Себето

Проблемът е, че всеки желае да има знанието на Себето без да е отхвърлил идентификацията с тялото; те са несъвместими.

стр. 44

Каквото и да вижда или възприема някой, той трябва да е преди това, което се вижда или възприема. Просто е.

Когато това знание на Себето става все по-стабилно и по-стабилно, ние вече не сме привлечени към тези неща, които по-рано са ни привличали толкова много.

Аз раздавам благословии. Какво означава благословия? Аз давам увереност и кураж.

Може ли някоя от твоите концепции да сграбчи тоталността, Върховното? Разбра ли, че самото това знание е невежество? Ако беше реално, то щеше да е тук вечно – то нямаше да има начало и край.

Когато преживяването „Аз съм“ го нямаше, не възникваше нужда от доказателство, но веднъж появило се, се изискват много доказателства.

Не е умът този, който знае – някой знае благодарение на ума.

Ти си преди ума, благодарение на това, че ти си там, умът работи.

Чрез концепциите на другите ти си изградил толкова много неща около себе си, че си се загубил.

стр. 45

„Ти“ си декориран и украсен от концепциите на другите.

Преди приемането на каквито и да били слухове отвън, имал ли е някой някаква информация за себе си?

Целта на Сат-Гуру е да ти каже какво си, преди надграждането на всички тези концепции на другите.

Твоят сегашен духовен склад е препълнен с думи от други хора – унищожи тези концепции.

Сат-Гуру означава вечното състояние, което никога няма да се измени: това, което си. Ти си Този неотменим, Вечен и Неизменен Абсолют.

Ти нямаш никаква форма, никакъв дизайн.

Имената и формите, които виждаш са единствено твоето съзнание – Себето е безцветно, но то има способност да преценява цветовете и т.н.

Този, който е воден от Сат-Гуру, за него няма повече раждане.

За теб, който търсиш Себето, аз обяснявам този вид знание, аз те водя в състояние, където няма нито глад, нито желание.

стр. 46

Когато имаш знание, докато съзнанието е там, ти виждаш „Аз“-а като всепроникващ, но за свидетеля на съзнанието няма чувство за „Аз“, това е твоята истинска вечна природа.

Възприятията

Няма преживяване нито на щастие, нито на нещастие, дори и от преживяване няма нужда.

Каквото може да бъде разбрано или възприето, никога не може да бъде вечната Истина.

Непознатото е Истината.

Аз нямам нужда от никакво преживяване, следователно нямам нужда да се карам с никой.

Тялото и умът ще продължават да правят каквото им се нрави по време на тяхната естествена продължителност.

Разбери, че когато няма тяло, съзнанието не е съзнателно за себе си.

Изразът на съзнанието – неговата природа е промяната.

Когато съзнанието е будно то се нуждае от някакъв вид забавление, някакво движение, някакво правене.

стр. 47

В основата си нищо от това, което се случва, не притежава някаква валидност или важност.

До пробуждането или разбирането ти си мислиш, че ти си вършителят, но щом това възприятие се случи, ти знаеш, че не съществува единица, която работи.

Добрите неща при едни обстоятелства могат да бъдат лоши неща при други обстоятелства.

Дори нещата, които са добри, могат да бъдат такива, само докато тялото продължава.

Само някой рядко срещан ще разбере, че няма нищо за правене – той вече е Това.

Това, което се случва, е един вид съноподобно състояние и каквото и да става, ще бъде част от съня.

Духовността е съвършена поради стабилизирането в Непознатото.

Когато си установен в съзнанието, то е пълно единствено с радост.

Ти си преди съзнанието. В това състояние няма удоволствие или болка.

То винаги възтържествува, но е отвъд съзнанието. Това състояние не може да бъде осветлено, това са само указатели – „Там е“ – думите не могат да влезнат в него.

стр. 48

Отвъд индивидуалността

Светът съществува, докато това чувство за присъствие е там.

Усещането за присъствие е в съзнанието – не моето съзнание или твоето съзнание, а вселенското съзнание.

Тоталното проявление на вселената зависи от това усещане за присъствие, всеобщото усещане за присъствие.

Когато това чувство за присъствие изчезне, къде е твоята вселена?

Освен трите състояния: будно, сън и „Аз съм-ността“, аз нямам преживяване, но пък и не мога да се откажа от тези три състояния. Аз съм натоварен с тях, не мога да се отърва от тях. Те се появиха без моето знание.

