Вечният покой е велико постижение

Истинският покой идва, когато Пракрити и Пуруша (материята и съзнанието) се забравят.

Трябва да развивате предаността на сърцето си, за да имате успех в медитацията.

Когато съзнанието насочи своето внимание към прана, тя затихва и двете се сливат в самадхи.

Когато Пракрити и Пуруша се съединят в тишина, това е известно като йогически сън (йоганидра).

Изяснете си, защо и по какъв начин това съзнание е илюзия. Опитът на възприемащия изчезва заедно с възприемащия.

Чувството „аз се събудих“ и виждането на света започват едновременно.

„Сахаджа“ означава „естествен“. Според мъдреците, истината е естественото, първичното, докато незнанието е конструирано от мисълта.

Живейте в настоящия момент, защото в него е положен печатът на „Аз съм“.

стр. 248

Насочвайте вниманието си към целта да реализирате Брахман.

Заради това неправилно отъждествяване с тялото вярвате в съществуването на грехове и заслуги и се считате жертва на обстоятелствата.

Погрешно е даже да считате, че сте човек.

В действителност, вие сте чисто Съзнание.

Вие не сте нито този, който живее, нито онзи, който ще умре.

Огънят на знанието е най-великият от трите вида огън.

Вашето виждане и знание трябва да станат едно.

Благодарение на съзнанието имате различни потребности и заради това се налага да полагате някакъв труд.

Ще се освободите от всички проблеми, когато осъзнаете, че не сте тяло, а безтелесно съзнание.

Вашият истински живот е този, при който сте осъзнати и това трябва да го знаете със сърцето си.

Живейте без очаквания и тогава няма да има никакви привързаности.

стр. 249

Знайте, че в действителност, нямате никакви потребности.

Вашата истинска природа винаги е пълна и цялостна. Не я безпокойте със своя ум.

Нашето въображение няма нищо общо с Реалността.

Вашето вътрешно величие си остава незасегнато от вашето невежество.

Да правите нещо или да не правите нищо, не зависи от вас. Действията се случват, когато е необходимо.

Ако се укорените в истинското Аз, всички ваши желания изчезват.

Истината няма нито вкус, нито чувство за битие.

С умиротворението на прана Себереализацията е неизбежна, така че за своето духовно благополучие почитайте и умиротворявайте своята прана. Тогава почитането на истинското Аз възниква спонтанно.

Вашата привързаност към „мене“ и „моето“ не ви позволява да познаете Себе си.

стр. 250

Най-радостното време за Мъдреца е когато прана напусне тялото.

С очите си виждате Луната, но какво виждате между тях? Това е пространството, което не може да го видите. Точно по същия начин вашата собствена светлина, която ви позволява да виждате, сама по себе си е невидима. Причината за това е, че те са едно цяло.

Преди да се родите, вие не сте знаели за своето съществуване, тъй като сте съществували като вечен, пребиваващ в покой Абсолют.

Битието ви е качеството сатва-шакти на вашето тяло от храна.

Този, който осъзнае, че Гуру пребивава в неговото или нейното съзнание, се освобождава още в този живот.

Истинското самоотдаване е да живееш така, сякаш нямаш тяло.

Помнете, че вашите действия, такива като хранене, слушане, и т.н. в действителност не са ваши, а са действие на прана в присъствието на вашето съзнание.

Ако липсва вяра висшето знание не може да бъде предадено.

стр. 251

Да бъдеш Себереализиран, означава да постигнеш най-висшата святост.

Кой е Бог? Бог означава пълно удовлетворение

Любовта е неосъзнато знание за „Аз съм“, безформено, вън от касти и вероизповедания. Чистото качество сатва – това е любовта, благодарение на която усещате своето съществуване.

Джняни не е съперник на никого, поради което в Него отсъства насилието, завистта или ревността.

Какво означава да предложиш себе си на Брахман? Това означава: каквото и да е възникнало, каквото и да сте видели, в действителност то не съществува. Онзи, който знае това, е Джняни.

Седящата ви поза трябва да бъде не само поза на тялото, но и на съзнанието.

Това, което се вижда без използването на нормалното зрение, е правилно.

„Аз Съм Вечен“ – това е истинското знание.

Вие може да осъзнавате само онова, което се променя.

