Дуалността е илюзия

Чрез близост с мъдреците или светците дори невъзможното може да бъде постигнато.

Човек трябва да има абсолютна вяра в словото или мантрата, дадена от Гуруто, но човек винаги трябва да бъде честен със себе си.

Просто да повтаряш „аз не съм тялото“ и след това да се отдаваш на всички чувствени удоволствия е друг трик на ума.

Ако питаш от нивото на тялото, миналите действия ще те засягат, но ако е от нивото на Себето, няма да бъдеш засегнат.

Петте елемента не са засегнати от минали действия. Твоето задължение е да се идентифицираш на ниво Душа или Себе.

Духовното знание е да идентифицираш Себето в теб (Реалността, неизменното, непроменимото) – да го откриеш, да го намериш и да не бъдеш загрижен за тялото и ума.

стр. 149

„Со-хам“ описва твоето проявление, докато „ахам“ (аз) описва твоята личност или идентичност.

Когато се идентифицираш и кажеш „ахам“ (аз), ти приемаш личното съществуване, но когато кажеш „Со-хам“, ти ставаш чистото или вселенско съществуване или съзнание.

„Со-хам“ е най-висшето състояние и води до чистата Тишина.

Не е необходимо помощно средство или инструмент, за да се постигне това знание или разбиране, защото това Знание е само по себе си Себето.

Посвещението е да се установиш в това, което е съществувало преди това сътворение и съществува и сега.

Ако си на нивото на тялото, ти се наслаждаваш на всички тези обективни неща, но ако отидеш в Аз Съм и твърдо пребиваваш в това, тогава всички тези външни неща ще загубят хватката си върху теб.

Няма никой друг освен мен или моето съзнание. Това е Адвайта Бхакти (недуална преданост) – Аз Съм.

стр. 150

Това е най-висшата преданост – да изчезнеш и да бъдеш изгубен или потопен в това необятно неизвестно.

От абсолютна гледна точка „Аз Съм“ е илюзия

Няма място или нещо, което е свято или несвято, то е направено така само от вярата на хората, които посещават тези места.

Това съзнание „Аз Съм“ има безкрайна сила да става това, което иска да става, но това отново ще бъде така само в съновидението, а не в Реалността.

В Реалността нищо никога не се е случвало или не се е променяло изобщо.

Не е нужно да научаваме нещо. В интерес на истината трябва да отучим всичко, да премахнем обуславянето от себе си напълно и да пуснем всички концепции и идеи, защото всички думи и идеи не са истински.

В обективния свят имаме стойност само поради обектите.

След като сме приели определението за Реалност като това, което продължава или е по всяко време Едно и също, тогава знаем, че Реалността никога не може да се промени.

стр. 151

Каквото се променя (обективният свят и съзнанието „Аз Съм“ – в дълбок сън няма чувство за „Аз Съм“) е само явление, а не Реалност.

Цялата необятна вселена е илюзорно нещо – тя няма стойност за Теб. Тя е нереална привидност.

Нереалното от абсолютната гледна точка изобщо не е съществувало – то е съвършена илюзия – изобщо не се е случвало.

Как може нещо, което се променя (светът или вселената), да идва от Реалността (това, което никога не се променя) – абсурдно е. Не е възможно.

Тази вселена в действителност изобщо не е съществувала. Тя изобщо не е била създавана.

След като разбереш природата на това съзнание „Аз Съм“ и че то е неистинско, тогава цялото ти търсене е приключило, не е необходимо повече усилие.

Това съзнание за „Аз Съм“, няма причина за него, то просто се е появило. То идва и си отива. То е непостоянно.

Как стигнах до това да се наричам или да знам себе си като Сиддха или осъществен? Поради моето знание или твърдо убеждение, че всичко съществува поради мен, всичко, включително този свят, зависи от мен, а не обратното.

стр. 152

Всичко, което нямах преди раждането на съзнанието „Аз Съм“, ще си отиде при смъртта.

Без интелекта ти знаеш или си истинското състояние.

Умирам ли, или оставам това, което винаги съм бил? Там в това състояние няма „Бог“ – изобщо няма чувство за отделеност, няма „Аз Съм“.

За да разбереш това знание, се нуждаеш само от много чиста и проста вяра.

