ОБИЧАЩИЯ И ОБИЧАНИЯ НЕ СА ДВАМА – ТЕ СА ЕДИН

ОБИЧАЩИЯ И ОБИЧАНИЯ НЕ СА ДВАМА – ТЕ СА ЕДИН

Източника на съзнанието предшества нашето чувство за битие.

Умът е езика на прана.

Вие правите това, което ви казва умът.

Тишината във вас трябва да стане толкова силна, колкото е възможно.

Умът познава ли те, или ти си този, който познава ума?

В настоящето вие сте като пространството, т.е. празни. В пространството няма никакви разделения, затова вие сте непрекъснати и дълбоки, без да сте нито малки, нито големи – вие сте навсякъде.

Когато няма думи, няма и смисъл.

Възможно ли е това, което чувствате, да бъде истина?

стр. 283

Кой е главният обвиняем? Това е съзнанието „Аз съм“. Защо то е лъжливо? Защото е внезапно безпричинно преживяване, за което е имало време, когато не сме го изпитвали.

Вие предшествате интелекта. Без него ще бъдете ли щастливи или нещастни?

Разкривали са ви кой управлява и контролира целия свят. Кой обаче отговаря за вашето възприемане на света? Разбира се, това е съзнанието във вашето тяло. Сатгуру е свидетел на това съзнание и Той разкрива тайното учение на ученика.

Сатгуру не е Джняна, а е Виджняна, което означава „отвъд пределите на знанието“.

Ако спечелите благоволението на своето съзнание, това ще означава, че сте умилостивили Бога.

По време на дълбок сън вие почивате от само себе си, без да имате нужда от каквато и да е помощ.

Именно двойствеността, т.е. присъствието на другите, носи нещастие.

Останете си такъв, какъвто сте по природа

Всички ваши увлечения, които предизвикват емоции, ще изчезнат.

стр. 284

Детството ви си е отишло по един естествен начин. Точно по същия начин ще си отидете със своя Бог и тогава няма да остане нищо.

Индивидуалната душа вярва, че нейното съществуване зависи от видимия свят. В действителност, е точно обратното – възприемането на света зависи от нея.

Нашата истинска природа не може да бъде възприета от нас.

Първото възприятие на всеки от нас, е възприемането на Ишвара, но то възниква несъзнавано.

Никога не казвайте, че сте тяло. Вие сте вечни и неразрушими и не се нуждаете от сътворение.

Продължителността на живота на всяко същество е времето, през което действа неговото съзнание. Върнете се към него и се укрепете в състоянието, когато е нямало никакви преживявания.

Пробуждането на кундалини и самадхи дават на търсещия силата да прави чудеса, които са безполезни за Себереализацията.

Истинското постижение е блаженство и любов – това е да бъдеш Вселенското Съзнание.

стр. 285

Продължавайки да се придвижваме напред, човек познава своето битие и това, което се случва с него. Така се постига Нирвикалпа Самадхи (непроменливо самадхи), където се разтварят и битието и не-битието, след което вече не осъзнаване, че сме. В това състояние няма свидетелстване. Другите видове самадхи не водят до абсолютното единство.

Смисъла не е в това да копирате Гуру, а в това да разберете истинското Негово Аз.

Невъзможно е да откриете Бога чрез усилие

Само хората се нуждаят от религия. Но какви са били те (мюсюлмани, християни и т.н.) преди всички тези религии.

Традициите в света ни обвързват.

Гордостта да принадлежиш към която и да е религия, е фалшива.

В нашата истинска природа няма съзнание, поради което не възникват въпроси за истинно и неистинно.

Истинската религия е религия на истинското Аз, което трябва да бъде познато.

стр. 286

Всички човешки тела са храм на Бога.

Всяко знание е възможно само при двойственост. Затова Брахман е отделен от Мая, а Бог – предания Нему. Те се обединяват по-късно.

Думата „Брахман“ може да се раздели на „Бра“, т.е. „дума“, и „хман“ (хами), т.е. „чувство за битие“, което означава, че това е дума, която произхожда от чувството за битие. Именно то е динамичния Брахман.

Вашето виждане и вашето зрение са пусти – те виждат пространството.

Висшият Наблюдател не е пустота и не е пространство

Съществуването на видимото е качество на виждането.

