Ключът към Себереализацията е словото на Гуру

Умът не може да разбере Себето, но безформеното Себе е това, което озарява ума.

Това, което обективизира ума, само по себе си е безтелесно.

Очите, които виждат, никога не могат да възприемат Себето, но актът на самото виждане е осветен от него.

Всичко, което някога се вижда, се вижда само от Себето.

Атман свети благодарение на саттва, а самият Той е недокоснат от качествата на саттва.

Себето на човек не е обвързано или опетнено от каквито и да било черти, които се проявяват в дадено същество.

стр. 180

Можете да използвате тялото си пълноценно, без да бъдете идентифицирани с него или привързани към него.

Вниманието се превръща в не-внимание.

Това, което поддържа живота в нас, праната, говори чрез ума.

Умът е езикът на праната.

Ако го няма това тяло, няма възможност за преживяване на мислите или смущенията в ума.

Думата Брахман е комбинация от бра (слово) и хами (чувство за съществуване).

Словото или усещането за своето присъствие започва с чувството за битие, което не е нищо друго освен качеството на саттва или хранителната есенция.

Когато праната напусне тялото, чувството за съществуване изчезва и с него съзнанието става необусловено и свободно от атрибути.

Атма привидно се проявява като различни форми. Но когато човек постигне джнана, той се установява в блаженото състояние на Себето, където множествеността не се преживява.

стр. 181

Недвойственото осъзнаване на битието, което се преживява от просветления човек, е блажено.

Параматман или Парабрахман е истинската природа на джнани.

Винаги помнете, че дори и за най-великолепния обект, този, който го вижда, съществува преди него.

Трябва да пренасочите вниманието си към това просто, вечно съществуващо преживяване и да видите, че умът губи естествената си тенденция да се движи навън.

Този, който е свидетел на преживяването на съществуването, е истинският Садгуру.

Истинското поклонение е да познаваш свидетеля или познаващия съзнанието. Това свидетелство не е ограничено до отделен човек, а е общо за всички.

Бог е навсякъде. Той е във вас като вашето съзнание.

Джнана и вселената съществуват съвместно. Едното не може да съществува без другото.

Например, в дълбокия сън няма джнана или съзнанието, че „аз съществувам“. В дълбок сън вселената също не съществува. Съзнанието на джнани е това, което продължава да действа в света.

стр. 182

Този, който вярва в Садгуру, е превъзмогнал страха от смъртта.

Пребъдвайте в Тишина

Човек трябва постоянно да пребъдва в съзнанието, че съществува, но това не е лесно за мнозина.

Когато човек обича да съществува, това не е любовта към собственото тяло, а към съзнанието. Това е качеството на любовта към себе си.

Съзнанието сияе като Вселената. Само то съществува, без никаква двойственост.

Самадхи е да забравиш знаенето.

Да видим как възниква страхът. Идентифицирането с име и форма (тяло) води до убеждението, че каквото и да се случи с тялото, се случва и с „мен“. Всички случки са само за тялото. Страхът е свързан със спомена за събитията от миналото и въображението за възможни бъдещи събития, които засягат само тялото, а не Себето, вашата истинска природа. Когато по милостта на Гуру човек осъзнае, че истинската му природа е само свидетел на его-чувството, а не тялото, човек губи страха.

стр. 183

Знанието или чувството за съществуване също е обвързано с времето и не е истинската идентичност на човека.

Познаващият това разбиране, това, което е отвъд времето и е свободно от всички удоволствия и болки, е неговата истинска природа. С това разбиране садхака става сиддха и е свободен от всички действия и техните ефекти. Стремящият се става завършен. Всички карми , които свързват човек с цикъла на раждане и смърт, се анулират и той е освободен.

стр. 184

ЧИДАКАШ, МАХАДАКАШ, БРАХМАРАНДРА

От чидакаш , която е невидима, извира махадакаш , което е проявлението, което виждаме като Вселената в будно състояние. Това състояние се възприема от очите и другите сетива.