Аз не съм резултат от никакво обединение между човешки същества, моето истинско състояние изобщо не е родено, защото как може Истината или Реалността да се промени или да претърпи раждане и смърт?

Самото съществуване е само въображение – подобно и с всички вас тук, сега слушайки ме.

Дори „Великата Причина“ или Създателят (Ишвара или Бог) накрая е само дума.

„Великата Причина“ е съзнанието „Аз Съм“.

стр. 153

Когато си индивид, имаш определени нужди, но когато се слееш със Себето, вече нямаш тези желания.

Не ушите са това, което чува, нито очите са това, което вижда; тялото само по себе си е несъзнателно, Себето вътре е това, което дава на тялото усещането, че е живо.

За реализирания човек няма такова нещо като тяло, ум, интелект и т.н., защото всички те са само идеи.

Няма такива идеи за добро и лошо; при мен няма такива разграничения и мотиви. Напълно съм свободен от всички фалшиви представи и идеи. Аз дори нямам идеята, че като давам това знание, правя добро на света.

Ти получаваш преживяването на света чрез себе си.

В състоянието на съновидение имаш илюзията, че си буден (чувстваш, че съновидението е истинско, докато сънуваш, съзнанието за „Аз Съм“ действа).

стр. 154

УКАЗАНИЯ

Източникът на тялото – мъжкият сперматозоид и женската яйцеклетка – сам по себе си е същината на храната, консумирана от родителите; физическата форма е направена от и хранена от петте елемента, съставляващи храната; и също, доста често тялото на едно създание става храна за друго създание.

Съзнанието е единственият „капитал“, с който е родено едно съзнателно същество. Това е привидната позиция. Истинската ситуация обаче е, че това, което е родено, е съзнанието, което се нуждае от организъм, в който да се прояви, а този организъм е физическото тяло.

Какво е това, което дава съзнателност – способност да усещаш усещания, да реагираш на стимули – на едно съзнателно същество? Какво е това, което отличава един човек, който е жив от този, който е мъртъв? Това разбира се, е чувството за битие, знанието за това, че присъстваш, съзнанието, активизиращият дух, който оживява физическата конструкция на тялото.

стр. 155

Съзнанието е това, което се проявява в индивидуални форми и им дава привидно съществуване. В човешките същества чрез такова проявление възниква концепцията за отделен „аз“.

Във всеки индивид Абсолютът се отразява като осъзнаване и по този начин чистото осъзнаване става себеосъзнаване или съзнание.

Всеки път, когато е създадена форма и е изпълнена с живот (Прана), съзнанието (Четана) се появява, едновременно и автоматично, чрез отражението на Абсолютното Осъзнаване в материята.

Съзнанието е отражение на Абсолюта в повърхността на материята предизвиквайки чувство за дуалност.

Чистото Осъзнаване, Абсолютното състояние, е без начало и край, без нуждата от каквато и да е подкрепа, различна от него.

Осъзнаването става съзнание само когато то има обект, в който да се отразява.

Между чистото Осъзнаване и осъзнаването, отразено като съзнание, има пропаст, която умът не може да пресече.

Отражението на слънцето в капка роса не е слънцето!

стр. 156

Проявеното съзнание е обвързано с времето, тъй като изчезва веднага щом физическата конструкция, която то обитава, приключи.

Но съзнанието е единственият „капитал“, с който е родено едно съзнателно същество.

Съзнанието е това, което се проявява в безброй тела.

Раждането и смъртта не са нищо друго освен началото и краят на поток от движения в съзнанието, интерпретирани като събития в пространство-времето.

Ние сме чисто битие-осъзнаване-блаженство в нашето изначално девствено състояние, а когато сме в контакт със съзнанието, ние сме само свидетелстването на (и напълно отделно от) различните движения в съзнанието.

Не можем да бъдем това, което възприемаме; възприемащият трябва да е различен от това, което той възприема.

Човек преминава през живота година след година, наслаждавайки се на обичайните удоволствия и изстрадвайки обичайните болки, но никога не виждайки живота в неговата истинска перспектива. Тя е това: Няма „аз“, нито „ти“; никога не би могло да има някакви такива същности. Всеки човек трябва да разбере това и да има куража да живее живота си с това разбиране.

