Същественото

Каквото и да придобиеш, то няма стойност, и този който придобива, също няма стойност.

Ние отдаваме неоправдана важност на нещата, които идват и си отиват.

Единствено в твоята фаза на невежество, ти вземаш всичко за много важно.

Аз говоря от гледището, където не знам себе си, че съм. Аз не принадлежа на сферата на състоянията на будност и дълбок сън. Аз не се занимавам с никакви физически дисциплини, нито с Йога, нито с нещо, което получаваш от нея.

Чрез извършването на тези физически Йога асани и т.н., ти получаваш някакво удовлетворение, но това не е духовно знание.

В Йога процеса, някои хора придобиват сили, но това има своя край. Това не е Върховното, Вечното.

стр. 78

Този Абсолют, тази Вечност, хората не я получават незабавно. Хората се замесват в сили и чудеса и се наслаждават единствено на това. Те ще бъдат заети с това, но не и с Абсолюта. Те ще претърпят прераждания.

Преживяването на съзнанието идва чрез тялото и когато започнеш да гледаш към тялото, то не е нищо друго освен храна.

В момента, в който се събуждаш от сън, ти сякаш узнаваш целия свят. Това преминаващо шоу, което е в състояние на постоянна промяна през цялото време, е хвърлено като картина върху твоето битие.

Чрез илюзията, ние мислим: „Аз“ имам отделна индивидуалност, „Аз“ съм отделно себе.

Съзнанието, което е всепроникващо, няма това усещане за ограничено битие.

Това всепроникващо съзнание няма невежество и няма знание, но невежеството и знанието се раждат в него.

Когато възпламеня запалката, ти казваш, че пламъкът è, когато го изгася, ти казваш, че пламъкът не è; по същия начин пламъкът на знанието è и не è.

стр. 79

До момента, когато твоите думи спрат, има смисъл в думите, а всъщност няма нищо в смисъла. Самият смисъл е безмислен.

Раждането и смъртта са само термини, имена. Когато дойде смъртта, това само означава, че преживяването наречено раждане е погасено.

Когато смъртта е завинаги, това означава този Вечен, Неизменен, Парабрахман.

Ако решиш, окончателно, че ти не си това тяло, смъртта ще бъде окончателна; смъртта ще умре.

Тялото зависи от есенцията на храната. Храната зависи от петте елемента, а петте елемента са живота на този, който няма име.

Ако се опиташ да откриеш своето битие – този източник, от който си дошъл – няма да има име, няма да има форма и няма да има твоя собствена идентичност.

Разбирането е толкова мимолетно и променящо се, защото зависи от чувството за тяло.

стр. 80

ВСЕЛЕНСКОТО СЪЗНАНИЕ

Съзнанието е навсякъде, латентно или обратното.

Първо е съзнанието, след това идва всичко, небето, земята и останалото.

Всеки път, когато мислим за съзнанието, ние мислим за тялото, но това е грешка.

Изначалното състояние бе там и преди състоянията на будност и дълбок сън.

Съзнанието, което възтържествува, е вселенското съзнание. Светът е роден от него, а не от гледната точка на индивидуалността.

Това съзнание, което възтържествува, преди да си осъзнат за двете състояния, е вселенското съзнание.

Ти няма да научиш това чрез твоите мисли, а когато медитираш, това съзнание за битие ще се разтвори във вселенското съзнание и единствено по този начин ще го разбереш.

стр. 81

Творческата сила на вселенското съзнание е дала началото на този свят, то е произвело тази Пракрити и Пуруша, а неговата душа е индивидуалното съзнание. То е спонтанен, проявен, динамичен Дух. То няма аспект. То е всепроникващо.

Аз говоря за този Ведически принцип, Ведически суров материал, от който е започнал този поток. Тази вселенска жизнена сила прониква всичко, но тя няма личност или индивидуалност.

Човек свидетелства мислите и концепциите автоматично.

Ти винаги си осъзнат за тези концепции и мисли.

Съзнанието действа като едно цяло, там няма извършител.

Ние гледаме на себе си като извършители и затова искаме да свидетелстваме това, което не може да бъде направено.

