Представете си, че всеки от вас живее сам в един свят; как ще се чувствате тогава? Това е възможно, обаче, първо човек трябва да мине „нирвана“, за да влезе в този идеен, възвишен свят. Мине ли този свят, човек ще отиде в света на „вечната светлина“, дето нито дървета има, нито вода има. Той ще живее във вечна светлина, ще бъде тих и спокоен, за нищо няма да мисли и ще се радва, че е преминал страданията и живее в радостта, като използува благата, които Бог му е дал. (с. 32/31)

За да се виждат нещата в духовния свят, и там атмосферата трябва да бъде тиха, спокойна, да могат пречупванията и отраженията на светлината да стават правилно. На първо място е необходима спокойна атмосфера, защото и в духовния свят стават пертурбации, както и във физическия. Ако вашият дух не е тих и спокоен, вие не можете да възприемете трептенията на духовния свят. (с. 35/31)

Казвам: първо вие трябва да се освободите от закона на човешките внушения и да дойдете до внушения, които идат от свят, по-висок от вашия. Вие трябва да различавате, от кой свят идат внушенията. (с. 37/32)

Дойде ли някое гениално същество у вас, дръжте се за него, не го изпущайте. То все ще ви даде нещо. (с. 100/32)

Ученикът не може да придобие възвишеното знание, докато между неговата Душа и тази на някое възвишено същество от невидимия свят няма връзка. (с. 156, 157/32)

Пробуждането на способностите у човека зависи от вът­решните му връзки, които той има с възвишените същества... Изгубят ли се вътрешните връзки с разумните същества, и съзнанието на човека започва да потъмнява... Непреривна ли е тази връзка, той ще забележи в съзнанието си разширение и светлина, вследствие на което ще е способен да учи. (с. 157/32)

И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят. Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят. (с. 3/35)

Една от задачите на ученика е да изучава състоянията на съзнанието си, да види какви промени стават в него. Наблюдавайте каква е светлината на съзнанието ви, когато сте спокойни и когато сте развълнувани; при различни душевни състояния, светлината на съзнанието ви е различна. Запример, ако мислите за някой добър човек и се свържете с него, в съзнанието и ума ви ще се яви светлина, а в сърцето – топлина. Ако мислите за някой лош човек и се свържете с него, светлината в ума и в съзнанието ви започва постепенно да се намалява; също така и в сърцето настава известно охлаждане. Следователно, без да съзнавате какви последствия ще имат връзките ви с хората, вие се свързвате с тях и като резултат на това, в съзнанието ви настава мрак, или светлина. Обаче, дойдете ли до връзка с Бога, в съзнанието ви се явява непреривна светлина, а в Душата ви дълбок мир. Дойдете ли до връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. И най-после, ако изпаднете в света на животните, и те ще окажат известно влияние върху вас. Вие трябва да изучавате всички тия състояния и промени в съзнанието, независимо от това дали ги желаете или не. Вие неизбежно ще минете през тези кръгове на съзнанието, които пък крият за вас известни възможности. Докато човек е на земята, той ще влияе на другите съзнания, но и те ще му влияят. (с. 157, 158/35)

Ý

ДУШАТА КАТО СИСТЕМА. ЛЮБОВТА

За да се роди един велик човек на земята, множество монади от духовния свят трябва да се съединят на едно място и да отправят към него своята деятелност и сила. Така безброй възвишени монади или души, като действуват колективно, изпращат, т.е. съсредоточават своята интелигентност към един човек, или към един учител на земята, и той става велик. В това отношение всеки човек, колкото и обикновен да е, представя колективитет от души... Всеки трябва съзнателно да работи върху себе си, защото и на него ще дойде ред да влезе в това колело. За всеки ще дойде определеното време да се запали. За тази цел, той трябва да приготви в себе си нужното количество огън. Този огън се подклажда от опитностите, които човек събира. (с. 102, 103/1)

10-15 души съставят едно звено и си влияят взаимно, както планетите оказват влияние помежду си. Обикновено тия, които са по-близо до центъра, се движат по-бързо от тия, които са по-далеч от центъра. Като знаете това, ще забележите, че никой не може да избегне влиянието на онези индивиди, които влизат в една и съща система с неговата. В този смисъл никой не може да бъде самостоятелен. Хората представят групи от индивиди, съсредоточени в един център, които взаимно си влияят. Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той може вече да определи отношението си към ония, които влизат в неговата система. При това съзнателно отношение към тях, той няма да им противодействува, но ще им съдействува по Божествен начин. Обикновено на всяка система от висши същества отговаря такава от нисши, вследствие на което човек трябва да бъде внимателен, да знае по какъв начин да въздействува на съществата от своята система. Не само съществата от една и съща система си влияят взаимно, но и системите оказват влияние една върху друга. При това взаимодействие на системите, космосът расте и се развива. В центъра на всички системи седи Божественото съзнание, Божественият Дух, Който регулира всички неща в природата и живота.

Всеки човек трябва да се самоопредели, да знае към коя система спада, колко души влизат в тази система, с каква бързина се движат във физическо, сърдечно и умствено отношение, от какви материали е съставена тяхната система и преди колко милиони години се е образувала. Следователно, умственият уровен на човека ще зависи от състоянието на цялата система. (с. 202, 203/3)

Не сте сами в света. Всеки от вас е свързан със същества от различни култури, които го придружават на всяка стъпка, като едни от тях му помагат, а други му пречат в развитието. (с. 57/4)

Две науки съществуват в света: обикновената наука, чрез която човек повече губи, по-малко печели и живата наука, или науката на човешкия Дух, чрез която човек непрекъснато прог­ресира. В тази наука няма пресичане на съзнанието. Тя обхваща съзнанието на т.н. „обща колективна Душа – anima mundi“, която прониква и в отделния човек, в неговите стремежи.

