Знаенето се ражда, но не и познаващият

Тази болест на привързаностите предизвиква чувство за непълнота и може да бъде излекувана само чрез благодатта на Садгуру.

Блаженството на пребиваването в истинската ви природа е единственото истинско щастие. То не зависи от нищо външно.

Когато активното съзнание забравя себе си, настъпва истински покой.

Познаващият съзнанието няма ритуали, религиозни практики или ограничения за следване.

стр. 212

За да осъзнаем истинската си природа, трябва да станем по-малки от атом, така че да загубим името и формата си.

Крайното знание на истинската природа е парамартха джнана – пътят на Себепознанието.

Този, който не знаеше за собственото си съществуване, внезапно стана осъзнат за цялата вселена. Когато се случи раждането, то беше като събуждане от дълбок сън или забрава. Латентното знаене внезапно се активира. В това битие или будно състояние, сънят се явява като забрава.

Будността и дълбокият сън заедно със знаенето създават чувство за непрекъснато битие.

Истинският познаващ тази джнана не е осъзнат за себе си, но въпреки това е осветителят на тази джнана.

Джнани е познаващият съзнанието, без да се опитва да го познава.

Безформеното знаене е само проявление, но формата възниква чрез консумацията на храна, която създава индивида, тъй като храната подхранва прана.

След като умът се пристрасти към пътя на угаждането, няма изход от него. Той контролира целия Ви живот.

стр. 213

Тялото не е вашата истинска природа: то е просто приношение към Себето. Вие не сте този принос, а свидетел на будното и сънно състояние.

Без усещането за битие, нямаше да има брахман и илюзия.

Съзнанието възниква от храната, консумирана от човека, а не от духовни ритуали като постене.

Това тяло се е появило от нищото. Роденото не е личност; то е просто съвкупност от удоволствия и болки.

В действителност всичко, което съществува, е вечен, непроявен покой или Параматман.

Процесът на събуждане всяка сутрин отваря вратата към външния свят и към знанието, че съществуваме. Това е себелюбието.

Вайрагя или непривързаността е да разбереш, че това себелюбие е лъжливо.

Концепцията за живо същество също е фундаментално невярна, и този факт трябва да бъде осъзнат. За да постигнем това, престанете да се безпокоите за неоснователните си тревоги и мислете само за постоянното съзерцание на реалността.

стр. 214

Знаенето на индивида няма независимо съществуване.

Това знаене е всепроникващо и не е ограничено до нито един човек. Човекът е само предположение.

Докато концепцията за тялото и неговите преживявания съществува, трябва да сте предани на знанието на битието.

Помнете, че един ден това чувство за битие като отделно и независимо съществуване ще изчезне.

Това, което е предопределено да се случи, нека се случи.

Опитайте се да откриете края на вашето убеждение за Себето.

Това, което не се е проявило, е нашата истинска природа, а всичко, което е осезаемо, възприемчиво и нещо, за което можем да сме осъзнати, е просто наш израз.

Пребъдвайте в Себеосъзнаване

Вие почитате Бог и Гуру с крайна преданост, но не познавате истинския смисъл на предаността. Осъзнавате, че това, което виждате и усещате, е илюзия. Но привързаността към материални притежания и взаимоотношения не отпада. Това е така, защото приемате вашето име и форма за истинската ви природа.

стр. 215

Бхагаван казва: „Ако съзерцавате Моето присъствие и великолепие във вас, привидната реалност на това тяло отпада, и осъзнавате, че това тяло не сте „вие“.“

Доказателството за Божието присъствие в нас е нашето знание, че съществуваме – нашето собствено съзнание. То не е тялото.

Трябва да пренасочите вниманието си към вътрешното си съзнание и да изследвате неговата природа. Концепцията за заслуги и грехове е удар по нашата идентификация с тялото. Но греховете или заслугите не засягат джнани, чието осъзнаване на тялото е изчезнало.

Нашето знание, че съществуваме, се нарича съзнание и е истинската същност или великата Реалност. То е началото на всички начала.

Ако знаете, че съществувате, само тогава Бог знае, че Той съществува. Когато „Аз съм“ присъства, тази алхимия е възможна.

