VI. Тайната на Човека

211. “...В началото, преди да бяха създадени фигурата и формата, Бог беше без форма и подобие... Но когато беше създадена (свръхформално и първообразно) формата на Върховния Човек, Той (Духът на Бога) беше за човека като една Колесница (опора на вроденото Присъствие) и се спусна (от Свръхсетивността) върху него, за да бъде познат...” “Зохар” (Бо 42б) говори тук, от една страна, за Бога като Същност и, от друга страна, за Бога като действие. Първо се насочва към Божественото Същество, скрито в Свръхсъществото - “Тайна в Тайната”, Недействащата Причина в Абсолютната Непричина: това е Универсалният Принцип, отделен от каквато и да е връзка с Творението; Неопределимият Принцип, който не може да бъде познат. По-нататък “Зохар” разглежда Бога като активна Причина, която излъчва архетиповете, т.е. главните “образи” на всички сътворени неща...

Когато Бог се е спуснал навън, тогава се е създала Тайната, наречена “Човек”. Тази Тайна е външен образ на Духа. Когато Бог се е върнал обратно, Той е станал Тайна в Тайната, Той е станал Неопределим, за да може всеки, който се връща от Тайната към Неопределимото, да познае своята Универсална Цялост. При това условие Тайната се разтваря в най-вътрешната Реалност и тя вече няма съществуване, защото има само Един, без да има Тайни.

212. Аспектите на Божественото Същество образуват както причините, така и “моделите” на своите космични прояви... Тези “модели” представляват символични отражения на своя Вечен Източник. Този символизъм прави възможно съзерцанието на Неопределимия Принцип на нивото на сътворените неща.

стр. 142

Съзерцанието на Неопределимия Принцип се извършва, когато навлезеш в своята най-блага и свята форма. Това е самата твоя душа. Когато душата изцяло се отдаде на съзерцанието на Всевишния - защото само тя може да съзерцава - тогава тя ще се изпълни с безконечните искрящи сияния на Неговата символична Реч и ще се докосне до Неговия най-дълбок език - езика на Тишината. Това е езикът, който не казва нищо, но той е самият Живот. Той изпълва душата със символа на Живота.

213. “Образът на Бога” по превъзходство е човекът, чието единствено същество включва всички космически реалности и техните несътворени първообрази. Няма друго същество, което да проявява целостта на сефиротите така всеобхватно и в същото време така ясно, както човека. Само той включва “фигурата на цялото” - Универсалния Първообраз в своята пълнота, докато другите същества и сътворени неща, било то Ангелите, Небесата или земята, в своята цялост изразяват само частично Божественото Същество, в един или друг от Неговите аспекти. “Фигурата на цялото” е собственият Първообраз на човека, неговото несътворено същество - “Горният Човек” (Адам Илаах); докато “образът на цялото” е неговото космично проявление, неговото сътворено същество - “Долният Човек”. Бог създаде света и всичко, което съществува, съзерцавайки “Горния Човек”, който е безкрайното единство на десетте сефирота.

Човекът е създаден по най-дълбоките Принципи на Универсалната Светлина. В този смисъл той е едно абсолютно огледало, в което Всевишният оглежда Своите възможности. В дълбоката и съкровена част на човека всички ангелски йерархии и небеса се оглеждат и, докосвайки се до Универсалната Светлина на Всевишния, те по този начин проглеждат за Вечния Замисъл на Тайната на Живота.

стр. 143

214. Бог сътвори всички неща по подобие на “Човека”, защото искаше да бъде прославен от “Тайната на Човека”. Искаше Човекът навсякъде - и горе, и долу - да бъде Неговият израз, Неговото разкриване, Неговият символ; и по този начин даде на “Горния Човек” владеенето на цялото Си несътворено излъчване, а на “Долния Човек” - докато съществуваше в първичното съвършенство - владеенето на целостта на сътворената проява. Всичко, което съществува, се стреми - съзнателно или не - да бъде включено в Универсалното и Божествено Същество на Човека, който свързва най-долния свят с Върховното “Аз” на всички неща. Също така Бог е дал на всяко нещо, съгласно неговите отделни способности, силата да се издигне чрез многобройни преобразувания до пълната “форма” на Човека, който е Първообразът на всички първообрази - Божественото Същество.

“Тайната на Човека” се ражда тогава, когато Бог се пробуди в него. Когато Бог се пробуди в човека, тогава се явява Истината, която носи със себе си всички способности и качества на Божеството. Така самата Истина със своите Божествени способности ще прославя във Вечността Най-Древния от древните, Който не е обвързан нито с качества, нито със способности и Който живее в Съвършенство, което е неопределимо дори от самата Истина. Древният на древните ще остане завинаги Незнаен.

215. Но целостта на “Горния Човек” превишава дори Съществото, отива по-нататък от Върховния Първообраз, защото е Свръхсетивността на Бога в Неговите два аспекта, Причинен и Непричинен - Неговото Същество и Неговото Свръхсъщество. Същността на Свръхсетивния Човек е Аин - “Нищото”, което е Абсолютът; а първообразната “форма” или “фигура” на Свръхсетивния Човек е Ехие - Причинното Същество. За да може да се обясни фактът, че не съществуваше Творение, докато Бог почиваше в Непричината и не се беше проявил в Причинния Си аспект, Преданието казва, че “Небесният Извор не е текъл над света, защото Човекът е бил скрит в Аин”. Но когато Човекът се появил от Върховното “Нищо”, Той приел аспекта на сефиротското излъчване, разпространявайки всяка форма и космическо подобие и от този “Човек на излъчването, без образ и без подобие” е бликнал Небесният Извор на Истината и Живота.

