Нисаргадатта Махарадж - Афоризми, книга втора

Елеазар Хараш · 2026

стр. 9

ПРЕДГОВОР

Словото му е чист извор – извираща прасветлина.

Казва: Ти търсиш това, което вече е в теб.

Търсачът е това, което търси.

Истинското ти същество предхожда всички отношения.

Най-важното, което сме длъжни да постигнем, това е вътрешната Тишина.

Твоята истинска идентичност е Абсолютът, който предшества „Аз съм“.

Докато съществува личност, не може да се възприеме никаква Истина.

Най-висшето постижение, това е правилното различаване.

Различавай, защото няма разбиране без различаване.

стр. 10

Когато аз се събуждам, светът се появява, т.е. аз давам живот на този свят.

Раждането е най-лошото робство, обаче с Божественото разбиране всичко се разтваря.

Чистото съзнание е винаги в настоящето, но настоящето не е Абсолютът.

Страданието е цената на неразбирането.

Ти си в Абсолюта – не те засяга нищо.

Компанията на Истината е върховният лек за всички болести – физически и психически.

Това, което е родено, страда от болестта, не аз.

Истинското убеждение е, другото име на Бога.

Елеазар Хараш

стр. 11

ЛЮБОВТА, АЗ-А, ТЯЛОТО

Това, което е трайно, е тази любов към Себето, заради която са построени всичките тези храмове.

Бризът, който полъхва от вселенското съзнание, е това, което поддържа другите видове обич живи.

Човек разширява вселенската любов осъзнавайки фалшивото като фалшиво. Това е всичко, което можеш да направиш; не можеш да превърнеш едно нещо в друго.

Семето на вселената няма размер, но поради тялото се появява съзнанието и се идентифицира с тялото, а всъщност всичко е проявеното всепроникващо съзнание. Тази „Аз обич“ е това, което е проявеното.

Преди думата „любов“ да се появи, ти си.

Преди тази идентификация с тялото, Там трябва да се оттеглиш.

стр. 12

Откакто открих моето истинско неизменно състояние, аз нямам нужда от нищо от него, така че просто чакам то да си отиде.

В това състояние на пълнота няма никаква нужда.

Светът не е нищо друго освен картината на твоето собствено „Аз“ съзнание.

Не можеш да чувстваш любов към другите съзнателно и преднамерено.

Трябва да вникнеш в това чувство на любов и тогава любовта ще се разкрие от само себе си.

Тези, които са осъзнали любовта към Себето, съзнанието „Аз съм“, като истинската любов, самите те стават любов. Всичко се е разтворило в тях.

Егото и Свидетелят

Егото е там, когато имаш определени реакции. Ти имаш впечатление от това, което се наблюдава спонтанно. Ти прилепваш към него, регистрираш го, само тогава има его.

Когато се стигне до ползата от това, което се наблюдава, тогава възниква егото. Това е неговата природа.

стр. 13

Когато знаеш, че ти си – светът е, ако ти не си, твоят свят също не е.

Когато се събудиш, ти имаш само усещането за съществуване, без думи, това е първоначалният принцип, предварителното условие.

По-късно ти знаеш напълно, че ти си и светът е, но това е илюзия.

Първо опознай Себето, после опознай какво е светът.

Ти трябва да се консултираш със Слънцето. Попитай го: „Как се отърваваш от светлината си?“ ... светлината е проявлението на Слънцето.

Благодарение на Слънцето, светлината съществува; благодарение на това, че ти си, твоят свят е.

Понеже свидетелското състояние се случва, оттук ти си; поради това, че ти си, свидетелстването е осезаемо почувствано; поради това, че слънцето е, светлината е. Ако няма свидетелстване, къде е свидетелят? Съзерцавай върху това.

Съществуват два свидетелски етапа: – Битието свидетелства цялото това проявление. – Свидетелстването на това битие, това съзнание, се случва на този вечен принцип, Абсолютът.

стр. 14

Потокът на ума е в концепциите заради жизненото дихание.

Умът означава думи, така че мислите са там – те са концепциите.

Възникването на „Аз съм“

С възникването на „Аз съм“ се случва цялото проявление; във всяка дейност това, което свидетелства, е „Аз съм“, това, което върши всичко, е мая, тенденциите, качествата.

