. 191/41)

Ý