Петте елемента (земя, огън, вода, въздух и пространство) съставляват будния свят. Но чидакаш не се възприема от очите и другите сетива.

И чидакаш, и махадакаш са пространства, родени от съзнанието, което само по себе си е безформено и се нуждае от така наречения живот и тялото, за да се прояви и функционира.

И двете пространства произхождат от отвор в коронната чакра на Брахма. Този отвор се нарича Брахмарандра. Там съзнанието е забравено и това е известно като смърт.

Дълбокият сън е просто забравяне на чувството за съществуване. И самадхи означава същото.

стр. 185

Смъртта също означава загубата на знанието, усещането за съществуване или представата „аз съм“.

Истинската природа на човека, това, което свидетелства съзнанието, е вечната истина.

Принципът, който е преди съзнанието, е безформен, без атрибути и дори не съзнава своето съществуване. Той е вечен и е Истината. Нарича се още Садгуру.

Вашата връзка със Садгуру ви води до Истината или Себепознанието. Той е без действие, но служи като свидетел на всички действия на тялото в присъствието на жизнения дъх. Той е големият приятел и най-лошият враг. Това е природата на любовта и природата на харесването. Медитирайте върху него и дръжте съзнанието чрез самото него.

Останете като това, което сте, лесно и естествено.

Вашето съзнание има осем крайника като Богиня – пет елемента плюс три гуни . Непроявеният дом е далеч от тях.

Тъй като съзнанието е временно, то не може да бъде Реалността.

стр. 186

Тъй като петте елемента са без съзнание, каквото и да се случи, е спонтанно.

Цялата флора и фауна, от червеи до хора, всички тела са съставени от петте елемента, включително саттвата на земята.

Съзнанието се проявява в живите същества като чувството за битие, чувството, че „аз съществувам“.

Всичко около нас се променя, остарява и се разрушава, но това съзнание не се променя. Необходимо е да разберем произхода на това съзнание. Какво поражда това чувство за битие?

Това се постига чрез опознаване на своята истинска природа. За да направи това, човек трябва да загуби привързаността към ума, което означава да бъдем погълнати в себе си.

Ние се наслаждаваме на нещата, които умът може да схване. Но човек трябва да бъде свидетел на това, което е свидетел на цялото това схващане, разбиране и харесване.

Това, което озарява ума и интелекта, трябва да бъде разпознато като нашата истинска природа.

Реалността е вездесъща и е достъпна за всички, но не е очевидна за всички.

стр. 187

Реалността е предвечна, безкрайна и въпреки това не осъзнава себе си. Само когато тя има чувството, че съществува, тя е в състояние да разпознае собственото си присъствие – съзнанието, че „аз съществувам“.

Истината е предвечна и безкрайна, но не съзнава собственото си съществуване.

Понякога има свидетелстване на съществуването ѝ, но тя е недокосната от паметта. Различна е от всички други преживявания.

Вселената е обречена на своя край, но Виждащият Вселената е безсмъртен и предвечен.

Вярваме, че действаме благодарение на ума си. Действията обаче се дължат на умствените модификации, които протичат в присъствието на съзнанието, докато познаващият това съзнание е предвечен.

Човек трябва да знае, че ние сме познаващия съзнанието, поради което знаем, че „ние сме“.

Човек не трябва да се идентифицира с тялото, но трябва да знае, че тялото е храната на съзнанието. Тогава целта на съществуването на човек е постигната и съзнанието му става спокойно.

стр. 188

Истинската себичност е да познаваш Себе си и да пребъдваш в това осъзнаване. Този, който прави това, губи всякакъв страх в живота.

Разните неоснователни тревоги, които ви измъчват през целия живот, изчезват, ако останете в състоянието, в което сте били преди раждането си, и ще останат, след като напуснете тялото.

Сприятелете се с това безформено детско съзнание и пейте Джай Гуру.

Винаги помнете Съзнанието като Гуру или Ишвара

Този, който разбира, че цялото знание, включително знаенето или знанието на битието, е преходно и по същество се корени в първичното невежество, е познаващия истинското джнана.

