Тат твам аси

Аз не съм заинтересован от чудесата, които се случват отвън, а само от тези, които се случват вътре в мен.

В моето оригинално състояние на не-знаене, аз не знаех чувството на моето битие. Но изведнъж, битието беше почувствано спонтанно; това е първото чудо.

Цялата проявена вселена се е проявила единствено в частичката на моето битие.

стр. 114

За да ме стабилизира в този Вечен Принцип, моят гуру ме посвети, като произнесе свещените думи тат твам аси, които означават „Аз Съм Това.“ От този момент нататък, аз загубих всякакъв интерес към светските афери.

Тези свещени думи са наречени маха-вакя, които са дълбоко изявление заредено със сюблимни значения.

Думата „Това“, в изявлението, се отнася до всичко, което е в тоталността.

Вечното състояние е не-преживяемо състояние. Не може да бъде получено чрез тялото и света.

В това първично състояние, аз нямах информация за себе си.

Ако искаш име за това състояние, наричай го с имената Парабрахман или Параматман. Но на кого е дадено името? На това „Мен“, което нямаше форма и себеинформацията „Аз съм.“

В тялото пребивава течната енергия, а в течната енергия пребивава латентното тяло. Тази течна енергия е ефирна, фина и изключително потентна.

Знаеш ли, че твоето битие е нереално, недостойно, низко и измама? Това битие, което те подканва да мислиш „аз съм така и аз съм онака“, е илюзорно и измамно.

стр. 115

„Аз рецитирах свещени имена, милион пъти; извършвах аскетизъм и покаяния, но не осъзнах себе си. Когато срещнах съвършения Учител, Ниранджан – Неопетненият, мигновено, аз осъзнах Най-Висшето и пребивавах в състоянието на Не-Внимание – алак (състояние преди зачеване).“ Кабир

стр. 116

ОСВОБОЖДЕНИЕ ОТ УМА

Ако можеш просто да се откажеш от всички духовно усилия и дисциплини и да се абсорбираш в наслаждението на чаран-амрита, чрез пребиваване в съзнанието, умът ще те освободи от неговите лапи.

Ти смирено приемаш каквото умът диктува, като твое собствено. Ако умът отиде в тишина, къде и какво си ти?

Щом утихнеш в съзнанието, фактическото състояние на Реалността ще ти се разкрие със знанието, което ще се излъчи от теб интуитивно, като изворна вода.

Казано е, че ние трябва да счупим черупките, които ни привързват към тялото и света.

Каквото е видяно и възприето, е на телесно или светско ниво.

Привързаността се развива с възприетите обекти, и тогава се идентифицираме с тялото като себе си и претендиране за обектите като наши собствени.

стр. 117

Привързаността е природата на ума и той настойчиво упорства в тези привързаности.

Ако пиеш чаран-амрита, стабилизирайки се в съзнанието, всичко ще бъде разрешено и ти ще бъдеш просветлен.

Докато извършвам моята нормална домашна работа и пея бхаджани в похвала на Бог и така нататък, за теб, изглежда че съм дълбоко въвлечен в тези дейности. Но всъщност аз оставам отделен от себе си, лишен от тялото и умственото усещане, и тогава свидетелстването на дейностите се случва на Мен.

Разтварянето на индивидуалността не е възможно без преданост към Учителя – гуру-бхакти – който, с други думи, е отново съзнанието, гуру-чаран-амрита.

Пребиваването в съзнанието премахва всички минали и бъдещи проблеми и стабилизира човек в настоящето – Тук и Сега.

Съзнанието е усещането за съзнаване „Аз съм“ без думи, и то се появи несъзнателно и непоискано.

стр. 118

Съзнанието е проявена вселенска жизнена сила, и, следователно, не може да бъде индивидуалистично.

Съзнанието се простира отвътре и отвън, като блясъка на диамант.

Ти виждаш един сънуван свят вътре в теб и един осезаем свят извън теб, при условие, че съзнанието възтържествува.

От телесно ниво, ти можеш да кажеш вътре и извън тялото, но от гледището на съзнанието, къде и какво е вътре и вън?

Само в сферата на съзнаването „Аз съм“ – съзнанието – светът може да бъде, както и преживяването.

Дръж се за това съзнаване „Аз съм“, и изворът на знание ще бликне в теб, разкривайки мистерията на Вселената; на твоето тяло и психика; на играта на петте елемента, трите гуни и пракрити-пуруш; и на всичко останало.