Аз не смятам никой от вас, че е различен от мен; в същото време, що се отнася до мен, аз ликвидирах тоталното съществуване и следователно, тъй като няма индивидуалност, няма и обвързване с думите, които излизат от мен.

стр. 49

С отхвърлянето на индивидуалността, всички пози си заминаха.

Заедно с позата вървят ограниченията: „Аз съм такъв и такъв, аз не трябва да казвам това и това“.

Виж от собствен опит, има ли нещо постоянно?

Моето собствено преживяване е, че реално нищо не се случва в този свят.

Търсачът, търсенето и търсеното (като обект и цел за намиране) – никое от тези трите не е истинско.

Нищо не се случва – всичко, което върви в света, е измама.

Моето състояние е неизменно.

Всички преживявания са във времето, ограничени от него.

Истината не е ограничена от времето.

Гуру не е индивид. Ти мислиш по отношение на формата.

Съзнанието е всепроникващо.

В това тяло „Аз съм“ тиктака – това е Гуру.

стр. 50

Боготвори този „Аз съм“ принцип и се предай на този Гуру и този Гуру ще ти даде цялата милост.

В съзнанието не може да съществува нищо без неговите взаимосвързани противоположности.

Знание може да има само в невежеството, така че това знание, което човек има относно Гуру, е също невежество, и двете изчезват във виджнана (принципът на чистата интелигенстност).

Върховното знание не притежава никакво знание.

Това знание „Аз съм“ се е появило спонтанно, в резултат на тялото. Виж го такова каквото е, разбери го такова каквото е.

Когато будното състояние и сънят си отидат, аз съм у дома.

Знанието, което аз разяснявам, ще разтвори твоята идентичност като личност и ще те трансформира в проявено знание.

Проявеното знание, съзнанието, е свободно и необусловено.

Не е възможно нито да сграбчиш, нито да отхвърлиш това знание, защото ти си това знание, по-фино от пространството.

стр. 51

Това знание, че ти си проявеното, трябва да се разкрие чрез медитация; ти няма да го получиш като слушаш думи.

Страхът от смъртта е глобата за приемането на идентичността на тялото като отделна единица в тоталното функциониране.

Само раждането се бои от смъртта.

Присъствието и отсъствието са взаимосвързани дуалности.

Това беше разбрано само след като усещането за присъствие възникна, по-рано нямаше нито отсъствие, нито присъствие.

Слушай това, което казвам но не прави никакви усилия да го разбереш, защото само твоят интелект може да се опита да разбере, а интелектът не достига Това. Това, което чу, ще има свои собствени резултати, не се намесвай.

В името на духовността много хора извършват много жестокости върху тялото, мислейки, че ще получат по-висше знание. От къде и от какво? Какво ще получат?

Това знание е – при условие, че аз съм.

стр. 52

Аз не съм нито Гуру, нито ученик. Всичко това е играта на петте елемента.

Тялото е просто естествен растеж, също както растенията.

Ако твоят порив да реализираш Себето е много интензивен, поривът и съзнанието ще те насочат в правилната посока.

Каквато и мантра да рецитираш, тя трябва да се разтвори в теб, преди ума.

Всеки джнани отхвърля преживяванията; той не се асоциира с тях. Той не се закача за тях и не се опитва да ги призовава отново.

Част от природното функциониране е да имаш желание да бъдеш отдèлен.

Говоренето, което правя, и твоето слушане, са част от тоталното функциониране.

Ти го разглеждаш като един индивид, който слуша друг индивид, но това не е така. Това, което слушаш, е вселенското съзнание.

Когато съзнанието ти се разкрие и ти покаже твоята истинска природа, тогава няма да имаш форма.

Без форма може ли да съществува образ?

стр. 53

Цялото проявление е халюцинация, природата на която, е да бъде непостоянна.

Умът може само да работи с някакво име, форма или образ. Ако оставиш това, умът ще е безпомощен.

Това, което е, винаги е било там.

Откажи се от концептуализирането и това, което е, остава.

Преживяванията и Преживяващият

Не се тревожи, каквито и да са преживяванията, опитай се да пребиваваш в преживяващия.

Преживяванията са добри индикации за твоето усъвършенстване, но не се застоявай на нивото на преживяването.