стр. 144

Когато Човекът е бил във Върховното “Нищо”, той е бил Целостта на Тайната на Живота. А когато е слязъл навън като Причина, той се е превърнал в Истината, която символизира Извора, оросяващ всички светове и създания. Пътят на Причината е връщане в Непричината.

216. Всъщност Свръхсетивният Човек е Върховното АЗ - безименно, без никакъв аспект, вечно скрито в Себе Си. Свръхсетивният Човек е Слънцето на Божественото Познание, съзерцаващ всички ясни светлини в Своята Единствена Реалност и създаващ всички неща от техните неразличими “искри”. Въпреки безбройните създания, произлизащи от Него, Той продължава да бъде Вечният Един.

Върховното безименно АЗ на Човека - това е Универсалната и необяснима Светлина. Когато такъв Човек се яви в Творението, Той е наречен “УЧИТЕЛЯТ”. Но Той не слиза, за да учи съществата, а слиза само като Присъствие на самата Универсална Светлина. Той не учи, но попаднали в това Присъствие, всички същества имат условия да растат и да се учат. Присъствието на Върховното “Нищо” е единственото условие, в което съществата могат да израстват. В този случай думите са без значение, защото те са погълнати от Неговата Божествена Светлина. Тази Божествена Светлина е Условието на условията.

стр. 145

217. От гледна точка на символизма на духовните, психически и физически аспекти на Човека, Той е единството на сефиротите. Неговият “скрит мозък”, чието съдържание не е, нито ще бъде някога познато, е Неговата Чиста Същност - Кетер, Божествената “Корона”, Върховният и свръхпонятен Принцип. Неговият “десен мозък” е неопределимата Му “Мъдрост” - Хокма, чрез която Единият съзерцава самия Себе Си и нищо повече от Себе Си. Неговият “ляв мозък” е неопределимият Му “Разум” - Бина, който служи едновременно като едно “огледало”, в което Единият съзерцава Своето Чисто Единство, и като една “призма”, чрез която вижда Своето Единство във всичките Си универсални възможности, както и всичките Си възможности в Своето Единство. От това виждане изтича излъчването на космическото множество - творящото излъчване. Тези три “мозъка” на Свръхсетивния Човек са наречени също така “трите Начала, които са само едно” - Кетер, Хокма, Бина. Неговата “дясна ръка” е неизмеримата Му “Милост” - Хесед, Божественото Милосърдие; Неговата “лява ръка” е Неговата “Суровост”, мярката на всички неща - Дин, Универсалният разделителен Разум. Неговото “сърце” или “торс” е Тиферет - “Върховната Красота” или Божествената Любов, пълнотата, хармонията и съединението на всички несътворени и сътворени възможности. Неговото “дясно бедро” е позитивната Му космическа власт - Нецах, Божествената “Победа”; Неговото “ляво бедро” е негативната Му космическа власт - Ход, “Славата” на Всевишния. “Детеродният мъжки орган” е Неговото вечно действие, творящо и изкупително - Йесод, “Основата” на световете. Неговите “стъпала”, или женският аспект, са Универсалната Му приемственост - Малкут, “Царството”, несътвореното хранилище на Божествените излъчвания и непосредственият принцип на космическата проява. Въпреки че тази “форма” на Свръхсетивния Човек в самата себе си е “лишена от аспект и вид”, тя произвежда светлини и определени форми, които са нейни “отражения” и символични образи.

стр. 146

Истинският Човек е абсолютно нематериално Същество. Неговото тяло се състои изцяло от Светлина. Отраженията на тази Светлина образуват множество призрачни сенки, които се явяват на земята, изразени във формата на човека. Истинският Човек в своята Същност е Бог и той никога не може да бъде проучен, защото Бог няма предели... Важността на знанието за съответствието между сефиротите и органите на човешкото тяло се състои в това, че чрез съответствията физическите и духовните неща са така свързани, че образуват Целостта на Космическия Човек. Органите и сефиротите са така свързани, че те взаимно се поддържат и взаимно се изразяват.

218. “Долният Човек” и целостта на Творението са направени “по образ и подобие” на “Горния Човек”, Който е Бог. Ако “Горният Човек” е целостта на Божествената Свръхсетивност, тогава “Долният Човек” е единствено човешката индивидуалност, която включва психическите и физическите царства. Между индивидуалния план и Върховния, Свръхсетивния план се намира духовният свят, където царува само Божественото вродено Присъствие. Там се намира третият основен аспект на Човека, който свързва Неговото сътворено същество с несътворената Му Същност - това е Свръхиндивидуалният и Космичен Човек. В действителност след като се е появил от Върховната Мистерия и нейното излъчване (в което е проявен като Хокма - вечната Мъдрост, откъдето извират всички Божествени излъчвания), “Горният Човек” се изявява първо в чисто духовен план. Тази първа изява, която разпространява цялата форма и цялата индивидуализация и обхваща всички сътворени същества като “една сфера, чийто център е във всички части, а окръжността му - в никоя”, това е МЕТАТРОН - Универсалната Божествена природа в Човека.