Съзнанието знае себе си, чрез себе си

Само много рядък човек осъзнава, че цялото космическо проявление извира от собственото семенно съзнание на човек.

стр. 119

От атма-йога, само вишва-йога – тоест, единството на човека с космоса – е осъзната, когато човек се обединява със себе си.

Кундалини-йога експертите се наслаждават на видения и сили получени чрез йога, но няма да разяснят източника на кундалини енергията.

Нивото е само концепция.

В резултат на отделяне от Най-Висшето, първичната концепция „Аз съм“ възникна и впоследствие се развиха други концепции.

Отделяне означава другост, дуалност.

От „не-знаене,“ се появява знаене: това знаене трябва да осъзнае себе си.

Когато говорим, ние трябва да изследваме откъде възниква езикът.

Всъщност аз не говоря; само когато възниква спонтанно, разговорът изразява себе си.

Първичното възникване е напомнянето „Аз съм,“ от което извира езикът и разговорът.

Помни, че в първичното напомняне „Аз съм“ съществуват целият космос и твоето тяло.

стр. 120

От твоето собствено семенно битие, е проектирана цялата проявена вселена, включително твоето тяло.

С осъществяването на джнана-йога, всичко това, което е разбрано, е станало нереално.

Така наречените мъдреци, които се наслаждават на получени сили и на получената чест като резултат, не са напълно реализирани, тъй като тяхното пребиваване в Себето не е завършено.

Имало е толкова много разтваряния на космоси и вселени, също и еони са идвали и са си отивали, но Аз, Абсолютът, оставам недокоснат, и моето царство е винаги тихо.

Неизменното

Този, който разбира и попива знанието, ще дойде до заключението, че каквото е видяно, чуто, преживяно и придобито, е тотално безполезно и излишно.

Накрая, никой няма да остане, освен нишкама Парабрахман, лишеното от желания вечно Абсолютно състояние.

Неизменното би могло да бъде там само, когато не знаеш, че „ти си“... когато чувството за битие тотално се разтваря в себе си. Не беше ли в това неизменно състояние, един ден преди твоето зачеване?

стр. 121

От твоето чувство за тяло-ум, ти наблюдаваш всичко като отделни единици, като „Аз,“ ти,“ „ние,“ „те,“ и т.н. Но за неизменния Абсолют, цялата тази игра на космос и вселена се случва в клетката на битието.

Никоя идентичност в света не може да остане същата и неизменна!

Осъществяването на медитацията почива в тоталното заличаване на паметта и не-паметта на проявлението заедно с чувството за битие.

Пребиваване в състоянието на не-свидетелстване е състоянието на адвайта, на висшето; следователно, цялото преживяване трябва да бъде погълнато, включително усещането на чувството за битие, което е първичното преживяване.

Сграбчи знанието „Аз съм“ в медитация. В медитация нищо не трябва да се запазва като памет. Въпреки това, нещо ще се появява на екрана на паметта, но бъди незаинтересован; просто бъди, не прави нищо.

Въздържай се от хващане на нещо в медитация; в момента, в който го направиш, започва другост, и така дуалност.

стр. 122

В областта на Неродения няма място за „Аз съм“ нито за слънцето, луната, звездите и т.н.

Ти не си каквото е възприето.

Игнорирай ума по начин, по който, пренебрегваш тълпата, на която се натъкваш по улиците.

Умът е вселенски динамичен принцип, но ние го ограничаваме до пределите на тялото и след това зависим от него – оттук е цялата беда.

Жизнената сила е вселенска, а не персонализирана. Щом осъзнаеш това, ти нямаш повече неприятности.

Водата е вселенска, използвай я, когато я притежаваш.

Подобно, използвай ума, за да посрещнеш твоите нужди, и след това го остави да тече от само себе си, без твоята намеса и въвличане, като потока на реката, откъдето вземаш вода, само когато е необходимо.

Най-напред „никой“ не е. Мигновено, ти си, а после и двамата.

От нищото спонтанно е почувствано чувството за битие – това е единия. По-късно, когато чувството за битие знае „Аз съм“, дуалността започва. Тогава, след като дуалността е възникнала, чувството за битие се отъждествява с формата, и така нататък.

стр. 123

За да кажеш, че „нещо е“, „Аз“ първо трябва да бъде там.

