7. МЕТОДИ ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО
7. МЕТОДИ ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО
УЧЕНИЕ
На земята науката служи само да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзката между тях. (4)
Учението е благословение. Колкото знание и да придобиете, то е полезно за вас. Знанието дава стабилност, радост на човека. (34)
Щом е дошъл на земята, човек има какво да учи. Той постепенно ще върви от нисши към висши области на науката. (5)
Като ученици вие трябва да изучавате живота на рибите, на птиците, на млекопитаещите, да видите как постепенно са преминали от нисш към висш живот. Като изучавате пътя, по който животът се развива, вие се запознавате с работата на Духа. (6)
Смисълът на учението не е в бързото преминаване на класовете. Ще минете през посвещение, което наричат „Разцъфтяване на човешкото съзнание“. Това значи да минава човек съзнателно от клас в клас, от по-ниско съзнание в по-високо. Не учите ли съзнателно, вие ще останете в едно поле, в една мъртва сфера, дето няма свобода, няма прогрес и движение напред. (102)
Всяка Божествена дума трябва да влезе в съзнанието ви. (c. 59/75)
Знанието е сила. Който не може да се справи със знанието, той ще си причини ред пакости. За сега човек придобива знанието си бавно и постепенно. Колкото повече знание придобива, толкова повече съзнанието му се пробужда.
Целта на живота е учението. Когато човек научи това, което днес му е предадено, да благодари на Бога. Той трябва целия ден да учи, и вечерта да благодари на Бога, че е научил урока си. На втория, на третия, на четвъртия ден пак ще учи. И след като прекара целия живот в учене, ще замине за другия свят, дето ще продължи учението си. Само чрез учението човек разбира смисъла на живота. (с. 24/102)
Щом разберете смисъла на това, което учите, ще минете в по-горен клас, ще минете през посвещение, което наричат „разцъфтяване на човешкото съзнание“. Това значи да минава човек съзнателно от клас в клас, от по-ниско съзнание в по-високо. Не учите ли съзнателно, вие ще останете в едно поле в една мъртва сфера, дето няма свобода, няма прогрес и движение напред. (с. 26/102)
Знанието, светостта, силата няма да дойдат в един момент. Те идват постепенно и се придружават с радост и веселие за човешката Душа. Душата знае, как се придобиват великите идеали, и затова тя има търпение да чака. (с. 152/68)
Истинското знание има отношение към Божествения живот, към свръхсъзнателния и подсъзнателния живот. (с. 86/61)
ВЯРА
Вярата е път към мисълта, път към любовта, път към Духа (51)
Да вярва човек в Бога, това значи да работи в Божествения свят. Да вярва човек в себе си, това значи да работи в духовния свят. Да вярва човек в ближния си, това значи да работи във физическия свят. Без ближния си човек не може да расте. (6)
Да вярва човек, това значи да има интуиция, да предвижда нещата... Вярата подразбира процес на единство. Знанието подразбира процес на множество. (40)
Първата Причина на нещата, като Вечно Начало на Живота, като източник на всички блага за растеж и за развитие – вярата, представя зенита на живота, дето има растеж, подигане и развитие. (6)
Ще засегна вярата от четири гледища: ще я разгледам като стремеж, подсъзнателен в сърцето, като чувство – съзнателно в Душата, като сила – самосъзнателна в ума и като принцип – свръхсъзнателен в Духа, или научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. Вярата свързва човешкия ум и интелект с хармонията в природата и му дава подтик за развитие и изучаване законите на Битието. (105)
Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането. Вярата има връзка с ритмичното дишане. (105)
Знанието обхваща настоящето, а вярата – бъдещето. Знанието предшествува вярата. Вярващ е само онзи, който знае нещата, който ги е опитал. Вярващият носи вътрешни опитности в себе си. Тази е причината поради която вярващият е готов на всички жертви за Бога. (47)
Когато изпаднете в безизходно положение и не знаете как да разрешите някаква задача, турете в подсъзнанието си мисълта, че тази задача ще се разреши. Като кажете така, успокойте се. Няма да мине време и задачата сама по себе си ще се разреши. Следователно положителната вяра, за която говорим, подразбира съзнателно поддържане на вътрешна, разумна връзка между Първата Причина и вас. (3)
Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му, докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва да действува. (с. 108/90)
Ще засегна вярата от четири гледища, а именно ще я разгледам: като стремеж подсъзнателен в сърцето, като чувство съзнателно в Душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в Духа, или, с други думи, научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в самосъзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. (с.18/105)
Вярата е принцип на човешкия ум. (с. 18/105)
Всичко с вяра става. Докато имате вяра вашият ум ще бъзе здрав, силен, гениален, всичко може да направи. (с. 20/105)
Постижими или непостижими са нещата, това зависи от вярата, вярата обема времето, а времето е процес на Божествения разум, то е такт на Божествената хармония. Вярата определя отношенията на тоновете, съчетанията вътре в тази Божествена хармония; тя определя още и отношенията на нашите мисли. Всяка мисъл е тон в нашия ум. И ако имаме вяра, всичките наши мисли ще образуват една величествена Божествена хармония.