(с. 256, 257/38)

Когато искате да тонирате ума си, направете мислено едно движение отдолу-нагоре, по еволюционен път. Започнете първо да мислите за растенията, после за животните, след това за хората и най-после за Бога, за съществата от Божествения свят. По този начин ще изпитате един подем на Духа, едно възходящо състояние. (с. 166, 167/2)

И човешката Душа може да се превърне от въглен в диамант, т.е. да мине в най-високото си положение – в свръхсъзнателен живот. Когато двама души се повдигнат до това състояние, до свръхсъзнанието си, те всякога ще се познават и разбират. Като се срещнат те няма да се питат, познаваш ли ме, какво мислиш за мене и т.н. Това са въпроси, които съществуват само между хора с обикновено съзнание. (с. 35/70)

Щом търсите любовта, това показва, че вие търсите Душата. Щом търсите знанието и мъдростта, вие търсите Духа... Когато казваме, че някой човек има светъл ум, подразбираме, че Духът присъствува в този човек. Присъствието на Духа създава непреривна светлинна енергия в човешкия ум. (с. 11/69)

Като изучава любовта, човек дохожда до разбирането, че в любовта има сливане и преливане на души, а не събиране и разединяване. Сливането и преливането на душите подразбира влизане на една Душа в друга, с цел да разберат положението и нуждите, в които се намират. Който е възлюбил Бога, той се е прелял в Него и слял с Неговото съзнание. Когато и Божественото съзнание се прелее в човека, последният забравя своето недоволство и влиза в нов живот. (с. 202/49)

От съзнателната работа на човека върху себе си зависи неговото развитие. Като работи върху себе си, той се свързва с възвишените същества, които му помагат. Те са същества на любовта. (с. 13/50)

Да приемеш любовта на Бога направо е едно нещо, а да я приемеш, след като е минала през съзнанието на много същес­тва, това е друго нещо... Ако любовта на някого е минала през четири-пет съзнания, тя скоро ще изчезне... Любовта, която човек е получил не направо от Бога, а чрез съзнанията на други същества, не е негова собствена. Той е слуга на любовта на тия съзнания, вследствие на което всякога може да изневери.

(с. 164, 165/47)

Да обичаш Бога, това значи, да дадеш възможност на съзнанието си да се разширява. (с. 89/43)

В Божествения свят само Душата на човека може да пътува. Всичко друго той оставя на земята. (с. 186/34)

Истината е само това, което в даден момент ти самосъзнаваш, туй, което се проявява в твоето подсъзнание, което се проявява в твоето свръхсъзнание в даден момент. Ако една истина се прояви в твоето съзнание или самосъзнание, това е едно преходно състояние на тази истина. Ако тя се яви в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, тя е истина, на която ти можеш да разчиташ. (с. 5, 6/27)

Окултният ученик трябва да знае, че Истината не може да дойде отвън. Отвън ще дойдат всичките спомагателни средства, но Истината ще дойде отвътре. А „отвътре“, то е закон на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И този, вътрешният свят обхваща, съставя едно условие за нашето съзнание и за нашето самосъзнание. По някой път ние мислим, че подсъзнанието и свръхсъзнанието са вън. Там е нашето погрешка. Вътрешният свят в този окултен смисъл е широкият свят. Туй Божествено съзнание прониква нашето съзнание и самосъзнание. (с. 8, 9/27)

Помнете: има неща, които могат да се научат и придобият само на земята. В този смисъл, колкото и да е велика истината, тя се придобива на земята. Не я ли придобиете на земята, никъде не можете да я постигнете. Въпреки това между съзнанието на земните жители и съзнанието на напредналите същества има известна връзка, известно съответствие. Ако не влезеш във връзка с напредналите същества на земята, никаква връзка не е възможна на небето. Ако не научите тези неща на земята още в сегашния си живот, кога и да е, пак ще слезете на земята да ги учите. (с. 250/93)

Ý

СЪСТОЯНИЯ

1. Съзнание и смърт

Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш ще го дадеш. Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му. Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание. (с. 79/16)

Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Когато замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. (с. 58/18)

При смъртта материята минава от една форма в друга, силите – от едно състояние в друго, а съзнанието – от една област в друга. (с. 130/18)

Който разбере значението на думите „служене на Бога“, той е влязъл вече в духовния свят, дето владее пълна хармония, пълен ред и порядък, абсолютен вътрешен мир. Духовният свят не е някъде далеч от хората. Той е около тях. От съзнанието на човека зависи, дали ще живее на земята само по физически начин, или ще живее и духовно. Като развива своите духовни центрове, човек влиза във връзка с духовния свят, главно с разумните същества от този свят и се учи от тях. Човек сам определя своя път. От живота му зависи посоката на неговото движение. (с. 161/42)

Има един основен капитал в живота му (на човека), който никога не се мени. Това е неговият мозък. Като умре, човек всичко оставя на земята. Единственото нещо, което взима със себе си, това е капиталът, вложен в неговият мозък. Когато човек умира, Душата му стои до главата, чака последното му издъхване, за да вземе веднага този капитал. Цял живот тя е работила върху него, превръщала е нисшето във висше, организирала го е и сега слиза да го вземе със себе си. Тя взима само есенцията на мозъка. (с. 175, 176/42)

Ако влезете в духовния свят със съзнанието, което сте имали на земята, както и със земните си познания за Слънцето, за звездите, за разните планети, вие ще се намерите в голямо противоречие. (с. 5/69)