Фундаменталният принцип в духовността е, че „Аз“ трябва да бъда там, преди каквото и да е друго да може да бъде. Това „Аз“ е битието, което е първо.

Когато човек пребивава в себето, тогава няма „никой.“

Животът е вечен, но не животът на индивида; това е Абсолюта, който трансцендира вселенското съзнание.

Жизненият потенциал е винаги там. Но ако телесната форма не е на разположение, не може да има никакво чувство за възприятие.

Когато тялото падне мъртво, сетивата не функционират; следователно, никакво възприятие или съзнаване на света не се случва за тази единица.

По някакъв начин, отсъствието на сетивна функция е освобождение.

Основната точка е, че за да съществува вселена, трябва да има наблюдател със сетивни органи в подходящо работно състояние.

стр. 124

АТМАН

Без атман, сетивата не могат да функционират. Но той пребивава в квинтесенцията на тялото. Когато той утихне в себе си, остава само ниргуна – безкачественият Абсолют.

Атман не е индивидът, това трябва да бъде здраво схванато.

Атман чувства чувството за битие само чрез едно тяло с опериращи сетива, в противен случай атманът не чувства себе си.

Съзнанието, битие, чувство за битие, „Аз съм-ност,“ всички са едно и също в теб, преди еманацията на каквито и да са думи.

Когато казвам „Аз не бях“ преди зачеването, тогава това, което всъщност имам предвид е, че Аз не бях като това настоящо „Аз съм.“ Но това „Аз“, което може да различи това, трябва да бъде там, за да отсъди отсъствието на настоящото „Аз съм.“

стр. 125

С пристигането на тялото, чувството за „Аз съм-ност“ е наложено върху предишното „Аз“.

„О, ум, какво търсиш? Вътре и вън, е само един. Концепцията е това, което те кара да чувстваш вътре и вън. Щом глиненият съд, носещ името Нанак, е счупен, отървавайки се от концепцията, че Аз съм тялото, къде е вътре и вън? Единствено „Аз“ – ът е възтържествуващ навсякъде. Когато благоуханието в цветето, като образа в огледалото, това чувство за „Аз съм-ност“ е почувствано в тялото. Следователно, откажи се от твоето име Нанак и също от твоята идентичност с тялото.“ Гуру Нанак

Една мисъл произвежда още мисли. Кой наблюдава първата мисъл?

Само ти си наблюдателя на първата мисъл.

Ако знаещият самата първа мисъл не е там, кой ще наблюдава другите мисли?

Ако знаещият не е, няма да има и мисли.

Да излагаш и да разпространяваш концепции е лесно. Но да пуснеш всички концепции е трудно и рядко.

стр. 126

Не се опитвай да ставаш нищо. Не прави нищо!

Без да мислиш за която и да е от твоите думи, остани тих.

Щом една дума покълне, тя създава значение, и след това ти разчиташ на него.

Ти следваш значенията на твоите думи, и претендираш, че си в търсене на твоето себе.

Бъди буден за това състояние, което е преди възникването на думите.

Всички твои идентичности на нивото на тяло-ума са се променяли непрекъснато, и никоя от тях не е била постоянна и вярна на теб. Защо тогава си привързан към която и да е от тези идентичности, заявявайки „Аз съм като това,“ „Аз съм като онова“?

Каквото е видяно и възприето, а също, каквото виждаш вътре и извън теб, това ти не си. Ти си свидетелят на тези моменти.

Вземи пример за един беден актьор, който играл ролята на цар толкова прекрасно, че той получил много похвали. Но той не е Царят. По същия начин, ти не си Гуру Нанак. Ти си наблюдателят. Каквото виждаш и възприемаш, всичко е играта на мая, илюзорния принцип.

стр. 127

Ти трябва да съществуваш преди свидетелстването, за да се случва свидетелстването.

Най-важната придобивка в живота е да осъзнаеш своето Себе.

Знаещият трябва да бъде присъстващ, преди което и да е виждане или усещане.

Ти, като свидетеля, си преди щастието. Но върховният ти, истинското ти, си преди свидетеля-ти.

Щастието не трае.

Свидетелстването се случва естествено.

Когато твоите думи влязат в мен, аз отговарям. По същия начин, когато ние възприемаме нещо чрез нашите сетива, се случва свидетелстване на възприятията. Не се изискват специални усилия.