Това знание „Аз съм“ е ново, то не е Реалното.

Истината е отвъд словесното изражение.

Съществува само един принцип, принципът „Аз съм“.

Понеже ти си, всичко е. Дръж го здраво. Ти вече чу, сега живей съобразно.

Да поема концепции, идеи, творения, отново и отново, е едно от качествата на виталния дъх. Само когато търсиш Себето ставаш осъзнат за това.

Източникът на цялото щастие е самото ти битие, бъди там.

стр. 15

Ти се опитваш да получиш удоволствие от дейностите на мая, това е продукт на битието.

Бъди неподвижен в твоето битие.

Абсолютът е отстоящ.

В състояние на дълбок сън „Аз съм-ността“¹ преминава в забвение, тя забравя себе си.

„Аз съм-ността“ е подложена на състоянията на будност и дълбок сън, но Абсолютът е също това.

Когато се установиш в битието и го трансцендираш, ще разбереш как ти си отвъд дълбокия сън и будността, защото това са само характеристики на битийността.

Ако чуеш нещо, което съответства на твоите концепции, ти си много щастлив – ти казваш, това е знание – но аз го взривявам изцяло. Аз искам да взривя всичките ти концепции и да те установя в неконцептуално състояние.

Твоето битие е най-финото нещо и все пак съдържа цялата вселена.

Семето съдържа всичко.

1  „Аз съм-ност“ – да бъдеш преди да бъде добавено какво си. Приставката „ност“ – превръща качество или действие в обозначение на самото състояние/природа на това нещо.

стр. 16

Брахман произлиза от твоето битие. Целият този Брахман е илюзия, невежество.

Когато следваш този духовен път на осъзнаване на Себето, всички твои желания просто отпадат – дори първичното желание, да бъдеш.

Невежият човек много ще се уплаши в момента на смъртта – той се съпротивлява, но за джнани (познаващия) това е най-щастливият миг.

Каквото се случва в света се основава на жизнената сила (прана шакти), но Атманът, свидетелят, е напълно отделен; на Атман (Себето) не може да се припише никакво действие.

Докато не си вникнал в прана шакти (жизненият дъх), чийто език е четирите типа реч, която тече през жизнения дъх – докато не го разпознаеш, каквото и да ти казва умът, ти си обречен да го приемаш за сигурно. Тези, концепции, които ти предлага умът, ще бъдат окончателни за теб.

Тези четири типа реч са пара (източник-съзнание), после пашянти (излъчването на мисли), мадхяма (формулиране на мисли-думи) и вайкхари (езикът, който експлодира навън).

Умът бълва думи и мисли и чрез тях ние сме объркали нашата идентичност с „аз“-а или „мое“-то, докато каквото се случва е независимо от този, който свидетелства и се основава изцяло на жизнената сила.

стр. 17

Това съзнание неправилно е идентифицирало себе си с тялото и с мислите или думите. То разглежда себе си като виновно за нещо, или че е придобило заслуги чрез някакво действие, докато всичко просто се случва чрез действието на жизнената сила.

Този, който прониква жизнения дъх, жизнената сила, е отвъд всички ментални концепции.

Този, който няма проникновение, е роб на мислите си.

След продължителна употреба на мантра и мантрата и вярата в мантрата ще се разтоварват.

Като се концентрираш върху мантрата, формата стояща зад мантрата се появява, но всичко това е обвързано с времето. Човек е създал всякакви неща, за да опази себе си, да опази съзнанието.

стр. 18

САТТВА, РАДЖАС И ТАМАС

Този пакет от трите състояния и трите качества (будното, дълбокият сън и съзнанието „аз съм“ – трите гуни – саттва, раджас и тамас) е бил роден и каквото и да се случва, се случва на този пакет, а аз не съм засегнат от него. Ето защо аз съм напълно безстрашен, без никаква реакция към една болест, която би била травмираща за други.

Аз не съм това, което е било родено.

Съзнанието, което е родено, смята, че то е тялото и работи чрез трите гуни, но аз нямам нищо общо с това, цялото нещо е илюзия.

Само ако има захарна тръстика или захар, ще има сладост.

Ако тялото не е там, как може да има спомени, самото битие е изчезнало.

Преживяването и преживяващият трябва да са едно, ти трябва да се превърнеш в преживяването.