Затова пребивавай в думите на Гуру, които са: Ти си всепроникващ фин принцип, по-фин от пространството. Отъждестви себе си с това.

стр. 82

Атма-према (Аз-обич)

Когато дойдеш до състоянието на Парабрахман, няма желания, няма харесвания или нехаресвания. Това е Нискама (лишен от желания) Парабрахман.

Понеже този Нискама Парабрахман è, това проявление се е появило и върши каквото си иска. Проявлението е Сакама (с желание), но неговата опора е Нискама.

Ако искаш това преживяване, ти трябва да наблягаш върху твоето Себе, твоята собствена Атма-према (Аз-обич). Не я изоставяй дори за миг.

Не се моли на Богове или Богини, само виж Единния.

Продължавай да осъзнаваш това „Аз съм“ и чрез това наблягане ти ще узнаеш състоянието, което искаш да достигнеш.

Когато комбинацията от жизнен дъх и тяло е налице, битието е там. Битието не умира.

Вземи свирещия на хармоника: поради въздуха в хармониката се създава звук; когато музикантът си дръпне ръката (държаща хармониката), въздухът си отива и следователно няма звук. Звукът мъртъв ли е? Той просто изчезва.

стр. 83

Ако искаш да познаеш непривързаността, трябва да осъзнаеш личността или индивида, като топящи се.

Преди това знание „Аз съм“ да се появи върху теб, ти беше абсолютно необвързан. Щом това знание изгря при теб, ти стана привързан към всичко около теб. Единствено това фалшиво „Аз“ е привързано.

Всичко просто се случва, а фалшивото „Аз“ си приписва авторството за правенето на нещата.

Ти си знаещият, не извършителят.

Един малък съвет: не прави нищо, което ще нарани друг, това е всичко.

Ти можеш да научиш нещо извън себе си, но е доста трудно да разбереш твоето Себе. Щом го разбереш, щом узнаеш твоето собствено битие, ти няма да го забравиш.

Живей безстрашно

Докато живееш, живей безстрашно, защото никой не те е създал. Ти живееш от твоята собствена светлина.

Особено, живей с увереност в Себето.

стр. 84

Този, който знае трудностите, е отвъд тях.

Знанието е отвъд цялото въображение, То няма атрибути. То не може да бъде въобразено изобщо.

Без знанието, аз съм наистина много щастлив.

Одобрявайки идеята „Аз имам цялото знание“, тя се усилва ден след ден, но това знание няма покой, няма каквото и да е удоволствие.

На всяко човешко същество е казано, че е негов основен дълг да придобие знание, но той ще разбере, че това знание изобщо не е от полза, за да достигне неговата върховна цел.

Всичко, което виждаш, е Ишвара (Бог). Дори най-малкият атом е Ишвара.

Поведението ти е на основата на това „Аз“, което отсъстваше преди раждането и ще отсъства след смъртта на тялото. Това „Аз“, ограничено от времето, ти си взел за даденост.

Отиди отвъд концепциите и стани безидеен.

Когато си в дълбок сън, има ли някакво преживяване на удоволствие и болка или раждане и смърт? Това означава, че концепцията „Аз съм“ е изчезнала.

стр. 85

Разбери, че това, което се случва наоколо, като твое тяло и име, е от естеството на всепроникващо съзнание.

Когато пътуваш в кола, ти колата ли си?

Истината

Един човек, който стоял в плътна тъмница, искал да премахне тъмницата и започнал да се моли на Бог. Тогава някой дошъл и казал: „Какво?! Ще премахнеш ли тази тъмнина с твоята преданост? Не. Ти трябва да внесеш светлина“. Светлината била внесена и тъмнината си отишла. Правенето на практики не е необходимо, но ти трябва да знаеш, че това е Истината. „Аз съм Истината“, и тази Истина няма брада или мустак; все пак това е Истината, която трябва да осъзнаеш.

Истината няма форма.

Ако Истината имаше форма, ти щеше да отидеш и да я вземеш.

Без усилие, каквото е естествено, това е тази Истина.

Преди появата на състоянията на будност и дълбок сън, ти си.

стр. 86

Ти никога няма да получиш доказателство за съществуването на Брахман някъде другаде, освен вътре в теб.