Трябва да знаете, че не само ние живеем на света. Има същес­тва, които живеят под нас, на които съзнанието е преп­летено с нашето. Вследствие на това преплитане на съзнанията, всички същества се намират под взаимното влияние на съзнания, по-високи и по-ниски от тях. (с. 123/69)

Ако влезете в духовния свят, ще видите, че съзнанията на хората от физическия и от духовния свят са така преплетени, както са преплетени дърветата на физическия свят. Ако тия съзнания са хармонично преплетени, хората живеят добре; ако съзнанията не са хармонично преплетени, хората не живеят добре. Съзнанията на хората са преплетени като нишките на чорапите. Следователно, от тях зависи, как тия съзнания ще се оплетат, и как ще се разплетат. (с. 165, 166/69)

Човек пък, заедно с духовното си тяло, излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен ремонтиране на човешкото тяло. Къде ще се ремонтира, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други на небето, а на трети – на земята, дето са дошли да живеят. (с. 333/45)

Какво представя смъртта? Смъртта представя преливане на един живот в друг, преминаване на едно съзнание в друго. Обикновено нисшият живот се прелива във висшия, нисшето съзнание – във висшето. (с. 49/46)

Това състояние на смърт представлява минаване на Божественото съзнание от едно състояние в друго. Всякога между два етапа, между две граници А и В на Божественото съзнание се намира една междина, наречена „Долина на смъртта“. (с. 156/5)

Физическият човек умира, т.е. тялото му се разлага, но съзнанието му остава живо. Чрез съзнанието си той може да продължава да се учи. (с. 226/46)

Който живее съзнателно и разумно, според законите на Битието, смърт не съществува за него. Той съзнателно заминава, а не умира. Той знае часа на своето заминаване и се прощава със своите близки. Той ги поканва на гости, разговаря се с тях и, щом дойде часът му, заминава тихо и спокойно. Който живее по този начин, той не познава смърт, не познава и старост. Съзнателният и разумен човек не греши, затова и не остарява. (с. 39-40/93)

Какво може да направи смъртта? Тя може да задигне тялото ви, но не и Душата. Невидима е Душата, тя може да се смалява толкова много, че да избегне от ръцете на ония, които я гонят. Има души, които се придружават от ангели; има души, които са оставени сами на себе си. Като се намерят пред лицето на своите неприятели, те бягат от тях. Има нещо страшно в тяхното поражение: като се смалят, те не могат да се върнат в първоначалния си вид. Те започват да страдат и да се мъчат, докато Бог изпрати ангели да им помогнат. Не е лесен пътят за минаване от тоя за оня свят. За пробудената Душа е лесно, но не и за непробудената. Дълго време трябва да страда тя, докато се пробуди. (с. 123/52)

Всеки трябва да умре приживе, и то няколко пъти, за да разбере какво значи свобода. Смъртта подразбира два процеса: смърт за едно нещо и живот за друго. Смъртта и животът са два процеса, които се извършват едновременно. Когато човек умира на земята, в другия свят се ражда. При всяко умиране и раждане, нещо умира, а нещо живее… докато е на земята човек е бременен. Той се готви да се роди в другия свят. След колко години ще стане това не е важно. Може след 10, 20 или 120 години. Това са девет месеца, т.е. крайният предел за узряване на плода. (с. 323/52)

Знаеш ли, какво значи да умреш?... Тялото ти ще се разложи, наистина, ти ще престанеш да дишаш, но ще запазиш съзнанието си: ще чуваш всичко, което става около тебе, ще се мъчиш и ще обикаляш гроба си, без да можеш да се отделиш от него. Помнете: човек не е дошъл на земята да се удоволства само, но да учи, да твори, да приема и предава Божията Любов. (с. 27/83)

Смъртта отнема всички сетива на човека, оголва го, и той остава само като съзнание, в което като през калейдоскоп минава миналият му живот. Той съзнава, че някога е живял, работил, движил се, но е лишен вече от всякаква дейност. Спомня си, че има баща, майка, но сега е сам, нищо не вижда, не чува. Иска да пипне нещо – ръце няма; да се подвижи – крака няма. Страшно е положението на човек, който е влязъл в областта на смъртта и не може да излезе оттам. (с. 165/83)

Човек трябва да умре с пълно съзнание, че заминава за другия свят, за да се върне пак на земята, когато пожелае. (с. 74/89)

2. Заспиване, сън, астрален свят

Когато се концентрира, мисълта на ученика трябва да минава безпрепятствено от едно състояние в друго. Който не може да се концентрира, той заспива и съзнанието му слиза в по-ниска област. В това слизане се прекъсват картините, които човек би могъл да види. Това заспиване се дължи на същества, които имат за цел да приспиват хората, за да ги лишават от възможността да видят повече неща. Като знаят това, хората трябва да се борят да не заспиват. Щом започнат да се концентрират, повечето хора заспиват, защото имат много неприятели, които съзнателно ги спъват, замъгляват съзнанието им, и те слизат по-долу, отколкото са били. Като им внушават мисли, те започват да заспиват и падат в техни ръце. Следователно, никакво заспиване не се позволява на онзи, който иска да се концентрира. Той трябва да бъде тих и спокоен, да не мисли за резултатите. (с. 32/1)

Когато чувствата, чувстванията в човека престават, престава и астралния живот. Щом астралният живот престава, човек изпада в сънно състояние подобно на упояване. (с. 177/2)