стр. 147

Тайната на Метатрон - това е мистерията на Бялата Точка. Тази Точка е център на нещата, без да е център на окръжността. Нейното движение е универсално. Тя може да се прояви в един свят и след това да го посети след хиляди години. Бялата Точка е абсолютно независима. Тя има допирна точка само с човешкия Дух, но само с този човешки Дух, който се е възродил като Син на Всевишния.

219. Метатрон е идентичен с първообразния “свят на творението” (Олам ха’Берийах); изпълнен е единствено с Шехина, която е неизменното, неотличимо и вездесъщо, вродено Присъствие на десетте сефирота, или “Горните Човеци”. Шехина се проявява чрез Метатрон, който е нейното космично действие и нейната чиста духовна мярка, посредством която тя определя формите на всички сътворени неща. Обаче двойният духовен принцип Шехина и Метатрон би бил неспособен да произведе сътворените форми без помощта на субстанциалния принцип Авир (Етерът), Универсален и неотличим, който е мистериозната “окръжност” на духовния свят. Тази “окръжност, въпреки че съществува, не се среща никъде; тя е по-нататък от пространството и от всяко друго космическо измерение. Тя е върховният и неограничен “небосвод”, който се отделя от Творението и образува равнината на отражението, върху която Метатрон хвърля Светлина и където неговите “искри” получават тяло и форма. Тези “искри” са вродените първообрази, “духовните семена” на всички неща, които съществуват на небесата и на земята.

стр. 148

Тайната на Авир се състои в това, че той прониква абсолютно всички неща, без да бъде видян от нищо. Авир е най-дълбокият посредник на Всевишния. Той е Окото на Всевишния, чрез което се обхваща всичко във Вселената. Той няма форма, няма цвят, той е една незнайна сила - сила на проникването.

220. Метатрон е общата и неразличима “фигура”, единственото излъчване на Шехина, творящо и изкупващо, а Авир е “скъпоценният камък”, чрез който се явява тази неотличима Светлина на Бога като пълнотата на проявените възможности. Пророк Иезекиил е съзерцавал тази пълнота на Бога посредством Авир; тази пълнота на Бога беше разкрита като “Небесния Човек” - Метатрон, седящ на Божествения Трон. “И над небосвода, който беше над главите им, имаше подобие на Трон, наглед като от камък сапфир (символ на Авир); и над подобието на Трона имаше една фигура, подобна на човек (Метатрон)... И видях, като че ли имаше една блестяща повърхност (“еин хашмал”, което също може да се преведе като “обгръщащ поглед”, означаващ Универсалното Съзнание или всепроникването на Метатрон) като видим огън (Божествена блестяща Светлина), който го обкръжаваше и обгръщаше... от пояса му нагоре (горната “част” на Метатрон, която е съединена с Божественото вродено Присъствие и чрез него с Божествената Свръхсетивност); а от пояса му надолу (долната “част” на Метатрон, която е съединена с Авир - чистата субстанция - и чрез нея с Творението) видях като че ли блясък от огън и всичко сияеше около него. Както появата на небесната дъга (символът на първичната “форма” на Метатрон), която е в облака (символ на Авир) в ден на дъжд (в момента, в който Шехина е проявена), такъв беше видът на блясъка (Универсалното излъчване) наоколо. Този беше видът (Авир) на подобието (Метатрон) на Славата (Шехина) на YHVH.” (Иезекиил 1:26-28, 2:1)

стр. 149

Иезекиил е видял неизразимата Светлина на Етера. Това е тази Светлина, която е надарена с виждане, без тя самата да може да бъде видяна. В Иезекиил тази Светлина е била възпламенена и той е съзерцавал Душата на нещата. Душата на нещата не може да се описва, защото тя се явява само като видение, а видения от такъв род остават неизживяни, така както никой не може да изживее цялата Истина.

221. Метатрон е Бог в действие; затова Преданието нарича Метатрон “малкия YHVH” или Универсалната проява на “Великия YHVH”, или също така “Принципът на Божественото Лице” (Сар Хапаним) - първата проява на Шехина. Метатрон е “Ангелът” или “Пратеникът”, т.е. цялостното духовно спускане на Бога, чрез което целостта на Неговите излъчвания се осъществява в света, тъй като Метатрон е великият Универсален Посредник. Бог разказва за Метатрон, когато говори с Мойсей (Изход 23:20): “Аз ще изпратя Ангел пред тебе, за да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което приготвих. Подчини му се и слушай гласа му; не му се противопоставяй, понеже той няма да ти прости нарушенията и защото в него е Моето Име (цялостното излъчване)”. Според Талмуд (Санхедрин 38б) Метатрон е онзи, който нарежда на Мойсей (Изход 24:1) да се възкачи към Бога: “И каза на Мойсей: възлез при YHVH...”

Тайната на Метатрон се състои в това, че в определени моменти при среща с определено същество Метатрон излъчва искра, която е лъчът на самата Божия Истина. И тогава това същество е освободено, просветлено и възпламенено за нещо ново. Видение няма, защото се е случило необяснимото.

222. ...От всички сътворени същества само човекът е в състояние да се преобразува духовно в активна и съзнателна форма, в Метатрон, който е неговият собствен Първообраз, на който всички други космични първообрази са само аспекти. Тази възможност за духовно преобразуване на индивидуалния човек в Свръхиндивидуален и Универсален Човек се потвърждава от Преданието в разказа за възкачването на Енох на Небето, когато се е превърнал в Метатрон.