Това разбиране, което се нарича виджнана, е необходимо и е възможно само когато човек е в тялото. Когато това върховно разбиране изгрее, това тяло се предлага на Себето и човек се освобождава от ефектите на кармите, разтваряйки се в Себето. Такъв човек няма да смята страданието или радостта на тялото за свои, нито ще бъде засегнат от тях. Това висше разбиране се придобива чрез различаване. Така човек постига покой, мъдрост и безсмъртие.

стр. 189

Праната е тази, която е активна, а не съзнанието или качеството на саттва.

Цялото ни съществуване се е случило от само себе си, без нашите усилия и съгласие.

Ако искате да потърсите освобождение от привързаностите към света и произтичащите от него страхове и съмнения, трябва да сте наясно с любовта си към себе си през цялото време.

Когато има чисто битие без битие, вие сте Абсолютът, който е погълнат от божествената същност.

Какво означава молитвата? Това е препотвърждение на Истината, която сме попили от думите на Гуру. Тези думи са евангелието на Истината.

Ученията на Гуру не могат да бъдат тълкувани с нашето земно мислене, тъй като можем да тълкуваме само това, което можем да разберем.

Мястото, откъдето произлизат думите на Гуру, няма начало, среда или край.

Нямаме преживяване на битие в компанията на истинското и вечното.

стр. 190

За да разпознаем Себето, нашето единство с Него трябва да ни стане ясно.

Нашето знаене, чувството за битие е ключът към лечението на тази болест. Гуруто ни води от тази следа до нашата истинска природа. Това е мантрата или наставленията, дадени от Гуру.

Само когато ученикът схване вътрешния смисъл на думите на Гуру и осъзнае откровението му като свое собствено преживяване, пробуждането се случва.

След като са свършили работата си, думите на Гуру изчезват. Това се случва, когато човек се установи в битието и знае какво е то.

Вашият ум трябва да загуби влиянието си върху вас, като изостави телесната идентичност.

Трябва да сте свободни от влиянието на думите, тъй като те контролират погрешните ви бъдещи планове.

Това, което е в тялото, е свидетелят на тялото; това е съзнанието.

За да опознае вътрешното съзнание, човек трябва да го прегърне и разпознае.

стр. 191

Отъждествяването със съзнанието елиминира телесната идентичност.

Вместо да се опитваме да открием Това, което активира нашите сетива и умствени модификации, ние се интересуваме от това, което се възприема.

Както невежеството изчезва, така и знанието не остава завинаги.

Това, което е вечно и истинско, е Себето, което е преди всичко.

Истинската природа на човек е вечно непроменлива и предхожда всичко, което се появява и променя.

Наш дълг е да се запознаем с Истината като наша истинска идентичност.

За да се предпазим от невежеството и да познаем истината, преподавана от Гуру, човек трябва постоянно да съзерцава върху ученията на Гуру.

Истинската природа на човек не е нито знаещият, нито невежият, а непроменливият свидетел и на двете. В нея няма нито знаене, нито не-знаене. Всичко това се постига само по милостта на Гуру.

стр. 192

Способностите слух, зрение, обоняние и други са родени. Това поражда състоянието на будност; авастха.

Това, в което има постоянна промяна, се нарича авастха . Следователно, въпреки че е известно и преживяно, то само по себе си е невежество.

Нашето тяло е храната на праната.

Тази комбинация от тяло и жизнена сила поражда чувството за битие.

Това, което създава живот, е присъствало преди раждането, остава през живота и ще остане след края на живота.

Познаващият съзнанието е преди съзнанието и е чист и свободен във всички отношения.

В пространството и времето обектите се появяват, проектирайки света към сетивните органи.

Но пространството и времето са ограничени до едно състояние или интервал и не са вечни. Този интервал продължава цял живот, който е просто движението на слънцето. Всичко това е в сферата на ограниченията. Следователно нашето съзнание или внимание се дължи на съществуването на слънцето.