Всичко, което Е, може да се възприеме от всички и се възприема от всички.

Къде отива този, който е постигнал Самадхи? Самият търсач е изчезнал.

Ако търсачът е концепция, тогава и Гуру е също концепция, но този Гуру е подкрепата на цялото търсене.

стр. 54

Докато има дума, има и търсещ; когато думата изчезне, няма нищо.

Аз преживявах всичките четири типа реч и ги трансцендирах.

Започвайки от вайкхара (думата), обикновено ние слушаме думите; от вайкхари ние отиваме към мадхяма (мисъл ум); наблюдавайки ума, ние сме в пашаянти, където се формира концепцията и от там към Пара (Аз съм – без думи) и накрая от Пара към преди съзнанието.

Това е линията, която да се следва, но само някой рядко срещан човек я следва – отдръпване, обръщане.

стр. 55

ПРЕДИ СЪЗНАНИЕТО

В зрелостта твоето съзнание е Бог.

Това изначално състояние, преди възникването на съзнанието, не може да бъде описано, човек може само да бъде Това.

Всяко действие, което човек предприема, зависи от някакъв образ, който той има за себе си, и този образ остава само докато съзнанието е там.

Когато съзнанието си замине, търсачите ще достигнат изначалното си състояние, което беше там преди тялото заедно със съзнанието да възникнат.

В това изначално състояние нямаше преживяване, дори сега всяко преживяване, което човек си мисли, че има, е просто концепция.

В това състояние преди възникването на съзнанието нямаше питане „Кой съм аз?“, защото нямаше никой, който да иска да знае този отговор.

стр. 56

Всичко в съзнанието е само концепция и затова то трябва да е погрешно.

Ти си нереален – ти знаеш, че си – това също е нереално.

Това усещане за присъствие е една неистина; то е като съновидение.

Всички обичат това усещане за присъствие и желаят то да продължава през цялото време, но те не отиват по-далеч в миналото и не разбират, чий екстаз е създал това усещане за присъствие.

Заради някакъв физически екстаз, продължаващ само за миг, тази частица съзнание, в която се съдържа цялата вселена, е възникнала.

Ти може и да не бъдеш въвлечен в преживяванията, но докато „Аз съм“ е там, преживяванията ще ги има.

Магията, изкуството за това съзнание е, че то не само е скрило факта, че то е източникът на цялото страдание, но е направило себе си източник на цялото привидно щастие.

Не съществува дуалност между Гуруто и Бхактата. В Това, което Е, не съществува дуалност и никога не е имало никаква дуалност.

стр. 57

Думата Бхакта означава преданост, но в действителност тя означава заедност, само един, единство.

Когато разговаряме ние не говорим за личност, а за този динамичен, проявен пламък „Аз съм“.

С твоята вяра, каквото и да обожаваш и на каквото и да си отдаден, това и ще получиш.

Ти имаш нужда от твоето Себе.

Да предположим, че искаш да откриеш сладостта.

Ако отстраниш захарта, къде е сладостта?

Какъвто и живот да живееш, ти само се съгласяваш с една концепция.

Открий дали има такова нещо като индивид. Размишлявай над това.

Дълъг е пътят, за да се стабилизира разбирането, че всичко се случва, понеже Аз съм.

Не е важно къде си, щом веднъж си установен в „Аз съм“. То е като пространство – нито идва, нито си отива; точно както разрушиш стените на една сграда, остава само пространството.

стр. 58

Моята личност и индивидуалност, е хвърлена на вятъра, тя вече не е там. Това, което посещавате, е само Дхкха Бхагаван, Богът на Скръбта.

Аз говоря единствено с помощта на това съзнание, което страда.

В света има нещастие и болка, защото хората винаги търсят щастие.

Щастието и нещастието са взаимосвързани.

Ако не си имал нещастие, как би могъл да разпознаеш щастието?

Аз съм Това, което представлява отсъствието на това, което се вижда.

Моето реално присъствие е отсъствието на феномена, който виждаш.

Моят дълбок сън не е от вода, който ти имаш, той е чисто съзнание.

Когато аз спя, има осъзнаване на тоталното проявление и също така на Непроявеното.

Няма разлика между индивид и тоталната вселена.

Моето съществуване е преди всяко проявление.