И тъй, вярата трябва да започне от сърцето, във вашето подсъзнание, там трябва да се вложи този светъл лъч на разумния стремеж. Като си лягаш вечер, вложи в ума си следната мисъл: вярата, в която аз живея, ще внесе Божествената хармония в стремежите на моето сърце. Легни си с тая мисъл, с пълно упование в твоето подсъзнание. (с. 20-21/105)
Второто проявление на вярата е като чувство в съзнанието. Това значи, в даден момент ти чувстваш, че твоята мисъл не може да бъде мисъл, докато не се проектира в материалния свят. Тази мисъл трябва да придобие правилна форма, защото правилното мислене не е нищо друго, освен мисълта ти да има правилно съчетание със законите, в които живееш. (с. 21/105)
Третото проявление на вярата е в силата на мисълта. Вашата мисъл трябва да има сила. Вътре в нея трябва да има движение и разширение, т.е. тя трябва да бъде производителна, да можеш да свършиш всяка работа с нея. (с. 2/105)
Остава да се запознаете с вярата като принцип, та да разберете онова нейно проявление, което примирява всички противоречия в живота. (с. 25/105)
И тъй, вярата е един жив принцип на ума. Само чрез нея ще можем да узнаем всички тайни, които са вътре в природата. Знаем ли тези тайни ще можем да обновим живота си. Това няма да стане в 1, 2 или 10 години, но вътре в 100 години ще стане. И тъй, тези два принципа – любовта и вярата, трябва да ги съединим. Ние трябва да съчетаем силата на Духа, на ума, на Душата, на сърцето като стремеж на сърцето в подсъзнанието, като чувство на Душата в съзнанието, като сила на ума в самосъзнанието, и като принцип на Духа в свръхсъзнанието, и в това съчетание ще дойде новата мисъл, която може да ни обнови. (с. 34-35/105)
Вярвайте в Божественото, което всеки момент се проявява! Вярвайте в малката светлинка, в малката радост, която се проявява в душите ви. (с. 93/68)
МОЛИТВА
Молитвата е велико състояние на Душата, чрез която човек влиза в съзнателна, разумна връзка със съществата, които са завършили своето развитие. (6)
Молитвата е вътрешна необходимост за човека. Ако молитвата стане вътрешна необходимост за човека, той се моли естествено, без никаква принуда, без външно насилие. (46)
Молитвата е нагласяване на съзнанията на висшите светове. (102).
Молитвата е първият метод, чрез който ние започваме да изучаваме Божествения език. (63)
И тъй, когато се молите, забравете всичко във вас и около вас. Забравете часовника, забравете работите които ви чакат през деня, забравете и себе си и започнете да се молите. (38)
Когато се молите, вие трябва така да се съсредоточите, че да забравите всичко около вас; вие трябва да се пренесете с мисълта си толкова високо, че нищо да не ви занимава, освен молитвата. (57)
Истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително чувство и в Душата му – поне един малък подтик към възвишено и благородно действие. Ако молитвата остави в човека тия три неща едновременно, тя е реализирана вече, изминала е целия кръг. (88)
Като се говори за молитвата, подразбираме будност на съзнанието. Пробуждането на съзнанието започва с молитва. (88)
Значи първата запалка – най-силната, най-мощната в съзнателния, самосъзнателния и свръхсъзнателния живот, това е да се свържеш с Бога. (с. 71/5)
При съзнателната работа, религиозното чувство се развива и му служи като тил в живота. Тогава се хармонизират и всички останали чувства. Това хармонизиране влияе, както за развиване на съзнанието, така и за обработване на ума, който става по-гъвкав, по-пластичен. (с. 118/31)
Който иска да живее в новото съзнание, да си създаде характер, той трябва да влезе във връзка с невидимия свят... Още сега трябва да направите тази връзка, а не като остареете. (с. 80/34)
Когато човешкият Дух работи в съгласие с Божия Дух, всичко е на място. (с. 177/45)
Най-необходимото е яденето, най-приятното е музиката, а най-великото е молитвата, тя ни свързва с Бога, с туй вечното вътре в себе си, което ни дава смисъла. Пък молитвата е въведение на Божествения свят... Някой ще каже: „Защо трябва да се молим?“. Ще четеш туй въведение, за да разбереш вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот. (с. 56/59)
Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието в човека, т.е. събуждане на Божественото в него. И тогава, за каквото се моли и интересува човек, за това и Бог ще се интересува. (с. 38/90)
Човек трябва да се моли всякога! Под думата „молитва“ се разбира общение с Бога. Значи, такова общение човек всякога трябва да има. Защо? Защото Божественият живот у нас е непреривен и тогава не само на думи, но във всички положения в живота си, ние трябва да сме постоянно в общение с Бога... В молитвата влиза методът и на мисълта, и на чувствата, и на волята, но самата молитва, туй разположение на човека да се моли е вложено някъде по-дълбоко в Душата, отколкото в самата мисъл или чувства. (с. 5; 36/28)
И тъй, най-главното е: когато се моли човек, когато се приближава при Бога, едно от най-разумните същества, той всякога трябва да бъде готов да възприеме. (с. 6; 36/28)
Молитвата е необходима за възстановяване прекъснатите общения с Бога, в които хората изпадат. Молитвата е най-силното действие в живота на човека. Човек всякога трябва да се моли, за да бъде всякога в общение с Бога. (с. 6; 36/28)
Та като се молите, вие трябва да имате туй вътрешно преживяване. Молитвата е едно вътрешно преживяване, вътрешна връзка с Бога. Молете се и вие, за да бъдете в общение с Бога! Ако през целия си живот дойдете в съприкосновение с Бога само няколко пъти, тия няколко момента ще ви донесат неизчислими богатства. Този момент е най-великият, най-радостният и най-приятният в живота ви. Най-великото събитие в живота на всеки човек е, когато той има общение с Бога, с тази велика разумност! За туй всички трябва да се молите вътрешно. Без молитва човек не може да прогресира. Той може да има много знания, но без молитва не може да бъде циментиран, всичко в него бързо изчезва. Молитвата влиза в човека като един вътрешен импулс, като едно велико благо. (с. 10, 11; 36/28)
Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърцето си, и с мисълта си, да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш. (с. 72/44)
Най-малкото съмнение е в състояние да попречи на молитвата да стигне до определеното място. (с. 98/44)
Молитвата е акт на сърцето, не на ума. Тя принадлежи към особен свят. (с. 73/88)
Молитвата подразбира едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се моли.