стр. 193

Слънцето е преходно и има край, а това, което е преходно, не може да стане свидетел на това, което е стабилно и неподвижно.

Когато знаенето отсъства, нищо не се появява.

Със знаенето се появява светът.

Виджнана или Себепознанието е да знаем, че обикновеното чувство за битие не е нашата истинска природа.

Когато виджнана изгрее, концепциите като мен и мое избледняват.

Истинското знание на съзнанието елиминира понятията аз и мое. Затова мъдреците ни съветват да мълчим и да изследваме реалността на ума.

За да получи благодатта на Учителя, човек трябва да медитира върху божество по свой избор.

Само джнани може да разпознае Бога в себе си. С това знание се изпълняват всички желания, включително желанието за реализиране или познаване на Атма. За да се случи това, човек се нуждае от благодатта на Гуру, тъй като тя разкрива произхода на съзнанието.

стр. 194

Точно както дървото няма никаква полза само за себе си, джнани, чийто ум се е слял с не-двойственото съзнание, няма нужда да живее за себе си.

За да желаете, трябва да има двама, един, който търси нещо, и друг, обектът, който се търси.

Джнани не вижда никакво проявление или външния свят като нещо различно от себе си.

Как възниква това недвойствено осъзнаване? За такъв човек неговото гледище надхвърля състоянието на индивидуалност и навлиза в състоянието на чайтаня, чистото и недвойствено осъзнаване, където няма друго, което да осъзнавате, освен чистото осъзнаване.

В състояние на осъзнаване на истинската си природа, чувството за битие в Джнани остава в огромен покой.

Докато си мислите, че го знаете, не го знаете!

Докато дуалността съществува, има страх.

Има дуалност само когато има знаене.

Когато знаенето залезе, там е реалността.

стр. 195

Търсенето приключва, когато това, което е посочено от Гуруто, бъде разпознато като собствено интуитивно преживяване. Това всъщност е адвайта или недуалността.

Чайтаня, вселенското съзнание, няма форма. Усещането за съществуване може да остане или да не остане.

Вселената работи с енергията на съзнанието.

Конфликтът между петте елемента продължава вечно.

Съзнанието и блаженството са безформени. И така, неприятностите, произтичащи от блаженството на съзнанието поради обединението на мъжкото и женското начало, също са безформени.

Ние забравяме съзнанието си не защото е ограничено, а тъй като е огромно.

Когато съзнанието и умът са погълнати от някаква дейност, ние сме тихи дори когато сме напълно будни.

Ние знаем какво сме, когато имаме тяло. Същата яснота трябва да се случи, когато тялото не е. Това знание е отвъд интелекта.

стр. 196

Само Садгуру е свободен от желания

Преклонението пред Себето води до Просветление.

Търсещият Истината става незаинтересован от нуждите и желанията, знаейки, че преследването на желанията е глупост.

По пътя на Истината няма полза от ничия помощ.

Докато човек не осъзнае, че желанията причиняват робство, той е оплетен в тях.

В известен смисъл знанието на брахман също е невежество, освен ако то не е осъзнаването на джнани.

Истинското пробуждане трябва да се основава на толкова силна основа, че нищо да не може да я разклати.

Истинската будност е свободна от всякакви тела и концепции.

Задълбочената преданост към вътрешното Себе води до освобождение.

стр. 197

Съзнанието на джнани е вселенско и е еднакво за всички.

Използвам нещата от света нито с привързаност, нито с непривързаност.

Във всички религии по света няма нищо друго освен забавление или конфликт.

Трите гуни управляват дейностите на този свят и човешките същества нямат никаква роля в него.

Семето на болестта, наречена знаене, е муламая или първичното невежество. Лекарството за това заболяване е правилното разбиране на този факт.

Детинщина е да си представяме някакъв добър изход от преживяването на света.

Вие в действителност не сте засегнати от добрите или злите аспекти на света. Това, което е сътворено не е нищо друго освен невежество.