Това, което е очевидно, е твърде вероятно да не се забележи.

Това, което казвам, е много ясно и просто. Ако не разбираш, това е така, защото искаш нещо сложно.

Ти си доказателство, че има Бог.

Ако ти не си там, няма Бог. Тази „Аз съм-ност“ е доказателството.

Ти си знаещият тялото.

Когато тази склонност от миналото спре, тя е празнота и тази празнота е свидетелствана от някой, който не е празен.

Този, който знае, че има тъмнина – може ли той да бъде тъмнина?

Ако пазиш абсолютна тишина, тогава концепциите ще бъдат задушени до смърт.

Когато смъртта те наближи, помни че ти нямаш очертание и цвят.

стр. 87

„Аз съм Ниргуна (без атрибути)“; това е последната мисъл, която трябва да имаш. Когато отидеш да спиш, заспивай помнейки тази истина.

„Много нечисти мисли идват и си отиват, но аз съм неизменен, аз съм безкраен, аз съм Истината.“

Заспивай с тези мисли и всички тези нечисти мисли са простени.

Не отивай да спиш като роб на ума; бъди негов господар.

Формирай този навик, стани абсолютно откъснат и господар на твоя ум.

Страхът наречен раждане трябва да бъде изкоренен.

Вечното

Толкова си свикнал с подкрепата на концепциите, че когато твоите концепции те напуснат, въпреки че това е твоето истинско състояние, ти ставаш плах и се опитваш да се прикрепиш отново към тях. Това е мястото на срещата на този иманентен принцип и Вечното, границата.

Когато концепцията „Аз съм“ си отива, интелектът също си отива. Интелектът изпитва плашещото преживяване: „Аз си отивам.“

стр. 88

Смъртта идва за качеството на „Аз съм-ността“, която е продукт на храната, но Абсолютът винаги възтържествува. Това е Върховното Знание.

За Джнани, моментът на така наречената смърт е най-блаженият, защото той отива в самия източник на блаженство.

Вечността е безсмъртно блаженство, самият океан от нектар.

Съзнанието е качество на есенцията на храната, която е във всичките пет елемента заедно.

Цялото твое поведение зависи от отъждествяването ти с тялото, което зависи от знанието „Аз съм“.

Преди да преживееш тялото или храната, нямаше абсолютно никакво преживяване на себе си или на света. Това проявление е безначално.

Когато вече не можеш да асимилираш тази храна, твоят жизнен дъх става все по-слаб и един ден ще си отиде, заедно със съзнанието, че „ти си“.

Първо се роди небето; от небето дойде въздухът; от въздуха, светлината и топлината; от тази топлина, водата; и от водата, каквото беше се превърна в земята, от която изникна целият живот. Тези пет елемента заедно, са отговорни за това велико проявление.

стр. 89

Илюзията се е родила както се е родила сянката на веществото. Тя идва от всички вещества, които съставят тялото. Мая не е нищо друго освен любов към това бъдене.

Ти трябва да знаеш съзнанието на твоето битие. По този начин, ти ще бъдеш като човек, който е хванал Брахма в ръка.

Умът не съществува без твоето съзнание.

Всичко е въпрос на думи.

Жизненият дъх е родил ума.

От една страна, ти ще разбереш, че цялата наличност на всичко, е чрез твоето Себе и от друга страна, ти ще трябва да загубиш всичко.

Аз станах Брахма-дева, разбрах качеството на Брахма-дева, но ако има нещо по-добро от качеството на Брахма-дева, аз ще го постигна, отхвърляйки това. Това са отличителните белези или нивата на различните достойнства.

Без съмнение Гурутата са много важни, много значими, но накрая те се вливат в пространството.

Каквото прегръщаш, и към каквото се придържаш, ще си отиде.

Откажи се от всичко и разбери какво си.

стр. 90

Свидетелстване на сънят

Когато твоето его е напълно разтворено, тогава ти използваш множество тела.

Ти не знаеш дали си в съня или извън него; ти просто го свидетелстваш. Този сън си ти самият.

Каквото и да виждаш, то не е сънят, това е „Азът“, който си.