Докато не забравите себе си или чувството за битие, съзнанието няма да бъде поносимо. Затова не се опитвайте да постигнете нищо и просто пребъдвайте в Себеосъзнаване.

стр. 216

Всичко, което се прави, за да се избегнат раздори, само ви отдалечава километри от Себето и покоя.

Това, което е видимо, без действително да съществува, също ще изчезне.

Произходът на всичко видимо и невидимо е нашето чувство за битие, което е от най-голяма важност. Това знание е най-значимо, защото от светлината на това знаене се ражда светът, който виждаме. В дълбок сън това знаене или усещането, че „аз съществувам“, отсъства.

Съсредоточете се върху осъзнаването на битието, което е покрито в дълбокия сън.

Този, който разпознава детското съзнание, не изпитва никаква смърт.

Благодарение на съзнанието започват всички жизнени дейности и в крайна сметка те стават неспирни.

Вашето съзнание не е индивидуален атрибут, а е животът на света. То е муламая или частица от онази велика Реалност.

стр. 217

ГУРУ Е ЕДИН

Вътрешният и външният Гуру не са различни.

Просветленият приписва всички събития в живота на брахман.

Истинският смисъл на думите трябва да бъде усетен в собственото анубхава или интуитивния житейски опит.

Джнани добре знае, че чувството за битие в крайна сметка ще изчезне. Нашето съзнание също е преходно. То си отива един ден и настъпва залез на невежеството.

Златната утроба на това първично невежество е вашето чувство за битие. Оттук произлиза коренът на цялото съществуване.

Трябва да разпознаете този ембрион, от който се ражда вашето чувство за битие, и така да осъзнаете, че не сте нищо друго освен Парабрахман.

стр. 218

Вашето чувство за битие принадлежи на цялата вселена. То не е ваше лично достояние.

Никой не се ражда самостоятелно. Целият свят е необходим, за да се случи тази игра.

Трябва да забравите, че сте отделен индивид. Съществува само чисто битие.

Аз говоря за това, което не познавам.

Открий върховно утешение в себе си

Този, който казва, че няма нито „аз“, нито Бог, е превъзмогнал царството на смъртта.

Точно както силата на тялото отслабва в старост, чувството за битие в крайна сметка изчезва.

Това, което в момента е очевидно видимо и осезаемо, един ден ще изчезне безследно. Онзи, който продължава да съществува след това, е Всичко и е вечната истина.

Пълнотата е да бъдеш свободен от всички желания.

Стремлението да постигнеш нещо е просто заблуда.

стр. 219

Трябва да разпознаеш своята вечна природа тук и сега.

Истинската вайрагя (непривързаност) е да идентифицираш онова, което в действителност не съществува.

Когато вниманието ти се насочи към собственото ти Себе и познаеш неговата причина, ти го превъзхождаш. Тогава ще видиш себе си като нероден.

Предаността е да познаеш истинската си природа.

Всичко, което възприемате като себе си, и това, което възприемате като външния свят, са едно и също.

Петте елемента управляват светските дейности. Вие не сте тези елементи, а съзнанието или качеството на тези елементи.

Растенията, които виждате около себе си, всъщност са нашите предци.

Непредизвиканият звук, заедно с нашето чувство за битие, образува брахман.

Съзнанието, което знае за своето съществуване, трябва да бъде нашата идентичност, а не индивидуален ум.

стр. 220

Умът е отделен от истинската ни природа.

Всички действия във вселената се случват сами. Не се тревожете за тях и не се замесвайте в тях като личност.

Истинският смисъл на Параматма бхакти (предаността към Бог) е да познаеш истинската си природа.

Трябва да разпознаете онова, което е проявено или чувството за битие, което живее във вас.

Рай и ад са лъжовни концепции.

Единственият, чийто ум е обърнат към източника на „аз“-а, не се интересува от удоволствия и жертви в живота. Но за да обърне умът към своя източник, му е необходима благодатта на Гуру.

Само този, който е възприел и следвал строго указанията на Гуру, получава благодатта на Учителя. Такъв човек е свободен от действия, дори и да изглежда, че е зает с тях.

Когато се откажете от погрешната представа за себе си, вие осъзнавате и истинската природа на другите.

Атман или Себето е завършен сам по себе си и е отвъд раждането и смъртта. Ние сме Това.