Това, което се вижда, зависи от виждането.

За реализирания човек последния ден от живота е изпълнен с радост.

Ако искате да постигнете най-висшето в духовността, трябва да познаете Себе си. Каквото и да познаете обаче, това знание няма да остане с вас.

стр. 287

Този, който не е засегнат от петте елемента, е Садху. Неговите думи произтичат от Абсолюта.

Болшинството хора вярват, че живеят в един обективен, т.е. независим от тяхното съществуване свят.

Докато не познаете своята истинска природа, вие ще продължавате да виждате нещата такива, каквито ви изглеждат в момента.

Вместо да казвате „Аз съм Това“, казвайте „Аз въобще не съществувам“.

За Мъдреца краят на тялото е край на времето и това е радостно събитие. Отива си времето, но не и аз. Аз не идвам и не си отивам.

Пребивавайте в своето естествено състояние, което предшества всяко обучение.

Не можем да бъдем тези, които можем да познаем.

Вие не може да мислите за Атман, защото той е лишен от двойственост.

Може да знаете и да мислите само за онова, което е различно от вас.

стр. 288

Вие сте Това, което не може да бъде познато, а само може да бъде.

Винаги сте Знаещия, и никога – познатото.

Атман е немислим по природа. Той е винаги субект и никога не може да бъде обект.

Когато имате трудности, повтаряйте „Гуру, Гуру“

Аз нямам нищо общо с тялото и се чувствам много комфортно даже в отсъствието на моето „Аз съм“. Чувството за битие се е появило благодарение на Ишвара. Знам, че един ден Той ще напусне това тяло, което означава, че Аз предшествам Ишвара, който може да се приравни на прана.

Без преданост, Себепознанието не принася никаква полза на другите търсещи.

След Себереализацията, когато изчезва усещането, че си каквото и да е, идва истинския покой и умиротворение.

Без преданост, освобождението губи своята важност и смисъл.

Да придобиете знание за Себе си, означава да се срещнете с Бога.

стр. 289

Пет бхаджани за Гуру и медитация – това е истинското почитание. Това е пътят към придобиване на величието на Гуру.

Когато познаете нещата такива, каквито са, ще може да говорите за едно ново познание.

Мъдрецът е длъжен да осъзнава своето тяло, за да може да предаде знанието си на преданите. Неговата любов е много по-силна даже от любовта на майката.

стр. 290

ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО, АКО ГО НАПРАВИТЕ НАВИК

Да считаш себе си човешко същество, което притежава тяло и има определени задължения, които трябва да извършва, е невежество.

Трябва да знаем, че сме свободни от всякакви действия и нито идваме отнякъде, нито отиваме някъде.

Съзнаващия съзнанието не се променя.

Всичко, което се осъзнава от съзнанието, не може да бъде нашата истинска природа.

Непостоянното не може да бъде Истина.

Ако нещо се прави с необходимата настойчивост, в този свят не би имало нещо, което да е невъзможно. Такава е спецификата на съзнанието.

Ишвара, съзнанието и света са свързани с времето, което означава че не са постоянни.

стр. 291

Истинското „вие“ не се появява и не може да бъде видяно. Затова вие не сте краен, а безкраен.

Съзнаващия съзнанието пребивава в недвойствено състояние, при което няма свидетел, а това означава, че няма и доказателства.

Ние сме длъжни да реализираме нашето истинско битие, в което няма състояние на бодърстване или сънища.

Ако останете в своето естествено състояние, вие ще реализирате Това, благодарение на което осъзнавате своето съществуване.

Не се гневете! Бъдете смели! Стремете се към разбиране, действайте в този свят и тогава ще разберете, че няма никакви нещастия.

Вие сте абсолютно уверени в Безвременния, но нямате време да спрете и да го разберете.

Цялото знание е материално, но вие трябва да помните, че не сте материални.

Това, което е отвъд пределите на съзнанието, е и отвъд времето. То няма форма и цвят.

Познаващият Истината отхвърля всякакво величие и заслуги и става по-малък от малкото.

стр. 292

Да считаш себе си за някой в двойствеността е причината за нещастието.

Повтарянето на мантрата цели да забравите себе си.