Че сте в спящо състояние, това се вижда от обстоятелството, че всички предмети около вас, всички понятия за нещата са разхвърляни, несвързани във вашия ум. Като казвам, че се намирате в спящо състояние, не ви критикувам, но искам да ви дам нова насока да мислите. (с. 53/3)

Когато човек изгуби своето съзнание, той е в положение на духовно пиянство. (с. 213/5)

Когато човек спи, разумността е вън от него. Когато се събуди, разумността е в него. Тогава той започва своята истинска дейност. Същото може да се каже и за семето. Докато е в хамбара, то е в спящо състояние, и съзнанието е вън от него. Щом се посее в земята, при благоприятни условия за неговото покълване, съзнанието му се връща. Ние казваме, че семето проявява някаква дейност. (с. 41, 42/18)

Казвате, че когато спи човек, съзнанието му се оттегля. – Може ли, всъщност, съзнанието да се оттегли? – Не може, защото не е нещо материално.

Какво разбирате под понятието оттегляне или отклоняване на съзнанието? Всъщност, съзнанието в човека се отклонява или нещо друго? (с. 133, 134/19)

Тъмнината не означава оттегляне или отклоняване на съзнанието, но оттегляне на светлината. Ето защо, когато човек спи, не казваме, че съзнанието му се оттегля, но казваме, че светлината на съзнанието временно се отдалечава, оттегля или отклонява. Същото се отнася и до говора на човека. (с. 135/19)

Умът може да се разглежда обективно. В нашето съзнание има известни явления, които ние не можем да разглеждаме. Ако започнем да мислим за тях, изпадаме в сънно състояние... Това показва, че тия явления не се поддават на разглеждане. Попаднеш ли в някое дисхармонично състояние, постарай се да го изолираш от себе си, без да го чоплиш. (с. 24;7/71)

Сънят спада към физикоастралния живот на човека.

Когато човек отива да спи, трябва да му е приятно, че влиза за няколко часа в другия свят. Тогава съзнанието му минава от едно състояние в друго. Ако бихте имали съзнанието на адепта или на светията, сънят щеше да бъде едно приятно развлечение, една приятна почивка за вас. (с. 27/25)

Сънят има отношение към астралния свят, т.е. към духовния живот на човека. Човек се учи духовно само във време на сън. И ако не знае как да спи, той не може да придобие духовни знания. Който не знае как да спи, не може да бъде ученик.

Когато се казва, че човек трябва да знае как да спи, имаме предвид положението, което той взема в съня си, за да може двойникът му, при излизане от тялото, да намери своя учител, който ще му преподава. Защото духовното знание се преподава в духовния свят, а не на физическия. На земята човек повтаря, изучава и прилага това, което му е преподадено в духовния свят. (с. 62, 63/25)

Когато греши в будния си живот, човек отговаря за погрешките си пак в будния си живот. Когато греши в съня си, той отговаря за прегрешенията си в друг свят. Като спи, човек се пренася в астралния свят, дето отговаря за своите погрешки. Друг е въпросът, ако човек е развил своето висше съзнание. Тогава той не греши нито в будния си живот, нито в съня си. Това значи свободен човек. (с. 189/46)

Сънят на съвременните хора не е нищо друго, освен прекъсване на съзнанието. Когато съзнанието не е будно, човек заспива. Понеже съзнанието на ангелите, на адептите, на великите духове е всякога будно, те не спят, т.е. техният сън не е като този на хората. (с. 205, 206/35)

Съществата, които живеят в духовния свят, имат будно съзнание за всичко, което става около тях, вследствие на което те не спят. Колкото повече спи едно същество, толкова по-несъвършено е то. Сънят има отношение към човешкото съзнание. (с. 323/177)

Еднообразието обикновено докарва човека в сънно състояние. (с. 129/36)

Сънят, т.е. заспиването има смисъл, когато човек отива съзнателно в другия свят и може да си почине. (с. 77/55)

Човек представя съдружие от много членове. Важно е да се знае, спи ли някой в съдружието, или всички са будни. Някога спи само председателят, друг път секретарят или някой от членовете на съдружието. (с. 77/55)

3. Състояние S, R, T

Думата Sattwa означава състояние, което ние можем да преведем с думите „любов към Истината“. Когато човек се намира под влиянието на това състояние, той е тих и спокоен; в него отсъстват всякакви користолюбиви мисли и желания; в съзнанието му има светлина и разширение. Това състояние е присъщо на високо напреднали хора в духовно отношение. Такива са били светиите, но не всички. (с. 50/8)

Хората от второто състояние – radjas – са волеви, деятелни във всяко отношение. Те са добри хора, правят добрини, но ако не обърнат внимание на техните добрини и не им отдадат заслуженото, не им се отблагодарят, те се озлобяват. За всяко добро дело, те искат името им да се запише някъде. Това показва, че някъде в съзнанието им има тъмнина.