стр. 157

Виж преходното като преходно, неистинското като неистинско, лъжовното като лъжовно и ще реализираш истинската си природа.

Разбери като истина, че не си индивид, „личност“.

Личността, за която човек се мисли, е само продукт на въображението, а себето е жертвата на тази илюзия.

Личността не може да съществува сама по себе си.

Себето, съзнанието е това, което погрешно вярва, че съществува личност и е съзнателно за това, че то е нея.

Ти не си умът, който не е нищо друго освен съдържанието на съзнанието.

Ти си отвъд времето и пространството, в контакт с тях само в точката на сега и тук, но иначе вечен, безпространствен и неуязвим за всяко преживяване.

стр. 158

След като осъзнаеш, че няма нищо в този свят, което можеш или трябва да наречеш свое собствено, ще го гледаш отвън, както гледаш пиеса на сцената или филм на екрана, възхищавайки се и наслаждавайки се, може би страдайки, но дълбоко в себе си, съвсем незасегнат.

Проявеното и непроявеното са едно

На нивото на ума, „азът“ може да се разглежда в три аспекта: 1. Безличният — Авякта (непроявен), Абсолютният „Аз“, отвъд всяко сетивно възприятие или преживяване и неосъзнат за себе си. 2. Свръх-личният — Вякта (проявен), който е отражението на Абсолюта в съзнанието, като „аз съм“. 3. Личният — Вякти, който е конструкция на физическите и жизнени процеси, психоматичният апарат, в който съзнанието се проявява.

Такова разграничение е чисто теоретично и не може да съществува в действителност.

По същество няма разлика между проявеното (Вякта) и непроявеното (Авякта), точно както няма разлика по същество между светлината и дневната светлина.

стр. 159

Индивидът във формата на човешкото тяло винаги е обектът; съзнанието (като свидетелстването) е субектът, а връзката им на взаимна зависимост (съзнанието не може да се появи без апарата на тялото, а тялото не може да има съзнателност без съзнание) е доказателството за тяхната основна тъждественост с Абсолюта. И двете са едно и също съзнание; едното в покой, другото в движение – всяко съзнателно за другото.

Осъзнаването замества съзнанието

В осъзнаването няма мисъл.

Осъзнаването е източникът на съзнанието.

Отлично духовно упражнение е да седиш тихо и да наблюдаваш какво излиза на повърхността на ума.

Мислите винаги водят до отъждествяване или осъждане; те са продукти на предварително измислени понятия и стоят на пътя на истинското разбиране.

Бъди бдителен, а не привлечен или отблъснат.

Важно е да не бъдеш въвлечен.

стр. 160

Това отношение на безмълвно свидетелстване постепенно ще има ефект на прогонване на всички безполезни мисли, като нежелани гости, които са игнорирани.

Има нещо (в азът), което е останало непроменено през всичките тези години, докато всичко останало се е променяло (от бебе към дете към възрастен). И това е постоянното чувство за присъствие, чувството, че съществуваш. Това чувство или усещане „аз съм“ никога не се е променяло. Това е твоят постоянен образ.

Когато кажеш, че виждаш обект, това, което всъщност се случва е, че сетивата ти са реагирали на стимула от външен източник, който е външен за телесния ти апарат.

А това, което сетивата ти са възприели и умът ти е тълкувал, не е нищо друго освен явление в твоето съзнание.

Това явление в съзнанието се тълкува като събитие, разширено в пространството и по продължителност.

Цялото проявление зависи от комбинацията от двете тясно свързани среди, наречени пространство и време. С други думи, в отсъствието на комбинацията пространсво-време, никакво проявление не би могло да възникне по някакъв начин в съзнанието.

стр. 161

Цялото „съществуване“ е непрекъснат процес на обективизиране.

Ние съществуваме само като обекти един на друг и като такива само в съзнанието, което ни познава.

Когато обективизацията престане, както в дълбок сън, обективната вселена изчезва.

Докато човек си представя себе си като отделна същност, личност, той не може да види цялостната картина на безличностната реалност.

Идеята за отделна личност е поради илюзията за пространство и време, които сами по себе си нямат независимо съществуване, тъй като са само инструменти, просто среди, за да направят проявлението разпознаваемо.