стр. 19

Вечната Истина е там, но тя не е от полза за свидетелстването.

Пребивавай в сладостта на твоето битие, само тогава ти ще достигнеш и ще пребиваваш във вечен мир.

Жизнената Сила

При практикуване на медитация жизнената сила се пречиства, и когато е пречистена светлината на Себето засиява, но действащият принцип е жизнената сила.

Когато тази пречистена жизнена сила и светлината на Атман (Себето) се слеят, тогава концепцията, умът, въображението, всичко е отнето.

Жизнената сила е действащият принцип, а това, което дава разум на личността, е съзнанието.

Шива означава съзнанието, а Шакти е жизнената сила.

Стой в съзерцание и позволи на съзнанието да разкрие себе си.

Когато това съзнание и прана шакти (жизнената сила) се слеят, те са склонни да отидат и станат стабилни в Брахма-рандрха (отваряне в короната на главата, фонтанелата) и тогава всички мисли престават.

стр. 20

Това е началото на Самадхи. После се връщаш отново и жизнената сила начева своите обичайни дейности.

Разбери, че ти не си индивид, който има съзнание, съзнанието е това, което приема безброй форми.

Това нещо, което е родено или което ще умре, е чисто въображение. То е дете на безплодна жена.

В отсъствието на основната концепция „Аз съм“ няма смисъл, няма съзнание.

За каквото и да се смяташ в този момент, когато се отървеш от него, каквато и да е твоята истинска природа, тя е спонтанна.

Пребивавай в думите на Гуру.

Ако искаш да се разшириш, целият свят е проявлението. В същото време то е съвсем миниатюрно – семето на битието – като атом, леко убождане от „Аз съм-ността“. Това е самият източник на Любов.

Човек трябва да има устойчиво пребиваване или вяра в думите на Гуру.

стр. 21

Аз нямам поза или позиция за каквото и да е, нито дори да съм мъж или жена. Аз пребивавам само в Себето.

В момента, в който заемеш поза или позиция, ти трябва да се грижиш за нея, следвайки определени действия, свързани с тази поза.

Формата и Нищото

Формата идва от нищото; празнотата се спуска във форма, това е Аватар (божествена инкарнация).

Не създавай концепции за да разбереш Кришна.

Той се появи от Нищото.

Ти трябва да разбереш тази инкарнация, спускането в Аватар или форма; какво е това?

Преди инкарнацията, тази личност не е имала знание за себе си, след спускането с тази инкарнация, той започнал да знае себе си.

Преди спускането си като Аватар, това качество на познанието не е съществувало.

В Себето-ядро няма наслагване от никакви имена или титли, ти си ги приел отвън.

стр. 22

Всяка личност е окована заради идентификацията си с тялото.

Ти се чувстваш отлъчен, защото се отъждествяваш с тяло-ума и с паметта, че си тяло. Отхвърли тази идентичност и тази памет и тогава каквото и да видиш, ще бъде истина.

В името на духовността хората извършват разни дейности, като джапа, аскези и т.н. Веднъж щом приемеш тази поза на действащ, ти се подлагаш на дисциплините и следователно на всички страдания, свързани с това. Това няма да те отведе до Върховното, Абсолютът.

стр. 23

ФОРМИРАНЕ НА УМЪТ

Умът е езикът на жизненото дихание.

Умственият език ще говори само за впечатленията, които е натрупал.

Знанието „Аз съм“ не е мисъл, но то наблюдава мислите.

От прана, пранава, началото на звука; в звука е любовта да бъдеш.

Най-съкровеният, най-финият принцип, в този настоятелен принцип „Аз съм“ без думи, чрез който знаеш, че ти си. Той е само битие, любовта да бъдеш.

Пара шакти е битието или любовта да бъдеш.

Следващият етап е формирането (пара шунти), но все още неосезаемо.

Следващият етап е формирането на ума: езикът е формиран в ума, следва експлозията на думите, произнесени на глас.

стр. 24

Когато си невеж, ти си мислиш, че си част от този проявен свят. Няма такъв, който работи преднамерено – всичко се случва спонтанно.

Когато си напълно разбрал, ще стигнеш до заключението, че това битие също е една илюзия.

Онзи не може да разбере Онзи, той може да свидетелства и да разбере само невежеството.