По-фино от пространството, е чувството за „Аз съм-ност“.

Битието може да действа в света само с помощта на тяло.

Битието, жизненият дъх и умът са безформени.

В хода на пет-елементният поток, са създадени различни телесни форми на разнообразни видове. Когато жизненият дъх изпълва тези различни телесни форми, битието също изразява себе си чрез тях. Растителната есенция, която е наречена саттва, влиза в правенето на разнообразни тела на видове. А в телата пребивава чувството за битие саттва.

стр. 128

Обитаващият тялото принцип, който е знанието „Аз съм“ – той е просто „чувство за присъствие“, чувство за сияйност.

Медитация означава чувството за битие, което се държи за себе си.

Когато тялото е умряло, вътре обитаващият атман, чувството за битие, губи памет за неговото битие и не знае, че „той е.“ В това състояние няма дълбок сън, будност и съзнаване.

Именно Аз-обичта е тази, която функционира чрез различни тела.

Тъй като съществува единствено този принцип, който изразява себе си по различни начини чрез различните носители, няма „ти“, „аз“ или „той.“

Всички концепции в нас покълват от принципа, който беше латентен в зародиша.

Мислите не са предопределени, а са реакциите на впечатленията, самскарите, които получаваш сега.

стр. 129

Ишвара (Бог) не е индивидуална личност. Той е всепроникващ принцип, който е латентен във всичко.

Ишвара е проявен в петте елемента, трите гуни, и цикълът на будност, дълбок сън и съзнаване.

Дуалността е само на нивото на тяло-ума.

Милиони хора в света са персонифицирани чрез имената, които са им дадени, тъй като името има полезност на светското ниво.

Когато си посветен в духовна дисциплина със свещено име, това означава, че то представлява твоята „върховна истинска природа.“

Бъди едно със свещеното име напълно, тогава то ще ти даде цялото мистично знание, необходимо за твоето духовно издигане.

Свещеното име ще те пробуди в твоята „вечна осъзнатост.“

Вливането на битието в себе си, е самият извор на блаженство.

Свободното от думи и свободното от мисли състояние е атманът.

стр. 130

Бхакти-йога

„Триумфиращ съм Аз, в заключването на моето битие в самото себе си, с моята преданост. Така аз постигнах самата връхна точка на моето духовно търсене, която води до изсъхване на моите умствени склонности.“ Тукарам (поет и светец)

Ако искаш вечен покой, ти можеш да го имаш и да бъдеш него, чрез абсорбиращият път на предаността – нама-джапа или бхакти-йога.

За да знае човек какво е, той трябва да знае своето начало.

Различаване означава подбиране на думи и значения достойни за нас.

Думите, които са достойни за нашата истинска природа и описват нашето върховно състояние, никога не са достъпни.

Удоволствието, болката и нещастията са чувствани, докато отъждествяването с тялото и ума е запазено.

Духовност означава пребиваване в Себето.

стр. 131

Върховното „Ти“, вишранти

Когато обсъждаш или мислиш по някоя тема като различаване или духовност, ти я изучаваш обективно и частично. Но аз правя това субективно и тотално, посочвайки към всеобхватния принцип, Себето. Разбери Себето; бъди Себето.

Докато твоето тяло, жизненият дъх и битието са там, ти знаеш, че „ти си.“

Този, който е мъртъв, не може да знае нищо. Мъртвият не знае, че „той е,“ или че „той е бил.“

Отиди до корена на твоето битие. В процеса, битието ще бъде трансцендирано и остава единствено върховното „Ти“, без знанието „ти си.“

Това върховно състояние е познато като вишранти, което означава тотален покой, пълна релаксация, абсолютна тишина и т.н.

Другото значение, разделяйки думата, би било вишара-анти – забрави себе си накрая. Това означава, във върховното състояние, твоето „ти“ е тотално забравено.

Дали „Аз съм“ или „Аз не съм“, и двете са забравени.

стр. 132

Ако някой задава въпроси, те ще бъдат от нивото на тяло-ума, а ум означава това, което човек е събрал отвън. То не е негово собствено.

„Ти,“ върховният преживяващ, не си просто общата сума на преживяванията.

При събуждане, ти знаеш, че „ти си“; това е твоето знаене. Преди това знаене, каквото и да „си“, то не е знаенето.

Преди всички атрибути, „Ти“ си.