стр. 252

Неизменното не може да попадне в полето на възприемане от съзнанието. То е Вечно и в него отсъстват каквито и да е качества, поради което то е отвъд пределите на разбирането.

Всички потребности се съпровождат от тялото и си отиват заедно с него.

Каквото и да правите, то е нещо непостоянно и не е важно колко време ще продължи.

В действителност вие не сте този, който казва, че е разбрал нещо или че не го е разбрал.

Който знае какъв е, няма да критикува никого.

Докато притежавате име и форма в съответствие с трите качества, вие нямате пряко знание за Себе си.

Заради отъждествяване с тялото си вие нападате словесно другите.

В действителност, съзнанието е едно и също във всички живи същества и то е толкова свято, колкото и Бог.

Дръжте се като Бог, т.е. като човек без лоши качества.

стр. 253

Мисълта „Ти си“ е душата на този свят. Винаги помнете това.

Всичко протича вътре в Бога и благодарение на Бога. Вие нямате абсолютно нищо общо с това.

Помнете думите на Гуру двадесет и четири часа в денонощието – това означава да сте единен с истинското Аз.

Светските знания възникват от думите. Ако не знаете кои сте, съществува ли за вас света? Има ли Слънце или Луна?

Вие се възприемате като висок само няколко фунта, затова не може да си представите величието на своето съзнание.

Вашето съзнание е извън пространството

Цялото пространство е светлината на съзнанието.

Вашето съществуване не зависи от концепциите и спокойно може да живеете и без тях.

Там където добродетелите и всички смислови разсъждения достигнат до своя край, там става дума за Парамартха (висша действителност, висша истина).

стр. 254

Йога означава единство, а този, който го постигне – йогин.

Преживяването „това е светът“ се появява след чувството „Аз съм“, следователно светът не е нищо друго, освен думи.

Всичко съществува благодарение на думите, затова се освободете от тях. Отхвърлете „мене“ и „мое“ и медитирайте.

Не може да придобиете неизменен покой без истинско знание за своето мъничко съзнание.

Тази Вселена произхожда от невежеството, в което тя отново се разтваря.

Тези, които твърдят, че притежават знание, са невежи.

Знайте, че всички жизнени дела са фалшиви и вярвайте, че това знание ще ви освободи от вашите проблеми.

Прилагайте вивека, за да разберете чия е светлината, в която възниква всичко и защо и как се случва всичко това.

стр. 255

Идентификацията с тялото трябва да напусне вашето съзнание и тогава всичко останало ще си дойде на място.

Концепцията „аз съм тяло и медитирам“, трябва да бъде преодоляна.

Така както всички златни орнаменти са направени от злато, така и всички думи са направени от „аз“ и „аз съм“.

Милостта на Гуру означава пробуждане на съзнанието.

Вие трябва да докажете учението на Гуру чрез собствената си реализация.

Предани са онези, които сияят в своето знание за истинското Аз.

Мъдрият човек не се интересува от разговори и от действия.

Пустото пространсво е Светлината на великия Бог

Истинското Аз не се влияе от вашите действия.

Всички живи форми са въплъщение на Бога.

стр. 256

Какъв е полът на светлината – мъжки или женски? Всичко е съзнание.

Вашата светлина е Светлината на Бога. Същата светлина присъства и в камъка, но безмълвно, докато във вас тя е много по-изразена.

Параматман означава „Самия Аз, Аз самия“ – Той е нашата истинска природа и даже Бог Го почита.

Това, което изгрява и залязва, се потапя в Параматман.

Може да опишеш преживяванията, но не и преживяващия.

Когато думите затихнат, даже имената на Бога губят своя смисъл.

Да знаем как съществуваме, означава да имаме знание за Себе си.

Този, който вярва в съществуването на смъртта, е невежа.

Да чувстваш, че страдаш от това или онова, е невежество.

„Садху“ означава нашето собствено, древно, безвремево, чисто и истинско Аз.

стр. 257

Съзнанието в тялото е единно с целия свят, поради което всичко трябва да се почита като Бог.

Когато тялото си отиде, Аз-ът не идва и не си отива.

Безкрайното не усеща битието, или „Аз съм“.

Ако се считате за извършител на каквото и да е, това остава в паметта.

И знанието и невежеството са просто първични илюзии и затова са лъжливи.