стр. 150

Когато Енох е постигнал Истината в себе си, тогава той чул Глас в своята най-дълбока Същност и бил понесен от Универсалната Светлина във Вселената, където съзерцавал планетите, звездите, слънцата, Творението и се удивлявал непрестанно на Великия Божествен Замисъл. Така Истината станала за Енох неговата Вечност.

223. “Зохар” говори за тайната на превръщането на индивидуалното същество на човека в Универсално: “И от Едем (Авир, Етера - неотличимата квинтесенция на четирите елемента) изтичаше река... и подир се разклоняваше на четири реки. (Битие 2:10) Бог отдели човека от тях (четирите елемента), възвръщайки го в Етера, който обитава неговото сърце и обгръща душата му... Освободена от физическите условия, душата му преоткри тогава своята Свръхиндивидуална, Универсална форма (Метатрон) и Бог го постави в Едемската градина (духовния свят на Творението, изпълнен изцяло от Шехина). Така постъпва Бог сега с всеки човек, създаден от четирите елемента, когато се разкае за греховете си и се заеме с Тора.” (“Зохар”, Берешит 27а)

Задачата на човека е да обедини четирите елемента в едно единно съзнание. След като ги обедини, той навлиза в Универсалното Съзнание, което е Неговият Първоначален Живот. След като е станал едно велико Цяло с Универсалното Съзнание, той вече не разделя елементите, защото е част от Универсалното Цяло. Така човекът се потапя в своето Универсално Съзнание, което е образът и подобието на Бога.

стр. 151

224. Нас ни интересуват в действителност не само четирите физически елемента , но също така четирите фини, или психически, елемента, които съставят индивидуалността на човека, и те са: Нефеш (буквално: “жизненост”) - “животинската, грубата душа”; Руах (буквално: “въздух” или “вятър”) - “мисловната душа”; Нешамах (буквално: “дъх”) - духовната “свята душа”; Хайах - вечно “живата душа”. Тези четири елемента се излъчват от една единствена неразличима квинтесенция: Йехидах - “Единната Божествена Душа”; тяхната макрокосмическа срещуположна част е в четирите Хайот, или “живите ангелски същества”, от видението на Иезекиил, които се управляват от Първия (Метатрон - тяхното общо начало), който хвали Името на Твореца: Шадай (Всемогъщият). Когато в духовното преобразяване на човека четирите физически елемента са възвърнати в Авир, тогава четирите психически елемента се оттеглят в Йехидах - “Единната Душа”, която във веществената си природа е еднаква с Етера, а в духовната си природа - с Метатрон и чрез него - с Шехина. Затова е казано: “Когато човек е спазвал Закона, ще владее четирите елемента (физическите и психическите), които са трансформирани в една (единствена) река (една единствена Божествена еманация - Шехина, Метатрон, Авир), чрез която неговата жажда ще бъде задоволена (на всички нива - духовно, фино и физическо - на неговото проявено същество)”.

Всеобщата Душа е единна и есенциална, но когато тя е слязла надолу, са се появили четири степени. Изминавайки тези степени, Душата се възкачва отново нагоре към всеобщия си Център и накрая, след Светостта, Душата ще се върне отново в Авир, но обогатена с едно ново качество, което ще бъде нов вид Светлина.

стр. 152

225. ...Събирайки отново цялото индивидуално разграничаване в първоначалния му Център, Бог трансформира физическия човек в Свръхиндивидуален, Универсален Човек, чието тяло е Авир, душата му - Метатрон и духът му - Шехина. Ако Бог е първата причина на това преобразяване, то човекът е неговата втора причина - чрез учението и спазването на разкрития Закон, който го води към Покаянието; това е активното съдействие на човека в процеса на достигане до Универсалното “осветено” Същество. Това е, което се нарича духовна концентрация в Бога, в която човекът осъществява обединението на телесните и фините елементи в Единната Божествена Вроденост. Това е поглъщането на неговите пет физически сетива и съединяването на неговата разделена душа в Единната му Същност, в сърцето на неговото същество и с помощта на Бога това “обединение долу” осъществява “обединението горе” - обединението на Съществото на вроденото Божествено Присъствие със Свръхсетивното Същество.

Когато се концентрираш към Всевишния, ти вече не си човек и не си душа, а си нещо цялостно. Ти вече ставаш всеобщ център, ти вече ставаш Дух, който е самият Авир. При това условие ти имаш в себе си целостта на виждането и това е благословението на твоята концентрирана Преданост.