По всяко време само една мисъл, чувство или възприятие може да бъде отразено в съзнанието, но мислите, чувствата и възприятията се движат в последователност, създавайки илюзията за продължителност. А личността възниква просто поради памет – отъждествявайки настоящето с миналото и проектирайки го в бъдещето.

стр. 162

Мисли за себе си като за моментен, без минало или бъдеще, тогава къде е личността?

В момента, в който има мисъл за „аз“ като отделна личност, налице е това, което е наречено „робство“.

Всичко, което можеш наистина да кажеш, е: „аз съм“ (което означава това, което е, е).

Когато разбереш, че каквото и да мислиш, че си, се основава само на памет и очакване, твоето търсене приключва и стоиш настрана в пълно осъзнаване на лъжовното като лъжовно.

Помни, че обектите всъщност са възприемането им.

Възприемането им е това, което са обектите.

Когато един обект е видян като обект, би трябвало да има субект, различен от обекта.

Молитвата означава общение-обединяване-Йога

Чети свещените книги от гледната точка на Господ Кришна, като съзнанието Кришна; тогава ще осъзнаеш, че едно явление не може да бъде „освободено“, защото то няма независимо съществуване; то е само илюзия, сянка.

стр. 163

Ако се чете в този дух, съзнанието, което погрешно се е отъждествило с конструкцията тяло-ум, ще стане осъзнато за истинската си природа и ще се слее със своя източник.

Спомни си какво си бил преди да имаш това знание „аз съм“ заедно с тялото, т.е. преди да бъдеш „роден“;

Това тяло заедно със съзнанието е дошло върху вас без ваше знание или съгласие, следователно „аз“ никога не е бил роден;

Това тяло заедно със съзнанието, което е „родено“, е обвързано с времето и когато изчезне в края на отредения му период, „аз-ът“ ще се върне в изначалното си състояние, което винаги присъства, но не и в проявление;

Следователно „Аз“ не е съзнание и със сигурност не е физическата конструкция, която подслонява това съзнание;

Има само „аз“ — нито „мен“, нито „мое“, нито „ти“ — само това, което е.

Няма робство освен концепцията за отделни „аз“ и „мое“ в тази цялостност на проявление и функциониране.

Аз съм това аз съм. Аз съм това, което съм. Когато кажеш „мисля, че разбирам“, това е напълно погрешно. Когато кажеш „не разбирам“, това е абсолютно вярно.

стр. 164

Аз съм съзнателно присъствие – не този или онзи индивид, а Съзнателно Присъствие като такова.

Обективно аз съм всичко, което се появява в огледалото на съзнанието.

Цялото съществуване е чисто обективно, тъй като ти съществуваш само в съзнанията, които те виждат и в твоето съзнание съществуват хората и обектите, които ти виждаш.

Нашето преживяване един на друг е ограничено до действие на възприятие в съзнанието.

Това, което наричаме нашето съществуване, е само в ума на някой друг и следователно е само концептуално.

Физическото тяло, което човек обикновено отъждествява със себе си, е само физическата конструкция за Праната (жизнената сила) и съзнанието.

Без Прана-съзнанието какво е физическото тяло? Само труп!

Индивидът възниква само защото съзнанието погрешно се е отъждествило със своето физическо покритие – психосоматичния апарат.

стр. 165

Този свят е съновидение, от което трябва да се събудиш, като видиш лъжовното като лъжовно, неистинското като неистинско, преходното като преходно; той може да „съществува“ само в концептуално пространствено-време. И тогава, след такова „пробуждане“, ти си в Реалността. Тогава виждаш света като „жив“, като феноменално съновидение в периферията на сетивното възприятие в пространство-времето с предполагаема волева свобода.

Тялото е просто физическа конструкция за жизнената сила (Прана) и съзнанието, които съставляват нещо като психосоматичен апарат; и този „индивид“ не прави нищо друго, освен да реагира на външни стимули и да произвежда илюзорни образи и тълкувания.

Това индивидуално съзнателно същество може да „съществува“ само като обект в съзнанието, което го познава! То е просто халюцинация.

Вселенското проявление е само в съзнанието, но „пробуденият“ има своя център на виждане в Абсолюта.