Когато идеята за съществуване се осъзнае като безмислена, не остава място за каквато и да е промяна на ума.

Ако аз не съществувам, какво може да съществува?

След Себепознанието съзнанието за „аз“ не може да се запази. Няма да осъзнаваме даже неговото отсъствие.

Когато знаете, че нямате нищо общо с този свят и с неговите създания, вие по един естествен начин ще останете безучастен.

Да отхвърлиш тялото и да останеш жив – това е същото като да ходиш по острието на бръснача.

стр. 258

Невежеството, наречено дълбок сън, поддържа всичко.

Увереността, че „аз зная много“, е невежество.

По време на дълбокия сън, вие сте чисто невежество и това невежество е самия сън.

Съществуване, което осъзнава себе си, е Брахман, а съществуване, което не осъзнава себе си, е Парабрахман.

При липсата на невежество – къде е знанието?

Има знание само когато има невежество.

Вярата в „Аз съм“ е форма на Гуру и Той е във вашето сърце.

Вашето съзнание е нозете на Гуру, или Хари. Това е сиянието на Бога.

Великата мантра, давана на всеки от вас – това е името на Брахман и това сте вие самите в действителност. Когато повтаряте тази мантра, вие призовавате Него.

Ако през цялото време осъзнавате своето съзнание, вашето поведение и привички ще се променят към по-добро.

стр. 259

Важно е да не контролирате поведението си, а да го осъзнавате.

Животът ви трябва да има цел и нека тя не е случайна.

Вярвайте, че думите на Сатгуру са вашата единствена ценност и че трябва да осъзнаете тяхната истинност. Всички останали духовни практики не са толкова важни.

Променете своето разбиране, а не своите действия.

Трябва да ви е съвършено ясно, че сте безтелесни и всичко се проявява във вашата светлина. Това, че не можете да видите тази светлина е нещо абсолютно нормално. Всяка светлина е невидима, но тя прави видими останалите неща.

Безтелесното е същевременно безвремево и то не принадлежи към никаква каста, няма никакви грехове, нито добродетели.

Пространството е неопетнено, но вие сте по-чисти от него.

Радостта е достъпна за чувствата, но Аз-ът е отвъд тях.

стр. 260

Развлеченията носят наслада, но не и покой, който изпитваме по време на дълбок сън.

Истински си почивате само ако успеете да забравите за всичко.

Когато убедеността ви в собственото Аз се усили, вашия ум ще се страхува да се разсее и вниманието ви ще стане еднопосочно.

Нито една Богиня или Бог няма индивидуална форма.

Променете разбирането си, защото нищо не зависи от вашите действия.

Има погрешни разбирания, но помнете, че вие сте този, който знае това.

Милостта на Гуру се проявява в способността ви да отдадете себе си на Него чрез вивека.

Вашата бедност се определя от вашите потребности. Това е резултата от забравата на Себето.

За Джняни няма нито лошо, нито добро, нито правилно, нито неправилно.

Строго погледнато, няма нищо, което да е неправилно, но индивидуалната душа се стреми нещо да поправи, за да може да преживее и да отиде отвъд пределите си. Това е безполезно.

стр. 261

Концепцията за преминаване отвъд ще се запази, докато има невежество.

Има само Мая и вие трябва да се избавите от Нея, почитайки Я като Богиня, или Брахман. Когато Тя си отиде, външното поклонение също си отива.

Отиде ли си невежеството, знанието също си отива.

Когато съзнанието се почита като Бог, невежеството бива разкрито и знанието не остава.

Преди появата на тялото ви, вие сте нямали съзнание. Съюза на това състояние с възникналото съзнание – това е истинската Йога.

Знаещият това надхвърля съзнанието.

Във вашето съзнание виждате отражението на този свят.

Стремите се към наслаждения, но помнете, че те винаги се съпровождат от болка.

В действителност, индивидът няма форма.

стр. 262

Медитацията върху другите, включително и Брахмафева (индуиски светец), не е медитация. Медитацията може да бъде само върху Себе си.

Трябва да се познае истинската същност на тялото, която няма индивидуалност.

Когато захарта се разтвори в устата, остава сладостта, която, поради липсата на форма, не може да се види.

Вярата, че ние сме някой, трябва да бъде осъзната като лъжа.