Това съзнание, което вижда всичко, вижда чрез самия сън.

Всеки, който иска да практикува нещо, може да го направи, но какво е то? Нула – нищо.

Преди твоето раждане, къде беше Кундалини? Тя не беше там. Това е само мисъл.

Това Кундалини е всичко, което възприемаш, всичко, което виждаш. Наричат я с различни имена, това е всичко.

Това битие дойде при теб без твоето знание, но ти го използваш според собствената си воля. Аз искам да осъдя тази индивидуалност на смърт.

Парабрахман (Върховният Абсолют) е най-чистото правосъдие и Истина.

стр. 91

Ние не говорим поради нашата собствена воля; ние мислим, че имаме избор, но нямаме.

Ти може да постигнеш Самадхи за ден или месец, но когато се върнеш към нормалното, съзнанието не е различно.

Ти мислиш, че си постигнал Самадхи, но това, което го мисли, вече е там, и не е дошло по твой избор.

Свидетелстването се случва на принципа преди съзнанието, на Абсолюта, но Абсолютът свидетелства с помощта на съзнанието.

В съня няма присъстващ физически „Аз“, но ти все пак виждаш. Субстратумът на всичко е тази Осъзнатост.

Това състояние преди съзнанието е винаги тук.

Това спонтанно появяване и изчезване, е качество на съзнанието.

Осъзнатостта, е подкрепящият принцип за съзнанието.

В състоянието Парабрахман, качеството на познанието не е присъстващо, нито пък има някакви украшения или декорации както проявеното съзнание.

стр. 92

Парабрахман състоянието не знае, че е, нито, че има това проявление. Този принцип на Абсолюта говори сега с помощта на съзнанието.

В сферата на съзнанието, това проявление продължава непрекъснато.

Абсолютът е отвъд съзнанието, което е проявено.

Абсолютът е опората на принципа.

Докато не познаваш себе си, няма да осъзнаеш ефектите на концентрацията, а щом познаеш твоето Себе, няма да се нуждаеш от концентрацията.

Ти ще откриеш твоята реализация или разбиране, според това какво значение придаваш на твоите концепции или фантазии.

Садхаката (духовния аспирант) трябва да практикува медитация; за да постигнеш този конкретен център, който търсиш, медитацията е абсолютно необходима.

Медитиращият е преди медитацията.

Мисли само над тази точка, този въпрос. Как това съзнание се появи върху теб? Ти трябва да знаеш защо това тяло дойде, как това съзнание се появи върху теб.

стр. 93

Знанието „Аз съм“ отсъстваше по време на деветте месеца в зародиша. Тази „Аз съм-ност“ дойде след раждането на тялото.

Източникът на тялото са петте елемента, ти не си тялото.

Комбинацията от тялото и жизнения дъх генерира това съзнание; ти не си съзнанието. Ти си подлежащия принцип. Бъди в Това.

В садханата (духовната практика), преживяването на всеки един ще бъде различно, поради разликите в пракрити (природата) и в гуните (качествата) на инструмента.

Нека всичко идва и си отива. Ти си само свидетел.

Не бивай раняван или въвлечен в процесите; те са само на умствено ниво и различни от твоето Себе.

Каквото и преживявяне да е извлечено чрез ума, то не може да те засегне.

Ти си отвъд умственото знание, отвъд петте елемента. Умът е направен само от тези елементи.

Добродетел е това, което преживяваш, когато знаеш какво си и живееш в това знание.

стр. 94

Знаейки Истината, ти трябва да действаш.

Ние сме интимно свързани с цялата вселенска сцена. Това вселенско братство е присъстващо във всеки атом, независимо дали в храната или в твоето тяло.

Когато моята индивидуалност е изоставена, разтворена, моето тяло и всички дейности стават вселенски; те са за вселенска употреба. Няма предявяване на претенции на никое действие като „мое“.

Най-великата благотворителност

Има различни видове благотворителност, но най-великата благотворителност е отхвърлянето на знанието „Аз съм.“ Когато се откажеш от него, ти се освобождаваш от раждането и смъртта.