Хората от състоянието sattwa употребяват сладки храни. Хората от състоянието radjas употребяват повече солени, кисели, лютиви храни. Повечето от тях са месоядци. (с. 50, 51/8)

Хората от състоянието thamas са по-лакоми – ядат каквото им падне. Те не обичат нито да работят, нито да мислят, нито да учат. Мързелът е присъщ за тях. (с. 51/8)

Всеки човек, който иска да живее духовен живот, трябва да знае, че духовният живот е свързан с абсолютна хармония. За да не нарушавате своята вътрешна хармония, при всеки случай вие трябва да знаете, в кое от трите състояния се намирате – s, r, t – и веднага да можете да се справите с материята и със съществата около вас. (с. 54/8)

Сега, при пробуждане на съзнанието, много от вас се индивидуализират. Пазете се от това състояние. Всички вие сте в състоянието r, а в състоянието s няма нито един от вас. (с. 54, 55/8)

Ще се учите да различавате трите състояния в себе си. Когато имате разширение в съзнанието, полет нагоре, вие сте под влиянието на състоянието s. Когато искате да си откъснете някой плод направо от дървото, вие сте под влиянието на силите r, които действуват под права линия. Когато сте индиферентни, вие сте готови да ядете храна, каквато ви попадне, не правите избор; тогава вие сте под влиянието на силите t. (с. 55/8)

4. Ад и Рай

Ти можеш всеки момент да излизаш от рая и да влизаш в ада. Раят е мястото, дето започва истинският живот. Адът е мястото, дето свършва истинският живот. Раят и адът са условия, т.е. степени на човешкото съзнание. Попаднеш ли в рая, между възвишените същества, всички те възлюбват и започват да ти помагат. Попаднеш ли в ада, тамошните същества веднага се нахвърлят като вълци и те изяждат. Адът е място на постоянно разлагане... Влезеш ли в рая, започваш да събираш и градиш.

(с. 17, 18/21)

Като ученици, вие трябва да се освободите от онзи чужд баласт, който пречи да схванете нещата правилно. Като се освободите от този баласт, ще знаете какъв ще бъде резултатът на работите, които предприемате; ще знаете кои състояния са ваши и кои чужди. Тогава ще влизате съзнателно в положението на хората, ще ги разбирате и ще им помагате. Това значи свободен човек. Не сте ли свободни, вие ще се натъквате на тежки, греховни състояния, без да знаете кои от тях са чужди и кои – ваши. Страшно е положението на човек, който носи в себе си едно грешно състояние. То е все едно, да влезе в ада и да не може да излезе оттам. Човек трябва да изучава великите закони на живота, да познава себе си. Без да искате и без да съзнавате, вие минавате през живота на грешните и на праведните хора и, ако не се познавате, в първия случай ще мислите, че сте голям грешник, а във втория – голям светия. Който се познава не мисли така. Той знае, че колелото на живота се върти, а с него заедно и той се върти. Когато колелото е долу, човек е в ада. Щом се качи горе, човек влиза в рая. (с. 171, 172/49)

Мястото на човека се определя от неговата мисъл. Когато говорим за рая, ние разбираме общество от хора с висока мисъл и просветено съзнание. Следователно, всеки човек, който има възвишена мисъл и пробудено съзнание, ще живее в рая. (с. 276/45)

5. Противоречия, страдания, неразположения

Всяко противоречие се предизвиква от същества с ниска култура, било от физическия, астралния или умствения свят. Тия светове имат своя физическа страна, която се отразява върху живота на човека. Освен тия светове съществуват и други – с висша култура, които ние приемаме като течения в природата. Защото всеки свят влияе и върху по-нискостоящите и върху по-високостоящите от него. Когато човек иска да стане с него някакъв обрат в добър смисъл, той трябва да се скачи с теченията на природата, които идат от по-високите светове. Задачата на окултната наука е да покаже на ученика законите, чрез които да се свързва с висшите течения на природата. По този начин неговият ум ще се развива правилно. (с. 193, 194/4)

Неразположението се дължи на скъсване връзката с Бога... Неразположението, скръбта, недоволството, произтичат винаги, когато съществува дисхармония между две съзнания, които са свързани заедно, а се стремят към две противоположни посоки. Вземете например човешкия ум и човешкото сърце. (с. 143/5)

Някой път може да попаднете под такива бури, които са отровни. Какво трябва да правите тогава? – Ще отправите веднага вашето съзнание, вашия ум към ония по-напреднали от вас същества, които са минали пред вас този път, те да ви ръководят, за да разрешите правилно въпроса си. Разрешите ли го правилно, във вас ще дойде едно вътрешно успокояване и тогава вашият умствен растеж, вашето сърдечно състояние и проявлението на вашата воля ще бъдат в едно нормално състояние – в хармония. Всичко това ви е потребно, за да можете да извършите задължението си по отношение на вашето съзнание. Разширявате ли съзнанието си, вие ще може да извършите правилно своята задача като човек. (с. 172, 173/5)

Големите изненади са опасни за съзнанието на човека. Нап­редналите същества се справят лесно с тях, но обикновените не могат да издържат големи напрежения... Мисълта, която обхваща човешкото съзнание, се нуждае още от мекота и пластичност, да може гръбнакът да издържа и на най-големите бури и изпитания. (с. 68, 69/15)

Ако се освободиш от противоречията на ума, ще попаднеш в противоречията на сърцето; като решиш тези противоречия, ще попаднеш в противоречията на волята. Докато съзнанието на човека не се издигне, не влезе във високите области на живота, човек непрестанно ще минава от едно противоречие в друго... Да възстанови човек връзката между ума, сърцето и волята си, това значи, да възстанови единството между физическия, духовния и Божествения свят в себе си. Това се постига по пътя на самовъзпитанието. (с. 83/15)

Когато учителят разказва урока, той е в движение, а ученикът – в покой. Учителят внася нещо ново в съзнанието му. В действителност, и учителят и ученикът са в постоянно движение по ум, по съзнание. (с. 116/15)

Кога страда човек? – Когато съзнанието на онзи, който му причинява някаква болка, е по-силно от неговото съзнание. Кога се радва човек? – Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка е по-слабо от неговото. С други думи казано: човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка. Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето нисше, обикновено съзнание с Божественото, т.е. с възвишеното, благородното начало в себе си. Само така човек може да постигне своите благородни и възвишени идеали. Без връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнание никаква благородна работа не може да се свърши. (с. 137/15)