стр. 221

Този, който се грижеше за мен и ме поддържаше, когато бях ембрион, и ме хранеше по време на безпомощния стадий на бебешкото невежество, е моят Атман.

Човек трябва да действа в живота с чувство и вяра, че Атман е моят Бог. Но рядко някой приема такава позиция.

Бог не е нищо друго освен знаенето на нашето съществуване. Почитайте само такъв Бог. Не вярвайте в преходните идеи на ума.

Най-добре е да отклонявате мислите, без да ги приемате или посрещате.

Запазвайте само мисълта, която казва, че вие сте Атман, а не тялото, и отхвърляйте онези, които твърдят обратното.

Само непоклатимата вяра носи осъществяване

Това, в което Себето или Себепознанието се сливат в единство, се нарича виджнана.

Познаващият невежеството – джнана и виджнана – е джняни.

стр. 222

Свидетелят на вашето тяло е вашата истинска природа.

Ученията на Садгуру трябва да станат вашата идентичност и начин на живот.

Когато Себето е реализирано и установено, това, което остава, е виджнана.

За този, който е познал истинската си природа, самото му присъствие на земята е достатъчно и всичките му функции се случват по Божия Воля.

стр. 223

НИЩОТО Е ВСИЧКОТО

Останете на ръба, там, където пространството на битието става небитие, а небитието става битие.

„Ти мислиш, че ние с теб сме два човека, които разговарят един с друг. В действителност има само съзнание“.

„Аз искам да срина всички ваши концепции и да ви отведа в състояние без концепции“.

Бъди винаги, когато е възможно, в „Аз съм“, изхвърли всичко останало и се дръж за „Аз съм“.

Всичко онова, за което се считаш, не си ти.

„За да откриеш кой си ти, трябва да разбереш какво не си“.

Ако можете да забравите или да си спомните нещо, това означава, че не сте това и трябва да го отхвърлите.

стр. 224

Отхвърляйте всичко, достъпно за възприемане и представа като „не това, не онова“ и „пребивавайте в самото съзнание, което е вратата към Абсолюта.

Няма никакво раждане, Няма никаква смърт, Няма никаква личност, Всичко това са концепции, Всичко това е илюзия!!!

Търсене, Разбиране

Търсенето се основава на някаква причина, Разбирането няма причина!

В търсенето има усилие и цел, Разбирането е спонтанно и не изисква усилия!

В търсенето няма Разбиране, В Разбирането отсъства „търсещият“!

Търсенето се състои от търсещ, търсене и търсено. В Разбирането тази троица отсъства!

Търсенето се състои от стадии, пропуски и практики, Разбирането е вечно и не зависи от тях!

Търсенето има цел, Разбирането е лишено от цел!

стр. 225

Търсенето се поддържа от слушане, четене и размишления, Разбирането се поддържа от самото себе си!

В търсенето доминира страх да не забравиш натрупаното знание. При Познанието отсъства даже мисъл за това, кое е разбираемо!

Основа на търсенето е двойствеността, Разбирането е безосновна недвойственост!

Търсенето е вечно променящо се състояние, Разбирането е състояние „без състояние“!

Нитин Рам

„Аз съм Брахман“

Преди съзнанието няма никакво чувство „Аз съм“. Това е висше Знание, или виджняна (познание) или Парабрахман. От това непроявено състояние на небитието възниква съзнанието на детето.

Вътре в нас през цялото време звучи мантрата „Аз съм Брахман“, макар вие да не го осъзнавате. Този Брахман, или Бог, е вашата истинска форма.

Какво е медитация?

стр. 226

Не губете от полето на зрението своето истинско „Аз“ – това е медитация.

Вашето съзнание е доказателство за това, че Бог съществува. Ако вас ви няма, кой може да бъде осъзнат за Неговото величие? Не забравяйте това.

Мая ви е дала вашето тяло. Но когато срещнете своя Сатгуру, той ви дава вашата форма на съзнание.

Проявеното съществува благодарение на петте елемента. Докато вие се явявате негова част, дотогава ще се съхранява телесното страдание.

Ученик, който вижда своя гуру като безкрайност, става такъв.

По време на вашето зачеване в утробата на майка ви е започнал процес на проявление. Преди това вие сте били непроявен и сте пребивавали в състояние на небитие. След зачатието, състоянието на небитие продължава. Вашата проява е подобна на внезапен проблясък на светлината от запалена клечка кибрит.