Будното състояние представлява дейност, състоянието на дълбок сън представлява покой, тишина. Когато тези двете са присъстващи, означава, че „Аз съм“ е там, но ти, Абсолютът не си нито будното състояние, нито състоянието на дълбок сън, нито „Аз съм-ността.“

Никой велик човек, който се е родил, не е извършил (йота) промяна в съзнанието. Това, което е, е; то никога няма да се промени.

стр. 95

Несъзнателно това съзнание се появи в теб, и ти трябва да преминеш през него, волю или неволю.

Жизненият дъх е отговорен за всяко движение, а качеството на битието седи на висок пиадестал и наблюдава.

Дори когато свидетелстваш, че всичко си ти, това все още е качеството на тялото от петте елемента и няма да трае.

Безформеното Знание

Будното състояние, дълбокият сън, и тази Турия (състояние на супер съзнание) – всички тези са временни състояния.

Това, което е вечно е този, който не си забравял. Това вечно състояние е отвъд състоянието на помнене и забравяне.

Чувството е същото като вниманието.

„Аз съм виждащият, аз съм знаещият“, това просто е, и То няма форма. Това знание е безформено; когато прегърнеш формата, проблемите възникват.

Хора, които разчитат само на интелекта, винаги ще се люлеят като махало.

стр. 96

Попий напълно това, което ти казах, направи го твое собствено. Не става въпрос за никакви помощни средства или дисциплина; само чрез твоето твърдо убеждение, трансцендирай всичко.

Бхагавад-Гита казва, че ние имаме пет сетива на знанието, те са много фини. По-фин от сетивата е умът, по-фин от ума е интелектът и по-фин от тези е жизненият дъх. И все пак по-фин е „Той“, битието, „Аз съм.“

Абсолютът не е тези неща. Ти си Абсолютът.

Каквото и да правиш, това е битието; обръщай внимание на това битие.

Ако си приел един Гуру, с безрезервна вяра – и пълно отдаване – е много необходимо.

Служенето на Гуру е следването на всяко указание, което той ти дава чрез думите. Ти трябва да попиеш и да станеш едно с тези думи.

Не си мисли, че Гуру е някоя личност; това не е така. Гуру е това битие, а битието е проявление.

Целият свят е битие и това е Гуруто.

Не се опитвай да обичаш някого, бъди любов.

стр. 97

Когато си любов, тази любов ще бъде полезна на човечеството. Точно като водата, ако ти си вода, всичко ще расте.

Няма печалба и загуба от преживяванията. Те не те засягат.

Това битие ще стигне до този духовен път, когато е истински усърдно да го направи, но докато и частица от телесната идентичност продължава да съществува, то ще се проваля.

Всички вие искате преживявания, но те няма да ви заситят.

Ако съзнанието зажаднее да узнае Себето, то ще изхвърли всичко и ще затича към целта. Това е собственото ми преживяване.

Всичко, което си чул, всеки къс знание, всеки инцидент в твоя живот, дори ако мислиш че си го забравил, това съзнание го е записало.

Всяка секунда това съзнание регистрира това, през което минаваш.

Всички пет сетива печатат непрестанно.

Ти можеш да продължиш нататък, навлизайки в по-дълбоки и по-дълбоки води, размишлявайки над това, но ти трябва да се върнеш обратно, да се обърнеш към източника.

стр. 98

Застани в твоето изначално състояние.

Не полагай специални усилия, за да свидетелстваш, просто бъди в едно релаксирано състояние.

Когато не преживяваш тялото, няма желания или нужди, но когато мислиш, че си тялото, ти искаш да удовлетвориш твоите желания, мислейки, че тогава ще имаш покой.

Същността на съдбата

Няма покой в телесната идентичност.

Справедливостта е наложеното решение.

Съдбата е складът, от който цялото това проявление произтича. Тя е принципът, от който си произлязъл. Тя е нещо като негатив на филм; съзнанието е вече присъстващо в този източник, от който си произлязъл, така че филмът се проектира.

Това, което трябва да се проектира, е вече записано; така че каквито и дейности да се случват чрез това битие – което си ти – са твоята съдба.

Бъди в този източник, който е светлината зад съзнанието.