Каквото и да се случи, то е подвластно на времето.

Така както вашето детство си отива, когато пораснете, така и идентификацията с тялото отпада след Себереализацията.

В действителност има Бог, защото ние съществуваме – когато отсъстваме, Него го няма. По същия начин ние не може да съществуваме, ако Той отсъства.

Ние имаме спомен за много сънища, но кой от сънищата е първичен? Първичният сън е „Аз съм“.

По време на дълбок сън вие не осъзнавате, че спите. Това става след като се събудите, но не може да се видите като спящ. Точно същото е и Мая – тя е отвъд въображението не само на хората, но и на Боговете. Тя възниква благодарение на съзнанието, но не и преди него. Даже Богове като Брахма не съществуват независимо – те са творение на Мая, затова не са отвъд илюзията.

стр. 263

Вашият дълбок сън е абсолютно невежество.

От вашето съзнание израства цялата Вселена, но това е творение на Мая. Знанието за това трябва да бъде достатъчно, за да срине вашата представа за Себе си като за деятел, извършител на действията.

Когато реализирате истинското си Аз, ще Го видите в основата на цялото съществуване. То е абсолютно пусто, свободно от всички желания и цели.

Безформеното истинско Аз, което няма никакви качества, не е възможно да бъде видяно.

Когато твърдите, че имате форма, вие сте в плен на Мая.

Всичко, което е създадено, всичко, което възниква, трябва да изчезне и това се отнася и за нашето съзнание.

стр. 264

Нероденият никога не се е раждал

Никой никога не е преживял опита на раждането и вашето отъждествяване с тялото е една лъжа.

Макар да се ражда времето, ние вярваме, че се ражда бебето. Свидетелят на раждането и на смъртта остава незасегнат от тях.

Нима времето, или Богът на смъртта, имат някаква форма? Това може да се разбере чрез вивека, но не и чрез духовна практика.

Вашият запас от неистини трябва да отпадне чрез вивека, за да може Истината да засияе.

Всичко, в което вярвате и на което държите, ще ви напусне един ден и това ще ви стане ясно след Себереализацията.

Всички ваши действия се основават на вярата, че онова, което виждате, е истинно, с което лъжете самите себе си.

Не съществува никой, който да преживява грехове или добродетели.

Нека ви води истинското Аз, отказвайки се от всички други склонности.

стр. 265

Вашето съзнание е с много високо качество, нещо прекрасно – ако можете да го осъзнаете. Почитайте го и медитирайте върху него.

Аз нямам тяло, което може да умре. Нима светлината може да умре?

Вашето съзнание няма да съществува дълго време, затова го използвайте по най-добрия начин, медитирайте върху него. Това е толкова важно, колкото и да помните думите на Гуру.

Медитиращото съзнание само̀ по себе си е недвойствено почитание.

Когато вярвате в неизменното, вие се изпълвате със светлина.

Само този, чиято вяра в думите на Гуру е абсолютна, може да предава на другите истинското духовно знание.

Вие сте Парабрахман, който е отвъд пределите на всички думи и техните значения.

Ако наистина имате сериозни намерения, може преди да заспите да си напомняте, че сте Бог.

Вие сте душата на всички минали и бъдещи въплъщения.

стр. 266

Забравете тялото и придобийте изгарящо желание за истинското Аз.

Духовното пътешествие е пътуване в дълбините на съзнанието, което вие съзнавате.

Вашето главно препятствие е чувството ви за битие, или вашето съзнание и за да преодолеете това препятствие, трябва да се отъждествите с него. Ако почитате съзнанието като Бог, вие ще го опитомите и то ще ви подари знанието за Себето.

В действителност вие сте Параматман и трябва да преодолеете разделението между Атман и Параматман. Това разделение е концепция на индивидуалната душа и тя е илюзорна.

Даже ако само си спомняте за Себе си като за чиста светлина, накрая ще се освободите.

Когато развиете убедеността, че сте истинското Аз, нищо в този свят не може да ви повлияе.

Няма значение какво вършите – просто се опитайте да приложите думите на Гуру на практика.

Това ще бъде истинско повторение, за разлика от повтарянето на мантрата на глас или наум.

Атман няма качества, затова не може да го познаете – можете само да го реализирате.