стр. 59

Правилният начин на слушане е да се концентрираш върху думите, които разкриват твоята собствена идентичност, забрави всички други неща.

Ти пристигаш в своята идентичност като това състояние, което бе преди думите.

Това съзнание, благодарение на което всичко друго е, самото то е само светлината на Това, което е, отражение на Това, което е.

Обикновеният човек, смятащ себе си за търсач, боготвори разнообразните концепции, а не неговото истинско битие.

Всичко, което можеш да си помислиш за това състояние, което е преди съзнанието, е само една концепция и тя ще трае дотогава, докато съзнанието е там.

Само преживяващият остава – неопетнен от никакви преживявания – дори от преживяването на оставане.

Всеки се занимава с преживяванията от раждането до смъртта, но никой не се замисля за това състояние преди да започне преживяването.

Този, който има ясно разбиране на това съзнание, не може да придаде никаква значимост на което и да е преживяване.

стр. 60

Ако нямаш знанието „Аз съм“, кой ще търси?

Ти трябва да бъдеш, само тогава може да започне търсенето.

Помни знанието „Аз съм“ – само то прониква всичко – бъди само това, отхвърли останалото.

Преди да мислиш – ти си.

Ако затвориш очите си и почти забравиш за себе си, полу-заспал, точно това си ти.

„Ти си тази частица съзнание, от която е създаден целият Космос“. Песен на бхаджаните (божествена практика, обожание).

Третирай тялото като посетител или гост, който е дошъл и ще си замине.

Каква е точната природа на домакина след като гостът си заминава, трябва да бъде реализирано, докато гостът присъства.

Когато някой е много сънлив – точно в момента преди навлизането в дълбоко сън – в този момент той не иска нищо друго освен да заспи. По същия начин, в последния момент, когато дъхът си отива, има също и момент на екстаз.

стр. 61

Тогава, когато жизнената сила и съзнанието напускат, идва този момент на екстаз, този последен момент на съзнаване.

Този, който напълно е схванал това, е джнани, за който не може да става въпрос за раждане и смърт.

Смъртта е кулминацията или завършекът на преживяването на Себе, на „Аз съм“.

Съзнаването е качество на материалното вещество.

Какво знаеше преди твоето раждане? Също така, след смъртта този инструмент липсва; без тялото няма преживяване.

Вечността няма раждане, нито смърт, но едно временно състояние има начало и край.

Дори, когато съзнанието си замине, ти възтържествуваш – ти винаги си – като Абсолюта.

Като съзнание, ти си всичко; каквото е, си ти.

Цялото това знание възникна върху Мен, Аз не съм това знание.

В разбирането, Аз не съм Това.

стр. 62

Щом като си разбрал какво не си, повече не трябва да се притесняваш за това, което не си.

Милостта на Гуру е винаги там, но възприемчивостта трябва да е налице, за да се възприеме тази Милост.

Това, което е хванало корен, ще разцъфне от само себе си в интуитивно разбиране.

Самата концепция е една догадка.

Тотална любов е самата природа на съзнанието. Когато това чувство се появи, ти нищо не можеш да направиш – как може човек да обхване целия океан?

Интелектът е израз на съзнанието.

Трансцендиране

Аз, Абсолютът – Непроявен, съм същият „Аз“ – проявен. Съзнанието е израз на Абсолюта, няма две.

Моето учение е много просто; преживяващият и преживяванията са все въображение.

Когато тази концепция „Аз съм“ си замине, вече няма да има памет за това, че аз бях и аз имах тези преживявания; самата памет ще бъде заличена.

стр. 63

Този, който е трансцендирал идеята за тяло, не се нуждае от ананда (блаженство).

Това състояние, което е преди твоето раждане, не може да бъде описано като дълбок сън, то е отвъд него.

Преживяването на джнани е същото като твоето състояние преди раждането, то е цялостно състояние.

Хранителната есенция е саттва (светлина, чистота) и нейното качество е съзнанието, а вътре в него е сат – чит – ананда (битие – съзнание – блаженство). Вечното състояние е преди него.

Изобщо не съществува робство, то е въображаемо.

Единственото ограничение е твоята постоянна памет, че ти си тялото.

Материалният свят е създаден от проявеното съзнание – вечният Парабрахман, вечният Брахман, в който тази пиеса винаги продължава. В нея ти винаги си цялостен, никаква отделена идентичност не възниква.