226. Съединението на човека с Бога се осъществява чрез посредничеството на “реалното Присъствие”; това съединение се разглежда понякога като Божествено “спускане” в човешкото същество, а друг път - като “възкачване най-горе”. И в двата случая еврейският мистицизъм включва “формите на съединението”, които са разнообразни и се основават най-напред на призоваването на Божествените Имена, заедно с всичко, което е свързано с това - пречистване и подготовка, размишление и концентрация. Един от методите за съединението на човека с Бога е познат като “виждане на Божествената Колесница”. “Колесницата” (Меркава) е опората на вроденото Божественото Присъствие, тя дава възможност Бог по пътя на излъчването да се спусне в Космоса и да се възкачи обратно чрез възвръщане в Себе Си. Погледнато “отвътре”, “Колесницата” е самата Шехина (вроденото Божествено Присъствие), а погледнато “отвън”, е веществената обвивка на Шехина - Авир, Етерът, скрит в сърцето, който издига душата през седемте сътворени небеса, или небесни “дворци” (Хекалот), към “Небето на небесата”, духовния първообразен “свят на творението”. Там душата възвръща Универсалната си “форма” - Метатрон - и се съединява с Шехина, почивайки върху “Трона”, или “Колесницата”. Посветените в този метод на “Възнесение” са наречени “онези, които слизат в Колесницата”, защото Посветеният трябва да слезе в най-потайните дълбочини на сърцето си, където е скрита Етерната “Колесница”, готова да го издигне през всички небеса към Божествения свят.

стр. 153

Този, който наистина е проникнал в тайните на сърцето си и който е познал тънкостите на своите желания, той е овладял себе си и може да ползва тайната на “Небесната Колесница”. Той може да прониква навсякъде, във всякакви незнайни места. Всеобхватната Мъдрост приема в себе си само Меркава Берешит.

227. Всяко “възкачване” от една степен, или небесен “дворец”, към друга изисква едно “спускане” и едно достатъчно дълбоко “проучване” на сърцето, т.е. постигането на една добродетел - едно духовно качество, което да отрази определен Божествен аспект, владеещ в даден небесен “дворец”. Според един трактат върху Хекалот Рави Акива е казал на Рави Ишмаел (двама велики кабалистични Учители): “Когато се възкачих в първия дворец, бях набожен; във втория дворец бях чист; в третия бях правдив (справедлив); в четвъртия бях изцяло с Бога (съвършен, неопетнен, без недостатъци); в петия бях свят пред Бога; в шестия изговарях Кедушах (“три пъти Свят...”) пред Онзи, който изрече и сътвори (света), така че Ангелите Пазители не можеха да ми навредят; в седмия дворец се изправих с цялата си сила... и изрекох следната молитва: Хвала на Теб, Който си Възвисен, прославен да бъде Всевишният в залите на Величието!”

стр. 154

Когато сърцето се пречисти напълно и се облагороди, тогава съзнанието става цялостно и тогава човек се възкачва от първия “дворец” до седмия много естествено, с лекота, без усилия и започва да славослови Всевишния завинаги. Извървяният път от първия до седмия “дворец” е свързан с дълбоката и пресвята тайна на сърцето. Когато тази тайна е позната, човек може да произнася Молитвата на Светлината, която е: “Свят, Свят, Свят Господ Саваот!”

228. Енох, подобно на Мойсей и Илия - фигура в свещената история на Израел между многото други Пророци и Светци - в своето тяло вече е бил одухотворен, пребивавал е само в душата си; оставайки в тялото, но като че без живот на земята, е постигнал Небесното “Възнесение”, което достига своя връх в съединението на човека с Бога.

Този, който е постигнал “Възнесението”, той носи нещо повече от тайната на Живота. Понеже се е възнесъл, той е отишъл отвъд Живота и смъртта и, слизайки надолу, самият той е вече носител на Живот. Освен че е носител на Живот, той носи в себе си една по-дълбока Тайна. Това е Тайната, че той самият е Произходът.

стр. 155

229. Човешката Душа в Свръхиндивидуалната Цялост - в която е едно с Шехина, Метатрон, Авир - обитава по-нататък от всички сътворени небеса, в първообразния “свят на творението”. Тя е Божествената Светлина, която изпълва изцяло “сферата, чийто център е навсякъде, а окръжността й - никъде”. Казано с думите на Писанията: “Душата на човека е една Светлина на YHVH”. Душата, слизайки в земното тяло, се отдалечава от Универсалната си форма и чрез индивидуализация се трансформира в душата на отделния човек, но остава свързана с Цялостната Душа чрез един духовен “лъч”. Метатрон - Универсалният активен Дух - ръководи чрез този “лъч” човешкия индивид съгласно Волята на Бога, оставяйки му същевременно неговата част свободна воля, предоставена от Върховния Бог. Благодарение на същия този “лъч” душата, когато започне да се трансформира, отново открива пътеката, която води до връщане в нейния Произход.

Душата е Божествена Светлина, която е проникваща, сияеща и сама по себе си изпълнена с Живот. Тя е свързана със субстанцията на най-висшата Истина и тази субстанция е един Велик Лъч, който води душата към нейния Древен Произход.

230. Свръхсетивният Човек - Адам Илаах, наречен също Адам Кадмон (Първичен Човек) - е Бог в Своята Същност и в Своето излъчване; Човекът на вроденото Божествено Присъствие - Метатрон - е тоталната духовна проява на Бога; а земният човек - Адам Харишон (първият човек) - е едновременната проява на Бога над формата (Духът), във фина форма (душата) и в плътна форма (тялото): това е Неговото космическо олицетворение, което се отъждествява както с Универсалното Царство, така и с индивидуалното състояние. Докато Адам Илаах - Божественият Човек - и Метатрон - Неговата чисто духовна проява - представляват неизменни Принципи, то първият човек в исторически смисъл е подчинен на движението на цикличните и жизнените условия. Това е така само що се отнася до индивидуалния Му аспект - “Долния Човек” - и в размера, в който се е отделил от вътрешното си Универсално и нетленно Същество Метатрон и поради това и от “Горния Човек”, който е едно с Бога. Това разединение е същинският грях, който е предизвикал това, че първият човек да изгуби състоянието си на постоянен съюз с Бога и го е хвърлил в движението на индивидуалното съществуване да се развива чрез многобройни раждания и умирания.