Внезапната поява на астралното тяло е отговорно за вашето чувство за битие. Това тяло е скрито във физическото тяло и негово качество е спомена за това, че „вие сте“. Постепенно от него се появяват петте вида знание (което получаваме от петте външни сетива).

Пространството съдържа всичко видимо, а вън от него е чистото истинско Аз.

Астралното тяло съдържа чистото Съзнание, или нашето истинско битие.

Повтаряйки своята мантра, вие достигате до астралното тяло.

Паметта съществува благодарение на астралното тяло и тя е изпълнена с различни образи.

Да посещавате някой Мъдрец е по-добре, отколкото да отивате в храма.

Словото е нашия главен инструмент.

Когато произнасяте името на Бога, словото става Бог.

стр. 293

Думите на Сатгуру имат остротата на Себепознанието.

Когато думите се пречистят, чрез тях се проявява истинското знание.

Извършвайте действията по такъв начин, че да минимизирате лошите навици!

Никога не си представяйте което и да е тяло за вътрешния Атман, помнете Го като безтелесен и Му отдавайте всичко.

Когато Бог яде храна, Той оставя и за вас – с такова отношение трябва да изяждате своята храна.

Прана идва и си отива, но това не се отнася за Атман, който предшества пространството, което Той съдържа и осъзнава. Това е рядко знание.

Не правете нищо насилствено, преследвайки реализацията на някакво желание!

Повтаряйте мантрата активно, но без каквито и да е желания!

Целта на повторението на мантрата е да забравите за себе си, а не да постигнете каквото и да било. Тогава ще разберете, че всичко протича спонтанно, поради което нямате никакви причини да се гордеете с онова, което се случва.

стр. 294

Така както за един възрастен човек скъпата детска дреха е безполезна, така и страданията на тялото нямат никакво отношение към безтелесното.

Вие предшествате своите преживявания

Вашето „Аз съм“ не е признак за съществуване на някаква личност, а е само проява.

Ако вие сте индивид, ще се наложи да се сблъсквате с различни проблеми, които няма да съществуват, ако сте само проява.

При мен няма нито изгрев, нито залез, което означава, че аз съм един, без присъствието на когото и да било, даже и на Ишвара.

Сега вие сте такива, каквито сте били преди да се родите. Вие не сте се променили, появила се е само видимостта „Аз съм“, която е отсъствала, когато все още сте нямали физическо тяло.

Никой не е сътворил съзнанието или го е донесъл отнякъде. Ето защо никой не може да го контролира.

Казват, че Бог се въплъщава, за да унищожи злото. Това било предварително планирано действие, но това не е така. Когато злото достигне до своя предел, настъпва времето, в което идва доброто.

стр. 295

В този свят никой опит не се явява постоянен или реален. В такъв опит няма истина.

За Мъдреца всички убеждения в този свят са свързани с времето, от което следва, че не са достоверни.

Мъдрец е Този, който не се променя във времето.

Може ли да разчитате на съзнанието си? Ако не, как е възможно да разчитате на този свят, който е възникнал благодарение на съзнанието?

Независимо от това, вашето съзнание е Бог. То е забележителен инструмент, който може да ви помогне да получите пряко познание.

Ако сте пожертвали нещо и не може да го забравите, това е качеството тамас, което показва тъмнина и е препятствие по вашия път към Себереализацията.

Всички благородни дела, които сте извършили, трябва да ги забравите толкова лесно, колкото забравяте колко пъти днес сте ходили на тоалетна.

стр. 296

Вие сте изтъкани от безпокойство, но неговата причина не е вечна.

Изпълнявайте своите задължения искрено, без неприязън.

Не бъркайте неприязънта с истинското отречение.

Този, който е реализирал своето единство с всичко съществуващо, винаги е абсолютно защитен.

Искрената преданост отдава на Бога всички заслуги за всяко действие и за неговия резултат. Това, благодарение на което функционира тялото, е истинският предан.

стр. 297

ПЪРВИЧНАТА ИЛЮЗИЯ Е ПРИРОДАТА НА ВЪЗДУХА

По време на дълбок сън няма ум, има само прана.

Умът никога не е нов, той винаги се състои от минали отпечатъци. Вие обаче придавате неуместна важност на неговите изказвания. Джняни не им обръща внимание.

Необходимо е да се познае източника на всичко.