Понякога човек не трябва да се моли, не трябва да смущава Божественото съзнание. – Защо? – Защото, или Бог е занят с нещо, и молитвите няма да стигнат до Него, или пък не трябва да се моли за неща, които утре ще му донесат разочарования и нещастия. (с. 74/88)
Когато се говори за молитвата, подразбираме будност на съзнанието. И тогава, всеки човек ще съзнае, че той живее за всички, и всички живеят за него. Първият момент на истинския, на съзнателния живот започва с молитва. Пробуждането на съзнанието започва с молитва. След пробуждане на съзнанието се проявява мисълта, после – чувството и най-после действието. Молитвата е личен акт. Човек се моли за себе си по свой вътрешен потик, а не за това, че хората го принуждават. Само човек може да се моли. Това значи: молитвата е достояние само на същества с будно съзнание... Няма по-красиво нещо от молитвата на човек, на когото съзнанието е пробудено. Този човек вече има правилна мисъл, правилни чувства и правилни действия. Не се ли молим правилно, нищо не можем да постигнем. Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувства и действа чрез нас. Това наричаме ние вдъхновение. Значи, човек трябва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите мисли, чувства и действия. (с. 93/88)
Молитвата, съзерцанието едновременно изразяват мислите, чувствата и желанията на човека. Те представляват връзка между Божественото и човешкото. Значи, молитвата и съзерцанието свързват човешкото и Божественото, двата противоположни полюса, в едно цяло. (с. 21/102)
Ако не разбираме тона на Божествения свят и ритмуса на духовния свят, ние не можем да се молим, не можем да имаме съобщения с възвишения свят. От това гледище молитвата е нагласяване със съзнанията на всички светове. Това нагласяване е подобно на нагласяване на струните на цигулката… Когато някой пита, защо трябва да се моли, то е все едно да пита защо трябва да свири. Човек трябва да свири, за да дойде във връзка със съзнанието на природата, във връзка в висшия свят.
(с. 80-81/102)
Молитвата е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия. Вие не можете да се свържете с природата, ако нямате в себе си онзи непреривен молитвен дух… В този смисъл, молитвата представя светлина и топлина, необходими за свързване на човешката Душа с Бога, с разумната природа. (с. 182-183/93)
Молитвата не спасява, но помага за пречистването на човека. (с. 17/68)
СТРАДАНИЯ
Страданията не са нищо друго, освен стремеж на природата към събуждане на съзнанието на човека. (с. 158/10)
Няма страдание в света, което да не е допринесло поне някаква малка придобивка към човешкото съзнание... Страданията представят естествен метод за повдигане на човешкото съзнание. (с. 171/10)
Някои хора страдат повече, някои – по-малко. Това зависи от степента на развитието на тяхното съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-интензивни са страданията му. Много хора с пробудено съзнание, в миналото са били бесени, изгаряни, но те са разрешили въпроса правилно, както житното зърно. Те гледали на смъртта като условие за посяване на новия живот. С тяхното пожертване животът им се вливал в окръжаващата среда. От техния живот се ползвали всички същества на земята. Нищо в природата не се губи. Следователно, енергията на човека, който се жертвува за общото благо, се влива в много същества, които възприемат новите енергии и ги разпространяват... Като умре, човек влиза в други хора и пак продължава да работи. В този смисъл, за съзнателния, за разумния човек смърт не съществува. Формата му може да се разруши, но съзнанието – никога. – Какво става със съзнанието? – Разширява се. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова повече се разширява... Страшно е, ако съзнанието на човека не е пробудено. Той пак не умира, но живее в тъмнина, в дълбок сън. За да извади човека от това състояние, природата му дава страдания. Чрез тях съзнанието се пробужда, и той започва да вижда нещата ясно. (с. 13, 14/13)
Защо идат страданията в живота? – За да се събуди Божественото в човека. (с. 163/50)
Страданията идат като условие за развиване на човешкия ум, за пробуждане на човешкото съзнание. (с. 30/69)
Често на известни места в Природата се събира вода, в която, ако не става непрекъснато вливане на ново количество чиста, прясна вода, се развиват отровни, миризливи газове. Тия места със застояла вода се наричат блата, локви. Водата на тия блата се отличава по това, че в нея се образуват жабуняци, а от гниенето на попадналите растителни и животински части започват да се развиват отровни газове. Ако не паднат дъждове или ако не дойдат бури и ветрове, които раздвижват тази вода, тя не може да се обнови и става разсадник на най-лошите болести за човека. Подобно нещо представляват и застоялите мисли и чувства у човека. Те го правят недоволен от себе си. Как ще се помогне на човека при това негово положение? Кой ще му дойде на помощ? – Висшето съзнание, което действува във великата разумна Природа, в тези случаи изпраща на човека някое голямо нещастие, за да го освободи както от жабуняците, натрупани върху него, тъй и от отровните миризливи газове, които се развили в него. Постоянно трябва да се работи върху хората! По какъв начин? – Чрез страданията. Те са онези спасителни за тях ветрове и бури, които раздвижват застоялите води в техния организъм и по този начин ги обновява. Върху кои хора работи висшето съзнание? – Върху тия, които са определени да възкръснат и да наследят Вечния живот. (с. 53, 54/101)
Страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го подготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използва. Страданието буди мисълта на човека. Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога. Права мисъл, будно съзнание е необходимо за човека, за да може да върви по своя път без отклонения. (с. 45/90)
Изобщо страданието е необходимо. За да прогресирате, непременно трябва да ви се даде нещо и после да ви се вземе. (с. 7; 29/28)
В Божествения свят на страданието се гледа като на един велик подтик, за да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние. След като си вървял дълго време през страданието, ще дойде радостта, ще се компенсира. След това радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините радостта и скръбта в едно и придобиете Божествения мир и спокойствие, да може да разгледате света без да се движите. Да не мислите, че туй сега ще стане. То е един велик идеал за всички ония напреднали души. (с. 21; 29/28)
Страданието е Божествен подтик... Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за вас. В него е науката.