Когато се родиш като тяло, божествеността се ражда заедно с него.

Бог съдейства на вашите желания, което ви кара да не можете да спрете. Но всичко това е в сферата на въображението.

стр. 198

Може да потърсите убежище в Бог и да потърсите значението на вашето „Аз“ или можете да се приютите в това „Аз“ и да потърсите Бог. И двете са едно и също.

Понятията време и съзнание не са различни

Не се гордейте с нито едно действие или събитие в живота си. Не се и разочаровайте.

Анализирайте битието си и открийте своето предвечно битие.

Хранителният материал, чието качество е съзнанието, се проявява като тяло. Тогава разбирате, че Бог обитава в него. Това знание изгрява спонтанно.

Вижте Себе си и в другите.

Дживата или живият човек всъщност е съзнание. По силата на това той или тя е божествен.

Същността на храната се е оформила във формата на тяло и в него се намира Ишвара или знанието на битието.

Различните разстройства, които възникват, не са нищо друго освен различните качества на храната, която ядем.

стр. 199

Съзнанието обаче е необятно, всепроникващо и непрекъснато; точно като безкрайно пространство.

Като дживи ние сме съзнание и това е нашата природа.

Като съзнание ние сме Ишвара.

Само съзнанието знае какво ще стане или няма да стане с нас. Познаващият това знание пребъдва в тишина като съзнание.

Нашето истинско съществуване е преди виждането и знаенето, но това е забравено.

Не обръщайте внимание на събитията и преживяванията в живота, а на източника, откъдето произлизат. Тогава не се колебайте да осъзнаете, че вие сте неговият източник или Ишвара.

Който е погълнат вътре в Господа, всичките му проблеми свършват.

Знайте, че вашето съзнание е от качеството на хранителните сокове на тялото.

Всички живи същества по същество са едно и също съзнание.

Предайте се на това съзнание във вас. Няма друг Бог освен това.

стр. 200

Покланяйте се на Бога, но без следа от желания или нужди

Осъзнайте, че сте пълни във всяко отношение и не ви липсва нищо.

Бъдете откъснати от живота и смъртта. Тогава ще загубите индивидуалността си и ще разберете колко обширно е проявлението.

Ние познаваме съществуването си чрез спомените, които сме съхранили, но ние не сме тези спомени.

Различните инкарнации се проявяват от светлината на източника на моето съществуване.

Няма нищо по-свято и по-велико от вътрешно присъщото върховно съзнание. То не е нищо друго освен формата на Бога.

Нашата истинска природа е Себето, а не комплексът от тяло и ум. Тялото е обект за вас, а не вашата истинска природа.

Вашето съществуване, заедно със света, е вътре във вашето съзнание. Това, което е свидетел на тялото и света, е истинската форма на Бога и също вашата истинска природа. То не принадлежи на нито един човек.

стр. 201

Това, което се възприема, е израз на чувството за битие; знаенето.

Това, което виждаме, е просто сън!

Истинският преживяващ външния свят е знаенето или природата на светлината, а не някакво конкретно „същество“.

Когато очите са затворени, и все пак виждането се осъществява, това е безкрайното и безграничното. То е без атрибути, нито добро, нито лошо.

Кой може да помогне или навреди на човека, който е едно със Себето? За него помощта и вредата са едно и също. И двете са концепции на ума.

Джай Гурудев е името на пълното съзнание. Повтаряйте го забравяйки тялото и ума.

Ако търсите истински душевен покой, тогава трябва да познаете собствената си истинска природа.

Няма да намерите покой или изпълнение в обикновения живот.

стр. 202

Този, който познава истинската си природа, е доволен където и да е.

За мен е важно да знам „Какво съм аз?“ вместо „Кой съм аз?“.

Точно както цялото съществуване, което се преживява в будното състояние, изчезва напълно в дълбок сън, така и съзнанието за съществуване, което сега се е появило за непроявеното, е временно. Тази двойственост се нуждаеше от опора, за да съществува, и затова се роди концепцията за Бог. Самата тази концепция тогава става Бог.