Махнете празните разговори и повтаряйте „Джая Гуру“. Това ще умилостиви истинското Аз и вие ще получите нещо, което превъзхожда всички ваши очаквания.

Свободният няма форма.

Свободата е възможна само след като съзнанието познае Себе си.

стр. 298

Желанията принадлежат на въздуха, а не на вас самите. Ако едно желание води до раждане, то това трябва да бъде раждането на въздуха, а не вашето раждане.

Всичко се съдържа във въздуха, включително и вашите представи.

Формата на първичната илюзия е подобна на въздуха.

По време на дълбок сън няма ум – има само прана. Когато се включи ума, възникват различни сцени, които вие наричате сън.

В ума няма нищо ново. Той може само да проектира стари неща – видени и чути.

Вие придавате на ума прекалено голямо значение и затова страдате.

Необходимо е да познаете Знаещия.

Оставете всички слухове и сплетни и повтаряйте: „Джая Гуру, Джая Гуру“.

Знанието е родител на невежеството.

Жизненият дъх и любовта към Себе си се нуждаят от регулярно поемане на храна, която поддържа огъня на живота, чиято светлина се явява нашето съзнание.

стр. 299

Само познаващият Себе си може да бъде Гуру, но не и тези, които са пълни с други знания.

Замърсяването на сатва води до отъждествяване с тялото. С връщането на чистотата измамата изчезва.

Истинското Аз сияе, когато тялото е забравено.

По време на медитация, когато съзнанието за „аз“ липсва, остава само Истината.

Основата на всичко е невежеството, от което възниква знанието и Ишвара.

Съзнанието произтича от Вечното състояние на не-съзнание.

Сливане на знанието и невежеството означава Единство.

Когато знанието се осъзнава като невежество, окончателното знание звучи така: „Всичко е невежество“.

Времето винаги се съпровожда от съзнанието и между тях не може да има разделение.

стр. 300

Всичко, което виждате, слушате и т.н. спонтанно се записва в съзнанието. Вие ли сте силата, която прави това? Ние не правим нищо и не съществува никакъв деятел на извършеното.

Във вашето съзнание говорят всички отпечатъци, които се наслагват там още от времето на детството. Какво е вашето знание? Този запис и вашето съзнание са едно и също нещо.

Чувството за битие е вашата основна болест, от която възникват мисли и действия.

Съзнанието няма семе или раждане. Как да осъзнаем неговата непълнота? Вашата жажда, глад и нужди са показатели за това.

Докато присъства Мая под формата на вашето съзнание, вие ще продължавате да се стремите към все повече удоволствия.

Знайте, че Атма не е Прана

Нечистотиите в тялото не могат дори да докоснат съзнанието.

Жаждата за удоволствия приключва с болка.

Заради отъждествяването с тялото изглежда, че Атма става все по-несъвършена от ден на ден.

стр. 301

Съзнанието, което се счита за родено, в действителност е чисто, свещено, безформено и свободно от всякакви несъвършенства.

Този, който не е доволен от това невежество (света и тялото), развива в себе си стремежа да не се поддава на светските страсти и единствено той е подготвен за Себепознание.

Благодарение на отсъствието на светски страсти вие осъзнавате своето единство с Бога.

Вашето внимание е изпълнено с минали спомени и мисли.

Този, който се отказва от тялото като своя форма, получава милостта на Гуру, а онзи, който е убеден, че неговите действия са действия на Гуру, реализира своето истинско Аз.

С милостта на Гуру раждането на тялото се превръща в проява на Брахман и тогава забравяте, че сте живели като индивиди.

Повечето хора почитат Бог, заради самите себе си, а не заради Бога.

Съзнанието във всяко човешко същество е вдъхновяващо въплъщение, подобно на Рама.

стр. 302

Всички наши действия в крайна сметка са само видимост и от тях няма никаква полза.

Да вярвате в смъртта и да умрете е голям грях.

Да съзнаваш своето съществуване означава да се срещнеш с Рама, или да се съединиш с Него.

В момента на раждането Рама е бил Парабрахман, но Той знаел ли е това? Благодарение на Сат-гуру Васиштха, Парабрахман е напомнил на Рама за неговото истинско съществуване.

Даже най-големият грешник може да се освободи от всички грехове благодарение на вярата в Гуру и повтарянето на мантрата.