(с. 21; 29/28)
На човека не се дават страдания и мъчнотии извън неговите сили. Всичко, което става в природата, е разумно. Следователно, страданията, които природата налага на човека, са според силите му. Дойде ли до положение да не понася страданията, човек изгубва съзнанието си. (с. 80/44)
Всички страдания и изпитания са необходими за пробуждане на човешкото съзнание. – Няма ли друг път, по който може да се пробуди човешкото съзнание? – За сега природата си служи със страданията, като метод за пробуждане на човешкото съзнание. Няма човек в света, който може да избегне страданията. И светиите и пророците минават през страдания. Техните страдания са по-големи от тия на обикновените хора. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда. Чрез страданията той ще изправи някои отрицателни черти на характера си. (с. 238/41)
Страданията са богатство за човека и го водят към пробуждане на Божественото съзнание. (с. 133/68)
Каквито страдания и изпитания да ви се дават в този път, те ще бъдат по силите ви. (с. 136/68)
Великите хора имат и са имали най-големи страдания, но техните страдания бяха осмислени, че и до днес още служат за поука на човечеството. Страданията на великите хора са необходими, за да ги доведат до пълна вътрешна връзка с Любовта, с Бога. (с. 136/68)
Страданията, това са условия за обработване на човешката Душа. (с. 69/61)
ЛЮБОВ
Космичната обич е един велик закон, който разпределя действията на всички сили в нашето съзнание тъй хармонично, че на всяко нещо, което създава, му дава и съответна храна, която му е необходима: на ума съответни мисли, на сърцето съответни желания, на волята съответни действия. (c. 32/73)
Влизането на човека в кладенеца, т.е. в ограничителните, в стеснителните условия на живота представя гъстата материя. Такава гъста материя обвива и човешкото съзнание. За да се пропука, за да се разкъса тази обвивка, тази черупка на съзнанието, трябва да дойдат на помощ влагата, светлината, новият живот – трябва да дойде и Любовта. Божията Любов ще дойде над тия условия като върховна сила и ще даде нова насока, ново направление на съзнанието. (с. 97/3)
Единствената запалка за разумната човешка Душа е да помисли, че Бог е Любов. (с. 70/5)
Ако само за момент човек възприеме и приложи Божията Любов, животът му ще се подобри, ще разбере нещата с нова светлина и съзнанието му ще се пробуди. (с. 135/50)
Дойдем ли до вярата, любовта и свободата, те се разглеждат като вътрешни, съзнателни процеси. (с. 156/50)
Колкото да е напреднал в духовно отношение, човек все се нуждае от нещо ново. Той трябва всеки ден да придобива по нещо ново, което се влива като струя в неговия живот, да го освежава. Кое е онова, което освежава и подмладява човека? Любовта. И днес хората любят, но вместо да стават по-млади, те остаряват. Защо? Защото методите и проявите на тяхната любов са стари. Старите прояви на любовта предизвикват пропукване на съзнанието. Дойде ли до тази любов, човек трябва да измени мисълта си, да започне да мисли за Бога. (с. 16, 17/45)
Човекът на любовта носи в себе си Божествена енергия, на която мъчно се издържа. Не е лесно човек да се справи с тази енергия. Ако е разумен, той ще черпи по-малко от тази енергия и постепенно ще я обработва. За да влезе във връзка с любовта, човек трябва да бъде умен.
Чрез знанието човек дохожда до познаване на Бога, човек се ползва вече от благата, които природата дава. (с. 179, 180/45)
Докато човек се освободи от материалните връзки, от връзките си със света, той много пъти трябва да умира и да възкръсва, много пъти трябва да се ражда и преражда. Онова, което може да освободи човека от неговата съдба, това е Любовта му към Бога, чрез която ще научи закона на служенето. (с. 82/101)
За да живее в любовта, човек трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина – основа на нещата. После той трябва да проявява живота си, който е вложен в него. И най-после той съзнателно трябва да прилага и към ближния си всичко, което е вложено в него. Няма ли това съзнание, той ту ще има добро разположение, ту ще го изгуби. (с. 84/44)
Една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека. Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познае Божествения живот. Този живот наричаме изгрев на слънцето. Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит. И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез. (с. 40,41/89)
Любовта посещава човека в момента, когато е сам, от всички изоставен и забравен. Когато мисли, че всичко с него е свършено, тогава, именно, човек ще чуе тихия глас на Великия, Който започва да му говори за ново, за светло бъдеще. От мъртъв, той възкръсва, излиза от студената обвивка на безлюбието и влиза в любовта, носителка на живота. Дойде ли до този момент, човек става гениален, започва да твори в областта на музиката, художеството, изкуството, науката и т.н. (с. 32/89)
Любовта е ключ на съзнателните движения. Любовта е сила, която събужда човешкото съзнание. (с. 83/102)
Когато човек мине през любовта на подсъзнанието, на съзнанието и свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за любовта. Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Тя организира частите му и го връща към живот. Това, което връща човека към живота, който той е изгубил, е любовта. (с. 335-336/106)