стр. 99

Ти не си съзнанието, разбери това. Това, което се случва е в тази Мула-Мая.

Този ум е само натрупване на мислите, които са присъстващи в проявлението.

Всички твои дейности зависят от ума, а умът зависи от всички твои спомени и каквото си чул в този свят.

Понеже това тяло-ум съзнание абсорбира всичко, което се случва в света, ние продължаваме да кредитираме това „Аз съм“ съзнание с предишни раждания, раждане, карма, и т.н.

Ти приемаш определени неща като добри и непорочни и отхвърляш други като лоши или грешни, но това са само концепциите, които си придобил в света и няма база за разграничение.

След дълбок сън, веднага щом съзнанието „Аз съм“ изгрее в теб – това е свидетелят. Преди този момент ти не знаеше, че си; нямаше свидетел, нямаше знание за „Аз съм.“

Щом това „Аз съм“ захвана тялото, то трябваше да се държи според мислите, които се появяваха в това проявление. Ние го наричаме склонност или ум.

стр. 100

От дъждовната вода растат добри и лоши неща; не се приписва грях на дъждовната вода за растежа на лоши неща, нито заслуга за растежа на добри неща. Къде е въпросът за прераждане на дъждовната вода и къде е грехът или заслугата за дъждовната вода?

В проявеното състояние на „Аз съм-ност“, не може да става въпрос за твое действие, тъй като ти повече не си индивид.

Каквото и да се случва, се случва в твоето съзнание.

Качеството на твоята връзка с друг човек зависи от двамата.

Именно идентичността с тялото е това, което те кара да усещаш, че има двама.

В твоето несъществуване ти си съвършен, ти си тотален, а в твоето знание, ти си несъвършен.

Ако си се гмурнал дълбоко в океана, къде са вълните?

Когато излезеш от океана, вълните се появяват.

Когато нямаш чувство за щастие или нещастие и нямаш чувство за „Аз съм-ност“, ти си в състоянието на Ниргуна (без качества, атрибути).

стр. 101

Оттегли се назад, преди мислите.

Ти не си този, който се променя. Това, което се променя, е твоят ум, твоят интелект, и твоето тяло.

Слушането е най-важно, а чрез слушането на тези мъдри думи, умът постепенно ще се промени.

стр. 102

ЧАРАН-АМРИТА Нектарът на безсмъртието

Ако човек получава и се наслаждава на нектара от нозете на Господ, чаран-амрита, умът може да бъде покорен. Това означава, че умът вече няма да ни владее. Неговото господство наложено от детството, вече няма да ни подтиска.

Това може да бъде подритнато само ако човек тотално приеме знанието „Аз съм“, като себе си, с пълно убеждение и вяра, и твърдо вярва в официалното изявление Аз Съм Това, чрез което знам, че „Аз съм“ (чаран-амрита).

Съзнанието не сияе от само себе си. То сияе заради светлината отвъд него.

Да излагаш и да разпространяваш концепции е лесно. Но да пуснеш всички концепции е трудно и рядко.

Ти приемаш концепция и спираш на нея. По този начин твоят духовен прогрес застоява на концептуално ниво.

стр. 103

Точно това е, което саботира медитацията, а именно сграбчването на концепция.

Просто бъди, не прави нищо.

Няма нищо за правене. Тогава всички твои загадки ще бъдат разрешени и разтворени.

Интуицията е осъзната и държана на границата на битието и не-битието, точно където интелектът „утихва“.

Границата на битието и не-битието (маха-йога) е пресечната точка между Абсолюта и феноменалното, „където“ Реалността е открита.

Без възможността за илюзия, няма условие за просветление.

„Нямам нужда от убеждения. Аз живея на кураж. Куражът е моя същност, който е любовта на живота. Аз съм свободен от спомени и очаквания, незаинтересован от това, което съм, и това което не съм. Не съм пристрастèн към себеописания, сохам и брахмасми („Аз съм Той“, „Аз съм Върховния“); не са ми от полза, имам куража да съм нищо и да виждам света такъв, какъвто е: нищо. Звучи просто, но само опитай!“ Шри Нисаргадатта Махарадж

стр. 104

Върни се към това, което си бил преди твоето така наречено „раждане“ – появата на конкретно тяло, с което ти си се отъждествил така охотно и неочаквано.