Считайте своето съзнание за толкова важно и свещено, колкото е Рама.

В Парабрахман няма нищо тайнствено – необходима е само вашата убеденост, за да Го постигнете.

Истинската липса от светските страсти е когато винаги помните, че всичко има ефимерна природа.

Истинското знание е когато съзнанието знае какво е то.

стр. 303

Съзнанието притежава знание, но не и за себе си. То трябва да остави настрана телесната форма и да погледне Себе си.

Когато съзнанието медитира върху Себе си, неговото самосъзнание изчезва, т.е. то забравя за себе си. Това се нарича самадхи.

Съзнанието е универсално.

Ако раждането и смъртта бяха реални, вие не бихте могли да разказвате хиляди истории, които се отнасят до тях. Вие обаче никога не сте ги преживели.

Практикувайки аскетизъм, съзнанието ви няма да може да познае своята природа. За това е необходима вивека.

Атма трябва да присъства преди всяко виждане

Тялото може да бъде мъжко или женско, но полът не се отнася нито към прана, нито към съзнанието.

Аз изгубих всичките си цветове и форми и видях себе си като безформен, благодарение на милостта на моя Гуру.

стр. 304

Главният проблем е любовта към тялото.

Съзнаващият в тялото е без форма, поради което не може да го видим. Той съзнава всичко. Неговото съществуване е само името Му и Той няма никакви потребности. Ако станете единен с Него, вашите желания приключват.

Вие осъзнавате пространството, но то е крайно. Бъдете уверени, че вие сте безкрайни.

Действайки в света, вие вярвате, че имате форма, но докато тя се запазва, не може да постигнете вечен покой.

Няма нужда да търсите своето истинско Аз, достатъчно е да осъзнаете, че приемате нереалното за реално.

Вашето име, форма и съзнание, взети заедно, формират Мая. Вие сте техния Съзнаващ, но всъщност нямате съзнание за „аз“, от което трябва да разберете истинското си състояние.

Съзнанието има край и този, който осъзнае това, е Съзнаващият. То обаче не осъзнава Съзнаващият.

Игнорирайте всички духовни разговори в този свят, тъй като хората говорят всичко, което им хрумне в главата.

стр. 305

Вие търсите знания, които да се съхраняват във вашата памет, но самата тя е качество на петте елемента на хранителните сокове.

Когато съзнанието си отиде, самосъзнанието не остава.

Ако аз нарека някого глупак, аз обвинявам своето съзнание, тъй като всичко е в него.

Възприемането на света произтича от невежеството.

Знанието в тялото е създадено от чистото невежество, но ние не сме това невежество.

Отсъствието на съзнанието за „аз“ се нарича самадхи.

Невежеството приема всичко проявено за истина.

Думата „Гуру“ е много важна, но тя не се отнася до индивида.

Гуру е това, благодарение на което е възникнало всичко проявено.

Съзнаващият съзнанието не съзнава себе си.

стр. 306

Този, който познае съзнанието като невежество, загубва Своето самосъзнание.

По време на деветте месеца в утробата се създава невежеството заедно със съня-събуждане и жаждата-глад.

Любовта към Себе си в тялото е главния проблем.

Не е възможно да узнаете тайната на любовта към Себе си без предаността към Сатгуру.

Точно както аромата се излъчва от мускуса, така и аромата на „Аз съм“ се излъчва във вас. Трябва да знаете причината за това.

В точното време благодатта на Сатгуру ще дойде при вас.

Вие ще познаете съзнанието, когато пуснете корени в съзнанието си.

Това, което е Едно без второ – какво ще може да Го осъзнае?

Можем да пребиваваме комфортно в съзнанието, само когато имаме пълно знание за него. Затова се потопете дълбоко в съзнанието и останете там, за да познаете както източника му, така и неговия край. Само тогава ще получите пълно удовлетворение.

стр. 307

Идеята за преминаване отвъд е огромна човешка грешка.

Читананда е спонтанна радост, а не нещо, което постигате с усилие.

Тялото е прекрасно и привлекателно благодарение на съзнанието.

Ако то липсва, тялото започва да излъчва неприятна миризма. Тогава кое е важно?

В корена на нашето съществуване е вечната Истина.