Любовта стопява всичко. Тя се проявява като импулс, като светлина за ума и съзнанието на човека. (с. 23/93)
В проявлението на любовта между хората и животните съществува само тази разлика, че когато любовта се проявява в животните, съзнанието у тях се пробужда мигновено и после пак загасва. А когато любовта се пробужда у човека, съзнанието се проявява и задържа за по-дълго време. Следователно, проявлението на любовта зависи от пробуждането на съзнанието. (с. 246-247/62)
Като говорим за новото разбиране на Любовта, имаме предвид проявите в различните съзнания. Тя се проявява в съзнанието по един начин, в самосъзнанието – по друг начин, в подсъзнанието – по трети, и в свръхсъзнанието – по четвърти начин… Характерна черта на Любовта е, че тя уравновесява силите в човешкия организъм. Дето влезе Любовта, там противоречията изчезват. Който обича, той е досетлив, той има силна интуиция. (с. 62/54)
УПРАЖНЕНИЯ
Като пишете върху зададената тема: „Разлика между Дух и Душа“, спрете се известно време върху думите „Душа и Дух“ и помислете малко. Те ще хвърлят светлина в съзнанието ви и ще напишете нещо самостоятелно. Тези думи са идейни, те носят светлина в себе си. Като произнесете думите „Душа и Дух“, няколко пъти, спокойно, тихо, при думата „Душа“ ще почувствате под лъжичката си особена топлина, особена мекота и ще изпитате желание да помилвате всичко, което се намира около вас. Като произнесете думата „Дух“, ще изпитате особена сила, особена активност. Думата „Душа“ произвежда мекота, а думата „Дух“ – сила. Думата „Душа“ произвежда вътрешно разширяване към даден център, а думата „Дух“ – разширяване навън, с желание да се завладее светът. Това са преживявания, които ще имате от произнасянето на думите Душа и Дух. (с. 127, 128/3)
Кажете си: Аз съм Дух. Като кажете тази дума, ще усетите, че във вас се влива едно течение на сила, на активност, с желание да излезе навън. При произнасяне на тези две думи, ще се образуват две течения: едното иде отвън, минава през главата и слиза в симпатичната нервна система. Другото течение излиза от симпатичната нервна система, минава през сърцето и оттам се разпростира в главата. При произнасянето на думата „Душа“, теченията идат отгоре и проникват вътре в организма, при произнасянето на думата „Дух“, теченията вървят по посока отвътре навън. Като знаете това, вие трябва правилно да регулирате енергиите на вашия организъм. (с. 128, 129/3)
Като станете сутрин, не бързайте да започнете работа! Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисълта си към центъра на земята, да възприемете нейната енергия, после отправете тази енергия към центъра на слънцето. След това пак отправете мисълта си към центъра на земята и т.н. Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре-надолу. Най-после застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, Който ви е пратил на земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с неговото съзнание и благодарете Му – не на думи само, но от дълбочината на Душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумните същества по света, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благородни условия за развитието ви. (с. 154, 155/4)
Който спи правилно, подобрява състоянието на сърцето си. Доброто състояние на кръвообращението предполага и добро храносмилане, с което се доставя градивен материал за тялото. Като спи и се храни добре, същевременно човек работи добре и съзнателно. (с. 68, 69/25)
Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра на носа си и поемете въздуха през лявата ноздра. След това затворете и лявата ноздра, като задържате въздуха известно време в дробовете си. После отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете тези упражнения за дишане, като се свързвате с Божественото съзнание. (с. 28, 29/42)
Да имаш съзнание, значи да имаш различни цветове, с които да си служиш. Цветът е пасивна, а не творческа, съграждаща сила. Дойде ли човек до някакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попаднал в гъста материя. За да излезе от това състояние, той трябва да внесе в себе си известни цветове, като мощни сили, с които да разчисти съзнанието си, да се освободи от своите криви разбирания. (с. 48/67)
Заспиването на човешкото съзнание не е нищо друго, освен помрачаване, заоблачаване на съзнанието, вследствие на което се забелязват известни промеждутъци, празнини, през които нахлуват и злините, и добрините. Изпаднете ли в такова състояние, което някои наричат летаргия, задръжте в себе си мисълта, че Бог е във вас, и след няколко часа ще се събудите. Ако не поддържате тази мисъл в ума си, никой не може да ви разбуди от това състояние. Някой казва: От мене човек няма да стане. Кажете ли си така, вие се намирате под закона на внушението. Напротив, на всяка подобна мисъл вие трябва да въздействувате с положителна. (с. 80, 81/69)
Всички външни форми в човека се дължат на известни промени, които стават в умствения свят. Най-първо се явяват в подсъзнанието, после в съзнанието, и най-после в свръхсъзнанието, а съзнанието е едно преходно състояние. Щом дойде съзнанието във вас, вие ще виждате само своите грешки... Ако една идея турнеш в подсъзнанието си, тя ще се сбъдне; ако я турнеш в съзнанието си, няма да се сбъдне. Направете един опит. Съзнателният живот разваля: той е онзи, който носи чука и постоянно троши камъни, приготовлява материали. И затуй в окултната наука и умните хора казват, че трябва да мълчим, т.е. да живеем в подсъзнанието, много да не говорим. То е една философия – да не бъде твоето самосъзнание безполезно. Защо? – Ако ти станеш толкова самосъзнателен, че постоянно да се самоосъждаш, трябва да знаеш закона: да минеш в свръхсъзнанието. (с. 264, 265/59)