В изначалното състояние на чисто битие, което не е осъзнато за своето битие, съзнанието възниква като вълна върху водна шир, а в съзнанието светът се появява и изчезва.

стр. 166

Преди всички начала, след всички краища, аз съм. Каквото и да се случи, „аз“ трябва да съм там, за да го свидетелствам.

Светът съществува, но само като явление в съзнанието – цялостността на познатото, проявено, в безкрайността на непознатото, непроявено.

Това, което започва, трябва да приключи. Това, което се появява, трябва да изчезне.

Продължителността на явлението е въпрос на относителност, но принципът е, че всичко, което е подчинено на времето и продължителността, трябва да приключи и следователно не е истинско.

Мисълта отсъства при виждането на нещата интуитивно.

Когато мислиш, че разбираш, не разбираш.

Когато възприемаш директно, няма мислене.

Знаеш, че си жив; не „мислиш“, че си жив.

При виждане с целия ум, интуитивно, привидният виждащ изчезва и виждането става видяното.

След като стане ясно, че каквото и да се случва в проявения свят, е нещо отделно от мен, като „Аза“, всички други въпроси се решават от само себе си.

стр. 167

Единството е това, което съм. Но това единство, тази тъждественост, тази цялост не може да знае себе си, защото в нея не съществува субект като отделен от обект – позиция, която е необходима за процеса на виждане или знаене, или възприемане.

В изначалното състояние на единство или цялост не съществува средство или инструмент, чрез който може да се случи „знаене“.

Умът не може да бъде използван, за да трансцендира ума

Окото не може да види себе си; вкусът не може да вкуси себе си; звукът не може да чуе себе си.

В отсъствието на съзнание няма концептуализиране; и каквото и виждане да се случва, не е това, което човек – една същност – вижда като субект/ обект, а е виждане отвътре, от източника на всяко виждане.

Ако човек вижда — възприема — нещата такива, каквито са, ако схваща цялостното проявление с целия ум, а не с разделения ум на индивида, той не е далеч от великото пробуждане, и тогава каквото и да прави той е без значение.

стр. 168

Да се мисли, че едно индивидуално същество може да действа независимо, само по себе си е грешка.

Това, което сме, е съзнателното присъствие, а не външната обвивка на съзнанието.

Тялото е само психосоматичен апарат, използван за познаване на проявлението. Този апарат е само пространствено-времева концепция и като такъв няма независимо съществуване.

Животът в тази вселена не е нищо друго освен „функционирането на проявлението“, независимо какво може да мисли всеки индивид.

Ние трябва да се възхищаваме на работата, извършена от съзнанието „чрез“ различни физически форми на всички изтъкнати образци в различните сфери на ловешката дейност, а не на отделните личности, които не са нищо повече от концептуални явления.

Никой не постига постигнатото индивидуално.

„Функционирането“ на проявлението се случва в съзнанието чрез Праджна, този брилянтен актьор/ продуцент на това цялостно съновидение-шоу, който приема всички роли в голямото съновидение-драма, което е това проявление.

стр. 169

Съзнателните същества действат и реагират, но истинското функциониране се случва в съзнанието.

Самото проявление не е нищо друго освен непрекъснатата обективизация.

Няма възприемащ, само възприемане

Когато мислиш за нещо „съществуващо“, мислиш само по отношение на нещо, което е обективно, с форма. Аз виждам всички обекти, включително и хората, като нищо повече или по-малко от привидности в съзнанието и следователно несъществуващи.

„Събуждането“ се състои в разбиране, че няма индивидуален възприемащ на феноменалния свят, но че съществената природа и цел на всички феномени е просто възприемането на феномените, тоест функционирането в това-тук-сега.

Създайте си навик да мислите и говорите в пасивно време. Вместо „виждам нещо“ или „чувам нещо“, защо не мислите по пасивния начин: „нещо е видяно“ или „нещо е чуто“?

Преди да отидете да спите през нощта, прекарайте около десет минути, седнали отпуснати както в тялото, така и в ума, заемайки позицията си, че „вие“ не сте конструкцията тяло-ум, а оживяващото съзнание, така че тази идея да оплоди битието ви през целия период на вашето спане.

стр. 170

Помни винаги съвършената идентичност на това-което-съм и това-което-изглежда, че съм.