Има само една светлина, няма нищо преди нея и нищо след нея.

стр. 227

Космическата основа и космическия Дух са безтелесни, но всички живи тела придобиват съществуване благодарение на тях.

Във всичко съществува съзнание и то е единствената причина за страданието.

В човешката форма страданието често възниква заради надеждата за едно светло бъдеще, заради което трябва да се живее. Всичко това е игра на първичната илюзия.

Защо повечето хора не стигат до края на своя духовен път? Те не искат Истината, а само покой и щастие. Когато ги получат, те са удовлетворени и се успокояват.

Нищо не съществува, само изглежда, че съществува.

Ти не си този, който съзнава, но ти си съзнателното.

В океана има милиарди вълни, но те не оказват въздействие на океана.

Съществуването е подобно на слънчевата светлина. То изчезва, но не умира.

стр. 228

Нещата се появяват и изчезват. Няма унищожение.

За да реализирате Парабрахман в себе си, трябва да се научите да пребивавате в безтелесно състояние.

Винаги помнете, че вие съществувате независимо от тялото.

Вие знаете, че имате тяло, благодарение на вашето съзнание.

За начало, знаейки, че не сте тяло, позволете на съзнанието да бъде вашата форма.

Познанието на своето Истинско Аз е подобно на изгрева на Слънцето – вие виждате нещата такива, каквито са.

Вие не сте приковани към своето тяло. Вие сте навсякъде.

Ограничения съществуват само във вашето въображение.

Всяка човешка форма е дете на невежеството.

Вие нямате нито име, нито форма. Вие си въобразявате, че се явявате своето тяло и че даденото му име е вашето име. Ако не ви бяха дали име, как бихте се наричали?

стр. 229

Гневът и омразата губят своето значение, ако нямате тяло.

Вашето чувство за битие – това не сте вие, това е качество на хранителното тяло. Разберете това.

Истинното знание за Себе си е единственото решение на вашите проблеми.

Когато видите Себе си като безформен, всички ваши проблеми ще отлетят.

Вашето съществуване е подобно на появата на светлината, когато запалите клечка кибрит. Няма нищо преди и след това.

Имало е време, когато аз не съм съществувал. Сега съществувам. За мен беше важно да узная как битието е възникнало от моето състояние на небитие.

Бог е велик, но за мен Той не е толкова важен, колкото моята поява от небитие към битие. Моето битие е оковано във времето и то може да прекъсне във всеки един момент. При тези обстоятелства, какво мога да очаквам аз от Бога, колкото и велик да е Той?

стр. 230

Когато ме е нямало, не е имало никакви проблеми.

В този свят всичко видимо възниква благодарение на „химия“, а всички действия – благодарение на „механика“. Няма нито Бог, нито поклонници на Бога, нито Мая, нито Брахман.

Така нареченото раждане е поява на състоянието на будност, състоянието на сън и съзнанието.

Продължителността на времето се определя от маха татва, или Великата Реалност.

Брахма, Вишну и Махеш (Шива) може да съществуват милиони години. Това е дълго време, но не е безкрайно. То е показател за продължителността на качеството сатва за тези божества.

Съвкупността от продължителността на живота на всички божества – милиарди години – се равнява на един миг на изначалната илюзия, което означава, че всичко това е нереално.

Вас ви е нямало през първия ден на раждането

В действителност няма нищо. Всичко се превръща в нищо.

стр. 231

Параматма, или Парабрахман е вечен, но Неговото съществуване е подобно на несъществуване. Той съществува в непознато състояние.

Когато аз пребивавам в състояние на небитие, цялото творение още не се е случило. Всичко се появява с появата на моето битие.

Моето небитие е съвършено състояние, това е безвремеви, чист Парабрахман, без битие. Това е вечната Истина.

Във всичко съществуващо няма да намерите нито едно нещо, което да е вечно.

Съзнанието е безформен Бог.

Без тялото, поддържано от храната, съзнанието не може да възникне.

Съзнанието възниква благодарение на взаимното привличане на Космическата субстанция и Космическия Дух.

В т.нар. смърт съзнанието не отива никъде. Тялото просто става непригодно за неговата поява.