МУЗИКА
Мелодичните и хармоничните гами се менят, защото в тях има инволюция и еволюция. Естествената гама е основа и на хармоничната, и на мелодичната гама. Тя е за съвършени и напреднали същества... Източните народи си служат с мелодичните гами, западните – с хармоничните. Бъдещото човечество ще си служи с естествените гами, тези гами действуват не само на ухото, но и на съзнанието на човека. (с. 54/21)
Можем да кажем, че музиката е необходима за ума, за Душата и за съзнанието на човека. Тя разширява съзнанието, подига Духа, облагородява Душата и помага на мисълта. (с. 280/17)
При пеенето, съзнанието всякога прониква. Не можеш да пееш, докато не обикнеш, докато не съзнаваш. (с. 5; 8/28)
Музиката взима участие в организираната човешка мисъл, а оттам и в организиране на новото тяло. В живота музиката играе роля като лечебно средство и като средство за спояване на частите на едно цяло. (с. 224/93)
Музиката повдига вибрациите на човешкия организъм, а от друга страна събужда жизнените сили. Музиката е храна за Душата. Ако със ставането си от сън човек вземе правилен тон в съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието си, всичките му работи ще вървят добре. (с. 225/93)
ИСКРЕНОСТ
Щом направите някаква погрешка, нито я намалявайте, нито я увеличавайте, но констатирайте я пред Душата си както е, както и природата я констатирала. Тази искреност спрямо Душата ви е необходимо условие за развиване и пробуждане на съзнанието ви, да схващате нещата правилно, без никакво увеличаване или намаляване. Под думата „Душа“ разбирам Божественото начало в човека, висшата му проява на физическия свят. (с. 92/1)
ТЪРСИ МЕТОДИ
Първо, ще намерите методи в своето съзнание, подсъзнание и само като приложите тия методи в живота си, ще намерите своята сродна Душа, и като я намерите, двамата мълком, тихо ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света. (с. 288, 289/59)
ПРОГРАМА
Всеки ден, всеки час в живота има своята програма; ние трябва да завършим тази основна работа на деня, от която зависи нашия прогрес. (с. 33/58)
СТРЕМЕЖ
Стремежът на Душата определя положението на човека. От стремежа зависи как Бог ще погледне на човека. (с. 144/70)
ИЗУЧАВАЙ СЕБЕ СИ
Сега, аз ви желая като ученици да изучавате себе си, да придобиете нова светлина в съзнанието си. Тия, които прилагат новите разбирания в живота си, са пред прага на Царството Божие. (с. 67/101)
НАМЕРИ ДУШАТА СИ
Когато човек иска да намери Истината, той трябва да се обърне към Душата си, ... за да събуди деятелността на своя организъм. (с. 68/66)
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗЛИШНОТО
Искате ли да излезете от относителното разбиране на живота и да влезете в абсолютното, вие трябва да изхвърлите всичко излишно от себе си. Остане ли излишното в Душата ви, то произвежда спор и противоречия. (с. 163, 164/45)
ЧИСТОТА
Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята. За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира. За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони. Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползва от енергията на чистотата и става чист във всяко отношение. (с. 113/70)
ПАЗИ СЕ ОТ ПОДПУШВАНЕ
Силата не е в човешкото съзнание, но в живота, който излиза от Бога и се втича в човека. Като знаете това, внимавайте да не се подпушите, да затворите пътя за Божественото в себе си. (с. 269/46)
ПРАВА ЧИСТА МИСЪЛ
Човек трябва да дойде до съзнание да благодари за всичко. Дойде ли до това съзнание, той се е подигнал над обикновения живот, над обикновените условия. Днес от всички хора се изисква права, чиста мисъл. Каквото да се случи в живота им, те трябва да имат будно съзнание, да пазят чистотата на своята мисъл. Като живее на земята, човек неизбежно ще се натъква на лоши мисли, които идат отвън, или пък се зараждат в самия него, но ако съзнанието му е будно, той лесно може да се справя с тях. Не е въпрос да пъди нечистите мисли от себе си, но да им даде нещо, с което да ги задоволи. Щом ги задоволи, те сами ще си отидат. (с. 277, 278/45)
Чувство без мисъл, без светлина, внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път. (с. 322/45)
БЪДИ СВОБОДЕН
Не трябва да правите връзки, които ще ви причинят ненужни страдания. Те ви спъват. Има едно несъзнателно спъване. Всеки един от вас трябва да бъде свободен, да може Божественият Дух в него да расте и да се развива… Има известни правилни отношения. Свързвания не трябва да има, докосвания трябва да има, но щом дойде законът на мисълта, всеки един трябва да бъде раздалечен, да има известна дистанция, за да може нашето съзнание свободно да манипулира. (с. 30/27)
ПРИЕМАЙ СВЕТЛИНАТА И ТОПЛИНАТА
Законът на вярата е път, съединителна нишка, по която мислите и чувствата слизат от Божествения свят, за да се реализират на земята… Каквото са слънчевите лъчи за човека на земята, такова нещо представят Божествените мисли и чувства за ума и за сърцето му. Ако слънчевите лъчи не проникват в човешкото тяло, човек не може да прояви никаква разумна дейност. Слънчевата светлина и топлина крият в себе си висша разумност, от която съзнанието се развива. (с. 266/93)