Върховното състояние, обаче е отвъд хватката на думите.

Когато самата първична концепция е премахната, къде е въпросът за по-нататъшни концепции?

Ти трябва да знаеш, как се появи това знание „Аз съм“ от „не-знаещото“ състояние?

Ако имаш дълбок порив, само тогава ще има озарение.

Дотогава ти ще полагаш всички усилия, а някой друг ще се възползва от това, както един сляп човек, който работи върху смилащ камък, докато едно куче изяжда цялото брашно.

За да се отървеш от тази слепота трябва да пребиваваш в Себето, чрез настойчивост.

стр. 133

„О, Майко, отведи ме отвъд мисъл и знание, тъй както аз ставам луд с тях.“ Рамакришна Парамахамса

Ти трябва да опитваш нещата, а не да се позоваваш на другите.

Ако не си опитал рецептата върху себе си, защо говориш за това и онова? Защо представяш преценката на някой друг?

Ако си невеж, е добре да изследваш относно другите. Но когато си обезпокоен за себе си, тогава изследвай единствено за себе си.

Ганеша

Ганеша символизира знанието прана, жизнения дъх.

От пранава, продуктът на прана, се развива вокалният език, след като преминава през четири стадия – пара, пашянти, мадхяма и вайкхари.

Пара е източникът и най-финият стадий, докато вайкхари е най-грубият, представляващ избухването на вокалния език.

Състоянието преди пара, е „Любовта да бъдеш,“ чувството за любов, което дава възход на всички дейности. Това състояние е ганеша.

стр. 134

Твоето битие е началото и края на ума.

Докато си привързан към тялото, ти няма да си способен да трансцендираш привързаността към различни хора и неща.

„Аз съм“ и „Не-Аз съм“

Ти трябва да бъдеш на граница между „Аз съм“ и „Не-Аз съм“.

По време на будното състояние, чувството за твоята „Аз съм-ност“ възприема света; а от гледището на Теб, Абсолютът, няма свидетелстване на твоята „Аз съм-ност“ и нейните възприятия.

Всички мои дейности се случиха в моето състояние на битие.

В дълбок сън, „Аз съм“ отива в забвение; то забравя себе си. Тогава каква е ползата от всичко, което е било направено?

Битието не е вечно състояние.

Резултатът от петте елемента е временен и обвързан с времето.

Твоето съзнаване и всичко, което акумулираш, винаги идва след твоето битие.

стр. 135

Ти можеш да знаеш нещо, само когато съзнаването знае, че „то е.“

Твоето падение възниква, когато се опитваш да отъждествиш нещо в сферата на съзнанието като „теб самия“.

Твоето съзнание проявява света.

Битието е основна предпоставка за мислене или не-мислене.

Истинският свидетел е единствено вечното Себе.

Всички, които идват тук, трябва да си отидат. По същия начин, битието, което е дошло, трябва да си отиде.

За реализирания, цялото функциониране в света е един бхаджан.

Това, което „ти си“ и това, което „Аз съм“ са също концепции.

Карма се състои от твоите физически и умствени дейности. Но в действителност те се случват поради трите гуни: саттва, раджас и тамас; съответно битие, динамично качество и претенцията за вършител.

стр. 136

Не че ти трябва да трансформираш себе си. Ти всъщност си се превърнал в нещо различно от себе си.

Сега ти трябва да се превърнеш отново в твоето изначално себе.

Стабилизирай се в себе си.

Когато си в невежо състояние, възникват въпроси за добро и лошо и за правене на избори – за приемане или отхвърляне.

В състоянието на знание, нещата се случват спонтанно и няма избиране и изхвърляне.

стр. 137

ТОЧКАТА НА ПОЯВАТА НА СЪЗНАНИЕТО

Връзката между Непроявеното и тялото, или между действителните и илюзорните появи в света е, че те са интимно свързани.

Когато Непроявеното се проявява, това е наречено сагуна-брахман. Този брахман принцип е обширен, изобилен и проявен, и се състои от петте елемента, трите гуни и пракрити-пуруш; той е това, което разпознава слънцето и пространството, и е по-проникващ, и по-фин дори и от пространството.

„Кой“ и „какво“, като такива, на най-високото ниво, са Нищо.

От това атомично докосване, тази точица от съзнание, се е материализирала цялата величествена вселена.