Ако аз познавам своя източник, не е нужно да търся източника на другите. Онова, което представлявам в своя източник, и онова, което представляват другите, е едно и също нещо.

стр. 232

Раждането за всяко живо същество е появата на състоянията на бодърстване, на сън и на чувството за битие. Тези, които не могат да разберат и да приемат тази проста истина за своя произход, търсят знание. Те измислят своята съдба и затова страдат.

Винаги помнете, че най-великото от всички неща е вашето съзнание, без което не може даже да забележите този свят.

Ако Мъдрецът е познал своята безтелесна природа, всичко, което той говори, ще бъде истинно.

При т.нар. раждане, в астралното тяло възникват всички необходими изменения. Бъдещите събития се определят не от обкръжаващият ни свят, а от астралното тяло. Всички те са записани на филм и се проиграват съгласно смяната на различни фази на движението.

Ако по някаква причина храната не достига до съзнанието, то не може да остане в тялото.

Доколкото съзнанието е качество на хранителната есенция, добрата храна е необходима за неговото поддържане.

За да виждате, имате нужда от светлина. Тя се произвежда от изгарянето на храната във вашето тяло, т.е. във вашия стомах.

стр. 233

Съзнанието е сияещо и божествено – то се нарича Бхагаван (възвишен, свещен.

Име на Бог, когато е вселен в личност) или Васудева (бащата на Кришна).

Поглъщаната храна поддържа вашето битие.

Висшето Съзнание, или Великата Реалност, се намира в материята на нашата храна.

Храната е необходима, за да може нашата памет „Аз съм“ да остане незасегната.

Имало е време, когато съм съществувал, без да съм съществуващ и тогава е нямало никаква борба за оцеляване.

Познай своето вечно състояние.

Вашият свят е във вашето съзнание, както слънчевата светлина е в Слънцето.

Бог и първичната илюзия може да са велики, но без вашето битие кой ще осъзнае тяхното величие? Вие трябва винаги да съзнавате величието на своето съзнание.

Аз питам своето битие: „Тебе те нямаше в миналото и ти си принудено, рано или късно, да изчезнеш. Какво искаш ти? Какво ти носи удовлетворение? За какво се бориш?“.

стр. 234

Какъв е смисъла на чувствените обекти, ако твоето битие скоро ще изчезне?

Всички човешки желания са лишени от същност.

В сравнение с Вечното, мимолетното съществуване на всяка форма в действителност е несъществуване. Така че, защо са тези мъки?

Вечна е само Истината. Тя не идва и не си отива, не се появява и не изчезва. Доколкото може да бъде само една-единствена Реалност, тя не може да притежава свидетел.

Целият опит в живота е ограничен в рамките на самия живот.

Опита не се предава от един живот в друг.

Във вечността няма и следа от изначалната илюзия, поради което чувството за битие, или съзнанието, отсъства.

Докато се запазва идеята за добродетел, или за религиозни заслуги, няма надежда за реализация на Истинското Аз.

стр. 235

Вашето текущо състояние не е истинско, доколкото то е изменчиво, а не е вечно. Затова е необходимо да познаете своето Вечно състояние.

След като отхвърля своето т.нар. битие, аз се избавям и от небитието.

„Аз-ът“ е Вечност, която не може да бъде описана като това или онова.

„Всичко, което се появява, изчезва. Всичко, което не е било, никога не е съществувало. Това, което от тях е останало – То е, Но то не е изразимо с думи.“ Свами Рам Дас

Всички наши проблеми и усилия, насочени към намирането на решения, са следствие от появата на битието.

Какво е йога? Това е вашето единение със своя идеал.

Когато се опитате да придобиете нещо, вие сте длъжни да отчитате какво ще бъде вашето „аз“, когато го придобиете.

Заради тази неопределеност на стремежа към постигане на каквото и да е, този стремеж става безсмислен.

стр. 236

Ако някой получи видение на Ишвара, няма нужда да се гордее с това. Едно такова видение не го прави независимо от храната.

Качеството на хранителната есенция – това е знанието, че „ти си“... Без хранителното тяло, Вечното не знае, че съществува.

Благодарение на своето тяло, вие, Вечното, знаете, че съществувате.