НЕ СЕ СМУЩАВАЙ
Кой каквото ви каже да не ви смущава. Потопете се в Божественото съзнание и забравете всичко, което са ви казали. (с. 189/52)
СЛУШАЙ БОЖЕСТВЕНОТО
„Слушайте него!“ Кого? – Божественото вътре във вас. То е, което създава характера. Човек, в какъвто и да е смисъл, който се лишава от своето Божествено, изгубва смисъла на живота. (с. 126/60)
ЧУВСТВИТЕЛНОСТ
Ще кажете, че духовният човек е много чувствителен. – Това е неизбежно. Аз говоря за тази чувствителност, която има отношение към съзнанието. Колкото по-чувствителен става човек, толкова повече и съзнанието му си пробужда. Колкото по-съзнателен става той, толкова повече се увеличава и светлината му. С увеличаване на светлината, увеличава се и любовта, чрез която човек се домогва до методи за правилното разрешаване на своите задачи. (с. 132/82)
ВЛИЯНИЕТО НА МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
Както изучавате влиянието на различните храни върху организма си, така трябва да изучавате влиянието на мислите върху ума си и на чувствата върху сърцето си. Да може човек да се справя със своите мисли и чувства, това значи, да е постигнал нещо положително. Външно човек може да се показва тих и спокоен, като че нищо не е изгубил, а вътрешно да се усеща отмалял, неразположен. Това е състояние на обиране. (с. 97/42)
ВЪЗПИТАНИЕ НА ВОЛЯТА
Спиш ли, ядеш ли, работиш ли, всичко ще вършиш разумно. С възпитание на волята си трябва да започнат всички – и стари и млади. Законът е един и същ и на земята, и на онзи свят. Ако си разбрал съня, яденето и работата на земята, и там ще ги използваш съзнателно. Разумният човек е с пробудено съзнание; той не спи, а почива. (с. 35/25)
ВОЛЯ
Ако разумното Слово не проникне в човека, не стане негова плът и кръв, той не може да прояви доброто в себе си, не може да бъде духовен. Мощно нещо е Словото! Мощна е и човешката мисъл! Достатъчно е човек да приложи съзнателно, с вяра мисълта си, за да опита силата . Затова е нужна воля. Чрез мисълта се лекували хора от неизлечими, страшни болести. Повярва ли в силата на мисълта, човек може да прави чудеса с нея. Има такива случаи в живота. Запример, болен, който лежал 10-12 г., повярва в силата на мисълта, казва, че ще стане от леглото си и става. Това значи да направи човек преврат в своето съзнание, в психиката си. Обаче, за това се иска силна воля, без никакво колебание. Кажете ли нещо, две мнения не трябва да има.
(с. 69, 70/25)
Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. (с. 89/25)
ВЪЗДЪРЖАНИЕ
Човек трябва да се въздържа от неестествени неща, които предизвикват пропукване на съзнанието. Истинското въздържание е вътрешен процес. Това въздържание наричаме самообладание. Да се владее човек, това значи, да е разбрал смисъла на живота, да е познал Божиите пътища, да е познал проявите на любовта. Който е развил самообладание, той гледа на всички прояви на любовта с уважение, независимо от това, дали се отнася до любовта на бръмбара или до любовта на човека. Във всяка проява на любовта той вижда Божественото, проявено в малка или голяма степен. Различието се заключава само в степента на съзнанието. (с. 13, 14/45)
НОВ МОРАЛ
Новият морал се отнася към съзнанието на хората. Те трябва да имат предвид, че са служители на Бога и всичко, което вършат става пред Неговото лице. (с. 92/33)
СВЕЩЕНА ИДЕЯ
Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото. Те само се проявяват чрез тялото. Мислете върху този въпрос, за да се освободите от заблужденията си. Докато имате заблуждения, вие се намирате в положение на хипноза, която държи съзнанието ви в сънно състояние. За да бъдете свободни от тия състояния, вие трябва да имате в себе си велика, свещена идея, която носи живот. (с. 30/4)
ДОВОЛСТВО
Недоволният е стар. Като прави погрешки, съзнанието му се помрачава, той става недоволен и преждевременно остарява. Младият е всякога доволен. (с. 94/15)
Единство на съзнанието и връзка с Божественото съзнание са закони, чрез които човек се освобождава от недоволството. (с. 95/15)
ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ
Ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си, да влизат слънчеви лъчи, да го осветяват. Слънцето оказва влияние върху кръвообращението, дишането и мисълта на човека... Има и друго слънце в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена. Някои го наричат Божествено начало в човека, други – светла идея и т.н. (с. 255/17)
ДАЛЕЧ ОТ СВЕТА
Сегашните хора трябва да поставят съзнанието си далеч от житейското море. Както вълните на морето заличават всичко написано на морския бряг, така и житейското море заличава всичко написано в човешкото съзнание... Вълните на морето не трябва да се блъскат в съзнанието ви, те заличават всичко, което пишете. За да не става това, стойте далеч от морето. С други думи казано: Не привличайте света близо до сърцето си. (с. 38/18)
ПО ПЪТЯ НА АБСОЛЮТНОТО
Вие можете да бъдете помежду си приятели и да живеете в хармония, само ако изпълнявате закона на абсолютната Любов, на абсолютната Мъдрост и на абсолютната Правда. Те са общи за всички, няма изключения за никого. Законът там е абсолютен. Човек трябва да върви по пътя на абсолютното, а не по пътя на относителното и преходното.