стр. 267

Опитайте се да съедините „Себе си“ и своето съзнание и вижте какво чудо ще последва.

Когато разберете, че всичко е илюзия, ще ви интересува ли каквото и да е? Ще има ли смисъл да се откажете от нещо? В този свят няма нищо друго освен илюзии.

Това, което е временно и някога приключва, се нарича състояние. Даже самадхи е определено състояние.

Ако, разбирайки Неговата важност, не медитирате върху Него и не станете с Него една цел, вие заслужавате порицание.

Вие не може да постигнете Висшето, следвайки някаква система – самкха, хатха-йога или каквато и да е друга практика. Тези практики само помагат да се усили вашето отъждествяване с тялото, правейки от вас йогин, притежаващ силата да контролира петте елемента.

Идеята за Кундалини също е концепция. Къде се намира тази Кундалини, ако не е в тялото?

Кришна е казал: „Вие не може истински да Ме прославяте като повтаряте мантри или практикувате аскеза. Това е възможно само ако вършите това, което ви казва Гуру. Това е истинска преданост“.

стр. 268

УКАЗАНИЕТО НА ГУРУ: „Вие не сте тяло, а съзнание“

Себепознанието е краят на представата за себе си като отделен индивид, с което изчезва представата, че си това или онова. Тогава вие ставате безтелесно самосветещо чисто Съзнание.

Силата на аскезата укрепва егото, което се превръща в препятствие.

Истинският отказ не е този от материална собственост и от комуникация с хората, а отказа от отъждествяването с тялото и от това да бъдеш някой.

Предаността, при запазването на двойствеността, отдалечава Параматман. Тук може да помогне само видеха, или безтелесната преданост.

В тишината вие трябва да повтаряте дадената ви мантра и да медитирате само върху истинското Аз. Тогава умът се пречиства и съзнанието се освобождава от идентификацията с тялото – така вие разбирате с пределна яснота какво сте, разпознавайки своята спонтанна природа, освободена от всички практики.

стр. 269

Само незрелия ученик може да казва, че Бог е по-велик от Гуру.

Когато съзнанието ви стане дом за вас самите, без каквито и да е действия ще станете Вечността.

Проява на мъдрост е да станете като шунята (пустота) и да насочите цялото си внимание към другите.

През цялото време усилвайте убедеността си в истинското Аз, което е най-надеждния признак на растяща преданост.

Зарежете всички концепции за заслуги и грехове, за добри или лоши постъпки.

Усещането за получена благословия за това, че сте се отдали на духовността, е признак за отъждествяване с тялото.

Бъдете внимателни в своите пристрастия към каквото и да е, или към когото и да е. Не забравяйте да бъдете приятели със своето съзнание, благодарение на което сте.

стр. 270

Отдайте себе си на Този, който предшества вашето чувство за битие.

Ако се стремите към постоянна удовлетвореност, убедеността в истинското Аз ще ви я даде.

Последният ви дъх може да бъде изпълнен с радост. Трябва да постигнете нещо повече от това просто да умрете в края на живота си.

Идентифицирайте се с този, който осъзнава тялото си.

В една клетка на астралното ви тяло се съдържа цялата Вселена.

Действайте в света с убедеността, че сте чистата светлина в тялото.

Правете разлика между това дали съзнавате пространството, благодарение на вашата светлина, или съзнавате своето съществуване, благодарение на пространството.

Тялото ви ще умре, но може ли да умре светлината? Защо тогава не се опитате да станете приятели с това, което е безсмъртно?

Ако искате да почитате някой, почитайте своето съзнание.

стр. 271

Това, което наричаме въплъщение, се случва спонтанно – това не е събитие, което е предварително планирано.

Греховете и заслугите не са отделни едно от друго и не са независими, а взаимозаменяеми.

Грехът може да се трансформира в добри действие, както и обратно.

Кой в този свят ви учи да бъдете добри и честни? Това е проповедника – Мая, най-голямата лъжкиня. Заради нея притежавате вашето битие и се отъждествявате с тялото.

Предаността към Гуру трябва да е безупречна

Ако има истинска преданост, няма невъзможни чудеса.

Когато ученикът се отдаде напълно на Гуру, Той му казва: „Твоето любимо съзнание в действителност е Моето собствено и аз ще ти го предам, започвайки от днес. Така както няма нужда да си спомняш постоянно, че си мъж или жена, използването на Моето съзнание трябва да става спонтанно“.