Срещнете ли ученик, у когото съществува връзка между двете съзнания, ще знаете, че и учителите са разположени към него. (с. 137/15)

Кой прави живота на човека тежък и непоносим? Много причини има за това, но една от тях се крие в съзнанието на човека, а друга – в съзнанието на окръжаващите. (с. 301/16)

Задачата на цялото човечество, на всички хора е да се освободят от нещастията си. Това става подсъзнателно. Три разумни, съзнателни същества управляват и контролират всички хора. Едното същество е на физическия свят. Около него са групирани милиарди души, които постоянно му се оплакват. Разрешението на социалните въпроси е резултат от оплакването на тези души... Второто същество живее в астралния свят, т.е. в силовия свят, а третото живее в Божествения свят. Тези три същества съставят общия, Божествения организъм. (с. 162, 163/23)

Пазете равновесие на силите в своето съзнание. Като изгуби равновесието на силите си, човек се обезсърчава. При това положение, каквато работа започва, все я отлага. Пак започва, пак отлага. Има убеждение, но се отказва от него. Той започва много работи, но в нищо не издържа. Щом възстанови равновесието на силите си, човек намира своя път. Той разбира, че има отношение към живата природа, към Бога. (с. 268, 269/23)

Недоволството нарушава равновесието на силите. Какво знание може да има ученикът, който е нарушил равновесието на своето съзнание? (с. 269/23)

Понякога мускулите ви са толкова напрегнати, че държат цялото тяло, даже и ума, в напрегнато състояние, при което нито можете да слушате, нито да възприемате. Тази напрегнатост събужда нисшите мозъчни центрове и, вместо да повдигнете ума и сърцето си, вие се натъквате на отрицателни мисли и чувства. След това заемате неестествено положение, лицата ви стават сериозни, строги. Това е дресировка. Лицето на ученика трябва да бъде тихо, спокойно, като че е задоволен от всичко. (с. 62, 63/25)

Всяко добро разположение на Духа ви показва, че сте под влиянието на същества, чиито мисъл и разбиране са по-високи от вашите. Всяко неразположение и потъмняване на съзнанието показват, че се намирате под влиянието на същества с по-нисък умствен и духовен живот. (с. 87, 88/50)

Във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона. Който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона. Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам. Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда. Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови светли идеи. Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да се справят с мъчнотиите и противоречията си. (с. 61/45)

Страшно е положението на човек, който е изпаднал в тъмнина. Дето погледне – навсякъде мрак. Спи той, обръща се на тук – натам, дано дойде отнякъде малко светлинка. Няма човек в света, който да не е минал, или да не мине през това състояние. Страшно е това състояние, но не е безизходно. Привидно слънцето ще залязва, но пак ще изгрява. Не се разколебавайте във вярата си. Каквото да стане с вас и около вас, слънцето никога няма да изгасне. Слънцето представя човешкото съзнание. То изгрява и залязва, но никога не изгасва. Ще дойде ден, когато човек ще застане на такава височина, отдето ще вижда слънцето постоянно да свети. (с. 291, 292/46)

Ако срещнете човек, в когото мислите и чувствата не са организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекъснато. И наистина, всяко прекъсване на съзнанието създава в човека известна аномалия. За такъв човек се казва, че е особен. Той се намира под чуждо влияние на безброй същества около него. (с. 138, 139/36)

Когато се отвращаваш от себе си и казваш, че си грозен, ти си влязъл в човешкия свят, в себе си. Щом влезеш в Божествения свят, ти се чувствуваш свободен, нищо не те ограничава. В човешкия свят има страх, недоволство, завист, ограничение.

(с. 258/78)

Ако се радваш, ти си в Божествения свят; ако страдаш, ти си в човешкия свят. Обичаш – ти си в Божествения свят; мразиш – ти си в човешкия свят. Вярваш – ти си в Божествения свят; съмняваш се, ти си в човешкия свят. Когато си в Божествения свят, ти си смел; страхуваш се, ти си в човешкия свят. Млад, жизнерадостен си, ти си в Божествения свят. Щом остарееш, ти си в човешкия свят. Здрав си – ти си в Божествения свят; болен си – влизаш в човешкия свят. Щом оглупееш, ти си в човешкия свят. Поумнееш – влизаш в Божествения свят. (с. 258, 259/78)

Светът е проникнат от безброй съзнания, по-високи или по-ниски. Над всички тия съзнания обаче има друго едно, Вис­ше съзнание, което контролира и управлява всички други съзнания. Човек е свободен да мисли както иска, да има свои възгледи за живота, но един ден ще дойде заповед да отиде на война, да се бие с неприятеля. Какво трябва да прави човек със своята свободна воля, със своето съзнание? Божествено ли е това съзнание, което му налага да отиде на бойното поле, да се бие за отечеството си? Не е Божествено. Каква нужда има Бог от войни? Държавата обаче има свои мотиви, които я заставят да отвори война на една или на друга държава... И свободният човек, който мисли, разсъждава по всички въпроси, се вижда принуден да отиде на бойното поле. Може ли да откаже на държавата? Не може. Като отива на бойното поле, той все има една мисъл в себе си, че може да се върне жив и здрав от фронта. Ако откаже на държавата да отиде на война, той няма никаква надежда в себе си, че ще остане жив. Държавата на общо основание ще го застреля, че се отказва да изпълни задълженията си спрямо нея. Следователно и в единия, и в другия случай, той върши нещо под чуждо влияние. Чуждо съзнание го заставя да постъпи по един или по друг начин. Божественото съзнание му казва да не отива на бойното поле, но от страх на отговорност, на неизпълнение на дълга си спрямо държавата, той отива и се връща ранен. (с. 103/90)