В абсолютния свят има само едно мнение за нещата, а в относителния – много мнения. Разумният свят е място на ред и порядък, място на дисциплина. Там не стават насилия, както на земята; там законите не са писани на книга, а в ума, в сърцето, в Душата или в Духа. И всеки ги изпълнява, според степента на своето развитие. (с. 39, 40/25)
ВЕЛИКО БЪДЕЩЕ
Светлина, топлина и свобода са три елемента, които всяка Душа трябва да има. Чрез тях човешката Душа се свързва с разумните същества. Трябва да дойдете до съзнание, да разберете, че пред вас стои велика наука, велико бъдеще, към които трябва да се стремите. Човек трябва да проникне във възвишения свят, за да разбере какво представя неговата наука. (с. 136/25)
УСЛОВИЯ
Ученикът е винаги пред лицето на Господа, затова трябва да внимава, да не се разсейва. Умът му трябва да е съсредоточен, да не губи правата посока на движение. Ум светъл, сърце топло и силно, разумна воля са условията, при които ученикът може да се домогне до вътрешни опитности. Това значи присъствието на Духа в човека, Който ще го научи на всичко, което е необходимо за него. (с. 153, 154/25)
ЗАКОНИТЕ НА БИТИЕТО
Който иска да се приближи до Бога, да придобие истинско знание, което ще го направи щастлив, трябва да спазва великите закони на Битието, върху които почива сегашното развитие на човека. (с. 159/25)
БЕЗКОРИСТИЕ
Съзнанието на хората трябва да се повдигне, да се проникнат от мисълта да служат безкористно. По този начин ще се домогнете до истината. (с. 365/25)
СТЕМЕЖ КЪМ ДОБРО
В съзнанието на човека трябва да има непреривен стремеж към правене на добро. Този стремеж ни свързва с Бога. (с. 105/32)
САМОСТОЯТЕЛНОСТ
Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си. (с. 325/45)
ПАЗИ ДОБРИТЕ УСЛОВИЯ
Не се ли държи здраво за Божественото в себе си, човек постепенно губи светлите лъчи на изгряващото слънце от очите си, докато един ден изгуби всичките лъчи и в съзнанието му настава мрак и тъмнина. Защо? Изгубил е добрите условия на живота. (с. 249/46)
КАЧВАНЕ
Когато се натъкне на някаква мъчнотия в сърцето си, за да я реши правилно, човек трябва да се качи в ума си, да влезе в по-рядка среда, дето препятствията са по-малки. (с. 173, 174/42)
РОБСТВО
Всяко желание, което не е в съгласие с човешкото сърце, също го заробва. За да не изпадне в робство, човек трябва да отхвърли от себе си всички желания и мисли, които не са в съгласие помежду си. (с. 174, 175/42)
ПЪРВИЯТ БОЖЕСТВЕН МОМЕНТ
Помнете: в живота на всеки човек е важен първият момент, когато се пробужда съзнанието му. Този момент наричаме „изгряване на слънцето в човешката Душа“. Може ли човек да улови първия лъч на своето изгряващо слънце, всички работи се нареждат добре. Пропусне ли този момент, колелото на живота продължава да се върти, и той трябва да чака цели 24 часа, докато дойде неговият изгрев. Изкуството се заключава в това, да хванеш първия Божествен момент на изгряващото слънце. Който хване този момент, той е благословен от Бога. Не го ли хване, той е скъсан чувал, или пробита стомна. Каквото сипеш в него, всичко излиза навън. (с. 134/49)
Всички хора имат желание да уловят Божествения момент, но рядко успяват. Три момента има през деня, когато човек може да улови Божественото: сутрин, на обяд и вечер. Най-добрият момент е сутрин, т.е. когато Божественото съзнание на човека се пробужда. Този момент наричаме „зазоряване или вечна пролет на човешката Душа“. Моментът за пробуждането на съзнанието е толкова кратък, колкото е кратка вечността. Човек всеки момент се разтваря и разширява. Опасно е, ако човек се стреми да постигне това изведнъж и после да спре. Не, пробуждането на съзнанието е вечен процес. (с. 134, 135/49)
БОЖЕСTВЕНОТО СЛОВО
Чистият въздух и чистата храна поправят и подмладяват човека. Божественото Слово е чистият въздух и чистата храна за човека. Приемете ли това Слово, вие ставате мощни. То произвежда преврат в човешкото съзнание. Когато Любовта, Мъдростта и Истината посетят човека, той започва да се отнася със свещен трепет към всичко, което Бог е създал. (с. 142/49)
БОЖЕСТВЕНИЯТ ЖИВОТ
Да пробудиш една Душа, значи да предизвикаш в нея желанието да се говори за Божествения живот, за великото в света, и тя да иска да направи опит в това отношение. Направи ли човек и най-малкия опит в това направление, той ще го доведе до Божественото в него. (с. 161/65)
СЪБЛИЧАНЕ
Когато не чувате Божия глас, причината седи в това, че сте облечени в много дрехи, които се явяват като препятствия в живота ви. Премахнете ли тия дрехи, препятствията, веднага ще се свържете с Божественото съзнание. (с. 82/101)
ЖЕРТВА
Жертвата е само закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона на жертвата. Самопожертването е само закон да възстановим своята първоначална чистота и след като я придобием, ще имаме основание да видим Бога, а след като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първия ден на нашата еволюция, деня на изгряването на слънцето. Това слънце като грее хиляди години в нас, ще издигне Душата до оная висота, на която е била преди да се разбие нашият кораб. (с. 278/59)
С жертвата се придобива чистотата, с чистотата се туря основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на Душата, нейният живот. (с. 278/59)
ДЪЛБОКА ЖАЖДА
Бог има отношение само към ония души, в които има едно дълбоко желание, една дълбока жажда за учене, едно непреодолимо желание да Го познаят. Такъв човек ще преброди целия свят, ще обърне земята и казва: ще намеря Господа! Господ може да го зарови в центъра на земята, но той ще Го намери. Толкова силно е желанието на Душата – да намери Господа. Няма сила в света, която може да спъне човека. (с. 5; 31/28)
Ý
* Жидко – течно (бел. ред.).
** Бой – ръст, височина (бел. ред.).
Умствени способности:
1) наблюдателност
I 2) памет
3) разсъждение
Лични чувства:
1) разрушителност
II 2) себесъхранение
3) лични чувства
4) егоизъм
1) индивидуални чувства
III 2) тщестлавие
3) общителност
Морални чувства
1) любов към Бога
IV 2) милост и съвест
3) вяра
4) надежда
Семейни чувства:
1) любов към дом
V 2) полови чувства
3) приятелство
Обществени чувства:
1) приятелство във висш аспект
VI 2) отношение към род и родина
3) дълг и отговорност
Общочовешки чувства:
1) хуманизъм
VII 2) широта на разбиранията
3) обич към всички
4) жертвоготовност