Вечното не изисква храна, за да поддържа Себе си. Но съзнанието, което е израз на Вечното, се нуждае от храна, сатва.

Този, който познае източника на съзнанието, постига Вечното и Го реализира като свое Вечно Състояние.

Когато горещата вода изстива, ние не наричаме това смърт. Охлаждането на тялото, когато битието вече го няма, е същото.

Вие обичате своето битие, макар то да е непоносимо. Този парадокс наричам лъжа.

Може да получите множество духовни заслуги, но каква ще бъде вашата окончателна форма, за да ги вземете със себе си?

стр. 237

Блаженството е възможно докато има съзнание, но не и отвъд неговите предели.

Съзнанието е сковано от времето. Когато съзнанието приключи, кой ще страда заради греховете, или ще се наслаждава на духовните заслуги?

Всички ваши действия и преживявания са подчинени на времето.

Нищо не остава с нас завинаги. Радост или блаженство – това са качества, но нито едно качество не може да остане завинаги с нас.

Хората извършват духовни песнопения (бхаджан) или медитират, за да получат онова, което желаят. Истински търсещия отрича подобна преданост, но такива търсачи са рядкост.

Мая е любов към себе си

С появата на любовта към „аз“ възниква пространството, а с него – целия свят.

Този, който познае какво е любовта към „аз-а“, се освобождава и неговата любов към „аз-а“ изчезва.

Когато не знаем, че „ние сме“ – това е съвършеното състояние.

стр. 238

Мъдрецът е непривързан и затова не е подложен на влиянието на светските съблазни и проблеми.

Пребиваващият в невежество осъзнава своето тяло, но чистия Брахман не осъзнава тялото. Даже пеленачето не осъзнава, че има тяло.

Вие виждате с очите, но не виждате очите

Ползвайки съзнанието, вие сте длъжни и да осъзнавате съзнанието.

Използването на съзнанието няма да ви даде покой и умиротворение. Покоят идва, когато станете съзнанието.

Съзнанието идва без вашето знание и вие трябва да живеете с него. Самопознанието помага да се намали страданието до минимум и след това да се освободите от него.

Когато реализирате Себе си, всички духовни текстове ще потекат към вас като поток и вие просто ще слушате.

Заради знанието „Аз съм“, вие се безпокоите за другите. Когато „вас ви е нямало“, кой се е безпокоил?

стр. 239

Аз се намирам в състояние на незнание. За всеки въпрос идва отговор от нирвикалпа (състояние на отсъствие на мисли) и аз само свидетелствам това. Аз съм тук, за да ви помогна да се избавите от вашите натрупани знания.

Истинският Гуру е този, който е чистото знание за Истинското Аз.

Това, което сте вие в действителност, е толкова спокойно, че не се нуждае от никакво успокоение.

Всичко, което знаете, е благодарение на вашето съзнание, но вие не знаете как и защо то е. Необходимо е това да се знае.

Вашата Атма (Истинското Аз) не е отговорна за действията, които извършвате, като изхождате от отъждествяването с тялото. Атма е само свидетел.

Когато познаете Източника, всички ваши действия ще са в ред.

Никаква дейност не може да доведе до знания.

Трябва да имате пълна убеденост в собствената природа.

В истинското си състояние Вечното не може да бъде свидетел на собственото си състояние.

стр. 240

Докато има необходимост от потвърждение на собствената реализация, това не е реализация.

В Истинското състояние се загубват всички качества.

Да предположим, че се е разгорял голям огън. Къде в крайна сметка отива той? Той потъва в самия себе си. Точно по същия начин и ние се появяваме от състоянието на небитие и в него ще се върнем.

Първичната илюзия се ражда от духа

Състоянието Парабрахман е състояние на отсъствие на знание – истинно и вечно.

В състояние на отсъствие на знание, загрижеността е по-добра, отколкото при наличието на знание. Насоченото действие на индивида не може да бъде толкова съвършено.

Дейността на петте елемента се осъществява без ум и въпреки това може да наблюдаваме конфликта между тях. Тези елементи не знаят, че съществуват. Когато те се съединят, за да формират сатва, възниква чувството „Аз съм“, и в него – умът. Развитието на формите и тяхната дейност протича спонтанно.