Маха-Вакята формула дадена от Махарадж за предаване виждането на Брахман

Никога нито за миг не забравяй, че непроявлението и проявлението, ноуменът и феноменът, Абсолютното и Относителното не са различни.

Проявлението не е творение на непроявеното, а просто огледалното отразяване или израз на него.

Няма присъща дуалност между субект и обект.

Нито един обект не би могъл да съществува дори за миг, отделен от своя субект и обратно.

Всяко едно нещо, което човек може да познае, може да бъде само привидност в съзнанието и не може да има някакво друго съществуване като такова.

Ако можеш да останеш закотвен в безупречната идентичност между ноумена и феномена, която е твоят тотален потенциал, не може да съществува никаква основа за въображаемото робство, от което искаш да бъдеш освободен.

стр. 171

Ако си осъзнал своята основна и съществена идентичност на безвремието, не можеш да не успееш да видиш, че елементът пространство-време (основата на понятието за причина-следствието на Кармата и последващото робство) е по същество само средство, за да се направи сетивното възприятие на феномените възможно и следователно не може да бъде нещо независимо като средство за робство.

Относителното проявление – светът – не е „илюзорно“, тъй като е израз на Непроявения Абсолют, който е присъщ там; това, което е наистина илюзорно, е твоята погрешна тъждественост с конкретен феномен.

Сянката не може да е налице без същността – но сянката не е същността.

Единственият начин да се завърнеш е пътят, по който си пристигнал. Това е връщане към позицията, когато е имало пълно отсъствие на съзнание.

Никоя истина не остава като истина в момента, в който ѝ се даде израз. Тя става концепция!

Самата първа мисъл нарушава единството и създава дуалност.

Само в дуалност може да се осъществи комуникация.

стр. 172

Докато има отричащ, който продължава да отрича и отрича (преследва сянката), „ти“ ще останеш неотречен.

Трябва да има окончателно и тотално отричане, за да изчезне самият отричащ!

Не се опитвай да разбереш какво си с помощта на концепцията за „съществуване“, като в действителност „аз“ (ти) нито съм, нито не съм, „аз“ съм отвъд самата концепция за съществуване, отвъд концепцията както за положителното, така и за отрицателното присъствие.

Това, което се опитваш да намериш, е това, което вече си.

Никой не може да те върне към това, което си. Ти си – винаги си бил – там, където искаш да бъдеш отведен.

Такова осъзнаване и съзнателно възприятие не могат да бъдат акт на воля. Само съзнателно възприятие; нищо не трябва да се прави.

И най-малкото усилие от „твоя“ страна ще предотврати това, което иначе би могло да се случи естествено и спонтанно.

стр. 173

И шегата е, че умишленото ти не правене на каквото и да е също ще предотврати това да се случи!

„Да правиш“ нещо и „да не правиш“ нещо са и двете волеви усилия.

Трябва да има пълно отсъствие на вършителя, пълно както на положителните, така и на отрицателните аспекти на „правенето“. Това е истинско „предаване“.

Това, което възприема, не е тялото, което е само обект, тъй като то също може да бъде възприето. Възприемащият е субектът, а възприеманото нещо е обектът.

Съзнанието, битието, аз съм-ността е това, което е възприемащият.

Има два условни, но различни центъра. Налице е това зрънце от съзнание, от името на което инстинктивно казвате „аз“, и налице е обективният център на психосоматичния апарат, който действа в света, с който погрешно се отъждествявате с конкретно име.

Едното е субективно това, което изглежда, че сте като „аз“. Няма много „аз“ и „ти“, а само „аз“.

стр. 174

Това съзнание е същественото качество, „вкусът“ на същината на храната, от която е направено тялото и от която е поддържано.

Когато тялото „умре“, съзнанието изчезва като пламък.

Съзнанието е продължителност, без която даден обект нямаше да издържи достатъчно дълго, за да бъде проявен и възприет.

Докато тялото съществува, вие сте това съзнателно присъствие вътре, възприемащият принцип; когато тялото умре, „вие“ сте Абсолютното Осъзнаване, с което се слива временното съзнание, и тогава вече не е налице чувството за това, че присъствате.