Вие трябва да останете в точката на появата на съзнанието.

стр. 138

Рождения принцип, който е детският принцип, расте спонтанно, развива ум и интелект, и в подходящ момент може да стане Махатма – велик мъдрец дори – но коренът на този мъдрец, е единствено покълването на детския принцип.

За да заявиш, че „нещо е,“ някой първо трябва да бъде там.

Каквото е покълнало, е наречено като раждане, а с раждането, битието погрешно отъждествява себе си като личност – което води до удоволствие и болка.

Когато „любовта да бъдеш“ е утихнала, кой е там, за да каже, че е утихнала?

Първоначално, когато исках да следвам духовността, аз се отказах от прапанча, светския живот. По късно, аз разбрах значението на духовността и дойдох до заключението, че тя е толкова ненужна, колкото използвана вода за съдове. Следователно, понастоящем, аз по никакъв начин не съм заинтересован от духовността, тъй като аз я трансцендирах.

стр. 139

МЪДРОСТ И ЗНАНИЯ

Бог, Любовта, просветлението са концепции. Ти си отвъд.

Дълбокият сън е невежество, еквивалентен е на безмълвното непроявено, нищо не е познато.

Будността и сънуването са продължения на дълбокия сън.

Има три основни подтика: секс, храна и спане. Всички останали подтици са само за забавление.

Ти си отвъд всяко желание, което само по себе си зависи единствено от съзнанието Аз съм.

Когато всяко желание е изчезнало, съзнанието също ще изчезне – това, което остава, е Реалността.

Не е необходимо усилие. Не се опитвай да потискаш желанията си, просто се въздържай от отъждествяването с тях – „Аз не съм това желание.“ Желанието само по себе си ще изчезне.

стр. 140

Реалността не може да бъде описана, може само да бъде загатната чрез отрицание.

Преди будността нищо не е познато. Само когато съзнанието стане проявено, е налице нещо, което да се знае. Ти си това непознато – търсейки да познае непознатото.

Познатото възниква и утихва в непознатото (Себето), така че знанието няма да ти помогне да познаеш непознатото.

Всички действия се извършват от принципа Ишвара (Слово, Бог или съзнание, аз съм), който е обвързан с времето и съществува в непознатото.

Съзнанието Аз Съм прави всичко и това Аз Съм не е нищо друго освен знание без качества, което е обвързано с времето.

Всичко, което мислиш, че си, е (направено от) мисли, което подобно на всички мисли дава път на други мисли и преминава (например сега съм дете, младеж, старец и т.н.).

Да не изразява или помни е естествено за Парабрахмана (Реалността).

Когато съзнанието си отиде, остава само Параматман (Върховната Реалност).

стр. 141

Всичко е съновидение в Осъзнаването

Осъзнаването (Сварупа) е единствената реалност. Всеки, който напълно разбира това, е наречен Аватар.

В първичното състояние няма обединение с нищо: нирйога = свободен йога

Обединение с тялото чрез съзнанието е фалшива йога.

Съзнанието, обединено със Себето, е истинска йога, обаче отвъд това е Сварупата (Чисто Осъзнаване или Реалност).

РЕД: •ОСЪЗНАВАНЕ (или Сварупа) •СЪЗНАНИЕ (Ишвара – Таттва: Бог, Създател или Съзнанието за Аз Съм) •ТЯЛО/СВЯТ

Гуруто връща съзнанието към Сварупа и коригира фалшивите отъждествявания.

Когато станеш чистото съзнание (Ишвара или Бог), гурото ти казва да отидеш отвъд това.

стр. 142

Първото и последно състояние на нирйога представляват самата реалност. Трябва да трансцендираш това фалшиво обединение с времето (кала-йога).

Както Мая, така и Брахма (Бог създателят) се появяват върху това, което съм.

Различията, които правиш от знанието (например от мъжки пол и от женски пол и т.н.), са Мая, но самото знание е Брахма.

И двете са само илюзорно явление върху (или в) Реалността.

Когато няма състояние, което идва и си отива, това е естественото ти състояние.

След разтварянето остава Покой

Процесът на Разтварянето и прераждането е отвъд времето, защото вече се е случил, той е част от случване.

Това, което е вечно, не се нуждае от свидетел, знание, зависимост. ТО Е.

В момента, в който припишеш име или форма на реалността, ти си я покварил. Следователно тя не може да бъде реалност.