стр. 241

Аз се различавам съществено от онова, което вие виждате и от това, което узнавате. Аз не съм нищо от това. Вие виждате качеството сатва, но аз не съм това.

Вашето главно препятствие за истинското разбиране е привързаността ви към своята собственост, роднини и приятели.

През цялото време вие се явявате свидетел.

Всичко, което казвате, виждате, чувствата на вкус, и т.н. – това не са ваши действия, а само свидетелстване, което се случва с вас.

стр. 242

РЕАЛИЗАЦИЯТА

Какво е реализацията? Това учене ли е? „Въобще не. Ученето е обратната страна на монетата на реализацията. Отстрани изглежда, че ученето е много близко до реализацията, но в действителност то е бягство от нея. Ученето само прилича на реализацията, а тя е постоянно, естествено, безусилно знание за Себе си.

Реализацията е окончателното завършване на търсенето и търсещия.

Реализацията означава края на двамата.

Реализацията означава краят на началото и също краят на края.

Реализацията означава не просто край на двойствеността, но и край на вярата в двойствеността.

Реализация означава истинни знание за нашето безкрайно и независимо истинско Аз“. Нитин Рам

стр. 243

Освобождението е свобода от концепции.

Действията на всяко живо същество са насочени към запазване на чувството му, че е зает с нещо.

Вместимото и вместилището не са две неща, а едно.

Този Един, от който възниква цялото пространство, се намира вътре във вас.

Вашето преживяване на съществуването е Ом

Атман не е човек. Как може това, което има природата на светлина, да бъде тяло?

Вашата природа е светлина, която няма форма.

Ом означава „да, аз съм“.

Пробвайте да използвате ума само за да поддържате живота си, а не за получаване на все по-префинени удоволствия.

Бидейки самосветещи, ще виждате нещата в тяхната собствена светлина.

Ако праната е чиста, умът и интелекта също са чисти.

стр. 244

Силата на прана – това е силата на вашето съзнание.

Силата на прана е първичната илюзия, а също силата на Брахман.

Може да се качите на кораба на прана, за да се отправите към Абсолюта.

Насочете вниманието си върху дишането. Без прана няма чувството „Аз съм“.

Съзнанието притежава качества, Абсолютът – не.

Този свят няма нито създател, нито някой, който го поддържа или разрушава. Всички тези процеси протичат спонтанно.

Когато се осъзнае концепцията „Аз съм“, Абсолютът се открива.

Как е възникнал този свят? Така както възниква Вселената по време на сън.

Концепцията за битието създава следващите концепции, които дават началото на този свят, който изглежда толкова реален.

Когато чувството за битие си отиде, Единственият пребивава в състояние на отсъствие на концепции, но Той не е способен да каже, че се намира в това състояние.

стр. 245

Нашето съзнание е възникнало без ние да знаем каквото и да е за него и без да го очакваме.

Концепциите няма да ви дадат цялостност.

Насочете вниманието си към лъжливото знание „Аз съм“, което иска да бъде третирано като истина.

Когато осъзнаете истинското значение на концепцията „Аз съм“, ще видите, че този свят е носител на радост.

Вашият ум ви показва нещата такива, каквито искате да ги видите.

Ако се сприятелите с „Аз съм“, то ще ви покаже Истината.

Когато познаете тайната на съзнанието, „аз“ изчезва и вие се оказвате в състояние, наричано „Виджняна“ (висше състояние на духовна реализация).

Ако ви харесва да бъдете в това състояние, с времето ще осъзнаете, че никога не сте виждали никакъв свят и тогава въпросът за каквото и да е действие отпада.

стр. 246

Всички ваши действия съответстват на онова, което е проникнало във вашия ум.

Да познаеш истинското си Аз, е най-голямото от всички възможни богатства.

Бъдете уверени: „Аз съм точно това, което казва моят Гуру“

За различните практически цели можете да действате като мъж или като жена, но вътрешно бъдете безформени.

Смъртта е само дума, а не някакво реално преживяване.

Умът не познава своя произход, а вие сте станали негов ученик и той ви променя по свой образ и подобие.

Гладът и жаждата присъстват, докато има съзнание.

Когато казвате, че вашето тяло се променя, но не и вие самите – това е вивека.

Печатът „Аз съм“ се слага в настоящия момент.

стр. 247