Няма граница на това, което светът на двойствеността създава, което означава, че сцените са безкрайни. Но неговият Виждащ е само Един.

Кришна означава всепроникващото и непрекъснато чисто съзнание.

Този, който разбира значението на името на Господа, наистина е познал Реалността.

Това, чрез което знаете, че съществувате, е Парабрахман. Това е адхятма или това, което съществува преди всичко останало.

От незначителното насекомо до Господ Брахма Създателят, всичко е същият Принцип, а неговият познаващ е преди съзнанието и отвъд всички атрибути. Той е познаващият способността за знаене, но самият той няма и следа от знаене. Цялото объркване възниква поради погрешната представа за това да бъдеш отделна същност.

стр. 203

От преживяванията на живота сте заключили, че сте същност с име и форма.

Има безкрайни преживявания, но техният познаващ е недокоснат от тях.

Моята истинска природа е преди това, което поддържа новината на битието или съзнанието.

Нямам съмнения или разделения от какъвто и да е вид; аз съм свободен от идеи.

Точно както водата, изложена на слънчева светлина, се изпарява, знаенето изсмуква храната си от хранителното тяло. Така се използва храната, която консумираме. И всичко това се случва без нашето осъзнаване, а съзнанието по този начин се запазва в тялото. Наричаме го силата на саттва, в която се съхранява филмът на живота. Тази сила е качеството на саттва или хранителната същност, която вие не сте.

За да разберем това, концепцията за „аз“ трябва да бъде позната. Това не е възможно чрез извършване на каквато и да е карма или чрез спазване на духовни ритуали. Тази концепция се нарича мула-мая или първичното невежество.

стр. 204

Докато саттва поддържа праната, тялото продължава да съществува, заедно с новината „Аз съм“, точно както една маслена лампа изгаря маслото, но всъщност не изгаря огъня. Когато маслото свърши, лампата е угасена. Ние не наричаме това смърт, тъй като когато добавим още масло, лампата може да светне отново.

Фактът, че редовно консумираме храна, за да поддържаме съзнанието си, трябва да ни накара да осъзнаем какво е временно и какво е истинско и вечно в нас. Това изисква практическо приложение на думите на Гуруто.

Трябва да знаем, че светът извън нас, който изпитваме, е в саттвата, която ядем, и не е наистина извън нас.

Без съзнание, Ом не може да бъде чут. Неговата цел е да ръководи дейностите на вселената.

Това знаене, както го наричаме, е себелюбие. Тук любовта означава знанието на собственото битие.

Любовта и знаенето не са различни.

стр. 205

Ом или Пранава представлява всички изрази и природата му е любов.

Любовта не е привързаността между един и друг човек, защото в Абсолюта няма други. Следователно тази любов е доказателство за съществуването на Бога. Тя няма форма или облик и е всепроникваща.

Като ограничаваме знаенето до нашето индивидуално съществуване, го подлагаме на мъчително затворничество в тяло и заедно с него на страданията от достойнства, недостатъци и страха от това всичко да свърши със смъртта.

На знанието на битието трябва да му се угажда, като се изпълняват неговите безброй и безкрайни желания. Всякакъв недостиг при удовлетворяването на тези желания води до страдание.

Само когато умът се освободи от тези желания и нужди, ще настъпи постоянен покой. Тогава ще се осъзнае, че нашата истинска природа е по същество безформена и следователно всички разстройства и мисли затихват. Само когато това се случи, човек губи всички желания и разпознава истинската си природа. Това е истинското благополучие, в което върховното спокойствие е познато като своята истинска природа, а не просто като качество.

стр. 206

ПРИРОДАТА НА ПРОСВЕТЛЕНИЕТО Е ЛЮБОВ

Тази способност да познаеш истинската си природа не е достъпна за други видове.

Освобождението не е нищо друго освен свобода от погрешното схващане.

Не разглезвай тялото си, но обичай истинската си природа.

Докато истинската природа се разкрива все повече, блаженството на Себето се преживява.