Човек трябва да изучава закона на различаването... да различава всяка мисъл, всяко желание, което се проявява в него, от какво съзнание се диктува – от по-високо или по-ниско от неговото. Следователно, ако се поддаде на по-ниското съзнание, човек непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво добро. Това показва, че никой човек в света не действува самостоятелно. Например, ставате сутрин рано и казвате: Искам да се помоля. Не минават пет минути, вие казвате: Не искам сега да се моля, още повече, че бързам и трябва да отида на работа. – Кое от двете съзнания е ваше? Нито първото, нито второто, обаче първото съзнание е по-добро. Човек трябва да се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него... Ако слушате съзнанието, което седи по-ниско от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога. Щом се освободите и от едното и от другото съзнание, това вече е вашето съзнание. Следователно всяко съзнание, което съдействува на човека да се свърже с Първичната Причина, е добро. Всяко съзнание, което противодействува на човека да се свърже с Първичната Причина, е зло. Що е зло? Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина, което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му, огрубява го, прави го болен, нервен и недоволен, е зло. Злото е чуждо съзнание в човека. (с. 106, 107/90)

Злото представя съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което вървят в път, съвършено различен от този на добрите същества. Тази е причината, поради която съзнанието на лошите същес­тва всякога влиза в стълкновение със съзнанието на добрите. (с. 108/90)

Светът е създаден по известни закони, които говорят за съществуването на едно разумно съзнание в него. Това съзнание е колективно, вследствие на което едни други си влияят: висшите влияят на нисшите. Има хора в света, които, със силата на съзнанието си, могат да изкоренят цяла гора. Има земеделци, както в България, така и другаде, съзнанието на които благоприятства върху житото, и то добре се развива. Има и такива, съзнанието на които не благоприятства, вследствие на което житото не се развива добре. Това показва, че човек е фактор в природата. За тази цел той трябва да се подчини на висшето, а да подчини на себе си нисшето. За да постигне това, той трябва да различава своите от чуждите мисли, особено ако те са мрачни, отрицателни, и да се освобождава от тях. (с. 113/90)

Без приложение, човек винаги ще се натъква на противоречия. Често противоречията биват толкова големи, че настава мрак в човешкото съзнание. Този мрак в съзнанието помрачава мисълта. Когато някой се оплаква, че в съзнанието му е тъмно, това показва, че светлина липсва в ума му. Следователно, човек се нуждае от повече светлина в ума и от повече топлина в сърцето си. (с. 232/38)

Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството. Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. (с. 37/89)

Докато в мислите, в чувствата, в убеждението и в съзнанието на човека става пропукване, той не може да направи крачка нап­ред към Царството Божие. Той е счупена стомна, която нищо не задържа в себе си. (с. 54/89)

Докато живее в обикновеното съзнание, човек постоянно е изложен на съмнения, на колебания, с които трябва да се справя.

Единственото нещо, което отличава човека и го прави човек в пълния смисъл на думата, е връзката му с Бога. Това значи човек, в когото Божественото съзнание е развито. Дето Божественото съзнание съществува, там има наука, музика, изкуство. Тези неща се предават от човек на човек. (с. 190, 191/38)

В живота на човека е потребна поне една опорна точка. Човешкото съзнание се събужда, когато има опорна точка. Когато човек изгуби своята опорна точка, тогава всички негови прояви – мисли, желания, действия, са разпокъсани, безсъзнателни, или тъй наречени свободни, безволеви. (с. 64/102)

Ако живее съзнателно, човек може да измени посоката на своето движение и по този начин да се приближи или отдалечи от истината. Има неща, които оказват влияние върху съзнанието на човека, като го помрачават или просветяват. От него зависи дали да се поддаде на тяхното влияние или да не се поддава.

(с. 82-83/93)

В човека има две висши състояния. Те са причинното тяло и после идва будическото съзнание. Тези последни две области някои ги наричат безформени; не че те са безформени, но формите са толкова далеч, че нищо не се вижда, вижда се само една необятна светлина. (с. 168/99)

ОБОБЩЕНИЕ

Всяка Душа не е сама. В нея влизат душите X, Y, Z. Три категории души влизат в нея, за да я образуват. Тия неизвестни души са едно грамадно количество. У тях всяка една клетка представлява една Душа, която мисли, която има специални възгледи за нещата. При дадени условия тия души оказват известни влияния върху общия живот на кой и да е човек. Когато човек е духовен, когато той се развива съразмерно с Божествените закони, тия души се развиват правилно помежду си и се групират в тази централна монада, която представлява човека, самия индивид. Той е централната монада, около която всички други монади, всички други души се групират и подкрепят. Обаче, когато тази ръководеща Душа, която носи името, знайно на небето, не спазва законите, всички останали души са в разногласие. Тогава се ражда в човешкия ум, в човешкото сърце и човешката Душа цял хаос. Когато казваме, че трябва да работим върху себе си, разбираме, че трябва да дадем един образец на тия души в нас, как трябва да работят. Тази централна монада е като център. Тя трябва да бъде образец, идеал на тия души в нас. И те имат свое мнение. Следователно, когато един човек греши, тия души знаят това, взимат всичко под внимание, докато един ден започват да те напущат една след друга и ти останеш сам. Тогава знаете ли какво ще бъде вашето положение? Вие ще дойдете на мястото на една от тия малките монади и ще влезете като съставна част в друг някой организъм. И знаете ли тогава колко хиляди години ще ви трябват, докато излезете от този организъм и добиете вашата първа свобода? Нищо не се губи в природата, но всяка една Душа ще се върне да научи урока на живота. Ако тя не може да бъде образеца, други ще дойдат на нейно място, а вас ще ви лишат от тази свобода. (с. 7, 8; 31/28)

Ако ние не можем да дадем образец на тия души в нас, образуват се ред извратени мисли, желания и действия, и ние идваме в стълкновение с общия закон, идваме в едно противоречие. Така се явява кармата, която трябва да изкупим с ред страдания, мъчения, докато дойде часът на изкуплението.