стр. 156

В своята най-дълбока реалност първородният грях не съществува. Грехопадението е Замисъл на Бога, при който Замисъл самото грехопадение е несъществуващо. Остава само Замисълът, а Замисълът е следният: човешките души трябва да потънат в страданията на всичко, което е свързано с черната космическа сила; те трябва да се отделят от Бога, за да се индивидуализират. Целта на всяко пробуждане е това отделяне да се превърне в Божествена индивидуалност и след като човек стане Бог, да се върне пак там, където никога не е имало грях. Целта на грехопадението е да даде ново съзнание, което поначало се е намирало вътре в самия Бог.

231. “Зохар” (Терумах 144б) описва така Свръхсетивния Човек: “Святият Върховен Човек управлява над всички и дава храна (духовна и материална) и живот (вечен и преходен) на всички”. За Универсалния Човек на вроденото Божествено Присъствие се казва (Мишпатим 105а): “Всевишният, Благословен Той, има един Син (една проява), чиято Слава сияе от единия край на света до другия. Той е едно голямо и могъщо Дърво, чийто връх достига (най-високото) небе (сефиротския свят) - източник на цялата духовна Светлина - и чиито корени се спускат в Свещената почва (Авир, Универсалния Етер, причина на всяка материя)”. Накрая “Зохар” (Берешит 34б) говори за сътворението на първия земен човек и описва как четирите кардинални точки се събрали и си казали: “Да направим един човек по наш образ и подобие, който да обхване като нас четирите посоки (на пространството), както и най-високото, и най-ниското”. Шестте посоки на пространството отразяват всички свръхпространствени разширения на финия свят и всички духовни измерения на света на Божественото вродено Присъствие.

стр. 157

Всевишният има Свое Универсално Излъчване и това Универсално Излъчване е Синът. Синът е най-древната Тайна в историята на човешкото развитие. Синът - това е самото Дърво на Живота. В горната си част това Дърво е Тишината, която вечно сияе, а това Вечно Сияние е Името на Истината. А долу в нозете Синът е Свещената почва. Тя храни всички светове и съзнания със своите външни и вътрешни излъчвания. Тя е храната за всички същества.

232. Тайната на Човека е единството на всичките му състояния: Свръхсетивно-Божествено, Вродено-Духовно и небесно-земно (психо-физично)... Райското състояние на първия човек включва в себе си пълното владеене на една постоянна съзнателност, която свързва тези три аспекта на Универсалното му състояние. В това състояние Човекът е централното Същество на Творението и около него обикалят всички други небесни и земни същества.

Постоянната съзнателност символизира постоянната жажда за Духа на Истината. Тази постоянна жажда осъществява непрекъснат поток от съзнателност. Който има тази съзнателност, може да общува с всички измерения.

стр. 158

233. В началото Човекът е бил Целостта на Вселената и всичко, което е по-нататък от нея. В Своята чиста Свръхсетивност той е бил “най-светлият мрак”, а в причинното Си състояние е бил “Духовното Слънце”... В състоянието Си на вродено Присъствие в началото е бил разположен по-далеч от множеството на формите, по-далеч от всяко индивидуализиране, обхващайки всички неща, що се отнася до духовните първообрази... Той е бил един единствен Вездесъщ “Център”, в който се е криел Авир - “най-чистият и неосезаем въздух”, преди Неговото действие на веществено създаване. Излизайки на повърхността на това чисто духовно състояние, което е първообразното Творение, Човекът се е появил в определена форма и заедно с Него - всички същества.

Първичното състояние на нещата е наречено “Човек”, защото Човекът е съществувал като една велика идея в изначалния Замисъл на Твореца.

234. В своето първо осезаемо състояние Човекът е бил едновременно най-тайнственото и най-явното от съществата, проявявайки се във всички светове по едно и също време. Преди да се появи на земята в Своята външна сефиротска форма, Той надминавал всички останали създания по красота, докато Неговото вътрешно етерно “тяло” запълвало и поддържало целия свят. Неговото небесно, фино “тяло” било толкова голямо, колкото целостта на небесата, на които Той представлявал едновременно “центъра”, “мярката” и “окръжността”, които пресичал като една “ос”. Всяко небе било част от самия Него... Всички небесни и земни създания били Негови собствени аспекти... Двата свята на “разделените” реалности - финият и телесният - били все още изпълнени с Милост. Те се намирали в своето Райско състояние, в което лъчите на Човека на вроденото Божествено Присъствие осветявали всички сътворени неща, а вибрациите на Неговата Любов свързвали всяко създание с неговия Божествен Първообраз. Съществуването - не само на духовен план, но също и на фино и телесно ниво - е било изцяло изпълнено с разкриващото Присъствие на Бога, а самият Човек, преди “падението” си, е бил това Присъствие.

стр. 159

“Тайната на Човека” е Върховна Тайна... Самият човек може да се приближава до Тайната в себе си само когато се докосва до неизразимите неща на Божеството. Тези неизразими неща са Първичното състояние на Човека. Първичният Човек е бил мощна вибрация на Любовта. Тази Любов, ако днес се разгърне в човека, тя може да обхване не само сътворения свят, но и всички несътворени светове. А Милостта на Човека е толкова велика, че може да излезе зад пределите на Райското състояние.