Това, което предшества думите, не може да ни навреди.

Всички желания и действия заради получаване на някаква изгода, са краткотрайни.

Вашите искрени убеждения един ден ще ви напуснат.

Възникването на това тяло е нещастен случай. Това е все едно да се сблъскваш с нещо съвсем различно от онова, което си.

стр. 308

По какво се различава любовта от любовта към Себе си? В нея всичко е наред, ако хората могат да се понасят един друг.

Всичко, което е спонтанно, е правилно.

Проблемите започват, ако се опитате да промените нещата и събитията и да показвате неправилно милосърдие.

Има поклонници, които желаят бедност – да бъдат толкова бедни, колкото е Парабрахман, който не притежава никаква собственост. Никой не може да постигне Неговата бедност, а също така и щастието-богатство.

Осъзнаването няма да ви помогне да познаете Истината

По време на сън осъзнаването трае няколко секунди, но изглежда, че сънят продължава много по-дълго.

Осъзнаването не е нито мъжко, нито женско, то даже не е Брахман. То е нищо, но всичко съществува благодарение на него.

Хората винаги са заети с нещо, ходят напред-назад. Защо? Защото не се чувстват комфортно със своето съзнание.

стр. 309

За да решите всички ваши проблеми, медитирайте върху осъзнаването.

Ние обичаме повече от всичко, това от което имаме нужда.

Нашата обичайна любов съдържа в себе си нуждата.

Вашите желания водят до прераждане, което не заплашва онзи, който няма желания.

Този, който знае, какво е съзнанието, се освобождава още по време на своя живот.

Който пречисти видението на своята истинска природа по естествен път, става великодушен.

Кой може да бъде истински благ? Този, който вижда другите като Себе си.

Този, който е предан на своето истинско Аз, става Атма за всички.

Не се съмнявайте, че няма друг Бог, освен истинското Аз. Почитайте Го като себе си, без желания и изисквания.

Тялото принадлежи на човешкото същество, а не на Атма.

стр. 310

Правилен начин да се постигне Парабрахман е настойчиво да се стремите към единение с Него.

Вие осъзнавате своето съзнание, но го считате отделно от себе си. Това е причината да не сте реализирали истинското си Аз.

Докато имате концепция за това, че сте индивид, няма да получите блажена завършеност.

Вие не сте творение на някого, даже на вашите родители, вие сте самосияещи.

стр. 311

ВАШЕТО СЪЗНАНИЕ СЕ НАРИЧА „ВЕЛИКАТА РЕАЛНОСТ“

Всички живи тела са разнообразни форми, които приемат материята на храната сатва.

Ние обозначаваме живите тела съгласно тяхната форма и погрешно смятаме, че те са отговорни за своето поведение.

В действителност, енергията в тялото и потока на съзнанието са причина за нашето поведение.

В непроявеното няма чувство за битие, или самосъзнание.

Проявеното се намира в съзнанието и то е вездесъщо.

Нероденото и нетленното не може да Го видите, но То съществува винаги. Приемете Това като своето собствено истинско Аз.

стр. 312

Настройте се на съзнанието си без помощта на ума.

Смисълът на „Аз съм“ е в това, че „Аз съм Брахман“.

Себереализацията елиминира търсенето на каквото и да е полза.

Без вашето съзнание кой може да потвърди съществуването или несъществуването на Бога?

В този свят може да получите всичко, което пожелаете, но не и истинското Аз, защото вие вече сте това Аз.

Когато се опитвате да постигнете нещо наистина голямо, опасността също е голяма. При някои случаи трябва даже да сте готови да жертвате живота си.

Когато отъждествяването с тялото изчезне, истинското Аз не остава скрито.

За да получите скритото съкровище, трябва да се справите със змея или духът, който го охранява. Точно по същия начин, без да отстраните отъждествяването с тялото, Себереализацията е невъзможна.

стр. 313

На вас ви харесва духовността, но се безпокоите за своите роднини и приятели. На това трябва да се сложи край.

Джняни е отвъд пределите на „мене“ и „мое“. Той не се явява своето тяло, а става единен с Вселената и я контролира.

Вие почитате Бога или Гуру, не осъзнавайки изначалната причина за това почитане.

Опитайте се да отделите съзнанието от тялото и да останете без име.