Онзи, който разпознава всичко това като невежество, той разбира.

Накрая трябва да разбереш, че принципът, който използваш, за да говориш, да се движиш и да оперираш в този свят, не си ти.

Преди да помислиш да извлечеш полза от нещо, първо разбери каква е твоята идентичност.

Ти сега нямаш никаква форма.

Формата не е твоя, това е формата на семето.

Всички пет елемента, целият обективен свят е това семе. Ти не си семето – ти си наблюдателя на семето.

Колкото повече доближаваш Истината, толкова повече губиш интерес към светските дела.

стр. 25

Правилното Състояние

Това, което не знаеш, това е правилното състояние. Всичко, което се появява след идването на съзнанието е като добавена щипка сол – то е безполезно, съзнанието е безполезно.

Изхвърли всяка мисъл, всяко преживяване, всичко, което се случва, след като е дошло съзнанието.

Всички твои светски и несветски дейности са основани на индивидуалната идентификация.

Ти, като индивид, искаш да имаш освобождение. Ти оставаш като личност, в това се състои трудността.

Докато считаш себе си за личност, която е придобила това знание, личностната идентичност все още присъствие.

В Абсолюта не съществува каквато и да е нужда, дори нуждата да знаеш себе си.

За този, който е прочистил ума от всички концепции, смъртта ще бъде много блажена.

Пребъдвай във висшето състояние.

стр. 26

Ти не си съзнанието, ти не си знанието, сат-гуру е твоята истинска природа.

Съзнанието не може да е отделно от света и вселената, то е същото.

В Абсолюта няма индивидуалност, няма спомен, че аз съм това или онова, но има постоянно движение.

В Абсолюта аз нямам никакъв повод да кажа, че съществувам, защото Той е Вечността.

Целта на сътворението е езикът на ревностния търсач, не на този, който се е утвърдил в Истината.

За Абсолютното състояние свидетелстването на съзнанието се случва.

Битието е едно знание с много мощен потенциал, благодарение на него ти притежаваш всичкото друго знание, ето защо е много трудно да се отървеш от това знание.

„Всичко, което е, съм единствено Аз самият“. Шри Кришна

Най-висшето състояние е нероденото състояние, в което не съществува преживяване на ум.

стр. 27

В процеса опитвайки се да откриеш твоята истинска идентичност, ти може да се откажеш дори от Себето, и отказвайки се от Себето, ти си Това.

Махарадж, съзерцавайки врабче на перваз: Съзнанието, живеещо във врабчето и съзнанието, живеещо в това тяло, е едно и също нещо.

Парабрахман

Като дариш Себето, ти получаваш Брахман, а когато дариш Брахман (Бог като създател), получаваш Парабрахман (Върховния).

Трябва да имаш дълбоко, интензивно желание за Себепознание.

Вселенското съзнание не притежава тяло.

Вселенското съзнание се проявява винаги, когато тялото дойде в картината.

Поддръжката на вселенското съзнание е съставена от есенцията на петте елемента.

Вселенското съзнание и съзнанието на тялото имат една интимна връзка. Тя е континуум от индивидуалното съзнание към проявеното съзнание.

стр. 28

Ти имаш жизнено дихание; отвън то се нарича вселенски въздух, а когато го вдишваш той е твоята прана.

В Параматман (Върховното Себе) не съществува осъзнаване за съществуване, има само осъзнатост за осъзнаването.

Щом се появи осъзнаване за съществуване, има дуалност и се появява проявлението.

Съзнанието съществува само докато тялото е там.

В изначалното състояние няма усещане за съзнание, няма осъзнаване за съществуване, но веднага щом „Аз съм-ността“ се появи, изведнъж цялото проявление се вижда, то е израз на съзнанието.

В Абсолюта „Аз съм-ността“ е цяло, но се изразява в много.

Докато отъждествяваш себе си с човешката форма, не е възможно мистерията да бъде разкрита.

Преди идеята „Аз съм“ да поникне, ти си, но ти не знаеш, че си. След това е имало много случки, с които ти си започнал да украсяваш себе си. Опитваш се да извлечеш значението на самия себе си от последващите думи, събития и значенията на думите... това не си ти... отхвърли ги. Ти си преди идеята „Аз съм“. Настани себе си там, преди думите „Аз съм“.