235. Докато “отделеното” не се противопоставяше на Единия, целият Космос с неограниченото си многообразие образуваше едно Божествено Царство - Царството на Бога. В това Първично Царство “отделянето” от Бога само водеше към единение с Него. Тъмната празнина на Космоса беше само отвореният съд за изливане на Божествената Милост. Разликата между отделяне и единство, празнота и пълнота, мрак и светлина, Суровост и Милост, свят и Бог, беше като пометена от обединяващото излъчване на Универсалното Начало... Докато сътвореното не се е противопоставяло на единството с Несътвореното, Суровостта не е била цялостно противоположна на Милостта, а само скрито присъствала в нея.

В началото злото е било в единство с Бога, но след време, когато се е отделило, то се е отделило от Единната Милост. И след като се е отделило от Милостта, тогава Всевишният е разделил този център, който е Единната Милост, на две части. Така се е зародила Суровостта. Целта на тази Суровост е всички създания на злото да се върнат в Единната Милост, която сама по себе си е била Първичното Благословение... В Древността е имало едно Първично Царство, едно Велико Слънчево Семейство. Както тогава, така и сега в това Царство се намира най-дълбоката Мъдрост. То съществува и сега, но за него явно не може да се говори.

стр. 160

236. Когато Сатан съблазнил човека и го подбудил да извърши “същинския грях” - двойствеността, изоставянето на постоянното единство с Бога заради “забранения плод” - тогава се разгърнали противоречивите сили на Космоса и Суровостта на Бога изплувала от Неговата Милост..., за да отрече всичко, което отричало Единия. По този начин човекът - Универсалният посредник - произведе цялото обръщане на първоначалния космически ред: “падението” на сътвореното. Което преди беше едно, стана отделено; което се беше извисило, падна; което се криеше, се прояви, а което беше явно, се скри; вътрешното излезе навън, а външното се оттегли във вътрешността... “Дървото на Живота” - Божественият Дух - от което човекът и всички същества можеха да се наситят в жаждата си за Абсолютното, се скри от “Херувима, който с огнен меч пази пътеката към Дървото на Живота”... Човекът повлече със себе си всички създания в разделението и смъртта...

“Същинският грях” се състои в желанието да утвърждаваш себе си и злото. “Същинският грях” - това е неразумното желание на човека да бъде отделно същество. Така той се е отделил от Дървото на Живота и е изгубил духовната си храна. Ако човек беше попаднал в греха и бе поискал Бог да бъде постоянно с него, той щеше да надделее над змията и щеше отново да се докосне до Извора на Живота. Грехът е грях само тогава, когато Бог е отстранен. Така от греха е изплувал мракът и той е затъмнявал все повече човека, докато днес тъмнината му е необяснимо голяма.

стр. 161

237. “В деня, в който вкусиш от него, със сигурност ще умреш.” Пренебрегвайки тези думи на Единия, а вярвайки на Сатана, човекът разруши единството си с Бога и бе разделен в самия себе си... В момента, в който вкуси от “Дървото на познанието за доброто и злото”, неговото непрекъснато съзнание се превърна в едно “прекъснато” съзнание, чието Божествено-духовно съдържание остана в него само в състояние на потенциално знание, докато разделеното и откъслечно съзнание зае цялото място на истинското знание... Дотогава Адам - Космическият Разум - беше обединен с Ева - Универсалната субстанция. В недрата на Космоса те служеха като активен и приемствен принцип, така че целостта на Творението беше възпроизвеждана непрекъснато чрез тяхното Божествено обединение. Излизайки от това духовно обединение, като напусна Божественото вродено Присъствие, веществената природа на човека беше лишена от блажената, обожествяваща Светлина и “остана гола” във всичките си фини и телесни разграничения: “Очите на двамата бяха отворени и те разбраха, че са голи”... “И YHVH-Елохим го изгони от Райската градина, за да обработва земята (фината и телесна материя), откъдето беше взет (в сътворената си природа)”. Сътворената веществена природа, завладяна от Суровостта, покри и затвори Милостта, която се беше свила вътре в себе си и беше притеглена към вътрешните дълбочини на Творението. Телесното вече не беше облечено с духовната Светлина, която се беше скрила вътре в тялото, в най-потайните дълбочини на сърцето. Празнината, останала от свиването на Милостта, ...съдържаше в своя мрак злото, невежеството, противоречията, омразата - всички двойствени излъчвания на Сатан.

стр. 162

В момента, в който Заповедта на Бога беше нарушена, непрекъснатото съзнание се прекъсна. Така в живота навлезе смъртта. Целта на смъртта е да разделя живота, докато съзнанието възстанови напълно връзката си с Бога. Законът “ЛЮБОВ КЪМ БОГА” е основният метод за възвръщането на постоянната съзнателност, която принадлежи на Дървото на Живота.

238. В действителност Милостта е вроденото Присъствие на Бога всред сътворената веществена природа. Това вродено Присъствие по никакъв начин не е засегнато от жизнените превратности. То обитава центъра на Космоса, в който е скрито Първичното състояние... Ако не беше тихата “роса”, животворна и осветяваща, която непрекъснато пада от “Дървото на Милостта” към двата долни свята, където се развива множеството от създания, космическият Закон в строгостта на своята справедливост щеше да унищожи незабавно всички неща...заради отричането от страна на човека на неговото чисто “Аз”, което е самият Бог.