Бъди в тази вечност, която е състояние на пълнота, дори тялото ти да е натрошено; състояние на богатство, макар и да нямаш земни притежания; състояние на невъзмутим покой и тишина, въпреки че светът около теб може да се издига в пламъци.

Неизменната Реалност

Неизменната реалност е това, от което всички промени са изскочили – пространство, време, целият свят на преживяване, и всички наши съкровени илюзии.

Каквото разбираш, ти не си това.

В не-разбиране, ти разбираш себе си.

Дори Най-Висшето е безполезно за Най-Висшето.

За да съществува Бог, ти първо трябва да си там.

Без теб, Бог не може да съществува.

Това знание „Аз съм“ или „битието“, е булото на илюзията върху Абсолюта.

стр. 105

Когато Брахман е трансцендиран, само Парабрахман съществува, в който няма дори и следа от знанието „Аз съм“.

Мъдреците и пророците първоначално разпознаха чувството за „битие“. След това те медитираха и пребиваваха в него и накрая го трансцендираха, което доведе до тяхната върхова реализация.

В тази върховна осъзнатост, никой няма каквото и да е съзнание, че е присъстващ. Самото присъствие го няма в Абсолюта.

Абсолютът или Върховният Субект е това, което човек е, понеже вече няма някой или нещо – нито дори съзнанието – за да го преживее.

Ниргуна

Първичното качество на битието, е чувството за „Аз съм.“ По-късно възникват множество от качествата.

Наблюдателят – Абсолютът – е тотално свободен от всякакви качества; следователно, той е наречен ниргуна, което означава „без-качества“, „без атрибути“ и т.н.

Моето внимание е само върху посредника, чрез който знам „Аз съм“, и чрез който преживявам света. Не обръщам внимание на сиддхи силите и всичко, което се появява.

стр. 106

Който е разбрал и осъзнал битието, не се интересува от дейностите и събитията в областта на битието.

С идването на будността започва въртенето в ума и след това разговорът продължава безкрайно.

Самият твой дъх е разговорът.

Ако дъхът спре, не може да има разговор.

стр. 107

ВЪРХОВНОТО

Джнани знае, че е реализиран, когато той разпознае своето съзнание, което е чувството за „Аз съм“.

В джнани състоянието, няма нужда от нищо, нито дори да знаеш себе си.

Заради силно еволюиралия вътрешно обитаващ принцип, който е съзнание, човешкото същество е способно да придобива мъдрост интуитивно, и да трансцендира себе си във Върховното.

По време на процеса, неговото съзнание, първоначално обусловено до тяло-ум, се развива във вселенското съзнание, напълно оправдаващо титлата брихаспати (човешко същество).

Вселенското съзнание утихва в Абсолюта.

Този, който е въвлечен в концепции, страда по време на смъртта.

стр. 108

Интензивността на страданието е в съответствие със значението на концепциите, за които се държи.

Този, който е отдаден на Бог и свободен от концепции, умира щастливо и мирно, сякаш навлиза в дълбок сън. Страдаш ли, когато заспиваш?

За да постигне божественото състояние, човек трябва да има човешкото тяло и съзнание.

Пара-шакти

Джнани е наречен така, защото той е в притежание на джнана – битието, което е поддържано от тялото.

Докато е в притежание на джнана, джнани е в „не-знаещо,“ Абсолютно състояние.

Ти също, би могъл да бъдеш в състоянието джнани, стига да се оттеглиш и да пребиваваш в състоянието преди излъчване на думите в теб. Такова състояние се разкрива на границата на дълбокия сън и будното състояние, което е самото начало на появата на съзнанието.

Това състояние е познато като пара-шакти или пара-вани състояние, което е източника на думите или езика.

стр. 109

От този източник, който е първия етап, докато накрая експлодира от устата за комуникация, езикът трябва да премине през още три етапа – тоест, общо четири етапа.

Вторият етап е пашянти, начален етап, където започва неосезаемото формиране на езика.