Когато имаш някакъв проблем изследвай себе си – открий какво си.

стр. 64

Брахма, Вишну и другите Богове са просто проявления в съзнанието.

Всяко проявление си има своя собствена продължителност.

Познаващият знанието не се влияе по никакъв начин от личностните надежди, страхове и т.н.

Непроявеното винаги съществува, но това проявено знание възниква и заминава.

Не съществува причина или закон за причина и следствие за функционирането на това вселенско съзнание.

Защо нещо се случва в определено време не може да бъде обяснено в това дуалистично състояние.

Човек трябва да знае, че той не е формата, а съзнанието, което придава чувствителност на формата.

Каквото трябва да се случи, вече се е случило.

Реализацията е възможна само с Милостта и ръководството на Гуру.

Гуру е този, който знае цялостно какво е качественият Брахман и безкачественият, какво е светски въпрос и какво е духовен въпрос.

стр. 65

Да чувстваш, че си замесен в света, е концепция, да чувстваш, че искаш да избягаш, е концепция.

На един джнани, умът и интелектът не функционират. Те не регистрират това, което бива претърпявано, но страданието е дори по интензивно, защото в случая на индивида, тялото е това, което страда.

В случая на джнани, съзнанието е това, което страда, така че всяко нещо, което се преживява в съзнанието, бива усилено многократно.

Ако това, което казвам, е ясно разбрано от някой, действителният резултат ще бъде, че даже в ежедневната работа на индивидуалния живот, няма да има никакво специфично намерение. Нещата си продължават по обичайния си начин и към нищо няма съпротива. През целия ден няма интерес за разбиране на това, което се случва.

Когато тялото отпада и съзнанието угасва, ти няма нужда да правиш нищо. Самата мисъл за някакво предимство или неизгода е разтворена, когато човек реализира това знание.

Не се опитвай да подбираш и избираш и да казваш „това трябва да правя, а това не трябва да правя“. Не си налагай такива условия.

стр. 66

Единствения духовен път за разбиране на твоята истинска природа, е да откриеш източника на тази концепция „Аз съм“.

Преди да се появи чувството за присъствие, аз бях в това състояние, в което концепцията за време никога не е била там.

Какво е това, в отсъствието на което, ти не би бил способен да разбереш дори думите? Отиди до корена на този източник. Трябва да има едно интуитивно разбиране.

Дървото, което имам, е това семе, което се нарича семето на раждането; когато го отворих, аз получих Себепознанието. Освен това Себепознание, какъв друг капитал имам?

Ти си преди всяка мисъл, която може да възникне. Всички мисли и т.н., които възникват, са просто движения в съзнанието.

Щом съзнанието се появи, всичко се появява – светът и всички сделки в света. Просто ги наблюдавай. Те се случват, не съществува индивид, който да свидетелства.

Свидетелстването се случва от тоталното функциониране на вселенското съзнание.

стр. 67

Ти никога няма да си доволен, докато не откриеш, че ти си това, което търсиш.

Ти виждаш нещо, това е истина, но това, което виждаш, е илюзия, като съновидение.

За Абсолюта, за да прояви Себе си, материята трябва да я има.

Непроявеният Абсолют и проявеното не са две – то е само Негово изражение, както сянката и материята.

Тази любов да бъдеш не е на индивидуалното битие, тя е природата на цялото вселенско съзнание.

Само когато идентичността с тяло-ума е решително отхвърлена и идентичността със съзнанието е напълно установена, тогава това, което казвам, ще има някакво значение.

Това, което си, е неограничено, то е неподатливо на сетивата.

Като се ограничиш до тялото, ти се затваряш за неограничения потенциал, който всъщност си.

В медитация, съзнанието е това, което медитира върху себе си и остава вътре в себе си.

стр. 68

Каквито и действия да се случват чрез тялото, те ще се случват независимо от това, което всъщност си.

Имай предвид, че когато тази жизнена сила (която е дъхът и съзнанието) напусне тялото, тя няма да иска разрешение от нищо. Тя е дошла спонтанно и ще си замине спонтанно; това е всичко, което се случва в така наречената смърт.

Няма никой, който е роден или ще умре.

Всичко е спонтанно, автоматично, естествено, само концепцията за мен е мое робство.

Докато има възприемчивост, дълбоко желание да го разбереш, няма нищо за правене.