стр. 143

Реалността не може да бъде описана.

Когато съзнанието се появи за първи път, то е вселенско. Няма индивидуалност, няма тяло, няма ум и т.н. Светът е, но няма тяло.

След това тялото се появява (чрез съзнанието) и така идва индивидуалността; Вритти е действието на съзнанието, което създава тялото и чувството за индивидуалност.

Значението и окончателната значимост на „Себето“ (или реалността) си ти. Опитай се да разбереш какво СИ.

По милостта на моя Гуру реализирах своето Себе и знам, че не съм тялото и следователно съм абсолютно свободен.

Без телесното съзнание не може да има нужди и така свободата винаги присъства.

Няма нужда от садхана (духовна практика, молитви, йога и т.н.), ако знанието на Себето е възникнало.

Ишвара = чистото или девствено съзнание, но Осъзнаването е отвъд чистото съзнание.

Никакъв въпрос за знание не може да бъде в естественото състояние.

стр. 144

Това, което може да ми бъде дадено или отнето, не ме засяга ни най-малко, защото всичко е съновидение или илюзия.

Никога нищо не се е случвало – Реалността никога не се е променяла.

Обаче, ако светът все още щипе или причинява болка, тогава трябва да се извършва садхана.

Всичко е произлязло от изначалната дума ОМ – сътворение – Веди.

стр. 145

ВИБРАЦИЯ – КАЧЕСТВА – ГУНИ

Сърцето е субектът или седалището на любовта.

В Самадхи Аз Съм е в семенна форма.

Диамантът на добрия късмет е постоянно да пребиваваш в Аз Съм или чистото Битие и да отхвърляш интелекта.

АКАША е чисто небе, което винаги е свободно и се проявява в трите гуни.

Ако искаш да живееш в себепознание, живей в това небесно съзнание, напълно безгрижен – доверявай се на Гуру.

Рамана Махарши и Ширди Сай Баба не изнасяха лекции, тъй като бяха абсорбирани в Блаженството на Бог или Себето – добротата, любовта и състраданието течаха автоматично и милиони бяха облагодетелствани спонтанно.

По милостта на моя Гуру бях способен да получа знанието на моята същност, която създава този обективен свят, но аз знам, че не съм това знание и че съм отвъд това знание.

стр. 146

Учените получават знание само за обективния свят – обективно знание.

Дори съзнанието е обективно.

Съзнанието за теб е това, което диктува какви действия или поведение ще изпълняваш.

Умът е продължение на съзнанието.

Само от съзнанието сме насочвани да действаме.

Съзнанието се появява върху Осъзнаването и действа.

Осъзнаването не действа, то е чистият свидетел.

Целият свят е създаден от съзнанието. Когато това съзнание е ограничено до индивид, то става егото, интелекта, ума или Дживата.

Новината, че си свидетелят на всички действия, е Ишвара или състоянието Бхагаван. Този, който разбира това, е знаещият или свидетелят.

В най-висшето състояние на знание не може да бъде направено изявление, като например „аз съм това“ или „аз съм онова“.

стр. 147

Осъзнаването е основата на трите гуни (качества на чистота, активност и тъпота).

Всяко чудо може да се случи там, където има невежество или там, където няма Знание.

Помагаме на света, благотворителност, чудеса и т.н. – всички са илюзия.

Семейството, приятелите и роднините са в основата си заблуда и привързаностите към тях трябва да бъдат направени като дар за Мая (Илюзията).

В деня след като дъщеря ми почина, работех в магазина си за биди и един от приятелите ми преданоотдадени на моя Гуру ме попита дали съм отвъд радост и скръб. Веднага му казах за смъртта на дъщеря ми предишния ден и че никога не съм чувствал каквото и да е нещастие, защото тя се е сляла със „Себето“. Този човек веднага стана мой преданоотдаден.

През 1944 г. съпругата ми почина и хората дойдоха да ми изразят своите съболезнования. Аз просто ги поканих да влязат с голяма радост и им сервирах чай и кафе. Накрая, когато тя окончателно почина, аз присъствах, пушейки биди, чувствах се много щастлив и плясках с ръце, бях напълно безгрижен – но за това е необходимо себепознание.

стр. 148

Комплексът тяло-ум и всички идеи трябва да бъдат отречени.

Остани в осъзнаването: „Аз съм Върховната Реалност“.