Гуру означава съзнание – затова Той винаги присъства в ученика.

стр. 272

Нашата истинска вечна природа се нарича Сат-гуру.

Истинският ученик вярва, че той не е изпълнител, тъй като всичко е действие на Гуру, който действа чрез него.

Истинският ученик знае, че щастието е собствено вътрешно качество, което няма смисъл да се търси навън.

Вашето съществуване е безкрайно и неограничено от нищо. Вие сте навсякъде и във всяко същество и всичко е ваше собствено проявление.

Предаността трябва да се съпровожда от вяра, като е необходимо да се познае първоначалната вяра.

Истинската преданост е индикатор за единството със съзнанието.

Истинският ученик знае, че всичко е творение на неговата собствена светлина.

Укрепването в Истинското Аз спира менталните коментари.

Истинската практика е твърдо да оставаш в пространството.

стр. 273

Необходимо е през цялото време да си напомняте, че сте чисто Съзнание, за да може да забравите за тялото.

Съществуване-съзнание-блаженство – това е качество на съзнанието. То може да бъде разбрано, но Съзнаващият го – не.

Имало е време, когато сте съществували без чувството за битие.

Докато не познаете Сатчитананда, вие все още не сте разбрали Себе си.

Вашият страх е показател за грях, главният от които е отъждествяването с тялото.

Трябва да ограничите до минимум използването на петте свои чувства – допир, виждане, слушане, вкус и обоняние. Пренасочването на вниманието към онова, което чувате (четете) в момента, е медитация.

За истинското знание е необходимо да познаете ценността на своето съзнание.

Ако съзнанието липсва, кой ще повтаря имената на Бога?

Наричайки Атман мъж или жена, вие само приканвате своята смърт.

стр. 274

След като постигнете Себереализация, не се правете на Гуру и не започвайте да проповядвате.

Неосъзнавайки величието на своето съзнание, вие го използвате за да наречете себе си грешник.

Когато Истината бъде осъзната веднъж и завинаги, нима е необходимо да пребивавате в самадхи?

Вие си въобразявате, че сте мъничък, което дава възможност на вашите мисли да ви измъчват. Вие не сте малък – вие сте Вселената.

Истината внезапно е осъзнала Своето съществуване и това е дало началото на цялата Вселена.

Атман е източника на всичко, което се случва и което съществува.

Умът ви няма да ви помогне за реализиране на Себепознание, тъй като той е предназначен да действа в този свят. Интелекта също няма да може – той е продукт на ума. Трябва да търсим помощ от Този, който осъзнава ума, т.е. може да ни помогне единствено Съзнанието.

Истинското Аз е по-ярко от будното състояние.

Само с убедеността в истинското Аз ще изчезне страха.

стр. 275

Най-великото нещо на света се намира в човешкото сърце. Ако човек не знае това, той се отъждествява с тялото и страда.

Медитацията помага да познаете своята истинска ценност.

„Да станеш единен“ означава да не мислиш повече за нищо

За да станете наистина внимателни е необходимо подходяща отдаденост.

В тялото любовта към Себе си е самосветеща и самоподдържаща се.

Позволете на вниманието ви да се изпълни с любов. Ще разберете всичко директно – чрез съзнанието.

Насочете вниманието си върху това, което присъства винаги – денонощно.

Истинското себеотдаване е да бъдеш едно с Този, на когото се отдаваш.

Активното съзнание у вас се е прераждало милиарди пъти.

стр. 276

Безсмъртното истинско Аз не е ограничено от времето на живота. То е изпълнено с покой – това е океан от радост.

Образът е изображение на оригинала. Вашето съзнание е образ на Гуру.

Обичате толкова много неща, но обичате ли Този, който обича?

Този, който знае, че всички действия са свързани с времето, е неунищожим. Помнете това!

Гордостта за постигнатото духовно ниво, както и идеята за саможертва, трябва да бъдат преодолени.

Да си безмълвен означава да пребиваваш в самадхи.

Само този, който е готов да слуша и да се променя, може да трансформира себе си.

Единствената задача на човешката форма е да реализира Брахман – никакви други форми не могат да постигнат това.