стр. 29

Ако искаш да призовеш твоето Божество, трябва да боготвориш жизнения дъх; чрез жизнения дъх се доближаваш до твоето Божество.

Образът на който и да е Бог, е предаден чрез жизненото дихание.

Езикът на жизнения дъх е обозначен с думи.

Когато всички аспекти на жизнения дъх са пречистени, няма място за желания, няма физически или ментални страдания.

Всички наши действия, физически или духовни, са базирани на емоция.

Тъй като аз знам моето състояние преди раждането, аз също знам момента на раждането, а след раждането, това което съм – моето битие – знам също и него. Ето защо говоря по този начин.

Преживяващият и преживяванията, и двете трябва да се разтворят.

Най-фината част е тази, от дълбокия сън до будното състояние. За да пребиваваш в това, ти трябва да си в състояние на интензивен покой. В това състояние свидетелстването на будното състояние се случва.

стр. 30

Единствено след появата на съзнанието ние се опитваме да разберем себе си.

Съзнанието е така нареченото раждане; раждането означава трите аспекта: будното състояние, дълбокият сън и знанието „Аз съм“.

Ако наистина искаш вечен покой, не се безпокой за никой друг, тревожи се само и единствено за себе си, изследвай само себе си.

Ако прегърнеш това Себе-сияйно слънце, всичко друго ще си отиде, но ти ще възтържествуваш вечно.

Ти трябва да осъзнаеш, че тази битийност не е независима – тя зависи от нещо.

Когато изследваш, ще дойдеш до заключението, че ти, Абсолютът, не зависиш от тази битийност.

Сат-чит-ананда (битие-съзнание-блаженство) своевременно ще стане Параматман (Върховното Себе).

Сат-чит-ананда е „Аз съм-ността“ и само по себе си е състояние на блаженство, състояние на любов, но това е едно преживяемо състояние, докато съществува съзнанието, а съзнанието съществува, докато тялото е на разположение – то е състояние, ограничено от времето.

стр. 31

Ти трябва да транацендираш състоянието сат-чит-ананда.

Ако стоиш неподвижно в битието, мислите ще намаляват все повече и повече. Ако се забъркаш в мислите си, те ще се умножат.

Стой неподвижен само в битието.

Знанието, че ти си, е Бог. Боготвори го и един ден ще осъзнаеш, че не си индивид. Ще разбереш, че си вселенското съзнание, което не може да страда; че за това съзнание не съществува нито болка, нито удоволствие. Не чрез интелекта, а чрез интензивна медитация ще го разбереш.

Да медитираш върху нещо, е да станеш нещото.

Утихване на мислите

Ако можеш да не обръщаш внимание на мислите си, всичко е наред, но ако текат, остави ги да си текат.

Да не се увличаш в мислите си – това е достатъчно.

стр. 32

Когато не се хващаш за мислите, ти вече не си личност.

Страхът е качество на ума, а умът не иска да изгуби себе си.

Принципът „Аз съм“ няма форма, няма цвят, няма дизайн.

Чрез тези дизайни ние се наслаждаваме или страдаме, но нищо не е реално; всяко преживяване, което имаш, е нереално.

На това тяло и съзнание дните им са преброени.

Докато тялото го има, ти си това съзнание, но щом тялото и съзнанието си отидат, ти си това изначално състояние, върху което всичко това е дошло като временно състояние.

Твоето изначално състояние е неизменно и постоянно.

Трудността идва, тъй като всички вие търсите Това, забравяйки, че Това сте вие.

Ти, като субект, търсиш себе си като обект. Ти си това, което търсиш.

В момента, в който се появи поза, има страх.

стр. 33

Всеки, който е приел позата на търсещ, ще бъде обречен да следва традиционни практики на един търсещ и ограниченията.

Това е директна атака върху идентификацията с тяло-ума.

Щом дезидентификацията с тялото се случи, Брахман ще дойде със събрани ръце в молитвен жест при твоите нозе.

Когато тя се случи, ти ще осъзнаеш тъждеството на не-проявеното и проявеното; те са едно, няма разлика.

Истинското знание може да дойде, само когато всички възможни концепции са изоставени, и може да дойде само отвътре.