Знанието само по себе си ще доведе до каквото ще доведе.

Не ментална или интелектуална величина се изисква, а едно интуитивно чувство за различаване.

Парамакаш

Когато си пространството, ти вече не си тялото, но каквото и да се съдържа в пространството и самото пространство, си ти.

стр. 69

Сега ти си проявен, това което е познато – пространството. Това пространство е познато от чидакаш (ментален етер, всепроникващ).

Когато си чидакаш, ти си по-фин от физическото пространство, широтата е повече.

Джнани трансцендира на различните етапи тези финости, широти, пространства. В чидакаш, той все още е ограничен, все още е обусловен от мисленето „Аз съм“, затова следващото е Парамакаш. Парамакаш е най-висшето, в което има други акаши – седем.

В чидакаш това съзнание е „Аз съм“. В Парамакаш няма е или не е, То трансцендира всичко.

Всяко преживяване на страдание е резултат от любовта.

Любовта към битието, към съществуването, е това, което поражда цялата болка и страдание.

Трябва да се сблъскаш с нея, защото обичаш да бъдеш.

Какво е това „ти“, което е изникнало, което е пуснало корен? Единствено това е причината за болката и удоволствието.

Джнани е фин като пространството.

стр. 70

Отецът на пространството е знанието „Аз съм“.

Ти знаеш съзнанието както започна да знаеш себе си. Когато знаеш, че си, това ще бъде същото, като да постигнеш себе си – въпреки това ти беше през цялото време, нали така?

Различаването

В момента на стартиране на будното състояние, започва култът към страданието.

Отърси се от всичко, което си чел и се опитай да разбереш сега. Ти трябва да прилагаш своето разграничение. Няма полза само от сляпото приемане на това, което са казали писанията.

Ти трябва да си достатъчно силен или достатъчно зрял, за да използваш своето разграничение.

Върховното никога не може да бъде загубено.

Каквото и да си загубил, ти си загубил само думите.

Бебето не знае себе си, реакциите за глад, жажда и т.н. се случват. Това са физически неща, докато има живот, но вътре в това състояние съзнанието не се е развило или не е узряло напълно. След една или две години, то започва да съзнава себе си, майката и т.н. Когато детето знае себе си, неговото съзнание е започнало. Преди това има невежество; въпреки че е не-съзнаване, това е невежество. Тогава се постига знанието „Аз съм“. То не знае какво е, но знае, че е нещо. По-късно детето започва да събира концепции и идеи, с които другите хора го захранват и развива определени концепции или образи за себе си и другите. Умът се развива. После идват дълбокият сън и будното състояние, ежедневният цикъл.

стр. 71

Да пребиваваш в съзнанието, което си, без думи – това е знание – това е първата стъпка.

Когато търсачът навлиза в медитация, това съзнаване се превръща в не-съзнаване. То е най-висшето в йерархията, когато го има телесния аспект, защото това съзнаване и не съзнаване са аспекти на тялото, а тяло означава съзнание и в сферата на съзнанието съществуват съзнаването и не-съзнаването.

Абсолютът трансцендира съзнаването и не-съзнаването.

Не-съзнаването е най-висшето в йерархията на духовността и дестинацията е трансцендиране на съзнаването и не-съзнаването.

Светлината е там, тъмнината е там, но какъв е фонът? Пространството.

стр. 72

Пространството е там, което не е нито светло, нито тъмно, но пространството е.

Ти трябва да трансцендираш светлината и тъмнината, за да пребиваваш в пространството.

Когато стигнеш това състояние да наблюдаваш съзнанието и не-съзнанието, това се нарича естествено Самадхи или сахаджа самадхи.

По природа ти си в това състояние.

Ти знаеш, че си, но забравѝ, че ти си и тази забрава е не-съзнаването, което е най-висшето състояние.

Ти не трябва да си мислиш, че вече си джнани, просто защото твоето съзнаване получава много сили в това състояние. Това е само първата стъпка.

Когато си само битие, без думи, ти си могъщ.

Откажи се от силите, не ги притежавай.

Ти винаги си бил свободен

Махарадж многократно обобщава своите учения, молейки своите слушатели да отидат отвъд неговите думи, „ВЪРНИ СЕ В ИЗТОЧНИКА“ и пребивавай там – Източникът бидейки РЕАЛНОСТТА, истинското състояние на човек, преди пристигането на Съзнанието, когато е нямало никакви нужди, състояние преди илюзията за потока от събития (като болест в нормално здраво тяло) – зачеване, раждане на тялото, живот и накрая смъртта на тялото.