Избягвай другите удоволствия в живота и се наслаждавай само на блаженството от познаването на истинската си природа.

С просветлението тежестта на миналите действия, добри или лоши, изчезва.

Това съзнание е всепроникващо като пространството. То е осветляването на знанието, докато пространството е великолепието на съзнанието.

стр. 207

Не приемай за себе си това, което не трае.

Точно както природата на водата е да тече, природата на просветлението е Любовта.

Смъртта чака веднага щом се родиш.

Трябва да изпълняваш задълженията си в живота напълно и все пак да не забравяш вътрешната си Истина.

На този Господ на твоята истинска природа, твоето собствено Себе, не довеждай Бог втора ръка за помощ.

Достигни до основата на своето съществуване, като изследваш истинската му природа.

Познаващият съзнанието е преди него и накрая то се слива и почива в своя Познаващ.

Мая винаги се появява със съзнанието и за да я надмогнеш, трябва да медитираш върху Себето.

Съдържанието на нашето съществуване е в нашето съзнание. То е честно, но ти го почиташ с това нечестно тяло. Поправи се и почитай своето съзнание, като медитираш върху него.

Съзнанието, като при изгрева на слънцето, е пълно с дейности. То винаги търси още и още от себе си.

стр. 208

Научи ума си, че той по същност е безформен и е Ишвара.

Чувството за битие е качеството на саттва: без да го познаеш правилно, не може да има вечен покой.

За да контролираме този вихър на мая , трябва да стигнем до основата на нашето съществуване и да търсим нейното присъствие.

Освобождението е знаенето, което познава себе си.

Оставай в спонтанното

Не тялото, а именно това съзнание доказва раждането на човек.

Съзнанието е чисто и не е индивидуално.

Раждането означава, че знаенето е започнало да сияе. То е спонтанно и самопоказателно.

Където има пространство, там съществува присъствието на нашето битие. То е отвъд класификации като каста, вяра или секта.

Нашето истинско съществуване или сварупа е вечно освободено.

стр. 209

Гуните или качествата дори не докосват съзнанието.

Ежедневните преживявания на живота не засягат съзнанието по никакъв начин.

Умът, интелектът и желанията се различават от човек до човек; но те са просто качества на телесната идентичност. Те не са част от чистото знание, което е истински освободено.

Въпреки че съзнанието изглежда активно, истинското му състояние е такова, каквото е било преди появата му.

Това, което води до възторг или депресия, не е истинска джнана.

Знанието, което е засегнато от ежедневните преживявания или вритти и събития в живота, е светско знание.

Каквото и да е свидетелствано от съзнанието, то не го засяга.

Съзнанието е трудно за реализиране. То прави нещата видими, но самото е невидимо.

Ако бъдем похвалени или прокълнати на чужд език, това не ни засяга.

стр. 210

Като приемаме ума и интелекта за истинското Себе, започнахме да приемаме удоволствията и болките, донесени от живота.

Само съзнанието може да познае себе си; никоя друга сила не може.

Виджнана означава това, което е отвъд всички преживявания.

Стабилизирай това, което е спонтанно.

Не се занимавай с това, което е просто сбор от резултатите на твоите преживявания.

Личното съзнание е само малка част от цялото.

Където има тяло и съзнание, петте елемента задължително присъстват.

Където няма нито тяло, нито съзнание, Парабрахман засиява.

Това проявление е резултат от петте елемента заедно със съзнанието, а не поради нас. За да познаеш тази истина, трябва да търсиш нейния произход и да се запознаеш с него.

Не се заплитай в това, което се възприема, просто погледни към неговия източник.

стр. 211

За да търсиш източника, трябва да погледнеш навътре и да намериш това, което е преди цялото съществуване.

Какво означава да търсиш източника? Това означава да разбереш как съзнанието е възникнало.

Съзнанието е възникнало от искра, създавайки светлина, наречена Бхагаван. Искрата се превърна в форма. От първичното невежество се появи семе на знаене.