Болката и удоволствието се усещат в отверстието на Брахман, на върха на главата. Когато се осъзнае Този, който познава съзнанието, повече няма болка и удоволствие и в тялото не остава нищо друго, освен чистия Брахман.

стр. 277

Човешката форма е много важна заради възможността с нейна помощ да се реализира висшето в съществуването.

За да постигнете Себереализация, използвайте всеки момент за медитация.

Да бъдеш буден и безмълвен, означава да пребиваваш в своето чисто истинско Аз.

Поведението зависи от промените в ума.

Да бъдеш чисто битие означава да си в състояние, при което няма промени в ума.

Трябва да решите какви ще бъдете в момента, когато си отидете от този свят. Решето го сега, защото накрая ще станете точно това, което мислите, че сте.

Представите ви за това, че извършвате нещо, са абсолютно лъжливи.

Онова, в което отсъства чувството за битие, е отвъд Мая

В тялото центъра на съзнанието се нарича Брахмарандхра, което е въображаемо отверстие в горната част на главата.

стр. 278

Докато съзнанието ви съществува, вие трябва да успеете да надхвърлите неговите нужди.

Милостта на Атман е необходима за развитието на вкуса към предаността.

Този, който придобие покой, познавайки Себе си, е Мъдрец.

Благодарение на обществото на Мъдреца, Абсолюта се разкрива за този, който жадува да познае Себе си.

Абсолютът е нашата собствена истинска природа, макар тя да се реализира много рядко. Той винаги е пълен и не може да се напълни повече.

В обществото на Мъдреца светът изглежда като идеално подреден. Тогава разликата между лошо и добро изчезва.

С всеки изминал ден, когато вие забелязвате отсъствието на „мене“ и „моето“, срещате Мъдреца в себе си.

Мъдрецът е този, който е намерил покой, като се е потопил в Себе си. Всички останали се тревожат за безкрайните си нужди.

Във Ведите се казва, че този, който вярва в смъртта, оскърбява безсмъртния Парабрахман и заради това се преражда.

стр. 279

Индивидуалните души живеят само заради това, някога да умрат.

Когато сте на път да напуснете тялото си и очаквате животът ви да прекъсне, помнете, че не умирате. Всичко, което преживявате в този момент, е ефимерно и зависи от вашето дишане.

Никога не правете аскеза, повтаряне на мантрите или други практики с цел да получите някаква заслуга.

Помнете, че вас ви е имало и преди първия ден, в който сте видели този свят.

Когато забравите всичко, вие наистина си почивате и се чувствате превъзходно.

Не вие забравяте, а усещането да бъдете забравя съществуването си.

Истинската природа на Мъдреца е свободна от мисли и от спомени.

Радостта на Истинското Аз е вечна.

Пробуденият ум е подобен на пространството.

Вие сте свидетел на умът, интелекта и индивидуалното съзнание. Те присъстват заедно с праната.

стр. 280

Само когато праната и тялото са заедно, вие осъзнавате себе си. Тази беседа не е ваша, а на праната.

Най-първото чувство, непосредствено след събуждането, е безформено и вие сте Това.

Паметта не може да има форма.

Паметта за нещо не може да бъде самото нещо. По същия начин паметта за това, че „вие сте“, не може да бъдете вие.

Няма нужда да ходите до храма, тъй като той е във вас.

Този, който дълбоко почита Бога, развива в себе си Неговите качества и се освобождава от светските проблеми.

Този, който иска да сведе до минимум семейните проблеми или да се освободи изцяло от тях, трябва да почита Бога или да медитира върху Него.

Това, което е във вашето сърце, не може да бъде разбрано с помощта на интелекта, но Бог го знае.

Животът си струва да се живее само заради вътрешния Бог, който ви служи, в съответствие с вашата вяра и вътрешна чистота.

стр. 281

Почитането на Бога може да намали страданието, но не и да го унищожи напълно.

Чистото вътрешно битие е лишено от каквито и да е страдания.

Любовта към Себе си е форма на Бога.

Съзнанието ви, което задава въпроси за Бога, е самият Бог.

Бог може да има хиляди имена, но Той е нашата форма.

Аз съм се отдал на Този, чието съществуване е отговорно за Моето възприемане на света.

Вие почитате, доколкото приемате себе си за тяло.

стр. 282