(с. 8, 9; 31/28)

Всички тия неизвестни души във вас трябва да ви станат известни. Те са свързани с цялото битие, с целия космос. Тия малки души са специално назначени на известна длъжност: възприемат някоя мисъл и я предават на централната монада. Те са чиновници в човека и без тяхна помощ човек не би могъл да мръдне. И от там, като казват, че човек е една малка вселена, право е. Действително, той е един малък свят. (с. 9; 31/28)

Под думата „небе“ аз разбирам всички съвършени същества, които са завършили своето развитие. Те имат силно желание да помогнат на всички, които искат да минат по техния път. Те идат да ви посрещнат на пристанището, както онези, които ви обичат, идат да ви посрещнат, когато чуят, че параходът пристига на пристанището. В този случай Любовта прави връзка между вас и висшите същества. За кого ви посрещат? Те ви посрещат за онова Велико Начало, което живее, както у тях, така и у вас. Те посрещат Бога, който живее у вас; вие посрещате Бога, който живее у тях. (с. 60/102)

Туй тяло е образувано по закона на съзнанието и самосъзнанието, а за в бъдеще ние ще образуваме своето тяло по закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието. (с. 9/27)

Сега ученикът трябва да има предвид съграждането на своето ново тяло. Никаква друга задача не трябва да ангажира неговото висше съзнание. В своето съзнание и самосъзнание той може да се ангажира с обикновения живот, но никога да не си позволи тия, обикновените неща на съзнанието и самосъзнанието да ги внесе в подсъзнанието и свръхсъзнанието! Той прави едно прегрешение и е осъден на ред страдания. Ти в съзнанието си като търговец, като учен човек може да живееш както искаш, но опиташ ли се в Божествения свят да внесеш една от тия човешки мисли от своето съзнание, ти ще се спънеш в своето развитие. И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме самосъзнанието, не, но ти ще се повдигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек. Но ти може да пуснеш своите клонища в Божествения свят и там да живееш. Как ще живееш? Като ученик… И затова казва Христос, че когато дойде подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще се отречеш и от баща си, и от майка си. За подсъзнанието и свръхсъзнанието ще се отречеш. Защото в Божественият свят други са предметите, други са нещата, които ще ви занимават. (с. 10, 11/27)

Тъй че връзките на подсъзнанието и свръхсъзнанието са пос­тоянни, а връзките на съзнанието и самосъзнанието постоянно се късат и вследствие на това виждаме всичката дисхармония, която сега съществува. (с. 11/27)

Божественото не може да се вмести в човешкото съзнание и самосъзнание. (с. 11/27)

Туй наше съзнание и самосъзнание не може да вмести великото Божествено подсъзнание и свръхсъзнание. Следователно едновременно ние ще имаме два живота – и като човек ще живеете, и като Дух в съзнанието и самосъзнанието. Като спазвате двоякото съзнание, ще знаете как да изправяте вашия живот. (с. 12/27)

И ако вие искате да бъдете щастливи във вашето съзнание и самосъзнание, не можете да бъдете щастливи, защото самият процес е обратен. Тъй е засега. Той е процес на разрушение… А в Божествения свят едно има, което разрушава, а другото съграж­да. Човешкото разрушава, а Божественото съгражда. Значи тия два живота паралелно вървят, докато един ден Божественото включи човешкото вътре; тогава ще дойде вътрешна хармония и ще минем от едно състояние в друго, ще минем от смърт в живот. Туй може да стане тази вечер, то не е въпрос на времето, то е въпрос на вашата бързина. (с. 12, 13/27)

Всяка една книга е написана по закона на самосъзнанието и съзнанието, а при онази велика Истина, която се крие в подсъзнанието и свръхсъзнанието, там всички учени хора мълчат, всички окултисти мълчат и всички Учители мълчат… Туй, което е писал Иоан, то е за съзнанието и самосъзнанието, а ония неща, които се отнасят до чисто Божественото, за тях му казват: „Туй го запечатай, то е тайна!“. (с. 13/27)

Следователно, съществуват няколко съзнания, които действуват в човека: свръхсъзнанието, подсъзнанието, самосъзнанието и съзнанието. Свръхсъзнанието наричаме интуиция. Който е развил интуицията си, предчувства нещата, които ще се случат даже и в по-далечно бъдеще. Както чувства, така става. За такъв човек казват, че е мистик. Психологията на различните съзнания е различна. Не е все едно дали живееш в обикновеното съзнание, в самосъзнанието, в подсъзнанието или в свръхсъзнанието. Когато минава от едно съзнание в друго, човек претърпява едно болезнено състояние. То се отразява външно върху ръцете: някога ръцете изсъхват повече, отколкото трябва, а някога са много влажни… Всяко вътрешно вълнение се отразява на кожата. Без да разбира това човек пипа кожата си, и като забележи, че е корава, грапава, започва сам да търси причината. Щом намери причината, той може да урегулира своите мисли и чувства. Ако успее в това, в него настава мир и спокойствие. (с. 57-58/54)

Ý