Ние сме съзнание, благодарение на което може да виждаме, но самото него не може да го видим. Защо? Защото всичко е Едно, а за да се види каквото и да е, е необходима двойственост.

Всяко усилие от ваша страна може да ви отдалечи от това, което е естествено. Затова най-лекото може да се окаже много трудно.

Така както детето не разбира разликата между мъжа и жената, докато не порасне, така и духовността изисква истинска зрялост.

Изборите на хората се променят непрекъснато, но да обичаш обектите, които възприемаш чрез органите на чувствата означава да пиеш отрова. Никой не е вътрешно удовлетворен.

стр. 314

Докато не видите Себе си с цялата яснота, моите думи ще бъдат горчиви, кисели, тръпчиви.

Един напълно развит и открит човек е равен на Бога.

Нашите четири тела са: плътното тяло, финия ум, третото е съзнанието, което е причина, и най-главната причина – Атман. Рядко някой знае това.

По своята природа вие не се явявате нито едно от тези четири тела и те не ви засягат по никакъв начин.

Вие сте чистия Парабрахман, или Параматман и нямате никакви тела, но понастоящем сте живи и абсолютно уверени в своето тяло.

Извън четирите тела няма нито светлина, нито тъмнина – само вечният Параматман. За да преобразите това словесно познание в реалност, повтаряйте мантрата „Джая Гуру“.

Вашето съзнание е като телескоп, с помощта на който може да видите всичко – вътре и вън. Този, който използва телескопа, е вашата истинска природа.

От вашия ум излизат кръгове или пръстени, които имат практическо значение и тези кръгове са силите на съзнанието.

стр. 315

Има много случаи, при които даден човек е преодолял светските страсти, но не е постигнал Себереализация. Ако се вгледате по-внимателно, ще видите само едно диво его и никакво величие.

Докато у вас се запазват надеждите за благополучие в бъдещето, вие все още сте обвързан и несвободен.

В действителност, вие сте отвъд съзнанието и не може да имате самосъзнание.

Този, който осъзнава чувството „Аз съм“, се намира отвъд неговите предели. Ако го постигнете, няма да остане място нито за надежди, нито за стремежи и вашата святост ще става все по-голяма.

Отсъствието на желания е индикатор за пълна удовлетвореност.

Този, който има много желания, надежди и пристрастия се намира в капана на Времето и е контролиран от него.

Използвайте присъствието си тук по най-добрия начин, за да познаете източника на своето съзнание.

Имало е време, когато не сте осъзнавали съществуването си.

стр. 316

В приготвянето на храната присъства нашето чувство за битие. Вие трябва да получите пряко знание за това как петте елемента и трите гуни се раждат от Съзнанието, което е цялата Вселена. В него се намират милиони и милиони вселени.

Ако не разбирате моите думи, има нещо във вас, което разбира. Става дума за онова, което е тъждествено с Мен и което разбира всичко, което казвам.

Истинският слушател е като Бог отвътре и винаги е внимателен.

Когато знаем, че „ние сме“, всички останали също съществуват.

В недвойствеността няма никакво виждане – то съществува само в условията на двойственост.

В недвойствеността ние не осъзнаваме себе си.

Съзнанието е необходимо, за да съзнаваме своето присъствие, но то не може да съществува винаги.

Менталните отпечатъци в тялото могат да се изчистят с помощта на поклонение и да остане само чистото Съзнание.

Отъждествяването с тялото ви ограничава до формата и така възниква чувството „Аз съм“.

стр. 317

Ако разберете каква е била вашата природа преди появата на съзнанието, тогава няма да остане чувството „Аз съм“, от което следва, че няма да ви засяга доброто и злото.

Как можете да запазите това знание? Дръжте го в съзнанието.

Ако сте видели как се биете насън, това не се е случило в действителност. Но вие казвате, че сте се били насън. Така и обичайните ви действия протичат спонтанно – те не са ваши действия.

Слушайте внимателно и решете кое за вас е важно и на какво точно трябва да обърнете внимание.

„Сохам-Хамса“(Аз съм Това) и „Хари Ом“ са много важни мантри, повтарянето на които може да ви помогне да реализирате истинското си Аз.

Сохам – „Той съм Аз“.

Джай Гуру

стр. 320