Парабрахман няма начало и няма край. Той е вечен, докато това съзнание е ограничено във времето – то има начало и край. То се е случило също както, когато се събуждаш сутрин и узнаваш, че ти си, по подобен начин.

Понеже аз съм, аз се събудих, ако аз не бях, как бих могъл да се събудя?

Парабрахман узнава, че Той е, съзнанието е това, чрез което Парабрахман знае, че Той е.

стр. 34

Парабрахман е твоето вечно състояние, ти не можеш да си го спомниш, защото не си го забравял.

Той е твоето всекидневно преживяване, ти го знаеш.

Жизнената сила е в зрънцето в латентно състояние. Разбери тази жизнена сила и не я обуславяй в никаква форма.

Това битие не е нещо, което можеш да уловиш в шепа, то е проявено – като пространство, то е навсякъде.

стр. 35

ПРЕДИ КОНЦЕПЦИИТЕ

Ти нямаш власт над това съзнание, то е дошло от само себе си и ще си отиде от само себе си.

Това, което си понястоящем – тази основна концепция – изхвърли я. Когато я изхвърлиш, това, което си, преди концепцията, е разкрито.

Абсолютът не може да бъде хванат в областта на твоето преживяване.

В тази концепция за пространство и време е тоталното проявление, в което ти смяташ, че си нещо отделно.

Няма нищо отделно, ти си част от функционирането на тоталното проявление.

Като Абсолют, Аз съм безвремие, безкрайност и осъзнатост, без да съм съзнателен за осъзнатостта.

Като безкрайност Аз изразявам себе си като пространство, а като безвремие Аз изразявам себе си като време.

стр. 36

Ако няма пространство и продължителност във времето, Аз не бих могъл да съм съзнателен за себе си.

Когато пространството и времето са налице, има съзнание, в което се случва тоталното проявление и разнообразните явления се появяват.

Аз, от Себе си, от Осъзнатостта, слизам в това съзнание и в това съзнание Аз изразявам Себе си по многобройни начини, в безброй форми. Това е разковничето, рамката на проявлението.

Цялото творение, всяко същество, е направено от петте елемента и поведението на всяко същество се определя от комбинацията на трите гуни: саттва (светлина, чистота), раджас (страст; безпокойство; дейност) и тамас (мрак, инерция).

Не може и да става въпрос да си отговорен за каквото и да било, случващо се в света.

Единствено чрез поемането на бремето на отговорността човек страда.

Съзнанието да си присъстващ, петте елемента и трите гуни, това е тоталността на вселенското проявление.

В твоето оригинално състояние няма съзнаване на осъзнатостта, следователно не може и да става въпрос за знание.

стр. 37

Знанието се появява само с идването на тялото и съзнанието. Това знание е всъщност невежество и всяко знание, базирано на него, е също невежество.

Върни се в твоето състояние преди това съзнание да се е появило върху теб.

Първо се идентифицираш с тялото, после със съзнанието и след това за известно време ти продължаваш да бъдеш съзнанието, но клопката е в това, че ти ще си мислиш, че си станал джнани.

Дори да бъдеш в съзнанието е състояние ограничено във времето.

Изначалното състояние е преди съзнанието да се появи върху теб.

Ти трябва да поддържаш това знание „Аз съм“ в добър порядък.

Да предположим, че тази кърпа е оставена неизпрана – тогава ще направя на пух и прах този, който е отговорен за това. Цялата мръсотия, която не е кърпата, трябва да бъде премахната. Подобно, „Аз съм“ е инструментът, чрез който ти получаваш цялото знание. Обожавай това „Аз съм“, премахни всички примеси, мръсотията.

Дори пространството не е толкова чисто, колкото знанието „Аз съм“.

стр. 38

По природа светът е много чист; той се оказва мръсен, защото се отъждествяваш с тялото.

Тъй като не разпознаваш твоята „Аз съм-ност“ в нейната чистота, ти се обръщаш към разни книги и Мъдреци, за да получиш идентичност.

Когато дойдем до заключението, че ти не си, аз не съм, това което остава, се казва, че е Парабрахман, но какво е Парабрахман? Ти не може да го опишеш, така че ти си безмълвен. Аз също съм безмълвен.

Парабрахман (Върховният, Абсолюта) не може да се сравни с нищо.