Дълбоко в “Тайната на Човека” е скрит центърът на Милостта. Когато Божията Любов е слязла върху Човека, в неговата Съкровена Същност, тогава тази Любов се е превърнала в Милост. Тази Милост е Висшата Любов, която е достояние на Душата. Тази Любов в Човека символизира най-чистото “Аз”.

239. ...Задачата на човека е да накара Милостта да се спусне в празнотата на космическото “лишение” - земното “нищо”, изпълнено със Суровост; неговата мисия е да възстанови и да запази състоянието на Универсална Милост. Когато човек действа правилно и “върви по Бога”, той привлича изявата на Милостта, която изпълва неговата вътрешна празнота и тази на целия свят и поглъща Суровостта в Божествената Светлина. Но когато човек действа зле и изоставя Бога, Милостта се скрива от него и от целостта на Творението, като дава път на “нищото”. Суровостта унищожава грешния човек и неговия свят, ако Милостта не се намеси в своето благоволение, било като прошка, когато човек се разкае, било като дълго страдание, когато Бог му дава време, за да поправи поведението си.

стр. 163

Едно от най-хубавите неща в този свят е чрез Любовта си към Правия Път да привлечеш Милостта на Бога. Тогава, когато привлечеш тази Милост, ти ще можеш да осветиш своите външни близки и своите вътрешни приятели. Но ако нямаш Любов към Правия Път, тогава ще срещнеш строгото лице на Бога. Това е лицето на страданието, което ти дава възможност да се промениш. И ако не се покаеш и не искаш да разбереш своя път, тогава строгото лице на Бога се превръща в твоята смърт.

240. Докато човек се е хранил от “Дървото на Живота”, той е бил едно с Единия и по никакъв начин не е бил принуден да избира между доброто и злото. Той е бил принуден да направи избор от момента, в който е напуснал единството си с Бога и избрал двойствеността - “забранения плод”. От този момент нататък човекът е трябвало да изживее разликата между обединение и разделяне, пълнота и празнота, светлина и тъмнина, Милост и Суровост, Бог и свят. Било е необходимо да изстрада “нищото”, което разделя и противопоставя всички тези аспекти на Единствената Реалност, и да търси своя изгубен Рай, своето Вечно Добро във възвръщането в Единия.

Докато човек е живял по законите на Истината, той е имал постоянно съзнание за Бога. Така той е живял в едно Велико Единение, което е било неговото Царство. Но когато е пожелал да се отдели, той е внесъл злото в себе си. И това зло, което е сега в човека, не е нищо друго, освен “забранения плод”.

стр. 164

241. За да може отново да намери своята Универсална и Божествена цялост, човекът трябваше да пречисти и одухотвори своето тяло и своята душа, като ги овладее и постави в съгласие с Върховната Воля и Върховната Мъдрост, освобождавайки се накрая от всичките си земни връзки... За да бъде едно с Единия и безкрайно в Безкрайното, човешкото същество трябваше да бъде разделено от онова, което е разделено, и да умре за онова, което е смъртно, което е крайно.

Колкото повече човек пречиства тялото си и одухотворява душата си, толкова повече той придобива Цялост. Колкото повече се одухотворява човек, толкова повече се устройва неговият външен и вътрешен свят. Когато човек е устроен, тогава Божията Воля му става Водач и той вече може да се нарече Служител или Син на Бога.

242. При царуването на Суровостта човекът трябваше да зачете “заповедите, законите и наредбите” на Всевишния. След като беше разрушил прекрасния съд, който Творецът беше изваял от най-чистата от материите и докрай го беше изпълнил със Своя собствен Дух - този космически съд беше Универсалният Човек - то човешкият индивид трябваше да събира и съединява “парчетата” чрез отричане на злото и утвърждаване на доброто, чрез постоянна концентрация на цялото си същество в Единия, за да се превърне отново в Свещен съд чрез прошката на Бога и да приеме Неговото осветяващо и изкупително влияние...

Когато човек е избрал злото, са се явили много заповеди и закони. Те управляват злото. Когато човек избере доброто, към неговия живот се насочва Милостта и по този път той изкупва своето минало. А когато човек избере Великия Път на Любовта, тогава той ще види красотата и величието на Божието Лице.

стр. 165

243. Завръщането на човека към неговата Чиста и Божествена Същност е отбелязано от две главни състояния: “Райското състояние”, или “Първичното”, което включва явното и постоянно присъствие на Бога у човека (обединение с вроденото Присъствие), и “Божественото състояние”, или “Универсалното”, наречено Йобел, което е състояние на осветяване и върховна идентичност, на тотално обединение с Бога (обединение със Свръхсетивността). Прошката на Бога позволява на човека да достигне до първото състояние, а цялостното въздействие на Неговата Светлина води човека към “Целта”.

Вродената Божественост в човека - това е Любовта и Вечната Доброта, а Свръхсетивността - това е Истината в човека. Истината не може да се превърне нито в Знание, нито в Доброта. Истината е най-дълбоката област на Всевишния. Истината е ПЪТ, по който Любовта и Вечната Доброта вървят, но това е Път, който никога няма да бъде извървян.