стр. 73

„Ти“ винаги си отделен от цялото „случване“, просто свидетелствайки го; свидетелстването престава в края на случването: кой умира?!

Да знаеш с категорично убеждение, че ти не си нито в тялото, нито в ума, макар и осъзнат за двете, е вече себепознание.

Освобождението не е въпрос на придобиване, но е въпрос на вяра и убеждение, че ти ВИНАГИ си бил СВОБОДЕН, и е въпрос на кураж да действаш с това убеждение.

Няма нищо за променяне; само, когато самата идея за променяне е видяна като фалшива, тогава неизменното може да дойде от само себе си!

Бъди верен на твоето собствено себе.

Обичай себе си абсолютно.

Не претендирай, че обичаш другите като себе си. Ако не си осъзнал другите, като едно с теб, ти не можеш да ги обичаш.

стр. 74

Твоята любов към другите, е резултат от себе-познанието, не негова причина.

Не претендирай да бъдеш това, което не си, не отказвай да бъдеш, това което си.

Това, което научи тук, става семето. Ти привидно може да го забравиш. Но то ще живее и в подходящия сезон ще покълне и порасте и ще донесе цвят и плодове.

Всичко ще се случва от само себе си. Ти не трябва да правиш нищо: само не му пречи.

В Нисарга (природата) всичко е обвързано с времето (сезони, сеитба, жътва и т.н.), но самата природа не е обвързана с времето.

Природата не е нито мъжка, нито женска.

Ако просто изучаваш това, което се е случвало в природата, като история, велики животи и т.н., не можеш да реализираш твоето Себе. Трябва да отидеш вътре.

Каквото и да се появява, то е обречено да изчезне. Най-великото явление е знанието „Аз съм“.

Преди раждането и след смъртта на тялото, то е невидимо, а докато е видимо, то е нещо сигурно.

стр. 75

Когато прана напуска тялото, знанието няма подкрепа и то изчезва, т.е. то е невидимо.

Ти може да преживееш дори Брахма, но това преживяване няма да остане.

Всички преживявания са в следствие на клетката „Аз съм“. Както клетката, така и преживяването, ще изчезнат.

Знанието „Аз съм“ е обвързано с времето, цялото твое знание покълва от концепцията че ти си.

Доброто и лошото са единствено в сферата на ума. Откажи притежанието на каквото и да идва от ума.

Луната означава умът, умът е като нещо течно, тъй като тече непрекъснато.

Просто невинно, безстрастно, наблюдавай потока на ума; не го признавай за свой.

Бъди в състояние на „Аз съм-ност“ без думи.

Ти придаваш смисъл на думите, а накрая думите си отиват; накрая осезаемите и наблюдаеми неща отиват в недоловимото и ненаблюдаемо състояние.

Докато нямаш увереност в твоето собствено Себе, трябва да черпиш от авторитета на другите, но Аз ти говоря от моето истинско състояние; както Аз го преживявам, както Аз го виждам, Аз говоря без да цитирам авторитета на Гита или Махабхарата.

стр. 76

За каквото и да е видимото, съзнанието е свидетелят.

Свидетелят е все още его. Ти си отвъд свидетелството.

Всеки път, когато влагаш усилие, е от телесна гледна точка. Знанието „Аз съм“ е преди знанието „Аз съм“.

Опитай се да разбереш себе си, като каквото си, не добавяй каквито и да са квалификации.

Свидетелстването или осъзнаването е точно както наблюдаваш твоя дълбок сън. Просто така.

Трябва да съзерцаваш себе си. Каквото и да идва върху екрана на съзерцанието със сигурност ще изчезне. Съзерцаващият остава.

Концепцията и умът са светлинни лъчи от Съзерцаващия.

„Аз съм-ността“ се появява и изчезва спонтанно; тя няма място на обитаване. Тя е като сънуван свят.

стр. 77

Не се опитвай да бъдеш нещо, дори и духовен човек. Ти си проявеното. Дървото вече е в семето.

Не се опитвай да се намесваш в това, което виждаш. След като си разбрал това, какво би могло да ти е нужно?