Никаква спонтанна, недуална, интуитивна мисъл не може да възникне, ако бурята на концептуалното мислене не е утихнала и умът не почива в състояние на „постене“; и такава мисъл очевидно не може да знае робство.

Мигновената чиста мисъл води до чисто действие без никакъв оттенък на робство, защото не е замесена никаква същност.

стр. 175

НИСАРГАДАТТА МАХАРАДЖ ЗА СЕБЕ СИ

Винаги присъствам, защото винаги отсъствам; и присъствам само когато отсъствам.

Аз, който не съм „нещо“, съм всичко, което не съм, но привидната вселена е моето себе.

След като всички ти и аз са отрекли другия помежду си, аз ще остана като „аз“.

Как би могъл да ме обичаш? Ти си това, което съм аз. Как бих могъл да те мразя? Аз съм това, което си ти.

След като никога не съм бил роден, как бих могъл да умра? След като никога не съм бил обвързан, къде е необходимостта да търся освобождение?

Какво беше ти преди да се родиш?

Как може относителното да прецени Абсолюта? Абсолютът всъщност е относителното, когато относителното вече не е относително – когато относителното се откаже от всичко, което го прави относително. В отсъствието на физическата форма съзнанието не е съзнателно за себе си.

стр. 176

Върху естествения процес на проявлението на феномени се наслагва фантом-себе с предполагаемо автономно, независимо съществуване и върху това/фантом-себе е натоварена концепцията за произтичащите ефекти от въображаемите волеви действия – Карма, робство, прераждане!

Земята на възприемчивостта, към която насочвам вниманието, е получена, когато има не само отсъствие на реагиране на стимули, но и отвореност към съзнанието без нахлуването на лични склонности и установени възгледи; накратко, без нахлуване на индивидуалността.

Слушането също трябва да се извършва от съзнанието без нахлуване на въображаем индивид.

Би ли било възможно да имаш някакви въпроси, ако не беше съзнателен?

Помни, че всички мисли са движения в съзнанието, наблюдавани и познати от съзнанието; индивидът няма място в това функциониране, освен като обикновена привидност в съзнанието!

стр. 177

Виждането на лъжовното като лъжовно е истина.

Робството не е причинено от просто формално отъждествяване с тялото, което е психосоматична конструкция от петте елемента, инструмент, който няма собствено независимо съществуване.

Това, което причинява „робство“, е отъждествяването, което води до въображаемата концепция за независима, автономна същност, която приема състоянието на това да си вършител и така „приема доставката“ на действията и отговорността за последствията.

Тялото трябва да продължи да бъде използвано като инструмент.

Робство може да възникне само когато има привидна воля, т.е. когато за едно действие е въобразено, че е от избора на човек като „вършител“, като по този начин се задейства процесът на причинността, на Кармата и „робството“.

Познаващият-субект и познатият-обект, са взаимнозависими обекти и могат да съществуват само в съзнанието, в което възниква процесът на проявление и което съзнание всъщност е това, което сме!

стр. 178

Можем да съществуваме само като обекти един на друг; и при това само в съзнанието на този познаващ-субект, който ни познава, като всеки обект заема позицията на субекта-познаващ (Вякти), във връзка с другите, които стават обектите.

Познаващият-субект, при разглеждане на своята субективна функция, приема „себе си“ като същност, независимо, автономно „себе“ с воля и избор.

Този фантом-същност след това допълнително преследва принципа на „дуализма“ (който е самата основа на проявлението), за да сравнява, различава, прави преценка и избира между своите обекти от гледната точка на взаимосвързаните противоположности като правилно и погрешно, добро и лошо, приемливо и неприемливо и т.н.

Именно тази илюзорна „същност-измислица“, а не просто отъждествяването с тялото, е коренът на „робството“.

Джнани няма индивидуална същност, от която да се смущава, а неговият психосоматичен апарат, тялото, изпълнява нормалните си функции по нормалния начин, без той да бъде осъзнат за тях.

Може да видиш цялата Вселена като съновидение, но докато има „ти“, който вижда това съновидение като отделна същност, ще бъдеш в беда.

стр. 179

Постепенно ще достигнеш до положение да осъзнаеш, че и ти си сънувана фигура в това живо съновидение, неразделна част от съновидението, а не някой, който е настрана и отделен от него. Тогава ще бъдеш добре.