Третият етап е мадхяма, или средният етап, в който осезаемото формиране на език се случва в зоната на ума.

Четвъртият и последен етап е вайкхари, когато дъхът кара езика да експлоадира от устата във вокален израз.

Пара-вани е най-фината форма на език.

Пара означава „другият,“ което показва отделеността от Абсолютното състояние, но най-близкото до него.

Джнани или Господ Кришна казват, „Аз не съм пара-вани“, тъй като Те пребивават във Върховното.

Човек чувства, че е „разбрал“, когато е дадена някаква концепция, титла или име като „Кришна“; но това не е начина.

Човек трябва да бъде Кришна, за да го разбере истински.

стр. 110

Пара-вани не е езикът на Абсолюта, тъй като той все още е резултат от битието. След преминаване през различни етапи на развитие, накрая той вокално изразява концепция, която след нейното приемане от наша страна, ни владее. В процеса ние се отъждествяваме тотално с концепцията и губим нашата истинска идентичност.

Върховният принцип е преди сферата на субект-обект.

Ахам-бхава, ахам-акар

Първо имаш това, което е наречено ахам-бхава – тоест чувството „Аз съм.“ По-късно, това чувство се отъждествява с формата на тялото, и тогава е наречено ахам-акар, „Аз съм“ формата. Това е егото.

Будното състояние, състоянието на дълбок сън и познанието „Аз съм,“ съставляват егото.

Този, който разпознава битието, трансцендира всичките три гуни – саттва – съзнание, раджас – динамично качество и тамас – претендиране за вършител.

Но за проявлението на съзнанието, хранителното тяло е абсолютно необходимо. Без такова тяло, не може да има съзнание, трите гуни, нито дори трите състояния – будност, сън и познание.

стр. 111

На битието, обхващащо трите гуни, се дават божествените титли на Брахма, Вишну и Махеш. Брахма е създателят, Вишну е закрилникът, а Махеш е разрушителят, а комбинацията от тези трима богове, е обожава и възхвалявана от нас, когато пеем бхаджани.

Но всички тези богове утихват и отиват в почивка при себе-реализирания мъдрец, наречен джнани.

Състоянието на джнани трансцендира чувството за време и дори възвишените емоции.

Върховният виждащ не може да вижда чрез виждане; но без виждане, виждащият вижда. Но този върховен виждащ не принадлежи на сферата на битието.

Абсолютът не може да бъде разбран. Каквото разбираш, ти не си това.

В не-разбиране, ти разбираш себе си.

Навлизането в Самадхи или излизането от Самадхи, не са твои качества. Ти си отвъд качествата.

Будното състояние е последвано от дълбок сън, а дълбокият сън е последван от будното състояние, и така цикълът продължава. Този цикъл съставлява битието.

стр. 112

Ти трябва да бъдеш много бдителен, както в момента когато някой насочва пушка към теб и ти се опитваш да избегнеш куршума.

Не е детска игра да виждаш през невежеството.

Процесът на постигане на целта, е в рамките на трите гуни, докато самата цел е отвъд трите гуни. Медитиращият замесен в този процес не е истинският, но целта е истинското.

Знанието „Аз съм“, е наречено Брахман. Това знание „Аз съм“ или битието, е единствено илюзия. Следователно, когато Брахман е трансцендиран, само Парабрахман е, в който няма дори и следа от знанието „Аз съм.“

Битието е наслагване, було от илюзия върху Абсолюта.

Когато трите състояния – будност, дълбок сън и съзнаване – не бяха там, може ли да има битие?

Би ли имало някаква необходимост от битие в състоянието Парабрахман? В това състояние, имаше ли някаква полза от слънцето, луната и звездите?

стр. 113

Битието, което е самата първа или първична концепция „Аз съм,“ само по себе си е концептуална илюзия.

Цялата вселена се проявява в този принцип, който е наречен битие или раждане. Това битие осветява всичко, което съществува, което означава, че цялата вселена се проявява като тялото на битието.

На телевизионния екран, ти виждаш различни форми, образи и пейзажи, но всички те са израза на играта на електронните лъчи на телевизионната тръба. По същия начин, целият проявен свят на твоя обсег, е продукт на твоето битие.