Много еони са идвали и са си отивали, но нито един човек не е могъл да запази своята идентичност или паметта си вечно – тя си заминава със заминаването на тялото.

Есенциите на петте елемента, плюс трите гуни, означават личност; с това се появява съзнаването, паметта „Аз съм“.

Дръж тялото настрана и опиши оставащото. Ако не можеш да го опишеш, каква е ползата от него?

Веднъж щом разбереш това, ще стигнеш до Истината. Този, който слуша, и който не го знаеш, си ти, а този, който знаеш като себе си, не си ти.

стр. 39

Най-висшата цел на духовността е Параматман (Върховното Себе) – това знание, което живее в тялото, „Аз съм“, и то не може да бъде описано.

Дуалността

Всяко проявление, всяко функциониране, всяко свидетелстване, може да се случи само в дуалността.

Трябва да има субект и обект, те са две, но те не са две, те са двата края на едно и също нещо.

Когато съзнанието се раздвижи, възниква дуалност.

Има милиони обекти, но всеки обект, когато види друг такъв, приема субективността на Абсолюта, въпреки че е обект.

Аз, като обект, възприемам и интерпретирам всички други обекти и аз приемам, че аз съм субектът и се случва свидетелстването.

Съзнанието се движи спонтанно без никаква причина; не съществува причина.

Това съзнание е вселенско – няма индивидуалност. Но, когато съзнанието се раздвижи в определена форма, която също е възникнала спонтанно, и започне да функционира в тази форма, тази форма приема, че тя е индивид и това, което е безкрайно, ограничава себе си до определена форма и проблемите започват.

стр. 40

Не говори за освобождение, говори за себе си, кажи какво си. Когато разбереш това, и двете, и знанието, и невежеството, изчезват; ти искаш знание само докато има невежество.

Ти никога не можеш да кажеш – аз приличам на това или онова – ти си без знание. Рядко човек ще разбере това и ще трансцендира сферата на съзнанието.

Дуалността възниква, когато съзнанието възникне.

Аз присъствам и аз знам, че присъствам – това е дуалност.

Аз съм и аз не съзнавам, че присъствам – това е единство.

Никой не е реализиран

Всъщност никой не е реализиран, има само едно Чисто Знание.

Само в името на комуникацията казваме, че един човек е реализиран.

стр. 41

Знанието е реализирало, че то е знание; това е всичко, което се е случило.

Аз не съм тялото, аз не съм думите; когато знанието разпознава това, това се нарича Себереализация.

Това Знание не е ново; то винаги е съществувало. Хората са го разбирали инстинктивно.

Аз разбрах категорично, че няма индивиди, разделени едни от други, няма знание, разделено на светско знание и духовно знание. Няма Гуру и няма ученик, няма Бог и няма поклонник. Няма противоположности – те са поляризирана дуалност, не две отделни части, а две части на едно и също нещо.

стр. 42

АБСОЛЮТЪТ

Беседите се излъчват спонтанно от мен; преди еманацията на думите, няма смисъл изфабрикуван вътре. Няма роля, изиграна от страна на ума. Това е директна спонтанност.

Съзнанието, както е използвано тук, е чувството да бъдеш жив, да присъстваш, чувството за съществуване. Именно любовта да бъдеш него е източникът и причината на всички желания.

Сам по Себе Си Абсолютът е единство, но той се изразява по многобройни начини и в многобройни форми.

Като Абсолют, Аз не преживявам себе си.

Предаността в отсъствието на друг е преданост към Себето, където не съществува дуалност.

Щом дуалността се появи, предаността е разделена между субекта и обекта.

стр. 43

Преди раждането ние не бяхме съзнателни за себе си; само когато един чужд елемент, раждането, бе въведен, ние станахме съзнателни за себе си.

Да разбереш това е пробуждане и за това няма път или техника.

Докато има усещане за дуалност сред вас, това което чувате не може да достигне целта.

Това съзнание, което зависи от тялото, от храна, което е родено е ограничено във времето.

Това, което е преди съзнанието, е Абсолютът, и когато съзнанието е без форма и не съзнава себе си, то е Абсолютът. Ние не сме нищо друго, освен това съзнание.

Аз, като Абсолют, нямам нужда от съзнание.

Тоталната независимост е просто да схванеш и да разбереш.